1

2

КУЧЕТО И ПЕТТЕ ВЪЛШЕБНИ ТОПКИ

Имало едно време куче на име Боби. Той украсявал своята елха.

Сложил на нея всички топки и едно ангелче.

Всеки ден Боби гледал дали всички топки са там. Но един ден

забелязал, че ангелчето го няма. Той много се разстроил. Изведнъж пет

топки от елхата полетели във въздуха и му проговорили с човешки глас.

Боби не можел да повярва. Те му обяснили, че ангелчето е отишло в

работилницата на Дядо Коледа. Топките казали, че могат да му помогнат,

но при едно условие. Трябвало Боби да поправи едната топка, която било

счупена. Боби се съгласил и започнал работата.

Той поправил топката, а останалите върнали ангела.

Анна Калпакова

ВТОРИ КЛАС

3

ЕЛФЪТ В ТЕНДЖЕРАТА

Било нощта преди Коледа. Малкото момче лежеше в леглото и се

опитваше да остане будно, за да зърне Дядо Коледа. Детето беше толкова

уморено от игри, че сънят го пребори.

Тогава Добрият старец дойде със своите помощници–елфите и

остави подаръка под елхата. Понеже трябваше да зарадва още много деца,

Дядо Коледа бързаше и забрави най-малкия елф. Той толкова се уплаши,

че се скри в една тенджера. Седеше там и плачеше.

На сутринта детето се събуди и започна да отваря подаръците си.

Тогава чу някой да плаче. Отиде в кухнята и видя малкия елф в тенджерата

и го попита какво прави там. Елфчето му отговори, че в бързината Дядо

Коледа го е забравил и че се страхува да не го изоставят.

Той помоли момчето да го изведе до двора. Когато бяха там, свирна

с вълшебната си свирка и не след дълго време пред тях спря шейната на

Дядо Коледа, теглена от елена Рудолф. Елфът бързо скочи в шейната,

като през цялото време махаше с ръка на невярващото на очите си момче.

Николай Балев

ЕЛФ И КОЛЕДНА ТОПКА

Един зимен ден елфите Знайко, Кихавко, Усмивко,

Бъбривко и Срамежливко се срещнали.

Знайко бил умен.Кихавко само кихал. Усмивко бил весел. Бъбривко бил

бъбрив, а Срамежливко – срамежлив.

Те имали елха, но нямали топки. Отишли да купят пет – колкото

били те, за да може всеки да закачи по една. Купили и започнали да

украсяват.

Знайко закачил топката и я кръстил Звездица. Тя си харесала името.

След това Кихавко закачил и я кръстил Червенокоска, защото била

червена.

- Много ти благодаря за хубавото име!

4

Усмивко закачил своята и казал:

- Ще те кръстя Дъгичка, защото си пъстра.

- Благодаря!

Дошъл ред на Бъбривко. Неговата топка била намусена и той казал:

- Ще те кръстя Сърдитко.

- Добре, ще се усмихна. – отговорила топката.

- Тогава ще те кръстя Усмивко.

- По-добре е, Бъбривко! – усмихнала се тя.

А Срамежливко толкова бил срамежлив, че едва закачил топката и я

кръстил Розовка.

Петте елфи и петте топки на украсената елха били красиви като в

приказките.

Ванеса Цанева

Делфинът в шише Живял някога един делфин в голям океан. Веднъж се появило едно

шише. Делфинът искал да го види. Изплувал до шишето и казал:

- От къде идваш, шише?

Делфинът бил много любопитен. Пъхнал си главата в шишето и паднал

вътре. Викал, викал много силно.

- Ехо, има ли някого? Помогнете, моля ви.

Не му помогнал никой. Плакал, плакал, но не му олекнало.

Един ден шишето остаряло и се счупило. Делфинът викал и скачал от

радост.

- Ура, ура, излязох от това шише.

Бил много щастлив.

Ния Димитрова

5

ВЪЛШЕБНАТА РОЗА И АВРОРА

Имало една необикновена роза... Тя била на вид съвсем обикновена, но

когато вятърът духал,тогава тя треперела като малко коте.Аврора я гледала

и се питала:

- Как ли е тази розичка?

