Композиция на обектите в снимка

КОМПОЗИЦИЯ

Композицията в една снимка се отнася както дрехата в ежедневието на човека - “По дрехите посрещат…”. Умелото композиране е онзи аспект във фотографията, по който най-ясно се различават аматьорът и ентусиастът от професионалиста.

Композицията не е длъжна да играе самостоятелна роля. Подобно на това, както речта има значение за предаване на мислите, композицията е само изразително средство на мислите на автора.

Ще се запознаем с методи на композиране, които подсилват снимката ни.

Нека започнем с въведение в техника, която е добре известна от много векове насам: "Златното сечение" (или понякога се ползва "Златна среда") е геометрична формула, която идва от древните гърци, и композицията, следваща тези правила се нарича "хармонична". Принципната идея зад това правило е да се осигурят геометрични линии, които да водят погледа по време на разглеждане на композицията. Златното сечение е било главното правило за много артисти/художници, така че то несъмнено има място и днес в съвременната фотография.

Златното сечение

Чертае с квадрат. Квадратът може да се трансформира в правоъгълник с отношение на страните 5:8. Отношението на A към C e същото, като отношението на B към A. За късмет отношението 5:8 е много близо до отношението на страните на кадъра при 35мм формат(24:36 = 5:7.5).На основата на това правило съществуват различни начини за построяване на хармонична композиция.

И така сега имаме нещо, което мислено може да наречем "перфектен" правоъгълник. Каква е следващата стъпка? Нека начертаем линия от горния ляв до долния десен ъгъл на правоъгълника (виж илюстрация B) и друга линя от горния десен ъгъл насочена към точка y' (взета от илюстрация А)6 докато срещне първата пресечна точка. Очевидно така разделихме правоъгълника три различни части.

По принцип приключихме със златното сечение. Опитайте се да откриете обектите/частите във вашата сцена, които горе-долу пасват в тези три части и ... вие ще имате "хармонична" композиция. Можете да варирате с формулата, като обръщате или въртите правоъгълника от илюстрация В.

Запомнете вида на правоъгълника, състоящ се от три сектора. Този правоъгълник може да се върти във всички посоки, но ако композирате кадъра си така, че три различни обекта се разположат в тези сектори, композицията ще е хармонична.

Съществуват различни схеми на Златното сечение. Всяка една от тях може да ви помогне да намерите търсения баланс или акцент при заснемане на определен обект. Всяка линия, правоъгълник, триъгълник или пресечна точка би могла да ви даде насока за това как да го изградите като естествено балансиран и в хармония.

Правилото на третините

"Правилото на третините" всъщност не нищо друго, освен опростяване на "Златното сечение". В основата на философията на това правило е избягване на симетричната композиция, която обикновено е твърде скучна, защото изгледа е центриран. Връзката със "Златното сечение" са четирите възможни пресичания на разделящите линии (виж примерите на излюстрации А и В). За да се противопоставите на симетрията с "Правилото на третините" може да се следват две концепции:Първо може да разделите изгледа на характерните части, които покриват 1:3 и 2:3 от размера на кадъра (от тук идват забележките "защо хоризонта е по средата на кадъра").

Правилото на третините - опитвайте се да избягвате деленето на кадъра на симетрични части. По-добре е кадърът да се раздели на три части, напр. небето да се разположи във връхната една трета а останалото в долните две трети. Точно по същият начин кадърът може да се раздели и вертикално.

Това е една от най-ранните ми пейзажни снимки и една от най-добре приетите ми до сега. При задълбочено изследване, снимката е разделена на три ясно разграничени участъка: оранжевия пясък, сините и бели планини, с няколко светли облака и накрая, тъмно-лилавите буреносни облаци в горната третина на снимката. По този начин снимката е много по-интересна, отколкото ако бях поставил в центъра и хоризонта, точно по средата на снимката.

