химияНАПЛОДОРОДИЕТО

Населението на нашата планета непрестанносе увеличава. Предполага се, че към 2000-та го-дина то ще достигне 5 милиарда души. Ще мо-же ли и тогава Земята да осигури на човече-ството достатъчно хляб, зеленчуци, месо и пло-дове?

Тревогата за изхранването на земното насе-ление отпада с развитието на агрохимията —новата наука, която разгада тайните на поч-вата. Тя дава на селското стопанство торове ихимикали за подобряване и обогатяване напочвата; създава вещества, които унищожаватвредителите на растенията — насекоми, гъ-бички, плевели; открива съединения, коитоускоряват растежа и зреенето на плодовете.

Колко много труд, колко упорити изследва-ния, неоценени и забравени открития е дало чо-вечеството в стремежа си да разкрие тайната надобрата реколта. И всяка нова мисъл, всякооткритие е трябвало да води ожесточена борбасъс закостенялото схоластично разбиране насвета. Дори когато през първата половина наминалия век Юстус Либих за първи път уста-новява, че плодородието на почвата зависи отколичеството и вида на съдържащите се в неяминерални соли, бива наречен от колегите сиглупак.

Но великият руски химик Менделеев оценяваоткритието на Либих и създава в Русия опитниполета, където изпробва влиянието на различниторове и вещества. В едно от тези опитни полетазапочва изследванията си и изтъкнатият рускиагрохимик Дмитрий Прянишников.

Създадена и насочена по правилен път, агро-химичната наука се развива бързо. Тя си служис точен химичен анализ при изследването наразличните почви; разкрива процесите, коитопротичат в тях; установява веществата, коитопомагат или пречат на правилното развитие накултурните растения.

Склад в суперфосфатния завод (горе) и неръждаемикули за производство на азотна киселина (долу) при

Химкомбината в Димитровград

А от какви вещества се състои храната* нарастенията?

Ако изсушим и стрием на прах едно растение,то химичният анализ ще ни покаже следното съ-държание: 45% въглерод, 42% кислород, 6,5%водород, 1,5°/о азот — все елементи, съдържащисе в главния хранителен източник на растения-та — въздуха. Останалите 5%, които влизатв състава на растенията, са елементите фосфор,сяра, калий, магнезий, калций и желязо. Це-лият растителен мир е изграден главно от де-сетина химични елемента.

Ако увеличим или намалим количеството навсеки един от тези елементи, то развитието накултурните растения се изменя. Така напримерпри обилно фосфорно хранене (наторяване)фотосинтезата се извършва много по-бурно.В захарното цвекло, гроздето и плодовете сенатрупва повече захар, а в картофите — повеченишесте. При зърнените култури се повишава

добивът на зърното и сламата. Ленът и конопътувеличават дължината и здравината на влакно-то. Растенията стават и по-издръжливи на студ,а плодовете им узряват по-бързо.

По-късните изследвания на агрохимията сапоказали, че в състава на растенията влизат несамо десет, а седемдесет елемента. И въпрекиче тези „допълнителни" елементи се съдържатсамо в хилядни, десетохилядни и стохилядни час-ти от процента на теглото на растението, те саабсолютно необходими и имат важна роля заразвитието му. Нито един елемент от тях неможе да бъде заменен с друг. Нарекли са ги„микроелементи". Борът, манганът и медта саедни от най-важните „микроелементи", но тепомагат на растението само ако се съдържат визвънредно малки количества в почвата.

При развитието на растенията вземат учас-тие и така наречените „ултрамикроелементи".Тяхното количество е многократно по-малко оттова на „микроелементите". Известните засегав агрохимията „ултрамикроелементи" са радио-активните: уран, радий, торий, актиний. Съ-държанието им в почвата е само милионни частиот процента на общото тегло на растенията, но ите са абсолютно необходими. Но не се използу-ват от растенията за храна. Тяхното влияниесе проявява само когато в почвата са налицевсички други елементи, които служат за храна.Затова те се определят като „витамини на зеле-ното царство". Агрохимията още не е попълнила

достатъчно списъка им. Много вероятно е дасе потвърди предположението на някои учени,че всички елементи от периодичната система наМенделеев се намират в растенията в по-големиили по-малки количества и им са нужни.

Векове наред човекът е воювал безуспешно сопасните и упорити врагове на растенията. Отвсички примитивни средства, с които хората саси служили в борбата с враговете на растенията,най-резултатен е бил огънят. Но и опожарява-нето не е могло да избави човека от унищожите-лите на реколтата. По-късно хората са се насо-чили към съединения като пиретрина и други,които се съдържат в някои растения. Но тезисредства не действуват достатъчно ефикаснопри различните вредители. Много често, когатоте попаднат в тялото на насекомото, неговияторганизъм се стреми да ги обезвреди, като гипревръща в неотровни съединения. Най-актив-ните и ефикасни вещества, чрез които днес чо-векът воюва с многобройните насекоми, са син-тетично получени съединения от органичнатахимия. Тези средства, унищожители на вреднитенасекоми, се наричат инсектициди. Списъкът нановите съединения, които агрохимията предлага,непрекъснато се увеличава. В него се включватвече и антибиотици, действуващи само на расте-нията. Те се използуват и за обеззаразяване насемената. Към тях могат да се отнесат и веще-ствата — унищожители на вредните гъбички иплевелите.

О б щ и з г л е д о т а з о т н о т о р о в и я з а в о д к р а й С т а р а З а г о р а

Други вещества, които агрохимията предлаганапоследък, са така наречените хербициди. Темогат да управляват живота на растенията:ускоряват развитието им, изменят ги (получениса плодове без семки), унищожават растенията,които пречат на хората. С хербицидите могатда се получат чудесни резултати. Ако човек сислужи умело с тях, може да влияе върху редицабиологични процеси при развитието на рас-тенията. Да получи култура с огромни размери(например от 12 см високо растението да стане112 см), да започне пролетното развитие, без дапремине зимния период, и да се получат плодовеоще преди Нова година.

Нашата страна разполага със сравнителноограничено количество обработваема земя изатова особено важно и наложително е да се об-работва интензивно и най-малката площ отнея. В миналото у нас се употребяваха извън-редно малко изкуствени торове и препарати срещувредителите на реколтата, защото се внасяха отчужбина и бяха скъпи. Сега в родината ни израс-наха вече няколко завода за изкуствени торо-ве с най-модерни съоръжения. Тяхното произ-водство ежегодно се увеличава: Химкомбинатътв Димитровград ще даде на селското ни стопан-ство през 1964 год. 234 хиляди тона азотни то-рове, а в 1965 год. — 500 хиляди тона. В тозизавод се получава и другата насъщна храна заземеделските ни култури — фосфорните торо-ве. Тази година той ще осигури за коопера-

тивните ни стопанства 484 хиляди тона супер-фосфат.

Не по-малко внушителни са и цифрите, коитохарактеризират производството на нашия новзавод за изкуствени торове край Стара Загора:336 хиляди тона за тази година и десет пътиповече към 1980 г.

Научните изследвания и опити показаха,че допълнителната храна на растенията — то-ровете трябва да съдържат всички вещества,които се намират в почвата. Все по-често сеупотребяват сложни торове. Затова и у нассе създават цехове за сложни изкуствени то-рове: концентрирани фосфорно — азотни, течнии микроторове. В 1965 година нашето селскостопанство ще има 500 хиляди тона сложни то-рове.

Минералните богатства на родината ни даватвъзможност да се разшири още повече „хими-ческата индустрия на плодородието". Край бо-гатите находища на земен газ при село Чирен,Врачанско, и на нефт при село Долни Дъбник —Плевенско, ще бъдат построени нови, модернизаводи за изкуствени торове.

Но достатъчно ли е да осигурим само хра-ната на културните си растения, без да се по-грижим за опазването им от вредители — насе-коми и плевели? Борба с унищожителите нареколтата води пловдивският завод „Агрия".Той произвежда препарат, който замества ДДТ

— хлортер. В най — скоро време той щеизпрати срещу вредителите и втора-та си унищожителна стрела — ком-плексното съединение динитроорто-крезол.

А към содовия завод „Карл Маркс"братската съветска страна ще построинов завод с голяма мощност за хлор ихербициди.

Наскоро ще израсне и още един новкомплекс, който ще воюва срещу манатапо тютюна. Той ще произвежда препа-рата цинеб.

Бъдещото развитие на нашата агро-химия ще предложи на земеделското нистопанство толкова много и разнообраз-ни средства за подобряване на реколтата,че с много по-малко човешки труд щебъде осигурено изобилието на комуни-стическото ни бъдеще.

3

Безкрайна. . . Непроходима. . . Дива. . . Тайнст-вена. . • Страшна. . . Прекрасна. . . Много, много ощетакива епитети могат да се дадат на тайгата и нитоедин няма да противоречи на истината. И все пак пара-доксално е, но във всичко това не навсякъде има исти-на. Непроходима!. . . Да, но нима съветските ученине я пребродиха. Безкрайна! . . . Но нима самоле-тите и хеликоптерите днес не съкратиха разстояния-та. Страшна. . . но нима тайгата не отстъпи пред во-лята на съветските хора, които откриват най-прек-расните й съкровища.

Тайга! На хиляди километри тя е еднаква — су-рова, дива, тъмна и красива. Погледната от само-лет, тя е възхитителна. Тайгата е цял океан, дълъгнад 10 000 км и широк над 2000 км. Този растителенокеан се вълнува, залива долините, изкачва се посклоновете на хребетите, прелива ги, огражда в мо-гъщите си прегръдки поляните и блатата. И в тазимощ, в тази необятност има нещо заплашително.

Тайгата в СССР се простира от Балтийско моречак до Съветския Далечен изток и Тихия океан. Гор-ският океан е съставен от много дървесни видове —северна бяла ела, бор, даурска лиственица, сибир-ски кедър, паласова ябълка, карагач, сибирска прас-кова, бряст, липа, клен, на места дъб, рододендрон(вечно зеленият храст с красиви, едри цветове). Но

навсякъде в тайгата преобладават иглолистните ви-дове. В далекоизточната тайга дърветата са обвитичесто с лиани, както в екваториалните гори. Подгъстите клони на дърветата е винаги влажно; цариполумрак. Храстите, цветята и тревите са малко.Много дървета са умрели прави, покрити с мъх и ли-шеи. Често те се сплитат в неразкъсваема прег-гръдка, но сибирските бури понякога излизат по-силни и тук-таме могат да се видят повалени дър-весни гиганти, които с корените си са изтръгналицели земни грамади. Слънчевите лъчи рядко дости-гат земята. В тайгата цари тишина, която понякогасе нарушава от бръмченето на облаци комари иличукането на кълвачи. Иззад стъблата на дърветатанадничат любопитни муцунки на катерички. Но ня-къде могат да се изминат десетки километри, без дасе срещне живо същество. Съвсем друго е край реките,където кипи живот — из храстите се боричкат пти-ци, гукат гургулици, бъбрят свраки; често от глу-хия лес излизат огромни мечки да хапнат боровинки.По-ниската и блатиста тайга се обитава от огромнилосове, които обичат корите на младите фиданкии сочната блатна растителност.

През зимата тайгата се покрива за много месецис дебела снежна пелена. Вятър почти няма и всичкое замряло, вцепенено в тържествено безмълвие. Поснега рядко се виждат следи от зверове. Яребицитеи глухарите излизат едва след изгрев слъце. Нахран-ват се със светкавична бързина и се скриват от жесто-кия студ в рохкавия сняг. Зайците също прекарватпо-голямата част от деня заринати в снега. Мечките,бурсуците и катеричките спят дълбок зимен сън.Само в далекоизточната тайга във всяко време могатда се видят по снега следите на гордия й господар —тигъра.

В тайгата има още много, много животни — со-бол, сибирски пор, вълк, лисица, росомаха, рис,елен, сибирска сърна, над 200 вида птици (глухар,яребица, кедровина, кръсточовка и др.).

По горското си богатство и производство на дър-вен материал Съветският съюз е на първо място в света.Запасите от дървесина в съветската тайга достигатдо 65 милиарда куб. м. Ако този дървен материал сераздели на населението на България, на всеки човек

биха се паднали по повече от 7500 куб. м дървесина!...Но дървесината не е единственото богатство на тай-гата. В недрата й са открити въглища, нефт, природен газ, железни и никелови руди, фосфати, бок-сити, соли, диаманти, много слюда.

През 1923 год. една експедиция от смели съветскизлатотърсачи открили по течението на река ОртоСала богати златни залежи. Вестта за тях обиколиласвета. Златотърсаческото селище Незаметний, днеш-ният гр. Алдан, растяло бързо. В новите шахти иобогатителните заводи се добиват големи количествазлатна руда. Огромни мелнични инсталации я раз-работват, сортират и промиват. Накрая се получаваруден концентрат, който съдържа 9 5 % злато. През1955 година в Алданския златоносен басейн бил наме-рен най-големият къс самородно злато, тежък 4,171 кг.

Но освен със зеленото и със златното си злато тай-гата е известна и с диамантите си. През 1829 год.четиринадесетгодишното момче Павел Попов, рабо-тещо на царските златни находища в Среден Урал,открило първия руски диамант. Геолозите изслед-вали целия Уралски хребет, но освен няколко незна-

4

чителни находища други диаманти не открили. Многопо-късно съветският геолог А. П. Буров открил крайсибирската река Пит къс от голям диамант и пра-вилно предположил, че в Сибир има много диаманти.В 30-те години ленинградският геолог Соболев дошълдо заключението, че някои райони на тайгата повтарятв геоложко отношение богатата на диаманти ЮжнаАфрика и че в тайгата трябва също да има диаманти.

— Диаманти в Сибир?! Анекдот! Какво общо мо-же да има между тропична Африка и студения Си-бир? — казвали многобройните противници на нова-та хипотеза.

Много експедиции след 1947 год. се отправили втайгата с голям ентусиазъм и вяра в успеха, но не на-мерили диаманти. Често тишината на девствениялес се нарушавала от възторжен вик:

— Диамант!. . .Винаги обаче се оказвало, че блестящият кристал

е обикновен кварц. През 1948 год. между образците,събрани от геолога Соколов, намерили малък проз-рачен кристал. Геолозите поставили кристала в рьон-тгеновия апарат, най-сигурния начин за проверка.Ако рьонтгенов лъч попадне върху диамант, криста-лът започва да свети със синя светлина. Геолозите,привикнали към толкова разочарования, били сдър-жани и нямали никаква надежда. Рьонтгенологътбавно сложил камъчето в камерата и включил апа-рата. Изведнъж камъчето заблестяло със синя свет-лина.

Първият диамант! Хората се прегърнали от радост.Сега сред непроходимата тайга е изграден първият

съветски „диамантен" град Мирний — център насъветската диамантена промишленост. В специалнизаводи се получава диамантен концентрат. След това

Пейзаж от тайгата с река Ангара

тънък слой от концентрата се пуска по конвейерна лен-та, която минава през камера на рьонтгенов апарат.Под действието на рьонтгеновите лъчи диамантитезапочват да светят. Тънки, дълги щипци, напомнящиклюн на птица, хващат диамантите и ги пускат вспециално сандъче. Гледката е великолепна. На чер-ното кадифе ослепително горят диамантите, тежкичесто пъти до 30 — 37 карата (1 карат е равен на0,2 грама).

Тайгата си има свой „владетел". Него най-честого наричат с ласкави имена: „мишка", стопанин",„вуйчо", „дядо". Това е огромната сибирска мечка.За нея се разправят много истории, които обикно-вено са свързани с трагични стълкновения междучовека и огромния космат звяр. „Ако срещнете мечкав тайгата, никога не бягайте! Иначе ви чака смърт.Ако сте много близо до мечката и тя ви обгърне съсстоманените си лапи, престорете се на мъртъв. Тявнимателно ще ви положи на мъха и ще ви засипе слиста, за да не могат вълци да откраднат плячкатай. Но всичко зависи от това, дали мечката е сита илине". Такива съвети можете да получите от ловците,прекарали живота си в тайгата и сблъскали се сто-тици и хиляди пъти с мечки. Наистина мечките саловки и ненаситни хищници, които нанасят големищети на животновъдството в тайгата. Мечката можеда изяде цяла крава.

Пьотър Лопатко, работник в слюдените находищана тръста „Алданслюда" в Емелджак, преживял след-ното приключение:

Слънцето наближавало залез, но все още припи-чало. Лопатко крачел по пътеката към шахтата. Оти-вал на нощно дежурство. След дългата зима приро-дата била вече оживена. Въздухът звънтял от птичечуруликане, а от дупките си били излезли лалугери.

Едно от големите богатства на тайгата: диамантите

които с любопитство наблюдавали човека, изкач-ващ се по стръмнината.

Изведнъж Лопатко замрял. На сто метра пред не-го мърдала висока черна фигура. Мечка! Лопаткосе приближил незабелязано, заредил пушката сии се прицелил. Изстрелът трябвало да бъде точен. . .Много ловци вече били платили с живота си за не-точна стрелба.

След изстрела мечката паднала, но веднага отново сеизправила на четирите си лапи и с болезнен рев изчезна-ла в тайгата. Лопатко внимателно тръгнал по кърваватаследа. Пред всяка крачка той се оглеждал, прислушвалсе във всеки шум. В гъстата тайга го заплашвала смърт—ранената мечка от болка губи разсъдъка си, тя е сви-репа, смела и опасна до последната секунда на животаси. Лопатко могъл да се върне, но законът на тайгатагласи: „Ако си ранил мечка, доубий я на всяка цена. Въ-преки че рискуваш живота си, трябва да преследвашдокрай ранения звяр, за да запазиш живота на другинищо неподозиращи и невинни хора, които по-късномогат да минат по тези места."

Кървавата следа завела Лопатко далече в тайгата.Станало тъмно — дърветата закривали небето. Кърва-вата следа извила встрани. Звярът се връщал към мяс-

тото на схватката. Може би иска да накаже ловеца?Възможно. . . Раненият „владетел" на тайгата винагисе мъчи да си разчисти сметките с ранилия го човек ичесто от преследван сам става преследвач.

По Лопатко пробягвали тръпки. Той чувствувал, чеопасността идва отнякъде. Но откъде? Оставало самонеприятното чувство, че съвсем близо го дебне разяре-ният звяр. Лопатко си представял яростните налети скръв очи на звяра.

Когато достигнал просеката, станало по-светло. Ив същата секунда мечката изскочила от храстите и сеизправила на задните си крака. Младият работник видялнейната широко разтворена, покрита с пяна уста, огром-ните зъби, могъщите лапи, които с един удар убиватцяла крава.

Лопатко успял да стреля. Но звярът вече се бил хвър-лил върху него и го съборил. Тежкото туловище гопритиснало, пушката отлетяла встрани, озъбената устасе приближила към лицето му. В десния си крак Ло-патко почувствувал остра, пронизваща болка. И извед-нъж — станало чудо! Тялото на мечката се разтресло,главата й безпомощно паднала на гърдите на човека,ноктите й още един път се впили в крака му и. . . всич-ко стихнало.

Лопатко с труд се измъкнал изпод грамадното туло-вище. Раненият крак го болял. Той го превързал с пар-чета от разкъсаната си дреха и опирайки се на пушкатаси, едва успял да достигне склада". Вторият кур-шум в последната секунда причинил смъртта на меч-ката.

Тайгата има още много чудеса. „Белите нощи" насибирската тайга са вълшебни. . . Юнските нощи натайгата!. . . Слънцето почти не залязва. В полунощмогат да се правят прекрасни фотоснимки. Небето натайгата при „белите нощи" е необикновено дълбоко,просторно, без нито една звездичка. През огромните ко-рони на дърветата почти през цялата нощ проникваткървавите лъчи на слънцето. То гори на хоризонта катофантастична жар — птица.

Две неща са лоши през „белите нощи". Горещините,които достигат до 36° (въпреки че само преди десетинадни е валял последният сняг на сибирската зима), икомарите, които на пълчища нахлуват навсякъде, ха-пейки непоносимо.

Комарите в сибирската тайга са неизчислими; те самилиарди. Наводнили тайгата, на цели облаци нападатхората и зверовете. Техните ужилвания, бръмчене инатрапчивост докарват елените, вълците, конете идаже мечките до безумие. В отчаянието си животните сетрият в дърветата, бягат заслепени из леса, търсейкиубежище, а когато се заплетат в гъстите храсталаци,намират там смъртта си.

Пожарите в тайгата, които унищожават големиколичества ценен дървен матерна, са доста чести. Си-бирските ловци знаят това и са извънредно внимателни.Те никога не изоставят горския си лагер, преди да са

Безкрайна и . . . тайнствена

Сонди за търсене на нефт в тайгата

се уверили, че в нощния огън не е останала нито еднаискрица. Въпреки това в тайгата неочаквано избухватпожари. Не е необходимо някой волно или неволно да язапалва. Тя се подпалва сама. Една мълния и изведнъжв тайгата се издига струйка дим, а скоро след това на-поените със смола клони и стъбла на дърветата започватда горят. В тайгата се разнася тревожен шум. Мечкатабяга редом с елена, вълкът редом със заека, без никойда мисли да напада другия. По дърветата тревожно ска-чат катерички.

Човекът е почти безсилен да предотврати това сти-хийно бедствие. Но все пак той успява да ограничи пла-мъците, за да не изгорят големи площи. Още щом задчерната назъбена линия на тайгата се издигне огром-ният, все повече разширяващ се стълб дим, и по радиотоили по телефона се дава Тревога. Указва се точнотомясто на пожара, силата и посоката на вятъра. На си-бирските пожарни аеродруми винаги стоят в бойна го-товност обучени пожарникари. Със светкавична бързинасамолети излитат и се насочват към мястото на пожара.След няколко минути човек може да види как на фона начерната димна завеса от самолетите се отделят бели точ-ки. Това са пожарникарите — парашутисти. Да на-правят противопожарни просеки, да ограничат огъня,това за тях не изисква много време въпреки ужаснитеусловия, при които работят — нетърпима горещина отпожара, задушващия дим, огромните пространства.И благодарение на техния героичен самоотвержен трудвсе по — рядко и по-малки стават траурните чернипетна на изгорели пространства сред зеления горскиокеан

ХРИСТО ТИЛЕВ

Милка е булдог. Булдог е такавапорода куче със сплескан нос и кри-ви крака. А Милка, е такова куче,с което се случват разни най-не-очаквани неща.

Може би причина за това е чичоМиша, на когото принадлежи Мил-ка, защото обича всеки път да пос-тъпва по-различно от вчера и зав-чера. По — рано той беше скиор, носе пързаляше не през зимата, апрез лятото, защото чичо Мишакараше водни ски. После станаловец. Той ходеше на лов за разнипойни птици, но не с пушка, а смагнетофон. Чичо Миша се кате-реше по дърветата и записваше налента птичите гласове. А съвсемнаскоро чичо Миша стана рибар.