Питала се това, защото си мислела, че сама ще се откъсне. А майка ú все ú

казвала:

- Миличка, стига си гледала тази роза, защото не искам да те гладам

така натъжена.

Тогава момичето отвърнало:

- Добре, мамо, но поне може ли да отида навън да си поиграя с

приятелите ми?

- Да, разбира се, миличка.

Минало се време, момичето растяло и розата растяла с нея. Аврора

станала хубава, добра и мила. Веднъж тя излязла да погледа розата навън.

Но преди да излезе, видяла, че се задават облаци. Тя взела чадъра и отишла

при розата. Казала ú:

- Розичке, искам да си човек, за да си играем заедно! Вече приятелите

ми не ми говорят...

Тогава розата отвърнала с човешки глас:

- Ако стана човек няма как да пазя дома ви.

- А защо е нужно да го пазиш? – попитало момичето.

- Аз пазя къщата от лошата вещица Злодеида – отговорила розата.

- От Злодеида ли каза?

- Да, точно това казах. Ако доближи къщата ви ще настъпи мрак.

Момичето се уплашило, но розата я успокоила:

- Спокойно, миличка, Злодеида нищо не може да ти

направи.

6

- Добре, розичке, но си нямам приятели и затова те молех да се

превърнеш в човек.

Така със своето приятелство и доброта момичето и розата

победили лошата Злодеида.

Екатерина Йорданова

КУЧЕТО И АНГЕЛЪТ

Едно куче живеело в колибката си. То чакало Дядо Коледа цяла

нощ, но без успех.

Кучето излязло от колибката си. Тъкмо когато излязло, пет неща

светнали в снега. Това били пет вълшебни топки. Те били цветни. Едната

била червена, другата синя, третата – жълта, четвъртата – розова, а петата

– сребърна. От нея се показал ангел. Той казал, че това са вълшебни топки.

Ангелът направил магия за елха. Кучето побързало да закачи топките, а на

другата сутрин видяло под елхата кокалче и влак.

Чудесата никога не свършват!

Виктория Ивайлова

7

ЕЛЕНЪТ В ГАРДЕРОБА

Това се случи през 2 532година, есента. В гората живееше малко

еленче. Името му бе Руди. Той много искаше да си има приятел, затова

тръгна на път.

Не след дълго срещна друго еленче. Казваше се Кико, той също

търсеше истински приятел. Това бе супер среща, защото еленчетата

откриха своя най-добър приятел. Сега вече можеха да търсят

приключения. В този момент пред тях се появи един гардероб. Но той не

беше обикновен, а вълшебен гардероб. Когато влязоха в него, той полетя

от планетата Земя към планетата Юпитер. Там имаше супер забавен

увеселителен парк. В него срещнаха Зъбчо, Миньончето и Фифи. Това

бяха бобърче, прасе и катеричка, а също и най-добри приятели. Денят мина

в игри и смях.

Руди изкара най-суперския ден в живота си , защото го изживя със

своя най-добър приятел Кико.

Той разбра, че никога не трябва да се отказва от мечтите си.

Васил Симов

АНГЕЛЧЕ И ЗВЕЗДИЧКА

Имало едно време едно ангелче, което се чувствало самичко.

Наближавала Коледа и то си мечтаело за приятел, с когото да бъдат на

празниците.

Както си вървял, видял една падаща звезда и си пожелал да има

истински приятел. И не щеш ли, пред него застанала една звезда. Тя се

казвала Звездичко и била сбъдната мечта за ангелчето. Те станали

приятели и били заедно на Коледа. И не само на Коледа, а останали

приятели за цял живот.

По Коледа стават чудеса и мечтите се сбъдват.

Мирел Рашид

8

ДЕЛФИН И РУСАЛКА Имало едно време един делфин и една акула. Те си имали вълшебно

стъклено шише.

Един ден двамата приятели се скарали за вълшебното шише. Като

по-силна, акулата надделяла в този спор и взела шишето. За да го

запазисамо за себе си, тя превърнала делфина в жаба. Изведнъж пред тях

се появила красива русалка. Тогава жабата я помолила да я

целуне.Русалакта веднага я целунала, защото се надявала да се превърне в

красив делфин. Жабата наистина се превърнала в делфин. Те се влюбили

от пръв поглед.