Елмедияпро

Друг пример за използване на правилото на "Златното сечение" е разполагането на основните компонети на кадъра в особени точки - зрителни центрове. Тези точки са 4 и са разположени на разстояния 3/8 и 5/8 от съответните краища на кадъра. Човешкото око винаги акцентира вниманието си именно върху тези точки, независимо от формата на изображението.

зрителни центрове

Второто възможно приложение е да се опрете директно на пресечните точки на "Златното сечение". Например нека предположим, че пред нас е пейзаж, който е доста симпатичен но му липсва главен обект или интересна геометрична структура. В резултат на това снимката ще се получи скучна. И така, какво може да направим ? Опитайте да откриете обект, ойто осигурява контраст с иначе "монотонното" обкръжение и го поставете в една от тези четири пресечни точки. Този обект ще бъде като котва, която привлича първия поглед и подтиква едно бъдещо разглеждане на снимката.

Забележете самия обект, розовото цветче на гербера, е поставено в една от точките на „Златното правило“. Фонът не е разконцентриращ. Синьото на вазата се слива със синия фон и всичкия син цвят наистина контрастира на розовото и изпъква, както и грабва

Правилото на третините разделя картината/снимката на девет равни частичрез две вертикални и две хоризонтални линии. Научни изследвания доказват, че човешкото око вижда първо четирите точки, образували се от пресичането на линиите. Тези така наречени зрителни центрове са от съществено значение, когато желаем да акцентираме върху даден обект. Много от фотоапаратите разполагат с функция за визуализиране на това правило върху екрана на дисплея, с което насочват снимащия къде да постави обекта.

Пoнятието “Златно сечение” (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) е въведено от Леонардо да Винчи, но е известно още от Древна Гърция. То представлява математически израз, но също така е прието като символ за красота, хармония и съвършенство в много други области като изкуството, науката и природата. Отбелязва се с гръцката буква φ.Около 200 години преди Леонардо да Винчи един от най-великите математици – Леонардо Писано (по-добре познат като Фибоначи ), открива поредица от числа, известни като числата на Фибоначи. Последователността започва с числата 1;1;2;3;5;8;13;21;34…и продължава до безкрайност. Последователността се образува като всяка цифра е сбор от предходните две.Правоъгълник със страни, чиито размери са две съседни цифри от тази последователност, се нарича “Златен правоъгълник”. Този правоъгълник може да се раздели на квадрати, чиито страни са с размер - предходните числа в последователността. Когато във всеки един от квадратите се опише четвърт окръжност се образува така наречената Спирала на Фибоначи.

Тази спирала се среща на много места в природата. Като примери могат да се отбележат морската раковина, ананасът, семките в слънчогледовата пита и много други. Цифрово изразено “Златното сечение” (златното отношение) е цифрата, която приблизително се получава когато разделим две съседни цифри, а именно - φ = 1,618.

Като цяло това отношение се прилага в много области (архитектура, индустриален и графичен дизайн, изобразително изкуство, фотография и много други) и до днес се смята за едно от най-основните правила за постигане на естетика и съвършенство.

Водещи линии - насочване към обекта

Самото име на този похват илюстрира ефекта от използването му. Водещите линии водят окото на зрителя към акцента в снимката. Всичко с дефинирана линия може да се използва като водеща линия - огради, мостове, релси и т.н.

Акцентирането може да се засили, ако водещите линии се комбинират с обект, който е съобразен с композиционен похват.

Пътищата и пътеките са друг страхотен метод за използване на насочващи линии във ваша полза. Пътеката на това изображение наистина изпъква поради ярко-зелената растителност, която контрастира на наситено-кафявата пътека. Линията, очертана от пътеката, съответно повежда наблюдателите навътре в снимката, като че ли те самите стоят на пътеката, готови да навлязат в изображението. Всякакъв вид пътеки или пътища могат да бъдат използвани по този начин с голям успех, както се вижда на следващата снимка. Има страшно много кадри от този тип в моето портфолио. Обичам да правя такива снимки.

