if Ct; ft Е ДЯЛ ЙОв

m n u „т к ш к i r

К. ДОНЧЕВ, д-р СТ. НЕДЯЛКОВ

проф. Д-р АЛ. ТОШКОВ

РЪКОВОДСТВО ПО

ПРАКТИЧЕСКО ПЧЕЛАРСТВО

СОФИЯ 1958

П Р Е Д Г О В О Р

Дълги години българското пчеларство бе примитивно и неразвито, като неговото модернизиране започна късно и се разви бавно. Едва след въвеждането на социалистическото кооперативно обработване на земята и създаването на го-леми обществени пчелини при Д З С и ТКЗС то получи нов по-тик, като през 1957 година приближи цифрата 500,000 ко-шери, от които 70% са модерни, рамкови кошери.

Това бързо развитие на пчеларството у нас се обяснява с поставянето му под законодателната грижа на държа-вата — от една страна и от друга — с осъзнатата косвена полза, която пчелите допринасят чрез опрашването на ре-дица индустриални растения, зеленчукови и овощни насаж-дения, ливади и др., за увеличаване на плододобива им.

При наличността на всички благоприятни условия за развитието на модерно пчеларство у нас. единствено неза-доволена остава нуждата от достатъчна практическа пче-ларска литература. Наистина в последно време излязоха твърде много книги по пчеларство, но това са в повечето случаи учебници, предназначени за студентите по ветери-нарна медицина и агрономия; широкият кръг от практици-пчелари все още остава без достатъчно литература за са-мостоятелно обучение и подпомагане в теоретическата им подготовка и практическа работа.

Тъкмо тази празнина се опитва да запълни отчасти предлаганото от нас „Ръководство по практическо пчелар-ство". В него е дадено всичко най-важно от пчеларската тео-рия и практика, което е проверено от опита и затвърдено в практиката. Биологията на пчелното семейство е разгледана като изходна точка за практическа работа с пчелите. Осо-бено внимание е отделено на съвременните методи за отглеж-дане на пчелите за получаването на повече мед и восък от едно пчелно семейство чрез работата на две майки. В това отношение новост за нашата пчеларска практика се явява

3

египетският кошер-лежак. Отглеждането ма майки е за-сгьпепо чрез пай-простите методи. Това е достатъчно да се задоволят нуждите на обикновените пчелини с млади майки. Направен е и опит за райониране на страната в пчеларско отношение, като се дава указание за пашата в отделните райони с указване времето на главната беритба. В книгата е даден подробен план-чертеж за направата на Дадан-Блатов кошер, с точните стандартови размери па вътрешните части.

В дела за болестите и неприятелите на пчелите се да-ват най-новите методи и средства за борба с различните ви-дове гнилци, нозематозата, акарозата и др.

Разделът „Пчелни болести и неприятели" е написан от д-р Ал. Тошков, професор във Висшия ветерипарно-меди-цински институт в София и д-р Ст. Недялков — старши нау-чен сътрудник при Българската академия на науките; оста-налият материал е съставен от К. Дончев, редактор на бю-летин „Пчела", като биологията на пчелното семейство е разработена под ръководството и на места лично от проф. д-р Ал. Тошков.

Общата редакция на ръкописа е извършена от проф. д-р Ал. Тошков.

За написване на ръководството е ползуван личния опит на авторите, опитът на първенците-пчелари, както и, обширната литература по пчеларство на български, руски, немски, френски, сърбо-хърватски и други езици. Част от клишетата са оригинални, а другите са заимствувани.

Авторите на настоящето ръководство ще бъдат доволни, ако със своя труд помогнат на практиците-пчелари, люби-телите и работещите в обществения пчеларски сектор да овладеят по-добре съвременните методи за пчелоотглеждаие и по този начин да намерят още по-добра награда в стре-межа, за изграждане на по-модерно и по-високодобинпо пч.еларство.

Авторите

4

СТОПАНСКОТО З Н А Ч Е Н И Е НА ПЧЕЛАРСТВОТО

Отглеждането на пчели е стопанска дейност на човека,, която датира от хилядилетия насам. С нея се цели добива-нето на материални блага, предимно на мед и восък.

Пчеларството е едно от най-ранните и любими занятия на нашия народ, преминало през всички стадии на развитие, за да се дойде до днешното модерно пчеларство с доста го-лямо стопанско значение. Но днес пчелите не се отглеждат само заради меда и восъка, които се получават, а и заради опрашвателната им дейност. Те опрашват растенията несъзна-телно при събирането на нектар и цветен прашец от тях. На-последък пчели се отглеждат и в специални големи промиш-лени пчелини заради пчелната отрова и пчелното „млечице", от които се получават особено ценни лекарствени препарати.

Научно и опитно е доказано, че добивите от растенията, които се опрашват от насекоми, са 10—15 пъти по-големи при участието на пчелите, отколкото без тях. Така, от посе-щението на пчелите при червената детелина добивът на семе се увеличава над три пъти, при зеленчуците — над 5 пъти, а при овощните дървета — до 60%. Затова в държавните пла-нове и в отделните планове на Д З С и ТКЗС на пчеларството е определено специално място; то бе обект и на отделно ми-нистерско постановление, в което се предвиждат мерки за неговото подобряване и разширяване.

По този начин пчеларството се явява не само като до-ходен отрасъл пряко с добива на мед и восък, но и като ва-жен фактор за повишаване добивноетта на много селскосто-пански култури. В това отношение между полевъдството, ово-щарството и градинарството, от една страна, и пчеларството — от друга, съществува тясна, органична връзка, понеже пче-лите опрашват цветовете на посещаваните растения, срещу което получават от тях нектар и цветен прашец.

Чрез дресиране на пчелите, т. е. чрез насочването им със специално подхранване към беритба от дадена култура,

5

се постига още по-пълно и своевременно опрашване на ре-. дица ценни селскостопански куртури.

Освен заради преките добиви на мед и восък големите обществени стопанства — Д З С и ТКЗС, чиито насаждения често обхващат обширни площи, имат най-голяма нужда от отглеждането на пчели и заради опрашителната им дейност. Опрашването на тези насаждения от свободно живеещи на-секоми е несигурно и незначително (до 20%) , а опрашването на тези растения (слънчоглед и др.) с ръка струва доста скъпо и не се осигуряват необходимите резултати. Именно затова не само пряката, но и косвената полза от пчелите обуславя голямото стопанско значение на отглеждането им.

Освен това много трудещи се у нас през свободното си време като любители отглеждат пчели. С това те имат едно приятно, интересно и здравословно занимание, което често им донася и допълнителни доходи. Но най-голямата гордост и наслада от това занимание е пълната паница с мед на тяхната трапеза.

Макар че непосредствената цел на такова пчеларству-ване е прекият добив па мед и отчасти на восък, поради своята многобройност и разпръснатост по всички възможни села, градове, в удобните полски и горски райони любите-лите-пчелари също допринасят за повишаване на добивите от селското стопанство в страната.

Но ползата от отглеждането на пчели в услуга на ра-стенията е скрита — тя се знае и съзнава повече от специа-листите, които отглеждат пчели специално за тази цел. Ши-роката полза обаче от отглеждането на пчели се състои в получаването на повече мед и восък.

И това е напълно естествено. Още от древни времена пчелният мед се е славел като ценно хранително и лечебно средство. Ръководен от вкуса си към сладка храна, човек се е насочил твърде отдавна към пчеларството. И той не е сгрешил, защото в мела се съдържат разнообразни храни-телни и вкусови вещества. Така, в 100 г мед се съдържат 80 г захари (гроздова — 38 г, овощна — 40 г и тръстикова 2 г); около 1 г белтъчини; V2 г особено ценни и лесно усвои-ми соли (фосфати, желязо, мед и др.) ; останалите съставни части на меда са доста разнообразни по вид и количество: восък, смоли, багрилни вещества, ароматни вещества (мас-ла ) , полизахариди, мравчена киселина, различни ферменти (каталаза , амилаза и др. ) . Всички тези съставки подпомагат храносмилателните процеси. Но медът съдържа още и вита-

6

мините А и Bi, които също са много необходими за човеш-кия организъм, особено за укрепване на подрастващия дет-ски организъм. Освен диетичната, и хранителната стойност па пчелния мед е много висока. След изгарянето на 100 г мед в човешкия организъм се освобождават средно 334 използуваеми калории. Това количество по енергетична стой-ност се равнява на 500 г мляко, или на 50 г орехови ядки, или на 150 г пшеничен хляб, или на 1000 г зеле, или на 1000 г моркови и т. н.

С разнообразяването на селскостопанските култури и развитието на преработвателната техника се появи страхът, че медът ще бъде изместен от появилите се захар, гликоза и захарин. Това обаче не можа да стане, понеже се доказа, че медът е много по-хранителен от захарта и другите нейни за-местители. Освен това неговите захари са дадени в готов вид, за всмукване направо в кръвта, без да е необходима каквато и да е преработка в червата.

Медът обаче е не само храна, а и лекарство за човека, защото дава сила и енергия на сърцето, заякчава двигател-ната мускулатура, подобрява бъбречната функция и още ре-дица други дейности на човешкия организъм.

Всичко това определя меда като първостепенна храна. А добрата и здрава храна е от изключително голямо значе-ние за стопанското развитие на обществото.

Добре сортираният мед, или медът в луксозни рамчета, е обект на износ и може да донесе ценна чужда валута.

Но пчелите не дават само мед, а и восък. След като се задоволят нуждите на самите пчели от восък за изкуствени пити и за тяхното изграждане, ако пчеларят се грижи за неговото произвеждане и събиране, остават значителни излишъци восък. Пчелният восък е важна суровина за инду-стрията, тъй като се употребява в повече от 40 промишлени отрасли. Всякакви опити за произвеждането на изкуствен пчелен восък не са дали, а и няма изгледи скоро да дадат положителни резултати.

Пчелен восък у нас се произвежда недостатъчно, и то не само за нуждите на нашата индустрия, но дори и за са-мото пчеларство. Това налага всяка година да се харчи цен-на чужда валута за внасянето му отвън.

Може би една от причините за недостига на пчелен во-сък да е недостатъчният брой пчелни семейства, отглеждани от нас, но главната остава небрежното, дори нехайно отно-шение на пчеларите към този ценен продукт. Те не нзползу-

7

ват в достатъчна степен склонността на пчелите към восъко-очделяне, а и към произведеното без грижата на пчеларя се отнасят неправилно — не го събират и опазват добре. Про-извеждането на повече восък е от голямо стопанско значе-ние за страната, затова то трябва да бъде цел и задача на всяко пчеларско стопанство.

Ценен продукт от пчеларството е и пчелната отрова, която се използува в народната медицина от незапомнени времена. Сега от нея редица фирми — производителки на ле-карства приготвят различни препарати срещу ревматизъм, ишиас, лумбаго и др.

Нов, стопански важен продукт напоследък е и пчелното (майчиното) „млечице". Поради богатото му съдържание на аминокиселини, витамини, хормони и други вещества, то притежава редки лечебни свойства.

Производството на пчелна отрова и „млечице" у нас още не е организирано, но то би могло да стане доходно перо в пчеларството.

В България има благоприятни условия за развитието на пчеларството. Особено бързото нарастване на трудово-кооперативните земеделски стопанства открива широки въз-можности за започването на значително по-едро пчеларство, при което пчелната паша ще бъде използувана по-цялостно н пълноценно. В това отношение пчеларството в нашата страна трябва да се развива паралелно с развитието на сел-ското ни стопанство. Бързото и значително увеличаване пло-щите, на зеленчуковите и овощните градини, фуражните ра-стения, горите, парковете, залесителните и укрепителните пояси и др. трябва широко да се използува за увеличаване броя на пчелните семейства, за да може пчеларството на-истина да стане сигурен, доходен отрасъл в нашето селско стопанство. В такъв случай медът ще престане, да се смята за луксозна храна и ще намери място на всяка българска трапеза; няма да се внася чужд восък за нуждите на инду-стрията и пчеларството и добивите от много растителни ви-дове многократно ще се увеличат.

8

I. Л1ЯСТ0Т0 НА ПЧЕЛАТА В Ж И В О Т И Н С К И Я СВЯТ

Видът медоносна пчела (Apis mellifica) спада към типа Членестоноги, клас Насекоми, разред Ципокрили, семейство Пчелни и род Жилещи пчели (Apis).

Появата на пчелата се предшествува от появата на пър-вите цъфтящи растения, от които пчелите си набавят нектар и цветен прашец. Пчелите са се обособили преди настъпва-нето на вторичната ера.

Медоносната пчела заедно с близките й родственици образува семейството на пчелите (Apidae), което има три рода: рода на земните пчели (Bombus) , рода на пчелите без ж и л о (Melipona) и рода на жилещите медоносни пчели (Apis). Всички родове от семейството на пчелите са обще-

ствени животни, които живеят в по-големи или по-малки общества (семейства).

Семействата на бомбусите са най-малки и членовете им измират през зимата, оставяйки само оплодената майка, коя-то презимува и напролет възобновява рода. Пчелите без жило са тропически насекоми, които живеят главно в Афри-ка и Южна Америка. Те градят питите си хоризонтално, с кръгли килийки само от горната страна. Бомбусите и пче-лите без жило отглеждат пилото по друг начин: пчелите изпълват килийките с мед и цветен прашец, върху който майката засеменява, като за яйцата и излюпените личинки по-нататък никой не се грижи. Напротив медоносните пчели имат най-съвършено изградено гнездо. Те изграждат верти-кални пити с шестостенни килийки от двете страни, в които слагат меда и цветния прашец и отглеждат пилото. Майката на медоносните пчели снася яйцата си в празни килийки, а след излюпването на личинките грижата за тяхното отглеж-дане се поема от пчелите-кърмачки.

9

Видове медоносни пчели

Родът Жилещи медоносни пчели (Apis) има четири ха-рактерни вида:

1. Малка индийска пчела (Apis f lorea) . 2. Голяма индийска пчела (Apis dorsa ta ) . 3. Средна, или източноиндийска пчела (Apis indica). 4. Обикновена, или медоносна пчела (Apis melif ica). Тези четири вида медоносни пчели от един и същ род

се различават лесно по своята големина. Последните два вида са близки един до друг и стоят между голямата и мал-ката индийска пчела.

Малката индийска пчела е най-малко познатият вид от рода на пчелите. Нейното семейство изгражда taMo една пита, голяма колкото длан на човешка ръка, обикновено па открито по храстите, клоните на дърветата или под стрехите на колибите. Върху питата ясно се различават три вида ки-лийки: работнически, търтееви и майчини (маточници). На 6 см2 от питата има около 100 работнически килийки. М а к а р да притежава жило, малката индийска пчела рядко жили, затова някои я наричат също „пчела без жило". Всъщност тя жили, само че ужилването е по-леко, съпровожда се с по-малко болки и отокът не е тДка голям, както при ужилваме от по-едрите видове пчели. Този вид пчела събира незначи-телно количество мед (по няколко десетки грама) . Не може да се отглежда в кошер поради навика й \ ц а живее под открито небе.

Поради събирането на много малки количества мед малката индийска пчела няма практическо значение за чо-века. Тя обитава Индия (източната й част) , Индокитай, о-в Цейлон, Зондския архипелаг, Малайския архипелаг и др.

По същите места е разпространена и голямата индий-ска пчела, от която има доста разновидности. И нейното се-мейство изгражда само по една пита, но голяма, дълга до 2 м и широка Г2— Г 5 м. Обикновено виси на клоните на ня-кое голямо, високо дърво на открито. З а разлика от питата на малката индийска пчела тук килийките са почти с еднаква големина независимо от това, какво се извежда в тях — пчели-работнички, търтеи или майки. В зависимост от годишното време голямата индийска пчела се преселва към по-топлите или по-студените краища, като прелетява дълги разстояния.

10

Пчелите-работнички от този род са големи колкото до-бре развита италианска майка. По мнение на местното насе-ление голямата индийска пчела е много зла — напада не само хора и животни, но и мъртви предмети, по които оста-вя стотици убождания. Когато местното население иска да вземе меда на индийската пчела, то запалва под питата огън. Димът и топлината прогонват пчелите и тогава питата се изрязва, медът, който често достига до 30 кг, се изстисква, а восъкът се претопява.

Средната или източноиндийска пчела, макар някои да я смятат като разновидност на обикновената медоносна пче-ла, представлява отделен пчелен вид. Тя е гто-дребна от ме-додонсната пчела. На 6 см2 от питите, които изгражда, има 36 работнически килийки, докато на същата повърхност от питата на медоносната пчела има 29 килийки. Дебелината на питата, е около 16 18 мм, а разстоянието между две съседни пити - - около 7 мм.

Долната страна на коремчето на индийската пчела е жълта . Предната част от сегментите е портокаловожълта, докато задната е по-тъмна и е покрита с дълги белезникави космици. Майката е по-голяма от работничките, а търтеите са по-малки от майката, но малко по-големи от работнич-ките. Те са синьочерни без ж ъ л т оттенък. Източноиндий-ските пчели са зли и с тях мъчно се работи. Укротяваг се само с повече пушек. Обитават хралупи и пещери, където изграждат отвесни пити. както обикновената медоносна пче-ла. Събират малко мед — по 4—5 кг от семейство. Харак-терна особеност на индийските пчели е, че те при осиротя-ване не могат да си отгледат друга майка, т. е. не залагат маточници за спасителни майки (свищеви маточници). Издръжливи са на студ — през слънчеви дни те могат да излитат дори при 0° на сянка.

В Индия, Китай и Япония тези пчели се отглеждат в примитивни кошери.

Най-голямо стопанско значение за човека има обикно-вената медоносна пчела, която през 1758 год. големият есте-ствоизпитател Карл Линей нарекъл Apis melifera, което ще рече „медоносна". По-късно, когато разбрал същността на приготвянето на меда от пчелите, самият Линей променил първоначалното й име на Apis nielifica, което означава „при-готвяща мед" пчела. Тази пчела се среща по целия свят в известен брой разновидности, които имат общи характерни

11

черти и размери. Разликата между тях се състои главно в тяхната окраска и нрав, последица от климата и другите условия, при които са живели дълго време.

Породи на обикновената медоносна пчела

По цвета, т. е. по окраската, на хитйна и космиците ви-дът Apis може да се' раздели на две основни групи: черни, или тъмни пчели и жълти пчели. Към първата група спадат черната, или тъмната европейска пчела, краинската пчела, кавказката пчела, северноафриканската, западноафрикан-ската и мадагаскарската пчела, а към втората — италиан-ската, кипърската, банатската, жълтата кавказка, сирийска-та, палестинската, египетската и сахарската пчела.

Черните, или-тъмните пчели са разпространени главно в Централна Европа, част от Балканския полуостров, Англия, Африка и Америка. Жълтите , или със светла окраска пчели са разпространени в Италия, о-в Кипър, Сирия, Палестина, Египет и други средноизточни райони. В СССР преобладават сивата и тъмносивата пчела.

Всички пчелни разновидности са резултат на условията, при които те живеят и се размножават. В това отношение условията в съответните географски области са от най-реши-телно значение.

Европейската черна, или тъмната пчела има две разно-видности: холандска черна и германска тъмна пчела. По външност тези две породи мъчно могат да се различат от не-упражненото око, докато по нрава им лесно се различават. Пчеларите определят холандската пчела като нервен тип пчела, която при отваряне на кошера бързо се лута от еди-ния край на кошера към другия, трупа се на долния край на извадената пита, откъдето лесно се откъсва и пада, разпръс-квайки се във всички посоки. Склонна е да напада другите семейства, но иначе е добра работница, запечатва меда с бели похлупачета (восъчните запечатки на килийките не опи-рат плътно до меда, а между тях и меда остава въздушно пространство, което придава именно белия цвят), лесно се стръсва от питата и кошерът й може да бъде преместван па къси разстояния, без тя да блуждае.

Тъмната германска пчела не е така черна като холанд-ската. Според известния германски капацитет по пчелите Бмлденспергер, малко или повече изменена, тя може да се

12

намери навсякъде по Централна или Северозападна Русия, Швеция, Норвегия, Британските острови, Холандия, Герма-ния, Австрия, Швейцария, Франция, Испания и Португалия. Черните пръстени с ивици от жълтеникави космици по сег-ментите на коремчето й придават тъмен изглед. За разлика от черната холандска пчела германската тъмна пчела се укротява лесно от пушека и не се пръска по кошера. За нея се казва, че е слабо устойчива на болести, макар французите да твърдят, че устойчивостта й на болести не е по-малка от тази на другите породи пчели.

Общо, европейската тъмна пчела е слабо ройлива и пред роене изгражда по-малко на брой маточници от свет-лите пчели.

Краинската пчела е разпространена главно в областта Кран в Словения, Югославия, където се среща най-чиста. Среща се и в Средна Европа. От тъмната германска пчела тя се различава по това. че е по-едра и тъмните сегменти на коремчето й имат ивици — сивкав пръстен, покрит с белезни-кави космици. Нейното хоботче достига на дължина 6 5 мм. Пчелните семейства от тази порода са кротки, бързо се раз-множават, склонни са към роене повече от другите породи, изграждат много маточници, успешно събират нектар, който преработват в напълно узрял мед, запечатан с бели похлу-пачета и зимува добре. Според изследванията на американ-ския професор О. В. Парк тя е по-добра от италианските и кавказките пчели по производството на мед, икономичната консумация на мед през зимата, липсата на голям подмор през зимата, усиления пролетен градеж на пити, осиротява-нето и смяната на майки при работа с тях и др. Най-сериоз-ният й недостатък е голямата й склонност към роене.

Чрез изкуствен подбор се е получило известно отро-дие — скленарка, или пчела № 47 — с притъпена ройливост.

Сивата планинска кавказка пчела, наречена още гру-зинска, е разпространена главно в южните склонове на Кав-каз. Тя е подобна на тъмната европейска пчела, само че чер-ните пръстени на коремчето й имат ивици от сиви космици. В сравнение с останалите пчелни породи засега тя има най-дългото хоботче — до 7'23 мм. Семействата са кротки, успеш-но се бранят от нападатели, рядко нападат чужди семейства, зимуват добре и запечатват меда с тъмни похлупачета. Це-нят се много в Америка и другите страни. Като недостатъци могат да бъдат посочени склонността им да олепват силно гнездото с прополис, да изграждат мостове и далаци в гнез-

13

дото и да излитат по студено време, поради което напролет загиват много пчели. Лесно заболяват от нозематоза. Си-вата планинска кавказка пчела се цени повече от равнинния й прототип.

Средноруската пчела е разпространена главно в Баш-кирска ССР. Отличава се с голяма студоустойчивост и про-дуктивност.

Далекоизточната пчела има украински произход и е разпространена в приморските краища на СССР. Досега всред нея не са забелязани гнилецови заболявания, което е ценно качество.

Местната (балканската) пчела е разпространена глав-но у нас. В България се отглежда от най-далечно минало; тя има тъмен цвят. Поради честото внасяне на чужди по-роди пчели, особено от Италия, на много места у нас пчелите имат жълточервен или жълтосив оттенък на коремчетата си. При нашите условия тази пчела е дала доказателства за ви-сока продуктивност. В зависимост от климатичните условия тя бързо ограничава пилото и обратно — при подобряване на времето бързо развива силно семейство и успешно взима участие в главната беритба. Местната пчела е слабо ройлива и гради сравнително малко маточници. Майката живее 5—6 години и се поддава на тиха смяна (самосмяна) . В благо-приятни години за пчеларството местната пчела е дала ре-кордни добиви — до 160 кг мед. Тя зимува добре на открито, брани успешно своето гнездо и мъчно допуска кражба. По външни белези нашата пчела е най-близка до краинската и другите пчели на Балканския полуостров.

Наред с описаните породи тъмни пчели известни са още северноафриканската, западноафриканската и мадагас-карската пчела. За последната се казва, че е най-черната от всички познати пчели. Тялото й е покрито с редки тъмни космици.

Италианската пчела е най-познатият представител па жълтата порода пчели. Тя е позната по всички краища па света със своята хубава жълта окраска. В Америка е раз-пространена дотолкова, че американците я смятат за своя порода. Обикновено тя има три жълти сегмента, или пръс-тени с черпи ивици. Има семейства, в които могат да се ви-дят работнички с четири, дори пет жълти коремни членчета. Задната част на коремчето, гърдите и главата са черни с жълти следи по челюстите и жълти космици. Майките не са еднакво жълти, рядко цялото им коремче е жълто. В пове-чето случаи горната част на коремчето е жълта , а долната —

14

черна. В някои случаи майките имат последователно жълти и черни членчета. Търтеите обикновено са тъмни, макар да имат жълти ивици на коремчето си.

Тази пчела е кротка и много плодовита, слабо ройлива, поради което създава силни семейства; добре зимува, лесно се справя с восъчния молец, брани много добре собственото си гнездо, но често напада другите слабо защитени пчелни семейства. Устойчива е срещу европейския гнилец. Дължи-ната на хоботчето й е около 6 2 3 мм.

Италианската пчела, макар и да е най-известният пред-ставител на жълтата порода пчели, не е неин родоначалник. Смята се, че тя е създадена от кръстосване с кипърската пчела, която старите гърци са пренасяли за паша по всички морски брегове.

Кипърската пчела прилича на италианската, но все пак се различава от нея. Трите жълти пръстена обикновено са по-широки и имат по-тъмна портокалова окраска, която се прелива и в четвъртото коремно членче. Всички членчета имат черни ивици. В основата на гърдите кипърската пчела има жълт щит, по който се различава от останалите породи пчели. Също така от долната страна тя е оцветена с хубав портокалов цвят.

Кипърската пчела може да се смята за родоначалник на жълтата порода пчели. Тя е най-красивата пчела и при-влича вниманието на много пчелари. Тя обаче не е много разпространена, защото е неспокойна и зла и с нея мъчно се работи. Търтеите й са по-светли от тези на италианското се-мейство.

Банатската Ачела е кръстоска между италианската и краинската пчела. Често в едно семейство има пчели с жъл-ти и черносиви коремни членчета, но преобладаващата окраска е жълтата .

Египетската пчела е малко по-дребна от останалите по-роди. Първите три коремни членчета имат яркожълт цвят с черни ивици. Коремчето е покрито със сивобели космици. Се-мействата на египетската пчела са загубили способността си да образуват зимно кълбо и затова не могат да живеят при по-студен климат. Съвременните пчелари в Египет правят опити да я кръстосат с краинската или с кавказката пчела.

Сирийската пчела е малко по-едра от египетската, но по окраска прилича на италианската пчела. Семействата се роят много, залагат много маточници и зимуват лошо. С рояците отлитат много от младите майки, които взаимно не

15

се убиват, докато една от тях не се оплоди. През първия ме-сец младите майки носят неоплодени яйца.

Палестинската пчела малко се различава от сирийска-та. Първите три коремни членчета имат лимонов цвят с черна ивица.

Сахарската пчела е разпространена главно по оазисите на пустинята Сахара и в планините на север от тази пусти-ня. Прилича много на кипърската пчела, но е по-кротка. Ня-кои автори я намират за най-кротката пчела в света. В същото време тя минава и за най-чистата порода, тъй като обитава изолирани райони.

и;

II. Б И О Л О Г И Я НА П Ч Е Л Н О Т О СЕМЕЙСТВО

Диво или питомно животно е пчелата

Като се изключи копринената буба, която има много краткотраен живот, пчелата е единственото диво животно, което човекът използува неопитомено. Изхождайки от фак-та, че тя живее при човека, при културните условия, конто той й създава, някои се опитват да я нареждат между пи-томните домашни животни. Това обаче не може да бъде прието за вярно, защото отглежданата от човека пчела с нищо не е променила начина си на живот, системата на про-изводство, социалната си организация и пр. в продължение на хилядилетията, които я отделят от времето на нейното обособяване като обществено живеещо животно. Тя е само одомашнена, понеже се използува за нуждите на домашното стопанство на човека, без да е опитомена.

Докато другите опитомени от човека и използувани от него за свои цели животни в значителна степен са проме-нили своите форми и начин на живот, производствените си възможности и дори своя външен вид в зависимост от усло-вията на новия живот, всред които са поставени, единствено пчелата, макар и отдавна отглеждана от човека и поставена при нови условия, далеч различни от естествените, си остава в истинския смисъл на думата Д и в о животно. Докато всички други животни повече или по-малко познават стопа-ните си и оттам имат известно отношение към тях, за пче-лата няма стопанин. Към човека тя се отнася еднакво, неза-висимо от това, дали е от някой свободен рой в планината или от разборния кошер на някой модерен пчелин. Тази нейна слаба, почти Липсваща склонност към изменения Дар-вин обяснява със самостоятелното изхранване на пчелите, с естествения им начин на живот, със съвършената им орга-низация на живот във всяко отношение, към която нищо повече не би могло да се добави.

2 Рък. по пчеларство 17

Пчелата е обществено животно

Обикновената медоносна пчела е обществено животно, както и всички нейни близки родственици. Тя живее в големи семейства (общества), което й осигурява продължение на рода. Отделните индивиди, съставляващи пчелното семей-ство, са напълно зависими един от друг и връзката им е толкова силна, че отделени вън от семейството, не могат да съществуват и най-късо време. Всеки член от семейството — майката, работничките и търтеят — представлява напълно самостоятелно същество, но устройството на тялото му и инстинктите му са нагодени за живот само в семейство, в което разпределението на работата се върши според способ-ността, възрастта, условията на средата, в която живее, и според нуждата на семейството. Една пчела може да се отде-ли и да се накара при известни условия да живее изолирано, но тя не може да се размножава , нито да се грижи за себе си и скоро ще загине. Много насекоми през зимата намират убежища, скриват се в тях, заспиват и така презимуват до ново затопляне на времето. Пчелата, изглежда, е загубила тази си способност, защото при ниска температура тя се вце-пенява и бързо умира. Затова пък в семейството тя успешно създава топлина за себе си и за всички останали и така всички преживяват критичните студени дни.

Колкото повече се разкрива животът на пчелите, тол-кова по-очевидно става, че техните анатомични и физиоло-гични особености са се обособили само в живота и чрез жи-вота им в пчелното семейство, за да се осигури благополу-чието на това семейство, оформило се и усъвършенствувало се в процеса на хилядолетното си развитие.

Формата на семейство именно и движещите го закони позволяват на човека да отглежда пчелите и стопански да гп използува. Разбира се, това се отнася само до използува-ната от човека пчелна порода, защото само излезлият от пея рой може да бъде уловен от човека и заселен в предвари-телно подготвено за това пчелно жилище. Само при домаш-ната пчела осиротялото семейство приема придадената му чужда майка; само домашната пчела събира излишъци от мед, които натрупва извън гнездото, където се отглежда пи-ло, и медът може да бъде изваден без повреда па пилото и самото гнездо и без да се спъва по-нататъшното развитие на пчелното семейство.

18

Способността на пчелното семейство да приема чужда майка създава условия за изкуствено роене и увеличаване на пчелните семейства по човешката воля.

Поради всичко това обикновената медоносна пчела се отглежда от човека по всички части на земното кълбо — от морската равнина до 2000 м надморска височина.

Състав на пчелното семейство

Пчелното семейство се състои от майка, пчели-работ-нички и гьртеи. Майката и работничките са постоянните чле-нове на семейството, докато търтеите са временни, сезонни —. през пролетта и лятото. Всеки един от тези членове има раз-лично устройство и различни функции за изпълнение.

Числеността на пчелното семейство зависи както от условията, при които то се развива, така и от годишния се-зон. Нормалното пчелно семейство има една майка, няколко десетки хиляди пчели-работнички и през сезона на усиле-ното размножаване — неголям брой (няколкостотин) търтеи. Броят на пчелите се променя и зависи, от една страна, от нуждата на семейството, и от друга — от способността му в съоътветното време да произведе необходимия брой пчели-работнички.

Между майката, работничките и търтеите съществува разлика и в големината, и във външното устройство.

Майката е единственият женски индивид в пчелното семейство с напълно развита полова система. Тя снася яйца, от които се извеждат всички членове на семейството. В този смисъл тя е майка на цялото пчелно семейство. Много на-роди я наричат царица, защото по-рано се е смятало, че на-ред с майчините си функции тя господарува в пчелното се-мейство. Научните изследвания обаче доказаха, че тя не само не е господар на семейството, но че и душевно е по-неразвита от работничките и всъщност нейната роля е само да снася яйца. Дори и в тази си дейност тя не е самостоя-телна. Яйцеснасянето се регулира от семейството. Ако пче-лите я хранят усилено, тя снася повече яйца. Н а м а л я т ли храненето, и яйцеснасянето намалява и дори се прекратява напълно. Работничките и подготвят килийките за засеменя-ване и осигуряват температурата за развитието на яйцата и личинките, както и необходимото „млечице" и кашичка за изхранването им. Всъщност майката представлява само един апарат за снасяне на яйца.

19

Пчелната майка има дълго и стройно тяло, което до-стига до 25 мм на дължина. В отделни случаи дължината на майчиното тяло може да достигне и до 30 мм.

Всяко нормално пчелно семейство има само една май-ка. Майките са настроени враждебно една към друга. Щом в гнездото се срещнат две майки, те встъпват в ожесточен бой, който завършва със загиването на едната. Майките се търпят помежду си обикновено при така наречената „тиха смяна". Това съжителство между майка и дъщеря се наблю-дава непродължително време и по-често се среща между свет-лите пчели. Майката притежава малко закривено жило, кое-то използува само в борба с другите майки. В обикновените случаи тя не си служи с него, както пчелите. Хоботчето й е късо, тъй като в повечето случаи тя намира готова храна в семейството. Единствената и основна задача на майката в пчелното семейство е яйцеснасянето, чрез което семейството съществува и продължава рода си. Затова без майка пчел-ното семейство не може да живее продължително време. Дори временното отсъствие на майката предизвиква сериозни смущения в живота на семейството. Нормалната дейност на осиротялото семейство се нарушава, работната енергия упа-да, градежът на пити се намалява и дори се преустановява и опазването на жилището се занемарява. Всичко това се отразява и върху медосбора.

Пчелната майка започва да снася яйца от втората по-ловина на януари или началото на февруари и продължава до първата половина на октомври. От това правило също се допускат отклонения в зависимост от възрастта на майката и климатичните условия, при които се отглеждат пчелите.

В първите дни на започналото яйцеснасяне майката снася дневно (денонощно) минимален брой яйца —• 10—20 -и постепенно ги увеличава със затопляне на времето. С поя-вата на беритба броят на снесените яйца в денонощие се увеличава на стотици, като през май—юни достига връхната си точ.ка — 1500-2000 и повече яйца. Някои рекордни майки в този период могат почти да удвоят този брой, снасяйки 3000 до 4000 яйца. Общо казано, добрите, плодовитите май-ки снасят годишно около 200,000 яйца, за да поддържат през кръглата пчеларска година многобройно и силно пчелно се-мейство.

През усиления размножителен период майката снася непрекъснато, движейки се постоянно от килийка на килий-ка да търси празни почистени килийки за снасяне на яйца.

21

След като снесе 30 яйца (по 2—3 в минута), за всяко от които спуска коремчето си, майката прави малка почивка, през което време приема храна от придружаващите я кър-мачки, или така наречената майчина „свита". Преди спущане на коремчето си майката оглежда внимателно всяка килийка.

Тъй като храната, която поема майката от пчелите (та-ка нареченото „млечице"), се поема направо от организма й, тя не губи никакво време, нито енергия за преработката й, а продължава яйцеснасянето.

Майката започва да снася яйцата си обикновено от сре-дата на питата, разширявайки дейността си кръгообразно. При благоприятни условия и добре изградени пити добрите майки засеменяват питата изцяло в сравнително правилен кръг или елипсовидно.

Със засилване на медосбора майката започва посте-пенно да намалява яйцеснасянето, тъй като всяка освободена от пило килийка пчелите изпълват с пресен мед.

През есента количеството и продължителността на яйцеснасянето зависят много от възрастта на майката и на-личността на есенна паша.

Пчелната майка живее 5, а понякога и повече години. Стопански полезната продуктивност на майките е 2, най-много 3 години. Затова майките трябва да се сменяват след изтичането на две яйценосни години. Изключение може да се направи за майки, оставени за племенна работа или про-явили изключителна носливост.

Освен със снасянето на яйца за продължаването на рода майките не участвуват в другата работа на пчелното семейство. Тази задача на майката пчелите оценяват добре по инстинкт, затова с всички сили я бранят и пазят. Типично е например обстоятелството, че когато семейството по ня-каква причина остане без храна, последната капка храна се дава на майката и тя умира последна.

Напоследък някои пчеларски автори и изследователи (Колин Бътлер, Пен, Д е Грут и Бут, а много преди тях, още през 1910 год., руският пчеловъд Л. Г. Кондратенко) твър дят, че майката излъчва от цялото си тяло специално веще-ство (наречено от Бътлер маточно вещество), което се поема от пчелите чрез ближене от самата майка. То задържа раз-витието на яйчниците у работните пчели и поддържа един-ството на пчелното семейство. Докато пчелите усещат и изпитват вкуса и въздействието на това маточно вещество,

те нито градят, нито търпят маточници. Щом обаче майката се изтощи и престане да отделя това вещество поради ста-рост или някаква друга причина, единството на семейството се поставя в опасност и пчелите залагат маточници, за да се снабдят с майка, която ще излъчва достатъчно маточно ве-щество, за да поддържа единството им.

Други автори (J1. Маж, Швейцария) отричат съществу-ването на такова вещество, отделяно чрез специални жлези от майката, и твърдят, че единството на семейството се под-държа благодарение на специфичната миризма, излъчвана и разпространявана в целия кошер при естественото потене на майката.

Независимо от това, кое е вярното, майката се определя и като фактор за поддържане единството на пчелното семейство.

Пчели-работничкн

Пчелите-работнички са най-многобройните членове на пчелното семейство. Тяхната многочисленост се обяснява със сложността и разнообразието на изпълняваните функции. И тъкмо за това тялото на пчелите-работнички има редица приспособления за изпълнението на различните работи във и вън от кошера.

Пчелите-работнички са по-малки по размер от майката и търтеите. Тялото им достига до 12—14 мм в дължина. Отделната пчела тежи около 100 мг без меда в нея. По та-къв начин около 10,000 пчели тежат 1 кг.

Хоботчето им е по-дълго от това на майката и търтея и имат на задните си крачка кошнички за събиране и прена-сяне на цветния прашец. Те имат на четирите си последни членчета восъкоотделителни жлези. За разлика от майката обаче половите им органи са недоразвити и затова нормално те не снасят яйца. При известни условия техните яйчници могат да се активизират. Това се случва, когато семейството остане дълго време без майка и пчелите-кърмачки поради липса на пило за изхранване започват сами да консумират „млечицето". Под влияние на тази богата на хормони и ви-тамини храна те започват да носят. Поради недоразвитост на влагалището те не могат да се сношават с търтеите и за-това снасяните от тях яйца са неоплодени. Това е известният случай на пчелн-търтовки.

23

Съществуването на пчелното семейство зависи от пче-лите-работнички. Те не само са най-многобройния елемент в семейството, но на тях лежи изпълнението на многостран-ната дейност на семейството, за която майката и търтеите не са способни, нито пригодени.

Пчелите-работнички изграждат пчелното гнездо, съби-рат нектар и цветен прашец, т. е. храната за семейството, хранят пилото, носят вода, пазят семейството от неприятели и врагове, поддържат необходимата температура в гнездото, чистят питите и въобще жилището, кошера, от смет и други чужди тела и вършат още редица други работи. Във връзка с всичко това и стойността на едно пчелно семейство се опре-деля от броя на работничките в него. Колкото по-голям е броят на работничките, толкова по-висока е стойността на пчелното семейство.

Работнички има в семейството през цялата година. Без тях то не би съществувало.

Средното по сила пчелно семейство през май—юни—юли има към 40,000 пчели-работнички, а силното — до 70—80,000. В края на зимата и първите дни на пролетта броят на пче-лите-работнички значително намалява и достига до 15,000— 20,000.

Тези ориентировъчни цифри се отнасят за семейства, отглеждани в обикновените Дадан-Блатови кошери с плод-ник и магазин и при работата само на една майка.

През усиления работен период на годината пчелите-ра-ботнички жнвеят до 6 седмици. Онези работнички, излюпени през втората половина на лятото и през есента, доживяват до 8—9 месеца. След изтичане на зимния период от живота на семейството те бързо измират и тогава семейството е най-малобройно. Подменянето им с млади пчели върви прибли-зително така:

\

15 април - П ' 5 % \

млади пчели 88-5% стари

25 април 25-0% млади „ 75-0% стари

5 май - 50-0% млади „ 50-0% стари „

15 май - 75'0% млади 25-0% стари

25 май - 1000% млади „ о-о% стари „

24

Продължителността на живота на пчелите-работнички зависи от условията, при които те се отглеждат, от интензив-ността на тяхната работа, както и от климатичните условия и подготовката им за почивния период.

Пчелите-работнички се отнасят враждебно към всяка чужда майка, а към своята проявяват грижи и внимание, докато добре изпълнява работата си по продължаването на рода. Към пчелите-работнички от друго семейство те се отнасят като към врагове и не ги допускат в своето гнездо. Изключение се прави само към младите пчели, поради което те могат да бъдат придавани към всяко семейство без каквито и да било предпазни мерки. По същия начин те се отнасят и към тежко натоварените чужди пчели през берит-бения период. Щом идва да внесе нектар или прашец в кошера, тя е добре дошла.

Търтеи

Търтеите са мъжките полови форми на медоносната пче-ла . Те лесно се различават от майката и пчелите-работ-нички: от първата те са малко по-къси, но по-дебели, а от пчелите - - по-дълги и по-дебели. Тяхното тяло е дебело, с широко коремче, покрито с къси и фини космици. Те имат силно развити криле и големи очи, които почти се съединя-ват на темето. На дължина търтеят достига до 17 мм и е с добре развити пипала, а на тегло е около 200 мг.

След намаляване на пашата търтеите биват изгонвани от кошера и унищожавани от работничките. В пчелното се-мейство търтеите имат строго определено предназначение — да оплодяват младите пчелни майки. Търтеи, отгледани от яйца на пчели-търтовки, не са способни за оплодителна ра-бота, тъй като не достигат до нормална полова зрялост.

По-рано се смяташе, а някои продължават да мислят и сега, че освен оплодителната роля търтеите спомагат и за затопляне на пилото, тъй като те най-много се срещат около него. Обаче това мнение е без основание, тъй като ако има-ха и тази роля, те не биха били сезонни членове на семей-ството, а постоянни. Намират се около пилото, защото там е най-топло, а там са и пчелите-кърмачки, които ги хранят и се грижат за тях.

Продължителността на живота на търтея е"2—3 ме-сеца.

25

В нормалното пчелно семейство търтеите се появяват само през размножителния период края на април, май. юни, юли и август. В по-значителен брой те се появяват преди роенето. Броят и появяването на търтеите зависи главно от времето, беритбата, силата на семейството, въз-растта на майката, качеството на питите, обема па кошера и др. За нормално се смята търтеите да не надминават 1 % от населението на кошера. По-големият брой се дължи глав-но на стара майка и на негодни пити. Колкото майката е по-стара, толкова тя е по-склонна към залагане на търтеево пило. При недобре монтирани изкуствени восъчни пити пче-лите изграждат значителни площи търтееви килийки. По-голям брой търтееви килийки имат и несвоевременно смене-ните остарели пити. ГТри свободен градеж на пити (без из-куствени основи) търтеевият градеж е значителен, дори пло-щите се изграждат изключително с търтееви килийки, как-къвто е случаят при строителните рамки. Това, разбира се, не се отнася за градежа при естествени условия, в приро-дата, както и при обзавеждане на гнездото в тръвен кошер.

Броят на търтеите се увеличава и в семейства, които възнамеряват да извършат тиха смяна (самосмяна) и осо-бено ако се подготвят за роене. Във връзка с произвеждане на повече търтеи за нуждите на роенето имат значение всич-ки причини, които подбуждат роевия инстинкт — добрата паша, теснотата на кошера, многобройността на население-то в него и др.

Има породи пчели, които отглеждат голям брой тър-теи. Наличността на по-голям брой търтеи от допустимия се отразява неблагоприятно върху добивите на мед, тъй като за изхранването им се изразходват значителни количества готов мед.

Значителният брой търтеи осигурява оплождането на майката и увеличава вероятността това да стане още с пър-вото излитане на майката в брачен полет. Оплождането на майката става на открито, във въздуха.

Търтеите са напълно зависими от работничките. Те прекарват своя живот повече в жилището. От ко-шера обикновено излизат за игра и почистване между 11 и 13 часа. Тогава на пчелина е шумно поради масовото изли-тане на търтеите.

Присъствието на търтеи в гнездото през късна есен и ранна пролет е указание за някаква нередовност в пчелното

•26

семейство, най-често оснротяване иа семейството или подго-товка на семейството за смяна на майката.

Макар и да е член на известно семейство, търтеят може да посещава и други семейства, често намиращи се на значителни разстояния. Това той прави, привлечен от налич-ността на млади неоплодени майки в тези семейства. През размножителния период, който съвпада с беритбения, пче-лите не се отнасят враждебно и към чуждите търтеи.

Между майката, пчелите и търтеите в едно пчелно се-мейство съществуват определени взаимоотношения. Търтеи-те са добре гледани в своя кошер, както и когато попаднат в чуждо семейство. След преминаване на пашата обаче, кое-то съвпада и с преминаването на роевия период, те биват изгонвани от кошера и умират навън.

Майката не проявява вреждебност към чуждите пчели и търтеи, дошли от друго семейство, но е винаги зле настро-ена спрямо всяка друга майка, макар дори тя да бъде нейна дъщеря.

Устройство на пчелата

Работничката, майката и търтеят се различават доста много по своята форма и размери, но в устройството на тя-лото им има и голямо сходство. По-подробно ще бъде опи-сано устройството на работничката, а разликите в устрой-

- - Ch

Схема на хитинообразуванего

ството на майката и търтея ще бъдат споменати. Тялото на пчелата като на всички насекоми е покрито с твърд хитинов щит. Той е опората на меките вътрешни части и органи и ги защищава от различните вредни външни влияния -— нараня-вания, изсъхване, действие на различните вредни вещества и др. Хитинът се образува от кожните клетки на пчелата. От вътрешната страна хитиновият шит, който изпълнява ро-лята на външен кожен скелет, има израстъци, за които се залавят мускулите на пчелата. Хитиновият щит е съставен

27-

o r отделни части-членчета, — свързани помежду си с мека хитинова мембрана. Това осигурява подвижността и ела-стичността на тялото на пчелата. Тази подвижност на ча-стите и органите на пчелата е необходима за сложните дви* жения, които тя извършва при работата си в полето и в кошера.

Отвън хитиновият щит на пчелата е покрит с космици. Едни от тях са чувствителни, а другите служат за з адържа-не на цветния прашец. Космиците при младите пчели са меки, по-гъстн и незамърсени и им придават по-сивобял цвят. При остаряване вследствие на непрекъснатото триене на тя-лото о твърди предмети при работата в полето и в кошера голяма част от тези космици опадат и откриват чернобля-скавата хитинова покривка на пчелата. Затова старите пче-ли изглеждат като голи и придобиват черен и бляскав вид.

Кожните клетки, които са основа на хитиновия щит на пчелата, на някои места са обособени като жлези: едни от тях произвеждат восъка, други - отровата, трети — веще-ството, което придава общата миризма на населението в един кошер, и др.

Пространството между различните органи, които се на-мират в кухината, което се загражда от хитиновия щит, е изпълнено с мастното тяло и кръвта. Тялото на пчелата е разделено на три части: глава, гърди и коремче.

Глава и органи на главата

Главата на медоносната пчела представлява здрава хи-тинова кутийка, на която се намират очите, устата и пипа-лата. Формата на главата на пчелите-работнички е три-ъгълна. на майката — повече сърцевидна, а на търтея — почти кръгла. Главата на пчелата-работничка е по-малка от главата на търтея, но по-голяма от тази на майката.

Пипала. Пипалата са важни органи на пчелата. Те са прикрепени за лицевата страна на главата. Имат добре раз-вити мускули, които ги движат в различни посоки. Пипалата са една двойка, съставена от по 12 членчета v работничката и майката, a v търтея — от 13. От тях първото членче е най-голямо и по-развито, а останалите са почти еднакви и образуват камшиче. По пипалата са разположени много-бройни пори и нежни и чувствителни власинки, свързани чрез хиляди нервни влакънца. Порите представляват орга-ните на обонянието, а власинките — органите на осезанието.

28

Уста. Устата се намира на долния край на главата, около глътката и устните придатъци. Тя се състои от след-ните части: горна уста, горни челюсти, или дъвкала , долни челюсти и долна уста. Посредством устата пчелата приема както твърдата храна (цветния прашец), така и течната (нектара) . Горните челюсти на пчелата са две здрави, дебе-ли, заоблени и гладки, едночленни, къси вдълбани лопатки, свързани посредством мускули с главата и могат да се дви-жат в хоризонтална посока една срещу друга. Гладкостта па челюстите често се изтъква при защитата срещу обвине-нията от страна на овощарите и производителите па грозде, че пчелата прогризвала кожицата на овощията и гроздовите зърна и с това ги повреждала. От описаното устройство е явно, че обвиненията са несъстоятелни. Със зъбци на края са по-големите горни челюсти на майката. С тях тя прогриз-ва маточниците. Най-слабо са развити горните челюсти на търтеите.

Горните челюсти на пчелата-работничка служат да разпечатва килийките, да прогризва маточниците, да изгриз-ва некачествената вощина, да поправя повредените килийки; освен това с тях тя разтрива твърдата храна, хваща и изна-ся умрелите пчели и изхвърля всякакви непотребни неща из кошера. С помощта и на долните челюсти пчелата още из-тегля восъчните пластинки, строи питите, излепва с пропо-лис пукнатините, събира цветния прашец и др.

Долните челюсти и долната устна са най-важните ча-сти на устния орган на пчелата. Те образуват хоботчето Долната устна е съставена от няколко членчета, от които най-силно е развито езичето. Езичето представлява дълъг гъвкав израстък, покрит с множество дребни власинки, кой-то завършва на края с разширение, наречено лъжичка . С по-мощта на лъжичката пчелата изсмуква и най-дребните кап-чици от течностите, които й служат за храна. Движен ието на езичето, което прилича на движението на обикновена въз^-душна помпа, може да се наблюдава добре, когато пчелата смучи мед или вода. Когато хоботчето не е необходимо на пчелата, тя го изтегля във вдлъбнатината в задната част на главата и то почти не се забелязва .

Дължината на хоботчето у различните породи пчели не е еднаква. Най-дългото измерено досега хоботче е това на грузинската пчела — до 7 -3 мм, но средно е между 6 и 7 мм. Дължината на хоботчето у майката достига до 3 '5 мм, а у търтея — до 4 мм, което се обяснява с това, че той не съби-

29

pa храна, а я получава в готов вид. За измерване дължи-ната на хоботчето е създаден специален уред — глосометър.

В основата на езичето се намира вкусовият орган на пчелата.

Органи на зрението. Пчелата има два вида очи: прости и сложни. Простите очн са три, разположени на горната

Сложно око

задна част на главата. Те са слаби зрителни органи, с които пчелата възприема изображенията отблизо — до 1 2 м. -и различава само светлината от тъмнината. С тях тя си слу-жи само при работа в кошера. По своето устройство те на-подобяват човешките очн. Двете сложни очи са разположе-ни отстрани на главата. Те са съставени от много прости очи. или фасетки. броят на които v търтея достига до 6000— 8000, у майката - до 5000, а у пчелата-работничка до 4000—5000. Всяка фасетка на сложното око възприема само част от образа. От събирането на всички части се оформя цялостният образ. Последните проучвания показват, че слож-ните очи са нагодени да възприемат образите в движение, т. е. стоящите предмети, покрай които пчелата прелетява, или пък когато тя стои, — движешите се обекти. При рабо-

'50

тата и по цвета на растенията пчелата си служи с простите очи също както в кошера.

Гърди. Гърдите представляват средната част от тялото на пчелата и са съставени от три членчета: предно, средно и задно. Те са свързани плътно помежду си и мъчно се раз-граничават. Към предното членче са прикрепени предната двойка крака. Средното членче е най-добре развито и за него са заловени първата двойка крила и втората двойка крака На задното членче са прикрепени втората двойка крила и третата двойка крака. Гръдната част е покрита с множество власинки и от двете й страни се намират три двойки диха-телни отвори. Последният гръден пръстен се е сраснал с първия коремен пръстен (прешлен).

Крила. Пчелата лети чрез двете двойки прозрачни кри-ла , прикрепени към второто и третото гръдно членче. Пред-ните крила са по-големи и покриват задните, когато пчелата е в покой. Те са покрити с редки и къси власинки и са про-никнати от хитинови жилки, излизащи от основата на кри-лото и държащи го в опънато положение. Предният ръб на задните крила има кукички, а задният ръб на предното кри-ло има едно удебеляване. Щом предните крила се вдигнат за летене, кукичките на задните крила се закачат за заде-беляването на предните крила, образуват една хоризонтална плоскост и действуват като едно крило. С това се увеличават силата и бързината на летенето. Когато пчелата е в покой (не лети), крилата са прибрани плътно до тялото и не й пречат в работата дори когато тя влиза в килийките. Кри-лата се движат в четири посоки — нагоре, надолу, напред и назад - с помощта на четири много развити мускули, които се намират отвътре на съответните гръдни членчета. Колко здрави са тези мускули може да се съди от факта, че пче-лата може да носи двойно по-тежкото от нея тяло на търтея и да лети. Благодарение на силните мускули тя може бързо да лети, да спира внезапно, да се бори и с вятъра и т. н. Броят на движенията на крилата при летене достига до 440 в се-кунда. Без товар пчелата може да лети с 65 км в час, а с товар до ЪЦ от теглото на нейното тяло (75 мг) — до 30 км.

Крака. Пчелата има три двойки крака, прикрепени съ-ответно към трите гръдни членчета. С тях тя се движи и ги използува като помощни органи при многостранната си ра-бота в полето и в жилището: събиране и пренасяне на цветен прашец, чистене на тялото, градеж на пити, залавяне във вид на грозд и др. Те представляват тръбовидни хитинови

31

образования, снабдени отвътре с мускулатура. Всеки крак се състои от коритце, бедрено пръстенче, бедро, пшцял и стъ-пало. Стъпалото се състои от пет членчета, първото от които е най-дълго. Пчелата се движи, като повдига едновременно три от крачетата си, а с другите три се опира на повърх-ността, по която се движи. На последното стъпално членче се намират две нокътчета, а между тях — една леплива въз-главничка, с помощта на която пчелата може да се движи бързо и сръчно и да се задържа на всякакви повърхности. Нокътчетата на задните крака на майката я улесняват при яйцеснасянето. Като органи за събирането на цветен прашец краката на пчелата играят голяма роля. При кацането на пчелата от цвят на цвят прашецът от цветовете се полепва навсякъде по тялото й, по пипалата и очите. С помощта на краката си, които имат специални приспособления за това, пчелата прибира полепналия цветен прашец и го складира в специалните кошнички па задните си крака. Всеки, който е имал възможност да наблюдава пчели при влизането им в кошера, особено напролет, е виждал как работничките вли-зат бързо в кошера, натоварени с две топчици цветен пра-шец на задните си крака.

Предните крака у трите вида на пчелното семейство — майка, пчели и търтеи — са устроени еднакво. Те са къси и

Приспособление за чистене на пипалцата

по-подвижни от останалите. На първото стъпално членче има къси и здрави власинки, образуващи четчица, с която пче-лите почистват прашеца от очите си. На пищяла на същите крака, по външния край, се намират разклонени космици, е които пчелите събират прашеца от предните части на тялото се и им служат за почистване на устните органи. С помощта па предните крака събраният цветен прашец се предава и

натрупва в кошничките на зад-ните крака. Освен това от вът-решната страна на първото членче на стъпалото се намира апарат за почистване на пипал-цата един полукръгъл изрез, покрит отвътре с ред твърди космици като гребен, или четчи-ца. Срещу този полукръгъл изрез стои и се противопоставя като палеца на човешката ръка подвижен израстък, с който пче-лата обхваща вкараното пипал-це при чистенето му, за да го прекара върху четчицата иЛи гребена. По този начин пчелата освобождава пипалцата си от полепналите по тях зрънца цве-тен прашец, прах и други чужди частици. Това е от голямо зна-чение, понеже върху пипалцата се намират най-важните за жи-вота и работата на пчелите се-тивни органи — обонятелните пори и осезателните власинки.

На края на пищяла на сред-ните крака има остър шип, с който прашецът, натрупан в

Кошничка кошничките на задните крака, се разтоварва. Този шип се сре-

ща и у майката, и у търтея. При тях за него се предполага, че служи за почистване на крилете.

Задните крака имат по-сложно устройство. Те са харак-терни с кошничките си за събиране и пренасяне на цветния прашец. Кошнички на задните си крака имат само работните пчели. Кошничките представляват една вдлъбнатина на вън-

3 Рьк. но пчеларство 33

шпага страна на пищяла, заобиколена с дебели и извити власинки, в която се натрупва цветния прашец като топчица. На петата се намират няколко космици, образуващи също четчица, с която пчелите почистват тялото си от полепналия прашец, като го слагат в кошничката на другия заден крак. На задните стъпала също се намират тънки власинки, с кои-то пчелата поема восъчните пластинки от восъкоотделител-ните жлези при градежа на питите.

Коремче. Коремчето е третата част от тялото на пче-лата. То се свързва с гърдите посредством тънко кожесто съединение - коремно стъбълце. Това улеснява свободното движение на коремчето във всички страни. Предната част на коремчето е по-широка, заоблена, а задната — по-тънка и изострена. То се състои при работничките и майката от 6 членчета, а при търтея — от 7. Всяко от коремните членчета е съставено от една гръбна и една коремна плочица. Стра нично те са съединени с. мека хитинова мембрана, така че коремчето изглежда като мехче, което може да се, свива и разширява, да се скъсява и удължава и да се извива встра-ни. Двете плочици на последното видимо членче са отделени една от друга и в образуваната кухина е вместено жилото. При пчелите-работнички коремчето има повече яйцевидна форма, при майките — конусовидна, а при търтеите — при-тъпено дебела, покрито с гъсти власинки.

Коремчето на пчелата не притежава придатъци, които да съответствуват на тези на главата и гърдите, но има жило и още два важни органа — восъчната и мирисната жлеза .

Восъчни жлези. От долната страна на последните че-тири коремни членчета на пчелата-работничка са разположе-ни така наречените восъчни огледалца, на които се отделя восък, образуван от восъчните жлези, намиращи се над тях. В клетките на восъчните, жлези се появяват мехурчета течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и в съприкосновение с въздуха се втвърдява и образува вър-ху тях малки восъчни люспици — пластинки. Върху четирите восъчни огледалца се образуват едновременно 8 восъчни пла-стинки.

Жило. То се намира в края на коремчето и е орган за защита на пчелата. Ж и л о притежават само работничките и майката. При спокойно състояние то е прибрано в празни-ната, образувана от двете плочки на последното членче, от-където се изважда при употреба от пчелата. Освен жило пчелите имат и отровни жлези, които подхранват жилото с отровна течност при неговата употреба. На жилото се нами-34

par 10 кукички, насочени обратно, поради което, забито в чо-века или в някое животно, то не може да се изтегли, из-тръгва се от пчелата заедно с отровния апарат и тя малко по-късно умира (без жило пчелата може да преживее до 8 часа). При взаимно жилене жилещата пчела изтръгва об-ратно жилото си и смърт не последва.

Освен жлезите, отделящи отрова, пчелата притежава и още една жлеза, така наречената смазочна жлеза , която от-деля течност за смазване на жилото при неговата употреба.

Жилото на майката е снабдено с две малки кукички, които обаче при жилене лесно се вадят. Самото жило на края е завито. Майката използува жилото само в борба с друга майка.

Насоновата, или мирисната жлеза се намира на тръб-ната страна на работничката и майката върху ципицата, кс-ято свързва горната част на шестото и седмото коремно членче, и се вижда като бяло петънце, когато пчелата свие последното членче. Тази жлеза с миризмата, която излъчва, играе важна роля в обществения живот на пчелите. Чрез нея се поддържа връзката между членовете на семейството.

Восъчни огледалца с пластинки восък

35

Пчелата и пуска в действие, като вдигне коремчето си наго-ре и сиие надолу само последния коремен прешлен, като при това маха с крилцата си. Тогава жлезата се отваря и изпу-ша специфичната миризма, която се разнася из околния въз-дух от махането на крилцата. Пчелата използува пасоновата жлеза за събиране на разпръснатия рой, за успокояването

Апарат за жилене

му и при настаняването му в избраното вече жилище; допу-ска се, че миризмата на насоновата жлеза играе роля и при

•очертаване на пътя до открития богат източник с храна при вербовъчните танци на пчелите. Изобщо тази миризма създава и поддържа единството на семейството наред с при-съствието на собствената майка. По тази миризма пчелите от охраната различават пчелите от своя кошер от чуждите пчели.

Храносмилателна система

Към храносмилателната система на пчелата спадат: а) устните органи (те се разгледаха вече), б) храносмила-телната тръба и в) слюнчените жлези.

Храносмилателната тръба представлява черво, съставе-но от три части: предно, средно и задно черво.

36

Храносмилателна система

Предното черво се състои от глътка, хранопровод, ме-дова гушка и мускулест стомах. Глътката се намира в гла-вата, започва с устния отвор и продължава по предната сте-на на главата. При влизането си в гърдите глътката преми-нава в хранопровод, който в предната част на коремчето се

разширява в медова гушка. Медовата гушка отвътре е обви-та с хитнн и средната й вместимост достига до 1 4 - 1 8 куб. мм — една трета от обикновената капка. Тя обаче е ела-стична и в отделни случаи при нужда вместимостта й може да достигне 55 и повече куб. мм. Медовата гушка служи като вместилище при събирането и пренасянето на нектара, меда и водата. Пчелите пълнят медовата гушка още и кога-то пренасят мед от една килийка в друга, когато усетят ня-каква опасност (папр. при подпушване на кошера) , когато се роят, когато отлитат в полето за събиране на цветен пра-шец и т. н. С пълна медова гушка пчелите обикновено са по-кротки. Първоначалната преработка на нектара в мед става в медовата гушка. Медовата гушка v майката и търтеите е недоразвита.

Медовата гушка е съединена със средното черво по-средством клапан, съставен от четири устни. Когато тези устни са отворени, медът от медовата гушка преминава в средното черво за храна на самия организъм. Ако устните на клапана са затворени, мускулите на медовата гушка,

37

свивайки се, изтикват меда по хранопровода през глътката навън и пчелата го изсипва в килийките.

След медовата гушка идва мускулест стомах, в който става първоначалната преработка на храната.

Средното черво, или същинският стомах, е сравнително дебело и дълго черво, разположено дъговидно в коремчето. Храносмилателната му повърхност се увеличава от многв напречни гънки. В тази част па храносмилателната система става главната преработка на храната и усвояването й от организма чрез кръвта, която я разнася по всички клетки на тялото.

Несмлените остатъци от храната отиват в задното чер-во, състоящо се от тънко и дебело черво. Тънкото черво представлява тясна извита тръбичка, чрез която с помощта на свиването и разпускането на пръстеновидни мускули, кои-то се намират в неговата стена, става придвижването на не-смлените частици от храната от средното в дебелото черво. По такъв начин то се явява като свръзка между средното и дебелото черво. Дебелото черво е последният дял от хра-носмилателната система на пчелата. То представлява торбич-ка с добре развити мускулни стени. Тук се събират всички несмлени частици от храната . Нормално пчелата не изхвър-ля изпражненията си в кошера, а се освобождава от тях при летене. През зимата, когато пчелите са лишени от възмож-ност да летят, несмлените остатъци от храната ес събират в дебелото черво. Ако количеството на тези несмлени оста-тъци надмине половината от теглото на тялото на пчелата, последната ги изхвърля в кошера и го зацапва. Такива пет-

Гушка и клапан на гушката

38

на по питите и кошера свидетелствуват за неблагополучно зимуване поради продължителна зима, лоша храна и други причини. В горната част на дебелото черво се намират така наречените ректални жлези, чийто секрет предотвратява за-гниването на натрупаните остатъци в задното черво.

Слюнчени жлези

Слюнчените жлези на пчелата се намират в областта на устата и стоят в тясна връзка с храносмилането, а след това и с изхранването на личинките. Различават се четири двойки слюнчени жлези: а) горночелюстна, която обаче няма връзка с устната кухина, б) глътъчна, в) теменна и г) гръд-на. Всяка жлеза се състои от главен канал, от двете страни на който са разположени малки жлези.

Горночелюстната жлеза има форма на луковица и се намира в основата на горните челюсти. За горночелюстната жлеза е установено, че излъчва секрет, който влиза в съста-ва на така нареченото „млечице", с което се хранят личин-ките до тридневна възраст и майката. С изхабяването на ор-ганизма на пчелата тези жлези закърняват, поради което възрастните пчели са по-малко способни да отглеждат пило. Все пак при нужда те могат да се активизират отново, ка-къвто е случаят при създаването на изкуствени роеве или отводки и само от стари пчели.

Глътъчната жлеза се открива в глътката. Намира се само при работничките-пчели. Тя се състои от две дълги тес-ни каналчета, на които се намират две кълбовидни образо-вания, чиито клетки отделят секрет. Изходните отвори на жлезата са разположени в глътката. Отделяният секрет е необходим за преработката на нектара в мед и на цветния прашец.

Теменната жлеза има гроздовидна форма и е разполо-жена в задната част на главата. Изходните отвори на жле-зата се намират в основата на езичето, а отделяният секрет служи за смазване на хитиновата част на хоботчето. Тя се среща и в трите пчелни вида — майката, работничката и търтея.

Гръдната жлеза се намира в предната част на гърдите. Тя се състои от многобройни тънки тръбици, съединени по-между си с тънки каналчета. Изходният отвор на тази жлеза се намира в долната устна, в основата на езичето, където отделяният секрет подпомага храносмилането чрез отделяне-то на известни храносмилателни вещества (ферменти).

39

Храната на пчелите

За храненето си пчелите употребяват храна, в състава на която задължително трябва да влизат белтъчини, мазни-ни, въглехидрати, витамини, вода и минерални соли.

Белтъчините представляват основа на всички тъкани на органите на пчелите и влизат в състава на секретите на ня-кои жлези. Растежът на клетките в пчелния организъм и възстановяването на разрушените клетки става за сметка на белтъчините. Мазнините и въглехидратите са основният източник на енергия, необходима за извършването на всички видове работа от пчелите (движение, летене, произвеждане па топлина и др.) . Водата, витамините и минералните соли осигуряват нормалния процес на храносмилането и улесня-ват всмукването и обмяната на веществата.

Естествената храна на пчелите са медът и цветният прашец. Медът е главен източник на въглехидратите, а цвет-ният прашец — на белтъчините, мазнините, витамините и ми-нералните соли. Природата обаче не предлага на пчелите готов мед, затова пчелите го произвеждат от цветния нек-тар. Цветният прашец също се подлага на преработка и кон-сервиране.

Често при липсата па нектар в природата пчелите съби-рат и преработват в мед така наречената „медена" роса, или мана, излъчвана от някои растения при определени ус-ловия или отделяна от известен вид листни въшки. Въпреки че има близък състав до нектарния мед, мановият мед е вредна храна за пчелите, особено през зимата. Той съдържа много несмилаеми остатъци и голям процент соли, във връзка с което става причина за появяването на диария у пчелите, които силно отслабват и семейството може да заги-не. Тъкмо в това се състои и вредата от храненето па пче-лите с разни сладки сокове от къпини, дини, глюкоза и др.

За изхранване на личинките пчелите използуват така нареченото „млечице" — секрет на горночелюстната жлеза, -което представлява висококачествена храна. С „млечице" пчелите хранят също така и майката през целия период на яйцеснасянето.

Храносмилането у пчелата започва от устата и завър-шва в тънкото черво, като в дебелото черво преминават само несмлените остатъци, главно обвивките на прашецовидните

Храносмилане

40

зърна. При това могат да се различават два процеса: дви-жение и смилане на храната. Движението става с помощта на мускулите посредством свиване и разпущане на чревния канал, а смилането — под влияние на особени храносмила-телни вещества (ферменти), произвеждани или от специал-ните жлези (слюнчените), или от жлезистите клетки, които се намират в стените на стомахчето.

Има различни видове ферменти, характерни както за отделните животни, които ги произвеждат, така и за раз-личните видове храни, които те смилат. При пчелите дей-ствуваг ферменти, които превръщат сложните захари (глав-но захарозата) в прости (гроздова и овощна захар) и таки-ва, които превръщат белтъчините от цветния прашец в лесно усвоими и използуваеми от пчелния организъм съединения.

Отделителна система

Самото име на системата определя и нейното предна-значение - да обезврежда и отстранява от организма не-нужните течни вещества, които се получават при обмяната на веществата. Задържането им в организма би предизви-кало неговото отравяне.

Главните отделителни органи при медоносната пчела са малпигиевите тръбички. Те представляват тънки дълги тръбици (около 20 мм и дебели от 0 0 1 до ОТ мм) , чийто брой се движи между 80 и 100, но достига и до 180.

Малпигиевите тръбички са разположени в коремната област и се съдиняват с храносмилателната тръба на грани-цата между тънкото черво и същинския стомах. Всяка тръ-бичка се състои от тънък слой клетки и тясно каналче в средата.

Малпигиевите тръбички събират и отделят в задното черво пикочната киселина и нейните соли, както и другите вещества, получени при разпадането на белтъчините.

При личинките малпигиевите тръбички са малко на брой — само 4.

Освен малпигиевите тръбички отделителните функции у медоносната пчела се изпълняват още и от специални клет-ки — така наречените еноцити, намиращи се в познатото мастно тяло, но функционално несвързани с него.

41

Кръвоносна система

Необходимите хранителни вещества за клетките на тя-лото на пчелата се доставят от кръвта. Чрез кръвта се пре-насят до отделителната система и част от непотребните за организма вещества, получени при жизнената дейност на клетките. Макар пчелите да нямат цялостно затворена кръ-воносна система, тяхната кръв се движи в определени посо-ки из кухините на тялото. Това движение се обуславя от на-личността на сърце и на коремната и тръбната диафрагма .

Сърцето е разположено в тръбната част на тялото на пчелата и има вид на тръбичка. Кръвообращението се из-вършва чрез ритмичното свиване и разпущане на сърцето и движението на двете диафрагми. При свиване гръбната ди-афрагма отпраща кръв към сърцето, което от своя страна я препраща към главата, където тя храни мозъка. Вълно-образното движение на коремната диафрагма напред и на-зад и ритмичното свиване на коремните стени принуждават кръвта от главата да се задвижи към гърдите, а оттук — към коремната област. По своя път кръвта отдава хранител-ните си вещества за изхранване на клетките на органите и приема в себе си ненужните продукти, получени при обмяна-та на веществата. В коремната област тези отпадъчни про-дукти се поемат от малпигиевите тръбички.

Миейки стените на средното черво, кръвта получава от тях хранителните вещества, усвоени след смилането на хра-ната. Прочистена и обогатена с хранителни вещества, кръв-та се придвижва към сърцето и нейното кръгово движение се повтаря. Пулсирането на сърцето достига до 120 удара в минута и зависи от работата на пчелата и температурните условия.

Кръвта на пчелите е безцветна и се състои от кръвна течност (плазма) и кръвни телца. Тя не съдържа червени кръвни телца, както топлокръвните животни, а само бели.

Дихателна система

На живите същества е необходима не само храна, но и въздух, от който те получават кислород за различните оки-слителни процеси, които стават в организма им. Приемането на въздух става чрез дишането. То става чрез различи» устроени органи за тази цел. При пчелата въздухът постъя-

42

Разклонение на трахеите Дихателна система

През дихалдата възд> л ът попада в дихателната каме-ра, покрита е тънки власинки, които я предпазват от попа-дането вътре на твърди частици заедно с въздуха. Навлиза-нето на въздух от камерата в трахеята се регулира от един клапан. В цялата кухина на тялото на пчелата има добре развита трахейна система. Системата на въздушни торбички е също добре развита. Така в главата има три въздушни

43

ва в тялото й през особени-отвори — дихалца — и оттук по къси тръбички, наречени трахеи, — във въздушните торбич-ки. От въздушните торбички по многобройни тънки клонесто развити тръбички (трахеи) въздухът се разнася по цялото тяло. Трахейната мрежа обгръща всички органи отвън и прониква в клетките. През стените на трахеите кислородът постъпва в клетката, която пък връща въглеродния двуокис.

Дихалцата са разположени отстрани на гърдите и корем-чето. В гръдната част има три двойки дихалца, на ко- <gaam«gE> ремчето на майката и на pa- JfTJF 1™"'^!^ ботните пчели — по шест двой-

• ки, а у търтея — седем двоп -ки дихалца. v n s ^ O

торбички — предна, задна и долна, в гърдите пет въздушни торбички - п р е д н а , задна, допълнителна, горна и долна, а в коремчето — две: предна коремна и коремна торбичка. Въз-душните торбички са съединени помежду си чрез трахейни тръбици.

Въздушните торбички изпълняват няколко важни функ-ции — най-напред, напълнени с въздух, те намаляват отно-сителното тегло на пчелата при летене; служат като резер-воар на запасен въздух при летенето и спомагат за подмя-ната на въздуха в трахейната мрежа. Предполага се, че въз-духът влиза във въздушните мехурчета през всичките ко-ремни и през двете първи гръдни дихалца, а излиза навън през третото гръдно дихалце.

Необходимостта от въздух у пчелите е различна и за-виси от състоянието, в което те се намират, и от различните годишни температури. Така при летене, събиране на нектар, обработка на храната, отделяне на восък, строеж на пити и др. пчелата употребява много кислород — за една пчела до 460 куб. см в час. През зимата, когато пчелите се намират в недейно състояние, нуждата от кислород намалява около 15 пъти. Все пак, ако достъпът на въздух е ограничен, пче-лите започват да се вълнуват и скоро се задушават.

Нервна система

Пчелата притежава способността да възприема дразне-нията на околната среда и по някакъв начин да реагира. Това се извършва чрез нервната система.

Нервната система се състои от централна, периферна и симиатическа. Централната нервна система се състои от отделни нервни възли, свързани помежду си с нервни влак-на. Основната част на тази система е разположена в корем-ната област. Началото й започва с два възела, разположе-ни в главата. В гръдната част се намират два възела, в ко-ремчето на пчелата — 5 възела, а у търтея и майката по 4 възела.

Двата нервни възела в главата, разположени под и пад глътката, представляват мозъкът на пчелата, който по пред-назначението си като център на нервната система до изве-стна степен съответствува на мозъка на гръбначните живот-ни. Главният мозък е свързан с органите на зрението, с обо-нянието, а отчасти и с устните органи и предната част на червата.

4 4

Останалите възли на централната нервна система са обединени в един дял, наречен коремна нервна верига, всеки един от които инервира съответни органи. Така, гръдни въз-ли от тази верига са свързани с мускулите на крилата, крач-ката- и гърдите; коремните възли (1—5) — със съответните коремни органи, където те са разположени. От гръдните и коремните възли излизат също така нервни влакна, свърза-ни с някои органи (мускули, жлези и др.). Съвкупността от тези нервни влакна, които излизат от нервните възли, и свързаните с тях органи на чувствата образуват периферната нервна система.

Другият дял от нервната система на пчелата, инерви-ращ сърцето, червата, дихалцата, половите органи и др.. е още. слабо изучен.

Нервната система установява връзката между всички части и органи на тялото и направлява тяхната работа; тя предизвиква и ръководи движението на тялото, възприема и отвръща чрез съответните органи на дразненията, получа-вани както вътре в организма, така и от външната среда. Акад. И. П. Павлов определя много сполучливо ролята на нервната система като посредник между външната среда и организма на пчелата.

Реагирането на организма на дразненията се нарича рефлекс. Според И. П. Павлов има две групи рефлекси: безусловни и условни.

В групата на безусловните рефлекси спада постоянна-та връзка на организма с външната среда, на дразненията на която той отговаря с постоянна неизменност. Към безу-словните рефлекси у пчелите се отнасят жиленето, нагълт-ването с мед при подпушване, половите и хранителните ре-флекси и др. Близо до тези рефлекси стоят и инстинктите у пчелите: хранене на маточната личинка, личинките на работ-ничката и търтея с различна храна, градежът на пити, из-гонването на търтеите и др.

Условните рефлекси се придобиват от създаваните ус-ловия в околната среда и в този смисъл според И. П. Павлов те имат индивидуален характер. Такива рефлекси са ориен-тирането на пчелите в пространството по постоянните пред-мети на пътя и свързването на източника на храна с негова-та окраска, форма и миризма, часовете на отделянето на нектар и др.

В обсега на дейността на нервната система у пчелата влиза и общуването между пчелите, изразено в сигнализи-

45

paI . го чрез така наречените вербовъчни или мобилизацион- ' ни движения (танци). Наблюдавани са най-разнообразни танци, които показват посоката и разстоянието от кошера до открития източник на храна. Напоследък се твърди, че чрез вербовъчни танци старите пчели мобилизират младите към чистене на килийките, към донасяне на вода и др. До-пуска се, че и звуците, които издават пчелите и майката, са езикови изрази на пчелите, но те още не са достатъчно изучени.

Въпреки наличността па известна разумност в дей-ствията и взаимните отношения между пчелите, все пак те нямат разум и всичко, е резултат на двата вида рефлекси. Как другояче може да се обясни често безсмислената дей-ност на пчелите, като храненето на пчелите-търтовки и от-глеждането на гърбаво пило, което води до загиване на се-мейството, залагането на маточници от неоплодено яйце и др. т.?

Рефлекторните прояви на пчелите, особено условните, позволяват на човека да използува пчелите по своя воля (дресиране за опрашването на определени растения, извеж-дане на майки и др.) , което представлява ценен стопански белег.

Сетивни органи

Способността на пчелите да намират лесно храната си, сигурността, с която те извършват работата вътре в кошера, увереността, с която следват своя път при излитане и връ-щане в семейството, показват наличността на силно развити сетивни органи, които възприемат дрезненията на външната среда и съответно реагират на тях. Такива органи у пчелата са зрението (сложните и простите очи), обонянието (мирис-ните пори по пипалата) , осезанието (осезателните власинки по тялото), вкусовият органи (специалните хитинови пла-стинки, разположени в глътката) , органите на слуха.

Зрение. То се осъществява чрез двата вида очи: прости и сложни и е от решително значение за работата на пчелата в кошера и по цветовете на растенията (простите очи) и за ориентирането н в пространството (сложните очи). Действие-то па тези два вида очи взаимно се допълва. В летеж пче-лата си служи със сложните очи, чието устройство й позво-лява да схваща добре образа на движещите се предмети или на неподвижните предмети, срещу които тя лети. Това

46

свойство на очите на пчелата трябва добре да се знае от пчеларя, особено от начинаещия, защото то обяснява до из-вестна степен, защо разсърдената вече пчела гони бягащия и ръкомахащия човек (тук предметът се намира в движение и затова по-лесно се оформя като цялостен образ в очите на пчелата). Влизането на човек в сянка и заставането му в покой ограничава възможността на пчелата да го види.

Пчелите са способни да различават съществуващите в природата цветове, по не всички и нееднакво с хората. Така, за червения цвят те са напълно слепи; те не различават още и жълтия цвят от оранжевия, зеления или синия от вио-летовия. Докато нормално зрящият човек е в състояние да възприема около 60 цвята на видимия спектър, пчелите, уста-новено опитно, различават само четири нвята: жълтия, си-ньозеления, синия и ултравиолетовия. По отношение на по-следния цвят зрението на пчелите е по-съвършено от това на човека, тъй като ултравиолетовото светлинно излъчване като особен цвят е непознато на човешкото око.

Между известните на човека насекоми единствено пе-перудите различават червения цвят. Пчелите често посеща-ват червения мак, но неговата окраска те възприемат не като червена, а като ултра-виолетова. Към белия цвят пчелите имат също нееднакво отношение с човека. Те възприемат белия цвят като оцветен от погълнатите ултравиолетови лъчи.

Обоняние. Негов орган у пчелите са мирисните пори, които се намират по пипалата и в основите на крачката. П р и повреда на тези придатъци, особено на пипалата, пче-лите се лишават от обонятелните си органи и вече мъчно могат да намират храната си по миризмата й.

Запомнянето на особената миризма на цветовете всред голямото изобилие на миризми в полето е типична проява на условен рефлекс у пчелите, благодарение на който те се ориентират при повторното им посещение. Когато някои цветове не издават миризма, пчелите ги умирисват чрез от-делянето на секрет от известната мирисна или насонова жлеза . По такъв начин и останалите пчели лесно се насоч-ват към тези цветове.

Осезание. Това възприятие у пчелата се осъществява от многобройни власинки, които покриват тялото й, но глав-но намиращи се между обонятелните пори на пипалата. Чрез тях пчелата възприема дразненията на твърдите фор-ми. с които влиза в допир. Всяка власинка представлява

47

хитипово образувание, което завършва с един нервен край. Многобройността му у работничките се обяснява с. условия-та па работа в кошера, т. е. при пълна тъмнина. Това се пот-върждава и от обстоятелството, че техният брой при търтея е по-ограничен поради това, че търтеят не извършва никак-ва работа в кошера.

Непосредствената близост на осезателните власинки и обонятелните пори върху пипалата дава основание на някои автори-пчелари да смятат, че обонятелните и осезателните възприятия са едновременни и че обонянието у пчелите е пластично, т. е. по формата на предмета пчелата възприема неговата миризма или обратно.

Вкус. Той съществува у пчелата, макар и невинаги, с еднакво усещане, както при човека към сладко, кисело, со-лено, горчиво и др. Неговите органи представляват дребни хитииови пластинки, разположени в основата на езика, в устната кухина, около отвора на горночелюстната жлеза , в устните придатъци и според някои автори и по пипалата и предните крачка. Към лютото пчелите са също нечувствител-ни (носят лютив червен пипер вместо прашец), но към слад-ките течности, независимо от техния друг вкус и миризма, се нахвърлят с голяма охота. Това обаче не се отнася до хи-мичните сладки вещества, каквото представлява захаринът, който пчелата отбягва. Чрез вкусовите пластинки пчелата изпитва годността на намерената храна.

Слух. Това е най-непроученият още сетивен орган. За неговото съществуване у пчелата се съди от издаваните шу-мове и писъци от страна на пчелите и майката, както и от реагирането им при силни звукове. Още не се знае с какви органи пчелата възприема звука.

Температурни дразнения. Макар още да не са устано-вени органите, с които пчелите възприемат температурните промени, ясно се вижда, че такива съществуват. Пчелите явно реагират на промените на температурата, като под 14° те преустановяват своята жизнена дейност и се събират в известното зимно кълбо. При по-високи температури (над 45°) тяхната жизнена дейност също се понижава.

Усет за време. Той спада към условните рефлекси на пчелата и е свързан с търсенето и намирането на храната. Пчелата много добре запомня в кои часове на деня дадени растения отделят най-много нектар, и тогава се втурва към тях. Така, наблюдавано е (при беритба на анасон), че въ-преки топлото и слънчево време пчелите не излизат на ра-

48

бота в полето до 9 часа, след което масово се отправят към анасоновите насаждения. Наблюдавано е също излитане на работа в полето в ранните часове на деня (6, дори 4 ч.). Тези именно прояви на пчелите говорят за съществуването на верен усет за време у тях.

Размножаване на пчелите

Начинът на живот и условията за работа на пчелното семейство са свързани с голямо изхабяване и рискове за главните двигатели на обществения му живот — пчелите-ра-ботнички. В кошера пчелите изпълняват много и най-разно-образни задачи, като градеж на пити, отглеждане на пилото, хранене на майката , охрана на жилището, чистене на килий-ните, поддържане на необходимата температура и д р „ които изискват големи усилия и бързо изхабяват организма на пчелите. През пролетта и лятото при събирането на вода, прашец и нектар пчелите са принудени всеки хубав ден да прелетяват големи разстояния, при което, посрещани от не-приятели и врагове (птици, насекоми и други животни) и от неблагоприятни условия на времето (дъжд, студ, вятър, гра-душки и др.) , масово загиват. Има пчели, които загиват още в началото на своята дейност като летящи пчели-събирачки, т. е. на 14—20-ия ден от своя живот; други доживяват до 60 и повече дни, но средната продължителност на живота

•през усиления период на работа в полето през лятото при нормални условия е не повече от 5- 6 седмици. З а разлика от това през периода на относителния зимен покой, който пчелите прекарват в кошера, те преживяват до 6—8 месеца.

За да поддържа своята сила и възможност за живот, пчелното семейство е принудено да произвежда непрекъсна-то пови поколения, които да заместват загиналите пчели. Нуждата от нови пчели през различните сезони на годината не е еднаква. Така , през лятото, когато семейството е в най-голяма сила, достатъчно му е да произвежда толкова пчели, колкото да попълва дневната загуба, но през есента са необ-ходими пчели повече от дневната загуба, за да се осигури силата на семейството за през зимата и в ранна пролет.

Силата и развитието на пчелното семейство се осигу-рява от трите пчелни индивида: майка, работнички и търтеи. Ролята им при това обаче не е еднаква. Майката е единстве-ният напълно развит женски индивид, който снася яйца за

4 Рък. по пчеларство 49

извеждането и на трите пчелни форми. Работничките са също женски индивиди, чиито полови органи не са развити напълно, поради което не могат да бъдат оплождани от тър-теите и да носят оплодени яйца. Те обаче са приспособени да извършват всички други работи за съществуването на се-мейството. Търтеите представляват мъжката страна в семей-ството — тяхната роля е да оплождат младите майки.

Полови органи на майката. Вместо органите и приспо-собленията за работа у майката добре са развити половите органи, които заемат по-голямата част от коремчето. Те се състоят от два бели, доста големи крушевидни яйчника, ле-жащи от двете страни в коремчето, в предната му полови-на. Яйчниците на оплодената майка достигат до 7"5 мм на дължина и 4-5 м в диаметър. Към края си всеки яйчник се изтънява. От яйчниците излизат по един яйцепровод. Те се съединяват в общ яйцепроводен канал. Долната част на този канал се разширява и представлява влагалището. Д о мястото на съединяването на двата яйцепровода в общ яйце-проводен канал е долепен семеприемникът, малко мехурче, което се свързва чрез малко каналче с общия яйцепроводен канал. Семеприемникът е обгърнат от две криволичещи жле-зи, чийто секрет се излива в семеприемника и по всяка веро-

Полова система на майката

50

ятност служи за храна на съхраняваните в него спермии. Каналът на семеприемника може да се разширява и да се свива и затваря.

Семеприемникът съхранява мъжките полови клетки — сперматозоидите, навлезли вътре след оплождането на май-ката от търтея. Те възлизат на няколко милиона. Ако май-ката е неоплодена, семеприемникът е изпълнен с прозрачна течност.

Всеки яйчник се състои от много яйчеви тръбички (до 200). В тях се образуват и развиват яйцата, които според узряването си се спускат през яйцепроводите към общия яйцепроводен канал. Влагалището се отваря навън под жилото.

Яйчниците у работничките имат най-често 4 и рядко до 20 яйчеви тръбички, които са слабо развити, и също така се-меприемник в зачатъчно състояние. При създаването на осо-бени условия в семейството работничката може да снася, но неоплодени яйца. Това са познатите пчели-търтовки.

От броя и развитостта на яйчените тръбички в значи-телна степен зависи и плодовитостта на майката (в една яйчева тръбичка за едно денонощие могат да се развият от 5 до 10 яйца) . За добрата плодовитост на майката доприна-сят и другите условия в семейството — силата му, запасите му от храна, температурата в гнездото, добре изградените пити, наличността на беритба и др.

Полова система на търтея. Търтеите са мъжките пчели в семейството и тяхната полова система е добре развита. Тя се състои от два семенника с бобовидна форма и състоящи се от множество (до 200) кривуличещи семенни каналчета, в които се изработват половите клетки — сперматозоидите, — една двойка семепроводи, две придатъчни жлези, общ семе-изхвъргателен канал, крайната част на който се разширява и прилича на луковица, и съвъкупителен орган.

Общият брой на сперматозоидите е доста голям — в един полово зрял търтей се намират над 6 милиона сперма-тозоида. От семенниците зрелите сперматозоиди преминават в придатъчната жлеза , където остават до съвъкупяването на търтея с майката. Придатъчните жлези отделят секрет, кой-то улеснява движението на сперматозоидите и който бързо се коагулира (желефицира) на въздуха. Последното има особено значение при вкарването на съвъкупителния орган па търтея в половите пътища на майката. Половият орган

51

на п.ртея е така устроен, че при съвъкупяването се изтегля навън до луковицата, но влиза във влагалището на майката само до роговидните придатъци, които го затварят плътно като капак и пречат на излялата се семенна течност да изте-че навън. На това помага и бързо желефициращата се на въздуха слуз, отделна от придатъчните жлези. По този на-чин семенната течност се задържа, преминава в яйнепровода

Полова система на търтеи

и за 6 до 18 часа спермиите й се настаняват в семенрием-ника, където остават до изчерпването им или до края на жи-вота на майката.

Брачен полет и оплодяване на майката

В живота на пчелното семейство тези два момента са от решително значение за неговото бъдещо развитие и дори съществуйане. Затова може би семейството преживява известна възбуда: какъв ще бъде изходът ще се завърне

52

."•iи майката със знака на загубеното девство, което осигу-рява бъдещето на семейството, или ще пропадне някъде в небесните висини, където се извършва оплождането. Колко е важен този акт за семейството, говорят наблюденията на някои автори, които твърдят, че майката излита на брачен полет не само по нагона па своята природа, но и под на-тиска на пчелите-работнички, които просто изтикват навън през прелката младата и още неоплодена майка, за да оси-гурят съществуването на семейството.

За да се осъществи брачният полет обаче, трябва да има налице полово зряла майка и полово зрели търтеи. Тази зрялост за майката настъпва след 5 до 10 дни от извежда-нето й, а за търтея след 8 до 14 дни.

Преди това обаче и двата пчелни индивида прекарват един период на укрепване, т. е. остават в кошера търтеят най-малко 4 и най-много 14 дни, а майката — обикновено 4 5 дни, последван от втория период на кратки ориентиро-въчни излитания около кошера. Последните са много важни, особено за майката, тъй като от правилната й ориентация за местоположението на кошера зависи сигурното й за-връщане след брачния полет. В тези свои ориентировъчни полети и майката, и търтеят се държат също като младите, току-що облитащи се пчели. Те летят близко около кошера с глави, обърнати към него, и запомнят неговото местоположе-ние и окраска всред останалата обстановка. Отначало тър-теевите облитания са кратки до 6 мин., - а след укрепва-нето им отсъствието им от кошера може да продължава и до половин час, след което се завръщат, за да се нахранят. Най-често търтеите правят облитанията си между 11 и 15 часа в топло и слънчево време.

Докато половата способност на търтея се запазва през целия му живот, при майката случаят не е такъв. Тя трябва да cfe оплоди обикновено до две седмици от извеждането си, макар да са наблюдавани оплождания и на 30-дневни майки. След това време тя загубва способността си да се опложда, започва да поен иеоплодени яйца, от които се развиват само търтеи превръща се в майка-търтовка. Това з адържане на майката от брачен полет може да стане по няколко причини: или поради негодност на майката да излети (неразвити кри-ла, повредена полова система и други повреди), или поради липса на полово зрели търтеи в близката околност, или по-ради климатични причини лошо време, дъжд, студ, внеза-

пен сняг, които пречат на излитането. Такива случаи се на-блюдават в ранна пролет, при ранното извеждане на майки, когато обикновено няма още изведени търтеи, или ако има, ге са още полово неузрели.

Обикновено брачният полет на майката се извършва в най-топлите часове на деня — между 11 и 16 часа — при температура не по-малко от 20°. Срещата с търтея става във въздуха на голяма височина и често далеч от пчелина (до 10 км). При такива условия отсъствието им от кошера може да трае от няколко минути до няколко часа. Тази обстановка па оплодителния акт създава много опасности за майката , тъй като тя е изложена на всички изненади на времето и на пчелните неприятели и врагове. Обстановката на опложда-нето обаче има дълбок биологичен смисъл — става естествен подбор на оплодителя, който ще придаде своите качества па бъдещото поколение. Само най-силният, най-здравият, най-мощният търтей ще успее да догони майката във висините и да я покрие. Веднага след покриването майката и търтеят падат на земята, майката се отделя от него и се завръща, носейки част от откъснатия съвъкупителен орган на търтея, а той умира. Поради това. че откъснатата част от съвъкупи-телния орган на търтея виси от влагалището на майката и се влачи, остроумни и духовити пчелари са го нарекли „шлейф", а други — „оплодителен знак" . Пчелите посрещат радостни завърналата се оплодена майка и й помагат да се освободи от „шлейфа". Три-четири дни след оплождането майката за-почва редовната си засеменителна дейност.

Майката се опложда вън от кошера, и то, както се ка-за, на значителна височина. Всякакви опити да се проведе естествено оплождане вътре в кошера досега са оставали безрезултатни. Причината за това се крие в устройството на половия орган на търтея. За да се извади той навън, не-боходим му е натиск. Такъв може да се получи само при плътно изпълване на въздушните мехурчета с въздух и на-тиск от страна на коремните мускули. Изпълване на въздуш-ните мехурчета с въздух обаче може да стане само при уси-лено летене. Тогава и коремните мускули са по-напрегнати. Затова оплождането на пчелната майка става само вън от кошера.

Доскоро се смяташе, че майката се опложда само от един търтей. Има обаче факти, които говорят, че майката не само може, но се опложда от повече търтеи — 2—3~5. Това покриване от няколко търтея може да стане само при един

54

брачен полет или при втори (на другия ден), но преди май-ката да е започнала засеменителната си дейност. Завръща-нето на майката от брачен полет без „шлейф" не говори, че майката не е имала среща с търтеи. Някои автори твърдят, че майката изхвърля от себе си първите „шлейфове" меха-нично, като з а д ъ р ж а последния само като „оплодителен знак" за първата среща със своите пчели, което е една вро-дена рефлекторна проява от многото такива у членовете на пчелното семейство. Други автори пък смятат, че вторият търтей помага или освобождава майката от тази пречка за второ съвъкупление.

Друг подкрепящ факт за многократно оплождане на майката е измерването на кубическото съдържание на спер-матозоидите в придатъчните жлези на търтея. Установено е, че те представляват едно съдържание от 1 5 до 3 куб. мм, докато в семеприемника на майката са откривани от 6 до 20 куб. мм сперматозоиди. Явно е, че те не могат да бъдат получени само от един търтей. С това се обяснява голямата плодовитост на някои майки, които са в състояние да снасят не само голям брой яйца в денонощие, но и по-продължител-но време.

Пчелно гнездо и восъчни постройки

При естествени условия пчелните семейства живеят в хралупите на големите дървета, в пещерите и в други при-родни и естествени закрития. При стопанското им използу-ване обаче от човека те живеят в специални жилища, наре-чени кошери.

И при двата начина на живот пчелите устройват свое гнездо, където развиват дейността си.

Основен елемент на пчелното гнездо, независимо от на-чина им на живот — в природата или в жилищата , създаде-ни от човека, — са питите, т. е. нежни восъчни построения, съставени от шестостенни килийки, в които се отглежда пчелното поколение и се складират хранителни запаси.

При свободни условия на живот в природата или в не-разбориите кошери пчелите закрепят питите за стените на хралупата, пещерата или кошерището. В горния край пи-тите са закрепени плътно, но при страничните стени, са оста-вени проходи за преминаване на пчелите с постоянна ши-рина от 6 до 9 мм. Тази биологична проява на пчелите е използувана и приложена в модерните разборни кошери за

55

пръв път от известния американски пчелар и автор по пче-ларство Л. Лангстрот. В съвременните разборни кошери пи-тите се устройват между летвичките на рамки, за да се ва-дят лесно от пчелното гнездо и да се използува натрупаният в тях мед, без с това да се разрушава гнездото.

Питите на пчелното гнездо и в природна, и в културна обстановка на живот на пчелите са изградени отвесно, успо-редно една на друга. Дебелината на питите е около 25 мм; разстоянията между тях, или така наречените пчелни меж-дини, са 12- 13 мм. В повечето случаи тази дебелина и тези разстояния се отнасят за онези части от питите, където става отглеждането на пилото. Защото в онези части, обикновено горните, където се складира медът, пчелите надграждат устията на килийките и удебеляват питите до 30 и повече милиметъра. Ако мястото позволява, удебеляването може да достигне до 40- 45 мм. Между медовите частн на питата пче-лите оставят междина от 5 мм.

Питите от медоносните пчели имат общо средостение. от двете страни на което се изграждат килийките, които имат правилна шестостенна форма. Дъното на килийките се състои от три ромба, наклонени така, че образуват призма, вдлъбваща килийката. Дъното на всяка килийка от едната стра:.;? !?а питата служи за свързване на три килийки от дру-гата страна на питата. Такъв начин на градеж осигурява не само здравина на питата, но и голяма икономия на восък.

Пчелите градят восък с два основни вида килийки работнически и търтееви, - а през роевия период и майчини, наречени маточници. Работническите килийки се използуват за отглеждане на пчелното поколение и за складиране на нектар, мед и цветен прашец. Средният диаметър па една работническа килийка е 5 4 2 мм, а дълбочината н 11 12 мм. На п л о т от 10 кв. см от едната страна на питата се намират около 200 килийки.

Търтеевите килийки са по-големи и са предназначени за отглеждането на търтеевото пило. Средният диаметър на тъптеевите килийки е равен на 6'25 мм, като дълбочината им е равна или е незначително по-голяма от тази на работни-ческите килийки — 13—14 мм. На плош от 10 кв. см от една-та страна на питата са разположени общо около 130 тър-тееви килийки.

На местата, където градежът/ на работническите ки-лийки преминава в търтееви, могат да се забележат така на-

56

| Н •• и т е преходни килийки. Те служат само за складирано им мед. Всички килийки са насочени малко нагоре, което обяс-

• 1 • ш д о медът не изтича, когато питата е в отвесно поло-' " 1 ' . С по-голям наклон нагоре са килийните в горните

Група маточници на питата ; 1 — дълбока паничка ; 2 — запечатан маточник ; 3 — из-точник прогризан отстрани от пчелите ; 4 — маточник след нормално излизане на майката

час ги на питите, където не се отглежда пило, а служат само З а складирането на меда.

Освен работнически и търтееви килийки пчелите изграждат ограничен брой майчини килийки, или маточници,

които отглеждат майки. Те обаче не са постоянни и се по-явяват в гнездото само когато семейството изпадне в роеве» състояние или когато по някаква причина то осиротее или предприеме самосмяна на майката поради нейното остаря-ване и негодност.

Има два вида маточници роеви и свищеви (епасител--ии). Роеви маточници пчелите изграждат, когато в семей-ството настъпи роево състояние през пролетно-летния пе-риод. Основата па маточниците е кръгла паничка, която пче-лите надграждат впоследствие като ж ъ л ъ д или като пресе чеи конус, макар често та се наблюдават и други изкривя-

57

нания па маточника. Роевите маточници са най-многобройни и обикновено единични, рядко по два един до друг (доле-пени), спущащи се отвесно надолу. Само някои южни по-роди пчели градят маточници в групи, при които посоката е но-разновидна. Вътрешните стени на маточника са гладки, а отвън ръбести, удебелени, подобни на наченка на пита. Във време на силна беритба пчелите могат и надграждат основите на майчините килийки (наченки) и ги запълват с мед. В основата си стените на маточника са по-дебели, а към върха се изтъняват, вероятно за да се улесни прогриз-ването му от новата майка. Дебелината на стените на маточ-ниците зависи от силата на семейството, породата, беритбата и др. Южните породи градят по-тънки маточници. Големи-ната на маточника зависи от наличността на паша в приро-дата. При нормални условия вместимостта на маточника до-стига до 824 и повече куб. мм, а в безберитбено време — до 728 и по-малко куб. мм.

Роевите маточници се засеменяват от майката и още от първия ден пчелите гледат на тези яйца като на такива, от които ще се изведе майка. Затова роевите майки са най-доброкачествените.

Свищеви маточници се изграждат от пчелите, когато майката внезапно загине и пчеларят не се притече навреме в помощ на семейството, като му придаде нова майка. Обик-новено всеки от тези маточници се изгражда над някоя ра-ботническа килийка с яйце или млада личинка (обикновено-до тридневна възраст) . В много редки случаи пчелите зала-гат свищев маточник и на четиридневна личинка. Тъй като яйцата и личинките обикновено се намират в средата на пи-тата, то и свищевият маточник може да се види там, неесте-ствено увиснал надолу, изкривен като човка. Част от степите и дъното на свищевия маточник заема три работнически ки-лийки, а останалата част прилича на роевия маточник. Обе-мът на свищевия маточник е като нормалния обем на роевия до малко по-голям от този на работническата килийка.

Свищевите маточници са по-малко на брой — до десе-тина. Поради по-късното започване на третирането на ли-чинката като такава за майка и поради неестественото поло-жение на маточника в тясното пространство между две пити изведените от тях майки са по-дребни, по-долнокачествени и затова не следва да се използуват в пчелина.

Прясно изградените пити имат светложълт цвят, но с течение на времето потъмняват. Потъмняването произтича

58

от това, че след всяко излюпване на пчела или търтей в ки-лийната, плътно залепена до стените й, остава нейната ри-зица. С натрупването на повече такива ризици вътрешните размери на килийните намаляват и следващите поколения пчели или търтеи, отгледани в тях, са по-дребни. Затова та-кива пити трябва периодически да се подменят от пчеларя.

Восъкът, от който се изграждат питите, се отделя пре-димно от младите пчели. В новородената пчела клетките на жлезите, отделящи восък, са още неразвити. Едва в първите дни от нейния живот те се оформят и към 12—18-ия ден до-стигат максималното си развитие. След това клетките отново започват да намаляват и на края стават толкова малки, че мъчно могат да бъдат различени, от съседните им други клетки.

Восъчните жлези в летящите пчели не функционират, но могат да възобновят отделителната си способност при специални условия, настъпили в семейството.

Пчелите градят питите задружно, както вършат задруж-но и всяка работа. Част от пчелите-восъкоотделителки и дру-га част строителки се залавят с предните си крачка за тавана на жилището (за горната летва на рамката при разборните кошери) и за кукичките на техните крачка се залавят също такива групи пчели така последователно във вид на висяща гирлянда или вдигната нагоре завеса. Излъчената от восъко-отделителната жлеза восъчна пластинка се поема със зад-ните крачка, прехвърля се през челюстите, където след като се разтегли на още по-тънка пластинка, се смачква с челюс-тите на топчица и се предава на строителните. С тях едни от пчелите-строителки градят дъното, а други — стените на килийните. От раздъвкването, примесен със слюнчени секре-ти, восъкът става леплив и лесно се закрепя за всякакви повърхности.

За отделянето на восък и за градежа на пити е необ-ходима по-висока температура (към 38°) от обикновената в гнездото, затова градежът става най-бързо през нощта, ко-гато всички пчели от пчелното семейство са вътре в кошера. Някои автори твърдят, че в грозда или гирлянда пчели, за-ловили се за градеж, има и значителен брой такива, които се намират там само, за да поддържат по-високата темпера-тура, без да изпълняват каквато и да било друга работа.

Пчелите градят питите само отгоре надолу. Градежът на пити е работа, която предизвиква учудване у човека, за-щото се извършва с много малко материал, в тясно про-

59

c i !!н-[fin, c голяма здравина и сравнително доста голяма и инч-. Гъкмо тази точност е накарала някога големият уч.ч) Роомюр ла предложи за постоянна измервателна вели-ч н ; ; , 1 ширината на работническата килийка. По-късно обаче опитите са доказали, че макар на око да изглеждат съвър-iiviio еднакви н правилни, работническите килийки се разли-чават една от друга.

Отделянето на восък и изграждането па питите зависят от принасяното на пресен нектар и цветен прашец в кошера. В безберитбено време пчелите не отделят восък или отделят незначително количество.

Нормалното семейство в беритбеиО време отделя восък и строи пити само при следните три условия:

1. Ако семейството няма обзаведено гнездо. Тогава ця-лото семейство се мобилизира за изграждането на гнездото, като изоставя или силно намалявайки извършването на дру-ги работи. Пчелите се събират на куп в горната част на жи-лището си и започват да строят питите. В недостроените още килийки при дълбочина 5 6 мм майката започва засеменя-ването, а пчелите - складирането на нектар и цветен пра-шец. Градежът на питп продължава, докато всички пчели се настанят по тях.

2. Пчелите отделят восък и градят пити, когато гнез-дото им стане тясно (например пролетно време, когато за-почва бързото нарастване на семейството или по време на усилената беритба, когато липсват площи за складиране на нектара) . Разбира се, този градеж е възможен само ако има свободно място за това в кошера.

3. Пчелите строят пити, когато гнездото е частично раз-рушено, или когато е нарушена неговата цялост. Ако напри-мер поради голяма топлина и лоша вентилация на кошера някоя пита се смъкне, празното пространство над нея бързо се изгражда от пчелите.

Когато празното пространство се яви между пилото, на това място се събират повече млади пчели и бързо се изгражда новата пита. Ако градежът е по-далеч от пилото той е по-бавен.

По-рано се смяташе, че за отделянето на един кило-грам восък пчелите изяждат 10 12, дори 20 кг мед, поради което производството на восък се считаше и стопански не-изгодно. Последните проучвания обаче показват, че за 1 ki восък пчелите изразходват 3 5 3 6 кг мед и известно коли-чество цветен прашец. Също така се до ааза, че отделянето

60

па восък не намалява летящата дейност па пчелите по съби-рането на нектар и цветен прашец.

На способността на пчелите бързо да застрояват сво-бодните пространства в гнездото се основава практиката да се получава восък от пчелина.

Прополисът или пчелният клей, е още един материал, с които пчелите си служат при изграждане на гнездото. Той представлява нещо като цимента или хоросана, с който пчели-те закрепват питите за стените и тавана на жилището. Освен това той служи и за защита на гнездото от влага и въз-душни течения, тъй като с него пчелите. облепва г4всички пук-натини и цепнатини, появили се в жилището; използуват го и за стесняване на прекалено отворената прелка, за облеп-ване и предпазване от гниене на убитите в кошера неприя-тели, които не могат да бъдат изхвърлени навън (мишки, пеперуди и др.) . Прополисът се получава главно от смо-листите вещества, които се намират в обвивката на зрънца-та цветен прашец. Тези вещества са несмилаеми, и в по-го-леми количества се отделят от пчелите-кърмачки, когато приготвят храна за личинките от цветен прашец. Повърна-тите от пчелите смоли се намират върху рамковите летвички във вид на бързо засъхващи капчици - течен прополис. Само при недостиг на смолисти вещества от цветния пра-шец - за приготвяне па прополис пчелите събират смоли от смолестите пъпки на растенията и от дърветата, които излъч-ват смола. Събраният материал се отнася в кошера на малки количества в кошничките на крачката на пчелите, при-месва се с малко восък и цветен прашец, а вероятно и с ня-кои други вещества и тогава се използува направо, без да се складира в килийките.

Тази част от кошера, която е заета ог питите с пило (развиващите се пчели) и хранителни запаси и където пче-лите живеят и отглеждат новите си поколения, съставлява гнездото па пчелното семейство. В зависимост от сезона, вре-мето, развитието на медоносната растителност н на пчелното семейство видът на пчелното гнездо се изменя значително.

През пролетта, лятото и ранна есен в питите има пи-ло — незапечатано и запечатано. Пилото за работничките-пчели бива запечатвано с равни на повърхността на питата похлупачета, а търтеевото с изпъкнали, така че то може лесно да се разпознае. Пчелите разполагат пилото, меда и прашеца по определен начин в питите в зависимост от се-зона, времето, беритбата и развитието на самото семейство.

61.

Обикновено срещу прелката, където е осигурен най-добър достъп па въздух, е разположено пилото. Затова в силните семейства, където има повече пити с пило, прелката трябва да бъде държана по-широко отворена. По горните части на питите пчелите обикновено складират мед. Пчелите оби-чат да складират меда в по-далечни от прелката места по питите, за да не бъде изложен на лесна кражба от чужди пчели, наричани крадци. Медът в питите бива запечатан и незапечатан. Незапечатан е обикновено прясно донесения мед, а запечатан е вече узрелият мед, приготвен от пчелите като запасна храна. Медовите килийки се запечатват с во-съчни похлупачета, които представляват восък от най-чисто качество.

В питите на пчелното гнездо могат да се видят и ки-лийки, изпълнени с цветен прашец. Особено важен е той за изхранване на личинките и като храна на пчелите-кърмачки.

Пчелите складират цветния прашец около пилото или в отделни пити отстрани на пилото с оглед той да бъде бли-зо до пилото и по-лесно да се използува за хранене на личинките.

Често по време на беритбата пчелите изпълват с мед свободното пространство на прашецовите килийки и ги запе-чатват. Такива медо-прашецови пити са особено ценни за раннопролетното отглеждане на пило.

Пчелното гнездо в съвременните жилища на пчелите — кошерът •— не е постоянно по размер и подреждане па пи-тите. С оглед на сезона пчеларят го стеснява или разширява и размества питите.

Произвеждане и поддържане на топлина в гнездото

Пчелите спадат към студенокръвните животни с не-постоянна температура на организма, която зависи от темпе-ратурата на външната околна среда. С изключение на студе-нокръвните животни с влажна кожа, но живеещи на въздух, вътрешната температура на всички организми е малко или много по-висока от околната. За отделната пчела в спокойно състояние тя се движи между СН до 1° над околната темпе-ратура, а по време на летеж се повишава с още 4—5°.

Разликата между вътрешната температура на студено-кръвните животни и тази на околната среда е резултат от мускулната работа на тези животни. Такъв е случаят и при пчелата.

62

Понеже не притежава такова съвършенство на орга-низма си да се справя самостоятелно с влиянията (в случая температурата) на външната среда, в обществения начин на живот пчелата намира онези условия, които топлокръвните животни сами притежават. Като единен колективен органи-зъм пчелното семейство може да се причисли към топло-кръвните животни.

Отделната пчела не издържа ниски температури. Под 14° отделни части от нейното тяло започват да се вкочаняс-ват и тя става неподвижна. Мускулите на крилата първи се вкочанясват, а последни — тези на краката (към 8°). В за-висимост от продължителността на състоянието на вцепене-ност смъртта настъпва по-бързо или по-бавно, но все пак в непродължително време. До каква най-висока температура пчелите могат да работят и живеят, не е установено, но се предполага, че тя е към 50°. При нашите условия пчелите могат да излизат при 10° на сянка и намаляват излитанията си още при 28°.

За да може пчелата да съществува и нормално да използува своите органи, необходимо е температурата в пчелното семейство да не е по-ниска от 14°. Други животни, които не издържат на студа, се преселват в топли краища или заспиват в закътаното си леговище. Пчелите не правят нито едното, нито другото. През благоприятното време re събират резервна храна и когато настъпят студените дни, сами си създават необходимата температура. Тя не е посто-янна величина и зависи от външната температура, както и от нуждите и състоянието на семейството. Когато отглеждат пило, в гнездото се поддържа температура около 32—35° не-зависимо от външната температура. Най-често температу-рата в гнездото и околната среда не е еднаква — тя' е ту по-висока, ту по-ниска. Тази способност на пчелите да съз-дават и поддържат необходимата им температура е харак-терна и им осигурява възможност за развитие.

При равни температури — в гнездото и вън, — което обикновено се случва през октомври, след извеждане и на последното пило пчелите са най-малко дейни. Това бездей-ствие продължава, докато външната температура не спадне до към 14°. Тогава пчелите окончателно се прибират в гнез-дото си, събират се и се сбиват в по-голяма или в по-малка маса в междините па питите и в самите празни килийки, ка-то общо очертават овална, кръгла форма. Това е известното зимно пчелно кълбо. То се настанява в онези участъци на

63

питите, където се е извело последното пило, т. е. срещу прел-ката. Колкото е по-силно семейството, толкова по-близо до прелката се разполага и разгъва зимното пчелно кълбо. Ако никои пчели останат по крайните пити, те бързо загиват. Чрез консумиране на храна и мускулни движения главно на гърдите, пчелите създават необходимата им температура.

Плътността на кълбото зависи от външната темпера-тура: колкото е по-студено, толкова е по-плътно кълбото и обратно - при повишаване на температурата и кълбото се разпуша и става по-рехаво. При много ниска температура повечето пчели навлизат в килийките, като с това намаляват обема на кълбото и подобряват температурния му режим.

Когато се казва кълбо, не трябва да се приема буквал-ният смисъл на думата, защото пчелното кълбо е разделено от питите на слоеве, г. е. пчелите заемат няколко междина с общо кълбовидно очертание.

Самото пчелно кълбо е характерно със своя строеж пчелите по повърхността му са сбити по-плътно, отколкото в неговата вътрешност. По този начин те образуват нещо като кора, която пази и задържа произвежданата от стоящите *ътре пчели топлина. Разположението на пчелите по повърх-ността на кълбото прилича на разположението на кереми-дите па покрив: главата и гърдите на всяка по-долу стояща пчела се намират под коремчето на стоящата по-горе пчела.

Стоящите във вътрешността пчели са по-свободни и по-активни, в резултат па което се образува топлината, необ-ходима за кълбото.

Най-плътно е пчелното кълбо през първата половина па зимата. Във втората половина, когато се появи първото пило, пчелите се раздвижват, обемът на кълбото се -.вели-чава и на края, с настъпването на пролетта, то се разпада*, т. е. пчелите започват да се движат от пита на пита и да излитат.

На вид кълбото се намира в покой, но всъщност ю в з не е така. То се намира в постоянно движение, тъй като външният слой пчели от кората непрекъснато се стремят ьч влязат навътре и по този начин се подменят.

Температурата в зимното кълбо не е постоянна дори през едно денонощие. В първата, половина па зимата гя се колебае между 14 и 25°. Периодически пчелите се активизи-рат и чрез консумиране на храна и чрез движения повиша-ват температурата до 25°; след това те се успокояват и тем-пературата започва постепенно да спада до 13", но при по-

64

ниска температура те измръзват. С наближаване на критич-ната точка на температурата пчелите отново се възбуждат и покачват температурата до необходимия предел.

Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-чести са тези периоди.

Прекалената топлина действува още по-вредно върху състоянието на пчелите и организацията на тяхното зимно кълбо, отколкото студът. Тя предизвиква разпадане на зим-ното кълбо и при невъзможност да излитат навън пчелите се възбуждат и консумират повече храна, което довежда до пре-пълване на задното им черво, а оттук и до диария.

През втората половина на зимата, когато се появи пър-вото пило, независимо от външната температура температу-рата на гнездото се покачва до 35°. На такова равнище тя се поддържа през целия период на отглеждане на пило в семейството. Разбира се, през зимно-пролетния период това става само за сметка на резервната храна в кошера, докато по-късно, през летните дни, поддържането на необходимата температура в гнездото се подпомага и от по-високата вече външна температура.

Най-висока температура пчелите поддържат в гнез-дото при градежа на пити — до 38° — и при зреенето на ме-да, като в някои случаи тя може да достигне и до 40°. Тази температура е най-благоприятна за действието на фермен-тите, които превръщат тръстената захар от нектара в овощ-на и гроздена захар.

Понякога през горещите летни дни, когато се отглежда пило и зрее медът, поради лоша вентилация на кошера тем-пературата в гнездото може да се повиши над необходимата за живота и работата на пчелите. И в този случай пчелите се справят успешно, като сами се заемат с вентилиране на гнездото. Вентилирането става, като част от пчелите се на-станят по различни места в кошера — по дъното, пред прел-ката и другаде — с обърнати към прелката коремчета и чрез усилено махане с крилца изкарват навън застоялия се топъл и влажен въздух. Това са известните пчели-вен-гилаторки.