Вдигнали голяма сватба и заживели щастливо. А злобната акула,

като разбрала, че е развалена магията се пръснала от яд.

Кирил Тепавичаров

ДЯДО КОЛЕДА И

НЕСРЪЧНОТО ДЖУДЖЕ

Имаше едно време едно несръчно джудже.То се казваше Снежко и беше

много несръчно, затова всички го наричаха вместо Снежко – Несръчко.

Един ден то опаковаше един подарък, тъкмо слагаше играчката в

кутията и я изпусна. Несръчко много се ужаси какво щеше да каже на Дядо

Коледа. То жално заплака, а Дядо Коледа го чу, видя и счупената играчка,

но не се разсърди, а успокои Несръчко и му каза, че няма за какво да плаче,

защото може да направи нова. Но Несръчко му отговори, че колкото и да

се опитва все чупи или изпуска нещо. Тогава Дядо Коледа му каза:

- Ако вярваш в себе си, ще успееш!

Несръчко се съгласи. Направи още един подарък и наистина успя!

Направи го без да го счупи или изпусне! Показа го на Дядо Коледа.

- Вече няма да ти викат Несръчко!

9

Джуджето като чу тези думи се зарадва толкова много, че извика:

- Ура, ура, ура!

То извика толкова силно, че се чу надалеч и всички джуджета в

работилницата го чуха. Те малко се ядосаха, че вече няма да си имат

Несръчко, но Снежко много се радваше и тогава разбра, че когато вярваш в

себе си можеш да постигнеш всичко!

Яница Ивчева

КУЧЕТО И АНГЕЛЪТ

Имало едно куче. То живеело само.

Един ден срещнало ангел. Те станали най-добри

приятели. Ангелът имал пет вълшебни топки. Той изпуснал

топките и кучето ги изяло. То станало вълшебно куче.

И заживели двамата щастливо.

Жан Трендафилов

СЛЪНЦЕ И СЛАВЕЙ

Преди много години, в една приказно красива гора живеел славей.

Той се казвал Пъстроперко. По цял ден чуруликал своите песни. Един ден

както си летял, видял едно езеро. То било вълшебно. Славеят се спрял до

него и се замислил колко е самотен и се натъжил. Пожелал си да има

много добър приятел. Щом погледнал към езерото се случило чудо. Пред

него се появило слънцето и му проговорило с нежен глас.

- Искаш ли да бъдем приятели?

Пъстроперко с радост приел приятелството. Бил доволен, защото

нямало да бъде вече самотен. Той си намерил истински приятел, за цял

живот и продължил да лети из гората, и да пее весели песни.

Лилия Байрактарова

10

СНЕЖАНКА И

ВЪЛШЕБНАТА РОЗА

В далечна земя живеели Снежанка и джуджетата на Дядо Коледа.

Веднъж джуджетата се събудили и им хрумнала идея - да направят

шейната на Дядо Коледа още по-хубава. В това време едно дете, което било

сираче се молело на Дядо Коледа да си има семейство. Един ден пред него

се явила Снежанка. Тя знаела, че детето е много добро и заслужава да има

семейство. Извадила своята вълшебна роза и изрекла тези думи:

- Моля те, магична роза, помогни ми, това дете се нуждае от истинско

семейство!

В този момент розата засияла с нейната ярка светлина, а детето не знаело

какво да каже, то направо онемяло.

През това време джуджетата на Дядо Коледа привършвали обновената

му шейна. Тя изглеждала като нова. Те се прибрали в къщата и видели,

че там сияела розата на Снежанка. Те се уплашили, но Снежанка се

засмяла и им разказала всичко. Така тя успяла да оправи живота на

детето и то вече имало добро семейство.

А вълшебната роза била истинското чудо на Коледа!

Емили Милушева

АНГЕЛЪТ И ДЯДО КОЛЕДА

Имало един град на ангелите. На всяка Коледа, докато хората спят,

поставяли по една кошница със сладки. Тази Коледа един от тях видял

едно сиротно дете. Съжалило го ангелчето. Чакало го да заспи, оставило

му кошница сладки.

