Балканска война 1912 – война на националната надежда

Берлинският конгрес

На Берлинския конгрес на 1 юли (стар стил) 1878 г е сключен нов мирен договор (много по-неизгоден за България от Санстефанския), в който е утвърдено възстановяването на българската държава, но и оставянето на много българи извън нейните граници.

Действията на българския народ след Освобождението се определят от националния ни идеал - Възстановената държава да обхване всичките територии на Балканите,

населени с българи в съответствие с границите на Българската екзархия, очертала българското етническо

землище.

Не само българите, но и европейските политици схващат тези предели не само като църковни, но и като бъдещи

политически граници на България.

Причини за войната

Берлинският конгрес превръща Балканите в барутен погреб – България, Западна Тракия, Македония и част от Родопите остават към Османската империя

Задълбочаване на кризата и военно-политическото отслабване на Османската империя

Дискриминиране на християнското население в европейските провинции на империята

Жестокото потушаване на въстанието в Македония и Одринска Тракия и икономическият възход на България извеждат на преден план военната тенденция за постигане на националното обединение

Отражение дава и подготовката на страните от Тройния съюз и Антантата за преразпределение на света

Балкански съюз На 29 февруари 1912 г. е сключен

военно-политическият договор между България и Сърбия.

Правителството на Иван Гешов води тайни преговори с Гърция и на 16 май 1912 г. е сключен антиосмански договор.

През август същата година е постигнат договор и с Черна Гора за водене на обща война с Османската империя.

Цялата тежест на войната поема България, но за българските територии, за които претендираме, няма разположени достатъчно български войски.

Страни, участващи в конфликта, и съотношение на силите

Балкански съюз (712 000): България (366 000 души) Сърбия(190 000 души) Гърция(120 000 души) Черна гора(36 000 души)

Османска империя

(570 000 души )

Мобилизация на силите

Мобилизацията на силите в България започва на 17-18 септември (стар стил). Мобилизираната войска е 600 000 души и 1 116 оръдия. За целия Балкански съюз са мобилизирани 1,200 000 души и 2000 оръдия.

Разпределение на силите

Българската държава разпределя силите си в 3 армии:

I армия – 67 000 души (8 октомври). Командващ е генерал от пехотата Васил Кутинчев. Тази част е разположена на двата бряга на р. Тунджа.

II армия – Командващ - генерал-майор Никола Иванов. Разположение -Търново Сеймен -Харманли.

III армия – над 83 000 души (8 октомври). Командващ е генерал-лейтенант Радко Димитриев. Силите са разположени около Ямбол.

Начало на военните действия

в Тракия Планът за навлизане в

Източна Тракия предвижда нанасяне на основния удар с I-ва и III-та армии в пространството между Лозенград и Одрин, докато II армия остава в неизвестност за турците на два прехода от границата.

II-ра армия обкръжава Одрин, а Лозенград пада почти без бой (9-12 октомври), след като турските войски се обръщат в бягство.

Развой на военните действия

На 15 октомври започва Люлебургаско-Бунархисарската операция. III-та армия среща І-ва и ІІ-ра Източни армии. Боевете продължават шест денонощия и българската армия, под командването на генерал-лейтенант Димитриев, постига успех след неуспешна офанзива на турските части по левия фланг.

Следва прекъсване на бойните действия поради лошо снабдяване, неблагоприятно време, недостатъчното разузнаване и върлуваща холера, която отнася хиляди жертви, Османското правителство се възползва от прекъсването, за да поиска примирие, но то е отказано.

На 24 октомври I-ва и III-та армии възобновяват похода към Цариград и започват битката за Чаталджанската укрепена позиция. Офанзивата завършва без успех.

Междувременно, на 9 и 18 октомври, българските сили край Одрин отбиват два излаза на османския гарнизон. До средата на ноември II-ра българска армия блокира напълно крепостта. Обсадата на Одрин трае още четири месеца.

Успешното настъпление на българските войски в Тракия кара турското командване да задържи подкрепленията, които са предвидени първоначално за борба срещу Сърбия и Гърция и да ги пренасочи за отбрана на Тракия и столицата на Империята.

Ролята на българската авиация и флот във войната

В началото на мобилизацията българската армия разполага едва с два разузнавателни балона (“София1” и “Годар”) и един самолет(Блерио XI). В хода на войната благодарение на авиацията се постига морална победа при битката за Одрин, след като поручик Радул Милков и подпоручик Продан Таракчиев за първи извършват въздушна бомбардировка над Одрин.

Флотът изиграва важна роля при вдигането на блокадата при Варна и оттеглянето на турския флот от Черно море, след като торпедоносецът “Дръзки” успява да нанесе тежък удар по крайцера “Хамидие” и почти го потопява.