Елмедияпро

Пресичащите се (диагонални) линии са едно от проявите на правилото на "Златното сечение" . Основната идея да принуди очите да се движат в определена посока. Желателно е началната точка на линията да се разположи в някои от ъглите на кадъра. Смята се, че горният ляв ъгъл е най-добрата стартова точка, тъй като повечето от хората започва разглеждането на изображението именно от този ъгъл. Възможни са и други разположения на линиите, достатъчно е да са ясно изразени.

Нашите очи са свикнали да четат от ляво на дясно, за това и не случайно ние разглеждаме снимките по същия начин. Ето защо е по-добре да разположим смисловия център на композицията в лявата част на кадъра, тъй като в противен случай погледа и обекта на снимката ще се движат един срещу друг.

Използването на линии въздейства емоционално на зрителя - извитите линии успокояват, начупените дразнят, вертикалните придават величие, хоризонталните - спокойствие и безметежност, диагоналните - динамика. Следва да се избягват правите линии излизащи извън предела на кадъра, защото го делят на части или поне да се разполагат така, че да не делят кадъра на равни части. Желателно е също в края на линията да се намира някакъв обект, за да задържи погледа в рамките на кадъра. Точката на пресичане на две успоредни линии е по-добре да се разположи в перспектива извън кадъра.

Често се използват водещи линии, тръгващи от един от долните ъгли на кадъра и водещи към смисловия център, обикновено разположен в точката на златното сечение. Такава линия може да се намери във практически всеки сюжет: пътечка, линия на разделяне на тоновети или цветовете и т.н. Диагоналната постройка придава на снимката динамика. В такъв случай основните линии на композицията са наклонени и за това неустойчиви. Пред движещ се предмет трябва да има повече пространство, отколкото зад него.

Рамкиране - създаване на рамка около обектаТози похват се изразява в това да поместите акцента в снимката в естествена рамка. За тази техника не е от значение каква е рамката - врата, тунел, ограда, прозорец и т.н. С една дума всичко, с което бихте могли да рамкирате желания от вас обект.

Рамка в рамката

Поставяне в рамка

Понякога може да харесате обект, който доминира в сцената, и докато на живо изглежда внушителен и ви спира дъха, то на снимка може да изглежда скучно, заради безинтересното място около обекта. В такъв случай се опитайте да намерите рамка, която да елиминира пространството около обекта.На следващата снимка за рамка са използвани окръжаващите дървета, за да отделят планината в средата.

Естествените пещери, като тази на следващата снимка, са изключително подходящи за рамкиране.

Обрамчване на обекта. Интересен ефект дава използването на рамкирането на обекта с нещо (обектът е заснет през арка, врата и т.н.).

СозополСнимка: Я.Алексиева

Друг начин да подсилите композицията, по-специално пейзажите, е като използвате материали от вашето обкръжение и ги включите в два или повече ъгъла на снимката, за да създадете нещо като „рамка“. Често тя се прави чрез дърветата или клоните в двете или трите страни на снимката, както е посочено по-долу, и вие можете да проявите голямо творчество с това. Често скалите имат дупки – вие можете да използвате този вид естествена „рамка“ като я включите в снимката и заснемете пейзажа през нея. Друго интересно нещо, което можете да опитате е като заснемете пейзаж навън през рамката на прозореца. Сводове, врати и всички архитектурни характеристики, могат да ви свършат много полезна работа. Препоръчвам ви да не правите снимки само с едната страна или ъгъл на въпросната рамка, защото снимката, заснета по този начин, изглежда небалансирана.Елмедияпро

Преден срещу заден план

Това е също често използван похват при композиране. Той се комбинира предимно с по-горе изброените, което засилва акцента върху желания обект и пресъздава обем в изображението.