При всички случаи на поддържане необходимата тем-пература пчелите консумират храна — мед. Опитно е уста-новено, че едно 500-грамово семейство при 0° е консумирало най-много храна — 90 г за 2 часа, ~ а най-малко храна — 8 г - при 25° температура. Това показва, че разходът на мед за произвеждане и поддържане на необходимата топлина в

5 Рък. по пчеларство 65

кошера е в зависимост от колебанията на външната темпе-ратура. Други наблюдения пък показват, че разходът на мед за топлинните нужди на семейството през всички периоди на годината е в зависимост също така и от силата иа семей-ството. Колкото по-голямо и силно е семейството, толкова относително по-малдо мед пчелите изразходват за поддър-жане на необходимата температура.

Развитие на пчелните индивиди

Развитието на пчелните индивиди — майка, работничка и търтей — започва със снасянето на яйцето от майката в съответната килийка, където то прекарва всички стадии на превръщане до извеждането му като оформен индивид. От яйцето се развива личинка, от личинката — какавида, а от какавидата излиза израснала майка, работничка или търтей. В пчеларската практика тези три стадни на развиващите се пчели са известни под общото име пчелно пило. Според това, дали килийните, в които лежи пилото, са покрити (запеча-тани) с восъчни похлупачета или не, то се дели на покрито (запечатано) и незапечатано пило. Към незапечатаното пило спадат яйцето и личинката, а към запечатаното — кака-видата.

През пролетта, лятото и първата половина на есента пилото заема значителни площи от питите в гнездото. От ко-личеството и нормалното развитие на пилото зависят силата на пчелното семейство, неговият успех и съществуване. По това може да се съди за състоянието на семейството и за условията, при които то живее и се развива.

Снасяне на яйца от майката

Два-три дни след срещата с търтея майката започва да снася яйца. Във всяка килийка тя снася само по едно яйце, което залепва изправено на дъното й. Отначало понякога може да се случи и редовна майка да снася в една килийка по 2—3 яйца заедно. Но това е само временно явление. То е обикновено последица от изобилно хранене и от недоста-тъчно регулирания още апарат за яйценосене. Причината за това може да бъде и недостатъчният брой подготвени ки-лийки за приемане на яйцата.

66

Нормалната пчелна Майка снася яйца от втората поло-вина на януари до първата половина на октомври. В първите дни на яйценосенето за едно денонощие майката снася ма-лък брой яйна — 10—20 - и постепенно ги увеличава със за-топляне на времето, достигайки до няколко стотици. През май—юни, със започването на беритбата, тя снася в деноно-щието по 1500—2000 яйца.

При снасянето на яйцата майката най-напред се вмък-ва в килийката, оглежда я дали е годна да приеме яйцето, изтегля се обратно и спуща коремчето си в нея, като при това разперва крила и се подпира с крачката си на ръбо-вете на съседните килийки. Едва тогава тя спуща яйцето. След това преминава към втора килийка, към трета и т. н. Майката започва да снася яйца обикновено от средата на питата, разширявайки дейността си кръгообразно. Добрата майка не прескача килийки, а засеменява наред. При благо-приятни условия и добре изградени пити добрите майки засе-меняват цялата пита в сравнително правилен кръг или елип-совидно. Кръговото й движение по средата на питата има дълбок биологичен смисъл. Това й спестява и време, и сили при обхождане на килийките, като същевременно събира пилото във възможно най-сбита площ за по-лесното му за-топляне и хранене от пчелите.

За 1 мин. майката снася по 2—3 яйца. След 15—20 мин. работа майката си почива. Почивката й се състои в бавно и достойнствено движение по питата и не продължава повече от 6—7 сек. През това време пчелите, които я придружават, т. н. „майчина свита", образуват кръг около нея и я хранят с „млечице". По отношение на смилаемостта за „млечицето" не се изискват никакви усилия от страна на майката, а то се поема направо от организма й.

Плодовитостта на майката не зависи само от породата. Важна роля в това отношение играят и възрастта й, силата на семейството, наличността на добра беритба, която осигу-рява доброто й хранене, достатъчните на брой и добре изгра-дените пити в гнездото и др.

Майката снася два вида яйца: оплодени, от които се излюпват майка и работнички, и неоплодени, от които се извеждат само търтеи. Последното е известно в естествената наука като девствено размножаване, или партеногенеза. Партеногенезата у пчелите е открита от И. Дзирдзон — известен пчеларски деятел. Развитието на търтея от неопло-дено яйце има важно практическо значение при подобрител-

67

ната работа в пчеларството, тъй като той предава на потом-ството на оплодената от него майка наследствените белези на своята майка и дядо, но не и тези на своя баща, тъй като той няма такъв.

Въпросът за реда и начина, по който става снасянето на оплодени и неоплодени яйца от един и същ яйценосен орган, още не е изяснен. Всред пчеларите обаче съществува научно необосновано схващане, че майката носи оплодени или неоплодени яйца в зависимост от диаметъра на килий-ните, в които спуска коремчето си. Така, когато снася яйца в работническите килийки, които имат по-малка ширина, ко-ремчето й се притискало, а с него и семеприемникът, в ре зултат на което той пуска капчица сперма, сперматозоидите от която оплодяват минаващите през нечифтния яйцепровод яйца. Обратно — когато снася в по-широките търтееви килий-ки, понеже такова притискане няма ,от семенника не идва сперма и яйцата преминават неоплодени. Против това схва-щане говорят редица известни и на пчеларите факти. Май-ката може да снесе оплодени яйца и в широка търтеева ки-лийка, както и неоплодени в работническа килийка. Още по-типичен е случаят при роевите маточници, които майката засеменява още в зачатието им, когато изглеждат като па-ничка, без никакви стени, които да притискат коремчето. Освен това майката снася оплодени яйца и в съвсем плит-ките килийки па още неизградени работнически килийки. Явно е, че тук има други, неустановени още фактори и при-чини, които диктуват реда на снасянето на оплодени и не-оплодени яйца.

Яйце

Пчелното яйце, оплодено и неоплодено, на първия ден от неговото полагане от майката в килийната стои залепено изправено на дъното. На втория ден то се наклонява на 45°, а на третия поляга изцяло на дъното. От положението на яйцето в килийката се съди за неговата възраст, както и за наличността на майката в семейството. Разбира се, липсата на яйца в килийните, когато задължително там трябва да има такива в редовното семейство, невинаги говори за отсъствието на майка. Майката може да прекъсне яйценосе-нето при лошо време или поради липса на храна в гнездото.

Яйцето е Тънка синкавобяла пръчица, леко закривена в средата, дълга около 1'5—16 мм.

68

Яйцата, от които се развиват впоследствие трите форми пчелни индивиди, са напълно еднакви, но с различно заро-дишно съдържание, т. е. едните са оплодени (носят съдър-жанието на сперматозоида) , а другите — неоплодени (без | а кова съдържание) . От оплодените яйца се развиват жен-

ските индивиди — майка и работ-нички, — а от неоплодените — тър-теи, които представляват мъжката страна в семейството. Зародишно-то развитие и на двата вида яйца трае три денонощия; през него едноклетъчният организъм се пре-връща в многоклетъчен. В резул-тат на делението на клетките в яйцето се оформява зародиш, или ембрион, със заченки на всички органи, включително и на полов. В края на третия ден, когато в яйце-то е оформена личинката, пчелите поставят до него в килийката кап-чица „млечице". От допира с „млечицето" яйчевата обвивка се пуква и на дъното на килийката се появява младата личинка (ако пче-лите по някаква причина не поста-вят „млечице" до узрялото яйце, ли-

чинката в него може да продължи за живее още три дни, след което умира) . Това превръщане на зародиша в яйцето в личинка се нарича зародишно развитие. След него следва стадия, на личинка — личинковият период, или следзаро-дишното развитие на пчелата.

Личинка

Когато от разкъсаната ципица на яйцето се появи ли-чинката, макар и неясно очертани, тя има вече образувани частите на тялото - глава, гърди и коремче, само че без крила. I рака, пипала и очи и без хитиновите влакънца. Ли-чинка: а е покрита с тънка хитинова ципица, затова изглеж-да почти прозрачна.

Чай-важнрто условие през личинковия период е личин-ката да натрупа достатъчно храна за по-нататъшното разви-тие на какавидата тъй като тя няма да получава повече хра-

Яйде

69

на. Затова наред с другите органи — сърце, органи за ди-шане, нервна система, полови органи, жлеза за запридане — тя има особено добре развит храносмилателен канал, който се състои от три дяла : предно, средно и задно черво. В пред-ното черво се намират устата и хранопроводът, зад който следва най-обемистата част на храносмилателната тръба — средната. Тук, в края на средното черво, приетата храна се задържа през целия личинков период, тъй като преходът към задното черво е затворен. Едва от момента на премина-ването в стадия на какавида задното черво се отваря и на-трупаните несмлени остатъци се изхвърлят навън, на дъното на килийката.

Пчелите доставят на личинката изобилно храна. Пър-вите два до два и половина дни всички личинки, независимо от това, за какво са предназначени — за майка, работничка или търтеи, — получават еднаква храна _ „млечице", което се възприема от организма без остатък, направо. След това на работническите и търтеевите личинки се дава полуготова храна, която представлява смес от мед и цветен прашец и е известна в пчеларската практика под името кашица. Само личинката на майката продължава да бъде хранена през це-лия нейн стадий с „млечице". Отначало храненето е изобил-но, така че полученото „млечице" е почти 40 пъти по-тежко от собственото тегло на личинката — тя просто плува в него. Личиниката се храни сама и понеже устата й се намират на предния край на тялото, е принудена да извършва непре-къснато кръгови движения в килийката.

Пчелата започва да се храни от момента на излюпва-нето на личинката от яйцето до края на своя живот като възрастна пчела. Първата храна, с която пчелата се захран-ва като личинка, е „млечицето".

„Млечице". Пчелното „млечице" представлява бяла маса с рязко кисел вкус. То съдържа специални ферменти и бактерицидни вещества, благодарение на което в него не се развиват плесени и други микроорганизми, макар да стои открито в килийките.

В състава на пчелното „млечице" влизат в различни количества белтъчини, мазнини, захари, минерални соли, ви-тамини от групата В и други вещества. В проценти средно пчелното „млечице", давано на майчината личинка, съдържа:

От таблицата се вижда, че най-много белтъчини полу-чават личинките от най-млада възраст, а най-много захари — възрастната личинка.

70

Вещества

В ъ з р а с т н а л и ч и н к и ; е

Вещества

2-ия ден 3-ия ден 4-ия ден 5-ия ден 6-ия ден 7-ия ден

Мазнини 8 6 4 9 6-0 4 2 4-3 2-6

белтъчини 18-9 10-4 10-1 9-4 9-0 10-6

Захари 11-2 8 3 9-5 11-2 10-2 1 3 8

Съставът на пчелното „млечице" е различен и зависи от силата на пчелните семейства: то е по-хранително в по-сил-пите семейства.

Освен тези основни вещества пчелното „млечице" съдържа и специално, вещество, което действува като хор-мон, който ускорява настъпването на половата зрялост у майката и спомага за узряването на яйцата в половите органи.

Пчелното „млечице" е секрет, отделян от горночелюст-ните жлези на пчелите-работнички, с които пчелите-кърмач-ки хранят личинките на пчелите-работнички и търтеите до тяхната тридневна възраст, а личинките на майката — през целия период на тяхното развитие.

Полуготовата храна за личинките — кашицата — се дава в малки количества, колкото личинката може да поеме наведнъж, и то непосредствено до устата й. Затова хране-нето с кашица е много често.

Кашицата е храната, с която пчелите-кърмачки хранят личинките на работничките и търтеите от по-стара възраст: личинките на работничките от 3 до 5 дни и личинките на търтеите от 4 до 8 дни.

Кашицата представлява смес от мед и цветен прашец. При химичния анализ на кашицата се получават следните данни в проценти: (Виж таблицата на стр. 72).

Химичният състав на меда и цветния прашец, от които се приготвя кашицата, е много променлив. Дори в едно и също семейство той е в зависимост от растенията, от които пчелите събират меда и цветния прашец. Затова и кашицата в различните сезони от годината и в различните семейства не е еднаква по съдържание и хранителност.

Кашицата съдържа до 32% белтъчини, а пчелното „млечице" до 38% от сухото вещество. Количествената

71

В сухото вещество

Личинки Вода Сухо се съдържат: Вода вещество

белтъчини мазнини захари

Работнички 23-5 76-5 27-9 3-4 45-2

Търтеи г 25-1 74-9 31 6 4-8 38-5

разлика не е много голяма, но белтъчините на пчелното „млечице" съдържат повече аминокиселини, поради което са по-хранителни от белтъчините на кашицата. Това е една от основните причини за качественото развитие на майчините личинки от това на личинките на работните пчели.

Според някои изследвания общо до края на своето раз-витие личинката бива посещавана от пчелите-кърмачки около 7000—10,000 пъти. При това изобилно и богато хра-нене личинката бързо нараства. През първите три дни расте-жът на личинките е най-значителен. За шест дни те пораст-ват толкова, че изцяло изпълват килийката. По това време работническата личинка тежи 1500 пъти повече, отколкото в началото, а майчината и търтеевата — още повече. Това ясно личи от следната таблица:

Възраст в Средно тегло Процент на дни в мг дневния растеж

При излизане от •

яйцето СО-100

1-ви ден 0-650 550 2-ри ден 4-687 621 3-ти ден 24-6-40 4 2 6 4-ти ден 94-692 284 4"5 — 5-ти ден 157-642 66 — пас-ъп-

ване на зрялост

Поради усилния растеж хитиновата ципица, която не нараства, става тясна да побере наедрялото тяло и през своето развитие личинката се преоблича, т. е. променя ци-пицата си четири пъти: след 12 до 18 часа от своя живот,

72

след 36 часа, след 60 часа и за последен път след 78—79 ча-са от излизането си от яйцето.

С растежа си и с натрупването на хранителни запаси в тялото си личинката губи своя прозрачен вид и става сре-бристобяла. Когато достигне съответния растеж, пчелите за-печатват килийката, в която лежи вече възрастната личинка, с восъчно похлупаче. Всъщност похлупачето е смес от восък, прашец и пчелен клей. Прашецът придава на похлупачето порест вид, през което се осигурява достъп на въздух за формиращото се по-нататък възрастно насекомо.

Периодът на яйце и личинковият период до запечатва-нето на килийката представляват периодът на незапечата-ното пило. За майката този период е 5 '5 дни, за работнич-ката — 6 дни, а за търтея — 6'5 дни. След това пилото се нарича запечатано (покрито) или зряло пило.

Запечатана веднъж, личинката престава да получава храна отвън и за своето по-нататъшно развитие черпи от на-трупаните през личинковия период запаси. Веднага след за-печатването личинката се изправя по височината на килий-ката и в нея настъпват коренни промени. Най-напред уста-новява се връзка между средния дял на храносмилателното черво и задния и натрупаните несмлени остатъци се изхвър-лят през задното черво на дъното на килийката. Веднага след това с помощта на предилната жлеза, намираща се около устата, личинката започва запридането си в пашкул, чрез стените на който се отделя от стените на килийката и изхвърлените нечистотии на дъното. Пашкулът под восъч-ното похлупаче се изприда рехаво, за да не се прекъсва иръзката с въздуха.

След изпридането на пашкула личинката ляга по гръб неподвижно с глава към похлупачето. През този период на-стъпват големи промени както във външния вид, така и във вътрешното устройство, които я приближават към възрастно-то насекомо. Настъпил е какавидният стадий.

Какавида

Какавидата е нежно същество, чиито оформящи се органи са много меки. Такава е и външната покривка. На мястото на крилата сега има торбички, изпълнени с маз-нини и кръв. Развитието на какавидата се състои в офор-мяне на отделните органи и укрепване на цялото тяло. С

73

втвърдяването на външната покривка се променя и окраска-та на тялото — отначало тялото на какавидата е съвсем бя-ло, после постепенно потъмнява, докато получи окраската на възрастния индивид. Към 21-ия ден развитието на насеко-мото е вече завършено и със своите челюсти то прогризва восъчното похлупаче, измъква се от килийката, като оставя

Какавида

в нея изхвърлените несмлени остатъци и тъканта на пашкула, или така наречената ризица. Тези остатъци не се изхвърлят изцяло от пчелите-чистачки или при многократно отглеждане на пило в същите килийки стават причина за намаляване на размерите и по този начин при по-нататъшното извежда-не на пчели в тях последните стават все по-дребни. Това именно налага старите пити да се подменят с новоизградени. Оставените на дъното нечистотии и ризиците на пчелите при-

74

дават на питата тъмен цвят и при дълга употреба питите стават почти черни.

Излюпилата се пчела има още неукрепнал организъм тя е още слаба и се държи на питата несигурно. Тя приема храна от другите пчели, понякога се вмъква в някоя празна килийка и стои там известно време неподвижна. Едва след като укрепне, тя се залавя за работа.

Някои особености в развитието на майката и търтея

Майката и работничката се извеждат от едно и също яйце. Ако майката става по-едра и придобива качества, как-вито работничката няма, т. е. способност да се опложда от търтея и да снася продължително време яйца, това се дължи единствено на храната . Докато работничката получава пъл-ноценна храна — „млечице" - едва 2а/2 3 дни през лнчин-ковия период майчината личинка получава такова през це-лия личинков период и то в такова изобилие, че след извеж-дането си остава от него на дъното в доста голямо коли-чество. Работничката се развива в килийка с по-малки раз-мери, а майката — в специално изградена за нейното разви-тие килийка-маточник с по-големи размери.

В началното развитие на запечатаните майчина и ра-ботническа личинка също има разлика. Докато работничката заприда пашкулчето си непосредствено зад покриващото ки-лийката похлупаче, маточната личинка изприда пашкул, който отстои от восъчното похлупаче на 1 .5—2 мм. Похлу-пачетата на работническите личинки са равни на повърх-ността на питата, а похлупачето на маточника е закръглено. Изпъкнали над повърхността на питата са и похлупачетата па търтеевите личинки. Това се обяснява с едрото тяло на търгеевата личинка и на самия търтей, които не се побират на дълбочина в своята килийка. Още по-изпъкнали са по-хлупачетата при търтеевите личинки, развиващи се в работ-нически килийки, каквито случаи се срещат нерядко. Освен това майчината личинка стои изправена с глава към капа-чето на маточника. Случва се да лежи и с главата надолу, по тя обикновено загива при излизането. Цялото развитие на майката трае средно 16 дни. Ден-два преди извеждането си пчелите изтъняват восъчното капаче, което покрива ма-точника, а в някои случаи дори го прогризват изцяло, така че откриват майчиния пашкул. Тези маточници се наричат

75

зрели маточници и лесно се разпознават от другите. За-вършила развитието си, майката прогризва изтъненото ка-паче и сама излиза от маточника. Тя е значително по-укреп-нала, по-жива и пъргава от току-що извелата се работничка и първата й работа е да разруши (прогризе) останалите ма-точници, ако има такива.

Срокове за развитие на пчелните индивиди в дни

Стадий Майка Работничка" Търтеи

Яйце 3 3 3

Личинка . . . 5-5 6 6-5

Какавида . . . 7-5 12 14-5

Всичко: 16 21 .24

Дните за развитието на отделните индивиди, посочени в таблицата, са средни и за нормални условия. Понякога се случва пилото да не бъде достатъчно хранено и затопляно и развитието може да се удължи с ден-два. При лошо гле-дане то може и да загине. Неблагоприятни условия за раз-витието му са ниската и прекалено високата температура, недостигът на въздух поради лоша вентилация на кошера, липсата на резервна храна и на принос отвън.

Разпределяне на работата в пчелното семейство

Разпределяне на работата в пчелното семейство съще-ствува не само от наличността на 3 форми пчелни нпдив гди — майка, търтеи и работнички, — но и всред групата па ра-ботничките, които са най-многобройното кошерно население и върху които лежи грижата за изхранването и развитието на семейството. Това разпределяне се корени в дълбоките инстинкти на пчелата като отделен индивид и като член на семейството. То има рефлекторен характер. Пчелата няма нужда да бъде учена да извършва тази или онази работа. Щом семейството има нужда от нея, тя се запретва и я вър-ши така добре, както са я вършили милионите поколения

76

пчели преди нея и ще я вършат тези, които ще дойдат след нея, без да бъдат обучавани. Благодарение на това в пчел-ното семейство има такъв ред, на който хората с право мо-гат да завиждат. Разпределянето на работата между работ-ничките лежи в самата организация на семейството и зависи от устройството и развитието на отделните им органи, от съ-стоянието на семейството и от външните условия.

Животът и работата на работничките може да се раз-дели на два периода: кошерен — когато пчелите изпълняват задачи вътре в гнездото, и летателен — когато работят по полето за събиране на нектар, цветен прашец и вода за се-мейството.

От своя страна кошерният живот и работата на пчелите може да се раздели на три периода: първи период, обхва-щащ трите дни след извеждането на пчелата, втори пе-риод — времето, което е необходимо за отглеждане на пи-лото (хранене и затопляне), и трети период - - обхваща ця-лата останала работа в кошера.

През първия период пчелата прекарва повече непод-вижно, укрепва организма си и се готви за работа. Тогава тя приема храна от по-възрастните пчели и рядко сама взи-ма мед. Сега тя се преоблича за последен път, т. е. хитино-ната й покривка се втвърдява и тя добива познатия на всич-ки нормален вид. Преди завършването на този период тя вече се включва в работа и започва да чисти стените на ки-лийките и да ги подготвя за извеждане на още по-млади по-коления.

Вторият период обхваща възрастта и от 3 до 14 дни. Сега тя се включва главно в работата по храненето и затоп-лянето на пилото и чистенето на килийките за засеменяване от майката. През първите 3—4 дни от този период тя храни възрастните личинки с кашица, която сама приготвя в медо-вата си гушка. До края на този период тя се посвещава да отхранва личинките до тридневна възраст, да храни майката и тьртеите, тъй като сега у нея се развиват горночелюстпнте жлези, които отделят „млечицето".

В началото на този период, между третия и петня ден от живота й, младата пчела за пръв път излиза от кошера, правейки своето ориентировъчно и очистително облитане. Това обикновено става в топло и хубаво време между 11 и 15 часа. Понеже младата пчела излита за първи път, показ-вайки се от прелката (изхода-входа на кошера) , тя се обръ-ща с глава към кошера и известно време лети близо до прел-

77

ката, за да запомни нейното местоположение. При първото облитане тя се освобождава и от останалите в червата й още от времето на развитието й като какавида и по-късни несмлени остатъци от храната. Непрочистилата се пчела, което се отнася особено за късните есенни млади пчели, кои-то не са могли ,та се облетят и да се прочистят поради на-стъпването на лошо време и са навлезли в зимуване с пъл-ни черва, бързо умират.

В следващите дни пчелата прекъсва временно работата си и продължава ориентировъчните си облитания, но вече прави по-широки кръгове около кошера, като се запознава и с по-далечната обстановка. Завърнала се в кошера, тя про-д ъ л ж а в а грижата си по пилото.

Понякога на облитане излитат едновременно голям брой млади пчели; особено много взимат участие в облита-нето младите пчели след като е имало повече неблагоприят-ни дни, през които пчелите не са могли да излитат.

Ориетировъчното облитане на младите пчели прилича повече на игра, макар и неопитният пчелар понякога да до-пуска, че това е или излитане на рой, или нападение на крадци. В тази игра често могат да се случат нежелателни за пчелина явления — многобройните млади пчели от едно силно семейство да привлекат при себе си малкото млади пчели на някое слабо семейство, което с това още повече от-слабва. Това явление е известният в пчеларската практика налет на пчелите и може да се случи, особено ако кошерите са наредени нагъсто. Такъв налет може да се наблюдава и при първото пролетно облитане на пчелите след дълга зима.

Към края на този период поради изобилното хранене за произвеждане на „млечице" започват да действуват и висо-коотделителните жлези, произвежданите восъчни люспици от които се появяват на долната страна на коремчето. През це-лия този период плелите също така топлят пилото, чистят и поправят килийките.

През третия кошерен период пчелите вършат всички останали работи в кошера: градят пити, приемат и складират нектара, трамбуват цветния прашец, запечатват с восъчни похлупачета пилото и меда, поддържат чистота в кошера, чистят дъната на килийките, от които са се извели млади пчели, проветряват кошера, ако има нужда, и на края охра-няват прелката. Стражевите пчели различават своите от чуж-дите пчели по специфичната миризма на семейството и по поведението им. Своята пчела влита в кошера уверено, си-

78

гурно и веднага влиза през прелката, като носи обикновено вода, нектар или цветен прашец. Чуждата пчела (от друго семейство) лети известно време около прелката, търсейки място, слабо охранявано от пчелите, влиза в кошера пред-нпзлнво, готова да излети назад всяка секунда. Стражевите пчели веднага влизат в бой с чуждата пчела, хапят я, гри-ш г я и я изхвърлят навън. В този бой те често използуват н жилата си, затова при кражба и нападение пред прелката могат да се видят голям брой агонизиращи пчели и десетки изхвърлени пчелни трупове.

Броят на пчелите, охраняващи прелката, зависи от съ-стоянието на семейството и от външните условия. В спокой-но време при наличност на беритба, когато има най-малка опасност от нападение на неприятели и чужди пчели, тъй като в природата има нектар, достатъчно за всички, страже-вите пчели не са много — една-две десетици. Отслабена е също охраната на прелката на осиротелите семейства без изгледи за създаване па нова майка поради настъпилата дезорганизация в семейството. Ако няма беритба и чужди пчели правят опити да влизат в кошера, броят на страж-ните пчели се увеличава няколко пъти.

През третия кошерен период пчелите приемат нектара от прнлетелите работнички и го разпределят по питите. Пре-даването на нектара става така: две пчели доближават гла-вите си една срещу друга, полската работничка разтваря широко челюстите си и енергично изсипва капката нектар па горната част на хоботчето си. Тогава изправя хоботчето си и го вмъква в разтворените челюсти на домашната пчела, изцеждайки нектара. През това време пипалцата и на двете пчели трепкат, вплетени едни в други, а предните крачета на кошерната пчела галят страните на полската работничка.

Трамбуването на прашеца става също през третия ко-шерен период от живота на пчелите. С него се цели да се изпъди междинният въздух, който се намира всред стоваре-ната в килийката прашецова маса. То става с глава. Но за трамбуването се изисква и сила, и такова положение на тя-лото, при което тя може да се произведе. Това положение пчелите постигат, като се захванат с предните си крачка за по-тесните стени на работническата килийка и чрез ритмич-ни движения на тялото трамбуват с глава нанесените пра-шецовидни зрънца. Пчелите не складират прашец в търтееви килийки, именно защото не могат да се заловят за стените на по-широката търтеева килийка и да създадат устойчиво

79

положение на тялото си. Незапълването догоре на килийки-те с цветен прашец се обяснява със същите причини ~ пче-лите няма къде /да се закрепят, ако прашецовите зрънца из-пълнят докрай килийките, и те ще останат нетрамбувани, т. е. ще се развалят от присъствуващия междинен въздух.

Другите дейности през този период са малко и са спо-менати в предхождащия материал. Третият период трае от 12 до 18-ия ден от живота на пчелата. След това пчелата вече излита на работа в полето и за нея започва вторият период от живота й ~ събирателната дейност.

Посоченият ред на работа на пчелите вътре в кошера не е обаче строго определен, т. е. той не показва, че работа-та между отделните пчели се разпределя строго според тях-ната възраст и че пчела от една възраст не може да върши работата на пчела от друга възраст. Този ред е само оби-чаен и се изменя от състоянието и външните условия, при които се намира пчелното семейство. В това отношение осо-бено показателни са изкуствените отводки (роеве, направени по изкуствен начин, по волята на пчеларя) . В тях обикнове-но остават само млади пчели, пчели, неправили дори и своето ориентировъчно облитане. Независимо от това те много бързо се съвземат, преразпределят работата си и се-мейството заживява своя нормален живот. Същото се отнася и за отводките само със стари пчели. Наблюдения, проведе-ни в Института по пчеларство в Съветския съюз, показват, че младата пчела независимо от възрастта си може едно-временно да изпълнява различни функции според това, как-ва нужда има семейството на дадената пита, на която тя се намира. Така, ако на питата има много млади личинки, младите пчели независимо от възрастта им в дни поемат грижата по храненето им. Ако пчелата попадне на. пита с по-стари личинки, тя започва да ги храни с кашица. Запе-чатват ли се личинки и тя се включва в тази работа. Пчела-та, намираща се на празна пита, започва да чисти и полира килийките, като ги подготвя за засеменяване от майката; пчела, оказала се близо до майката, се включва в нейната свита или ако е попаднала на празно пространство в гнездо-то, се отдава на градеж и т. н. Ако някаква стихия отнесе летящата армия и семейството остане без пчелп-берачки, младите пчели, често дори и на 6-дневна възраст, се включ-ват за работа в полето и семейството бива спасено.

По такъв начин характерът на работата на младите пчели се определя от нуждата в семейството от работа в да-

80

ден момент. Изменят ли се условията на живот на пчелите, състоянието им в гнездото и беритбата изменя се и разпре-делянето на работата между младите пчели.

Летателният период и поведението на пчелите при ра-ботата им на полето и в кошера. В летящата армия на едно пчелно семейство, която работи вън от кошера за събирането па нектар, цветен прашец и вода, се числят предимно ста-рите пчели, т. е. преминалите кошерния период от своя жи-вот. И към тази работа пчелата пристъпва рефлекторно, без обучение, макар при първия си работен полет да лети неуве-рено и да работи бавно по цветовете. По-късно тя се ориен-тира добре за своя път с помощта на сложните си очи от по-далечните ориентировъчни предмети — дървета, храсти, нис-ки могили и др., — а с простите очи - за близките, до 1—2 м обекти, за което й помага и обонянието.

Броят на излитанията и продължителността им са различни дори за пчелите от едно семейство. Те се опреде-лят от размера и вида на посещаваните цветове, от богатото или от слабото отделяне на нектар от цветовете, от далечи-ната на пашата, от състоянието на гнездото и от възмож-ността да со приеме донесеният товар, от състоянието на времето и др. Пчелата може да отлита на големи разстоя-ния 6, 7 км и повече, — но този летеж е нерентабилен за семейството, защото носеният от такова разстояние нектар ще отиде за летателна енергия на пчелата и тя няма да вне-се нищо в гнездото, ако изобщо успее да се завърне от та-кова дълго пътешествие. Броят на излитанията също зависи от далечината на пашата. Тогава се пести време, т. е. една п съща пчела ще излети много повече пъти при къси раз-стояния до пашата, отколкото при по-далечни. Според А. Дончев при благоприятно време и средна скорост на летежа 40 км в час една пчела ще може да направи: 1) при далечина на пашата 500 м и разход на време 10 мин. за отиване и връщане за 8 беритбени часа 48 излитания; 2) при далечина па пашата 1000 м — 24 излитания; 3) при далечина на па-шата 2000 м — 12 излитания; 4) при далечина на пашата 3000 м - 8 излитания. Продължителността на едно излитане е също различна и зависи от горните условия. Средно тя мо-же да продължи от 10 мин. до 2 и повече часа.

Събирането на нектар, прашец и вода не е предвари-телно определена задача на отделната пчела, макар да се формират отделни групи за това. Тук действуват рефлектор-ните прояви на пчелите, от които те се освобождават след

t< I'i.k. цо пчеларство 81

изчерпване на източника. Само за пчелите-водоноски трябва да се допусне, че действуват по друг начин, защото при дневните им излитания невинаги те се завръщат с гушка, пълна с вода. От летящата армия пчели, работеща през ля-тото в полето, около 60% събират нектар, 25% — прашец и останалите 15% — прашец и нектар или вода едновременно. От общото кошерно население летящите пчели представля-ват около 35%.

При пс-лет за работа в полето пчелата държи крачката си малко встрани от коремчето, леко и подвижно висящи, с разтворени кошнички за пълнене с цветен прашец. Ако раз-мерът на цвета позволява, пчелата кацва свободно в него, но ако е дребен, със слабо стъбло или малка корона, тя из-бира най-удобното положение, за да издържи цветът те-жестта й. При кацването тя изтегля хоботчето си, което до това време стои прибрано, и засмуква жадно нектара, който складира в медовата си гушка. Наблюдения върху работата на пчелите в полето показват, че те не могат да установят има ли нектар в известен цвят, преди да са пъхнал!! в него хоботчето си. Ориентирането става мигновено. Ако посете-ният цвят има нектар, пчелата веднага засмуква, няма ли, веднага го напуска, освен ако остане за малко, за да прибе-ре в кошничките си полепналия по нея цветен прашец. Пче-лата събира цветния прашец, полепнал по тялото й, със спе-циалните приспособления — четчици — за това, които се на-мират на предните и задните й крачка, след което го пре-хвърля в щипката между свирката и първото членче на стъ-палото, където се формира на топчица, която с десния крак настанява в лявата кошничка, а с левия — в дясната. Когато се завърне в гнездото, пчелата изпразва кошничките си от цветен прашец с помощта на средните крачка.

След като се почисти от полепналия по нея цветен пра-шец, пчелата отлита от цвета, за да търси нови цветове. На пръв поглед изглежда, че търсенето на нектар по цветовете не е системно — пчелите отминават някои цветове, без да се спират на тях. Това е така, защото тяхното развито обоня-ние им подсказва, че оттук е минала друга пчела и е изчер-пала нектара. Но миризмата, оставена по цвета от предхож-дащата пчела, е нетрайна и бързо се разнася, затова доли-тащите по-късно пчели трябва отново да пъхат хоботчетата си в цветовете.

Тъй като повечето от отделящите нектар растения за-държат нектара си за късо време или отделят незначителни

82

количества от него, една пчела-работничка рядко би могла с едно пъхане на хоботчето да напълни медовата си гушка само от един цвят. У нас няма такива цветове. В пчеларската прак-тика е известна вид топола с такива цветове, която расте в Америка. При повечето растения обаче пчелата трябва да посети много цветове, за да набере умерено количество нек-тар. Според някои автори една пчела посещава от 50 до 1000 цвята при един свой полет.

Събрала веднъж необходимия товар, пчелата бързо се отправя по обратния път, като се промъква енергично през прелката на кошера. Всъщност начинът на завръщане на на-товарената пчела зависи от това, дали източникът на нектар е известен на останалите членове на кошериото население. Ако източникът е познат и на останалите пчели, тогава тя направо предава товара си на някоя от кошерните пчели или го разпределя на няколко от гях. В зависимост от силата на беритбата тези пчели-приемачки очакват берачките от полето на дъното на кошера, близо до прелката, а често и на при-летната дъска. При слаба беритба берачките сами изсипват нектара в килийките. Ако обаче източникът на нектар е бо-гат и при това неизвестен за останалите пчели, пчелата пра-ви при завръщането си към кошера специални движения, наречени вербовъчен танц, с който съобщава за своята на-ходка и ги мобилизира за беритба от него. Вербовъчният танц е грациозен и интересен танц, при който пчелата енер-гично поклаща коремчето си ту на едната, ту на другата страна, като прави според Парк във въздуха изящни кръго-ве. След това се вмъква в кошера, за да продължи танца си върху питите. До това време намиращите се около нея пред прелката пчели, като видят танца на посестримата си, бързо се вмъкват в кошера, предават товара си и веднага излитат към полето, където се намира източникът, посочен от танцу-ващата във въздуха пчела, увличайки със себе си и други летящи пчели, преди дори още танцуващата пчела да е вляз-ла в кошера. Някои отлитат на обекта още щом дойдат в допир с танцуващата пчела, а други, след като се запасят е храна от кошера. В кошера пчелата, откривателка на обек-та, продължава танца си. Чрез него тя мобилизира и дру-гите пчели от своето семейство към беритба от богатия из-гочник, като им показва посоката и разстоянието. По арома-та па донесения нектар, от който пчелата-танцувачка подава на пресрещналите я пчели да опитат по малко, се разбира и нпдът на растението. Когато източникът на богат нектар

83

е близо - до 50—100 м от кошера, — пчелата прави кръгови движения върху питите, а при по-далечни — във вид на осморкн, като вдига нагоре или надолу главата си и покла-ща коремчето си. Колкото по-далечен е източникът, толкова по-бавни са движенията на танцуващата пчела. Вербуваните за беритба пчели се ориентират към източника по слънцето, като посоката се показва пак от танцувачката. Ако този из-точник се намира под ъгъл 45° по отношение на слънцето, пчелата-танцувачка прави праволинейни пробягвания в зиг-загообразен танец с главата нагоре, а ако е в противопо-л о ж н а посока, — с главата надолу.

На вербовъчните танци се поддават само събиращите нектар от същия вид растение и готвещите се да излетят за пръв път на беритба млади пчели. Изглежда, че рефлексът към събирания досега нектар от други растения е по-силен и не може да бъде унищожен от мобилизиращия повик на танцуващата пчела.

С работата си в полето пчелите завършват своя живот. Тази работа на открито е трудна, непосилна, изхабява много бързо организма им и е свързана с много рискове. 1 ювечето пчели загиват от изтощение в полето. Други стават жертва на врагове и неприятели, които ги дебнат на всеки метър във въздуха. Оцелялата в края на беритбения сезон летяща пчела изглежда грозна, черна, настръхнала, гола, с изръ-фани крила. Тя е отдала всичко за благополучието на се-мейството и срещу това не търси нищо. Дори в последния момент на своя живот, чувствувайки, че скоро иде умре, за да не затруднява семейството си да изхвърля трупа й през прелката, тя се измъква вън от кошера и умира пак в поле-то. Общо взето, през беритбения сезон пчелите живеят сред-но около 5—6 седмици.

Познаването на живота и работата на пчелите от стра-на на пчеларя през цялата пчеларска година е много важно за практическото пчеларство. Ръководейки се от техните изисквания и нужди, той ще може по-успешно да направля-ва и ръководи развитието на пчелните семейства в насока, полезна за него.

Годишен календар на пчелното семейство

Пчеларската година не съвпада с календарната. За нея се казва, че имала цикличен (кръгъл) характер, т. е. че вся-ка промяна в пчелното семейство е начало на следващото

84

развитие. А това развитие цели поддържане силата на пчел-ното семейство на необходимото равнище през всички сезони па календарната година. Тази сила обаче е относителна и зависи от сезона, за който се отнася. Така, ако пчелите на едно семейство заемат в ранна пролет 7 - 8 междини, има

Схема за пчеларската година; I — период за подготовка на семейството от август до януари; II — период за увеличаване броя на работничките от февруари до май; III — период за подменяване на майките и на главната беритба — май — юни; IV — период за приключване на пчеларската година — юли.

пило на 2—3 пити и 5—6 и повече кг мед, зг него се казва, че е силно. Но ако същото семейство остане, през периода на главната беритба със същия брой пчели, със същите площи пило и толкова мед, то вече се числи към слабите семейства.

Нормално развиващото се семейство мени силата си периодически. В края на зимното си състояние то наброява една майка и 15,000—20,000 пчели, които заемат 5—6 меж-дини ( 6 - 7 пити), събрани още на кълбо. В горния край на всяка пита от двете и страни се намира венец от мед, възли-защ общо на 6—8 кг. Под медовите венци или на съседни празни пити се намират площите с цветен прашец — по ки-лограм или два в гнездо. По средата на пчелното кълбо, на най-топлото място в гнездото, се намира майката, обкръже-на от плътно сбилите се в кълбо пчели. Сега пчелите нямат

85

много работа, освен да се хранят, да произвеждат и да под-държат необходимата температура в гнездото. През този период пчелите не консумират много храна — дневният раз-ход достига до 20—30 г. Пило още няма, при нашите усло-вия то се явява към края на януари или началото на февру-ари. Ако през това време се случат топли дни с температу-ра на сянка 12—14°, независимо от снежната покривка, която още се белее в района на пчелина, пчелите правят своето очистително облитане, т. е. изхвърлят задържаните с задно-то черво през целия период на зимуването несмлени остатъ-ци от храната. Това най-добре се забелязва по кафявите пе-тънца, оставени по околните предмети и снега. При недобро-качествена храна (манов мед), която съдържа по-голямо количество неусвоими вешества, задното черво на пчелите се препълва, те не могат да удържат напора им и са прину-дени да излетат за прочистване и при по-ниска температура (при 5° на сянка) , ако вече не са оставили в кошера диа-рични изпражнения и не са зацапали с тях питите. Пчелите са в състояние да з а д ъ р ж а т в задното си черво до 40 мг не-смлени остатъци.

След очистителното облитане настроението на семей-ството е по-добро, макар да продължава състоянието им на кълбо. Сега те имат повече работа — да хранят и затоплят появилото се първо пило, поради което увеличават консума-цията на храна и поддържат необходимата за отглеждането на пилото температура (32—35°). Майката е снесла вече първите яйца в подготвените за това килийки в най-топлата част на кълбото. Първия ден майката снася малък брой яйца - всичко 10 -20 - в малко кръгче. На втория ден и през всеки следващ ден майката увеличава броя на снесе-ните яйца и кръгът на пилото се увеличава. Майката не се задържа само на тази пита, а се прехвърля и на съседната, чиято страна ограничава същата междина. След това, ако няма никакви пречки (плътно сбиване на кълбото поради много ниска външна температура) , тя преминава и в съсед-ната междина, където снася яйца по същия начин.

През още редките топли дни пчелното кълбо започва да се разпада и пчелите да излитат и търсят оскъдните още цветове на леската, елхата, игликата, минзухара, кокичето, теменужката, дряна и др. В пчелното гнездо се внасят пър-вите капки пресен нектар и първите топчици пресен цветен прашец. Семейството започва интензивен живот, майката увеличава яйценоса си.

86

Следвайки сроковете за развитие на яйцата, личинките и какавидите, след 21 ден в средата на гнездото се извеждат първите пролетни млади пчели. От този ден съставът на пчелното семейство започва да се подмладява. Старите пче-ли, прекарали нелекия зимен период, взели участие в от-глеждането на първото пролетно пило, мръзнали по цветове-те на първите пролетни растения за капка нектар и цветен прашец, започват постепенно да измират. В края на май се-мейството вече се състои от напълно нови пчели.

Със затоплянето на времето и появата на пролетните медоносни растения майката увеличава яйцеснасянето, за да стигне през средата на юни връхната си точка.

Според френския изследовател Дифур една второго-дишна майка е снасяла през сезона на 1900 год. средно дневно:

от 5 до 26 февруари по 135 яйца „ 27 февруари до 20 март „ 220 „ „ 22 март до 12 април „ 309 „ „ 12 април до 3 май „ 1008 „ „ 3 до 24 май „ 1454 ., „ 24 май до 14 юни „ 1538 „ „ 14 юни до 5 юли „ 1081 „ 5 до 26 юли „ 668 „ „ 26 юли до 16 август „ 348 „ „ 16 август до 6 септември „ 450 „ 6 до 7 септември „ 83 ..

Английският изследовател Нолан потвърждава тези данни с опити, проведени през 1920 и 1921 год., като във връхната точка от яйцеснасянето посочва съответно 1528 и 1587 яйца. Новите данни потвърждават тези резултати.

Добрата майка засеменява питите от двете им страни без пропуски на килийки, така че при близковъзрастно пило питите изглеждат изцяло запечатани. Често през лятото то достига до 10—12 пити. При такова развитие на пилото и броят на пчелите силно се увеличава. При едно наблюдение през 1938 год., проведено при условията на пчеларствуване и нашия югозападен пчеларски район (с. Райко Даскалово (Владая) , 950 м надморска височина), покойният пчеларски автор Атанас Дончев намерил следния вървеж на развитие па едно средно по сила пчелно семейство:

При първия пролетен преглед в средата на март 30,000 пчели (смятано по 5000 пчели в междина) ;

87

в края на април — 45,000; в края на май — 65,000;

в средата на юни — 70,000 (най-висока точка на раз-пише) ;

в края на юли — 60.000; в края на август — 50,000; в края на септември — 45,000; в началото на февруари — 28,000 (най-ниска точка на

развитие). Пилото на това семейство също съответствувало на

приръста от месец на месец с изваждане на подмора (изми-рането) на остарелите пчели. През зимните месеци — от средата на октомври до края на януари — не е имало ни-какъв прираст, а подморът на цялото това време е възлизал на около 15,000 броя пчели.

Това пчелно семейство е било зазимено с 15 кг мед (сред-но по 2 кг на 8 пити), като до първия пролетен преглед -15 март - е било изразходвано 5 кг, до края на март -оше 1 кг; през април - 2 кг, а през май приносът и разхо-дът са се уравиовесявали. Д о средата на юли то наддало при гнездо от 11 пити, 1 пределна дъска и магазин от 12 по-лурамки — 30 кг. След центрофугиране на магазинните пити на 15 юли добивът възлизал на 15 кг, а в гнездото останал стар и нов мед 23 кг.

Тези данни са показателни за реда и промените, които настават в семейството след появата на първото пило до преустановяване на яйценосенето от майката през октомври.

Това е правилото в развитието на пчелното семейство. Понякога обаче то се нарушава, като се идва до застой, до-ри до прекъсване на развитието, което се отразява на край-ния стопански резултат — добивите. Д о такива нежелател-ни моменти се стига по много причини: най-напред поради липсата на достатъчно цветен прашец в гнездото по времето на първото пило, когато пчелите още не излитат и няма пре-сен принос на такъв отвън. Цветният прашец е основна хра-на за пилото и неговата липса от гнездото по това време (и въобще) се отразява гибелно върху семейството. При лип-сата на цветен прашец в гнездото и при невъзможността да се достави отвън пчелите започват да отделят необходимите белтъчини от своите тъкани, изтощават организма си и бър-зо умират. Майката преустановява яйцеснасянето .— в се-мейство настъпва белтъчинен глад. Същото важи и за меда. Освен това застоят в развитието на семейството може

88

да дойде както от липсата на достатъчно свободни площи за засеменяване от майката, така и от негодността на питите. Старите, плесенясалите от влага, разтегнатите килийки с го-леми участъци от търтееви килийки пити спират развитието на семейството. При липсата на свободни площи за засеме-няване майката преустановява яйцеснасянето, в разтегнати-те килийки майката също не засеменява, а в търтеевите ки-лийки се отглежда само търтеево пило. Плесенясалите пити ангажират цялото кошерно население в непроизводителен труд, който често е без резултат. Някои видове плесени, освен това, са и отровни за пчелите и пилото.

Но застоят на развитието на семейството може да дой-де и поради лошо зимуване, предизвикано от широкото, сту-деното и незатоплено гнездо, от лошата му вентилация, пре-дизвикала влага в кошера, от недоброкачествената храна, станала причина за появяването на диария в семейството, от липсата на спокойствие през зимата на семейството. Най-после това развитие може да се спъне и от недобрата, ста-ра, изтощена майка. Разбира се, липсата на паша също трябва да се прибави към причините за настъпване на за-стой в развитието на семейството.

Такива семейства мъчно се справят или ако се справят, не използуват в достатъчна степен създалите се по-късно благоприятни условия за беритба.

Нормалното семейство обаче все повече се развива и укрепва. През април то вече е подмладило почти полови-ната от своя състав. В семейството има вече достатъчно млади пчели за отглеждане па пилото. Тогава започва под-готовката за създаване на мъжката страна в семейството. Пчелите започват да чистят и полират търтеевите килийки, които майката засеменява с неоплодени яйца. След 24 дни и семейството се появяват първи млади търтеи. Така е обик-новено при семействата с добра майка. Ако обаче майката е стара, вече негодна и пчелите са решили сами да я подме-нят, търтеите се появяват по-рано в семейството. Пчелите принуждават майката да снесй търтееви яйца по-рано от обикновените срокове, защото пчелите пристъпват към под-мяна на майката само при наличността на търтеи.

Ако пчелното семейство по някаква причина е загубило през зимата майката си, то напролет отглежда само търтее-1К) пило, но не от яйца, снесени от майка, а от пчели-търтов-ки. Такова семейство бързо отслабва, става жертва на краж-"н и па края загива, ако не му се помогне навреме.

89

В нормално развиващото се семейство натрупването на млади пчели продължава и след залагането на търтеево пило. Загубата на пчели става все по-малка, а притокът на пови поколения непрекъснато расте. В гнездото започва да става все по-тясно и душно, за голям брой млади пчели ня-ма работа; въпрки натиска върху майката да засеменява по-усилено, тя бездействува. Докато по-рано, ако на една личинка се е падала по една пчела-кърмачка, сега на една личинка се падат по 2, 3, 4, 5, 6 и повече кърмачки. За из-лишъка пчели дори няма място в гнездото и те започват да се събират на гроздове пред прелката, дори на прилетната дъска. Това е известното в пчеларската практика роево на-строение на пчелите. При тези условия работничките изграж-дат по няколко (10 20) наченки на маточници, в които май-ката снася по едно яйце. Засеменяването на маточниците не става едновременно, а в промеждутъци от 2—3 дни. С разви-тието на яйцата, личинките и какавидите пчелите надграж-дат маточниците и на края на 6-ия ден ги запечатват.

З а изпадане на семейството в роево състояние наред с изброените причини К- Бътлер намира, че играе роля и не-възможността на маточното вещество, отделяно от майката , да обхване с въздействието си на единство всички пчели и поради това те изграждат маточници и се готвят да напус-нат семейството.

Новото семейство се съставя предварително в кошера и в него влизат пчели от различна млада възраст, които ня-мат трудова ангажираност в семейството. Според някои ав-тори роят се състои от пчели на възраст и проценти, както следва:

4-дневните от наличните пчели в кошера преди излизане на рои - 1 0 0 %

8 , „ - 8 5 %

10 , „ 6 9 %

14 „ - 4 4 %

20 „ „ ,. 10% 22 „ и нагоре „ „ - 4 %

Пчелите от формиралото се в кошера ново семейство са кротки, хранят се добре и събират енергия за работа в предстоящото си жилище. Те не упражняват вече натиск върху майката да засеменява и тя преустановява тази си дейност. Яйчниците й намаляват, тя става по-тънка, по-под-

90

вижна — готви се и тя да отлети с новото семейство. Обик-новено три дни след запечатване на маточниците членовете на новото семейство стават възбудени, влизат-излизат през прелката, пълнят гушките си с мед — готвят се за път. Меж-ду 10 и 14 часа, когато тази възбуда достига своята връхна точка, като подгонени членовете на роя започват бързо да излизат из прелката и да кръжат ниско над кошера, спаз-вайки обичайната кълбовидна форма на пчелите. Между тях се намира и майката, готова да започне работа в новото гнездо. Това е роят-първак. Той наброява 10,000—15,000 ра-ботнички, няколкостотин търтея и една майка. Често към него се присъединяват пристигащите от полето тежко нато-варени работнички от семейството — майка и от другите близки семейства. Не липсва присъединяване и на чужди търтеи.

След кратко кръжене излезлият рой се залавя за клона на някое близко дърво в района на пчелина, образувайки грозд, и постепенно се укротява. Само от време на време може да се види по някоя пчела, която се отделя за малко от грозда и пак се залавя. Единството на роя се поддържа благодарение на насоновата жлеза , която сега усилено изпу-ща своята миризма.

Пчелите на рояка сега са кротки, незлобливи и малко жилят. Това се обяснява с пълните медови гушки, които на-тежават на коремчето и то не може да се прегъва и да вби-ва жилото.

Роят остава на клона различно време — от 15 мин. до 24 часа, а понякога започва тук да гради гнездото си. Това зависи от пчелите-разузнавачки (каквито се предполага, че роят изпраща, за да търсят ново жилище) . Обикновено след час и половина-два разузнавачките се завръщат успешно от своята мисия, роят внезапно напуща мястото си и воден от разузнавачките, се отправя към. новото си жилище — някоя хралупа, някой празен кошер или магазин и др. т. Ако ра-зузнавачките обаче не успеят да намерят подходящо жилище за настаняване, роят остава да нощува, като започва из-граждането на гнездо и вече не го напуща. Понеже гнездото е па открито, пчелите изграждат нещо като покрив и стени, i.'i да предпазят вътрешната му част, където веднага започ-на да се отглежда пило. Това обаче се случва много рядко у пас (авторът лично е наблюдавал такъв рояк през 1955 год. при временния пчелин на пчеларската кооп. „Нектар" н София).

91

Интересно е да се отбележи, че пчелите от роя загубват рефлекса си за мястото на старото жилище дори ако той бъде настанен близо до него.

Настанен веднъж в новото си жилище, роят усилено започва да се обзавежда — гради пити, майката засеменява усилено дори в още недоградените килийки, а работничките събират усилено нектар и цветен прашец. Те просто изсип-ват цялата своя енергия, насъбрана у тях през недейното им състояние по време на роевото настроение. За една нощ роят може да изгради повече от половин квадратен метър пити. Ако роенето е станало в надвечерието на главната паша, ця-лото гнездо може да бъде изградено само за 3—4 дни и да бъде изпълнено с мед.

Сега в старото семейство, отпуснало роя, наред с пче-лите, заети в гнездото, се намират още запечатани маточ-ници, много запечатано и малко незапечатано пило, търтеи и търтеево пило. Запечатаното пило ще се излюпи и семей-ството скоро ще се съвземе. Ако условията, предизвикали роевото настроение, продължават още да съществуват, в се-мейството започва да се формира нов рой и когато след ня-колко дни се изведе първата майка от запечатаните маточ-ници, то няма да й позволи да разруши останалите маточ-ници, а ще ги пази. Ако някоя майка е вече прогризала ка-пачето си, пчелите започват да я хранят. През това време първата майка възбудено се движи по питите и като се опира на ръбовете на някоя килийка, започва да издава проточени звукове подобно на „ти-ти-ти", на което пазената от пчелите майка отговаря „ква-ква". Това е известното „квакане" на майката и е знак, че на другия ден ще излети вторият рой ~ вторакът. Вторакът може да излезе през всяко време на деня от 8 до 17 часа. С роя излиза не само първата майка, но и някои други, които в общата обърка-ност, която цари в кошера, се измъкват незабелязани. Вто-рият рой е по-неорганизиран, разпръснат, мъчно се събира на едно място, дори може да се залови на няколко места, докато отлети, за да се настани в избраното жилище. Ве-роятно това се дължи на липсващото въздействие па маточ-ното вещество. Веднага след настаняването си в новото жи-лище роят се справя с. излишните майки и задържа една, за която полага големи грижи. След няколко дни майката се опложда и семейството заживява редовен живот. Често преди оплождането на майката може да се случи роят да напусне избраното жилище и да отлети в неизвестна посока,

П

затова на вторацн пчеларите обикновено поставят по ,една пита с младо пило, за да се задържи.

По такъв начин могат да излязат и трети, и четвърти рой, но това се случва по-рядко, защото основното семей-ство силно отслабва и няма възможност повече да се рои.

Старото семейство, пуснало един или два роя, губи вече своето роево настроение. То дочаква извеждането на майка и започва усилено да се възстановява.

Макар роенето да е единственият естествен начин за размножаване на пчелните семейства, не всички семейства се роят всяка година и при всички условия. По-голямата или по-слабата ройливост е качество на природата.

С активизиране на пролетната дейност на. пчелите всички усилия на семейството са насочени към събирането на нектар, цветен прашец, вода и прополис. Първите три служат за храна на семейството, а последното — за защита на гнездото. В пролетните дни тази храна е предназначена предимно за отглеждане на пилото, върху което цялото се-мейство съсредоточава всичкото си внимание и сили, докато не се яви роевото настроение или не дойде времето за глав-ната беритба. Тогава почти цялото семейство се мобилизира в събирането на нектар и пилото изостава на заден план. Във всяка освободена от пилото килийка пчелите складират нектар. Ако площите за складиране на мед са ангажирани с пило, дори може да се случи пчелите да изхвърлят яйца и личинки, за да открият такива за събирания мед. Събира-ният нектар пчелите преработват в мед, и то в количества, много по-големи от тези за задоволяване на текущите нуж-ди на семейството. На този им нагон се основава стопан-ското използуване на пчелите. Както се изтъкна, преработ-ването на нектара в мед всъщност представлява изпарява-нето на излишната вода от него и прибавянето към него на някои ферменти чрез слюнчени отделяния, под влияние на които става инвертиране на сложните захари. Изпаряването па водата е свързано с много манипулации, от страна на кошерните пчели. След като получи нектара от полската ра-ботничка, кошерната пчела се отправя към питите, но в тази им част, където няма много натрупани пчели. Тук тя изпъва тялото си по дължина, като го държи перпендику-лярно, с главата нагоре, и така започва цялата серия от ма-нипулации. Най-напред тя отваря широко челюстите си и пялото й хоботче се задвижва някак си напред-назад, като н същото време долната част на хоботчето се залюлява мал-

93

ко навън и една малка капчица от нектара се появява в предната устна кухина. Тогава хоботчето се прибира обрат-но в покой и пак в миг се издига и се повтаря пак същата манипулация. По този начин пчелата изтиква навън от ме-довата си гушка нектарния сок и формира все по-голяма капка, която протича по горната част на хоботчето. Тези манипулации се извършват за 5—10 сек. и се повтарят до 20 мин. С помощта на челюстите си пчелата разтегля кап-ката като тънка ципа, излагайки я по този начин на топлия и сух въздух в кошера, след което я слага в някоя празна килийка, където изпарението продължава около три дни. При влагането на нектара в килийката пчелата се свива та-ка, че коремчето й да е напред, и тогава с челюстите си като с четка започва да м а ж е горната задна част на килийката. Ако в килийката има вече нектар, тогава тя направо изсипва носения нектар и я допълва. Когато има изобилен приток на нектар и ако той е по-рядък, тогава пчелите не губят времето си в проветряване, а го разсипват по горните части на ня-колко килийки и така увисналата ципа от нектар се ветрее и изпарява сама. Такива изпаряващи се ципици могат да се срещнат дори в килийките с младо пило. По-късно тези ци-пици се събират и се влагат в празни килийки (според Га-луп, Дулитъл и Милер) .

За събирането на повече нектар трябва да има съот-ветни условия: голяма армия от пчели-берачки, благоприятна температура, която спомага за отделянето на нектара от цветовете, изобилна и близка до семейството пчелна паша, както и килийки за складирането на меда. Нарушено ли е едно от тези условия, добивите на мед намаляват или мо-гат да бъдат нищожни. При благоприятно съчетание на тези условия събраните излишъци мед възлизат на големи коли-чества. При нашите условия са отбелязвани рекордни до-биви — до 160 кг мед от семейство. В Съветския съюз и ня-кои други страни са постигнати още по-големи добиви.

В зависимост от района, в който се извършва бе-ритбата е различна по продължителност. У нас възмож-ностите за беритба се ограничават почти от средата на май до средата на юли. Като се има предвид, че в този ограни-чен двумесечен период могат да се случат неблагоприятни условия за беритба от страна на времето, често беритбата се ограничава на 10—15 дни. При това положение успешната бе-ритба и добивите се решават единствено от силните семей-ства — с голям брой пчели-берачки.

94

След преминаване на роевия период и главната берит-ба в семейството се забелязва ново отношение към търтеите. Хранени и търпени до това време, сега, след като няма приток на храна, а трябва да се посяга на запасите, пчелите започ-ват да изгонват търтеите от кошера. Но тъй като търтеите са силни и тежки и пчелите не биха могли да се справят лесно с тях, те ги подлагат най-напред на гладуване, като ги отстраняват от гнездото зад пределните дъски и по дъното на кошера. Търтеите не могат да издържат повече от два часа гладни — те се изтощават. Тогава пчелите ги изхвърлят от кошера през прелката. През този период пред прелката могат да се забележат купчини агонизиращи или умрели търтеи.

Настървени от току-що преминалата беритба, пчелите сега налитат на всички възможни сладки сокове и често се отдават на своя единствен порок — кражбата . Обект на кражби са слабите и осиротели семейства. Пчелите нападат такива семейства и ограбват гнездата им, при което се води бой, който винаги свършва с пълно разстройство и загиване на слабите семейства. Понякога кражбите могат да вземат епидемичен характер — настъпва взаимно ограбване на гнездата, което взима много жертви и свършва с катастрофа на пчелина.

След преминаване на главната беритба и изгонване на търтеите в семействата се забелязва видим упадък. Усиле-ната работа на пчелите по полето става причина за бързо изхабяване на техните организми и те масово загиват. Ня-кои изчисляват следберитбения подмор на 50—60%. Остана-лите живи пчели са също така много изтощени и тяхното оставане за презимуване е съмнително или почти без полза. Такова семейство мъчно ще презимува и като презимува, ще бъде слабо, няма да бъде в състояние бързо да се съвземе и да използува добре беритбата през идущата година.

За съвременното пчеларство този е най-важният момент от отглеждането на пчелите. Точно сега на семейството трябва да се помогне то да се засили и да влезе в зимния период с голям брой млади пчели, пчели, невзели участие в беритбата, дори неотглеждали или малко отглеждали пило. Семейството с млади есенни пчели презимува добре, напро-лет пчелите му живеят по-дълго и самото то се развива по-бързо и може да вземе успешно участие в беритбата.

При естествени условия семейството само се мъчи да се подготви за зимата. Майката продължава да засеменява

95

почти до октомври, но вече с намалени темпове. Често нему липсват всички условия и то се задоволява с възможното. Малко преди спадане на температурата към 14° пчелите пра-вят последните си очистителни облитания и се прибират в гнездото, за да преживеят зимата. Сега в гнездото има до-статъчно мед — по 2—3 кг на пита, ~ разположен по гор-ните части на питата, 1~2 кг прашец и всички пукнатини са излепени с прополис.

Пчелите зимуват в плътно кълбо, образувано на пи-тите. То се намира в постоянно движение. Пчелите от външ-ния слой на кълбото и тези от вътрешността му от време на време сменяват местата си.

Наред с движението на отделните пчели става и общо предвижване на цялото кълбо в посока към храната, но това движение става много бавно и трае почти през целия зимен период според изяждането на меда в килийките. Пчелите започват движението си нагоре и след това се насочват към задната стена на кошера, където медът е повече. Ако във всяка междина медът е не по-малко от 2 кг, пчелите не пре-минават извън своята междина, за да търсят храна, и пре-карват спокойно зимата. Ако обаче дойдат до задната стена на кошера, преди да е свършила зимата, нуждата от храна ги кара да се прехвърлят на другите рамки, в едната или в другата половина на гнездото. Това прехвърляне обаче не-винаги е възможно поради температурни причини, затова често се наблюдават загинали семейства въпреки налич-ността на храна в страничните рамки.

Понякога през пролетта и лятото при по-силни застудя-вания пчелите пак се събират на кълбо макар и за кратко време.

На кълбо приличат и роевете, хванали се за някой клон или стреха. Пилото в гнездото също се разпределя кръгообразно. Въобще пчелните образувания имат закръг-лена форма.

Ако през зимата не се случат топли дни, през които пчелите могат да излитат и да се прочистят, те з адържат не-смлените остатъци от храната през цялата зима. В много редки случаи те зацапват гнездата.

С изтичане на зимния период пчелите пак се активи-зират и цикълът на техния живот започва наново.

96

111. Х Р А Н И Т Е Л Н А БАЗА

Животът на пчелите и развитието на пчелните семей-ства са немислими без хранителна база, от която да черпят необходимите им основни суровини — нектар и цветен пра-шец за приготвяне па пчелната храна. Дървесната, храсто-видната и тревистата растителност, която вирее в различна степен почти по всички точки на земята, е хранителна база за пчелите. Разбира се, не всяко растение отделя нектар и цветен прашец за пчелите, но все пак техният брой на зе-мята е достатъчен, за да задоволи нуждите им. Тъкмо тези отделящи нектар и прашец растения в пчеларския език се наричат пчелна паша.

Нектарът се излъчва от специални цветни жлези, на-речени нектарници, които най-често се намират в основата на цвета, на чашелистчетата или на венчелистчетата, в плод-ниците или в прашниннте. Това са цветните нектарници. Ня-кои растения, като например вишната, черешата, памука и др., имат и извънцветни нектарници по дръжчиците и по-върхността на листата, в подлистниците и т. н. Освен нектар от много растения (храсти, върба, липа, праскова, иглолист-ни и др.) пчелите събират и сладки сокове, които обаче ня-мат цветен произход. Този сок представлява отделяния на различни листни и стъблени въшки, както и на някои сладки растителни тъкани, познат под името медена роса, или мана. Когато в района на пчелина няма нектар или мана, пчелите събират и други сладки сокове —• от повредени гроздови зърна, разпукнати дини, сливи, праскови, черници и др.

Цзетният прашец, или както някои пчелари го наричат „хлябът на пчелите", се образува в задебелените върхове на тичинките, в така наречените прашни торбички; цветният прашец представлява мъжките полови клетки на растител-ните видове. Зрънцата му са много дребни и имат най-раз-пообразна форма и оцветяване.

Пчелите често събират нектар и цветен прашец ог едно растение, но не винаги. Все пак зависи какво предлага

'/ Рьк. но пчеларство 97

растението — и двата ли вида храна, или само единия от тях; това зависи още и от рефлекса на посетилата цвета пче-ла, от нуждите на семейството в момента, от това, не е ли изчерпана някоя от тях. Освен това има растения, които да-ват на пчелите само нектар, а други — само цветен пра-шец. Всички растения, от които пчелите си набавят храна — нектар и цветен прашец, — се наричат медоносни или медоноси.

Има растения, от които пчелите извличат различни лепливи материи (растителни смоли) за приготвяне па про-полис, които не влизат в хранителната база. С прополис пче-лите облепват пукнатините в своите жилища, балсамират труповете на животни, убити от тях в кошера, които не мо-гат да изхвърлят през прелката, и др.

Пчелната паша бива пролетна, лятна и есенна. Пролет-ната и есенната са второстепенни паши и имат повече под-буждащ характер, т. е. подпомагат развитието на семей-ството, без в гнездото да се натрупват излишъци от храна. Разбира се, при благоприятни атмосферни условия някои къснопролетни и ранноесенни медоноси могат да дадат зна-чителни количества мед, дори да играят ролята па главна паша. Такъв е случаят с акацията по нашето Дунавско крайбрежие.

Пролетната паша се явява в първите дни на пролетта и продължава до към средата на май. Тя започва с кокичето и минзухара, кукуряка и игликата, леската, дряна и конския кестен, продължава с всички диви и културни овощни ви-дове и свършва със синапа, репицата и обикновената бяла акация.

Лятната паша настъпва след пролетната и при пашите условия продължава най-много до края на юли. Този период съвпада с най-буйното развитие на растителността и дости-гане връхната точка в развитието на пчелните семейства, за-това е и най-важен. Тъй като през него пчелите натрупват в гнездата си значителни излишъци от мед, за тях той пред-ставлява главната паша през годината, или главната бе-ритба. Главен представител на тази паша у нас са естестве-ните ливади с техните многобройни билки и цветя. Тук спа-дат още липата, гледичията, китайският мехурник, кленът, ясенът, яворът, японската акация и селскостопанските расте-ния фий, детелина, еспарзета, комунига, памук, слънчо-глед и др.

98

Главната паша е продължителна по време, но не вся-кога може цялостно да се използува от пчелите поради въз-можни застудявания и валежи през този период.

Есенната паша започва от август и продължава до пър-вите дни на октомври. Тя е сравнително най-слабата паша у пас, макар да е от голяма важност за пчелните семейства. Наличността на такава паша улеснява пчелните семейства при създаването на късни есенни поколения пчели, служи им за ежедневна прехрана, без да посягат на хранителните за-паси, събрани през главната паша. Есенната паша у нас се поддържа от отавите на поливните ливади, магарешкия бо-дил (трън), тиквите, планинската чубрица, ригана и др.

През сезона на есенната паша се явява и маната от растителен и животински произход. Приносът па пчелите от нея обаче е опасен да остане в гнездото като зимна храна.

И трите вида пчелна паша могат да бъдат подсилени изкуствено, като се засее в различни срокове медоносното растение фацелия, което цъфти от ранна пролет до късна есен.

Според продължителността на пашата тя може да бъде кратка и продължителна, а според характера й — полска, горска и планинска, иивна и ливадна, бедна и богата. Тя се дели също и на естествена и изкуствена. Към естествената спада цялата растителност, която съществува, без да се имат предвид пчелите, а към изкуствената ~ всички подо-брения и разширения на естествената паша, както и тази, специално отглеждана за храна на пчелите.

Предвид на съвременното използуване на земята, при което се разработват всички целини и пустеещи места, изкуствено създаваната за пчелите паша придобива все по-голямо значение.

Но самото съществуване на пчелната паша от всякакъв вид не разрешава въпроса за пчелната беритба. За да има добра беритба, т. е. растенията да отделят достатъчно нек-тар и цветен прашец, са необходими съчетанието па редица условия (всъщност тези условия се отнасят повече до отде-лянето на нектара и до възможността на пчелите да излитат за беритба). Най-напред за отделянето на нектар в цвето-вете решително влияят топлината и влажността на въздуха п почвата. Умерената топлина и влажност, без тук да се включват някои специални растения, благоприятствуват за отделянето на нектар у повечето растения. Те са благопри-ятни и за пчелния летеж. ' Вятърът пречи както на отделя-

99

нето на нектар от растенията, така и на летенето на пчелите, затова той се числи към едно от неблагоприятните условия. Изобилните дъждове, продължителните засушавания и гра-душките също възпрепятствуват добрата беритба.

На добрата беритба влияят също отдалечеността на пашата, наситеността на района с пчели, както и силата на пчелните семейства.

Пчелите в услуга иа растенията

Нектарът в цветовете и тяхната разноцветна окраска и привличащ аромат играят изключително важна роля при размножаването на голям брой растителни видове. Цвето-вете са устроени така, че да привличат за помощници при тяхното размножаване повечето летящи насекоми, но не без-възмездно, а срещу осигуряване на храната им. По този на-чин между растителността и летящия насекомен свят съще-ствува тясна и неделима връзка.

Посещаващите цветовете насекоми, между тях най-мно-го пчелите, неволно подпомагат оплодителната работа при известен вид растения, които образуват групата на пасеко-моопрашваемите. Кацайки от цвят на цвят, за да търсят нек-тар, по тялото на насекомите (най-много на пчелите) се по-лепват нагодените за тази цел зрънца прашец, представля-ващи мъжките полови клетки на растенията, които те пак несъзнателно изтърсват в плодниците на други цветове от същия вид. За да предпази от родствено израждане и тази растителност, т. е. за да няма самооплождане, в повечето случаи природата е нагодила развитието на мъжките и жен-ските оплодителни органи у растенията така, че те пс се раз-виват едновременно, в един и същ цвят. И тъкмо тук, на кръстосаното опрашване, помагат пчелите, които са най-мно-гобройните насекоми по това време.

За хората, които отглеждат растения за свои нужди, тази взаимна връзка между растителния свят и пчелите е от особено значение. Човекът отглежда повече от 50 културни растения, оплождащи се по този начин, затова и отношението му към пчелите е по-друго — той отглежда пчели специално за тази цел.

Проведените опити, пък и самата селскостопанска прак-тика доказват, че опрашването (оплождането) на 80% от насекомоопрашваемите растения се извършва от пчелите и

100

само 20% ~ от останалите насекоми. Тези опити и практи-ката доказват също, че с участието на пчелите добивите от овощните дървета се увеличават с 60—80%, от слънчогледа — с 50—60%, от еспарзетата - с 250%, от червената дете-лина — до 300%, от зеленчуковите култури — до 500% и т. н. Тези резултати са доказани от видни световни учени, като Цандер (Германия) , проф. Кук (САЩ), И. Н. Клинген, проф. Кварацхели, проф. А. Ф. Губин, С. А. Розов и др. (Съветския съюз).

Използувайки способността на пчелите да придобиват рефлекс към посещаваните растения, науката широко е при-ложила в практиката дресирането на пчелите към посеща-ване на определени растения. По този начин се постига го-ляма икономия на селскостопански труд и се осигуряват си-гурни и високи добиви от тях.

Пчелната паша у нас

Подробно изучаване на нашата пчелна паша и райони-рането й по места с оглед на едно стопански по-продуктивно ичеларствуване засега още нямаме. Опит в това отношение, който се нуждае от много допълнения, са направили двамата известни практици-пчелари и пчеларски автори Анастас Дон-чев (сега покойник) и Миладин Ангелков. Според тях Бъл-гария може да бъде разделена на седем пчеларски района, всеки със своя особеност в развитието на пчелната паша по вид, време и продължителност и възможен брой пчелни се-мейства, държани на едно място, в обсега на своето полезно облитане.

Тези райони са: I. Крайдунавски — обхваща територията между р. Ду-

пав от север, северните склонове на Стара планина от юг, югославската граница от запад и Толбухинска и Варненска околия от изток. Тук пролетната паша е слаба, лятната — по-продължителна и богата, а есенната — по-слаба. Основ-ната паша е полска, нивна и отчасти ливадна и горска с главни представители овощните видове, акацията, върбите, рапицата, слънчогледа, памука и ливадите. Възможният брой кошери, държани на едно място през главната беритба (средата на май до средата на юли), е 50—70, рядко, на ме-ста, до 100.

II. Старопланински район — обхваща почти цяла Стара планина от границите ни с Югославия на запад, през Ботев

101

връх и допира до Варненска и Поморийска околия. Тук по-силни са пролетната и лятната паша, а по-слаба — есенната, средно добра и средно продължителна. Основната паша се представлява от дивите и културните овощни видове, върби, липи, акация и ливади. Характеризира се като планинска, горска, ливадна и отчасти нивна. Често в късно лято се явя-ва мана. На едно място могат да се държат от 30 до 50 пчелни семейства.

III. Черноморски район обхваща пояс от 40—50 км навътре от морския бряг от границата ни с Румъния до тази с Турция. Пчелната паша е полска, отчасти планинска, нив-на, малко ливадна и горска с главни представители дивите и питомните овощни дървета, върбите, ливадите и слънчо-гледа. Времето за главната беритба е периодът от средата па май до края на юни, а кошерите на едно място - до 50.

IV. Югозападен район — ограничава се на север от Стара планина, на юг — от Рила и Осогово, на изток — от ниската Средна гора и разклоненията й, на Запад — от още по-ниските планини на Краище и границата ни с Югославия. Пчелната паша за планинските райони е планинска, горска и ливадна, отчасти нивна, а за полетата — нивна и ливадна с обширни овощни насаждения. Тук пашата е повече късно-пролетна и раннолятна с връхна точка през юни. Главните представители на пашата са дивите и питомните овощни ви-дове, акацията и ливадите. На едно място могат да се дър-жат до 50 кошера и само на места през главната паша — до 100.

V. Тракийски район — простира се на север до Стара планина, на юг — до Родопите, на запад — до Средногорие-то и на изток - до равнинната част на Черноморския район и отчасти до планините Странджа, Браница и Манастирските възвишения. Пчелната паша се очертава главно нивна, отчасти ливадна и горска, включително и овощните видове и лозята; повече е пролетна и раннолятна, по-къса, отколкото продължителна, от средна до бедна, рядко богата, с главни медоноси овощните видове и върбите, ливадите, слънчогледа и памука. Главната беритба се развива от началото на май до края на юни. Пчелните, семейства на едно място са до 25 за полето и до 50 в съседство с планините.

VI. Рило-Родопски район — простира се на юг от югоза-падния и Тракийския пчеларски район до границата ни с Гърция. Пчелната паша се характеризира като планинска, горска и ливадна, отчасти нивна; добра — през пролетта и

102

лятото, средна • - през есента, продължителна - при благо-приятно време (понякога от април до септември). На едно място могат да се д ъ р ж а т до 50, а на места през главната паша и до 100—150 пчелни семейства. Основните медоноси са овощните видове, върбите, липите, акацията и ливадите, а на места — риганът. Времето за главната беритба е от края на май до края на юли.

VII. Струмски район — обхваща най-югозападната част на България с граници — планината Рила и източните склонове на Осогово на север, западната половина на Пи-рин от изток, а на юг и запад — Беласица, Влахина, Мала-шевска и Огражден планина. По средата му протича р. Стру-ма. Пашата е най-разнообразна с. основни представители овощните видове, върбите, липата, акацията, ливадите и тю-тюна. Времето за главната беритба е от началото на май до края на юни. Пчелните семейства на едно място са от 25 в ниските места до 100 но високите.

Наши медоносни растения

В България виреят и се отглеждат много и най-раз-лични медоноси в различните сезони на годината, които мо-гат да осигурят на пчелите добра беритба. Ще опишем ня-кои от тях, раздлени на две групи: първа група — съставля-ващи на повечето места главната паша у нас, и втора гру-па — други добри и важни медоноси.

Първа група

Бяла акация. Бялата акация е важен пролетен медонос за нашето пчеларство. Неговото значение не се състои само във високата нектарност на цветовете й, но и в това, че за-пълва един безберитбен период, когато друга цъфтяща рас-стителност почти липсва в природата.

Старите дървета (15—20 годишни) бяла акация дости-гат до 13—15 м височина, развиват мощна корона с обем до 200 куб. м и образуват до 200,000—300,000 цвята на едно дърво.

Цъфтежът на бялата акация започва след прецъфтява-нето на овощните видове, когато пчелните семейства се нуж-даят особено много от принос на нектар за развитието си. По време на цъфтежа на овощните видове в семействата се

103

създава значително количество пило, за чието отглеждане се изразходват почти всички запаси от храна в кошера.

За пчелини, в чийто район след прекратяване на овощ-ния цъфтене няма насаждения от бяла акация или не се практикува подвижно пчеларство, настъпва продължителен период без паша, тежък по своите последствия за пчелите. Бялата акация не само запълва този период без паша, но спомага да се засилят семействата, да попълнят хранител-ните си запаси, а и да дадат по 1—2 магазина с мед.

Бялата акация обаче не винаги може да бъде изпол-зуване от пчелите, защото нейният цъфтеж се явява в едис време — в някои райони на страната в началото на май, в други през втората му половина, когато се явяват чести продължителни застудявания, ветрове, бури, градушки, про-ливни дъждове и други неблагоприятни атмосферни явления, които пречат не само на отделянето на нектар, но и на лете-нето на пчелите.

Количеството на отделяния от цветовете на бялата ака-ция нектар и съдържащата се в него захар не са еднакви през различните часове на деня. Опитно е установено, че в топло и сухо време цветовете на бялата акация отделят в сутриините и вечерните часове повече нектар. На обед при температура 25° отделянето на нектар е два пъти по-малко от това през сутринните часове. С повишаването на темпе-ратурата над 30° отделянето па нектар през дневните часове рязко намалява и може дори да се прекъсне. При прохладно време и умерена температура отделянето на нектар е малко или много равномерно през целия ден.

Съдържанието на захар е също различно през целия ден. При силен вятър, макар времето да е топло или про-хладно, но ясно, захарното съдържание рязко се повишава. При мрачно време с превалявания захарността силно спада.

Най-благоприятно за медосбор от бялата акация е ясното, тихо и топло време, с достатъчна влажност на въз-духа. Тогава захарното съдържание не е повече от 20—30%, но контролният кошер може да покаже принос на нектар от 3 до 8 кг в денонощие.

Цъфтежът на бялата акация не е продължителен — от 8 до 10 дни.

В много редки случаи той може да продължи до 14 дни. Дори средната продължителност на живота на отделния цвят може да се приеме 4 до 6 дни.

104

Цъфтежът на бялата акация има и друга особеност —' всички цветове се разтварят почти едновременно или най-много през ден-два, както и едновременно опадват. Това определя беритбата от акацията като бурна, но кратковре-менна, която, за да бъде добре използувана, трябва да бъде посрещната е много силни семейства, още повече, че цвето-вете са добре пригодени за посещение от пчели.

Наблюдения показват, че активността на пчелния ле-теж при цъфтенето на акацията е много висок, напр. 5 пъти по-усилен от летежа при овощните видове и 2—3 пъти при цъфтежа на гледичията и плачещата върба.

От един декар насаждения с бяла акация може да се получат от 120 до 150 кг мед.

Акациевият мед спада към един от най-доброкачестве-ните видове мед. В течно състояние този мед е прозрачен, при кристализация става бял, мекозърнест и напомня истин-ски сняг.

Всичко това определя акацията като един първостепе-нен медонос, който често съставлява основа на главната паша у нас.

Липа. Тя е едно от любимите дървета на нашия на-род, който я обича заради прекрасната миризма, която изда-ва, заради цветовете й. които се използуват за чай и лече-ние, и заради самото дърво.

Може да се каже, че липата е първенец между медо-носните видове, от която пчелите събират много нектар. Ме-додобивът от един декар липови насаждения се определя на около 100 кг.

Но липата е капризно дърво по отношение на отделя-нето на нектар, което зависи много от условията на времето и от почвата. При това положение в някои местности и през известни години липата не отделя нектар.

Цъфтежът на липата продължава не повече от 2 до 2 и половина седмици, но понякога протича бързо, дори за 5 дни.

У нас липата цъфти през юни и именно поради това ранно време се случват безберитбени години от нея.

Най-охотно пчелите посещават липовите цветове сутрин м надвечер, когато отделянето на нектар е най-силно. Когато времето е благоприятно и отделянето на нектар изобилно, пчелите се з а д ъ р ж а т на цветовете до късно вечерта.

Липовият мед се цени високо. Има много приятен вкуе н миризма и светъл цвят, който се прелива в жълто.

105

Слънчоглед. Той е известно едногодишно растение, от чиито семена се получава масло за ядене. У нас се отглежда върху големи площи.

Слънчогледът има здраво, дебело стъбло, на върха на което се намира голяма пита, съставена от много малки цветчета. Околовръст па питата се намират големи, езико-видни безплодни цветове с яркожълт цвят. Те служат само, за да привличат насекомите за осигуряване на опрашването. Навътре се намират плодоносните цветове. Най-напред за-почват да цъфтят безплодните цветове и след това — плод-ните. Цъфтежът се развива на концентрични кръгове от края към центъра. Един цвят цъфти два дни. Цъфтежът на пи-тата трае 30—40 дни. Слънчогледът може да дава беритба па пчелите от края на юни до началото па септември и може да бъде използуван за късна паша.

Добивите нз мед от слънчогледа се определят до 5 kf от декар. Медът от него има златист цвят, кристализира на едри кристали със светлоянтарен, понякога зеленикав, дори тъмен цвят и има тръпчив вкус. Като храна за пчелите е отличен.

Понякога семействата, посещаващи слънчогледова па-ша, силно отслабват. Това се забелязва особено много през втората половина на цъфтежа па слънчогледа. Тогава той излъчва една леплива течност, която се полепва по пчелите, прави ги неспособни да летят и те загиват. При топло време действието на тази леплива течност е по-слабо и пчелите го преодоляват, но в дни на захлаждане или при студено време то става причина за загиването на много пчели.

Пчелите събират от слънчогледа и малко прашец. С помощта на пчелите, които извършват сигурно опраш-

ване, добивите от слънчогледа значително се повишават. Това е особено важно за големите насаждения от слънчо-глед в ТКЗС и Д З С .

Фацелия. То е едногодишно тревисто растение от се-мейството на водолистните. Донесено е от Калифорния, къде-то спомага за получаването на големи количества мед. В Европа като чисто пчеларско растение тя е много разпро-странена. Всички пчелари, които са я използували, твърдят, че тя е незаменим медонос. Има сведения, че от декар са били получени дори до 100 кг мед.

Важното предимство на фацелията се състои в това, че вирее на всякакви почви и цъфти дълго. Първите цветове се появяват на 30—45-ия ден от засяването й. Периодът на цъф-

106

тежа й продължава 1—2 седмици, масовият цъфтеж — 2—3 седмици и прецъфтяването - още 1 - 2 седмици. Топлината ускорява началото на цъфтежа, а дъждовното време го забавя.

Нормално развитото растение има здраво, ниско в основата дървенисто стъбло, от което излизат до 20 стра-нични клона. Стъблото достига от 30 до 60 см на височина. По стъблото, клоните и клончетата се намират цветовете, които се състоят от голям брой завити цветчета. Главното стъбло завършва с най-голям цвят. Цветовете са сипи.

Пчелите посещават цветовете на фацелията от ранно утро до късна вечер. Състоянието на времето почти не им пречи.

Фацелията може да се сее по всяко време. Това дава възможност тя да се използува за запълване на безберитбе-ните периоди на пчелите. Тогава тя се сее в срокове. Може да се засява и в късна есен и тогава цъфти през средата на април.

След прецъфтяването й фацелията не може да се •използува за самостоятелна храна на добитъка освен във фуражни смески, давана съвсем малко.

Памук. Сегашният български памук спада към съвет-ските подобрени сортове памук, които носят различни но-мера. В основата си те са подобрени, селекционирани сор-тове американски и египетски памук.

При поливни услови памукът може да даде добиви до 30 кг мед, но при обикновени условия — до 10 кг.

Най-голямо количество нектар памукът отделя при до-статъчно влажност на въздуха и значително висока темпера-тура. Отделянето па нектар е най-значително в ранно утро, намалява към обед и ако не е много сухо и топло, отново се увеличава следобед.

Памукът има големи цветове, които достигат до 7 -5 см в диаметър. Първия дек те са бледожълти, а на втория ста-ват съвсем пурпурночервени. Памукът има цветни и извън-нветни нектарници. Извънцветните се намират изпод цвета, па подчашката и по листата. Някои сортове памук нямат листни нектарници.

Пчелите събират нектар и от двата вида, но от цвет-ните нектарници — много по-малко.

Памукът се посещава от пчелите от юли до късна есен п при добри условия те събират-доста мед от него.

107

Гречиха. Тя е извънредно важно медоносно растение. При благоприятни външни условия — топлина, влажност на въздуха, правилна агротехника и своевременно подвозване на пчелите съвсем близо до блока — продуктивността на гре-чихата на мед може да достигне до 7—10 кг от декар. Медът е с тъмножълт и червеникав до тъмнокафяв цвят; има тънък, малко парлив вкус и необикновено приятен аромат, по който може да се различи от другите сортове. Той има по-високо съдържание на вода. отколкото другите видове и при кри-стализиране образува кашообразна маса, която не се втвърдява.

Гречихата е едногодишно растение и израства на висо-чина от 30 до 90 см. Малките й цветчета са събрани в гроз-дове и издават силен аромат. Гречихата цъфти през юли и август и е важна като късен медонос. Най-голямо отделяне на нектар има от сутрин до обед, след което време некта-рът бързо засъхва, като на другия ден отново се появява.

Еспарзета. Това е многогодишно кръмно растение от семейството на бобовите. Има слабо облистено стъбло и ро-зови цветове във форма на комичен грозд. Образува дълги корени (до 10 м).

Еспарзетата цъфти към средата — края на май и нача-лото на юни според местността и запълва безберитбепия пе-риод след прецъфтяването на овощните видове до появява-нето на лятната паша.

Цветовете на грозда се разцъфтяват последователно през целия ден. Общо гроздът цъфти от 2 до 8 дни.

Продуктивността на нектар на еспарзетата се определя на 9—10 кг от 1 дек. Дивите видове еспарзета отделят по-вече нектар.

Еспарзетовият мед е красив, светлоянтареи, прозрачен като кристал, ароматен и приятен на вкус; мъчно кристали-зира в бяла, с кремав оттенък твърда маса.

Освен нектар еспарзетата дава на пчелите и кафяво-жълт цветен прашец.

Японска акация. Тя носи това име понеже е донесена от Япония. Сади се като декоративно дърво. Стъблото й е красиво, гладко, без бодли, листата са тлъсти, тъмнозелени, подобни на листата на обикновената акация. Има красиви цветове, наредени по върховете на едногодишните леторастп.

Японската акация цъфти редовно всяка година и дава изобилен цвят — цветчета. подобни на обикновената акация, но са по-дребни, обагрени слабо в кремаво, наредени в едри

108

съцветия (кичури). След прецъфтяването семената — дребни кафяви бобчета — са наредени в дълги и смолести шушулки, рилични на броеници.

Японската акация е особено ценна като нектародайно дърво, което цъфти в зависимост от почвата, климата в местоизложението от средата на юли до края на август, ко-гато пчелната паша у нас е сравнително най-оскъдна. Вирее навсякъде в България, расте бързо и развива право стъбло и красива корона.

Комунига. Има много видове комуниги, но от пчелар-ско гледище най-ценни са жълтата и бялата. От тях пчелите събират големи количества нектар и умерено цветен прашец. Цъфтят от май до септември и масово се посещават от пче-лите. Те са важна съставна част от ливадната паша. Преве-дено на български, латинското име на комунигата значи „даващо" мед. От декар диворастяща комунига пчелите мо-гат да съберат нектар за 20 кг мед, а от културната кому-нига — за 60 кг. Медът от комунигата спада към доброка-чествените видове мед с високи вкусови качества. Има свет-лоянтарен или бял цвят с тънък, приятен аромат.

Конски кестен. Той е декоративно дърво, което вирее навсякъде у нас. Като медоносно растение заема едно от пър-вите места, защото отделя значително количество нектар и пчелите го посещават много. Д а в а клей и умерено количе-ство прашец и понякога мана. Медът му е светложълт с приятен лек вкус и аромат, като кристализира бързо в едри кристали. Средният му цъфтеж е около 2—3 седмици.

Върба. В България има много видове върби и всички са много добри пчеларски растения. Цъфтят рано напролет — през м а р т - а п р и л — и при хубаво време.приносът от тях е значителен. Те оказват особено добро влияние върху про-летното развитие на пчелите, защото от тях пчелите събират и цветен прашец. Върбовият мед има едва доловим гор-чив вкус.

Рапица. Това е маслодайно растение, което вирее добре в районите, където се отглежда захарно цвекло. Започва да цъфти още през първата половина на април и в това отно-шение е много ценно раннопролетно пчеларско растение, което дава на пчелите изобилно нектар и цветен прашец, така необходим за пролетното им развитие. При благоприятно време дневният принос от нектар може да възлезе на 4 кг. Рапичният мед има жълт цвят, бързо кристализира, но и лесно ферментира. Не е добър за зимна храна на пчелите,

т

затова трябва да се изважда от гнездото, ако има излишъци от него.

Детелина. Има много видове детелини, които съста-вляват до голяма степен основата на ливадната паша за пчелите. Отделят изобилен нектар и цветен прашец, а и цъфтежът им е продължителен. Особено е ценен медът от бялата детелина, — той е светъл, с приятен вкус и аро-мат. При кристализация се превръща в твърда бяла маса. От цветовете на един декар бяла или пълзяща детелина пчелите преработват до 10 кг мед.

Исоп. В билкарството и народната медицина е изве-стен като порезниче и посечено биле. Той е многогодишен полухраст, който като чемшира изтрайва и на най-големите студове. Търпи изрязване, след което отново израства и цъф-ти. Цъфти продължително - от средата на юни до октом-ври. Посят рано напролет, цъфти още същата година. По устройство цветовете му са устоцветни, гълъбовосини, изда-ват силна н приятна миризма, с която привличат пчелите. Дава повече нектар, а по-малко цветен прашец.

Размножава се от семе и чепки. Вирее на едно място от 6 до 10 год. Обича тлъста, добре обработена почва и слънчево изложение.

Исопът спада към групата растения, препоръчвани за засаждане специално за пчеларски цели.

Синап. Това е едногодишно растение от семейството на кръстоцветните и достига на височина до 80 см. Стъблото му е клончесто, на върха на което стои голямо лимонено-жълто съцветие.

Синапът се числи към важните медоносни растения. При 18% захар в нектара един цвят отделя от 0-17 до 0-4 мг нектар. Медът от синапа има бледожълт цвят с пикантен вкус и приятен аромат. Цветовете му се посещават от пче-лите в утринните часове. Цъфти през юни—юли, а при за-сяване на етапи — до есента.

Продуктивността на синапа на мед се определя на 4—5 кг от декар.

Синапът е важна съставка на ливадната паша. Китайски мехурник. То е много ценно, малко известно

и още по-малко разпространено пчеларско растение. Д а в а редовно, всяка година без изключение, изобилен цвят, който, сравнен с цветовете на много известни пчеларски растения, отделя най-много нектар. Цъфти продължително — от сре-дата на юни до средата на юли, когато пчелните семейства

110

са най-силни, а пашата на много места е ограничена. Вирее на всякакви почви, включително и на песъчливите и камени-стите, и понася както големите студове, така и силните засухи.

Китайският м.ехурник расте бързо и започва да цъфти на 3—4-годишна възраст. Развива красива корона с перести листа и приятни бледожълти (кремави) цветове, които по-криват цялата корона. Разцъфтялото дърво прилича на украсена новогодишна елха. Затова мехурникът се цени и като декоративно дърво.

Дървото развива много силни корени — дълги и раз-клонени, - затова може да се използува при създаването на ветрозащитни пояси и укрепването на стъмни и ронливи ме-ста. Короната му търпи кастрене и оформяване, а отсечено ниско до земята, буйно израства и се подмладява.

Цветовете му нямат нектарни тръбици и нектарът се отделя под венчето, в цветната чашка, от която пчелите охотно го облизват. Като се съди по броя на пчелите, които посещават цветовете му, може да се каже, че. най-много нек-тар отделя по средата на деня, при най-високата темпе-ратура.

След прецъфтяването по цветните дръжки увисват кра-сиви мехурчета, в които се образуват черни, валчести и твър-ди като съчми семена. Заради тези семенни мехурчета дър-вото е наречено „мехурник", а „китайски", защото произ-хожда от Китай.

Втора група

Точна граница между двете групи медоносни растения мъчно може да се постави, защото сигурно има райони, в които много от растенията от втората група съставляват ос-новата на главната паша за пчелите.

Тютюн. Вирее добре в южните райони на страната и благодарение на това, че цъфти през втората половина на лятото, пчелите събират от него значително количество нек-тар. Медът, получен от него, има малко възгорчив вкус и това го нарежда между нискокачествените сортове мед. За зимна храна на пчелите обаче е добър.

Анасон. Това е едногодишно тревисто растение, което се сее през зимата или рано напролет, също както житото, само че по-нарядко. Стъблата му достигат на височина до 10 50 см. Ц ъ ф т е ж ъ т му започва през първата половина на

1

юни и трае 20—25 дни. Цветовете му са снежиобели и гру-пирани в плоски съцветия. подобно на равнеца и бъзунека. При пълен цъфтеж засятата с анасон площ прилича на по-крито с бял килим поле.

Като южно растение анасонът вирее само в по-топлите места. У нас се сее предимно в Хасковско и Първомайско.

Анасонът започва да отделя нектар след 9 часа сут-ринта, когато го напече слънцето. Посещаването му от пче-лите е удивително голямо и продължава до 6—7 часа ве-черта.

Освен нектар анасонът дава и изобилен бял прашец. Колкото температурата па въздуха е по-висока, толкова

отделянето на нектар е по-изобилно. Понякога с просто око може да се види как нектарът лъщи в плитките цветчета. При студено и ветровито време отделянето на нектар почти спира.

При благоприятни дни и добър цъфтеж контролният кошер може да покаже дневен принос 5—6 кг.

Медът от анасон е доброкачествен, макар да има едва доловим възлютив вкус и е с жълточервен до тъмен цвят.

Мерджанче (жив плет) . Това е многогодишен бодлив храст, който израства до 3 м височина. Плодовете, в които се крият семената му, имат форма и цвят на червените ко-ралови зърна, от които в старо време са се нижели гердани за украшение.

Расте в диво състояние почти навсякъде из страната, особено в Северна България и покрай Дунава . Отглежда се и за жива евтина ограда на дворозе, градини, лозя, пчелини и други имоти.

Летораслите на мерджанчето са крехки, с тъмнозелени, подобни на върбата листа. Цветовете му са виолетови с 5 листно венче, 6 тичинки и плитък нектарник. Цъфти не-прекъснато от ранна пролет до късна есен и привлича пчели-те с изобилния си нектар и цветен прашец.

Наред с качествата му като пчеларско растение мерд-жанчето има и два недостатъка - изпълва мястото с много корени и по втвърдените му леторасли има много бодлички, е които се брани от хора и животни.

Размножава се лесно и бързо чрез коренища и резници. Мента. Тя е многогодишно етерично растение от семей-

ството па устоцветните, което се среща и в диво състояние. Листата й са продълговатоланцетни, остри, с редки власин-ки, почти гладки, покрити с многобройни жлезички. съдър-

112

жащи етерично масло. Цветчетата са малки, ароматни, с ли-лав оттенък, събрани в едно, образуващи на края на стъб-лото грозд, а ниските са разположени в пазвите на листата.

Стъблото на ментата е едногодишно, тревисто, с висо-чина до 60—80 см. Цъфти през юли и август. Пчелите лесно извличат нектара от цветовете, тъй като цветните тръбици са къси. Ментовият мед има янтарен цвят.

Асклепиас сириака. Това е многогодишно декоративно или диво растение, което бързо се размножава и се задър-жа на едно място до 20 години. Засято от семка, започва да цъфти на втората година. Вирее на всякакви почви и из-д ъ р ж а на студ и суша. Размножава се чрез семена, разсад и издънки; -за едно лято израства до 2 м на височина в право стъбло с красиви, смолисти, подобни на фикуса листа; цве-товете му са топчести съцветия, състоящи се от 40 до 80 червени или виолетови цветчета; съцветията, на брой от 3 до 11 върху едно стъбло, подредени в пазвата на листата, се развиват и цъфтят постепенно от основата към върха в про-дължение на около 45 дни, като издават особено силна и нежна миризма, с която привличат пчелите. Цъфти спорел мястото, почвата и климата през юни, юли и август,

Според някои наблюдения едно цветче отделя нектар в продължение на 8 денонощия. Най-голямо количество нектар отделя около обедните и следобедните часове. Сред-ното количество мед от декар се изчислява на около 60 кг

Пчелите не използуват прашеца му. Някога са му приписвали баснословна медоносност. Кориандър. Той е едногодишно растение, отглеждано

за получаване на етерични масла. Белите му или леко розо-ви цветове се развиват в края на клончетата, събрани в ча-дърче. Отделянето на нектар от кориандъра при благопри-ятни условия е толкова изобилно, че нектарът блести поня-кога на съцветията. Един цвят може да даде 1 мг нектар, а продуктивността му на мед от 1 дек. се определя на 20 н повече килограма.

Кориандърът цъфти от половината на юни до края на юли и благодарение на огромното количество цветове (около 2 мил. на декар) дава значителни количества мед.

Може да се сее и в припчелиниите участъци за допъл-ване на пашата.

Лавандула . Тя е многогодишно етерично, полухрасто-нидно растение от семейството на устоцветните. Храстът ня-ма централно стъбло, а е събран от много разклонения с ви-сочина до 60 см и повече. Я Рък. по пчеларство ; * ^

Пълният му цъфтеж настъпва на третата-четвъртата година от засаждането му. Цъфти от юни до август и дава па пчелите много нектар. Медът му е с нежен аромат и се числи към първоразрядните сортове мед.

Използува се и като бордюрно растение за украса. Малина. Среща се като културно и чиво растение.

Цветовете му отделят изобилно нектар и съдържат много прашец. Малината цъфти през юни и масовият цъфтеж трае две седмици. През това време цветовете й се посещават ма-сово от пчелите, които остават по тях от сутрин до вечер, често дори след залез слънце.

Наблюдения и опити са доказали, че Товаря си от нек-тар пчелата може да събере от посещението само на 3—5 цвята, докато от другите растения тя трябва да посети 10 до 30 цвята.

При благоприятни условия малината може да даде до 10 кг мед от един декар. Разбира се, това зависи от гъсто-тата на насаждението, както и от сорта.

Тиква. Манава за добър медонос, тъй като цветовете й дават на пчелите много нектар. Нейният прашец пе ги при-влича много. Тиквата цъфти продължително време от на-чалото на юни до края на септември — и отделя нектар дори в засушливо време. Поради малкото време, през което цве-товете остават разтворени, пчелите имат възможност да ги посещават едва 3—4 часа, и то сутрин.

Медодобивът от 1 декар тикви достига до 3 4 кг. Краставица. В пчеларството тя минава за добър медо-

нос, не по-лош от тиквата. В зависимост от местонахождени-ето краставицата цъфти от юни до есента. Добитият мед има почти янтарен цвят и е с остър вкус. От 1 декар може да се получат 3—4 кг мед.

Пчелите са почти единствените опрашватели па кра-ставицата. Затова при отглеждането на краставици в топлил-ници се използуват пчели. Държането на пчелни семейства в топлилниците става по специален начин.

Диня. Тя спада към рода на краставиците, но дава по-малко нектар от тях. Цъфти около три седмици.

Обикновена лоза. Тя е масово разпространено расте-ние у нас. Опрашва се главно от вятъра, макар цветовете му да са пригодени за опрашване от насекомите. Все пак присъствието на пчели около лозата е желателно, за да оси-гурят пълното опрашване и да се получат по-големи добиви.

114

Обикновената винена лоза започва да цъфти към сре-дата на май и продължава около десетина дни. Малките зе-леножълти цветчета на обикновената лоза със своя приятен аромат привличат пчелите и насекомите отдалеч. Цветовете имат по пет нектарника, които отделят нектар. Все пак не всички сортове лози отделят нектар. Отделянето на нектар зависи също така и от условията на агротехниката, почвата, температурата на въздуха, поливните условия и др.

Боровинки. Виреят в горските припечни места и плодо-вете им се използуват за ядене, в медицината, а някои пра-вят и вино от тях. Цъфтят през май и юни. Пчелите охотно посещават цветовете на боровинката и едно силно семейство може да събере дневно до 2—3 кг мед. Медът от боровинки има приятен вкус и силен аромат.

Пълзяща (дива) лоза. Тя е многогодишно декоратив-но и медоносно растение. Поради полепването му по грапа-вите повърхности и стените е наречено пълзящо.

Цветовете на пълзящата лоза са малки, бледожълти, подредени на малки гроздове, а плодът е тъмнозелен и при узряване става черен като на кучешкото грозде.

Независимо от условията на времето — пек, суша, вя-тър по време на цъфтежа му — пчелите го посещават охот-но до късна вечер. Пълзящата лоза цъфти към края на юли и през август, когато пашата е вече доста оскъдна и е от-лично медоносно растение за това време, когато пилото е вече намаляло и семейството се нуждае от подбудителна бе-ритба на ново пило.

Пълзящата лоза може да се използува по-добре, ако се облагороди, като се присади на петолистната лоза. То-гава вирее и расте по-бързо и буйно, отколкото като само-стоятелен вид.

За да допълним първата и втората група наши медо-носи, .ще приведем имената на още някои, без да ги описва-ме (според академик Н. Стоянов):

Раннопролетни - леска, кокиче, кукуряк, зюмбюл, туя, бадем, елша, дрян, трепетлика, сребърна топола, кайсия, синчец, полски бряст, подбел, ива, глухарче, теменуги, велик-ценче, минзухари, овчарска торбица, черна топола и др.

Къснопролетни — див бадем, явор, мекиш, зеле, ряпа, блатно лютиче, жълта мъртва коприва, орех, хвойна, блатно кокиче, бял нарцис, праскова, иглика, череша, джанка , нишня, трънкосливка, слива, трънка, оскруша, дюля, мушму-ла, круша, ябълка, цариградско грозде, френско грозде, ши-

115

бой, ягода, черница, полски клен, глог, бук, бор, летен дъб, кимион, гледичия, лен, перуника, люляк, бъз, лале, метли-чина, конски босилек, космата глушина, фий, риган, кестен, айлант, кучи дрян, копър, мак и др.

Летни - кромид, праз, градински чай, пореч, седефче, теснолистна върбовка, босилек, повет, люцерна, подъбиче, мащерка, звездан, планинска чубрица, здравец, маточина, джоджун, фасул, бакла, магарешки бодил, паламида, гра-динска чубрица и др.

Къснолетни и есенни - бял трън, куче грозде, мразо-вец, репей, серадела, дебела Мара, див копър, ветрогон, бръшлян, гулия, гергина, хризантема и др.

Всички тези споменати и още много неспоменати ме-доноси допълват пашата на пчелите в България и се сре-щат почти в цялата страна между другата растителност или заемат отделни площи.

Отделянето на нектар и пчелите

Пчелите не посещават еднакво медоносните растения. При едновременния цъфтеж на няколко медоноса те винаги предпочитат онези, чийто нектар съдържа повече захар. Та-ка, при цъфтежа на бялата акация рядко могат да се ви-дят пчели по други медоноси, защото захарността на нек-тара й е много висока — 55%.

Захарността на нектара на някои отделни медоноси е показана в следната таблица:

Див кестен - 69% Бяла акация — 55% Репица ~ 46% Еспарзета - 45% Елда - 43% Мъртва коприва - 42% Звездан - 40% Бяла детелина - 40% Липа - 35% Слънчоглед - 32% Инкарнатска детелина Щ 31% Фацелия - 28% Червена детелина - 23% Боб - 22% Череша - 21% и т. н. При избиране на медоноси за засяване захарността на

нектара също трябва да се има предвид.

116

IV. ПЧЕЛНИ ЖИЛИЩА

Кога най-рано човечеството е дошло до мисълта да отглежда пчелите като домашни животни, не може да се каже. Една вероятна теория е тази, че някога твърде отдав-на на някой по-предприемчив ловец на пчели е дошло на ум, че ще е по-добре да има пчелите до своето жилище, от-колкото да обикаля горите на слука, за да се запаси с мед. В този ред на мисли вероятно той е пренесъл някоя хра-лупа с пчелен рой до своята пещера или някое друго обита-вано от него жилище, спечелвайки несъзнателно славата да бъде първият човек, който отглежда пчели за домашни нужди.

С течение на времето хората са видели някои от не-удобствата на естественото жилище на пчелите с оглед на използуването им за домашни нужди и започнали да пра-вят опити да им създадат по-добро жилище. За тази цел те използували слама, стъблени и други кори, пръст, глинени съдове, тръстика, върбови пръчки, дъски и др.

Но всички тези жилища далеч не задоволявали човека, който искал по някакъв начин да се намеси в живота на пчелите и да го нагоди с оглед на своите нужди и намере-ния — да бърка в гнездото, да размножава семействата по свое желание, да вали мед, без да разрушава гнездото, — ищото забелязал, че за изграждане на ново гнездо пчели-те употребяват доста време, през което той се лишава от мед, и т. н.

Всички тези жилища за пчелите, от дървената хралу-па до изплетения от човека кош, представляват така наре-чените неразбории кошери, от които, за да вади човек мед, I рябва да разруши гнездото.

Едва през XIX в. се достига до една преломна точка п историята на пчеларството — преминаване към системата ма подвижните пити, към така нареченото „разборно" пче-i.apcTBO. При разборните кошери медът може да се вади,

Iмм аа се разрушава гнездото, и човек може активно да се

117

намесва в живота на пчелите и да го направлява по своя воля.

Кой е изнамерил тази система? Едни твърдят, че това е бил швейцарецът Франсоа Хубер, който, макар и да е бил сляп, проучвал пчеларството с учудващи резултати. Други са на мнение, че тази слава принадлежи па германския славянин й о х а н Дзирдзон. Американците пък могат да ка-жат, че Лангстрот е човекът, който пръв е имал тази идея, но по всичко изглежда пръв е изработил разборен кошер руснакът Петро И. Прокопович. Той още в 1814 год. изра-ботва разборен рамков кошер.

Може да се каже все пак, че модерният разборен ко-шер, както и много други изобретения, не е духовен резул-тат само на един човек, но резултат от труда и мисълта на редица хора, устремени едновременно към една и съща велика идея.

Тръвната

От неразбориите кошери, т. е. от пчелните жилища с неподвижно гнездо, специално у нас най-дълго се е задър-жала , дори до наши дни, тръвната.

Тръвна

Това е обикновено конусовидно кошче, изплетено на ребра от повет, върбови пръчки или друг лесно сгъващ се материал, измазано отгоре добре със смес от говежди тор и растителна пепел. 118

Вътрешността на тръвната твърде много се доближава до естественото жилище на пчелите в дървесната хралупа поради своята закръглена форма.

Обикновените размери на тръвната, използувана у нас, са долен диаметър 35—40 см и височина 45—55 см.

Отглеждането на пчели в тръвни е примитивен начин, който се изоставя все повече, но още има пчелари, които си служат с тях за размножителни дели, за подсилване на пчелните семейства в разборните им кошери, за добиване на восък, та дори и за добиване на мед.

Добиването на мед от тръвни става чрез избиване на пчелите и изтискване на питите. Добитият от тръвни кошери мед не е доброкачествен въпреки прецеждането му, защото при изстискването му изпущат сокове и пилото, и изостана-лите тук-там пчели и др.

Разборен кошер

За да се дойде до днешното съвременно жилище на пчелите, на принципа на подвижната рамка — разборничт кошер е минал през много изменения и подобрения. Чрез него пчеларят диктува развитието на пчелното семейство и увеличава добивите на мед и восък.

С оглед на тези цели разборният кошер трябва да от-говаря на известни условия, чрез които да се улеснява ра-ботата на човека с пчелите, като същевременно да отговаря и на особеностите в биологията на пчелата и като индивид, и като сборна формация — пчелно семейство.

Много и най-различни са конструкциите на съвремен-ните разборни кошери. В основата си обаче те се разделят на два типа:

1) хоризонтални, или лежащи, и 2) вертикални, или стоящи. Хоризонталните кошери се характеризират с това, че

разширяването на гнездото става в хоризонтална посока, встрани, а във вертикалните това разширение върви нагоре.

Освен това в хоризонталните кошери има единен кор-пус и единна рамка. Тук няма магазинно отделение (медар-ник), освен ако условно се приемат крайните рамки за ма-газинни. Пило, пчели и стоков мед — всичко се намира в един корпус. *

119

Главен представител у нас на хоризонталните кошери е кошерът-лежак с две прелки и различен брой рамки. Той е въведен след 1948 год. и е доста разпространен.

Стоящите кошери биват два типа: едиокорпусен с ма-газин и рамки с два размера, с главен представител 12-рам-ковия Дадан-Блатов кошер и многокорпусен (два, три и по-вече) с единна рамка.

Най-разпространен кошер у нас е 12-рамковият Да -дан-Блатов кошер.

Независимо от какъв тип е, разбориият кошер трябва да отговаря на следните изисквания:

1. Д а е топъл като същевременно не допуска прегря-ване отвън. Това значи, че стените му трябва да са напра-вени от значително дебела дъска.

2. Добре да предпазва гнездото от валежи. Това значи да има добър покрив, който да не допуска подлизвапе на водата отвън.

3. Д а има до,бра вентилационна система, която да оси-гурява свободната обмяна на въздуха в гнездото през всич-ки сезони, без да образува въздушно течение, особено през зимата и пролетта.

4. Д а има достатъчно голям обем, за да посреща раз-витието на семейството и да създава лесна възможност за разширяване на гнездото при нужда.

5. Д а е удобен за работа — прегледи, вадене и поста-вяне на рамки, прехвърляне на пчели и др.

6. Д а позволява лесно стесняване и разширяване на гнездото и да създава възможност за пълно използуване на яйценосната способност на майката.

7. Д а е точен по размерите на установения стандарт, т. е. всяка част на кошера да може да бъде пренасяна и използувана на всеки кошер.

8. Д а е лек и удобен за пренасяне. Това особено важи за подвижните пчелини.

9. Д а е направен от здрав и подходящ материал. 10. Д а е евтин. Биологичните особености на пчелното семейство са на-

ложили задължителното спазване на някои размери и раз-стояния във вътрешното устройство на кошера. Неспазва-нето им води до затрудняване на работата с пчелите. Така, разстоянията между покривните дъсчици на кошера и гор-ните летвички на рамките между предната и задната стена на кошера и страничните летвички на рамките, между дъ-

120

ното на кошера и долните летвички на рамките, трябва да бъдат не по-малки от 8 и не по-големи от 10 мм. При раз-стояния, по-малки от 7\5—8 мм, пчелите не могат да се раз-минават, когато са една над друга или една срещу друга с насрещни гърбове, а още по-тесните се заклейват, т. е. за-пълват се с пчелен клей като неизползуваеми. Ако разстоя-нията са по-големи от 10 мм, тогава пчелите ги надграж-дат с восък, спускат между тях свободно висящи пити, така наречените „далаци", които често биват запълвани с мед. В това отношение единствено отклонение може да се допус-не за разстоянието между дъното и долните летвички на рамките, което може да бъде до 18—20 мм. Оставянето на по-голямо разстояние между дъното и долните летвички на рамките се допуска и поради съображения да не би през зимата при по-голям подмор на пчели и по-голямо натруп-ване на друга смет да се получи запълване на дъното и спиране на достъпа на въздух до останалите пчели.

Междината , т. е. проходът между две рамки, трябва да бъде 12 5 мм, а разстоянието между центровете на две рамки (респ. пити) — 37'5 мм.

Когато на корпуса (плодника) се постави магазин или втори корпус с рамки, разстоянието между долните лет-вички на магазинните рамки и горните летвички на плодни-ковите рамки трябва също да бъде 8 мм. Ако разстоянието е по-малко от 8 мм, пчелите ще залепят магазинните рамки за гнездовите. Ако пък е по-голямо, ще изградят междинни мостове и ще ги запълнят с мед. Всичко това пречи на ра-ботата с пчелите, озлобява ги, настройва ги към нападе-ния и кражба, затова установените разстояния трябва стро-го да се спазват.

Разстоянието между рамките на два стоящи един над друг магазини или корпуси също трябва да бъде 8 мм.

Дадан-Блатов кошер

Най-разпространеният тип кошери у нас е Дадан-Бла-товият. Той се състои от едно подвижно дъно, от един сан-дък (корпус, плодник) без дъно и без капак, който съби-ра 12 рамки, или по-точно 10 рамки и 2 пределни дъски, от едно платно (зебло) или покривни дъсчици, които покри-ват рамките, от една дървена или сламена възглавница, коя-то се поставя над платното или покривните дъсчици, и от

121

един капак, или подвижен покрив. През време на главната беритба върху плодника се поставят един или няколко ма-газина за мед, съдържащи рамки на половин височина от плодниковите.

Корпусът представлява четиристенен сандък с вътреш-ни размери на стените 450/450 мм и височина 330 мм (или 340 мм според това, какво разстояние се оставя между дъ-ното и долните летвички на рамките). Дебелината на сте-ните е 35~45 мм.

Тук се помещава гнездото на пчелното семейство. На двете странични стени и задната стена се правят

съответните жлебове (фалцове) за вмъкване на подвижното дъно.

В средата на предната стена ниско долу се прави един пълен срез с височина 8 мм и дължина 22 мм, който служи за вход и изход на пчелите и се нарича п р е л к а .

Магазинът се поставя направо на корпуса. В него пче-лите складират стоковия, или луксозен мед. Вътрешните

122

ЛсхЪль-нс&и, - р а & р & з н а . 2 ) c v d a s ) - c - ^ / i x v r n o &

размери на магазина на дължина и ширина са същите, как-то вътрешните размери на корпуса, но височината му е поч-ти два пъти по-малка - 160 мм. Тази височина е от особено значение, защото при силна беритба и силно семейство мо-

гат да се сложат два магазина един над друг и да се из-пълнят с магазинни рамки или гнездови рамки, последните от които по-късно (през есента) могат да бъдат използува-ни за попълване на хранителните запаси на семейството.

Дъното на кошера се прави подвижно. Това улеснява почистването му при натрупване па смет и други отпадъци, особено след завършване периода на зимуването, когато на-пролет става общо почистване на кошерите. Това също така улеснява воденето на борбата с пчелните въшки, които че-

4 9 0

520

У3ъзглсе--&н.ицсi — >

123

9Слод-н.'и?С

J t c i n p & z & u . раз-р&з

сто нападат пчелите. С възможността да се сваля се улес-нява вентилацията на кошера по време на главната берит-ба и силната горещина.

Покривът (капакът) служи за защита на кошера от дъжд и сняг, както и от прегряване отгоре. На него са по-

224

ставени и вентилационните отвори, през които излизат на-вън образуваните в гнездото водни пари и извлечени през горната покривна възглавница.

Покривът може да бъде двустрехов (двукатен) или равен. Двустреховият покрив е добър за уседнало пчелар-ство, а равният — при подвижното пчеларство, защото по-зволява кошерите да се поставят един върху друг и по този начин се икономисва превоз.

Възглавницата е също неразделна част от кошера. Тя трябва неотлъчно, през всички сезони, да стои над покрив-ното платно или покривните дъсчици, за да предпазва гнез-дото както от студ, така и от прегряване отгоре.