Всички негови познати очакваха,че ще измисли нещо по-особенои за риболова. Може би ще започнеда фотографира рибите под водата.Но чичо Миша започна да лови

риба с обикновени въдици катовсички рибари. Като всички ри-бари ставаше много рано, с първияавтобус отиваше до гарата, кач-ваше се на електрическия влак ислед час беше на брега на рекич-ката. Там чичо Миша хвърляшевъдицата, настаняваше се и чака-ше кога рибата ще задърпа къмдъното плувката.

Когато ловиш риба, най-важнотое да следиш плувката, за да забе-лежиш навреме, кога рибата за-почва да кълве и да я уловиш.Всички рибари не откъсват погле-да си от плувките. Но чичо Миша непостъпваше като всички, а по свое-му. Гледа известно време плувките,после поглежда водните лилии, кои-то растат съвсем настрана, послегледа отвъдния бряг на рекичката,а после гората, която е далеч-далеч зад рекичката, и облаците,минаващи над гората. През товавреме някоя риба отмъква плув-ката на дъното и изяжда стръв-та. Чичо Миша се сеща твърдекъсно, чак когато всичката стръве вече изядена, а рибата си е отишла.

И ето чичо Миша намисли давземе със себе си на риболов Мил-ка. Същото онова куче Милка, закоето в началото казахме, че му сеслучват най-неочаквани неща.

Милка знаеше: ако чичо Мишавзема въдицата и си слага рани-цата, безполезно е да го моли дая вземе със себе си. Тя даже неставаше от черджето, на което стое-ше, дори не вдигаше глава от пред-ните си изпънати лапи, а самоследеше с черните си и кръгликато топчета очи чичо Миша какизлиза на пръсти от стаята за дане събуди леля Ксения и безшум-но затваря вратата. Тогава тя въз-дъхваше тъжно, затваряше очи исънуваше че чичо Миша вървипо улицата с въдици в ръка, с ра-

н и ц а на гърба, а до него вървиКомарчето — тънкокракото кучен-це от съседния двор. Милка въздъх-ваше още по-силно, заспиваше ощепо-дълбоко и вече нищо не съну-ваше.

И ето неочаквано в едно ранно

неделно утро чичо Миша взе Мил-ка със себе си.

На улицата нямаше никой освенпортиерите с метли и маркучи. И,разбира се, никакво тънкокрако Ко-марче не чакаше на улицата чичоМиша.

Дори автобусите още не вървя-ха. Чичо Миша специално станапо — рано, за да отиде с Милка лешдо гарата. Нали в автобусите непускат кучета дори и с намордни-ци, дори ако те са като Милка,много възпитани кучета.

В електрическия влак е другонещо. Там е също като в стая,само под пода нещо трака. Зато-ва пък като слезеш от влака, можешда скачаш по тревата и да лаешколкото си искаш силно.

Но ето че за лая Милка се из-лъга. Чичо Миша забрани абсо-лютно на Милка да лае още щомслязоха от влака. В същия вагон,в който пътуваха чичо Миша сМилка, имаше и други рибари. Теказаха на чичо Миша, че напразное взел на риболов кучето, че тоще пречи не само на чичо Миша,но и на всички рибари. Ще започ-не да лае, да тича и когато му ста-не топло, ще влезе във водата ище разпъди рибата.

Чичо Миша отвърна, че него-вото куче не само няма никомуда пречи, а обратно, дори ще мупомага на него — на чичо Мишада лови риба. Но макар че Милкавървеше до чичо Миша мълчаливои кротко,рибарите, край които, мина-ваха, поглеждаха непрекъснато къмплувките и говореха:

— Това куче ще разпъди всич-ката риба.

Милка разбираше, че щом е заб-ранено да се тича и лае, то трябвада се седи тихо на едно място. Тибеше много умно куче. И все пакне можа да разбере какво искашот нея чичо Миша. През цялотовреме той й сочеше водата, но таинямаше нищо интересно. Много по-интересно беше да гледаш храститеотвъд рекичката, в които от времена време писукаха и прехвръквахамънички птиченца. Още по-инте-

ресно беше да вирнеш нагоре гла-ва и да гледаш как летят големитептици под облаците. Но най-инте-ресното и най-съблазнителното,не за очите, а за носа се намирашев раницата, която чичо Миша бесвалил от гърба си. Милка доризатвори очи, проточи носа си, кол-кото въобще можеше да се прото-чи такъв сплескан нос, за да усе-ща по — добре миризмата на салама,която се разнасяше от раницата.

Милка най — много на света оби-чаше салам, макар че я хранеха,разбира се, не със салам, а с овесенакаша. Нима Милка можеше да раз-бере, че чичо Миша иска тя да сле-ди плувките, когато така чуднотака наблизо мирише на салам иМилка е тъй огладняла.

Най — после чичо Миша престанада й сочи водата и се замисли.И веднага всичко се нареди, защо-то чичо Миша също усети мириз-мата на салама, почувствува лекглад и разбра какво преживяваМилка.

Чичо Миша нахрани Милка как-то винаги с овесена каша. Сетнеизвади от раницата салама и отря-за няколко тънки парченца. Вместода почерпи с тях Милка, той завър-за парченцата за дълги конци иги хвърли в рекичката. Милка по-нечи да скочи след тях, но чичоМиша я заплаши строго и още вед-нъж й заповяда: „Стой мирно!"

Милка не откъсваше очи от пар-ченцата салам, които плуваха въвводата, завързани за плувките. Нокакво става? Защо едно от пар-

ченцата започна да потрепва, сет-не се раздвижи, заплува встрании потъна? Милка се напрегна, акогато парченцето започна да по-тъва все по-надълбоко и надъл-боко, тя съвсем тихичко заскимтя.Тогава чичо Миша дръпна прътана въдицата и измъкна мъничъккостур. Милка не обърна вниманиена костура. Интересуваше я каквоще стане с парченцето салам,който, ако чичо Миша не го беизмъкнал, щеше да потъне. Оказасе, че това парченце салам е билонейно, на Милка, и чичо Миша пох-вали Милка, че е забелязала когапарченцето е почнало да потъва.

Сега вече Милка всичко разбра.Значи тя ще получава всяко пар-ченце от този, трябва да се приз-нае, необикновено вкусен салам, вед-нага щом забележи, че парченцетопотъва. Много просто и много вкусно.

Милка гледаше само плувките ине изпускаше нито едно кълване.В кошчето на чичо Миша се поя-вяваха все нови и нови костури,скобари и дори речни кефали имъздруги. Никога чичо Миша небе налавял толкова риба.

Той щеше да налови още повече,но завързването на парченцата са-лам отнемаше много време. Тога-ва чичо Миша взе и не завързасалам към една от плувките, а яхвърли между две плувки със са-лам. И, представете си, Милка дорине забеляза разликата, тя веднагазаскимтя, щом голата плувка започ-на да потъва. Разбира се, тя ведна-га получи салам. Дори парченце

то беше по-големичко и съвсемсухо.

Оттогава Милка като обикно-вен рибар следеше обикновенитеплувки. Даже по — добре, защото обик-новеният рибар, когато следи плув-ките винаги си мечтае, че дълга,тлъста, тежка риба ще задърпанякоя от плувките, и се отвлича.

Милка не се отвличаше дори итогава, когато си представяше най-най-дългия, дебел и вкусен салам.Тя упорито се взираше с чернитеси кръгли очи в плувките, дори итогава, когато настъпи пладне, ри-бите престанаха да кълват, всич-ки обикновени рибари дремеха, по-крили лицето си с репеи, за да неги пече слънцето, а чичо Мишаотиде на поляната да бере цветя.Точно тогава и започнаха изне-надите, които никой не бе видялот самото начало, но много хораразказваха за това, като че ли бя-ха видели всичко. Леко зашаваедната плувка, Милка тихичко за-скимтя, плувката започна да по-тъва и едва тогава Милка забеляза,че чичо Миша го няма край нея.А плувката през това време потъ-ваше ли потъваше, конецът се беизпънал, краят на пръта—огънал.Милка все още скимтеше и несмееше да се помръдне. Но когатопрътът пльосна във водата и за-плува, Милка с един скок го настиг-на и го захапа за дебелия край.

В този момент тя почувствува,че нещо се мъчи да измъкне прътаи да я завлече нея, Милка, въвводата. Милка заръмжа заплаши-телно и бавно започна да се дърпаназад.

Пръв се събуди от дрямката ри-барят, който бе хвърлил въдицитеси зад съседния храст. Той вед-нага се развика:

— Гледайте, гледайте!Викът стресна дремещите набли-

зо рибари. Те веднага забелязахамятащата се на изопнатия конецриба и кучето, което теглеше ри-бата към брега, и също завикаха:

— Гледайте, гледайте!Крясъците им стреснаха дреме-

АВТОР

Д. ШАШУРИН

ИЛЮСТРАЦИИ

БОРИС

щите по — далече рибари. Те нищоне бяха видели, но вдигнаха такававрява, че размърдаха рибарите, кои-то бяха вече съвсем далеч. Самочичо Миша продължаваше да берецветя за леля Ксения и нищо нечуваше.

Рибарите, които бяха по-набли-зо, захвърлиха въдиците си и доти-чаха до мястото на произшествието.Милка, без да им обръща внимание,измъкна на брега едър речен ке-фал и дори успя да го довлечедо храста. Кефалът подскачаше,подскачаше, но се оплете в коне-ца и затихна.

Чичо Миша дойде, когато принай-почтително мълчание на вну-шителната тълпа Милка измъквашеот реката трети кефал, най-едрия, дъ-лъг, тлъст и тежък, тъкмо такъв,за какъвто мечтаят всички рибари,когато наблюдават плувките. Из-мъкнатият на брега кефал се дръп-на рязко, скъса конеца и запод-скача към водата.

— Ще избяга! — ахнаха рибари-те.

Но Милка съвсем не се смути,спусна се към кефала и го притис-на с лапата си, после предпазливого захапа със зъбите си и го от-несе в храста, там, където лежахадвата по-малки кефала.

Всичко останало до най-малки под-робности можете да узнаете сами,ако някоя неделя станете по — рано,хванете първия автобус, стигнетедо гарата и се качите в същияелектрически влак. Там, в койтои да е вагон, ще попаднете на ри-бар, видял с очите си куче, коетосамо поставяло червеи, хвърляловъдици, купувало си билет за вла-ка и едва ли не спряло електрическиявлак с внезапната спирачка.

Заради твърде шумната слава исъвсем неправдобните разказичичо Миша престана да се качваотначало от тази гара, а после иот другите. Той намрази риболова.

Сега чичо Миша стана плувец.Но плува не през лятото, а зиме.И не в басейн, а направо в леденатавода, в дупките между леда. Презлятото чичо Миша заминава със са-молет на експедиция в Арктика.

Милка знае, че когато чичо Ми-ша излиза с куфар, няма защода става от черджето, на което спи.Той все едно няма да я вземесъс себе си. Милка за всеки слу-чай го следи с черните си кръгликато топчета очи, докато чичоМиша не затвори след себе сивратата.

10

ЗА КУЧЕТАТА — РИБАРИ И. . ЗА УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ

В разказа за булдога Милка,която се е научила да лови риба,има известно преувеличение. Но по-неже случката е интересна, товапреувеличение не дразни. Добре еобаче все пак да се разбере, кое вразказа е вероятно и кое не. КоеМилка би могла да извърши и коеза нея е невъзможно.

Милка не би могла да „намисли"да лови риба. Нито да разбере връз-ката, която съществува междуокачването на червейчетата, хвър-лянето на въдицата и хващанетона рибата. Последователната це-ленасочена дейност, при която чо-век като че ли преживява всекиследващ етап и обмисля последст-вията, за да стигне до целта —това животните не могат. То ечисто човешко качество, полученов резултат на труда. Колкото ида е интелигентна Милка, тя неби могла да придобие това качество.Ето защо и загатванията в разказа за размишленията на Милкаса преувеличени, или, както се каз-ва — художествена измислица.

А какво е възможното? Възможное кучето да бъде приучено да лаевсеки път, когато тапата потъвавъв водата, т. е. когато рибатае клъвнала. Но то няма да лае,защото разбира, че е хванало риба,а защото е свързало лаенето с по-лучаване на вкусно парче салам.Или, както учените казват, у жи-вотното е създаден условен рефлекс.Що е условен рефлекс?

Представете си или даже самиизвършете един прост опит. Под-хвърлете на гладно куче парче са-лам. То ще го изяде с апетит иако сте по-наблюдателни, ще забеле-жите, че ъглите на устата му са сеовлажнили от слюнка. Това е ес-тествено — при яденето на хранае нужно да се отдели слюнка. Етовъншното дразнение — храната, пре-дизвиква винаги ответна реакцияна организма. Тази реакция е вро-дена у животното, няма нужда

от някакво приучване към нея.Такава вродена постоянна връзкана външен агент с ответна реак-ция на организма се нарича безус-ловен рефлекс. Много такива безус-ловни рефлекси осигуряват същест-вуването на организма и продължа-ването на вида. Безусловен рефлексе например кашлицата при попа-дане на чуждо тяло в дихателнотогърло, дръпването на ръката приубождане и много други.

А сега направете друг опит.Позвънете със звънец и почти вед-нага дайте на кучето салам. Слюн-ката пак ще се отдели. Повторете,потретете опита. Почакайте ку-чето да огладнее и позвънете съсзвънеца. Кучето ще дотича и макарче вие не сте му дали от салама,цялата му уста ще се овлажни отслюнка. Какво е станало? Слюн-ката, която е нужна за храненето,вече се е отделила не при вида нахраната, а при звука, с който тяпо време е била свързана. Получиласе е връзка между два мозъчни цен-търа, които преди това не са билисвързани — центъра на слуха ицентъра, който ръководи отделя-нето на слюнката. Ето тази вре-менна връзка, временно полученсъобразно условията рефлекс, сенарича условен рефлекс. Той оси-гурява най-точното и бързо прис-пособяване на животното към окол-ната среда. Условни рефлекси сеизработват не само по отношениена храна. Вгледайте се в поведениетона животните и ще видите колкомного условни рефлекси ще откриете.Стопанката излиза на двора имами пилетата, които тичат самопри гласа й, без да видят храната.Това е условен рефлекс. Ловецътстреля, кучето тича да донесе уби-тата птица. Сложен условенрефлекс! Само толкова, не и „мис-лене".

За точно такъв сложен условенрефлекс става дума и в разказа„ К у ч е — р и б о л о в е ц " .

Проект за влак върху „въздушна възглавница"

Може би вие ще предприемете някога голямопътешествие из Съветския съюз. И може битогава в Ленинград ще видите своеобразно пре-возно средство по реката Нева. От пръв погледчовек не е в състояние да го определи по-точно.То не е потопено във водата като кораб, а из-глежда да виси във въздуха. Трябва ли тогавада го наречем самолет? Това е ново превозносредство, което се движи върху „въздушнавъзглавница".

Но нека се качим на този кораб от нов тип.Прозвучават сигнали, забръмчават мотори и пъ-

туването започва. Корабът тръгва по средата наНева. Сега внимавайте, защото все по-бързо сеплъзгаме по повърхността на водата. Бяла със-каща пяна лети от двете ни страни и никаквивълни не плискат стените. Ние летим на няколкосантиметра над водната повърхност. Превоз-ното ни средство се движи с 65 до 70 км в часпо реката. Стюардесите са любезни млади моми-чета. Те ни предлагат сладкиши, чай или раз-хладителни напитки.

Да, най — добре е да се облегнем на седалките ида се наслаждаваме на плаването, или, по-точно е да кажем, летенето. Едно подобно пътеше-ствие върху „въздушна възглавница" доставяголямо удоволствие и много ще ви хареса. . .

В действителност днес превозните средства с„въздушни възглавници" се развиват многобързо. Техните предимства са очевидни. Пред-вижването им е освободено от всякакви сътресе-ния. Освен това пътуването е по-бързо, понеже сепреодолява съпротивлението само на въздуха.

Навярно сега искате да знаете как това пре-возно средство може да се придвижва, като остава10 до 15 см над повърхността на Земята или во-дата. В съветското превозно средство върху„въздушна възглавница" два самолетни моторазадвижват мощни вентилатори, които изтлас-кват въздух под налягане под дъното на кораба.Въздухът не може бързо да избяга встрани, за-щото страничните стени на съда са продълженинадолу и са по-дълги от дъното. Така под корабае образувана кухина. Тъй като натискът на въз-душните маси действува отвесно към земната иливодната повърхност, създава се „въздушнавъзглавница". Тя повдига кораба и го поддържа,докогато трае натискът на въздуха. После за-почва да действува трети мотор, който придвиж-ва превозното средство напред. Той действувакато самолетен мотор.

Във Великобритания също се занимават съсстроежи на превозни средства с „въздушнивъзглавници". Особено заслужил е в това отно-шение британският електроинженер и строителна яхти Кристофър Кокръл. Още преди околодесет години той представил проект за превозносредство, което да се движи на няколко сантимет-ра над земята или водата. Познатото на летцитеявление „почвен ефект" внушило на открива-теля идеята да използува сгъстения въздух,който се наслоява непосредствено над почватапри приземяването на всеки самолет.

Подобни опити се правят и в Съединените

11

ВЪРХУВЪЗДУШНАВЪЗГЛАВНИЦА

скоро ще бъдат създадени, ще бъде възможнодаже да се прекосяват океани. Не е далеч вре-мето, когато ще прелетяваме морета и след товасъс същото превозно средство ще се движим и пошосетата.

С. МАРТИН

„Почвеният ефект"Това е явление, добре познато на всички, които пило-

тират вертолети. Когато хеликоптер с хоризонталенротор е в „бръснещ полет", въздушният поток, изтлас-кван надолу от ротора, се забавя от близостта на зем-ната повърхност. Образува се слой от сгъстен въздух,който „крепи" вертолета.

При превозните средства върху „въздушна възглав-ница" използуването на това явление е улеснено порадифакта, че разстоянието до земята е съвсем малко. Най-икономична би била една височина от няколко санти-метра. Но за осигуряване на безопасността построенитедосега машини се издигат на повече от десет сантиметра.

Различни моделиДосега са приложени няколко различни разрешения за

изтласкване надолу на въздуха под налягане.При първата и най-проста система се прилага около-

връстно изтласкване на въздуха (1) . Средищната частот дъното на кораба е затворена.

Този модел бива подобрен, като се изтласква въздухътне направо надолу, а малко навътре. Благодарение натова въздухът се всмуква през други отвори и пак се на-сочва към компресора. По този начин се образува зат-ворен кръг с по-малък разход на енергия (2).

Други конструкции прилагат изтласкване по цялатаповърхност на „пода". За да не бяга въздухът встрани,страничните стени се спускат ниско надолу по краищатана кораба (3). Тъй възниква опасност от сблъскване съсземната повърхност (особено ако тя е силно неравна).Поради това тази система се използува само за пътуваненад водна повърхност, лишена от значителни вълни. Зада намерят по-широко приложение, апарати от този типби трябвало да имат около „въздушната възглавница"странични стени от еластични материали, годни да сенагаждат към евентуални гънки на терена.

Конструкторите разработват и друга схема, при кояторолята на страничните стени се изпълнява от въздушна„завеса" (4). В този случай освен въздуха, който обра-зува „възглавницата" в средната част на дъното, по

Моделът „тераплан"

/. Околовръстно изтласкване2. Околовръстно изтласкване с въз-връщане на въздуха3. Повсеместно изтласкване със стра-нични стени4. Изтласкване със странична въз-душна завеса

щати. Там са изпробвали един „въздушен авто-мобил", който обаче е харесал на малцина: въз-душният поток, който изтичал под него, обвилцялата улица с прашни облаци. Затова пъксъздателите му твърдят: улиците в бъдеще щетрябва да бъдат гладки и чисти. Но по коя улицаднес няма прах?

Независимо от това, че развитието на новотопревозно средство е едва в началото си, предстоиму голямо бъдеще. Върху чертожните дъски насъветските конструктори вече се създава корабс „въздушна възглавница" , който трябва даима маса 200 тона и да достига скорост 150 кмв час. С такива и още по-големи кораби, които

12

краищата бива изтласквана друга отвесна струя, коятообгражда и „затваря" първата.

Още по-различно е разрешението, приложено въвфренския модел „Тераплан ". Той има осем отделни венти-латора, които образуват „въздушната възглавница".При преодоляване на някакво препятствие всеки от вен-тилаторите последователно спира да работи, докато плат-формата бива поддържана от останалите. Може да секаже, че това е своеобразно приложение на принципа нагъсеничната верига при този вид превозни средства.

„Шофьорски " проблемиПри движението върху „въздушна възглавница"

няма никакъв досег със Земята. Тогава какви спирачкимогат да се използуват? Отговорът е много прост: доста-тъчно е да се насочи струята от турбореактивния мотор вобратна посока. Или ако тласъкът напред се дава отвитла — да се обърне тяхното движение. Същият прин-цип може да се използува и при маневриране. Налице саи стабилизатори, както у самолетите. Но независимо отвсичко това управляването на новия вид превозни сред-ства изисква от пилота особени качества за приспособя-ване към специалните условия.

Някои предимства и бъдещи възможностиПревозните средства върху „въздушна възглавница"

откриват големи възможности за преодоляване на вся-какви равнинни терени — блатисти местности, езера,реки и пр. Важно тяхно качество е малкото изхабяване(липса на сътресения и триене от съприкосновение съсземна или водна повърхност). Освен това те превъзхож-дат и параходите и самолетите по благоприятното съотно-шение между общото тегло и полезния товар.

Една от насоките за бъдещото развитие е да се увеличискоростта на новия тип превозни средства. За тази целсе предлага използуването на еднорелсова линия. Тя бипозволила да се сведе дебелата „въздушна възглавница"до тънък слой сгъстен въздух между долната част на„вагона" и релсата. Предвижда се, че по този начин щесе достигне бързина до 400 км/час.

Схема — разрез на превозно средство с „въздушна въз-главница".

1. Турбина на предния вентилатор, който изтласквавъздуха надолу. 2. Предни стабилизатори. 3. Преденвентилатор. 4. Кресло на пилота. 5. Радиокабина. 6.Сигнална лампа. 7. Отвор за проветряване на каби-ната 8. Места за пътниците. 9. Мотор с витлоза хоризонтално движение. 10. Витло. 11. Заднистабилизатори. 12. Турбина на задния вентилатор,който изтласква въздуха надолу. 13. Заден вентила-тор. 14. Регулиращи ребра. 15. Изходни отверстия засъздаване на въздушната възглавница.