11

Ангелчето излетяло. Отишло при Дядо Коледа и си пожелало само

едно – онова дете да има семейство. Върнало се при детето, скрило се зад

едно дърво и гледало. И изведнъж в къщата влязло цялото семейство.

Ангелчето се зарадвало и отишло при Дядо Коледа.

- Благодаря ти, Дядо Коледа!

- Няма защо! – отговорил добрият старец.

Всички заживели щастливи.

Алекс Маринов

Динозавърът в шише Имало едно време един динозавър, който бил много любопитен.

Един ден той намерил къщата на един магьосник.

Динозавърът изпил една отвара и станал малък като палец. Той без

да иска се пъхнал в една бутилка.

Магьосникът се смаял. Динозавърът не знаел, че е малък колкото

пръст.

Магьосникът го съжалил и го изтеглил с един канап. Мислил, мислил

и решил да изпробва друга отвара. Без да иска сбъркал и го превърнал в

облак.

Динозавърът си спомнил думите на баба си Дина как от облак се

става динозавър и накрая всичко свършило добре.

Всяко зло за добро!

Стефания Димова

12

КОТЕ И ТЕЛЕФОН НА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

Имало едно време коте, което приключенствало по цял свят. То се

казвало Кики.

Един ден котето изобретило едно телефонче. Но то не било просто

телефонче, а вълшебно. Кики натиснала функция „Техно свят“. Случило се

чудо.

Кики се озовала в един свят, в който всички живи същества били или

виртуални, или телефони, компютри, телевизори и видео игри.

Всички граждани се запътили към площада, явно отивали на работа.

Кики бързо изтичала до един виртуален заек и го попитала:

– Къде отиват те?

– Те отиват да работят. Много от тях извършват най - отговорната

работа – казал ú виртуалният заек.

– И коя е тя? – попитала Кики.

– Тя е игра на компютри.

Кики казала:

– Този свят е ужасен.

ТРЕТИ КЛАС

13

Кики взела телефона. Натиснала копчето „Ледена игра“ и се озовала в

един леден дворец. Там имало животни, които се целели със снежни топки.

Котето се запознало с един тюлен, който се пързалял по леда.

Станало късно. Кики извадила телефона. Натиснала копчето „ У дома“

и мигновено се озовала вкъщи.

Кики била много щастлива и не спирала да се хвали с незабравимото си

приключение.

Радина Заркова

ВЪЛШЕБНИЯТ БУКВАР

Нели беше в училище. Следващият час започна. Имаха четене.Тъй

като все още се учеха да четата и нямаха читанки, четяха от буквар.Този

буквар беше много интересен, защото в него се случваха най-различни

неща. Днес темата им беше за елха. Докато другите четяха, Нели си

фантазираше. Тя мислено се пренесе в Коледната нощ. Под красиво

окичената елха я чакаше специален подарък. Когато го отвори, тя много се

изненада – имаше буквар. Нели започна да разгръща страниците му и

разбра, че е вълшебен. Буквите и картините оживяваха пред нея. Когато

Нели стигна на буквата Е и прочете думата „елха”, елхата от страницата

започна да блестиярко в красиви цветове.

Звънецът за края на часа удари и Нели се зъвърна от своето мислено

пътешествие. Пожела си на идващата Коледа да получи такъв подарък.

Йорданка Йорданова

14

ДЖУДЖЕ И ЦИГУЛКА

Едно време живеели заедно един Дядо Коледа и едно джудже.

Дядо Коледа решил да уволни джуджето,защото не си върши добре

работата. И то напуснало като взело само една вълшебна топка.

Джуджето решило да живее само, но нямало къде и нямало какво

да яде. Решило да се разходи. Вървяло,вървяло и най-после спряло да

си почине на една поляна. Видяло една цигулка. Джуджето решило

малко да си посвири, но изведнъж усетило някакво чувство. То взело

вълшебната топка, която носело в джоба си и видяло през нея едно

малко дете, което нямало нито родители, нито къде да живее, но

много искало да стане музикант. Обаче нямало цигулка, на която да

свири.