При изработката на кошери обаче трябва да се спаз-ва строга точност на дадените размери. Разликата само в няколко милиметра може да пречи на правилното функцио-ниране на пчелното семейство, както и на пчеларя при раз-местване на различните части на кошера.

Детайлите на отделните части на кошера са видни от фигурите на стр. 126, 127 и 128.

Необходим материал за направа на един 12-рамков кошер с магазин

1. Сух чамов материал — 0.125 куб. м 2. Шперплат - 0-003 куб. м

Всичко: 0 .128 куб. м Към материала трябва да се прибави и необходимото

количество пирони. За почистване, маджуниране, шпакловане, грундиране

и боядисване на 12-рамков кошер с магазин са необходими следните материали:

1. Безир — 0 .185 кг 2. Боя за грундиране — 0 060 3. Боя за оцветяване — 0 012 4. Туткал - 0 120 5. Цинквайс — 0 025 6. Винервайс 0'300 7. Шлайфлак - 0 014 8. Терпентин 0:025

От един кубически метър редовен дървен материал при добро разкройване могат да се получат 7 кошера.

125

15

i "t

Ч9Ч

450

"T T---3G .... 3Q0

320

- 330

Л30

22

SFCfO-S^'hUX-

35

Жр&диа. стана. Кипр&ъен. -рел.зре.3

WW: .-500

330

so \ J/ .-65 u:.

ЗаЬии c ttLZH. ct-Нсспрля&и. раз-pzx

15

i>2

TK X • : 4 •—y—-

410 I '350

75 i

— i. ._] t 3с&От^сг. .

р-

L I-.— #50 ~~•

450

Ллодии-уС глядощ, о-т-ъоръ Ky-nvfOU н и ЧуПУЬС C/nv&HSLL.

480

t.

40

1 40

1

t

Т"

- 505

2)Ъи. о

и .

т т SOS

1

-м •'So

Зъио, 2алЪссш> от стрини. заяЪн-о с какина, на С2лоб91бо.-нлтгго му гс ш,а Ка.. УТ/зЛЛ&щкхтпа дьcrfa. е -приХагяиа с дъя, тьо-к ти.

127

<36»

: B ' в в

T I X . |

6 :

д

* 155 4

t

490

470

ЯъзглаД-усиг^си - дебелгсю^ 5 0 л д .

-У/с?

320

1 J.-: 10 t

4Q5 JCpB.bsiyiK.OL bbCriCL

128

Стандартна рамка

Всъщност стандартът (определени размери и вид) на разборните кошери се създава от рамката. От външните размери на рамката се определят вътрешните размери на кошера, като се вземат предвид биологичните изисквания за движение и разминаване на пчелите.

Най-разпространената рамка у нас, използувана и в двата типа кошери — стоящите и лежащите — и с това до-била стандартен вид, е Дадан-Блатовата рамка.

Z 0 Л€ Ль

м J4. - 7'

Стандартна рамка

Нейните външни размери са: дължина — 435 мм, ви-сочина ~ 300 мм и ширина - 25 мм.

Отделните части на рамката имат размери: 1. Горна летва - 470/25/20 мм 2. Долна летва ~ 420/25/10 „ 3. Странични летви ~ 290/25/7-5 мм. За да може да легне на фалцовете на кошера, на гор-

ната летва на рамката , от двата края, се изрязват рамена (уши) с размери: дебелина 10 мм и дължина 25 мм. Това е така наречената плодникова или гнездова рамка, чрез която става разширяването и стесняването на гнездото и се създа-ва подвижният характер на гнездото.

В корпуса на един Дадан-Блатов кошер се събират \2 гнездови рамки. Една гнездова рамка затваря използу-

9 Рък. по пчеларство 129

ваема площ от 1122 кв. см. а общата площ на 12-те рамки е 13,464 кв. см.

В кошерите-лежаци в зависимост от техните размери се поместват от 16 до 27 рамки. Най-разпространеният ко-шер-лежак у нас е този с 18 рамки. Едва напоследък си пробива път 24-рамковият лежак .

Освен гнездовата рамка при Дадан-Блатовия кошер се използува и така наречената „магазинна" рамка, предста-

вляваща почти половината гнездова рамка, затова се на-рича и полурамка, в която пчелите слагат стоковия мед.

Външните размери на магазинната рамка са еднакви с тези на гнездовата рамка с изключение на височината, която е 160 мм. Страничните летви на магазинната рамка са дълги 150 см, а широки и дебели — както тези на гнез-довата рамка.

Гнездовите и магазинните рамки лежат в кошера и магазина на фалповете на предната и задната степа, които напоследък се покриват с металически релси, за да се из-бегне заклеяването на рамената на рамките. При използу-ването на релси ваденето на рамките става много лесно.

Гнездовите и магазинните рамки обикновено се прода-ват несглобени. Затова пчеларят трябва да умее сам да ги сглобява. При това обаче винаги трябва да се внимава пра-вите ъгли да бъдат запазени. Защото ако рамката е усука-на спираловидно, няма да може да легне правилно в гнез-

Рамо на рамката

130

дото, ще притисне съседните рамки, а от другата страна питата ще излезе извън отвеса на рамката.

Ако пък рамката е изкривена по диагонал, тогава дол-лата й част ще опре плътно до предната или задната стена на кошера, пчелите ще я заклеят и тук може да стане място за развъждане на молци.

л.

Неправилно скованите рамки заемат и неправилно положение в гнездото

За да се избегне това изкривяване на рамките, изпол-зува се специален шаблон за сковаването им. Особено в го-лемите пчелни стопанства, каквито са обществените, където се сковават по няколко хиляди рамки в сезон, използува-нето на такъв шаблон е нало-жително. Шаблонът предста-влява една дъска по вън-шните размери на рамката, на четирите краища на която здраво са заковани ограничи-телни летвички.

Между тези ограничи телни летвички се поставят летвичките на нескованата рамка и се заковават, като предварително се затягат с въртящата се летвичка в средата. За изваждане на готовата рамка въртящата се летвичка се отслабва.

С използуване на шаблона за сковаване на рамки се постига голяма икономия на време и труд, което е много

Шаблон за сковаване на рамки

важно за пчеларите на обществените пчелини в борбата им за снижаване себестойността на продукцията.

Разделители

За спазване на изискваните от биологията разстояния между рамките се употребяват така наречените разделите-ли. Практиката е създала много и различни видове разде-лители, всеки от които има своите предимства и недостатъ-ци. Доскоро широко се използуваха неподвижните раздели-тели, заковани на стените и фалцовете на кошера. Поради създаването на трудности при работата с рамките, особено при наместването им в долния ред разделители, макар да създават здраво укрепване на гнездото при транспорт, не-подвижните разделители постепенно се изоставят.

Особено широка популярност имат така наречените РутоБи разделители с четири или шест пъпки. Тези разде-лители представляват тънки ламаринени ленти с пресувани

пъпки по тях, които обхващат двете странични летви на рамката през гор-ната летва. Допрени една до друга, пъпките на Рутовите разделители оси-гуряват точното разстояние между две рамки — 12'5 мм.

„Широките" разделители с три пъпки са също много добри. Третата пъпка не позволява допирането на рамката до предната и задната стена на кошера и пречи на изкривяването й по диагонал. Тъй като те обхващат

страничните летви в мястото на сковаването им, подсилват здравината на рамката. Широките разделители се поставят по четири на рамка и са много удобни при подвижното пче-ларство за предпазване на рамките от разместване и клатене.

Удобни и лесно употребяеми са и така наречените немски разделители. Те представляват малки ламаринени лентички, дълги 45 мм и широки 7 мм. Лентичките се огъ-ват под остър ъгъл в средата с височина 12'5 мм, а на край-ните уши се пробива по една дупчица за пирончетата. Тези разделители се заковават по един от дясната страна на гор-ната летва, близо до страничните летви.

При упражняване на подвижно пчеларство такива раз-делители се поставят и на страничните летви на височина

Широк разделител

8 10 мм от долната летва. Така рамките са здраво укрепени и няма да се размърдат при транспорта.

При употребата на Рутови разделители за осигуря-ване на разстоянието между рамките и предната и задната стена на кошера се употребяват така наречените пъпкови разделители. Те представляват отделни пъпки, които се забиват като пирони в рамките. Някои пчелари употребяват пъпковите разделители самостоятелно.

Особено удобни както за осигуряване на необходимо-то разстояние между рамките, така и при упражняване на подвижно пчеларство са така наречените Хофманови рамки, т. е. рамки, чиито странични летвички в горната си част са разширени на 37 5 мм. Тези рамки обаче нямат широко приложение поради трудната им изработка, която ги оскъ-пява много. Освен това те често биват заклеявани от пче-лите, което създава трудности при работата.

В търсенето на евтини разделители, за изработка на които не се изискват някакви особени съоръжения, наход-чиви пчелари са измислили такива от подръчни материали. Такива са разните цилиндрични трупчета, дълги 12-5 мм, изрязани от тънки пръчици с небелена кора и мека сърце-вина, през която се забива пиронът за рамката. Също както немските разделители, и тези разделители се поставят по четири на всяка рамка от дясната страна па летвичките.

С успех се ползуват и специално изрязаните разде-лител и-летвички, които също се приковават по две на стра-ничните летви на рамката.

Онези пчелари, които прилагат методите на стесняване и разширяване на междините между рамките, през различ-ните сезони от годината, на което ще се върнем допълнител-но по-нататък и които поради това нямат постоянни разде-лители на рамките, когато предвижват кошерите си някъде на паша, си служат с така наречените разделителни гре-бени. Те представляват една летва, на която като зъби на гребен на разстояние 25 мм са заковани летвички, широки 12'5 мм и дълги 9—10 мм. При предвижване (пренасяне или превозване) на кошерите тези разделителни гребени се вмъкват между рамките, като краищата им се заковават за кошера. По този начин рамките са укрепени и от дви-жението няма да се получи разместване. След установяване на новото място разделителните гребени се изваждат и гнез-

дото се подрежда според състоянието и нуждите на семей-ството.

В съвременното разборно пчеларство разделителите, независимо от кой вид и тип са, играят важна роля и до-принасят за правилната работа с пчелите, за правилното изграждане на питите, за избягване смазването на пче-ли и др.

Вентилация на кошерите

Вентилацията на кошерите е важен проблем в пчелар-ството, макар мнозина да не му отдават необходимото зна-чение. Те смятат, че с наличността на прелка на корпуса, вентилационен отвор на капака и с естествената въздухо-пропускливост на дървените стени на кошера този въпрос е разрешен достатъчно и всякакви допълнителни грижи са излишни.

Това може да е вярно през някои сезони от годината, но при известни състояния на пчелните семейства, на които ние ще се спрем допълнително, сигурната и подобрена вен-тилация на кошерите е от първостепенно значение както за развитието на семейството, така и за неговите добиви.

Основната вентилация на кошера се извършва през прелката, която служи не само за вход и изход на пчелите, но и за такъв на чистия въздух отвън навътре, както и за излизане от кошера на замърсения въздух и водните пари, образувани от дишането на пчелите.

Обмяната на въздуха става естествено, по силата на разликата в теглата на затопления вътре в кошера по-лек въздух и по-студения и тежък въздух, който нахлува през прелката и изгонва вътрешния замърсен въздух.

Тази обмяна на въздуха е без участието на пчелите и става по този начин повече зимно време, когато разликата в температурите между външния и вътрешния въздух е по-голяма. През лятото се наблюдава допълнително вентили-ране на кошера от пчелите, особено в горещите и задушни дни и при зреенето на меда.

При това положение вентилирането само през една прелка, долната, с обикновените размери 8/220 мм е съвър-шено недостатъчно и трудно за пчелите. За допълнително

134

вентилиране на кошера пчелите губят много време и сили. Вместо да летят за нектар, прашец или вода, вентилира-щите пчели се настаняват в една или няколко редици по дъното и стените на кошера, на прелката и на прилетната дъска и с бързи махания на крилата изтласкват въздуха от кошера навън, с. което понижават температурата в кошера и отстраняват наситения с водни пари въздух.

При веитилирането на въздуха от пчелите той излиза от прелката с такава сила, че може да загаси запалена клечка кибрит. Особено нощем, по време на главния медо-бер, когато от събрания през деня нектар се отделя по 1—2 кг вода, бръмченето на вентилиращите пчели е толкова сил-но, че се чува извън пчелина подобно на работещ голям вен-тилатор. С вентилацията на кошера са заети много пчели, които поради бързо движение на крилата скоро ги повреж-дат, самите те бързо се изтощават и изхабяват и скоро загиват.

Всичко това налага вентилацията на кошера да бъде подобрена и засилена. В кошерите с обикновени долни прелки това става, като се повдигнат в единия край въз-главниците или покривните платна, а най-често, като се спус-нат дъната им, ако са подвижни. Спущането на дъната става, като се извадят страничните клинове, които ги затя-гат. В кошери с неподвижни дъна обикновено прелките са направени по цялата дължина на предната стена и в този случай те се отварят до края.

Добра вентилация се извършва при кошери с две прелки — долна и горна. Още по-добра е тя според съветския автор и практик-пчелар Брюханенко, ако прелките са по цялата дължина на кошера и са еднакви по размери. Тогава обмяната на въздуха става естествено — от долу на горе, — докато в кошери с неравномерни прелки (горната по-малка от долната) поради по-силната тяга топлият въздух излиза през долната прелка, а през горната нахлува студен въздух, който непосредствено охлажда гнездото.

Наличността на две прелки в кошера — горна и дол-на — е много важно за правилния живот на пчелното семей-ство. През лятото се спестява много труд на пчелите за до-пълнителна вентилация, а през зимата по този начин се предпазва семейството от влага в гнездото, което е особено важно.

135

При кошери само с долна прелка през зимата нахлу-ващият отвън студен въздух се разстила по пода на кошера

1

Обмяна на въздуха в гнездото според Брюханенко

и след известно загряване постепенно се изкачва по сре-дата нагоре, при което повлича със себе си влагата. При това по-топлият въздух горе се охлажда и се спуска надо-лу, излизайки през прелката навън. Понеже стените на ко-шера са малко по-студени, отколкото е средата, наситеният с влага въздух се охлажда и влагата започва да се отлага във вид на ситни капчици по студените стени, по отоплител-ните материали, по краищата на восъчните пити и рамките, което предизвиква плесенясване на дървените части и на събрания прашец и пр. В случай, че времето е по-студено и вътрешното охлаждане по-силно, може да потече вода от прелката. Всичко това е много вредно както за питите, така и за зимуващите пчели — обмяна на въздух при долна прелка. Затова при кошери с долна прелка поемането на влагата трябва да бъде осигурено чрез горното и странич-ното отопляване на гнездото. Върху това особено много трябва да се внимава при кошери, зимуващи във влажни и планински местности.

Когато семействата зимуват само на горна прелка, обмяната на въздуха става така: хладният въздух влиза през горната прелка и като по-тежък, се спуска направо по стената надолу към пода, където се разстила и се затопля. По физическите закони затопленият въздух минава между питите нагоре също както в първия случай, повлича със себе си и влагата и я изкарва през горната страна на прел-

У "

136

ката навън, така че вътрешността на кошера остава суха и пчелите зимуват много добре.

Горната прелка се прави така, че да бъде наклонена напред, за да предпази влизането в гнездото на дъждовна

"I / / its

/

Схема на движението на в ъ з д у х а

вода и да отстрани или намали скоростта на удрящия се вятър. Горната прелка се прави по размерите на долната прелка с прилетна дъска и приспособления за затваряне — клинове и др.

Във всеки случай кошерът не бива да се прави само с горна прелка, защото ще се затрудни почистването на дъно-то от пчелите, които не са в състояние да изхвърлят навън по-тежки отпадъци през горната прелка.

Горната прелка има редица предимства: 1. Без да се превръща във водни капки, издишваният

"от пчелите през зимата въздух излиза направо навън. С това се предпазва кошерът от влага.

2. При зреенето на меда отделената влага се изхвърля бързо и естествено без излишно задържане в гнездото.

3. При внезапно застудяване на времето намиращите се обикновено в горната част на гнездото пчели със своите тела стесняват прелката, с което регулират нахлуването на студения въздух и по този начин осъществяват спокойната вентилация.

4. Намирайки се близо до прелката, пчелите и през зи-мата дори имат възможност да я отбраняват от своите не-приятели.

В целесъобразна комбинация с долната прелка гор-ната прелка се явява полезно допълнение към кошера за

137

осигуряване на правилната и редовна вентилация на гнездото.

Към вентилационната система на кошера спада и отворът, направен на възглавницата или покривното платно за хранилката. Чрез него се осигурява вертикалната венти-лация на кошера, т. е. въздухът протича от долната прелка през отвора на хранилката и вентилационните отвори на капака навън. Ако този отвор бъде затворен и ако няма някой подгънат край на покривното платно или дъсчица, вер-тикалната вентилация спира. Затова хранилката винаги трябва да стои на мястото си в кошера.

Особено е важно сигурната вентилация при подвиж-ното пчеларство и временното затваряне на кошерите при пръскане на селскостопанските растения с насекомоизтреби-телни отровни препарати.

Пчеларите, които упражняват подвижно пчеларство, си служат с различни средства и приспособления или често пренасят пчелите си без допълнителна вентилация, от което често понасят значителни загуби.

Най-употребими са специалните вентилационни телени мрежи. Те представляват обикновена дървена рамка, напра»

Вентилационна решетка

вена по размера па възглавницата и обкована с обикновена телена мрежа. Отворите на мрежата трябва да 'бъдат 2—3 им.

Употребата на тези вентилационни телени мрежи е свър-зана с допълнителни разноски и загуба на много труд но поставянето и ваденето им, по очистването им от прополис, по • носенето им като допълнителен товар, конто няма къде

138

да се съхранява при набързо устроените пчелинни пунк тове и редица още други неудобства.

Една проста и лесно осъществима вентилационна си-стема, която представлява неразделна част от кошера, е

тази, препоръчвана от съветския пчело-въд Курилин. Тя се устройва чрез по-кривните дъсчици, които трябва да се изрежат по специален начин. На обик-новените покривни дъсчици с дебелина 10 мм, дължина 500 мм и ширина 70 мм

ЕТ 1Ь

i ^

~гГ

Покривна дъсчица из-рязана за вентилация

Нареждане на дъсчици-те за плътен покрив

на горната и долната страна се правят фалцове с ширина и дълбочина от 5 мм. След това на всеки ляв фалц, гледан по дължината на дъсчицата, се прави разрез 3/300 мм. Ако дъсчиците се поставят в положение всеки фалц да покрива другия фалц, покривът е плътен и запазва добре топлината в кошера. Така подредени обаче, дъсчиците скъсяват своята обща дължина и на края се явява една празнина (отвор), която трябва да се покрие с допълнителна дъсчица, равна по ширина на сбора на всички фалцове, които се застъпват

При подготовката на семействата за пътуване в топлс време допълнителната дъсчица се изважда, а останалите покривни дъсчици с вентилационните изрези по тях се обръщат.

139

През образуваните тримилиметрови отвори пчелите не могат да преминават, но вертикалното проветряване на гнездото е осигурено и става добре.

Тази така устроена вертикална вентилация може да се използува и при подреждане на отоплението на готвещоти се да зимува само на долната прелка пчелно семейство. В този случай обаче горното отопление трябва да бъде по-со

ittj _r1Li Ъ ^ ^ Т Ч Т Ь 4 Z b j £ Z Z Z / 1 - i i Ч Покрив пригоден за подвижно Покрив при ранно поставяне на

пчеларство магазините

лидно и такова, че добре да поглъща водните пари на ди-шащото семейство — най-добре възглавница, обшита от две-те страни със зебло и изпълнена със слама.

Но така изрязаните покривни дъсчици могат да слу-жат и за други цели. Ако напр. те се наредят с. вентилаци-онните си отвори една срещу друга, ще се образуват отвори от 6 мм, през които пчелите спокойно могат да преминават Такова подреждане на покривните дъсчици може да се пра-ви при ранното поставяне на магазини и втори корпуси, за да се попречи на голямото охладяване на гнездото в основ-

140

пия корпус. Дори част от тези отвори могат да бъдат за-лепени с восъчни пластинки, които пчелите сами според нуж-дата ще прогризват.

Друг начин за осигуряване на добра вентилация на гнездата при подвижното пчеларство и при нужда от затва-ряне на пчелните семейства на място (при пръскане на ра-стителността с отровни препарати) е използуването на кошерната възглавница. Това е обикновена кошерна въз-

Ляс то За -ве^игп гсла.-

, t<ujt. шнОзи-Учя&то за*

ал-ш

за-тгостль&%н£, на. tibpMoSa.

Мллса*

Възглавница приспособена за вентилации

главница, обшита в по-голямата си част с вентилационна мрежа, покрита с дъска при обикновени условия, с мястс за хранилка и отделение за поставяне на кърмова маса.

В обикновени случаи възглавницата служи за отопли-телни цели като неразделна част от кошера. При нужда от допълнителна вентилация (при превоз или затваряне на пчелите на място) дъските, които покриват мрежата, се изваждат, отстраняват се отоплителните възглавнички вместени в двете вентилационни отделения, изваждат ct капачката на отделението за кърмова маса и хранилката и възглавницата се обръща. Отворът, през който пчелите вли-зат в хранилката, също се замрежва.

Така се образува едно увеличение на самото гнездо с 5 см и почти цялата площ на възглавницата осигурява изо-билен достъп на въздух до пчелите.

Тази кошерна възглавница се доближава до отдел ните вентилационни мрежи, сковани в рамки, с това пре-димство, че представлява неразделна част от кошера.

141

Осигуряването на достъп на въздух през самата прел-ка става, като се зарешети с парче вентилационна мрежа или се обърне с ханемановите изрези нагоре обикновеният или двойният миши предпазител, който има вентилационни отвори на другия си край.

С устройването на едно от тези подобрения във венти-лационната система на разборния кошер подвижното пче-ларство може да се упражнява без особени рискове и с по-голям успех.

Регулиране на прелката

Всеки знае, че прелка се нарича онзи отвор на пред-ната стена на разборния кошер, през който пчелите излизат и влизат и през който става основната вентилация на гнездото.

През прелката също става и почистването на гнездото и дъното от натрупалите се умрели пчели и други отпадъци. Пчелите са добри домакини и не търпят замърсен под, а всичко чуждо и непотребно изхвърлят през прелката навън По този начин те са първите труженици за поддържане хи гиенното състояние на своето жилище.

При различните системи кошери прелката има раз-лична форма и различен брой. Но обикновено тя е дълъг, нисък, хоризонтален отвор, а може да бъде кръгла (най-че-сто се прави като горна прелка) , триъгълна или квадратна (в неразбориите кошери). Дължината и височината също са различни; има кошери, в които прелката заема цялата дъл-жина на предната стена (Рутовите кошери), а при другите системи обикновено се движи между 10 и 22 см. В Рутовите кошери височината на прелката достига до 25 мм, по обик-новено се прави 8—10 мм. При прелка от 8 мм вмъкването на мишки в гнездото е по-трудно и тази прелка може да мине без миши предпазители през зимата. При нужда от по-усилена вентилация обаче тази прелка не може да задо-воли кошерните нужди, затова се прибягва или към спущане на дъното, яли към подгъване на покривното платно или дъсчици, за да се осигури вертикална вентилация.

Обикновено прелките се устройват на предната стена на кошера на височината на пода на кошера, затова се на-ричат долни прелки за разлика от другите, поставени на други места. В последно време някои кошери започнаха да се правят и с горни прелки. Те се намират на 4—5 см от

142

външната повърхност на горните летви на рамките и се пра-вят в различни форми - - кръгли, с диаметър 25 мм, затва-рящи се с дървена тапа, надлъжни, както долните прелки, прикрити с наведен напред изрез за предпазване от вятър и дъжд, и др. Някои поставят и пред горните прелки при-летни дъски, сенници, клинове за стесняване и разширя-ване и т. н.

Горната прелка е допълнителна прелка и нейното предназначение е да улесни вентилацията на кошера през зимата или през силно горещите летни дни, както и да слу-жи за допълнителен вход-изход за пчелите по време на уси-ления летеж през главната беритба.

В двукорпусните и многокорпусните кошери има откри-ти прелки на всеки корпус в различна посока.

Прелката е много важно приспособление на разборния кошер. Чрез нейното стесняване или разширяване пчеларят провежда една част от методите на модерното отглеждане на пчели. Така, при студено време, за да се предпази гнез-дото от рязко изстудяване, прелката се стеснява; обратно, при много топло и горещо време, за да не настъпи задуха в гнездото и пчелите да понижат своята работоспособност, прелката трябва да се отвори до края.

Че прелката се нуждае от регулиране, говори фактът на заклеяване на широко отворената прелка от готвещите се да зимуват пчели.

Регулирането на прелката става с различни приспо-собления клинчета, летви, специални прелки с движещи се прегради и др. т., — някои от които вървят едновременно с кошера, а други се слагат допълнително. Най-добри са двойните прелки, които служат едновременно и за миши предпазители.

Основните правила за регулиране на прелката с оглед на сезона са:

1. По време на пролетното очистително облитане на ячелите прелката се отваря по цялата си дължина.

2. След облитането прелката се стеснява до 2—3 см в зависимост от силата на семейството.

3. По-нататък според развитието на семейството и за-силването на летежа на пчелите прелката се отваря до 4—6 см. Към това разширяване се пристъпва, ако в пчелина няма прояви на пчелна кражба.

4. С приближаването на периода на роенето прелката постепенно се разтваря до нейната пълна дължина.

143

5. По време на главната беритба, когато семейството се нуждае от най-усилена вентилация, всички съществуващи прелки се отварят изцяло, както и съществуващите допъл-нителни прелки (горни, странични и др.) . В много силните семейства, където върху прелката може да се забележи го-лямо натрупване на излитащи и влитащи пчели, трябва да се спуснат дъната на кошерите, при което прелката се раз-тваря по цялата дължина на предната стена.

6. След свършване на главната беритба всички допъл-нителни прелки се затварят, дъната на кошерите се вдигат, а основната, долната прелка се стеснява както през про-летта. Сега стесняването на прелката не трябва да се за-бавя, защото опасността от кражба е много голяма.

7. През зимата, ако кошерът е само с долна прелка, тя се оставя отворена 10—12 см, с поставен миши предпази-тел на нея. Ако кошерът е с две прелки — горна и долна, — тогава и двете се стесняват еднакво — 3—4 см, - като се опазват с миши предпазители. При еднакво отворени горна и долна прелка обмяната на въздуха в гнездото става по нормалния път — отдолу нагоре ~ и няма опасност над пчелното кълбо да пада студен въздух, нахлуващ през гор-ната прелка.

При зимуване само на долна прелка вертикалната вен-тилация на кошера трябва да бъде много добра.

Отопляване иа кошера

И пчелите, като всяко живо същество, изискват за своя живот и размножаване известни условия. Едно от тези главни условия е запазването на определен температурен режим в пчелното гнездо.

При естествени условия на живот пчелите сами орга-низират гнездото си така, че да запазят необходимата тем-пература. При отглеждане на пчелите от човека с оглед да се запазят тези условия се провеждат редица мероприятия. Първото от тях е самият кошер да се прави от значително дебели дъски и вътрешната му уредба да се подчинява на тази цел.

Особено наложително е да се спазва температурното равнище в пчелното гнездо в периодите на усиленото раз-витие на пилото — пролет и есен. При отглеждането на пи-ло температурата в гнездото трябва да бъде до 32—35°.

144

Тъкмо тогава външната температура е силно колеблива и променлива и може да окаже пакостно влияние върху пи-лото. Налага се допълнително затопляне на гнездото и ко-шера. Защото в пчелини, където кошерите не са добре за-щитени от вятъра, а гнездата — недостатъчно затоплени, развитието на семействата изостава, тъй като пчелите не са в състояние да поддържат необходимата температура по всички площи с пило и майката намалява яйцепосенето. При това пчелите изразходват значително повече храни, отколкото при добре затоплени и стеснени гнезда, а също така изхабяват много енергия за отделянето на топлина, в резултат на което се изтощават бързо и преждевременно умират.

Доказано е, че за един месец пчелите в едно незатоп-лено и нестеснено гнездо изразходват много повече храна, отколкото едно равностойно семейство в добре затоплено и стеснено гнездо.

Освен това в семейства с незатоплени и нестеснени гнезда сроковете за развитие на пилото поради охлаждане на гнездото могат да се удължат, от което пчелите излизат е недоразвити крила, къси хоботчета и др.

Но нуждата от затопляне на гнездата не е само през периодите на отглеждане на пило. Затоплянето е също така наложително и през време на зимуването на семейството.

Всичко това определя затоплянето на кошерите като много важно мероприятие в пчеларството.

Пчелните гнезда трябва да се затоплят отгоре, отстра-ни и отдолу, като при това те се устройват в средата на ко-шера, срещу прелката, за да се осигури изобилен достъп на пресен въздух. Гнездото се ограничава отстрани с пределни дъски, като образувалото си празно пространство между тях и стените на кошера се изпълва с отоплителни ма-териали.

Отгоре пчелното гнездо се затопля, както се спо-мена, с кошерната възглавница, която е неразделна част от кошера. Възглавниците биват от най-различен тип, но всич-ки имат предназначение да топлят гнездото отгоре през сту-дените дни и да го пазят от прегряване през горещите летни дни. Прегряването е също така пакостно, както и изстудя-ването. Възглавницата се изпълва обикновено със слама или със стари парцали, които се покриват със зебло, за да не се разпиляват и да замърсяват кошера. Възглавницата стои неотлъчно над гнездото през цялата пчеларска година.

10 Р ьк. по пчеларство 145

Практиката на някои пчелари да махат възглавницата през известни сезони от годината е напълно погрешна.

За странично отопление добрите пчелари използуват специални отоплителни възглавници, направени във фор-мата на плътни пределни дъски с различна ширина — от 3 до 15 см, — изпълнени с различен отоплителен материал.

З а пълнеж на отоплителните възглавници се използу-ват различни порести материали, непропускащи топлината Порестите материали имат по-голям обем, по-малка топло-проводност и по-добре з адържат топлината. Добре е също отоплителните материали да имат и влакнеста структура, защото с течение на времето другите материали намаляват обема си и не изпълняват изцяло предназначението си.

Материалите също не бива да привличат гризачите, например не трябва да се употребява слама с класове. За борба с гризачите при такива материали, като сламата, добре е те да се смесват с борови иглици или пъздер.

Колкото е по-нисък коефициентът на топлопровод-ността и колкото е по-лек материалът, толкова по-подходящ е той за пчеларски отоплителни цели.

При избиране на отоплителни материали нека се има предвид следната таблица:

Коефициент на Тегло на Вид на материала топлопровод- 1 куб. м.

ността в кг

Вата и кълчшца . • (>04 80 и 180 Кече, плъст . • • . 0 - 0 3 - 0 - 0 5 —

Пъздер, различен 0-04—0-07 150—350 0-04 135

7 орф • . . . . 0 - 0 5 — 0 0 7 150 Плява (натъпкана) 0-04 120 Борови иглици (листа) 0'08 430 Дървен талаш (набит) 0-05—0-10 140—300 Сламени възглавници 0 - 0 5 - 0 - 0 6 —

Сухи листа • 0 - 0 5 - 0-06 —

Слънчогледови люспп 0 С 4 135 Дървени трици • . . . . 0" 0 5 - 0 - 0 8 190—250

Някои пчелари затоплят кошерите си и външно, като ги покриват с различни рогозки, кожуси от слама и др. Ако пчелинът е защитен от вятър, това не е необходимо.

Отвън кошерите могат да бъдат затоплени само отдо-лу, за да се отстрани влиянието на влагата от земята. За

146

целта ee сковават сандъчета, подобни на магазин, и коше-рите се поставят върху тях, като предварително се напълнят с отоплителни материали — слама, мъх, парцали и др.

Страничните възглавници се поставят зад пределните дъски, а когато над гнездото няма постоянна кошерна въз-главница, а е покрито с платно или покривни дъсчици, то-гава отгоре гнездото се затопля с дюшече-възглавница, на-пълнено със същия отоплителен материал, с който са на-пълнени и страничните възглавници.

Когато семейството зимува в кошер с голям обем (ле-ж а к и др.) и е само, добре е гнездото да се изтегля на южна-та страна на кошера.

Становището на някои пчелари, че кошерите могат да останат без допълнително отопление и стесняване на гнез-дата при зимуване, е напълно погрешно. Тази практика може да доведе до тежки последици за целия пчелин и в никакъв случай не бива да се възприема.

Боядисване и ремонт на кошера

Може да се каже, че кошерите са най-скъпият инвен-тар на пчелина. Тяхната стойност представлява около 30% от пазарната цена на едно обзаведено пчелно семейство. Освен това те са и основният инвентар на всеки пчелин, който не се прави лесно.

При това положение обяснимо е защо за кошерите трябва да се полагат по-големи грижи, за да им се удължи животът.

През цялото време на годината у . нас кошерите стоят на открито, изложени на действието на разрушител-ните атмосферни влияния — слънчев пек, дъжд, роса, сняг, бури и ветрове — и е естествено бързо да се развалят .

За да се предпазят от бързо разваляне, кошерите се боядисват обикновено с блажна боя и в различни цветове. Но боядисването на кошерите има и друга страна — раз-личните цветове улесняват ориентирането на младите пчели и майки и предотвратяват влизането им в чужди кошери.

Трайността на боядисването обаче не е голяма — око-ло две години. След изтичането на този срок боята започва да се лющи и дървените части да се оголват. Най-малката пукнатина по тези оголени части вследствие на външните влияния бързо се разширява, удължава се и се разтваря и

147

скоро цялата стена на кошера може да се окаже изцяло попукана. А всяка пукнатина на кошера е врата, пред която стои кражбата .

При това положение, ако кошерите не се ремонтират и редовно боядисват, пчелната кражба ще бъде редовно явление в нашия пчелин, а и кошерите скоро ще излязат от употреба.

Ремонтът и боядисването на кошерите се извършват през пролетта и есента. Правят се текущ и основен ремонт.

Текущият ремонт обхваща щпакловане па появилите се тук-там пукнатини, пребоядисване, притягане на някоя разсъхнала се външна дъска, подмяна на някоя дъска на проптиващото дъно, затягане и изправяне на прилетната дъска и др. Най-често е поправянето на капака, особено ко-гато той не е покрит с ламарина .

Текущият ремонт на пчелина се извършва повечето пъти без прехвърляне на пчелите в друг кошер. Работи се вечер, след прибирането на пчелите от полето.

Основният ремонт обикновено се извършва в дърво-целната работилница. Той обхваща подмяна па някои части на кошера с нови и общо потягане.

Когато ще трябва да се запушват някои пукнатини временно (при местенето на пчели например), употребява се мокра глина. На нея обаче не може да се разчита за повече време, тъй като тя се свива, попуква се и отворът наново се отваря. По-трайна е глината, ако се размеси с пресен говежди тор или се прибави вар.

Най-добра и трайна замаска се прави от 2 части гли-на, 2 части пресен говежди тор, 1 част пресята растителна пепел и 1 част плява. Всичко се забърква във вода до твър-до тесто. Получената маса бързо се втвърдява, не се по-пуква и е издържлива на дъждове и влага.

При боядисването на кошерите се употребява готов дърводелски маджун, с който се запълват и заглаждат всич-ки пукнатини и грапавини. Ако кошерът е нов, след като се маджуиира, намазва се добре с. безир, чака се да попие и изсъхне и тогава се нанася първият тънък слой боя.

При пребоядисването на стари кошери намазване с бе-зир не се прави. Новата боя се нанася на два пъти в тънки слоеве след добро изсъхване на първия слой. Боядисват се всички части на кошера без прилетната дъска. Боядисаната прилетна дъска задържа сутринната роса или падналия дъжд дълго време до напичането на слънцето, мокри кра-

148

четата и крилцата на пчелите и ги изстудява, което не е препоръчително за излитащите и влитащите пчели в ко-шера.

Напоследък в литературата се препоръчва вместо блажна боя, която все пак запълва порите на дървото и прави стените на кошера трудно пропускливи за въздух, употребата на два постни водонепропускливи разтвора. Те се приготвят така: 1 кг калиево-алуминиева стипца се раз-тваря в 5 л вода и с голяма четка кошерите се измазват отвън (а може и отвътре) . Без да се чака кошерът да из-съхне, той се намазва с втория разтвор, който се прави от 5 л гореща вода с размит в нея 1 кг течен или обикновен сапун. От тези два разтвора по повърхността на кошера се образува една непропусклива и неразтворима във вода по-привка от алуминиев сапун. При това стените на кошера остават въздухопропускливи, което е много важно за венти-лацията на кошерите.

Ако искаме да оцветим кошерите, преди нанасянето па тези разтвори боядисваме ги с някоя водоразтворима анилинова или друга боя.

Като евтино и добро средство препоръчва се боядис-ването на кошерите да става с водно стъкло, много по-трайно от блажната боя.

В много случаи пчеларите боядисват кошерите си с бои и цветове, каквито имат под ръка. А това е неправил-но. Първото предназначение на боята — предпазването на кошерите от атмосферните влияния (дъжд, вятър, пек, студ) — може да се постигне с всяка боя (цвят), но второ-то — улесняване ориентацията на пчелите — не се постига с всяка боя (цвят) . А това е така, защото зрението на пче лите е устроено малко по-особено и те възприемат цвето-вете не така, както човешките очи.

Заключението на пчеларските учени и практици е, че за боядисване на кошерите трябва да се използуват синият жълтият, черният и белият цвят и комбинации от тях.

Пчелите обръщат внимание на окраската не само на своя кошер, но и на съседните, затова те трябва да бъдат боядисвани различно.

Боядисването на кошерите в посочените цветове е съ-ществено важен момент, който пчеларите трябва да спазват, ако не искат да имат чести загуби на пчели от взаимен бой между заблудили се пчели и особено ако искат излетялата

149

ориентировъчно или за брачен полет млада майка да се за върне сигурно в своя кошер.

Боядисването на кошерите в различни цветове, кактс. и подреждането им по-разнообразно в пчелинната площад-ка са фактори, които улесняват спокойния живот в пчелина

Обтягане на тела на рамките и прикрепване на восъчните основи

За да завършим с кошера и неговото обзавеждане, ще се спрем накратко и на начините за обтягане на тела на рамките и прикрепването на восъчните основи към тях Правилното обтягане на тела на рамките и прикрепването на восъчните основи е от решителна важност за създаване-то на добър фонд от правилно изградени пити, които пред-ставляват ценен инвентар за всеки пчелин.

Много пчелари се оплакват, че въпреки наличността на млада майка в семейството, то изгражда значителни площи с търтееви килийки, с което развалят гнездовите пити. А добре изградените пити са цел и гордост на всеки пчелар

Освен от младата майка и личните качества на семей ството правилното изграждане на питите зависи до голяма степен и от правилното обтягане на тела на рамките и при крепването на изкуствените восъчни основи.

Опънатият тел на рамката представлява арматурата на питата. Ако тази арматура е поставена правилно, то и градежът върху нея ще бъде правилен — няма да има из-кривявания, огъвания, разтягане на восъчната основа, върху които пчелите изграждат търтеевите килийки.

Най-разпространеният начин за опъване на тела на рамките е хоризонталният, т. е. телът се опъва на три или четири реда. Този начин е широко разпространен в Съвет-ския съюз и всред част от нашите пчелари. Съветските практици и пчеларски автори намират, че такава арматура е напълно достатъчна и създава голяма здравина на изку-ствената пита.

Най-добрият и подходящ тел за опъване на рамките е поцинкованият или мек железен тел с дебелина СМ мм.

При хоризонталното опъване на тела на страничните летви на рамките се пробиват по три или четири дупки (според това, колко хоризонтални тела ще се. опъват) . през които ще се провърва телът. Дупките трябва да бъдат

150

точно в средата на летвите и на равни разстояния една от друга. Дупките под горната летва на рамката трябва да отстоят от нея на 5—7 см. На същото разстояние от дол-ната летва трябва да бъдат и долните дупки. Вътрешните телове се опъват на равни разстояния между крайните телове.

За да се постигне по-точно всичко това, употребяват се шаблони, направени от по-дебела ламарина по формата на страничните летви. На тези шаблони на определените разстояния са пробити дупки. Шаблонът се поставя от вът-решната страна на летвите и с шило или специална бургия се нанасят дупките.

През направените 6 или 8 дупки се провърва телът, като на крайната лява дупка се завързва и телът се обтяга по обратния път, като отново се завързва в началната дуп-ка. Телът се опъва като струна, която обаче не трябва про-дължително да трепти при дръпване.

В Съветския съюз един завод за пчеларски уреди и пособия, който има и свой опитен пчелин, излиза с препо-ръката рамките да бъдат армирани, като се опъват пет хо-ризонтални тела и два в коса посока. Косо опънатите тело-ве укрепват средната площ на изкуствената восъчна пита, която иначе е изложена на вълнообразни нагъвания вслед-ствие на тежестта на натрупалите се за градеж пчели, от тежестта на меда и пилото.

Като недостатък на този начин може да се сметне из-разходването на по-голямо количество тел и загубата на повече време при опъването на тела, което обаче се ком пенсира от намаляването на загубите на лошо изградените пити и намаляването на извеждането на излишни търтеи

Друг подобен начин е следният: Телът на рамките се опъва хоризонтално в три реда.

като първият отстои от горната летва на 3 см, третият — от долната на 5 см, а вторият е обтегнат по средата на рамката. Освен това опъват се и три вертикални тела: един в средата и два крайни на разстояние 5 см от страничните летви. Хоризонталните телове мс-гат да се закрепят за стра-ничните летви чрез пробиване с шило, а вертикалните — с помощта на пчеларски скоби.

На много пчелини телът на рамките се опъва с помощ-та на пчеларски скоби. Скобите се набиват със скобонаби-вач — специален уред за тази цел: четири от долната стра-на на горната летва и три от горната страна на долната

151

летва. През тези скоби телът се провърва под формата на буква „М" с още две отвесни страни.

Който и начин за опъване на тела на рамките да се избере, при поставянето на восъчните основн трябва да се спазват някои условия:

1. Ширината на восъчния лист трябва да бъде така-ва, че след като се подгъне за закрепване към горната лет-ва, между долния му край и долната летва на рамката да остане междина от 8 10 мм.

2. Дължината на листа трябва да бъде такава, че не-говите страни да отстоят от страничните летви на 2—3 мм.

Ако тези междини към долната и страничните летви не се спазват, при градежа питата може да се изметне на едната или па другата посока и срещайки съпротивата на летвите, да се изкриви и изкоруби.

За правилното прикрепване на питата към рамката пчеларят трябва да притежава специална дъска. Дъската се прави по вътрешните размери на рамката, намалени с 2—3 мм за свободно слагане и вадене, с дебелина 12 мм. Тя се заковава на две летви, чиито краища излизат извън нея на 2—3 см.

След като се прикрепи изкуственият восъчен лист, най-напред дъската се намокря с вода, за да не се залепя листът, и след това се поставя върху нея така, че едната му широка страна да стърчи 1 см. извън дъската . Тази ивица се подгъва надолу към дъската и се слага рамката с опъ-натите телове отгоре върху питата, като подгънатата нейна

Армирана рамка

152

част падне към горната летвичка на рамката. Тази подгъ-ната ивица после се залепва към горната летвичка на рам-ката.

Сега теловете на рамката са над питата. Нагрято на спиртна лампа шпорче (махмузче) или такова за студено лепене се прекарва по пялата дължина на теловете. От ле-

Дъска за прикрепване на изкуствената пита на рамката

кия натиск и топлината на шпорчето телът се впива в раз-топения восък и питата се прикрепва към рамката.

За да направят питата по-гъвкава ^ еластична, с което ще се улесни прикрепването й към рамката, някои пчелари д ъ р ж а т изкуствените восъчни листове предварително на сянка при температура 20—25°. Други пък ги д ъ р ж а т на слънце до побеляване, като пе допускат температурата да надмине 55—60°, понеже восъкът започва да се топи, и по-сле ги внасят в студено сенчесто помещение. Така се полу-чават здравина и еластичност па питата.

От правилното и здраво прикрепване на изкуствените восъчни основи към рамката до голяма степен зависи и пра-вилното изграждане на питата.

Някои пчелари намират, че при употребата на шпор-че килийките, попадащи под зъбите на шпорчето, се дефор-мират и стават причина за лошо изграждане от пчелите. За да избегнат деформирането на килийките, те си служат с електричество за впояване на тела към восъчните основи. При липса на специални уреди за тази цел можем да си послужим с обикновено електрическо котлонче, електриче-ска ютия или друг някакъв уред с шнур.

Приспособяването на електрическия уред става така: една от жиците па шнура отрязваме в средата и оголваме краищата й на 2—3 см. Оголените краища на жицата съе-

153

диняваме с двете крайни скобички на горната летва на рам-ката и включваме контакта. Във веригата сега са включени рамката с опънатите телове и котлончето. Теловете се за-гряват от протичащия ток и се впиват в изкуствената во-съчна основа. При лепенето можем да притиснем изкустве-ната пита с втора дъска или още по-добре със стъклена плоча, за да наблюдаваме през стъклото залепването. Щом теловете потънат във восъчната основа, контактът се пре-късва и лепенето е завършено.

Други пчелари, за да си спестят времето, вместо да притискат питата с втора дъска, използуват собствената те-жест на восъчната основа, като я поставят над теловете. Собственото тегло на питата е достатъчно за впиването й в нагретите телове.

Освен от неправилното опъване на теловете и недобро-то прикрепване към рамката питата за градеж се изкорубва и от лошото качество на самия восък, или от липсата на издържливост на самата пита.

За да се увеличи нейната издържливост, листът изку-ствена восъчна основа, както споменахме по-горе, се поста-вя на плоскост, покрита с бяла хартия, и се изнася за 2—3 часа на слънце, ка$о се внимава температурата да не над-хвърля 55-60° .

Под действието на слънчевите лъчи восъчната основа от светложълта се превръща в прозрачнобяла. Тогава листът се прибира на хладно място и след това се изпол-зува. Такива пити са по-трайни и не се обезофрмяват лесно, като се сложат в гнездото.

Прикрепването на восъчните основи към рамките тряб-ва да става при температура, не по-ниска от 15°, иначе во-съчните листове стават крехки и лесно се чупят.

154

V. ПЧЕЛАРСКИ УРЕДИ И ПОСОБИЯ

За правилната и производителна работа е пчелите не-зависимо от големината на пчелина всеки пчелин трябва да притежава известен минимум от пчеларски уреди и пособия Това е така, защото липсата на този или онзи дребен уред или помагало може да направи работата с пчелите невъз-можна или силно да я усложни.

Пчеларските уреди и пособия са многобройни, но ние ще дадем списък и ще разгледаме онези, без които разбор-ното пчеларство не би могло да се упражнява.

Така, един пчелин от пет кошера трябва да притежава следните уреди и помагала:

1. Резервни магазини 2 броя 2. Резервни дъна ' 1 3. Була (мрежи) 1 4. Пушалка 3 5. Рамкоповдигач ! 6. Клетки за майки 2 7. Клетки за маточници 5 8. Четка за смитане на пчелите 1 9. Рамка-клетка ! 10. Разделители за рамките 5 връз. 11. Преносно сандъче 1 брой 12. Работно сандъче 1 13. Шило 1 14. Скобонабивач 1 15. Шаблон за сковаване на рамките ! 16. Шаблон-дъска за поставяне на изкустве-

ните восъчни основи 1 17. Шпорче (за студено или топло лепене) 1 18. Пчеларски скоби 2 пак. 19. Пчеларски тел 5 ролки 20. Центрофуга ! брой 21. Пчеларски нож 1 22. Пчеларска цедка (двойна) 1 23. Слънчева воскотопка 1 24. Нуклеуси 2

155

Големите пчелини примерно от 50 до 100 кошери, как-вито в повечето случаи са обществените трябва да бъдат снабдени със следните съоръжения:

1. Резервни кошери (комплект) 5 броя 2. Резервни магазини 15—30 3. Резервни дъна 10—20 4. Була (мрежи) 2—4 5. Работни дрехи (престилки) 2—4 6. Пушалки 2—3 7. Рамкоповдигачи 2—3 8. Клетки за майки 15—30 9. Клетки за маточници 15—30 10. Калпаци за майки. 5—10 11. Четки за смитане на пчелите 2—3 12. Роеловки 3—5 13. Пчелогонки 15—30 14. Рамки-клетки 3—5 15. Разделители па рамките 50 100 вр. 16. Преносни сандъчета 2—3 броя 17. Работни сандъчета 2 3 18. Шила 2 - 3 19. Скобонабивачи 3 5 20. Шаблони за сковаване на рамките 2—3 21. Шаблоп-дъска за поставяне на изкуст

ните восъчни основи 22. Шпорче (за студено и топло лепене) 23. Пчеларски тел 24. Пчеларски скоби 25. Центрофуги 26. Воскопреси 27. Маса за разпечатване на питите 28. Пчеларски ножове 29. Пчеларски цедки (двойни) 30. Слънчева воскотопка 31. Обща поилка 1 32. Контролен кантар 1 33. Нуклеуси (оплодни сандъчета) 10 20

ве-

2 0 - 5 0 рол. 15- 30 пак.

1 брой

1 2 - 3 2 - 3 I - 2

Към този чисто пчеларски инвентар пчеларят трябва да разполага и с най-необходимите дърводелски инструмен-ти: чукче, тесла, трионче, длета, стеги, пирони и др.

156

Резервни кошери (комплект)

Резервните кошери служат за прехвърляне в тях на пчелни семейства, чиито кошери поради лошо зимуване са силно плесенясали, изцапани от диария и др. и се нуждаят от основно почистване и дезинфекциране. Прехвърлянето става напролет, като малко изцапаните рамки се почистват леко с нож, а силно зацапаните рамки се подменят с нови. Резервните кошери не влизат в числото на кошерите, пред видени за новите отводки. Те винаги трябва да бъдат сво-бодни, защото нуждата от тях е постоянна.

Резервни магазини

Резервните магазини служат при силна беритба, ко-гато приносът на нектар е голям, като втори и трети мага-зин над плодника. Притежаването на резервни магазини е много важно за цялостното използуване па беритбата и за получаването на по-високи добиви. Те могат да се използу-ват и за съхраняване на пити.

Резервни дъна

Служат за подмяна на изгнили, изкорубени и разсъх-нали се дъна, както и при почистване на дъната при пър-вия пролетен преглед.

Пчеларско було ( м р е ж а )

Пчеларското було (мрежа) е важно помагало, особено за начинаещия пчелар. Несвикнал още на пчелното жило. без него той не би могъл да извърши никаква работа с пчелите. Има особено зли пчели, при които дори и опитният и дългогодишен пчелар не би могъл да пристъпи.

Съществуват различни видове була, ио най-удобни и практични са булата, направени от лека прозрачна мате-рия тюл, канава, тензух и др. - със специално изтъкана черна мрежа за лицето, която осигурява добра видимост Булото се поставя на широкопола шапка, най-добре сламе-на, като се притяга отдолу с шнур или ластик. То е леко,

157

при големи горещини не запарва , лесно се слага и маха и добре защищава от пчелите.

При започване на прегледа, ако пчелите се д ъ р ж а ; спокойно, пчеларят държи булото вдигнато и се спуща пред лицето веднага щом се забележи някаква възбуда сред пчелите или се чуе острият писък на някоя разсърдена пчела. При използуването на було пчеларят трябва да за-става отстрани на кошера, така че слънчевите лъчи да не падат върху мрежата, което затруднява видимостта.

Пушалка

Друг важен уред, без който нито един пчелар, колкото и опитен да е той, не трябва да пристъпва към пчелите, е пушалката. С помощта на нея може да се произведе повече или по-малко постоянна струя дим, който, както е известно, действува успокоително на пчелите.

Пушалката се състои от две части: димообразувател и мях. Димообразувателят се прави от покривна ламарина и представлява цилиндър с височина 17—18 см, с диаметър 9—10 см, с две дъна, вътрешно надупчено и външно плът-но, както и подвижен капак, свит конусно и наклонен за по-добро направляване на струята дим, снабден също с. ре-шетка.

Мехът се прави от две тънки дъсчици 10/15 см и мека еластична кожа (мешин) или някоя по-плътна тъкан из-между заместителите на кожа. Мехът е прикрепен непод-вижно за димообразувателя. Вътре в меха има желязна пружина, която улеснява разпускането му.

Въздушната струя от меха преминава през отвора на вътрешната му долна страна, между двете дъна на димо-образувателя и изтласква образувалия се дим през конус-ния капак.

Добър материал за зареждане на пушалката е гнила-та дървесна маса, сухата дървена гъба, сухият говежди тор, памучни парцали, слама и др. Ако в този горящ мате-риал се капнат 10—15 капки лизол или се сложи парче стара вощина или топче прополис, димът става по-успокои-телен за пчелите.

При работа пушалката се държи с лявата ръка за горната част на меха, между палеца и останалите пръсти, като от време на време се притиска.

158

Към работа с пчелите се пристъпва само тогава, кога-то пушалката е добре разгаряна и дава изобилна струя дим. Това се осигурява, когато наред с горения материал има и достатъчно неразгорян материал.

След свършване на работа съдържанието на пушал-ката не трябва да се изтърсва навън, освен когато се про-чиства. За да се задуши огънят в пушалката, носът на пу-шалката се затиска със стиска трева и пушалката се по-ставя полегнала, но не на земята, за да не ръждясва , а най-добре на тухла или камък. След като огънят в пушалката угасне, тя се внася в помещението и добре е да се затвори в ламаринена кутия или в желязно сандъче с, капак, за да •се избегне всякаква опасност от пожар.

Запалването на останалия недогорял материал в пу-шалката става лесно, само с клечка кибрит, след като се изсипе през задния отвор на цилиндъра з а д ъ р ж а л а т а се пепел.

Преди да се свали капакът на кошера, дават се две-три неголеми струи дим през прелката и след 1—2 мин. се открива гнездото. За да не излизат пчелите над рамките, върху тях се пускат също две-три струи дим. Не трябва обаче да се злоупотребява с дима, защото когато димът е много, той възбужда пчелите.

Пушалката е прибор, който при добро пазене може да служи много години. Затова" вътрешните части трябва да се прочистват от нагара, а кожата на меха редовно да се смаз-ва с някаква мазнина.

Слънчева воскотопка

За да се получи повече восък, необходимо е не само да се създадат условия за отделянето му от пчелите, но по-лученият веднъж восък трябва да се запази, защото той лесно се разваля и унищожава от разни вредители. Най-сигурното му запазване става, като се преработи и прочи-сти от чуждите примеси, попаднали по най-различен път в него. Преработката и прочистването му стават чрез стопя-ване, при което чуждите частици падат на дъното, а восъ-кът остава отгоре.

Един от най-разпространените уреди за преработка на восъка, който трябва да се притежава от всеки голям или малък пчелин, е слънчевата воскотопка.

159

Обикновената слънчева воскотопка е проста за изпол-зуване, дава восък от добро качество и всеки що-годе сръ-чен пчелар може сам да си я направи.

Обикновената слънчева воскотопка представлява сан-дък с наклонен стъклен капак. Наклонът на този капак се постига, като предната външна стена се прави 12 см, а зад-

Слънчева воскотопка

пата 30 33 см. Стъкленият капак се прави двоен и тряб-ва да приляга плътно, за да не пропуска образувалата се вътре топлина.

Големите воскотопки не са за препоръчване по-до-бре е да имаме в пчелина си няколко с по-малки размери.. Най-подходящите размери са: дължина 52 см, ширина — 47 см, височина на предната стена — 12 см, а задната — 3 0 - 3 3 см.

Тавата за воскотопката не трябва да се прави от чер-на ламарина, защото полученият в такава тава восък лесно се разваля и потъмнява. Обикновено тавите се правят от бяло тенеке, но може да се направят от алуминий, стъкла и дори от дърво. За да не се извива дървото, употребяват се тесни, добре залепени (със студено лепило) дъски или шперплат, взет напряко, стегнат в здрава рамка. Наклонът на тавана не трябва да бъде по-голям от 4 см.

Коритцето за събиране на восъка обикновено се прави от бяло тенеке, но може да бъде емайлирано или дървено.

Н а д тавата се поставя дървена рамка с обтегната на нея мрежа, върху която се насипват восъчните отпадъци.

160

За запазване на воскотопката от дъжд през нощта иад стъкления капак може да се постави още един плътен дървен капак или вечер да се покрива с мушама, ламарина или друг защитен материал.

Коритце за събиране на стопения восък

Стъклата на воскотопката трябва да бъдат винаги чи-сти и намазани отвътре с лек пласт мазнина, за да не се запотяват, което пречи на доброто й загряване. З а по-добро нагряване добре е воскотопката отвътре да се боядиса в тъмен цвят, с воден или спиртов байц.

Слънчевата воскотопка трябва да се постави на стълб като на ос, за да може по-лесно да се върти по хода на слънцето.

Мрежа за поставяне восъчните отпадъци

Най-добре е воскотопката да се постави близо до огра-дата, на припек и проветриво място. Поставянето й близо до път, където има движение на хора и коли, не е за пре-иоръчване, защото стъклата бързо се запрашват и се за-труднява нагряването на воскотопката.

11 Рък. по пчеларство 161

Обикновената слънчева воскотопка при добри слънче-ви дни може да развие 70 до 85° температура. В нея добре се претопяват само светлите пити и дребните восъчни отпа-дъци. Стопяването на черни и потъмнели пити не дава до-5ър резултат. Тяхното претопяване става по механичен на-чин, чрез воскопреси, каквито в много случаи нашите пче-лини не притежават.

В пчелини, където има гнилец, преработката на восък с помощта на слънчевата воскотопка не се позволява, тъй като не може да се получи обеззаразяване на восъка.

В търсенето на прост начин за претопяване и на чер-ната вощина чрез използуването на слънчевите лъчи е кон-струирана нов тип слънчева воскотопка, която претопява вся-какъв вид вощина. Тя има просто устройство и в слънчеви дни вътре в сандъка се развива до 130° температура, която стопява в значителна степен и черната вощина, която не се подава на стопяване в обикновената слънчева воскотопка. "Гази воскотопка стопява восъчните отпадъци и в дни със средна облачност, които са много чести през пчеларския сезон.

Особеностите в устройството на тази воскотопка са следните:

1. Страничните стени на сандъка не са отвесни, а нак-лонени навън, което не позволява да пада каквато и да е сянка вътре в сандъка, която да снижава температурата. Височината на всички стени е еднаква; стените се правят от еднакво дебели дъски, а дъното е двойно и изпълнено с ото-плителни материали.

2. Остъкляването е двойно и разстоянието между стъклата е 4 см. Това осигурява добро запазване на обра-зувалата се вътре топлина.

3. Всички вътрешни части са боядисани в черен цвят. За черна боя се използуват спиртни байцове или обикновен спиртов туш, но в никакъв случай маслени бои, които ще потекат от високата температура.

4. Воскотопката има сравнително малки размери: дъл-жина 75—80 см, ширина 60—65 см и височина 8 - 9 см.

5. Воскотопката се нагажда така, че слънчевите лъчи да падат отвесно върху стъклата.

Производителността на тази воскотопка е от 3 до 5 пъти по-висока от обикновената слънчева воскотопка.

В борбата за повишаване добивите на восък от пчели-ните тази воскотопка има голямо значение.

162

Хранилка

Хранилката трябва да бъде неразделна част от ко-шера и винаги да се разполага с резервни хранилки.

Съвременното разборно пчеларство е немислимо без хранилката. Говори ли се за раннопролетно развитие на пчелните семейства, за есенно допълване на запасите от храна, за увеличаване броя на пчелите в семейството или за поддържане силата на семействата през цялата година, веднага се изтъква нуждата от хранилка.

Добрата хранилка трябва да отговаря на някои условия:

1. Да може да се слага по възможност най-близо до пчелите.

2. Лесно и добре да се затопля от пчелното кълбо. 3. При работа с нея да не се мести и да не губи от

топлината си. 4. Да не дава възможност на пчелите да излизат и да

се разпълзяват навън. 5. Д а не се давят пчели в нея. 6. Да бъде евтина и достатъчно здрава. 7. Пчелите да нямат достъп до общото отделение за

храната, а да взимат храната от специалното отделение. 8. Лесно и удобно да се почиства и дезинфекцира

(обеззаразява) . 9. Д а се зарежда лесно, без да се безпокоят пчелите, 10. Д а може допълнително да се затопля. В практиката се срещат много хранилки, но единстве-

ната, която е най-близо до описаните изисквания, е дър-вената хранилка.

Удобството на тази хранилка се състои и в това, че може да се използува при всички начини за покриване на гнездото. За да се поддържа храната по-дълго време топла и за да бъде в най-близък досег с голямата маса пчели, хранилката се поставя отгоре върху рамките, в средата на гнездото. Преди това обаче, ако гнездото се покрива с плат-но, то трябва да бъде изрязано точно по входа на хранил-ката. Входът за хранилката се разполага напряко на рам-ките, за да могат пчели от повече междини да влизат в хранилката. По същия начин хранилката се монтира, когато гнездото се покрива с дървена възглавница или покривни дъсчици. И тук се прави напречен прорез и се монтира хра-нилката. Добре е хранилката отстрани и отгоре да се по-

163

крива с допълнителни отоплителни материали, за да се за-държа по-дълго топлината на храната, което улеснява взе-мането и от пчелите. Монтирана веднъж във възглавница-та, хранилката стои винаги там, без да се вади, освен кога-то е необходимо да се измие. Храната се налива в специал-

ЛЬкспго, от 14ъЪ&то ппели-тш бзгимлм-гь

j l x o d -5G. n rW..A и ж £ € jcp CL-WI л -yCci -m сС

Дървена хранилка

sen* jcpa/HAX,yn.a,,

ribd&mo п/игли K&~AcC4st<n ЪООГПЪП

JipZlpowhUb (УГП&НХЛ- с TnpuJornZopu. за. Tvpz-

Xsp Cl/hU^rtbCt-

ното отделение, където пчелите нямат достъп, като се из-тегля само капакът. Отделението, откъдето пчелите взимат храната, е покрито със стъкло, за да се наблюдава движе-нието им и да се следи за свършването на храната. Под-хранването с тази хранилка е много лесно и може да се извърши и от неопитен човек, дори от дете, без пчелите да го усетят.

Когато в кошери-лежаци се отглеждат по две семей-ства, на възглавницата се монтират по две хранилки. При тези хранилки не съществува никаква опасност пчелите от двете семейства да се смесят и да се предизвика бой. Хра-нилките се поставят леко наклонени напред към отделение-то за вземане на храната от пчелите, за по-сигурно стича-не. Такива хранилки имат обикновено вместимост към 1 ли-тър сироп.

Въпреки многото си положителни качества, тази хра-нилка има и слаби места. Ако дъсчиците и шперплатът не се импрегнират добре с восък или парафин, лесно се ов-лажняват, издуват се и започват да пропускат сиропа. Неин

164

още по-голям недостатък е невъзможността да се обеззара-зява радикално, понеже не понася нито изваряване, нито загряване на суха топлина — на 160—180', - нито пък обга-ряме с бензинова лампа. В това отношение за предпочитане е обикновената глинена хранилка (гърненце с куминче за преминаване на пчелите и с капаче отгоре).

Рамкоповдигач

Рамкоповдигачът е един от най-необходимите пчелар-ски инструменти. Без него разборът (пререждането и пре-гледът) на гнездото би ставал много трудно. С него се от-деля магазинната надставка от плодника на кошера, из-важдат се покривните дъсчици, отделят се заклеените уши па рамките и разделителните дъски. С него се остъргват рамките и стените на кошера от полепналия клей и во-сък и др.

Рамкоповдигачът се прави от стомана с дължина 18—20 см, дебелина 3 ~ 4 мм и ширина 3 0 - 3 5 мм. Той често трябва да се дезинфекцира в кипяща вода, тъй като може да стане' разпространител на болести.

Скобонабивач

Скобонабивачът служи за набиване на пчеларските скоби в дървените летви на рамките, за опъване на тела по тях и др. Той представлява един месингов патрон, в чия-то кухина се движи една ос на пружина. На края на пат-рона има тесен отвор по размера на скобата. В него се сла-га скобичката и се притиска на определеното място на лет-вата. Със скобонабивача скобите се набиват здраво и мно-го бързо вместо с шило и чук, както си служат някои пче-лари, но при недобра изработка, както и при неумела и не-внимателна работа се разваля бързо.

Пчеларски скоби

Пчеларските скоби са железни остри дъгообразни ско-би, които се набиват предварително на летвите на скова-ната рамка до три четвърти от дължината им и през отвора се провърва телът за арматурата на рамката. Продават се

165

обикновено на пакетчета и представляват голямо улеснение за пчеларя, вместо да си служи с шило и да пробива лет-вите на рамките.

Пчеларски тел

Без пчеларски тел е немислимо прикрепването на из-куствените восъчни основи за рамките. Истинският пчелар-ски тел е мек, поцинкован или галванизиран с калай, за да не ръждясва с непокритите от питата части, с дебелина 0 4 мм. Продава се на ролки в картонени триъгълни по-кривки, от които се вади лесно, без да се обърква.

Шпорче

Това е инструмент за впояването на тела в изкустве-ната восъчна основа. Шпорчето представлява металически кръг (най-често от бронз), нарязан лъчеобразпо, захванат па една дървена дръжка . Диаметърът на кръга е 22 мм. Големината на зъбите на шпорчето трябва да съответству-ва на диаметъра на тела. Ако са по-големи, ще прекъсват восъчния лист. При прокарването на тела на нагорещеното шпорче той също се нагрява, разтопява под себе си восъка и веднага застива, впойвайки в себе си тела. Бързината на прокарване на шпорчето по тела зависи от степента на на-гряването му. Използуването на шпорче за студено лепене не постига целта си, затова то трябва да се избягва. На-гряването на шпорчето не трябва да става в кипяща вода, защото намокрената восъчна пита не се впоява в тела. Най-добре се нагрява на електрически котлон, спиртна лампа или жар .

Пчелинна поилка

С появата на пило в гнездата напролет пчелите се нуждаят от много вода. За да се ограничи летенето на пче-лите за търсене на вода от естествените водоизточници, кои-то често отстоят далеч, което става причина за масово за-гиване на пчели, особено в студено и ветровито време, което

166

твърде често се случва през пролетта, в пчелина се устрой ва обща поилка със затоплена вода, съответно подсолена.

Поилката се поставя на слънчево и добре защитено от вятъра място. Водата трябва да бъде изложена на пре-ките слънчеви лъчи, за да се затопля непрекъснато. Във во-дата се слага 0'5% обикновена готварска сол, чието мине-рално съдържание подпомага правилното изграждане на организма на младите пчели.

За големите пчелини поилката обикновено представля-ва едно буре с капак и чеп (кран) отдолу, който се нагла-сява така, че водата непрекъснато да капе. Капките вода се стичат по една наклонена дъска, по която диагонално са разположени тънки летви за задържането й.

За да навикнат пчелите да посещават поилката, пър-вия ден диагоналните летви могат да бъдат леко намазани с мед или захарен сироп.

За по-малките пчелини подходяща е поилката напра-вена от една квадратна дъска от здраво дърво — дъб, ака-ция, бряст и в краен случай от чам — с размери 30/30 см и дебелина 5 см. Едната страна е добре изгладена и върху нея се очертава кръг с ради-ус 10 см, разделен на 6 сек-тора. По границите на секто-рите се прокопават канали, широки 1 см и дълбоки 0'5 см. По средата според размера на гърлото на буркана ,който ще се захлупи, повърхността се снижава с 1 мм. Така при-готвената дъска се изварява около 1 час в кипяща вода и после се оставя да изсъхне. След това се поставя в сре-дата на пчелина на равна по-ставка, столче, масичка и др. на височина 30 40 см от зе-мята. Взима се стъкленият буркан, напълва се с подсолена вода, завързва се гърлото му с рядко платно и се захлупва в средата на снижената повърхност. Каналите се изпълват с вода, но тя не потича навън поради въздушното налягане. Така в каналите се намира постоянно вода, която пчелите взимат. Водата в поилката е постоянно топла, тъй като

Поилка за малки пчелини

167

слънчевите лъчи през буркана непрекъснато я загряват. При буркан от 2 л една такава поилка е достатъчна за 20—30 кошера.

След като сме установили кои медови рамки от мага-зините или вторите плодници са готови за центрофугиране, трябва да пристъпим към освобождаването им от пчелите. Това става или като се смитат пчелите рамка по рамка.

Прилагането на пчелогонката за освобождаване на ме-довите пити за центрофугиране спестява много време и сили на пчеларя. Използуването й става така : врязва се пчело-гонката в дървената покривка или платното, с които се по-крива плодникът, и се поставя хоризонтално над него. По този начин плодникът се_ изолира от магазина. Понеже пче-лите не се з адържат в магазина, след като се освободят от нектара, а се връщат за нова работа, те напущат магазина през единственото за преминаване място — отвора на пче-логонката. Тук леко подвижните мустаци ги пропущат да слязат от магазина, но не и да се качат отново. Така, за една нощ само магазинът може да бъде опразнен от пчелите и рамките освободени за центрофугиране.

Това е основното предназначение на пчелогонката. Но тя може да бъде използувана и за събиране на пчелите в кошера през деня, когато се намират в летеж. Достатъчно е пчелогонката да бъде монтирана на прелката. Завръщащи-те се от полето пчели могат да влязат в кошера, но отвът-ре нито една пчела не може да излезе. Така, за час-два могат да бъдат събрани през деня всички излетели пчели.

Пчелогонка

или като се употребява спе-циален уред — пчелогонка. Очистването на пчелите чрез подпушване не се практикува, понеже изисква повече време, а и внася силно безпокойство у пчелите, които намаляват работата си по медосбора.

168

Пчеларска четка

Когато не разполагаме с пчелогонка, медовите пити ее освобождават, като се смитат пчелите с леко намокрена пчеларска четка или гъше перо. Пчеларската четка служи при всички случаи, когато трябва да се сметат пчелите от питите, както и за почистване и измитане на дъното.

За да не се дразнят пчелите, четката трябва да бъде направена от бял косъм и да бъде гъста, за да не се за-вират в междините пчели. Използуването на четката се смя-та за нехигиенично, тъй като чрез нея може да стане раз-насяне на болести, затова мнозина пчелари или въобще не си служат с нея, или я заменят с гъше перо, поставено пол капака на всеки кошер. Други използуват за тази цел сти-ска трева или си служат със стръсване на пчелите от рам-ките. За последното обаче се изискват опитни пчеларски ръце.

Преносно и работно (пчеларско) сандъче

Сандъчето за пренасяне на рамки се прави от шпер-плат, най-често за 6 рамки. Вътрешните рамки на такова сандъче са: дължина — 45 см, ширина - 22'5 см и висо чина — 35 см. На двете тесни страни на сандъчето се за-ковават съответно летви, на които се окачват ушите на рам-ките. За да се избегне пчелна кражба , капакът на сандъ-чето се затваря добре. Някои правят на една от тесните страни на сандъчето прелка, при което сандъчето се из-ползува за временно настаняване на отводка.

Работното сандъче се прави с оглед да събира всички работни инструменти на пчеларя, със специално отделение за слагане на горивните материали за пушалката. При ра-бота в пчелина то неотлъчно следва пчеларя.

Ханеманова решетка

Прави се от цинк. Основното й предназначение е да възпрепятствува качването на майката в магазина по време на беритбата. Слага се между плодника и магазина. През отворите на решетка, които са широки до 4:2—•4-5 мм, могат да преминават само пчелите, а майката и търтеите поради

169

по-едрото си тяло не могат да преминават. Ханеманова ре-шетка се употребява, когато две семейства работят в един магазин и при други такива случаи.

Рамка-клетка

Рамката-клетка представлява тясно сапдъче, в което се събира една плодникова рамка. Двете страни на рамка-та-клетка се обковават в гъста телена мрежа, през която пчелите не могат да преминават. Служи за изправянето на търтееви семейства и за придаване на майки, особено ко-гато са с много ценни качества и не бива да се рискува с обикновените начини на придаване.

При изправянето на търтеево семейство в нея се слага една рамка с пчели и майка, затваря се и се поставя в сре-дата на търтеевото гнездо, където остава дотогава, докато пчелите от търтеевото семейство не покажат, че са приели майката. Рамката-клетка може да остане в гнездото и по-вече време без вреда за семейството. След това тя се изваж-да и майката започва работа по цялото гнездо. Чрез рам-ката-клетка става най-сигурното изправяне на търтеевото семейство.

Пчеларска вилица

Пчеларската вилица служи за разпечатване на медо-вите пити преди центрофугирането им. Представлява една металическа пластинка, на която са прикрепени 20 стома-нени игли, дълги 30 мм, с диаметър 1 мм. Когато се работи с вилицата, държи са така, че разпечатаните капачета да се з адържат на металната пластинка.

Разпечатването обаче на медовите пити с нож е по-производително, затова в последно време вилицата се изо-ставя.

Пчеларски нож

Пчеларският нож се употребява главно за разпечатва-не на питите при центрофугирането на меда и отчасти при работата в кошера — за изрязване на маточници, за нзряз-

170

ване на участъци с търтеев градеж, за изрязване на восъч-ни надградки, за разпечатване на пити при подбудителното подхранване с медови пити и др.

Има най-различни форми ножове. С тях питите се разпечатват, като се изрязват восъчните капачета на медо-вите килийки. За по-лесно рязане на восъка ножът се на-грява в кипяща вода. Капачетата на килийките се срязват внимателно, без да се задълбава ножът в питата. Работи се с два ножа - докато с единия се режат капачетата, дру-гият се нагрява в кипящата вода. Изваденият от водата нож винаги трябва да се изтърсва от водата по него.

За малките пчелини са удобни обикновените пчеларски ножове или пчеларската вилица, докато за големите пчели-ни, където има да се разпечатват по няколко хиляди рам-ки, се употребяват парни или електрически ножове.

Центрофуга и работата с нея

Центрофугата е уред за изваждане на меда от питите С нейното откриване на разборното пчеларство с е ' д а д е нов тласък, тъй като изваждането на меда, който е хранителен продукт, става чисто и бързо.

Най-лесно медът се изпръсква от питите, когато е още топъл,- т. е. току що изваден от кошера. Питите, извадени по-рано, се центрофугират само в топло време или в затоп-лено помещение. Ако са пазени при ниска температура, пре-ди центрофугирането трябва да се загреят поне 5 6 часа при температура 20—25°.

Пристъпвайки към центрофугиране, трябва да се при-готвят следните съоръжения:

1) центрофуга; 2) маса за разпечатване на питите или друг удобен

за целта уред (медо-воскотопка и др.) ; 3) два добре наострени пчеларски ножа или една пче-

ларска вилица (за големите пчелини парен или електриче-ски нож);

4) съд с вряща вода (на примус или електрически котлон) за нагряване на ножовете;

5) вода за миене, сапун и кърпа. Центрофугата предварително се измива с вряла вода,

изсушава се на слънце и се смазват лагерите й. Слага се на поставка на такава височина, че под крана да може да

171

се змъкне съдът за събиране на стичащия се мед, а и ръч-ката й да бъде на височината на лакътя на работещия пче-лар. При това положение умората от въртенето е по-малка и трудът е по-производителеи.

Много е важно центрофугата да се постави така, че да не се клати и люлее по време на въртенето на барабана, защото оста може да се счупи, а и изпръскването на меда няма да върви правилно. На крана, от който изтича ме-дът, се закачва една цедка за прецеждане на изтичащия мед. Цедката трябва да бъде с двойна мрежа — външна по-едра, която да з адържа едрите части, и вътрешна по-дребна, с голям обем за з адържане на дребните частици. Двойните цедки се поставят в съда, вместо да се окачват на крана, тъй като имат специални дръжки за тази цел.

Питите се разпечатват, като се изрязват с пчеларски нож или с вилицата. Разпечатването трябва да става над широка тава, дълбока тепсия или над специалния уред за това с нагрят пчеларски нож. Предимството на парния или електрическия нож се състои в това, че те винаги са равно-мерно топли и с тях се работи по-бързо и сигурно, докато обикновеният загряван нож към края на изрязването па пи-тата изстива и рязането се затруднява.

Разпечатването с пчеларска вилица е по-трудно, тъй като тя се движи сьс зъбите напред, за което се изисква по-упражнена ръка.

Разпечатаните пити се поставят в центрофугата така, че долната летва на рамката да е напред по посока на вър-тенето на барабана. Това е необходимо, защото краят на

Положение па питите в центрофугата пити се получава теглене на

/ i f \ / t :! Щ У \ I I -/k I

килийките винаги е повдигнат малко към горната летва. Пи-тите трябва плътно да приля-гат към мрежата на бараба-на, за да не играят при вър-тенето.

Освен това поставените в центрофугата пити, особено срещуположните, трябва да бъдат с приблизително еднак-во тегло, за да се получи урав

новесяване (балансиране) на оста. При зареждане на цен-трофугата с нееднакво тежки

172

едната страна, биения на въртящия се кафез и олюлява-ния на цялата центрофуга, разяждане на лагерите на ка-феза и повреждане на центрофугата.

За да не се изпокъсат питите, първите завъртвания са бавни, плавни, с постепенно засилване, като се стига до 80— i00 завъртвания в минута. Обикновено при j00 завърт-вания на ръчката се отделя голяма част от меда на едната страна на медовите пити. Ако изпръскването на тази стра-на продължи докрай, има опасност от изтърбушване на пи-тите, тъй като неизпръсканата страна поради образуваната центробежна сила напира да излезе през изпръсканата страна на питата. За да не се дойде до това, центрофугата се спира, рамките се обръщат на другата страна и тя се из-пръсква докрай. След това рамките се обръщат на първата страна и медът се изпръсква докрай, недоизпръскан при първото им въртене.

Особено трябва да се внимава, когато се центрофуги-рат прясно градени пити, които лесно се късат.

Едно зареждане и центрофугиране трае около 15 20 мин. При центрофуга за четири плодникови или осем мага-зинни рамки за 5-часова работа могат да се изпръскат око-ло 60 плодникови или 120 магазинни рамки, или да се по-лучи 200—250 кг мед.

При центрофугиране кранът на центрофугата трябва да стои отворен с цедка под него, за да се прецежда медът от чуждиците — умрели пчели, восъчни парченца и др. Пре-миналият през пчеларската цедка мед е вече чист центро-фужен мед, готов за консумация.

Добре е според това, от какви растения е събиран ме-дът — акация, липа, ливади и др. - той да се събира в от-делни съдове. Такъв сортиран мед се цени по-скъпо.

Особено много трябва да се внимава с мановия мед, като той се центрофугира отделно, за да не разваля чи-стият нектарен мед. Мановият мед е годен за консумация, но е вреден за пчелна храна.

Тук му е мястото да споменем, че така нареченият „боров мед" не е нищо друго освен мана, събирана от пче-лите от листата на иглолистните дървета. Иглолистните дървета не отделят нектар.

173

Маса за разпечатване на питите

Това е уред, който също е необходим преди всичко за всеки голям пчелин. Има различни видове маси, но за по-малки пчелини удобна е масата представляваща един обик-

Маса за разпечатване на пити в малък пчелин

новен сандък, който в други случаи служи за съхраняване на пити. Тук медовата рамка се опира на дървеното мостче, а изрязаните восъчни капачета падат на мрежата и стича-щият се мед се събира в съда, поставен под мрежата.

Разпечатването на питите поглъща много труд, зато-ва големите пчелини се нуждаят от по-големи маси, на кои-то да работят по няколко души пчелари. В средата на ма-сата е устроена поставка за поставяне на разпечатаните пити. Изрязаните капачета падат на наклоненото мрежесто дъно, от което след изцеждането им се смитат през отвора

174

в отделен съд. Медът се изтича по второ плътно наклонено дъно в поставения под отвора съд.

Добър уред за подлагане при разпечатване на медо-вите пити и за отделяне на восъчните капачета от меда е

е Мхс то за. pu.s4.iKu.

За. ризпе г.сьт бо-нд.

^сесто Ъъио

]*госр<А. зи. отпадъци.

У

Угофос за,

Маса за разпечатване на пити в голям пчелин

описаният по-долу. Той представлява два цилиндъра, на-правени от бяло тенеке е дъна отдолу с различни размери, които се вместват един в друг и образуват постоянна водна баня. В пространството между двата цилиндъра се налива

ъадат босььн и nut Mtdobu. отпа."Ъь-

VWLHJt или 6ода.т<л

Място 3CL ибь-нл й в ^ а

. , «м. за u.s m зч (jaLHA чл

Уред за разпечатване на пити представляващ водна баня

вода. От вътрешния цилиндър води един кран, от който се източва медо-восъчната маса, а от външния ~~ друг кран, от който се източва водата.

175

Когато се започне разпечатването на медовите пити, върху описания цилиндричен съд се поставя втората му част, която представлява едно дървено или облицовано с бя-ло тенеке корито без дъно, горните размери на което отго-

варят на размерите на стандартната плодникова рамка, г о р н а а част на коритцето е разделена на две от една дър-вена летва, за да могат да се разпечатват и магазинните рамки.

Ако при разпечатването се работи с вилица, питата се полага в леглото на коритцето. След като се разпечати едната страна, питата се обръща на другата страна, като при това изпадащите мед и восък се стичат по стените на коритцето във вътрешния цилиндър.

Ако при разпечатването се работи с нож, на издаде-ното пиронче на средната летва се прикрепва рамката и се изрязват капачетата, които падат направо във вътрешния цилиндър. При работата с нож могат да работят двама ду-ши едновременно.

След като вътрешният цилиндър се напълни с медо-восъчни отпадъци или разпечатването на питите е завър-шено, в пространството между двата цилиндъра се налива вода и уредът се поставя на огъня, за да се затопли водата до 60° и медо-восъчиата маса да се стопи. Щом медо-восъч-ните отпадъци образуват една обща течна маса, уредът се сваля от огъня и стопената маса се източва в друг съд, който се увива в одеяло и се оставя бавно да изстине.

С изстиването медът се утаява на дъното, а восъкът изплува отгоре.

*

Коритце върху което става разпечатването

I юложение на питата при разпечатване

176

Този уред може да служи и при продажбата на мед на дребно, като чрез водната баня медът се държи постоянно течен за лесно размерване.

Пчеларска цедка

Пчеларската цедка служи за прецеждане и прочиства-не на меда от восъчните частици, умрелите пчели и други отпадъци, попадащи в меда по време на центрофугирането му. Прави се от бяло тенеке и калайдисано сито. Истинската пчеларска цедка е двойна, т. е. с две дъна, от които първото е с по-едри отвори на мрежата и е подвижно, а второто — с по-ситна мрежа и с голям обем за по-лесно изтичане на меда. В първото се задържат едрите частици и то е, което се чисти по-често. Поставя се върху гърлото на съда, където се събира медът, за което е направена със странични удъл-жаващи се дръжки.

Пчеларската цедка се използува с успех и за отделяне на меда от восъчните капачета.

Когато се отнася до работа в неголям пчелин и до изпръскване на няколко магазина, пчеларската цедка задо-волява нуждите. Но при по-голям капацитет на работа и при вадене на гъст, узрял мед не с една, но и с две цедки не се смогва да се прецежда медът. Същите постоянно се задръстват и трябва редовно да се почистват, особено ако разпечатването се извършва с вилици. Затова в такива слу-чаи тенекиите се пълнят направо от крана на центрофугата, но не чак до горе. След това се оставят да преношуват в топло помещение. До следващия ден восъчните частици и други странични примеси изплуват отгоре във вид на отде-лен слой. Последният се обира с лъжица и се събира в цед-ката или в някакъв гнвгир, за да се отцеди медът. Тене-киите след това се допълват с прецеден мед.

Търтеловка

По въпроса за присъствието на търтеи в гнездото пче ларите са на различни мнения. Едни застъпват мнението, че природата си знае работата и сама диктува броя на тър-теите в едно пчелно семейство. Такива пчелари не правят нищо за тяхното унищожение. Има и други обаче, които са

12 Рък. по пчеларство 177

болшинство, вслушват се в науката, вглеждат се добре в практиката и водят борба срещу излишните търтеи в се-мейството.

Ние няма да изясняваме тук този въпрос, а ще посо-чим средството за тяхното унищожение.

Търтеите могат да се унищожат още в зародишно състояние, като се изрязват търтеевите участъци по питите, а най-добре, като не се допуска търтеев градеж по тях, при-лагайки известни мероприятия за това.

Веднъж обаче излюпени, търтеите трябва да се унищо-ж а т в излишната им част. За целта си служим с уреда, на-речен търтеловка. Има различни видове търтеловки, но всички почиват на един принцип — да хващат търтеите при излизането и влизането им в кошера. Това е един обикно-вен капан, обвит с ханемаиова решетка, през която пчелите преминават свободно, а търтеите се з а д ъ р ж а т в него. Поста-вя се в обедните часове на прелката, когато търтеите обик-новено излитат на игра и прочистване. За час-два търтелов-ката се изпълва с търтеи, които се изтърсват от пея и се унищожават.

Майчини клетки и работата с тях

Наред с рамката-клетка, която има по-специално пред-назначение, съществуват много и най-различни видове клет-ки за придаване и транспорт на майки.

Ние няма да разглеждаме всички видове клетки. Ще се спрем само на две, които според нас са най-сполучливи.

Първата е така наречената Дашкова клетка, т. е. клетка-та, изработена и препоръчана от пчеларя Дашко Радоев от с. Пордим, Плевенско. Тя е чисто нашенско изобретение, но отговаря напълно на изис-кванията за една добра клетка.

Дашковата клетка представ-лява обикновена кибритена кутия или кутия от подобен вид, чиято горна стена е надуп-

чена с двамилиметрови отвори с помощта на обущарска зъбма. От обикновен картон се сгъва един правоъгълен ту-нел по вътрешните размери на вътрешната кутийка, но по-

лш ffoomnct.

Оригинално българско изобретение

178

къс, до 1 5 см, който се вмества в единия край на вътрешната кутийка. На единия си край, откъм вътрешното простран-ство, този тунел има изрез за преминаването на една-две пчели. Тунелът се залепва с хартия за външната тясна стена на вътрешната кутия като на панти, за да може да се движи нагоре и надолу. На срещуположната на вътрешния отвор на тунела страна на вътрешната кутийка се прави един 6-милиметров отвор.

Зареждането на клетката става по следния начин: пра-воъгълният картонен тунел се повдига пад повърхността на вътрешната кутийка, движейки се на книжната панта, за-пушва се от единия край с пръст, а от другия се напълва с кърмова маса или бяло сладко и се връща в обикновеното му положение, при което кутийката може да се затвори. След това вътрешната кутийка се избутва към другия кран и в свободното пространство се настанява майката с няколко пчели 5 до 10. При това положение клетката се затваря. През отворите на горната широка стена арестуваната майка и пчели имат достатъчен достъп на въздух.

В зависимост от това. каква е делта на затварянето на майката — ще пътува или направо ще се придава на някое семейство, — кутийката се затваря изцяло или до тунела, при което положение се поставя в гнездото на изрязаната за целта пита.

Затворените в клетката с майката пчели започват да гризат от храната през вътрешния отвор на тунела, а пче-лите отвън — през отвора па външната тясна стена на вътрешната кутийка. Значи, храната се гризе от две страни и в даден момент пчелите се срещат вътре в тунела. Сега уплашени и разтревожени са външните пчели, попаднали в нова за тях обстановка. При това те усещат присъствието на майката и всякакви враждебни чувства и настроения у тях изчезват. От своя страна майката боязливо поглежда през външния отвор, колебае се известно време, но водена от своя майчин инстинкт, прекрачва прага към новото семей-ство, придружавана от увеличената вече свита. Тук тя за-почва своята работа като в свое семейство, необезпокоявана от другите пчели.

Дашковата клетка заслужава вниманието на българ-ските пчелари, защото е проста, лесна за работа, евтина (не струва нищо) и най-важното — дава добри резултати.

Втората клетка, за която може да се каже, че има най-широко разпространение, е дървената клетка италиански мо-

179

дел. Тя представлява квадратно дървено трупче със страна 2-5—3 см и дължина от 8 до 10 см, направено от меко дър-во — липа, върба или топола. На това трупче се правят три кръгли отвора с диаметър 2—2 5 см и такава дълбочина, свързани помежду си с канал, широк до 1 5 см. На край-ните тесни стени на трупчето се провъртяват по една дупка с диаметър 7—8 мм, отиващи до вътрешните отвори. На

двете външни продълговати стени се прокопават по два ка-нала открай докрай на разстояние един от друг до 1 см. Точно срещу вътрешните отвори през външните канали се пробива по една дупчица с диаметър 2 мм. Каналите и дуп-чиците се правят, за да служат за допълнително вентили-ране на клетката, ако тя откъм другите си страни бъде при-тисната от нещо и се спре достъпът на въздух до затворе-ните майки и пчели.

В единия отвор, по-отдалеченият, се поставя кърмовата маса, а другите два служат за поместване на пчелите. Отво-рът за кърмовата маса пай-напред се покрива с картонче, а общо цялата открита стена се покрива с телена мрежа с отвори до 2 мм. Външният отвор, откъм' пчелите, се затваря с телена мрежа и над нея се забива една тънка желязна скоба, за да отдалечава допиращите се до този край пред-мети, които иначе биха затворили достъпа на въздух през този отвор.

Отворът откъм отделението за кърмова маса се покрива с картонче, ако клетката е предназначена за пътуване, или се оставя отворена, ако се поставя в гнездото.

Клетката се поставя, като предварително една средна пита се изреже по размера на клетката, също както при поставянето на Дашковата клетка.

И тук, както при всяка дървена клетка, отделението за кърмова маса предварително се намазва с тънък слой во-

Майчина клетка — италиански модел

180

сък. за да се предотврати поемането от храната на влагата от дървесната тъкан.

Клетката италиански модел е напълно сполучлива клетка, при която майката излиза сама и не се налага пус-кане от пчеларя, както при някои други.

Нуклеуси (оплодни сандъчета)

Нуклеусите служат в тях да става оплождането на младите майки. Има много видове оплодни сандъчета. В основата си те представляват малки кошерчета. Най-удобни са оплодните сандъчета с три пити, всяка от които представ-лява една четвърт магазинна рамка, от които едната е хра« нилка, и оплодните сандъчета с шест половинплодникови сглобяеми рамки.

В оплодните сандъчета се заселват малки пчелни се-мейства на площ от пити според размера на рамките.

При формирането на нуклеуса питите с мед и пило се изрязват от гнездовата пита и се поставят в нуклеусната рамка. На сглобяемите рамки се слагат изкуствени восъчни основи и се поставят за изграждане, засеменяване и напъл-ване с храна в редовните семейства, откъдето след това се изваждат и се поставят в нуклеуса.

На нуклеусните семейства обикновено се придават зре-ли маточници, където се излюпват и оплождат.

Има нуклеуси и с нормална рамка. Такъв е плодникът на един нормален кошер, разделен с плътни преградни дъски на три или четири отделения, всяко с отделна дъс-чена покривка и обща възглавница. Всяко отделение има своя отделна прелка на различни посоки. Фасадните стени пред прелките се боядисват в различен цвят, за да се уле-снят майките при завръщането им от брачния полет.

Оплодените майки по-нататък се използуват по позна-тите начини.

Нуклеусите с нормална рамка обикновено се използу-ват за съхраняване на запасните майки през зимата. Раз-бира се, тук също могат да се поставят зрели маточници за излюпване и неоплодени майки за оплождане.

След свършване на сезона за произвеждане на майки малките нуклеуси се разформироват, като пчелите им се използуват за създаване на редовни семейства на готова храна, или се заселват в нуклеуси с редовна рамка за зимуване.

181

Шкаф за запазване на питите

Запазването на изградените запасни пити през пролет-та, есента и зимата, когато пчелните семейства се намират на съкратени гнезда, е важен проблем в пчеларството. Защото, оставени без необходимата защита, те лесно се нападат от восъчния молец, мишки и други вредители, които повреждат и унищожават този ценен инвентар, който не се създава лесно.

Пчеларите си служат с различни средства за запаз-ване на питите, основното от които е специалният шкаф. или сандък, в който се съхраняват рамките с изградени пити.

Размерите на шкафа зависят преди всичко от големи-ната на пчеларското стопанство. Обикновено големите пче-лини използуват шкаф, с размери 195/150/50 см. Той може да събере 216 гнездови рамки, разположени на три отделе-ния на 6 етажа по 12 рамки на етаж (3 х 6 х 12 216).

При изработването па такъв шкаф особено много трябва да се внимава при съединяването на отделните дъски и при монтирането па вратите да няма никакви процепи и отвори, през които биха могли да се промъкнат восъчния! молец и мишката.

Отвътре всяко отделение се разпределя чрез странични летви на 6 етажа, на които се окачват рамките. Разстоя-нието между окачените рамки на всеки етаж е 10 20 мм на височина, а в самия етаж рамките се нареждат както в гнездото с междини от 12 мм.

За да се избегне всякаква опасност от восъчен молец, добре е поставените рамки да се опушат със сяра или на дъното да се разстеле нафталин.

Шкафът се поставя па сухо и проветриво място, за да не се появят плесен и восъчна гъба по питите.

Роеловка

Роеловката е уред, който се използува при естестве-ното роене на пчелите за настаняването на роя при сваля нето му от дървото, стрехата или други места, на които се е заловил.

Има много видове роеловки, но общото условие, на което всички трябва да отговарят, е да бъдат направени от

182

лек материал, с достатъчна вместимост, да се затварят плътно и лесно и да имат осигурена добра вентилация.

У нас вместо специални роеловки много често се упо-требяват плетени кошчета — тръвни или приспособени за целта сандъчета, торби и др.

Една широко разпространена в пчеларската практика роеловка е тази на Бутлеров. Тя се състои от скелет, напра-вен от липови или осенови обръчи със странични летви за по-добро укрепяване. Образуваният цилиндър се обвива със здраво платно. Капакът е конусовиден и се състои от две половини, едната от които е неподвижно закрепена за ци-линдъра и покрита с телена мрежа. Другата половина е подвижна и обвита пак с платно.

Размерите й са: диаметър — 35 см, височина на цилин-дрическата част - 25 см, обща височина — 40 см.

Роеловка-торба. Това е най-простата роеловка. Напра-вена е от обикновена платнена торба, на отвора на която е навървен сгъваем тел, чрез който се затваря торбата. Обик-новено тя се закачва на дълъг прът и се използува за сва-ляне на високо заседнали роеве. В такава роеловка пчелите

не трябва да се з адържат дълго поради липсата на удобно място за залавянето им.

Пирамидална роеловка. Служи като роеловката-торба за сваляне на високо привилите се и хванали се роеве. Пра-ни се от гъста телена мрежа и мрежест капак. Окачва се па прът за по-лесно достигане на рояците. Поради сравни-телно малките си размери тя често не може да побере целия

Роеловка

183

рояк. В такъв случай, след като влязат част от пчелите, тя се закрепва на мястото на роя и останалите пчели се по-лепват по стените на роеловката.

Една роеловка, която представлява интерес и има ре-дица предимства и удобства пред останалите, е описаната: корпусът представлява квадратна кутия с размери 25/26 см и височина 22 см. На едната страна на тази кутия на панти е прикрепено дъното, а на другата — пирамидален купол с тръбообразен изход, който се затваря с втулка. Две проти-воположни страни на изхода се покриват с гъста телена мрежа. В основата на изхода се заковават две летви, на които се прикрепя дръжката . С мрежа се покрива и едната страна на пирамидата.

При сваляне на роя роеловката се поставя към него с открито дъно. След стръсване на пчелите в нея дъното се затваря, а се отваря втулката. Пчелите, непопаднали в рое-ловката, бързо намират открития вход и се прибират.

Щом роят се прибере, затваря се и втулката и роелов-ката внимателно се обръща с дъното надолу.

Прехвърлянето на пчелите от тази роеловка в разборни кошери става по два начина: чрез стръсване на пчелите на-право на рамките през отвореното дъно или чрез подпуш-ване през тесния изход, насочен към прелката.

Роеловката е необходим уред, особено за големите пче-лини, където често се получават изненади от семейства, за които няма външни признаци, че ще се роят.

Прашецоуловител

У нас въпросът за прашецоуловителя, т. е. за уреда, чрез който през периода на усилено събиране на цветен пра-шец от пчелите се събира естествен цветен прашец за без-беритбени дни, не е така остър, както в някои други страни, където няма ранна паша и пчелните семейства се нуждаят от помощта на пчеларя в това отношение.

Все пак има райони, в които прашецоуловителя може да изиграе полезна роля.

Прашецоуловителят е приспособление за смъкването на цветния прашец от кошничките на краката на пчелите при влизането им в кошера през прелката. Този уред се за-крепва на предната стена на кошера, пред прелката, пре-граждайки свободното влизане на пчелите. Действието му е основано на това, че пчелите, преди да влязат в кошера, са

184

принудени да минат през тесните отвори на една двойна ре-шетка, изплетена от тънък тел, при което оставят част от прашецовия си багаж, който пада в решетъчното дъно на прашецоуловителя и там се събира.

Използувайки този уред, поставен на някое силно се-мейство, през сезона могат да се съберат 8—10 кг (само от едно семейство) естествен цветен прашец, който, изсушен на сянка, може да се използува по-късно, когато няма цъфтеж и беритба на прашец.

Прашецоуловителят се прави от тънки рендосани дъс-чици (6—10 мм) според размерите на предната стена на кошера и дължината на прелката. Страничните стени на прашецоуловителя имат отгоре изрези, през които се вкарва подвижната рамка-решетка и за свободното излитане на пчелите от кошера встрани.

Над рамката-решетка в хоризонтално положение е за-крепена покривна дъсчица с изрез на предния край, който служи за торен проход на излитащите от кошера пчели. За маскиране на този проход отвън и за защита от д ъ ж д отго-ре се поставя една дъсчена козирка.

Това устройство на прашецоуловителя не пречи на пче-лите да излитат свободно, но поради маскировката си ги принуждава да влизат през рамката-решетка.

Рамката-решетка е основната част на прашецоуловите-ля. Решетката (мрежата) трябва да има отвори 4'55/4 -55 мм. Скелетът на рамката-решетка се прави от рендосано трупче, дълго 340 мм, широко 40 мм и дебело 5 мм (разстоянието между двете мрежи е точно 5 мм) . В средата на трупчето се издават два симетрично разположени отвора с размери 130 на 22 мм, с подпора в средата за заздравяване на рам-ката. Отворите на решетките не трябва да са срещуполож-ни, а началото на единия да започва от средата на другия, за да може при промъкването между тях по-сигурно да се изтърсва прашецът от кошничките на пчелите.

Прашецоуловителят се монтира рано сутрин или късно вечер, като се смъкне прилетната дъска, за да може рам-ката-решетка да дойде на височината на прелката. Първите дни прашецоуловителят се поставя без рамката-решетка, за да навикнат пчелите на него. Лишени от част от прашеца, пчелите засилват неговия принос. Така, в събирателното сан-дъче дневно могат да се съберат 100—150 г цветен прашец.

По време на главната беритба прашецоуловителят се сваля от прелката, за да не пречи на пчелите при техния усилен летеж за нектар.

165

Луксозни рамчета

Медът се цени особено много, ако е заедно с восъка, т. е. на пита. Използуването за тази цел на гнездовите, или магазинните рамки създава редица трудности, а и самият восък на тези пити много често е стар и корав и няма осо-бен вкус, затова пчеларите прибягват към изграждането и събирането на мед направо от пчелите в малки рамчета, на-речени поради луксозността на меда луксозни рамчета.

Луксозните рамчета се правят от меки дървесни ви-дове — липа, топола и др. с дебелина около 2 мм и ши-рина 3 5 - 4 0 мм. Размерът па луксозните рамчета може да бъде различен, но обикновено те се правят да побират око-ло 400 г мед и с оглед 4 луксозни рамчета да се вместват в една магазинна рамка или 8 — в плодниковата рамка . Обикновено пчеларите оставят пчелите сами да изградят питата в тези рамчета, но може да се използува и изкустве-на восъчна основа, значително по-тънка от тази, използувана в гнездовите рамки (до 25—30 листа в килограм), с грави-рани търтееви килийки.

За да стане правилно изграждането на питите в лук-созните рамчета и при запечатването на меда те да получат гладка повърхност, пчеларите обковават луксозните рамчета, вместени в магазинните рамки, сьс специални тенекиени разделители с отвори по тях за влизане на пчелите.

Луксозният мед се продава заедно с рамчето и е много търсено лакомство.

7 86

VI. О Р Г А Н И З А Ц И Я И УСТРОЙСТВО НА ПЧЕЛИНА

Избор на място за пчелин

Успехът на един пчелин зависи не само от силата на семействата, от изобилието на беритбата, но отчасти и от самото място, където е установен пчелинът, начина на под-реждане на кошерите, посоката на прелките и от още други такива наглед маловажни условия.

Затова, когато един пчелар реши да обзаведе пчелар-ско стопанство, първото нещо. с което има да се справя, е да направи сполучлив избор на място за пчелина си.

Изхождайки от биологията на пчелата, от устройство-то и функциите на пчелния организъм, от навиците и инстинктите па пчелното семейство, мястото за пчелин трябва да отговаря на редица условия.

Пред всичко неговата околност трябва да е богата с разнообразна медоносна растителност, която да не отстои по-далеч от 500—1000 м по въздушна линия. Наистина в търсенето на паша гладните пчели отиват и по-далеч, дори до 7—8 км, но такава беритба не е от полза нито за пчелар-ското стопанство, нито дори за самата пчела, тъй като отдале-чилата се на такова разстояние пчела ще изконсумира събра-ния нектар за поддържане на летателната си енергия, а може той и да не й стигне и няма да донесе никакъв принос в кошера си, ако успее изобщо да се завърне в него поради опасностите, които се крият при такъв далечен път.

Какъв е резултатът от близките и далечните разстоя-ния до пашата, може да се види от следната сравнителна табпица, която съветските учени и пчеловъди А. М. Кова-льов, А. С. Нуждин, В. И. Полтев, Г. Ф. Таранов и В А. Темнов ни представят в една своя книга:

пика на беритбата до Разстояние от източ- Д о х о д на мед от едно

семейство (в килограми) пчелина (в километри)

1 4 8 10-6

9 7 8-2 6 3

08 1-6 2-4 3-2 4-8

187'

Or казаното е ясно, че за да има добра пчелна бе-ритба, между другите условия необходимо е пчелинът да се намира всред пчелната паша или непосредствено до нея, но в никой случай по-далеч от 3000 м от нея. Колкото по-близо се намира пчелинът, толкова по-добре!

При нашите условия подходящо е мястото за пчелин, ако наблизо има акациеви насаждения, плодни дръвчета, липа, върби, френско грозде, слънчоглед, комунига, естест-вени ливади и др. Големи пространства с житни култури близо до пчелина не са от полза за пчелите.

Мястото на пчелина трябва да бъде с южно или юго-източно изложение, защитено от северните и западните , ветрове, с лек наклон, за да не се з а д ъ р ж а вода под коше-рите. Ако няма естествена защита от ветровете, пчеларят трябва да засади изкуствен жив плет.

За такава защита обикновено се използуват дървесни и храстовидни насаждения от няколко реда. Добре е между тези насаждения, подредени шахматно, да има известно ко-личество хвойнови дървета. Те осигуряват защита от вятъра в ранна пролет и през есента, когато другите дървета са без листа. Пролет и есен студеният вятър охлажда гнез-дата, изтласквайки топлината през прелката и другите отвори на кошера, принуждавайки пчелите да консумират повече храна, за да поддържат необходимата им темпера-тура. Вятърът пречи и на ориентировъчното облитане на младите пчели, често осуетява брачния полет на младите майки, предизвиква блуждаене на пчелите, раздразва ги и ги прави зли.

Стените на сградите не бива да бъдат използувани за защита на вятъра, особено ако кошерите са настанени близо до тях. Тези стени, независимо от това, какво е тяхното изложение, не допускат огряване от слънцето през целия ден и покрай тях винаги се образува въздушно течение, което е вредно за пчелите. Когато за защита от вятъра се използуват тухлени огради, кошерите трябва да бъдат отда-лечени от тях на не по-малко от 1-5—2 м. Тогава въздухът зад тях и около тях не се застоява и образуваната влага в гнездото се извлича естествено навън, иначе тя се задържа в кошерите и пчелите страдат много от това.

На самата пчелинна площадка също трябва да бъдат посадени разнообразни дървесни и храстовидни видове, кои-то наред с пашата, която създават, служат за ориентиране на пчелите и същевременно пазят кошерите от палещите

188'

слънчеви лъчи. Пчелните семейства, разположени на голи пчелинни площадки, през горещите летни дни страдат от слънчевия пек и от задуха в гнездата. Пчелите на такива семейства са принудени през по-голямата част от деня да вентилират гнездата, като изоставят беритбата. Освен това съществува голяма опасност питите в такива гнезда да се смъкнат и да предизвикат по-голямо нещастие. На такива голи и припечни места пчелите много' по-често изпадат в роево настроение.

Ако пчелинът се намира в населено място, недалеч от улица, за да се избягнат неприятностите от възможни ужил-вания на хората и добитъка, добре е на края на дворната ограда да се засадят високи дървета или храсти във вид на висок жив плет от 3—4 м. При такава преграда пчелите се издигат високо над нея и така преминават улицата. Трябва да се знае, че и животните, особено конете, мъчно понасят пчелното жило и отрова. Само от неголям брой ужилвания например конят може дълго да боледува и накрая да умре.

Влажните места и тези, през които постоянно тече вода, са вредни за пчелите. Затова такива терени трябва да се избягват. При избор на място за пчелин, проверявайки влажността му, добре е предварително да се изкопае една яма с дълбочина 2 м и през годината да се наблюдава ще се появи ли подпочвена вода, на каква дълбочина и колко време ще се з адържи тя. Подпочвената вода под 1-5 м от повърхността не влияе вредно върху влажността на терена на пчелинната площадка. От повърхността на терени с по-плитка подпочвена вода постоянно се изпарява влага, по-нижава се температурата и пчелинната площадка се охлаж-да. Всичко това влияе върху развитието на пчелното семей-ство, като забавя сутринното излитане на пчелите за бе-ритба. Наблюдавано е през пролетта, по време на цъфтежа на ивата, пчели от такива пчелини да не излитат или да работят лошо, докато пчели от сухи пчелини работят на същия медонос напълно удовлетворително. Тревата на та-кива пчелини е постоянно влажна и връщайки се от ранен утринен полет, тежко натоварени, пчелите често падат по тревата, изстиват и загиват. Като се знае това, добре е та-кива места да се избягват при избора на място за пчелин.

Доловете и ниските места, където слънцето огрява късно, също трябва да се избягват.

Разбира се, пчелите се нуждаят от вода и ако в близ ко съседство с пчелина има малък ручей, рекичка или езер-

189'

це с чиста вода, това е не само безвредно, но и много по-лезно, едно, защото ще се задоволява нуждата на пчелите от вода, без те да летят надалеч, и второ, защото по брего-вете на такива води обикновено растат много медоноси. В това отношение особено богати с такава медоносна расти-телност са устията на по-големите реки и те щедро могат да се използуват за настаняването и устройването на пчелини.

Особено големите водни площи, грамадните езера, язо-вирите и големите реки — могат да бъдат вредни за пче-лите, особено ако страната, на която е разположен пчелинът, е по-бедна откъм медоносна растителност, а насрещната, през волната шир, се отличава с изобилието и разнообра-зието на своите медоноси. В такъв случай пчелите летят през водната площ за беритба и през ветровито време ма-сово се давят във водата. Отдалечаването на пчелина на 1—Т-5 км от брега няма да възпре пчелите да отиват в тази посока, а само ще удължи пътя им и ще ги изложи на по-вече опасности. Най-добре е при съседство с такива големи водни площи пчелинът да е отдалечен от брега на 3 и по-вече километра.

Опасно съседство за пчелите представляват фабриките за захарни изделия, фабриките за производство на различни видове плодови сладка, мармелади и др., сладкарските ра-ботилници, восъкопреработвателните работилници и др., тъй като пчелите налитат масово на тяхното производство и би-ват избивани. Близостта на восъкопресовите работилници или складовете на восъчни отпадъци създават също въз-можност за разнасянето на редица заразни болести чрез не-обеззаразения още материал, от който пчелите могат да взе-мат остатъци от мед и др. От друга страна, големите те-ренни площи, заемани от заводите и фабриките, лишават пчелите от полезни участъци, на които би могло да има раз-лични медоноси.

Близостта на фабрики, които замърсяват околната растителност и водата, както и на такива, при чието произ-водство се отделят изпарения, като бакърени, алуминиеви и др., отровни за пчелния организъм, на всяка цена тряб-ва да се избягва при избора на място за устройване на пчелин.

За най-добро и пълно използуване па околната паша и получаването на високи медосбори събирането на много пчелни семейства на едно място не е за препоръчване. При

190'

нашите условия на паша и беритба практиката е установи-ла държането на 30 до 75 пчелни семейства в една местност с радиус 3 км. Разбира се, най-подходящият брой пчелни семейства зависи от конкретните местни условия. Струпват ли се на едно място много пчелни семейства, беритбата мо-ж е да се окаже недостатъчна и обратно — малко ли са те, беритбата ще остане неизползувана, а и опрашването на сел-скостопанските култури няма да бъде пълно. В това отно-шение страната ни се нуждае от райониране, което да опре-дели наситеността от пчелни семейства за всеки голям или малък пчеларски район

След като всички други условия са взети предвид, преди да обзаведе пчелина си, пчеларят трябва добре да проучи растителността около него, както и времето на цъф-тежа и продължителността му. Тези данни са му необходи-ми, за да се определи времето на подбудителното подхран-ване, както и за започване на главната паша. Познаването на околната растителност, както и последователността на цъфтежа и са от голяма полза за правилното развитие и насочване на пчелните семейства.

Разбира се, календарното време за цъфтежа на отдел-ните растения не е постоянно. То зависи от местообитава-нето на растението (планина, равнина, низина, склон на юг или на север, открито място, усоя и др.), но последовател-ността на цъфтежа им никога не се променя. При това меж-ду цъфтежа на отделните медоноси всяка година протича приблизително еднакво време. Това значи, че ако в дадена местност в определено време цъфне например леската, пче-ларят може предварително да каже кога ше цъфнат ябъл-ките, липата и другите видове растения.

Като едно от най-рано цъфтящите и широко разпро-странено у нас медоносно растение може да се приеме ле-ската. Като установим дните на началното й цъфтене, след това чрез отброяване на дни може да установим кога ще започне приблизително цъфтежът и на другите диви медо-носи. Леската е удобна като изход и за това, защото цъф-тежът ii съвпада е първото пролетно трайно облитане на пчелите.

Така, след леската започват да цъфтят следните ме-доноси:

191'

на 16-ия ден — глухарчето върбата дивата рапица ж ъ л т а т а акация бялата детелина дивата ряпа полското мушкато малината и синята метличина еспарзетата люцерната комунигата розовата метличина градинският чай липата и т. н.

17 21 25 36 39 44 45 50 57 58 63 65 70

Вишнята и сливата започват да цъфтят на 24-ия ден, а ябълката - на 27-ия ден от зацъфтяването на леската.

Последователността в разцъфтяването на растенията е постоянна за дадена местност. К.ато се знае това, пчеларите сами могат чрез ежегодно наблюдение и записване да си на-правят календар за цъфтежа на отделните медоноси в окол-ността на пчелина или в района, където пчеларствуват.

Интересът към пчеларството у нас ежегодно расте. На-ред със създаването на големи обществени пчелини в Д З С и Т К З С много селяни и граждани, служащи и работници, военни и младежи се залавят с пчеларствуване и купуват пчели. Този интерес наложи ДСГ1 „Живснаб" да се заеме и с покупко-продажбата на пчелни семейства, което внесе известен ред и сигурност при покупката на пчели. Покуп-ката на пчели е деликатна работа и само специалистът мо-же да я свърши успешно, защото купуваното пчелно семей-ство в зависимост от сезона, през който става това, трябва да отговаря на известни норми. Нормите, които трябва да се имат предвид, са:

1. Пчелите да са здрави, т. е. да не страдат от някак-ва заразна болест, което се удостоверява от местните вете-ринарни власти със здравно свидетелство, което едновремен-но служи и за пренасяне на семейството в друг район.

2. Семейството да е силно, т. е. през пролетта пчелите му да покриват 6—7 пити и в гнездото да има 6—8 кг мед,

Покупка на пчели

392'

а през есента - 8—9 пити и поне два пъти повече мед. За да се установи количеството на меда, изхожда се от оби-чайната мярка, че една средно изпълнена от двете страни пита съдържа към 3 кг запечатан мед. Когато се купуват пчели в тръвни кошери, което е най-честият случай у нас, през пролетта тръвната общо трябва да тежи към 10 кг, а през есента - 15 до 16 кг. Има недобросъвестни прода-вачи, които измазват тръвната с тежка кал, за дч тежи по-вече, затова добре е за стойността на тръвната да се съди и по вътрешното съдържание — по броя на пчелите. Пчели-те на силното тръвно семейство заемат питите изцяло, дори ги покриват отдолу, а на слабото са събрани към върха и заемат наполовина питите.

При купуването на гол рой (без пити, мед и кошер) пчелите, на кошера трябва да тежат 1 '5—2 кг, за да може да се разчита, че през сезона той ще се изгради гнездо и ще се създаде като нормално семейство.

3. Майките да са млади, не по-стари от две години. Това се установява от количеството и качеството на пилото. Четири пити пило през пролетта, разположено плътно, гово-рят за добра и млада майка.

4. Питите да са светлокафяви и правилно изградени с работнически килийки, без големи търтееви участъци. Черни-те пити говорят за старо гнездо.

5. Кошерите да са здрави и запазени и точно изра-ботени.

Най-добре е пчели да се закупуват през пролетта. То-гава гнездата са по-леки, имат по-малко пчели и мед, а и времето е по-хладно и няма опасност от стръсване на пи-тите и з а д у ш а в а н ^ на пчелите при предстоящото им прена-сяне. Същото се отнася и за семейства в тръвни (техника-та на пренасянето и на двата вида кошери е описана в от-дела „Подвижно пчеларство") .

Подреждане на кошерите

След окончателното избиране и подготовка на мястото за пчелина и купуването на пчели идва третата грижа на пчеларя — да подреди кошерите на пчелинната площадка. Ако пчелинът е малък и се състои само от няколко кошера, този въпрос не представлява особена трудност. Според мя-стото, с което се разполага, кошерите се нареждат в един или два реда, с еднаква посока на прелките на юг или юш-

13 Рък. по пчеларство 193

изток. Тук не съществува опасност пчелите да се заблуж-дават поради голямата възможност да се създаде рязко разнообразие за всеки кошер — да се боядиса в разли-чен цвят всяка фасадна страна на кошера, да се посади раз-лично по вид и големина дърво или храст, изобщо да се даде на кошера самостоятелен и неповторим вид, който улеснява пчелите в тяхната ориентировка.

По-другояче стои въпросът за подреждането на кошери-те при големите пчелини, каквито в повечето случаи са об-ществените такива на Д З С и ТКЗС и някои частни пчелини. За подреждането на такива пчелини е необходимо повече място, средно 30—40 кв. м на пчелно семейство заедно с пчелинните постройки.

ft ft ft ft f t

ft ft ft ft

ft ft ft ft

0 ft ft ft ft ft ft ft ft

Шахматно нареждане на кошерите

За да се улеснят пчелите при намиртне на своите коше-ри, да се намали тяхното блуждаене и влитане в чужди ко-шери и да се избягнат рисковете от загуба на майката след брачния полет, трябва да се спазва следното:

1. Д а се разполагат кошерите по-разнообразно. 2. Д а се боядисват фасадните ' стени на прилетните

дъски в различни цветове и в съчетания от тях. 3. В пчелина' да има дървета и храсти с различен вид

и големина, така че всеки ъгъл на пчелина да има отделен изглед, т. е. теренът на всеки кошер или група от кошери да се различава от другия.