Този ден Жорко се убеди, че от скуката няма нищопо-лошо на света. Да стоиш и лазиш къщата, докатобаща ти се върне, за да постави поправената брава!И да не можеш да протестираш дори, защото самти си я счупил!

Жорко се завъртя покрай етажерката си — всич-ко е изчетено. Надникна в библиотеката на баща си —български, руски, немски медицински книги. Каквода четеш? Той отвори наслуки някакъв дебел том.Една картинка привлече вниманието му. Прочете:„Черният дроб — химическа лаборатория".

С поглед., пълен с недоверие, Жорко се зачете.*

След вечеря момчето отиде при баща си и го запи-та — имаш ли книги за черния дроб. Баща му гопогледна учудено и каза неспокойно:

— Да не те боли?Жорко поклати отрицателно глава, донесе книга-

та и попита:— Вярно ли е, че черният дроб бил лаборатория?— Разбира се — отговори баща му. — Черният

дроб може да се сравни с лаборатория, в която се из-вършват сложни химически процеси.

— Как е установено това? — все още с недове-рие запита Жорко.

— Не много лесно. Прочутият римски лекар Гален,живял два века преди н. е., е описал в своите книгикак смляната храна постъпва в черния дроб и там помагически начин се превръща в кръв.

— А щом не е по магически начин, как всъщностхраната се превръща в кръв?

— Това е един много сложен процес. В него взематучастие и други цехове от голямата фабрика на човеш-кото тяло. Но ние ще говорим сега само за работатана черния дроб. Иначе нищо няма да разбереш. Най-напред запомни, че в големия цех, наречен черен дроб,има няколко лаборатории — главно три:

1. Лаборатория за образуване на жлъчката.2. Лаборатория за образуване на гликоген със

складове за съхранението му.3. Лаборатория за защита и обезвреждане.В черния дроб се синтезира и белтъчината, която

съдържа 23% желязо. Тази белтъчина в черния дробсе складира главно като резерв за образуване нахемоглобина.

Бащата погледна часовника си. — Няма ли далягаш тази вечер?

— Но, татко, а трите лаборатории на черния дроб?— За трите няма време. Днес ще ти разкажа само

за едната.— Започни тогава с лабораторията за защита и

обезвреждане.— Добре. Представи си най — напред, Жорко, след-

ната картина: към стомаха, червата, далака, жлъчниямехур, задстомашната жлеза идва артериална кръв.

От артериите тази кръв преминава по капиляритеи влиза в най-близък допир с клетките на тези органи,със соковете, които те отделят , и със смляната хра-на. Чрез дифузия или осмоза последните премина-ват в кръвта и тръгват с нея към вените. Всички вениводят към една голяма, наречена вена порта (отпорта — врата). В тая вена се излива обогатенатас хранителни вещества кръв и тя внася тая кръв вчерния дроб. Щом влезе вътре, тя се разделя на мре-жа от безброй капиляри. По тях минават елементи-те на кръвта, хранителните продукти, отровите.

— Какви отрови?— Различни. Едни от тях са продукти на гние-

нето в дебелите черва под влияние на постояннитемикроби, които ги населяват. Понякога с хранатапопадат спирт и лекарствени препарати. Всички тесе обезвреждат в черния дроб.

— Как става това?— В черния дроб се синтезира и гликоронова ки-

селина. Тази киселина образува с отровите различ-ни съединения, които или не са отровни или каторазтворими във вода се изхвърлят чрез жлъчката иурината.

— И лекарствата също ли?— И те.— Но тогава черният дроб ни пречи да се леку-

ваме? Ние ги вземаме, а той ги изхвърля.— Не ни пречи. Но след определено време ни осво-

бождава от тях. Ако на нас ни са нужни повече, щевземем пак. Защото, представяш ли си, какво бихмеправили с един болен, на когото трябва да се напра-ви упойка. Ако лекарството не се отстрани с помощтана черния дроб, упойката от временна ще стане постоян-на и човек няма да се събуди.

В черния дроб се обезвреждат не само постъпили-те от храносмилателната система отрови, а тези, кои-то са се получили в организма като краен продуктот изгарянето на хранителните вещества.

— Нали ги изхвърляме чрез дишането и урината?— Докато стигне до урината, амонякът напри-

мер, който е един от крайните продукти при горене-то на белтъците, ще ни отрови. В черния дроб се из-вършва свързването му с помощта на редица фермен-ти и едно специално вещество — орнитин. Бащаму погледна часовника си отново:

— Хайде, моето момче, късно е вече. Друг път щепродължим.

Жорко стана бавно от стола.— Сега разбрах, татко, защо все четеш и все не

ти стига времето за четене.Другият ден бе неделя и баща му не беше на рабо-

та. Веднага след закуска Жорко отиде при него иизрече повелително:

— Говори сега за жлъчката!Бащата поклати усмихнато глава.

14

Лабораториятана черния дроб

— Да не си решил да ставаш аспирант по черно-дробно-жлъчни заболявания?

Жорко не отговори, а побърза да зададе нов въпрос:— Може ли да се пукне жлъчката от яд?Баща му се засмя.— Жлъчката не може да се пукне, защото е течност.

Може да се пукне жлъчният мехур, но не от яд, а отболест.

— Вярно ли е, че жлъчката се получава от хемо-глобина на кръвта?

— Браво, ти бързо напредваш. Но ако трябва дасе изразяваме точно, трябва да отбележим, че от про-дуктите, получени от разлагането на хемоглобина,се образуват жлъчните пигменти. А жлъчката освенот тях е съставена и от жлъчни киселини.

— Къде се произвежда жлъчката?— Произвежда се в чернодробните клетки, а се

оттича през специални жлъчни капиляри в жлъчниямехур. Там се задържа до поредното храносмилане,когато се излива в дванадесетопръстника.

— За какво е нужна жлъчката, тате?— 0, за много неща е нужна. Най — напред тя усил-

ва секрецията на задстомашната жлеза и действиетона ферментите, отделяни в нея. Тя емулгира мазни-ните и способствува за всмукването им, като обра-зува с мастните киселини водноразтворими сапуни.Жлъчката усилва и движението на червата.

— Горчива, но важна течност

••ИкарияХБ-1••"

— Да — засмя се ба-щата. В третата лабора-тория пък се произвеж-дат други важни вещес-тва, които не горчат.

— За гликогена ли щеми разкажеш?

— Позна. Всъщносттази лаборатория е по-скоро склад, в който севнася излишната захарпод формата на глюкоза.Глюкозата се превръщав клетките на черниядроб в по-сложно съеди-нение — гликоген. Тойсе складира там катозапасен материал. Принедостатъчен внос на въг-лехидрати или при мус-кулна работа, когато организмът усилено употребяваглюкоза, гликогенът се разлага и в кръвта попаданеобходимото количество захар. Средно в черниядроб е складиран около 300 г гликоген.

— Никога не съм допускал, че човешкият органи-зъм е такова сложно нещо.

— О, всъщност всичко в нашия организъм е мно-го по-сложно.

— Татко, моля ти се, разкажи ми и за най-слож-ните неща. Аз ще разбера, ще видиш

— Ти не бива да бързаш. Сложните неща не се нау-чават за ден — два. Та помисли си, аз толкова годи-ни се занимавам с медицина, а все още има какво данаучавам. А сега, стана ли време за игра?

— Май, че стана — усмихна се Жорко. — Сли-зам. Благодаря ти татко.

И Жорко изтича навън, където футболният мачнавлизаше в най-напрегнатата си фаза.

д-р ЛИДИЯ ПОПКИРОВА

Какви ще бъдат хората следдва века? Какви проблеми за разрешаване ще стоят пред тях? Натези въпроси се стремят да отго-ворят чехоловашките кинематогра-фисти във филма „Икария ХБ-1"

. . . Фотонният звездолет „Ика-рия ХБ-1" от четири месеца енапуснал Слънчевата система. Зачетиридесет души той е заменилродната планета. Внезапно еднооб-разието на дългия път е нарушено.На екраните се появява изображениена диск с мачти! Космически кораб?Дългоочакваната среща с разумнисъщества от други светове? Двамакосмонавти влизат в чуждия кораби намират трупове на хора от XXвек. Те са се самоотровили, навярнозагубили всяка надежда за връщанена Земята. Трагична е тази среща сXX век — по необясними причиникорабът избухва и двамата космо-навти загиват.

. , . „Икария продължава пътя

си в безкрайните пространства средвечната нощ на Космоса. Предзвездолета се изпречва неизвестнаТъмна звезда. Излъчването й еопасно за хората. Да се върнат лиили да продължат през нейнатасфера още 60 часа? Вече всички из-падат в сънно състояние. Докатоспят, ще ги заменят автоматите...Но защо сънят им продължава са-мо 25 часа? Защо звездолетът еобкръжен с мъгла? Установява се,че мъглата е електромагнитно поле,излъчено от Бялата планета. Тя гипредпазва от вредните лъчи наТъмната звезда. Затова екипажътсе е пробудил по — рано.

„Икария" се приближава къмБялата планета. Всички с нетър-пение очакват срещата с непозна-тите разумни същества. „Станатака — казва ръководителят наекспедицията, — че не ние открих-ме живота в Космоса, а той нас".

15

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВАТА ЧАСТ

Дружеството „Кодиус Къмпани" е изпратило тайнона планетата Лорен Втори с изследователска задачаХайгънс заедно с няколко кодиякски мечки. Планетатагъмжи от опасни хищници — сфикси, затова заселва-нето й е забранено. Кодиякските мечки Сурду Чарли,Ситка Пит, Фаро Нел и малкият Наджет са видоиз-менена порода мечки. Те са огромни на ръст и силни,привързват се към човека като кучета, могат да ти-чат като коне и да се бият с най-свирепите хищ-ници.

(Продължение от бр. 3)Остра скала бе нависнала над речна долина. Долу

широк ручей стремително бягаше на запад към морето.Двадесет мили на изток, направо на фона на небето сеиздигаха планински вериги.

Точката в небето бързо се приближаваше. Огромнитекрила разсичаха въздуха, стоманените очи оглеждахаоколността. Най — после Семпер се спусна на земята. Нагърдите му бе прикрепен с каишки малък апарат. Сем-пер мина по гладката скала и застана на върха й —горда и самотна фигура на фона на пустинята.

Зачу се тропот, ръмжене, а после сумтене. Ситка Питизлезе, клатушкайки се, от завоя. На гърба си носешебагаж, привързан така, че да не пречи на мечката въввреме на сражение, когато се налагаше да действува спредните си лапи.

С шум и сумтене се появи и Сурду Чарли. След неговървяха Хайгънс и Роун. Сурду също мъкнеше тежъкденк. Наджет, подгонен от плесниците на майка си, из-тича напред, като отчаяно заскимтя. Към багажа наФаро Нел бе завързано някакво животно, напомнящоелен.

— Избрах това място по стереоснимката, за да опре-деля посоката — рече Хайгънс.

Той смъкна раницата си, извади от там саморъчно на-правен радиоприемник, заземи го, а после опъна анте-ната. Роун също свали от гърба си раницата. Хайгънсси постави слушалките.

— Следете мечките, Роун — рече той. — Вятърътдуха към нас. Мечките ще подушат, ако някое животное тръгнало по следите ни.

Портативният апарат се оказа по-добър от космофона.Хайгънс ясно чу трите къси сигнала, после три дълги иотново три къси. Три точки, три тирета, три точки ипак, и пак — SOS, SOS, SOS.

Той записа показанията на приемника, провери посо-ката на сигналите по мощността им с максималната въз-можна точност.

Сурду тихо заръмжа, Ситка Пит задуши въздуха и сеизправи на крака. Фаро Нел гледаше настръхнала къмпътечката, по която се бяха изкачили.

— Проклятие! — рече Хайгънс.Той стана от земята и махна с ръка на Семпер. Оре-

Над планетата се появява кораб, който сигнализира,че ще спусне с ракета пътник. От ракетата слиза ин-спекторът от „Колониалната служба" Роун. Хайгънсзнае, че за незаконно заселване го чака тежко наказание.В станцията той узнава, че Роун е пристигнал да ин-спектира колонията от роботи. Преди осемнадесетмесеца на Лорен Втори са били спуснати колонисти сроботи и съоръжения със задача да изчистят планетатаот сфиксите и да я подготвят за заселване. От сигналите808 двамата разбират, че с колонията се е случило не-щастие и отиват заедно с мечките на помощ на оцеле-лите колонисти.

лът извърна глава, нададе пронизителен вик, излетя насто фута и закръжи из въздуха. Хайгънс погледна мал-ката пластинка в ръката си. В нея се отразяваше всичко,което улавяше телевизионният апарат на гърдите наСемпер — късче люлееща се земя с движещи се междудърветата точки.

— Сфикси — мрачно рече Хайгънс. — Осем пар-чета. И не ги търсете по пътя, Роун. Те тичат успореднос нас от двете страни на пътечката. Винаги се опитват данападат от фланговете. Сега чуйте. Мечките сами пре-красно ще се справят с първите сфикси. Нашата задачае да им помогнем и да застреляме останалите. Целетесе в тялото, куршумите експлодират вътре в него.

Той сне предпазителя на пушката си. Фаро Нел с гръ-могласен рев застана между Ситка и Сурду. Семпер отново нададе вик. Той летеше ниско над дърветата, катоследеше пъстроцветните чудовища. Осем синьорижа-ви дявола изскочиха от храстите. Със стърчащите сирога и острите шиповете приличаха на дяволски изча-дия, току — що изскочили от ада. Сфиксите се нахвърлихавърху мечките с крясък, напомнящ многократно усиленвой на биещи се котараци. Хайгънс вдигна пушката.Куршумът избухна в тялото на сфикса и той се струполина земята. Фаро Нел — страшно въплъщение на ярост-та — се хвърли в боя. Роун стреля, но куршумът муулучи дървото. Ситка Пит, изправен на задните си лапи,нанасяше на всички страни мощни удари. Роун стреляоще веднъж. Сурду Чарли изрева заплашително, тръш-на се с цялата си тежест върху двуногото чудовище и сетъркулна с него по земята, като го дереше с ноктите си.Кожата на корема на сфикса беше по-чувствителна. Ским-тейки от болка, сфиксът изпълзя встрани. Един неговсъбрат, възползувал се от суматохата, се готвеше даскочи върху Ситка изотзад, но Хайгънс с един изстрелго свали. Два сфикса атакуваха Фаро Нел. Роун убиединия, другия мечката сама разкъса. Ситка изведнъжсе изправи. Върху му бяха увиснали няколко сфикса.Сурду се спусна към него, смъкна единия от тях и гоудуши. Сетне се разправи и с останалите. Пушкитещракаха непрекъснато. Изведнъж Хайгънс и Роун ви-дяха, че няма с кого повече да се сражават.

Животните обикаляха между труповете. Ситка, ре-вейки, нанасяше удар след удар по главите на сфикси-

16

те. Хайгънс се помъчи да успокои мечките. Най-труднобе да умири Фаро Нел. Освирепяла, тя не преставаше дареве.

— На работа! — изкомандува Хайгънс, като видя,че Ситка се кани да седне. — Изхвърлете труповете отскалата. Ситка! Сурду!

Огромните мечки вдигнаха мъртвите сфикси и ги по-мъкнаха към скалата.

— Сега —забеляза Хайгънс — сфиксите ще се събе-рат наоколо и ще нададат вой. Дано само не открият сле-дите ни. Около станцията винаги изгарям труповете им.

Той извади от чувала, който носеше Сурду, памук иняколко галона антисептична течност. След като промивсички рани и драскотини на мечките, поля обилно ко-зината им с течността по местата, изцапани с отровнатакръв на сфиксите.

— Течността е добра, унищожава миризмата —рече той. — Иначе всички сфикси ще тръгнат по сле-дите ни. Когато потеглим, ще намажа лапите на мечките.

Роун мълчеше. Ядосваше се на себе си за несполучли-вия изстрел.

— Ако ме инструктирате как да действувам в случай,че загинете — рече той с горчивина на Хайгънс, —то според мен напразно се стараете. Все едно, няма дапомогне.

Хайгънс порови в чувала и измъкна увеличени стерео-снимки на тази част на планетата, по която се движеха.Свери по картата местността, после прокара линията напътя им през цялата снимка.

— Сигналът 808 се предава от някакво място, южно отколонията. Може би от шахтата, която са прокопали впокрайнините на платото.

Той внимателно намаза с антисептичната течностлапите на мечките и махна с ръка на Семпер.

— Тръгваме. Напред!Отрядът се спусна, от височината и навлезе в гора.

Сега дойде ред на Сурду да върви начело. Ситка се тъ-треше след него, Фаро Нел вървеше след хората. Тя неизпускаше от очи мечето: та то бе съвсем малко въпрекишестстотинте си фунта.

Семпер описваше над главите им гигантски кръгове испирали. От време на време Хайгънс разглеждаше изо-бражението в екрана на пластинката.

— Отклонили сме се вдясно — рече изведнъж той. —Но направо да се върви е опасно. Изглежда глутницасфикси са нападнали нещо и сега довършват жертва-та си.

— Натрупване на такова количество хищници проти-воречи на всички закони на науката — забеляза Роун. —Нали ако сфиксите се развъдят извънредно много, щеунищожат всичко и сами ще погинат от глад.

— През зимата те си отиват — отвърна Хайгънс. —А зимата тук не е толкова сурова и тогава се размножа-ват много животни. А и през хубавото време тези дяволине винаги стърчат тук. Понякога по цели седмици не щесрещнеш нито един сфикс и изведнъж горите пак загъм-жават от тях. Сега се движат на юг, явно е, че се пре-селват, но не мога да разбера защо именно в тази посока.

Сетне добави язвително:— На тази планета не са идвали естественици. Нали

фауната тук е вредна.Роун се чувствуваше неудобно. Като старши инспек-

тор от „Колониалната служба" не веднъж му се бе случ-вало да каца на непознати планети, но за първи път по-падаше в такава враждебна обстановка. Животътму зависеше от каприза на един нарушител на закона. Бе

се забъркал в някаква нелепа история само защото ме-ханичната искрова сигнализация продължаваше дадействува след загиването на тези, които я бяха съз-дали. Сам бе останал жив благодарение на три мечки иедин плешив орел.

Да, всички понятия на Роун за възможностите на ци-вилизования човек се бяха объркали. Цивилизацията,която създаваха роботите, можеше да съществува самов среда, където целият живот протичаше по предва-рително набелязан план, само там, където от роботите нетрябваше да се изисква нищо ново. Роун бе изплашен.Той също никога не се бе сблъсквал с непредвидени об-стоятелства.

Изведнъж откри, че край него през цялото време тичаНаджет. Когато Роун го погледна, мечето заскимтя ра-достно с надежда, че човекът ще си поиграе с него.

Роун го поглади по главата и веднага чу зад себе сиръмжене. Тръпки полазиха по гърба му. Той се отдръп-на от Наджет. На десет крачки от него стоеше ФароНел и го гледаше право в очите. Роун усети, че по че-лото му избива студена пот. Но погледът на мечката бешеспокоен. След малко тя равнодушно се извърна и зараз-глежда нещо на скалата.

Отрядът продължи пътя си. Сега Наджет не се отде-ляше от Роун. От време на време завираше муцуната сив краката му и го гледаше с предан, пълен с обожаниепоглед. Изглежда Фаро Нел бе доволна, че мечето си енамерило надежден приятел и няма повече да й додява.

— Вижте — викна Роун на Хайгънс. — Фаро Нелме избра за бавачка на Наджет.

Хайгънс се извърна.— Плеснете го няколко пъти и то ще се върне при

майка си.— Отде накъде? — разсърди се Роун. — На мен ми

е приятно.* * *

На третия ден стигнаха до подножието на високопустинно плато, което отдалеч приличаше на планинскаверига. Учудиха се, че на такава височина над морскоторавнище срещнаха знойна пустиня, докато котловинатачесто бе оросявана от дъждове. Но на другия ден разбра-ха причините на това явление. В далечината на края наплатото съзряха гигантска скала, наподобяваща нос наогромен кораб. Хайгънс веднага забеляза, че тя преграж-да пътя на всички ветрове. Влажните въздушни течениямиеха от двете страни платото и затова палещите лъчина слънцето бяха превърнали средата му в знойна пу-стиня. Докато се изкачваха по склона, телевизионниятапарат на Семпер на два пъти засече големи групи сфикси,които тичаха успоредно на пътя — ту от едната, ту отдругата страна.

Във всяка глутница имаше от петдесет до сто чудови-ща. Хайгънс не бе виждал досега толкова сфикси на-веднъж. Той ги наблюдаваше през цялото време в мал-кия екран. Сфиксите се движеха на дълга върволица на-горе към платото.

— С ужас си мисля — рече Хайгънс — какво щестане, ако тая сбирщина ни нападне.

— Добра работа би ни свършил сега един танк,управляван от роботи — отвърна Роун.

С мъка се изкачваха по стръмния склон. Мечките седвижеха с голяма лекота. Хайгънс не откъсваше очи отекрана.

— Мечките ви са прекрасно дресирани, Хайгънс —забеляза Роун.

— Аз не съм ги дресирал. Това е видоизменена порода

17

и всичките им качества се предават по наследство. Предисто години хората от моята планета решиха да създадаттакава порода мечки, които да могат да се бият катодяволи, да мъкнат тежести и да дружат с човека като ку-чета. Първата мечка нарекоха Шампион - Кодияк. Итя притежаваше всички качества, които виждате сега унейните потомци. Тях не е нужно да ги обучава човеккато Семпер. Орелът е добре тренирай разузнавач и ни-що повече. А мечките се сприятеляват с човека. Те ви-наги разбират състоянията ни, като кучетата. Семпер еслуга, а те са помощници и другари. Семпер, без да сезамисля, би ме изоставил, ако реши, че може да прежи-вее сам. А мечките ме обичат и никога няма да ме на-пуснат.

— И какво ви засърбя езикът, Хайгънс, да ми разпра-вяте всичко това. Сега мога лесно да направя справкаи да узная на коя планета са отглеждали видоизмененимечки и да разбера откъде сте пристигнали и кой ви еизпратил тук.

— Там също ме считат за престъпник — рече добродушно Хайгънс. Официално там мислят, че съм открад-нал тези мечки. А на моята родина това е най-страшнотопрестъпление. Тия мечки са извънредно ценни.

Роун го погледна внимателно.— Вие откраднали ли сте ги? — попита той.— Между нас казано — не. — Хайгънс намигна на

Роун и добави. — Искате ли да знаете какво има накрая на платото. Погледнете пластинката.

На екрана се мярна висок планински склон и по негочерни точки. Това бяха хората и мечките. После се появивърхът на платото и на него те видяха сфикси. Околодвеста чудовища тичаха в тръст към пустинната част наплатото. Изображението в пластинката се раздвижи.Орелът се издигаше по — нависоко. Роун видя нова глут-ница сфикси. По края на платото се движеха все нови инови орди.