Джуджето решило да му помогне. Взело дърва и направило

шейна. Тръгнало с нея да лети. Летяло, летяло дни наред и стигнало

при детето в нощта на Коледа. Джуджето му подарило цигулката.

Така детето започнало да свири и след време станало известен

музикант. А през цялото време Дядо Коледа гледал какво прави

джуджето. И решил пак да го наеме. Така всички били щастливи.

Диана Желева

ДЖУДЖЕТО, КОЕТО СИ НАМЕРИ ВЪЛШЕБНА ЦИГУЛКА

Някога в гората живеело джудже на име Сръчко. То обичало да

майстори разни неща. Сръчко бил тъжен, защото в неговата гора на Коледа

никога не вали сняг.Един ден джуджето решило да се разходи. Изведнъж

то видяло на земята една счупена цигулка. Сръчко решил да я поправи.

Когато приключил засвирил. И станало чудо. Навън от небето заваляли

пухкави снежинки. Сръчко много се зарадвал.Не можел да повярва на

очите си. В неговата гора вали сняг! Джуджето спряло да свири и снегът

15

също спрял да вали. То разбрало, че е поправило вълшебна цигулка.

Сръчко се прибрал вкъщи радостен. Сложил цигулката до леглото си и

заспал щастливо.

Оттогава на Коледа вали сняг и в гората на Сръчко.

Ивет Ганчева

ЕЛХА И БУКВАР

Една Коледна нощ в съседното кралство напълнили на краля гореща

вана с вода и около нея запалили свещи. След като се изкъпал, видял върху

елхата скъсана страница от буквар. Решил да я вземе, за да попита дали е

на сина му. Извикал го:

– Сине, я ела да видиш твоя ли е страницата?

– Да, татко, моя е -отговорил той.

– Е, добре тогава си я вземи.

Детето я взело. Сложило я в буквара. Обаче той не я искал, защото тя

била изцапана с какао. Букварът се опитал да я подбутне, но в същия миг

придворната дама влязла, за да каже на малкия принц да си ляга. Всички в

кралството заспали.

Букварът станал от бюрото и отишъл при елхата. Попитал я:

– Хей, елхичке, искаш ли отново да вземеш страницата ми?

– Не, букварче, не я искам. Тя загрозява красивите ми клонки.

Когато страничката чула, че никой не я иска, полетяла към килера.

Свила се зад един шкаф и се разплакала.

Докато страничката тъгувала, в килера влязъл един слуга, за да

почисти. Духнал вятър и тя се понесла извън двореца. На сутринта, когато

малкия принц се събудил, трябвало да вземе чантата с буквара. Когато

отворил, видял,че страницата му липсва. Принцът вече не искал буквара,

защото не е цял. Заменил го с друг.

16

Така букварчето се натъжило, защото принцът го изоставил.Затова

нека ценим нещата не по външния им вид.

Мария Ненова

ЕЛФЪТ В ГАРДЕРОБ

Преди много време имало един беден елф. Той бил сирак и

просел на студа. Хората били много сурови с него и никой нищо

не му давал. Само едно момче на 9 години всеки ден му давало по

50 стотинки.

Накрая елфът си купил с парите от момчето един гардероб, за да спи в

него. След няколко дни полицията дошла и му казала, че ако до 3 дни не

плати глоба от 120 лева, ще го вкарат в затвора.Елфът ги попитал защо ще

го вкарат в затвора, а те му отговорили, че дразни хората като проси.

Елфът не знаел какво да прави и си легнал в гардероба. Там видял, че има

едно червено бутонче. Той го натиснал и гардеробът станал портал, който

му казал, че ако не се върне до коледната нощ, ще остане там, където

отиде.

Елфът влезнал в портала и там имало много пилешко, свинско и пуешко

месо, а също така и много монети. Той ги събрал, но за жалост били 119

лева. Елфът се отчаял и почнал да търси още една монета. Той я намерил

точно в коледната нощ. Тръгнал към портала, но той се затворил завинаги.

Елфът не се притеснил, защото станал президент на пилешкото,

свинското и пуешкото месо.