За да се възползвате от този похват е необходимо да изберете подходяща бленда или фокусно разстояние на вашия обектив. По-малко число на бленда и/или по-голямо фокусно разстояние биха довели до желаното дефокусиране в заден план.

Контрастиране

Било то цветово или обектно ориентирано - контрастирането между обектите буди внимание у зрителя и помага историята да бъде разказана. Всеки обект или среда имат своите характеристики и в повечето случаи те се различават от забикалящата ги действителност.

Използвайте тези характеристики (размер, обем, цвят, позиция), за да създадете контраст, който да направи зрителя съпричастен. Подобни похвати се използват и в много други области, не само във фотографията. Чрез тях се засилва вниманието и се изгражда съпоставка. В литературата дори не са един и два примерите за контрастиране -"Принцът и просякът”, Давид срещу Голиат.

Отделяне на обекта чрез контраста - при разглежддането на изображения, погледът като правило се съсредоточава към най-контрастните зони и това може да се използва за привличане на погледа към определени места. В цветната фотография такава роля играе цветният контраст, а повишаването на цветния контраст може да се получи чрез поляризационен филтър

Ако фонът е едноцветен, по-лесно ще изпъква главния обект.

Отделяне на обекта от фона - получава се при задаване на плитка дълбочина на рязкост. Използването на отворена диафрагма позволява отделянето на главния обект и да се размият второстепенните

Тоналността на снимката въздейства емоционално на зрителя. Тъмните тоналности - сенките, черният цвят често се асоцират с нощта, изглеждат тайнствени. Светлите тоналности - бялото и оттенъците на светлите цветове се асоцират със светлината на слънцето и с добро настроение.

Отделяне със светлина - позволява да се отдели желаният обект на фона на по-малко осветеният фон. Експозамера трябва да се прави по осветения участък

Чрез ефекта на контраста на светлосенките фотографът трябва да се стреми към правилна композиция, към емоционална изразителност на снимката. Той не е длъжен да копира видимото, а да го възпризвежда въз основа на оценка и обобщение на видяното.

Центриране

Това е първият похват, с който човек се сблъсква снимайки. В повечето случаи този похват се счита за най-безинтересният. Всъщност, дори е спряган за “неправилният начин на композиране”. Именно това е причината да го разглеждам като последен. Истината е, че всичко зависи от това дали целта оправдава средствата.

Портрети тип “паспортна снимка” или пейзаж тип “пощенска картичка” отдавна са нарочени за нещо недотам творческо. Това обаче в никакъв случай не значи, че центрирането винаги навява скука в кадъра. Добра насока би било да се експериментира.

Триъгълник Поставянето на снимка в правоъгълна рамка, изработването на композицията във формата на триъгълник, простиращ се от който и да е от ъглите до двете противоположни страни, като на тази диаграма, е винаги добър начин за създаване на силен образ. Обърнете внимание на следния пример:

Очилата и диаграмата от вестника, така като са поставени един до друг, създават своя вътрешна линия. Забележете начина, по който очилата са поставени. Очилата и линията разделят снимката на триъгълници. Няма да ви се случи често да снимате обекти, които в действителност са триъгълни, но чрез поставяне на обектите във вашата композиция покрай силни диагонални линии, създавате триъгълник, който ще придаде повече въздействие на вашия образ.

Елмедияпро

Друг начин за използване на триъгълници, който се включва към златната среда е следния:Можете да видите как горната фотография е непринудено разделена на три секции. На пръв поглед, ако някой ви каже, че този образ е съставен от триъгълници, вие вероятно ще му отговорите, че той не е с всичкия си, но тук се прилага идеята за скритите линии.

Елмедияпро

КръгСлед дългото и завъртяно обяснение на това защо е най-добре да се използва правилото на третините и Златното правило, ще ви подхвърля идеята за едно правило, което нарушава горепосоченото правило. Употребата на кръга при композирането на снимката може да бъде много ефективна, ако обекта е правилния. Връщайки се обратно към идеята да се доближаваме максимално, нека отново да погледнем снимката с розата.     Припокриващите се венчелисчета карат окото на наблюдателя да гледа в кръг на тази снимка. Ефектът е като на водовъртеж, завличащ ни навътре.