— Аз ви казах и по — рано, те се преселват нанякъде —рече Хайгънс. — Сега не можем да пресечем платото.

Ще трябва да се движим все по склона — и той дадезнак с ръка на животните.

* * *Бяха забравили как се върви по равно. Избикаляне-

то на платото значително забавяше предвижването им.Денем Семпер кръжеше из въздуха, а щом се смрачеше,се спускаше за храна.

— За мечките остана съвсем малко храна — казаведнъж Хайгънс. — Но те проявяват благородствокъм нас. А от Семпер никога не може да се очаква та-кова нещо. Много е тъп.

Роун мълчеше. Той също бе започнал да усеща оноваособено духовно родство между мечките и хората, коетоги правеше не роби, а нещо повече.

— Според мен — каза мрачно той, — щом сфикситевървят така на върволици, те не обръщат внимание нанищо край себе си. Някъде наоколо може да има дивеч.

Хайгънс се замисли. Роун бе прав. Вятърът духашетака, че миризмата на мечките явно достигаше до сфик-сите, но те не се отбиваха от набелязания път. Дългатавърволица от синьорижави дяволи упорито се изкачвашенагоре.

— По този път са минали хиляди сфикси. Според менте вървят вече от няколко дни или дори седмици. Наекрана видяхме не по-малко от десет хиляди.

Хайгънс занаглася в тъмнината апарата. Сигналитесе предаваха от другата страна на платото, което гъм-жеше от сфикси. Всеки опит да се пресече платото серавняваше на самоубийство.

Хайгънс настрои апарата. Зачу се пращене. Послесигналът. Три точки, три тирета, три точки. Пак и пак.И тъй безкрай.

— Защо не отговорихме на сигналите им, преди датръгнем от станцията? — запита Роун.

— Те едва ли имат приемник, щом живеят в тунелана шахтата. Навярно се опитват понякога да се измък-нат на повърхността, за да търсят храна. Но не мисля,че имат сили и възможности да правят сложни апарати.

18

Роун слушаше мълчаливо. Сетне добави:— Трябва да потърсим храна за мечките. Наджет

навярно от скоро е престанал да суче. Гладен е.— Да, трябва да опитаме — съгласи се Хайгънс. —

Може би се лъжа, но струва ми се, че сфиксите намаляват,по-малко са от вчера и завчера. Когато се изнижат, щепотърсим нещо.

През нощта Хайгънс се събуди от ръмженето на меч-ките. В тъмнината той чу слаби удари. Лек ветрец по-гали лицето му. Включи фенера. Бялата мъгла се разсея.Нещо се метна встрани. Няколко бели същества сеспуснаха към него. Ситка Пит зарева с всички сили.После се чу басът на Фаро Нел. Изведнъж тя подскочии улови нещо. Хайгъис разбра какво се бе случило.Той само каза:

— Не стреляйте, Роун.Ослушаха се. В тъмнината се зачу мляскаме. После

всичко утихна.— Гледайте! — прошепна Хайгънс.Роун запали фенера си. Към него, клатушкайки се, се

приближаваше някакво странно същество с цвета начовешка кожа. Зад него още и още. Четири, пет, десет,двадесет. Огромна космата лапа се появи в осветениякръг и улови летящото „привидение". Сетне друга огром-на лапа. Хайгънс насочи фенера нагоре. Трите огромнимечки наблюдаваха странните нощни гости, които, при-влечени от светлината, кръжаха около лампата с бяснаскорост. Това бяха отвратителни нощни животни, на-помнящи оскубани маймуни. Мечките вече не ревяха.Спокойно, с удивителна ловкост улавяха „маймуните"и ги пъхаха в устата си. При краката на всяка се беобразувала малка камара от кости. Изведнъж всичкоизчезна. Хайгънс бе угасил фенера.

— Това са кръвопийци — спокойно рече Хайгънс. —Те смучат кръвта на жертвата си, както вампирите. Акогато жертвата им е вече мъртва, цялата паплач изяж-да трупа. Но мечките имат гъста козина и се будятот най-леко докосване. Те ядат всичко, с изключениена сфиксите.

Роун извика. Той включи малкото фенерче и видя, чецялата му ръка е в кръв. Хайгънс намаза и превързараничката. Едва сега Роун забеляза, че Наджет нещодъвче. То бе хванало и изяло вампира, който бе смукалкръв от ръката на Роун. За щастие раната се оказа съв-сем малка.

На заранта отново тръгнаха по стръмния склон наплатото. Роун дълго не можеше да се успокои.

— Роботите не биха се справили с тия вампири —каза той най — после.

— Да, щеше да се наложи сам да ги ядете — отвър-на Хайгънс.

Мечките лесно се движеха по стръмния склон. Мекитевъзглавнички на лапите им помагаха да се задържат похлъзгавите скали. Но Хайгънс и Роун едва влачеха кра-ката си. По пладне те видяха на хоризонта огромнатаскала. Тя беше на петнадесет мили от мястото, къдетобяха спрели да починат.

— Пътят е свободен. Няма вече сфикси —рече весе-ло Хайгънс. — И дори по склоновете не се виждат.Трябва да се възползуваме, докато не се е появила другаглутница.

Той даде знак на орела. Семпер веднага излетя. Следняколко минути на пластинката се появи краят на пла-тото. Там вече имаше растителност, петна от храсти.Семпер се издигна по — нависоко. На екрана се появипустинната част на платото. Никъде не се виждаха

сфикси. Само веднъж, когато орелът изви рязко и в апа-рата се отрази платото в дължина, Хайгънс забелязасиньорижави точки. Мярнаха се и някакви тъмни пет-на. Но това не бяха сфикси.

— Да се изкатерим право нагоре и оттам ще пресечемплатото — рече Хайгънс. Той беше явно доволен. —Мисля, че по пътя за вашата колония ще узнаем нещоинтересно.

Преди залез слънце стигнаха върха и там, на зелената,покрита с трева и храсти земя съзряха дивеч. Хайгънсуби едно животно. То явно не бе жител на пустинята.

Надвечер стана студено, а през нощта температуратаспадна под нулата. На сутринта хората се бяха съвсемвкоченили, но мечките тръгнаха на път ободрени иразвеселени от утринния студ. Ситка и Сурду започнахада се борят, като се налагаха с тежките си юмруци, коитобиха смазали главата па човек. Наджет с такова внима-ние следеше борбата, че даже кихна от възбуда. В погледана Фаро Нел се мярна чисто женско порицание.

Навлязоха в пустинята. Хайгънс посочи на Роун наувеличените стереоснимки маршрута, по който се дви-жеха, и мястото, откъдето идваха сигналите.

— Обяснявате ми всичко това в случай, че нещо станес вас, нали? — запита Роун. — Но как ще мога дапомогна на ония хора, дори и да стигна до тях?

— Познанията ви за сфиксите могат да ви бъдат по-лезни — отвърна Хайгънс. — И мечките ще ви пома-гат. На станцията оставих бележка. Всеки, който кац-не — нали сигналните лъчи са включени, — ще намериупътване как да стигне до колонията.

Изведнъж Сурду се изправи на задните си лапи и започна да души. Фаро Нел побутна Наджет към Роун ихукна към мястото, където бяха Ситка и Сурду. Мечкитесе строиха с лице към високата част на платото, презкоято преди бяха минали сфиксите. Хайгънс заслони сръка очите си и загледа нататък, накъдето се бяха вто-рачили мечките.

— Те усещат нещо —рече тихо той. — Д а отидем притях, Роун.

Бързо се изкачиха на малкохълмче, обрасло с бодливи хра-сти. Хайгънс огледа с бинокълместността.

— Един сфикс — подхвърлитой. — Само един.[Много стран-но.

Той наслюнчи пръста си,вдигна го и каза.

— Никакъв ветрец. Върво-лицата от сфикси се изниза, анови не се виждат. Чуйте,Роун, бих искал да убия тоясфикс, за да си изясня нещо.Ще се кача на Фаро Нел и щепрепусна към него. Ситка иСурду без мен няма да останаттук. Но Наджет не може да ти-ча бързо. Бихте ли останали снего тук, Роун?

Роун почувствува, че дъхътму спира, но каза спокойно:

— Вие най — добре знаете какво трябва да нравите. Хай-гънс.

— Бъдете нащрек. Ако забележите нещо, ние момен-тално ще се върнем. Не чакайте опасността да се при-ближи, стреляйте веднага.

19

АВТОР

МЪРЕЙ

Л Е Й Н С Т Ъ Р

Х У Д О Ж Н И К

ИВАН

К О Ж У Х А Р О В

Роун кимна. Хайгънс се качи на гърба на Фаро Нели здраво се улови за гъстата н козина.

— Да вървим — викна той. — Напред!Трите мечки се понесоха с бясна скорост. Семпер раз-

маха криле, хвръкна и неохотно последва мечките.Кодиякските мечки, когато беше необходимо, мо-

жеха да препускат като коне. Те мигновено изминахапетстотинте метра, които ги отделяха от синьорижавиядявол. Сфиксът ги посрещна с рев. Хайгънс стреля, безда слиза от гърба на Фаро Нел. Изстрелът и взривът накуршума се сляха в един звук. Огромното рогато чудови-ще подскокна и се струполи мъртво.

Хайгънс скочи от мечката и започна да рови земята,където лежеше мъртвият сфикс. Семпер, който кръжешедосега във въздуха, кацна до господаря си. Извърналглава, наблюдаваше действията му.

Роун също следеше движенията на Хайгънс. Ситка иСурду безучастно обикаляха наоколо, докато Фаро Нелс любопитство наблюдаваше господаря си, който извър-шваше някаква непонятна операция над трупа на сфик-са.

Наджет тихо заскимтя. Роун го поглади по главата.Наджет заскимтя още по-силно. Роун видя, че Хайгънссе изправи и се запъти към Фаро Нел. После се качи нагърба й, Ситка извърна глава към мястото, където стоешеРоун. Изглежда бе усетил нещо подозрително. Послецелият отред потегли обратно към хълма.

Изведнъж Наджет нададе истеричен вик и се притиснакъм Роун като кученце, което търси защита от майкаси. Роун политна и падна заедно с мечето. Той видяда се мярка люспеста кожа. Въздухът се огласи от про-низителния крясък на сфикс. който препускаше с ги-гантски скокове към Роун. Но звярът, не преценил добреразстоянието, скочи далеч зад него.

Ситка и Сурду летяха към тях със скоростта на ракета.Фаро Нел зарева страшно и косматото бебе, препъвайкисе, хукна с всички сили към майка си. Роун се изправи и

взе пушката си. Сфиксът беше съвсем наблизо. Той на-блюдаваше бягащото мече, готов да се спусне след него.Роун изпадна в ярост и удари с приклада сфикса. Сфик-сът се извърна и се хвърли върху него. Роун падна. Нов тази минута се появи Ситка Пит. Изправен на заднитеси лапи, той се спусна към сфикса с гръмогласен рев.Пристигна и Хайгънс. Той не можеше да стреля, докатоРоун бе така близо до чудовището и гледаше безпомощнокак сфиксът напада Ситка. Достатъчно бе да протегнелапата си и от Роун не би останало нищо.

* *

Едва издърпаха Ситка от жертвата. Роун бе полу-чил само леки драскотини. Хайгънс го качи на Сурду,но Роун сърдито запротестира.

— Дявол да го вземе, Хайгънс, Ситка има дълбокирани. Тези ужасни нокти може да са отровни.

Но Хайгънс в отговор само викна на мечките и те про-дължиха по пътя. След две мили спряха.

— Сега можем да починем —. рече Хайгънс. Той слезена земята и извади памука и шишето с дезинфекцион-ната течност.

— Най — напред Ситка — каза Роун.Хайгънс проми раните на огромната мечка. Те не

бяха опасни. После намаза всички драскотини по гър-дите на Роун. Течността миришеше на озон и страшнопареше.

— Сам съм си виновен, Хайгънс. Наблюдавах ви,вместо да гледам встрани. Не можех да разбера каквоправите.

— Сфиксът бе самка. Тя се канеше да снесе яйцатаси. Сфиксите идват тук в пустинята да снасят яйцата си.Хубава работа биха свършили сега някои от ония ма-шини, които имат вашите роботи. Уверен съм, че спомощта на техниката ние ще направим първата крачказа усвояването на тази планета и за създаване на нор-мални условия за живот.

— С какво? — очудено запита Роун.

— С техниката — припряно отвърна Хайгънс. —В колонията ще намерим много машини. Роботите не мо-гат активно да се борят със сфиксите. Но машинитеще ни бъдат полезни.

— Не съм мислил, че ще ви потрябват машини, напра-вени от роботите — каза Роун.

Хайгънс се извърна.— Че какво страшно има в това? — попита той. —

Аз не съм против машините, нито против това роботитеда се използуват според предназначението им. Но иманеща, с които те не могат да се справят. Ще ни са нужниогнехвъргачки и стерилизатори на почвата. Ние с васще се върнем, Роун, тук и ще унищожим яйцата на сфик-сите. Ако почвата се стерилизира всяка година, следвреме ще изчистим планетата от сфиксите. Уверен съм,че те имат и други такива места, където снасят яйцатаси. Ще ги открием и ще превърнем Лорен Втори в пла-нета, където хората ще живеят човешки.

Чак след десетина дни намериха колонията. Тримадуши бяха останали живи в тунела на шахтата. Те бяхазагубили всяка надежда. Беше се случило точно така,както предполагаше Хайгънс.

Когато рухнала електрическата ограда, двама от тяхсе намирали под земята в тунела, където монтирали новпулт за управление на роботите. Третият следял рабо-тата на роботите — миньори. Обезпокоени от прекъсванетона връзката с колонията, те тръгнали на там с брониранавтомобил. Нямали оръжие със себе си и само това спа-сило живота им. На територията на колонията заварилиневероятно количество разбеснели се сфикси. Звероветеусетили хората, но не могли да пробият бронята. Три-мата решили да използват за борба със сфиксите роботи,управлявани от разстояние. Но и тези им опити останалибезуспешни. Роботите не могли да се справят със сфикси-те. Нещастниците си направили сами малки ръчни гра-нати и ги напълнили с горящо ракетно гориво. Няколкосфикса избягали с обгорена кожа, но гранатите не моглида убият нито един от тях. Най — после колонистите сезабарикадирали в тунела на шахтата. Остатъка от гори-во използували за сигнализация. Надявали се, че скороще долети кораб с нова група колонисти. Разпределилистрого запасите от храна и търпеливо чакали помощ. Новече били загубили надежда.

Когато видяха Хайгънс и Роун, те заплакаха. С нена-вист поглеждаха неподвижните фигури на роботите,които поради липса на гориво не можеха да изпълняватдори единствената работа, на която бяха способни.

Хайгънс им даде оръжие и храна и всички заеднотръгнаха към Мъртвата колония. Останките от нещаст-ните колонисти бяха разпръснати по цялата територияна площадката. Сфиксите бяха съборили електрическатаограда и унищожили всички пакети със стерилизиранипродукти. Само металните сандъци бяха оцелели. Втях намериха гориво. Преустроиха огнехвъргачните ма-шини и гигантския стерилизатор да се управляват безпомощта на роботите и тръгнаха към блатото.

В ръцете на хората машините се превърнаха в страшнооръжие. Стерилизаторът можеше да се използува не самоза унищожаване яйцата на сфиксите. Диатермичнитему лъчи безпогрешно косяха редиците на нападащитесфикси. Колонистите бяха разположили оръдията наплатото и с потоци от огън посрещаха върволиците отсфикси. Успяха да унищожат голяма част от сфиксите врайона на пустинята. На очистената територия можешеда се живее спокойно. Лъчите на стерилизатора бяха обез-вредили смъртоносните яйца. Хайгънс и Роун си напра-

виха лагер на края на платото и се преселиха там с меч-ките, като предоставиха на колонистите сами да отмъстятза убитите си другари.

— Хайгънс — рече с усилие една вечер Роун, —време е да поговорим сериозно. Аз съм инспектор от„Колониалната служба", а вие — човек, нарушил зако-на. Мой дълг е да ви арестувам.

Хайгънс го погледна с любопитство.— Предлагате ми да издам съучастниците си, за да

се спася — запита той тихо, — или да ви доказвам, чене съм длъжен да давам показания против съвесттаси?

— Оставете този тон, Хайгънс, — сърдито речеРоун. — Вие не ме оставихте да довърша. В моите за-дължения влиза и проверката на всичко, което е направе-но до изпращането на основната група преселници. Най-напред ще трябва да съставя подробен отчет за коло-нията на роботите. Винаги съм бил честен човек, Хай-гънс, и в доклада си ще пиша, че колонията се е оказала

21

нежизнеспособна и е била унищожена. Всички са заги-нали, с изключение на трима души, които сигнализи-рали за бедствието. И съвършено случайно — забеле-жете — корабът, в който сте били вие, Ситка, Сурду,Фаро Нел и Наджет, уловил сигналите. Кацнали сте,за да помогнете на колонистите. Така вашето присъс-твие тук става напълно законно.

— Аз не бих повярвал на тая история — спокойнопроизнесе Хайгънс. — А вие как мислите? Ще ви по-вярват ли в „Колониалната служба".

— Те не са глупаци — рязко отвърна Роун. — Нокогато прочетат доклада ми и разберат, че има реалнавъзможност за заселване на планетата, ще погледнатпо — иначе на цялата работа. Ще им докажа, че колония отроботи без хора на Лорен Втори е чиста глупост и че спомощта на мечките ще може да бъде използувана за

заселване. А моето мнение все нещо значи. Вашитеприятели, надявам се, също ще помогнат в случая.

Хайгънс се тресеше от смях.— Вие сте долен лъжец, Роун — рече най — после

той. — Не постъпвате като разумно животно.— Но това е единственият изход — смутено продъл-

жи Роун — и според мен напълно приемлив.— Да — усмихна се Хайгънс. — приемам го с благодар-

ност, защото това ще даде възможност няколко поколе-ния да живеят човешки на тая планета. И още заедно.Това ще спаси Сурду, Ситка, Нел и Наджет, които неза-конно доведох тук.

Нещо меко, рунтаво се мушна в краката на Роун.— Ударете го — посъветва Хайгънс Роун — и то

ще се махне.— За нищо на света — възмути се Роун. — Над-

жет е мой приятел!

вид. Той има относително тегло4,34, топи се при 1500°С, кипипри около 2500°С. В съединениятасе явява изключително от 3-та ва-лентност. В съчетание с лантанои-дите се използува за производство наалуминиеви сплави.

ИМЕНАТАН АЕЛЕМЕНТИТЕ J ЙОД

Ir ИРИДИЙ

Пореден номер 77, атомно тегло192,2. Открит е в 1802 г. от анг-лийския химик С. Тенънт. Приразтваряне на няколко зърна само-родна платина в царска вода тойвидял на дъното неразтворена утай-ка и когато изследвал химическия йсъстав, открил два нови елемента.Единия от тях нарекъл иридий,от гръцката дума „иридис" — дъга,заради ярките му като на дъгатабагри. Иридият е сребристобял, мно-го твърд и крехък метал с относи-телно тегло 22, 4. В съединенията сеявява главно от 3-та и 4-та валент-ност. Топи се при 2450°С, кипи при5300°С. Той е много устойчив на хими-чески въздействия, не се разтваря дорив царска вода. Поради изключител-ната му твърдост и неизтривае-мост се използува за изготвяне ос-триета на хирургически инструмен-ти, вечни пера, повърхности заелектрически контакти и др.

Yb ИТЕРБИЙ

Пореден номер 70, атомно тегло173,04. Открит е в 1878 г. Наречене в чест на градчето Итерби, Шве-ция, където е бил открит. Спа-да към семейството на лантанои-дите. В чист вид и до днес не е по-лучен. Итербият е метал с относи-телно тегло 7,01, топи се при 824°С.В съединенията се явява от 2-ра и3-та валентност.

Y ИТРИЙ

Пореден номер 39, атомно тегло88,92. Открит е бил от финланд-ския химик Ю. Гадолин в 1794 г.,който е нарекъл химическото мусъединение итриева земя. По оновавреме земи са наричали окисите наметалите, които не са могли дабъдат възстановени със съществу-ващите химически методи. По хи-мическите си свойства итрият многоприлича на лантаноидите и в при-родата се среща винаги съединен стях. И до днес не е получен в чист

Пореден номер 53, атомно тегло126,91. Открит е в 1811 г. Назва-нието му произлиза от гръцкатадума „йодис" — виолетов. При обик-новена температура йодът образуватъмносиви кристали с метален бля-сък. Относителното му тегло е4,94. Топи се при 113,5°С, кипи при184,35°С. Йодът лесно преминава оттвърдо състояние направо в пари,които имат виолетов цвят. Химиче-ски е много деен. В медицината се из-ползува като дезинфекционно средство.

Cd КАДМИЙ

Пореден номер 48, атомно тегло112,4. Открит е в 1817 г. Иметому произлиза от древното латинсконазвание на цинковата руда, в коя-то е бил открит. Кадмият е ковъксребристобял метал с относителнотегло 8,65. Топи се при 321°С, кипипри 767°С. В съединенията се явяваот втора валентност. Използува сеза добиване на леснотопими сплави,в акумулаторите и в ядрените реа-ктори. Добавен към медта — уве-личава трайността й. Трамвай-ната жица, съдържаща кадмий,се износва по-мъчно от триенетона тролея.

22

съветскивертолети

През последните години съветските конструк-тори създадоха редица най-модерни вертолетис разнообразно предназначение: от огромнителетящи вагони, които могат да носят трактори,булдозери и по 70—80 пътници, до миниатюр-ните машини за надзирателите на високоволт-ните далекопроводи.

Идеята за полет без неподвижни носещи крилее твърде стара. С нея се е занимавал Леонардо

да Винчи, а Михаил Ломоносов дори е построиллетящ модел и го е показвал в Петербургскатаакадемия на науките. Но създаването на истин-ски вертолет стана възможно едва след катобеше построен мощен и достатъчно лек двигател.

Вертолетът (хеликоптер) е по-тежък отвъздуха летателен апарат, при който подемнатасила служи за уравновесяване на теглото. Вер-толетите обикновено имат едно или две (рядко

23

повече) носещи витла с вертикална ос. Хоризон-талната теглителна сила се осъществява чрезнаклоняване на оста на витлото.

Вертолетите с едно носещо витло имат и поедно опашно витло с хоризонтална ос. Неговотопредназначение е следното: Носещото витло (пореактивния принцип) се стреми да завърти тя-лото на вертолета в посока, обратна на собстве-ното му движение. Опашното витло уравнове-сява това движение и служи за извършване назавои. При вертолети с две носещи витла нямаопашно витло, тъй като техните движения взаи-мно се уравновесяват.