Оттогава помощниците на Дядо Коледа са джуджетата, а не елфите,

защото елфите са президенти на месата.

Марио Алексов

КОСТЕНУРКАТА В САНДЪКА

В морето имало една костенурка. Тя била много мила. Всеки ден

поздравявала приятелите си и възрастните хора. Всички я обичали. Един ден

докато плувала видяла приятелката си Риби. Тя и казала:

- Костенурке, недей да отиваш към онзи странен сандък. Казват, че който

влезе вътре никога не излиза.

17

Костенурката се уплашила, но помислила, че Риби се шегува с нея. Понеже

била много любопитна, влязла вътре в сандъка. Там нямало нищо, но след

няколко минути сандъкът ставал все по-голям и по-голям. Костенурката

решила да излезе. Катерила се по гладките стени, мъчила се, но не могла.

Започнала да вика за помощ. В този миг дошли морските кончета. Те

помогнали на костенурката. Тя излязла жива и здрава. Костенурката се

извинила на Риби, че не я е послушала. Двете тръгнали заедно.

Костенурката разбрала, че не трябва да слуша само себе си, а трябва да чуе

съветите и на другите, защото те могат да бъдат прави.

Калина Вакарелска

ЕЛХА И БУКВАР

Няколко дни преди Коледа елхата в едно училище оживя, но щом

отвори очи съзря един буквар на земята и го попита:

– Защо си долу на земята?

– Защото, елхичке, моята стопанка Ани ме изпусна, когато си

тръгваше– отвърна букварчето.

– Защо си тъжно? – попита я отново елхата.

– Ани обеща,че ще ме вземе, за да празнуваме заедно Коледа, но ме

изостави и сега съм сам– каза той.

– Защо не идеш у тях?– попита го елхата.

– Но знаеш ли, нали ти си тук с мен, елхичке, защо заедно да не го

отпразнуваме? Съгласна ли си?

– Но ще ми обясниш какво да правя, защото досега не съм празнувал

Коледа.

– Разбира се, Букварчо. Всичко ще ти разкажа за този чудесен празник

Коледа. А с Ани ще празнуваш друг празник. Слушай сега........

Ренета Добрева

18

ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ НА

ЗМИЯТА И ФЕНЕРА

Когато се разхождах, видях светлина.Приближих се и тя ме

погълна.Там видях нещо невероятно.Докато се осъзная, попаднах във

вълшебен свят. Там царуваха змията Вики и фенера Светулчо. Аз ги

попитах къде съм, но те не ми казаха, че съм във вълшебен свят. Видях

една летяща костенурка и я попитах:

- Извинете, госпожо Костенурка, да знаете как се излиза от тук?

- Да, мило дете - каза тя.

- А знаете ли къде се намирам? - попитах отново.

- Да, знам - отговори костенурката.

- Чудесно! - зарадвах се аз. - Бихте ли ми казали?

- Да, ще ви кажа. Значи, първо вие се намирате във вълшебен свят и

второ, изходът е при светещата светлина. По принцип ние се

раждаме тук и после идваме във вашия свят.

Когато ми разказа всичко, аз разбрах къде съм. Веднага се запътих към

изхода, но изведнъж чух гласове:

- Чакай, чакай, чакай! - извика някой.

Аз спрях на секундата и видях, че Вики и Светулчо ме викат.

- Стой! - казаха те. - Искаме да останеш тук!

- Но аз искам да си ходя. И без това имам работа вкъщи.

- Добре де, но ни идвай на гости - каза Костененурката.

И така видях вълшебния свят. Продължавах да им ходя на гости и си

заживях щастливо.

Гергана Първанова

19

ДЯДО КОЛЕДА И ПИТЪР ПАН

Това се случило на Бъдни вечер. Дядо Коледа натоварил шейната с

подаръците и се отбил в Небивалата земя.

Там той се срещнал с Питър Пан, с когото били стари и добри

приятели. Дядо Коледа поръчал на деветте си елена да пазят шейната от

капитан Кук и неговия екипаж.

Двамата приятели се разхождали и стигнали до племето на

индианците, които се подготвяли за празника. Изведнъж капитан Кук

изскочил и те разбрали, че той иска да съсипе празника на всички.