Има два начина за разполагане на кошерите в пчели-на — в редове и на групи. При редовото подреждане коше-

194'

рите се поставят на 4 м ред от ред и на 6 м кошер от кошер в шахматен ред.

При групово разполагане на кошерите между групите трябва да има не по-малко от 10 м, а в групите могат да се

. С. 6 6 Л сЬ - « а о - / > А , - Я - р - 9 ? ?

l t> i А ч . - а а с̂ р о - п 0 * - Р <Х. jC>

т *

А Л о - У ч А о

Д А А - п о о ' - а а - а

Групово нареждане на кошерите

поставят 2, 3, дори 4 кошера по на 1 м разстояние един от друг с прелки, обърнати на различни страни.

Трябва да се има предвид, че колкото по-разнообраз-но е разположението на кошерите, толкова по-малко пчели-те се з аблуждават и по-рядко влитат в чужди кошери. Гру новото нареждане на кошерите улеснява много пчеларя при неговата по-нататъшна работа с пчелите.

Преди настаняването на кошерите в пчелина теренът предварително се подготвя и планира, като се отбелязва мя-стото на всеки кошер или на групата кошери. За всеки ко-

* шер се определя площ от 1-5/1'5 м, която се разчиства от тревата, корените и каманаците. Добре е тези площадки да

195'

се посипят с пясък, за да се попречи на израстването на нова трева. Освен това чистият терен пред кошерите и под тях позволява да се следи по-добре всичко онова, което се изхвърля от пчелите, и не дава възможност на влечуги, жа -би, мишки и др. да свиват гнезда под тях.

Ако случайно теренът на пчелинната площадка е стръ-мен, необходимо е да се изравни и да се направят успоред-ни тераси, което улеснява работата на пчеларя и позволява по-добро загряване на почвата. Топлата и суха почва под кошерите е важно условие за доброто развитие на пчелните семейства.

Ако кошерите са без крака, на отбелязаните места се забиват по 4 колчета с височина над земята около 25 см. Колчетата се набиват така , че всяко да падне на ъглите на кошера. За правилното набиване на колчетата добре е да се направи една дървена рамка, чиито вътрешни размери да отговарят на външните размери на кошера. Рамката се по-ставя на земята и по нейните ъгли се забиват колчетата. Нивото и тяхната точност се проверява чрез едно запасно дъно с оглед кошерът да стои леко наклонен напред в по-сока на прелката.

Всичко това се прави, за да се издигнат кошерите над земята. Поставени направо на земята, те з адържат влага под себе си, дъната им ще бъдат винаги влажни и дъските скоро ще плесенясат и изгният, и още по-важно — гнездото се охлажда през студените сезони.

Удобно и практично е кошерите да се поставят върху поставки-сандъчета, които се изпълват с. отоплителни мате-риали — сух мъх, слама, парцали и др. — и служат за вън-шно отопление на пчелните семейства.

Поставката представлява сандъче, направено по раз-мерите на кошера, но с височина около 20 см. Тя се поста-вя на ниски крака, около 10 см, за да не опира непосред-ствено на земята.

Пчеларят Сюлейман Омеров от с. Долни Цибър, Лом-ско, не прави отделни сандъчета-поставки за всеки кошер. Негавите кошери са поставени на дървено скеле-скамейки, високи 30—40 см от земята и дълги 4 м. Те го улесняват много при доближаването на кошерите един до друг за под-силване преди главната паша. На тези скамейки Омеров държи и нуклеусите, наредени между редовните семейства. С тези нуклеуси по на 4—6 рамки той подсилва средните по сила пчелни семейства.

196'

При силна горещина през лятото кошерите се провет-ряват добре от всички страни. През зимата, когато отдолу подвява, Омеров обковава скамейката с дървени плотове, напълва ги с отоплителни материали и по този начин за-топля кошерите отдолу. Така обковани, скамейките на Оме-ров представляват също поставки-сандъчета, само че от по-голям размер.

В пчелини, където наред с разборните кошери се от-глеждат пчели и в неразбории — тръвни, — добре е послед-ните да се нареждат между разборните кошери. С това, от една страна, се внася разнообразие в обстановката и, от друга - улеснява се работата по прехвърлянето на тръв-ните в разборни кошери и при подсилването на слаби се-мейства с тях.

За улесняване на записванията в пчелинния дневник, всеки кошер се номерира, като на лицевата страна на ко-шера се заковава емайлирано номерче.

Ако в района на пчелина няма някаква свободна по-стройка, пчеларят трябва да си направи една малка лека дървена барака за пазене на пчеларския инвентар и за из-вършване на работа по-далеч от пчелите — центрофугиране на мед, монтиране на восъчните листове, претопяване на восъчните пити, ремонт на сандъците и др. Бараката тряб-ва да бъде добре сглобена, да няма пролуки, през които пчелите биха могли да се промъкват вътре и да затрудня-ват работата. В бараката се подрежда пчеларския инвен-тар и изкуствените восъчни основи, с каквито пчеларят трябва своевременно да се снабди, както и да организира място за своята почивка.

След като всичко това се извърши, добре е пчеларят да се погрижи и да обогати припчелинния район с нови насаждения от медоноси. За да го улесним в избора на така-ва растителност, даваме кратък списък на медоносните ра-стения и средния добив на мед от 1 декар:

Бяла акация 120—150 кг Ж ъ л т а акапия 35—40 „ Трънкосливка 4—5 „ Гледичия Гречиха Комунига Ива

2 5 - 3 0 6 8

2 0 - 4 0 1 5 - 1 8

Бяла детелина 1 2 - 1 5

197'

Липа 100-120 Люцерна (неполивна) 3—5 Люцерна (поливна) 30—35 Малина 5—7 Слънчоглед 4—5 Рапица 6—8 Фацелия 25—50 Цикория 10-12 Еспарзета 15—20 Памук (поливен) 20—30 Памук (неполивен) 7—10 Кориандър 8—10 Слива, череша, ябълка 2—3

Vli. С Е З О Н Н И РАБОТИ С. ПЧЕЛИТЕ

Техника на работата с пчелите

Пчеларството е занимание, към което трябва да се при-стъпва с любов и търпение. Понеже тук се работи с живи същества, както при работата с другите домашни животни, преди всичко трябва да се познават инстинктите и навици-те на пчелите.

Мнозина се плашат от пчелите. Бръмне ли пчела край главата им, те са готови да бягат, вдигат ръка, махат, бра-нят се. А тъкмо така не трябва да се постъпва. Пчелите не са толкова страшни, стига да знаеш как да се отнасяш с тях. Затова решеният да се посвети на пчеларство трябва да знае и всякога да прилага техниката за работа с тях.

Преди всичко с пчелите трябва да се работи сръчно, уверено и бързо, но спокойно, внимателно, за да не се драз-нят. Раздразнените и разярени пчели могат да създадат до-ста неприятности на 'пчеларя .

Освен от несръчно пипане пчелите се дразнят и от раз-личните силни миризми, като лошия човешки дъх, ракията, чесъна, човешката пот, силно парфюмираните сапуни и по-мади и др. Затова пчеларят е длъжен да ги избягва. Дъл-гите коси и бради, в които пчелите могат да се заплетат, също дразнят пчелите. Не трябва да се стои и пред прел-ката па кошера, защото се пречи на летенето на пчелите, губи се ориентацията им, особено като се връщат от полето тежко натоварени. Д а се тича по пчелина, да се говори ви-соко и се правят резки движения също не трябва да се до-пуска. Случайните, дори леки удари по кошера с някой от инструментите — рамкоповдигач, пушалка, нож и др. — също раздразват пчелите.

Особено се дразнят и озлобяват пчелите от миризмата на смачкани пчели и още повече на пчелната отрова. Затова при ужилване ужилилата пчела трябва да бъде убита, жи-лото извадено с нокти, щипци или нож, а мястото да со

199'

натърка с маточина, лимонов сок, градински чай или друго благоуханно листо или добре да се промие със студена вода. За да бъде замаскирана пчелната отрова, ухапаното място може да бъде подпушено с пушалката с няколко струи дим. Остави ли се ужилилата пчела да отлети, тя продължава да пречи на работата и озлобява останалите пчели.

Трябва да се знае, че не всички пчели са особено раз-дразнителни. Например сивата кавказка пчела е много ми-ролюбива и с нея дори неопитният пчелар може да работи без було (мрежа) .

За работа с пчелите пчеларят трябва да има отделно облекло. Трябва да се избягват черни, тъмни, космести и грапави дрехи, по които при кацане пчелите се уплитат и закачват крачката си. Д о б р а дреха за работа в пчелина е бялата или светла платнена риза, стегната около врата и ръкавите, за да не могат да се вмъкват пчелите. Крачолите на панталоните също могат да се притегнат, защото често пчелите се вмъкват и отдолу и случайно притиснати, пускат в действие жилото си. Още по-практични са направените от светъл док гащиризони, като тези, които се използуват от механици, мотоциклетисти и др.

Пчелите се дразнят още когато гнездото им бъде оста-вено открито продължително време; когато кошерът се от-варя и гнездото се разбутва във ветровито или бурно вре-ме или след валежи; когато пчелите са гладни — през вре-ме на оскъдна паша; когато главната паша се прекрати вне-запно; когато надава жаловити звуци някоя леко притисна-та пчела или особено тревожно бръмчат и се суетят отделни пчели и др.

За да се укротят раздразнените пчели, се използуват: 1. Пушек (дим) от материали, които не дават отблъск-

ваща миризма (памучни парцали, гнила дървесна маса, су-хи дървесни гъби, сух говежди тор, слама и др.) .

2. Чиста хладка вода, с която раздразнените пчели се пръскат чрез специални пръскалки (пулверизатори). При пръскането водата трябва да пада върху пчелите като во-ден прах, а не на едри капки.

3. Пет %-ова карболова вода, в която се потапя парче тъмно платно и се покрива с него гнездото при прегледа му. Поради острата миризма на карбола пчелите се дръпват на-долу и пчеларят работи по-лесно. Пчелите-крадци също се прогонват от карболовата миризма.

200'

4. Ако семейството е много възбудено и нито едно от горните средства не помага, тогава то се затваря и рабо-тата с него се преустановява за другия ден. Работата с възбудени и разярени пчели е много трудна и при нея съ-ществува опасността в силната суматоха да бъде притисна-та и убита майката.

Когато се прави преглед на пчелните семейства, тряб-ва да се спазват някои основни правила, които улесняват работата.

Преди пчеларят да се отправи към кошерите, той тряб-ва да си приготви необходимите за работа принадлежности: разгорена пушалка, рамкоповдигач, пчеларско було (мре-ж а ) , пчеларска четка, метличка, които се слагат в работно-то сандъче, както и материали за поддържане на пушалка-та. Взима се и преносното сандъче за рамките. Ръцете се измиват добре със сапун и се облича чиста работна дреха. Пчеларят е длъжен да поддържа лична хигиена и да не допуска от него да лъхат неприятни и отблъскващи мириз-ми. За защита на лицето от ужилвания на главата се слага пчеларското було, чиято мрежа стои вдигната, ако пчелите се държат спокойно, и се спуща, щом се забележи някаква възбуда всред тях.

Оглеждайки семейството, пчеларят застава отстрани или отзад на кошера с оглед да не се ослепяват очите му от косо падащите слънчеви лъчи, което е особено важно при работа с булото.

Пристъпвайки към самия преглед на семейството, най-напред пчелите се подпушват леко през прелката с две-три струи дим. Изчакват се 2—3 минути и се сваля капакът на кошера, отстранява се възглавницата, откриват се платното или иадрамъчните дъсчици, които покриват гнездото, и от-веднъж се пуска струя дим върху всички рамки. След това гнездото отново се покрива.

Предварителното подпушване предизвиква пчелите да напълнят гушките си с мед. Това ги прави по-спокойни и миролюбиви.

След укротяване на пчелите по такъв начин пчеларят започва от края на гнездото откъм пределната дъска да разгръща платното или да маха една по една иадрамъчни-те дъсчици и да вади отделни рамки.

Краищата (ушите) на рамките, които лежат на фалцо-« вете на кошера, обикновено са заклеени с прополис. Тук на

помощ идва рамкоповдигачът, с който леко се подемат уши-

201'

те на рамката и се отлепя на място. След това тази р а м к а се хваща за двата края на горната летва и се измъква бав-но нагоре и малко към противната страна, за да не се тър-ка о съседната пита. Извадената рамка се държи с двете

ръце отвесно, както стои в гнездото, на височина на очите-За да се прегледа другата страна, рамката се обръща така,, че горната и летвичка да застане във вертикално положе-ние, и около пея като около ос се завърта, докато се п о к а ж е непрегледаната страна. Прегледът на питата може да се из-върши и в това положение, но по-удобно е да се завърти; рамката така, че горната н летвичка, която се държи с две-те ръце, да дойде на мястото на долната. Ако не се спазва това положение на рамката и се държи хоризонтално или наклонено, прясно нанесеният мед на питата може да се из-сипе от килийките и да предизвика кражба в пчелина, а и самата пита да се откъсне.

Рамката трябва да се държи над отворения кошер, за да не паднат случайно някои млади пчели на земята, а дори и майката, ако тя се намира на преглежданата пита. В ъ в всеки случай рамки с пило не трябва да се държат дълго на открит въздух, защото пилото може да простине или хра-ната му да се изсуши.

Д а се запомни добре, че не трябва да се откриват Много рамки отведнъж, а само по една-две, като върху пре-гледаната част веднага се слагат надрамъЧвите- дъсчици или се покрива с друго платно, като открити остават само пре-глежданите рамки.

г

Начало на разбор на гнездото

202'

Всеки път преди изваждане на нова рамка в дълбочи-ната на междините се пуска неголяма струя дим. С пушека обаче не бива да се злоупотребява, тъй като пчелите се безпокоят и от него, разпълзяват се по кошера и докато дойдат в нормално състояние, минава доста време. С това се забавя редовната им работа в полето и тази в кошера.

Ако трябва да се освободи някоя рамка от пчелите, служим си с пчеларската четка, която може да се замести с някое гъше перо или крило, или пък с гъста клонка. Опит-ният пчелар освобождава рамката чрез стръсване на пчелите, но този начин не е за начинаещи пчелари, тъй като при липсата на навик и упражнена ръка могат да ударят рамката в стените на кошера, да предизвикат откъсване на питата и други неприятни последици.

При прегледа на неразбории ко-шери тръвни — трябва да се взимат същите предпазни мерки. Цялостен преглед на пчелно се-мейство в тръвна не може да се извърши, но все пак може да се Гнездо на тръвен кошер види нещо. За целта, след като тръвната бъде подпушена, тя се обръща нагоре, държи се между коленете или се закрепва на специална тринога. Вни-мава се питите да останат в отвесно положение, тъй като при много топло време те могат да се наклонят и да се откъснат, да потече от тях мед, да се нарани пилото или да се притисне майката .

За да може да се погледне навътре, между самите пи-ти. с леко почукване откъм върха на конуса нагоре към от-вора пчелите се изкарват на края на питите, които се раз-тварят с ръце, и се прави прегледът.

Видове прегледи на пчелите

Познавайки биологията на пчелите и техните навици на живот и работа, пчеларят се вмесва в пчелното семей-ство, за да насочи неговото правилно и максимално разви-тие и чрез това и максимално да го използува. Тази намеса

изразява в редица мероприятия, по-главни от които са: Преглеждане на пчелните семейства. Пчелните семей-

ства се преглеждат, за да се установи състоянието им и

203'

при нужда да се подпомогнат, като се отстранят всички не-редовности и се направи необходимото за правилното им развитие.

Всяко преглеждане на семейството внася известно без-покойство у пчелите, пречи на нормалната им работа и я забавя. При по-ниска температура то може да стане причи-на за охлаждане на гнездото, а когато няма беритба, — за нападение от чужди пчели. Поради това прегледи трябва да се правят само при действителна нужда и с предварително набелязана цел.

Прегледите на пчелите биват два вида: външни - ко-гато пчеларят, без да отваря кошера, само проследява да-ли са налице всички външни признаци за редовност в семей-ството, и вътрешни, при които пчеларят отваря кошера от-части или изцяло и прави частичен или пълен преглед на гнездото.

При външния преглед достатъчно е ца се застане от-страни на кошера, когато пчелите летят, и да се проследи как те излитат и се з авръщат в кошера, носят ли прашец или не, има ли пред кошера мъртви пчели, колко и какви са те; не е ли между мъртвите пчели и майката; ако вре-мето е топло, има ли пред прелката пчели, които вентили-рат (това е указание, че вътре в кошера е много задушно); при почукване по плодника, какъв звук се чува отвътре: едногласното и бързо изфучаване е признак за редовност, а откъслечните и тъжни бръмчения са признак за нередов-ност. Тази нередовност може да бъде осиротяване, глад или липса на вода.

Към външния преглед се отнася и оглеждането на външното състояние на кошера — добре ли е затворен, има ли пред него нещо, което да пречи на летенето на пчели-те, и др.

Вътрешният преглед на пчелите от своя страна може да бъде частичен и пълен. Частичен вътрешен преглед пче-ларят извършва, когато го интересува някой отделен въ-прос: налице ли е майката, не е ли тясно гнездото, има ли достатъчно храна и др. При частичният преглед семейството може да не бъде подпушвано през прелката, а само когато бъде открито гнездото с една-две леки отривисти струи се укротяват пчелите и гнездото се покрие с предварително приготвена за целта покривка. Опитните и сръчни пчелари, особено при хубаво време и добра паша, извършват частич-ният преглед без каквото и да е подпушване.

204'

Пълният преглед изисква повече предпазливост пора-ди откриването на цялото гнездо, както и поради продъл-жителността на прегледа, който дразни пчелите. Ето защо преди започване на такъв преглед налага се подпушване през прелката. Няколко минути след подпушването капакът се отстранява и се открива гнездото. Когато надрамъчната покривка е от отделни дъсчици, те се вдигат последователно, като същевременно се преглеждат откритите под тях рам-ки. Ако покривката е цялостна от платно или дъска, откри-ването става без силно дърпане и сътресение, като се под-пушва леко по откритите части на плодника. След вдигане на '-цялата покривка се хвърля бегъл поглед върху цялото гнездо, колко са междините, заети с пчели, и се покрива наново със специална покривка, за предпочитане тъмно па-мучно платно със закована на единия му край тежка букова летвичка. Преди да бъдат извадени рамките за преглед, по-чистват се от клея и восъчните надградки с рамкоповдигача.

Застанал откъм страната на пределната дъска, пчела-рят изважда най-напред нея, почиства я и смита попълзе-лите пчели в гнездото, след което я затваря в преносното сандъче, за да не примамва чуждите пчели. Сега в гнездо-то остава празно място на пределната дъска. Първата пре-гледана пита се поставя на това свободно място, а всяка следваща на мястото на предхождащата я. Така се пре-глежда цялото гнездо. При ваденето на всяка пита пчелите се подпушват много леко. На останалото празно място след привършване на прегледа се поставя пределната дъска, та-ка че при следващия вътрешен преглед пчеларят застава от другата страна на кошера, т. е. пак откъм пределната дъска.

Когато през време на прегледа се налага пререждане на питите, отделните пити се освобождават от пчелите и временно се поставят в преносното сандъче, докато се от-крие мястото, където следва да бъдат настанени. Това е предпазна мярка срещу възможното възникване на кражба

Поради важността на майката за пчелното семейство в повечето случаи на прегледи пчеларят иска да я види. Действително присъствието на майка във всяко пчелно се мейство е наложително, необходимо, това обаче не значи, че при всеки преглед трябва да се търси и види майката. При силно пчелно семейство, където майката е отрупана с много пчели, тя мъчно може да бъде открита. В такива слу-чаи достатъчно е да бъдат налице признаците на нейното

205'

присъствие. Тези признаци са: спокойна и усилена работа в семейството, усилен принос на цветен прашец, присъствие на работническо пило — яйца и личинки. Ако между яйцата има изправени, това показва, че яйцата са снесени същия ден и че майката е налице.

Когато се налага да се види майката, тя трябва да се търси по питите с прясно снесени яйца или, изобщо казано, по средните пити с пило. Майката може да се намери по-лесно, когато пчелите са па паша, отколкото надвечер, след прибиране на пчелите, или сутрин, преди излитането им. Върху самата пита майката трябва да се търси по устано-вения ред, а не така повърхностно и случайно. Най-напред погледът се спира на долния ляв ъгъл на питата и се дви-

жи успоредно на долната лет-ва на рамката надясно, вдига се успоредно на дясната стра-нична рамка на около 7—8 см и се движи наляво пак успо-редно на долната летва, после пак нагоре 7—8 см, надясно, нагоре, наляво и се спира в горния ляв ъгъл на питата. Погледът се движи бавно и пи-

Посока на погледа при търсене тата с пчели се преглежда на майката внимателно.

Често пъти въпреки грижливото търсене на майката, особено при силни семейства, тя не може да се открие. То-гава в средата на гнездото се поставя една празна, добре изградена пита, напръскана чрез пулверизатор със захарен сироп или разреден мед. Ако в семейството има майка, на другия ден тя ще се намери там, заета в засеменителна ра-бота. Улеснение за намирането на майките представлява бе-леженето им с цветни бои, за което ще говорим при отглеж-дането на майки.

Младите майки, като по-пъргави, се намират по-труд-но. Трудно се намират и майките в тръвни-кошери.

Шо се отнася до броя и времето за прегледи на пче-лите, може да се подчертае, че външните прегледи трябва да бъдат по възможност по-чести, тъй като те са нераздел-но свързани с опазването на пчелите и пчелина. Тези пре-гледи трябва да се извършват както при летеж на пчелите и усилена беритба, така и през горещо, сухо и безберитбе-но време. Външни прегледи на пчелите могат да се правят

206'

през всички сезони на годината. Зимните външни прегледи телят да се осигури пълно спокойствие на пчелите, за да може зимуването им да протече по-спокойно и правилно. Зимното спокойствие на пчелите се осигурява, като в пчели-на има достъп само отговорният пчелар, когато в пчелина не влизат домашни животни и птици, които могат да нане-сат на зимуващия пчелин големи пакости, когато надвиснали клони от околните дървета не чукат по кошера, люлени от вятъра , когато в пчелина няма мишки, които обикновено свиват гнезда под кошерите на сушина и с постоянното си църтене и писъци силно безпокоят пчелите и т. н.

Обратно, вътрешните прегледи трябва да бъдат сведе-ни до минимум, защото, както вече казахме, те най-много 'безпокоят пчелите и спират тяхната работа за повече вре-ме. Колкото по-рядко безпокоим и разбутваме пчелното гнез-до, толкова по-добре за пчелното семейство. Затова редов-ните и наложителни прегледи се свеждат до следната схе-ма : първи осведомителен пролетен преглед, главен пролетен преглед, преглед при слагане па магазините и предесенен преглед. При тези прегледи става пълен и основен разбор на пчелното гнездо. Останалите прегледи не са задължи-телни, правят се на отделни семейства и имат непостоянен характер с оглед на целите, които се преследват.

При всеки преглед пчеларят трябва да отбелязва в пче-линния дневник състоянието на семейството и промените, които са предизвикали предишния преглед, както и проме-ните. настъпили със сегашния преглед. Отбелязва също и впечатленията си от индивидуалния характер на семей-ството.

Очистително облитане на пчелите

През зимата поради продължителните студове пчели-те не правят своето ежедневно облитане. А консумацията на храна продължава , за да се поддържат животът на пче-лите и температурата в гнездото. При това положение дебе-лите им черва се препълват с остатъци от храната, тъй като пчелите никога не се прочистват вътре в кошера. Те очак-в а т първия слънчев ден с температура на въздуха до 12— 14°. за да излетят и да се прочистят на открито. Пчелни

семейства, които са с лоша храна, (манов мед или вкиснал мед поради високо водно съдържание) , страдат от диария,

207'

не могат да се удържат до настъпването на топло време, прочистват се в гнездото си и го зацапват .

Топли и слънчеви дни, подходящи за прочистване на пчелните семейства, у нас обикновено настъпват през март, но често и през февруари. Това създава условия за зиму-ване иа пчелните семейства на открито. Не липсват обаче у нас и случаи, както в по-северните страни, на продължи-телни студове, които могат да наложат изкуственото обли-тане на пчелите, т. е. стайното облитане. По тези причини пчеларят трябва да следи времето и да държи сметка за об-литането на пчелите му, ако не иска те да бъдат обхванати от диария. При появяването на изгледи за затопляне пче-ларят трябва да подготви пчелина си за облитане на пче-лите и сам да присъствува на него. Ако в пчелина има още сняг, той трябва да го изчисти около кошерите, особено пред тях; ако това е невъзможно, тогава снегът се покрива със слама, дървен талаш, сено, стари вестници и други не-потребни хартии. Това е необходимо да се направи, защото всяка пчела, к(^ято при облитането си кацне на снега, изсти-ва и остава на място мъртва. Едновременно с подготовката на мястото около кошерите свалят се и тенекиените пред-пазители от мишки от прелките, почиства се внимателно с тънка пръчица входът на кошера от умрелите пчели и дру-ги отпадъци, които затрудняват излитането на пчелите. Та-ка почистени, прелките се прихлупват с прилетната дъска (ако е сгъваема, на панти) или се засенчват със специални други дъски, за да не предизвикат слънчевите лъчи преж-девременно излитане на пчелите, когато температурата е още ниска и неподходяща за това. След тази подготовка пчеларят изчаква деня на най-силно затопляне, като откри-ва прелките за свободно излитане на пчелите.

Излитането на пчелите започва постепенно. Отначало от по-силните и добре затоплени кошери излитат единични пчели, но малко по малко броят им се увеличава и пред и около кошерите настъпват оживление и летене като при рое-не. С весело бръмчене пчелите хвърчат главно пред коше-ра и отделни пчели кацат по околните предмети или земя-та. Това облитане продължава около един час, след което пчелите постепенно се прибират в кошерите, а пчеларят на-ново поставя предпазителите от мишки.

Когато при някой кошер облитането не става по опи-сания начин, пчелите му излитат единично и няма веселото дружно бръмчене, характерно за пролетното облитане. кац-

208'

палите по кошера пчели блуждаят пеориентирано, пълзят, като че ли търсят нещо, всичко това говори за нередовност в семейството. Такъв кошер трябва да бъде отворен и про-верен. Ако ниската температура не позволява прегледът да се извърши на място, кошерът се внася в затоплена стая и там се проверява и отстранява нередовността.

Други пък семейства, въпреки всички признаци на ре-довност, забавят облитането си, не излизат масово. Такива кошери не бива да ни смущават, защото това говори, че храната им е напълно качествена, гнездото добре затопле-но и пчелите не изпитват нужда от облитане. Разбира се, такова неизлитане може да се наблюдава и при слаби се-мейства или нередовни такива. При почукване по плодника те отговарят откъслечно, слабо, но продължително с бръм-чене, прилично на виене. Такива семейства също трябва да се проверят.

Ако при някои кошери няма облитане и при почукване не се отговаря, това значи, че семейството е загинало. Този кошер се отваря и се установява причината на загива-нето му.

Стайно облитане на пчелите

Понякога в продължителни и тежки зими, когато пче-лите дълго нямат възможност да излетят и се прочистят, а и в кошера има повече влага и храната не е доброкачестве-на, у някои семейства може да се предизвика диария, която е гибелна за пчелите.1 Също така през зимата може да ста-не нужда от намеса в гнездото за изправяне на някоя не-редност, за което навън няма възможност. При такива слу-чаи, за да се помогне навреме на семейството, се прибягва до стайното облитане на пчелите.

Стайното облитане на пчелите се състои в създаване на възможност пчелите да се облетят през зимата в стайна обстановка.

Техниката на стайното облитане е следната: Подготвят се предварително две съседни стаи — пър-

вата с температура до 15°, в която зимното пчелно кълбо

1 Такава у нас беше зимата на 1953/54 год. В много райони в страната, особено в Коларовградски и Русенски окръг, на много места пчелите не можаха да излязат на облитане повече от 100 дни.

14 Рък. по пчсларство 209

да се доведе до разкъсваме, и втората — с температура до 25-27° , в която да стане облитането.

Семейството, на което предстои да се проведе стайно облитане, се внася от вечерта в първата стая, където то пренощува. На другия ден то се внася във втората стая, на която предварително сме покрили прозорците с марля. Тем-пературата в стаята е до 27°. То се поставя в средата с прелка към прозорците, разтваря се гнездото и прелката се отваря докрай. Подготвени от температурата в предната стая, пчелите бързо излитат, и накацват по марлите па про-зорците, където се прочистват.

През това време може да се извърши и всяка мани-пулация в гнездото: да се подмени храната, ако е недобро-качествена, да се придаде майка, ако семейството e. осиро-тяло, да се присъедини осиротяло семейство към редовно такова (за което и двете семейства трябва да са вътре в стаята) и т. н.

Пчелите обикновено остават час-два навън от кошера и постепенно се прибират. Когато пчелите навън намалеят, смитат се с четка от марлята в някакъв съд и се изсипват на прилетната дъска. В това време постепенно се затъм-няват прозорците, като се покрият с черно платно, като се оставя само една малка осветена част, чиято светлина пада върху прелката. За да се постигне по-лесно това, добре е кошерът да се издигне на височината на тази светлина сре-щу прелката. Полека-лека пчелите се прибират и кошерът се успокоява. След това кошерът се затваря и се изнася в предната стая, където остава до другия ден, като темпера-турата в стаята постепенно спада. След това кошерът се изнася навън на старото му място.

Ако се забележи, че някои пчели пе излизат самосто-ятелно за облитане, добре е те да се изсипат на прилетната дъска или на някой чаршаф отстрани.

За да увеличат площта за облитане и кацане, някои пчелари простират в стаята допълнително по един-два чар-шафа, накацалите пчели по които после изсипват направо в гнездото и по този начин си спестяват време.

Най-добре стайното облитане се провежда между 9 и 15 часа. В никакъв случай да не се пристъпва към него след 15 часа, защото няма да се получат търсените резул-тати поради краткото време.

210'

Първи осведомителен преглед

След пролетното облитане на пчелите следващата важ-на задача на пчеларя е провеждането на първия осведоми-телен преглед. Случва се и при добре зазимени и подредени пчелни семейства да има загуби на майки, изчерпване на хранителни запаси, голям подмор на пчели, дори загиване на цели пчелни семейства като резултат на несполучливо зимуване.

От друга страна, в края на зимата, обикновено през втората половина на януари и началото на февруари, се явява ново пило. За неговото опазване и развитие пчелите изразходват много храна (мед и цветен прашец) за из-хранването му и за да го топлят. Също така дневната кон-сумация при липса на пило не е много голяма — 20~30 г , -докато при наличност на пило се покачва на 50—100 г. Ня-мат ли пчелите достатъчно храна и не могат ли да затоп-лят добре пилото поради обширното гнездо, появяването на пило закъснява или се явява в малки размери. С това се забавя общото развитие на семейството. Следователно мно-го е важно да се установи навреме как са прекарали пчел-ните семейства късната есен и по-голямата част от зимата и дали някои от тях не се нуждаят от бърза помощ.

През зимата по правило вътрешен преглед на пчелни-те семейства не се прави, тъй като пчелите са в зимен по-кой, на кълбо, при разкъсването на което те могат да за-гинат. В краен случай единични проверки (прегледи) мо-гат да се извършват най-бързо при хубави и топли дни през зимата, когато външната температура не е по-ниска от 12°. Пчелното кълбо прилича на инкубатор, където съ-ществува постоянно определена температура, поддържана според нуждата от самите пчели. Измени ли се тази под-държана от пчелите температура, в семейството се явява разстройство както за възрастните пчели, а още повече за пилото и майката.

Затова трябва да се изчака някой февруарски или мартенски топъл и тих слънчев ден, когато набързо да се отворят онези кошери, за които има основание да се съмня-ваме, че са настъпили някои нередности по нашите бележки и наблюдения.

От само себе си се разбира, че съществуващите зато-плителни мерки остават, дори могат да бъдат подобрени и разширени. След това наклоняваме кошера малко напред

211'

и предната част на дъното, като изваждаме клиновете и го почистваме от всички отпадъци, каквито по това време има в изобилие и в най-благополучно зимувалото семейство — умрели пчели, отпадъци от питите, мухъл или лед. Дъното се закрепва наново, мишите предпазители се оставят на мя-сто и прелката се притваря според силата на пчелното се-мейство. Въобще сега не може да и става и дума за отзимя-ване, а напротив, необходими са подобряване на затопли-телните материали и засилване на защитните мерки.

При осведомителния преглед можем да се натъкнем на най-различни случаи. При семейства в добро състояние се виждат голям брой пчели-работници, достатъчни площи с мед, мухъл по питите няма или ако има малко, той е по краищата и отдолу. По дъното отпадъците са малко. Такива семейства не се нуждаят от нищо друго освен от почиства-не на дъната и подобряване на отоплителните материали. При други пчелни семейства ще се намери видимо всичко в ред, но нито следа от пило. Причината за това може да бъ-дат хладно гнездо, стара майка, простудена майка или пъл-на липса на цветен прашец. На такива семейства гнездата се стесняват, дава се прашец и се затоплят по-добре, като се оставят под наблюдение 10—15 дни. Тогава, ако пак лип-сва пило, предприема се подхранване с рядка храна на мал-ки порции. Не се ли яви пило, пристъпва се към смяна на майката, която по някакви причини е станала негодна.

В някои пчелни семейства се констатират силно нама-ление или съвършено изчерпване на запасите от храна. На тях се дава веднага храна, за предпочитане мед на пити или твърда храна (кърмова маса) . Другаде ще се види доста-тъчно храна, но съвършено малко пчели и липса на пило или незначително количество такова. Тук се извършва сил-но стесняване на гнездото и подсилване на отоплителните материали. При семейства, в които още при отваряне на гнездното се установи силна възбуда всред пчелите, които при това не заемат плътно междините, а са пръснати по пи-тите, а също липсва и пило, заключава се, че тук има оси-ротяване —• загиване на майката през зимата. На такива се-мейства сега може да се помогне, като им се придаде една от запасните майки. Придаването на запасната майка се извършва най-сполучливо с рамка-клетка, в която по това време може да се събере цялото запасно семейство от нук-леуса. Рамката-клетка се поставя в средата на осиротялото семейство и след няколкодневно престояване се извършва

212'

обединяването на двете семейства направо, без никакви дру-ги предпазни мерки. По същия начин се постъпва и със се-мействата-търтовки. Присъствието на майка и пило, макар и затворени в рамката-клетка, действува върху търтеевото семейство и пчелите-кърмачки изостават търтовките, започ-ват да хранят през мрежата майката и при освобождава-нето й от рамката-клетка лесно я приемат.

В установените най-тежки случаи — пълно разстрой-ство и отслабване на пчелните семейства независимо от как-ви причини ~ се пристъпва към разформироването им; при загинали или безнадежно отслабнали от болести или други причини семейства пчелите — колкото ги има живи и умре-ли, - както и цялата смет и малоценни предмети от кошера се изгарят, питите се претопяват, а кошерите се обеззара-зяват.

Подхранване на пчелите

Обикновено при благоприятни условия за летене и нор-мален цъфтеж в природата пчелите сами намират храната си. В повечето случаи от тази свободно намирана храна, водени от инстинкта си за по-късния продължителен пе-риод без паша, пчелите отделят значителни количества като запасна храна, която складират в гнездата си.

Може да се случи обаче времето за събиране на за-пасна храна да премине, без пчелите поради една или дру-га причина да са успели да съберат необходимата им за-пасна храна.

При това положение на първо време пчелите отслабват силно, което ще рече, че животът им се поддържа за сметка на собствените им телесни тъкани. Това се отразява на ця-лото семейство, чиито брой на пчелите започва видимо да намалява поради масовото измираме; площите с пило също намаляват поради липсата на храна за изхранване на пи лото. При по-продължително гладуване настъпва гладна смърт за цялото семейство.

Отслабналите от липсата на достатъчно храна пчели п пчелни семейства са повече изложени на заболявания, не-приятели, вредители и студ и се числят към непродуктивни-те семейства, които не дават никакви добиви на пчеларското стопанство.

За подпомагането на такива гладни семейства или за подкрепяне и подсилване на отслабналите пчеларите са въз-

213'

йриели практиката да ги подхранват с мед иди с негови за-местители.

Освен за попълване на хранителните запаси в гнездата или за подмяна на недоброкачествената храна (манов мед) подхранване на пчелите се прави и за подбуда на семей-ството към по-усилено засеменяване на майката н отглеж-дане на повече пчели, за дресиране на пчелите за опраш-ване на слабо посещавани от тях селскостопански расте-ния, още и с лечебни цели.

Подхранването за попълване на хранителните запаси се нарича подхранване по необходимост, или обикновено; за увеличаване на пилото — подбудително; за насочване на пчелите към определени растения — дресировъчно, а за ле-куване — лечебно (с лечебни сиропи).

При всички видове подхранвания най-добрата храна, която може да се употреби, е естествената — медът, - но при липса на такава се прибягва до неговите заместители.

Подхранване по необходимост

Така се нарича подхранването на пчелите, което се из-вършва, за да бъдат спасени от гладна смърт или за да се подсилят запасите им от храна в гнездата.

Най-доброто и лесно подхранване става с пити със за-печатан мед, пазени на склад за такива случаи или взети в момента от други, по-силни с храна пчелни семейства. Съ-щото се отнася и до цветния прашец. Такива пити просто се поставят разпечатани или не в гнездата на нуждаещите се семейства. За да не охладят пчелното гнездо, питите, взети от склада, трябва да престоят една нощ в топла стая.

Една напълно заета с мед Дадан-Блатова гнездова пита съдържа към 3 5 кг мед, или в кв. дециметър медова пита - около 300 г мед. Ако примерно следва да дадем на едно пчелно семейство наведнъж 4—5 кг мед, а имаме за-пасни медови пити с по 3—4 кв. дм мед във всяка, трябва да му дадем 4—5 такива пити, разбира се, след като изва-дим от гнездото празните му пити.

За провеждането на такова подхранване необходимо е всеки пчелин да се запасява с голям брой медовн пити. За-пазването на тези пити от повреди и мухлясваме трябва-да става в здрави сандъци или шкафове в сухи и проветриви помещения.

214'

Подхранването с медови пити може да се извърши през всяко време на годината, като при опасност от въз-никване на кражба между пчелите се дават неразпечатани.

По-малко подходящ за подхранване от медовите пити е кристализиралият, или течен нектарен мед. По правило с него трябва да се подхранва само когато пчелите не могат да излитат, защото миризмата му подбужда и подтиква пче-лите към кражба , затова трябва винаги да се дава в хра-нилка. С листен манов мед би могло да се подхранва в огра-ничени размери, и то само през сезони, когато пчелите мо-гат свободно да излитат — късна пролет и лято, - защото за поемането и смилането му пчелите се нуждаят от повече вода, която трябва да си набавят отвън ли от кошерната поилка (хранилка) . Освен това в дебелите им черва се на-трупват много несмилаеми остатъци от храната и пчелите трябва да имат възможност да се прочистват навън при ле-тене. През другото време — ранна пролет, късна есен и зи-ме — мановият мед е вреден като пчелна храна, защото пре-дизвиква диария и голяма смъртност между пчелите.

Сравнително добър заместител на нектарния мед е обикновената (цвекловата) захар, приготвена като тесто или сироп според това, в какъв сезон ще се използува. За да им се придаде по-близка прилика с меда, към тях се при-бавят малко мед, обикновена готварска сол и отвара от обични на пчелите растения - маточина, риган, мента, ли-па и др.

Опитно е доказано, че обикновената захар, приготвена като тесто или сироп, е напълно безвредна за възрастните пчели и те преживяват, особено през зимата, добре с нея. Що се отнася до храна за пилото, тя сама не би могла да се счита за пълноценна.

Захар на тесто, наречена още „кърмова" маса или „канди", се приготвя от една част течен или разтопен кри-стализирал мед и четири части пудра захар. За предпочи-тане е медът да е от собствения пчелин, от здрави пчелни семейства. Ако е купуван отвън, преварява се в продълже-ние на 15 мин., след като е бил разреден с 1/3 — 1/2 вода, за да се унищожат всякакви възможни възбудители на за-раза. Медът и захарта се смесват добре на тесто, като към всеки килограм тесто се прибавя по 20—30 г естествен цве-тен прашец. С това се придава на тестото по-голяма хра-нителна стойност. Без мед захарното тесто се приготвя оч 5 части захар, залети с 1 част вода. Този сироп се загрява

215'

на водна баня и се бърка все на една страна с дървена лъжица или лопатка, докато стане на жилава маса. Послед-ното е известно под името „бяло сладко" и може да се за-купи готово от сладкарниците или магазините, които про-дават захарни изделия. Подхранването със захарно-медово или само захарно тесто става, като от него се правят питки от по 400—500 г едната. Питките се увиват в марля (теи-зух) или в чиста хартия, надупчваг се с вилица за отпечат-ване на медовите пити и се поставят по една-две върху гнез-довите рамки непосредствено над пчелното кълбо.

С кърмова маса, или бяло сладко, се подхранва през най-студеното време на годината късна есен, зиме и н ранна пролет, - когато пчелите не могат да се отделят от зимното кълбо, за да поемат течна храна от хранилката.

През останалото време от годината подхранването по необходимост може да се извърши, ако не се разполага с медови пити, със захарен сироп.

Съществуват различни начини за приготвяне на заха-рен сироп, по най-лек е той, ако се свари вода до кипвапе и се налива по малко върху захарта, поставена върху друг съд, и се бърка постоянно, за да се получи пълно стопяване. Съотношението в сиропа за подхранване по необходимост във Всички случаи трябва да бъде две части захар, една част вода. Отношението 1:1 наподобява нектара, а 2:1 меда.

Подхранването със захарен сироп става чрез хранил-ки или чрез наливаме в празните килийки на питите в гнездото.

Нуждата от подхранване с цветен прашец се явява главно през ранна пролет. Ако в пчелното гнездо липсва ми-налогодишен цветен прашец и е невъзможно сами пчелите да го набавят от природата, отначало новото пило се храни от пчелите-кърмачки с телесни белтъчини, отделяни от са-мите тях, което става причина за бързото им изхабяване и умиране. С това и пилото бързо намалява или съвсем из-чезва. Подхранването с цветен прашец по това време е въз-можно само ако имаме запасни пити с такъв или отделно събран цветен прашец.

За разлика от медовите пити питите с цветен прашец трябва да се подновяват всяка година, тъй като престоят дълго вън от пчелното гнездо, цветният прашец лесно се втвърдява или плееенясва (това са живи полови клетки на растенията) и става негоден за употреба.

216'

Цветният прашец може да се събира и от пчеларя чрез изтърсване на цветовете на растенията, които го имат в изо-билие - леска, елша, хвойна, царевица и др., ~ и се съхра-нява в платнени или книжни торбички на сухо и проветриво място или още по-добре в запушени бутилки. При нужда дава се на пчелите в смес с другата храна или отделно в хранилки.

При липсата на естествен цветен прашец на разви тието на пчелните семейства може да се помогне, като се дават негови заместители. Добри заместители на цветния прашец са различните видове май, обезмасленото соево брашно, всички видове брашна от житни и бобови растения, обезмаслено и пълноценно прясно мляко, мляко па прах, кокоши яйца и др. Най-силно подбуждащо подхранване е с медо-прашецовата смес.

Медо-прашецова смес

Медо-прашецовата смес е висококачествена пчелна храна, представляваща смес от мед и прашец, която дава отлични резултати при подхранване с пея през пролетния период за увеличаване на пилото и за подхранване на се-мействата-отгледвачи при извеждането на майки.

За приготвянето на медо-прашецовата смес се изпол-зува цветният прашец, намиращ се в килийките на браку-ваните от здрави семейства пити, събирани с ръка през се-зона или набрани чрез прашецоуловител.

Тъй като у нас малцина са тези пчелари, които съби-рат с ръка цветен прашец или си служат с прашецоулови-тел, остава да се намери прашец по бракуваните пити, къ-дето той е здраво трамбуван от пчелите и изваждането му представлява значителна трудност и загуба на време.

Прашецът се извлича, като бракуваните пити се раз-рязват на тънки ленти през средата на килийките. След това с пръсти се оронват втвърдените парчета цветен пра-шец. Изваденият от питите цветен прашец веднага се раз-мива в равно по тегло количество течен гъст мед.

Събраният чрез прашецоуловител или с ръка цветен прашец най-напред се изсушава на сухо и проветриво мя-сто, на сянка (не на слънце), след това се слага в буркани и се залива с равно по тегло количество мед. Така пригот-

217'

вената медо-прашецова смес се затваря херметически и се пази за употреба при нужда.

Преди храненето на пчелите медо-прашецовата смес се разрежда с вода: на 200 г медо-прашецова смес се при-бавят 100 г вода и 1-5 г готварска сол.

Медо-прашецовата смес може да се дава на пчелите и в хранилка, но най-добре е, ако с обикновен нож се на-мазва върху килийките на празните пити, откъдето пчелите го взимат без остатък.

Медо-прашецовата смес е една от най-силните храни за пчелите, защото, погълната веднъж в медовата гушка, пора-ди различното устройство на органите за събиране на мед и цветен прашец пчелата не може да отдели прашеца от меда и всичко отива за изхранване на самата пчела.

Така хранени, пчелите отделят много „млечице", за-хранват усилено майката и добре отглеждат увеличеното пило.

Кисело подхранване на пчелите

Често пъти въпреки бдителността на пчеларя в меда по питите, оставени за зимуване, пчелите нанасят малко или повече манов мед. Презимувалите на такъв мед пчели, особено ако през зимата не е имало топли и слънчеви дни за облитане и прочистване, често боледуват от незаразна диария, която силно отслабва семейството и те дълго не мо-гат да дойдат на себе си. Такива семейства са слабо про-дуктивни и представляват тежест за пчелина.

В борбата с пчелната диария и често съпровождащата я нозематоза се прилагат различни средства, едно от които е така нареченото „кисело подхранване", използуване ши-роко от пчеловъдите в Алтайския край в СССР.

За киселото подхранване се употребява медов сироп, приготвен от мед и отвара от киселец - 2 части мед с една част отвара.

Отварата се приготвя, като една чиния, пълна с кисе-лец, се залива с 2 чаши вряла вода и се задушва в добре похлупващ се съд, където остава до изстиване на водата на около 35—40°, колкото може да търпи пръстът. Водата се прецежда и с нея се прави медовият сироп в посоченото съ-отношение.

218'

Киселият медов сироп се дава па пчелите три пъти Под ред през три дни по половин литър на семейство.

Напролет сиропът се дава веднага, след като се уста-нови диария в семействата, а наесен през септември — като предпазно средство.

Вместо киселец със същия успех може да се употреби отвара от дива червена къпина или ревен.

Споменатите растения, от които се прави отварата ос-вен ябълчна киселина и захар съдържат в значителна сте-пен и различни дъбилни вещества, които оказват благо-творно влияние върху червата на пчелите, боледуващи от диария вследствие на високото съдържание на минерални соли, особено на солите на основните (алкални) метали ка-лий и натрий, съдържащи се в мановия мед.

Киселото подхранване освен оздравителното действие повишава и жизнената дейност на пчелните семейства.

Пролетен водопой на пчелите

С настъпването на пролетта и увеличаването на пилото нараства и нуждата от вода за пчелите. Тогава консумация-та на вода от всяко отделно семейство може да достигне до половин литър в денонощие. Затова когато през този период времето се захлади по-продължително и пчелите не могат да излитат, положението на семейството се влошава, макар и да има достатъчно храна. За задоволяване на нуж-дата си от вода често пъти пчелите излитат и в неблагопри-ятно време, застиват от студената вода и време и загиват.

Но и в топло време пчелите пак не трябва да се оста-вят да търсят вода от природни източници, защото често те са замърсени, съдържат различни възбудители на боле-сти и могат да станат причина за заболяване на семей-ството.

Затова във всеки пчелин трябва да има постоянно за-редена поилка, контролирана от пчеларя. Водата в нея се поддържа топличка и съответно се подсолява с 0'5% обик-новена готварска сол, за да задоволява нуждата на пче-лите от минерални вещества.

В отдела за пчеларските уреди и пособия ние описахме два вида поилки. При вътрешно поене хранилката може да служи и за поилка или пък водата да се налива в празните

219'

килийки на някоя гнездова пита. Във всеки случай пчелите се нуждаят от вода.

Подбудително подхранване

У нас след прецъфтяване на овощните видове до явя-ването на главната паша обикновено настъпва затишие а беритбата. Макар сравнително по-топло и по-устойчиво, то-ва време се отличава с по-големи валежи. Ако пчелите се оставят без особени грижи през този кратък, но много ва-жен период, ще има застой в развитието им, както и спира-не на градежа им. Пчелните семейства изостават, гнездата им не могат да се попълнят в срока и при настъпване на главната беритба, когато единствено се очаква да се добие онова, за което пчелите се отглеждат, те не оправдават на-деждите. Те наистина могат да наваксат изгубеното през самата главна беритба, по то едва ще стигне да задоволи техните собствени нужди, без да остане излишък за пче-ларското стопанство.

Именно, за да се превъзмогне този кратък временен застой, прилагат се специални мерки, изразени в така наре-ченото „подбудително" подхранване. То се нарича още и „спекулативно", тъй като по изкуствен начин пчелите биват принуждавани към дейност и развитие, за да могат по-късно добре да използуват главната паша, т. е. да станат силни, медосборни. Целта е да се създадат голям брой пче-ли-берачки, които да са на лице в оня важен момент — по-явяването на главната паша, — за да вземат от нея всичко, каквото е възможно.

Подбудителното подхранване се прави по два начина: чрез разпечатване на малки участъци от медови пити и чрез даване на рядък захарен сироп.

Когато се използуват медови пити, постъпва се така: всеки два-три дни зад пределната дъска се поставя една маломедна пита, на която се разпечатва малък медов учас-тък от 100 -150 кв. см. След два-три дни се разпечатва втори такъв участък и т. н. Добре е разпечатаните медови учас-тъци да се напръскат с топла вода, за да се улесни взима-нето на меда от пчелите и пренасянето му около пилото.

Нектарът в повечето цъфтящи пролетни растения има твърде воднист състав, например конският кестен съдържа 75% вода. По-разреденият нектар поради обстоятелството,

220'

че минава през медовите гушки на много пчели от семей-ството, а не само на тези, които са го събирали, за да се сгъсти и превърне в мед, действува силно възбудително на пчелите да захранват по-усилено майката, да отделят пове-че млечице, а с това да отглеждат и повече пило. Тогава пчелите отделят и повече восък и градят по-усилено пити. Затова е прието при подбудителното подхранване да се дава на пчелите изобщо по-рядка храна, най-добре рядък захарен сироп от две части вода и една част захар. В СССР някои видни пчеловъди подхранват подбудително с още по-рядък сироп - 3, дори 4 части вода с 1 част захар.

Захарният сироп за подбудително подхранване се при-готвя, както за обикновеното подхранване по необходимост, само че по-рядък — 2 части вода с 1 част захар. Сега той се дава на малки порции от по 200—300 г наведнъж, най-добре надвечер, за да може през нощта да бъде вдигнат и преработен от пчелите. Даването на сиропа става в хра-нилки над гнездата, за да не се безпокоят пчелите при сла-гането му. Нова храна се дава само след като се види, че предишната е прибрана от пчелите. Обикновено през това време пчелите намират достатъчно цветен прашец, но все пак е полезно да се дават и негови заместители.

При благоприятни условия - добра паша и беритба когато пчелите принасят отвън пресен нектар в по-големи количества, подбудителната храна се намалява, а при слаба беритба и неблагоприятно за летене време се увеличава. При пресилено подхранване може да се получи претъпква-не на гнездата с храна, което намалява площите за отглеж-дане на пило и намалява работоспособността на пчелите. Това от своя страна може да предизвика „роево настрое-ние" и излитането па естествен рой. С това гонената цел — създаването на многобройни пчели-берачки — се осуетява. У нас може напълно да се приложи правилото: или мед, или рой. Двете заедно рядко се осъществяват.

Подбудителното подхранване се извършва с оглед на местните условия за поява на главната паша. Кога започ-ва точно тази паша, се установява с няколкогодишни на-блюдения. Общо може да се каже, че тя съвпада приблизи-телно със започване на цъфтежа (забраняването на паша) на естествените ливади. Или подхранването започва с оглед 30—35 дни от началото на подбудителното подхранване в подхранваното семейство да се появяват първите засилени колони от пчели-берачки, а след 40—50 дни, тъкмо в раз-

221'

гара на главната беритба, техният брой да достигне най-високата си точка. Едновременно с това и независимо от времето подбудителното подхранване осигурява пълното из-граждане на изкуствените восъчни пити, слагани при разши-ряване и попълване на гнездата. Тогава могат да се пред-приемат с успех и други пчеларски работи — отглеждане на майки, изкуствено роене и др.

Заместители и допълнители на цветния прашец

При липса на естествен цветен прашец пчеларите при-бягват до употребата на негови заместители. Науката и практиката са доказали, че пълен заместител на цветния прашец не съществува, но като близки до него, даващи до-бър резултат, могат да се приемат разните видове май — на първо място хлебната, пълноценното и битото мляко, млякото на прах, кокошите яйца, соевото, граховото и шип-ковото брашно и др. За да имат по-пълен ефект, обаче, те трябва да се дават на пчелите в достатъчен примес с есте-ствен цветен прашец, понякога до 50%.

В Съветския съюз, страната с най-напредналото пче-ларство в света, с голям успех се прилага и официално се препоръчва (не само при недостатъчност на цветен прашец в гнездата) пролетното и есенното подбудително подхран-ване да се извършват със сироп, който съдържа 5% обикно-вена хлебна мая.

Подбудителният сироп се приготвя по няколко начина: 1. Две или три части вода се сваряват с една част за-

хар, като сиропът се оставя да кипи 2—3 минути. След това врящият сироп се прецежда през марля. Отмерва се необхо-димата мая — на един литър сироп 50 г прясна мая, слага се в порцеланова или глинена чашка, прибавят се 2—3 чае-ни лъжички ситна захар (на 50 г мая) и с порцелановия или дървения пестник (чукче на хавана) здраво се разтрива, дскато се получи р-^дка катс боза еднородна маса. Ра би-тата мая се налива в прецедения сироп и отново се слага на огъня, за да заври. Загрятата мая кипва буйно и може да прелее от съда, затова трябва да се вари внимателно в дълбок съд. Варенето на сиропа с маята продължава, дока-то бухването на маята утихне, което настъпва след 3~4 ми-нути кипене. Това варене е необходимо, за да се убият дрождите (гъбните ферменти) на маята, които предизвик-

222'

ват кипенето. След това сиропът се оставя да изстине до температурата на прясно издоено мляко, разбърква се до-бре, налива се в хранилки и се дава на пчелите.

2. Маята предварително се изсушава и се стрива в ха-ван, докато стане на брашно. Тя се примесва със сироп от 2 части захар и 3 части вода, преварява се до кипване и убиване на дрождите. Дава се в хранилки ежедневно. Мая-та и тук е 5%.

3. (Според проф. Ас. Л а з а р о в ) . Маята се изсушава и се стрива на прах предварително. 100 г мая се смесват с 200—300 г топла вода, към която се прибавя една чаена лъ-жичка захар. След 5—6 часа, когато сместа започне да фер-ментира, тя се възварява, за да се прекъсне ферментация-та, и след като изстине, се налива в захарния сироп, при-готвен по обикновен начин — на 1 кг вода 1 кг захар. Коли-чеството на маята е в посоченото съотношение — 5%.

Дадените мерки и проценти за материалите се отна-сят до техния суров вид и трябва точно да се спазват.

Приготвянето на сиропа с мая става преди да се раз-даде на семействата, тъй като той лесно се вкисва, ако се пази по-продължително време.

От подхранване с такъв сироп се нуждаят преди всич-ко слабите семейства, тези, които нямат достатъчно мед и цветен прашец в гнездата си, както и боледувалите от диа-рия или нозематоза. За силните и осигурените с достатъчно храна и цветен прашец пчелни семейства даването на така-ва храна не е наложително, но е полезно за повишаване ак-тивността на майката и пчелите. Такива семейства събират големи количества мед.

Слабите семейства се подхранват през целия период на подбудителното подхранване, а средните и силните се-мейства - само 2—3 седмици в зависимост от силата им.

Слабите семейства се подхранват ежедневно с малки порции от по 100—200 г сироп, така че до началото на бе-ритбата да получат по 8—10 кг подбудителен сироп, съдър-ж а щ от 400 до 500 г прясна мая. Ако се дава изсушена мая, количеството се намалява четворно — от 100 до 125 г.

Проф. Т. В. Виноградова, един от първите пчеларски учени в СССР, който прави многогодишни опити с подхран-ване на пчелите с хлебна мая, препоръчва изсушаването на прясната хлебна мая да става по следния начин:

Прясната хлебна мая се разтрива с малко ситна за-хар или кристализиран мед, също както при подготвянето

223'

й за вливане в сиропа по първия начин. Шом маята дойде до състоянието на боза, без едри части и бучици, разлива се в плоски порцеланови или глинени чинийки на пласт, не по-дебел ог 0 5 см. Чинийките се поставят на топло провет-риво място, за да могат бързо да изсъхнат. Чинийките мо-же да се поставят и в домашните фурни на зиданите печки, като вратата на фурната се държи полуотворена.

Изсъхналата мая се превръща в тънка коричка, която лесно се отделя от дъното на чинийката. Тази коричка се счуква на прах и може да се пази дълго време в добре за-творен съд на сухо място.

12 грама изсушена хлебна мая на прах представляват 50 г прясна мая.

Освен хлебната мая за подхранване на пчелите може да се използуват и другите хранителни май — бирена, спирт-на, винена. Те също съдържат необходимите количества белтъчини и витамини. Особено достъпна е бирената мая, която се продава както в твърдо състояние (на таблетки), така и течна. На 1 л сироп се слагат 12 -15 такива таблет-ки, след като се счукат на прах. Тук прекипяването на мая-та не е необходимо, защото гъбните ферменти предварител-но са обезвредени.

Ако се използува течна бирена мая, сиропът се при-готвя така: с три чаши бирена мая, на която пяната пред-варително е обрана, се заливат в съд 600 г захар, сиропът се вари до кипване, оставя се да изстине и се раздава па пчелите.

Наред с хлебната мая за подхранване на пчелите ши-роко се използува и пълноценното прясно мляко. Подбуди-телният сироп с прясно мляко се прави по следния начин: ако млякото е краве или козе, — една част мляко с една част захар, ако се употребява биволско мляко, — 3 части мляко с една част захар. Подсладеното мляко се довежда до точката па кипенето и преди да заври (преди да „пре-върне ключ"), сваля се от огъня, оставя се да изстине и се раздава на пчелите в хранилки.

Напоследък някои учени са против употребата на пряс-ното мляко за подхранване на пчелите, като твърдят, че то създава благоприятни условия за развитието на гнилец у така подхранваните семейства.

Макар че няма още окончателно становище по въпро-са, до изясняването му не е зле пчеларите, които го прила-

224'

гат, да. проведат наблюдения върху пчелите си или да го спрат.

Наскоро се очаква научна работа по този въпрос. Като заместител на цветния прашец се използуват и

кокошите яйца. Приготвянето на такава храна става по следния начин: приготвя се 1 кг гъст захарен сироп (2 части захар с 2 части вода) и отделно се разбиват добре от 1 до 3 кокоши яйца според силата на семейството. Когато сиро-път изстине до 35°, наливат се разбитите яйца и се разбърк-ват добре. Общата смес се прецежда през марля. Дава се в хранилки.

Наливането на сиропа в празните килийки на питите не е за препоръчване, тъй като ако не се вземе по някаква причина храната, в нея лесно се завъждат разни микроорга-низми, които може да причинят разстройство v пчелите. В такъв случай хранилките се промиват и опасността е из-бягната.

Някои западни автори и пчелари намират, че най-до-бър допълнител на цветния прашец е обезмасленото по спе-циален начин соево брашно в съотношение 25% естествен цветен прашец и 75% соево брашно, замесени със захарен сироп, докато се образува еднородно тесто като кърмовата маса.

Приготвянето обаче на такова соево брашно е свърза-но с редица трудности, тъй като обезмасляването му до по-лезната за пчелите степен може да стане само в специални камери и инсталации.

Даването на който и да е от тези заместители и до-пълнители 'на цветния прашец е само от полза за пчелите и пчеларя и трябва да се въведе като широка практика от всички пчелари, когато в гнездата няма такъв.

Главен пролетен преглед

Наскоро след осведомителния преглед се прави осно-всн преглед на пчелните семейства с цел да се отстранят всички нередности и да се формират пчелните гнезда по та-къв начин, че на пчелите да се създадат условия за бързо-то им развитие, без да става нужда за чести прегледи.

Главният пролетен преглед се прави при хубаво и топ-ло време в началото на онзи годишен период, който се на-рича „пролет" и който често не съвпада с началото на ка-

15 Рък по пчеларство 225

лендарната пролет --. 22 март. То може да се смята тогава, когато средната дневна температура е над 7—8° и когато-се появи първата пролетна пчелна паша от кокиче, минзухар, кукуряк, леска, дрян и др. За удобство при разглеждане на главните пчеларски работи на този период ще дадем широ-ко време от средата на март, до средата на април.

Този период у нас се отличава със силна колебли-вост — ясни, тихи, топли и слънчеви дни се сменят с дъжд, сняг, силни ветрове и падане на температурата често пъти1

под нулата. Пчелите използуват и най-малките възможно-сти да излитат за нектар, цветен прашец и вода, за да до-ставят пресен материал за храна на пилото, което сТава все по-многобройно.

При "-акова време и състояние на пчелите ясно е, че се откриват в' зможкости за основен преглед на шелнчге семейства.

През предпролетната проверка {първия осведомителен преглед) всеки пчелар е добил добра представа за състоя-нието на всяко пчелно семейство и е извършил необходимото за незабавна помощ тогава. Но това са временни мерки — сега се налага да се извърши основно преглеждане със за-дача не само да се изправят възможните недостатъци, но и да се започне подготовката на пчелните семейства за въз-можно най-пълно използуване на предстоящата паша.

Главният пролетен преглед се*предприема при топло, тихо време при температура на сянка, не по-ниска от 1 4 -15°, когато пчелите излитат усилено.

Понеже по това време пчелите са склонни към взаимна кражба поради липса на достатъчно беритба, която да ги отвлече, както и поради присъствието на пило в гнездата, което се нуждае от добро затопляне, трябва да се работи бързо и внимателно, като в никакъв случай гнездата не се оставят дълго открити, нито пък отделни пити навън. До пчеларя трябва да бъде работното и преносно сандъче, а сам той да работи с було, пушалка и рамкоповдигач.

Сега с прегледа се цели да се установят и потвърдят за всяко семейство поотделно:

1. Наличността и качеството на майката. 2. Количеството и качеството на хранителните запаси. 3. Количеството на пилото и неговото здраве. 4. Силата на семейството, т. е. количеството на кошер-

ното население.

226'

5. Състоянието на гнездото и на кошера. Наличността на майка в семейството се установява

по наличността на пило — яйца и личинки ~ в средните рам-ки на гнездото. Ако не се открият такива там, тогава се оглежда рамка по рамка. Липсата на яйца при наличността на запечатано пило не означава още, че майката е загин-ла по някакви причини, след като е започнала веднаж да осеменява. Причината може да бъде охлаждане на гнездо-то поради застудяване на времето, недостатъчно отопление, липса на храна в гнездото, липса на принос отвън и др. Най-често това се забелязва в слабите семейства и при ши-роко гнездо.

На такива семейства гнездата веднага се стесняват и отоплението се подобрява.

След провеждането на тези мероприятия семейството се оставя на спокойствие и се преглежда след 5—6 дни. Раз-бира се, ако му е липсвала храна, веднага се подхранва със захарен сироп 1:1, докато се набавят 5—6 кг хранителни запаси. Тъ-

качеството на майката се определя по качеството на пилото, т. е. по плътността и правилността на разпределя-нето му по питите. Ако пилото е разположено в сравнително правилна елипса или кръг, майката е млада и здрава . По-някога неравномерността на пилото може да се дължи на обстоятелството, че пчелите не са успели навреме да под-готвят 'килийките за засеменяване, а в непочистени и иела-кирани килийки майката незасеменява. Все пак такова се-мейство трябва да се вземе под наблюдение и след 10—15 дни отново да се прегледа за окончателно установяване ка-чествата на майката.

Ако работническото пило е размесено с така наречено-то „гърбаво" пило, т. е. търтееви яйца, снесени в работниче-ски килийки, които след извеждането на личинките и при за-печатването им поради по-големия размер на търтеите стър-чат над общото ниво, това е сигурен признак, че майката е остаряла. Такава майка трябва да бъде подменена с каче-ствена млада майка.

Но за качеството на майката може да се съди и по нейния външен вид — младата и здрава майка има неоръ-фани крилца и здрави крака, нейните движения по питите са сравнително бързи. Остарялата майка е тромава, бавно подвижна, с тъмен, почти черен цвят поради опадане на

227'

«осмиците rio тялото й, с оръфани и раздърпани крилца, и увиснало коремче.

Остарелите и негодни майки спъват развитието на се-мейството, затова трябва да бъдат подменени с млади май-ки от презимувалите в нуклеуси.

За силата на семейството се съди по броя на межди-ните, изпълнени с пчели. Ако пчелите изпълват 7—8 и пове-че междини, семейството се смята за силно; семейства, в които пчелите заемат 5—6 междини, се нареждат r катего-рията на средните; има ли семейството по-малко от 4 межди-ни пчели, тогава то е слабо и за него се полагат специал-ни грижи. Средните по сила семейства при добра майка бързо се оправят и се нареждат в числото на доходоносните семейства наред със силните.

Количеството на пилото обикновено се смята за рамка. Напролет обаче по време на главния пролетен преглед пило-то е разположено по-плътно в средните рамки и колкото се отива към края, то намалява и се разрежда. За да се добие правилна представа за пилото, сумират се площите на раз-пиляното пило приблизително към площта на най-пълната пита и така се пресмята. При това положение в гнездото може да има пило на 5 пити, но се отбелязва, че то е на 3 или две и половина пити, като се изхожда от най-плътно заетата с пило пита.

За здравето на пилото се съди по цвета и формата на личинките, както и по восъчните запечатки на запечатаното пило.

Белият, седефен цвят на личинките, еднаквите им раз-мери и форма показват, че пилото е здраво; също показ-ва и равното и плътно (без пропуска) запечатване на зря-лото пило. Сега мъчно се установява, но трябва да се знае. че ако личинките имат жълтеникав оттенък и разлята фор-ма или в някои килийки те са се превърнали в теглеща се или мажеща се маса, това е признак на гпилец. Също приз-нак на гнилец е безредното, с пропуски запечатване на пи-лото, хлътналите, пробитите или хлътнали капачки на запе-чатаното пило.

Шом се установи такава находка в някое семейство, кошерът веднага се затваря, стеснява му се прелката за предпазване от крадци, инструментите, с които е работено и бъркано в семейството, веднага се дезинфекцират, пчела-рят обеззаразява също ръцете си и чак тогава продължава работата. Съмнителното семейство се поставя под наблю-

228'

дение. По възможност то се изолира от здравите семейства, като се изнася далеч от пчелина. От него се взимат проби от пилото и се изпращат за изследване.

Сега може да се намерят и гнезда с частично умряло пило. Това по-често се дължи на простудяване. При силно застудяване пчелите се събират на кълбо в средата на гнез-дото и изоставят непокрито и незатоплено част от пилото по краищата на питите, което загива. Такова явление се сре-ща най-често при силни пчелни семейства с млади плодови-ти майки, които засеменяват широко. То няма фатални по-следици за пчелните семейства и пчелите обикновено се справят сами с него, без намесата на пчеларя.

Количеството и качеството на хранителните запаси се определя на око, като се изхожда от мярката, че една напълно заета с мед гнездова Дадан-Блатова пита съдър-жа средно от 3 до 3 5 кг мед, или в един кв. дециметър се съдържат около 300 г мед. За нормалното развитие на семей-ството сега е необходимо да има в гнездото ог 6 до 8 кг мед и съответно цветен прашец.

Едновременно с определяне количеството на меда и на цветния прашец се окачествява и храната. Ако се открият рамки с плесенясал цветен прашец, прокиснал и протекъл мед, те се отстраняват от гнездото и се заменят с нови, из-пълнени с доброкачествена храна - мед и цветен прашец.

Като се преглеждат рамките за храна, прави се оцен ка и на годността на питите за отглеждане на пило. Всички дефектни пити - изгризани от мишки, разтеглени, с много преходни и търтееви килийки и с килийки, изпълнени с засъхнал и плесенясал цветен прашец — се изваждат за претопяване. С това се улеснява и следващата работа по стесняване и затопляне на гнездата.

При нашата непостоянна пролет за отзимуване на ко-шерите сега не може да се говори. Напротив, налага се не само да оставим всичко, каквото е било направено от есен-та за добро зимуване, но и да засилим отоплителните мерки там, където е необходимо. Вярно е, че при добре за-зимени кошери основен преглед трудно се прави, но при нашите условия на зимуване на пчелите на открито друго-яче не може да бъде. Някъде ще се наложи да се развали направеното, за да се извърши прегледът, но после трябва да се възстанови.

229'

Съкращаване обема на гнездата

Най-важното мероприятие по време на главния проле-тен преглед е преустрояването на пчелните гнезда, т. е тях-ното съкращаване и затопляне. Стесняването на гнездата обаче не е задължително за всички семейства. Силните се-мейства, заемащи 9—10 междини, съвсем не се нуждаят pi това, защото при топло време на пчелите щ е бъде тясно и душно, а това се отразява лошо па тяхната работа и преж-девременно създава роево настроение. Тази мярка трябва да се прилага само за изправяне на слабите и засилване на средните по сила семейства. Колкото по-слабо е семейство-то, толкова по-плътно трябва да бъдат разположени пчели-те в гнездото, за да може по-леко да се топли пилото.

При съкращаване на гнездата трябва да се има пред-вид не само подобряването на топлинния режим, но и пра-вилното подреждане на необходимата храна, както и на свободните площи от килийки за засеменяване от майката.

Пчеларите съкращават гнездата по. различен начин и най-често чрез просто изваждане на излишните рамки от гнездото. С такова съкращаване на гнездата обаче не се постигат в достатъчна степен преследваните цели — сигурен топлинен режим, правилно подреждане на гнездата и осигу-ряване на свободни площи за засеменяване.

Най-сполучлив и резултатен е начинът за съкращава-не на гнездата на руския пчеловъд Блинов, който се-състои в следното: пчелното гнездо се разделя на две части — в едната, южната, се слагат всички рамки с пило,-а в дру-гата — рамките с храна. Двете отделения се разделят с пределна дъска, която не опира плътно до стените и дъното, за да могат пчелите да преминават от едното в другото от-деление. Майката, ограничена между няколко рамки, засе-менява питите плътно, без да разпилява пилото на много рамки, в малки кръгчета, както това е обикновено напролет. При това положение на пилото -пчелите не са принудени да поддържат висока температура в цялото гнездо. Те се струп-ват на рамките с пило и лесно поддържат необходимата топлина, а излишната част от пчелите се настанява зад пре-делната дъска на питите с храна. Колкото повече времето захладява, толкова масата от пчели се сбива към пилото, а хранителното отделение остава като склад, където пчелите прихождат за храна. Обратно — при затопляне, за да се избегне прегряването, част от пчелите преминават в сряни-

230'

телното отделение. С настъпването на по-усиленй пролетна беритба хранителното отделение служи като страничен ма-газин, където пчелите складират нектар и го преработват в

Съкращаване на гнездото по Блинов

мед. Тук, понеже няма опасност от простудяване на пилото, може да се слагат допълнително пити за складирането на нектар.

Изваждането на мед, поставянето на празни пити, както и попълването на запасите в-безберитбено време, стават, без да се нарушава работата на майката и на пчелите-кърмачки, както и без да се простудява пилото.

Подреждане на ^гнездото по начина на Блинов става така: от южната страна на кошера се поставят затоплител-на възглавница и пределна Дъска, след това се слагат всички рамки с пило и майкаТа. Ако на тези пити има малко празни килийки, придава се и една пита с правилно изградени ки-лийки за засеменяване от майката. След рамките с пило се поставя втора преградна дъска, която не опира до стените и дъното, и се нареждат рамките с мед и цветен прашец. В райони, където може да се очаква добра раннопролетна бе-ритба, в медовите пити трябва да има достатъчно празни килийки в размер общо на една пита. Веднага след храни-

231'

•Челните рамки се поставя трета преградна дъска и отопление зад нея. Прелката се устройва срещу рамките с пило. Отго-ре гнездото се затопля, както обикновено.

По-нататък, за да се извършва осеменяването от май-ката редовно, според нуждата се придават правилно изгра-дени пити, като за откриване на място се извадят част or отоплителните материали.

Когато семейството се засили и настане по-устойчиво и топло време, средната преградна дъска се изважда и семей-ството се развива по обикновения ред.

Някон пчеловъди стесняват гнездата освен това, като намаляват междините на рамките до 9, дори до 8 5 мм. Но това може да стане само при гнезда, чиито рамки нямат раз-пределители. Тези пчеловъди твърдят, че за първите две-три седмици пилото в такива семейства се увеличавало до 40%. Това стесняване на междините обаче трябва да остане до даден момент, който, ако се пропусне, довежда до намаля-ване на пилото, затова начинаещите пчелари не бива да го прилагат.

Чрез намаляване на междините пчелите имат възмож-ност да отопляват по-големи площи с пило. Настъпи ли топло, устойчиво време, междините се довеждат до нор-мални размери.

Други пчеловъди пък унищожават надрамковото про-странство, като затварят междините иа рамките със специ-ални летви така, че над гнездото се образува плътен, покрив.

Обединяване на пчелните семейства

Ако пчелинът не разполага със запасни майки, устано-вените през време на предпролетната проверка и главния пролетен преглед осиротели пчелни семейства, за да не се превърнат в търтовки. следва да се обединят с други ре-довни семейства, за да се запазят пчелите.

Обединяването на пчелните семейства е често явление в пчеларската практика и се налага по различни причини и през различните сезони от пчеларската година. Особено че-сто е то през пролетта, когато има най-много осиротели семейства.

При обединяването па осиротяло пчелно семейство с редовно винаги трябва да се знае едно — винаги се прехвър-ля осиротялото семейство, независимо дали е силно или слабо. 232'

Когато семействата се намират в един кошер с голям обем, поставени по две за използуване на взаимното отопле-ние, работата по обединяване на семействата е лесна и се извършва така : вечер, след прекратяване на летенето на пчелите, се отстранява пределната дъска и на нейно място се поставя една рамка , з алята предварително със захарен сироп в смес с мента (мента, накисната в спирт) . Сиропът се разрежда дотолкова, колкото да се чувствува острият дъх на ментата. Без да се преустройва гнездото, рамките на осиротялото семейство се придвижват към рамката с ментов сироп. В такова положение семействата се оставят да пре-нощуват.

Пчелите от двете семейства се нахвърлят върху си-ропа и разнасят неговата миризма по целия кошер. Не се взимат никакви мерки за сигурността на майката в редов-ното семейство.

Когато обаче семейството, което ще обединяваме, стои далеч от това, към което ще го присъединим, работата е малко по-трудна, тъй като съществува опасност пчелите на изместеното семейство (осиротялото) да се върнат на ста-рото си място, да се разлетят и да се загубят. Затова пред-варително въпросното семейство трябва да се приближи до събрата си, към който ще го обединяваме.

Съществуват три начина за придвижване на пчелните семейства на близки разстояния - 5—10—30—50 м - всеки със своите предимства и недостатъци:

1. Всеки ден, за предпочитане надвечер, след приби-ране на пчелите кошерът се придвижва по половин-един ме-тър в желаното направление, като се запазва посоката на прелката му. На такова растояние пчелите почти безпо-грешно и без лутане намират своя кошер.

2. Кошерите се изнасят на 4—5 км далеч от пчелина, д ъ р ж а т се към 10—15 дни и тогава се връщат наново в пче-лина, като се поставят на нови места. Тук те се облитат като на ново място и няма никакво лутане на пчелите.

3. Кошерите се пренасят на новото място късно вечер, след свършване на летенето. Сутриншото облитане трябва да стане на новото място, при нова обстановка. З а т о в а прел-ката на кошера се натрупва с шума, трева или слама — изобщо създават се препятствия за пчелите при тяхното излитане. Тези препятствия, необичайни за тях до това вре-ме, принуждават пчелите към ново ориентировъчно облитане.

233'

Разбира се, при тозй метод има доста лутане и въз буда всред пчелите, но при невъзможността да се приложат първите два и той трябва да се приеме. Във всеки случай, пчелите няма да се загубят, а ще се разлетят по останалите кошери.

Когато семейството ще трябва да се обединява през есента и няма време да се мести метър по метър до кошера, с който ще се обединява, прилага се третият начин за при движване. Тогава надвечер, след като всички пчели са се прибирали, в навечерието на някой дъжделив или студен ден, или в началото на настъпващото лошо време кошерът се затваря, пренася се до новия кошер внимателно и без да се употребява пушек, една по една рамките бързо се пренасят в подготвената половина, отделена с пита, залята с арома-тен сироп.

Лошото време на другия ден з а д ъ р ж а семейството вътре, за малко или повече време, а след поправяне на вре-мето новите пчели ие се връщат на старото си място, тъй като Жизнената им дейност е вече твърде отслабнала и те не летят надалеч.

Обединяването на пчелните семейства може да стане и по следния начин: след като семейството е приближено до кошера, редовното семейство се изтегля на едната страна, освобождавайки място за новите обитатели, като се изваж-дат някои празни рамки. След това целият кошер — стените и дъното — се натрива червен лук. Вместо преградна дъска или пита със захарен сироп редовното семейство се отделя с две-три празни или медови пити, които служат като пър-воначална преграда между двете семейства. Тогава от оси-ротялото семейство се изваждат всички излишни пити и се оставят толкова, колкото да се събират пчелите на тях 2 - 3 - 4 . Изчаква се до по-късно вечерта пчелите на осиро-тялото семейство да се приберат. Тогава рамка по рамка се прехвърля в кошера на редовното семейство. През силната миризма на лука осиротелите пчели усещат присъствието на редовната майка и преодолявайки преградата на медовите или празни пити, се присъединяват тихо и мирно към ре-довното семейство и започват обща работа.

234'

Р а з ш и р я в а н е на гнезДЛга и подновяване на пигите

Стеснените и затоплени гнезда на пчелните семейства пе остават дълго в това положение. Заедно със затоплянето на времето върви и развитието на семейството, в гнездото па което постепенно се увеличават пилото, младите пчели и храната — мед и цветен прашец. В гнездото започва да се чувствува все по-голяма нужда от свободни площи за осе-меняване от майката и за складиране на събирания нектар. На пчелите започва да става душно и тясно. Разбира се, това е крайният момет, когато пчеларят трябва да се на-меси и да разшири гнездото, ако не иска семейството да изостане в развитието си. Защото няма ли площи за з а с е \ меняване, майката спира или н а м а л я в а снасянето си, а пче-лите престават да принасят нектар. От това положение губи само пчеларят, затова той трябва да бъде винаги нй мястото си в това време.

Както не трябва да се закъснява с разширяването на гнездата, така не бива да се избързва с него. Преждевре-менно разширеното гнездо също може да стане причина за на м а ляван е яйценосната дейност на майката поради мъч-ното му затопляне от пчелите.

З а правилното провеждане на това мероприятие има редица признаци, които пчеларят трябва добре да познава и да следи за тяхната поява.

Първото разширяване на гнездото трябва да се извър-ши тогава, когато пчелите изцяло и плътно, от горе до долу, покрият всички рамки и по тях няма свободни килийки за осеменяване от майката или за складиране на мед и цветен прашец. Практически това се познава без пълен разбор на гнездото, като се извадят само пределната дъска или една-д в е от крайните рамки. Ако междината между крайната рамка и пределната дъска е заета от пчели, това означава , че на семейството е тясно и гнездото се нуждае от разширя-ване. Същото указание дава и. наличността на пило на вто-рата рамка от края .

При разширяването на гнездата трябва да се следи и времето — ако е хладно, то може да се отложи до установя-ване на топло и тихо време, иначе се провежда веднага , щом се установи, че е нужно.

Самата техника на разширяване па гнездото е проста и се състои в поставянето на рамка между крайната пита с

235'

пило и крайната рамка . Поставянето на нова рамка трябва да става с колкото е възможно по-малко безпокоене на пчелите. За разширяване на гнездата се използуват светло-кафяви пити, в които вече се е отглеждало пило. Ако в тази рамки има и малко мед, едновременно с разширяването на гнездото се попълват и запасите от храна на семейството. Питите трябва да бъдат с добре и правилно изградени ра-ботнически килийки, като се избягват онези, в които има преходен и търтеев градеж.

З а да не внесат в гнездото хладина, питите предвари-телно се д ъ р ж а т в затоплено помещение 24 часа. На мало-медните пити се разпечатват малки медови участъци, а праз-ните килийки се напръскват със затоплен медов сироп. Така се постъпва и с изцяло празните пити. Това ускорява по-чистването на килийките от пчелите и усилва яйценосенето на майката , понеже редкият сироп действува подбудително.

Ако първото разширяване на гнездата съвпада с на-личността на добра беритба, например по време на цъфте-нето па овощните видове, може да се поставят за градеж и изкуствени восъчни основи.

По-нататъшното разширяване на гнездата става с оглед на развитието на семейството, т. е. с оглед на увеличе-нието на кошерното население. Приблизително това съвпада с изминаването на един срок от 4—5 дни, до една седмица.

Гнездата на силните семейства, з аемащи най-малко 8—9 междини, или 6—7 рамки с пило, могат да се разширя-ват едновременно с две рамки, като те се поставят*от двата края на гнездото, до пилото.

С настъпването на устойчиво топло и тихо време, ко-гато няма риск пилото да се простуди, рамката за разширя-ване на гнездото може да се постави и в средата на гнез-дото, между питите с пило. Това значително ускорява по-чистването на килийките и засеменяването им от майката

Ако в ранна пролет семейството заема изцяло 9—10 рамки, разширяването на гнездото може да стане изведнъж на 12 рамки, като се следи за навременното поставяне на вторите корпуси или магазини. Такива семейства може да се използуват за създаването на ранен изкуствен рой, както и за подсилването на изоставащи семейства.

Когато в семействата се натрупат много млади пчели и се появи беритба, при разширяване на гнездата могат да се поставят изкуствени пити за градеж. Изкуствените пити се поставят з ад крайните рамки с пило, но не най-открая. Пи-

236'

тите се поставят с тела навътре към гнездото. Така питата се закрепва по-бързо от пчелите. В много силните семей-ства и при добра паша пити за градеж могат да се поставят и в средата на гнездото. Такива пити се изграждат много бързо, тъй като пчелите не търпят разделяне на пилото.

На рамките, поставяни в гнездото за градеж, се запис-ват датите на поставянето, за да се следи строителната спо-собност на отделните пчелни семейства.

Някои пчелари препоръчват (което изглежда по-пра-вилно), вместо направо да се поставят пити за градеж в цен-търа на гнездото, те най-напред да се поставят в края. да се започне градежът по тях и тогава да се преместят в сре-дата. Така се избягва възможното разтягане или смъкване на питата от прекомерното загряване и натрупване на пчели

-по питата, в средата на гнездото. Полуизградена, изкустве-ната пита е по-устойчива.

Като се приложи този начин на изграждане на изкуст-вени пити, постепенно в средата на гнездото ще се образува ядро от тазгодишни нови пити, в които през сезона ще се излюпят няколко поколения пчели. Такива пити са най-до-брите за зимуване на пчелите и те ще останат така, без да се разместят в средата на гнездото, до подреждането му за зимата.

Когато гнездото на семейството е подредено по метода на Блинов, в отделението, за пилото се поставят за разширя-ване на гнездото само добре изградени пити. По-късно, ко-гато гнездото се обедини, чак тогава на семейството може да се слагат пити за градеж по обикновения ред.

Както се каза вече, в добре развитите семейства при ранна пролетна беритба от рапица, бяла акация, зимна еспарзета и др. може да се поставят и по две пити за гра-деж. В този случай, когато градежът на питите стигне до половината височина на килийките, едната от тях се изваж-да за запас, а другата се премества в средата на гнездото за дострояване. Недостроените запасни пити се дават на пчелите за дострояване при по-късните беритби, като се поставят в средата на гнездото. Това улеснява извънредно много пчелите по време на главната беритба, тъй като те доизграждат много бързо тези пити и ги използуват за скла-диране на мед.

Необходимо е да се запомни добре, че градежът на пити трябва да става през време на по-ранните поддър-жащи беритби, а не изцяло през главната беритба. Ако глав-

237'

пата беритба в някои местности е ранна, запасни изградени пити се създават от предната година, през по-късните беритби.

Ако \ се постъпва така, можем да бъдем сигурни, че ця-лата работна енергия на пчелите по време на главната бе-ритба ще отиде за натрупването на мед в гнездото.

С изграждането на нови пити се постигат няколко цели — гнездото се разширява, увеличава се запасът от го-тови пити за главната беритба, използува се восъкоотдели-телната способност на пчелите, изобщо подменя се гнездото на семейството. С изваждането на остарелите пити се извършва н обеззаразяване на гнездото от възможно оста-налите причинители на болести по пчелите, както и се осъще-ствява получаването на восък за нуждите на пчеларското стопанство и за други цели.

Гнездата на тръвните кошери също се нуждаят от раз-ширяване. И тук при разширяването трябва да бъдат след-вани същите начало, както при разборните кошери. Първото разширяване гнездата на тръвните става едновременно с пролетното подрязване на питите им. Чрез подрязването пи-тите се подновяват, добива се восък и се подбуждат пчелите кьм по-усилена работа. Това подрязване се извършва по два начина. При плиткото подрязване всички пити се подрязват отдолу до 1/3 от височината им, а крайните пити, наречени „далаци", които в повечето случаи са с търтеев градеж, се изрязват изцяло. Вторият начин се състои в дълбоко или основно подрязване на питите, при което половината пити се изрязват изцяло. На следната година се изрязва другата половина. По този начин питите в тръвната биват подновя-вани през всеки две години. При това подрязване трябва да се внимава да не се повреди пилото в другата половина и да не се предизвика кражба при изваждането на пи-тите с мед.

Някои пчелари разширяват гнездата на тръвните, като -изкопават трап под тях и пчелите изпълват празното про-странство с нови части от питите. Този начин не е за препо-ръчване, тъй като по тов.а време в почвата има доста влага, питите мухлясват и се развалят. Други слагат под тръвната една квадратна рамка с височина 10—-15 см, в простран-ството на която става изграждането на новите удължения на питите.

Във всички случаи грижите по разширяване гнездата на тръвните са по-малки и леки поради обстоятелството, че

238'

гнездото на тръвните изобщо е по-прибрано и градежът на питите се извършва по-охотно и по-бързо от пчелите.

Прехвърляне на тръвни в разборни кошери

Въпреки че тръвните кошери в нашата страна от го- ' дина на година все повече намаляват като първобитен и не-рентабилен начин на отглеждане на пчелите, те все още се използуват като начало за- създаването на нови пчелини и като средство за увеличаване по най-евтин начин броя на пчелните семейства.

Обикновено купените тръвни се прехвърлят в разборни кошери, където те бързо обзавеждат гнездото си, като

.изграждат пълен комплект пити гнездови и магазинни, а при медоберна година могат да дадат и добиви на пчелар-ското стопанство.

Най-разпространената техника по прехвърлянето на пчелното семейство от тръвна в разборен кошер е следната:

Време. За да може ново пчелно семейство да се обза-веде и да се развие добре, обикновено прехвърлянето става през април или в началото на май, по време на цъфтежа на овощните видове. Това време е най-подходящо поради наличността на подбудителна беритба в природата и оби-лието на цветен прашец, от какъвто пчелите тогава имат най-голяма нужда за отглеждане на новото пило и за гра-дежа на питите в гнездото. От друга страна, сравнително невисоката външна температура предотвратява опасността от размекване и преждевременно откъсване на питите в тръвната, с които има доста манипулации при прехвърля-нето.

Техника. Предназначената за прехвърляне в разборен кошер тръвна не се подхранва, за да не натежнеят питите от пило и мед, което затруднява работата по прехвърлянето.

Празният кошер (сандъкът), в които ще се прехвър-лят пчелите от тръвната, се поставя на определеното му мя-сто в пчелина и в него се слага самият тръвен кошер, като се покрива с капака. Ако капакът на кошера не може да се затвори поради височината на тръвната, може да се сложи и празна магазинна каса и тогава да се затвори.

С Настаняването на тръвната в разборния кошер се цели пчелите да привикнат да влизат и да излизат през прелката му и да се ориентират за мястото му. В това поло-

239'

жение тръвната остава два-три дни. Тогава се подбира Пя-кой хубав, топъл ден, когато има беритба и летящите пчели са на работа в полето, между 9 и 11 часа сутринта или след 15 часа след обяд, и се пристъпва към прехвърлянето.

Преди това обаче трябва да се приготвят следните по-магала и пособия:

1. Едно празно кошче (кошерище, тръвна) . 2. Едно трикрако скеле-столче с вьтрешен отвор 35 см

или обикновен стол без облегало. 3. Едно платно-кеневир или зебло — с размери 50/80 см. 4. Четири рамки с изкуствена восъчна основа (ако

има — може и градени). 5. Три-четири рамки, на горните летви на които са за-

бити пирончета и на които са завързани конците за връз-ване на питите с пило, извадени от тръвното семейство.

След това се изважда тръвната от сандъка, като в него се поставят четири рамки с восъчна основа (или изгра-дените такива) и от страните им "се поставя по една пре-делна дъска.

Извадената тръвна с пчели се обръща върху трино-гото скеле-столче и се похлупва върху нея под ъгъл 45 гра-дуса намазаното отвътре с маточина помощно празно кошче

240'

(кошерище). Така доближените кошчета се обгръщат с плат-ното отзад, като се оставя отвор за наблюдаване отпред. Всичко това се прави на страна от разборния кошер, на сянка.

През отвора за наблюдаване се подпушват силно пче-лите и започва леко потупване (барабанчене) от двете стра-ни на тръвната с две тояжки. Барабанченето се прави в по-сока от върха към основата на тръвната. Подплашени от силните струи пушек и от непрекъснатите чести удари, пче-лите се насочват към празното кошче и започват да преми-нават в него. В този гъст поток от разтревожени пчели вни-мателно се следи за преминаване на майката.

Ако след като всички пчели са преминали в празното кошче и не е забелязана майката, постила се едно черно платно на земята и се захлупва върху него напълненото с пчели кошче. Ако майката е преминала заедно с пчелите, без да я забележим, след десетина минути ще намерим по платното яйца от нея. От силната възбуда майката не удър-жа готови за снасяне яйца и ги изтърсва по платното.

Не се ли открият обаче яйца по платното, продължа-ва се търсенето на майката в основната тръвна. Открива-нето на майката е необходимо, за да може да се борави спокойно с питите на прехвърляната тръвна.

Изваждането на питите от тръвната, освободена от пчелите, се прави в закрито помещение, за да не се просту-ди пилото и за да се избегне възможната кражба .

Със специалния закривен пчеларски нож се изрязват една по една питите от тръвната и се поставят върху рам-ката, положена предварително върху дъската за закрепване на изкуствени основи, с конците отдолу. Питите се скрояват върху самата рамка, т. е. изрязват се онези части от тях, които са заети с пило, като се запазва положението, което са имали в тръвната, и се гледа да опират до летвите на рам-ката.

Изрязват се само частите с пило, мед и прашец и се завързват с конците. Празните части по рамката се попъл-ват с медови парчета от питите. Така се приготвят всички рамки и се поставят в средата на гнездото в разборния кошер.

Тогава се взима кошчето с пчелите, което до това вре-ме стои захлупено върху черното платно, и чрез еднократ-

16 Рък. по пчеларство 241

но стръсване и смятане с четка над отвореното гнездо се прехвърлят пчелите в сандъка. Покрива се гнездото само с платно и се затваря кошерът. Два-три часа след това отно-во се отваря кошерът, стеснява се гнездото на толкова пити, колкото покриват пчелите (вадят се изкуствените основи или изградените пити, но не и тези от тръвната) , затопля се отстрани и отгоре и новото семейство е готово.

3 — 4 д н и С Л е д това, когато пчелите вече са успели да закрепят изрязаните пити от тръвната и да изградят някои от поставените изкуствени восъчни основи, кошерът се отва-

ря, изваждат се прегризаните от пчелите конци и може да се пристъпи към подхранване с подбудителен сироп, за да се ускори развитието на се мейството. Към подхранване веднага не бива да се при-стъпва, защото незадравените още пити от тръвната може от новата тежест да се смък-нат и да се провали работата.

Други пчелари пък прилагат начинът за прехвърляне на пчелите от тръвна в разборен кошер, без да използуват помощно кошче. Този начин се състои в следното: от прел-ката на разборния кошер, в който предварително са сложе-ни 3—4 рамки с изкуствена восъчна основа (или 'рамки с изградени пити), се опъва едно платно. Отрязва се върхът на тръвната и острата й част се поставя пред прелката на разборния кошер, на разстояние 20—30 см от нея.

След това откъм основата на тръвната се започва сил-но подпушване на пчелите. Разтревожени от пушека, пчелите се насочват към върха на тръвната, излизат през изрязания отвор и по платното тръгват към прелката, през която те са навикнали да влизат и излизат, тъй като тръвната също е стояла 2—3 дни в празния кошер, както при първия начин.

Недостатък на този начин е, че ако не е забелязано преминаването на майката, не може по никакъв начин да се установи къде се намира тя — в тръвната или в кошера. Освен това и самото кошче се разваля и става негодно за повторна употреба.

Прикрепване на извадените части от питите за рамката

242'

1 нездото в празния разборен кошер е подредено, как-то при първия начин. Нагласяването на питите от тръвната става сьщо както при първия начин.

Други пчелари поставят тръвната над рамките в ко-шера, отрязват върха й и подпушват отгоре, за да се смък-нат пчелите в кошера. След това с питите от тръвната се постъпва, както при описания вече начин.

243'

Н А Ч И Н И З А С Ъ З Д А В А Н Е НА С И Л Н И С Е М Е Й С Т В А

Силните семейства са ключ за успеха в пчеларството. Защо? На този въпрос може да се отговори така: защото те

зимуват добре, изразходват за зимното си съществуване малко храна, напролет бързо се развиват, цялостно и пъл-но използуват пролетните, летните и късните боритби и да-ват на пчеларското стопанство големи количества мед и восък.

Как върви развитието на силните и слабите пчелни семейства през пролетта, може да се види от някои цифри, извлечени от редица опити и наблюдения на много съветски научни учреждения по пчеларство.

Така, по данни на Института по пчеларство (СССР) напролет в семейство с тежест 1600—1800 г майката е сна-сяла повече от 1400 яйца в денонощие, докато в семейство, малко по-малко от килограм, за същото време майката е могла да снесе едва 900 яйца.

В Кемеровската пчеларска опитна станция нък било проследено как се увеличава яйценосенето на майката през пролетта в силните и слабите семейства и било установено следното: за 12 денонощия в силните семейства яйцеснася-нето на майката се повишило ог 352 на 978 яйца, т. е. почти гри пъти, докато за същото време майката в слабото семей-ство увеличила яйцеснасянето си от 214 на 547 яйца, или малко повече от два пъти.

Какво значат повече яйца в семейството, всеки знае — бързо увеличаване броя на пчелите, бързо увеличаване си-лата на семейството и създаване възможност за пчелното използуване на всякаква появила се беритба.

Многото пчели не само добре отглеждат пилото, но и използуват ранните беритби. При това положение развитие-то на силните семейства става за сметка на принесения от-вън нектар, докато през същото време за същата цел слаби-те семейства използуват запасната храна. Не са рядко слу-

244'

чаите, когато силните семейства дават стокови добиви от ранни беритби, преди да настъпи главната паша.

С опити е доказано, че пчелите на силните семейства живеят и по-дълго от тези на слабите семейства. Така, при сравняване смъртността на две различни по тежест групи пчели — едната от 2 кг, а другата от 700 г — в първия месец от пролетното облитане първата група дала смъртност 48'5% от кошерното население, а втората за същото време — 90%.

При това положение е ясно, че силата на семействата се отразява върху продължителността на живота на пче-лите.

Авторитети в пчеларската наука са доказали също, че пчелите, отглеждани в силни семейства, имат по-развити органи — по-дълги хоботчета, добре развити крилца, по-силни мускули, по-обемисти медови стомахчета и т. н., от-колкото пчелите на слабите семейства.

Научният сътрудник на Института по пчеларство в Съветския съюз Г. Ф. Таранов е установил, че личният то-вар на връщащата се от паша пчела, ако тя принадлежи на силно семейство, е два пъти по-голям от товара на пче-лата , принадлежаща на слабо семейство при същите усло-вия на работа.

Пчелите от силни семейства са и по-устойчиви спрямо болести.

Има още много предимства на отглеждането и държа-нето на силни семейства в пчелина.

Но за да има такива семейства, пчеларят трябва да изпълнява добросъвестно и навреме цяла редица работи около и с пчелите през цялата пчеларска година. Така в края на лятото и есента семействата трябва да бъдат под-готвяни за зимата — напролет да се създадат условия за колкото може по-голямо увеличение на пчелите за беритба-та, като през лятото се поддържат непрекъснато в работно състояние, без да се изпуска предвид, че за зимата те тряб-ва да останат също така силни и жизнени.

Достатъчно е в един период от този годишен цикъл пчелите да останат неподготвени, за да се отрази това на тяхната сила, а оттук — и ьа тяхната продуктивност.

Силата на семейството се определя от количеството пчели, пило и храна, намиращи се в кошера в даден момент. Главният елемент на силата се състои в броя па пчелите-работиички, измерен в килограми. Практически обаче из-

245'

мерването е невъзможно, тъй като пчелите ще трябва да бъдат смнтани от питите и така измервани, което е работа трудно осъществима, освен за научни дели, затова пчелар-ската практика е установила други мерки ~ на междина или рамка. Междината представлява пространството между две съседни стандартни рамки с размери 435/300 мм; рам-ката се взима с нейните две страни.

Междина пчели и рамка с пчели са две еднакви мерки, тъй като и междината се образува от стените на две съсед-ни рамки.

Средната тежест на пчелите, намиращи се в една меж-дина или от двете страни на една рамка, е 200—250 г, или едно семейство на 10 рамки ще тежи (само пчелите) 2 до 2-5 кг. Като се има предвид, че в един килограм има около 10,000 пчели, пчелите на това семейство ще броят 20 ,000-25,000.

Тези цифри са ориентировъчни, тъй като запълненост-та на междините и рамките се колебае силно в зависимост от сезона, температурата на въздуха и сбитостта на гнез-дото. В навечерието на главната беритба, когато развитие-то на семейството трябва да достигне връхната си точка, една междина от пчели може да достигне и до половин ки-лограм, или до 5,000 пчели.

Силата на семейството е също относителна според се-зона, в който се отчиТа. Така, ако рано напролет едно семей-ство на 8 рамки може да се смята за силно, същото семей-ство (или друго), останало на 8 рамки, през лятото е вече слабо. Напролет семействата на 8—9 рамки се смятат сил-ни, на 6 - 7 —средни, а под този брой слаби. Същото се от-нася и до пилото — 3 ~ 4 пити с пило през пролетта са до-статъчни за едно силно семейство, но същото количество пило в навечерието на главната беритба е характерно само за младите роеве и за съвсем изостаналите семейства.

Към различните по сила семейства трябва да се по-стъпи различно.

По време на главната беритба силните семейства в 12-рамковите Дадан-Блатови кошери трябва да изпълват плътно и 12-те рамки, като част от пчелите се намират и в магазинните рамки; пчелите в 18-рамковите лежаци и в дву-корпусните кошери също трябва плътно да изпълват всич-ки рамки.

Само при това количество пчели пчеларят може да раз-чита на добър медобер, дори и при по-слаба паша.

246'

Наесен преценката за силата на семейството е друга: на 10 и повече рамки - силни, на 8—9 - средни, а на по-малко рамки - слаби. При Дадан-Блатовите кошери тези категории може да се намалят с една рамка.

Създаването на силни пчелни семейства зависи от ня-колко условия, най-важните от които са следните:

1. Млада, оплодена и висококачествена майка. 2. Достатъчно количество доброкачествена храна. 3. Удобен и подходящ кошер. 4. Сполучлив метод за отглеждане на пчелите с ог-

лед на местността, където се пчеларствува.

Подготвяне на семействата за акациева беритба

Акацията е едно от най-медоносните и най-разпростра-нените растения у нас. Нейният цъфтеж обаче настъпва твърде рано и често е причина пашата от нея да остава неизползувана поради краткото време за подготовка на се-мейства през пролетта. Но колкото и цъфтежът на акацията да се явява рано и понякога в неблагоприятно време, той не бива да се изпуска. Пчеларят трябва да направи всичко, за да могат пчелите му да я използуват. Това може да се постигне, ако подготовката на семействата започне още от есента. За целта семействата се събират по две в един ко-шер едно над друго или едно до друго още от най-ранна есен, до преди самата паша. Като използуват взаимното ото-пление, двете семейства презимуват добре и напролет се съз-дават благоприятни условия за ранно развитие на пилото и на самите семейства. Ако до настъпване па акациевата беритба няма поддържаща паша или времето не позволява свободно летене на пчелите, двете семейства се подхранват подбудително. В подбудителния сироп пчелите намират и вода и няма да летят навън за нея и да загиват.

Това, което не може да се постигне с една майка, се постига чрез използуването на две майки. Пред самата ака-циева беритба в двете части на кошера има вече много пче-ли и пило. 7 - 1 0 дни преди започване на цъфтежа двете се-мейства се обединяват, като се отнема едната майка, която се унищожава или се отделя на две-три рамки в нуклеус.

Ако семействата са едно над друго в двукорпусек ко-шер, обединяването се прави по следния начин: отковава се и перплатовото дъно на горния корпус и между двата кор-

247'

пус<. се постила един вестник, единият ъгъл на който се от-късва малко. Д о к а т о пчелите от двете семейства прогризват вестника, те получават обща миризма и семействата се обе-динява- мирно, без да е нужно да се взимат предпазни мер-ки за останалата по-добра майка . Ако семействата са едно до друго в кошер-лежак , тогава се и з в а ж д а преградната дъска и па нейно място се поставя празна пита, напръскана леко с ароматизиран сироп. Пчелите от двете семейства се нахвърлят на сиропа, разнасят миризмата му из целия ко-шер и обединението е готово. Не след много празната пита се осеменява от майката .

Сега вече семейството е силно, с много пчели и пило от две майки и е напълно в състояние да използува на-стъпилата , макар и за кратко време, акациева паша.

След преминаване на акациевата беритба и ако вре-мето до втората беритба е по-продължително, отделяният нуклеус може да се подсили с пчели и пило от другите се-мейства, за да се възстановят бройките на кошерите в пче-лина, а и самият нуклеус да се усили и да вземе самостоя-телно участие в по-късната беритба.

Временно развитие на пчелните семейства в двукорпусни кошери

Като се има предвид, че у нас обикновено главната бе-ритба трае късо време - едва 10—15 до 20 дни,< представя-нето на пчеларя със силни пчелни семейства, които за този кратък срок трябва да съберат възможно най-голямо коли-чество нектар и да го преработят в мед, представлява него-во първо з а д ъ л ж е н и е в навечерието на главната беритба.

При отглеждането на пчели в обикновен Д а д а н - Б л а -тов кошер само с т о д н и к и магазин развитието на пчелните семейства е сравнително ограничено. Още в края на май, а при благоприятно време ~ в средата на май силните пчел-ни семейства з апълват целия плодник на 12-рамковият ко-шер. З а да не се спира по-нататъшното нарастване на броя на пчелите в такива семейства, от които има остра нужда за пълното използуване на главната беритба, и за да не из-паднат в роево състояние, с което ще н а м а л я т силата си, необходимо е да се направи разширение на плодника и да се създаде място за засеменяване от майката и настаняване на увеличения брой пчели. Такова разширение на плодника

248'

в стоящите кошери, какъвто е обикновеният Дадан-Блатов , може да стане само във вертикална посока — нагоре, като зърху основния плодник се постави нов плодник, т. е. да се премине към двукорпусно (двуплодниково) отглежда-не на пчелите.

Специални двукорпусни кошери у нас още не са въве-дени масово в производството. Но това не е пречка, защото в случая успешно могат да се използуват като втори кор-пус намиращите се в повече във всеки пчелин магазини, ка-го се заковат по два магазина и каси с помощта на лет-вички. При поставянето им обаче трябва да се държи смет-ка за запазване разстоянието между рамките на долния и горния корпус.

Вторите корпуси (закованите два магазина) трябва да се поставят в топло, благоприятно време, когато основният корпус е изпълнен с пчели и има 7—8 пити с пило. Това състояние пчелните семейства достигат в различно време, но то е указание за пределното развитие на силата им в еднокорпусен кошер, което в никой случай не бива да се спира поради липсата на място и да става причина за не-желателно роене.

За зареждане на втория корпус Институтът по пчелар-ство в Москва препоръчва следния начин:

1. Веднага от основното семейство се пренасят във вто-рия корпус три рамки — две със запечатано пило и една с разновъзрастно незапечатано пило, която се поставя в среда-та , над рамките от долното гнездо.

2. Към тези рамки се добавят от запасните рамки още няколко в следния ред: на края се слага рамка с мед и пра-шец.-до нея — рамка с пило, след тях — рамка с изкуствена восъчна основа, после още една празна градена восъчна пи-та иль с малко мед и на края - преградната дъска.

3. Останалите в долния корпус рамки се доближават една към друга, като гнездото се изтегля на южната стра-на на кошера, на която страна са наредени и рамките вън втсрия корпус; слага се пределната дъска и зад нея се по-ставят отоплителните материали.

4. Крайните рамки в долния корпус, над които няма рамки в горния корпус, отгоре се покриват със сгънато на две платно или мушама, или с надрамкови дъсчици.

5. Пространството зад пределната дъска в горния кор-пус също се затопля.

249'

6. Цялото общо двойно гнездо се покрива с надрамко-ви дъсчици и над тях се слага отоплителната кошерна въз-главница. Така нареден, кошерът се затваря.

При това положение в долния корпус остават 8—9 рам-ки, а в горния - 5 - 6 . След една седмица гнездото в горния корпус се преглежда и по-нататък според развитието на се-

Разположение на рамките при двукорпусното отглеждане ш пчели

мейството и градежа на изкуствените пити се поставят нови пити за градеж или изградени.

Така, градежът на нови пити става само във втория корпус. Тук обикновено се прехвърля майката, която започ-ва да засеменява питите, освобождаващи се от пилото, при-дадено от долния плодник при формирането на гнездото, а също така и в килийките на изградените от пчелите изку-ствени основи.

Поради широките площи от свободни килийки майката засеменява усилено, а и градежът на изкуствените пити е интензивен. Затова горният корпус никога не трябва да се оставя без достатъчно изкуствени пити за изграждане.

Много скоро рамките в горния корпус се изравняват по брой, дори надхвърлят тези от долния корпус. Тогава се извършва обратното придаване на рамки. Горният корпус се сваля и се поставя на едно разгънато платно или на ка-

250'

пака, ако е равен покрив, и от него се изваждат три рамки с пило, предимно още незапечагано, и се връщат, т. е. пре-насят се в долния плодник. На опразнените от рамките ме-ста във втория плодник се поставят нови рамки с изкустве-ни пити или ако няма място за засеменяване от майката, — готови изградени пити. След това сваленият плодник се по-ставя на мястото му.

Сега вече двата плодника са изравнени по броя на рамките и развитието на семейството върви най-усилено, като пчелите се увеличават двойно. Семейството е в своята пълна сила и е готово за главната беритба.

С настъпването на беритбата пчелите използуват гор-ния корпус като обикновен магазин, само че от двоен раз-мер. Медът се нанася в килийките, освобождаващи се от пилото, и по този начин пчелите самщ ограничават яйце-носната дейност на майката, която, лишена от свободни пло-щи за осеменяване, е принудена да се върне в долния плод-ник, където продължава работата си.

Ограничаването на яйцеснасянето на майката в перио-да на усилената беритба е пчеларски целесъобразно, тъй като освободените от грижата по пилото, все по-голям брой млади пчели се включват в работната армия на пчелите-берачкн.

Въпреки увеличения обем на кошера опасността от рое-не на семейството ле е избегната, ако не се вземат пред-пазни мерки за това.

Роенето е най-нежелателното за момента явление. За да се избегне то, младите пчели трябва да се натоварват с работа, присъща на тяхната възраст — непрестанно гра-дене па пити, отглеждане на пило, приемане и преработване на нектар. Освен това вентилацията на кошерите трябва да се подобри и да се засили, а ако времето е много топло, ко-шерите да се завъртват на място (на два пъти през два-три дни) с прелката на изток, и то така, че слънчевите лъ-чи да падат на прилетната дъска докъм 10—11 часа сутрин-та, като след този час прилетната дъска остане във сянка. При много силни горещини кошерът може да се завърти с прелката дори на север.

Вторите корпуси се свалят обикновено, след като свър-ши беритбата, също както обикновените магазини.

В основата си двукорпусното отглеждане на пчели в Дадан-Блатови кошери представлява само заменяне на по-лурамковите магазини с целорамкови. Докато полурамкови-

251'

те магазини почти не се използуват за отглеждане на пило и полурамките не могат да служат за подхранване на семей-ствата, целите рамки на вторите корпуси служат и за двете цели. В това се състои тяхното предимство. Освен това по обем вторите плодници са два пъти по-големи от обикнове-ните магазини, събират два пъти повече мед, медът по-до-бре узрява, а се спестяват и време и труд за центрофугира-нето на меда.

Като се сравнят добивите на двукорпусните кошери с тези от обикновените кошери с магазин, може да се каже, че първите са почти два пъти по-високи от вторите.

Недостатък на двукорпусните кошери е че пчеларят ще има да сваля по-голяма тежест, когато ще преглежда гнездото в долния плодник. Но находчивият пчелар ще при-способи нещо, което да го улесни в тази работа.

В тази посока са измислени други начини за подреж-дане на гнездото във горния корпус.

Така, за да се избегне по-късното връщане на рамки в долния корпус, от него се взимат първоначално само една-две рамки с разновъзрастно пило и на тяхно място се слагат рамки с изкуствени пити. Така , долният корпус остава с пъ-лен комплект пити, а горният — само с три-четири. Сега новите рамки се добавят само в горния корпус.

Други пчелари изобщо не отнемат рамки от гнездото на основния корпус, а слагат в горния корпус 5—6 маломед-ни или напръскани със сироп празни пити. Храната привли-ча пчелите в горния корпус, те се настаняват там, почистват килийките и майката засеменява. Новите рамки се поставят само в горния корпус.

Кошерът-лежак и отглеждането на пчели в него

Световната пчеларска практика изобилствува с мето-ди за отглеждане на пчелите, но практическата им стойност е в строга зависимост от климатичните условия и условията за паша, при които се прилагат. Затова нашето внимание е насочено към онези методи, които имат практически смисъл за нас.

По начало методите за отглеждането на пчелите се де-лят на два вида: методи, чрез които се поддържа работното настроение с прилагането на противороеви мероприятия, и такива, които допускат роевото настроение и роенето. За успешното прилагане на методите от първата група са удоб-

252'

ни кошерите с голям обем, в които може да ee развият всич-ки дейности на пчелите — увеличаване на пилото, градене на пити, събиране на големи резерви мед и т. н. Такова от-глеждане дава възможност за развиване на наследствените качества на пчелните семейства и за селекционираме на пчелните майки и търтеи.

Чрез отглеждането на пчели в кошери с голям обем, в които има всички условия за създаването на силни семей-ства, напредналите в пчеларско отношение страни са достиг-нали големи протнвороеви постижения с голям стопански ефект.

Основен представител на кошерите с голям обем е ле-жакът, като не се броят кошерите, чиито обем се увеличава допълнително — двукорпусни, мпогокорпусни, многомагазин-ни и др. Негово отечество е Съветският съюз, където се из-ползуват кошери предимно с 20 и 24 рамки. Най-широко разпространение у нас има лежакът с 18 рамки, по-малко — с 20, а още по-малко - с 24. Кошерът-лежак е предназна-чен за отглеждането и развитието само на едно семейство. Практиката на някои пчелари да отглеждат две самостоя-телни семейства в 18-рамковия л е ж а к е погрешна и тя из-мества смисъла на лежака и опорочава резултатите му. Та-кова използуване на лежака може да се допусне само през зимата и пролетта, до края на април, когато пчелните се-мейства са по-малобройни и се разполагат на по-малък брой рамки. Това се прави за улесняване взаимното отопление на семействата. През есента и зимата, когато известна част от лежака е свободна, в нея може да се настанят някой ну-клеус или отводка за взаимно отопление, но държането на две семейства през цялата пчеларска година не трябва да се допуска.

Кошерите-лежаци се характеризират с това, че у тях магазинните рамки не се различават от гнездовите и се на-мират отстрани на гнездото, т. е. в плодника. Тук пчелното жилище се разширява в хоризонтална посока, като разши-ряването на гнездото става за сметка на магазинните рам-ки. Размерите на 18-рамковия л е ж а к са следните:

вътрешна дължина — 675 мм; вътрешна ширина - 450 мм (според рамката ) ; вътрешна височина — 330 мм. вътрешните размери на кошера-лежак се изчисляват,

като се умножи броят на рамките по 37 5 мм (25 мм дебе-лина на рамката плюс междурамковото разстояние 12 5 мм).

253'

Все пак мястото за магазинните рамки е достатъчно да съ-бере меда на два полурамкови магазина.

С кошера-лежак се работи по-леко и по-бързо, откол-кото с другите системи. Тук има по-малка загуба на труд и врем-е. През всяко време от сезона пчеларят има свободен достъп в която и да е част от гнездото; на него не се на-лага да сваля и качва тежките втори корпуси и магазини; подготовката на пчелите за подвижно пчеларство е също много по-проста, отколкото при другите надставъчни коше-ри. Ако в лежака пчеларят не е успял навреме да сложи магазинните рамки, пчелите все пак ще продължават да съ-бират мед и да го трупат настрани от гнездото, дори без рамки, в далаци. При подобни случаи пчелите в стоящите кошери (Дадан-Блатовите) преустановяват работата и бе-ритбата бива изпусната. Освен това нищо не пречи на ра-ботата на пчелите, ако в лежака се сложат магазинните рамки по-рано. Удобство представлява и възможността ма-газинните рамки да се увеличат постепенно, като се преме-ства пределната дъска, при което изменянето на температу-рата в гнездото не става изведнъж. Всяка рамка в лежака може лесно да се премести в който и да е край на кошера, което дава възможност да се използуват остарелите пити в гнездото за медови.

Големият обем на корпуса на лежака позволява да се добавят постепенно рамки за развитието на семейството и за използуването на медосбора. Яйценосенето на майката и растежът на семейството не се ограничават от размера на корпуса и често в кошерите-лежаци се набира пило по на 14—16 рамки, каквото не може да има в 12-рамковия кошер с магазин.

Л е ж а к ъ т се поддава на по-лесно затопляне, понеже от двете страни на гнездото може да се слагат отоплителни ма-териали, или наред с редовното семейство да се настани нуклеус.

Силните семейства, нараснали в лежака , събират мно-го мед и продуктивността им е много висока.

Ако в съответствие с характера на беритбата в даде-на местност през периода на главния медобер трябва да се ограничи яйцеснасянето на майката в кошера-лежак, това става така : майката с 2—3 рамки разновъзрастно пило се поставя в средата на гнездото. От двете страни на тези рам-ки се слагат по няколко пити, изпълнени с мед и прашец, по който майката не може да снася. В резултат на това

254'

майката снася ограничено, което спомага за натрупването на повече мед в кошера. Със завършването на главната бе-ритба отново се създават условия за яйценосене на майката, с което се усилва семейството за зимата.