Главното преимущество на вертолета е, чеможе да излита и каца вертикално, да виси не-подвижно във въздуха и да се движи във всичкипосоки. Основните му недостатъци са малкатаскорост (теоретически тя не може да бъде по-голяма от 300 км/час) и относително малката мутовароподемност.

Вертолетите се използуват за превоз на път-ници, за оказване на медицинска помощ, заспасителни работи (при наводнения, корабокру-шения и др.), при експедиции в мъчнодостъпнирайони, за борба с вредителите в селското сто-

панство, при полагане на тръбопроводи ивъздушни кабели, при монтажа на специалнивисоки конструкции.

Съветската самолетостроителна техника есъздала три „семейства" вертолети: Ми — наконструкторското бюро, ръководено от профе-сор Михаил Леонтиевич Мил; Ка — на иметона конструктора Камов и Як — на името наизвестния авиоконструктор Александър Сер-геевич Яковлев.

Да се запознаем най — напред с въздушниягигант Ми-6, който е най-големият и най-те-жък вертолет в света. Полетното му тегло е 35тона и може да носи полезен товар от 8 тона(до 80 пътници) или автомобили, трактори идруги тежести. Носещото му витло има пет ло-пати с диаметър 35 м. Има двоен реактивендвигател с 4635 к. с. Развива максимална ско-рост от 270 км/час при дължина на полета до500 км. Съществува разновидност на Ми-6с малки странични носещи крила, които увели-чават хоризонталната му скорост с около 40км/час.

Друг модел от същото „семейство" е Ми-4.

С вертолета Ми-1 са поставени 16 нови све-товни рекорда.

Този модел се произвежда в няколко варианта.Един от тях е амфибиен вертолет, който може дакаца както на сухо, така и във вода. Друг ва-риант с отлични качества е Ми-1 В-2. Той имачетирилопатно витло и е осемместен. През 1963г. с него беше зарегистрирано постижение отнай-висока класа. Летецът изпитател, героят насоциалистическия труд Б. Анопов и инженерЛ. Бабаджанова установиха нов световен ре-корд за вертолети от тази категория, като изми-наха 100км по триъгълник със скорост 264 км/час.

Различните модели, конструирани от колек-тива, ръководен от инженер Камов, се отличаватс двойните си носещи витла, монтирани на еднаос, които се въртят в противоположни посоки.Тези вертолети нямат нужда от балансиращоопашно витло. Схематичната рисунка на един оттези модели — Ка-18 — възпроизвеждаме пацветното приложение към тази книжка.

Вертолетът Ка-18 е снабден с деветцилиндровзвездообразен мотор от 275 к. с. и две трилопат-ни носещи витла с диаметър 9,96 м. Тежи 1,5т и вози трима пътници. Развива максимална

Тази машина обслужва повечето от пътничес-ките вертолетни линии в СССР. Показала еотличителните си качества както в суровитеусловия на Севера, така и в най-южните райони.Удобната й кабина е снабдена с климатичнаинсталация и има 10—11 пътнически места.Екипажът й се състои от 2—3 летци. Вертоле-тът е дълъг 14,8 м, висок 4,8 м и тежи 7, 1 т.Носи полезен товар 1,2 т. Снабден е с двоензвездообразен мотор от 1700к. с, едно четири-лопатно носещо витло с диаметър 21 м и еднотрилопатно опашно витло с диаметър 3,6 м. Мак-симална скорост 190 км/час, пътническа скорост140 км/час. Полетна дължина 400 км.

С широка известност се ползува четиримест-ното въздушно такси „Ми-1" „Москвич". Вер-толетът е дълъг 12,11 м, висок 3,3 м, тежи 2,4 ти може да носи полезен товар 300 кг. Снабден есъс седемцилиндров звездообразен мотор от 430к. с. Има едно носещо трилопатно витло сдиаметър 14,5 м и едно опашно трилопатно витлос диаметър 2,5 м. Развива максимална скорост200 км/час и пътническа скорост 140 км/час.Издига се до 3000 м височина, а при изпробва-нията е достигнал и до 6000 м.

скорост 160 км и пътническа скорост 130 км.Дължина на полета 750 км.

Един достоен съперник на Ми-6 е „летящиятвагон" Як-24. Тежи 16 т и може да носи полезентовар 4,5 т. Съществува в два пътнически ва-рианта: луксозен салон за девет души и обик-новен за 20 до 30 души. Снабден е с два звездо-образни мотора от по 1700 к. с. и две четири-лопатни витла с диаметър 17,2 м. Двата мотора

са така съединени, че ако единият излезе отстроя, другият може да върти и двете носещивитла. Вертолетът е дълъг 17,5 м, висок 5,25 м,развива скорост 180 км/час и има дължина наполета до 1000 км.

Пътническата кабина на вертолет Як-24

Участниците в рекордния полет с В-2

кратнаенцикло-педия

Галактика — (от гръцката дума„гала" — мляко) системата на Млеч-ния път — звездна система, къмкоято принадлежи и нашето Слънце.Състои се от около 150 милиардазвезди, множество мъглявини, между-звезден газ и прахообразно вещество.Има сложна спираловидна структура.Диаметърът й възлиза на около 85 000светлинни години. Слънцето се на-мира на 26 500 светлинни години раз-стояние от центъра на Галактиката,около който се движат всички зве-зди. Нашата Галактика (като собс-твено име) се пише с главно „Г" заразлика от другите галактики —звездни системи, подобни на на-шата, които се намират на ми-лиони светлинни години разстоя-ние от нея.

Антарес — червена звезда-свръх-гигант от първа звездна величина,най-ярката (алфа) в съзвездиетоСкорпион. Намира се на разстоя-ние 170 светлинни години. Диаме-търът й е 300 пъти по-голям от тозина Слънцето или почти три пъти по-голям от радиуса на земната орбита.Обемът й е 30 милиона пъти по-голям от обема на Слънцето, но ма-сата й е само 50 пъти по-голяма, за-щото плътността й е хиляди пътипо-малка от тази на въздуха.

Противостояние на Марс — по-ложение на Марс, когато тази пла-нета, Земята и Слънцето се намиратприблизително на една права линияи Земята е в средата. Веднаж на15—17 години разположението наМарс е такова, че той се приближавадо Земята на разстояние от около55—56 милиона километра. Такивапротивостояния се наричат вели-ки и са най-благоприятни за на-блюдаване на планетата. През сеп-тември 1956 г. беше последнотоВелико противостояние на Марс.Следващото ще настъпи в 1971 г.

През 1965 г. ще има обикновенопротивостояние на Марс, но тоне е благоприятно за наблюдения,тъй като планетата ще се намира наразстояние, по-голямо от 90 милионакилометра.

Космична медицина — най-новраздел на медицината, който из-следва как влияят на човешкия ор-ганизъм отделните моменти на кос-мичния полет. В задачите на кос-мичната медицина са включени иследните въпроси: подбиране и тре-ниране на кандидатите за космо-навти, създаване на кабини за жи-веене и на космични костюми, кос-мичното хранене, наблюдаване наопитни животни, следене състояниетона космонавтите по време на полет,при излитане и при кацане.

крилата му се нагряват до 370°С. Припо-големите скорости се използуватпокривки от кермети, нови мате-риали, продукт на съюза междукерамиката и метала. Те издържатна температури до 1000 °С. При ощепо-големи скорости се използуватмногослойни керамични покрития,които се разтапят и изгарят по вре-ме на полета. В някои случаи по-критията се правят от порести ме-талокерамични материали. През по-рите им се подава вода под наля-гане, която се изпарява и отнема зна-чителна част от топлината.

Вакуум — състояние на разреденгаз, затворен в съд. Висок вакуумимаме тогава, когато газовите моле-кули се движат почти свободно, безда се удрят помежду си. Поня-тието вакуум се употребява и заозначаване такова разредено със-тояние на веществото, при коетото не оказва влияние на физичнитеявления. В космичното простран-ство съществува висок и свръхвисоквакуум. Там плътността на мате-рията е около 10 атома на кубическисантиметър.

Вибратор — уред за създаване натрептения с честота 1000—3000 иповече в минута.

Гама — лъчи — условно название наелектромагнитно излъчване с многомалка дължина на вълната (0,0000001 мм и по-къси), което възниквапри радиоактивното разпадане.

Топлинна защита — различни посъстав химични съединения и ме-тални сплави, които са предназна-чени да защищават космичния ко-раб от силното нагряване, получа-ващо се при пресичане плътнитеслоеве на земната атмосфера. Об-шивката от сплави на метала титанпозволява на самолета да развиескорост до 3600 км/час, при което

Центрофуга — апарат за въз-произвеждане състоянието на уве-личена тежест, което изпитват кос-монавтите при ускоряването и приспирането на кораба. Състои се отвъртящ се около една ос стоманенстълб, на края на който има хер-метична кабина. При бързо въртенена стълба вследствие центробеж-ната сила тялото, на космонавта вКабината увеличава тежестта си.При опитите множество прибори иуреди контролират физическото със-тояние на пилота: телевизионни искоростни киноснимачни камери, рен-тгенови апарати и т. н. Положениетона тялото на човека в кабината можеда се изменя, докато продължаваопитът. Пилотът може да разговаряс лекарите, които го наблюдават.Съвременните центрофуги дават въз-можност да се увеличава тежесттана човека до 40 пъти.

Скафандър — (от „скафе" = лодка и„андрос" = човек) „човеколодка", защото първоначално скафандрите сабили употребявани за спускане вморските дълбочини. В космонав-тиката под скафандър се разбираспециален защитен костюм, койтосе облича над останалите облеклапри полети в извънатмосфернотопространство. Космичните скафан-дри имат херметична изолация, ки-слородни апарати, термоизолацияна микроклимата, различни апаратиза свръзка и наблюдение, защитнипластове срещу вредните лъчения.

Коронограф — телескоп с фото-графска камера. Служи за фотогра-фиране на слънчевата корона повреме на пълни слънчеви затъмне-ния. Напоследък са изобретени спе-циални приспособления, които закри-ват слънчевия диск и дават възмож-ност да се фотографира короната повсяко време.

28

Денем те висят с главата надолу по греди искали, крият се в цепнатини, пещери и под ста-ри зидове. Едва при здрач раздвижват глави ина всички страни, като че искат да се огледат,и след това започва „работният ден" на приле-пите.

Всички ги познаваме, наблюдавали сме зиг-заговидното им летене, откроено на вечернотонебе, и неволно сме трепвали, когато някое оттези безобидни, полезни животинки е минавалопрекалено близо край нас. Прилепите излизатна лов! Но как проследяват плячката си в чер-ната нощ?

Отдавна хората се опитвали да разберат тай-

Радарна инсталация, коя-то работи в три измере-ния — „вижда" релефно

ната на прилепите, чи-ято загадъчна ориен-тировачна способносте давала повод за вся-какви суеверия. Едвапреди двадесетина го-дини гатанката биларазрешена. Прилепътси служи с инстала-ция-ехо, инсталация заотразяване! Той изда-ва ултразвукове. Щомнякой ултразвук срещ-не препятствие по пътяси, той бива отразен исе връща обратно довъзприемчивите за ул-тразвукове уши на жи-вотното. Прилепът несамо може да установипосоката и разстояние-то до едно препятствие,но може и да различи,дали се касае за не-подвижни предметиили за движещи се жи-вотни.

Да се установят по-соката и разстоянието

до едно или повече тела с помощта на ехото —както го прави прилепът, — такава е задачатаи на радарната техника. Тя си служи затова несъс звукове или ултразвукове, а с радиовълни.Названието „радар" е образувано от началнитебукви на думите: „radio aircraft detectingand ranging", което може да се преведе така:„апарат за търсене и насочване на самолети пос-редством радиовълни."

Един предавател излъчва къси, насочени ра-диоимпулси. Ако те срещнат по пътя си предмет,ще бъдат отчасти отразени. Радарната станцияхваща всяко ехо и от неговото времетраене ипосока бива определено положението на засече-

29

Вляво: радарна кула на летище; в средата: екрани за наблюдение; вдясно: радар на инсталация в самолет

ния предмет. Това звучи много просто, но тех-ническото осъществяване на радарната инстала-ция е твърде сложна работа. Радарната инста-лация включва предавател, апарат за импулси,антена с антенен превключвател,приемател,апарат за видимост и снабдител с ток.

В противовес на радиотелевизионните пре-даватели, които излъчват непрекъснато електро-магнитни вълни, радарният предавател „заек-ва". Предавателните импулси обикновено траятсамо една милионна част от секундата. Това дававъзможност да се обхванат и близки цели. Сбързината на светлината (300 000 км в секунда)започват да се разпростират електромагнитнивълни. Даже до цел, отдалечена на 150 км, ехотоще пристигне само след една хилядна от секун-дата. Едва когато се е завърнало ехото на им-пулс № 1, може да бъде излъчен вторият импулс.Ако не се спази тази пауза, няма да може да серазличи дали дадено ехо произлиза от първияили от втория импулс. При достигане на многодалечни цели паузата между два импулса тряб-ва да трае по-дълго, отколкото при близки цели.Но важно е не само разстоянието. Трябва да сеоткрие и посоката на целта. Затова състоящиятсе от търсещи импулси радиолъч трябва да бъдепо възможност тънък. Само много високата чес-тота позволява радиовълните да образуват стег-нати снопчета. Първите радарни апарати са из-ползували метрови вълни, след това се е слязло„надолу" — днес повечето радарни инсталацииработят със сантиметрови вълни; някои спе-циални апарати даже употребяват осеммили-метрова дължина на вълната.

Друг важен фактор за използуването на въз-можно по-къси вълни е, че предметът, койтоотразява радиовълните, трябва да има размеритепоне на една дължина на вълната. По-малкипредмети не биха били „забелязани" от лъчи спо-голяма дължина.

Модерните радарни апаратури не рядко имат

мощност до 10 000 киловата (средната мощностна един радиопредавател е 100 киловата). Самочрез тази своя голяма сила радарните инстала-ции могат да действуват на големи разстояния,защото ехо — импулсите, които обхващат малкачаст от излъчената електромагнитна енергия,трябва още веднъж да изминат разстояниеторадарна инсталация — цел, а след това всеоще да има толкова сила, че приемателят да имотговори. Внимателно трябва да се спазва про-дължителността на импулсите и на паузите,защото иначе апаратът няма да работи точно,Тази направляваща дейност поема предавателятна импулси. Той определя работния ритъм наотделните съставни части на инсталацията. Пре-давателят на импулси може да бъде сравнен сдиригент, чрез когото става възможно хармонич-ното звучение на солистите в един оркестър.

За изпращането и приемането на импулсите санужни антени. Най — напред са били използуванителевизионни антени. Днес се постигат далеч по-добри резултати с параболични антени.

Тъй като радарният предавател работи „натласъци", близо до ума е, че предавателната ан-тена същевременно ще бъде употребена и заприемане на ехото. Това опростява работата,но става нужно да се прибави към единственатаантена и превключвател. Защото ако част отсилен предавателен импулс премине през анте-ната и засегне приемателя, ще го повреди. Същотака никакъв ехо — импулс не бива да „кривне"към предавателя. С помощта на специални тръбие разрешен този проблем за превключване анте-ната ту на приемане, ту на предаване.

Приемателят е свързан с апарата за видимост,който има за задача да показва нагледно резул-татите, получени от радарния апарат. Най-важният съставен елемент от апарата за види-мост е Брауновата тръба. Чрез електронни уредиспециалистът може да разчете данните за разсто-янието и посоката на търсената с радара цел.

30

Съществена разлика има между инсталациитеза пряко насочване и панорамните, кръгозорниинсталации. При преките инсталации антенатасе насочва към определена цел, чиито премества-ния могат да бъдат измерени и показани. А па-норамните инсталации оставят антената да севърти кръгообразно, така че изпратените вълнида опипват като светлини на прожектор опреде-лено пространство. Върху радарните екрани сепоявяват след това знаци, които показват всич-ки намерени цели под истинския им ъгъл и систинското им разстояние. Наблюдателят, койтоследи екрана на кръгозорната инсталация, виждасъщинска карта на всичко, което го окръжава.

Едно лекарство, за което справедли-во може да се каже, че извърширеволюция в медицината. Негово-

то откриване е свързано с името налондонския професор по бактерио-логия Александър Флеминг. През

П Е Н И Ц И Л И Н Ъ Т1929 г. Флеминг забелязал, че околоедин вид зелена плесен— Пеницилиумнотатум — някои микроби се разтоп-яват. Явлението го заинтересувало.За Флеминг било ясно, че плесентаотделя вещество, което убива и раз-топява някои болестотворни микро-организми. Той се помъчил заедносъс своя сътрудник X. Райстрик даизвлече непознатото вещество отсредата, в която растяла плесента.Бил получен обаче непречистен пре-парат. Райстрик го предложил надесетина лекари за изпитване, ноте не го приели. Работата билапрекъсната.

След десетина години ученитеX. Флорей и Е. Чейн подновилиопитите с плесента на Флеминг.В 1940 година те изолирали необикно-веното вещество и го нарекли „пе-

ницилин". При опитите пеници-линът лекувал заразени с опаснибактерии мишки, без да бъде от-ровен за животните. Но предстоялоглавното изпитание — приложе-нието върху болни хора. Пожари-щата на Втората световна войнавече димели из Европа, болниците били пълни с ранени. Флорей,Чейн и лекарят Абрахам инжек-тирали предварително на себе сипеницилин, за да докажат, че е без-вреден. След това пристъпили къмлечението на тежко ранен, комутодругите лекарства не действували.Състоянието на ранения се подобри

ло, но пеницилинът, който ималиФлорей и Чейн, се свършил. За ле-карите станало очевидно, че пеници-линът е добро лекарство, но всичкозависело от това — да се намериначин да бъде произвеждан в по-голя-мо количество. Разрешението на тозивъпрос дало ключ към успеха. Билоустановено, че ако в хранителнатасреда, в която се отглежда плесента,се прибави екстракт от царевица,се получава тройно повече пеницилин.

В същото време и в Съветскиясъюз се работело върху пеницилина.Нашествието на хитлеристите по-ставило пред съветските учени за-дачата да дадат на лекарите новилекарства за ранените бойци. Проф.В. В. Ермольева и нейните сътруд-ници проучили над 200 вида микробии отделили между тях три подхо-дящи плесени. Най-силен пеницилиндавала плесента Пеницилиум крус-тозум. Ермольева го нарекла „пе-ницилин-крустозин".

Съвместната работа на инже-нери, химици, лекари и биолозисъздала скоро нов отрасъл от ин-дустрията — производството на пе-ницилин. Лекарството навлезе бързо вболниците. С него успешно започ-наха да се лекуват различни гнойнизаболявания, пневмонията, антрак-сът, тетанусът, газовата гангрена,дифтерията, менингитът. Веднагаслед като бе получен пеницилинът,се разгърнаха широки изследвания,

за да се намерят и други вещества,отделяни от плесени, които иматподобно действие. В 1944 годинаамериканските биолози Шатц, Бугии Ваксман откриха стрептомицина,който намери своето главно мястопри лечението на туберкулозата.По-късно бяха намерени и многодруги антибиотици: хлоромицетин,биомицин или ауреомицин, тетра-циклин, еритромицин и т. н.

У нас вече десет години работизавод за антибиотици, построенс помощта на Съветския съюз.Това е заводът в Разград, къдетопрез 1955 година бе получен първиятбългарски пеницилин. Народът дадемного сполучливо име на нашиязавод — „Завод на живота". Сегав него се произвеждат различни ви-дове пеницилин и освен това другиантибиотици: стрептомицин, био-мицин, както и витамин В12. Нашиятпеницилин се изнася и в чужбина ие известен навсякъде като високо-качествено лекарство. Преди ня-колко години край град Пещера бепостроен и втори завод за антибио-тици. Неговото предназначение еда дава повече антибиотици заселското стопанство.

Сега, когато се говори за съвре-менна медицина, не може да не сеговори за пеницилин. Защото снего преди двадесет години започнанова страница в медицинската наука.

31

1. Антенен превключвач. 2.Приемник. 3. Екран за наб-людение. 4. Електрозахран-ване. 5. Генератор на им-

пулси. 6, Предавател.

Звездният остров, към който принадлежи нашетоСлънце, се нарича Галактика и се състои от около 150милиарда звезди. Освен нашата Галактика във Вселе-ната, достъпна за наблюдение със съвременните опти-чески и радиотелескопи, съществуват още много ми-лиони такива галактики. Това са различни по форма ипо брой на звездите образувания. Съществуват галак-тики-джуджета (с по няколко десетки хиляди звезди) игалактики — гиганти (със стотици милиарди звезди).Преобладаващата част от галактиките обаче прина-длежи към гигантите, съдържащи десетки и стотицимилиарди звезди.

Галактиките са твърде разнообразни по форма (вж.фотографиите на тази страница). Трите основни типа са:сферични, елипсовидни и спирални. Към последнитепринадлежи и нашата Галактика.

През 1951 г. бе установено, че един от най-мощнитеизточници на радиоизлъчване във Вселената, намиращ

няма да се сблъскат, тъй като разстоянията помежду имвъзлизат на билиони и десетки билиони километри.

На гърба на корицата в този брой на списанието ниевъзпроизвеждаме рисунка на две сблъскващи се спирал-ни галактики. Макар че звездите се разминават свобод-но, могъщите газови облаци, които придружават галак-тиките, се стълкновяват и остават назад, като пламтятс червена светлина от топлината, развивана при ударитена атомите, молекулите и твърдите частици. Скоростта,с която облаците се сблъскват, достига много хилядикилометра в секунда. Така може да се обясни обстоя-телството, че има галактики без газови облаци (кактое показано на рисунката — горните спирални ръкави надвете галактики са вече „изчистени" от газова мате-рия).

Учените предполагат, че в резултат на стълкнове-нията между атомите и частиците на газовите облацивъзникват физически процеси, които се съпровождат от

се в съзвездието Лебед, са две проникнали една в другагалактики. Потокът радиовълни, които излъчва това уди-вително звездно образувание, е толкова мощен, колкоторадиоизлъчването на спокойното Слънце. Този факт епоразителен, като се има предвид, че Слънцето се нами-ра само на 8 светлинни минути разстояние от нас, адвойката галактики в съзвездието Лебед — на 600 ми-лиона светлинни години. Така нареченият радиоизточ-ник Лебед-А е почти 40 милиона пъти по — далеч, откол-кото Слънцето.

Това странно явление в Космоса породило хипотезата,че радиообектът Лебед-А представлява сблъскващи сегалактики. Възможно е при движението си във Вселе-ната две галактики да се стълкновят и за няколко де-сетки милиони години да се разминат.