Неговият екипаж унищожил украсата, която индианците били направили.

Тогава Питър полетял и заловил пиратите с едно въже. Всички се

зарадвали, но не задълго. Знаели, че няма да имат хубава Коледа, защото

украсата е унищожена. Дядо Коледа знаел, че може да я оправи с магия.

През това време пиратите се измъкнали, а Кук се сетил, че добрият

дядо винаги носи подаръци. Капитанът искал да ги откраднат и така да си

отмъстят. Разбойниците отишли при елените и започнали да ги разсейват,

за да могат да вземат подаръците.

ЧЕТВЪРТИ КЛАС

20

Изведнъж Питър Пан разбрал какво замислят и тръгнал към

шейната. Взел няколко кокосови ореха и започнал да замерва пиратите с

тях. Те избягали с лодка.

Така Коледата на всички била спасена, благодарение на Питър Пан и

Дядо Коледа.

Ми Ха Фан

КОЛЕДНА ИСТОРИЯ

Имало едно време две сирачета.Едното било момче, а другото

момиче.Техните майка и баща ги нямало.

Дядо Коледа се приготвил за път, сложил подаръците в шейната и

потеглил.

Раздал всичките подаръци. Но видял и малките сирачета, които

мръзнели и плачели навън. Когато Дядо Коледа ги попитал защо плачат,

те му разказали за нещастията, които са ги сполетели. Разказали му, че

нямат нищо и си нямат никого. Няма какво да ядат, няма какво да облекат,

нямат дом - нищо нямат.

Тогава Дядо Коледа отишъл при шейната и видял, че има още два

подаръка, които не бил раздал. Дал ги на двете деца. Така момчето

получило синьо колело, а момичето къща за кукли. Останали много

доволни.

Дядо Коледа решил да ги вземе със себе си, за да ги гледа и да им се

радва. Те станали негови помощници.

Но може ли Дядо Коледа да помогне на всички деца, изпаднали в

беда?

Велислава Гьошева

21

КОЛЕДНА ИСТОРИЯ

Една Коледа, когато Дядо Коледа тръгнал да раздава подаръци с

шейната си, видял едно малко момиченце, което било много болно и се

нуждаело от много скъпо лечение. На Дядо Коледа му дожаляло за

момиченцето и казал на джуджетата да раздават подаръците. Доверил се

на Рудолф да ги води и тръгнал да търси лек. Това била една много

рядка билка.

Дядо Коледа се качил на най-високия връх в Лапландия, защото

разбрал, че там расте тази билка. В планината имало една пещера. Той

видял къде е билката, но за да я вземе, трябвало да убеди един магьосник

да му я даде. Разказал му за болестта на детето. На магьосника му станало

тъжно и дал билката на Дядо Коледа. Той успял и занесъл навреме билката

на момичето. На сутринта то изпило отварата и се излекувало.

Дядо Коледа бил доволен,че е помогнал на момиченцето, а и

джуджетата са раздали подаръците навреме.

Тази Коледа била най-щастливата за него, защото успял да спаси

човешки живот.

Наистина по Коледа стават чудеса!

Десислава Муховска

22

М А Л К И Ф А Н Т А З Ь О Р И

СМ Е Н ИЕ ОТ:

СОУ" Йордан Йовков" - град Тервел с ръководител Вили

Димова;

СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ - гр. Русе с ръководител Даниела

Станчева;

ОУ „Свети Иван Рилски“ - град Хасково с ръководител

Йорданка Първанова;;

2.СОУ Професор Никола Маринов” – град Търговище с

ръководител Шермин Ахмедова

54.СОУ „Свети Иван Рилски“ – град София с ръководители:

Галина Цветкова, Даниела Ганчева, Диана Цветанова, Златка

Чардакова, Иванка Христова и Марияна Мишева.

Надявам се, че този малък труд би могъл да се окаже полезен и за всеки, който вярва в необходимостта въображението да заеме своето място във възпитанието на този, който има доверие в творческите способности на детето; на този, който знае каква освободителна сила притежава словото. Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички!“ ... Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.“

Джани Родари

23