Казано бе вече, че лежакът е кошер за прилагане на противороеви методи. Повечето от тези методи се основават на временното разделяне на семейството и по-късното му обединяване (семейства с майки-помощници и др.) . Тук обаче става дума за отглеждане на цялостни семейства (с една майка) . В този случай може да се приложи противо-роевият начин на руския пчелар Чайкин. Този начин се за-ключава в следното: Когато семейството изпълни 10 -i2 рамки, рамките с пило се отместват настрана от прелката. На освободеното място се открива пространство за 7—8 рам-ки, ограждащо се с ханеманова решетка, през която пчели-те преминават свободно, но не и майката. В това заградено с решетка отделение гнездото се формира така, както при заселването на рой, т. е. поставят се изградени пити и рам-ки с изкуствена восъчна основа; тук се пренася и майката на рамка с пило. През пролетта в това „майчино" отделе-ние се оставят всичко 4—5 рамки, а останалото простран-ство се запълня с отоплителни материали. В последствие със затопляне на времето количеството на рамките в „май-чиното" отделение се увеличава.

Всичките рамки с пило се поставят на другата страна на разделителната решетка в „общото" отделение на коше-ра. Те се разполагат в следния ред: ханемановата решет-ка — рамките с яйца, след това решетките с личинки от по-

' м л а д а възраст и на края рамките със запечатано пило. До рамките със запечатано пило се поставят медовите рамки, а при наличността на добра беритба ~ изградените пити за складиране на меда.

В резултат па преустрояването на гнездото тази част от семейството, която се намира срещу прелката („майчи-ното" отделение) работи като рояк — пчелите усилено гра-дят пити и майката има широк простор за засеменяване. За да се поддържат тези условия в семейството непрекъс-нато, периодически през всеки 8 дни се пренасят от „май-чиното" отделение в „общото" отделение рамките с пило и на тяхно място се поставят нови рамки с изкуствени пити за градеж, като отоплителните материали се премахват. Броят на рамките в това отделение се довежда до 7—8.

255'

В „общото" отделение на кошера пчелите отглеждат и запечатват пилото, в крайните рамки се излюпват пчели и в освободените килийки се складира мед. Пчелите от това отделение, излитайки за облитане и за беритба, минават през общата прелка и по този начин не се чувствуват изо-лирани от майката.

При пренасянето на пило в общото отделение за рамки-те предварително се освобождава място за ханемановата ре-шетка, като всички рамки се изтеглят към стената на коше-ра. Ако няма място за рамките с пило, крайните медови рамки се изваждат . Важното е да се поддържа същият ред на рамките - с отдалечаване от ханемановата решетка да расте и възрастта на пилото, както при първото подрежда-не на общото отделение.

Като се прилага този метод, в кошера се поддържа не-прекъснато движение на рамките — в единия край на коше-ра освобождаващите се от разплода пити се пълнят с мед и се изваждат , а на другия край в майчиното отделение се градят нови пити и се засеменяват, без да се стигне до рое-во състояние на семейството.

Мнозина пчелари намират, че въпреки предимствата на кошера-лежак за развиването на силни семейства медът, получен от него, пе е така доброкачествен поради събира-нето му в общото гнездо заедно с пилото и цветния прашец. Поради това близко съседство може да се случи в меда за центрофугиране да проникнат характерната миризма на пи-лото или цветният прашец и с това да се влоши качеството му. Освен това може да се случи части от медовите пити да бъдат засеменени от майката и да не може да стане навре-* менното им центрофугиране.

За да се избегнат всички тези неудобства на л е ж а к а , за медови пити се използуват така наречените „широки" рамки, т. е. рамки с ширина на летвичките 32, 34 до 36 мм (обикновените рамки имат ширина на летвичките 25 мм) . За да установят необходимото разстояние между питите — 12 5 мм, - пчелите надграждат килийките на тези рамки и те стават по-дълбоки, съответно 16, 17 или 18 мм. В такива килийки майката не засеменява и пчелите на слагат цветен прашец, а складират само мед.

„Широки" рамки обаче у нас няма на пазара и не все-ки пчелар се заема сам да си направи, а продължава да си служи с обикновените рамки. При това положение се по-

2,56

ставя въпросът, как да се постъпи, за да се получи чисг мед от лежаците.

Начинът, който препоръчваме, може да се приложи са-мо при лежаците, на които може да се открие средна прел-ка. За целта няколко дни преди настъпване на главната бе-ритба, след като семейството вече е изпълнило с пило, хра-на и пчели 10—12 рамки, открива се средната прелка, като се изважда закриващата я подвижна летва. Откриването става, като постепенно се закрива (измества се към среда-та ) едната или двете прелки (ако семейството работи на две прелки), за да навикнат пчелите на новата прелка. След това се измества гнездото в средата на кошера, загражда се с плътни пределни дъски, като се оставя единствената възможност за преминаване на пчелите отдолу под предел-ните дъски. З а д пределните дъски се поставят по 2 или 3 изградени пити за складиране иа меда от пчелите. Тъй като майката никога не преминава под рамките, както и под пре-делните дъски, няма опасност да се прехвърли на тези пити и да ги засемени.

Натоварените с нектар пчели, след като не намерят място в гнездото за складиране на товара си, бързо се муш-ват под пределните дъски и го складират там. След като първите пити зад пределните дъски се изпълнят с мед, пре-делните дъски се изваждат , питите се придвижват към гнез-дото и на освободените места се поставят нови пити за пъл-нене. Изпълнените с мед рамки са достатъчно препятствие за майката да не може да мине и да засемени новите праз-ни пити. С узряването на меда пълните рамки се изваждат, гнездото се сбива към средата и на края се слагат нови рамки.

Отглеждането на пчели в кошери-лежаци заслужава пълното внимание на българските пчелари.

Отглеждане на пчели в египетски кошер-лежак

За пръв път египетският кошер бе представен за пче-ларския свят от д-р А. К- Уафа, професор в университета в Гиза, Египет, през време на заседанията на XVI-ия меж-дународен пчеларски конгрес във Виена през 1956 год. Той представлява обикновен кошер-лежак с големи размери — 30 или 24-рамков, разделен на три равни части с ханемаио-ви решетки. И трите отделения имат прелки на еднакво ни-

17 Рък по пчеларство 257'

во. Двете странични отделения служат за настаняването на отделни семейства, всяко със своя майка, а средното - за общ магазин. Семействата се развиват самостоятелно, а приносът им отива в общия магазин, било като пчелите от двете семейства влизат през неговата прелка, било като преминават през ханемановите решетки. Медосборът от та-къв кошер, в който работят две майки и нектарът се съби-ра от две семейства, е много голям. Когато рамките на ма-газинното отделение се изпълнят с мед, те се пренасят във втори магазин със същите размери, който се поставя над първия. Трябва да се отбележи, че и трите отделения на египетския кошер-лежак с две майки имат отделни покрив-ни дъсчици, отделни възглавници и отделен капак. Това представлява голямо удобство, тъй като всяко семейство може да бъде преглеждано самостоятелно, без да се пречи на работата на другото. Същото се отнася и магазина. Когато той се преглежда, двете семейства не се безпокоят. Друго предимство е, че и магазинните, и плодниковите рам-ки имат еднакви размери и изпълнените с мед магазинни рамки могат да служат направо за храна на семействата. За отглеждането на пчели в този кошер не се изисква ни-каква допълнителна квалификация на пчеларя — двете се-мейства се отглеждат като напълно самостоятелни, както в обикновените кошери с една майка.

Граденето на пити тук може да става в трите отделе-ния, и то с голям успех поради многобройността на пчелите от двете семейства.

Рвеви настроения в семействата тук мъчно се явяват поради големия обем на кошера и възможността за създа-ване работа на всички млади пчели.

Когато се налага да се смени една от майките, общият кошер не остава без пило, тъй като майката в другото от-деление продължава работата си по засеменяването.

В периода на зимуване в кошера може да се настанят и три семейства, като ханемановите решетки се заменят с тънки плътни преградни дъски, или ако останат две, те се доближават едно до друго. При силно отслабване на семей-ствата те лесно се обединяват и напролет, през април, се прави отводка в същия кошер за създаването на второ се-мейство, което само отглежда майка или му се придава го-това или зрял маточник.

258'

Проф. Ас. Лазаров, който пръв у нас приложи този кошер, потвърждава неговите предимства пред останалите кошери с една майка, както и пред тези с две майки, от-глеждани по други методи.

Семейства с майки-помощници

Този начин за отглеждане на силни пчелни семейства спада към така наречените начини за временно разделяне на семействата и последващото им обединяване. Той се при-лага най-успешно в онези местности, където пашата и бе-ритбата са продължителни и въпреки всички противороеви мероприятия, естественото роене мъчно може да се избег-не.-Роенето на такива семейства в това време е пълна за-губа за пчеларя.

Именно, за да се избегне роенето и да се запази сила-та на семействата за беритбата, прибягва се до създаването на семейства с майки-помощници, т. е. до създаването на от-водки (изкуствени роеве), които се развиват едновременно с материнското семейство, и то в един кошер.

Използуването на майки-помощници обаче е възможно само в кошери с голям обем - двукорпусни или лежаци.

Техниката по отглеждането на такива семейства се състои в следното: на втория корпус се заковава тънко шперплатово дъно и на едната му стена се открива отделна прелка. Когато пчелното се-

мейство запълни изцяло основ-ното гнездо, прави се трирам-кова отводка, която се засел-ва в новия корпус с прикова-ното шперплатово дъно. Кор-пусът с отводката се поставя върху основното семейство с обратна прелка. Надвечер на отводката се дава запечатан маточник и по килийките на крайните рамки се налива во-да, тъй като новото семейство се състои само от млади, не-летящи пчели.

Според засилването на основното семейство от него периодически се взимат по 2—3 рамки със зряло, пред из-люпване пило, без пчелите, и се придават на отводката. От

От 1jocu^u.

Ш. пла,-•пъоьо дьнл

Формиране на семейство с майка-помощница .

259'

този приток на отгледани пчели отводката бързо нараства, а и силното основно семейство не изпада в роево настрое-ние. При всяко отнемане на рамки с пило от основното се-мейство на него се дават равен брой изкуствени основи за градеж. Пити за градеж на отводката се дават едва след като майката се оплоди. До това време всички работи око-ло отводката и основното семейство се извършват сутрин рано или късно надвечер, за да не се попречи на брачното излитане на новата майка.

Със започване яйценосната дейност на младата опло-дена майка известно време в кошера работят две майки и се получават двойно повече пило и пчели.

Настъпи ли главната беритба, още през първия ден шперплатовото дъно на горния корпус се изважда и двете семейства се обединяват. Обединяването става, като между двете семейства се постави един вестник. Докато пчелите от двата корпуса го прогризват, получават обща миризма и няма нужда от предпазни мерки за майката.

Преди самото обединяване старата майка от основното семейство се отделя с две-три рамки с пчели и пило, като образува от тях нуклеус. Този нуклеус се поставя наред с основното семейство и майката в него се използува като втора майка-помощница, която извежда допълнително мла-ди пчели за следващата по-късна беритба, или ако няма та-кава, - за зимуване. И тук първите два-три дни на пчелите се осигурява вода, докато младите пчели се ориентират към излитане.

При обединяване на отводката с основното семейство в началото па беритбата долният корпус изцяло се изпълва с рамки с пило, предимно открито; тук се поставя и рамка-та, на която се завари майката на отводката. Горният кор-пус се изпълва с празни изградени пити и рамките с най-узряло пило. След това между двата плодника се поставя обикновеният полурамков магазин за събиране на новопри-несения мед.

Обединяването на отводката с основното семейство само по себе си довежда до ограничаване на пилото в пери-ода на усилената беритба, понеже на двойната маса от пче-ли остава да работи само една майка. Това намалява отно-сително количеството на пилото и освобождава голям брой пчели-кърмачки за работа в полето. Увеличената армия от пчели-берачки прави добър медобер.

260'

Най-лесно и най-удобно се отглеждат пчелни семей-ства с майки-помощнички в кошерите-лежаци. Тук се изпол-зува широкият единен обем на корпуса и отводката се на-станява наред с основното семейство зад временна плътна пределна дъска. На отводката се открива самостоятелна прелка на обратната страна. И тук на семейството (отвод-ката) се дава запечатан маточник и то се осигурява с вода.

По-нататъшното подсилване на отводката се свежда само до пренасянето на рамки със зряло пило от едното от-деление в другото. Взаимното отопление улеснява развитие-то и на двете семейства — отводката и основното семейство.

За обединяване на отводката с основното семейство достатъчно е само да се отдели старата майка и да се пре-махне временната преграда, като на нейно място се постави пита с ароматизиран сироп. До есента старата майка се за-селва в нуклеус наред с обединеното семейство, след което пчелите и се обединяват в общо семейство за зимуване. Ако това е невъзможно поради силното развиване на семейство-то, майката се настанява в отделен нуклеус, който се поста-вя наред с обединеното семейство. На такова силно семей-ство в лежак някои пчелари поставят и магазин.

Отглеждане на пчели в миогокорпусни кошери

Отглеждането на пчели в кошери с много корпуси (плодници) е застъпено главно в Съветския съюз и САЩ. У нас се практикува само от някои любители-пчелари и в опитните институти за научни цели. В тези кошери семей-ствата се развиват по вертикален път, в няколко плодника (корпуси), поставени един върху друг. Най-важната особе-ност при отглеждането на пчели в многокорпусните кошери се състои в това, че според развитието на семейството и на-трупването на мед в плодниците обемът на кошера може да се увеличава неограничено. Затова не без основание ня-кои наричат многокорпусните кошери „небостъргачи".

Произвежданата от пчелите топлина в тях е в състоя-ние да затопли повече пило, отколкото същата топлина в кошери с хоризонтално разширение на гнездото. По тази причина пчелните семейства, отглеждани в миогокорпусни кошери, поставени при еднакви условия, се развиват по-бързо от другите. Но техниката за работа с тях е по-слож-на и изисква по-голяма теоретическа и практически подго-

261'

товка на пчеларските кадри. Освен това резултатността от такова отглеждане е свързано и с притежаването на елитни майки, които биха могли да подхранват с пило едно такова огромно гнездо, каквото е в многокорпусните кошери.

Няма да бъде разгледана подробно техниката за ра-бота при такова отглеждане на пчелите, защото то е свър-зано и с много силната и продължителна паша, каквато у нас едва сега се създава, а ще се спомене само инфор-мативно.

По-силните семейства през есента се зазимяват в два плодника (трябва да се знае, че плодниците на такива ко-шери имат намалени размери — 435/230 мм) , като долният корпус е зает от пило и пчели, а горният е изпълнен с ме-дови пити и пчели. През зимата пчелното кълбо се при-движва постепенно към храната в горния корпус и напро-лет вече изцяло го заема. Ако по една или друга причина пчелното семейство е отслабнало и гнездото му се явява ши-роко, долният корпус временно се отнема и семейството ос-тава в един корпус. Щом семейството се развие и в единия корпус му стане тясно, придава се вторият корпус отгоре, изпълнен с градени пити. Обикновено майката преминава в горния корпус, където има по-широки площи от свободни за засеменяване килийки и защото е по-топло. Когато гор-ният корпус се изпълни с пило, а долният се е освободил от него, тъй като то се е излюпнло, разменят се местата им. Майката пак преминава в горния корпус, където пчелите подготвят килийките за засеменяване. Сега семейството ра-боти в два корпуса, изпълнени с много пило и пчели. За да не се спре развитието му и да се поддържа работното на-строение на пчелите, между двата плодника се поставя тре-ти плодник, наречен „строителен", тъй като е изпълнен с рамки с изкуствени пити за градеж. Поради това обаче рам-ката, на която се намира майката във втория корпус, се премества в долния корпус и за да не се качи майката горе, отделя се с ханеманова решетка. Сега семейството работи така: в най-горния корпус (третия) дозрява и се излюпва пилото и в освобождаващите се килийки пчелите складират мед; в средния корпус (строителния) пчелите градят пити, а в долния корпус майката засеменява. Изградят ли се пи-тите, рамката с майката се премества в „строителния" корпус и той се поставя най-отдолу, над него се слага нов строите-лен корпус, над него — долният корпус за дозряване и из-люпване на пилото и най-отгоре — последният корпус за

262'

дозряване на меда. Пчелите продължават работата си в строителния корпус, майката засеменява в новоизградените пити, пилото зрее и се излюпва в третия корпус и пчелите запълват освободените килийки с мед, а медът в горния кор-пус вече окончателно е узрял и запечатан и се изважда. Та-ка корпусите се намират в непрекъснато движение, като май-ката винаги се намира в долния корпус и не се допуска нагоре чрез постоянно седящата ханеманова решетка. При силна беритба и липсата на време за узряване на меда пъл-ните корпуси се качват най-отгоре за дозряване и се поста-вят нови корпуси за градеж или с изградени пити. Към края на беритбата всички корпуси над ханемановата решетка се превръщат в обикновени магазини, където пчелите склади-рат мед. С намаляване на беритбата корпусите постепенно се свалят и семейството се довежда до основното си поло-жение — два корпуса, при което то започва зимния си живот.

Такова отглеждане на пчели винаги дава големи до-биви на мед и восък.

Многомагазинни кошери и отглеждането на пчели в тях

Отглеждането на пчели в многомагазинни кошери и за развиването на силни семейства се практикува у нас само в едната му част — един, два и повече магазини се слагат върху плодника на едно семейство само за складирането на мед. Това е възможно обаче само при силна беритба.

В Съветския съюз, както и в САЩ, магазините се из-ползуват не само за събирането на мед, но и за отглеждане на пило. Майката се допуска да снася яйца в първия мага-зин и след като той се изпълни с пило и пчели, тя се пренася в плодника, прегражда се с ханеманова решетка и над нея се слага нов магазин с пило. Според развитието на семей-ството и протичането на беритбата магазините се поставят и се разменят, както при многокорпусното отглеждане на пчели.

Интересен е в това отношение „комбинираният" метод за многомагазинно отглеждане на пчели, практикуван ус-пешно от софийския пчелар Борис Шопов, приложим с 10 и 12 рамковите Дадан-Блатови кошери. Същността на този метод е следната: щом плодникът се напълни с пчели,, пило и храна, поставя се първият магазин с 12 добре изградени

263'

пити (на полурамки), напръскани със затоплен захарен си-роп за привличане на пчелите. Тъй като притокът на нек-тар е още слаб, пчелите се заемат да почистят килийките, в които майката започва да засеменява най-напред в сред-ните пити. По това време, ако настъпи по-усилена беритба, пчелите запълват крайните пити на магазина и освобожда-ваните от пилото пити в плодника с нектар. След като се запълни поставеният магазин с пило и нектар, възниква нуждата от раширяване на гнездото, за което се поставя втори магазин. Тогава се пристъпва към преустрояване на гнездото в двата магазина. В средата на двата магазина (които фактически представляват втори корпус) се поставят две восъчни основи на плодникова рамка и между тях — една изградена плодникова пита. З а д всяка восъчна основа се поставя още по една изградена плодникова пита. Мага-зинните пити с пило се разпределят поравно между двата магазина зад плодниковите пити, като свободните места се попълват с магазинни пити с удължени килийки. Между-рамковото разстояние се оставя пак по-голямо — 17—18 мм. При това преустрояване майката се сваля в плодника, къ-дето намира освободени от излюпилото се пило празни ки-лийки.

С ускорен темп пчелите започват обзавеждането на горната половина от тяхното гнездо. Обикновено това съв-пада с настъпване на главната беритба и пчелите бързо из-пълват празните изградени пити с нов нектар и изграждат поставените восъчни основи. Междувременно майката е за-семенила питите в плодника и се прехвърля на работа в из-градените нови восъчни основи в горната половина на гнездото.

Ако беритбата е обилна и по-продължителна, поставя се трети магазин, но този път с 10 рамки и увеличено меж-дурамково разстояние, където се събира стоковият мед.

С прилагането на този метод не се спъва развитието на семейството, получават се плодникови рамки, изпълнени с мед от първата беритба, който е най-добра храна за зимата и за всяко подхранване, избягва се опасността от нежелателно роене, получават се и магазинни рамки с до-брокачествен мед.

Освен това *при поставянето на магазина не става рязко охлаждане на гнездото, какъвто е случаят при дву-корпусното и многокорпусното отглеждане, тъй като мага-зинът е половин плодник, което улеснява затоплянето на

264'

пилото, магазините по-лесно се качват и свалят от целите плодници и т, н.

Друг вариант, който се прилага при 10-рамковите Да-дан-Блатови кошери, е следният: след развитието на семей-ството и запълване на плодника с пило, пчели и храна, над него се поставя магазин с 10 изградени рамки, където май-ката се прехвърля да засеменява. Изпълни ли се този ма-газин с пило, пчели и нектар, сваля се и се поставя под плодника. Тогава майката преминава в плодника, където има освободени от излюпилите се пчели килийки, и про-д ъ л ж а в а работата си там. По това време се появява глав-ната паша и над плодника се поставя нов магазин; но ве-че с 9 рамки и увеличено междурамково разстояние, за съ-бирането на стоков мед. От тези рамки средните може да бъдат восъчни основи за изграждане. При силна и продъл-жителна беритба се поставя и трети магазин между плод-ника и горния магазин. Това продължава , докато пилото в долния магазин под плодника се излюпи и отново се по-ставя над плодника, където преминава майката и започва да засеменява. Ако беритбата продължава, част от питите в този магазин се изпълват с мед, които се използуват в ранна пролет като кърмова надставка.

Многоматочни семейства

Трябва предварително да се отбележи, че многоматоч-ните семейства, т. е. семействата в единното гнездо, на кои-то работят едновременно няколко майки, е противно на био-логията на пчелата и само дръзката намеса на човека го прави възможно. При естествени условия на живот много-маточно съжителство не е наблюдавано, освен при така на-речената „тиха смяна" на майката, когато могат да рабо-тят известно време заедно майка и дъщеря.

Макар и противобиологично, в стремежа си да създаде силни пчелни семейства като средство за високи добиви чо-векът се е намесил и тук и е създал вече многоматочни се-мейства. Изучаването и практиката в тази посока са още ограничени и постиженията нямат производствен характер. Все пак постигнатото заслужава внимание, още повече, че могат да се използуват бракуваните поради старост пчелни майки, които иначе подлежат на убиване.

265'

Такива многоматочни семейства най-добре могат да се създадат в началото на главната беритба, когато в много случаи се прави смяна на старите майки. Те могат да се формират и по-рано. дори през май, ако пчеларят разпола-га с млади запасни майки или зрели маточници за замяна на иззетите.

Техниката по създаване на многоматочни семейства е следната: изземват се старите майки от семействата (най-малко пад шестмесечна възраст) , изрязват им се наполови-на крилата и се поставят в клетки за придаване на майки сами. До формирането на новото гнездо клетките с. майки остават в своето гнездо или в гнездото на друго осиротяло семейство. Определеният кошер за създаване на многома-точно семейство се поставя на мястото му и в него се пре-насят няколко рамки с напълно зряло пило пред извеждане, взети от най-силните семейства. Освобождаването на тези рамки от пчелите става чрез внимателно смитане с пчелар-ска четка. В никакъв случай не трябва пчелите да се стръс-ват с удар, защото зрялото пило е много чувствително и мо-же да се повреди. В новия кошер се пренасят рамки със зря-ло пило два пъти повече от броя на майките, с които ще се създава миогоматочното семейство. Така, ако се създава многоматочно семейство с 5 майки, гнездото трябва да се формира от 10 рамки зряло пило. От двата края на гнездо-то се поставя по една рамка с мед и цветен прашец, като в празните килийки на някоя от тях се налива чиста топла вода. Двете пити трябва да съдържат най-малко от 5 кг мед. Гнездото се ограничава с две плътни пределни дъски и грижливо се затопля отгоре. Така подредено, гнездото е готово да приеме много майки в общо съжителство. Майки-те се освобождават от клетките едновременно, като се пус-кат на различни места по питите.

При придаване на майките трябва да се внимава оба-че да ие се вмъкне каквато и да било пчела, понеже, про-живяла веднъж с някоя от майките, тя може да убие оста-налите, оставяйки само своята.

Понеже има опасност майките да напуснат обезлюде-ния кошер, прелката се затваря за три дни, на четвъртия се отваря колкото за преминаване на една пчела и после — според развитието на семейството.

В първия момент майките може да се нахвърлят една срещу друга, дори някоя да загине, но общо взето, поради натежали от яйца коремчета, което ги затруднява при упо-

266'

требата на жилото, те не могат да се жилят. Така първата среща минава безболезнено, майките се успокояват и посте-пенно се отдават на яйценосене. Излюпващите се междувре-менно пчели приемат майките и започват вътрешна работа.

В първите дни семейството се нуждае от много вода, затова наред с налятата по питата трябва да се устрои и вътрешна поилка.

За да се осигури място за яйценосната дейност на майките, трябва да се следи развитието на семейството и своевременно да се придават рамки с изкуствена восъчна основа, които младите пчели бързо изграждат.

При формирането на многоматочни семейства, ако времето е непостоянно, за да не се изстуди пилото, добре е кошерът да се виесе в затоплено до 17—20° помещение, къ-дето се държи 3—4 дни, след което се изнася навън.

При създаване на многоматочни семейства през берит-бата, ако тя е по-къса, поради късното създаване на летя-щата армия берачки, може да се случи семейството да не събере запаси за себе си, но презимувало с всички майки, през следващия сезон да нарасне до неимоверни размери и може да заеме гнездо до 50 рамки. В такъв случай от два 24-рамкови кошера се прави един двукорпусен лежак. През лятото такова семейство може да изгради до 100 рамки и както някои съветски пчелари-практици се изразяват, то представлява истинска фабрика за изграждане на пити.

Интересно е да се отбележи, че такива семейства не градят търтееви пити и не произвеждат търтеи.

В многоматочните семейства при 5—8 майки се създа-ва огромно количество пило и огромно семейство. При свое-временно ограничаване яйценосната дейност на майките пред главната беритба такива семейства дават големи сборове.

Многоматочните семейства може да се използуват за създаването на силни отводки или пчелите им да се изпол-зуват за подсилване на слаби семейства.

Те не се роят, макар да залагат на няколко пъти маточници. Изведена нова майка в такива семейства не е наблюдавана. Пренесени в нуклеус, такива маточници дават много ценни майки.

При формиране иа многоматочни семейства не трябва да се събират майки от различни възрасти, а всички трябва да бъдат изведени в един сезон, тъй като пчелите предпочи-тат по-старите майки.

267'

Роевите инстинкти иа пчелите са естествени прояви, срещу които пчеларят трябва да намери достатъчно средства и да установи начини, за да може навреме да ги предотвра-тява.'' В това отношение добър успех може да се постигне, като се премине към отглеждане на пчелите в кошери с по-голям обем и чрез изкуствен подбор и племенна работа се създадат пчелни семейства с притъпени роеви инстинкти.

Обикновено се смята, че роилото семейство, както и роякът не могат да се използуват в главната беритба за до-биви. Пчеларят е доволен, ако те успеят да се запасят с храна за себе си и повече не разчита на тях.

Такова отношение е неправилно и трябва да се изоста-ви като практика, защото е възможно да се насочи роевата енергия на пчелите към получаване на повече мед и восък. За целта се прилагат някои специални методи за работа с пчели в такова състояние.

Наистина, роевите състояния на пчелните семейства не се проявяват в едно и също време пред главната беритба. От друга страна, често се роят и семейства, чиито външни признаци не показват такова нещо, т. е. пчелите не заемат изцяло разширеното гнездо и за всички възрастни пчели има достатъчно работа. В този случай, макар семейството да се намира в роево състояние, пчелите, усилено градят пити, а майката засеменява почти до момента на роенето.

В по-типични случаи на роево състояние градежът се прекратява веднага след залагане на маточниците, а май-ката рязко намалява яйцеснасянето си.

Като наблюдавал дълго тези особени прояви на пчел-ните семейства, намиращи се в роево състояние, и след дъл-гогодишни опити за използуване скритата сила на такива семейства, съветският пчеловъд Дабахов установил някои начини за работата с такива семейства за използуването им в медобера.

Дабахов препоръчва: 1. Ако в силното семейство, готвещо се да се рои, тем-

път на работа на пчелите е видимо намалял, т. е. майката продължава да засеменява и пчелите да градят и събират нектар,, то се остава да рои. Ако роят излезе до началото на главната беритба, той се заселва в отделен плодник, който

268'

се поставя над роилото семейство, като му се закове само едно тънко шперплатово дъно.

Прелката на горния плодник е обърната на против-ната страна.

3—4 дни след роенето роилото семейство се преглежда и излишните маточници се унищожават, като се оставя най-добрият. Като правило в началото на главната беритба мла-

Дабахов

дата майка ще се е вече оплодила. Тогава се пристъпва към обединяване на двете семейства, като се оставя новата, мла-дата майка. За да стане мирно и лесно обединяването, отстранява се шперплатовото дъно и вместо него се поставя вестник, който пчелите прогризват и семействата се обеди-няват. Това силно семейство участвува с успех в медобера.

2. Ако силното семейство дойде в роево състояние по време на започналата вече главна беритба, роят се заселва в нов кошер, който се оставя на мястото на роилото семей-ство, а то се пренася в горния плодник над роя, както в пър-вия случай.

Роилото семейство може да остане в кошера си, който се оставя до кошера на роя с обратна прелка.

Летящите пчели от роилото • семейство, завръщайки се от работа, попълват и усилват роя. Към него допълнително от материнското семейство се принасят две-три рамки с раз-новъзрастно пило. Този рой също може добре да използува беритбата.

Младите пчели в материнското семейство се включват активно в ' отглеждането * на останалото пило', и събирането

269'

да нектар. По-нататък, след като младата майка на роилото семейство се оплоди, пристъпва се към обединяване на двете семейства, като се оставя пак младата майка. Обединява-нето става по познатия начин с вестник. Ако беритбата про-дължава , медосборът на това обединено семейство е много добър..

3. Понякога се роят и закъснели в развитието си се-мейства. Такива семейства обикновено се предвиждат за разформироване, но техните пчели и пило може да се изпол-зуват за медобера.

Използуване роевете от закъснял^ в развитието си семейства

В този случай се постъпва така: в отделен кошер на-ред със слабопродуктивното семейство, готвещо се да се рои, се поставя рой от силно семейство. Щом слабопродуктивното семейство се рои, неговият рой се поставя в отделен кошер наред с роя на продуктивното семейство и в него се стръс-ват всички останали пчели от слабопродуктивното семейство, а рамките с пило се пренасят в силния рой, като предвари-телно се унищожават всички маточници.

Така силният рой се попълва с пилото на слабото се-мейство, което се отглежда при по-благоприятни условия.

По-нататък двата роя се обединяват, като оставят по-добрата майка, и се получава силно семейство, което е в състояние успешно да вземе участие в меДобера. Пчелите и пилото на слабото семейство мъчно могат да повлияят отри цателно на силното семейство, тъй като силното семейство1

има доминиращи качества. 4. Ако слабото семейство не се рои, а вече е поставен

до него кошер със силен рой, двете семейства пак се обеди-няват. Това може да стане така: 4—5 дни след поставянето на роя до слабото семейство капакът му се сваля (на ко-шера на роя), открива се платното над рамките на една четвърт или се отстранява една от надрамковите дъсчици и откритото място се покрива с вестник. След това на кошера

270'

се поставя втори плодник с прелката напред и в него се пре-насят всички рамки с пило и пчели от слабото семейство, като майката предварително се премахва. Празният кошер се вдига, а кошерът с пчели се придвижва малко към него-вото място. Пчелите на осиротялото семейство прогризват вестника и мирно се обединяват с роя. Обединеното семей-

ство се засилва и може да използу-ва добре беритбата.

5. Понякога има случаи, когато дълго преди роенето пчелите пре-кратяват всякаква градивна и ме-доберна работа, събирайки се на „бради" под прилетната дъска, а майката спира яйцеснасянето. С

четвърти способ на Дабахов такива семейства трябва да се по-стъпва така: взима се кошерът с

пчелите, който се готви да се рои, и се пренася на мястото \ на някой нуклеус, а нуклеусът се поставя на неговото мя-сто. Ако семейството, готвещо се за роене, има два корпуса, горният корпус се сваля, пилото му се поставя в долния корпус, част от медо-прашецовите пити се пренасят в ко-шера с нуклеуса. На другия ден всички маточници се уни-щожават. В този случай нуклеусът се усилва с пчелите на семейството, готвещо се да се рои, и може да работи на-равно с другите семейства. У така лишеното от летящите си пчели семейство, роевото настроение угасва.

По-нататък на бившия нуклеус се поставя втори плод-ник с шперплатово дъно, който се изпълва с пило и пчели от роевото семейство, а от останалите негови летящи и млади пчели се формира нуклеус. Ако се разполага с кошери-лежаци, отводката може да се настани в него, като се отдели с плътна пределна дъска и й се открие обратна прелка. Се-мейството, обединено с нуклеуса, работи добре и успешно използува беритбата.

Изобщо, като се използуват тези методи за работа с роево настроените пчелни семейства, може да се избегне на-маляването на добивите мед и восък, неизбежно, ако се оставят роевете и роилите семейства естествено да се развиват.

При условията на Д З С и ТКЗС, където може да има широки блокове от медоносни насаждения с различно време

Г ~ — ~ — ЛАЛЛС К H1£JUL САаЛо гиро-cevK-e-u-om-o-o , fctt (УУП СЛЛ^МЛ проду^ъиЛъо О1М.Я>й.С+*ъ&0

271'

ма цъфтеж и следователно — по-продължителна беритба, тези методи за използуване роевата енергия на пчелните се-мейства може да бъдат прилагани с повече успех. Същото се отнася и до онези пчелари, които упражняват подвижно пчеларство.

Създаване на силни семейства чрез използуването им по двойки

Когато в някои местности има обилна ранна паша (от ива, акация и др.) , а семействата не са имали достатъчно време за самостоятелно развитие и усилване, за да не се пропусне беритбата, прилага се използуването на семейства-

71%т. н<4, A£7nstiM,urytst -пгЛуЛи. mbpctufiu иГеисе̂ осс ели

Начално положение на кошерит е Формиране на единното семейство

та по двойки за създаването на едно силно семейство, което е в състояние да използува беритбата.

Подготовката на този метод трябва да започне или в най-късна есен, или в най-ранна пролет, преди първото обли-тане на пчелите. За целта кошерите се разместват два по два (при груповото нареждане на кошерите в пчелина тази подготовка е излишна) , на растояние един метър един от друг. За да не залитат пчелите от двойките кошери един в друг, прелките им не се оставят на една линия, а малко раз-далечени.

Д о началото на беритбата работата с тези двойки ко-шери е обикновена. Почне ли беритбата, от тези двойки ко-шери се формира едно силно медоберно семейство, готово да се справи с предстоящата му работа.

Формирането на единното семейство става така; по време на най-силния летеж на пчелите едно от семействата,.

272'

по-добре по-силното, се премества на ново място, а оста-налият кошер се придвижва с половин метър към старото място на изместения кошер, като се изправя малко посоката на прелката му. При това положение всички летящи пчели на двата кошера се събират в един — останалият на мястото си кошер. Понеже чуждите пчели ще долитат с товар — нектар или прашец, — те се приемат от новото семейство. За всеки случай добре е майката да се предпази за едно де-нонощие, като се затвори в клетка. В плодника се поставя пълен комплект от гнездови рамки и на кошера се слага магазин.

Така подсиленото семейство работи добре и може да напълни един-два магазина, докато за другите семейства бе-ритбата е само подбуждаща.

Преместеното на ново място пчелно семейство още същата вечер се преглежда, стеснява се гнездото на толкова пити, колкото покриват пчелите му, и на една от крайните пити се налива вода. Подбуждащата беритба скоро го за-силва и до настъпването на главната беритба то става на-пълно нормално, годно да работи самостоятелно. При това роеви настроения у него не се явяват. Напротив, подсиле-ното семейство след приключване на ранната беритба може да заложи роеви маточници, затова се взимат, предпазни мерки.

Използуването на пчелните семейства по двойки дава добиви на пчеларското стопанство, преди още да е настъпи-ла главната беритба, затова то трябва широко да се прилага.

Някои български пчелари, които наред с. разборните кошери отглеждат в пчелина си и пчели в тръвни, прилагат този метод на подсилване семействата си, като за един ог двойката кошери използуват тръвна. Двойките образуват в края на зимата или в началото на пролетта, преди облита-нето на пчелите. Когато дойде време за поставяне магази-ните на разборните кошери, те вдигат тръвните на ново място. Летящите пчели на тръвните кошери нахлуват в раз-борните кошери и понеже обикновено са тежко натоварени с нектар и цветен прашец, биват приемани добре в новия кошер. И тук майката се предпазва за едно денонощие в клетка.

Както при първия случай, и тук семействата работят добре и пълнят магазините, а тръвните на свой ред се съв-земат, дори някои от тях дават и втори роеве.

18 Рък. по пчеларство ?73

Ограничаване яйценосенето на майката като начин за създаване на

силни семейства

В непрестанното търсене на методи и начини за засил-ване на пчелните семейства за периода на върховното пче-ларско време — главната беритба — практиката е стигнала до това, наглед парадоксално положение — да се ограни-чава яйценосната дейност на майката през периода на глав-ната беритба.

Основанията на този метод се крият обаче в биологията на пчелата и майката , в начина на разпределяне работата в кошера и вън от кошера между пчелното население на едно пчелно семейство и в него няма нищо парадоксално. При липса на пило за отглеждане голям брой пчели-кьр-мачки преминават по-бързо в групата на берачките и засил-ват чувствително техния брой. Обикновено една пчела пре-карва в служба кърмачка 12—15 дни след извеждането си, но щом в гнездото липсва младо пило, тя излиза на паша още на 7-ия—8-ия ден.

При ограничаване на младото пило се постига и голяма икономия на мед, който остава в полза на пчеларското стопанство.

Този метод на ограничаване яйценосната дейност на майката може да се прилага обаче само в семейства, в чието гнездо има много пило. Защото , ако прекъсването на яйце-носната дейност на майката продължи по-дълго време, по-ради бързото износване на летящите пчели през време на беритбата семейството може силно да отслабне. Ето защо това прекъсване не може да се приложи в семейства с мал ко пило и не трябва да продължи много.

Като се има предвид, че пчелното развитие трае 21 ден и след още 3—4 дни младата пчела пристъпва към работа в кошера, прекъсването на яйценосната дейност на майката не трябва да продължи повече от 25 дни, когато ще е излю-пена вече и последната пчела от предишното пило. След 25-ия ден в кошера трябва да има готова оплодена майка , която да започне своята работа .

Така че в местности с кратка беритба, по-малко от ме-сец, яйценосната работа на майката може да се прекъсне в началото на беритбата . По-дълъг ли е срокът на берит-бата , това може да стане някъде по средата й, но винаги в

274'

сметката трябва да се има предвид, че на 25-ия ден от пре-късването майката отново трябва да се появи в семейството.

Техниката по прекъсване работата на майката е проста. Ако майката е вече дефектна или стара , тя просто се уни-щожава и семейството се оставя да з аложи маточници и да си отгледа само майка . В случай, че през това време има зрял маточник от подбрано семейство, може да му се при-даде такъв. Д о к а т о майката се излюпи и оплоди, семей-ството ще бъде със засилена армия-берачки. Ако майката е ценна, тя само се изолира. Заедно с една пита тя се поставя в рамка-изолатор с ханеманова решетка. Ако в някой пче-лин няма такава рамка или пчеларят не знае да си служи с нея, майката се изолира в края на кошера с плътна пре-делна дъска, която опира до стените и покривните дъсчици, но не и до дъното, от което да отстои на 4-5—5 мм. Тази точ-ност е много важна и се постига, като предварително на дъното се положи една летва с посочената дебелина и вър-ху нея плътно се пригоди пределната дъска . След това лет-вата се избива настрани и се и з в а ж д а . През ширината 4'5 до 5 мм (колкото са ханемановите отвори) пчелите минават свободно, но не и майката . Тъй като майката няма големи площи за засеменяване , тя ограничава тази своя дейност. Пчелите от своя страна преминават под пределната дъска, топлят и хранят малкото пило и не се чувствуват осиротели. Като мине главната беритба, пределната дъска се изважда и майката има възможност да разгърне своята дейност.

Общо взето, прилагането на този метод дава добри ре-зултати, но той може да бъде проведен, след като добре се познават условията на паша и беритба в местността на пче-ларствуването.

Други начини за създаване на силни пчелни семейства

Понякога малко преди главната беритба от семейства-та излизат малки роеве, които, ако се оставят да се разви-ват самостоятелно, не могат да бъдат използувани веднага.

За да може да се използува работната енергия на тези роеве по-целесъобразно, те се обединяват в едно семейство. Обикновено се обединяват два-три роя с обща тежест 6—7 кг. Обединяването става така : майките се х в а щ а т и се настаняват в клетки, като най-добрата се настанява в гнез-дото между рамките. Останалите майки се слагат под плат-

275'

ното или Покривните дъсчици над рамките. Пчелите от рое-вете се напръскват за уеднаквяване на миризмата и се стръсват в кошера. На другия ден излишните майки се отне-мат и се настаняват в нуклеуси. Ако тези майки се отнемат веднага след прехвърляне на роевете, много е възможно ня-коя от тях да излети и да повлече и другите.

Други начини: 1. Две средни по сила пчелни семейства се обединяват

в едно, като се оставя по-добрата майка. 2. Няколко слаби семейства се съединяват за образу-

ването на едно силно семейство. И тук се оставя най-до-брата майка.

3. Силните семейства се подсилват още за сметка на слабите, от които се отнема повече от половината пило за-едно с пчелите, а останалата част се превръща в нуклеус.

4. За подсилване на отделни семейства се използуват също така няколко малки роя или голям рой се разделя на части и с тях се подсилват отделни семейства.

За препоръчване е да се избягва погрешната практика слаби семейства да се засилват за сметка на силните, като им се отнема пило или пчелини пило. Това води само до отслабване на силното семейство, без да засили достатъчно подсилваното семейство.

При всички случаи излишните, но все още годни за използуване майки се запазват в нуклеуси за евентуално придаване там, където стане нужда, а майките на подсилва-ните семейства се затварят за едно денонощие в клетка, за да не бъдат убити от пчелите придадени за усилване.

276'

НАЧИНИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ВОСЪК

Наред с добиването па мед — цел на всяко пчеларско стопанство е и добиването на достатъчно восък. Восъкът е ценен и необходим продукт не само за пчеларството — от него се правят изкуствените восъчни основи, без които е не-мислимо съвременното разборно пчеларство, но той се изпол-зува, както бе отбелязано, и в голям брой отрасли на индустрията.

Поради иедооценяване значението на восъка и поради недобра работа с пчелите за отделяне па восък, родното про-изводство на този ценен продукт е още недостатъчно да за-доволи всички нужди. А от нашите пчели може да се получи повече восък, особено ако се прилагат някои от начините, установени от съвременната пчеларска техника.

Преди всичко обаче, за да се повиши продуктивността на восък от пчелните семейства, необходимо е следното:

1 . .Да се създадат за пчелните семейства такива усло-вия, при които пчелите биха отделяли най-много восък.

2. Д а се направи всичко за събирането на отделяния от пчелите восък.

3. Д а не се допуска загуба на восък при съхранява-нето на бракуваните пити и на восъчните отпадъци и при тяхната обработка.

Проучванията са доказали, че най-много отделят восък тези пчели, които преработват нектара в мед и хранят пи-лото, т. е. пчелите от по-млада възраст. Значи колкото по-голям е притокът на нектар в кошера и колкото повече е пи-лото в него, толкова повече восък ще отделят пчелите. За-това осигуряването па продължителна и обилна паша е не-обходимо условие за пчелите да отделят повече восък. При такива условия, ако времето е благоприятно, един килограм пчели, т. е. около 10,000 пчели, през сезона биха могли да отделят около 500 г восък. Но това е само теоретическо пре-смятане. В действителност това не става, тъй като не всички пчели работят през време на беритбата. Освен това при

277'

излитането еи пчелите разпиляват част от восъчните пла стиики, които отделят.

Преди се смяташе, че за отделянето на един килограм восък пчелите изяждат 10—12, дори 20 кг мед, поради което производството на восък се считаше за стопански неизгодно. Последните проучвания обаче доказват, че за 1 кг восък пче-лите изразходват от 3 5 до 3 6 кг мед и известно количество цветен прашец. Също така се доказва, че отделянето на во-сък не намалява летящата дейност на пчелите по събира-нето на нектар и цветен прашец.

Повече восък пчелите отделят, когато семейството се намира в така нареченото „работно състояние", затова то трябва да се поддържа непрекъснато.

Най-много восък се получава от изграждане на нови пити. Затова има ли условия за градене, пчелите трябва да бъдат ангажирани в него, като им се осигуряват необходи-мите празни пространства.

Пчелите градят пити най-усилено, когато нямат гнездо. В това отношение първото място се пада на естествения рой. Добре работят също пчелите, когато им стане тясно в гнез-дото, а имат празни пространства за изграждането на нови пити. Също така добре градят пити, когато е нарушена це-лостта на гнездото, особено в горната му разплодна и най-топла част.

Восък в пчелина се получава от: 1. Бракуването на стари пити.

2. Събирането на различни восъчни отпадъци, изрезки, обрезки и др.

3. Използуването на строителните рамки. Обикновено всяка година пчеларят е длъжен да под-

мени една трета от гнездовите пити с нови. Тази подмяна се налага поради това, че от дълго извеждане на нови поколе-ния пчели, чиито кожици остават в килийките, последните стават все по-малки и това се отразява на ръста на пчелите. Тези пити почерняват, стават твърди и негодни за по-ната-тъшна употреба.

Бракувани, тези пити представляват първият източник на восък в пчелина. Восъкът, получаван от такива браку-вани пиТи, не трябва да се смята изцяло за добив, тъй като почти половината от него е восък, даден чрез изкуствената

|| восъчна основа. Вторият източник на восък се крие в събирането па

различните восъчни отпадъци — надградки, далаци, изря-

278'

ЗанИ участъци на търтееви пити, изрязани маточници, восъч-ните капачета на запечатаните медови пити, изрязвани при центрофугиране на меда, восъка, получаван при почистване на рамките, и др. Внимателното събиране на тези отпадъци може да даде но 200 и повече грама восък от всяко пчелно семейство.

Строителни рамки

Пчелите отделят восък инстинктивно, чрез нагона си към строеж и запълване празните места в гнездото. И тъкмо този им инстинкт се използува за добиването на повече во-сък. Най-напред този инстинкт се използува за създаването на пълен комплект гнездови и магазинни рамки, които са необходим и цепен инвентар за всеки пчелин. След това този инстинкт се използува за добиването на стоков восък, като се прилага строителната рамка. Това е обикновена плодни-кова рамка или само нейната горна летва, навосъчена с тясна ивица (2—3 см) изкуствена восъчна основа.

Ако има паша, строителните рамки се поставят в края, а при силни семейства — в средата на гнездото. В тези рамки пчелите изграждат търтееви пити, които се изрязват и се претопяват на восък.

Повече восък може да се получи, ако строителните рамки се разделят с летви по дължината си — на две или три части — и на всяка летва се закрепят ивици от изкуст-вена восъчна основа.

Като строителни рамки може да се използуват и ма-газинните полурамки. Тук тесните восъчни ивици се при-крепват за горната и долната летва на рамката (в този слу-чай магазинната рамка замества гнездовата, разделена по дължината й с летва на две части). Щом строителната рамка бъде изпълнена с пита наполовина или малко повече, изгра-дената пита се изрязва, като се оставя само ивицата горе на летвата. В изградените строителни рамки майките често сна-сят търтееви яйца, които, ако се унищожат, ограничава се произвеждането на излишни търтеи и същевременно се за-доволява нагонът на семейството за мъжки разплод.

Някои пчелари използуват строителната рамка по осо-бен начин, като я правят с подвижна горна летва, площта на която в основата си е запълнена с редовна пита с работ-нически килийки.

279'

Тук пчелите градят непосредствено и само под горната сваляща се летва. Тези рамки се намират постоянно в гнез-дото и позволяват да се получава восък на няколко места в него, като долната им площ се използува за засеменяване от майката.

Строителна рамка с подвижна горна летва

От строителните рамки с подвижна горна летва восъкът лесно се събира — достатъчно е да се заменят горните летви с нови, като при това не се бърка в гнездото и пчелите не се безпокоят, а продължават своята редовна работа.

И при двата вида строителни рамки изградените пити трябва да се изрязват редовно всеки 3—5 дни, до завършва-не на беритбата, за да може градежът да става непрекъс-нато и за да не се даде възможност па пчелите да ги запъл-нят с мед или майката да ги засемени.

При обилна беритба, макар строителните рамки да се изрязват редовно, може да се случи пчелите да запълнят изградените площи с мед. Да се центрофугира такова малко количество мед е неудобно и нецелесъобразно, още повече, че този мед е ненапълно узрял. В такъв случай на подвиж-ната горна летва заедно със запълнената с мед изградена пита се приковават долна и странични летви и се използува като магазинна полурамка. Така скованата рамка се оставя да бъде доизградена и допълнена с мед и след това се центро-фугира. Изграждането и допълването с мед може да стане на мястото й в плодника или като се сложи в магазина.

При поставянето на строителните рамки трябва да се внимава също в кошера винаги да има достатъчно празни

280'

пити за складирането па принасяния нектар, за да могат пчелите-берачки да работят спокойно, а не да чакат изграж-дането на новите пити. Като се спазва това, изграждането на нови пити и медоберът ще става едновременно, без да се пречи на единия или на другия.

Строителните рамки спомагат да се контролира и със-тоянието на семейството. Ако в някой кошер със строителна рамка се забележи, че градежът на пити е престанал, до-като в другите продължава, това е признак, че семейството е изпаднало в роево състояние или че е осиротяло. Такова се-мейство веднага се преглежда и се вземат мерки за неговото изправяне.

Строителна надставка

Съветският пчеловъд Таранов, за да предизвика пче-лите към по-усилен градеж, използува инстинкта им да не търпят празни пространства в гнездото си, особено в горната му част, като нарушава целостта му. За целта Таранов е прибегнал до така наречената „строителна" надставка, коя

то всъщност представлява ме-дов магазин с по-малки раз-мери. Строителната надстав-ка се поставя над плодника, а рамките в плодника се раз-местват през една така, че по-

ловината от тях остават на старите си места, а другата половина се издигат и се по-ставят на релсите на надстав-ката.

При това положение над Строителната надставка на Таранов останалите в плодника пити

се образува празно простран-ство, което нарушава целостта на гнездото и пчелите бързо го изпълват с изградени пити. За да се улесни градежът на празните места, в строителната надставка се поставят само летвички с навосъчена долна част. След изграждането им от пчелите тези летвички се свалят и изградените пити се изряз-ват. На тяхно място се поставят нови или същите, като им се оставя тясна восъчна ивица.

т т т т 1 т 1 1 1 т

-

281'

Восъков магазин

Друг вариант на строителната надставка е восъковият магазин, препоръчван и прилаган от видния български пче-лар Д. А. Мерджанов. При използуването на восъковия ма-газин няма разместване на гнездото.

Восъковият магазин представлява малък медов магазин, висок 10 см, дълъг колкото плодниковите рам-ки и широк 25 см (събира 6 рамки). Вместо цели рам-ки на релсите на този во-съков магазин се поставят навосъчени отдолу горни рамкови летви.

Щом започне строе-жът в семейството, восъко-вият магазин се поставя гнездо.

И тук на всеки три-четири дни летвите се свалят и изградените пити се изрязват, като се оставя по една тясна ивица за основа на новия градеж.

Когато се поставят медовите магазини, восъковият ма-газин се сваля.

Восък от тръвни

Макар у нас все повече да се застъпва отглеждането на пчели в разборни кошери, тръвните кошери продължават да се срещат и да се използуват за добиването на мел и восък.

Добиването на мед в тръвни кошери е нецелесъобразно поради сложния и нехигиеничен начин на ваденето му и по-ради честата му недоброкачественост.

По-целесъобразно е пчелите да се държат в тръвни за размножаване и за добиване на восък, тъй като те са най-удобни за изграждане на пити. Установено е, че при оскъдна паша, когато семействата в разборни кошери изобщо не градят, пчелите в тръвни продължават да градят пити.

Добиването на восък от тръвни кошери се свежда до по-честото подрязване на средните пити, изрязване на стра-

рамките и често разбутване на

т и - т - т

U U U U U U

JUH. С Шлбосьюнл*

ЪлоЪни*

Кошер със зареден восъков магазин

зареден с летви над самото

282'

ничните далаци, както и към редовното и навременно раз-ширяване на гнездата. С тези мерки се избягва създаването на роево настроение у семействата и те продължават своята градивна работа през целия пчеларски сезон.

За един сезон от семейство в тръвен кошер би могло да се получи 1 кг и повече чист восък.

Подхранване на пчелите за отделяне на восък

Понякога, когато в природата липсва беритба и пче-лите слабо градят или изобщо не градят, а нуждата от во-сък е належаща, може да се прибегне до подхранването нз пчелите със специална храна, за да се предизвикат към градеж.

Най-добри резултати в такъв случай може да се полу-чат, ако на пчелите се дава медово-прашецова смеска със следния състав:

100 г мед, 100 г цветен прашец, 100 г вода и 2-5 г гот-варска сол.

Храната се дава в хранилки по 300 г дневно на се-мейство.

Восъчни суровини и отпадъци

Добиването на восък от чистата вощина - далаци, надградки, изрезки, восъчни отпечатъци, — както и вогци-ната от строителните рамки може да стане най-лесно чрез слънчевата воскотопка, която стои заредена в пчелина от началото на пчеларския сезон до приключването му и на-стъпването на студени и безслънчеви дни. Значително по-трудно е преработването на бракуваните стари пити. Все пак, въпреки липсата на специални восъкопреси и когато те не се предадат на специалните восъкопреработвателни рабо-тилници, от тази вощина може да се извлече доста восък от самия пчелар, ако се постъпи по следния начин, препоръч-ван от челния съветски пчелар Дабахов и прилаган от мно-го съветски и български пчелари:

Питите се начупват на по-дребни парчета, поставят се з широко корито и се заливат обилно с дъждовна вода, като коритото се оставя цял ден на слънце. Един-два пъти през деня парчетата може да бъдат обърнати, за да ги докосне

283'

слънцето от всичките им страни. След това парчетата се изваждат и се поставят в голям съд от бяло тенеке или по-цинкована ламарина и наново обилно се заливат с дъждовна вода. Съдът се поставя на открит слаб огън, за да може пи-тите още по-добре да се размекнат и да се разтворят, при което пчелните кожици, здраво залепени за стените на ки-лийките, се отделят. Бавно кипящата маса се бърка с дър-вена лопатка дотогава, докато изцяло се разпаднат и най-твърдите бучки на цветния прашец, намиращ се тук-там по питите.

След това огънят се отстранява, за да се прекъсне ки-пенето. Тогава голяма част от восъка изплува над водата. В съда се потапя една фуниообразна цедка с горен диаметър 20- 25 см. През мрежата на цедката восъкът изплува отгоре и се изтребва с канче или черпак и се налива в емай-лиран съд с вода. От време на време цедката се раздвижва, за да може да извлече повече восък. Когато вече в цедката започне да се появява съвсем малко восък, прецежда се останалата разварена восъчна маса. За прецеждането е не-обходима ламаринена тава с размери 60/90 см и височина 12 см. На единия ъгъл на тавата е пробита дупка за изти-чане на водата и восъка.

Тавата се поставя на корпуса на някой кошер, а под дупката се слага съд, емайлиран или от бяло тенеке, където ще се събира восъкът. Н а д тавата се поставя един празен бракуван магазин, обшит отдолу с телена мрежа. През тази мрежа се прецежда восъкът. За да не опира дъното на мага-зина до тавата, отстрани му се заковават две летви.

Разварената и още топла маса се разбърква отново в съда, гребе се от нея с канче или голям черпак и се раз-сипва из мрежата на магазина. За разстилането на вощи-ната може да се използува и дървената лопатка. Вощината се разлива заедно с водата и остава в магазина, докато за-стине. След това тя се изтребва в друга тава и се продъл-жава прецеждането на останалата маса, като добре се раз-бърква при всяко загребване.

Оцедената вода с восъка се завива в одеяло или черга и се оставя бавно да застине, при което промъкналите се през мрежата чужди частици се утаяват на дъното, ако са по-тежки от восъка, или остават отдолу на застиналата пита восък, откъдето се изстъргват. За да се прочисти още по-добре полученият восък, той се стопява още веднъж в по-вече вода, оставя се малко да застине и в него се капват 1—2

284'

капки сярна киселина. Понеже сярната киселина може да предизвика кипене и надигане на масата, съдът с восъка трябва да бъде дълбок. Такъв восък, обработен със сярна киселина, добива светъл цвят и се цени високо.

Трябва добре да се запомни, че след стопяване во-съкът трябва да се остави бавно да застине, като съдът се увие с одеяло или черга. Изваждането трябва да стане едва па втория ден, късно.

Останалата след прецеждането троптина се просушава добре на слънце, като се разстила на тънки пластове върху равните покриви на кошерите. Ако тя съдържа още восък, по-късно може да се подложи на ново изваряване и пре-цеждане, за да се извлече всичко възможно. Троптината се предава след това за фабрична преработка.

За да се извлече повече восък от бракуваните пити, необходимо е при преваряването и прецеждането да се използува повече вода. Най-добра за случая е дъждов-ната вода.

Извършването на тази работа трябва да става през студени и хладни дни, когато пчелите не летят или летят малко, за да не пречат на пчеларя.

285'

УВЕЛИЧАВАНЕ БРОЯ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

В пчеларството обикновено се преследват две цели: най-напред да се получи мед и восък и после да се увеличат пчелните семейства.

Увеличението на пчелните семейства, без да се влагат пари за покупка на пчели отвън, може да стане чрез роя-ване, т. е. чрез отделянето на част от пчелите на едно или повече пчелни семейства и създаването на още едно ново семейство. Отделената част пчели се нарича рой (ако това е станало по естествен път) или отводка, изкуствен рой (по изкуствен път) . Някои пчелари и в двата случая употребя-ват наименованието рой.

Както вече бе казано, роенето може да стане по есте-ствен начин, при известни условия, по инстинкт на пчелите, или по изкуствен - по желание на пчеларя.

Има много аргументи за и против единия и другия на-чин за роене.

Недостатъците на естественото роене са известни и може да се сведат в няколко точки:

1. Естественото роене не се движи и ръководи от во-лята на пчеларя. То е явление стихийно, неплаиово, пре-чи на селекционната работа , понижава медосбора на семей-ствата и за него е необходимо много напрежение, губене на време в очакване на роя, катерене по дървета и стрехи за хващането му, а понякога роят може да се загуби и става нужда да сс търси из околността.

2. Много често се случва едно семейство да се рои тъкмо в навечерието на главната паша или през самата главна беритба, по този начин и рой, и роило семейство ста-нат негодни за използуване на беритбата . Тази негодност идва от това, че пчелите на семейството, разделени сега на две, са принудени да отглеждат пилото на две майки (в рояка и в роилото семейство) , вместо заедно да летят на активен медобер в полето.

286'

3. При естественото роене пчеларят никога не може да определи точно колко роя ще получи от пчелните семейства, за да се подготви за тях. Освен това въпреки наличността на условия за роене, често пчелните семейства не се роят. Това е особено неудобно за обществените пчеларски стопан-ства, където увеличаването на броя на пчелните семейства е запланувано и планът може да се провали.

4. Естественото роене е неопределено и по време. Мно-го често въпреки очевидните признаци за роене то се забавя и пчеларят е принуден с часове, а понякога и с дни да губи непроизводително време в очакване на роя. Когато обаче се отнася до един многоброен пчелин, естественото роене става съвсем трудно и неудобно за пчеларя и нецелесъобразно за самото пчеларско стопанство.

5. Друг важен недостатък е, че не може да се проведе подбор на пчелната порода. При естественото роене майки се произвеждат от какви да е яйца, а не от подбрани и ра-сови. Така, с еднаква вероятност майки може да се произ-ведат и от непродуктивни семейства. А това не е от полза за пчелина и за пчелната раса изобщо.

6. Най-важното обаче е, че при естественото роене сил-ното пчелно семейство отслабва и обикновено пропуска бе-ритбата.

Отслабването на силното пчелно семейство се обяс-нява така:

При естественото роене пчелното семейство се разделя на две, обикновено в отношение почти 2:3, т. е., ако до рое-нето си пчелното семейство е тежало 5 кг и е дало рой от два килограма, получават се две семейства от по 2 и 3 кило-грама. Това отслабване е в първия момент. Но следва и вто-ро отслабване; с рояка отива и оплодената майка от рои-лото се семейство, която веднага започва да засеменява, но в гнездото на роя. С всеки изминат ден пилото на рояка се увеличава, по едновременно с това по естествени причини броят на пчелите се намалява всеки ден поради редовния подмор. Така се отива към едно положение, когато има пило поради непрекъснатото засеменяване на майката, но няма достатъчно пчели-кърмачки, които да го кърмят и отглеждат поради редовния подмор и поради липсата още на излюп ващи се млади пчели.

Това продължава до 21-ия—25-ия ден, когато първите снесени яйца от майката започнат да се излюпват и мла-дите пчели постепенно се включват в храненето и отглежда-

287'

нето на останалото по-късно пило. Така положението в рояка се поправя, но беритбата е вече минала, а умножаващото се семейство може да не е успяло да събере храна за себе си и трябва да се подхранва.

В роилото се семейство се забелязва пък обратно раз-витие. Тук остава цялото пило, по-голямата част от пчелите и зрелите маточници. от които след два-три дни ще се излю-пят младите майки. В този случай семейството може да даде и втори рой, макар и слаб и малък. Неизлетелите с втория рой млади майки биват убивани и в роилото се семейство остава само една млада майка. Докато тя направи своя брачен полет и се оплоди, ще минат още 7—8 дни. Така че първите яйца ще се появят най-рано на 9-ия до 11-ия ден. През това време оставеното от старата майка пило се излюп-ва, броят на пчелите постепенно расте, като на 21-ия ден от излитането на рояка, когато ще се излюпи и последното сне-сено от старата майка яйце, ще има най-много пчели, но сравнително малко ново пило за отглеждане.

Положението в това семейство ще се нормализира едва след 30-ия ден, когато ще започне та се излюпва новото пило от младата майка. И за това семейство обаче беритбата ще е вече минала.

В крайна сметка резултатът от естественото роене е следният: силното семейство е разбито и не е могло да вземе участие в беритбата, а и новите две или три семейства не са могли да се запасят с храна и ще се наложи подхранването им по изкуствен начин. Единствено остава увеличението на пчелните семейства в пчелина. Но като се знае пчеларската максима, че по-добре едно силно семейство, отколкото две слаби, това увеличение е от съмнителна полза.

Разбира се, наред с недостатъците, по-важните от които бяха изброени, естественото роене има и свои пре-димства:

1. Още от първите дни естественият рояк се развива добре, проявява повишена работна енергия, бързо изгражда гнездото си, пчелите му работят в полето, будно пазят прел-ката и т. н.

2. Естественият рой не се появява внезапно, а се за-ражда и съзрява в материнското семейство при неговата подготовка за роене. А роенето е предхождано от съответ-ствуващо развитие в семейството, което пуска роя в даден биологичен момент, който мъчно може да се хване при изку-ственото роене. При обикновени условия се роят само силни

288'

семейства и само понякога при тясно гнездо и силнг^ задуха, могат да се роят и средни по сила семейства. По правило слаби семейства не се роят.

3. Естественият рой излиза в най-подходящо за разви-тие на пчелите време — май, юни, юли, — когато биологич-ните качества на пчелите са най-проявени.

4. Броят на пчелите в естествения рой е напълно до-статъчен да осигури самостоятелното съществуване на се-мейството — както бе казано по-горе, той се приближава до половината от основното семейство.

5. Естественият рой представлява напълно оформена биологична единица, свързана с невидимите връзки на един-ство в работата и развитието на пчелите.

6. Естественият рой е съставен от пчели от всички въз-расти. Той се състои от пчели на възраст от 3 до 21 ден, на-ред с тях обаче и от стари летящи пчели, които още от пър-вия ден поемат външната работа на семейството. Често те се присъединяват към роя дори връщайки се от полето, на-товарени с нектар и цветен прашец, който веднага влагат в новото гнездо.

7. Естественият рой е в състояние още от първия мо-мент да брани семейството от крадци и неприятели. В него веднага започва да действува чудната организация на пчел-ното семейство.

Изкуствено роене

Въпреки многото предимства в качеството на естестве-ните роеве съвременното разборно пчеларство широко прак-тикува начините па изкуственото роене, които също имат свои недостатъци и предимства.

Предимства: 1. Изкуственият рой, или както още се нарича отводка,

се създава по волята на пчеларя. Когато пчеларят реши, то-гава рои. Не се губи време в непроизводително очакване на естествения рой.

2. Броят на отводките може да бъде предварително определен; това е особено важно за обществените пчеларски стопанства, където всичко се движи по план.

3. Може да се прави изкуствен подбор - ще се роят са-мо силни продуктивни семейства и от яйцата само на такива семейства ще се отглеждат нови майки.

IS Рък по пчеларство 289

4. При изкуственото роене силните пчелни семейства не отслабват и могат ла вземат участие в главната беритба. А това е така, защото при изкуственото роене от пчелните семейства се вземат група пчели с тежест най-много 800—1000 г, придава им се нова майка или се оставят сами да отгледат такава, като допълнително и постепенно се под-силват с рамки със зряло пило. Създава се ново семейство, което се развива нормално, без да отслабва другото пчелно семейство.

5. Ако изкуственият рой се създаде достатъчно време преди главната беритба и подсилването му върви своевре-менно, той също може да вземе участие в нея, ако не за сто-кови добиви, то поне сам да се запаси. Такива роеве до есен-та могат да се развият в напълно редовни семейства, годни за самостоятелно зимуване.

Недостатъци: 1. Развитието на изкуствените отводки в първите дни на

тяхното съществуване върви мудно и бавпо. Като нямат ле-тящи пчели, те не могат да организират работата си за са-мостоятелно задоволяване с храна и вода.

2. Изкуствената отводка изисква повече грижи от стра-на на пчеларя в първите дни на формирането й. Пчеларят трябва да й дава вода. да стеснява прелката за преминаване само на една-две пчели, защото повече са изложени на напа-датели и неприятели.

3. За засилването на отводката периодически трябва да и се придават рамки със зряло пило, което също създава работа на пчеларя.

4. Често дадената вода в питите се застоява повече, разваля се и в нея се развиват различни микроорганизми, които могат да причинят заболяване на семейството.

5. Често отводките лошо чистят и поддържат гнездата си и стават причина за завъждане на молци по питите.

6. При формирането на отводки пчеларят не може да улови оня биологичен момент у семейството, който създава качеството на естествения рой, т. е. моментът на най-ця-лостно развитие на семейството, за да пренесе тези качества и в отводката.

7. Отводката се състои само от млади пчели, неправили още своето облитане. При това положение отводката скъсва з а известно време връзката си с външния свят, което се отразява на развитието й. Трябва да минат няколко дни тя

290'

да се възстанови и семейството да се приведе към нормален живот.

8. Често семействата се правят сборни, т. е. взимат се пчели и пило от различни семейства, и липсва биологичната връзка на единното семейство.

Правила при формирането на изкуствени отводки

Въпреки очевидните недостатъци, които имат, изкуст-вено формираните отводки може да се доведат до стой-ността и качествата на естествените роеве и заедно с предим-ствата, които ги съпровождат, да станат единствен начин за увеличаване броя на пчелните семейства във всеки пчелин.

Затова не се изисква друго освен добро познаване био-логията на пчелното семейство и прилагането на методите за изкуствено роене, изпитани и утвърдени от широката пче-ларска практика.

Няколко са условията, които трябва да се спазват при формирането на изкуствените роеве или отводки:

1. За да не се наруши и спъне животът на новото семей-ство-отводка, то трябва да бъде съставено от разновъзрастни пчели. Макар да не притежава роевата енергия на естестве-ния рой, отводката, бидейки заета с работа в материн-ското семейство, ще продължи да работи с нормално темпо и в новото гнездо.

2. Отводките трябва да се правят само от високопро-дуктивни и силни семейства, които, предназначени веднъж за размножаване, трябва да се подготвят и да се поддържат силни още от самото начало на пчеларския сезон.

3. Отводките трябва да носят белезите на индивидуал-ността, т. е. пчелите и пилото при формирането им, както и придаваното после пило за подсилване трябва да произхож-дат от едно семейство. По този начин се запазва биологич-ното единство на новото семейство. Сборните отводки в мно-го случаи се развиват лошо, повече са предразположени към заболяване и често стават причина за загубване качествата на пчелната порода в пчелина.

4. Отводката трябва да бъде силна и годна за само-стоятелно развитие. Малките отводки се развиват бавно и създават много грижи на пчеларя.

291'

5. Отводките, на които се придават готови оплодени майки, трябва да имат не по-малко от 4—5 рамки, плътно покрити с пчели; при придаването на неоплодени майки (в нуклеуси) — не по-малко от 2—3 стандартни рамки.

6. При формирането отводките трябва да разполагат с достатъчно храна —• най-малко 3—4 кг мед и половин рамка с цветен прашец. Ако няма беритба, те трябва веднага да се подхранят.

7. Времето за формиране на отводките също трябва да се избира с оглед на местните условия за паша и беритба, но никога много рано или много късно.

Като спазва тези условия, пчеларят може да бъде си-гурен, че отводките му ще се развиват правилно и няма да представляват тежест в пчелина му.

292'

Н А Ч И Н И ЗА ФОРМИРАНЕ НА ИЗКУСТВЕНИ РОЕВЕ ИЛИ О Т В О Д К И

1. С презимували запасни майки

Всеки добър и предвидлив пчелар трябва да д ъ р ж и в пчелина си известен брой запасни майки, с които да заменя недоброкачествените и да ги придава на случайно осироте-лите семейства. Особено е в&жно да се д ъ р ж а т запасни майки през зимата , които се използуват в ранна пролет, ко-гато още няма условия за извеждането на нови майки. В Съветския съюз е з а д ъ л ж и т е л н о към известен брой пчелни семейства да се пази една запасна майка през зимата .

Тъкмо тези неизползувани в ранна пролет запасни майки могат да послужат за създаването на отводки от най-добро качество.

Обикновено такива майки зимуват на 3—4 рамки на-ред с основното семейство в кошера-лежак или по две-три и повече заедно в Д а д а н - Б л а т о в и я кошер, разделени с плътни пределни дъски.

Отводката с презимувала запасна майка м о же да се създаде веднага след главния пролетен преглед, а поня-кога — и преди него по следния начин:

Взима се една рамка със зряло пило от основното се-мейство (от което е създаден нуклеусът) без пчели и се пренася в отделението на запасната майка. За да може пи-тата с пило плътно да се покрие от пчелите на нуклеуса, изважда се от него една празна пита или изобщо гнездото се стеснява. Така , през 7—10 дни се придават още 2—3 рамки.

Такива семейства се развиват добре и в навечерието на главната паша се н а р е ж д а т между силните семейства, годни да използуват настъпващата беритба.

Ако презимувалата майка се взима от Д а д а н - Б л а т о в кошер, където няма място да се разгъне ново семейство, до него се поставя нов кошер със същата посока на прелката

293 '

и там се настанява отводката. С течение на времето посте-пенно тя се премества на ново място.

За да се запази единният произход на семейството, добре е засилването на отводката да става за сметка на ма-теринското семейство, от което произлиза нуклеусьт. (Раз-ликата между нуклеус и отводка е условна и се състои в това, че нуклеусът е малко семейство, предназначено да по-служи при оплождане на младата майка или временно да съхрани оплодената майка, а отводката е нуклеус с опло-дена майка, който се подсилва и се превръща в нормално семейство.)

З а бързото увеличаване броя на пчелите както в отвод-ката, така и в материнското семейство може да се постъпи по следния начин: ако отводката се намира в кошер-лежак наред с основното семейство зад плътна пределна дъска, отначало се подсилва за сметка на основното семейство. След това незапечатаното пило, създадено в отводката, системно се пренася за отглеждане в материнското семей-ство, където има по-добри условия за това, а в отводката се пренасят само рамки със запечатано зряло пило. Това под-бужда двете майки към по-усилено засеменяване.

Когато пчелите в двете семейства се увеличат доста-тъчно и в общия кошер стане тясно, отводката се заселва в самостоятелен кошер и се развива като отделно семейство или се използува като семейство с майка-помощница за усилване на основното семейство пред настъпващата главна беритба.

Създаването на отводки с презимували запасни майки може с успех да се практикува в райони с ранна паша (от рапица, еспарзета, акация, ранна гречиха и др.) .

Предимството на този начин се състои в това, че но-вото семейство може да се създаде рано, че то има нужда от малко помощ, че от първия момент още семейството има разновъзрастни пчели и че помагащото основно семейство не отслабва, а двете семейстра заедно укрепват и се развиват.

2. Създаване на отводки с разновъзрастни пчели чрез подвижно пчеларство

Наред с редицата предимства, които има подвижното пчеларство, създавайки за пчелите непрекъсната паша, то

294 '

може да се използува и за създаването на пълноценни отводки с разновъзрастни пчели.

Техниката по формирането на такива семейства е проста и се състои в следното: в навечерието на придвиж-ването на пчелите на ново място след прекратяване на ле-тежа от силните, предназначени за размножаване семей-ства се взимат по 2—3 рамки със зряло пило и две рамки с мед заедно с пчелите по тях и се пренасят зад преград-ната дъска на съшия кошер, ако това позволява неговият обем, или се слагат в нов кошер, пригоден да приеме две-три такива отводки.

Ако на отводката се придава майката на основното се-мейство, тя чисто и просто се пуска между пчелите на отвод-ката, като в гнездото се придават и две пити за засеменя-ване. След това кошерът се приготвя за пътуване, като прел-ката му се затваря преди самото товарене на камиона или колата.

Ако майката остане в основното семейство, тогава на отводката се придава зрял маточник или неоплодена майка в клетка, като прелката се затваря преди вдигането на кошера.

Придаването на зрелия маточник или на неоплодената майка може да стане и на следната вечер, след пристига-нето на новото място.

След превозването им нощем (или през деня) пчелите в отводките се облитат дружно на новото място и летящите пчели остават в новите семейства.

Този начин се практикува от много български пчелари и всички го препоръчват с тази забележка, че ако се отива на главна беритба, отводките трябва да се правят само на две-три рамки, за да не отслабват силните семейства.

Отводки, формирани по този начин, притежават пчели от всички възрасти, добре се развиват и ако са създадени по-рано, могат да вземат участие в по-късните беритби.

3. Разделяне на летящите пчели в две семейства

Същността на този начин се състои в това, че кошер-ното население на едно силно семейство се разделя на две части и всяка половина образува самостоятелно семейство.

Техниката за прилагане на този начин е следната; през време на най-силното летене на пчелите, в средата на

295'

деня, към силното семейство, което ще се дели на две части, се принася нов кошер, еднакъв по форма и цвят с кошера на силното семейство, и се поставя на половин-един метър от него, при еднакво направление на прелката.

Гледа се и нивото на прелките да бъде еднакво. В новия кошер се пренасят половината от рамките с

пило и храна и седящите на тях пчели. Добре е да се види

0<УЬОО&Ш> <3~4A4L М-Н.&С ; ОСЛКОУНГМЛО шмго ЛОЬ ИЛ А ,

Старото уилото мл

}1о4о са~ме,йоп.%о - nosio от аомбно-то сг-

Схема на разположение на кошерите Разделяне на пчелите в два кошера

s кой кошер остава майката, но по-добре е тя да се пренесе в новия кошер. Сега старият кошер се издърпва малко на-страна и летящите пчели, връщайки се от паша, като не на-мират своя кошер на мястото му, се разпределят между двата кошера.

На практика разделянето на пчелите по равно между двата кошера в първия момент не се постига, но това лесно се изправя, като кошерът, в който летят повече пчели, се изтегли още настрана.

По същия начин могат да се направят и малки отвод-ки, като вместо половина рамки се вземат 1/3 или lU от тях и чрез повече или по-малко изтегляне на кошерите настрани се разпределят летящите пчели.

По този начин се формират отводки с разновъзрастни пчели, без да се прибягва до подвижно пчеларство.

На семейства, останали без майка (отводка или основ-но семейство), се придават запечатан маточник или неопло-дена майка по общия ред, който ще бъде разгледан в отдела за отглеждането на майките.

4. Разделяне на летящите пчели чрез приучването им на две прелки

Пчеларите, които отглеждат пчели в кошери с голям обем — лежаци или двукорпусни, където на първо време

296'

Приучване пчелите на две прелки

може да се сместят новите отводки, формират такива, като предварително приучват пчелите да излитат и да влизат през две прелки на един и същи кошер.

За целта се постъпва така: десетина дни преди фор-мирането на отводката на кошера-лежак се открива стра-

нична прелка и кошерът се обръща така, че двете прелки да се намират отстрани на стария път на летящите пчели.

За да се приучат пче-лите по-лесно към нова-та прелка, старата прел-ка се стеснява колкото

да могат да преминават една-две пчели.

Щом част от пчелите привикнат да влизат и излизат през новата прелка, което става за десетина дни, отделят се определените за отводка рамки в гнездото с плътна пределна дъска. Според това, дали в отводката или в основното семейство е останала май-ката, там се придава зрял маточник или готова оплодена или неоплодена майка.

Ако пчелите се отглеждат в двукорпусни кошери, фор-мирането на отводката става по следния начин: десетина дни преди поставането на горния плодник, където ще се за-сели отводката, на дол-ния корпус се открива горна гтрелка, като пър-воначално се оставя отвор за преминаването на една-две пчели, а по-сле се затваря изцяло.

След като пчелите се приучат да премина-ват и през горната прел-ка, поставя се вторият корпус с приковано шперплатово дъно и гор-ната прелка на долния корпус се затваря . Прел-ката на втория корпус е долна и има посоката на прелката на основното се-мейство.

Кошерът с долна и горна прелка

297'

Преминаващите през горната прелка на основния кор-пус пчели сега преминават през прелката на горния корпус.

Отводката, заселена в горния корпус над основното се-мейство, се формира от една трета част от гнездото заедно с покриващите рамките пчели, като се придават още 2~~3 рамки с мед и цветен прашец и зрял маточник.

Начините за формиране на отводки с пчели от всички възрасти са за предпочитане, тъй като отводките се разви-ват добре и спестяват много труд и грижи на пчеларя. З а -щото те нямат нужда от вода — летящите пчели веднага за-почват да пренасят в гнездото прясна вода и храна, веднага организират пазенето на прелката и др., изобщо още от първия момент започват живот на нормално семейство.

5. Прост начин за формиране на изкуствени роеве или отводки

За неголемите пчелини, където наред с желанието да се получат мед и восък съществува и желанието да се уве-личи бързо броят на пчелните семейства, с успех може да се приложи следният прост начин, препоръчван и от Инсти-тута по пчеларство в Съветския съюз, който се състои в следното. Напролет, след като се направи първият пролетен преглед за установяване състоянието на пчелните семейства, пчелинът се разделя на три равни групи: едната група за размножаване, а останалите две — за подсилване с пило и пчели семействата от първата група и по-късно за използу-ване в медобера. Или с други думи, към всяко размножа-ващо се семейство се прикрепят по две семейства.

Тъй като предстои отслабване на семействата, което обаче има временен характер, с пукване на пролетта гнез-дата на всички семейства се стесняват на толкова рамки, колкото плътно се покриват от пчелите, грижливо се затоп-лят от всички страни и пчелите се снабдяват обилно с хра-на. Ако се разполага със запасни медови пити, дава се от тях, като постепенно те се разпечатват, или се използува гюдбудителен захарен сироп, даван на малки порции.

Щом в семействата се създаде пило на около 6 пълни рамки, пристъпва се към подсилване на семействата, пред-назначени за размножаване, и то така, че да се предизвика у пчелите роево настроение и да се подбуди семейството да заложи роеви маточници. За целта от двете прикрепени се»

298'

мейства се взима по една рамка със зряло пило и се при-дават на семейството, предназначено за размножаване. Рам-ките за подсилване може да се вземат и с покриващите ги пчели.

След като се извадят от гнездото, рамките се оглеж-дат внимателно да не би да се намира на тях майката, и се поставят за два-три часа в резервен кошер или преносно сандъче с прелка, за да могат летящите пчели да напусна! питата. Освободени от старите пчели, питите с останалите по тях млади пчели се придават на подсилващото се се-мейство.

На мястото на отнетите рамки със зряло пило в подпо-магащите семейства се поставят рамки с изкуствени пити за градене.

След 5—7 дни размножаващото се семейство за втори път се подсилва с две пити зряло пило, но вече без пчели, които се взимат от същите семейства. Сега размножаващото се семейство разполага с бързо увеличаващ се брой пчели-

- -

ЗиЖ rioiM£sf> за Qrn&Og-Ku. ; jг̂ с̂ям/мл,- jo. . Ofn-Ьао vCtX.

Към размножаемото семейство са принесени два кошера

кърмачки (млади пчели), незаети в кошерна работа, изпада в роево състояние и залага роеви маточници. За да се уско-ри залагането на маточници, след второто подсилване добре е да се намалят междините на рамките до 8—9 мм.

Щом в маточниците се появят личинки, майката за-едно с една пита зряло пило и покриващите я пчели се от-нема и се слага в нов кошер, подготвен за приемане на при-раста. Тук се прибавят още две пити със зряло запечатано пило, взети от двете подпомагащи семейства (по една, от всяко), и една-две рамки с мед и прашец.

Това е първата отводка от размножаващото се семей-ство, която има оплодена майка и 4—5 рамки, от които три със зряло пило. Отводката се затопля грижливо, дава й се вода и по-нататък според развитието й гнездото се разши-рява, като се поставят рамки с изкуствена восъчна основа.

299'

6—7 дни след формиране на първата отводка в раз-множаващото се семейство ще има вече запечатани маточ-ници. Тогава семейството се разделя на три равни части — формират се още две нови отводки. Затова към размножа-ващото се семейство се принасят два нови кошера, подгот-вени да приемат отводките, и се поставят отстрани на раз-множаващото се семейство.

Всички рамки от размножаващото се семейство се раз-пределят поравно в трите кошера; ако трябва, добавят се още пити и рамки с мед и прашец. Във всеки кошер се оставя по един от най-добрите запечатани маточници, а оста-налите се разрушават или се отнемат за използуване в нук-леуси или за други цели.

След като рамките се разпределят между трите коше-ра, старият кошер (на размножаващото се семейство) се от-нася на ново място и върналите се от него летящи пчели се разпределят в двата нови кошера. За да стане по-правилно и равномерно разпределението им с оглед в кой от двата нови кошера влизат повече пчели, двата кошера се прибли-жават или се отдалечават от мястото на стария кошер, като с.е запазва линията на прелките.

По-нататък се следи за излюпването на майките от маточниците, а след 7—10 дни - за началото на засеменя-ването от младите оплодени майки.

Ако се случи някоя от майките да загине - в маточни-ка или по време на брачния полет, — на семейството се при-дава нов маточник, взет от семейство, размножаващо се пс същия начин, но подготвено за това по-късно.

Като се прилага този начин, за един сезон само пче-линът може да се увеличи 100%, като от всеки три семей-ства към началото на главната беритба се правят шест, при което две от тях са силни и редовни, понеже от тях са от-нети само по три рамки с пило. Отнемането само отслабва склонността им към роене, но не влияе за нарастване на жи-вата им сила за медобера.

Ако този начин се приложи рано, в края на май или в началото на юни, и новите семейства ще имат достатъчно рреме да се засилят до беритбата, особено ако тя е по-къс-на, я ако не донесат добиви на пчеларското стопанство, то гоне добре ще се запасят с храна.

Със започване на яйценосенето от младите оплодени майки на новите семейства редовно трябва да се придават рамки с изкуствена восъчна основа за градеж, тъй като те

300'

иссят всички качества на естествения рой, появили се в ос-новното размножаващо се семейство по време на изпада-нето му в роево състояние. Такива семейства бързо устрой-ват гнездата си. бързо изграждат новите пити, бързо се раз-множават и расте силата им.

Този начин е особено приложим в малките по размер пчелини.

6. Други начини за формиране на отводки

Избират се две силни семейства, достигнали предела н) своето развитие, рекордни по своите добиви, с високока-чествени и добре проверени майки. От тях се образува тре-то семейство - изкуствен рой или отводка. Това става така:

Към 11 часа преди обяд, когато летящата армия от пчели-берачки е на работа в полето, от семейство № ) (за удсбство двете семейства ще наричаме № 1 и №2, а новото семейство № 3) се изважда рамката, на която стои майка-та, и заедно с пчелите по нея се слага в новия кошер №"3, където ще бъде обзаведено новото семейство — отводка. От кошер № 1 се взимат още две пити със запечатано пило и се поставят от двете страни на питата с майка в новия ко-шер № 3. На същия се поставят още 4 пити — две изгра-дени с мед и цветен прашец и две изкуствени восъчни осно-ви. Така, новото семейство — отводка има вече 7 пити. На мястото на извадените рамки в кошер № 1 се поставят рам-ки с изкуствена восъчна основа.

Сега се пристъпва към разменяне местата на трите кошера: новото семейство № 3 се поставя на мястото на ко-шер № 1, № 1 пък се настанява на мястото на ко-шер № 2.

Какво е сега положението в отделните кошери? Кошер № 3 - новото семейство отводка, има три

пити с пило, две пити с мед и цветен прашец и две изку-ствени восъчни основи за изграждане, млади пчели и май-ка, която започва веднага да засеменява. Тук идват и всич-ки летящи пчели от кошер № 1. Още на другия ден семей-ството може да се смята за напълно редовно. Ако седемте пити в гнездото на новото семейство са недостатъчни, при-бавят се още 1—2 празни, изградени пити.

Кошер № 1, поставен на мястото на кошер № 2, е бео майка, с младо пило — яйца и личинки и изкуствени основи за изграждане. В него са и летящите пчели на кошер № 2

301'

Поради сезона, в който се извършва всичко това, и поради осиротяването на кошер № 1 не съществува опасност от кражба (сеч), затова мерки за предотвратяването й не са необходими.

Кошер № 2, на който е намерено ново място, е с май-ка, която продължава да осеменява, млади пчели и 8—9 пити с пило; липсват му само старите летящи пчели, които са се заселили в кошер № 1. Той се нуждае само от вода и затова няколко дни на него се дава редовно такава.

Общо взето, положението и в трите семейства е добро и след няколко дни може да се сложат и магазините им, защото изкуственото роене по този начин става в навечерие-то на главната беритба.

Кошер № 1 залага маточници и към средата или края на беритбата той ще има вече готова и оплодена майка. Това му състояние на сиротство не пречи на беритбата, напротив, излюпващите се през време на беритбата млади пчели, не-ангажирани в кошерна работа по отглеждането на пилото, бързо се включват в армията на пчелите-берачки и семей-ството може да събере много мед.

Този начин е добър за пчелари, притежаващи малко кошери, — 2, 4, 6 или малко повече.

Втори начин — от три семейства се формира четвърто. Постъпва се така:

Дъната на три кошера, семействата на които са стиг-нали до пълно развитие, се натриват с еднакво миризливо вещество. Един час след това към 10—11 часа — от всеки кошер се изваждат по три пити с пило, мед и пчели, като се внимава да не се пренесе майката, и се поставят в новия кошер. На мястото на тези пити се слагат рамки с восъчни основи. Новият кошер, с ъ д ъ р ж а щ пити с пило, мед и пчели, се поставя па ново място. Така, четирите кошера имат по 9 пити с пчели, мед и пило, като само новият е без майки, но и той веднага залага маточници (или му се придава зрял маточник). Понеже е само с млади пчели, осигурява му се вода за три-четири дни. Другите изграждат восъчните осно-ви и след 5—6 дни може да се поставят и магазините.

Трети начин — за пчеларите имащи повече пчелни се-мейства:

Десетина дни преди главната беритба се прави изку-ствено роене по описания вече първи начин, като от два ре-кордни кошера се формира ново семейство, което да произ-веде маточници. Веднага от останалите кошери ~ 20~30—

302'

40 - се изваждат пределните дъски (при две пределни дъс-ки се вади само едната) и на тяхно място се поставят рам-ки с изкуствена восъчна основа, но в средата на гнездото. Тези рамки се изграждат от пчелите само за 24 часа и се засеменяват веднага от майката.

На единадесетия ден се прави преглед на семействата, за да се провери готови ли са за поставянето на магазини, т. е. имат ли 7—8 пити с. пило и пчелите покриват ли 10— 12 рамки. От тези, имащи повече пило — 9—10 пити, — се взи-ма една от крайните пити с пило и с пчелите по нея, които се поставят в нови кошери за образуването на нови семей-ства. От останалите семейства се взима по една пита с мед и пчели. Тези пити се разпределят в новите кошери така, че всички да имат по равно пило и мед.

Така, от 30 такива рамки с пчели, пило и мед се обра-зуват шест отводки от по пет рамки. На мястото на изва-дените рамки в основните семейства се поставят пак пре-делните дъски.

Още същата вечер отводките се подхранват с рядък си-роп. На следния ден, т. е. дванадесетия, откакто е образуван роякът за маточници, се отрязват по два маточника и се по-ставят в малките отводки. След 2—3 дни майките се излюп-ват, оплодяват се и отводките започват редовна работа.

По такъв начин, в най-доброто време за този род ра-бота, (главната беритба) , се получават шест нови семей-ства, които до края на пчеларската година са в състояние да изградят пълен комплект гнездови рамки, а през по-добра година ~ и магазинните рамки и да съберат достатъчно храна за себе си.

Друг вариант за формиране на изкуствени отводки е следният:

От добре развити пчелни семейства, от които може да се вземе пита с пило, без да се спъне развитието им и се попречи на медобера, се вземат една или две пити със зряло запечатано пило и с пчелите по тях и на мястото им се по ставя рамка с восъчна основа за изграждане. Освен питата със зряло запечатано пило от същия кошер се вади и друга пита с открито, незапечатано пило и с покриващите я пчели. Пчелите по тази пита, извадена вече вън от кошера, се под-пушват, за да се обезпокоят, при което те бързо се нагълт-ват с мед. След 5—6 минути пчелите от тази пита се изтърс-ват или се смитат в новия празен кошер, където ще се за-селва отводката и където вече е сложена първата пита със

303'

зряло пило и пчели. Освободената от пчелите пита с откри-то пило се връгца обратно на мястото си в кошера, от който е взета. По същия начин се взимат от втория, третия и чет-въртия кошер пити със зряло пило и пити, от които се из-търсват пчелите, докато се формир а гнездото на новото се-мейство от четири рамки с пило и две (крайните) с мед и цветен прашец. Това се прави по обедните часове, когато по питите има най-малко летящи пчели, за да може младото семейство да има само млади пчели, които лесно се обеди-няват, без да се напръскат с някаква ароматизирана теч-ност.

На другия ден се придава готова оплодена майка, коя-то се намазва с мед и се пуща отгоре върху рамките. Преди да се пусне майката, семейството се „разтревожва" чрез няколко кълба дим през прелката. Майката , омазана с мед, може да се пусне и през прелката — тя се отправя навътре като в свое семейство, пчелите я посрещат, облизват я и я приемат много лесно.

Вместо оплодена майка на семейството може да се при-даде зрял маточник; това става веднага с формирането на семейството.

На такава отводка, както и на всички други отводки, съставени от млади пчели, през първите няколко дни тряб-ва да се дава вода, докато положението им се нормализира и пчелите започнат редовно да излитат.

7. Отводки от тръвни

Обикновено отводки от тръвни не се правят по изку-ствен начин, а семействата се оставят да се роят по есте-ствен начин. Все пак има пчелари, които макар и рядко, практикуват изкуственото роене на тръвните. За целта се постъпва по следния начин:

Поставят се три-четири изградени рамки в кошера, слага се празният магазин и над рамките се настанява тръв-ният кошер, от който ще се прави изкуствената отводка. Ако тръвната е по-ниска, слага се и капакът отгоре, ако е висока, обвива се отстрани с платно или мушама, за да не могат пчелите да излитат отгоре и да се принудят да пре-минават през прелката на разборния кошер. В това поло жение тръвната остава 10—15 дни. През това време майка-та, засеменила с пило питите на тръвната, слиза на праз-

304'

ните пити в разборния кошер и започва да засеменява и тях, като привлича и част от младите пчели. Намирайки свободни площи за складирането на нектар и цветен пра-шец, пчелите вече са успели и тук да наслагат известни ко-личества.

Тогава тръвната се сваля от мястото над гнездото и се поставя на ново място.

В разборния кошер остават част от младите пчели и всички летящи пчели на тръвната, а в тръвната остават само млади пчели.

Според това, къде е останала майката, придават се го-това оплодена Майка или зрял маточник.

Отводката в разборния кошер се развива по-добре от основното семейство, останало в тръвната, защото тук се намират всички летящи пчели и част от младите пчели, а в тръвната остават само млади пчели. В първите три-четири дни тя се нуждае от вода и от по-често наблюдаване от страна на пчеларя.

Отводка от тръвна може да се направи и чрез избара-банчване на пчелите в празно кошче, както при прехвърля-нето на тръвна. В празното кошче с отводката обезателно трябва да остане майката. Семейството изгражда бързо но-вото гнездо. Основното семейство се премества на ново мя-сто и му се придават майка или зрял маточник, или се оставя само да заложи маточници.

20 Рьь;. во пчеларство 305

VIII. ГЛАВНА Б Е Р И Т Б А

Признаци за настъпване на главната беритба и поставяне на вторите корпуси и магазини

При нормално протичане на годината по отношение на температура, валежи, вятър и цъфтеж в природата у нас обикновено главната беритба с, малки отклонения почти в повечето райони на страната настъпва през юни. За този месец пчеларите подготвят пчелните семейства и на него възлагат всичките си надежди.

Пчеларите, пчеларствували дълго време в даден район, знаят приблизително кога ще настъпи главната беритба. За това има признаци както в самото семейство — видимо ожи-вление всред пчелите, удължаване на килийките и побеля-ване на горните части на питите, - така и всред природата. Това е най-високата точка от развитието на пчелните семей-ства, когато разширеното докрай гнездо е изпълнено изцяло с пчели, пило и мед и семейството се нуждае от нов простор за своята дейност.

От друга страна през този месец в природата по-голя-мата част от медоносните растения се намират в пълен цъф-теж и отделят нектар и цветен прашец в изобилие. Времето е топло, влажно и благоприятно за летене на пчелите.

Често обаче поради непредвидени промени на времето приблизителната дата на зацъфтяването на главните медо-носни растения — големи площи от рапица, обширни насаж-дения от акация, липови гори, слънчогледови блокове, голо-сечи и най-вече естествените ливади, - търпи отклонения, познаването на които е от особена важност за подготовката на семействата. Защото например, ако пчеларят знае, че главните медоносни растения зацъфтяват около 20 юни, а цъфтежът им поради атмосферни причини закъснее и започ-не на 5 юли, цялата подготовка на семействата му за пър-вата дата може да отиде напразно, тъй като 15 дни за пче-ларството в този период са много време, през което е въз-

306'

можно силата на семействата да намалее, и те да не бъдат в състояние да използуват явилия се по-късно цъфтеж.

Затова връхната точка в развитието на пчелните се-мейства и главната пчелна паша трябва да съвпаднат в едно време, ако искаме да получим резултати от нашето пче-ларствуване.

За да избегне възможното несъвпадане на тези два мо-мента, пчеларят трябва да води системен календар (запис-вания) за датите на цъфтежа на отделните модносни расте-ния в района, където пчеларствува. Защото наблюдателният пчелар, който води такива записвания, сигурно е забелязал, че съществува една твърда последователност в зацъфтява-нето на растенията едно след друго, независимо от ранната или късна пролет. В тази именно последователност на за-цъфтяване се крие възможността да се определи приблизи-телно точната дата за настъпване на главната беритба, т. е. на зацъфтяването на главните медоносни растения в района.

Разбира се, календарното време за цъфтежа на отдел-ните растения не е постоянно, то зависи от местообитава-нето на растението (планина, равнина, низина, склон на юг или на север, открито място, усоя и т. н.), но последовател-ността на зацъфтяването им никога не се променя. При това между зацъфтяването на отделните медоносни растения всяка година протича приблизително еднакво време. Това значи, че ако в дадена местност в определено време цъфне например леската, пчеларят може предварително да каже кога ще цъфнат ябълките, липата и другите видове растения.

Тази закономерност в природата трябва да се използува от пчеларя най-разумно. Знаейки времето за настъпване на главната беритба, той трябва планово да насочва и да раз-вива своето пчелно стопанство: навреме да проведе изку-ственото роене, навреме да подбуди семействата към увели-чаване на пилото, навреме да вземе противороеви мерки, да поддържа работното настроение на семействата и т. н., за да може да разчита на добри резултати, когато се появи главната беритба.

Към външните признаци за определяне настъпването на главната беритба може да се причисли и рязкото, чув-ствително, постоянно и без понижения повишаване на тег-лото на контролния кошер. Резултатите от контролния ко-шер се отчитат всяка вечер, след спирането на летенето на пчелите.

307'

С появата на главната беритба в кошерите трябва да се открие извънредно място както за пчелите, които по това време, вечер, след привършване на летенето, не могат да се сместят в гнездата си, а стоят около прелките на купчини или „бради", така и за изобилния нектар, който пчелите но-сят в надпревара.

Извънредно място в обикновените Дадан-Блатовн ко-шери се открива, като се поставят магазините над гнездото, вторите корпуси на пригодените за това кошери и широките рамки (при липса на такива — обикновените гнездови рам-ки) в кошерите-лежаци.

Използуването на магазините може да даде по-добри резултати при многомагазинното отглеждане на пчелни се-мейства.

Магазините, както и вторите корпуси се поставят на кошерите при първите признаци за поява на главната бе-ритба. Макар и да не създават много място за засеменява-не от майката, те служат за настаняване на увеличения брой пчели и за складиране на меда, който след запечат-ването му се изземва като добив на пчеларското стопанство.

Всеки кошер трябва да има поне по един магазин; по-вече от един магазин към всеки кошер е не само полезно, но понякога наложително, защото при силни беритби пче-лите бързо изпълват рамките на магазина. Д а се чака този мед да узрее и да се запечати от пчелите, значи да се про-пусне беритбата. Затова на такова семейство трябва да се сложи втори магазин, под изпълнения вече с мед, който ще продължи да зрее. При извънредно силна беритба, когато пчелите пълнят един магазин за 3—4 дни, могат да се сло-жат и по 3 - 4 магазина, като винаги новият магазин се сла-га над гнездото.

Във всеки случай добре е към всеки кошер да има поне по два магазина, което улеснява много работата на пчеларя и пчелите.

В навечерието на главната беритба магазините се под-готвят, като се изпълват с необходимия брой полурамки. Магазините са пригодени да поберат 12 полурамки, но прак-тиката е показала, че по-целесъобразно е да се слагат по 10. Слагат се две рамки по-малко, за да могат пчелите чрез изграждане да удължат килийките на питите. В удължени-те килийки майката не може да снася яйца, ако случайно се качи горе в магазина. В такива пити пчелите слагат само

308'

мед, което е важно за количеството и качеството му, както и при центрофугирането.

От десетте рамки 6—7 трябва да бъдат с изградени пи-ти, а 3 - 4 - с изкуствена восъчна основа. Рамките с изку-ствена восъчна основа се слагат през една, в средата на ма-газина, за да могат по-лесно да бъдат изградени. Добре е, преди да се поставят в магазина, питите да бъдат напръска-ни с медов или захарен сироп. Това ускорява качването на пчелите в магазина.

При липса на изградени магазинни пити магазините се изпълват с рамки само с изкуствена восъчна основа. В този случай те се поставят по 12 и когато бъдат изградени, две от тях се изваждат , а останалите 10 се разреждат . Ако веднага се дадат 10 неизградени пити, поради много широ-ките разстояния помежду им пчелите ще изградят допълни-телни пити, с което работата ще се затрудни.

Тъй като по това време е възможно да съществува ро-ево настроение у някои семейства, преди да се поставят ма-газините, гнездата трябва внимателно да бъдат прегледа-ни, за да се убедим, че няма заложени роеви маточници. Освен това изваждат се две-три изпълнени с мед рамки и на тяхно място се поставят рамки с изкуствени восъчни ос-нови, като се нареждат в средата на гнездото, между пи-лото, през една. Това улеснява качването на пчелите в ма-газина.

Ако при проверката на гнездото, преди да се поставкт магазините, се открият изградени маточници, това е приз-нак, че семейството се готви да рои. Когато маточниците са празни или с току-що снесено яйце, борбата със започва-щото роево настроение е по-лесна — достатъчно е маточни-ците да се разрушат, в гнездото да се поставят 3—4 рамки за градеж и отгоре магазинът. В повечето случаи появилото се роево настроение изчезва и пчелите се качват в магазина.

Ако обаче в маточниците се открият личинки или те са запечатани, явно е, че роевото настроение на семейството се е превърнало в роево състояние и че за поставянето на магазин е станало късно. В този случай най-добре е да се остави семейството да се рои или да се вземат специалните мерки за борба с това състояние.

Два дни след като се поставят магазините, капакът се сваля, повдига се леко покривката, за да се види качили ли са се пчелите за работа. Ако в магазина няма пчели, из-чаква се още два дни и отново се преглежда.

309'

Ако семейството продължава упорито да не се качва в магазина, въпреки че външните и вътрешните признаци за настъпване на главната беритба са налице, може да се стес-ни гнездото, като се извадят една-две медови пити, без да се поставят нови за градеж. Така пчелите ще се избутат на-горе. Стесняването на гнездото се извършва, след като се прегледа да не би семейството да е заложило роеви маточ-ници. Има случаи, когато семейството залага роеви маточ-ници и след като се постави магазинът.

Пчеларската практика е създала и други начини, за да се принудят пчелите да се качват и започват работа в ма-газина. Един от най-разпространените е повдигането в ма-газина на една или две гнездови медови пити, като долната им половина виси в гнездото. При това положение пчелите се качват в магазина, а празното пространство под увисна-лите рамки изграждат с нова пита, която после се изземва за восък.

Съветската пчеларска литератур а препоръчва вместо медови пити да се изтеглят нагоре пити с пило, което оси-гурява качването на пчелите в магазина. Когато пчелите за-почнат работа в магазина, тези рамки се спущат обратно в гнездото.

Понякога при неправилна работа в поставените мага-зини се качва майката и се развъжда пило, вследствие на което количеството и качеството на меда се понижават.

Един от начините, както вече бе казано, да не се до-пуска майката в магазина е да се поставят 10 рамки вместо 12, при което килийките се удължават от пчелите.

С голям успех се използуват за същата цел и ханема-новите решетки, които се поставят отгоре върху плодника. През ханемановите отвори пчелите преминават свободно, до-като майката и търтеите поради своите по-големи размери не могат да преминат. Трябва майката да е много тънка, за да може да се промъкне през решетката, а това през вре-ме на медобера е почти изключено, тъй като майката е сил-но надебеляла от яйца.

Пчелите обикновено започват работа в магазина на средните пити, които най-бързо се изпълват с мед. За да може магазинните рамки да бъдат равномерно изпълнени с мед, добре е от време на време магазинът да се. преглежда и изпълнените средни рамки да се отнасят в края, като на тяхно място дойдат крайните. Това действува подбудително на пчелите да работят по-усилено, като виждат, че мястото,

310'

което трябва да бъде изпълнено най-рано, се явява винаги празно.

Когато беритбата е силна, пчелите изпълват с мед ма-газинните рамки за 3—4 дни, без да имат възможност да ги запечатат, понеже медът още не е узрял. За да не се губи беритбата, слага се нов магазин с изградени рамки, като пъл-ният се оставя над него, за да зрее медът, и се запечатва от пчелите.

Ако не се разполага с допълнителни магазини, макар медът да не е още узрял, рамките трябва да бъдат центро-фугирани и да се поставят отново в магазина за пълнене от пчелите. Не се ли направи това, може да се изпусне бе-ритбата и трудът да отиде напразно.

Центрофугираният неузрял мед се разлива в широки разлети съдове, покрива се с рядка мрежа или платно, за да не се напада от пчели и мухи, и се оставя 7—8 дни в проветриво, топло и слънчево помещение, за да узрее изку-ствено. Изкуственото узряване всъщност представлява изпа-ряване на излишната вода и даване възможност на заха-рите да инвертират (да се превърнат в по-прости захари) .

Такъв мед придобива своите нормални качества. Относно начините за използуване на вторите корпуси

и кошерите-лежаци имахме случая да говорим в отдела за създаването на силни семейства.

Отбираме на медовите пити за центрофугиране

Отбирането на медовите пити и центрофугирането на меда е също важна пчеларска дейност, за която се изискват съответни знания и опит и прилагане на необходимата техника.

Отбирането на медовите пити е свързано с повишава-не на медодобива, затова то трябва да става навреме.

Започне ли главната беритба, пчеларят трябва да бъде неотлъчно при пчелите си, за да следи нейния ход и навреме да изважда изпълнените с мед пити от магазините, вторите корпуси или широките рамки в лежаците. Всяко забавяне на тази работа се отразява на медосбора. Медът обаче не трябва да се вади, преди да е достатъчно узрял. Неузрялият мед бързо се вкисва и се разваля и това може да причини загуби на пчеларското стопанство. Главният признак за зре-

311'

лостта на меда е запечатването на пълните килийки от пчелите.

За да не се пропусне моментът за изваждане на из-пълнените с мед пити навреме, когато силните семейства пренасят по 4—5 кг и повече дневно нектар, пчеларят тряб-ва редовно да проверява магазините или вторите корпуси в стоящите кошери и широките рамки и магазинни надставки (ако си служи с такива) при кошерите-лежаци.

При силна беритба проверката трябва да става всеки три дни, защото силните семейства са в състояние за това време да изпълнят рамките на един магазин.

Проверявайки магазините, пчеларят трябва да се ста-рае да безпокои пчелите колкото може по-малко, защото разтревоженото семейство през този ден намалява работата си по медосбора.

Опитите са показали, че обезпокоеното от сутринен преглед семейство намалява медосбора си през деня с 2/3, който с нищо не може да се допълни. Затова отбирането на медовите пити от магазините и прегледът на гнездата по време на главната беритба трябва да стават надвечер, след 17—18 часа, когато престане интензивното летене на пчели-те. Нощта е достатъчна за успокояване на семейството, за да може на другия ден то да продължи радовно работата си.

При това проверката трябва да става, като леко се повдигнат две от крайните и една средна рамка, за да се види колко те са изпълнени с мед и как протича запечатва-нето. Проверката трябва да се извършва с употребата на възможно най-малко пушек, още по-добре — без него.

При отбиране на питите с мед за центрофугиране не трябва да се държи за пълното запечатване на всички ки-лийки. Ако пчелите са успели да запечатат две трети от пи-тата и от долните килийки медът не се изпръсква при стръс-ване на питата, това означава, че той е достатъчно узрял. Разбира се, ако разполагаме с повече магазини, изпълне-ният с мед магазин може да остане на кошера, като под него се сложи нов магазин за пълнене от пчелите.

При неголяма, но продължителна беритба, когато из-пълването на питите с мед става бавно, в магазина може да се срещнат рамки с различна зрялост на меда — от узрял и запечатан вече мед до току-що внесен. В такъв случай се изваждат само рамките с узрелия и отчасти запечатан мед, като се заместват с празни пити, подредени през една с останалите.

312'

Изобщо свалянето изцяло на магазина по време на продължаващата беритба се практикува рядко, освен ко-гато на кошера са поставени два-три магазина и медът в горния е вече узрял и трябва да се сложи на плодника за ново пълнене. Празният магазин повишава стремежа у пче-лите да го изпълнят и с това се увеличава медодобивът.

Ако беритбата е силна и пренасянето на нектар в ко-шера върви бързо, по-бързо от преработването му в мед, тогава всички рамки се изпълват с неузрял мед, негоден още за центрофугиране. При ежедневен принос на нектар от 5—10 кг обикновеният магазин може да се изпълни за ден-два, а корпусната надставка — за 3 ~ 4 дни. За това време медът естествено не може да узрее. Тогава на семейството •обезателно се дава нов магазин или надставка с празни пи-ти, а ако е в кошер-лежак, — нови широки рамки (или гнез-.дови при липса на такива) . Новият магазин се слага над гнездото, а магазинът с мед за узряване - отгоре. Така мо-гат да бъдат поставени един над друг два-три и повече ма-газина или надставки и да се получи кошер небостъргач. Това обаче у нас рядко се случва, възможно е само през някои години. Докато долният нов магазин бъде изпълнен с мед от пчелите, медът в горния узрява и рамките му се свалят за центрофугиране. Така се нареждат магазините, докато трае беритбата.

Трябва пчеларите добре да знаят, че успоредно с до-брата беритба върви и усиленото отделяне на восък от пче-лите и тази им способност трябва да бъде използувана докрай.

Добиването на восък по време на главната беритба се провежда от пчеларите по различен начин. Едни слагат на всеки магазин по 3—4 изкуствени восъчни основи за гра-деж, други поставят на рамките само по една восъчна лен-та под горната летва, както при строителните рамки, трети организират работата иначе: подрязват дълбоко питите при разпечатването им за центрофугиране, като килийките им отново биват доизграждани от пчелите при повторното сла-гаме на тези пити в магазините или корпуса; или друг ва-риант: медовите пити след центрофугирането им се изрязват д о половина и отново се поставят за градеж. Според нас първият и третият начин са за предпочитане, тъй като улес-няват много пчелите в строителната им работа; освен това такива пити са армирани с тел и са по-здрави при центро-фугиране.

313'

Добиването на восък по един от изброените начини може обаче да става успешно само през първата половина на беритбата. Тогава пчелите отделят обилно восък и гра-дят добри пити. През втората половина на беритбата гра-дежът намалява и става неправилен, а на края пчелите изобщо престават да градят. Това трябва да се знае добре от пчеларите и те да се съобразяват с него.

След като се установи кои медови рамки от магази-ните или вторите корпуси са готови за центрофугиране, трябва да се пристъпи към освобождаването им от пчелите. Това става или чрез специалния уред пчелогонка, който бе описан в отдела за пчеларски уреди и пособия, или чрез обикновено стръсване на пчелите рамка по рамка върху гнездото или пред прелката на опънато платно. Очиства-нето на пчелите чрез подпушване не се препоръчва, тъй като изисква повече време, а и внася силно безпокойство у пчелите, които намаляват работата си по медосбора, което тъкмо сега е нежелателно.

Употребата на пчелогонката за освобождаване на медо-вите пити за центрофугиране спестява много време и сили за смитането или стръсването на пчелите от тях.

Когато не разполагаме с пчелогонка, медовите пити се освобождават, като пчелите се смитат с леко намокрена пчеларска четка или гъше перо. Смитането на пчелите става над открития магазин или пред прелката на опънато плат-но, както вече бе казано по-горе. Опитните пчелари, дър-жейки рамката отвесно, с един удар стръсват почти всички пчели над магазина, като останалите тук-там пчели смитат с пчеларска четка1. .Чрез прилагането на този начин на стръсване пчелите не се безпокоят и се пести много време, което сега е твърде ценно, но до него могат да прибягват само опитни и с упражнени ръце пчелари. Освободените от пчели рамки се поставят в преносното сандъче и се отнасят в помещението за центрофугиране.

Сега при отбиране на рамките за центрофугиране ста-ва и заделянето на хранителните запаси за семействата. Та-кива рамки най-често се изваждат от двукорпусните коше-ри и от кошерите-лежаци, тъй като магазинните рамки по-ради своя половин размер не са удобни за тази цел. Изби-

1 Понеже космите на четката бързо се зацапват с мед и дразнят пчелите, необходимо е тя от време на време да се наквасва с вода и да се измива.

314'

рат се рамки, изцяло изпълнени с мед и най-малко полови-на запечатани. Хранителните рамки се запазват в прохлад-ни и сухи помещения, в добре затворени сандъци или шка-фове.

Трябва да се знае, че не всеки мед е добър за зимна храна на пчелите. Най-добрият мед за тази цел се приготвя в първата половина на беритбата. Такъв мед не съдържа дори следа от мана и на него пчелите зимуват най-добре.

Наред с отделянето на медови рамки сега е време да се отделят и рамки с цветен прашец, необходим за ранно-пролетното развитие на семействата. Открит цветен прашец, нанесен в килийките, обаче не може да се пази, тъй като плесенясва. Затова той трябва да бъде залят от пчелите с мед и запечатан. За целта рамките с цветен прашец се пре-насят в края на гнездото (при кошерите-лежаци и Дадан-Блатовите) или във втория корпус, където пчелите ги за-пълват с мед и запечатват. На летвите на тези рамки се от-белязва, че са с прашец и те се пазят отделно. При форми-рането на гнездото за зимуване тези рамки се поставят в края на гнездото, тъй като прашецът е необходим на пче-лите едва при появяването на първото пило през пролетта.

Такива прашецови рамки са особено необходими за райони, където няма раннопролетна паша, която да осигу-ри достатъчно прашец за пчелите.

Сваляне на магазините и даване на центрофугираните пити за почистване от пчелите

Както за появата, така и за приключването на глав-ната беритба има доста признаци. Преди всичко контрол-ният кошер ежедневно започна да показва понижение в теглото, като достига накрая до 100-200 г дневен принос. В пчелини, където няма контролен кошер, краят на берит-бата може да се познае по липсата на онова оживление, пъргавина и буйност на пчелите, които придружават време-то на главната беритба. Сутрин пчелите започват да изли-тат късно на работа, тяхното летене е слабо и лениво и рано се прекъсва. В пчелина вече не се чувствува онази силна миризма на мед, както при усилената беритба.

Сега пчелите започват да налитат по чуждите коше-ри и тук-там пред прелките на по-слабите семейства може да се видят въртележки от биещи се пчели. Това са

315'

първите признаци за опити за кражба , както и признак, че беритбата свършва или е вече свършила.

Сега трябва да се извадят и да се центрофугират по-следните магазинни рамки и самите магазини да се свалят. В никакъв случай не трябва да се оставят в магазинните рамки, незапълнени изцяло с мед, защото в този случай съ-ществува опасността пчелите да изнесат меда от гнездото и да го складират в магазините. В такъв случай гнездото остава с малко запаси и неговото подреждане за зимуване би станало трудно.

Въпреки грижливото центрофугиране в килийките на питите остават известни количества мед. Освен това и са-мите летвички на рамките са изцапани с мед. Такива рам-ки трябва да се дадат на пчелите за почистване. Ако не се почистят от пчелите, тези рамки привличат мравките и пче-ли-крадци.

Почистването на рамките може да стане по два на-чина: или като се поставят зад пределните дъски в плод-ника, или като се поставят върху гнездата на силни се-мейства. Когато се прилага вторият начин, гнездото на се-мейството се покрива с платно, като по дължината на зад-ната или предната стена се подгъне на 1—2 см и се открие по този начин всички междини па гнездото. Па едно силно семейство може да се поставят по 3 - 4 магазина наведнъж за почистване, за да се спестят много труд и време за по-следващото им прибиране. Рамките, поставени в магазините за почистване, се нареждат по-рядко, по 7—8 в магазин. Магазините с рамки за почистване се поставят вечер, вед-нага след свършване на медосбора и приключването на центрофугирането. За една нощ пчелите на силното семей-ство са в състояние да почистят рамките и да пренесат меда в гнездото. На следващата вечер в магазините се поставят за почистване нова партида рамки. За да се ускори почист-ването, тези рамки може да бъдат напръскани с топла вода.

Практиката на някои пчелари да оставят рамките за почистване на открито място в пчелина и около него е не-правилна. Тя може да стане причина за развиването на на-падение и кражба от големи размери, както и за разпро-страняване на пчелни болести.