При това взаимно проникване на двата звездни ос-трова обаче самите звезди, от които те са съставени,

мощно радиоизлъчване, достигащо до нас след 600милиона години със сила, равна на радиоизлъчването наблизкото Слънце.

Хипотезата, че двете галактики в съзвездието Лебедсе сблъскват,е разкритикувана от видния съветски аст-роном академик Амбарцумян. Според него в обекта Ле-бед-А и в другите радиогалактики (така се наричат галак-тиките, които излъчват мощни радиовълни) ние наблю-даваме не стълкновяването на две случайни галактики,а раждането на тези звездни системи: или галактикатасе дели на две или от материята, изхвърляна от ядротона едната галактика, се ражда нов звезден остров.

Съвременната наука още не е в състояние да даде пъл-но и окончателно обяснение на това явление. Но тонесъмнено представлява един от най-удивителните ивеличествени процеси, които човекът може да наблю-дава във Вселената.

КОГАТОБИЛКИТЕ

РАЗКАЗВАТПървобитният човек използувал

растенията за храна. Постепенноопитът му подсказал кои от тях мо-гат да помагат при заболяване.Това били и първите лекарства —билките. Инстинктът към такиварастения е развит и у някои живот-ни. Кучета, котки и диви птици, ко-гато са болни, търсят за храна оп-ределени треви. Лечението с билки етолкова дълбоко залегнало в чове-шкото съзнание, че на всички езицив света има поговорки за растител-ните лекарства. И нашият народказва:,, За всяка болка има и билка".В народните песни се говори за билкицеровити, омайни, разделни, ом-разни срещу уроки, за рожба и пр.Нашата страна е богата с билки идаже там, където човек не очаква,някое наглед скромно растение можеда се окаже най-добър наш приятел.

Действието на билките се дължина различни химически съединения,които растенията образуват и на-трупват в корените, стъблата, лис-тата, цветовете. Вярно е, че химиятасега създава изкуствено много оттия вещества в по-чист вид. Носъщо така е вярно, че в билките имаоще непроучени съединения. Тър-жеството на химици и лекари енай-голямо, когато лекарственитесредства от растенията биват отде-ляни и подобрявани. Така се съз-дават нови вещества с по-добро ле-чебно действие от природните.

По химически състав растителнителекарствени средства са в няколкогрупи: алкалоиди, глюкозиди, смо-ли, етерични масла, захари и т. н.Най-голяма е групата на алкалои-дите. Те са и с най-силно действиевърху организма. В тази група имаценни лекарства — морфин, ат-ропин, хинин, кофеин. Морфинът иатропинът се получават от билки,конто растат у нас.

Ако през лятото тръгнете по те-чението на Струма и минете изполетата на Благоевградско, Сан-данско и Петричко, ще видите рас-тението, от което се получава опиум.Това е сънотворният мак, който у нассе отглежда още и в други южнирайони — в Гоцеделчевско, Сви-ленградско. Цветовете у са едри, най-често виолетови или бели. Ако сенарани стъблото или неузрелите се-менни кутийки на сънотворния мак,от него изтича малко бял смолестсок. На въздуха сокът застива и сепревръща в тъмна лепкава смола.Смолата е именно опиумът, в койтосе намират отровите на мака. Ве-чер с тънко ножче стопаните правятплитки нарези по семенните ку-тийки, а заран, преди да е изгрялослънцето, събират изтеклата от на-резите втвърдена смола. Тя се омес-ва, изсушава се и се прави на малкипитки, тежки 200—300 грама. Оттях по химически път се извличатдействуващите вещества от опиума.Най-важното съединение е морфинът.Наречен е по името на гръцкия богМорфей, син на бога на съня. Товаподсказва и действието му. Морфинътпритъпява неприятните усещания —глад, умора, скръб, упоява центърана болката. Определени дози морфинса в състояние да облекчат и най-силната болка, без да отстранятпричината й. Упояват се също цен-тровете на кашлицата и дишането.Силната кашлица притихва. Ако оба-че се вземе по-голяма доза, упое-ният се унася. Дишането му ставабавно, от време на време прекъсва.При такива случаи старите лекари саказвали: „Човек умира, защото за-бравя да диша!"

Полезните качества на морфина гоправят ценно лекарство, но и еднамного коварна отрова. След като говземе няколко пъти, човек свиква с

него. В състоянието на лека унесеностсе забравят земните несгоди, гри-жите бягат. Измамното блаженствое фатално. Нещастникът - морфинист еосъден. Той вече не може без мор-фина, а отровата разрушава орга-низма му.

В опиума има около двадесет силнодействуващи вещества. Едно от тяхсе нарича папаверин и също е ле-карство. Папаверинът премахва спаз-мите на бронхите при астма, отпускичервата при колики и разширявакръвоносните съдове, които хранятсърцето. Той е чудесно лекарство,понеже не действува упоително иорганизмът не привиква към него.

Друга интересна билка, с коятое прочута нашата страна, е бела-доната. Наричат я още „старо биле"или „луда череша". Името не е да-дено напразно. Случва се по погре-шка деца, а даже и възрастни да опи-тат плодовете й, които са лъскаво-черни и големи колкото череши.Признаците на отравянето настъп-ват бързо: виене на свят, повдигане,силна горещина В главата, сухотав устата. Зениците се разширяватсилно, зрението се губи. Отровениятизпада в силна възбуда, говорътму става несвързан и по това времечовек наистина може да бъде взетза умопобъркан.

Синя тинтява

Атропинът — алкалоидът, който сеизвлича от плодовете, листата икорените на растението, е силна от-рова. Понеже малките количестваатропин разширяват зениците и пра-вят очите блестящи, жените от Ве-неция през Средновековието си по-ставяли по няколко капки извлекот плодовете в очите, за да се раз-красяват. Оттам и името „беладона",което на италиански значи „хубаважена".

Растението е отровно за хората,но не и за някои животни. Бръмба-рът Халеа атропа се храни с листата,косът яде плодовете, козите и миш-ките гризат листата, а канарчетатаи морските свинчета понасят спо-койно големи количества атропин.

Малките дози атропин — чет-върт до половин милиграм — са не-зависимо лечебно средство при многозаболявания: стомашно — чревни, бъб-речни и жлъчни. Българският на-роден лечител от село Шипка ИванРаев откри, че извлек от коренитеоблегчава състоянието на болнитеот тежката болест паркинсонизъм, за-боляване на главния мозък. Това ле-чение днес е известно по целия святкато „българско лечение" — „ку-ра булгара".

„За свещения огън" и напръст-ниците

През Средновековието и в някоиобласти на Европа било разпростра-нено особено заболяване, наричано„свещен огън". То започвало с остриболки в пръстите на ръцете и кра-ката. След това по тези места сепоявявали големи и трудно зараства-щи рани. Причината на болесттаспоред църквата била една — бо-жие наказание. Болните отивали напоклонение в големите манастири,носели дарове и молели светиите даим пратят здраве. Странното биле,че една част от болните наистинаоздравявали.

Нима светиите помагали на бол-ните? Не, разбира се.

Медицината открила причинатана това тайнствено заболяване. Ока-зало се, че то се появява при хронич-но отравяне с една паразитна гъ-бичка от класовете на ръжта. Тя сенарича мораво рогче — клавицепспурпуреа. В нея се натрупват от-ровни вещества. Ако моравите рог-чета не се отделят от ръжените зър-на, брашното, получено от заразениниви, предизвиква опасното отравя-не. А обяснението за помощта, по-лучавана от светиите, е много просто.В Средновековието манастирите били

34

богати и брашното стояло в складо-вете им с годиш. При продължителносъхраняване на брашното отровитена моравото рогче в него се разру-шават. Болните се хранели с не-отровно манастирско брашно и оз-дравявали.

Сега моравото рогче е билка, стран-на билка наистина. Алкалоидите,които то съдържа, могат да бъдатмного полезни. Те се използуват вгинекологията и акушерството. Тазиособена билка се развъжда в ръжениниви, които са отделени от другитепосеви.

По песъчливите планински скло-нове на Стара планина, Рила и Ро-допите може да се намери, макари рядко, нашенското растение „чер-вен напръстник" или „дядов зъб".В листата му се съдържат няколкорастителни отрови с избирателнодействие върху сърдечния мускул:дигитоксин, гитоксин и др. Те пред-ставляват сложни химически съеди-нения — глюкозиди. Най-важният оттях — дигитоксинът — забавя сър-дечните удари и позволява на сър-цето да се пълни с повече кръв.Едновременно с това се увеличаваи енергията на сърдечния мускулпри свиването. Това действие сепостига с изключително малки дози— няколко десетохилядни от грама.По-големите дози водят до отравяне.

Старите народи не са познавалидействието на дегиталина. И зато-ва, докато другите растения са по-светени на различните божества,дигиталисът е останал онеправдан- б е з божествен покровител. Ла-тинското му име е дадено в края наХVІ век заради характерните муцветове, които приличат на напръст-ници. Дигиталисовите глюкозиди санеизменно лекарство при хронич-ните сърдечни пороци.

Подобни растения — с действиевърху сърцето — има много у нас.Познат е горицветът, от който сепроизвежда препаратът адинорм. Аи известната на всички ни моминасълза, това нежно пролетно цвете,съдържа глюкозида конвалмарин.Той помага против воднянката всле-дствие сърдечно заболяване. В ра-стението олеандър, което у нас еградинско, също се съдържат глю-козиди с действие върху сърцето.Отровността на олеандъра е билаизвестна отдавна. Съобщава се презXIX век за масово отравяне на на-полеоновите войници, които вариличорба в казан и я разбърквали склони от олеандър.

Атропа беладона (лудо биле)

ИЗВЪНРЕДНА ЗАПОВЕД НА ЩАБА

„Трудовото съревнование в чест на20-годишнината от Девети септем-ври и създаването на пионерскатаорганизация продължава" — гласешеизвънредната заповед на щаба набригадата „Пионерски труд за Роди-ната". Командирът на щаба героят насоциалистическия труд Тодор Стоич-ков се обръщаше към своята армия:

— Сега цъфти лайката, грабнетекошничките! — и пионерските брига-ди плъзнаха из ливадите.

Щом се запролетеше, пионерскитедружини започнаха приготовлениятаза бране на билки. От върбови пръч-ки изплитаха кошнички, приготовля-ваха си ножици и върви. Във всякосело децата знаеха къде има удобнопомещение за сушене на билките.Съставяха си и план на района, вкойто живееха. От рано те знаеха къ-де и какви билки има и кога се берат.

Календарче „Лековито биле" съ-ветваше децата как да берат билки-те, кои части от тях са полезни, уче-ше ги как да ги сушат. Един денпри командира на щаба дойде ди-ректорът на Химикофармацевтичниязавод „Галенус".

— Моля вашата трудова армия дани помогне. Трябва ни мораво рогче.Сключили сме договор с Австрия иняма да го изпълним, ако не ни по-могнете — разказваше директорът.

И на следващия ден към пионер-ските бригади полетя нова извънред-на заповед: „Започвайте бране на мо-раво рогче. Мийте си ръцете след вся-ко бране. Отровно е! Очаквам бързирапорти".

И не само мораво рогче беряха де-цата за чужбина. Хиляди тонове бил-ки изпратихме за Белгия, Холандия,Швейцария, Германия, Франция. Сре-щу тях ние получихме ценни лекарст-ва, шевни машини, тъкачни станове,броячни машини.

ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ ЛОКОМОТИВИ ЩЕНАПОМНЯТ. . .

Когато пътувате по линията София—Пловдив, вгледайте се внимателнов зелените електрически локомотиви.Отпред на всеки от тях е поставенаголяма метална табелка. На нея пи-ше: „Закупен от пионерите през 1963година".

През миналата година децата съ-браха 7 342 000 кг билки. С парите,взети от тях, те закупиха от градПилзен — Чехословакия пет електри-чески локомотива за първата електри-фицирана железопътна линия в Бъл-гария, София — Пловдив.

Дни наред децата ги очакваха дапристигнат. Свързаха се по телефонас граничните гари в Унгария и Румъ-ния, за да научат кога ще дойдат. Вград Русе красавците бяха посрещна-ти от децата на окръга. Окичени сцветя и пионерски знамена, те потег-лиха за София. По всички спирки игари децата ги посрещаха. А в Со-фия на централната гара се състоямитинг. Столичните пионери предадо-ха локомотивите на машинистите.

— Пазете ги като ваши деца. Аслед осем години, когато ние станеммашинисти, ще ви сменим — поръчваха им пионерите.

В деня на тържественото открива-не на железопътната линия първи-ят вагон на влаковата композиция беопределен за пионерите — представи-тели на седемстотинхилядната бил-карска армия. Рокличката на МарияСимова от село Паталеница, Пазард-жишки окръг, още дъхаше на мащер-ка и лудо биле. Тя беше набрала2500 кг билки. До машиниста с бе-ли ръкавици се бе изправил БогданСтефанов от Берковица, събрал самоза едно лято 3000 кг билки.

Първите пътници на електрически-

те локомотиви бяха пионерите. Но

ако трябваше да се качат всички бил

кари, и стотици влакови композиции

нямаше да стигнат. Със закупването

на първите пет електрически локомо-

тива децата свързаха завинаги своя-

та съдба с електрифицирането на же-

лезопътния транспорт в нашата стра-

на. Електрическите локомотиви ще

служат като паметник на пионерския

труд!

Дигиталис пурпуреа (червен напръ-стник)

Познавате ли ги?

Да направим един опит. Когатопрез някой ден отидете на излет, по-старайте се да намерите в горатаили по поляните ония билки, скоито народът ни лекува:

ударено, натъртено, обикновени игнойни рани,

възпаление на дихателните пъ-тища,

безапетитие, заболявания на сто-маха и червата.

Ще останете изненадани от ня-колко неща: Първо — от това, кол-ко малко билки познавате и как неумеете да ги търсите. А ако има свас някой по-опитен билкар, ще сеизненадате и от друго — колкомного са разпространени билкитеиз нашите планини и полета. Об-щият им брой е трудно даже да сеопредели — те са над триста. Всички,разбира се, не е нужно да се знаят,но нека подредим поне тези, коитотрябва да познавате:

За спиране на дребни външникръвоизливи от удар, порязване ипр.: равнец, жълт кантарион, воднопипериче, кора от дъб.

За успокояване на болка от натър-тено, ожулено, цирей: живовляк,лайкучка.

За разнасяме на оток: комунига,лазаркиня.

За успокояване на възпаления надихателните пътища: ружа, подбел,иглика, слез.

За обилното изпотяване при нас-тинка: липов цвят, бъзов цвят.

За апетит: жълта тинтява, червенкантарион, пелин.

Интересните, важни билки тук дажене могат да се изброят. Трябва дасе знае кога се берат и как се сушат.Но билките за рани всеки трябва даотличава Не се знае кога може дадотрябват!

Първата от тях е равнецът.Ще го различим по неговите цве-тенца. Те са дребни, бели, сребърникато щитче на върха на стъблото.А самото стъбло е право, доста жи-лаво и високо около 50 сантиметра.По него и по листата, които са катонарязани, има малки власинки.Когато листата или цветчетата стриеммежду пръстите, се разнася особенаромат — горчив. И действително,ако опитаме лист или цвят щеусетим, че са горчиви.

Равнецът е любима народна билка.При дребни наранявания от поряз-ване, ожулване или удар върхураната се слага каша от размачканпресен равнец. При по-големи кръ-

воизливи равнецът не помага —трябва да се търси медицинска по-мощ. С равнец се лекуват и някоистомашно — чревни заболявания.

Билка, която непременно трябвада се познава, е и жълтият канта-рион. Той има и други имена —порезниче, звъника. Това е една отнай-често срещаните наши билки.Стъблото й е низко: около 30—40сантиметра, към върха се разкло-нява. Цветовете са по няколко, катояркожълти звезди и лесно се забе-лязват. Ако погледнем лист от жълткантарион срещу светлината, ще нинаправят впечатление малките тъмниточили, с които листът изглеждакато напудрен. Тези точици пред-ставляват малки жлези.

3 . лечение на рани жълтият кан-тарион се употребява по малко осо-бен начин. Счуква се и се смесва съсслънчогледово масло. С тази смессе налага раната, но след като кръ-вотечението е спряло. Отвара отжълт кантарион се препоръчва зазасилване на апетита и при някоизаболявания на стомаха и червата.

Живовлякът, а, както някъде муказват, жиловляк, изглежда, носиимето си от „жило" и „влека" —т. е. извлича „жилото" на болнотомясто. Има два вида живовляк,които често се срещат у нас — едъри теснолистен. И единият, и другиятсе намират лесно по ливадите и изполята и се познават по външнияси вид. Листата им лежат на земятакато розетка, от центъра на коятосе издига тънко, малко стъбло, неповече от 10—15 сантиметра високо.При натъртване или нараняване, нослед. като спре кръвотечението, сеизползуват прясно откъснати листа.С тях се налага болното място.

За облегчаване на болките и зада зарасне бързо раната, можеда се направи и компрес със запаркаот лайкучка или от кора на млад дъб.В лайкучката действуващото веще-ство е едно етерично масло — азу-лен. То намалява болките и влияевърху възпалителния процес. Акората на дъба съдържа вещества,които свиват кръвоносните съдове итъканите. Затова изварата от дъ-бова кора може да се използува прималки кръвоизливи.

Казват, че добрият съвет и доб-рите лекарства никога не струвалискъпо. Дали е вярно — не се знае.Но спокойно може да се каже: „Нау-чете билките!" Този добър съветнесъмнено ще ви донесе и добрилекарства.

д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ

35

И М Е Н А Т А Н А

ЕЛЕМЕНТИТЕSn КАЛАЙ Cf КАЛИФОРНИЙ

Пореден номер 50, атомно тегло118,7. Известен е бил още в пред-исторически времена. Символът, мупроизлиза от латинското названиена калая — „станум". Той е мекметал с относително тегло 7,3.Топи се при 232°С, кипи при 2430°С.В продължение на хилядолетия се еупотребявал като главна добавка къммедта за получаване на бронза.Днес калаят е метал на консервнатаиндустрия. Използува се за покри-ване вътрешността на консервнитекутии, за добиване на леснотопимисплави, печатарски сплави и зазапояване в електротехниката.

Пореден номер 19, атомно тегло39,1. За първи път е бил отделен'в чист вид в 1807 г. от английскияхимик Хъмри Дейви. Символът мупроизлиза от арабската дума „ал-кали" — пепел от растения. Тойе сребристобял много мек метал сотносително тегло 0,86. Топи сепри 63,55°С, кипи при 760°С. Хи-мически е много активен. В съеди-ненията си е едновалентен. В при-родата се среща само в съединения.Той е металът на плодородието.Използува се главно за производствона торове, за производство на стъклаи в медицината. По свойствата ситой е двойник на натрия и до сре-дата на XVIII в. са бъркали съе-диненията им.

Пореден номер 98. Той е шестияттрансуранов елемент. Получен епо изкуствен начин в 1950 г. и енаречен в чест на американския щатКалифорния. Той няма трайни изо-топи и затова не съществува в при-родата.

Са КАЛЦИЙ

Пореден номер 20, атомно тегло40,08. За първи път е бил отделенв 1808 г. Името му произлиза отлатинската дума „калцис" — варили калциев окис. Той е сребристобялметал с относително тегло 1,54.Топи се при 851°С, а кипи при1439°С. В съединенията е от вторавалентност.

O КИСЛОРОД

Пореден номер 8, атомно тегло16. Открит е в 1771 г. от К.. Шееле.Символът му произлиза- от френ-ската дума „оксижен" — произ-водител на киселини. Кислородъте най-разпространеният елемент наЗемята. При обикновени условиятой е двуатомен газ — О2. Кипипри 182,98°С, топи се при 218,7°С.Химически е много активен. Из-ползува се за усилване на металур-гичните процеси, за получаване нависоки температури, в медицинатаза кислородна терапия при някоиболести на сърцето, белите дробове,при отравяния със задушливи газове.

36

К КАЛИЙ

В 1528 година Амброаз Паре,универсален учен и вещ хирург,не се колебае да нарече коме-тите „небесни чудовища". Ко-метата, която той е имал въз-можност да наблюдава, била„толкова страшна и отврати-телна, че някои, които са явидели, твърди той, умрели отстрах, а други се разболели. Влъчите й се виждали много брад-ви, ножове и мечове, обагрени откръв, а между тях ужасни чо-вешки лица с настръхнали брадии коси".

Малко по-късно, към края нашестнадесетия век, дори астро-номи като Тихо де Брахе същотака смятали, че кометите сапричина за маса човешки не-щастия, между които войната,чумата и гладът.

А в 1910 година едно голямомнозинство от лековерни чи-татели на сензационни вестнициизпаднало в паника, че Земятаще бъде унищожена от прочутатана времето Халеева комета.

Днес хората гледат на коме-тите с очите на космонавтите,които се готвят за скорошен по-лет до Луната.

Ето какво ни казват за коме-тите учените:

Снимка на кометата Енке

• Тяхната основна маса е обра-зувана от едно ядро със сравни-телно малки размери, заобико-лено от газообразна маса, на-речена глава. Цялата тази„гла-ва" при всички комети е по-голяма от Земята. Освен неякометата има и една огромнаопашка от съвсем разреденигазове. Слънчевите лъчи „издух-ват" тази опашка винаги задонази й страна, която е противо-положна на Слънцето. Следо-вателно опашката не се намиразадължително зад главата накометата (като имаме предвидпосоката на движението). На-против, тя може да се намираотстрани или дори много често„отпред". Размерите на опаш-ката са наистина фантастични.Десетки милиони километри садълги само малките опашчи-ци. Но те са нищожни пред ре-кордьорката — кометата от

1843 година с 320 милиона ки-лометра дълга опашка.

Друга основна особеност накометите е тяхната относителнанестабилност. Когато опашкатаи главата се „изпарят", ядротосе разпилява в рояк от метео-рити. Кометите са небесни телаот Слънчевата система, коитослед известно време се разруша-

ват. Оттук идва и извънредниятинтерес, който проявяват къмтях физиците и астрономите.Защото по-задълбоченото имизучаване би могло да разкриеедин важен космичен процес.

На какво би могло да се дъл-жи това „саморазрушение" накометите.