Елмедияпро

Ритъм

Друг начин, да придадете динамика на снимката си, е като използвате „зрителния ритъм”. Това се постига като се използват повтарящи се форми и модели в образа, за да възбудите интереса.    На тази снимка, малките линии, създадени от редовете от пиленца и замъглеността поради зумирането, наистина насочва вниманието на наблюдателя към синьото пиленце. Тук ритъмът е комбиниран с насочващите линии, за да може да се привлече вниманието към малкото синьо приятелче. Друга употреба на ритъма, създаден от копирането на линиите на всяка чаша за коняк.

Елмедияпро

Свободно пространство

Свободно пространство е термин, който се използва при снимките, при които само малка част от рамката е заета от действителния обект. Свободното пространство обикновено се използва или да направи обекта да изглежда много малък или да създаде усещането, че той се намира в открито – широко пространство. В тази снимка технически обекта е житото. Тъй като то е заобиколено от толкова голямо синьо пространство, чувството, което усещате е това, на едно широко безкрайно небе – превръщайки свободното пространство в точно толкова обект, колкото е житото.

Елмедияпро

Тази снимка е посредством статив над главата на модела, след като съм я накарала да легне на земята. Това е един нетрадиционен ъгъл на заснемане. Отново използвах стила си „отблизо”, за да се подсигуря че нищо друго няма да включа в снимката, освен модела, без разсейващи фонове, а диагоналните линии добавиха зрителна сила.

Когато обикаляте вашия обект, за да го снимате от различна перспектива, обърнете внимание на това какъв е фона. Не трябва да има никакви „Барби-смущаващи елементи“, за които вече говорихме, но ако правите снимка на леля си Мария, седяща в градината и плетяща пуловер, внимавайте да не би зад нея да има дърво. Много снимки са били похабявани, защото косата на леля Мария е в същия цвят, както стъблото на дървото и когато направите снимката и погледнете готовия продукт, забелязвате че едва ли не клоните на дървото излизат от нейната глава! Важно е да гледате – наистина да гледате – през обектива, преди да натиснете копчето. Уверете се, че всеки един елемент в снимката ви е желан от вас и е точно на мястото, където вие искате той да бъде.

Приближете се. Не, по-близо. Не, още по-близо. Ето така! Схванахте!

Първото и най-важното правило: Опростете. Колкото повече опростите снимката, толкова повече внимание ще привлече обектът на снимката.

Целта ви е да съсредоточите вниманието си върху вашия обект, като наистина се замислите на какво искате да наблегнете. Махнете ненужните елементи.

Елмедияпро

Това (до сега) е най-продаваната ми снимка на всички времена. Това е образ, крайно полезен за дизайнерите в областта на рекламата, защото придава ясно послание. Още веднъж аз се доближих много. Ясно е, че тази снимка говори за смеха. Усмивката изпъква поради червеното червило, което контрастира на останалата част от снимката, повечето от която е бяла. Няма елементи, които да ви отвлекат вниманието, дори липсва останалата част от лицето, която може да придаде личностни характеристики на образа и ви кара да се чудите каква е тази ситуация – просто смееща се уста.

Елмедияпро

КРАЙ

Няма точна рецепта за подходящата композицияТя е просто насока, с която снимащият интерпретира видяното. Ако това става по възможно най-подходящият начин – имаме сигурен залог, че зрителят ще достигне най-близо до разказваната история.

http://www.btv.bg/profile/kolov/

http://www.macropic.net/OroCompo.htmlhttp://photo-cult.com/articles/goldenmean/article.php

http://elmediapro.com/blog/kak_da_pravim_krasivi_snimki/komozitsia/