За 2—3 дни пчелите почистват рамките и тогава се свалят магазините. Сега магазините може да бъдат свалени заедно с рамките. В този случай се постъпва така: сваля се капакът на кошера, отстранява се и покривката на мага-

316'

зина и върху рамките се пуща една силна хоризонтална струя пушек, за да подгони пчелите, без да навлиза в гнез-дото. Пчелите бързо започват да се прибират към гнездото. Тогава се повдига задният край на магазина, като предният продължава да се опира на основния корпус, и през него се подгонват пчелите с пушек към предната стена, по която те по-лесно се спущат в гнездото. Така пчелите бързо оп-разват магазина, който се сваля заедно с почистените рам-ки и се прибира, а гнездото се покрива и кошерът се за-тваря.

Почистените от пчелите рамки се прибират в специал-ни шкафове или сандъци, за да се опазят добре от вреди-тели. При липса на специални шкафове или сандъци рам-ките се нареждат в магазините, наредени един над друг на колонки, като долният магазин се поставя на твърда и рав-на повърхност, за да не могат да проникнат мишки под него. Между магазините се постила по един вестник, поръсен с малко нафталин. Най-горният магазин също се затиска с равна тежка повърхност или се обковава с гъста мрежа. Между отделните магазини не трябва да остават пролуки и процепи.

Така подредени, питите се запазват до ново изпол-зуване.

Подвижно пчеларство

В търсенето на начини за повишаване на добивите от пчелите съвременното разборно пчеларство прилага много средства. Едно от тях е местенето на пчелите на нова паша, т. е. когато пашата в местноста, където е пчелинът, се при-върши, или изобщо няма такава, той се пренася на друго място, където има паша или тя току-що започва. Такъв на-чин на пчеларствуване носи общото име „подвижно пчелар-ство". Местенето на кошерите може да става многократно, като по този начин се удължава беритбеният период на пче-лите, при което се получават големи добиви от мед и восък.

Така, като се прилага подвижно пчеларство, беритбата може да трае от втората половина на февруари до края на август и началото на септември. Би могло да се започне с беритба от дряна, леската и върбата, да се премине на овощни видове, рапица и акация, през юни да се използува общата ливадна паша, през юли — високопланинската паша

31-7

и слънчогледът, през август — дивата чубрица, магарешкият трън и др. и на края — отавите на изкуствено напояваните ливади.

През този голям и разнообразен беритбен период сла-бите пчелни семейства лесно и бързо се съвземат, а и доби-вите са по-големи.

Упражняването па подвижно пчеларство не е просто начинание за местене кошерите от едно място на друго, а важно пчеларско мероприятие, свързано с редица проучва-ния и точно изпълнение.

Преди всичко на пчеларя трябва да е ясно на кое мя-сто точно отива, каква растителност има там, кога започва цъфтежът й и колко трае; каква е наситеността на района с пчелни семейства, т. е. в кръг с радиус от 3 км (полез-ното пчелно облитане), в центъра на който той ще установи временно пчелина си, да няма други пчелни семейства, или ако има, колко са на брой и няма ли с докарването на не-говите кошери пашата да стане недостатъчна за двата пче-лина, което ще се отрази на общия медосбор.

Тези неща трябва предварително и точно да бъдат ус-тановени, за да не се возят напразно пчелите и да се пра-вят- излишни разходи.

Добре е също така местата на кошерите в новата пчелинна площадка да бъдат предварително определени и подготвени, за да не става лутане и да не се разместват ко-шерите след разтоварването им на новото място.

Д а се запомни, че всяко ново място трябва да отстои най-малко на 6 км от старото; иначе съществува опасност част от пчелите да се върнат на старото си място, да се за-губят, а и беритбата на новото място поради отслабване на семействата да не се оползотвори.

При опасност от връщане на част от пчелите някои пчелари оставят на мястото им слабите си кошери, които се усилват от завърналите се пчели.

Други пчелари, за да проверят каква е беритбата в установено вече място, отнасят там някое малко семей-ство, сложено в преносно сандъче с прелка, и го оставят да поработи час-два, дори по-малко. Ако беритбата е силна, излетелите на работа пчели се завръщат бързо и тежко на-товарени и дори се чува как тупват на прилетната дъска. Ако беритбата е слаба, завръщането на пчелите е продъл-жително, вяло и не се чувствува тежестта на товара им, То-ва решава въпроса за идването или не на новото място.

.•и а

След като подходящото място е установено и всички други обстоятелства изяснени, пристъпва се към приготвяне на кошерите за превозване. Към тази работа пчеларят тряб-ба да се отнася с голяма сериозност, защото при невнима-телна подготовка пчелите могат да загинат от задушване, медовите пити да се свлекат и откъснат, може да стане раз-местване на рамките, убиване на майката и др. Ако пък по пътя някой кошер се отвори и излетят пчелите му, ще изпожилят и хора и животни, което води до неприятни раз-правии.

За благополучно превозване па кошерите на семейства-та трябва да се осигури добра вентилация и здраво укреп-ване на рамките в гнездото и частите на кошера.

Това се постига по следния начин: 1. От гнездата се изваждат всички пити с повече мед,

както и новоизградените, и се заменят с празни, стари гра дени пити, които са по-устойчиви на топлина и друсане.

2. Закрепването на рамките в гнездото става по някол-ко начина. Ако рамките са без разделители, използува се разделителният гребен, чиито краища се заковават за коше-ра. Ако рамките са с постоянни разделители и стоят на рел-си, приковава се всяка рамка за длъбовете на кошера. Зако-ваването се извършва с тънки пирони, като се оставят да стърчат 2 мм над раменете на рамките, за да може лесно да се извадят с клещи. Кошерите, снабдени със старите на гънати тенекиени разделители, са много удобни за подвижно пчеларство. При наличността на такива разделители рамки-те не се приковават.

3. Вентилацията в гнездото също се осигурява по ня-колко начина. Ако кошерът е снабден с възглавница, на ко-ято има вентилационни отделения, достатъчно е тя да се обърне и да се извадят дъските, които закриват вентилаци-онните мрежи. При липсата на такава възглавница върху гнездото се поставя рамка с вентилационна мрежа, която се приковава за горните ръбове на плодника на кошера. В по-хладни или студени дни върху гнездото може да се прикове чисто рядко зебло.

Когато липсва едно от тези приспособления, може да се постъпи така: на всеки кошер се поставя празен магазин и върху него се приковава тънко здраво зебло. Магазинът се прикрепя с винтове за стените на плодника. При това устройване на кошера, ако на пчелите стане задушно в гнез-

319'

дото, те излизат в празния магазин, залавят се за зеблото и образуват кълбо над плодника.

4. Всички части на кошера — дъно, плодни к, магазин и капак - трябва да прилягат плътно един към друг и се свързват помежду си със заковани дървени летви, така че да образуват едно цяло. Някои си служат за целта със спе-циални железни стеги.

5. Проверява се всеки кошер дали няма някъде пукна-тини и дупчици, през които би могла да се провре пчела. Такива пукнатини и дупки се запушват с глина, примесена с говежди тор или хлебно тесто.

Вечер, след прекратяване на летенето на пчелите, прелката плътно се затваря с летва, прикована за стената на кошера. Със затварянето на прелката кошерът е готов за пренасяне.

Превозването на кошерите може да стане с камиони, волски или конски коли, с вагони по ж. п. линии или с пла-вателни съдове по водните пътища. Най-добро е превозва-нето с камиони, защото става бързо и сигурно и защото мо-же да се натоварят наведнъж повече кошери. На платфор-мата на камиона може да се наредят на височина два реда Дадан-Блатови кошери с равни покриви и три реда кошери-лежаци. Кошерите се нареждат в камиона напреко на пътя, с прелките към колелата му и се връзват здраво с въжета за камиона. С камиони кошери може да се превозват през всяко време на деня. Разбира се, за предпочитане е превоз-ването да става нощно време или в хладни дни, защото през деня пчелите се дразнят повече, повишават температу-рата в гнездото и тогава по-лесно може да стане откъсва-нето на пити поради омекване. Ако кошерът има лоша вен-тилация, може да се стигне до задушаване на пчелите. Ко-гато се налага превозването през деня, в топло и слънчево време, необходимо е кошерите да се покрият с едра зелена шума, за да се предпазят от прегряване.

По гладък път камионът може да се движи с обикно-вена бързина, но по неравен път движението му трябва да става бавно, за да се намалят тръскането и люшкането на кошерите. За да се сведе до минимум нежелателното тръска-не, сандъкът на камиона предварително се застила с една педя пясък, върху който след това се нареждат кошерите.

Когато кошерите се превозват с волска или конска ко-ла, под тях се поставят дебел пласт слама или тревни стъб-ла. Колата се разтяга надълго, като кошерите се поставят

320'

върху дълги дъски или върлини така, че прелките им да гле-дат към колелата - напреко на пътя. С кола кошери се превозват само нощем. През деня превозването може да стане само в хладно и облачно време. Пътуването на коше-рите с кола става ходом. В случай на непредвидено неща-стие първата и най-важна грижа на коларя и пчеларя е да се отпрегне и да се отстрани добитъкът на 300—400 м от пчелите.

При всяко превозване на кошери с пчели пчеларят трябва да носи със себе си пушалка, горивни материали за нея, було, хлебно тесто или глина, чук, клещи, пирони от различни големини и макара с дебели конци.

След пристигане на мястото добитъкът се отвежда на-далеч от пчелина, кошерите се свалят и се поставят на оп-ределените им места.

За по-бързото успокояване на пътувалите пчели не-обходимо е преди да се отворят, да им се даде вода. Това особено е наложително, когато пчелите се разтоварят на но-вото място през деня. Даването на вода става най-лесно с пчеларския пулверизатор или с пръскалката за хващане па роеве. Ако няма такава, може да се използуват чиста метличка или китка трева, като се пръска леко, на малки капчици. Водата действува на пчелите извънредно успокои-телно. Тогава се пристъпва към отваряне на прелките. Сега обаче излизането на пчелите е много по-спокойно и младите пчели остават по питите. Ако след разтоварването се при-стъпи ведната към отваряне на прелките (както някои пре-поръчват), изплашените от пътуването пчели излизат стрем-главо, като увличат и младите, необлетели се още пчели, които попълзяват по околните предмети и не са в състояние да се върнат в кошера си. За да се предотврати това и да се улесни ориентирането на пчелите на новото място, пред току-що отворената прелка и върху прилетната дъска се по-ставят вейки. Това препятствие обръща внимание на пчели-те и ги заставя да се поспрат, да огледат кошера и по-добре да запомнят мястото му при новата обстановка.

Ако пчеларят изпълни всички условия при подвижното пчеларство, той може да задоволи своето любопитство, като изчака само 5 минути след отваряне на прелките, за да види как излетелите пчели се завръщат в гнездата си тежко нато-варени е нектар и прашец.

21 Рък. ио пчеларство 321

Преглеждането на пчелните семейства и подреждането на гнездата чрез придаване на отнетите им пити се извърш-ва на следващия ден.

Пренасянето на пчели в тръвни кошери също трябва да става внимателно и то за предпочитане през април или първата половина на май. Тогава тръвните са сравнително по-леки - нямат много мед в гнездата, а и пилото е в нача-лото на своето развитие. За пътуване самите тръвни се под-готвят така : отворите им отдолу се покриват с тънко зебло или редко плано, чийто краища се подгъват и плътно об-вързват около тръвната. За укрепяване на питите на по-тежките тръвни се използуват тънки дървени шишове, които се промушват долу низко през тръвната, минават през пи-тите и излизат от другата й страна. Тръвните се нареждат в превозното средство с питите в посока на движението. За да не се получи задушване на пчелите под всяка тръвна се подлага по една летва, която да вдигне единият й край, или пък на подът се заковават летви, успоредно една на друга, през 20 см. Ако тръвните се пренасят с вагон, добре е по-дът му да се напръска с вода или да се накачат мокри кърпи в него. Вратите на вагона се държат полуотворени, а про-зорците — изцяло отворени. Вагонът не трябва да се задър-жа дълго по гарите и веднага след пристигането му на по-лучаващата станция тръвните бързо се разтоварят. Развър-зването на тръвните и освобождаването на пчелите не става веднага, а след почивка от 1—2 часа, за което време пче-лите се успокояват.

Подвижното пчеларство, като по-висш етап на пчелар-ствуване, ще бъде оправдано и смислено само когато на пчелното семейство по време на пътуването се създадат та-кива условия, че да не загине нито една пчела и пътуването да не представлява умора за пчелите. Полза от подвижно пчеларство може да има само ако при пристигане на опре-деленото място пчелите са здрави и бодри.

Направляване работата на пчелите (Дресиране на пчелите)

Отдавна вече медът е престанал да бъде смятан като единствена полза от пчелите: пчелният восък днес е търсен в много отрасли на индустрията, а пчелната отрова и мле-чицето са ценни лекарствени средства, които се прилагат с vcnex в медицината.

322'

Независимо от това обаче косвената полза от пчелите за народното стопанство за повишаване добива от опрашва-щите се от насекоми растения е най-малко 10—15-кратно по-голяма от тази пряка пчелна продукция.

Ролята на пчелите в опрашването на редица селскосто-пански, индустриални и други култури и насаждения била известна и на Дарвин, обаче едва в страната на Съветите по време на изграждането на социалистическото селско сто-панство работата на пчелите беше всестранно проучена, це-ленасочена и подчинена на волята на човека - стана упра-вляема.

Подвозването на пчелните семейства към площите с цъфтящи селскостопански растения, разполагането им по един или друг начин сред тях и т. и. не можеха при всички случаи да гарантират масово посещаване и пълно опрашва-не на всички култури, особено при сушаво време и слабо отделяне на нектар. Тук именно бяха проучени и предло-жени от съветските учени-биолози, пчеловъди и агрономи нови методи за активизиране, дори нещо повече, за напра-вляване летежа и дейността на пчелите по опрашването на едни или други видове растения.

Въз основа на дълбокото познаване биологията и за-кономерностите в живота на пчелното семейство, като при-лагал в своята работа гениалното учение на Ив. П. Павлов за условните рефлекси, проф. А. Ф. Губин предложи метод за така нареченото „дресиране" на пчелите. По същество този метод се състои в следното: малко преди или по време на цъфтежа на дадена, опрашваща се от насекомите култура пчелните семейства се подхранват вечер с по 100—200 г за-харен сироп, ароматизиран предварително с цветчета от тази култура, към която се желае да се насочат. Приготвянето на сиропа става твърде лесно. В чист, най-добре емайлиран съд, се оставя да закипи 1/2 литър вода, в която се сипва 1/2 кг захар и се бърка, докато напълно се разтвори. След като изстине сиропът, в него се натопяват разцъфтелите цветчета в обем 1/4 от обема на сиропа. Най-добре е нато-пените цветчета да бъцат без зелените листа и дръжки.

Пренасяйки в гнездото си този ароматизиран сироп, пчелите извършват своя „вербовъчен танц по питите, тъй както това вършат завръщащите се от полето пчели със събран от цветята нектар. С това те мобилизират все повече и повече пчели-работнички за търсене на растенията и за събирането на нектар с донесената миризма.

323'

Още от ранна утрин до късна вечер така подхранените пчели търсят и усилено посещават именно този вид растения, с което допринасят за пълното му и своевременно опрашване.

Като се прилага този начин на „дресиране" и напра-вляване работата на пчелите в полето, повишават се 2—3 дори 5-кратно добивите от редица ценни селскостопански, индустриални и други растения и насаждения.

Когато поради голямата дълбочина на венцечашката, какъвто е случаят при цветовете на люцерната, пчелите са принудени да пробиват чашката отстрани, за да изсмукват нектара, при което не влизат в досег с оплодителния тичии-ков прашец и не извършват опрашването, на дресираните семейства се отнемат всички запаси от цветен прашец в гнез-дата и те се принуждават да събират не само нектар, но и цветен прашец от тези растения, при което извършват и опрашването.

За успешната работа по опрашването се избират пъл-ноценни семейства с голямо количество пчели, добра майка, много пило и млади пчели.

Когато опрашвателният участък, към който ще бъдат подвозени пчелните семейства, е близо до пчелина и голяма част от летящите пчели ще се завърнат на старите си места, за да не се загубят тези пчели, добре е семействата-опраш-ватели да се вземат по едно-две от група от наредените ко-шери; така останалите приемат завърналите се пчели. Ако семействата са наредени в редове, тогава към семействата-опрашватели се придвижва и доближава по едно, обикновено слабо семейство, което да приеме завърналите се пчели.

Ако всички семейства трябва да вземат участие в опрашвателната работа, тогава целият пчелин се изнася предварително на отдалечено място, държи се там 10—15 дни и тогава се пренася на опрашвателния участък.

За да се осигурят достатъчно млади летящи пчели, пчелните семейства се пренасят не по-късно от 7—10 дни до започване цъфтежа на опрашващото се растение. През този период младите пчели се включват в летящата армия.

При избиране на място за пчелина добре е той да бъде разположен в средата на опрашвания участък; ако това е невъзможно, тогава кошерите се разполагат наблизо, но не по-далеч от 400—500 м.

С прилагането на дресировъчното подхранване се осуе-тява така наречената „флоромиграция", т. е. посещението на пчелите на два и повече вида растения едновременно. Обик-

324'

новено пчелите посещават само един вид растения и мигри-рането им върху други цветове е свързано с прецъфтяването или спирането на отделянето на нектар от цветовете.

Чрез дресирането па пчелите се постига сигурно опраш-ване на слабо посещаваните от пчелите селскостопански, индустриални и културни растения и се получават високи семенни добиви.

Дресирането на пчелите е твърде важно за Д З С и ТКЗС, които имат обширни блокове от такива растения. Затова пчеларите от тези стопанства трябва да овладеят добре този начин за направляване работата на пчелите в по-лето извън тяхното жилище.

!Х. ПОДГОТОВКА НА СЕМЕЙСТВАТА ЗА СЛЕДНАТА ГОДИНА

Пчеларската година е без прекъсване, т. е. през всяко време на календарната година пчелните семейства трябва да бъдат държани силни, за да използуват най-пълно пашата, когато тя се появи.

Въпреки че зимата е един нежизнедеятелен период за пчелите, пчелните семейства трябва да влязат в зимуване силни. Само силните семейства презимуват добре и напро-лет са в състояние бързо да се развият и добре да използу-ват беритбата.

Затова подготовката па семействата за зимуване, т. е. за следната година, трябва да започне от предната година веднага след приключване на беритбата.

В условията на тази подготовка влизат: 1. Създаване на увеличен брой млади, иеизтощени и

жизнеспособни есенни пчели. 2. Запасяване с достатъчна и доброкачествена храна. 3. Правилно подреждане на гнездата. Пчеларят не може да създаде тези условия, ако за-

почне подготовката за зимуване едва през есента, защото няма да има време за това. ,3а предстоящето зимуване се държи сметка и се полагат грижи през цялото лято. Както бе изтъкнато от големия пчеларски авторитет Цандер, пче-ларската година започва от август — от следмагазинния преглед. С приближаването на есента подготовката на се-мействата за зимуване трябва да стане основна работа на пчеларя.

Следберитбена (главна есеина) ревизия на пчелните семейства

След свършване на главната беритба и веднага след сваляне на магазините и вторите корпуси пчеларят е длъжен да направи обстоен преглед на пчелните семейства. Целта

326'

на прегледа е да се установи точното състояние на пчелните семейства по всички показатели — пчели, пило, майка, хра-нителни запаси, годност на питите, изправност на кошера и др., — както и да се създадат всички условия за най-добро есенно развитие. Тази работа не трябва да се отлага до пъл-ното прекратяване на пашата, защото пчелната кражба и нападение, които сега възникват в най-опасна форма, могат да попречат на спокойната работа.

Също както при главния пролетен преглед, сега се определя силата на семейството, т. е. количеството на пче-лите, както и количеството и качеството на пилото, устано-вяват се количеството и качеството на хранителните запаси, прави се преценка на годността на питите и негодните се изваждат от гнездото. Ако по тези пити има нанесено пило, те се поставят на края на гнездото и след излюпването му се изваждат от него. За да се осигурят свободни площи за яйценосене на майката, в средата на гнездото се поставят такива пити, които имат повече свободни килийки. Мало-медните рамки, които няма да останат за зимуване, също се изваждат. Те ще се използуват при подбудителното под-хранване, което ще започне след магазинната ревизия.

След прегледа гнездото се стеснява и се затопля, също както през пролетта.

За качеството на майката се съди по количеството и качеството на пилото. В случай, че пилото е малко пръс-нато, както и с по-значителен процент търтеево, майката се поставя за няколко дни под наблюдение и ако не подобри яйценосеието, заменя се с нова.

В някой случай при главната есенна ревизия в гнез-дото може да не се намери младо пило. Тогава на семей-ството се дава контролна рамка с младо пило: ако след ден-два то не заложи свищеви маточници, значи в семей-ството има майка; тя трябва да се открие и да се провери нейната годност. Ако има заложени свищеви маточници, зна-чи семейството е без майка: свищевите маточници се раз-рушават и на семейството се придава нова майка след ня-колко часа.

Кошерът също се оглежда външно дали няма пук-натини, дали лежи или стои устойчиво и т. н.

Прегледът се прави внимателно и бързо, като се вни-мава да не се предизвика пчелна кражба, която именно сега е много опасна.

327'

Есенно увеличаване на младите пчели

След приключване на беритбата пчелните семейства видимо отслабват, количественият състав на пчелите посте-пенно намалява, подморът се увеличава. Това е резултат от изтощителната работа през време на медобера. Отслабва-нето става за сметка на старите пчели, взели участие през целия медобер, които бързо измират. Колкото по-усилен е бил медоберът, толкова по-бързо измират взелите участие в него пчели. Така например, ако едно семейство в края на медобера през юли е тежало 5 кг пчели, месец след това то може да спадне до 2 5—3 кг.

По съветски сведения не са редки случаите, когато се-мейства, заемащи през лятото 2—3 корпуса с пчели, към октомври са оставали едва на 7 -8 рамки и са тежали 2 - 2 - 5 кг.

Явно е, че такива отслабнали семейства през зимата ще продължават да слабеят и напролет ще трябва да се по-лагат много грижи за тяхното изправяне и засилване, като използуването им през сезона става проблематично.

При това положение първата задача сега е да се увели-чат младите есенни пчели, които да образуват основното ядро от състава на семейството за зимуване. Защото о~ опити е установено, че от пчелите, излюпени до 10 август едва 40% доживяват до пролетта. Но и тези 40% са изно сени и уморени пчели, които още първата седмица след про летното облитане загиват при летенето си за вода, нектар v цветен прашец. Явно е, че на това поколение пчели не може да се разчита рано напролет.

Поколенията пчели, изведени в първите две десетдне-вия на септември, почти изцяло иззимуват, като дават под-мор през зимата от 12 до 18%. Такива пчели влизат в зи-муването запазени здрави, в пълна жизненост, затова на-пролет работят добре, живеят месец и повече след пролет-ното облитане и успяват да отгледат бодрата смяна млади пчели.

Това поколение пчели е най-важното за бързото про-летно засилване на пчелните семейства.

Не по-малко важни за пролетната сила на семействата са и поколенията пчели, излюпени в последното десетдне-вие на септември и първото на октомври. Последните, ма-кар да дават до 30% подмор през зимата, дочакват про-летта, работят много добре през пролетната беритба, отглеж-

328'

д а т повече смени млади пчели и са сигурна гаранция за си-лата на семейството.

Големият процент подмор се обяснява с обстоятел-ството, че поради късното си извеждане често пчелите ня-мат възможност да направят първото си облитане и про-чистване и започват зимуването с пълни черва. При това положение, ако през зимата не се случат топли и благопри-ятни дни за облитане и прочистване, тези пчели получават диария, а оттук идва и големият процент смъртност.

Поради късното си явяване обаче тези поколения пче-ли не са много сигурни и на тях по-малко трябва да се разчита.

От изнесеното е ясно, че есенните поколения пчели оси-гуряват доброто зимуване и развитието на семействата през пролетта.

Тук трябва да допълним, че все пак възможността на есенните пчели да отглеждат през пролетта пило е по-огра-ничена в сравнение с тази на следващите пролетни поколе-ния млади пчели. Така, ако една млада пчела от пролетно поколение може да се грижи за изхранването на 4 личинки, презимувалата есенна пчела изхранва една личинка.

При това положение сега задачата е да се поддържа и да се удължи яйценосенето на майките до август—септем-ври, а при възможност — и до началото на октомври. Това се постига на първо място чрез подменяне на майките в края на беритбата. Подменят се майките, работили вече два сезона, а също така и дефектните и слабопродуктивни май-ки. Подмяната става, като се придават готови оплодени майки от нуклеусите, подготвяни от по-рано, за да могат но-вите майки веднага да разгърнат своята засеменителна дей-ност. Производството на майки в самите семейства през този период е недопустимо и безсмислено, а понякога — и невъз-можно поради напредналото време и поради опасност евен-туално излюпените майки да не се оплодят и да останат търговки, които напролет ще създават големи грижи на пчеларя.

Трябва да се знае, че възрастта на майката е от най-решително значение за есенното увеличение на млади пче-ли. Защото едногодишната (тазгодишна) майка засеменява наесен 10 дни повече от двегодишната и 17 дни повече — от тригодишната. Само това е достатъчно, за да подскаже какво трябва да се прави.

329'

Използуване на майки-помощници за есенно увеличаване на пчелите

Наред с другите мероприятия, които се препоръчват за есенното увеличаване на пчелите, особено добър резултат дава използуването на семейства с майки-помощници. За тази цел не е нужно да се отглеждат специални майки, а се използуват смените през втората половина на беритбата (или по-рано) стари майки, които се запазват в отделни нуклеуси.

Формирането на такива нуклеуси със сменени майки става от две пити зряло пило и стоящите по тях млади пче-ли, както и с две маломедни пити със свободни килийки. На една от питите се налива вода, тъй като пчелите няма да излизат два-три дни. Нуклеусът се оставя на самостоятелно развитие. Едва след свършване на беритбата на него се дава подбудителна храна за увеличаване яйценосенето на майката. Въпреки че майката е стара и износена, тя ще даде значително количество пило. Ако пчелите на нуклеуса са малко и пе са в състояние сами да отгледат увеличеното пило, то се пренася за отглеждане в основното семейство (това, което ще се подсилва) . На края старата майка в нуклеуса се унищожава, а пчелите, пилото и събраната хра-на се придават на основното семейство. Така основното се-мейство се усилва с пчелите от две майки. Присъединява-нето на нуклеуса към основното семейство става през септем-ври или в началото на октомври, ако времето позволява това, когато се формира окончателно гнездото за зимуване.

Прилагането на този начин е особено наложително за райони със силна ранна пролетна паша, за използуването на която е необходима наличността на силни семейства, времето за развитието на които през пролетта е кратко и не-достатъчно.

Понеже по време на провеждането на тези мероприятия питите в гнездата са препълнени с мед и майката (в основ-ното семейство и в нуклеуса) няма достатъчно свободни площи за засеменяване, след прекратяване на пашата в сре-дата на гнездата трябва да се осигурят такива площи, като се сложат съответно празни изградени пити, където май-ката да засеменява. Не сторим ли това, всички наши уси-лия могат да отидат напразно.

330'

Поддържане на семействата в активно състояние

Поддържането на семействата в активно състояние през следберитбения период е също така много важно. За-щото ако по някаква причина майката преустанови яйцено-сенето си само за два-три дни, след това никакви средства не са в състояние да я накарат отново да започне да носи.

Поддържането на семействата в активно състояние в следберитбения период най-добре се постига чрез създава-нето на поддържаща беритба от късни медоносни растения, или чрез откарване на семействата към блокове с късен слънчоглед, късна гречиха, памукови площи или в край-речни места с късно растящи диви медоноси.

За създаването на поддържаща беритба някои пчелари сеят в късни срокове фацелия и синап, а там, където няма условия за това, си служат с подбудително подхранване. За подбудително подхранване сега могат да бъдат използувани маломедните пити, които се разпечатват на малки участъци през два-три дни. Питите се поставят зад пределната дъска, а разпечатаните участъци се пръскат с топла вода. Ако ня-маме такива пити, можем да си послужим и с подбудите-лен сироп.

Хранителни запаси на семействата

След като е направено всичко по създаването на късни есенни поколения от пчели, остава да се погрижим за оси-гиряването им с достатъчно и доброкачествена храна. Осо-бено това важи за пчелните семейства от горските райони, където пчелите събират манов "мед.

Имахме вече случая да кажем, че доброкачествената храна за зимата трябва да се отделя още по време на глав-ната беритба, като се изваждат от гнездата равно изпъл-нени с. мед рамки и се запазват до есента. При подреждане на гнездата за зимуване тези рамки служат като основи.

При нашите условия на протичане на зимата в гнез-дата на семействата трябва да се оставят от 15 до 18 кг мед, който ще стигне и за раннопролетните нужди на семейството. Пряката зимна храна на междина пчели се изчислява на около 1 кг — останалата се консумира при появата на пър-вото пило до настъпването на беритба. Затова в райони, където беритбата е късна, храната трябва да бъде повече.

Някои пчелари, за да осигурят по-тясно и по-топло гнездо през зимата, отделят 5—6 кг от необходимата храна и я запазват вън от гнездото, за да я дадат рано напролет, веднага след появата на пило. Това обаче, въпреки че има положителни страни, е малко рисковано, защото не се знае какво ще бъде времето напролет и дали ще може да се бърка в гнездата, за да се придадат тези медови пити.

Освен достатъчното количество в гнездата трябва да се оставя напълно доброкачествена храна. Доброкачестве-ността се проверява чрез изследване на меда - да не съдър-жа мана. Когато се открие мана в меда, той трябва да се замени с доброкачествен мед или семейството да се под-храни със захарен сироп по необходимост.

Опитните пчелари установяват наличността на манов мед в питите по цвета и вкуса му. За целта питите се раз-глеждат срещу слънцето; слънчевата светлина подчертава тъмнокафявото оцветяване на медовите участъци, изпълнени с мана. По вкус маковият мед може да бъде стипчив, без аромат, с по-малка сладост в сравнение с нектарния мед, често да наподобява вкуса па глюкозата или карамела.

Най-добре и сигурно присъствието на мана в меда се установява лабораторно, но тъй като не всеки е в състояние да изпрати проби за изследване, ние даваме в отдела за не-нормалните състояния и болести и вредители на пчелите двз прости начина, приложими при условията на пчелина.

Освен грижата в гнездата за зимуване да не остане манов мед трябва да се внимава и да не остане и мед, който бързо кристализира. Кристализацията на меда зависи от неговия химичен състав — колкото повече медът съдържа гроздова захар, толкова по-бързо кристализира. Обратно, по-големите количества плодова захар, декстрини и колоиди правят меда по-стабилен, лепкав и гъст и забавят кристали-зацията му. Кристализацията на меда зависи също и от тем-пературата. Медът кристализира най-бързо при 13—14°. По-нижаването на температурата увеличава гъстотата на меда, което забавя кристализирането. Повишаването на темпера-турата намалява преситеността на меда по отношение на глюкоза и кристализацията също се забавя . При 27—32° ме-дът почти не кристализира, а при температура около 403

съдържащите се в меда кристали се разпадат напълно. Бър-кането на меда ускорява кристализацията, докато състоя-нието му на покой я забавя .

332'

Различните видове мед се различават с различна ско-рост на кристализация. Към трудно кристализиращите ви-дове се отнася акациевият мед, медът от вишни, мановият мед от листен произход и др., докато медът, събран от кръс-тоцветни растения, кристализира по-бързо.

Това са едни от причините за кристализацията на меда, но има и други, които трябва да се знаят и с оглед на тях да се подбира медът за зимна храна. Така, сухото и горещо време изсушава нектара до такава степен, че вътре в нек-тарниците се образуват кристали от захар, които пчелите отнасят с гнездата и слагат в килийките. Около тези криста-ли нанесеният после течен мед бързо кристализира, въпреки че е запечатан от пчелите. Такъв мед не може да се изпол-зува от пчелите през зимата. Ако кристализацията в килий-ките е непълна, течната част от меда бързо се вкисва. Та-къв мед пчелите също не приемат —- той е по-лош от мановия.

За да се предпази медът от кристализация в питите по време на зимуването на пчелите, трябва да се постъпва така:

1. Да не се оставят за зимуване пити с мед, събран от пчелите в много топло и горещо време. Тогава е много въз-можно в килийките да бъдат внесени естествени захарни кристали, които да ускорят кристализацията или да станат причина за вкисването на меда.

2. Питите с мед, оставяни на пчелите за зимуване, да не са държали предната година захаросан мед, от който по стените на килийките може да са останали захарни криста-ли, предизвикващи бързата кристализация на новия мед. Добре е такива пити, преди да се дадат за пълнене от пче-лите по време на беритбата, да бъдат промивани с топла вода — около 35—40°, - при която температура кристалите започват да се разпадат.

3. Д а се избягва даването на пити с миналогодишен мед на пчелите.

4. Д а се дават гнездовите пити след центрофугирането им за почистване от пчелите, след като се напръскат с топла вода.

5. При хранене на пчелите с центрофужен мед на 3 части мед да се добавя една част вода и сместа да се загрява до 50-60° . Гака загретият мед се покрива с одеяла и се държи няколко часа, за да се разпаднат напълно възмож-ните кристали.

7. Ако храним със захарен сироп, за да се предотврати кристализацията на меда, да се добавят до 1 г лимонтузу на 1 л сироп.

8. Когато се установи кристализирал вече мед в пи-тите, а бъркането в гнездото е невъзможно, да се осигури на пчелите вода.

Тъй като есен опасността от кражба е много голяма, в зависимост от силата на семейството прелките се намаляват, без обаче да се пречи на свободния достъп на въздух.

Подреждане на гнездото за зимуване Някои пчелари не д ъ р ж а т на реда за подреждане на

питите с храна в гнездото, а ги оставят така, както е нане-сена в тях от пчелите. Това обаче е неправилно. В средата

• 0 щж ш

Гнездо, подредено за зимуване

на гнездото, където се образува зимното пчелно кълбо, трябва да се поставят рамки, съдържащи не по-малко от 2 кг мед. По-леките рамки остават встрани. Такова подреж-

334'

дане е необходимо, защото тъкмо в средните междини се намира най-големият брой пчели. Желателно е, ако има въз-можност, и отстрани да се оставят пити, които съдържат два, а още по-добре и повече килограма мед. Затова, когато има рамки с повече от два кг мед, в средата на гнездото пак се оставят двакилограмовите медови пити, а по-тежките оста-ват встрани.

Такова подреждане на гнездото, в което средните пити (където се настанява най-голямата маса пчели) са поне 1/2 пълни, е необходимо за правилното поддържане на темпе-ратурния режим в гнездото през зимата.

Когато пчелното кълбо се формира само върху килий-ки с мед, питите представляват плътна преграда на меж-дина от междина и пчелите от всяка междина сякаш пред-ставляват отделно семейство, което не може да свърже общата топлина на семейството (разположено в повече меж-дини) в една обща топлина на кълбото. Изпълнените с мед пити са пречка за това, а образуваната в отделна междина топлина лесно се губи и мъчно се поддържа от малкото пчели, събрани в една междина. Така зимуващото семей-ство дава голям подмор, бързо изяжда храната си и доста-тъчни са само няколко студени дни, повече от обикновеното, отделните междини пчели да загинат една по една. При празни килийки в основата на гнездото, където се настаня-ват в началото пчелите, топлината на отделните междини по-лесно се свързва в една обща топлина, която мъчно се губи и по-лесно се поддържа от всички пчели.

Гнездото се формира на толкова рамки, колкото пче-лите плътно покриват. Обикновено у нас добре зимуват се-мействата на 8—9 рамки, като външните стени на крайните рамки не се заемат от пчели.

Затоплянето на гнездата е също важно условие за до-бро зимуване. Практиката у нас е затоплянето да става отгоре и отстрани. Горното отопление обикновено се осъще-ствява с кошерната възглавница, която непрекъснато (кръг-ла година) стои над гнездата. В кошери, където няма та-кива възглавници, а гнездата се покриват с платна, горното отопление се прави така: над чистото, още незамазано с прополис платно се постилат 4—5 вестника, надупчени с ви-лица на няколко места, над които се поставя обикновена възглавница, натъпкана със слама или друг отоплителен порест материал. Ако нямаме възглавница, може да се използуват парцали, дрехи и други, нагънати рехаво, за да държат въздух помежду си.

335'

Ако гнездото се покрива с покривни дъсчици, те се раз-реждат, за да има възможност през образуваните пролуки овлажненият въздух да се промъква и да се поема от гор-ното отопление.

Вентилационните отвори на капака се държат в изправ-ност, добре замрежени.

Прелката също се регулира съгласно с указанията, д а -дени под заглавие „Регулиране на прелката".

Страничното отопление се осигурява също със специ-ални отоплителни възглавници, направени по размера н'з рамките, само че с по-голяма ширина — 4—5 см. Странич-ните възглавници се слагат зад пределните дъски, които» трябва да бъдат обикновени, т. е. недопиращн до стените и дъното, за да преминава въздухът встрани и да се поема съдържащата в него влага от възглавниците. Възглав-ниците са изпълнени с рехав материал — вата, слама и др. и покрити със зебло. Такива възглавници са най-удобни за странично отопление. Ако липсват такива възглавници, з а д пределните дъски се поставя слама или празните простран-ства се изпълват с парцали и други такива материали.

Някои пчелари затоплят кошерите и отдолу, като ги поставят на специални сандъчета — поставки, изпълнени с отоплителни материали. Това затопляне не е излишно, но не е наложително.

Зимно съхраняване на запасни майки

Към условията за добро зимуване трябва да се при-числи и държането на запасни майки в пчелина. З а щ о т о зимният период може да донесе изненади и по някоя при-чина майката да загине. Изправянето на такова осиротяло семейство рано напролет е трудна работа без наличността на запасна майка. Майката се придава веднага и семей-ството заживява нормален живот. Иначе то се превръща в търговка и е почти загубено за сезона.

Добрите пчеларски стопанства винаги държат за та-кива случаи запасни майки, които, ако не се използуват з а изправяне на осиротели семейства, напролет се използуват, или като майки-помощници, или се създават от тях редовни семейства.

В практиката е установено да се държат най-малка една трета нуклеуси от броя на семействата в пчелина. Ня-кои пчелари държат и повече.

336'

Плодник приспособен за ну-клеус за три запасни майка

Грижата за създаване на нуклеуси със запасни майки за зимата трябва да се полага-още през сезона. Тогава се извеждат майки и се настаняват в трисемейни или двусе-мейни нуклеуси, т. е. кошери, разделени на две или три отде-ления с прелки на различни страни. След оплождането на майката всеки нуклеус се развива са-мостоятелно, като успява да събере храна за себе си. Настаняването на нуклеуеите по два-три в кошер се прави, за да може по-лесно да се отопляват през зимата и да не се ангажира много инвентар.

При подреждане на гнездата за зимуване пчелите на всеки нуклеус трябва плътно да покриват 3 4 рам-ки и в гнездото да има 7—8 кг мед и малко цветен прашец.

Ако някои семейства ще зимуват на по-малко рамки и в кошера има възможност да се настани един нуклеус, той се поставя там за използуване на взаимното отопление, като се отделя в плътна пределна дъска. Добре е тази дъска да бъде тъпка, от шперплат. Прелката се оставя в посока на прелката на основното семейство. Това е най-възможно в кошерите-лежаци, където винаги има повече място, ако не зимуват по две семейства заедно.

Тези нуклеуси обаче ангажират много пчели и доста мед, които често много пчелини не са в състояние да отделят.

При търсене на начини за зимуване на запасните май-ки с най-малко пчели и храна заслужава внимание опитът на някои пчелари да оставят майките да зимуват в еднорам-кови нуклеуси. В този случай са необходими малко пчели, около 200 г, и малко храна, около 2 кг.

Такива нуклеуси се правят в обикновените Дадан-Бла-тови кошери или най-добре във вторите им корпуси, като се разделят на 8 отделения с тънки плътни преградни дъски, най-добре от шперплат. На всяко отделение се открива отделна прелка.

За избягване залитането на майките и пчелите в чуж-дите семейства частите от стените, както и самата прилетна дъска се боядисват с различни цветове. Освен това правят се различни разноцветни знаци във вид на криви и прави линии, зиг-заги, дъги, точки и др. Самите прилетни дъски също може да се изнесат малко напред или назад.

71 Рък. по пчеларство 337

Зареждането на обшия нуклеус става така: във всяко отделение се поставя по една пита със зряло пило, добре по-крита, със стоящите на нея млади пчели и с меда. След 8 часа във всяко семейство се придава по един зрял маточ-ник. След оплождането си майката започва работа в своето отделение.

Зазимяването на тези многонуклеусни кошери става така: Обикновеното дъно се заменя с дъно от тънък шпер-плат и целият кошер се поставя като втори корпус над гнез-дото на някое силно семейство, на което сме свалили пред-варително покривните дъсчици и възглавницата. Така нук-леусният кошер ще се топли отдолу от силното'семейство. Страничното и горното отопление на нуклеусния кошер също трябва да бъдат много добри.

Трябва да се запомни, че нуклеусите се формират само от млади пчели,, от по-късния есенен разплод, но с оглед майката да има възможност да се оплоди и семейството да отгледа поне едно поколение нови пчели.

Поставянето на нуклеусния кошер върху гнездото па силното семейство става във втората половина на септем-ври или в началото н-а октомври, когато се извършва оконча-телното зазимяване на пчелните семейства.

Така,, с малко пчели и храна и без особен страничен инвентар можем да запазим до пролетта значителен брой запасни майки.

Напролет те може да бъдат използувани за всякакви цели.

Грижи за пчелите през зимата

Както за много животни, така и за пчелите зимата е време за почивка. Но тази почивка ще бъде толкова по-ре-зултатна, ако е съпроводена с пълно спокойствие. В зимния период спокойствието на пчелите има първостепенно значе-ние за доброто замуване и иззимуване. Всяка възбуда и безпокойство през това време води до разкъсване на зим-ното пчелно кълбо, до по-усилена консумация на храна, до заболяване и до смърт. Защото откъсналите се от зимното пчелно кълбо пчели поради студа не могат да се приберат обратно, вкочанясват и загиват. Усиленото хранене без нуж-да (в спокойно състояние през зимата пчелите изяждат в едно денонощие едва по 20—30 г мед) само изпълва чер-

338'

вата им с. остатъци, които не могат да се изхвърлят поради липсата на възможност за летене, повишава температурата в гнездото, увеличава и влагата. Всичко това се отразява на жизнеспособността на пчелите.

Ето защо осигуряването на спокойствие на пчелите през зимата трябва да бъде първа грижа на пчеларя. А това

спокойствие се постига на първо място чрез изграждане на солидна ограда на пчелина, коя-то да възпрепятствува нежеланите посещения на домашен добитък,. кокошки, петли и хора, които не знаят как да се д ъ р ж а т в един зимуваш

v пчелин. Срещу гризачи-Кошерни дъна, в началото на зимуването v -и в к р а я те, които и солидната

ограда не може да възпре, има друго изпитано средство — здраво закрепените на прелките миши предпазители. През зимата нито един ко-шер не трябва да остава без миши предпазител. Това осо-бено се отнася за прелки, чиято височина е по-голяма от 0"8 см. Те не струват много, а служат за дълго време.

Грижливото затопляне и сигурната вентилация на гнездото са също важно условие за доброто зимуване. Вътрешно то се прави още при зазимяване на кошерите. Но ако през зимата кошерите бъдат затрупани с рохкав сняг, той не трябва да се отстранява, защото ще им служи като топъл кожух. Само прелките трябва да се разчистват от сняг и лед и от попадалите зад тях умрели пчели от зимния подмор. Но това почистване трябва да става без чукане и стъргане, за да не се разтревожат пчелите и да не се раз-къса пчелното кълбо. Прелките се почистват, като леко и внимателно се бърка с тънка пръчица или свит на кука тел, на дълбочина 10—15 см и с нея се изкарват навън натрупа-ните по дъното умрели пчели и други отпадъци. Това по-чистване е необходимо, за да не се пречи на достъпа на пре-сен въздух в гнездото.

Въпросът за обмяната на газовете в гнездото на зиму-ващото семейство още не е добре проучен и разяснен. Така, съществуват сведения, които показват, че зимуващото пчел-но семейство, в което жизнените процеси са се понижили до

339'

минимум, намалява нуждата си от кислород дори до 70%, т. е. необходимо му е много малко кислород. Нещо повече, някои учени твърдят, че издишваният от пчелите въглероден двуокис, подтискайки пчелите, спомага съвсем да отслабнат органните жизнени процеси и да се намали обмяната на веществата, с което нуждата от кислород намалява.

Ние обаче засега, докато няма потвърждение на това схващане, ще се придържаме към оня метод, който осигу-рява по-широк достъп на въздух в гнездата, като разбира, се, не прекаляваме с това, а спазване показаните норми.

През първия период от зимуването обикновено пчелите са спокойни. Разбира се, спокойни са онези семейства, кон-то са добре подготвени за зимуване, със стеснени гнезда, за-топлени отгоре и отстрани, с достатъчно и доброкачествена храна, предпазени от мишки и други вредители, кошерите на които са защитени от събаряне, чукане по покривите, шум и глъчка.

Откриването на гнездата през зимата за проверяване на запасите от храна или за търсене на причината за ня-какво безпокойство на пчелите е недопустимо. Ако това се налага, трябва да бъде извършвано в затоплена до 25° стая.

Зимуващото нормално пчелно семейство при леко по-чукване по стените па кошера отговаря задружно, стройно и веднага утихва. Ако обаче от семейството се чуват отдел-ни виещи гласове и при почукване те не утихнат дружно, най-често това е признак, че семейството е осиротяло или в кошера се е вмъкнала мишка. Мишката се изгонва лесно, като леко се почуква по дъното или по страничното отопле-ние на кошера. След излизане на мишката семейството се успокоява. Трябва обаче да се, потърси дупката, през която се е вмъкнала мишката, и да се запуши, а ако прелката не е защитена с миши предпазител, веднага да се сложи такъв.

Ако виещото стенание продъля^ава, значи семейството •е осиротяло и трябва да му се помогне. В такъв случай ко-шерът се внася в затоплена до 25° стая и се предизвиква стайно облитане на пчелите, при което става придаването на нова майка от нуклеус. Ако придаването става в клетка, ко-шерът трябва да се задържи в стаята поне едно деноно-щие, до приемането на майката, — след което клетката се изважда и майката се освобождава. Новата майка може да бъде придадена и чрез оцапването й с мед и пусната през прелката. При липса на запасна майка и за да не се пре-върне семейството в търтовка, която после щс създава мно-

340'

го неприятности, осиротялото семейство се обединява с друго по-слабо семейство, но с редовна майка. Обединява-нето става пак при стайно облитане, като двете семейства се напръскват с еднакво миришещо вещество. Стайното-облитане на пчелите е описано на друго място.

При всички случаи, за да се формира отново кълбото, стаята се оставя бавно да изстине, след което кошерите се изнасят навън.

Често пъти, полъгани от светлината на някой ясен зи-мен ден, някои-пчели се опитват да излитат, при което, раз-бира се, загиват, За да не става това, добре е прелките да се засенчват с дъсчица, която да спира прекия достъп на светлината до гнездото. Облитането през зимата се допуска само при загряване на кошериите стени от слънцето, когато температурата навън действително е пригодна за летене на пчелите независимо от наличността на сняг по земята. В та-къв случай, за да не кацат пчелите направо па снега, при което загиват от измръзване, добре е пчелинната площадка да се посипва с дървен талаш или да се разпилява по нея ситна слама, за да кацат пчелите върху тях; също така ниските храсти да се изтърсват от снега. Зимното облитане на пчелите е много полезно за спокойното и здравото им зимуване.

Понякога, въпреки топлото време и облитането на пче-лите от други семейства, някое семейство не излиза. Ако няма друга причина, това семейство просто не е почувству-вало топлината и слънчевите лъчи вън. Достатъчно е да по-чукаме леко с пръст по задната и предната стена на кошера и семейството ще се размърда и не след много ще се облети.

В това време пчеларят няма пряка работа с пчелите, освен в месеца да посети два-три пъти пчелина, £а да огледа външно кошерите, или за да присъствува на зимното им облитане.

Към края на януари, който се смята и за край на пче-ларската зима, в гнездото може да се появи и първото пило.-В гнездото започват промени в състоянието на пчел-ното семейство, макар навън да има още снегове и студове и топлите и слънчеви дни да са още редки или съвсем да липсват. Сега активността на пчелите се увеличава, тъй ка-то в средата па гнездото са се появили първите кръгчета от ново пило. А пилото, макар още незначително, създава нови грижи на пчелите: то трябва да бъде топлено и хранено. В това време температурата в центъра па гнездото, където е

341'

разположено първото пило, не трябва да спада по-ниско от 34—36°. Тази температура пчелите поддържат чрез увелича-ване консумацията на мед.

Ако семейството е зазимувало с достатъчно храна, то посреща увеличените си нужди от вътрешните запаси. Н о ако семейството е с малко храна, пчеларят е длъжен да му набави такава. Сега храненето може да става само с твърда храна — мед на пита, кристализирал центрофугиран мед. бяло сладко или кърмова маса. Зимното хранене е обяснено на друго място.

Големите площи с пило и тяхното ранно развитие в края на пчеларската зима е явление ненормално и не трябва да радва пчеларя, а намесата му за изкуствено достигане до това положение е абсолютно вредна. Защото презимува-лите пчели ще се износят бързо при отглеждането на това ранно пило и когато дойде време за нормално развитие на семейството, няма да има достатъчно пчели за отглеждане на увеличеното пило и семейството ще изостане.

С появата на пило в гнездата нуждата от вода също се увеличава. Пчелите не бива да летят за вода надалеч, за-щото отдалечени от кошера, по това време лесно загиват от студ, вятър и неприятели. Затова в дните на летене всред пчелина на слънчево и защитено от вятър място трябва да стои заредена поилката със затоплена и съответно подсо-лена вода.

Както през есента, след зазимяване на пчелите, и сега пчеларят трябва да се погрижи за подобряване и разширя-ване на медоносната растителност около пчелина си. Най-малкото, което сега може да се направи, е да се изкопаят дупките за пролетното насаждане на медоносни фиданки. Също така може да се използуват някои благоприятни дни за ранното засяване на фацелия, еспарзета и др. ценни ме-доносни растения, които виреят при нашите условия.

Зимата пчеларят трябва да използува и за ремонт на кошери, за направата на нови, за потягането на инвентара, за да не губи време за това през активния пчеларски .сезон, когато често дните не стигат, за да се свърши текущата ра-бота. Сега се опъва и тел на рамките, сковават се рамки, набавят се изкуствени восъчни основи, топи се събраната и изостанала вощина и др.

Зимата е също време, когато пчеларят трябва да про-дължи своята квалификация — да чете пчеларска литера-тура, да посещава кръжоци от този род, да следва курсове

и др. Не прави ли това. той скоро ще почувствува, че изоста-ва, а това ще се отрази на работата му с пчелите и на до-бивите мед. Също така пчеларят сам трябва да анализира своята работа през изтеклия сезон, да опише своите наблю-дения и заключения и ла ги изпрати до някое от пчелар-ските списания за обмяна на опит.

Изобщо зимата е време за почивка, но и за работа на пчеларя.

343'

X. О Т Г Л Е Ж Д А Н Е НА ПЧЕЛНИ М А Й К И

„Малката дава ме само пчелите, но и меда!" Тези ду-ми на великия Дзирзон. издълбани по негова поръка на гранитна плоча, най-добре определят значението на май-ката в пчелното семейство. Като се имат пред вид тези думи. ясно е с какво внимание и с каква грижливост трябва да се пристъпва към отглеждането на майки ~ една от слож-ните н отговорни работи в пчелина. А всеки пчелин ежегодно се нуждае от млади и качествени майки за образува-нето на нови семейства, за подмяна на ст'арите майки, също и за създаване па запас от такива , ако някое семейство оси-ротее или майката се о к а ж е негодна за работа . Освен това запасните майки са необходими и за използуването им като майки-помощници, за увеличаване броя на работната армия пчели за главната беритба.

При отглеждането на майки особено голямо внимание трябва да се обръща на качествата на майката , значението на което се с ъ д ъ р ж а в цитираните по-горе думи на великия Дзирзон. Майката е майка на цялото кошерно население и от нейните качества на първо място зависят — степента на силата и продуктивността на семейството.

Когато се поставя въпросът за извеждане на майки в един пчелин, винаги трябва да сме наясно колко майки ни са необходими и по какъв начин ще ги произведем. '

Съвременното пчеларство е установило и утвърдило една норма, която има своите основания в следното: една майка не бива да се използува повече от два яйценосни се-зона. При това положение ежегодно се налага смяната на 50% от майките в пчелина. Освен това се предвиждат 25% загуби при отглеждането на майките и 25% резервни май-ки, които ще бъдат използувани при създаването на нови семейства, а някои от тях ще останат за замуване . Значи, колкото пчелни семейства имаме в пчелина, толкова майки трябва да се произвеждат през сезона.

344'

Остава да се разреши и вторият въпрос: по какъв на-чин ще произвеждаме майките - чрез използуването па рое-вите маточници или по изкуствен начин.

При малките пчелини, където обикновено не се води племенна работа, пчеларите използуват инстинкта на осиро-телите- пчелни семейства за самозалагане на маточници. В този случай тяхната грижа се свежда до проверяване, има ли еднодневни личинки и изобщо незапечатано пило в се-мейството, от което пчелите да заложат маточници, след което да отнемат майката. Ако няма, тогава принасят в се-мейството пита с незапечатано пило от кой да е кошер и оставят по-нататък работата на самите пчели - те залагат маточници, те разрушават излишните и т. н. Разбира се, това отношение към въпроса за произвеждането на младите майки именно по такъв начин е неправилно и то трябва да се изостави от претендиращите да правят модерно пчелар-ство, макар и да се отнася до произвеждане на майки в твърде ограничен размер.

За създаването на нови майки много пчелари използу-ват роевите маточници. Този метод обаче има свои недоста-тъци, които заслужава да се отбележат:

1. Роевите маточници често се залагат в случайни се-мейства, които не носят белезите на особено голяма продук-тивност, иротивоболестна устойчивост и др. Произведените от такива маточници майки не са от най-доброкачествените. Допуска се, че създадените от тях семейства ще се отлича-ват с по-голяма склонност към роене.

2. Залагането на роевите маточници става във време, което пчелите изберат, а не по волята на пчеловъда.

3. Самите семейства не са специално подготвяни за из-веждането на майки и заложените маточници са от случай-ни личинки, често пъти не от най-млада възраст. Това се от-разява върху качествата на майките.

4. Използуването на роевите маточници не става по план, в най-удобно за пчеловъда време, а когато се съз-дадат.

Разбира се, при използуването на роевите маточници за извеждане на нови майки се допуска и намесата на пче-ловъда, която намалява някои от неудобствата.

Най-напред пчеларят може да използува роевите ма-точници само от високопродуктивните семейства. Появилите се в други семейства маточници могат да бъдат разрушени,

345'

като се вземат мерки за понижаване и предотвратяване на роевото състояние на семейството.

Чрез специални грижи избраните високопродуктивни семейства могат да б ъ д а т изкуствено доведени до роево съ-стояние и до з а л а г а н е на маточници в приблизително из-брано от пчеловъда време.

Изкуственото и з в е ж д а н е на майки няма показаните недостатъци. Предимствата му се състоят в следното:

1. Могат да се произвеждат по план и в определени от пчеловъда срокове.

2. Майките се получават от избрани високопродуктив-ни, неройливи семейства.

3. З а извеждането на майки се набират личинки от най-млада възраст , на които се с ъ з д а в а т най-добри усло-вия за отглеждане .

4. Всеки маточник се поставя в специален уред, който позволява свободно да се взима и пренася маточникът в другото семейство без опасност от нараняване .

Използуване на роевите маточници

Когато семейството бъде доведено в роево състояние, д а в а се възможност първия рой да излети и след това узря-ващите маточници се изрязват , като не се допуска извежда-нето на майка , иначе от семейството ще излети и втори рой.

След като се извади определеният брой маточници, оставя се един. от който семейството извежда майка за себе си.

З а да се ускори залагането на маточниците и те да се явят приблизително на определено от пчеловъда време, върху избраното високопродуктивно семейство могат да се приложат някои специални мерки. На семейството се създа -ват всички условия за натрупването на много пило и млади пчели. З а целта гнездото се стеснява силно и се затопля от всички страни, подхранва се системно с подбудителеи сироп или с медопрашеиова храна , нанасяна по питите с шпадел или с нож. Това спомага за възникването на роево състоя-ние у семейството и пчелите з а л а г а т роеви маточници, които именно пчеларят използува.

Техниката по използуването на роевите маточници е проста и се състои в следното: когато започне узряването на маточниците (на 10— 11-ия ден) , те се изрязват внимателно

446'

с тънко остро ножче от питата, на която са заложени, на около 1 — 1:5 см от основата на маточника. Придаването на свободен маточник на осиротяло семейство без клетка е рис-кована работа - пчелите доста често го разрушават. За да се избегне тази неприятност, пчеларите си служат с така наречената спирална клетка за маточници. Тази спирална клетка представлява спираловидно навит тел с дебелина до 2 мм във формата иа пашкул или на голям зрял маточник. Отгоре спираловидната клетка се затваря с тенекиено капа-че. На това капаче именно се залепва отрязаният маточник и клетката се забожда на пита в осиротялото семейство.

Маточникът в спиралната клетка остава така 2 4 - 3 6 часа, докато приеме миризмата на семейството. След това маточникът се освобождава от клетката и се залепва на съ-щото място на питата, но вече свободен.

Въпреки риска да бъде разрушен, някои пчелари при-дават маточника свободен, без клетка. Такова свободно при-даване обаче може да стане само в току що създадена от-водка с млади пчели, които се отнасят по-дружелюбно към него. Ако придаването става в осиротяло население - мла-

ди и стари пчели, — то-гава се избира подходя-що време, обикновено ко-гато по-старите летящи пчели са вън от коше-ра. Свободно придавани-ят маточник се прикреп-ва на тел, дълъг 18—20 см, на единия край на който се прави колелце с диаметър 15—20 мм спо-

ред ширината на маточника. Правата страна на тела се за-бива в питата обикновено на височина 3 до 5 см под горната летвичка па рамката . На следващия ден се проверява дали маточникът е приет. Ако е разрушен, дава се нов. Излюпва-нето на майката се познава по твърде характерния начин на отваряне на капачето на маточника. След това се следи за нейното оплождане.

Прикрепване на открит маточник

Изкуствено отглеждане на пчелни майки

За изкуственото отглеждане на пчелни майки при пче-лини от нашите размери са необходими най-малко три пчел-

347'

ни семейства: едно - за отглеждане на търтеи, второ - за личинков материал н трето — за отглеждане на пчелни те майки.

Трите семейства трябва да бъдат подбрани между най-силните и продуктивни семейства в пчелина, за да могат и бъдещите пчелни семейства, създадени от новите майки, да имат същите стопански полезни качества.

Изхождайки от сроковете за развитието и узряването на търтеите и пчелните майки, първата работа, към която трябва да се пристъпи, е отглеждането на търтеи. За целта още в края на март и в първите дни па април избраното се-мейство за произвеждане на търтеи се подхранва усилено една седмица и тогава в средата на гнездото, между пило-то, се поставя една строителна рамка с тънка восъчна иви- х ца под горната летвичка. Гнездото се затопля добре отстра-ни и отгоре, като се продължава подхранването. Такива рамки пчелите обикновено изграждат с търтееви килийки и биват веднага засеменявани от майката. Някои пчелари при-готвят такива пити още в предния сезон, за да печелят вре-ме и да осигурят засеменяването им, тъй като в прясно из-градените пити понякога напролет майките избягват да за-семеняват, макар и да са с работнически килийки.

След 7 8 дни гнездото се отваря и се преглежда само строителната рамка. Ако тя е започната" с търтеев градеж, оставя се на място и гнездото се покрива; ако обаче е из-градена с работнически килийки, налага се да се даде нова строителна рамка, поставена от южната страна на новоиз-градената рамка. Втората рамка обезателно ще бъде изгра-дена с търтееви килийки.

След 7—8 дни гнездото пак се преглежда и се отбе-лязва датата на снесените търтееви яйца. С оглед на деня, в който ще се изведат първи търтеи, се подготвя и другата работа по подготовката на останалите пчелни семейства, ка-то не се забравя, че за търтеевото развитие и половото узря-ване са необходими общо 35 дни, а за това на майката — 19-20 дни.

Семейството-отгледвач па търтеи продължава да се подхранва всяка вечер дотогава, докато се появи беритба. Прекъсне ли се подхранването, а в природата още н ?.;а до-статъчно нектар, пчелите могат да изгонят търтеите и под-готвяната работа да пропадне.

Допълнителната работа, която има да се върши, се съ-стои в подготовката на семейй вото-отгледвач и на това, от което ще се вземе личинковият материал. 348'

Подготовка на семейството-отглеждач (възпитател)

Подготовката на семейството-отглеждач се провежда така:

1. Седмица преди придаването на личинки за отглеж-дане семейството-отглеждач се подсилва с 2—3 рамки зряло пило, взети ог друго качествено семейство! Това се прави, за да се увеличат в семейството младите пчели, които ще отглеждат племенните майчини личинки.

2. Три-четири дни преди придаването на личинките за отглеждане семейството-отглеждач започва да се подхранва ежедневно или с медопрашецова смеска (300—400 г), която се размазва е нож по празните площи па питите, или с хра-нилка се дава захарен или медов сироп (400 500 г). Това предизвиква у пчелите-кърмачки усилено отделяне на „мле-чице", което ще подобри отглеждането на племенните май-чини личинки.

3. Вечерта преди придаването на племенните личинки на семейството-отглеждач се отнема майката и всичкото не-за печата по пило. Рамките с пило се оглеждат добре, за да не остане нито яйце, нито личинка, па които пчелите биха могли да заложат свои маточници и с това да компромети-рат племенната работа.

По въпроса за старателното отстраняване на всичкото незапечатано пило от семейството-отглеждач се спори между учените пчеларски деятели и практици-пчелари, но ние ще приемем, че семейството-отглеждач трябва да се очисти от такова пило.

4. На семейството-отглеждач се осигурява храна не по-малко от 8 кг мед, в това число и ! 2 рамки с мед и прашец.

5. Гнездото се стеснява така, че пчелите да изпълнят добре всички междини и да покрият вътрешните степи на пределните дъски. След това гнездото се затопля добре от-страни и отгоре.

6. На другия ден сутринта - 12 часа от осиротяване на семейството — се придават маточните личинки за от-глеждане.

7. Двадесет и четири часа след придаване на маточни-те личинки за отглеждане на семейството се връщат 2—3 от най-добре запълнените със запечатано пило негови рамки. Това се прави, защото при наличността на повече пило пче-

349'

ли те най-правилно регулират топлинния режим в гнездото, необходим за нормалното развитие на майчините личинки.

8. Преглед на гнездото на семейството-отглеждач се прави 1- 2 дни след връщането на отнетото му пило, за да се види как са приети придадените личинки и да се унищо-жат онези маточници, които пчелите са заложили на слу-чайно останалите още незапечатани личинки по неговите пити.

9. На семейството-отглеждач се дават за отглеждане не повече от 30—40 личинки. В това отношение семейството-отглеждач не бива да се претоварва, тъй като това се отра-зява неблагоприятно върху качеството на новите майки. Има доказателства, че в такъв случай броят на яйчните тръби-ци в яйчниците на бъдещите майки и теглото на отделната майка се намаляват.

10. През цялото време на отглеждане на майчини ли-чинки семейството-отглеждач се подхранва ежедневно по на-чин и в количества, посочени по-горе в точка 2.

11. От отнетата майка на семейството-отглеждач заед-но с 3—4 рамки незапечатано пило и част от младите пчели се образува отводка, където майката продължава яйценос пата си дейност. Ако кошерът е лежак, отводката се наста-нява редом със семейството-отглеждач, като се отделя с плътна пределна дъска. Ако работим с Дадан-Блатови ко шери, отводката може да се засели във втори корпус, като се отдели с шперплатово дъно с обратна прелка.

12. След свършване на отглеждането на майчините ли-чинки отводката се събира с основното семейство.

Подготовка на маточни личинки

Най-добри майки могат да се получат от току-що из-лязла от състояние на яйце личинка, тъй като можем да бъ-дем сигурни, че през цялото време на личинковото развитие тя ще бъде хранена само с майчина храна. Затова някои опитни пчеловъди придават в семейството-отглеждач не ли-чинки, а тридневни яйца, на които всеки момент предстои да .преминат в личинково състояние.

Опитните пчеловъди определят възрастта на личинките на око, по тяхната големина и положение в килийката. Току-що излязлата от яйцето личинка достига до 1 -5 мм дължи-на и понеже „плува" в „млечице", тя едва се забелязва.

350'

-личинката обаче се развива бързо и на Зб-ия час вече е дълга 2 мм и широка 1 мм.

Всъщност това са размери при най-благоприятни ус-ловия за развитие на личинките, преди всичко при най-под-.ходяща температура. Ако личинките се намират по край-ните рамки на гнездото или в долната част на питата, къ-дето е най-студено и по-мъчно се затопля, те са по-малки в сравнение с личинките от средата па гнездото или в питата.

Пчеларите, които нямат практика да определят на око възрастта на личинките, могат да постъпят по следния начин:

Една хубаво изградена празна пита с правилно изгра-дени работнически килийки, в която са изведени най-много 2—3 поколения, се поставя в средата на гнездото в семей-ството, определено за личинков материал, редом с рамката, на която в момента се намира и засеменява майката . Пи-тата предварително леко се напръсква с разреден медов си-роп и горната летвичка на рамката се отбелязва с молив, за да може после лесно да се намери и проверява. Семей-ството се подлага па ежедневно подбудително подхранване със захарен сироп или с медо-прашецова смес. Добре е в захарния сироп да се слагат и 5% хлебна или бирена мая.

След три дни питата внимателно се проверява и по по-ложението на яйцата се установява тяхната възраст. Ако на дъното на килийките се открият полегнали по цялата си дължина яйца, това значи, че питата е засеменена от май-ката още в първия ден на нейното поставяне, т. е. че имаме тридневни яйца. Ако такива яйца има достатъчно, питата се оставя още половин денонощие или най-много едно де-нонощие в гнездото, докато се. появят личинки, не по-стари от 24 часа, т. е. личинки, годни вече за майчино отглеждане. Ако обаче няма такива, питата се оставя още ден-два до по-явяването на подходящи личинки.

За получаването на едновъзрастни личинки с успех мо-ж е да се използува рамка-изолатор. Тя представлява рам-ка, подобна на рамката-клетка, описана в раздела за пче-ларски уреди и пособия, като вместо мрежа- стените й са облечени с ханеманова решетка. В такава рамка се затваря майката на добре изградена пита. Пчелите преминават през отворите на ханемановата решетка и хранят майката , която усилено засеменява напълно свободната площ. Получените яйца и личинки в тази пита са почти едновъзрастни.

351'

НАЧИНИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛНИ МАЙ КИ

1. Прост начин

Често пъти за нуждите от майки в малките пчелини не се налага да се ангажират повече семейства. Достатъчно е в едно семейство да се изведат търтеи, а второто да даде личинковия материал и едновременно да бъде семейство-отглеждач.

20 до 25 дни, след като е поставена в първото семей-ство търтеевата пита за извеждане на търтеи, подготвя се второто семейство за произвеждане на племенни личинки по начин, който е описан вече. Установи ли се наличността на млечни личинки, със семейството вече се отнасяме като със семейство-отглеждач. Как се подготвя семейството-отглеж-дач, е описано по-горе.

Сега настъпва моментът за подготвяне на личинките, от които ще бъдат отгледани племенните майки. За целта се постъпва така: ,

Ако времето не позволява работа навън, т: е. има вя-тър и температурата е под 25°, след като внимателно се сме-тат пчелите от питата с млечните личинки, питата се поста-вя в преносно сандъче и се занася в затоплено помещение до 20—25°-, но не повече от 35°. За да се поддържа известна влажност във въздуха, по пода се разлива вода, а по сте-ните се окачват влажни кърпи. Питата с личинките се по-ставя да легне хоризонтално на масата, оглежда се добре и с остър и добре затоплен нож на височина 5—6 см от дол-ната летвичка на рамката тя се изрязва по такъв начин, че на края на изреза да останат килийки с възможно най-мла-дите, току-що изведени личинки. Изрезът на питата може да бъде хоризонтален, дъговиден или зигзаговиден според това. как са разположени по питата младите личинки.

За да се увеличи броят на заложените маточници, обик-новено се препоръчва изрезът да бъде дъговиден или зиг-заговиден.

352'

След като е изрязана питата по един или друг начин, за да не бъдат заложени маточниците съвсем близо един до друг, което може да ги изкриви и обезформи, с една киб-ритена клечка се разрушава всяка втора и трета килийка, като между тях остава по една непокътната с. личинка в нея. При това обаче със същия остър и нагрят нож се сряз-

Зигзаговидно изрязване на питата за извеждане на майки

ват наполовина височината на 2—3 реда килийки по изреза, с което се откриват личинките и се дава възможност на пче-лите правилно да изградят и спуснат маточниците още от основите им.

Всичко това се прави във възможно най-късо време, най-много за 20—30 мин. Продължителното задържане на незапечатаноТо пило на открито може да доведе до засъх-ване на личинковата храна и да стане причина за повреж-дане на личинките и проваляне на работата по извеждането на новите майки.

След като така сме подготвили питата с личинките, слагаме я отново в преносното сандъче, занасяме я до ко-шера на лишеното от майка семейство и я поставяме на пре-дишното й място - в средата на гнездото. Гнездото добре се затопля отстрани и отгоре. Семейството продължава да се подхранва с рядък сироп до запечатването на маточни-ците. Два-три дни му се дава и вода. Понеже това семей-

23 Рък. по пчеларство 353

сгво сега е до известна степен дезорганизирано и може да стане жертва на пчели-крадци, каквито по това време не са редки, стесняваме до 4—5 см прелката му. Останали без майка и без друго младо пило, пчелите веднага изграждат маточници върху подготвените килийки и след 8—9 дни има-ме готови зрели маточници за извеждане и използуване. То-ва е обикновено на 5-ия ден от запечатването на маточни-ците. Тогава с остър нож изрязваме маточниците с парче от питата и ги придаваме към онези семейства, чиито май-ки желаем да подменим, или ги поставяме в нуклеуси. На семейството, отгледало маточниците, оставяме един маточ-ник да си изведе майка или му връщаме отнетата майка, като го съединяваме с отводката, която е формирана за да съхранява до това време неговата майка.

2. Друг прост начин

Този начин е лесен и подхожда за по-неопитни re пче-лари. Изпълнява се в два варианта. Първият вариант се състои в следното: Взима се една празна гнездова пита и долният и край се отрязва хоризонтално на 7—8 см. от дол-ната летва. На същото такова разстояние от горната летва се изрязва друга ивица от питата, широка 6—7 см.

След това питата с отгледаните племенни личинки се поставя върху маса с личинкови килийки нагоре и с тънък, остър и затоплен нож се изрязват по дължината на питата ивици с по един ред килийки. Понеже долната част на пи-тата се загрява по-трудно от пчелите, То и намиращите се тук личинки са недостатъчно развити, затова тя се изхвърля и не се използува. Изрязаните ивици се полагат върху ма-сата настрани и с острия нож се изрязват страничните сте-ни на килийките на половин височина. След това с кибрите-на клечка се разрушават две поредни килийки, като се за-пазва всяка трета с личинка вътре. Ако пе се разредят така килийките с личинките, пчелите могат да заложат маточни-ците на гъсто като грозд и ще провалят работата.

За да се улесни работата на пчелите по изграждането на маточниците, връхната част на килийките с личинки мо-

'же да се разшири посредством една заоблена пръчица с диа-метър 5 мм. При разширяването се внимава да не бъдат засегнати лежащите на дъното на килийките личинки.

354'

Ивиците с така подготвените личинкОви килийки по-средством затопления нож се залепват на изрезите на гнез-довата пита с личинките надолу. След това питата се по-ставя в средата на гнездото на семейството-отглеждач меж-ду две рамки със запечатано пило.

Ивиците с личинки са залепени на изрязаните части на питата

Вторият вариант на този начин се състои в следното: Питата с племенни личинки се нарязва също на ивици с по един ред килийки. След това всяка ивица се нарязва на пар-ченца през една килийка, като съседните на здравата ки-лийка личинки се умножават. На предварително приготвени дървени клинчета с дължина 30—35 мм и ширина в дебелия им край 15 мм всяко парченце здрава килийка и личинка се залепва отстрани на широкия край на отделно клинче, като личинката гледа надолу. Залепването на личинката на дър-веното клинче става, като килийката се потапя в разтопен восък откъм другата страна на дъното, където няма личин-ка, и веднага, преди да застине восъкът, се залепва за дър-веното клинче. Връхната част на личииковата килийка съ-що се разширява по начина, описан при първия вариант.

Клинчетата с така залепените килийки се забиват на редове в шахматно положение на гнездова пита без пра-шец и питата се поставя между две рамки със запечатано

355'

пило в семейството-отглеждач. За да се предизвикат пче-лите към обладаване на питата, добре е преди поставянето на клинчетата питата да се напръсква леко с медов сироп.

Както вече се каза, цялата работа по изрязването на иви-ците, залепването на килийките на клинчетата и забиването

на клинчетата върху питата трябва да става в затоплено помещение, като се работи бързо и внимателно.

По-нататъшните грижи за семейство-то и маточниците са известни от досе-га казаното, затова няма да се повтарят.

За да се допълнят начините за извеж-дане па пчелни майки, трябва да се каже, че подготвените по втория вари-ант личинкови килийки могат да се за-лепят направо на летвичките, които раз-делят строителните рамки на две или три части.

Проверка на личинките, дадени за отглеждане

Клинчетата със зале-пени килийки с личин-ки, наредени шах-

матно на питата.

Един-два дни след придаването на личинките за отглеждане от семейство-то-отглеждач кошерът се отваря, за да се види колко и как са приети личинки-те от семейството. Без такъв оглед не може да се планира работата по-нататък.

Количеството на приетите личинки се установява по броя на маточниците, изградени по рамките, или по клин-четата и по изобилната храна, с която са залети приетите личинки. Неприетите личинки се отстраняват.

Втори път личинките се преглеждат на 9—10-ия ден, т. е. два дни преди излюпването на маточниците.

Ако семейството-отглеждач е формирано правилно, т. е. има не по-малко от 8 кг хранителни запаси и е добре затоплено, грижите за него не са сложни. Те се изразяват в редовното му подхранване с 400—500 г захарен сироп, примесен с 5% хлебна мая, който се дава ежедневно в хра-нилка до запечатването на маточниците. Даването на храна в хранилка е за предпочитане, за да не се безпокоят пчелите при отваряне на гнездото и за да не се простудят личинките.

356'

Узряване иа маточниците и отнемането им от семейството-отглеждач

Узряването на маточниците се определя календарно, т. е. чрез отбройване на дните. В семейството-отглеждач се д а в а т еднодневни личинки, а в еднодневна личинка яйцето се превръща на 4-ия ден от снасянето му; следователно развитието на майката трябва да завърши след 12 деноно-щия, или общо 16 дни от яйцето до излюпването на май-ката. Разбира се, тук може да има малки отклонения в за-висимост от температурата и някои други условия, така че излюпването на майката може да се очаква и на 11-ия ден. Трябва добре да се запомни обаче, че в никакъв случай не бива да се допуща излюпването на майките да сТане в се-мейството-отглеждач, защото достатъчно е само една майка да се излюпи и всички маточници да бъдат изгризани, май-ките убити, а и семействоТо-отглеждач може да се рои. С това биха пропаднали нашите усилия за снабдяване с нови майки. Разбира се, не трябва и да се бърза с изваждането на маточниците. В първите три дни след запечатването на маточника, когато личинката завива пашкула си и претър-пява сложния процес на превръщане в какавида, тя е мно-го чувствителна към сътресения, температурни промени и

.други неблагоприятни влияния и . а к о тогава се заемем с пренасянето им от семейството-отглеждач, много от майките могат да загинат или да се повредят.

Нормалният срок за отнемане на маточниците е трина-десетият ден след снасянето на яйцата. В този случай от-клоненията за излюпване на майките с един ден напред и един ден назад няма да имат никакво значение. По начало обаче не трябва да се чака последният възможен ден, за-щото тогава може да се случи лошо време и да попречи на изпълнението на работите около пренасянето им, а петнаде-сетият ден вече може да бъде късно.

Изрязване на маточниците и тяхното използуване

Практиката е показала, че най-добре и сигурно се при-дава майка преди нейното излюпване, т. е. още в състояние-то на зрял маточник. Във връзка с това трябва навреме да се погрижим за подготвяне на нуклеусите, отводките, оси-ротелите семейства и семействата, на които ще се сменят майките.

357'

Техниката на отстраняването и изрязването на маточ-ниците зависи изцяло от начина на извеждането на майките, които сме приложили. Ако майките се извеждат без прена-сяне на личинките при изкуствени маточни начала, т. е. те са заложени на самата пита, тогава, без да изтърсваме пче-лите от нея, внимателно с остър нож изрязваме маточника с неголямо парче пита. При това внимаваме да не повре-дим основата на маточника, от който би потекло „млечице". Пчелите, усетили „млечицето" на зрелия маточник, се въз-буждат, могат да унищожат останалите маточници и да убият майките. В това отношение трябва много да се вни-мава.

Ако личинките са дадени за отглеждане залепени на клинчета, преди изваждане на тези клинчета от питата, на която са забодени, трябва да се изрежат всички мостове и восъчни връзки, които обикновено пчелите пускат до съ-седната пита. Едва тогава клинчетата с маточниците могат да се използуват.

Ако маточниците се придават веднага на нуклеусите, на отводките или на други семейства, те се поместват в така наречените спирални клетки и тогава се забождат на съот-ветните пити. Това се прави, за да се предотврати евентуал-ното им разрушаване от пчелите на новото семейство. На другия ден маточникът, придобил вече миризмата на семей-ството, може да се освободи от спиралната клетка, като се залепи направо на питата.

Ако обаче маточниците са вече узрели и трябва да бъ-дат извадени от семейството-отглеждач, а времето не позво-лява по-обширни и сложни операции, те се поместват в спе-циални маточни клетки. Предварително в долния отвор на клетките се поставя кърмова маса, която ще служи за из-хранване в първите дни на излюпилата се в клетката май--ка. Тези маточни клетки се нареждат в специална рамка или се поставят свободно в междините на гнездото на се-мейството-отглеждач или в друго семейство, където да се излюпват и дочакат времето на освобождаването им. Във всяка клетка се настаняват и по 10—15 пчели, които да улеснят излюпването и да поемат грижата за новата май-ка. В клетките се поставят само добре изградените ма-точници.

358'

Правила за придаване на пчелни майки в семействата

Пчелната майка е стълбът, на който се крепи семей-ството. Без нея то е обречено на загиване. Затова пчеларят винаги трябва да бди за нейното присъствие в гнездото и за състоянието й. Че семейството има майка, може да се съди и от външни признаци — усилена и спокойна работа на цялото семейство, усилен принос на цветен прашец, но най-сигурният показател е наличността на работническо пило, особено на яйца. Ако яйцата са пък изправени, това показ-ва. че майката е засеменявала в деня на прегледа.

Ако някоя причина налага непременно да се види май-ката, тя трябва да се търси обикновено в средните пити около пилото. През деня, когато повечето летящи пчели са навън, майката по-лесно може да бъде открита, отколкото след прибирането им.

Когато на семейството трябва да се придаде нова май-ка поради смяна на старата или поради осиротяване, трябва добре да се владее техниката на придаването.

Знае се, че пчелите се отнасят вреждебно към всяка чужда майка и нерядко я убиват, макар да са осиротели и да правят всичко, за да се сдобият с такава. Това отноше-ние на пчелите към придаваната майка до значителна сте-пен зависи от редица външни условия, от състоянието на се-мейството, от продължителността на осиротяването до при-даването на нова майка, от вида и състоянието на майката и на края от начина за придаване на майката.

От външните условия особено важно е състоянието на времето и наличността в природата на макар и слаба бе-ритба. Сезонът и часът на придаването също определят от-ношението на пчелите към придаваната майка.

Най-добре пчелите приемат майката в хубаво, топло и тихо време. При хладно, дъждовно и ветровито време не-сполуките при придаването са по-чести, тъй като пчелите то-гава са по-раздразнени и реагират на всяка намеса в жи-вота им.

В беритбено време пчелите също са злобливи и мъчно приемат майката. Затова се подбира време, когато има как-вато и да е незначителна беритба, която извлича летящите пчели навън, а в кошера Остават само младите пчели, които по-лесно приемат майката. Ако сезонът е такъв и липсва каквато и да е беритба, семейството трябва да се подхрани в продължение на три дни - един ден преди придаването,

359'

в деня на придаването и на следващия ден от придаването на майката. Ситите пчели по-лесно приемат новата майка от гладните.

В различните периоди на сезона пчелите също се отна-сят различно към придаваната майка. При еднакви други условия пчелите най-добре приемат майката в ранна пролет. Значително трудно е да се придаде майка през лятото, до главната беритба, т. е. през периода, когато при естествени условия семейството върви към извеждането на роева май-ка. По време на главната беритба, когато пчелите са заети дотолкова с медосбора, че обикновено малко обръщат вни-мание на майката, тогава придаването на чужда майка ми-нава благополучно. Така че времето на главната беритба се явява най-добро за придаване па нова майка.

Добри резултати също така могат да се получат, когато придаването на чуждата майка става и във вечерните часо-ве. Тогава обикновено старите майки се отнемат през деня, за да почувствуват пчелите осиротяването си, а новите май-ки се придават вечер.

Състоянието на семействата има голямо значение за успешното придаване па новата майка. Осиротяването на се-мейството трябва да е сигурно установено, защото при на-личността на своя майка семейството убива чуждата. Вре-менно пребиваване и работа на две майки в едно гнездо е възможно и наблюдавано, но при известни условия, за които се спомена в първия дял на ръководството.

Продължителността на безматочното състояние също има значение за успешното придаване на младата майка. Осиротялото семейство лесно приема новата майка не вед-нага, а например три часа след отстраняването или загива-нето на предишната майка, когато безпокойството иа пче-лите от осиротяването е малко уталожено и търсенето на майката е престанало. Обаче семейството не трябва да се оставя дълго време без майка. Продължителното сиротство, освен че затруднява приемането на новата майка, но може да доведе и до някои тежки последици, чието изправяне е също трудно. При наличността на незапечатано пило, ако сиротството продължи повече от 3 и максимум 6 часа, се-мейството започва да залага свищеви маточници. Това поло-жение, разбира се, е поправимо - маточниците могат да бъ-дат разрушени и след 1—2 часа да се придаде майката, но отношението на пчелите към придаваната майка ще бъде

360'

лошо, по-лошо отколкото при придаването й 3 4 часа след осиротяването.

При липса на незапечатано пило няма риск, че пчелите ще заложат свищеви маточници, но продължителното оста-

I ване на семейството в сиротство изобщо влошава възможно-стите за приемане на новата майка. Освен това съществува и рискът в семейството да се създадат и пчели-търтовки, а това още повече усложнява приемането на придаваната майка.

Наличността на незапечатано пило в гнездото може да има двояко значение при придаването на майка в семей-ството. Ако на семейството се придава оплодена майка, пче-лите ще я приемат добре в случай, че в гнездото има млади личинки и особено яйца. Обратно, неоплодена майка пчелите приемат по-добре, ако в гнездото няма незапечатано пило.

Спокойното състояние на семейството е също важно условие за успешното придаване на новата майка. Ако пче-лите са обезпокоени и раздразнени от неумело боравене с тях, от удари по кошера, от прибързано и продължително бъркане в гнездото и др., нова майка в такъв момент не трябва да се придава, защото пчелите още отначало ще установят враждебно отношение към нея. Придаването тряб-ва да става с най-малко обезпокояване на пчелите.

Възрастовият състав на пчелите в семейството също трябва да се има предвид при придаването на майка. Кол-кото по-стари са пчелите, толкова по-враждебно се отнасят към придаваната майка. Най-миролюбиво се посреща мла-дата майка от нелетящите, младите пчели.

Състоянието на придаваната майка също до значител-на степен определя отношението на чуждите пчели към нея.

Пчелите обикновено приемат добре оплодената майка, особено ако тя не е прекъсвала яйценоса си и е току-що взе-та от питата, където е засеменявала до последния момент. Оплодената майка, която не е снасяла дълго време яйца, е някак повехнала, но подвижна и със своето поведение прилича па неоплодена. Такава майка семействата приемат значително трудно и лошо. Затова при придаването на опло-дена майка, получена по пощата отдалече, вниманието тряб-ва да бъде по-голямо, отколкото обикновено се изисква.

Д а се придаде неоплодена майка е значително по-труд-но, отколкото оплодена. Сравнително добре се приема май-ката от пчелите в първите часове след излюпването и от маточника, когато нейните движения са още бавни и неси-

361'

гурни. Но колкото по-стара е неоплодената майка, толкова е по-подвижна и толкова по-трудно я приемат и враждебно се отнасят към нея пчелите от чуждото семейство. Придава-нето на неоплодена майка, прекарала в клетка два-три дни, може да стане само в нуклеус без летящи пчели, и то пак с предпазни мерки.

Липсата на странични миризми у придаваната майка е много важно за успешния изход на придаването. Ако от пръстите на пчеловъда или от клетката, или от пътуването майката придобие макар и най-малката, едва доловима от човека миризма, например на пот, лук, тютюн, одеколон, кожи и др., това може да стане причина за враждебно от-ношение на пчелите към майката.

Придаването на майката във всички случаи трябва да става със съвършено чисти ръце.

362'

Н Я К О Л К О Н А Ч И Н И ЗА П Р И Д А В А Н Е НА П Ч Е Л Н И М А Й К И

Преди да ee придаде на някакво семейство майка» гнездото внимателно трябва да се провери, за да се убедим напълно в осиротяването му.

При проверката , ако майката е загинала скоро и до това време е и м а л а възможност да засеменява , ние непре-менно ще открием свищеви маточници. Свищевите маточ-ници обикновено представляват пчелна личинка, чиято ки-лийка пчелите разширяват и н а д г р а ж д а т като майчина килийка. Такива маточници трябва да се р а з р у ш а т до един, без изключение, иначе пчелите няма да приемат придавана-та майка — ще я убият.

В такова положение на пълно сиротство пчелите се оставят да престоят 3 до 6 часа, след което се придава но-вата майка.

Ако в семейството не се открият свищеви маточници и при грижливата проверка не се открие майка , придаване-то на новата майка може да стане веднага.

Понякога обаче може да имаме такъв случай: поведе-нието на пчелите е нормално, а пило в гнездото няма и се-мейството слабее . Тук може да се предполага, че в семей-ството има майка , но е стара или негодна и не*може да за-семенява. З а да се уверим в това, служим си с така наре-чената „контролна рамка" , т. е. пита с прясно пило по нея— яйца и личинки. Контролната рамка се поставя в средата на гнездото и след два дни се проверява. Ако на нея има заложени свищеви маточници, значи семейството е наистина осиротяло, но поради специфичните особено'сти на породата си се д ъ р ж и като нормално семейство. Ако обаче по питата няма заложени такива маточници, значи семейството си има майка, но е негодна за засеменяване . Т а к а в а майка непре-менно трябва да се открие и да се унищожи, след което на семейството се придава нова майка .

363'

Пред придаването на новата майка гнездото на осиро-тялото семейство трябва да се стесни, като се изваждат всички излишни рамки. Прелката му също трябва да се стесни, защото осиротелите семейства са най-много изложе-ни на кражба и нападение.

Трябва да се знае, че два са начините за придаване на пчелни майки: пряк, или свободен, направо в гнездото между пчелите, и косвен, или чрез арестуване на майката, при който, се използуват различни видове клетки.

Свободният начин на придаването на пчелни майки е по-прост и лек. При него се спестяват много манипулации, но е в значителна степен рискован. За него се изисква по-вече знания и по-голям опит от пчеларя, който го прилага.

Световната пчеларска практика познава много начини за свободно придаване на майки, някои от които ще пре-дадем tvk:

I. Чрез опушване

Както се знае, пушекът е важен помощник при рабо-тата с пчелите. Той ги успокоява, прави ги тромави и по-малко нападателни. При използуването му в настоящия на-чин пушекът трябва да бъде бял, гъст и обезателно студен. Изстудяването на пушека се постига, като в разгорената пушалка се постави овлажнена трева или конусът на пу-шалката се покрие със силно овлажнени парцали или зебло.

Самото придаване се извършва така: Веднага или 12 часа по-късно, след отнемането на ста-

рата майка, надвечер прелката на кошера се стеснява до 2—3 см н през нея се пускат 3—4 силни струи студен пушек. Щом като шьзбудата рт пушека обхване целия кошер, при-близително 15—20 сек. след подпушването, майката се поста-вя на прелката и със средна по сила струя пушек се тласва във вътрешността на кошера. Прелката веднага се затваря и се държи така десетина минути. След това прелката отно-во се отваря на 2—3 см, за да започне облитането на пчели-те. Ако на прелката се появят голям брой пчели за обли-тане, тя отново се затваря за няколко минути. Това се пра-ви, за да се предотврати възможността майката да бъде изтласкана навън от голямата маса пчели, които напират за облитане. Настъпи ли успокоение в кошера, прелката отново се отваря и се оставя известно време стеснена.

364'

Този начин се основава на това, че опушени силно и затворени, пчелите обръщат малко внимание на новата май-ка, която се насочва към питите всред младите пчели, които я приемат лесно и скоро започва засеменяването.

Този начин се практикува от много френски пчелари.

2. Чрез нацапване с мед или чрез пръскане с ароматизиран сироп

Майката се нанапва с мед от семейството, на което ще се придава, и се пуска върху горните летвички на рам-ките или направо върху питите. Някои пускат нацапаните с мед майки направо през прелката. Докато пчелите очистят майката от меда, свикват с нея и я приемат.

Вторият вариант е майката и семейството да се на-пръскат с еднакво ароматизиран сироп. Майката се пуска в кошера, както по-горе — над рамките или през прелката.

Почистването на майката и еднаквата миризма създа-ват благоприятни условия за приемане на майката.

С нацапване на майката с мед и пускането й направо през прелката си служат много български пчелари.

3. Чрез поставяне иа майката на мястото на старата

Начинът се препоръчва от швейцарския пчеловъд Рю-фи и се състои в следното: майката се отстранява от питата и веднага на нейно място се поставя новата, като пчелите се поръсват с брашно. Улисани около личното си почистване от брашното и почистването на пилото, пчелите не забеляз-ват станалата промяна.

4. С помощта на рамки, покрити с пчели От осиротялото семейство се отстраняват всички рамки

с незапечатано пило и в това положение кошерът се оставя до следния ден. Тогава се изваждат от нуклеуса две рамки с покриващите ги пчели и се поставят в средата на гнездото на осиротелия кошер, който се подпушва предварително до-бре. Придружаващите майката пчели от двете рамки са до-статъчна защита от убърканите от сиротството си и пушека пчели.

5. Начин на Рут Рут, един от най-големите американски пчелари, при-

дава новите майки, като предварително образува малко се-мейства — нуклеус — около майката. За целта той смита пче-

365'

лите от 2 - 3 рамки със зряло пило и рамките поставя в нук-леус, върху който пуска самата майка. Нуклеусът се затва-ря напълно, като му се осигуряват добра вентилация и хра-на. След три дни нуклеусът представлява вече едно малко семейство от млади пчели, което се съединява с осиротя-лото семейство по някои от познатите начини.

Този начин е удобен за силно отслабнали семейства, конто същевременно се подсилват с голям брой млади пче-ли. годни да отглеждат новото пило.

Френският пчелар Жиро-Перу създава нуклеуса във втори корпус над осиротялото семейство, като го отделя от основното семейство с . гъста мрежа. След като зрялото пило се излюпи в нуклеуса, той маха мрежата и съединява на-право семействата, които през мрежата са получили еднаква миризма, и майката се приема като своя.

Мьорант, скандинавски пчелар, също създава нуклеуси от зряло пило и майка и после ги съединява с осиротелите семейства.

Докато във вариантите на Рут и Мьорант е нужно по-някога да се поддържа изкуствено необходимата температу-ра за пилото от 27 до 35°, при Жиро-Перу тази температура се поддържа от основното семейство и грижата за това се спестява на пчеларя.

Тези начини осигуряват напълно сполучливото прида-ване на новата майка

6. Когато пчелите „плачат за майка"

Този начин почива на наблюдението, че ако на семей-ството, узнало за своето сиротство, се придаде веднага май-ка, то я приема с готовност.

В първите 2—3 часа от осиротяването семейството се намира в особена възбуда, която пчеларите определят като „плач за майка". Това е именно времето за свободно прида-ване на майката.

7. Чрез изгладняване на майката

Този начин се препоръчва от английския пчелар Самуел Симинс и се състои в следното: Майката се държи затворе-на в клетка без храна около половин час. Тя се пуска над рамките вечер, на тъмно, с помощта на силна лампа, без да

'366

се употребява пушек. Изгладнялата майка не тръгва веднага по питите, а протяга езичето си на първата срещната пчела за храна. Това свойско отношение на майката създава дове-рие у пчелите и приемането н става лесно. Кошерът не се отваря 48 часа.

8. С помощта на хлороформ

Този начин е опасен, макар да се препоръчва от ан-гличанина Джон. Той се състои в следното: На дъното на пушалката се поставя гъба, напоена с лъжичка хлороформ, н над нея друга суха гъба. С тази пушалка без огън се да-ват през прелката 2 3 струи въздух с хлороформни пари които упойват пчелите. След две минути се пуска майката

. през прелката. Ако операцията се извършва през деня, струите хлоро-

формни пари трябва да бъдат по-силни, за да обхванат и връщащите се от паша пчели.

9. Начин на унгареца Лаело

Лаело взима старата майка, убива я и с нейното тяло натърква добре вътрешността на една кибритена кутия, на-дупчена за вентилираме. В тази кутия той затваря новата майка с възможен брой пчели,' където остават 24 часа в за-топлено помещение.

На другия ден единият край на кутийката се намазва е мед от семейството, на което се придава майката, отваря се и се поставя между две рамки в средата на гнездото. Два-три дни кошерът не се отваря.

Трябва добре да се запомни, че при всички начини на свободно придаване на майка семействата не се отварят два-три дни. Всеки преглед разтревожва пчелите и в настъпила-та суматоха пчелите могат да убият майката, смятайки, че, тя е причината за предизвиканото смущение.

Начините за свободно придаване на майка имат това предимство, че няма прекъсване на яйцеснасянето на май-ката, която, стъпила веднъж 'на питата, веднага започва ра-бота, а на засеменяващата вече майка пчелите не посягат.

367'

Косвено придаване на майки

По-голяма сигурност.за живота на майката обаче пре-доставят начините на придаване чрез клетка, т. е. косвено (чрез арестуване), при които се създават всички условия за добро приемане на майката.

Има разни видове клетки за придаване, но всички се основават на един принцип — да се предпази чрез по-гъста мрежа майката от пряк контакт с пчелите, докато те навик-нат с нея. В някои клетки има отделение за хранене, в което се поставя храна за майката за времето на арестуването й, а други се долепват до разтворена част от медова пита в гнездото, от която майката се храни направо.

В клетки с отделение за хранене големите пчелини производители на майки по целия свят препращат майки на големи разстояния.

Как да се изземе майката, без да се докосва с ръце За да се настани майката в клетката, с която ще бъде

придавана на новото семейство, тя трябва да бъде иззета от питата, върху която се намира в момента, и заселена в клет-ката. Обикновено това изземване опитните пчелари вършат с ръка, като я хващат за гърдите или за крилцата с палеца и показалеца. Но тази работа за по-неопитния пчелар е рис-кована^ защото:

1. Хващайки я за гърдите или коремчето, лесно можем да я повредим, тъй като това са сравнително нежни части от тялото на майката, пък и чувствителността на пръстите у различните хора не е еднаква.

2. Ако майката се хване за крилата, те може да се повредят или да се откъснат съвсем, а майка без крила е де-фектна.

3. Освен това допирът до майката с ръце може лесно да й придаде странична миризма и това може да предизвика нейното убиване.

Най-добре и най-безопасно е да се действува така. че до майката да не се допираме с пръсти. Това може да се постигне с помощта на следното приспособление, препоръча-но от съветския пчелар В. К. Прудкин:

На една празна кибритена кутия се изрязва полови-ната от дъното на вътрешната кутийка. Отгоре се покрива с целофан, крайщата на който се залепват към външните

368'

стени на кутийката. Получава се затворена отгоре кутийка с прозрачна повърхност и с половина открито дъно.

Приложението па това приспособление е съвсем про-сто. Тази кутийка се поставя във външната кутия както обикновено, така че половината изрязано дъно да стърчи навън. С изрязаната страна на дъното внимателно и без да се бърза, се захлупва майката, а след това кутийката спо-койно се затваря и майката се оказва вътре.

За да проверим, че действително майката е в кутий-ката, достатъчно е да избутаме вътрешната кутийка наполо-вина на обратната страна и през целофана ще видим май-ката.

В тази кутийка майката може да се пренася или да се пази дотогава, докато може да се държи без храна.

Пускането на майката е просто. Ако майката се поста-вя свободно, в зависимост от начина на поставянето, кутий-ката се прилепва откъм изрязаната на дъното страна към питата, рамката или към прилетната дъска и постепенно се отваря. Когато майката навлезе в изрязаната половина, ку-тийката се вдига. Когато майката се поставя в клетка, тряб-ва да се отвори горният отвор на клетката и към него да се прилепи кутийката така, че при отваряне изрязаното дъно да попадне точно срещу отвора. Обикновено майката бързо влиза в клетка, нещо, което се наблюдава през целофана.

Отварянето става чрез издърпване на външната кутия. Този начин па изземване на майката от питата и за-

селването й в клетка може да се прилага и от най-неопит-ния пчелар, като при това на майката не се придава никаква странична миризма.

Белязане на майките

За по-лесно намиране па майката в пчелното гнездо, когато това се налага по някакви причини, както и за уста-новяване на възрастта й в пчеларската практика е въведено майките ла се бележат с особен знак. Това белязане става или с поставяне на някаква трайна цветна точка на гърба на майката, в основата на крилете, или чрез подрязване на крилата й. Ако майката се бележи чрез подрязване*на крилата, едната година се отрязва едното крило, а на вто-рата — другото. Това белязане установява само възрастта на майката и рядко помага при откриването й в гнездото.

24 Рък. по пчсларство у

369'

По-широко е разпространен® белязанетв на майките с поставянето на цветна точка на гърба й, с което се постигат и двете преследвани цели — лесното й откриване в гнездото и установяването на възрастта п. Бележат се обикновено само оплодените майки.

Още през 1925 год. на международния пчеларски кон-грес във Виена е било възприето белязапето на майките във всички страни да става еднакво, с установени цветове за всяка година. Макар полезното използуване на майките да е две години, установени са четири цвята, започвайки от го-дината на конгреса: за 1925 год. — червен, за 1926 год. — зелен, за 1927 год. — бял, за 1928 год. — жълт. Следовател-но за 1957 год. отговаря червеният цвят, за 1958 год. - зе-леният и т. н.

Най-добре се бележат майките с ацетопова боя, която всеки може да си приготви сам, като вземе 5 части ацетон (купува се от аптеката) и една част дребно нарязани фил-мови ленти и малко боя според цвета па годината. Този разтвор се разбърква и може да служи продължително време.

Най-лесно белязапето па майките става така: с парче рядка, бяла, памучна мрежа майката се притиска върху питата и върху откроилия се през отворите на мрежата гръб на майката с малка рисувателна четчица или с върха на за-острена пръчица от меко дърво се нанася точка, голяма 2—3 мм. Майката се з адържа 1—2 мин., докато ацетонът засъхне, и тогава се освобождава.

Добре е, преди да пристъпи към белязване на майките в пчелина си, пчеларят да се упражни върху гърбовете на няколко търтея или работнички.

Ч

•

370'

X!. БОЛЕСТИ И НЕПРИЯТЕЛИ НА ПЧЕЛИТЕ

Предварителни бележки върху въпроса за болестите и не-приятелите на пчелите

Стапе ли дума за пчеларство, всеки си представя това само в розова светлина: жизнерадостни и продуктивни пчел-ин семейства, пчелите па които от ранна сутрин до късна вечер работят най-усилено. В действителност не винаги е та-ка. Както и в другите клонове на животновъдството, така и тук не всякога всичко протича благополучно. Доста често се случват ненормални състояния в развитието и живота на пчелното семейство. Пчелите и пилото, както и всички дру-ги същества, боледуват от различни заразни и незаразни бо-лести или могат да бъдат нападани от неприятели и вреди-тели. Тези ненормални състояния, болестите и неприятелите на пчелите, могат да станат причина за загиване не само на отделни пчелни семейства, но и за унищожаването па це-ли пчелини.

Поддържането на редовни, силни, здрави и продуктив-ни пчелни семейства е мечта на всеки пчелар, обаче за това са необходими много знания, постоянни грижи и упорита ра-бота от негова страна. Преди всичко пчеларят трябва да оси-гури на пчелите си добри условия за живот. А за това е не-обходимо да се подберат добър район за пчеларствуване и подходящо място за пчелин, да държи в него само силни пчелни семейства с. млади майки в удобни, хигиенични и на-пълно изправни кошери, в които винаги да са налице доста-тъчно и доброкачествени хранителни запаси. Пчелните семей-ства трябва да се гледат умело, за да може възникващите в тях ненормални състояния да се забелязват и да се изправят своевременно. Освен това необходимо е да се полагат и по-стоянни грижи за предпазването на семейството от болести и неприятели. Неспазването на всички тези условия, на част от тях или на някои от тях има за последица било появата на някои от пенормалностите в развитието и живота на пчел-

371'

ното семейство, било възникването на опасни заразни боле-сти, било нападения от неприятели или вредители. Във връз-ка с това ясно е, че всеки пчелар трябва добре да е запоз-нат с условията, които са необходими за нормалното съще-ствуване на пчелите, да е запознат с ненормалните за тях по-ложения и състояния и с пчелните болести, вредители и не-приятели, както и с мерките за предпазване и борба с тях.

Най-важните условия за създаване и поддържане на пчелини със здрави и продуктивни пчелни семейства

Много по-лесно е да се предпазват пчелните семейства от ненопмалностите в тяхното развитие и от болести по пче-лите и пилото, отколкото да се провежда борба с тях, след като те са възникнали вече. Ненормалностите в развитието па пчелните семейства, както и заразните и незаразните бо-лести по пчелите и пилото се предотвратяват в значителна степен чрез осигуряване на подходящи зоохигиенни условия за живот, гледане и изхранване на пчелите и чрез спазване на необходимите предпазни мерки против възникването на болестите. Отглеждането на пчелите при условия, които от-говарят на изискванията на живота им, ги предпазва до го-ляма степен от появата на незаразни и заразни болести, за-щото организмите, които живеят при нормални условия, са много по-устойчиви спрямо всички заболявания. Обратно, системното недохранване на пчелите, майките и търтеи-те, недостатъчното кърмене и затопляне на пилото в редица поколения, както и отглеждането на пчелите при условия, които не са съобразени с хигиената, довеждат до израждане и до получаване на непродуктивни и слабо устойчиви на бо-лести пчелни семейства. На всеки по-опитен пчелар е изве-стно, че най-работливи и най-устойчиви на болести породи пчели се създават и отглеждат само в такива райони, в кои-то са налице добри природни условия за техния живот, как-то и при умела работа по тяхното отглеждане. За да бъдат пчелите здрави и продуктивни, необходимо е добре да се познават и своевременно да се задоволяват техните нужди. Само по такъв начин пчеларят ще може да съдействува ак-тивно на пчелите, за да могат те да използуват изцяло своя-та енергия в отглеждането на нови поколения и за създаване на силни и здрави семейства.

При недостатъчни грижи от страна на пчеларя пчелите губят много сили и енергия за справяне с редица неблаго-

372'

приятни за тях условия: за набавяне на вода отдалеч, за съ-биране на прашец в студено време, за поддържане на топ-лината в недобре затоплените кошери, за изнасяне на нечи-стотиите от недобре почистените дъна, за вентилиране при неправилно регулираната ширина на прелките в горещо вре-ме и т. н.

Най-важното условие за живота, работата и здравето на пчелите представляват постоянното им осигуряване с до-статъчно и доброкачествени хранителни запаси, както и под-реждането на кошерите в защитено от ветрове и влага мя-сто. За формирането на пчелини със здрави и продуктивни пчелни семейства ' може да се разчита само в райони с устойчива и добра естествена хранителна база. Пчелинът трябва да се устрои непременно всред местност с разноо-бразна и изобилна медоносна растителност, богата на пра-

Ч ш е ц , без струпване на голям брой кошери на едно място. Па-шата трябва да е наблизо. Иначе пчелите са принудени да летят на големи разстояния и да изразходват много енергия и време. При това те се изхабяват бързо, умират от преумо-ра и най-често стават жертва на лошо време и неприятели. Намаляването пък на броя на летящите пчели се отразява косвено твърде неблагоприятно върху работата и здраво-словното състояние на пчелните семейства.

Пчелните семейства не бива в никакъв случай да се оставят без запаси от мед и цветен прашец дори и тогава, когато се очертава добра беритба. Поради внезапно влоша-ване на времето пчелите и пилото могат да започнат да уми-рат от глад дори и при богато развитие на медоносната ра-стителност. Още по-опасно е недостатъчното запасяване на пчелите през есента. И прашецът е крайно необходим за из-хранването на пилото и пчелите. При недостиг на прашец кърмачките престават да хранят личинките. Най-често пче-

л и т е страдат за прашец през пролетта. Именно затова при стъкмяването на гнездата на есен в тях се оставят освен 15— 16 кг мед още и 2—3 пити с прашец за всяко семейство. Бел-тъчните вещества в прашеца са не само най-важната със-тавка от храната на пилото и пчелите, но на тях се дължи до голяма степен и устойчивостта на последните спрямо за-разните болести.

За пчелите е необходимо да има наблизо и чиста, но не много студена вода. Особено в ранна пролет по липса на вода в пчелина пчелите са принудени да летя за нея нада-лече и да се губят при ветровито и студено време. Освен то-

373'

ва при вземане на вода от различни случайни и невинаги чисти източници пчелите много често внасят в своето гнездо възбудителите на някои от заразните и паразитните болести.

Освен избирането на район с добра хранителна база важно е да се намери в него подходящо и хигиенично място за пчелина. Подбира се сухо, отцедливо, слънчево и есте-ствено защитено от ветрове място. Високите, ветровити и ниските и влажни места са крайно неподходящи. В тях раз-витието на семействата се забавя: гнездата се изстудяват, майката засеменява незадоволително, пилото се простудява и се благоприятствува появата и засилването на редица бо-лести по възрастните пчели (нозематоза, амебоза, паратиф, септицемия и др.) . Във влажните места питите и кошерите редовно плесенясват през зимата. Но и прекомерното изла-гане на слънце, особено през лятото, е също неблагоприятно за пчелите и пилото. Прегряването спомага за развитието на американския гнилец, изискват се много усилия за вен-тилирапе, става причина за задушаване на пилото, за раз-мекване и срутване на питите, пречи на събирателната дей-ност па пчелите, създава роево настроение с всичките, свър-зани с роенето неблагоприятни стопански и за здравослов-ното състояние на пчелите последици.

При избираието на място за пчелин трябва да се из-бягва близостта на винарски изби, на предприятия за доби-ване на гликоза и приготвяне на сладкиши, сиропи, конфи-тюри и др., където пчелите налитат с настървение, особено в беритбено време, и загиват масово, във връзка с което пчелните семейства отслабват значително. Също нежелател-на е и близостта на восковарнпците, където както е извест-но, се претопява вощина, събирана от различни пчелини, меж-ду които може да има и такава от умрели или боледували от заразни болести семейства. Миризмата на восък, прашец и мед при разваряване на вощината привлича пчелите. Зато-ва тези места представляват опасен източник за разпростра-нение на възбудителите на болестите по пилото. Също така пчелините трябва да се устройват по-далече от животински дворове, торища, мандри и др., откъдето (според някои из-следователи на болестите по пчелите) пчелите пренасят въз-будителите на киселия гнилец, паратифа и др.

Пчелинът не бива да се разполага па пътя на прели-тането на пчелите от съседните пчелини или пък пчелите от устройвания пчелин да не прелитат над чужди пчелини. При такова разположение пчелите често блуждаят и навлизат в

374'

чужди кошери, възникват кражби в опасна форма, явление, с които е свързано лесното разпространение на много боле-сти по пчелите.

Самият терен на пчелина трябва да се почисти и заси-пе с пясък. Така, много лесно въз основа на това, което се изхвърля от кошерите пред прилетната дъска, може да се съди какво става в семействата: намирането на изхвърлени личинки е указание за недостиг на храна, за простудяване или за заболяване на пилото; изхвърлянето на майката — за смяна или за умирането на майката; убитите пчели — за кражба или излитане; убитите или омаломощени тър-теи — за прекратяване на беритбата; намирането на „пъл-зящи1 ' , или „пеши" пчели е указание за заболяване па въз-растните пчели; намирането на голям брой умрели или аго-низиращи пчели — за отравяне или кражба и т. н.

Не бива кошерите да се оставят направо на земята, защото семействата са изложени па влага или на нападения от насекоми, влечуги и други животни.

Поставянето па кошерите на редове, макар и приятно за пчеларя, е неудобно за пчелите: те лесно навлизат по по-грешка в чужди кошери. Това спомага за разпространение-то на нозематозата, акарозата и паратифа.

В по-големите пчелини далеч от Жилището на пчеларя трябва да има построено специално, недостъпно за пчелите помещение за изваждането на меда, за претопяването на во-съка, за съхраняването иа запасните пити и магазините, за приготвянето па сироп за подхранванията и евентуално за децинфекциране на инструментите, кошерите и др. в борбата с появилите се заразни болести. Без такава постройка много лесно се предизвикват кражби и се улеснява разпростране-нието па болестите.

Всеки напредничав и съзнателен пчелар трябва да дър-жи в пчелина си или в обществения пчелин, който му е по-верен, само здрави, силни, продуктивни и изправни пчелни семейства. На осиротелите трябва да се придава своевре-менно майка и семействата, в които са се появили търтовки, незабавно да се разформироват, докато не са се повредили питите и не са изразходвани запасите; след това такива се-мейства се заместват с новосъздадени изкуствени роеве; слабите, но здрави семейства трябва да се подсилват свое-временно или да се присъединяват. Д а се има предвид, че слабите семейства много по-лесно и често заболяват; те не са в състояние и да се защищават от крадци, вредители и

375'

неприятели. Не само от здравни, но и от стопански съобра-жения по-добре е от две или повече слаби семейства да се създаде едно силно и работоспособно семейство. При опити за засилване на слабите семейства да се внимава пити с пи-ло или с мед да се вземат само ог здрави семейства. Само здравите и изправни пчелни семейства зимуват спокойно, не страдат от диария, не понасят загуби от болести и не за-гиват през зимата; от зимуването те излизат силни, бодри, дружно се облитат, техните пчели добре защищават гнезда-та си от крадци и неприятели и най-важното ~ бързо се развиват и засилват през пролетта. Изведените от такива пчелни семейства майки, търтеи и пчели са не само по-про-дуктивни, но и по-устойчиви на болести. Редовното подме-няне на майките след всеки два работни сезона е наложи-телно не само по стопански, но и по здравни съображения. Младите майки дават по-жизнеспособно и здраво поколение. При произвеждането на майка трябва преди всичко да се избягва родственото развъждане . За целта следва да се обменят майки и търтеи от други здрави пчелини.

Целесъобразното подреждане и пазене на гнездото от изстудяване е от извънредно голямо значение за продуктив-ността и здравословното състояние на пчелите. Пчелите трябва да се държат в добре поддържани кошери, върху правилно изградени нови и чисти пити, като при това V3 до '/4 от тях се подменят ежегодно. Пчелните семейства, осо-бено зиме и пролет, трябва да се пазят от изстудяване. Във връзка с това не бива да им се оставят в гнездата повече пити, отколкото могат да покриват пчелите им. През про-летта разширяването на гнездото да се прави предпазливо, а наесен със стесняването на гнездото да се започне свое-временно. Подреждането на гнездото есен за зимуване е една от най-важните и отговорни работи, от която зависи в най-голяма степен иззимяването, развитието и здравословно-то състояние на пчелите. При правилното подреждане на гнездото и на запасите в него се предотвратяват редица ненормалности и измирания на пчелните семейства през зи-мата и пролетта. На есен, при стъкмяването за зимуване, трябва да се погрижим в гнездото да има повече млади, не-работили и неизтощени пчели, излюпени по-късно, добра и млада майка, доброкачествени запаси в достатъчно количе-ство, които да бъдат правилно и удобно разположени за съ-браните в зимно кълбо пчели. При най-малко подозрение за манов мед да се вземат проби за анализиране. Ако такъв

376'

бъде установен, той трябва да бъде своевременно заменен с чист мед или със захарен сироп. Непокрити от пчелите пити не бива да се оставят в гнездото. През зимата те само уве-личават обема му, изстудяват го и предизвикват излишно консумиране на мед от пчелите за поддържане на темпера-турата . Освен това по тях скоро се появяват влага и пле-сени, а медът в килийките им кристализира.

Важно е пчелните семейства да се з а зимят в здрави и чисти кошери, дъната да са почистени, а празното простран-ство между стените и преградната дъска да се запълни с отоплителни материали. Кошерите се оставят леко наклоне-ни напред, за да се оттича оросената влага и лесно да из-лиза образуваният при дишането въглероден двуокис. На прелката з а д ъ л ж и т е л н о се поставят противомишите тене-кийки.

По време на зимуването пчелите трябва да са защи-тени не само от студ, влага и неприятели. Те се н у ж д а я т и от пълно спокойствие. Всяко н а р у ш а в а н е на зимния покой на пчелното кълбо, най-вече механичните дразнения ~ чука-ния, тласъци, чегъртания, шум и др., — безпокоят пчелите и предизвикват нежелателни и ненавременни повишавания на температурата в гнездото, по-голяма консумация на мед и по-бързо з апълване на задното черво с остатъци и свърза-ната с това поява на диария .

Неспазването на посочените зоохигиенни условия, не-обходими за живота и рационалното отглеждане на пчелите, води до възникването на някои ненормални състояния в раз-витието на пчелните семейства или до създаване на предпо-ставки за по-лесното възникване на редица заразни и неза-разни болести по пчелите и пилото.

Ненормални състояния в живота на пчелните семейства

Ненормалните състояния в живота и развитието на пчелните семейства възникват в резултат на неправилно гледане и изхранване на пчелите и тяхното пило. Тези състо-яния най-често д о в е ж д а т до загубване па значителен брой пчели, а нерядко стават причина и за загиването на много семейства. Освен това те са и предпоставка за възникване на повечето от з аразните и незаразните болести, които мо-гат да вземат още по-голям брой жертви. Следователно не-допускането на тези състояния в пчелина е същевременно и

377'

една от най-сигурните предпазни мерки срещу появата на опасните заразни болести по пчелите и пилото.

Към ненормалните състояния се отнасят отслабването на семействата и гладуването на пчелите и пилото, появата на търтовки, блуждаенето на пчелите, налитането, краж-бите и др.

а) Слаби пчелни семейства

Това са пчелни семейства, които започват сезона с твърде малък брой пчели - 1~~2, най-много 3 междини. Тези семейства може да са били зазимени като слаби (с 3—4 меж-дини) или пък са били нормални пчелни семейства, но са отслабнали в резултат па неблагополучно зимуване и до пролетта са станали маломушни. Отслабването на пчелните семейства, ако не е резултат на прекомерно изкуствено де-лене, се дължи на изоставане в тяхното развитие поради липса на условия за нормален живот на пчелите или поради болести. Щом няма условия за излюпването на голям брой пчели през активния период от живота на пчелите и щом съществува някоя причина за преждевременно измиране па възрастните пчели, и най-силното семейство не само от-слабва, но може и да загине.