От 579-те комети, описани отучените, 219 имат елиптичниорбити, както планетите; 291 —параболични,а 69 — хиперболи-чни. Но и елиптичните орбитина кометите са твърде особени.Те са много по-ексцентрични оттези на планетите, т. е. разли-ката между най-малкото им от-стояние от Слънцето (перихе-лий) и най-голямото (афелий)е много голяма. При 126 оттези комети афелият е повечеот 40 астрономични единици(една астрономична единица еравна на разстоянието междуЗемята и Слънцето), порадикоето те извършват една пълнаобиколка по своята орбита заповече от сто години. Тези изчи-сления са правени изключи-телно теоретично. Само еднатакава комета е наблюдавана съссигурност. Това е кометата наХершел - Риголе, открита в1788 година и наблюдавана

37

отново през 1939 година. Пара-боличните орбити са всъщностпак елиптични, но с толковаогромна разлика между фокус-ните разстояния, че практические немислимо да се проследитехният ход. Дори и да се вър-нат някога, кометите ще са тол-кова променени, че няма да евъзможно да бъдат разпознати.И все пак поне теоретическитези небесни тела биха моглида се върнат отново в Слънчева-та система. Това нещо обаче енемислимо при кометите с хи-перболична орбита. За тях есъвсем сигурно, че ще изчезнатв Космоса. Дълго време се есмятало, че те са гости на наша-та Слънчева система, дошли отдалечни светове и запътени къмдруги краища на Вселената.

След извънредно точни проуч-

Кометата Юмасон (25 август 1962 г.)

вания и прецизни пресмятанияе установено с положителност,че орбитите на „хиперболич-ните комети" са били предитова елиптични, но са се прео-бразували в резултат на уско-рението, добито от срещи с го-лемите планети на Слънчеватасистема. В подкрепа на тазитеория е и непосредственотонаблюдение. В 1922 г. кометатана Волф е минала в близост допланетата Юпитер и в резултатна това времетраенето на оби-колката й около Слънцето се еувеличило от 6,79 на 8,28 години.

Не всички комети обаче биватизтласквани към изхода на на-шата Слънчева система. В слу-чаите, когато перихелият етвърде близък до Слънцето,кометата е здраво прикованакъм своята елиптична орбита.

Такъв е случаят и с коме-тата Енке, която на 11 юли1964 година ще мине само натридесет и девет милиона кило-метра от Земята, т. е. ще бъдеедва сто пъти по — далеч от Лу-ната. Тази комета не само не сеотдалечава от нашата Слънчевасистема, но се приближава донейния център, въпреки чеорбитата й е също така значи-телно ексцентрична (610 милио-на километра афелий и само 51милиона перихелий), с време напътя по орбитата й 3,30 години.

Близостта на кометата Енкедо Земята съблазнява учените.Една ракета от типа на тази,която може да достигне Марс,би могла да мине край или дорипрез кометата. Събраният потози начин материал би до-несъл неоценими научни данни,

Кометата Аренд Ролан (4 май 1957 г.)

Вие виждате автора на тазистатия в необичайна поза — вмомента, когато в кабината насамолета се създава състояние набезтегловност. Физиологът ЛеонидКитаев - Смик (на снимката вдясно)е изпитал това състояние повечеот 600 пъти. Под негово наблюдениев безтегловност са прекарали около200 души, проведени са опити смного животни.

СОВЕТСКИИ СОЮЗПЪТНИЦИ НА ЛЕТЯЩА ЛАБО-РАТОРИЯ. НАЙ-СПОКОЙНО СЕЧУВСТВУВАТ РИБИТЕ. ОПИТИ-ТЕ С ЖИВОТНИ СЛУЖАТ НА

ХОРАТА

Някои на шега сравняват нашиясамолет с Ноевия ковчег — с негосе издигаха във въздуха котки, ку-чета, зайци, мишки, птици, риби. Тесе държаха различно в състояниетона безтегловност. Но постепеннобяха открити някои общи особености.При изчезване на тежестта всичкибозайници започваха енергично дасе движат. Особено характерни бяхадвиженията на „бягане" — увис-вайки във въздуха, животните сеопитваха сякаш да избягат от нещонеприятно. При повторно прекар-ване в безтегловност движенията наживотните ставаха по-спокойни инастъпваше период, когато те още отпървите секунди спокойно се носехаиз въздуха. Този период настъпва-ше най-бързо при кучетата.

Изключение правеха рибите иптиците. Особено рибите — те поч-ти не реагираха при изчезване натежестта. Изглежда, безтегловносттане предизвиква в техния организъмникакви особени отклонения. Можеби именно рибите и птиците ще бъдатпървите обитатели на „Космич-ните ферми", които ще снабдяватхората с храна по време на дългитемеждузвездни полети.

Според характера на усещаниятав безтегловност хората могат да бъ-дат разделени на две групи. На едниоще в първите секунди им се струва,че пропадат, че падат надолу. Въо-бражаемото падане е съпроводенос чувство на страх, някои неволноизвикват, размахват ръце, като сестараят да намерят опора. В такивамоменти уредите регистрират вре-менно спиране на дишането и за-бавяне на пулса. Другите, коитоспадат към втората група, имат

илюзията за преобръщане. Едни оттях съобщават, че заедно със само-лета сякаш летят нагоре с краката;други, че самолетът стои отвесно,а те лежат по корем надолу с гла-вата; трети, че самолетът е легнална крилото си. У хората от тазигрупа не се наблюдават силни пре-живявания, но при безтегловност тене се чувствуват добре.

Следователно при изследване нахора в състояние на безтегловност сезабелязват две нежелани явления:страх или вестибуларни разстрой-ства (смущения в работата на ор-гана за равновесие). Интересно е, чепри следващите полети у хората отпървата група страхът скоро из-чезва. В безтегловност те стават без-причинно радостни, не се наблюдавати никакви вестибуларни разстрой-ства. Напротив, хората от вторатагрупа, които имат илюзията за прео-бръщане, продължават да страдат „от

морската" или в дадения случай по-правилно е да се нарече „Космична"

болест. Дори и да изчезне след времетова усещане, все пак за хоратаот втората група безтегловносттаси остава винаги неприятно състоя-ние.

Няколко думи за промените, коитонастъпват със зрението при отсъст-вие на тежест. Установихме, че намного хора в безтегловност изобра-зените фигури им изглеждат изкри-вени и увеличени. Илюзиите биватразни: кръга виждат като елипсаили круша; правата фигура им сеструва изкривена или извиваща се.Странно и непонятно засега е това,че зрителни илюзии имат само тези,които изпитват чувството за падане,докато у хората от втората групанищо подобно не се наблюдава.

Леко ли се работи в състояние набезтегловност? Да, леко, казвахавсички, които летяха с нас. Нокогато бяха проведени опити с точноавтоматично регистриране на ре-зултатите от работата, оказа се,че съвсем не е така. Времето за из-пълнение на специалните задачи сеудължава, грешките са повече. От-тук и изводът: качеството на рабо-тата се влошава, а хората не за-белязват това, надценяват бързина-та и качеството на работата си.

Изглежда, безтегловността ще ниподнесе още доста изненади — таизследванията на това необикновеносъстояние едва са започнали.

ЛЕОНИД КИТАЕВ - СМИК

ВОЙНА ПРОТИВ ОБЛАЦИТЕ

Градушките са истински катастро-фи за земеделския стопанин. Теповреждат посеви, дървета, цветя иособено лозята. Засегнатите областичесто се простират по на 40—100км дължина и 2—6 км ширина.Тъй всяка година на народното сто-панство се нанасят големи щети.Още в края на миналия век се опи-тали да разпръсват градушките соръдейна стрелба, но без успех.В това няма нищо чудно, понежехората още не познавали механизмапа образуването на ледените късче-та. Стрелбата всъщност била без-целна и скоро била изоставена.

Днес научните работници от ви-сокопланинския геофизичен инсти-

тут в Налчик, СССР, отново са за-почнали война против облаците спомощта на артилерия. Използуватсе противосамолетни оръдия, из-хвърлени от употреба във войската.Но преди да разкажем за стрелбата,трябва да знаем как обясняват въз-никването на градушките съветскитеспециалисти Сулаквелидзе, Бибила-швили, Лапчева и Кирюхин.

Във вътрешността на облака по-стоянно действуват възходящи въз-душни течения. Тяхната скоростотдолу нагоре се увеличава до да-дена височина, после намалява. Вод-ната капчица, подета от течението,се издига до тази част на облака, вкоято нейното тегло се изравнява сподемната сила на въздушното те-чение. Там капчицата остава бук-вално да виси. Същото става с всич-ки капчици. Поради това в еднасравнително малка част от облака сенатрупва голямо количество вода.Тя е във вид на ледени частички ина водни капчици, които са сравни-телно по-големи, отколкото в съ-седното пространство (където раз-мерът им е от 6 до 10 микрона).И тъй, в тази „област на големитекапки" всички късчета лед (бъдещи-те зърна на градушката) бързо рас-тат — към тях се прибавят, замръз-вайки, все нови и нови капки. Оба-че ледените частици не се съединяватпомежду си. Затова ако в тази частна облака разпръснем съответно хи-мическо съединение (например сре-бърен йодид), всички капки ще кри-стализират и тъй ще се предотвратисъздаването на големи ледени зърна.Бързото нарастване на облака щепрестане и от него ще паднат самодребни, безвредни кристалчета.

Разбира се, оръдейните снаряди неса единственото възможно средствоза изпращане на химически веществав облака. За тази цел могат да сеупотребяват и ракети. Обаче сът-рудниците на института в Налчиксмятат оръдейната стрелба за най-икономична и резултатна в случая.

За да се води успешна борба про-тив градушката, трябва да се знае:кой облак е градоносен, къде внего се намира „областта на голе-мите капки" и в кой момент трябвада започне стрелбата. На пръв по-глед тези въпроси изглеждат мно-го трудни, защото облакът обикно-вено се намира на десетки километриразстояние. Тук помогнали радар-ните уредби. Оказало се, че различноголемите капки и ледени частичкиразлично отразяват радиовълните.Благодарение на това върху радар-ния екран се появяват различниотразени сигнали. По тях опитниятоператор може да извлече необхо-димите данни.

Всичко това не е вече само теория.Високопланинският геофизичен ин-ститут изпратил нарочна експедицияв една ненаселена планинска областсеверно от връх Елбрус. Групатабила снабдена с противосамолетниоръдия, радар и метеорологичнастанция. Първите „сражения" с гра-доносните облаци завършили ус-пешно.

Природата никога не се предавадоброволно, но участниците в екс-педицията вярват, че и този пътстихиите ще отстъпят пред ума и на-стойчивостта на човека.

„Вийеда а техника младежи "-Чехословакия

П О П Р А В К А

На страници 46 и 47 е допус-

ната техническа грешка. Тек-

стът от стр. 47 на „Географска

кръстословица" се отнася към

първото изображение, отпеча-

тано ма стр. 46, а съответна

текстът на „Кръстословица" от

стр. 46 се отнася към изобра-

жението на стр. 47 (горе дяс-

но).

Редакцията моли читателите

за извинение.

40

Преди около 200 години първитеопити с балон са представлявалипочти такава сензация, каквато внаше време са Космичните полети.Интересно е, че и тогава, както сегав Космоса, животните са проп-равяли пътя на човека. При вторатадемонстрация на балон с топъл въз-дух от братята Монголфие в кошана балона са били поставени овца,гъска и петел.

През същата 1783 ' година френ-

NATIONALGEOGRAPHIC

ският физик Жак Шарл използувалза пръв път водород вместо топълвъздух, за да напълни своя балон.В ракитовия кош вече не стояли жи-вотни, а самият Жак Шарл. Тойостанал два часа във въздуха, на-блюдаван от около 400 000 души,и убедил окончателно хората, чечовек може да лети.

В наши дни както копието, лъкът ирапирата, така и балонът е вече напът да се превърне в обикновен спор-тен уред. Ето какви впечатления еоставило едно седемчасово летененад Алпите у един американец, койтоза пръв път се качвал на балон:

„Щом се издигнахме, долових ня-какъв звук, но толкова тих и да-лечен, като че ли насън. Това бешешумът на водата, която се стичаот ледниците и се спуска хилядиметри надолу през пропастите. Освентози едва доловим звук всичко бешенеобикновено тихо. Сред невероят-но ясното небе се носеше плавнобалонът „Бернина" заедно с нашияобикновен ракитов кош — метър наметър и двадесет см.

Край нас се издигаше снежниятЮнгфрау, висок 4158 м. На югоза-пад бе забил в небето острия си връхМатерхорн (4478 м). Точно на изтоклежеше като огромен език грамад-ният ледник Алеч, дълъг повече от20 км.

Плувахме спокойно и всичко из-глеждаше така странно, сякаш бях-ме туристи от друга планета. Дви-жението на балона едва се усещаше.Той се поклащаше леко и неравно-мерно и съвсем незабележимо севъртеше, така че всеки от нас мо-жеше да наблюдава цялата алпийскапанорама от ъгъл 360 градуса.Балонът се носеше от вятъра, илипо-точно във вятъра. Поради товане се усещаше никакво течение.Имахме наистина чувството, че сенамираме „на небето". Може би по-ради височината (4000 м) или по-ради абсолютната тишина и топлитеслънчеви лъчи аз изпитвах чудналекота и покой. Сякаш бях някъдедалеч сред морето, откъснат от гри-жите на всекидневието".

Полетът, за който ни разказваФил Уолкър, е извършен през1961 г. Балонът е излетял от курортаМюрен в посока север, североизток,но след като е набрал височина, епопаднал в главното течение на вя-търа •— юг, после югоизток и следкато е пролетял около 160 км за7 часа, е кацнал благополучно на25 км от Милано.

Основна пречка за развитието набалонния туризъм е извънреднолесната запалимост на водорода,която прави риска все още многоголям. Той може да бъде заместенуспешно от хелия, който е напълнобезопасен и почти толкова лек, но емного по-скъп.

„Нейшънъл джиографик" — САЩ

41

УНГАРСКИ ТЕЛЕВИЗОРИ

По пътя от Будапеща към езе-рото Балатон се намира стариятисторически град Секешфехервар. Ав-томобилистът не може да отминенезабелязан големия комплекс отздания, разположен край шосето.Това е заводът, в който се произвеж-дат унгарските телевизори.

През тази година този завод че-ствува 25-годишнината от своетосъздаване. Но своя истински обликтой е добил едва от 1954 година, ко-гато в него е започнало производ-ството на радиоапарати. В 1959година за пръв път е въведена иизработката на телевизори (моделМункачи). Само след четири годинизаводът е произвел 135 000 теле-визора от 5 различни модела, а занастоящата година се предвиждатова число да достигне 190 000 апа-рата от 6 модела!

„Хангериън ривю" — Унгария

крити брънки. Група американскиучени наскоро откриха, че в някоирастения съществуват частици, на-речени „квантазоми". Те са най-малките живи клетки и могат дапроизвеждат електричество. Диаме-търът им е около 20 милионни частиот мм. Всяка частица представлявагрозд от 200 хлорофилни молекули.Те изпълняват ролята на полупро-водници и действуват като батерии,съставени от фотоелектрични и тер-моелектрични клетки. „Кванта-зомите" превръщат светлината велектрична енергия, която моженаправо да се използува от растител-ните клетки, за да се произвеждапротеинът, необходим за техния

нието, нервната възбуда, гневът,депресията повишават киселинносттана стомашния сок. Обратно въздей-ствие имат безразличието, спокой-ствието, скуката. За изненада наизследователите оказало се, че доб-рото настроение също подпомагаувеличаването на киселинността. Та-ка би могло да се предложи новосредство за лекуване на язвата вдванадесетопръстника. Болният сядапред телевизора, яде сладолед (сту-деното намалява секрециите) и гле-да лоши репортажи и скучни филми...

КАК ДЕЙСТВУВАТ ЛЕКАРСТВАТА

С каква бързина едно лекарствосе поглъща от организма и каквачаст се изхвърля? Това са едни отнай-важните въпроси, които си за-дават специалистите фармацевти. Тевземат парче от живо черво на плъхи го затварят в стъклен съд (в ля-вата част на снимката). Разтворътс лекарството се вкарва в червото итази част, която би била погълнатаот организма, се събира на дънотона съда, за да се подложи на по-на-татъшен анализ.

СЛЪНЧЕВИ БАТЕРИИ НА РАСТЕНИЯТА

От дълго време специалистите сестремят да открият начина, по койторастенията използуват слънчеватасветлина, за да произвеждат орга-нична материя. Във веригата от аси-милацията на хлорофила до създа-ването на нови клетки имаше неот-

Германски лекари, които изуча-вали влиянието на телевизията върхустомашните киселини, са открилиизвестно взаимоотношение междупсихологичните реакции, предиз-викани от малкия екран, от еднастрана, и степента на киселинносттана стомашния сок, от друга. Есте-ството на психологичните реакцииоказва влияние върху изменениятана стомашните секреции. Напреже-

42

HORYZONTYTECHNIKI

„ H И C A "

Моторът на известната полскалека кола „Варшава" се използувасъщо за производството на малкитеавтобуси „Ниса". Те имат 9 удобниместа за пътници, големи прозорции приятна външност. Освен това„Ниса" се изработел в няколко раз-новидности: санитарна линейка, фур-гон, кино — кола, товарно - пътническиавтомобил. Съществува и специаленмодел за износ в тропическите стра-ни. Той е пригоден към условиятана горещия климат.

„Хоризонти техники" — Полша

Учените от Института по физикапри Академията на науките в Азър-байджан улавят слънчевата енергия.На снимката изпробването на единтермоелектричен генератор, койтопревръща слънчевата енергия велектричество.

Вечнозелените палми в Ривиера-та, чудесното украшение на слън-чевото крайбрежие, са били скова-ни само за няколко часа от едналедена буря, която прекратила завинаги живота им.

„Техникус" — ГДР

КОАЛА

В Австралийския континент жи-веят около 400 вида животни и към700 вида птици. Измежду тях мечка-та коала е едно от най-странните икомични създания. Това добродушноживотинче обитава тропичните евка-липтови лесове на Източна Австралия.То живее по дърветата и е заклетвегетарианец — храни се с листа ииздънки. Денем спи, а в полумрака сехрани. Коала спада към торбеститемлекопитаещи; ражда по едно мал-ко, което носи в торбичката си, акогато малкото поотрасне — върхугърба си. Някога ловците в Австра-лия са убивали всяка година стотицихиляди от тези малки, подобни надетски играчки, мечета. Днес от тяхса останали не повече от 50 хилядиекземпляра, и то главно в провинция-та Виктория.

„Уокъбаут" — Австралия

Walkabout

ПРЕДСКАЗВАНЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА

Земетресенията могат да бъдатпредсказвани по промените в земнотомагнитно поле, които ги предхождат.Известно е, че всяко земетресениесе предшествува от увеличаване наналягането на земната кора в съот-

ветната зона месеци преди настъпването му. Смята се, че това повишениена налягането се съпътствува от про-мени в магнетизма. Като се има пред-вид, че и най-прецизните магнитоме-три са сравнително евтини и леко пре-носими, вероятно те ще се прилагатуспешно за предсказване на земе-тресенията.

ТЕЖЕСТТА НА ДВЕ ДУМИ

Новите микровезни, построени внаучноизследователската лабора-тория на Уестингхауз, могат даотбележат увеличаването на теглотона една 30-томна енциклопедия следнапечатването на две нови думи.Везните са изградени върху свой-ството на кварцовия кристал даизменя резониращата си честотапод въздействието и на най-малкататежест. Кристалът е включен в едназвукова система и тежестта се по-ставя направо върху него. На сним-ката е показано теглене на дим отцигара.

От изригването на един вулканкрай Исландия, започнало на 14ноември 1963 г., се е образувал новостров, който само след един месеце бил 900 м дълъг и 700 м широк.Геолозите са на мнение, че има 50%вероятност островът да остане дасъществува.

„Дискавъри" — Великобритания.

ПТИЦА, КОЯТО СЕ СМЕЕ

В ботаниката съществува плачущавърба, а в зоологията — „птица,която се смее", както наричат пти-цата коокабюра.

Смехът на тази птица наподобяванапълно веселия, звучен и много за-разителен човешки смях. В Сиднейна площада свили гнездо две коока-бюри. Сутрин при изгрев и вечер призалез слънце те надавали такива ве-сели и оптимистични крясъци, чевсички минувачи изпадали в неудър-жим смях.

Когато човек бива изненадан в го-рата от смеха на няколко коокабюри,без да иска, той започва да се смеедо задъхваме.

Коокабюра принадлежи към птици-те-рибари. Отличава се от тях по то-ва, че не обича водата. По ръст еколкото гарван до 40 см. Храни сес насекоми, мишки, гущери и змии.Извитата й като кука широка човкае доста силна, но понякога й пречипри разкъсване на плячката. И всепак коокабюра прилага една интерес-на тактика спрямо своите жертви:Щом открие на някой клон змия, тяведнага насочва удара си точно всредата на тялото и сваля влечуго-то на земята. После я хваща и за-

почва да удря главата и силно в дъ-нера на дървото. Когато я умъртви,поглъща я цялата, започвайки отопашката.

Когато наближава буря, смехът накоокабюра прилича на неприятно ки-котене. Хората са се убедили, че то-зи своеобразен барометър предсказ-ва вярно времето и щом чуят кикоте-нето на птицата, се погрижват да сивземат дъждобран.

Нейният смях при хубаво време —тъй човешки, весел и заразяващ, енаправил птицата идол в австралий-ския континент. Тя се ползува с го-леми симпатии сред населението.

Птицата, която се смее, е неумо-рен изтребител на насекоми, змии,мишки и други вредни животни. Но итя има свои недостатъци. Така на-пример не може да устои на постоян-ния си подтик да краде ... играчките надецата. Тя напада също и малкитечервени рибки от домашните аквариу-ми. Всички тези малки недостатъциавстралийците великодушно й про-щават — те много се гордеят съссвоя „Стар Джек", както те я на-ричат.

,Латуралиа" — Франция

НАЙ-ДРЕВНАТА КЪЩА

Според съобщение на ЮНЕСКОоколо водопада Коломбо в СевернаРодезия неотдавна са били откритиостанки от ,къща", която е била по-строена преди повече от 57 000 години. Това е най-древното от всичкиизвестни жилища на човека.

ЕЛЕКТРОННА МЕДУЗА

Учените отдавна са забелязалиудивителната способност на меду-зите да реагират при приближаванена буря. Но дълго време е било за-гадка как е устроена тази микрола-боратория, която предсказва вре-мето. И ето че наскоро московскибиофизици са успели да конструиратапарат, който имитира слуховатасистема на медузите и може да ула-вя инфразвуците на приближава-щата се буря. Създаденият от уче-ните прибор не само сигнализирапредварително за настъпването набурята, но и съобщава сведения запътя и скоростта на разпростра-нението й.

„ПРОКЛЯТИЕТО НА ФАРАОНИТЕ"

Неотдавна двама египетски ле-кари М. Савед и Е. Тага лекуваливнезапно разболели се работници отархеологическа експедиция, коитоучаствували в разкриването на му-мии от IV век преди н. е.

