Разпространение на Разпространение на светлинатасветлината

Автор: Авраам МихайловПГТК - София

1. Някои важни факти за 1. Някои важни факти за светлинатасветлината

1.1. Видимата светлината представлява електромагнитни вълни, чиято дължина е от около 400nm до 700nm (1nm=1.10-9m)

1.2. Светлината се разпространява както във вакуум, така и в материални среди, като скоростта и във вакуум е определена: c = 2,99792458.108m/s ≈ 3.108m/s

Интересно: Светлината е изминава огромното разстояние между Земята и Слънцето, което се равнява на 1,5.1011m, само за 500 секунди.

1.3. Електромагнитената вълна с точно определена честота  ν се нарича монохроматична вълна. Дължината λ , честотата ν и скоростта с на монохроматичната вълна са свързани със съотношението c = λ.ν

2. Спектър на видимата светлина2. Спектър на видимата светлина

Човешкото око е чувствително и възприема като свет¬лина само много малка част от спектъра на електро¬магнитните вълни. Дължината на вълната (във вакуум) на видимата светлина лежи в интервала от 400 nm до 700 nm.

3. Как се обяснява цветното 3. Как се обяснява цветното зрение?зрение?

Цветното зрение е възможно благодарение на рецепторните клетки в ретината на човешкото око, съдържащи фоточувствителни молекули. Има три вида рецепторни клетки, които поглъщат предимно синята, зелената или червената светлина. Всеки спектрален цвят може да се получи чрез подходяща комбинация от основните цветове – син, зелен и червен.

Например зрително възприятие за жълт цвят се създава, когато зелените и червените рецептори поглъщат еднакво светлината, а сините почти не поглъщат. Въздействието върху рецепторите на попадналата в окото монохроматична жълта светлина или смес от зелена и червена светлина е едно и също. И в двата случая окото възприема светлината като жълта

Видео 1Видео 1

Видео 2Видео 2

4. Разпространие на светлината4. Разпространие на светлината

Светлината се разпространява праволинейно във вакуум и в еднородна среда. В това можем да се убедим, ако наблюдаваме светлината от фенерче в мъглива нощ или в тъмна стая с прашен въздух или пък светлината, която се промъква между клоните на дърветата в гората след дъжд, когато въздухът съдържа много водни пари. Във всички тези случаи се виждат праволинейни светлинни снопове. Светлината не прониква зад непрозрачното тяло – то хвърля сянка, чиято област можем да очертаем с прави линии, изобразяващи тънките светлинни снопове, които излъчва източникът на светлина.

5. Показател на пречупване5. Показател на пречупване

В прозрачна среда (например вода или стъкло) видимата светлина се разпространява със скорост u, която зависи от физичните свойства на средата и е по-малка от скоростта на светлината във вакуум с. Отношението на скоростта на светлината във вакуум с към скоростта на светлината в материалната среда u се нарича показател на пречупване.

Показателят на пречупване се бележи с n.

NB! Показателят на пречупване е безмерна величина, която показва колко пъти скоростта на светлината във вакуум е по-голяма от скоростта на светлината в дадената среда.

NB! Стойността на показателя на пречупване е винаги по-голяма от 1, т.к. няма такава среда, в която скоростта на светлината да е по-голяма от скоростта на светлината във вакуум.

NB! Показателите на пречупване на въздуха, водата и диаманта съответно са: 1; 1,33 и 2,42!

6. Формули и връзки между скорост, честота, 6. Формули и връзки между скорост, честота, дължина и показател на пречупване на вълната дължина и показател на пречупване на вълната на светлинатана светлината

7. Забавно: Цветен пумпал7. Забавно: Цветен пумпал

7.1. Как да го направим сами? Изрежи от бял картон кръг с диаметър 10 сm и

оцвети полетата върху него, както е показано на фигурата. Залепи го върху половинка от срязана на две дървена макара и след като поставиш в отвора й парче от тъпо подострен молив, завърти това своеобразно пумпалче. Като омагьосани цветовете бързо ще изчезнат и дискът изглежда бял.

7.2. Физично обяснение:Цветовете в кръга съответстват на

спектралните цветове, от които се състои слънчевата светлина. При въртенето нашето око възприема отделните цветове на полетата за даден момент, но в следващия миг те се отместват, а окото е твърде инертно, т.е. не може да възприеме така бързо промените на цветовете върху въртящия се пумпал. По тази причина предадените от очния нерв в главния мозък сигнали за отделните цветове се сумират и възприемат като общ бял цвят.

КрайКрай

Поддержка на тази презентацията е google и fizikamatters