Пчелните семейства отслабват или не се доразвиват на първо място поради липса на добра хранителна база, която да им подсигури достатъчни количества доброкачествен мед и прашец, а след това и поради невъзможността на майката да разгърне напълно своята яйценосна способност — липса-та на достатъчни площи пити с пчелни килийки; негодни пити, заболяване или дефект на майката, майки, получени в резултат на родствено развъждане, нехигиеничен пчелин, не-затоплени гнезда, незадоволителни грижи по гледането на пчелите и на края - боледуване на пилото и възрастните пчели. При боледуване па пилото загиват по-голяма или по-малка част от личинките (или какавидите) . Вследствие на това не се излюпват достатъчен брой млади пчели, които да заместят умиращите вече стари и изхабени възрастни пчели. В такива случаи отслабването на семейството върви срав-нително по-бавно. Също така бавно (постепенно) отслабват и семействата, чиито пчели са заболели от бавно протичащи заразни или паразитни болести. При бързо развиващи се за-болявания обаче (например при отравяне) на възрастните

378'

пчели отслабването на семейството е по-бързо и веднага мо-же да бъде забелязано.

Слабите семейства и при сравнително добри условия за живот мъчно се съвземат. Съвсем малкият брой на ле-тящите пчели-събирачки не е в състояние да изхрани пчел-ното семейство и да го подсигури със запаси за през зима-та. Редовното недохранване и незадоволителните условия за живот на пилото и на възрастните пчели в слабите семейства ги обрича на израждане. Тяхната съпротивителна сила спря-мо различните болести се намалява рязко. Поради това сла-бите семейства лесно заболяват от заразни болести, на пър-во място от доброкачествен и мехурест гнилец. Те не са в състояние да -се защищават от пчелите-крадци, молците, мишките и други неприятели. Зиме те най-често страдат от диария и нозематоза и дават голям подмор, отслабват, ло-шо се облитат напролет и се развиват твърде бавно. Голяма част от тях загиват още през зимата. Много от майките в такива семейства се простудяват и повреждат през зимата, а други умират и това става причина за появата на търтов-ки. Поради всичко това слаби семейства не бива да се дър-ж а т въобще, още по-малко в пчелините на обществения сек-тор, независимо от това, че с ликвидирането па повечето от тях като самостоятелни семейства се стига само до едно временно намаляване на състава на пчелните семейства. При такива случаи най-добре е слабите семейства при условие, че не са болни, да се присъединяват, а тези с добри майки да се оставят в състояние на нуклеуси.

б) Гладуване

Пчелите най-често загиват от глад зиме при недоста-тъчно запасяване с мед. Това се дължи преди всичко на грешки при зазимяването. Мнозина наши пчелари се пола-комяват през лятото да пръскат мед от гнездовите пити, като считат, че семействата ще имат възможност до есента да си набавят иззетото. Поради това обаче, че през втората половина на лятото и есента на много места у нас засуша-ванията са чести, такива пчелни семейства нерядко остават с недостатъчно хранителни запаси и гладуват или измират от глад в края на зимата или още по-често през пролетта.

През зимата семействата могат да загинат от глад и при достатъчни дори за две зимувания, но неправилно раз-

379'

Иределени в гнездата медови запаси, до които не може да стигне пчелното кълбо.

През лятото пчелите могат да останат гладни, когато нямат в гнездото си запаси, а времето не им позволява да излязат на паша или пък когато няма беритба. Напролет пчелите могат да загинат от глад, ако са изразходвали есен-ните си запаси или пък бъдат ограбени от пчелите на чужди семейства. Пчелите могат да живеят без мед в гнездото си най-много 3 дни.

През зимата пчелите умират от гладна смърт при на-личност на кристализирал (захаросан) мед в гнездото, както и при голямо количество манов или вкиснат мед. По-лесно се захаросва медът при ниска температура и затова такъв по-често се намира в крайните пити. Захаросаният мед тряб-ва да се заменя с некристализирал мед или с гъст захарен сироп. Лесно и бързо се вкисва незапечатаният мед в пити-те. Поглъщайки влагата, той се разрежда и започва да фер-ментира под влияние на някои видове дрожди, които могат да се развиват в захарни разтвори с по-висока концентра-ция и при по-ниска температура (15—16°). Такава именно температура пчелите поддържат в гнездото по време на зи-муването. Вкиснатият мед съдържа висок процент алкохоли и киселини и поради това е вреден за пчелите.

Ако през зимата гладуващите пчели не бъдат своевре-менно подхранени, те загиват. Лете от глад умират най-много пчелнте-събирачки. Излизайки на паша недостатъчно заредени, ако не намерят нектар в полето, те не са в състо-яние да се завърнат в кошера. При гладуване през лятото пчелите започват да изхвърлят пилото. Зиме от глад умира или цялото семейство, или част от него. Умирането на всич-ки пчели от глад става през втората половина на зимува-нето, а частично — и по-рано. Това се случва, ако част от пчелите се придвижат към пити с малко мед в недобре под-реденото гнездо, а след това не могат да се върнат обратно към останалите пчели през опразнените пити.

През зимата гладуващите пчелни семейства издават своеобразен шум, който при прослушване с долепено до сте-ните на кошера ухо или още по-добре — с каучукова тръба, вкарана в прелката, се чува като леко шумолене на сухи листа. Твърде често обаче пчеларят пропуска този признак и констатира смъртта на семейството много по-късно. Тогава той е склонен да отдаде причината за загиването на различ-ни заразни болести. Ако той вземе под съображение, че го-

380'

л я м а част от умрелите пчели се намират в килийките с гла-ва към дъното, че питите, върху които в последно време е било кълбото, нямат никакъв мед (въпреки че през няколко пити встрани може да има медови пити), ще може да по-стави сигурна диагноза . При пълно изчерпване на зимните запаси и при сравнително по-висока външна температура обаче гладуващите пчели могат да изпълзят и труповете им да се откриват из цялото гнездо и по дъното на кошера, както при лятно гладуване . При гладуване във връзка с кристализирането на меда на дъното на кошера под межди-ните на питите се намират цели редици кристалчета. Ако медът е вкиснат, той изтича от килийките и гнездото издава виненокисела миризма .

З а да се предотврати умирането на пчелите от глад през зимата , пчелните семейства още по време на подреж-дането за зимуване трябва да се осигурят с достатъчни ко-личества доброкачествени запаси (15—16 кг мед) , които да бъдат правилно разположени в гнездото (по-малък брой и по-пълномедни пити) . Напролет презимувалите пчелни се-мейства трябва да имат най-малко 7—8 кг мед в гнездата .

Умиращите от глад пчели могат да бъдат съживени ако се внесат на топло и се напръскат със сироп или с раз-реден мед. За подхранване на недостатъчно запасените за зимуване семейства се използуват мед, захарно тесто, кан-ди, а при по-топло време — и сироп. При подхранване през зимата трябва да се следи тестото (канди) да бъде така за-месено и така поставено над рамките, че да пе се стече в междините и да увлече и затисне на дъното и без това мъч-но подвижните гладуващи пчели.

Търтовъчност

С остаряването на майката нейната плодовитост посте-пенно намалява , поради което семейството може да заслаб-ва. Затова майките не бива да се д ъ р ж а т и да се използуват повече от две, най-много три години. Освен това несвоевре-менното подменяне на майките може да има за последица и появата на някои ненормални състояния на пчелното се-мейство, на първо място осиротяване и свързаното с него доста често появяване на търтовки.

Търтовки-пчели се появяват в семейството, когато се загуби майката и когато в семейството няма яйца и млади

381'

личинки, от които пчелите да си изведат майка-заместителка или спасителна майка. В такъв случай част от младите ра-ботнички придобиват способността да спасят яйца, от които обаче се развиват само търтеи. Това ненормално състояние се случва най-често в ранна пролет, през сезона без пило, след като остарялата или заболяла майка е умряла през зи-мата. Освен това търтовки-пчели могат да се появат и кога-то при невнимателна работа на пчеларя майката бъде при-тисната и така повредена, че престава да снася яйца, а след 10 12 дни умре. Същото се случва и по-късно през лятото, ако майката умре след предварително спиране па яйцесна-сянето, поради някакво заболяване или пък след тиха смяна, ако повопроизведената майка не се върне от брачен полет. Във всички тези случаи през времето от повреждането, респ. заболяването, до умирането па майката или до излизането за среща с търтеите на новата майка всички личинки в пчелните килийки са вече превърнати в какавиди и пчелите нямат от какво да произведат нова майка. В семействата, останали по една или друга причина без майка, младите пчели, които отделят или могат да отделят „млечице", попа-ди липса на личинки за кърмене започват сами да го кон-сумират. Под влияние на тази извънредно питателна храна яйцевите тръбички на такива млади пчели-работнички се ак-тивизират и голяма част от кърмачките започват да снасят яйца.

Преди да започнат да снасят, търтовките — пчелите от осиротялото семейство се активизират и започват да чистят килийките си и да принасят усилено прашец и нектар. Поне-же не могат да се сношават с търтеи, търтовките могат да сна-сят само неоплодени яйца, от които, както е известно, се развиват търтеи. Броят на пчелпте-търтовки в едно осиротя-ло семейство може да бъде най-различен — от единици до 25% от целия му състав. Според по-точни изследвания оба-че се установява, че броят на пчелите-работпички, чиито яйчници са активизирани за образуване на яйца, е още по-голям — до 80—90%. Не всички от тези пчели с активизира-ни яйчници обаче започват да снасят яйца. Една пчела-тър-товка снася от 20 до 30 яйца, и то само в продължение на 1—2 денонощия. Въпреки тази съвсем слаба продуктивност, количеството на търтеевото пило в осиротелите (и отъртеве-ли) семейства понякога може да бъде твърде значително, д ъ л ж а щ о се на голямия брой снасящи пчели. Поради това именно, както и поради обстоятелството, че с появяването

382'

на пило дейността на семейството сс засилва (пчелите съби-рат прашец и нектар, отглеждат личинките, чистят и поли-рат килийките и пр.) , пчеларят може да бъде заблуден и да го счита за нормално.

За навременното разпознаване на търтовъчността тряб-ва да се има предвид, че търтовките-пчели снасят яйцата неправилно, по няколко в една килийка (до 7), и то не само на дъното на килийката, но и по нейните стени (поради по-късото коремче на работничките). Техните яйца могат да бъдат намерени в пчелни, търтееви и преходни килийки, до-ри и в тези, до половина запълнени с прашец или дори с мед. Понякога търговките пчели снасят яйца и в маточни-ците. И в последните обаче се развиват само търтееви ли-чинки, като излюпването на търтеите от маточниците става с 8 дена по-късно от излюпването на майките. В някои слу-чаи може да се наблюдава и разпукване на стените на ра-ботническите килийки поради това, че те са тесни за търтее-вите личинки.

Освен това наличността па търтовки в едно семейство се установява по появяването на „гърбаво пило". Поради то-ва че най-много от снесените яйца се намират в пчелни ки-лийки, конто са малки за търтеевите личинки, последните стърчат и биват запечатвани с изпъкнатп куполообразни по-хлупачета. И понеже снасянето на яйцата не е било равно-мерно — па елипси (както е при редовното пило), — питите имат неравни повърхности. При разпечатване на надстрое-ните килийки се виждат едрите закръглени глави на търтеи с големи фасетни очи, които се допират едно до друго на темето.

Търтееви, неоплодени яйца може да снася и една нор-мална майка, която вече е изразходвала целия си запас от сперма. Обикновено през, четвъртия сезон майката започва ла снася голям процент неоплодени яйца в пчелни килийки. Неоплодени яйца майката може да започне да снася и в случай, че се изведе твърде рано напролет, когато още няма търтеи или когато поради лошо време или дефекти па кри-лата няма възможност да излезе на брачен полет в продъл-жение па 3—4 седмици от излюпването. На края майката може да започне да снася търтееви яйца и при нараняване, простудяване или повреда па коремчето, след някои повреди на семеприемника или друга част па половата й система. И от тези неоплодени яйца на търтовките-майки се развиват само търтеи, чиито глави стърчат над пчелните килийки.

383'

За предотвратяване на появата на пчели-търтовки се следи за наличността на майка във всяко семейство, за ней-ната редовност и за своевременното й подменяване с млада оплодена такава. При всеки преглед на семейството трябва да се осведомим дали майката е в наличност. За това обаче не е необходимо непременно да се види майката. Достатъч-но е да се намерят само редовно снесени яйца и разновъз-растно пило. За да може да се помогне в случай на осиро-тяване, добре е във всеки пчелин да има на разположение необходимата бройка нуклеуси със запасни майки. Щом се установи липса на майка в някое гнездо, веднага му се при-дава една от запасните.

Поради липсата на извеждане на редовни пчели и по-ради постепенното измиране на работничките заедно с масо-вото извеждане на търтеи-джуджета търтеевото пчелно се-мейство бързо отслабва. Пчелите на такива семейства при даване на пита с яйца и млади личинки в повечето случаи не залагат маточници, както и не приемат дадената им в клетка майка. Поради това за да не се развалят питите и да не се изразходват напразно запасите, най-добре е тър-теевото пчелно семейство да се разформирова, а след това на негово място да се създаде изкуствен рой. Най-често ка-то резултат от напразните опити за нормализиране на някое търтеево семейство се похабяват не само неговите пити, но и иззетите и придадени му от други семейства пити и пило, от които спокойно би могло да се формират не един, а два роя. Пчеларите обикновено проявяват странна и стопански неоправдана слабост спрямо търтеевите семейства. Те осо-бено много се радват, ако са успели да спасят едно търтеево семейство, та ако ще и това да донесе отслабването или раз-стройването на няколко нормални пчелни семейства.

Освен многото средства и начини за изправяне на тър-теевото пчелно семейство някои препоръчват да се сменят работните пчели, точно онези, които не приемат придаваната им майка, с летящите пчели на едно друго, не много силно редовно семейство. Изземва се и се поставя в клетка май-ката на последното и се пренася в търтеевото семейство. След това се разменят местата им. Търтеевият кошер, но вече сдобил се с нормални летящи пчели, по-лесно приема придадената му майка-или отглежда такава, ако му се по-стави пита с яйца или млади личинки.

При описване на пчеларските уреди и пособия бе по-сочено като средство за тази цел и използуването на рам-

384'

ката-клетка. При липса на такава рамка пчеларите прила-гат много начини. Ето два от тях: изваждат се рамките с търтеево пило и гнездото се изтегля на едната страна на кошера така, че срещу него да остане само около 1 см .прел-ка. Гнездото се отделя с плътна пределна дъска, притисната до стените на кошера и покривните му дъсчици. Дъската не опира само до дъното, за да могат пчелите свободно да пре-минават по нея. В свободната част на кошера, до предел-ната дъска, се поставят една или две пити с открито пило и пчелите по тях, като се заграждат с пределна дъска в отделно гнездо.

Останали без майка, пчелите от новото гнездо залагат маточници.

Пчелите от семейството с пчели-търтовки излизат от своята тясна прелка и се връщат през широката прелка на новото гнездо, където заварват новото семейство, заето в ра-бота по отглеждане на пилото и маточниците, и се включват в неговия състав. Така полека-лека, за ден-два, всички из-летни пчели от търтеевото семейство преминават към новото семейство и изоставят пчелите-търтовки, които, лишени от грижата на пчелите, се превръщат в обикновени пчели.

След това средната пределна дъска се изважда и гнез-дото се формира, както обикновено.

Този начин -се основава на обстоятелството, че пчели-те-търтовки, придобили навиците на майката, при премина-ването си от пита на пита обикновено не минават отдолу под рамките, нито слизат на дъното, така че не съществува опасност да преминат под пределната дъска в новото гнездо и да разрушат маточниците.

• По същия начин може да се пристъпи, като вместо са-мо рамки с открито пило и пчели се придадат рамки с пчели и оплодена майка. В този случай добре е двете семейства да се напръскат с еднаква миризма или да се подхранят с еднакво ароматизиран сироп.

Втори начин: от гнездото на семейството-търтовка се отнемат всички рамки с мед и цветен прашец и семейството се затваря за 24 часа на място, без храна. След това се при-дава в клетка новата майка и тя бива приета, като семей-ството се подхранва.

Ако поради продължителност на търтеевото си състоя-ние семейството е силно отслабнало и не заслужава полага-нето на тези грижи, то се разформирува. Това се прави, като се вдигне целият кошер н се занесе далеч от предиш-

25 Рък. но пчеларство

ното му място и се сметат навън от питите всичките пчели. Летящите пчели потърсват убежище в другите кошери на пчелина и понеже са берачки, които, натоварени, търсят мя-сто, биват добре приемани. Оставени навън, пчелите-тър-товки загиват . Празните пити и кошери, след като се по-чистят и се обеззаразят , могат да бъдат отново използувани.

П р а к т и к а т а на някои пчелари да взимат прясно пило от редовно пчелно семейство и да го д а в а т направо на тър-теевото (а не по описаните начини) с намерение да бъде спасено, като само си произведе майка, е рядко резултатна и може да разстрои само развитието на семейството, от кое-то е взето пило, без да се постигнат резултати, затова ние я отхвърляме най-категорично.

д) Блуждаене или налитане на пчели в чужди кошери

Най-често б л у ж д а я т младите пчели по време на своето ориентировъчно излитане. Нерядко б л у ж д а я т и старите ле-тящи пчели. Връщайки се от полето, натоварени с нектар или прашец и уморени, те се спират и влизат в кошерите на чужди пчелини, намиращи се па пътя им, или в кошерите на първите редици на своя пчелин. Това налитане обикно-вено остава незабелязано от пчеларя. Най-добре то може да бъде открито, когато в пчелина има пчели от различни породи - с различна окраска . Блуждаенето се проявява най-силно при масовото излитане по време на пролетното очистително облитане. Пчелите навлизат в кошерите, пред които има най-голямо оживление. В значителни количества след това облитане те навлизат в кошерите от по-предните редици. Според Таранов до 49% от пчелите на едно пчелно семейство могат да се разлетят в съседните кошери. Търтеи-те б л у ж д а я т в още по-голям процент. По време на роевия период те биват радушно приемани във всяко пчелно семей-ство; неизправните пчелни семейства с неоплодена майка или без майка ~ приемат търтеите и след изгонването им от другите пчелни семейства. Майките попадат в чужди пчелни семейства сравнително по-рядко. Еднообразните ко-шери, разположени на редове в открито място, близо един до друг, спомагат най-много за блуждаенето на пчелите.

Б л у ж д а е н е т о на пчелите е извънредно опасно, понеже представлява една от най-важните причини за разпростра-нението на заразните болести. Освен това с него Най-често

386'

се започват и кражбите. От друга страна, налитането на пчелите и търтеите в чужди семейства носи вреда и на се-лекционната работа в пчеларството. Таранов в СССР обръща внимание и върху друга една вредна страна на блуждае-нето — повишаването на раздразнимостта, а оттам и пони-жаването на продуктивността на семействата, в които нали-тат чужди пчели. З а да се предотврати блуждаенето, коше-рите трябва да се боядисват с различни цветове, добре виж-дани от пчелите (син, гълъбов, жълт или бял) и да се подреждат шахматно или на групи до храсти и до други ориентировъчни предмети, като при това се поставят по въз-можност на по-големи разстояния.

е) Кражби при пчелите

Когато няма беритба, у пчелите се развива склонност към ограбване на чуждите запаси. Най-опасни размери краж-бите достигат напролет и наесен.

Понякога кражбата минава леко, почти незабелязано, прекратява се от само себе си — при влошаване на времето или при появяване на беритба. Но често пъти тя се пре-връща в нападение („сеч"), което се развива до страхотни размери и може да предизвика тежки загуби. Има случаи на нападение между отделни семейства, между всички се-мейства в един пчелин, дори и между различни пчелини. В такива случаи и разоренията са големи, достигащи до пълно унищожение на отделни семейства, дори на цели пчелини.

Пчелната кражба и особено нападението са едно от най-опасните явления в пчелина; по-леко е те да не се до-пускат и да се предотвратяват, отколкото веднъж пламнали, д а се ликвидират.

Обикновено причината за възникването на пчелната кражба е липсата на беритба в природата, когато цветовете не отделят нектар — при сухо, студено и ветровито време — или когато пашата внезапно бива прекъсната. А такива мо-менти се явяват най-често в ранна пролет и есен, по-рядко и през лятото. Но докато пролетната кражба може да има по-ограничени размери и да си остане само кражба поради липсата още на пълна възбуда от беритбата, то есенната кражба , когато пчелите са още силно възбудени от току-що привършилата продължителна беритба, може- да вземе сти-хийни и унищожителни размери.

387'

Ненамирайки нектар, пчелите започват да бродят око-ло съседните кошери, откъдето усещат миризмата на мед. Кражбата се започва от старите пчели - черни, блестящи (при участието си в други кражби в борбата с охраната на ограбваните кошери те загубват космиците си). В тър-сенето на други източници на храна тези стари пчели имат свой, индивидуално придобит опит и проявяват голяма активност. Предпазливо приближаващата се крадла се вие наоколо и се опитва да се добере незабелязано до вътреш-ността на кошера през прелката илн през някоя цепнатина. А,ко това не й се удаде, тя напада прелката. В такъв случай пчелните крадци се натъкват на отпор от страна на пчелите от охраната на кошера. Особено лесно се удава на крадците да проникнат в отворените по за дълго кошери по време на преглеждането им в безберитбени периоди.

Силните семейства не допускат крадците. Многоброй-ната им стража и по-най-малък повод излиза на п р и л е п и та дъска, дори и по предната стена на кошера. Осиротелите, с търговка, болни от заразни болести семейства, въобще сла-бите и с неизправни сандъци кошери биват лесно ограбвани. Слабите семейства могат да бъдат ограбени по всяко време, с изключение на периода на усилената беритба.

Щом крадлата успее да вземе мед, с вербовъчен танц мобилизира масово пчелите от своя кошер за грабеж'. Със засилването на кражбата ограбваното семейство не е в .със-тояние да се защищава и това се завършва обикновено с убиването на майката, след.което ограбените пчели могат да се присъединят и да по,магат на крадците в пренасянето на запасите. Така малко по-малко ограбваното семейство изчез-ва. Скоро, ако не се вземат мерки, в грабежа се увличат много семейства, започват се взаимна кражба и ожесточена борба с убиването па много пчели. Грабежът след това се превръща в нападение и на околните пчелини. Понякога зло-бата на пчелите се ;разпалва до страшни размери: те започ-ват да нападат и минаващите наблизо хора и домашни жи-вотни. Освен с разгрома на много семейства грабежът при-ключва и с разпространение на заразни болести.

Признак на започваща кражба са струпването на по-вече пчели и борбата върху прилетпата дъска за защита на входа. По-късно на прелката и пред нея по земята се на-трупват борещи се пчели, които, заловили с челюстите си краче или крило на противника,, се стараят да забият жи-лата си в коремчето или гърдите му. Пред нападнатите

388'

семейства или под мястото, откъдето- се промъкват крадци-те - пукнатини по дъното, ъглите или стените на кошера, -се намират голям брой агонизиращи и умрели пчели и во-съчни частици от разпечатването на медовите килийки.

Понякога се случва и тихо ограбване на пчелните се-мейства — без бой и без съпротива. През прелката, след пре-цъфтяването на рапицата и при липса на друга цъфтяща растителност, е наблюдавана кражба, при която може на-паднатите семейства да са по-силни от крадците. От най-силните семейства, събрали най-много нектар през непро-дължителния цъфтеж, се отлъчва най-силна миризма. Пче-лите от другите семейства, ориентирани доскоро към тази миризма, като не намерят нектар в полето, започват да на-литат в тези кошери и да правят опити да ги ограбят. В такива случаи се наблюдава усилен летеж в необичайно време, например късно привечер и при липса на беритба. При това пчелите, тежко натоварени, излитат с принос. Ако една излизаща пчела бъде притисната, през устния й отвор изли-за капчица 'мед.

Нерядко в безберитбено време кражонте възникват но вина на пчеларя и между силните семейства благодарение на излишните ненавременни и продължителни прегледЦ разливане на мед около кошерите, подхранване през деня, несъкращаване на прелките в безберитбено време, лошо под-държане на сандъците, оставяне на пити и мед на достъпни за пчелите места и пр.

Мерките за предотвратяване на кражбите се свеждат до отстраняване на причините, които ги подпомагат, както и това да не се отварят кошерите, да не се държат дълго открити, извадените при прегледа пити да се държат само в специалното за целта сандъче, както и да не се оставят на открито хранилки, восъ чни обрезци с миризма на мед, съдо-ве от мед и Др. При подхранването да се избягва зацапва-нето на външните стени на кошерите с мед или сироп. Са-мото подхранване да се прави привечер, та ако възникне кражба, тя да се прекъсне от само себе си, поради смра-чаването.

Много важно е за избягване на кражбите в пчелина да не се държат слаби, болни, осиротели семейства, както и семействата да не се държат в разнебитени сандъци. В безберитбено време прелките да се съкращават. На силните семейства се оставя на прелката проход само за 3—4 пчели, а на слабите - за минаване на 1~2 пчели.

389'

i При възникването на кражба работите в пчелина се пре -

установяват, прелките се стесняват и се замаскират с. вейки, слага се така нареченото тунелче, а от двете страни на прел-ката се поставя по едно парцалче, наквасено с вещества, които отблъскват крадците и им придават чужда миризма, поради което същите, когато се върнат в своя кошер, биват посрещани враждебно. За целта се използуват газ, карболова киселина, лизол, терпентин и др. Ако крадците нападат се-мейството не през прелката, а през други отвори и цепна-тини по дъното, стените на кошера или между последния и капака, трябва веднага да се вземат мерки за запушването на тези пролуки с глина, хартия или друг подръчен материал.

Ако кражбата е напреднала и ограбваният кошер не е защищаван, най-добре е той да се прибере привечер за 2—3 дни в хладно, проветриво и тъмно помещение при за-мрежена прелка, а на мястото му се запалват в един съд тлеещи материали. На така прибрания кошер през това вре-ме се осигурява вода. Ако кражбата се подйови след връща-ното на кошера, най-добре е той да се премести на 2 -3 км

v до края на сезона. Откриването на кошера, от който идват пчелите-крадци, може да стане чрез поръсваме на напада-щите пчели (около и пред прелката на крадения) с брашно или тебеширен прах. След това се следи къде се завръщат тези „белязани" пчели. Ако се установи, че в кражбата уча-ствуват пчели само от един кошер, борбата с' нея може да се проведе и по следния начин: майката на семейството-крадец, затворена в клетка, се прехвърля заедно с една пита и покриващите я пчели зад плътна преградна дъска в същия кошер. Осиротелият крадец наскоро след това пре-кратява кражбата .

Когато едно семейство е нападнато от пчелите на друго семейство, най-добре е и двата кошера, със затворени прел-ки, и снабдени предварително с вода, да се отнесат за 2 3 денонощия в тъмно и хладно помещение.

Общи сведения за болестите по пчелите и пилото

Болестите по пчелите се появяват в резултат от дей-ствието на различни вредни външни фактори от химично, физично или биологично естество върху отделни индивиди

390

или върху цялото пчелно семейство. Работата на пчелните семейства не се повлиява чувствително от заболяването или смъртта на единични индивиди от неговия състав, освен ко-гато е засегната майката. Заболяването или загиването оба-че на една по-значителна част от състава на семейството бързо води до разстройство в неговото развитие и живот.

Видът (естеството) на вредните външни въздействия, тяхната сила или ядовитост и продължителност определят до голяма степен признаците на заболяванията на пчелите и пилото. Тези признаци обаче са в тясна зависимост и от се-зона, през който вредният агент се намесва в живота на пчелното семейство. Всичко това трябва да се взима пред-вид, когато става дума за описване на дадено заболяване или за откриването на неговите причини. През зимата бол-ните семейства са неспокойни, дават голям подмор, пчелите им нерядко зацапват гнездата, а ако иззимят, през про-летта и лятото остават слаби. Пчелите от такива семейства тогава се облитат недружно, поединично, и често се разпъл-зяват по прилетната дъска на кошера и по земята пред него. Развитието и работата на тези семейства са незадоволи-телни; те изостават, а по-тежко засегнатите загиват по-късно. През лятото някои от зимните заболявания на възрастните пчели изчезват от само себе си, други продължават , обаче признаците им се променят, а трети, каквито са болестите по пилото, се проявяват наново, след като са били заглъх-нали през есента. Пчелите от болните семейства работят слабо, събират малко запаси и не дават доходи. В зависи-мост от състоянието и силата на семейството, от естеството и развитието на болестта заболелите семейства могат да за^ гинат преди есента или пък през следващия зимно-проле-тен сезон. Болните семейства са не само недоходни и в те-жест на пчелина, но не рядко стават и опасни резервоари за разпространяване на зараза в останалите здрави семейства.

Тъй като по устройство и по физиологичните си осо-бености майката, работничките и търтеите малко се разли-чават, те боледуват от едни и същи болести; само усилено функциониращият полов апарат на майката може да бъде засегнат от някои по-специални заболявания и повреди. Кол-кото се отнася до пилото, въпросът стои по-другояче. Както по анатомично устройство, така и по жизнена дейност, хра-нене, работа и контакт с външните условия възрастните пчели се различават твърде много от пилото. В сравнение

391'

с пилото те са изложени па влиянието на много по-голям брой външни фактори, и то през четирите сезона на годи-ната. Освен това на едни и същи въздействия пчелите и пи-лото реагират различно. Това личи от следния пример: по-нижаването на околната температура под 30° С се отразява зле на пилото. То се простудява и може да загине. В същото време за пчелите тази температура не само не предизвиква никакви разстройства, но е най-подходяща за работа и нор-мален живот. Поради всичко това възрастните пчели и пи-лото боледуват от съвсем различни болести.

Разделянето па пчелните болести на болести на пилото п болести на възрастните индивиди (пчели, майки и търтеи), макар и да има голямо практическо значение, има и свои съществени недостатъци. Преди всичко такова квалифици-ране не казва нищо относно най-важното от какъв вид е причината на дадена болест. Затова по-нататък, когато ще се разглеждат по-подробно болестите на възрастните пчели и тези на пилото, те ще бъдат групирани и по естеството и произхода на техните причини.

Във връзка с особеностите в биологията на пчелното семейство като цяло и на самите пчели и пило при техните болести се наблюдава подчертана сезонност. Болестите по пилото могат да възникнат само през пролетта и лятото, когато в пчелното семейство има пило. Възрастните пчели могат да боледуват през всички сезони на годината и осо-бено през зимно-пролетния период, когато външните условия за живот са най-неблагоприятни за тях.

Въпреки това обаче класифицирането на болестите по сезони невипаги е оправдано, тъй като някои от тях могат да протичат през повече ат един сезон (например „майска болест" може да се наблюдава и през лятото). Също неспо-лучливо е групирането на болестите по пчелите и пилото по признаци: при няколко различни заболявания може да се проявят еднакви признаци, а не през всички сезони може да бъде налице даден признак на определена болест.

Причини за болестите на пчелите и пилото

Познаването на естеството, причините и начините за възникването на отделните пчелни болести има голямо зна-чение за предпазването на пчелните семейства от заболяване

392'

н за борбата със самите болести, когато са се появили вече. Болестите по пчелите и пилото се причиняват главно от

две групи фактори: от една страна, физични и химични (ви-сока или ниска температура, различно отровно действуваиш вещества и др. п.), а от друга — под влияние на биологич-ни фактори (различни болестотворни микроби и паразити). Във връзка с характера па причината болестите по пчелите и пилото се разделят на две главни групи: незаразни и за-разни. Последните от своя страна се делят на инфекционни и инвазионни.

393'

I. Н Е З А Р А З Н И Б О Л Е С Т И

Към незаразните болести спадат простудяването на пилото, з адушаването на пчелите и пилото, различните отра-вяния с отровен прашец, нектар, манов мед или различни химични вещества, препълване на храносмилателната тръба на кърмачките с големи количества прашец („майска бо-лест" ) , зимните диарии и др . Тук се причисляват и различ-ните ненормалности в развитието на яйцата , личинките и какавидите (уродствата) и някои з а б о л я в а н и я на половия а п а р а т на майката . Всички тези фактори от незаразно есте-ство у в р е ж д а т по един или друг начин на организма на пче-лите, майката или личинките и какавидите, т. е. д о в е ж д а т до заболяване . Когато броят на засегнатите индивиди е по-голям или, както вече се спомена, когато е засегната май-ката, тези заболявания на отделните членове на колектива се отразяват повече или по-малко неблагоприятно върху жи-вота и дейността на цялото семейство. В сравнение със за -разните болести незаразните заболявания по пчелите и пи-лото имат, естествено, несравнено по-малко практическо зна-чение поради тяхната случайност, ограничено разпростране-ние и поради това, че повечето от тях най-често взимат ма-лък брой жертви. Само отравянията с химични вещества , каквито напоследък все по-често се употребяват в селското стопанство за борба с различните паразити и вредители на селскостопанските култури, горските и полските насаждения , могат да причинят загиването на голям брой пчелни семей-ства. Те стават причина за загиване на голям брой съби-рачки и кърмачки, и то по време на най-усиления медосбор. Някои от зимните незаразни болести пък отслабват семей-ствата в ранна пролет, когато всяка пчела е така необхо-дима за следващото развитие на семейството. Поради това че от някои незаразни болести загиват бързо голям брой пчели или личинки, а нерядко и цели семейства, те (бо-лестите) може да бъдат сметнати за заразни . В такъв слу-

394'

чай напразни ще бъдат някои от предприеманите специални мерки за борба с една или друга заразна болест, вместо да се премахне незабавно причината и да се ликвидира с даде-ното незаразно заболяване.

Много по-важни са последиците от незаразните бо-лести, Тези болести допринасят твърде много за намалява-нето на устойчивостта на пчелните семейства спрямо редица заразни болести и се явяват като способствуващи условия за проявяването и по-тежкото протичане на същите. Следова-телно, като предпазваме пчелите от незаразпи болести, ние същевременно ги пазим косвено и от заразните болести.

А. ПО ВЪЗРАСТНИТЕ ПЧЕЛИ

Отравяния на пчелите (химична токсикоза)

Отравянията на пчелите (а така също и на пилото) с различни химични вещества (химична токсикоза) напосле-дък добива, все по-голямо значение за нашето пчеларство. Ме са редки вече случаите и у нас на масово загиване на летя-щите пчели по време на пръскане или папрашваие на расти-телността около пчелините с различни противонасекомни пре-парати. Пчелите се отравят при събирането па нектар и пра-шец от растителността, която е пръскана или напрашвана. Особено опасни размери може да добие отравянето, когато пръскането се извършва по време на масовия цъфтеж на медоиоси?Рга растителност в района на пчелина. В такъв слу-чаи, все едно, че в храната на пчелите (в нектара и пра-шеца) се слага отрова.

М а к а р и по-рядко, пчелите могат да бъдат отровени и когато отровата е попаднала във водата, от която те взе-мат (особено напролет), когато в семействата се залагат големи площи с пило и още няма достатъчно принос па нектар. Оттук следва, че отравяне на пчелите може да се очаква и когато пчелинът е разположен около водйи източ-ници, които са третирани с някои отрови против комари и техните личинки (при борбата с маларията по хората) , а така също и когато водата изтича от фабрики и работил-ници, в които се работи с отровни химични вещества. Отра-вяне може да има и когато пчелите взимат вода от блата и застояли води, където е киснат лен, коноп и други орга-нични суровини, а така също и около мини, рудници и обо-гатителни фабрики, работещи с оловни, медни и други руди.

Отравяне на пчелите само от единични семейства са наблюдавани и когато им бъдат дадени за почистване или за разширяване на гнездото пити, които са били пръскани или посипвани с отровни вещества и препарати против мол-ци (ДДТ и др. п.).

396'

Най-големи щети се нанасят на пчелините обаче от про-тивонасекомните препарати, употребявани в земеделското и горското стопанство, особено когато разпръскването им ста-ва със самолети (на голяма площ), а така също, когато пръскането се извършва по време на цъфтежа на медонос-ната растителност.

Особено опасни за пчелите са арсеновите препарати, както и по-повите химични средства, като Д Д Т и хексахло-ран. Действието на арсеновите отрови е продължително и може да трае до 10—15 дена след употребата им. Препара-тите са отровни, когато попаднат заедно с храната (събира-ния нектар и прашец от напръсканите растения) в организ-ма на пчелата. Хексахлоранът притежава силно контактно действие, т. е. умъртвява пчелите не само когато поемат нек-тар, в който е попаднала отровата, но и тогава, когато те само се докосват до напръсканите цветбве. Убиващата доза на тази отрова за една пчела е много малка 0 1 5 до 0 30 хилядни от грама. Това ще рече, че един само грам хекса-хлоран е достатъчен да убие 3 до 6 милиона пчели. За раз-лика обаче от арсеновите препарати отровното действие ид този препарат бързо се губи под влиянието на светлината, топлината и влагата: след две-три денонощия, особено ако температурата на въздуха е била по-висока или е имало роса през нощта, напръсканите с хексахлоран растения вече не представляват опасност за пчелите.

Препаратът Д Д Т има по-висока минимална отровна. доза за пчелата — около 4-6 хилядни от грама при темпера-тура 21° С. Опасността от него обаче не е по-малка, защото той не загубва така бързо отровното си действие, както хексахлоранът. От действието па влагата (например след падане на роса или слаб дъжд) Д Д Т въозобновява отровното си действие.

При работа па пчелите в полето, където е пръскано с отровни препарати, отравят се и летящите пчели. Но при някои случаи могат да се отровят и гнездовите пчели.

Най-характерен и пръв признак на отравяне е внезап-ното заслабвапе па иначе силни дотогава семейства: семей-ства, които- дотогава са имали твърде добро развитие, с пило па 8—10 рамки и много вътрегнездови пчели, за ден-два остават без събирачки. Освен това в зависимост от вида на отровата, която пчелите са събирали заедно с нектара и прашеца от пръсканите медоноси, пред такива семейства може да се наблюдават масово трупове на пчели повечето

397'

на стари събирачки, а дори и на млади кърмачки; може да има изхвърляне и на личинки. Това е, когато отровата е била по-бавно действуваща и събирачките са я донесли до гнездото или когато събирането й е станало на съвсем близ-ко до пчелина място. Ако отровата е по-бързо действуваща, събирачките умират още по полето или на път за пчелина и тогава пред кошерите може да не се открият пресни трупове на събирачки, нито на млади пчели и личинки.

Че действително бързото заслабване на силните семей-ства се е дължало на отравяне на събирачките, пчеларят може да установи и от факта на съвпадането на това за-слабване с времето, когато е пръскано в околността с отров-ни препарати. Той може да установи, че в летателния район на пчелите му наскоро е била провеждана борба против вредни насекоми по селскостопанските култури или насаж-дения. Само по признаците на труповете на измрелите пчели разпознаването на отравянето не е лесно, въпреки че обик-новено езичетата на отровените пчели са изтеглени навън, средното черво е скъсено и стъкловидно, а задното е изпъл-нено с водннста течност. Това може да' се установи само при пресни трупове или на пчели, които агонизират. Може да се наблюдават подуване на коремчетата и диария.

Химичното изследване, което в някои случаи е доста трудно за изпълнение, може да установи вида на отровата. За целта необходимо е да се изпратят по-голям брой от тру-повете (500—600) или около една чаша.

Начини за лекуване на пчелите при отравяне не са раз-работени. На по-слабо засегнатите семейства добре е да се дава рядък захарен или медов сироп, за да се разреди евентуално пренесената отрова, а питите с пресен напръск да се извадят. Но ако отравянето се е д ъ л ж а л о на ДДТ-препарати, и това не помага,

За избягване или намаляване на загубите от отравя-ния безспорно най-голямо значение има предпазването. Все-ки пчелар трябва да знае, че пръскане на овощни дръв-чета и други насаждения в летателния район на пчелина му не трябва да се предприема по време на цъфтежа и по-сещаването им от пчелите. Ако все пак това е наложително, кошерите трябва предварително да бъдат изнесени най-мал-ко на 5 до 7 км вън от границите на напръскваната терито-рия. Според специалната инструкция за борба с болестите по пчелите народните съвети, управителните съвети на Т К З С и частните лица, които имат намерение да провеждат борба

398'

с вредните насекоми, трябва да предупредят пчеларите от района на напрашваната територия най-малко 10 дни преди деня на пръскането. В това време трябва да се вземат всич-ки мерки против отравянето на пчелите.

Когато пръскането се провежда през ранна пролет, преди да е започнал цъфтежът на растителността в летател-ния район на пчелите, не се налага да се предприемат спе-циални защитни мерки. Ако пръсканият участък е на пътя на летящите пчели и по него няма цъфтяща растителност, трябва да се вземат мерки за спиране на летенето на пчели-те, и то само докато трае пръскането.

При обработване на околната растителност по-късно през пролетта или през лятото и особено ако това се извър-шва с арсенови препарати, най-сигурното защитно средство е предварителното изнасяне на кошерите вън от този район.

Ако в борбата с насекомните вредители по селскосто-панските култури в района на пчелина се използуват хекса-хлоран или ДДТ, кошерите могат да останат по местата си или да се отнесат на хладно и сенчесто (а най-добре тъмно) .място, като предварително се вземат следните мерки:

а) от гнездата се снемат всички затоплнтелни матери-али и възглавници; ' '

б) разширяват се гнездата със запасни пити, а на сил-ните семейства се поставят и магазинните надставки с по ня-колко празни магазинни пити; 4

в) в празни, но не много стари пити се налива 1—2 л вода (може и в специалните гиездови поилки с фитил);

г) отгоре се поставят вентилационни мрежи вместо ке-невирите или покривните дъсчици; на прелките се слагат ре-шетки и сенник (против светлина);

д) ако кошерите остават по местата си (в пчелина), добре е да се засенчат с клони и да им се осигури по-добра вентилация, като капаците им се открехват с по 1—2 см от-към северната страна.

Когато напрашването (пръскането) с отровни препара-ти ще се извършва през д е н я / прелките се затварят рано сутринта, преди излитането на пчелите. Ако започва вечер, след прибирането на пчелите, прелките може да се затворят на другия ден рано сутринта.

Така затворени, пчелите могат да престоят без вреда 2—3 денонощия, но трябва да се наблюдават от пчеларя.

Пчелите започват да се вълнуват, ако нямат или свър-шат водата си, при достъп на светлина (особено през прел-

399'

ките) и при лоша вентилация. Затова всяка подобна неред-ност трябва своевременно да бъде отстранявана. Когато се налага пчелите да престоят затворени повече от едно дено-нощие, вечер късно прелките трябва да се отворят, а сутрин рано отново да се затварят.

Ако вапрашваието е извършено с Д Д Т , освобождаването на пчелите може да стане след едно денонощие (особено ако е духал по-силен вятър или ако е валял по-силен дъжд) , но след изсъхване на растителността. Преди пускането прилет-ните дъски на кошерите трябва да се измият със сапунена вода и да изсъхнат (ако кошерите са били отнесени в изба, тъмна стая или др. п., не .е необходимо измиване на прилет-ните дъски) .

Напръсканата с хексахлоран растителност е особено опасна за пчелите през първото и по-малко - през второто денонощие. През третото денонощие загиване на единични пчели настъпва само при продължителен допир с и з п р а т е -ната растителност. Ако времето е топло (30°С на сянка) , обеззаразяването от хаксахлорана става по-бързо. Предвид на това при умерено топло време пчелите може да бъдат пуснати и да посещават напрашваните с хексахлоран уча-стъци не по-рано от две денонощия след пръскането', а при много топло време — след едно денонощие. Разбира се, не е изключено загиването на единични пчели и по-късно, но това не е от решаващо значение за целите семейства. Иде-ално разрешаване па въпроса за предпазване 'на пчелите от отравяне при пръскане на околната растителност ще ста-не, когато в борбата с вредните за селскостопанските кул-тури и насаждения насекоми се започне използуването само на такива препарати, които не са отровни за пчелите. В тази насока вече са получени твърде насърчителни резултати, като са синтезирани и вече се изпробват при масова упо-треба химични вещества, абсолютно безвредни за пчелите, а г, същото време Добри за пръскане на овощни дръвчета.

Осигуряването на пчелите през пролетта и лятото с поилка, от която те могат да си вземат леко подсолена хлад-ка вода, предпазва семействата от отравяне с вещества от изтичащите води от индустриалните и други заведения, от топилни за лен, коноп и др.

Не трябва да се забравя обаче, че в поилката на пче-лите не бива да се поставя голямо количество сол. Доста-тъчно е само 1—2 г на. литър вода. Солта "действително е не-обходима за пчелите, но в малко количество. По-високи кон-

400'

центрации сол във водата (над 0 5%) водят към скъсяване на техния живот, а още по-големи (към 10%) действуват като отрова и пчелите умират в продължение на 2—3 дни от отравяне.

Нектарна и поленова токсикоза

Отравянето на пчелите с нектар и прашец, събирани от отровни растения, макар и възможно, не е често явление и не представлява голяма проблема. Известни са и у нас някои съобщения на отделни пчелари и ботаници за отров-ността на нектара или прашеца на едни или други медонос-ни растения, но не са наблюдавани масови отравяния на пчелите. Като такива растения у нас се сочат чемериката, кучешкият дрян, зелениката, подбелът, млечката, тютюнът и растенията от семейството на лютичетата, някои от които действително съдържат , силни отровни вещества (алкалои-ди). с които могат да се отровят и хората, и животните.

Пчелите, които посещават такива растения, могат да се отровят, а ако отровното действие на нектара или праше-ца е по-бавно, и да ги пренасят в кошера, където могат да се отровят кърмачките или дори и пилото. Обикновено нек-тарната и прашецовата токсикоза преминават незабелязано за пчеларя или биват смятани за отравяне след пръскане (химична токсикоза). Протичането на болестта обикновено не е продължително и може да бъде както при химичната токсикоза, без обаче да е било пръскано наоколо с някакви препарати. Освен това намаляването на броя на летящите пчели може да се случи във време, необичайно за провеж-дане на борбата с насекомни вредители и предимно през летните месеци, когато цъфтят някои от отровните растения. Такова отравяне на пчелите може да се проявява ежегодно в една и съща местност или през години.

Най-често броят на отровените пчели е малък поради това, че тези растения се срещат на по-малки площи, а ос-вен това по време на техния цъфтеж има нектароотделяие и от други култури в летателния район на пчелите, към кои-то са ориентирани последните. Ако отравянето на пчелите с нектар или прашец бъде забелязано, добре е на семействата да се даде разреден сироп (за разреждане на отровата) , а питите с пресен напръск да се изземват от гнездата. Не са известни начини и средства за лекуване на заболелите пче-

26 Рък. по пчеларство 401

ли, но не всички от тях умират; пчелите, поели малко коли-чество от отровния нектар, обикновено оздравяват след ден-два и започват работа отново.

Медът от отровните растения освен за пчелите може да бъде опасен и за хората. Затова там, където такава расти-телност е в големи количества, не трябва да се устройва пчелин. Освен изкореняването на отровните растения като мярка против събирането на отровен нектар и прашец се препоръчва засяването наоколо на медоносни растения и култури, които да осигурят нектар и прашец за пчелите пре-ди или след главната беритба.

Във връзка с отравянето на пчелите с мед и прашец от отровни растения не е безинтересно за нашите пчелари да знаят и .за така наречения „пиян" мед, който е вреден за човека, но не е вреден за самите пчели. За такъв „пиян" мед пише в СССР Олейпик. И у нас някои пчелари и ботаници са имали случаи да наблюдават признаци па отравяне и въз-буда у хора, консумирали мед, събиран от някои растения по крайбрежието на Черно море (Бургаско) и по полите на Странджа.

Манова токсикоза (Отравяне с манов мед)

И мановият мед, който пчелите събират понякога от клонките и листата на растенията, е опасен за пчелите (дори и за пилото). Мановият мед се събира от два вида мана: растителна и животинска мана. Растителната мана предста-влява сладникава течност, която се отделя не от нектарни-ците, а направо от клонките или листата на някои растения (върби, бряст, дъб, тревисти видове и др.) при топло, влаж-но време. В нея се съдържат някои вещества, които наподо-бяват захарите, имат сладникав вкус, но не са напълно из-ползуваеми като храна за пчелите. Освен това в растител-ната мана се съдържат и някои отровни вещества, като ал-кохола „манит", който е получил името си от думата „мана" и голям процент вредни за пчелите соли. Този продукт е на-право отровен за организма на пчелата.

Още по-опасна за пчелите е животинската мана или, както е прието да се казва, мановият мед от животински произход. И животинската мана пчелите събират от расте-нията, обаче тя не е техен продукт. Тя е продукт (изпраж-

402'

пения) на различни паразити (листни въшки и др.), които нападат едни или други видове растения. Паразитите смучат растителните сокове, част от които след преминаване през храносмилателната им система и след съответно преработ-ване и смесване там се изхвърлят навън като изпражнения. Тези изпражнения също имат сладникав вкус поради съдър-жащите се в тях несмлени захароподобни вещества и затова пчелите при липса на цъфтяща растителност гп събират.

През безберитбено време може да се наблюдава уси-лено летене на пчелите по дървета и храсти, които отделят растителна мана или които са нападнати от листни въшки и други паразити. Събираният мед (най-често в края на ля-тото или в началото на есента) се отнася в кошера, но рядко бива запечатван.

В мановия мед от животински произход освен несми-лаемите и неизползуваеми от организма на пчелите захаро-подобни вещества и соли се съдържат и голямо количество микроби бактерии, дрожди и плесени. През есента и зи-мата тези микроби и преди всичко дрождите се намножават допълнително в складирания, но незапечатан в питите манов мед, като причиняват неговата ферментация (шупване). То-гава той става оше по-опасен за пчелите, защото вече съдър-жа и голям процент алкохол.

Отравянето на пчелите (а според Полтев и на част от пилото) с манов мед през лятото и есента по време на съби-рането му най-често не се забелязва от пчеларя поради това, че пчелите умират не веднага след консумирането му, а зна-чително по-късно. С други думи, тогава мановият мед пред-извиква само едно скъсяване на живота на пчелите, а с това и бавно отслабване на семействата. Мановият мед е много по-опасен за пчелите през зимата. Пчелите от зазимените върху такъв мед семейства твърде често боледуват от зимна диа-рия, особено ако са принудени да престоят по-продължи-телно време в кошера без възможност за очистване (про-дължителни и студени зими). Това е така, защото мановият мед предизвиква бързо запълване на задния дял от храно-смилателната система на пчелите с несмлени и неизползу-вани от организма вещества. Както е известно, захарите от чистия (цветния) мед биват почти напълно смилани в сред-ното черво и се усвояват (поглъщат) от организма на пчели-те почти изцяло. В задния дял отиват съвсем малко несмлени вещества, които не го запълват бързо. Затова пчелите, кои-то зимуват върху чист мед, през зимата нямат нужда от че

403'

след като е складиран в килийките: при преглеждане на питите срещу слънчева светлина може да се видят по-тъмни участъци. Мановият мед е с по-тъмен цвят и вкусът му на-подобява този на гликозата или карамела; понякога такъв мед е възстипчив, без аромат и с по-малка сладост. Сигур-ното му разпознаване става с така наречената варова реак-ция: ако се вземе една лъжичка такъв мед, разреди се с една лъжичка мека (дъждовна) вода и към сместа се доба-вят две лъжички варова вода (бистрата част на гасената вар) , след загряване на огъня до възвиране ще се види, че в сместа се получават тъмнооранжеви парцалчета (мътил-ка) . Чистият мед не дава такава утайка.

Зимна диария

Освен от манов мед зимната диария по пчелите може да бъде причинена и от редица други причини, които при' невъзможност на пчелите да излизат навън спомагат за по-бързото натрупване на несмлени вещества в задния дял на храносмилателната им система. Такива причини са безпо-койство от мишки, навлезли в гнездата им, чукане на клони на дърветата (при вятър) по капаците, блъскане на животни и хора, осиротяване, влажно и студено гнездо и т. н. При всички тези случаи, както е известно, пчелите са принудени да консумират по-големи количества от запасите си. Вслед-ствие на това, дори и когато пчелите са зазимени върху до-брокачествен мед, задното им черво се запълва по-бързо с остатъци от храна. Ако времето не позволява излитането им за очистване, пчелите стават неспокойни, разпълзяват се из гнездото и започват да изпускат изпражненията си вътре. Подморът по дъното от трупове с подути кремчета се уве-личава, семействата издават неспокоен шум, който при по-чукване се усилва и не стихва бързо.

Много често диарията по пчелите не е самостоятелно заболяване на възрастните пчели, а признак на някои за-разни заболявания. Тъй като за пчеларя е трудно да уста-нови дали диарията е резултат само на мапов мед, на без-покойство или на причини от заразно или паразитно есте-ство (нозематоза, паратиф и др.)., той трябва незабавно да вземе част от подмора и да го изпрати в най-близката вете-ринарнобактериологична станция или институт за изслед-ване.

404'

При първа възможност в ранна пролет пострадалите , от зимна диария семейства, в които има все още достатъчен брой пчели, трябва да бъдат прехвърлени в чисти кошери и върху пити, които не са били в гнездата (най-добре със запаси мед). Гнездата се затоплят добре.

Не трябва да се забравя, че зимните незаразни диарии по пчелите са най-важните условия, които спомагат за про-явяването и тежкото протичане на иозематозата и паратифа. Следвателно предпазването на семействата от незаразни зимни диарии всъщност е предпазване и от опасните за-разни болести.

„Майска" болест (поленова токсикоза)

„Майската" болест, както подсказва името й, е неза-разна болест по пчелите, която се проявява предимно през пролетта, когато в семействата липсват медови запаси, а няма и пресен принос на нектар. Боледуват предимно пче-лите-кърмачки, защото те са, които трябва да подготвят храната на пилото. По липса на мед и пресен нектар те са принудени да консумират по-големи количества от прашеца, за да отделят „млечице" и да правят кашица за личинките. Големите количества прашец не могат да бъдат смлени от тяхното средно черво и то постепенно се задръства. Разши-реното средно черво притиска въздушните резервоари (мех-чета) и кръвоносната система, от което притискане се зат-рудняват дишането и кръвообращението на пчелата. Освен това в тази прибъхтана подобно на глина маса от прашец в средното черво започват да се размножават попадналите тук заедно с храната микроби; някои от тях при това си размножаване отделят отровни продукти, които, всмукани през стените на червото, започват да отравят организма на пчелите. Ако пък прашецът е бил предварително плесеня-сал, което не е рядкост след зимуването, или е бил събиран от отровни растения, това отравяне настъпва от по-рано. Липсата на по-рядък нектар и на достатъчно вода (влажно и студено време през пролетта) още повече усилва заболя-ването. Колкото площите с младото пило са по-големи в се-мейството (млади и продуктивни майки), толкова и броят на заболелите кърмачки е по-голям.

Болестта може да се прояви и когато на семействата се дават за почистване стари пити с плесенясал прашец,

405'

сти излитания за опразване на задното си черво. Не е така обаче със зазимените върху манов мед семейства. Техните пчели се нуждаят от много по-чести облитания през зима-та, тъй като голямото количество несмлени вещества от не-доброкачествения мед бързо запълват задното черво. Уста-новено е, че когато теглото на тези остатъци достигне около половината (46-3%) от общото тегло на пчелата, тя вече не е в състояние да задържа изпражненията си. Такива пчели стават неспокойни и започват да ги изпущат в кошера или се разпълзяват и правят опити да излязат навън въпреки студеното време.

Поради всичко това и признаците на мановата токси-коза през зимата отначало са безпокойство на пчелите, по-дуване на коремчетата им, разпълзяване по питите и дъ-ното на кошера. По-късно при невъзможност за облитане в такива семейства се установява зацапване на питите, кене-вирите и стените на кошера с кафяви до черни диаричии петна. Дори и самите пчели и труповете на умрелите са из-поцапани с тези неприятно миришещи изпражнения. Медът в такива гнезда е повече или по-малко прокиснал (шупти), като понякога изтича от незапечатаните килийки, стича се • по питите и издава виненокисела миризма. По дъното па кошера се намира голям брой изпоцапани трупове, някои от които дори запушват прелката отвътре.

При стискане на коремчетата на наскоро умрелите пче-ли отзад изтича кафява, неприятно миришеща течност. При изваждане на храносмилателната система може да се види, че задният й дял е препълнен, а средният е без гънки и тъ-мен на цвят (а не розовобелезникав и с напречни гънки, както е при здравите пчели).

При по-продължителни студени зими, когато пчелите нямат възможност за облитане, голям брой от семействата, зазимени върху манов мед, загубват грамадна ч&ст от съста-ва си или загиват напълно. Но бедата не свършва с това: зимната диария, причинена от мановата токсикоза, е едно от най-важните условия, които спомагат за появата и тежкото протичане на някои заразни паразитни болести по пчелите и на първо място ~ на нозематозата и паратифа.

В борбата със зимната манова токсикоза значение има само предпазването. Тъй като у нас пчелите зимуват на от-крито, а не в зимовища, както е по северните части на све-та, за нас няма значение стайното облитане на неспокойните семейства. Затова пък пчеларят трябва да разполага коше-

406'

рите си в пчелина така, че и при по-късотрайните затопля-ния през зимата семействата да могат да се облитат. Затова много спомага южното изложение на кошерите в закътани припечни места, както и разриването на снега пред тях и засипването на мястото със слама. Разбира се, най-добре е семействата да не се зазимяват върху недоброкачествен, ма-нов мед, та да става нужда да се спасяват от диария и го-лям подмор.

Има райони у нас, където ако не ежегодно, то през ня-колко години пчелите масово събират манов мед (например в пчелините, разположени из Лудогорието или покрай рекич-ки с върбалак и другаде) . Там запасяването на пчелните семейства с манов мед не е рядко явление. Пчеларите трябва да следят за това в по-топли и безберитбени дни през ля-тото и есента и когато има опасност от отлъчване на мана, да пренасят кошерите си в по-високи места с по-късна бе-ритба; освен това те трябва да засаждат и засяват около пчелините по-късно цъфтящи медоносни растения, към които пчелите да се насочват, вместо да налитат на недоброкаче-ствената за запаси мана.

Ако все пак въпреки грижите на пчеларя семействата са събрали манов мед, той не бива да се оставя у тях като зимен запас. След приключване на събирането му този мед трябва да бъде иззет от гнездата на семействата, като за-пасите им се попълнят с чист цветен мед, запазен от лятото (в запечатани пити); семействата може да се подхранят с центрофугиран мед или със захарен сироп. Понеже това подменяване на запасите е твърде трудоемно и свързано с възможност за предизвикване на опасни кражби, много по-лесно е семействата само да се подхранят с по 3—4 кг гъст захарен сироп. От него пчелите ще си запечатат по един ве-нец от килийки по-долу от този на мановия мед. Венецът от захарния сироп е достатъчен за изхранването на пчелите през зимните месеци, през които те не могат да излизат на очистително облитане. Напролет, когато пчелите стигнат до мановия мед, той вече не е така опасен за тях.

Че семействата събират манов мед, може да се: уста-нови, като се проследи летенето им и посещаването на не-цъфтяща растителност, по чиито клонки или листа могат да се видят мановите капки или самите въшки и други парази-ти. Усиленото летене и приносът* по време, когато наоколо няма масов цъфтеж, също така говори за събиране на ма-нов мед. Недоброкачественият мед може да бъде разпознат,

407'

както и през лятото след внезапна загуба на голям брой летящи пчели-събирачки, поради спиране приноса на пре-сен нектар и вода. При липса на достатъчно вода прашецът не може да бъде смилан от организма на кърмачките и се з адържа и натрупва в средното черво.

Признаците на болестта са доста характерни: умират предимно млади пчели, чиито коремчета са силно подути. Преди смъртта си пчелите са неспокойни, излизат от прел-ката, правят опити за хвъркване, което не им се удава, треп-кат с крилца и държат подутите си коремчета вирнати на-горе със задния край. Ако на такава пчела се откъсне гла-вата и след това с ноктите на двата пръста се захване по-следното коремно членче (заедно с жилото) и се изтегли, ще се извади цялата храносмилателна тръбица. Ще се види, че средният (пък и задният) й дял е препълнен и е с изпъ-нати и заличени гънки. Като се разкъса, от него се изважда гъста, сбита, понякога почти суха жълтеникава маса, подоб-на на глина. Тя се съсътои само от прашец, който не е мо-ж а л да бъде смлян. Пред кошерите, а така също и по дъ-ното на кошерите броят на умрелите млади пчели се увели-чава, особено след като времето се застуди. С подобряване на времето и със започване на усилен цъфтеж и принос на вода и пресен нектар болестта може от само себе си да се прекрати.

Майската болест най-често е краткотрайно заболяване и рядко се стига до необходимост от лекуване. На болните семейства добре е да се даде един-два пъти рядък захарен сироп (1:2 дори 1:3) с добавка на малко сол или поташ (1—2 г на литър сироп). Освен това, ако в гнездата им има или им са придадени пити с плесенясал прашец, те трябва непременно да се извадят. При липса на доброкачествен прашец по-добре е напролет семействата да се подхранят със суха хлебна (или бирена) мая, отколкото да им се да-ват пити с плесенясал стар прашец. Маята може да се дава и в сиропа (50—100 г на литър) , която се примесва към не-го, след ката се свари и е още топъл.

408'

ДРУГИ НЕЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПО ПЧЕЛИТЕ

Уродства

Освен по споменатите физични и химични причини от-делните пчели, а твърде често и майките може да страдат и от други незаразни болести, които се дължат на неблаго-приятни условия за живот на майката или на цялото семей-ство, на ненормалности в развитието на личинките или ка-кавидите или най-сетне ~ на грешки в развъждането на пчелите. Характерно за тези страдания е, че най-често те се появяват при единични индивиди, без да засягат по-голям брой от състава на семейството. Поради това те не са в съ-стояние да се отразят особено неблагоприятно върху живота и работата на пчелното семейство, освен ако не се касае до заболяване на майката, от чиято дейност, както бе споме-нато, зависи благополучието на целия колектив. Макар ня-кой от уродствата по пчелите и търтеите да представляват значителен интерес за науката, за пчеларската практика те не са от голямо значение, а са само нежелателни. Затова тук ще бъдат само споменати някои от тях, като по-подроб-но ще бъдат разгледани незаразните болести на майката.

Хермафродитни, или двуполови пчели се появяват в се-мейства, в които по всяка вероятност е имало простудяване на яйцата още в яйчниците на майката или след снасянето им. Вследствие на изстудяването не е станало пълно оплодя-ване на яйцата. Ако все пак от такива яйца се излюпят ли-чинки, те по-късно се развиват в пчели, които носят белези-те и на търтеи (от неоплодената част) и на работничка (от оплодената част на яйцеклетката) . Такива уродливи пчели са негодни, за да изпълняват работата, която извършват пчелите-работнички и скоро биват изхвърлени от семейство-то, без това да се отрази особено неблагоприятно върху не-говата работа.

Албиносите (белооки пчели, майка и търтеи), както и търтеите с червени очи, с едно око (циклопи) или съвсем

409'

без очи са по-често явление в пчелните семейства. Причини-те за появяването им не са напълно изяснени. Освен по на-следство изглежда, че някои от тези уродства се появяват н под влияние на неблагоприятни условия по време на раз-витието на какавидите, например не се отлага пигмент и очите остават бели. Белооките пчели (албцноси) не могат да работят, дори не могат сами и да се хранят и скоро за-гиват, а албиносна майка или търтеи не могат да излитат на брачен полет. Смята се, че тясното родствено развъжда-не (без „опресняване на кръвта") може да доведе до поя-вата на тези уродства в семейството. Затова се препоръчва майките на такива семейства да се заменят с други, изве-дени в по-далечни (неродствени) пчелини.

Безкрили пчели, както и пчели с недоразвити крачка или крилца са по-често наблюдавани в семействата, в които е било допуснато простудяване на възрастното пило (по време, когато са се формирали какавидите), а така също и в случаи, когато питите с пило са били стръсвани силно или нападани от молцови гъсеници. Блъскането на младите ка-кавиди о стените на килийките, простудяването им, а също така и достигането на молцовите гъсеници до тях може да причинят увреждане на нежните още крачка или крилца на какавидата. Избягването па прегледи в студено време, па-зенето на питите с пило от силно тръскане и от молци, както и предпазването на семействата от внезапни загуби на летя-щите пчели (отравяния) ги предпазва и от появата на тези уродства. Поради недостатъчно изхранване на личинките, от които трябва да се развиват майки (слаби семейства, студено гнездо и т. н.), а по всяка вероятност и поради за-губване на майката, без да е имало яйца и съвсем млади личинки, може да се изведе майка, която носи белезите и на работничка. Такава майка при напълно развита полова система има восъчни огледалца или кошиички на задния чифт крачка, а понякога и двата белега. Такива уродливи майки не бива да се оставят в семействата.

Болести на майката

Предвид на това, че в пчелното семейство майката е само една и при това най-важният негов член, нейните бо-лести и недостатъци може да предизвикат сериозни смуще-ния или дори загиването на целия колектив.

410'

Майката може да боледува от всички заразни и не-заразни болести, от които боледуват възрастните пчели. Съ-що така и личинката, предназначена за майка, може да бо-ледува от болестите на пилото. Но във връзка с по-специ-алното устройство на нейната полова система, както и във връзка с прекомерно напрегнатата й работа, майката може да боледува и от някои съвсем специални заболявания. Най-важните от тях са различните дефекти и запушвания на вла-галището и яйцепроводите, заболявания на семенното ме-хурче, умиране на складираните у него сперми и т. н., както и заразната болест на половия апарат —• меланоза,-

Семенното мехурче на майката бива повреждано най-често по механични причини — невнимателно улавяне на майката за коремчето, притискане между рамките при не-внимателна работа и др. Смята се, че при подобни механич-ни повреждания се нарушава нервната регулация па отпус-кане сперми и затова такива майки започват да снасят само неоплодени (търтееви) яйца. При простудяване на корем-чето на майката спермите в семенното мехурче се свиват на кълбца, поради което не всички яйца биват оплодявани (според Фиг - до 50% остават неоплодени). Понякога про-студените майки (при слаби семейства, свършване на зим-ните запаси, оставяне на майката навън през студени нощи и т. н.) започват да снасят само търтееви яйца.

Запушване на влагалището може да стане от съвъ-купителния орган на търтея, когато бъде забавено изваж-дането му (с помощта на пчелите); вследствие на това той може да бъде по-здраво залепен от бързо засъхващата слуз и сперма за стените на влагалището. Отворът на влагалище-то може да бъде запушен, а яйцеполагалото (жилото) — да бъде зацапано от изпражнения, когато храносмилателна-та система на майката не е в ред (атония на задното черво, при която изпражненията не се изхвърлят енергично навън, а остават да се стичат) .

След нормално оплодяване у някои майки може да се запушат яйцепроводите. Такива майки имат коремче като на нормална майка, но не снасят яйца. Яйцепроводите им са силно разширени от насъбраните над мястото па запушва-нето яйца.

При всички тези случаи се налага да се сменя де-фектната майка.

Меланозата е инфекционна болест, от която страда предимно майката, но от нея може да боледуват и възраст-

411'

ните пчели. Тя се предизвиква от една плесенна гъбичка, която засяга яйчниците, като им придава кафявочерен цвят. Последица от това заболяване е преустановяването на яйце-снасянето. Болестта се наблюдава след внезапните и резки пролетни захладявания, както и след изобилно пренасяне на манов мед-, чрез който се смята, че става и пренасянето па гъбичката в кошера. Заболелите от меланоза майки имат подуто коремче, не снасят яйца и затова трябва да се заме-нят с нови.

412'

Б. Н Е З А Р А З Н И БОЛЕСТИ ПО ПЧЕЛНОТО П И Л О

Незаразните болести по пилото се дължат на грешки или дефекти в развитието на яйцата, личинките и какавиди-те или възникват поради простудяване, прегряване и заду-шаване в гнездото или поради изхранване с мед и прашец, съдържащи отровно действуващи вещества.

Дефектите в развитието на яйцата, личинките и какл видите са резултат преди всичко на грешки в отглеждането и развъждането на пчелите. Тясното родствено развъждане, както и неблагоприятните условия на живот и хранене на майката и на цялото семейство довеждат до получаването на дефекти при пилото и пчелите.

Нераззиващите се или „глухи" и „сухи" яйца са сне-сени от редовна майка и поради недостатъчен брой кърмач-ки не получават необходимото количество млечице; затова от тях не може да се излюпи личинка. В някои случаи (Г5%) , зародишът умира и по-рано, преди да е дошло вре-мето за излюпване, поради понижена устойчивост във връз-ка с продължително тясно родствено развъждане. По-често >гмират зародишите в търтеевите яйца. Пчелите изхвърлят неразвивашите се яйца и майката отново засеменява очи-стените от тях килийки. Вследствие на това се получава „пъстрота" на пилото (разновъзрзстно пило), което състоя-ние напомня заразните заболявания на пилото (гнилец).

Развитието може да се преустанови и по-късно — след излюпването на личинките, пак поради родствено развъж-дане. И в тези случаи се наблюдава „пъстрота" на пилото. Труповете на умрелите личинки обикновено са сиви и лесно се изчистват от килийките. Това спиране на развитието на личинките може да настъпи в най-различни стадии от тях-ната възраст, дори и след запечатването им, по време на превръщането им в какавида. Може да се наблюдава дори и напълно оформена пчела, която се оказва нежизнеспособ-на и загива непосредствено преди излюпването си.

413'

За справяне със „сухите" и „глухи" яйца се прибягва до подсилване на семейстсата с пило или с млади неле-тящи пчели, а за различните грешки в развитието на личин-ките и възрастните пчели, търтеи и майки — до сменяване па майката с майка от други пчелини (за избягване на тясно родствено развъждане) .

Простудяване на пилото

Пчелното пило може да загине при липса на достатъч-но храна и необходимата за развитието му топлина. Пони-жаването на температурата на гнездото става причина за загиване на част от пилото. Простудяване на пилото се на-блюдава най-често в планинските местности през пролетта и началото на лятото, особено при възвратните захладява-пия, и то след значително разширение на гнездото и засеме-няване на големи площи с пило. При застудяванията, особе-но през нощта, пчелите се прибират в кълбо по-плътно, като изоставят крайните пити или долните им части. Пилото мо-же да се простуди и да загине, когато пчеларят отваря и държи продължително време открито гнездото или изваде-ните от него пити с пило при хладно време. Пилото се про-студява също и при загиване на голям брой възрастни пче-ли — масово отравяне с. инсектициди, невръщане на голям брой летящи пчели поради загиването им в полето във връз-ка с внезапно влошаване на времето или пък поради някоя заразна болест, която протича в тежка форма (позематоза, акароза и др.) . За бързото измиране на пилото е причина не само простудяването, но и недохранването му.

Загиналите личинки губят белия си цвят и седефения си блясък. Първоначално те придобиват жълтеникав цвят, а по-късно младите личинки стават нечисто черни, а по-старите - нечисто сиви. Някои от личинките изсъхват бързо и се сбръчват, а други се превръщат в кашеста маса. Кака-видите по-рядко загиват, след което изсъхват и пожълтяват. Загиналото поради простудяване пило няма специфична ми-ризма. Само понякога може да мирише на кисело.

Разпознаване на простуденото пило отначало е трудно, особено ако то е запечатано — капачетата не показват как-вито и да било изменения. Едва по-късно, когато труповете на загиналите личинки и какавиди започнат да се разлагат и да изсъхват и пчелите почнат да ги отпечатват, може да се установят промените при тях. Умрелите запечатани личин-

414'

ки и какавиди придобиват сивкаво-оловен до тъмен цвят. Вътрешността им става воднисто-кашеста и мажеща се, без да се изтегля на нишки и без да издава особена миризма. По-късно те постепенно почерняват. Най-важен признак за простуденото пило се смята откриването на площите с по-разено пило по долните или страничните части на питите и най-вече - по крайните пити. Освен това всички личинки в тези площи, без изключение, са загинали, докато и при най-тежките форми на заболяванията от гнилец наред със загиналите се откриват и здрави личинки и какавиди. В за-гиналото пило няма микроорганизми или ако се намерят та-кива, - техният брой е малък. Тези микроорганизми са обикновени гнилостни микроби. Дори и в една и съща пита те са най-разнообразни.

За предпазване на семействата от простудяване на пи-лото пчеларят не трябва да разширява прекомерно гнездото, особено през пролетта и първата половина на лятото. Раз-ширяването на гнездото трябва да върви постепенно с оглед на силата на семейството и подобряването на времето. Ос-вен това за предотвратяване на простудяването на пилото е важно гнездото да се отваря само при хубаво и топло време и никога да не се д ъ р ж а т продължително време навън изва-дените пити с пило.

При случайно загиване на пилото от простудяване вед-нага се вземат мерки за отстраняване на причините и за за-топляне на гнездото. За целта гнездото се стеснява. В коше-ра се оставят само толкова пити, колкото могат да се покри-ват от пчелите, а за затопляне на гнездото зад преградната дъска празното пространство се попълва с отоплителни ма-териали. По правило отгоре възглавницата остава винаги над покривката или покривните дъсчици. Освен това необхо-димо е и семействата да се подхранват. Когато простудява-нето се дължи на загиване на голям брой пчели поради от-равяне, трябва не само да се отстранят питите с поразеното пило, но и да се заменят тези пити, съдържащи донесен от пчелите отровен нектар (мед), и семействата да се подхра-нят със захарен сироп.

Задушаване на пилото

Освен поради простудяване пилото може да загине и поради прегряване и задушаване. Задушаване на пилото се случва при претопляне по време на пренасяне при прекомер-

415'

но стесняване или пълно затваряне на прелката, без да са осигурени необходимата вентилация, достатъчно вода за пиене на пчелите, както и мерки за охлаждане на гнездото.

Площите с измряло пило са еднообразни и без пропу-ски. Намират се предимно по средата на питите и най-вече върху средните пити. Труповете на личинките придобиват от. жълтобелезникав до сивкавооловен цвят и ако не бъдат изхвърлени своевременно от пчелите, вследствие на гниенето в тях започват да потъмняват, като се получава мазна, ма-жеща се гнилостна маса, която не се изтегля на нишки.

В повечето случаи пчелите сами отстраняват простуде-ното, отровеното и задушеното пило, като изхвърлят навън умрелите личинки. Само при отравяне на пилото, което обик-новено се придружава и от отравяне на възрастните пчели, може да загинат и пчелите. Когато има по-обширни площи със задушено пило, необходимо е своевременно да се иззем-ват тези пити, да се стесни гнездото и семейството да се подхрани.

416'

if. ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ

Несравнимо по-важни за пчеларството са заразните бо-лести по пчелите и пилото, които се причиняват от живи съ-щества — микроби или паразити. Щетите, които някои от за-разните болести причиняват на пчелините, далеч надхвърлят тези от незаразните заболявания.

Заразните болести биват инфекционни и инвазионни. Инфекционните болести се причиняват от невидими с просто око. микроби от растителен произход — бактерии, плесени и вируси. Причинители на инвазионните болести са еднокле-тъчни или многоклетъчни живи същества от животински произход.

Бактериите са едноклетъчни микроби видими само под микроскоп с увеличение от 500 до 1000 пъти. Различа-ват се главно две групи бактерии: болестотворни (патоген-ни), които предизвикват различни заразни болести по жи-вотните, човека, а дори и по растенията, и неболестотворни, или сапрофитни. Броят на видовете от втората група е не-сравнимо по-голям от този на патогенните. Редица видове от неболестотворните бактерии не само че не са вредни, но допри-насят грамадна полза на човека. Такива са например млеч-нокиселите бактерии, под чието действие се подквасва пряс-ното мляко в кисело, или които играят важна роля при си-лажирането на зелените фуражи. Бактериите имат различна форма: на клъбца, пръчици, запетаи или спирали. 1£е се раз-множават чрез делене на две половинки, на всеки 15—20 ми-нути. Някои видове пръчковидни бактерии образуват в своя-та клетка трайни форми, наречени спори. Спорообразува-нето започва, когато за микроба настъпят неблагоприятни условия за живот — изчерпване на хранителните вещества, изсушаване на средата, в която се намира, и др. (например в изсъхващите трупове на личинките, в които са се размно-жавали, в изпражненията или по питите и т. н.). След като спорите попаднат отново в благоприятни условия, те покъл-

27 Рък. по пчеларство 4 1 7

ват и получените от тях пръчици започват пак бързо да се размножават

Необразуващите спори бактерии, както и спорообразу-ващите, преди да са се превърнали в спори, може да бъдат убити лесно чрез загряване при температура 60—70° и чрез обикновените дезинфекционни средства. Те загиват и при по-продължителен (няколкомесечен) престой без храна и влага. В противовес на това, спорите престояват в инфек-тираните материали (умрелите личинки, по питите, меда, во-съка и др.) с десетилетия. Те са упорити и на загряване (могат да бъдат убити само при температура над 100°) и на силни дезинфекционни средства при продължително въздей-ствие от няколко часа до няколко дни.

Към спорообразуващите (болестотворните) бактерии спадат възбудителят на американския гнилец и някои от възбудителите на доброкачествените гнилци. Към необра-зуващите спори бактерии спадат възбудителят на киселия гнилец, възбудителят на паратифа и възбудителят на септи-цемията но възрастните пчели.

Вирусите са микроби, много по-малки от бактериите те може да се видят само при увеличение над 20,000 пъти. От тях боЛестотворен за пилото е възбудителят на мехуре-стия гнилец, а за възрастните пчели и възбудителят на ' паралича.

Плесените са значително по-едри микроби. Пред-ставляват нишковидни организми, някои от които са видими и с просто око. Те образуват познатите мъхнати обложения по различните влажни предмети и хранителни материали. И плесените биват болестотворни и неболестотворни, като ви-довете от втората грутпа са несравнимо по-многобройни. Ня-кои от тях, както е известно, се използуват като производи-тели на ценни лекарства (пеницилин, фумигалин и др.) . От плесените болестотворни за пчелното пило са причинителите на каменното и на варовитото пило. Първият (така нарече-ният аспергилус флавус) е опасен и за пчелите, пък и за човека.

Възбудителите на инвазионните болести са еднокле-тъчни или многоклетъчни живи същества. Многоклетъчните са по-сложно устроени и някои от тях може да се видят под лупа и дори с просто око. Към едноклетъчните се отнасят причинителят на нозематозата и на амебозата, а към много-клетъчните — и по-високо устроените — на акарозата, ме-леозата, браулозата и др.

418'

Заразяването на пчелите и личинките с болестотворнн микроби става главно през устата ~ чрез храната, в която се намират. Само някои от причинителите на инвазионни бо-лести може да проникнат през трахеята на пчелите или да се загнездят направо в тялото, като проникват през по-ме-ките части на хитинената покривка (личинките на зейтин-лийката или на някои мухи). След като проникнат в орга-низма, микробите и паразитите намират необходимата хра-на и условия за живот и развитие. Като разрушават или отра-вят със своите продукти тъканите на пчелите иЛи личинките, те им прлчиняват заболявания или смърт.

Отделянето и разсейването на болестотворните микро-би (или на техните спори) във външната среда започват още преди смъртта на заболелите пчели. Това става чрез изпраж-ненията, както е при нозематозата, паратифа, амебозата и др., или чрез трахеите — както е при акарозата. Източник на заразяване са и труповете на умрели от заразни болести пчели и личинки, както и всички материали, предмети и обекти, които са били в досег с тях.

За разпространяването на заразата в кошера (от една пчела на друга или от една личинка на друга) и вън от ко-шера (от семейство на семейство) най-голямо значение имат самите пчели. Внасянето на болестотворните микроби най-често става от пчелите-крадци с донесения от ограбените болни или умрели от заразна болест пчелни семейства мед, а след това и при налитането на пчели и търтеи в чужди се-мейства. Освен това и някои от неприятелите и вредителите на пчелите (например гъсениците на восъчния молец) мо-гат също да разпространяват възбудителите на някои от пчелните болести. В модерното пчеларство поради сложната техника на работа с пчелите и самият пчелар има голям дял в разпространяването на заразните болести по пчелите. Ето защо, налага се съвременният пчелар да знае много за болестите по пчелите и пилото, за да може да предпазва, а не да съдействува за тяхното проявяване и разпростра-няване.

а ) Заразни болести по възрастните пчели

Възрастните пчели страдат от по-голям брой и по-раз-нообразни болести, отколкото пилото. Докато при пилото най-голямо значение имат инфекционните болести (различ-

419'

ните видове гнилци), при възрастните пчели обратно — бо-лестите, предизвикани от микроскопични паразити (ноземи, амеби или дори от видими с просто око паразити, акари, личинки на бръмбари и др.) , имат по-голямо значение, откол-кото тези, чиито възбудители са бактерии или вируси (пара-тиф, септицемия, паралич) .

Д о неотдавна се смяташе, пък някои от пчеларите и сега смятат, че нашето пчеларство понася щети едва ли не само вследствие на заразните болести по пилото и че зараз-ните болести по възрастните пчели у нас нямат значение за развитието и доходността на пчелните семейства. За това неправилно схващане говори и фактът, че у нас е уредена застраховка на пчелите само против гнилецовите заболява-ния, но не и срещу заболяванията по възрастните пчели.

Извършените през последните години изследвания у нас обаче показват, че известни заразни (пък и незаразни) болести по възрастните пчели не само че имат голямо значе-ние за нашето пчеларство, но някои от тях (напр. ноземато-зата) може да вземат много по-голям брой жертви сред пчелните семейства, отколкото най-широко разпростране-ните болести по пилото, особено през някои .години (през зимата на 1953—1954 год. в Русенско, Ломско, Оряховско и др.) . Не са редки случаите, когато в някои пчелини само от нозематоза загиват 50—80, дори 100% от пчелните семей-ства, и то само през един зимно-пролетен сезон.

Заразните болести по възрастните пчели добиват най-тежка форма и поразяват най-голям брой пчелни семейства предимно през зимата и пролетта. Това се дължи на обстоя-телството, че за проявяването на повечето от тях освен на-личността на възбудителите на дадени болести в семейството са необходими и редица спомагащи условия, които им да-ват възможност да се размножават в отделните пчели и се-мейства и бързо да ги поразяват. Само някои паразитни за-болявания по пчелите, като мелеозата, браулозата и др., чиито възбудители, както ще видим по-нататък, могат да се размножават само през лятото, са типични летни болести по пчелите.

Кое спомага за проявяването на заразните болести по възрастните пчели именно през зимата и пролетта? На пър-во място, това са неблагоприятните условия на живот и изхранване на пчелите през това време. Тогава пчелите са принудени да консумират стари недоброкачествени, а често и недостатъчни хранителни запаси. Храносмилателната им

420'

система, особено задният й дял, е претоварена с несмлени остатъци на храната, които пчелите нямат възможност да изхвърлят навън. В тях се насъбират и започват да се раз-множават много и най-различни гнилостни микроби, които, макар и да не са болестотворнн, образуват от разлаганата храна вещества, повреждащи организма на пчелите; но по-падат и болестотворнн микроби, които, след като са задър-жани и насъбрани в по-голямо количество, преминават сте-ната на червата и започват да проявяват болестотворното си действие. Освен това през зимата и пролетта гнездото е влажно, студено, а пчелите живеят много по-дълго (до 7—8 месеца), отколкото през лятото.

Всичко това спомага не само за проявяването на за-разните болести, ако техните възбудители са били внесени в кошера преди започване на зазимуването, но и бързото им предаване от една пчела на друга. Има обаче и такива за-разни болести по пчелите, като паратифа например, чиито възбудители може да се намират нормално в гнездото или дори в храносмилателната тръба почти на всички пчели, без да предизвикат заболяване, ако няма съответни спомагащи условия. През зимата обаче, когато тези условия са налице, тези микроби се намножават дотолкова, че започват да проя-вяват болестотворно действие и пчелите, които и без това са към края на живота си, заболяват.

Нбзематоза

Старото название на нозематозата по пчелите е „за-разна диария". То обаче не е съвсем правилно, защото бо-лестта невинаги се проявява като диария (например напро-лет след очистителното облитане на пчелите от болните се-мейства), а, от друга страна, има и други заразни болести, които също може да се придружават с диария. По-рано в някои страни е наричана „пролетна охтика", а у нас — „ма-лария по пчелите" (П. Дренски) .

Нозематозата е може би най-широко разпространената заразна болест по пчелите. Няма по-северни страни, където да не се среща. Тя е сериозен проблем за пчеларството, за-щото причинява грамадни загуби, било като напълно унищо-жава семействата, било като ги отслабва дотолкова, че ги прави непродуктивни за лятото.

И у нас тази болест е проблем за пчелините от Северна България (край Дунав, из Лудогорието и другаде) , къдет®,

421'

макар и неподозирана от голяма част от пчеларите, нанася големи щети, особено през някои зимно-пролетни сезони, ка-къвто беше споменатият случай през 1953—1954 год.

Нозематозата се причинява от микроскопичен паразит (нозема апис). Той попада в кошера било с крадените ме-дови остатъци от заразени или умрели семейства, било чрез замърсената с трупове или изпражнения от нозематозни пче-ли вода, било чрез придаване на пити, рамки, кошери и др. от заразени или умрели семейства.

Вън от организма на пчелата този паразит съществува само под формата на спора, която под микроскопа се вижда като овално белезникаво зрънце, наподобяващо по формата

Ноземни спори

си мравчено яйце, от което обаче е хиляди пъти по-малко. Тези ноземни спори са значително по-малко устойчиви на загряване и на действието на дезинфекционните средства отколкото спорите напр. на възбудителя на американския гнилец. Всичко това има голямо значение за борбата с но-зематозата, при която, както ще видим по-нататък, е въз-можно да се провежда сигурна дезинфекция и на кошерите, и на меда, та дори и на самите зацапани пити.

В труповете на умрелите пчели, както и в диаричните петна, оставени по питите, рамките, стените на кошера, по-

422'

кривните дъсчици и кеневири, инструментите и др.. нозем-ните спори може да останат жизнеспособни само до 2 го-дини. В меда жизнеспособността им е още по-малка до 7—8 месеца.

Спорите, попаднали в семейството заедно с храната, водата или със замърсените пити, рамки, покривни дъсчици, кошери, инструменти и др., биват поглъщани от пчелите при храненето или при приготвянето па храната за пилото, или при чистене на питите. Повечето от погълнатите спори се за-държат в средното черво, където при по-висока температура (когато в семейството вече има заложено пило и температу-рата е повишена до 30—35° С) от всяка спора излиза малък и безформен зародиш (истинският паразит — ноземата) . Тези паразити се загнездват в стената на червото, където се хранят и се размножават; по-късно намножилите се пара-зити се превръщат отново в спори, които изпадат пак в сред-ното черво, а оттам заедно с несмлените вещества от хра-ната и с остатъците от разрушените чревни клетки попадат в задното черво и навън с изпражненията.

Повреденото от паразитите средно черво не може да изпълнява своята работа не може да се' отделят доста-тъчно количество храносмилателни сокове, а също така и? може да се всмуква и смляната храна, която трябва да хра-ни организма на пчелата. Затова болните пчели изпитват глад, въпреки че консумират все повече и повече храна. Ко-личеството на изпражненията в задното черво бързо се уве-личава и ако пчелите нямат възможност да излитат за про чистване, започва диария.

Макар и заразяването на пчелните семейства да става през пролетта и лятото, развитието на нозематозата като бо-лест на семейството е видимо за пчеларя едва в края на следващата зима и пролетта, Зимуващите пчели, както се спомена по-рано, са в много по-неблагоприятно положение на хранене и живот, което спомага за проявяване на нозе-матозата. Особено Силен тласък в развитието си и тежка форма на протичане болестта добива, ако семействата са зазимени върху манов мед; който и сам е в състояние да предизвика диария у пчелите. Освен това според по-нови изследвания мановият мед съдействува за разкъсване на така наречената „перитрофична мембрана" в средното черво, която предпазва от повреждане самата стена на червото. В такъв случай ноземните паразити по-лесно достигат клетките на чревната стена, където се загнездват и се размножават .

•123

Признаците на нозематозата започват с все по-засил-ващо се безпокойство на пчелите от заразените семейства Докато от началото на зимуването те са били в плътно къл-бо, в което температурата е била no-ниска, погълнатите от отделните пчели ноземни спори не са покълвали и пчелите са били като здрави. По-късно обаче, към края на януари когато в семейството започне да се залага първото пролетно пило, температурата в кълбото се повишава; това дава въз-можност на спорите да покълват и зародишите им да започ-нат разрушителната си работа в чревната стена. Тогава за-разените пчели започват все по-усилено да консумират от запасите си, вследствие на което задното им черво бързо се запълва с несмлени храни, ноземни спори и разрушени чрев-ни клетки. Пчелите стават неспокойни и семейството издава непрекъснат шум. Отделни болни пчели започват да напускат кълбото, разпълзяват се и при невъзможността да излязат за прочистване зацапват с диарични петна питите със запа-сите, кеневирите, стените на кошера, а така също и самите пчели. Останалите още здрави пчели, като вземат от замър-сените запаси или като почистват зацапаните килийки за за-лагане на пило, се заразяват . Наскоро и у тях започва раз-витието на болестта. По такъв начин броят на заразените пчели в семейството бързо се увеличава в края на зимата и в началото на пролетта. Затова и безпокойството на семей-ството се засилва. При почукване то издава неспокоен про-точен шум, който не заглъхва. Ако облитането закъснее (по-ради все още лошо и студено време), болните пчели, чиито брой е вече много голям, зацапват в голяма степен гнездото с кафяви диарични петна. Това зацапване е още по-голямо, когато семействата са били зазимени върху манов мед. Пче-лите разпускат кълбото, разпълзяват се из гнездото и обил-но го зацапват. Голяма част от тях умират по дъното или покрай прелката, която може да бъде дори напълно запу-шена с техните трупове. При по-продължителна студена про-лет такива семейства загиват напълно. При възможност за по-ранно облитане през зимата или ранна пролет нозематоз-ните семейства може да не загинат изцяло. Техният подмор обаче е голям, те отслабват извънредно много. При първите пролетни облитания останалите в тях живи пчели се обли-тат поединично, недружно, като зацапват прилетната дъска и предната стена на кошера с диаричните си изпражнения. Излитащите пчели обикновено са немощни, с подути корем-чета, не могат да хвърчат, а се разпълзяват пред кошера.

424'

Ако се притисне коремчето на такава пчела, от него изпръс-ква като от спринцовка рядка, сивобелезникава течност. Средното черво е издуто, с изпънати гънки и придобива млечнобелезникав цвят поради намиращите се в неговата стена грамаден брой ноземнн спори. Капчица от чревното съдържание, гледана под микро-скоп, показва милиони белезника-ви прозрачни спори като оризови зърна , разпръснати по пода. Зато-ва, за да се разпознава сигурно болестта, трябва да се изпратят 20 30 пресни трупа з а бактериоло-гично изследване.

Дори и след като се оправи и затопли времето, пчелите от неза-гиналите нозематозни семейства продължават да умират от болест-та. Те с мъка успяват да отгледат нови поколения млади пчели, го-ляма част от които още през пър-вите дни след извеждането си се з аразяват при почистването на килийките и при консумирането на замърсените с изпражне-ния, съдържащи ноземни спори хранителни запаси. Техният живот обаче е по-дълъг, защото в тях болестта протича по-доброкачествено, пък и те вече могат да излизат, за да изхвърлят изпражненията си навън. Част от такива оцелели семейства, останали с голям процент заразени пчели, може обаче да загинат и по-късно — дори през май—юни.

Друга част от тях, чиито пчели са били по-слабо зара-зени, може да оцелеят, обаче те се развиват бавно, като едва към края на май—юни успяват да отгледат повече пило и да се засилят. Заразените пчели през лятото не показват приз-наците на болестта — те имат само по-къс живот от здра-вите и работят по-слабо. Такива семейства изпускат берит-бата, не дават доход и често остават незапасени за следва-щата зима. Заразеността на пчелите им през лятото посте-пенно, намалява, като до есента може дори съвсем да изчез-не. В гнездото им обаче заразата се запазва и през следва-щата зима болестта отново се проявява, като до края на следващата пролет семейството може напълно да загине. Ако следващият зимно-пролетен сезон е пб-благоприятен, та-

]. Средно черво на пчела, болна от нозематоза, 2. Съ-

щото у здрава нчела

425'

кива семейства може пак да доживеят, обаче и тогава раз-витието им не е добро и доходите от тях са съмнителни.

Разпространяването на заразата от болните семейства :на здравите става най-често по време на първите пролетни облитания. Пчелите на болните семейства често блужДаят и навлизат в чужди семейства, с което пренасят заразата . Освен това през пролетта гнездото на умрелите или отслабналите от болестта семейства често става обект на кражби, при което заедно с меда пчелите-крадци отнасят в своето семей-ство и заразата — неземните спори. Пренасянето на спорите става обаче и от самия пчелар — при изравняване на запа-сите напролет, при подхранването на здравите семейства £ мед от измрелите, при заселване на нови семейства в неде-зинфекцирани кошери (в които преди това е имало болни или измрели семейства) и върху недезинфекцирани пити и рамки, с инструментите и др. Заразата може да бъде прене-сена и от водопойките, ако в тях се давят пчели, чиито тру-пове се разлагат и замърсяват водата.

От всичко това е ясно и какви трябва да бъдат мер-ките за борба с нозематозата на първо място, предпазва-нето на семействата от внасяне на заразата в пчелина или в отделното семейство, после премахването на спомагащите за проявяването й условия на хранене и отглеждане на пчелите през зимата и пролетта и трето грижливата дезинфекция на всичко, което е било в досег с болните семейства (ако бо-лестта се е била появила вече) в пчелина.

Д а се предпазят пчелите от нозематоза ще рече да се спазват всички изтъкнати отначало изисквания, на които трябва да отговаря добрият и хигиеничен пчелин. В пчелина трябва да се държат само силни и здрави семейства, като в никакъв случай те не трябва да зимуват върху манов мед. Необходимо е добре да се помни, че предпазването на пче-лите от мановата токсикоза и незаразната диария е всъщ-ност и предпазване от нозематоза. Мановият мед трябва на-време да бъде заменяван с чист цветен мед или запасите за зимата трябва да бъдат попълвани със захарен сироп, а ко-шерите преди зазимяването да бъдат стегнати и добре за-топлени; семействата да не се безпокоят и да не се подхран-ват с мед от неизвестен произход; при работата с тях през пролетта и лятото да се спазват всички хигиенни изисквания против внасянето на зараза в тях. Особено това е опасно през пролетта, когато в съседство или в някои от тях се е появила нозематоза. Не бива в никакъв случай на иззиму-

426'

валите семейства да се придават пити от умрели ш ш за слабнали семейства, преди да сме сигурни, че те не са били болни от нозематоза или or друга заразна болест. След ра-бота със съмнителните или болните семейства пчеларят трябва да си измива и да си дезинфекцира ръцете и инстру-ментите; кошерите на ликвидираните семейства да б ъ д а т де-зинфекцирани по най-сигурен начин и едва тогава да се използуват за ново заселване.

Тъй като откриването на нозематозните семейства става през пролетта, то и тогава трябва да се провеждат до най-голяма подробност всички оздравителни мероприятия. Не трябва да се з а б р а в я обаче, че с тях се цели не толкова да се спасят болните (особено ако броят им е още малък) , , отколкото да се предпазят от з а р а з я в а н е останалите семей-ства. Пчелар, който з абравя това и с четири очи гледа на всяка цена да „спаси" първите 1—2 заболели и отслабнали от нозематоза семейства, особено ако не спазва всички мер-ки против разнасяне на з а р а з а т а сред здравите, скъпо за-плаща , макар и по-късно: на следващата година броят на болните семейства в пчелина м у ще се увеличи, а не е изключено през някоя по-продължителна зима и всичките му семейства да загинат .

Ето защо още рано напролет, когато се установи, че в пчелина има болни от нозематоза семейства (за което пчела-рят трябва обезателно да изпрати проби от подмора на всич-ки съмнителни за з аболяване и с по-голям подмор семей-ства, както и от измрелите) , те трябва незабавно да бъдат отделени от здравите най-малко на; 3 5 км. С това се пре-махва опасността от кражби и налитане, чрез които, както видяхме, най-често се разпространява з а р а з а т а . Ако болните семейства са много отслабнали и особено ако техният брой пе е още голям, най-добре е те да бъдат ликвидирани неза-бавно, което трябва да стане обаче на страна от здравите . Отделят се и кошерите на напълно загиналите от болестта семейства. Уреждането на така наречения „изолационен" пчелин за болните от нозематоза семейства е особено нало-тително (пък и напълно възможно) за кооперативните и по-големите частни пчелини. В този изолационен пчелин трябва да се провеждат по-нататък всички опити за спасяване или ликвидиране на болните семейства, а не това да се върши в пчелина при здравите , с което би се дала голяма възмож-ност за разпространяване на з а р а з а т а . Всички трупове на измрелите семейства и от подмора на оцелелите, стърготини

и други отпадъци, получени по-нататък при дезинфекцията, веднага трябва да се изгарят, а не да се оставят да бъдат посещавани от пчелите.

С не много отслабналите (нозематозни) семейства мо-же да се прави опит да бъдат спасени, като се прехвърлят в чисти (нови или дезинфекцирани стари) кошери, върху не-презимували в гнездата пити със или без медови запаси. В новите гнезда се прехвърлят пчелите и само тези от техните пити, върху които има заложено пило, но след като рамките им се избършат с парцал, накиснат в 4%-ов формалин. От такива пити трябва да се изрежат и всички участъци с диа-рични зацапвания, в които, както вече се изтъкна, се съдър-жат много ноземни спори. Гнездото се докомплектува с пити от запасните, стеснява се и се затопля. Прехвърлените се-мейства се подхранват според нуждите им. Даването на ле-карства заедно със сиропа (пеницилин, грамицидин, фумига-лин, „ноземак", и др.) , макар и в някои случаи да се оказва благоприятно за по-нататъшното развитие на болните се-мейства, не е в състояние да премахне напълно заразата . Затова не бива да се разчита само на тях. Прехвърлените в чистите гнезда пити с пило трябва да се изземат след осво-бождаването им от него или да се заменят с нови или чисти. Затова те постепенно трябва да се изместват в края, а не да остават в средата на гнездото и пчелите при чистенето им да продължават да се заразяват .

Всички останали пити от прехвърлените болни семей-ства, както и .от тези, които са загинали през зимата и про-летта, след освобождаването им от меда трябва или да се претопят, или да се дезинфекцират. Ако техният брой е ма-лък , най-добре е да не се прави опит за дезинфекциране, а веднага да се стопят. При претопяването се убиват нозем-ните спори. Ако в пчелина е имало повече болни от нозема-тоза семейства и изведнъж излязат голям брой годни за по-нататъшна работа пити, редно е те да бъдат дезинфекци-рани и използувани по-нататък. Питите се затоплят, медо-вите им участъци се разпечатват и се напръскват с топла вода, след което медът се изпръсква на центрофугата. Ста-рите, проядени, тъмни, с повече търтееви килийки и негодни за по-нататъшна работа пити се претопяват, а годните се на-пръскват (с лозарска, флайтоксна или друга подходяща пръскачка) с 4%-ов формалин, но така, че последният да про-никне във всички килийки. След това питите се нареждат в дезинфекциран кошер или в специален сандък за съхраня-

428'

ване на пити, затварят се добре н се оставят за 24 часа в топло помещение.

Дезинфекцирането на питите може да стане и чрез фор-малинови пари, направо, в добре затворения кошер или сан-дък. През прелката на кошера или през специален отвор на сандъка отдолу се вкарва единият край на каучукова тръба, другият край на която води до лейката на чайник или до устието на специално тесногърлено бидонче. В съда се нали-ват неразреден формалин и вода в съотношение съответно 1 : 5 (с оглед 50 мл формалин за 1 куб. метър опушвано простран-ство). Съдът се загрява и получените пари се отвеждат в сандъка с питите. По термометър, поставен отгоре между тях, се следи температурата вътре да не надмине 50 -55°, за да не се стопят питите. След половинчасово вкарване на формалиновите пари прелката (отворът на сандъка) се затваря и кошерът се отнася в топло помещение. Както фор-малиновият разтвор, така и неговите пари убиват в продъл-жение на половин час ноземните спори.

Дезинфекцираните по единия или по другия начин пити се промиват с течаща студена вода, изпръскват се на цен-трофугата, подсушават се на проветриво сенчесто място и са годни и безопасни за даване на семействата.

Кошерите, след като се почистят над амбалажен лист хартия, се дезинфекцират чрез обгаряне с бензинова лампа или чрез измиване с горещ содов (3—5% сода за пране) раз-твор, тъй както и при американския и другите видове гни-лец. Така се дезинфекцират и всички празни рамки, пре-градни и покривни дъски и други дървени части; кеневирите се изваряват, а пушалката, след като се изстърже полепна-лият по нея клей, се изтрива неколкократно с формалин; по-вдигачът и другите металически инструменти се обгарят на пламък, а центрофугата се измива два-три пъти с горещ со-дов разтвор, след което се промива обилно с вода и се про-сушава на слънце (както млекарските гюмове).

Центрофугираният мед може да се дава за подхран-ване на семействата, но само след като се разреди наполо-вина с вода и половин час се вари. За човека нестилизи-раният мед от нозематозните семейства не е опасен и може да се даде за консумиране, ако пчеларят е сигурен, че при това и най-малко количество от него няма да бъде достъпно за пчелите.

Необходимо е още веднъж да се напомни, че всичката работа по прехвърлянето на оцелелите и все още годни за

429'

спасяване семейства трябва да се върши далеч от пчелина, а работата около дезинфекцирането на техните кошери, пи-ти и останалия пчеларски инвентар - на закрито място, къ-дето пчелите нямат достъп. В противен случай вместо огра-ничаване, пчеларят може само да съдейетвува за разпро-страняването на нозематозата , и то не само всред остана-лите свои семейства, но и в околните чужди пчелини.

Амебна болест ( а м е б о з а )

Амебозата по възрастните пчели е най-често спътник, а донякъде и усложнение на нозематозата . И тя се проявя-ва през пролетта. Причинява се от един друг микроскопи-чен паразит , който по много белези прилича на ноземата, но вън от организма съществува във форма на така нарече-ната циста - малко по-едро и закръглено микроскопично телце, видимо само с помощта на микроскоп. Устойчивостта на амебните цисти спрямо дезинфекционните средства и то-плината е приблизително такава , каквато е и на ноземните спори.

Пчелите се з а р а з я в а т с амебните цисти по същия на-чин и по същото време, както и с ноземните спори. И от по-падналите в средното черво амебни цисти излизат безфор-мени паразити, които обаче не нападат неговите клетки, как-то ноземните зародиши, а проникват в малпигиевите тръби-ци, коиту, както е известно, с л у ж а т на пчелите за бъбрек и се отварят в чревната празнина на границата между сред-ното и задното черво. Там паразитите — амебни зародиши — се р а з м н о ж а в а т и р а з р у ш а в а т клетките, които трябва да от-делят отровните вещества от организма на пчелата. След разрушителната им работа , с която повреждат организма, от намножилите се паразити се образуват отново амебни цисти. Последните заедно с разрушените клетки от тръби-ците постепенно се изсипват в червото и се смесват с не-смлените вещества от средното черво. Оттам заедно с из-пражненията напускат болната пчела.

Признаците на болестта в самостоятелна (чиста) фор-ма не са добре изучени, тъй като, както бе споменато, тк най-често се явява заедно с нозематозата .

Разпространяването на амебозата всред пчелите на се-мейството става по съшия начин, както и на нозематозата : болните пчели, които са в невъзможност да се облитат в края на зимата , з ацапват питите със запасите, пък и своите

430'

съседки. Последните поглъщат амебните цисти от диарич-ните петна и по такъв начин броят на заразените пчели бър-зо се увеличава.

Предаването- па болестта от семейство на семейство през пролетта също става, както при нозематозата.

Тъй като и за внасянето на заразата и за проявява нето и развитието па амебозата спомагат същите негиеиич-ни условия на държане , хранене и гледане на пчелите, както и при нозематозата, всички споменати мерки за предпазване и борба с нея са едновременно и мерки за борба и с. амебо-зата . Специални лечебни средства при тази болест още не са известни.

Паратиф

Друга заразна болест по възрастните пчели, при която зимнопролетната диария и зацапването на пчелното гнездо (подобно и при нозематозата и амебозата) са често я в л е т ние, е паратифът. Болестта се предизвиква обаче не от едно-клетъчни паразити, а от бактерии; с други думи, съгласно показаното по-горе разделяне на заразните болести пара-тифът е инфекционна (а не инвазиониа) болест.

Паратифните бактерии, които предизвикват това забо-ляване, са широко разпространени микроби: намират се в помийни и клозетни ями, в застояли води, в дворовете за животните и т. н., откъдето попадат и у пчелите. Твърде че-сто през лятото те са нормални^обитатели в храносмилател-ната тръба на иначе напълно здравите пчели. За да станат болестотворни тези бактерии, т. е. за да се прояви заболя-ването у пчелното семейство, необходимо е пчелите му да се намират при неблагоприятни условия на живот и хранене. Такива условия за пчелните семейства може да се :ъздчдат през зимата и през пролетта. Влажното и студено гнездо, мановият мед и изобщо безпокойството на пчелите по най-различпи причини през зимата ускоряват запълването на чревния канал с несмлени остатъци. В тях паратифните мик-роби могат вече® безпрепятствено да се намножат, и то до такава степен, че отровните им продукти, както и самите бактерии преминават през стените на червото. Проникналите в кръвта . паратифни бактерии продължават да се рамножа-ват там и да отравят организма.

Признаците на заболяването отначало почти по нищо не се различават от Признаците на зимната манова токсико-

4Л\

за или на незаразната зимна диария, пък и на нозематозата . Семействата са неспокойни - при почукване издават про-дължителен , незатихващ шум. Пчелите им въпреки студе-ното време разстройват кълбото, р а з п ъ л з я в а т се из кошера и з а ц а п в а т питите, покривните дъсчици, стените и дъното с диарични петна. Подморът бързо се увеличава , защото за -болелите от паратиф пчели бързо отслабват и живеят по-късо време.

При възможност за облитане те излизат поединично из прелката; немощни са и с парализирани крилца, пълзят и зацапват прелката и предната стена на кошера. Коремче-тата им са подути, както при нозематозата , обаче средното им черво не е така издуто и променено на цвят; в него р я д к о може да се намери белезникава , кисело-миришеща течност, каквато има редовно при нозематозата .

Все пак за сигурно разпознаване на болестта е не-обходимо да се изпратят трупове или още живи болни пчели за бактериологично изследване. Само чрез него може да се д о к а ж а т паратифните бактерии не само в червата, но и в кръвта на болните пчели.

Както при нозематозата и амебозата , разпространява-нето на паратифа от семейство на семейство става в най-голяма степен през пролетта ~ по време на първите облита-ния (чрез кражбите и и з л и т а н и я т а ) , както и при изравнява-не на запасите, използуването на замърсени и недезинфек-цирани пити, кошери, инструменти и др. Новозаразените се-мейства обаче тогава не проявяват никакви признаци на за-боляване. Отслабналите от паратифа , но незагинали напълно семейства се съвземат малко по-бързо, отколкото заболели-те от нозематоза .

Като лечебно средство при паратифно заболяване на-иоследък се препоръчва новарсенолът (по 0 2 г разтворен в малко вода и добавен към 05—0 75 л сироп) . След 1—2 такива подхранвания болестта се прекратява , особено ако заедно с това се подсуши, затопли и хигиенизира гнездото на семейството. Пчелите от такива семейс}ва, след като се премахнат неблагоприятните условия на живот и хранене, може да носят в храносмилателната си тръба паратифни бактерии, без да боледуват. И з м и р а т само тези от тях. при които бактериите са проникнали в кръвта . Силно зацапаното с диарични петна гнездо обаче п р о д ъ л ж а в а да представлява опасност за поддържането на з а р а з а т а и за проявяването на болестта през следващата зима.

432'

Поради това налага се кошерите на измрелите и болни семейства да се дезинфекцират, питите да се претопят (мо-ж е и да се дезинфекцират, както при нозематозата) , медът да с£ превари. Тъй като паратифните бактерии не са устойчиви на действието на обикновените дезинфекционни разтвори, както и на загряването (не образуват спори), до-бре проведената дезинфекция напролет предпазва пчелина от ново избухване през следващата зима.

Редовното осигуряване на пчелите с чиста вода (за да не посещават застояли води, ями, отходни места и др.. около и из дворовете за животните), както и осигуряването на до-бри хигиенни условия на семействата за зимуване ги пред-пазват от паратифно заболяване.

Септицемия

Пчелните семейства, които се държат във влажни, за-сенчени и нехигиенични кошери, разположени в ниски за-блатени места, често боледуват и от друго отравяне на кръв-та - септицемия.

И възбудителят на тази болест, наречен бакт. аписеп-тккум, е широко разпространен в природата, както и пара-тифните бактерии. Той е много дребен микроб, не образува спори и затова е слабо устойчив на загряване и на действие-то на топлината.

Пчелите донасят микробите в кошера заедно със за-мърсената вода, а вероятно и с крачката си, ако са кацали по влажни места с гниещи материали, където тези бактерии могат да се размножават . Не във всяко време обаче и не във всеки кошер внесените септицемийни бактерии могат да предизвикат заболяване у пчелите. За възниква-нето на болестта освен микробите необходими са и условия, които да спомагат за това. Както и при другите заразни за-болявания, предизвиквани от условно болестотворнн възбу-дители, тези условия, от една страна, подпомагат размножа-ването на бактериите, а от друга, - подтискат защитната способност на организма на пчелите. За възникването на септицемията твърде много спомага влагата в гнездата. Затова тази болест може да се появи през сезон, когато има голяма влага, и в кошери, които натичат (с дефекти по ка-пака, по дъното и стените), или се държат във влажни ме-ста и без подложки под тях, а низко или направо на земята. Боледуват и семейства, в чиито гнезда през есента и зимата

28 Рък. по пчеларство 433

има големи площи незапечатан мед, например след късно есенно подхранване, когато пчелите нямат възможност да сгъстят и да запечатат дадения им в по-голямо количество сироп.

Интересно е да се знае, че докато всички досега раз-гледани възбудители на заразни болести по пчелите и пилото проникват в организма през устата, заедно с храната или водата, в която са се намирали, бакт. аписептикум прониква в тялото на пчелите през трахеите им. Всички опити, праве-ни досега с цел да се предизвика опитно септицемията, като

пчелите се подхранват със си-роп, примесен с бактериите, колкото и много да са те, не са успели. Достатъчно е било обаче пчелите да се напръс-кат с бактериите и да се оста-вят във влажно гнездо, за да заболеят от септицемия.

Както и при опитното за-разяване, така и при естестве-ното заболяване пчелите по-казват твърде характерни признаци: отначало те са не-спокойни, но след ден-два дви-женията им стават бавни. Пчелите изглеждат като за-стинали. Някои от тях при опит за придвижване падат настрани или по гръб и не след дълго умират. Още по-характерни са промените в труповете. Ако на току-що умрялата пчела се откъсне главата и леко се стисне по

гърдичките, от направения отвор се показва белезникава капчица. Това е кръвта, в която са се намножили толкова много бактерии, че от безцветна (прозрачна), тя е станала млечнобелезникава. Мускулатурата на по-старите трупове също се променя — загубва нормалния си оранжев цвят и става сивкавочерна. Хитиненият щит се разпада на отдел-ни части, тъй като меките ципици, които са свързвали отдел-ните му членчета, бързо се разкъсват от намножилите се в цялото тяло бактерии. Поради всичко това на дъното на ко-

- Tg/Ь'.

f пШщ

Трупове на умрели пчели от септицемия

434'

tuepa на болното семейство се откриват големи количества разчленени (а не цели) и потъмнели трупове, или по-пра-вилно части от трупове (като че ли мишки са ги гризали).

Не са известни никакви средства за лекуване на забо-лелите от септицемия семейства. Като се имат предвид оба-че условията, които спомагат за възникването на септице-мията, ясно е, че най-резултатно и в същото време най-лесно е семействата да се предпазват от това заболяване, като не се допуска държането им във влажни гнезда и пчелини и върху незапечатан мед. Хигиенизирането на кошерите пред-пазва семействата не само от септицемия, но и от редица други заразни и незаразни болести.

Паралич

Едно заразно заболяване по възрастните пчели, чиято причина доскоро не беше напълно ясна, е параличът. Дей-ствително парализирането на пчелите е често явление при някои други заразни и дори при някои незаразни болести. Но напоследък бе установено, че и един вирус, невидим дори и под обикновения микроскоп, може да предизвика заразна парализа по пчелите. Това заболяване се среща предимно в по-топлите страни. И у нас болестта се установява, макар и по-рядко.

Признаците на заразния паралич в началото на забо-ляването не са характерни; заразените пчели изглеждат като нормални, но здравите пчели ги изхвърлят през прелката навън, без при това те да се защищават много. По-късно болните пчели се отдръпват по горните летви на рамките и ;и в ъглите на кошера, където се застояват почти непод вижно, или сами напускат кошера и умират навън. След като се отвсри кошерът, те могат да се видят, че трепкат с крилца и крачка. Рядко коремчетата им са подути, но почти винаги труповете им са потъмнели — без космици. Някои смятат, че космиците им се загубват при опитите на здра-вите пчели да ги изхвърлят навън.

Не е известно откъде пчелите донасят възбудителя на иаралича. Вероятно той съществува само в пчелните семей-ства, но не и навън от тях.

Болестта се предава сравнително трудно от болните на здравите семейства. Не са рядки случаите, когато сед-мици наред съседните на заразения кошер семейства оста-ват напълно здрави въпреки едновременното им обслужване

435'

от един н същи човек с едни и същи инструменти. Известни са и случаи, когато дори и след пренасяне на пити с пило и пчели от болно семейство в сборен изкуствен рой болестта не е била пренесена.

Кои са спомагащите за проявяването на паралича фак-тори, още не е известно. Затова и мерките за борба с тази болест не са разработени. Някои са наблюдавали, че дори само след една смяна на майката заболялото семейство по-степенно се оправя и болестта се прекратява. Други смятат обаче, че болестта може да обхване и поколението на но-вата майка.

Добър резултат за прекратяване на паралича се полу-чава, когато болното семейство се постави на мястото на силно здраво семейство. Пчелите ог последното бързо из-хвърлят навън всички заболели пчели и болестта изчезва напълно.

Акароза

Акарозата, или както някои неправилно я наричат „кърлежова болест", е опасно заразно заболяване по пче-лите. Тя се среща предимно в по-северните и влажни райо-ни. У нас досега не е установена, но като се има предвид, че у някои наши съседни страни болестта се среща, нищо не гарантира, че един ден може да се пренесе и у нас, осо-бено в крайграничните райони.

Причинителят на акарозата

436'

Нейният причинител, за разлика от възбудителите на нозематозата и амебозата, които, както бе казано вече, са едноклетъчни паразити, е несравнено по-сложно устроено и видимо под обикновена лупа акарче: нарича се акарпис уоди. По големината (ОТ— 0'2 мм) и устройството на тялото си този опасен за пчелите па-разит прилича твърде много на причинителя на крастата по животните.

Целият живот на акар-четата преминава в трахеите на пчелите. Вън от тялото на пчелата паразитът може да преживее само 4—5 дни, и ако не попадне в друга пчела, — умира. Преминаването на па-разитите от болните на здра-вите пчели става при допир. Други начини за заразяване няма. Затова нито медът, ни-то питите на болните семей-ства играят някаква роля в пренасяне на болестта, ако са престояли вън от гнездото или без пчели повече от 5 дни. Преминаването на паразитите от болните пчели на здравите Изпълнени с акари трахеи на пчела се улеснява много, когато пче- болна от акарсза лите са в кълбо — зиме.