Първоначално болестта била неиз-вестна. Двамата лекари знаели и задруги такива случаи на внезапнизаболявания. От много години съще-ствува легендата за проклятието нафараоните, които дори след хилядигодини отмъщават на всеки, койтосе осмели да навлезе в техните гроб-ници. Когато след откриването нагробницата на Тутанкамон умрелиняколко работници, верующите за-почнали особено настойчиво да обяс-няват смъртта им все със същото„проклятие".

Лекарите М. Савед и Е. Тага ре-шили сами да посетят разкопките ида изследват най-грижливо мумиитеи всички предмети, намерени вгробницата.

Под на балсамираните бинтове, скоито мумиите били обвити, те от-крили зародиши на живи микроор-ганизми. Според мнението на еги-петските учени тези микроорганиз-ми могат и сега, след 2500 години,да предизвикват болести, и то та-кива, които днес вече не съще-ствуват.

Така науката обясни още една ре-лигиозна измислица.

„Искател" — СССР

44

ФАРАДЕЙ1791 — 1867

Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 годи-на в Лондон. Баща му е бил беден ковач. Той полу-чава само първоначално образование. Оскъдният искромен живот на семейството приучва обаче малкияМайкъл към изключително трудолюбие. Още трина-десетгодишен той постъпва на работа като книговез-ки чирак. При тежки условия прекарва Фарадей целиседем години, докато най — сетне получава званиетомайстор - книговезец.

През време на неговото чиракуване в ръцете намомчето често попадат книги с научно — популярносъдържание, които то най-усърдно изучава след работ-ното време. Особено го увлича книгата „Беседи похимия" от Марсет. Научният му интерес се изострядо такава степен, че той изхарчва малката си заплатаза прибори и химикали и прави постоянно химичес-ки опити. Същевременно Фарадей посещава някоипопулярни четения по физика. Най-голям интересюношата проявява към лекциите на знаменития поонова време химик Хъмфри Дейви.

По-късно, през 1812 година, Фарадей изпраща наДейви записките си от неговите лекции, чисто и гриж-ливо преписани, и го моли да му даде възможностда се посвети на науката, която тъй много обича.Великият химик му отговаря веднага и по негова пре-поръка Фарадей е назначен като помощник в лабора-торията на Кралския институт. По-късно Дейви откри-ва, че в някогашния книговезки чирак се крие великестествоизпитател, предоставя му всички необходи-ми условия за работа и го приема за асистент при науч-ните си изследвания. Впоследствие Дейви често е

казвал: „Фарадей е моето най-голямо откритие".От този момент Фарадей се отдава с ентусиазъм

изцяло на своите лабораторни изследвания. Знания-та му по химия се обогатяват до такава степен, че през1816 година вече изнася беседи в Лондонското фило-софско дружество. По същото време той публикуваи първия си научен труд „Изследвания върху еднатосканска вар". С този научен труд Фарадей се проя-вява вече като голям учен и отличен експериментатор.Малко по-късно изследванията му върху втечняването на хлора, откриването на бензола, проучването насъстава и свойствата на оптическите стъкла и редицадруги го издигат до равнището на великите учениот XIX век.

Скоро след това Фарадей се насочва в областтана физиката и пръв открива „индукционните токове",които впоследствие добиват важно практическо при-ложение: динамомашината, електрическите трамваи,телеграфите и телефоните, електрическото осветление,електротерапията и много други. Голямо значениеимат неговите изследвания в областта на магнетизма.Фарадей пръв разделя телата на парамагнитни (кои-то се привличат от полюсите на естествения магнит)и диамагнитни (които не притежават това свойство).Но епохални си остават изследванията на Фарадейв областта на електрохимията — особено върху хими-ческото въздействие на електрическия ток. Тук тойоткрива основните закони на електролизата (особеноважен е законът за електрохимичния еквивалент,широко използуван и днес в науката и практиката).Освен това той пръв въвежда в електрохимията поня-тието „йон" като пътуваща частица; понятието за еле-ктролити" и „електроди", за „катод" и „анод", за„волтметър" и др., които и досега са запазени в нау-ката. Неговите открития са оценени по-късно. СамиятФарадей не е подозирал, че научните му постиженияще имат някога такова голямо практическо значение.

Голямото напрежение и непрекъснатата лаборатор-на работа разклащат здравето на Фарадей и за извест-но време той прекъсва проучванията си. Закрепилздравето си, той отново се отдава на научна дейности много скоро прави още едно велико откритие: маг-нитното отклонение на поляризованата светлина (свет-лина, на която трептенията се извършват в една рав-нина). Това откритие той публикува под заглавие„Магнетизиране на светлината и осветляване на маг-нитните силови линии". За неговите огромни заслу-ги в науката, той е поканен да заеме високия пост —председател на Кралския научен институт. Но Фа-радей отказва. Той иска да запази духовната си неза-висимост и казва: „Аз искам да си остана просто Май-къл Фарадей". Той не приема дори и богатствата,които му предлагат английските индустриалци, изпол-зуващи откритията му.

Шест — седем години преди смъртта си Фарадейизнася серия беседи върху основни въпроси из област-та на химията и физиката пред слушатели, предимнодеца от първоначалните училища. Неговият езике толкова лек и достъпен, че както пише английскиятфизик Уйлям Крукс: „Децата, които слушаха тезисказки, научаваха много повече, отколкото знаешефилософът — естествоизпитател Аристотел за тайнитена огъня".

Майкъл Фарадей е починал на 25 август 1867 годи-на в Хамптън Корт.

Проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ

45

Н Е З А Б Р А В И М И И М Е Н А

САПУНЕНИ МЕХУРИВсеки може да получи разтвор, от

който се образуват хубави сапуненимехури. В чаша с вода се поставятечен („Перла") или твърд сапун исе разбърква добре, докато се раз-

твори. След това се опитва дали отpaзтвора се получават сапунени меху-

ри. Чрез разреждане с вода или доба-вяне на още сапун лесно се добивадобър разтвор.

За получаването на мехурите обик-новено се използува някаква тръ-бичка. Тя може да бъде стъклена,

тръстикова или хартиена. Хартие-ната тръба е за предпочитане, за-

щото може да се направи конична,с диаметър в широкия си край3—4 сантиметра, което дава възмож-ност да се получат по-големи меху-ри — до 15—20 см в диаметър.

Сапунените мехури могат да сеполучат и ако си послужим с тел.Свиваме единия й край във форма наокръжност, а останалата част ос-тавяме за дръжка. Диаметърът наокръжността може да бъде 3-5 см.Потопяваме така свитата тел в са-пунения разтвор и като я извадим,виждаме, че върху окръжността иматънка сапунена ципа. Ако замахнемс ръка, ципата се издува и се обра-зува голям сапунен мехур, койтолесно се откъсва при отместване наръката встрани.

Ако наблюдаваме образувания са-

пунен мехур в края на фунията, безда го отделяме от нея, ще видим, четой става все по-малък и накрая сеприбира обратно във фунията. Щомнадуем отново, той се образува пак.Ясно е, че повърхността на мехурасе стреми да стане колкото можепо-малка.

Стремежът на сапунената ципа дазаеме най-малката възможна по-върхност може да се покаже и последния начин: по диаметъра наедин телен пръстен се завързва тънъкконец, който не е спънат. Като сеизвади пръстенът от сапунената теч-ност, повърхността му е покрита сципа. Ако допрем бързо до нея на-горещен връх на игла, тя се пуква,но само от едната страна на конеца.Едновременно с това конецът се опъвав правилна дъга от непукнатата частна ципата. Това показва, че остана-

латa сапунена ципа се стреми дазаеме най-малката възможна повърх-ност и опъва към себе си конеца.

Много интересни повърхнини отсапунена ципа се получават, ако синаправи пространствена рамка оттел, свита в две дъги с подковооб-разна форма,съединени с част оттелта. Потопите ли тази телена рамкав сапунена течност, след изважда-нето ципата ще има особена седло-образна повърхност.

Когато стените на сапунения мехурса доста тънки, те се обагрят в раз-лични цветове. Това е едно от най-

интересните явления при светлин-ните вълни, наречено интерферен-ция. Лъчите на светлината достигатдо горната повърхност на мехураи се отразяват частично от нея.Другата част достига до вътрешнатаповърхност на мехура и се отразявасъщо частично от там. Връщайки сенавън, те настигат отразените отгорната повърхност лъчи. Понежесветлината е вълнообразно движе-ние, между вълните на отразените лъчи(от горната и долната повърхност насапунената ципа) настъпва взаимо-действие, вследствие на което сапу-нените мехури се оцветяват.

Цветовете, добити от интерферен-цията на светлината, могат да се на-блюдават върху сапунената ципа ибез тя да е издута в мехур. До-статъчно е да се потопи телен пръ-стен в сапунения разтвор и следизваждането му да се постави накло-нено. Течността от ципата се стичакъм долния край и в горния крайстава изтъняване на ципата. Ако сенаблюдават отразените от нея лъчи,ясно се забелязват следващи единслед друг красиви спектри. Защосе получават тези спектри? Защотооцветяването от интерференциятана светлината зависи от дебели-ната на ципата и тъй като тя е раз-лично дебела в горния и долниякрай, затова се получават и спек-три .

П. Г. П.

КРЪСТОСЛОВИЦА

ВОДОРАВНО: 1. Планета, която севижда като ярка звезда сутрин и вечер.7. Залог на недвижим имот срещу заем.13. Вид крокодил. 15. Второто име натурския държавник Ататюрк. 16. Платноот коноп, зебло. 18. Известен френски ху-дожник (1814 — 1875). 19. Повреда. 20.Другото название на сладководната рибалин 22. Египетско божество. 23. Приток наДунав. 24. Знаменит италиански живописец(1697 — 1768). 25. Град във Финландия. 27.Град в Свердловска област на РСФСР. 29.Бойна машина. 3 0. Ръководен общественорган — инициали., 31 . Вид малка безо-пашата полумаймуна. 33. Град в Башкир-ската АССР. 35. Планина в Италия. 37.Лекарство за дезинфекция. 38. Маркагермански мотори. 3 9. Град в Италия,в който се намира наведената кула. 40.Известен английски композитор (1883 —1953), автор на „Ода на Съветска Ру-сия". 41. Тлъстина. 43. Герой на Пуш-кин от едноименно произведение. 45.

46

Второто име на съвременен ливански обще-ствен деец, активен борец за мир. 47.Остриганата вълна от овца или овен. 49.Предводител на въстание против римлянитев Черноморието, разбит от войските на им-ператор Веспасиан (69 г.). 51 . Едно отдревните названия на река Волга. 5 2.Американско растение, от влакната на кое-то се приготовляват рогозки и изтривалки.54. Швейцарски кантон. 55. Местоиме-ние (диалект.). 56 Музикална нота. 57.Река в Италия, на която е разположен градПиза.58. Бележит немски философ (1724 —1804). 60. Епоха. 62. Прочут древен завое-вател — инициали. 64. Наше историческо

село. 65. Единица за измерване на ъгли.II. Реакционен съюз на американскитедържави — инициали. 67. Анатомичен ор-ган. 68. Австралийският щраус. 69. Пре-зимето на известен наш футболист от отбо-ра на. Марек". 72. Снаряд, напълнен с въз-

пламенителни вещества, който, изстрелянвисоко във въздуха, се запалва и дава раз-

лично оцветен пламък, служи за фойерверкипри увеселения. 75. Второто име на извес-тен полски политически деец, съвремен-ник на Мицкевич. 77. Град в Южноафри-

канската република. 78. Летописи. 79.Река в СССР, 80. Потвърждение. 81. Маркасъветски самолети. 83. Град във Франция.84. Град във Френска Гвиана. 86. Пълнозавъртане на машинно колело (мн. ч.).89. Органически вещества, съдържащи сев малки количества в храната, безусловнонеобходими за нормалното развитие на чо-века. 92. Стръмен бряг, пропаст (тур.).J3. Учебен предмет. 96. Разсъдък. 98.Химически елемент, метал със сребристцвят. 100. Световната организация. 101.Презимето на виден наш скулптор. 104.Река в Италия, в басейна на река По. 105.Наука за строежа, природата и движе-нието на небесните тела. 106. Неупотребя-ван.

ОТВЕСНО: Ж. п. гара по линията Со-фия-Ихтиман. 2. Подемни машини. 3.Популярно женско руско име. 4. Войниципо специални стрелкови полкове в мина-то. 5. Еврейски духовници. 6. Нос поЧерноморското ни крайбрежие. 7. Герой отдревногръцкия епос. 8. Част от кола. 9.Презимето на известен наш актьор. 10. Носпо нашето Черноморие. 11. Прославен руски

подполковник от Осво-бодителната война. 12.Името и презимето нанаш писател — сатирик. 14.Злато (фр.). 17. Съд затечност. 20. Второто имена италиански компози-тор. 21. Град във Вели-кобритания. 26. Един отСАЩ. 28. Рожба от мъж-ки пол. 32. Презимето наизвестна наша шахмати-стка. 34. Прочуг романот Даниел Дефо. 3 6. Гео-метрична фигура. 39. Че-тириъгълник с успореднисрещуположни стени, накойто два от ъглите сатъпи и два остри. 42.Сплав от алуминий, меди калай с важни ка-чества, употребявана всамолетостроенето. 44.Птичи крясък. 4 6. Ар-хитектурен елемент(обик-новено при триумфалнитеарки). 48. Изорана нива.50. Известен съвет-ски астроном. 53. Уче-бен предмет. 5 9. Малъкансамбъл за изпълнениена литературно-музикал-на програма с агитацион-

на цел. II. Отказване от владетелскиправа, от престол. 63. Река в ЗападнаЕвропа, протича през Франция, Белгияи Холандия. 7 0. Фермент, намиращ се

в разваленото сирене. 71. Експеримент.73. Презимето на наш генерал, автор намемоарната книга „Младостта на наше-то поколение". 74. Френска буква. 76.Редовен получател на вестници и спи-сания. 80. Музикална нота. 82. Бележитсъветски актьор, народен артист на СССР.85. Река в СССР в басейна на река Колима.87. Руски епични народни песни. 88. Пре-зимето на американски биолог и палеонто-лог (1857 — 1935), антидарвинист. 90. Сел-скостопанска машина за сортиране или из-чистване на семена от плевели. 91. Небеснотяло. 94. Името на френския писател Мо-пасан. 95. Герой от едноименен италиан-ски филм. 97. Госпожица (английски).99. Собственото име на видния югославскиписател Андрич. 102. Наш трудово — правенсборник — инициали. 103. Департамент въвФранция.

КРЪГОСЛОВИЦА „ЗООЛОГИЯ"

По посока на часовниковата стрелка:1. Пустинна лисица. 2. Вид морска риба.3. Полезно ципокрило насекомо. 4. Месо-яден бозайник, разпространен по цялотоземно кълбо. 5. Вид маймуна с тесен нос,живееща в Азия и Африка. 6. Клонеста то-пола, която расте главно край реките. 7.Вид дългоопашат папагал. 8. Тропическаотровна змия. 9. Огромно изкопаемо жи-вотно от рода на слоновете, живяло презледниковия период. 10. Птица от семейство-то кълвачи, разпространена в Централна иЮжна Америка. 11. Сладководна риба. 12.Хищна черноморска пасажна риба.

ГЕОГРАФСКА КРЪСТОСЛОВИЦА

ВОДОРАВНО: I. Град в СССР, на рекаДон. 3. Град в СССР. 6. Река в Полша. 8.Град в Италия. 9. Град в Югославия,нарека Босна. 10. Река в Северна Франция.12. Село край Казанлък. 14. Град в Челя-

бинска област на РСФСР. 17. Град в СССР,административен център на едноименнаобласт. 20. Град в Бразилия. 21. Най-го-лямата река в Ирландия. 23. Департаментв Южна Франция. 26. Град в Индия —щат Мадрас. 29. Река в СССР — Казах-стан. 30. Град в САЩ. 31. Един от запад-ните щати на САЩ. 3 2. Град в Унга-рия. 33. Град в Алжир. 34. Река в Испа-ния.

ОТВЕСНО: 1. Град в СССР. 2. Рекавъв Франция. 3. Град в СССР — столицана автономна република. 4. Град в ГДР сбогато историческо минало. 5. Град въвФранция, пристанище на Средиземно море.7. Град в СССР на река Кан. 11. Град вБългария, пристанище на река Дунав.12. Град в България. 13. Град в Япония,остров Хонсю. 15. Град в СССР, Челябин-ска област на РСФСР. 16. Вулканскивръх във Филипините. 18. Река в СССР,Коми АССР. 21. Град в Южен Виетнам. 2 2.Град в Япония, остров Хонсю. 24. Град вИталия, пристанище на Генуезкия залив25. Град в Египет. 27. Град във Фран-ция. 28. Град в Китай, провинция Фуц-зян.

47

ОТГОВОРИНА ЗАДАЧИТЕ ОТ БРОЙ 3

КръстословицаНадясно: I. Калай. 2. Болид. 3.

Мрей. 4. Добив. 5. Телур. 6. Лем (Станис-лав). 8. Рак.

Наляво: 2. Бар. 3. Колар. 4. Далак.а. Торий. 6. Лебед. 7. Хелий. 9. МУВ(минен унифициран взривател).

КръстословицаВодоравно: 1. Пегас. 4. Евлах. 7.

Есхил. 9. Лемур. 10. Зинин. 11. Етика.12. Селен. 15. Стоян (Михайловски). 18.Гея. 20. Илмен. 21. Фазан. 22. Уфа. 24.Мечка. 27. Талес. 30. Риоха. 31. Ръгби.32. Талий. 33. Кедър. 34. Тоска. 35. Искра.

Отвесно: 1. Полюс. 2. Гомел. 3. Се-рен. 4. Елзас. 5. Лонго (Луиджи). 6. Хи-нин. 8. Хриле. 13. Емине. 14. Ермак. 16.Тузла. 17. Яунде. 18. Гну. 19. Яфа23. Фиорд. 24. Марат. 25. Чагос. 26. Арика.27. Татри. 28. Люляк. 29. Сойка.

Кръгословица „Физика"I. Детектор. 2. Електрод. 3. Кинети-

ка. 4. Магнитон. 5. Електрон. 6. Ватме-тър. 7. Молекула. 8. Вертолет.

НАЙ — НАЙ — НАЙ...

Най-дългият мост на земята е билпостроен в края на миналия век всеверозападната част на Венецуела.Той преминава над езерото Мара-кайбо и е дълъг 9 км.

Най-големият бисер е бил уловеннаскоро край архипелага Сулу (юж-ните Филипини). Бисерът има овал-на форма — дълъг е 9 см и е широк6,5 см. Бил е продаден за 25 000долара.

Най-древното яйце се намира ведин от музеите на Ню — Йорк. То ебило снесено преди 120 милиона го-дини от гигантски динозавър.

Най-необикновеният сеизмограф ецветето на царската примула, коя-то расте само близо до кратерите,То разцъфтява винаги преди изриг-

СЪДЪРЖАНИЕ

Химия на плодородието 1

Тайгата 4

Куче — риболовец 8

Върху „въздушна възглавница 11

Лабораторията на черния дроб 14

„Икария ХБ-1" 15

Отрядът на изследователите 16

Имената на елементите 22

Съветски вертолети 23

Кратка енциклопедия 28

Радарът 29

Пеницилинът 31

Сблъскващи се галактики 32

Когато билките разказват 33

Имената на елементите 36

Кометата Енке 37

Предава „Космос" 39

Фарадей 45

Направи сам 46

Забавна, страница 46

Приложение:

Кибернетика

Цветно приложение:

Вертолет КА-18

Корица: Микрофотография напеницилин

Гръб на корицата: Сблъскващи сегалактики

К О С М О С — научно — художествено списание за пионерите. Издание на ЦК на ДКМС

Главен редактор С Т Е Ф А Н Д И Ч Е ВЗам.главен редактор ДИМИТЪР ПЕЕВ; редактори ПЕНЧО СИМОВ и ТЕОДОРА СТАЙКОВА

Уредник ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ Секретар МАГДАЛЕНА ИСАЕВА Коректор: ЦВЕТАНКА АПОСТОЛОВАХудожник ИВАН КИРКОВ

Р Е Д А К Ц И О Н Е Н С Ъ В Е Тпроф. Д-р. А. Ю. ТОТЕВ — икономист, ВЛАДИСЛАВ ПАНОВ, ДИМО БОЖКОВ — биолог,. НИКОЛА ЧУПАРОВ -машинен инженер, проф. ПЕТЪР ПАУНОВ — физик, д-р СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ — микробиолог, ХРИСТО ТИЛЕВ -

географ, проф. ЦВЯТКО МУТАФЧИЕВ — химик

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА: София, бул. "Ленин" № 47. IV ет., ст. 28—29; тел. 4-26-21, вътр. 363 и 379. Ръкописи не севръщат. Годишен абонамент 2,50 лв. Цената на от елен брой заедно с приложенията 25 ст. Дадена за печат на I. III. 1964 г.Формат 1/8 от 65/92. Държавно военно издателство. Поръчка № 252. Печатни коли 6. Издателски коли 3. Тираж 30 000

Кръгословица „Столици"1. Париж. 2. Насау. 3. Талин. 4

Атина. 5. Рабат. 6. Кабул. 7. Минск. 8.Вилно. 9. София. 10. Лагос. И. Дакар.12. Банги.11. Визитни картички

Счетоводител , ЛовечДиригент, Самоков

2. На единия храст е имало 12 врабчета,а на другия 4 врабчета.

3. Ако към търсеното число прибавим 1,то ще се дели нацяло на 2, 3, 4, 5 и 6.Най-малкото число, което се дели на всякоот тези числа, е равно на 2 x 3 x 2 x 5 = 60.Следователно числото, което търсим, еравно на 60—1 т. е. 59.4. Любители на списания

В групата са били шест души и те са по-лучавали четири различни списания.5. Трима учители

Маринов преподава френски език и исто-рия. Василев преподава биология и ан-глийски език. Томов преподава географияи математика.6. Кой е престъпникът?

Името на стареца е Смит, името намошеника Джонс, името на третия гражда-нин е Браун. Престъплението е извършиБраун.

ването на вулкана, сякаш за да пре-дупреди местните жители за грозя-щата ги катастрофа.

Най-старата рисунка на коженатопка е била намерена наскоро наостров Самотраки в Егейско море.Топката е нарисувана на глиненаплочка от преди 4500 години. Отнея личи, че древните гърци са поз-навали някаква спортна игра, по-добна на баскетбола и футбола.Тази древна топка е била съставена,както и съвременните, от отделнипарчета кожа.

Най-оригиналният будилник е билпостроен от унгарския часовникарТомаши през XVII век. Върху поставката на часовника се е насил-вало шепа барут. В нужния часстрелките са задействували чукче,което е възпламенявало барута. Ог-лушителният взрив е можел да съ-буди и най-дълбоко заспал човек.