Настъплението в Западните Родопи и Пиринския край

За настъплението в родопския регион са отделени една пълна дивизия и други по-малки части. Родопският отряд с командващ г-л Стилян Ковачев разполага с 23 000 души от II-ра пехотна дивизия. Той е разположен по долината на р.Места, в района на Тъмръшки клин.

VII-ма пехотна дивизия (37 000 души) е под командването на г-л Георги Тодоров и изчаква в района на Дупница и Кюстендил за евентуално нападение на Солун по долината на р.Струма

Военни действия в Западна Тракия и Родопите

Първите дни на войната българските части Хасковският отряд и левият фланг на Родопския отряд, са разположени в централните и източни части на Родопите. Те имат задачата да прикриват направлението през Чепеларе и Хасково за Пловдив срещу контраофанзива на османците, която би застрашила напредващите армии в Източна Тракия.

Овладяването на Кърджали, Пашмакли и Дьовлен

На 8 октомври (стар стил) Хасковският отряд нанася поражение на Кърджалийския турски корпус и влиза в Кърджали. Корпусът на Явер паша се оттегля в Мъстанли.

На 8-ми също е овладян и Дьовлен (Девин), след което 21-ви средногорски пехотен полк се съсредоточава в района на Чепеларе.

От Чепеларе в три колони започва настъпление към Смолян, Райково и Устово, като дясната колона форсира границата при Мургавец, начело с подполковник Долапчиев; средната колона, начело с подполковник Шарлангаджиев, преминава при поста Свети Георги; лявата колона, начело с полковник Серафимов, преминава при Момина вода и настъпва към Соколовци и Устово.

В настъплението участват и четите на:- Стефан Калфата, водила боеве на връх Рожен - Пею Шишманов, охранявала района Петково –Славейно - Малка Арда- Кръстю Българията, действала в района на Пашмакли /Смолян/- Никола Гюмюшев и Никола Данаилов

На 13 октомври 1912 г. Пашмакли (Смолян) и околните села са освободени.

След освобождението на Смолян, Райково и Устово турците предприемат обходен маньовър от Рудозем към Устово. Командирът на бригадата полковник Гешов с щаба си, след анализ на обстановката, решава да се отстъпи района на Устово - Райково - Смолян и бригадата да се оттегли на Рожен и Пампорово, т.е. на границата, откъдето е тръгнала.

Полковник Серафимов с чувство на отговорност заявява: “Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!”

И вместо отстъпление, след тежки боеве, с цената на много жертви, турците отстъпват в безпорядък.

Победата при с. Алмидере /дн. Полковник Серафимово/ е пълна. Бойният подвиг на средногорци влиза в

историята на смолянския край под името “Родопската шипка”.

На кота 1311 извисява снага величествен паметник на признателността към безпримерния героизъм и жертвите на 21-и пехотен Средногорски полк за

свободата на родопчани.

Чаталджийското примирие

След неуспешната операция при Чаталджа, България откликва на искането за мир от Османската империя. Според споразумението войските ще запазят досегашните си позиции. Всички съюзнически страни се съгласяват, освен Гърция, която иска да и бъде предоставена Янина. Въпреки всичко гръцки дипломати присъстват при преговорите в Лондон. Османците предлагат Македония и Албания да се обособят като автономни републики, но съюзниците искат освобождаването на всички територии западно от линията Мидия-Енос. Заради проточването преговорите се провалят, поради идването на ново правителство (младотурската революция), Османската империя продължава войната.

Бойни действия декември 1912-март 1913

По време на примирието Османската империя струпва голям брой войски около Чаталджа. Войската ръководена от Ахмет Изет паша подхваща офанзивни действия на 26 януари и след боеве с променлив характер българо-сръбската армия отстъпва планово на 30 км. на запад.

На 11-13 март е подхваната офанзива срещу Одрин, която води до превземане на крепостта и пленяване на 60 000 турска армия.

Същевременно е предприета офанзива срещу Чаталджа и I и III армии отблъскват османците от завзетите през януари територии. Това принуждава новото османско правителство да поиска мир и да бъде сключен Лондонският мирен договор

Балканската война – война на националната надежда

Въпреки тежките загуби и участта, споходила мирното население, войната дава надежда на младата българска армия и на целия български народ, че могат да извоюват националното си обединение.

...Българио, за тебе те умряха,една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяхаИ твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх...

Изготвил проекта:

Григор Борисов Давидов,

СОУ “Васил Дечев”-гр.Чепеларе, IX клас

Гр. Чепеларе ул. “ Беломорска “ № 46 ,

Тел.:0886882338 e-mail: grigor.davidov@gmail.com