В трахеите на нападнатите пчели женските паразити снасят яйца, от които се излюпват малките паразити. Със своите остри хоботчета те нараняват отвътре трахеите и смучат от показалата се от раничките кръв на пчелата. По-ради това, както и поради запушването на самите трахеи от яйцата, изпражненията и от самите паразити, дишането на пчелите се затруднява, те стават немощни.

Затова и най-характерният признак на акарозата е не-способността на болните пчели да летят. Тоза е особено ясно изразено напролет — при първите облитания на пчелите, както и през лятото, след по-продължително задържане на пчелите в гнездото поради влошаване на времето. Болните пчели излизат от прелката, разпълзяват се по предната сте-на на кошера и по земята, правят опити да хвръкнат, по

437'

това не им се удава. Крилцата на голяма част от тях са раз-кривени, неправилно поставени — под ъгъл едно спрямо дру-го или дори напречно на гърдичките. През пролетта, при първите облитания, коремчетата на болните пчели обикнове-но са подути, вероятно поради по-бързото запълване на зад-ното им черво във връзка с безпокойството от паразитите и ио-усиленото консумиране на храна.

Сигурното установяване на акарозата може да стане само при лабораторно изследване на пчелите от съмнител-ните за заболяване семейства. Старите, изсъхнали вече тру-пове на отдавна умрели пчели обаче не са подходящи за изследване. Трябва да се изпратят още живи, показващи признаци на заболяване пчели (20—30 броя) в надупчена кутийка и с малко храна, за да пристигнат в лабораторията още живи.

Разпространяването на болестта от болните на околни-те здрави семейства става предимно чрез блуждаенето и на-литането на заразените пчели в здравите семейства — осо-бено при първите пролетни облйтания. По-късно, през ля-тото, паразитите се разнасят и чрез търтеите (които също боледуват), чрез майките (ако произхождат от болно семей-ство) или от заразен пчелин, чрез роевете, при присъединя-ването па слаби семейства и при подсилване с пчели от болни семейства. Пренасянето на болестта от една държава в друга става чрез майките. Това трябва да се има винаги предвид при изписване на майки от чужбина и да се иска документ, от който да се вижда, че те не произхождат от пчелин, където е установена акароза.

При кражби от болните семейства болестта може да се предаде на крадеца само ако част от пчелите на нападна-тия кошер се присъединят към крадците.

Заразените семейства загиват или през същия сезон, или в най-добрия случай — напролет. Самоизлекуване не е възможно, но възможно е продължително и скрито боледу-ване, при което заразеното семейство не показва почти ни-какви признаци. Такива скрито боледуващи семейства обаче са много опасни, както заради поддържането, така и за по-нататъшното разпространяване на болестта, която предадена на други семейства, може да избухне в явна и тежка форма. През някои години, както и в някои крайморски и крайреч-ни райони, акарозата добива особено опустошителен харак-тер. От нея само за една пролет може да загинат с хиляди

438'

пчелни семейства, каквито са били случаите през 1918 20 год. в Англия, Франция и другаде.

Акарозата е единствената заразна болест по пчелите, при която лекуването може да даде добри резултати. Напо следък в чужбина, където болестта е много сериозен про-блем за пчеларството, бяха изпитани различни химични средства против акарите и бяха разработени начини за ле-куване на заразените семейства. С най-добър лечебен ефект са се оказали леко изпарявавщте се препарати — нитробен-зол (течността на Фроу), метилсалицилат, етилсалицилат или смес от някои от тях. Изпаренията на тези течности са силно отровни за акарчетата — при вдишването им от пче лите те убиват намиращите се в трахеите им паразити, до-като за пчелите и за пилото в такива дози те не се отровни. Тези течности се накапват на парче плат, тампонче памук или се наливат в съд с фитил, които се оставят за изпаря-ване в кошерите на болните семейства. Изпаренията на нитробензола убиват едновременно и възрастните паразити, и техните яйца и личинки. Затова и лечението с този пре-парат трае не по-дълго от 10 дни (съдът с 2 ~3 л течност се поставя над рамките и се прикрепва в наклонено поло-жение) .

Тъй като парите на метилсалицилата не убиват яйцата на паразитите, лечението с него трябва да продължи най-малко 3 седмици, през което време се излюпват всички яйца. Освен това при по-топло време тази течност бързо се изпа-рява и може да порази и част от пчелното пило. Миризмата на препарата пък привлича пчелите от други семейства и може да се предизвикат кражби, ако прелката на лекува-ното семейство не бъде стеснена.

Добър лечебен ефект се получава със смес от 2 части нитробензол, 2 части лек бензин и 1 част течно растително масло (оливия). От тази смес се напояват 5—6 мл върху памучен фитил, който се вкарва през прелката и се оставя до задната стена на кошера. След 2—3 дни накапването се повтаря. Парите на нитробензола са отровни и за човека, а сместа им с бензиновите пари е силно избухлива и трябва да се държи далеч от огън.

Някои препоръчват като добро средство против акаро-зата смес от нитробензол, бензин и метилсалицилат в съот-ношение 5:1:2 и в обща доза 4 - 6 мл, дадено през прелката на 3 4 пъти по 1—2 мл.

439'

В Швейцария с успех използуват хлорбензилат (пре-парат Фолбекс — F o l b e x ), За един кошер се употребя-ва 1 гр. от това средство. Същото се продава във вид на хартийки наквасени с него. Хартийката се запалва в коше-ра, като при това прелката се държи х/2 ч затворена. Пре-паратът се прилага вечер — 8 пъти - на всеки седми ден. Най-добри резултати с този препарат се получават от април до август. Това средство не е вредно нито за пчелите, нито за пилото.

След провеждане на лечението пчелите от третираните семейства трябва да се проверяват за изчезване на парази-тите (изследват се 20—30 уловени пчели, чиито гърдички се срязват по специален начин и се проверяват трахеите от първия гръден чифт).

За нашите пчелари по-важно е да знаят и строго да спазват предпазните мерки против внасянето и избухването на акарозата . На първо място наложителна е зорка бдител-ност при изписването па майки и роеве от чужбина. Както се спомена, доставяните майки трябва винаги да се придру-жават с удостоверение, че не произхождат от пчелин, в кой-то е имало акароза. Въпреки това внесените майки и роеве трябва за известно време да бъдат карантирани и наблюда-вани дали не ще покажат признаци на болестта и едва след това да бъдат приобщавани към останалите семейства в пчелина. На второ място, нашите пчелари от крайграничните райони трябва да имат предвид, че държането и придвиж-ването на семействата близо до границата крие опасност от заразяване с акароза. Особено опасно е евентуалното улавя-не на роеве, прелетели от съседна държава . Това налага крайграничните пчелини да бъдат ежегодно, а при нужда и по-често изследвани (най-добре напролет) за акароза.

През пролетта при първите облитания, както и през лятото след продължително задържане на пчелите в гнезда-та при дъждовно и студено време, пчеларите трябва непре-менно да следят как се облитат пчелите им; при най-малко съмнение за нещо нередно (разпълзяване на пчелите пред прелките, разкривени крилца и др.) те трябва незабавно да събират такива пчели и да ги изпращат за изследване за-едно с кратко описание на това, което са наблюдавали.

На пчелин, в който се установи акароза, трябва неза-бавно да се наложи най-строга карантина: от него се забра-нява изнасянето под какъвто и да било предлог на майки, роеве и цели семейства до една година след пълното ликви-

440'

диране на болестта. Медът, празните кошери и останалият инвентар, престояли повече от пет дни извън заразените гнезда (без пчели), са безопасни.

Тъй като за проявяването и по-тежкото протичане на акарозата спомагат ниски, сенчести и блатисти места, те трябва да се избягват при устройване на пчелин.

Дезинфекцията при акарозата е излишна.

Д Р У Г И ПАРАЗИТИ И ПАРАЗИТНИ З А Б О Л Я В А Н И Я ПО ВЪЗРАСТНИТЕ П Ч Е Л И

Освен от микроскопични, едноклетъчни и многоклетъч-ни паразити пчелите често биват нападани и страдат от други по-едри паразити и насекоми или от техните личинки. Някои от тези паразити могат да причинят смъртта на голям брой пчели и да отслабят семействата, с което се нанасят значителни загуби на пчелина. Затова необходимо е, макар и накратко, да се запознаем и с тях и със заболяванията, които причиняват на пчелите.

По-важни паразити по възрастните пчели са личинките на зейтинлийката, личинките на някои муАи и пчелните въшки1 .

а) Мелеоза (заболяване, предизвиквано от личинките на зейтинлийката)

Личинките на зейтинлийката са продълговати, с начле-нено тяло шестокраки паразити. Появяват се в края па про-летта и през първата половина на лятото. Нападат пчелите, когато събират нектар и прашец, впиват се в меките части (между сегментните пространства на коремчето им) и сму-чат от кръвта. Тези паразити се излюпват от яйца, снесени от два вида бръмбари (обикновена и пъстра майка) , на-речени у нас зейтинлийки. Самите бръмбари са съвсем безо-бидни насекоми — хранят се само с растителни сокове и може да се видят през топлите часове на майските и юнски-те дни по цветовете и по тревата на припек в подпланински-

1 В науката за паразитите (паразитологията) е прието пара зитните заболявания да се наричат с латинското название на при чинителя. към което се притуря окончанието „оза", „Браула" (пчелна въшка) — „браулоза" (въшливост) и т. н.

441'

те и полските райони. Тялото на обикновената майка зей-тинлийка - е дълго 2—3"3 см, на цвят е черно, със синкав оттенък, а тялото на пъстрата — ярко пъстро, със зеленикав до гълъбовосинкав цвят и металически отблясък. При попип-ване бръмбарите подгъват и прибират крачката си под тя-лото и от коремчето отделят една неприятно миришеща теч-ност; попаднала по кожата на човека, тази течност може да предизвика изрив.

През пролетта бръмбарите снасят в почвата на припек яйца, от които под влиянието на топлината се излюпват ли-чинките им; последните полазват по тревата и цъфтящата растителност в очакване на своите гостоприемници диви и домашни пчели. Личинките на пъстрата майка имат дъл-жина на тялото до 3—3-8 мм, черни са на цвят и с триъгъл-на глава, а тези на обикновената са жълти и приблизително два пъти по-къси (до )"8 мм) . Тялото и на двата вида ли-чинки е съставено от 12 членчета, първите три от които но-сят от долната си страна по един странично излизащ чифт крачка.

Тези личинки са много пъргави: при кацване на пчела по цвета, където са заседнали, те бързо се вкопчват за тя-лото й и веднага впиват триъгълната си глава в меките му части. Постепенно те така енергично вбиват главата си на-вътре, че понякога навън може да останат само няколко

Личинка на зейтинлийката, гледана под лупа; предният и край забит в • междусегментното пространство на коремчето на пчелата ( 1 ) ; личинката — увеличена 25 пъти (2) и самата

зейтинлийка увеличена 2 пъти (3)

442 '

членчета от задния им край. Особено дълбоко проникват черните личинки (на пъстрата зейтинлийка).

Нападнатите от тези паразити пчели стават неспокой-ни, завръщат се в пчелина, кацат по прилетната дъска, вър-тят се, подскачат и правят опити с крачка да очистят тя-лото си от тях, но това не е лесно. Една пчела може да бъде нападната от няколко личинки едновременно (2—3, дори спо-ред някои наблюдения до 100).

Вредата, която паразитите нанасят на пчелите и се-мействата е голяма - нападнатите пчели не след дълго уми-рат от изтощение и загуба на кръв. Дори и пчелите, по които се намират само по една-две личинки, умират, изглежда, не само поради загуба на кръв, но и поради това, че през на-правените рапички попадат различни микроби. Безспорно, ако повече пчели са опаразитени, семейството загубва в един къс срок голям брой от летящите си пчели и отслабва, тъй както и при отравяне след пръскане на растителността с противонасекомни препарати. Понеже и протичането на бо-лестта е краткотрайно (от няколко дни до седмица, рядко -две) , тя може да бъде сметната за отравяне.

Сигурното й разпознаване освен по описаните призна-ци на безпокойство може да стане, като се преглеждат вни-мателно (с просто око или още по-добре — с лупа) болните и наскоро умрелите пчели: така може да бъдат открити па-разитите — забили се дълбоко между сегментните простран-ства на коремчетата на пчелите.

Заболелите от мелеоза семейства се лекуват, както и при въшливостта, чрез нафталин или чрез опушване с тю-тюнев дим. Някои пчелари и учени съобщават обаче, че нафталинът не е ефикасен при това заболяване. Но и ефек-тът от опушването с тютюнев дим не е много добър, защото, както се каза вече, паразитите проникват дълбоко в тялото на пчелите и мъчно се връщат обратно. Събирането и изга-рянето на попадналите по дъното на лекуваното семейство паразити е задължително, защото много от тях са само упо-ени и след проветряване на гнездото може отново да напад-нат пчелите.

З а предпазване от това заболяване добър резултат може да бъде постигнат само по пътя на масовото опраш-ване на околността с противонасекомни препарати, които убиват и бръмбарите, и техните личинки. Включването на летателните райони на пчелите в опрашваната зона при бор-бата с различните вредители на селското стопанство (раз-

/. / ч

бира се. след като са взети необходимите мерки против JT-оавяне на пчелите) е най-дсбрата предпазна мярка и про-тив нападението от тези паразити.

Ако се знае, че в дадена местност в миналото са се по-явявали масово тези паразити, за предпазване от нови за-губи редно е пчелните семейства да не се оставят там през месеците май и юни. След като личинките са се превърнали във възрастни бръмбари (ако е имало земни и други диви и единично живеещи пчели), пчелните семейства може вече безопасно да се върнат в тази местност.

б) Червясване (миази 1 ) на пчелите

През топлите летни дни (предимно юли) значителен брой летящи пчели загиват и от личинките на някои мухи — сенотаиния, гърбата муха и др. Някои от тези мухи по вид и размери приличат на обикновената домашна муха (напр.

мухата сенотаиния), а други са по-дреб-ни. Тези насекоми снасят яйцата си или раждат вече развитите си личинки вместо по месото и други гниещи мате-риали (както обикновените мухи), вър-ху различни други живи насекоми (оси, диви пчели, термити, мравки) , а ня-кои - и върху бозайници. (За да ста-не напълно ясно на читателите, ще при-помним, че друга една муха — щръкли-цата - снася своите яйца по говедата, по гърба на които на следващата годи-на от тях се появяват така наречените „вагърци") .

Личинките на споменатите мухи не след дълго пробиват по-меките части

на хитинения щит на „наплютите" пчели и навли-зат в гръдната или коремната им кухина. Там те се хранят от соковете, нарастват значително и разрушават околните тъкани. В една пчела могат да се развиват едно-временно няколко такива личинки. Докато последните са още малки, нападнатите пчели може още да работят, обаче

1 От „мия" — муха (на гръцки)

Ч |l f

V $ W m * * v. .у .<. н • •J. к\ \:, щ I

ч . 4 1

0 . А,

.Чуха сенотаиния

444'

по-късно те умират. Отслабването на семействата зависи от броя на „наплютите" от мухите пчели.

Признаците на червясването не са особено характер-ни - отделни семейства бавно отслабват, не дават продук-цията, която се е очаквала от тях. Пред прелките им може да 'се открият единични пълзящи и често пъти „разкривени" и с подути коремчета пчели и трупове; понякога може да се забележат помръдващи трупове (от продължаващите разви-тието си в тях личинки). Броят на такива пчели и трупове обикновено се увеличава след няколкодневно задържане в гнездото поради хладно или дъждовно време. Болестта в та-къв случай напомня акарозата. Ако се разкъсат такива тру-пове или болни пчели в тях може да се открият личинки на мухите, в различна възраст и големина, подобно на ..червеи-те" в „наплютото" от домашните мухи месо.

Лекуването на заболелите пчели и семейства е невъз-можно, тъй като паразитните личинки са проникнали дълбоко.

За предпазване на пчелните семейства от различните миази няма сигурни средства. В СССР, където мухата се-нотаиния (оттам и названието на самото заболяване — ее-нотаиноза) нанася значителни щети на някои пчелини, се препоръчва, макар и с частичен успех, следния начин за борба с. мухите: смес от Д Д Т и лепило от брашно се намаз-ва върху дъсчици, които след засъхваме се поставят по ка-паците на кошерите. Мухите, които обикновено кацат по ка-паците на кошерите, да причакват излитащите пчели, заги-ват от препарата.

в) Браулоза (въшливост)

Въшливостта на пчелите е твърде често явление в на-шите пчелини, особено при слабите и лошо гледани семей-ства, в нередовно почистваните кошери и гнезда. Мнозина наши пчелари не обръщат внимание на това заболяване и после се чудят защо доходността на семействата им е слаба.

Пчелните въшки (браула цека) са едни от най-добре познатите паразити по пчелите. На всекиго се е удавало да види по гърдичките на пчелите и още по-често — на майката дребни (1—3 мм), почти кръгли червеникавобронзови живо-тинки. Тези безкрили насекоми са твърде пъргави и трудно се свалят от гърдичките на пчелите и майката. Една пчела може да бъде нападната едновременно от две-три и повече

445'

паразита, а една майка - от още повече, - дори до няколко десетки. Наблюдавани са майки, които са носили от 80 до 150 въшки. По търтеите въшките рядко полазват.

Пчелните въшки, за разлика от въшките по животните и хората, не са кръвосмучещи насекоми. Те са само „сътра-пезници" на пчелите и майките - хранят се с част от хра-ната им. Когато огладнеят, те полазват от гърдичките на нападнатата пчела (където обикновено стоят) към основата на хоботчето и и започват с предния си чифт крачка да я дразнят. От дразненето пчелата е принудена да изпусне малка капчица храна, която въшките бързо изсмукват. Но и когато самата пчела (или майката) получава храна, па-разитите стремглаво се доближават до хоботчето и поемат част от храната н. След като се нахранят, въшките се от-теглят пак върху гърдичките.

Като се има предвид, че всяка въшка се храни през всеки 5—6 часа, може да се прецени на какво голямо без-покойство са подложени опаразитените пчели и майки и как-во количество храпа трябва ' да отделят за тези готованки. Това безпокойство безспорно снижава в значителна степен тяхната дейност ~ особено па майките. Те стават по-мъчно подвижни и яйцеснасянето им започва да намалява, дори може и съвсем да прекъсне. Също и работничките-кърмачки започват да отделят гю-малко млечице и по-лошо изхранват пилото и майката. Вследствие на всичко това овъшливялото пчелно семейство постепенно отслабва. А отслабналите пчел-ни семейства, както е известно, най-лесно заболяват от ре-дица други заразни и незаразни болести или стават обект на нападение. Те дават и слаба продукция въпреки иначе добрите условия и добрия сезон.

В пчелните семейства най-много въшки има, когато се отглежда пило: през есента и зимата броят им намалява, но те не освобождават напълно семействата.

Вътре в семейството въшките полазват от пчела на пчела и от пчелите - на майката; от семейство на семей-ство те се пренасят при роенето, придаването на пчели, при-съединяването и чрез блуждаенето. Освен това обаче тряб-ва добре да се запомни, че предаването на въшливостта мо-же да стане и чрез самите пити, дори и когато по тях няма пчели и пило, а само медови участъци. В такъв случай биват пренасяни не самите възрастни паразити (въшките), а тех-ните яйца и личинки, намиращи се по вътрешната повърх-

446'

ност на похлупачетата, с които са запечатани медовите ки-лийки.

Като се има предвид това, може да се посочат и най-ефикасните предпазни мерки против въшките — няколко-кратно, през 2—3 седмици, отпечатване с горещ нож или ви-лица на всички медови участъци по питите в гнездата на семействата. Това се прави през пролетта и лятото — до на-стъпване на главната беритба. Получените отпечатъци обаче не трябва да се оставят в гнездото, а след като се отцеди медът, трябва да се събират и веднага да се изгарят. По този начин не се дава възможност от яйцата и личинките на въшките, които са се намирали по вътрешната повърх-ност на капачетата, да се развият възрастни паразити. За същото допринася и редовното почистване на дъната от раз-ните отпадъци и боклук, както и подмяната на старите по-тъмнели пити, където също може да се развиват личинките на въшките.

Този начин на борба с въшиивостта е много по-ефи-касен и по-резултатен от всички други начини за лекуване на семействата чрез убиване на самите възрастни паразити, след като те са вече нападнали пчелите и майката.

Убиването на пчелните въшки (но не и на яйцата и личинките) може да стане чрез краткотрайно (5—8 минути) опушване на гнездото с тютюнев дим или чрез поставяне за през нощта по дъното 5—10 г нафталин или камфора. Наф-талинът или камфората се посипват върху лист хартия, кой-то след снемане на дъното се втиква по него. Това трябва да се извършва вечер, след прибирането на пчелите. Тъй като нафталинът е опасен и за самите пчели (ако се допрат до не-го), препоръчва се върху него да се разстели марля или да се покрие с мрежа, за да може падналите пчели да изпълзят в края, а не да газят из него. На сутринта листът с препа-рата трябва да се извади и да се изгори, защото падналите въшки са само упоени.

Опушването с тютюнев дим трябва да се извършва също вечер, след прибирането на пчелите, след като на дъ-ното се постави празен лист хартия. През прелката се вкар-ват няколко струи дим от пушалката, в която върху разпа-лени въглени са насипва тютюн - пакет или на листа. Пу-шекът не трябва да престоява в гнездото повече от 5—8 ми-нути, защото от него може да загинат пчели и пило. Затова гнездото след опушването и изваждането на листа (който също трябва веднага да се изгори!) е необходимо бързо и добре да се проветри.

447'

Някои пчелари правят опити за очистване на въшките от майката чрез опушване в шепа или в кибритена кутийка, или с четчица, потопена в мед. Това нито е ефикасна мярка против въшливостта па цялото семейство, нито е безвредно за самата майка и не бива да се прави, защото и да се от-странят въшките от кея, наскоро след като я пуснем в ко-шера, тя пак ще бъде нападната от други въшки, прехвър-лили се от пчелите.

Б. ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ ПО П И Л О Т О

Заразните болести по пилото възникват през втората половина на пролетта и през лятото. Най-опасни са болести-те по пилото, които се предизвикват от бактерии. Загнива-нето на умрелите личинки и какавиди се съпровожда със специфична миризма, която се дължи на особеностите на микробите, причинители па за боляванията по пилото.

Поразяването на пилото може да стане във всички стадии, през които преминават развиващите се личинки. Проникването обаче на възбудителите става посредством храната, и то само през стадия на личинката (от 3-ия до 9-ия ден след снасянето). Яйцето има плътна хитинова об-вивка и е неуязвимо от микробите, а какавидата вече не поема храна и е изолирана от външния свят чрез восъчното похлупаче.

Гнилецовата зараза попада в кошера най-често с ин-фектирания мед при кражбите или при подхранването на семейството с мед от болни семейства, или с мед, инфекти-ран по време или след добиването му. Внасянето й в гнез-дото може да стане и чрез придаването на чужди пити, как-то и чрез замърсените ръце и с инструментите на пчеларя.

Възрастните пчели не боледуват от гнилец. Въпреки това пчелите са най-важните разпространители на заразата в семейството: след възникване на заболяване от гнилец в семейството пчелите-чистачки се зацапват с остатъците от труповете на умрелите вече личинки (при опитите си да по-чистят питите); същите пчели като кърмачки по-късно ин-фектират меда, с който хранят здравите личинки. По такъв начин все повече и повече личинки заболяват.

Загиналите от заразни болести личинки и какавиди се различават лесно от здравите. Загиналите в още незапечатани килийки личинки изменят своя цвят, форма и местоположе-ние в килийките. Те започват съвсем очебийно да личат

448'

всред останалото едновъзрастно. пило, което продължава развитието си и личинките му продължават да растат и да се увеличават на големина. Умрелите личинки и какавиди след запечатването им също се различават добре от здра-вите. Похлупачетата им, за разлика от похлупачетата на здравите личинки и какавиди, са потъмнели и доста често хлътнали, продрани и с дупчици.

Поради това че труповете на умрелите личинки загни-ват, заразните заболявания по пилото се наричат „гнилец". Съответно на възбудителя, признаците и протичането, тези болести носят различни имена: злокачествен или американ-ски гнилец, доброкачествен или европейски гнилец, стрепто-коков или кисел гнилец, вирусен или мехурчест гнилец, сух гнилец или каменно и варовито пило. Тези болести предиз-викват бързо отслабване на заболелите семейства и рязко по-нижават тяхната продуктивност. Някои от тези заболявания са неизлечими и заболелите от тях семейства са обречени на загиване.

Злокачествен (американски) гнилец

Американският гнилец е упорита, опасна, опустошителна заразна болест по. пилото. Умрелите от нея личинки се пре-връщат в леплива, точеща се маса. Нарича се още гнилец па запечатаното пило поради това, че личинките умират от

Причинителят на американския гнилец

нея едва след запечатването им. Болните семейства посте-пенно отслабват и загиват във връзка с все по-малкото и не-достатъчно извеждане на млади пчели.

Възбудителят на болестта е тънка, малка пръчица (бацилус ларве) , която образува извънредно устойчиви на

29 Рък. но пчеларство 449

траене, топлина и химикали късоовални спори. Благодаре-ние на тази голяма устойчивост на спората злокачественият гнилец е широко разпространена болест. У нас тя се среща най-много в южните и югозападните райони.

Макар и попадането на спорите в храносмилателния канал да става още от първия ден след излюпването на ли-чинките, болестта не се проявява веднага; спорите покълват по-късно, след запечатването - при превръщането на личин-ките в какавиди. Проф. Томашец смята, че докато пчелите

Злокачествен гнилец. Килийки с променени похлупачета: в отворените килийки гнилцови личини

хранят личинките поради наличността на много млечице, което има кисела реакция, спорите на причинителите на зло-качествения гнилец не могат да покълват. Чак когато хра-ненето се преустанови във връзка с намаляването на кисе-линността в червото на личинката се създават условия за развитието на причинителя. Тогава намножилите се в черво-то бактерии преминават чревната стена и се разнасят из ця-лото тяло, като нарушават процеса на превръщането (ме-

450'

таморфозата) на личинките във възрастна пчела. Заразе-ните личинки умират. При поемане на по-малък брой спори болестта се развива по-късно и може да причини смърт едва след като се оформи какавидата, или изобщо да не се прояви. Поради изчерпване на хранителните вещества във връзка с бързото размножаване на причинителя на болестта, както и поради изсушаването на труповете, причинителят в скоро време се превръща в своята спорова форма.

От злокачествен гнилец по правило боледуват запеча-таните личинки. Ако се отвори похлупачето на килийката, ще се видят умрелите личинки. Такива личинки променят своя цвят и форма. Труповете па загиналите личинки загуб-ват първо седефения си блясък и придобиват светлокафяв цвят, а по-късно се разпадат напълно, потъмняват още по-вече и се превръщат в лепкава точеща се материя, която издава неприятна миризма на разтопен туткал. Една седми-ца след смъртта личинките вече имат жъдътеникав цвят, а след четири седмици — стават кафяви. Похлупачетата над труповете на умрели от злокачествен гнилец отначало ста-ват плоски, а по-късно повече или по-малко хлътват. Освен това част от тях биват продупчени или напълно разкъсани

от пчелите, които се стремят да изчистят гнилецовата маса. По-късно остатъците от умрелите личинки изсъхват, свиват се и не се точат. На края те се превръщат в тъмнокафяви до черни твърди сухи корички, които са здраво залепени за долната стена и дъното на килийките. Тогава похлупачетата хлътват повече. Откриването на такива килийки става лесно през есента, след ограничаването на площите с пило.

Злокачествен гнилец. Продрани и хлътнали капачета

451'

Когато възбудителят е внесен в гнездото и когато за-более първата личинка, болестта започва да се разпростра-нява всред останалите здрави личинки. Разпространяването на болестта в гнездото на заразеното семейство от началото на заболяването върви бавно; постепенно след разлагането на първите трупове и след опитите на пчелите да ги почи-стят болестта се засилва и обхваща все повече и повече ли-чинки. При опитите, които правят младите пчели да очистят лепливата гнилецова маса от килийките, зацапват чрез нея устните си органи с микроба-причинител и когато станат кърмачки, заразяват здравите личинки. Опасността се уве-личава след 3-ия ден, когато на личинката започнат да до-бавят към млечицето мед и прашец, които сами могат да носят възбудителя. По този начин болестта се разпростра-нява все повече и повече и броят на загиващите личинки става все по-голям - и обратно — броят на извежданите млади пчели става все по-малък.

У нас най-широко разпространение злокачественият гнилец придобива през летните горещи месеци (юли—ав-густ), когато гнездата се презатоплят. Отслабването на за-болелите семейства е последица от измиването на голяма част от пилото; при по-напреднала форма на болестта за-лагането на пило спира напълно. Поради неподменяването на старите износени пчели такива семейства загиват още през същия сезон преди' зимуването. По-слабо заразените, както и заразените през втората половина на лятото семей-ства могат да презимуват и през пролетта на следващата година болестта отново се проявява, но вече много по-рано и с по-бърз ход. Такива семейства неминуемо загиват до следващата есен.

Понеже от злокачествения гнилец по правило боледу-ва запечатаното пило, първоначално болестта протича неза-белязано. Ранното установяване на американския гнилец се затруднява от обстоятелството, че първите умрели ларви остават за по-дълго запечатани. Хлътването и продирането на почлупачетата са първите сигурни очебийно признаци. Но първоначално поради малкия брой килийки с поразени личинки откриването им изисква по-внимателно преглежда-не на всички пити с пило. Околните здрави личинки се из-веждат и освободените килийки отново се засеменяват. В резултат на това се получава прошарване на пилото. Това е указание за нередност и трябва да буди съмнение за забо-ляване. При прегледите на семействата през лятото, както

452'

и при редовната работа на пчеларя е тях необходимо е да ee обръща особено внимание на изостаналите запечатани килийки с плоски или леко вдадени навътре капачета. Таки-ва килийки трябва да се разпечатват веднага, за да се про-вери видът на съдържанието им. Ако се касае за американ-ски гнилец, от тях се изчовърква по-светло или по-тъмно-кафява точеща се маса. Подобно изоставяне или пр одира не на капачетата над отделни запечатани личинки може да се наблюдава и при мехурчестия гнилец, при някои ненормал-ности в развитието на личинките, както и при простудяване на запечатаното пило. В последния случай, както се изтъкна по-рано, поразените личинки се откриват само по перифе-рията и долните краища на питите; при мехурчестия гнилец труповете под такива съмнителни или променени похлупаче-та показват съвсем други изменения — личинките се пре-връщат в образувания, подобни на мехурчета, които не се залавят за килийките. Съдържанието на тези мехурчета е воднисто и не' се точи.

При по-напреднали форми на злокачествения гнилец болестта се разпознава твърде лесно поради нейните особе-но характерни клинични признаци. Също така болестта се установява лесно и в края на лятото и през есента, когато залагането на пилото се съкрати или се преустанови съвсем. В такива случаи в освободените от пилото пити може да се видят тук-там останалите запечатани или с продрани и хлътнали похлупачета килийки. Остатъците от умрелите ли-чинки тогава са изсъхнали напълно и плътно прилепнали за долната стена и дъното на килийката. За да могат да се видят тези остатъци, трябва питата да се държи така, че светлината да пада по оста на килийките. За окончателното и сигурно разпознаване на болестта е необходимо да се из-прати парче пита с променено пило за лабораторно изслед-ване в някоя от ветеринарно-бактериологичните станции или институти.

Източник на заразата са болните и умрели от злока-чествен гнилец личинки, а също така медът, прашецът, пи-тите и цялото гнездо заедно с кошера на засегнатото семей-ство. Разпространението на болестта от семейство на семей-ство и от един пчелин на друг става най-често чрез кражби-те. Особено опасен в това отношение е медът, който се на-мира в гнездовите пити на болните семейства. Този начин на разпространяване на болестта обяснява защо от амери-

453'

кански гнилец заболяват най-често силните семейства (крадци) .

Един от главните преносвачи на заразата на злокаче-ствения гнилец е самият пчелар. Преди изнамирането на модерния кошер, когато се е работило само с неразбории кошери, пчеларят не е имал достъп в такава степен до гнез-дото на семейството и не е могъл толкова лесно да пренася болестта от един кошер на друг. С увеличаване процента на разборните кошери расте и опасността от предаването на заразата чрез различните пчеларски манипулации, в слу-чай, че тя се е загнездила в някой от кошерите и в случай че не се вземат необходимите мерки против по-нататъшното разпространяване на болестта. <

Пренасянето на болестта може да стане от пчеларя, особено когато той е немарлив и когато не е достатъчно за-познат с признаците на заболяването и с мерките за пред-пазване на семействата и пчелина от болести. Болестта мо-же да бъде пренесена в здравите семейства и пчелини с не-чисти ръце, с повдигача и другия пчеларски инвентар, както и при прехвърляне на пити от едно семейство на друго и при подхранване с мед от неизвестен произход, при изку-ствено поене на заболели семейства, при настаняване на се-мейства в заразени кошери, без те преди това да са били подложени на основно механично почистване и обеззаразя-ване посредством опламеняване с бензинова лампа, при из-ползуване на центрофуга, която не е била обеззаразена, след като в нея са пръскани пити от заразени семей-ства и др.

Ето защо спазването на общите предпазни мерки про-тив разпространяването на болестите по пчелите и пилото, както и навременното преглеждане и ликвидиране на слаби-те семейства спомагат за предпазването на пчелина от вна-сянето на заразата и избухването на американския гнилец.

Голям брой опити в чужбина, а напоследък и у нас показват, че лекуването па заболелите от американски гни-лец семейства засега не дава сигурни резултати. В най-добрия случай лекуването, било със сулфонамидни препара-ти, било с антибиотици, допринася само за временно спи-ране на болестта; но това спиране крие възможността за поддържане на инфекцията в лекувания кошер и опасност от ново появяване на болестта и по-нататъшното й разпро-страняване в пчелина. И препоръчваното в някои страни прехвърляне на възрастните пчели (със или без предвари-

454'

телно гладуване, единично или двойно прехвърляне) също така не е издържано от гледна точка на науката за зараз-ните болести.

Като се има предвид всичко това, у нас съгласно спе-циалната инструкция борбата с американския гнилец се во-ди чрез унищожаване на заразените семейства. Пчелите на заболелите семейства се задушават със серен пушек. Вечер, след приключване на летенето, семейството се подпушва обилно с пушалка, в която е запалена сяра. Половин-един час след това, когато всички пчели са измрели, кошерът се пренася до предварително изкопан трап и се поставя върху разстлан голям лист хартия. В трапа се разпалва буен огън и в него последователно се слагат възглавницата, кеневи-рите, както и всички пити с пчелите, пилото и меда. При това се следи особено питите с пило да изгорят напълно, без остатък. Старите и разнебитени кошери и тръвните съ-що така се изгарят. Изгаря се и хартията, заедно с попа-далите върху нея трупове, восъчни отпадъци или капчици мед. След като всичко изгори напълно, трапът се зарива, като най-напред се нахвърля пръстта, върху която е стоял кошерът.

По-новите и здрави кошери заедно с капаците и мага-зините се пренасят незабавно в недостъпно за пчелите по-мещение, където след навлажняване с вода или още по-до-бре с горещ содов разтвор и след премахване на всички раз-делители и оковки отвътре се изтъргват с нож, парче стъкло или с острата част на повдигача. След това кошерът се изми-ва два-три пъти с горещ содов разтвор — сода за пране 3—5%, — просушава се на слънце и се обгаря отвътре с поялна (бензинова) лампа.

Някои препоръчват медът (само от магазина, ако за-сегнатото от гнилец семейство е било под магазин) да се използува за консумация от хората, и то само през зимата, когато няма опасност да дойде в контакт с пчели. Ние счи-таме обаче, че и това е твърде опасно, като се има предвид че не рядко и по магазинните пити се намират остатъци от умрели личинки.

За намаляване стопанските щети при борбата със злокаче-ствения гнилец напоследък у нас (Тошков—Недялков) бг разрабо тен комбиниран начин за оздравяване на заразените по-големи (об-ществени) пчелини. По принцип този начин не се различава от на-чина, по който се провежда борбата с туберкулозата и бруцелоза-та по говедата в райони с по-широко разпространение на тези бо

455'

лести: болните животни се оставят за доизползуване (до края на живота им, или докато са продуктивни), като от тях се вземат при плоди, които, както е известно, не носят заразата в момента на раждането си.

И болните от злокачествен гнилец пчелни семейства след ка-рантиниране в отдалечено най-малко на 3 - 5 км място могат да бъдат доизползувани. Опитно е доказано, че единствената неносс-ща заразата (спорите на бац. ларве) продукция на такива болни се-мейства може да бъде тази част от пчелите им, които вече работят в полето за събиране на нектар и прашец, и то само тогава, когато се връщат от работа. Затова в изолационния пчелин болните семей-ства се подхранват неколкократно с лечебен сироп (със сулфатиа-цол или пеницилин)' за да се спре развитието на болестта, и от тях се изземват неколкократно само летящите пчели — при завръща-нето им на работа (като се отмести кошерът с болното семейство и на негово място се постави малък, здрав нуклеус или слабо здра во семейство, те навлизат и започват да работят за негова сметка). Докато в болните семейства има запаси, млада и плодовита майка и годни пити, тези семейства ще произвеждат все нови и нови пар-тиди летящи пчели, с които без каквато и да било опасност от пре-насяне на заразата може да се подсилват слаби, но здрави семей-ства или да се създават нови такива. Разбира се, при тази мани-пулация (преместването на болните семейства и подлагане на тяхно място сандъци със здрави нуклеуси) трябва да става без да се бър-ка в заразените кошери, без подпушване и сътресение, с което се цели излитащите пчели да не се свръхзапасяват с мед, в който, както е известно, се съдържат спори на бац. ларве. Малките здра-ви семейства получилите летящи пчели още на другия ден биват от-странявани от изолационния пчелин, без каквото и да било от-варяне.

След като болните семейства са дали неколкократно своята безопасна продукция и след като са привършили запасите си, май ката е остаряла, а питите — почернели и станали вече негодни, те се унищожават напълно (по гореописания начин). В това време обаче на техни места в оздравявания пчелин са създадени нови здрави семейства.

Изпитването на този метод засега е извършвано в специален изолационен пчелин с много добри резултати — нито едно от но го създадените семейства (от летящите пчели на болни) не е показало признаци на злокачествен гнилец в течение на една година. Пред-стои методът да бъде приложен в по-широк мащаб — в заразени пчелини на ТКЗС и ДЗС (в райони с по-голямо разпространение на болестта).

456'

Според сега действуващата у нас наредба за борба с пчелните болести, ако се установи в някое от семействата в даден пчелин заболяване на пилото от злокачествен гни лец, необходимо е незабавно да се вземат мерки, за да се изключи по-нататъшното разпространение на болестта. Пчелинът, в който е установен този гнилец, се карантинира от ветеринарния лекар. Забранява се изнасянето на пчели от този пчелин, кошери с пчели, восък, вощина, пити мед и други пчеларски прибори и материали. Карантината се снема една година след откриването и унищожаването на последния заразен кошер. След откриването на болестта, за да се установи степента на нейното разпространение в пче-лина, предприема се най-внимателен преглед на всички пчелни семейства, на питите от умрелите семейства, незави-симо от причината на умирането им, на запасните пити, на бракуваните и приготвени за претопяване пити и на праз-ните и изоставени кошери и на евентуално забравените в тях пити. Новооткритите болни семейства се унищожават по посочения начин. Пчеларят и неговите съседи пчелари не бива да се успокояват, докато в заразения пчелин не се взе-мат всички необходими мерки за ликвидирането на болестта и докато не се извърши най-грижлив преглед на всички ко-шери в района в радиус 3 км около заразения пчелин. До окончателното ликвидиране на болестта в този район е за-бранено да се предвижват кошери — както да се внасят, така и да се изнасят. За спазването на тази мярка най-добре могат да следят самите пчелари, които са най-много заин-тересовани. При всяко нарушение те трябва да уведомяват ветеринарните власти или служба „Селско стопанство". Не-зависимо от това, дали в даден район съществуват или не болести по пчелите, пренасянето на пчели и кошери с пчели може да стане само след като се получи разрешение от районния ветеринарен лекар. Такова разрешение за прена-сяне на пчели на ново място било за постоянно или вре-менно използуване на пашата може и трябва да се дава не формално, а само ако семействата действително са прегле-дани, независимо от това, дали болестта съществува или не в района, от който предстои да бъдат изнесени или да бъдат внесени в него въпросните семейства. Само въз основа на та-къв преглед местните ветеринарни власти имат по закона право да издават пътни листове. Най-зоркият обществен контрол в случая не може да бъде никой друг, освен самите пчелари и техните дружества по места.

457'

Доброкачествен (европейски) гнилец

Доброкачественият гнилец е заразна болест по младото пило (3 4-дневните личинки), която протича главно през първата половина на лятото.

Под названието доброкачествен, или европейски гни-лец се разбира не една отделна самостоятелна заразна бо-лест по незапечатаното още пило, а няколко отделни забо-лявания, които протичат със сходни признаци.

Доброкачественият гнилец протича по-леко от амери-канския и не се разпространява толкова бързо всред оста-налите семейства в пчелина. У нас и тази болест се среща доста често, особено в планинските райони на страната, къ-дето може да върлува редица години подред. Пораженията, които нанася на заразените семейства, са, общо взето, по-слаби, но щетите на пчелините поради силното намаляване продуктивността на засегнатите семейства не са по-малки от тези, които нанася злокачествният гнилец, особено в райо-ните, в които болестта е по-честа, както и през студените и дъждовни пчеларски сезони. По правило от доброкачествен гнилец боледува предимно младото, незапечатано още пило. Първото пролетно пило рядко се заразява . Болестта се про-явява най-често след пролетните застудявания. По-късно, през време на главния медобер, болестта заглъхва или дори изчезна напълно поради по-добрите условия за изхранване и затопляне на пилото. През следващия сезон болестта до-ста често отново се проявява и се засилва, като взема още по-тежка форма, нерядко стигаща и до загиване на заразе-ното семейство. От европейския гнилец боледуват предимно по-слабите и с недостатъчни пролетни запаси семейства.

Доброкачественият гнилец се причинява от различни микроби (Бац. алвеи, Бац. орфеус, Бакт. плутон, Бакт. евридице, Бакт ланцеолатус и др.) . Някой изследователи считат, че тези болести се предизвикват само от Бакт., плу-тон и че другите микроби са вторични причинители. Трябва пчеларите да знаят добре, — че всички тези микроби, причи-нители на доброкачествения гнилец, за разлика от Бац. лар-ве — причинителя на злокачествения гнилец, — имат незна-чителна инфекционна мощ и могат да предизвикат болестта само когато естествената противоустойчивост на личинките бъде понижена по една или друга причина, най-често в ре-зултат на въздействието на някои неблагоприятни външни фактори. Отдавна е установено и от науката, и от пчелар-

458'

ската практика, че силните пчелни семейства, конто добре се изхранват и живеят при подходящи зоохигиенпи и климатич-ни условия, в район с добра паша — изобщо не заболяват от доброкачествен гнилец, или пък ако заболеят от него, в тях той се развива слабо и скоро настъпва самооздравявапе. Силното и добре запасено семейство правилно и добре из-хранва своето пило и поддържа в гнездото си оптималната за неговото развитие температура. При недостиг на храна и при невъзможност да се поддържа необходимата темпе-ратура в гнездото влошава се отглеждането на личинките и в резултат на това естествената му устойчивост спрямо ин-фекции се понижава рязко. Те стават възприемчиви към ре-дица микроорганизми, каквито са причинителите на добро-качествения гнилец, които в друг случай не могат да засег-нат напълно здравите личинки. Млечицето, с което биват из-хранвани личинките, има кисела реакция и лесно убива въз-будителите на доброкачествения гнилец. Затова при правилно и достатъчно хранене те устояват на болестта. Правилното изхранване на пилото от своя страна зависи преди всичко от хранителната база, която е на разположение на пчелите в техния летателен район (нектарната и прашецната паша в дадено място). Самата пък паша зависи, както е известно, от климатичните и геологичните условия. В случай, че тези външни фактори са неблагоприятни, те се чувствуват най осезателно напролет, когато пилото се развива най-бързо в големи количества. Това е главната причина доброкаче-ственият гнилец да се проявява най-често към края на про-летта и сравнително рядко — късно през лятото. При въз-действието на тези външни фактори (паша и климат) до-брокачественият гнилец най-често възниква ограничено, само в определени места. Така в някои райони тази болест е по-стоянно явление, а в други е напозната. Във възникването на доброкачествения гнилец значителен дял могат да имат и грижите на пчеларя по работата му с пчелите — държане па слаби семейства в пчелина, недостатъчни запаси, особено напролет, ранно разширяване на гнездата, недостатъчното им затопляне, отваряне на кошерите в неподходящо време, продължително д ъ р ж а н е вън от кошера на питите с пило и др. Охлаждане на гнездото и недохранване на пилото може да има и при загиване на голяма част от възрастните пчели поради отравяния или заразни болести. В такъв случай оце-лелите пчели не са в състояние да топлят и изхранват мла-дото П И Л О . ... „

459'

Първоизточник на инфекцията и при доброкачествения гнилец са болните личинки и труповете на умрелите. При храненето на заразените личинки и при изваждането на умрелите пчелите-чистачки инфектират устните си придатъ-ци. След това при кърменето с инфектирания мед и прашец те инфектират здравите личинки. От приелите заразата ли-чинки не всички умират. Заразилите се в по-напреднала въз-раст могат да преболедуват и да оздравеят. В естествена

Личинки умрели ог доброкачествен гнилец

обстановка заразата се разпространява, както при злокаче-ствения гнилец - чрез пчелите-крадци, посредством различ-ните манипулации при работата на пчеларя с пчелите — главно чрез придаване на заразени пити. Така се обяснява бързото разпространяване на доброкачествения гнилец меж-ду останалите здрави семейства от пчелина, щом като и за тях са налице предразполагащите за отслабването устойчи-востта на пилото фактори.

Отначало заболелите личинки са неспокойни и проявя-ват движения, които лесно се забелязват при по-внимателно

460'

наблюдение. Нормалният им седефен блясък постепенно се загубва, те стават полупрозрачни. Смъртта ги заварва в най-различни положения ~ свити, изправени, а често обър-нати по гръб или с гърба нагоре. Тези неестествени поло-жения са твърде характерни за европейския гнилец. След смъртта цветът на труповете се променя. Освен това те омекват. Отначало са жълтеникави със слабо червеникаво оцветяване около предния край. Трахеите на тръбната част стават добре видими и прозират през нежната кожица на личинките. По-късно личинките придобиват жълтокафяв дг чернокафяв цвят. Поради все по-пълиото разлагане на вт решността им на края те се превръщат в кашообразна жеща се маса, която не се точи. И миризмата на умре re от европейски гнилец личинки е по-друга. Те мириша, на загнило месо, разложена урина или изпотени крака. Още по-късно тези остатъци от умрелите личинки продължават да изсъхват на долната стена или най-често на дъното на ки-лийките, но не се залепват здраво (за разлика от американ-ския гнилец). При опит за изваждане с клечка те лесно се вдигат. Затова и пчелите ги изваждат без усилие при чисте-не на питите. Това именно предопределя до голяма степен и възможността заболелите семейства сами да се справят с болестта, стига да се отстранят неблагоприятните външни фактори — да се оправи времето, да се подобри пашата и да се засили принасянето на пресен нектар и прашец.

При европейския гнилец още повече, отколкото при аме-риканския се забелязва прошарване на пилото, защото пче-лите бързо изхвърлят труповете и майката отново засеме-нява освободените килийки. Във връзка с това сред площите с по-възрастно пило се откриват и килийките с яйца или млади личинки. По-късно, когато бъдат поразени голям брой личинки и пчелите не смогнат да ги изчистят, може да се открият и не.почистени килийки.

Не всички личинки заболяват. Това зависи както от ко-личеството на внесената зараза , така и от силата на семей-ството и от условията, при които то е поставено да живее. Заразеното семейство постепенно отслабва и ако външните условия са все още неблагоприятни за добра беритба и за затопляне, то може да загине.

Макар и рядко, част от заразените личинки може да умрат по-късно, след запечатването им, както при американ-ския гнилец.

461'

Понеже доброкачественият гнилец се предизвиква от условно болестотворнн микроби, т. е. микроби с неособено голяма болестотворна сила, предпазването на семействата от тази болест може да бъде резултатно само когато заедно с мерките против внасянето на заразата в пчелина или в отделните семейства се вземат и всички мерки за създаване на добри условия за живот и хранене на пчелите и тяхното пило — особено през пролетта. Всяко пчелно семейство през пролетта трябва да има не по-малко от 8—10 кг мед и 2—3 рамки с прашец. Освен това гнездата им трябва да бъдат добре затоплени до настъпването на устойчиво и топло вре-ме. За да се предотврати появата на европейския гнилец, на пчелите трябва да се осигури район с постоянна и продъл-жителна беритба.

За борба с европейския гнилец, след като той вече се е появил, е необходимо да се вземат комплексни мерки. В по-големите пчелини заболелите семейства трябва да се отстра-нят в район най-близко 3—5 км; останалите семейства, осо-бено съмнителните, да се проверяват системно, като се отде-лят и изолират и тези, в които допълнително се открие бо-лестта. Д о пълното ликвидиране на заразата и в последното болно семейство наложителна е щателна дезинфекция на кошерите и инвентара. Важно условие в борбата с тази бо-лест е да се осигурят на всички пчелни семейства доста-тъчни хранителни запаси, и то най-важно през пролетта и рано през лятото.

Начинът на третиране заболелите от европейски гни-лец пчелни семейства зависи от степента на поражението, което болестта е нанесла до откриването й. Отслабените в значителна степен семейства, както и семействата, в които са засегнати обширни площи с пило, трябва да се унищожат, както при американския гнилец; техните кошери и изобщо пчеларският инвентар, който не е изгорен, се дезинфекцират по посочения вече начин. По-слабо засегнатите семейства, както и тези, които са все още достатъчно силни, се подла-гат на лечение с норсулфазол, сулфатиацол или друг някой сулфонамид, с пеницилин, или още по-добре със стрептоми-цин под ръководството и указанията на ветеринарния ле-кар. От сулфонамидите обикновено се взема 0 5—1 г, разтва-рят се в -малко количество топла вода и се добавят към 1 л сироп, приготвен с 1 част захар и 1-5—2 части вода. От този сироп се дава на болните по 150—200 г на заета с пчели междина, но вечер, след приключване на летенето. Лече-

462'

нието се повтаря три пъти през 5—7 дни. Пеницилинът се дава в доза 900,000—1,000,000 международни единици на 1 л сироп, след като предварително се разтвори в малко ко-личество вода. Още по-добри резултати се получават, както е установено от Томашец, след едно или двукратно даване по V2 г стрептомицин със сироп.

Успоредно с даването на лечебния сироп гнездото на третираните семейства се стеснява и се затопля, а излишните пити, както и питите с по-силно поразено пило се изваждат и се претопяват незабавно. Прелките на такива семейства трябва да се стеснят.

В някои случаи недостатъчната устойчивост на пилото се обуславя не само от неблагоприятните външни фактори, но и от онаследената устойчивост. Ако въпреки взетите мер-ки и проведеното третиране заболялото семейство не се оправи, за препоръчване е да се смени майката, понеже в такива случаи слабата устойчивост на пилото може да бъде предавана от нея.

Кисел, или стрептококов гнилец

Както доброкачественият гнилец, така и киселият гни-лец е заразна инфекционна болест предимно па незапечата-ното пило. Някои я смятат по-лека форма на доброкачестве-ния гнилец. Неин възбудител е стрептококус апис. Този ми-кроб не образува спори и поради това не е устойчив на за-гряване и химикали.

Заразяването на личинките става, както и при добро-качествения и злокачествения гнилец. Приема се, че пчелите могат да донесат заразата и от дворовете за животните (обо-рите) или о~ млекообработвателните заведения.

От киселия гнилец обикновено боледува везапечата-ното пило. Измененията на труповете са подобни па тези при европейския гнилец. Киселият гнилец у нас изобщо е слабо разпространен и в сравнение с първите два протича по-леко — понякога и без намесата на пчеларя или лекаря. Обаче при благоприятствуващи за развитието му причини (слаба беритба, влажен кошер или пчелин, застудяване на времето и др.) , болестта може да придобие по-злокачествен ход, да се затегне и да отслаби дотолкова семейството, че то да загине до есента или през зимата.

463'

Третирането на болните от кисел гнилец семейства става както и при европейския гнилец — със сулфонамиди, стрептомицин и пеницилин.

Мехурчест гнилец

Мехурчестият гнилец е заразна болест на запечатаното пило, но за разлика от злокачествения гнилец има доста до-брокачествен характер.

Мсхурчсст гнилец. Пита с променени похлупачета

Този гнилец се проявява предимно в началото на ля-тото, като за него спомагат захладяването на времето и не-достатъчната беритба. Признаците му се проявяват па 5-ия— 6-ия ден. Болестта се разпространява в кошера твърде бав-но, протича в лека форма, засяга неголям брой личинки и само по изключение може да обхване повече семейства

464'

едновременно в един пчелин. Самооздравяванията при нея са чести. Възбудителят й се пренася от личинка на личинка чрез пчелите-кърмачки.

Признаците на болестта в самото начало не са харак-терни. Както и при злокачествения гнилец, първите призна ци, които будят съмнение за нещо нередно, са изоставянето на запечатани килийки с леко вдлъбнати или продрани ка-пачета сред площите на редовното пило. Кожицата на тру-повете на умрелите от болестта личинки се запазва нераз-ложена за по-дълго време, а вътрешността им се втечнява и затова те отначало наподо-бяват малко продълговато мехурче или торбичка (и оттам името „мехурчест"). Тези мехурчета са сивкави и са изпълнени с воднисто, а по-късно — с кашообразно съдър-жание с белезникав или сив-кавосин цвят и без особена миризма. Мехурчетата не са залепнали в килийките и се изваждат цели, без да се раз- Мехурчест гнилец. Наскоро заболели късват. И след изсъхване личинки

образувалите се продълговати или леко извити останки с леко приповдигнат преден край лесно се изваждат навън. Капачетата над останалите неиз-вадени още трупове биват повече или по-малко продрани, с цепнатини или почти напълно премахнати. По-рядко може да се наблюдава и леко хлътване, което наподобява хлът-ването при американския гнилец. Поради тези особености болестта може да бъде смесена не само с американския гнилец, но и с някои от ненормалностите в развитието на личинките, особено на какавидите, при които аномалии ка-пачетата също така може да останат продрани и хлътнали.

Разпознаването на мехурчестия гнилец се улеснява от формата и вида на труповете, вида на похлупачетата над тях и от липсата на мириз на разтопен туткал.

Разпространяването на болестта става, както при зло-качествения и доброкачествения гнилец, предимно чрез краж-бите и чрез блуждаещите пчели, а така също и чрез ръцете на пчеларя и пчеларския инвентар и материали.

30 Рък. по пчеларство 465

Болестта може да премине без особени грижи от стра-на на пчеларя: силните пчелни семейства с по-голям брой млади пчели-чистачки почистват остатъците от умрелите ли-чинки и обикновено семейството само се справя с болестта. При по-слабите обаче тя може да се затегне и да предиз-вика силно отслабване и понякога и загиване на семей-ството. Такива пчелни семейства е най-добре да се ликвиди-рат, питите да се претопят и кошерите (сандъците) им да се обеззаразят.

Ефикасни лечебни средства против този гнилец досега още не са открити. За подпомагане на заболелите семей-ства се препоръчва стесняване на гнездата, затопляне и под-хранване със захарен сироп или мед, както и премахване на питите с поразеното пило. За по-бързото справяне с бо-лестта се препоръчва майката да бъде затворена за 5- 7 дни в клетка, през което време пчелите се почистват от трупо-вете на умрелите личинки. Според някои автори доста до-бър резултат дава подхранването на болните семейства с хлоромицетин, прибавен към захарен сироп.

Плесенни заболявания на пилото (сух гнилец)

В кошера намират условия за живот и някои болесто творни плесени. Макар и по-рядко, пчелното пило може да бъде нападнато и от тях. Известни са два вида такива пле-сени: аспергилус флавус, която предизвиква така нарече-ното „каменно пило", или аспергилоза, и перицистис апис, която предизвиква „варовитото пило", или перицистоза. Влажното пчелно гнездо дава възможност за поселване и за размножаване и на редица други плесени, които обаче не са болестотворни; те се развиват по прашеца, по разтеклия се мед или направо върху овлажнелите восъчни пити, но не и в самите личинки.

От „варовито пило" боледуват предимно слабите се-мейства, в които биват засягани най-вече търтеевите, запе-чатани вече личинки. По-рядко може да боледуват и работ-нически личинки, и то разположените по краищата на пи-тата. Болестта не се предава на възрастните пчели.

Спорите на плесента се донасят в кошера от летящите пчели заедно с прашеца и нектара.

Поради бързото размножаване покълнатата от спорите плесен обхваща целия труп на личинката и затова той

466'

изглежда като посипан с бял мъх. Понякога плесенните нишки може да се показват и през похлупачето на килий-ката. Прорасналите от плесента трупове бързо изсъхват и се превръщат в сивобелезникави, твърди, вароподобпи бучки, отлепени от стените.

Разпространяването на болестта от семейство на се-мейство става чрез кражбите, както и при придаване на пи-ти със заболяло пило. Ролята на спомагащите фактори (влага, недостиг на храна и др.) е от голямо значение за проявяването на перицистозата.

Справянето с болестта не е трудно. Силните пчелни се-мейства най-често сами се справят с нея. Мерките за борба се свеждат до отстраняване на питите с поразено пило, кои-то се претопяват, до стесняване и затопляне на гнездото и подхранване на семейството. Пчелите от подпомогнатите се-мейства още по-лесно се справят с поразените личинки и бо-лестта може да бъде прекратена.

За предотвратяване появата на болестта съществено условие е кошерите и гнездата на пчелните семейства да се пазят от навлажняване. За обеззаразяване на кошерите (сандъците) се използува пак бензиновата лампа.

Аспергилозата е още по-рядка болест. От аспергилоза боледува пилото от всички възрасти, а така също и възраст-ните пчели. Това е единствената заразна болест, обща за пи-лото и пчелите.

Причинителят на аспергилозата аспергилус фла-вус ~ е широко разпространена плесен. В пчелното гнездо бива внасяна чрез събирания прашец и нектар. Нейните спори винаги може да се открият било в меда, било в пра-шеца; въпреки това обаче те невинаги предизвикват забо-ляване. Затова са необходими редица благоприятствуващи условия — висока влажност, недохранване на пилото, дъж-довно време и обилно пренасяне на прашец.

От аспергилоза боледува предимно запечатаното пило. Проникналите през храносмилателния канал и през кожата на личинките плесенни спори покълват във влакна, които бързо нарастват и обхващат целия организъм, като дори изли-зат и на повърхността. Обилното намножаване на плесенните нишки предизвиква бързото изсушаване на трупа, вслед-ствие на което той се превръща в суха, твърда белезникава бучица. Поради прорастването на плесента повърхността на трупа, както и пространството между него и стените на ки-лийката придобиват мръснозеленикав цвят. Трупът на ли-

467'

чинката се вкоравява като камък (оттам и названието „ка-менно" пило). Макар и описаните признаци на аспергило-зата да са характерни, разпознаването на болестта може да бъде затруднено. Когато труповете на умрели поради други причини личинки са поселени от неболестотворни (сапро-фйтни) плесени, може да се получи картина, подобна на тази при аспергилозата и пчеларят да бъде заблуден. Но и в този случай мерките за подсушаване, стесняване и затопляне на гнездото няма да бъдат излишни, а ще съдействуват за прочистване на гнездото и от тези плесени. Силните семей-ства, в гнездата на които още няма голям брой заболели и загинали личинки, обикновено сами се справят с болестта. При аспергилозата може да се помогне чрез мерките, които се използуват при перицистозата.

Като се има предвид, че за проявяването и развитието на плесенните заболявания спомагат влажното и дъждовно време, както и сенчестите и недостатъчно огрявани пчелини, в борбата ч както с перицистозата, така и с аспергилозата най-голямо значение имат предпазните и хигиенните мерки. Необходимо е кошерът да бъде винаги сух. При появяването на болестта в някое семейство трябва да се изземват веднага питите с поразеното пило и да се претопяват. Ако кошерът е влажен, той трябва да се смени със сух и здрав; заменят се и овлажнелите отоплителни материали, които най-добре е да бъдат изгорени. Семействата се затоплят и се под-хранват.

Вредители на пчелното гнездо и врагове и неприятели на пчелите

Пчелите и пчелното гнездо може да бъдат нападани, повреждани или унищожавани от някои други насекоми, от птици и дори от бозайници. Една част от тези вредители, не-приятели и врагове са временни или постоянни обитатели на пчелното гнездо, а други живеят извън него и нападат или изяждат пчелите по време на тяхната работа в полето.

Щетите, нанасяни на пчелите от различните вредители на гнездото и от неприятелите и враговете на пчелите, зави-сят до голяма степен от броя и вида на последните, от се-зона, но най-вече от умението на самия пчелар своевременно да предпази или да подпомогне семействата. Понякога загу-бите от вредители и врагове в пчелина може да бъдат огром-ни: разоряват се цели семейства или се унищожават голяма

468'

част от восъчните пити. Но значението на някои от вътре-гнездовите вредители (напр. на восъчните молци) не се изчерпва само с това — те могат да станат разпространители и преносители на възбудителите на някои опасни заразни болести по пилото и пчелите. Всичко това налага пчеларят да бъде запознат добре с вредителите на пчелното гнездо и с неприятелите на пчелите.

•

а) Восъчни молци

Гъсениците на восъчните молци са както вътрегнездо-ви, така и извънгнездови вредители. Те поразяват восъчните пити, и то понякога до такава степен, че последните не само

Восъчен молец

стават негодни за по-нататъшна употреба, но от тях не може да се получи никакъв восък.

Възрастните насекоми на двата вида восъчен молец (голям и малък) са безобидни пеперудки; денем те може да се видят неподвижни зад преградните дъски, под кеневнрите или по отоплителните материали на слабите семейства или в тъмните ъгли на празните кошери, по складираните и до-

469' о

стъпни за тях пити, на събраната и нетрамбувана вощина и т. н. Голямата молецова пеперуда има тяло, дълго 1-5—2 см, а при разперени криле достига до 3—3-5'см. Сивкаво-пе-пелявият й цвят я прави мъчно забележима. Малката пепе-рудка достига до 1-2 см и има сребристосивкав цвят.

И двата вида молецови пеперуди хвърчат нощем и сна-сят яйцата си по незащитените пити, между покривните и горните летвички на рамките, по боклука на дъното или зад преградните стени, по цепнатините на кошера, а също така и по складираните пити или восъчни суровини. Ако околната температура не е по-ниска от 8°, независимо къде са снесени яйцата (дали вън или във кошера) , от тях се излюпват малки белезникави личинки. Последните бързо се ориентират към восъчните пити или отпадъци, в които започват да правят входове. Пр.и храненето и напредването си личинките опли-тат своите входове с гъста мрежа от тънки нишки, подобни на паяжина. Когато гъсениците на молеца са попаднали по несмачкана пита, те се движат винаги по средостението й.

След няколко линеения и събличания на омаляващата им кожица гъсениците наедряват — достигат до 2 см Дъл-жина. При това входовете им стават все по-големи. Разру-шителната им работа е много голяма: те напълно смилат во-съчната суровина или разрушават до такава степен восъч-ните пити, че от тях в края на краищата остават само тело-вете и купчина трохи и дребни, черни, приличащи на барут изпражнения; всичко това е обвито и примесено с оплетените им тънки паяжиновидни нишки.

Ако гъсениците на молеца се развиват в пити, които са в пчелното гнездо, те нанасят вреда и на самото пило. Движейки се по средостението на питите с пило, гъсениците безпокоят пчелните личинки, респективно запечатаните ка-кавиди. Пчелните личинки се изтеглят нагоре и затова та-кива килийки след запечатването им (което обикновено не е пълно, а в средата остава отвор) стърчат над общата по-върхност на питата като коминчета („тръбесто" пило). Ако пък молецовите гъсеници се движат по дъното на запеча-тани вече килийки, те повреждат какавидите или формира-щите се вътре още нежни пчели; от такива килийки често се излюпват дефектни пчели.

Около месец след излюпването си израсналите гъсеници започват да се обвиват в пашкул. На всеки са известни бе-лезникавите вретенообразни молецови пашкулчета, образу-

470'

вани в остатъците от разрушените пити и вощина или здраво залепени за горните рамкови летви, по пределните дъски, по стените на кошера или по покривните дъсчици и кеневирите. От тези пашкулчета след 8—10 дни изхврЪква оформилата се вътре молецова пеперуда. Тя вече не се храни. След опло-дяването женската снася от няколкостотин до 2000 яйца и не след дълго умира. Започва нов цикъл — развитието на ново поколение молецови гъсеници. По такъв начин, от една двойка молецови пеперуди от пролетта до есента може да се развият 3—4 поколения с десетки и стотици хиляди гъсе-ници, конто при немарливост от страна на пчеларя може да разрушат тонове складирани пити и вощина или да ликвиди-рат гнездата на всички по-слаби пчелни семейства.

Мерките за борба с тези врагове може да бъдат насо-чени в две направления: 1) предпазване на семействата, складираните пити и восъчните суровини от поселване на молци в тях; 2) убиване на восъчните молци във всички тех-ни форми на развитие (пеперуди, гъсеници или яйца) нався-къде, където може да се намират.

За предпазване на пчелните семейства от поселване на молцн в тях не бива да се оставят пити, които пчелите не покриват. Особено често биват нападани и разрушавани от молци забравените зад преградните дъски стари пити. На-пролет гнездата трябва да се почистват редовно от различ-ните отпадъци, защото в тях има- и. молецови яйца или изве-дени личинки. Ако в някое по-слабо семейство се открият на-паднати от молецови гъсеници пити, те трябва незабавно да се извадят, да се изтръскат на лист хартия, а повредените участъци да се изрежат и да се изгорят. Най-добре е гнез-дата на такива семейства да се стеснят и да се затоплят, като се изземат повредените пити и им се дадат здравн.

Запасните пити, след като добре се почистят летвите им, както и вощината, трябва да се държат в добре затво-рени шкафове, в които не може да проникнат молецовите пеперуди. Магазинните -пити, макар и по-рядко нападани от молци, трябва да се нареждат в магазинните каси, които се поставят една над друга — на стълб; помежду им се поста-вят вестник или амбалажен лист хартия, върху който се по-сипва нафталин. Под и над стълба с касите трябва да се слага лист ламарина или шперплат, който плътно затваря касите (против мишки). Но тъй като не се знае дали преди поставянето на питите в шкафа или в касите по тях не са били вече снесени яйца, оф време на време те трябва да се

471'

опушват със серен пушек. (В паничка или металически съд, поставени в шкафа върху разпалени въглени, се изгарят 50 г сяоа за всеки кубически метър пространство). Внимава се обаче при това да не се предизвика пожар или да не се вдишва серният пушек, който е отровен за човека. Само еднократно опушване не е достатъчно, защото серният пу-шек убива само личинките и пеперудите, но не и яйцата на пеперудата на молеца.

Събраните восъчни изрезки и отпадъци, а също така и натрошените пити най-добре е да се претопяват веднага или да се затоплят; те може да бъдат добре предпазени от молци и като се трамбуват в съдове, след което върху горната им повърхност се прокарва нагорещено желязо.

Както се вижда, борбата против восъчните молци е в същото време и борба за получаване повече восък от пче-лите, който е тъй необходим както за пчеларството, така и за индустрията ни.

Към вътрегнездовите вредители спадат още някои ви-дове насекоми — дребни бръмбари, ципокрили и акари; те може да попаднат временно в гнездата или да се заселват в отоплителните материали. Някои от тях, каквито са така наречените външни акари, може да се поселят и по самите пчели. Тъй като по вид и големина са подобни на акарите, които предизвикват акарозата , те може да бъдат взети за тях, когато се изследват пчели за акароза.

Интересен е така нареченият „сърбежен акар" — едва видимо с просто око паякообразно, с четири чифта крака и с остър преден край на тялото. Този акар попада в пчелното гнездо предимно с отоплителните материали (слама) , откъде-то преминава по питите. При по-голям брой тези акарчета могат да причиняват безпокойство на незапечатаните ли-чинки. И у човека това акарче предизвиква сърбеж, откъде-то идва и името му.

Повечето от тези насекоми се хранят с различни отпа-дъци от питите, пилото и меда; някои от тях повреждат отоплителните материали на гнездото, а дори и дървените му части.

Мерките за борба с тези паразити се свеждат до под-държане на чистота в пчелните гнезда, редовна пролетна дезинфекция на всички кошери и на отоплителните мате-риали (зебла, възглавници и др.) .

Поддържането на силни семейства и редовното про-ветряване и обгазяване със с е ^ н пушек на държаните в

472'

склад запасни пити и отоплителни материали предпазват от поселване на паразитите в пчелните семейства.

б) Мравки

Мравките не са толкова вредители, колкото сътрапез-ници, а понякога и врагове на пчелите. Те навлизат в гнез-дата и нападат медовите запаси. Най-често обаче обект па тяхното нападение са хранилките, поставени над гнездото, като навлизането им става не през прелката, а през различ-ни цепнатини по корпуса или капака на кошера или през междината между капака и плодника. Само в по-слабите семейства, разположени в гористи места, нападението на едрите черни мравки става и през прелката. В такива случаи те не само крадат от запасите на пчелите, но навличат под рамките клечици, боклук, листа и др. и си устройват гнездо там. При това те- може да принудят семейството да напусне гнездото, ако то не загине от глад. По-дребните мравки че-сто си устройват гнездо и в отоплителните материали (зад преградните дъски или под възглавницата) , като използуват топлината па гнездото. Оттам те систематично нападат за-пасите на пчелите, като при това постоянно ги безпокоят.

Пчелите на нападнатите семейства, заети постоянно в борба с навлизащите мравки, работят лошо и събират малко запаси; често до есента семействата загиват или ако не бъдат подпомогнати навреме от пчеларя, зазимяват недоста-тъчно запасени и умират от глад през зимата или пролетта.

Пчелните семейства мъчно се справят сами с по-едрите (горските) мравки. Част от техните пчели дори може да бъдат унищожавани от тези едри, силни мравки, които на-влизат в борба с пчелите; те ги улавят за краче или крило и не ги изпущат, докато не ги изтощат съвсем.

Борбата с мравките е лесна, стига пчеларят да не е не-марлив и да не отваря кошерите само когато дойде време за вземане на мед. Мравуняците във пчелина и около него трябва да се унищожават, като се разриват и заливат с вря-ла вода или се посипват с негасена вар, парижка зеленина или ДДТ. Дупките на дребните мравки (около постройки и огради) също се заливат с вряла вода; покрай тях може да се поставят панички със сироп и парижка зеленина, но до-бре покрити със ситна мрежа, (за да не могат пчелите да достигат „отровния сироп). Освен това краката на кошерите (или колчетата на поставките им) се намазват с катран или

473'

отработено тракторно масло, а може и с някоя друга маз-нина, в която се слага 5—10% Д Д Т или хексахлоран. През него мравките не минават и не могат да достигнат кошера, или ако се докоснат до него, умират.

Не ще съмнение, че ако предпазните мерки са заба-вени и се открие някое семейство с устроено в него мравчено гнездо, то трябва веднага да бъде унищожено, гнездото на пчелите да се прочисти, да се стесни и да се затопли, а пътят на мравките до кошера да се прекъсне.

в) Оси, стършели и пчелен вълк

Осите нападат поединично пчелните гнезда, предимно през есента, с цел за се доберат до медовите запаси. Осо-бено сутрин, както и привечер, когато времето е още хладно и пчелите пе излитат, те крадливо обикалят около прелките, промъкват се навътре и се насмукват с мед. По-късно, при отваряне на гнездата, те също кръжат наоколо и правят опити да достигнат до питите, но това рядко им се удава. Ако някоя оса все пак успее да навлезе, пчелите незабавно я нападат, завързва се борба и не след дълго трупът на крадеца бива изхвърлен през прелката навън. Понякога обаче осата може да убие някоя-от защитничките на гнездо-то, след което отлита с трупа й, от който бързо прегризва крилцата и главата; с него храни личинките си. Често може да се видят пред прелката или по земята борещи се пчела и оса, вкопчили се здраво една за друга. Понякога и пче-лата-защитничка и осата-крадец умират, като че ли в обща „прегръдка", взаимно ужилили се и захапали крилце или краче на противника си, което не изпущат и в смъртта си.

За предпазване на семействата от оси, пчеларят трябва да разрушава през лятото гнездата им, където ги открие, и да не дава възможност да се устройват такива гнезда из пчелина. Твърде често при немарливо отношение към праз-ните кошери в пчелина или под сушините, а дори и под не-замрежените капаци на пълните кошери осите си устройват гнезда и се намножават в по-голям брой.

Стършелите, направо казано, са врагове на пчелите; те не само се полакомяват за техните запаси, както осите, а нападат летящите пчели, улавят ги, прегризват крилцата и главата им и отнасят труповете в гнездата си; с тях те хранят своите личинки.

474'

През лятото стършелите живеят в семейства, но ирези муват само единични оплодени женски (майки). Напролет те изграждат малкото гнезДо (в хралупи по дървета, по та-вани, както и в изоставени кошери), където снасят яйцата си. Питите на стършеловото гнездо, както и на гнездото па осите, са малки, хоризонтално поставени и изградени не от восък, а от сдъвкана дървесна каша (от кората на дърве-тата) , смесена със слюнка. Излюпените личинки стършелите хранят с уловени и убити насекоми, между които има и пчели.

Борбата с тези врагове на пчелите е най-резултатна напролет, когато с убиването на една презимувала женска

се предотвратява извеждането на десетки други стършели. Разрушаването на гнездата им, както и вземането на мерки против изграждането на такива из пчелина, по-късно нама-ляват техния брой.

През лятото и есента стършелите и осите може да бъ-дат унищожавани по следния начин: в тесногърлени бутилки се напъхват парчета от стари пити с прашец и следи от мед, заливат се до 1/3—1/2 с вода и се окачват отворени из пче лина. Миризмата на восъчните пити привлича стършелите и осите и те се давят в бутилките, откъдето не могат да из-лязат обратно. Но този начин, макар и доста ефикасен, е опасен и за пчелите, някой от които също се давят в бутил-ките По безопасно за пчелите е изтребването па стършелите и осите с парижка зеленина, с която се посипват парченца месо, поставени в бутилките (вместо парчета пити) или в

Пчелен вълк

475'

панички, кутии, празни кошери и др., където не могат да ги достигнат други животни или деца.

Пчелният вълк (филант) е насекомо, приличащо на стършелите и осите. Той живее поединично в дупки, които изравя в земята. Една женска през лятото може да изрови до 30 такива гнезда. Във всяко гнездо тя занася уловени обезглавени и парализирани (но не умъртвени) пчели, върху всяка от които снася по едно яйце. Излюпената личинка се храни от телата на жертвите. След наедряване личинката се обвива в пашкул и като какавида презимува в земята до следната есен. Тогава от какавидата се оформя възрастното насекомо — пчелният вълк, което, след като се оплоди, за-почва същия цикъл на живот.

Пчелният вълк е опасен враг на пчелите: макар и не по-едър от тях, той стремително ги напада, когато летят, залавя ги с мощните си челюсти и мигновено ги парализира чрез ужилваме, след което ги отнася в гнездото си. Самият той като възрастно насекомо се храни с нектар от цветята, но често изсмуква капчиците нектар, показали се на мястото на прегризаната глава на неговата жертва (уловената пче-ла) . Дори той стиска с краката си трупа на уловената пче-ла, за да се изтласка навън събраната в гушката й кап-чица мед.

Щетите, които пчелният вълк нанася на пчелините през някои години, са големи, много по-големи от тези, които оси-те и стършелите могат да им причинят. Това налага систем-на, задружна борба против пчелния вълк. Неговите гнезда на припек по слънчевите и песъчливи места трябва да бъдат разрушавани чрез преоравапе, разкопаване или заливане с хексахлоран, ДДТ, машинно отработено масло и др. При особено силно нападение на намножили се в голямо количе-ство неприятели редно е пчелинът да се изнесе от тази мест-ност, като тя се остави без пчели една-две години. През следващите няколко години тези насекоми значително нама-ляват, защото е нямало върху какво да отглеждат своите личинки.

г) Мишки

Мишките са вътрегнездови и извънгнездови вредители на пчелите. Те могат да нанасят пакости на пчелните семей-ства както през зимата, така и през пролетта и есента.

476'

През лятото многобройното и пъргаво население па ко-шерите не ги допуска вътре, пък те и не налитат много там, защото тогава за тях има достатъчно храна другаде — по полето, из хамбарите и т. н.

Мишки може да навлязат през прелката на пчелното гнездо през есента и зимата - когато пчелите са в кълбо. Лете мишки могат да достигнат до отоплителните материали над гнездото или зад плътни преградни дъски само през от-крехнати, недобре сковани и с големи цепнатини капаци или през незамрежени вентилационни отвори. До питите те то-гава не смеят да доближат, тъй като дори и едно единствено ужилваме е смъртоносно за мишката. По-късно обаче, когато пчелите се съберат в кълбо, мишките повреждат не само отоплителните материали, но и питите със запасите. Подсло-нът на кошера и топлината на пчелното гнездо им дават възможност да си устроят гнездо от надробените отоплител-ни материали и да останат цяла зима там. Те се хранят с трупове от подмора, а също така и с меда от крайните пити, които изгризват най-безжалостно.

Със своето Трополене, гризане и чегъртане, църтене и с миризмата си мишките твърде много безпокоят зимуващи-те в кълбо пчели. Такива семейства, както вече се говори по-напред, често страдат от незаразна или заразна диария.

Но пакостта, която мишките нанасят на пчелните се-мейства, не свършва с това. Прегризаните и придобили ми-шата миризма пити пчелите не приемат и не дограждат през лятото.

За наличността на мишки в пчелните гнезда може да се съди по раздробените отоплителни материали, по мишите изпражнения, по надробените и проядени пити, както и по изгризаните трупове на пчели, от които остават само хитино-ви пръстенчета, крачка и крилца. През зимата такива семей-ства издават шум на безпокойство. При пръв удобен случай те трябва да се прегледат, мишките да се избият, гнездото да се пререди и почисти, а повредените пити да се подменят и да се претопят.

Недобре съхранените магазинни и запасни гнездови пити също може да бъдат повредени и направени негодни от миш-ките. Затова трябва навреме да се вземат всички мерки, за да не могат да бъдат достигнати от тези вредители. Под и над магазинните каси трябва да се постави плътно прилягащ лист ламарина или шперплат, а шкафовете със запасните

477'

пити добре да се затварят и да нямат цепнатини и пролуки, през които могат да минават мишките.

Всички цепнатини по капаците, по дъното и стените на кошерите трябва навреме да се запушват, а наесен отрано да се поставят на прелките мишите предпазители. Изтреб-ването и ловенето на мишките в помещенията на пчелина може да се извършват по най-различни начини, познати на всеки пчелар от домашната обстановка. Освен най-разно-образните капани и мишеловки може да се зареждат и при-мамки с отрова, като се вземат мерки против евентуално отравяне на хора и животни.

д) Пчелоядни птици

В поредицата на пчелоядните птици първо място се пада на пчелояда, или „бреговицата". Тя е насекомоядна птица. Храни се с различни жилещи насекоми - оси, стър-шели, диви пчели, а също така и с домашни пчели. Пчелояд ът е красива птица със зеленикавосивкава перушина по корема и златистожълта — по шията. Живее край реките, като си прави гнезда в дупки по глинестите брегове (оттам и името й . ,бреговица"). Тя е прелетна птица. По време на отлитането на юг или на връщане оттам, ята от пчелояди могат да унищожат голям брой пчели. Има случаи у нас, когато ята от пчелояди, заселили се около пчелини, са ги опустошавали за късо време. Твърде често пчелоядите стават причина за осиротяване на семействата, от които излитат майки за опло-дяване. Особено опасни са тези птици за пчелини за про-извеждане на майки.

Борбата с пчелоядите трябва да се води организирано, системно, като напролет им се разрушават гнездата заедно със снесените яйца или излюпените малки. Поединичното им избиване около пчелина с огнестрелно оръжие или ловене с опънати на канапи въдици, на които са закачени търтеи, не е ефикасна мярка.

У нас като пчелоядни птици са познати още и сивата сврачка, лястовичката и др., които обаче, хранейки се главно с други вредни насекоми, се причисляват към полезните птици.

478'

XII. ПЧЕЛНИ ПРОДУКТИ

Пчелен мед

Медът е най-известният пчелен продукт. Неговата из-вестност се дължи както на високите му хранителни каче-ства, така и на доказаните му лечебни свойства.

Пчелите приготвят меда от капчиците нектар, събирани J от цветовете на растенията, които подлагат на преработка

нгй-напред в медовата си гушка, а след това в килийките г. а питите.

Медът съдържа разнообразни хранителни и вкусови вещества, но най-много гроздова и овощна захар, след това полизахариди и малко белтъчини и соли в лесно усвоим вид (фосфати, желязо и др.) , восък, багрилни вещества, арома-тични масла, мравчена киселина и др., които подпомагат храносмилателните процеси. Медът съдържа още и витами-ни А и Вь така необходими за човешкия организъм, особено за детския.

Енергетичната стойност на меда е доста висока — една супена лъжица мед доставя на организма 75' калории топли-на повече от едно кокоше яйце и др.

Гроздовата и овощна захар спадат към групата на монозахаридите (с най-проста молекула в сравнение с обик-новената тръстена или цвеклова захар) , които са най-лесно смилаемите захари. Всички останали по-висши захарни и нишестени вещества (въглехидрати) са по-мъчно смилаеми; те трябва да се разпаднат в червата и да се превърнат в гроздова захар, която е годна да се всмуква от червата и да преминава в кръвта, за да дава сила и енергия на сър-цето и двигателната мускулатура. Това значи, че медът е по-хранителен и по-лесно усвоим от обикновената захар. За харите в меда са дадени в готов вид за преминаване в кръв-та и не подлежат на преработка в червата.

Медът е незаменима храна за здрави и болни, особено за децата. Мед с мляко, мед с масло или орехи това е

47!)

особено полезна и хранителна комбинация. За спортистите и хората на физическия труд медът е незаменимо средство за засилване на тяхната енергия и издържливост.

Попаднал в кръвообръщението, една част от меда се задържи и се преработва в черния дроб като гликоген (жи-вотинска скорбяла) , а другата служи като горивен и енер-гетичен материал за сърцето и мускулатурата.

Лечебните свойства на меда са също най-разнообразни. При болно сърце, черен дроб и бъбреци, при различни отра-вяния, при общо отслабване и отпадане на организма ме-дицината препоръчва венозни инжекции с 20—40% гроздова захар. Разреденият мед, поглъщан на малки глътки, играе почти същата роля, защото неговата гроздова и овощна за-х^р бързо се всмукват от кръвта и се предоставят на сър-нето и мускулатурата. Той лекува бъбречни и чернодробни болести и е отлично укрепващо средство при сърдечна сла-бост, обща отпадналост, нервно-мозъчна умора, високо кръв-но налягане и др.

Медът , действува добре на стомаха и червата, като възбужда стомашно-чревната функция и премахва запека. Когато се вземат 1—2 лъжици мед с чаша вода сутрин на гладно, обикновено се подпомага очистването на червата при запек. При всички заразни болести с висока температура много добре действува медена вода с лимонов сок или мед в лимонада, в минерална вода или в боза. Такива питиета се понасят добре от организма, укрепват сърцето, бъбреци-те, черния дроб и нервната система на тежко болните, хра-нят организма и му осигуряват необходимите витамини. При гърлобол (ангина) и пришки (ранички в устата) медът е също много полезен. Така той действува много добре и при кашлица, пресипнал глас, грип и др. Някои съветски автори препоръчват меда като лекарство при ' хореята у депата (ревматизъм на нервната система), като им дават по 200— 300 г мед на ден в чай, мляко или вода.

Медът се употребява и като външно лечебно средство както от народната, така и от научната медицина. Д-р Цайс, който 25 години е изпробвал меда за лекуване на замърсени и инфектирани рани, пише: „Чистият мед е едно превъзходно средство, надминаващо всички други." Замърсените и раз-късани рани след лекуване с мед се пречистват много бързо и дори 24 часа след това те може да бъдат зашивани. През Отечествената война съветската военна медицина е изпол-

480'

зувала меда не само при открити рани, но и при изгаряния, различни гнойни и други пъпки по кожата и в ушния канал.

Когато се сложи мед на раната, увеличава се кръв-ният приток, което подпомага механичното прочистване на раната чрез увеличената тъканна течност; освен това раз-множаването на микробите намалява (медът е неблагопри-ятна среда за тях - действува им убийствено — бактери-цидно), а улавянето и смилането им от белите кръвни тел-ца (фагоцитозата) се засилват. Така под влияние на меда се активизира дейността па най-важните противомикробни защитни приспособления на организма.

При стоматит и млечница на малки деца и кърмачета добре е да им се дава да ближат мед с малко боров поях или боракс. При отслабнали болни от туберкулоза, рак и други хронични заболявания, също при слаби деца и старци добавката па повече мед в храната действува като лечебно хранене.

Тъй като медът често е изложен на различни фалшифи-кации от недобросъвестни производители, Върховният коми-тет по стандартизацията въведе от 1 януари 1958 год. норми за българския пчелен мед, получен от нектара на цветовете на растенията и листата на някои растения (ме-дена роса и мана) .

Пчелен восък

Вторият по важност пчелен продукт е восъкът, който пчелите отделят за изграждане на гнездото и който в даде-ни моменти се изважда от него и се използува от човека за различни цели. Все пак почти 80% от пчелния восък се връ-ща на пчелните семейства под формата на изкуствени во-съчни пити, а останалите 20% се използуват в повече от 40 отрасли на индустрията.

Восъкът от търговско гледище се дели на три каче-ства — първо, второ и трето. Първокачественият восък не съ-д ъ р ж а никакви чужди примеси и има бял и светложълт цвят и приятна медова миризма. При разчупване ломът му има еднороден светъл цвят. При домашни условия такъв восък се получава само при стопяване на чисти восъчни от-падъци чрез слънчевата воскотопка.

Второто качество восък е малко по-тъмен па цвят свегло-кафяв) и при разчупване долният слой на восъчната

31 Рьк . по пчеларство 48!

форма е по-тъмен от горния. Той също трябва да бъде без примеси.

Трето качество восък се получава при лоша преработ-ка на восъчните отпадъци. Тогава той е тъмнокафяв, кафяв до сивозелен. Ломът му е разнороден по цвят.

Восък в нашата страна се произвежда недостатъчно, затова пчеларите трябва да се насочат към неговото полу-чаване, събиране и опазване.

Пчелна отрова

Пчелната отрова е продукт на двете отровни жлези у пчелата, които подхранват жилото при използуването му. Тя представлява прозрачна течност с кисела реакция, гор-чив вкус и своеобразна миризма; има високи бактерицидни свойства (никакъв микроорганизъм не може да вирее в нея, дори във воден разтвор 1:50,000).

В състава на пчелната отрова влизат вода, отровни белтъчини (токсичен протеин), солна, ортофосфорна и мрав-чена киселина, летливи масла, предизвикващи сърбеж и бол-ки, сяра, хистамини и други непроучени още вещества.

Пчелната отрова е известна всред народа като лекар-ство срещу ревматични страдания. Съвременната медицина се е заинтересувала от тези народни твърдения и е установила верността им. Днес медицинското производство приготвя различни видове лечебни препарати, които дозирано се при-лагат за различни ревматични заболявания. Най-известни са препаратите в инжекции „Апикур" и „Форапин" и съвет-ското производство „КФ", което представлява разтвор на отровата в есенция от кайсия или праскова. Произвежда се и пастата „Форапин I" и „Форапин II" за втриване по бол-ните места при всички видове ревматични заболявания, съ-проводени с болки и подувания.

С пчелна отрова се лекуват остър и хроничен ревма-тизъм, лумбаго, ишиас, невралгия, мускулни болки, някои очни заболявания и др.

В народната медицина лекуването става направо чрез ужилване от пчелата. Човешкият организъм реагира раз-лично при ужилването, най-често с леки болки, сърбеж и подуване на ужиленото място. Само свръхчувствителните организми реагират по-тежко, като получават изриви по ця-лото тяло, сърдечна слабост, шокове и др., които рядко мо-

482 '

ж е да доведат до смърт. Пчелната отрова обаче действува убийствено върху организма на някои животни, като конете например, които при 10 ужилвания могат да умрат или дъл-го да боледуват.

Прополис (пчелен клей)

Прополисът е пчелен продукт, на който пчеларите от-дават най-малко внимание и често го разпиляват или изоб-що не го събират. А той не заслужава такова отношение, защото може да бъде използуван полезно почти направо в ежедневния живот на човека. За него се говори и на XVI-ия международен пчеларски конгрес във Виена.

Прополисът е смолиста материя с кафявозеленикав от-тенък и приятна миризма, която се среща във всички коше-ри и с която пчелите си служат за залепване на всички пук-натини в гнездото, за регулиране на прелката, ако тя е пре-калено широко отворена, за укрепване на рамките, за бал-самиране на всички чужди тела (органични и неорганични), попаднали в гнездото и които пчелите не могат да изхвър-лят сами навън.

Има два вида прополис — единият, който се отделя при смилането на прашецовите зрънца (от смолестите об-вивки на прашецовите зрънца) , и другият — който пчелите събират на повърхността на някои растителни тъкани, на пъпките на тополата например, и го донасят в гнездото съ-що като цветния прашец в кошничките на задните си кра-ка. Последния пчелите събират при липсата на цветен пра-шец и го употребяват предимно за запушване на пукнати-ните в своето жилище.

Прополисът. се разтваря в обикновен денатуриран (за горене) спирт. Това е указание, как да се събира прополисът за някои практически нужди на човека, защото полученият наситен разтвор представлява отличен лак. При работа п гнездата на пчелните семейства всички остъргани количества прополис трябва да се слагат в шише с денатуриран спирт. Полученият разтвор се прецежда и направо може да се из-ползува з а . л а к и р а н е на различни дървени повърхности, из-ложени на влага, като градински пейки и столове, за лаки-ране на стайни подове и др. Лакираните повърхности нмаг кафяв цвят, стават непромокаеми и имат силен отблясък.

483'

В своята „Книга за пчелата" Алфаидри подчер-тава, че някога прополисът се е употребявал за лакирането на дървени съдове и дава рецептата за това: 200 г прополис, 100 г восък и 400 г сгорещено ленено масло. Целият дървен съд се потапя в тази гореща смес и седи 10—15 мин. След като изстине, търка се с вълнен парцал, докато се получи отблясък. По такъв начин може да се импрегнират и дър-вените хранилки, за да се улесни тяхното измиване с топла вода.

От 1 част прополис, половин част восък и 4 части ми-нерално масло се приготвя също добър овощарски мехлем, с който се мажат раните на дърветата и при калеменето (облагородяването) на дръвчетата.

Прополисът се употребявал и в медицината в смес с вазелини за лекуване на открити рани и против инфекции и е бил изоставен само защото не е бил събиран и доставян в достатъчни количества.

И днес още прополисът продължава да се употребява за лекуване на рани на животни, при подбити крака на коне, при счупени рогове и др.

И в самото пчеларство прополисът има практическо при-ложение, д ъ л ж а щ о се на миризмата му, която силно при-влича пчелите. В роевия период, когато много пчелари от-съствуват от пчелините си, за да не избягат случайно из-лезлите им роеве, добре е в района на пчелина да се поста-вят кошчета (тръвни), намазани отвътре силно с прополис. Миризмата на прополиса привлича пчелите и излетелите ро-еве се залавят в кошчетата и там започват да изграждат своето гнездо, без да търсят друго жилище. Това особено важи за та^са наречените „празнични" пчелари (пчелари които посещават пчелите си само в празник, тъй като през останалото време са заети другаде) .

В занаятчийското производство прополисът се изпол зува за приготвяне на лакове, с които се полират музикални инструменти, приклади на ловни пушки и други предмети.

Пчелно „млечице"

Пчелното „млечице" е храната, с която пчелите хранят личинките на майката, работничките и търтеите и майката през време на яйценосния й период. Като пчелна храна то е познато отдавна, но като пчелен продукт, който може да се

484'

приложи в медицината за лекуване на различни заболява ния, той става известен едва в последното десетилетие. IIpi.it обръща внимание на неговите лечебни свойства френският агроном и пчеларски деятел Кайлас, който от 1945 год. на-сам настоява да го внедри като лекарство.

Като изхожда от обстоятелството, че хранени с такова „млечице", личинките на медоносните пчели само за 3 дни увеличават теглото си до 1500 пъти, че майката, хранена с него, л<ивее 5—6 пъти по-дълго от обикновените пчели, че през време на яйценосния период тя е в състояние да отде-ли до два пъти и повече от теглото си ежедневно, снасяйки по 2000 и повече яйца, Кайлас се спира на огромната скрита енергия, която пчелното „млечице" съдържа.

Пчелното „млечице" е продукт на глътъчните жлези па медоносната пчела, което тя отделя обикновено през 6 до 12-дневната си възраст. То може да се види на дъното на килийките при всички личинки до тяхната тридневна въз-раст, а при майчината личинка — през целия личинков период.

Анализът е показал, че пчелното „млечице" (което мнозина наричат „майчино млечице") е много богато и раз-нообразно. Досега в неговия състав са установени:

а) захари (от най-прост вид), които организмът усво-ява направо, без никаква преработка в червата;

б) протеини във формата на свободни аминокиселини, които организмът асимилира също така направо;

в,) витамини от групата В — витамин В ь или тиамин, който се нарича още анеурин — от 1 до 3 микрограма в 1 г;

г) витамин Вг, или рибофлавин, който се нарича още лактофлавин - от 6 до 8 микрограма в 1 г;

д) витамин Вб, или пиридоксин (адермин) — от 2 до 10 микрограма в 1 г;

е) пантотенова киселина — 4 микрограма в 1 г; ж) инозитол - 158 микрограма в 1 г; з) фолиева киселина - 20 до 32 микрограма в 1 г; и) ниацин — 73 до 100 микрограма в 1 г; к) витамини от групата С; много малко аскорбинова

киселина; л) витамин Е, или витамин на раждането и плодови

тостта; м) хормони, на които се придава активната сила на

пчелното „млечице"; н) диастази;

485'

о) минерални соли и още други неустановени вещества. Пчелното „млечице" има кисело-сладникав вкус; през

първия и втория ден от храненето на личинките то има же-леобразна гъстота, полупрозрачно е, със сивкавобял цвят; от третия ден и по-късно, когато пчелите започват да доба-вят към него известни количества цветен прашец, то полу-чава лека жълтеникава окраска.

За използуване пчелното „млечице" се получава само от незапечатапите маточници, залагани от пчелите през лятото при отнемане на майката им. В тях то е доказано чисто, без никакви примеси от цветен прашец. Пчелното „млечи-це" се изземва от маточниците на тяхната тридневна въз-раст, защото тогава то е най-богато по състав и най-голямо по количество - до 250 милиграма.

Полученото пчелно „млечице" се пази в стъкла в шли-фована стъклена запушалка в хладилници при температура, близка до 0°, иначе под действието на светлината и по-висо-ката температура съставът му се изменя, някои от неговите съставки се разрушават и то бързо пожълтява. Има основа-ния да се счита, че за непосредствена употреба вътрешно пчелното „млечице" може да се запази в мед в тегловно съ-отношение 1:100 или 1:200, държано в тъмни стъкла при ниска температура.

Пчелното „млечице" се употребява по три начина: вът-решно, през устата, чрез втриване в кожата и подкожно или чрез мускулно вкарване. На Запад използуването на пчелното „млечице" е широко разпространено във формата на кремове, елексири, мазилки и др. за втриване в кожата, тъй като то притежава и високи козметични свойства.

Досегашната практика е установила, че за употреба през устата дозата пчелно „млечице" се движи около 100 мг, а когато приемането му става чрез инжекции — около 25 мг. При това се отбелязва, че смесено с малко мед, то трябва да се държи под езика до пълното му всмукване от кръвта, без да се поглъща в стомаха, където стомашният сок до из-вестна степен може да разруши неговия състав.

Насърчителните резултати, получени от приложението на пчелното „млечице" върху опитни животни, при които те са живели до 1/3 по-продължително от другите, продук-тивността им се е увеличила неколкократно и са се възобно-вили някои закърнели сЬункции (например яйценосенето у стари кокошки наново е възобновено), са заинтересували изследователите и клиниците в САЩ, Канада, Мексико,

486'

Франция, Италия и други страни в Европа да изяснят при ложението на пчелното „млечице" срещу редица заболява-ния у човека, още повече, че мнозина пчелари-практици, из-ползували го лично и направо, потвърждават неговия лече-бен ефект.

По сведения, получени от различни страни, пчелното „млечице" действува успешно при възстановяване на от-слабналите органи, при лекуване на заболявания на нерв-ните и сърдечпо-съдовите недостатъци, действува подмладя-ващо и ободрително върху застарелия организъм и т. н.

Трябва да се има предвид обаче, че лечебните и про-филактичните свойства на пчелното „млечице" тепърва се изучават и тепърва ще се узнаят всички тайни на това мо-гъщо средство.

В практиката пчелното „млечице" се получава от три-дневните маточни личинки чрез изсмукването му от дъното на маточника с помощта на пипета. Най-богато по състав и най-голямо по количество е пчелното „млечице", взето от маточници, отглеждани в много силни семейства през рое-вия период.

Като пчелен продукт, след като науката каже оконча-телно своята дума за начина на използуването му, пчелното „млечице" се очертава да стане най-търсено и с най-висока цена.

Цветен прашец

Доскоро цветният прашец не влизаше в пчелните про-дукти и се считаше само като пчелна храна. С поставяне изучаванията на живота на пчелите и работата с тях на на-учна биологична основа, сме вече наясно върху повечето от условията за правилното им развитие. В резултат от тия изучавания, в цветния прашец се откриха качества, които го въздигат като ценен пчелен продукт. Главната му стойност се състои във високото съдържание на белтъчини и извън-редно важните за организма аминокиселини: аргинин, хи-стидин, изолейцин, лизин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин. Всяка една от тези аминокиселини има определено значение за организма на живото същество. Та-ка, аргининът участвува в образуването на пикочта като краен продукт на белтъчната обмяна на веществата, хи-стидинът се явява като съставна част от белтъка на хемо-глобина, лизинът и триптофанът подпомагат растежа па мла

487'

дите животни и т. н. Цветният прашец е богат също и на въглехидрати, мазнини, минерални соли, особено на фосфор, на обширна група ферменти и др. Но цветният прашец е бо-гат и на витамини. Той съдържа следните витамини: Е, Bi В2, В5, Вб, В3 Be, Н, С, А, Р. Особено е ценен витамин Р (ру-тин), фактор за здравината на капилярите, който се съдър-жа в пчелния прашец в значителни количества. Значително е съдържанието и на провитамин А (каротин).

Наличността в цветния прашец на така ценните и не-обходими и за човешкия организъм витамини, минерални соли, хормони и др. го нареждат в редицата важни лечебни средства. Народната медицина отдавна употребява цветния прашец като лекарство при различни заболявания. Оценя-вайки високите му лечебни свойства и научната медицина започва да си служи с него. Така, цветен прашец в смес с пчелен мед (в тегловно отношение 1:1 и 1:2) успешно се прилага при хипертоничната болест (кръвно налягане) , при нервни страдания и др.

Медицинското значение на цветния прашец може да се счита за доказано - остава открит въпросът за неговото събиране. В това отношение пчеларите широко трябва да използуват специалния уред за смъкване от кошничките на краката събрания и носен от пчелите цветен прашец — пра-шецоуловителя. Пчелите засега са единствените събирачи на цветен прашец и от пчеларите трябва да произлезе по-чинът за събирането и предаването му за по-нататъшно из-ползуване.

Веднъж събран, цветният прашец трябва да се из-сушава на проветриво и сенчесто място, без да се излага на слънчевите лъчи. Добре изсушен, той се запазва задълго и не губи от своите качества. В смес с мед в затворени бур-кани и държан на хладно и тъмно, цветният прашец също така се запазва дълго време.

488'

ХШ. О Б Щ Е С Т В Е Н О Т О ПЧЕЛАРСТВО У НАС

До 9 септември 1944 тод. за обществено пчеларство у нас не може да се говори. Единичните пчелини съществува-щи тук-там в някои държавни земеделски стопанства, при практическите земеделски училища и кооперации имаха по-вече учебен и любителски характер и се развиваха без как-вато и да е законодателна грижа, единствено по почин на ръководителите на тези учреждения и предприятия. С пре-минаването на нашето селско стопанство на социалистически основи и пчеларството получи нови форми на развитие, из-разени във включването му като производствен отрасъл в Д З С и ТКЗС. По данни за 1955 год. към 40% от ТКЗС в страната имат устроени пчелини със средно 40 пчелни се-мейства в пчелин. Средният брой на челните семейства в пче-лините на Д З С е към 150 за същата година.

В условията на социалистическото стопанство ролята и значението на пчеларството добиват нов смисъл: в него пче-ли се отглеждат не само заради меда и восъка, но и като необходимо условие за повишаване добивите на семена и плодове от значителен брой насекомоопрашваеми растения (слънчоглед, люцерна, детелина, зеленчуци, овощни дърве-та, еспарзета и др.) отглеждани в Д З С и ТКЗС.

Този нов смисъл и значение на пчеларството в нашата страна е залегнал в постановлението на Ц К на Б К П и Ми-нистерския съвет от 6 и 7 юли 1956 год. „За по-нататъшно укрепване и разширяване на Т К З С за увеличаване и поеф-тиняване на селско-стопанското производство и повишаване на материалната заинтересованост на Т К З С и кооператори-те", в което се препоръчва ТКЗС да организират голями об-ществени пчелини.

Подчертавайки важността на този селско-стопански от-расъл, Министерският съвет допълни горното постановление с ново такова специално за пчеларството от 10 декември 1956 год., което представлява подробна програма за всички

489'

научни работници, агрономи, ветеринари, пчелари, зоотех-ници и др. за работа в областта на пчеларството.

„Министерският съвет счита пчеларството като важен отрасъл в нашето селско стопанство. То има голямо значе-ние за народното стопанство не само като източник на цен-на храна и суровини за промишлеността, но и като важно средство за увеличаване добивите от селско-стопанските култури.

Намира, че Министерството на земеделието, изпълко-мите на окръжните, околийските и местните народни съвети и управителните съвети на Т К З С неоправдано са подценява-ли досега пчеларството", се казва в постановлението.

В някои райони, където поменатите служби и управи-телните съвети на Т К З С имат правилно отношение към пче-ларството, т. е., където добре разбират пряките и косвени добиви, които могат да се получат от пчелите, са постигнали значителни успехи. Така, Т К З С в с. Бистрица, Софийско, през 1954 год .е получило средно по 27 кг мед от 42 семей-ства; Т К З С в с. Охрид, Михайловградско — по 80 кг от 8 се-мейства и по 700 г восък; ТКЗС в гр. Брезник — 730 кг мед от 32 семейства; Т К З С в с. Душанци, Пирдопско, през 1952 год. е получило от 67 семейства по 22 кг стоков мед, 30 кг восък, много нови семейства и т. н.

Министерското постановление предвижда още увелича-ване броя на пчелните семейства в страната така, че до края на 1960 година те да достигнат 500.000, от които разборни кошери - 400.000 броя.

Всичко това е задача както на обществените пчелини, така и на любителите пчелари, за които след последните из-менения на Примерния устав на ТКЗС, в които се допуска държането на неограничен брой пчелни семейства от чле-новете-кооператори, се откриват широки възможности.

Производствено направление на пчелините

Пчелни семейства се отглеждат с няколко цели: 1. За добиване на мед 2. За добиване на восък 3. За отглеждане на майки с търговска цел 4. За производство на рояци с търговска цел 5. За опрашвателна работа в полето.

490'

У нас строг профил при отглеждането на пчелни се мейства няма затова пчелините имат смесено направление. Такъв е и характерът на обществените пчелини при ТКЗС и Д З С . Производството на майки, по пътя на селекционната работа пък, съгласно постановлението на Министерския съ-вет за разширяване и подобряване на пчеларството у нас, от 10 декември 1956 год. се възлага на специалните пчелар-ски институти. Разбира се, това не значи, че отделните пче-лини не могат да отглеждат майки за свои нужди.

Постигането на всички цели при отглеждането на пчели обаче, особено за обществените пчелини, може да стане са-мо при голям брой пчелни семейства. Държането от Д З С и Т К З С на малък брой пчелни семейства не се оправдава и от гледище натовареността на лицата, заети с отглеждането им. Според приетите норми на един пчелар в Д З С и Т К З С се поверяват 4 0 - 5 0 пчелни семейства, заедно с произведените през годината нови рояци. Ако броят на семействата се уве-личи на пчеларя се придава помощник или се назначават нови пчелари, които поемат гледането на съответния брой пчелни семейства обособени в самостоятелен пчелин. В об-ществени стопанства, които имат над 400 броя пчелни се-мейства се назначава з-авеждащ пчелините, който се осво-бождава от пряка работа с пчелите. Нему се възлага общо-то ръководство на пчелините по отношение отглеждането на пчелите и изпълнението на поставените производствени за-дачи. Нормите ч по прикрепване на пчелни семейства към един пчелар, правата и задълженията им, основното и до-пълнително заплащане труда на пчеларите се определят по заповеди на Министерството на земеделието и горите и по решение на общите събрания на ТКЗС.

Общественото пчеларство е планово пчеларство. Про-изводствения план на пчелините е неразделна част от общия производствен план на стопанството. С оглед района на пче-лина и неговото производствено направление нему се поста-вят и съответните задачи: да 'получи определено количество стоков мед и мед за изхранване на пчелите; да получи опре-делено количество восък във формата на изградени плодни-кови и магазинни пити и стоков восък за обмяна срещу из-куствени восъчни пити и за индустрията; да създаде опреде-лен брой нови пчелни семейства; да отгледа известно число запасни майки; да извърши определена опрашвателпа рабо-та. Годишният производствен план на пчелина се изготвя като отделен документ, и се утвърждава от общото събрание.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Предговор . . . . .

Стопанско значение на пчеларството .

I. Мястото на пчелата в животинския свят . Породи на обикновената медоносна пчела 12.

II. Биология на пчелното семейство Диво или питомно животно е пчелата — 17. Пчелата е об-ществено животно — 18. Състав на пчелното семейство

— 19. Пчели-работнички — 23. Търтеи — 25. Устройство на пчелата — 27. Глава и органи на главата — 28. Хра-носмилателна система — 36. Слюнчени жлези — 39. Хра-ната на пчелите — 40. Храносмилане — 40. Отделителна система 41. Кръвоносна система — 42. Дихателна си-стема — 42. Нервна система — 44. Сетивни органи — 46. Размножаване на пчелите — 49. Брачен полет и опло-дяване на майката — 52. Пчелно гнездо и восъчни по-стройки — 55. Произвеждане и поддържане на топлина в гнездото — 62 Развитие на пчелните индивиди — 66. Сна-сяне на яйца от майката — 66. Яйце — 68. Личинка — 69. Какавида — 73. Някои особености в развитието на май-ката и търтея — 75. Разпределяне на работата в пчелно-то с е м е й с т в о — 7 6 . Годишен календар на пчелното семей-ство — 84.

III. Хранителна база Пчелите в услуга на растенията — 100. Пчелната паша у нас — 101. Наши медоносни растения — първа група — 103. Втора група — 111. Отделянето на нектар и пчели-те — 116.

IV. Пчелни жилища Тръвната — 118. Разборен кошер — 119. Дадан-Блатов кошер — 121. Необходим материал за направа на един 12-рамков кошер с м а г а з и н — 1 2 5 . Стандартна рамка — 129. Разделители — 132. Вентилация на кошерите — 134. Ре-гулиране на прелката.— 142. Отопляване на кошера — 144 Боядисване и ремонт на кошера — 147. Обтягане на тела на рамките и прикрепване на восъчните основи — 150.

492'

V. Пчеларски уреди и пособия 155—Ш> Резервни кошери, магазини, дъна, пчеларско було - 157. Пушалка — 158. Слънчева воскотопка — 159. Хранилка — 163. Рамкоповдигач, скобонабивач, пчеларски скоби — 165. Пчеларска тел, шпорче, пчелинна поилка •— 166. Пчелогон-ка — 168. Пчеларска четка, преносно и работно сандъче, хайеманова решетка — 169. Рамка клетка, пчеларска вили-ца, пчеларски нож — 170. Центрофуга и работата с нея — 171. Маса за разпечатване на пити — 174 Пчеларска чет-ка, търтеловка— 177. Майчини клетки и работата с тях — 178. Нуклеуси — 181. Шкаф за запазване на питите, рое-ловка — 182. Прашецо\гловител — 184. Луксозни рамче-та — 186.

VI. Организация и устройство на пчелина . . . 187—198 Избор на място за пчелин — 187. Покупка на пчели 192 Подреждане на кошерите — 133.

VII. Сезонни работи с пчелите . . . . . . 199—305 Техника на работата с пчелите — 199. Видове прегледи на пчелите — 203. Очистително облитане на пчелите — 207 Стайно облитане на пчелите — 209. Първи осведомителен преглед — 211. Подхранване на пчелите — 213 Подхран-ване по необходимост-—214. Медо-прашецова смес — 217. Кисело подхранване на пчелите — 218. Пролетен водопой на пчелите — 219 . Подбудително подхранване - 220. За-местители и допълнители на цветния прашец — 223. Гла-вен пролетен преглед — 225. Съкращаване обема на гнез-дата — 230. Обединяване на пчелните семейства — 232. Разширяване на гнездата и подновяване на питите — 235. Прехвърляне на тръвни в разборни кошери — 239. Н а-ч и н и з а с ъ з д а в а н е н а с и л н и с е м е й с т в а — 245. Подготовка на семействата за акациева беритба — 247 Временно развитие на пчелните семейства в двукорпусни кошери — 248. Кошерът-лежак и отглеждането на пчели в него 252. Отглеждане на пчели в египетски кошер-лежак — 257. Семейства с майки помощници — 259. От-глеждане на пчели в многокорпусни кошери — 261. Мно-гомагазнни Кошери и отглеждане на пчели в тях — 263. Мно-гоматочни семейства — 265. Използуване роевата енергия на пчелите за създаването на силни семейства — 268. Създаване на силни семейства чрез използуването им по двойки — 272. Ограничаване яйценосната дейност на май-ката като начин за създаване на силни семейства — 274 Други начини за създаване на силни пчелни семейства -275. Н а ч и н и з а п о л у ч а в а н е н а в о с ъ к — 277 Строителна рамка 279. Строителна надставка 281. Восъков магазин 282. Восък от тръвни — 282. Под-хранване на пчелите за отделяне на восък - - 283. Восъчни суровини и отпадъци — 283. У в е л и ч а в а н е б р о я н а п ч е л н и т е с е м е й с т в а 286. Изкуствено роене 289. Правила при формирането на изкуствени отводки

493'

291. Н а ч и н и з а ф о р м и р а н е н а и з к у с т в е н и о т в о д к и - 1. С презимували запасни майки — 293. 2. Създаване на отводки с разновъзрастни пчели чрез под-вижно пчеларство — 294. 3. Разделяне на летящите пчели в две семейства — 295. 4. Разделяне на летящите пчели чрез приучаването им на две прелки • 296. 5. Прост на-чин за формиране на изкуствени роеве или отводки — 298. 6. Други начини за формиране на отводки — 301. 7. Отводки от тръвни - 304.

VIII. Главна беритба 306—325 Признаци за настъпване на главната беритба и поставяне на вторите корпуси и магазини — 306. Отбиране на медо-вите пити за центрофугиране — 311. Сваляне на магазините и даване на центрофугираните пити за почистване от пче-лите — 315. Подвижно пчеларство — 317. Направляване работата на пчелите — 322.

IX. Подготовка на семействата за следната година 326—343 Следберитбепа ревизия на пчелните семейства — 326. Есенно увеличаване на младите пчели — 328. Използуване на майки-помощници за есенно увеличаване на пчелите — 330. Хранителни запаси на семействата — 331. Подрежда-не на гнездото за зимуване — 334. Зимно съхраняване на запасни майки — 336. Грижи за пчелите през зимата — 338.

X. Отглеждане на пчелни майки 344—370 Използуване на роените маточници — 344. Изкуствено от-глеждане на пчелни майки — 347. Подготовка на семей-ството-отглеждач — 349. Подготовка на маточни личинки — 350. Н а ч и н и з а о т г л е ж д а н е н а п ч е л н и м а й к и — 352. Проверка на личинките дадени за отглеждане — 356. Узряване на маточниците и отнемането им от семей-ството-отглеждач •— 357. Изрязване на маточниците и тях-ното използуване — 357. Правила за придаване на пчелни майки в семействата — 359. Няколко начини за придаване на пчелни майки — 363. Как да се изземе майката без да се докосва с ръце — 368. Белязане на майките — 369.

XI. Болести и неприятели на пчелите 371—478 Предварителни бележки върху въпроса за болестите и не-приятелите на п ч е л и т е — 3 7 1 . Най-важните условия за съз-даване и подържане на пчелини със здрави и продуктивни пчелни семейства — 372. Ненормални състояния в живота на пчелните семейства — 377. Общи сведения за болестите по пчелите и пилото — 390. Причини за болестите на пче-лите и пилото — 392. I. Н е з а р а з н и б о л е с т и — 394. А. П о в ъ з р а с т н и т е п ч е л и — 396. Отравяния на пчелите — 396. Нектлрна и поленова токсикоза — 401. Ма-нова токсикоза — 402. Зимна диария — 406. Майска бо-

494'

лест — 407. Д р у г и н е з а р а з н и б о л е с т и и о и ч е-л и т е - у р о д с т в а — 409. Болести на м а й к а т а — 4 1 0 . Б. Н е -з а р а з н и б о л е с т и п о п и л о т о — 413. 11ростудя-ване на пилото — 414. Задушаване на пилото — 415. II З а р а з н и б о л е с т и — 417. Нозематоза — 421. Амебна болест — 430. Паратиф — 431. Септицемия — 433. Пара-лич — 435. Акароза — 436. Д р у г и п а р а з и т и и п а -р а з и т н и з а б о л я в а н и я п о в ъ з р а с т н и т е п ч е -л и — 441. Мелеоза — 4 4 1 . Червясване — 444. Браулоза — 445. Б. З а р а з н и б о л е с т и по п и л о т о — 448. Злокачествен гнилец — 449. Доброкачествен гнилец — 458. Кисел гнилец — 463. Мехурчест гнилец — 464. Плесени за-болявания на пилото — 466. Вредители на пчелното гнез-до и врагове и неприятели на пчелите - 468. Восъчни молци — 469. Мравки — 473. Оси, стършели и пчелен вълк — 474. Мишки — 476. Пчелоядни птици — 478.

ХИ. Пчелни продукти 479 -438 Пчелен мед — 4 7 9 . Пчелен восък — 481. Пчелна отрова — 482. Прополис — 483. Пчелно „млечице" - 481. Цветен прашец — 487.

ХШ. Общественото пчеларство у нас 489—491 Производствено направление на пчелините - 490 .

195'

Редактор: проф Ал. Тошков

Оформление : К Буюклнйски

Коректор : Виолета Воденичарова

Дадена за печат-на 5. X». 1957 год. Тираж 12,000

Цена 19.50 лв

Излязла от печат на 10. 11. 1958 год.

Формат 59/84/16

Печатница на Националния съвет на Отечествения фронт. Издание на библиотека „ Т И Ш И Н А " , ул. „Лавеле", 23 — София.

Телефон 7-36-63 .

H e w 18*50 Щ