Transcript
Page 1: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР (Лилия Илиева) 4

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ – Описание на Северна България (Превел Янко Димитров)

12

ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ – Завещание

(Превел Янко Димитров)

26

3

Page 2: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

П Р Е Д Г О В О Р

Някога в своите лекции в Софийския университет Петър Динеков обосноваваше необходимостта в историята на българс-ката литература да се включат и прабългарските надписи, напра-вени на гръцки. Аргумент беше, че в много литературни тради-ции (П. Динеков се позоваваше конкретно на полската) като тяхна органична част се разглеждат творби, създадени на латинс-ки език.

И до днес практически се игнорира фактът, че съществува обемисто книжовно дело, създадено от български автори, на ла-тински и италиански език. Духовната територия на тази Bulgaria Romana на литературата е практически непозната на българския читател, а за нейните създатели обикновено се споменава във връзка с политическата им дейност, пряко или ковсено свързана с организацията на голямото въстание на народите от Югоизточна Европа срещу турците през 1688 – 1689 г., от което част е Чипровското въстание.

Латиноезичната и италианоезичната българска литература е концентрирана през ХVII в., но не се ограничава с него.

Българи-католици са се появявали по четири различни при-чини.

Първо, съществували са „стари католици“ (както са се означавали самите те) в Северозападна България и преди всичко – в чипровската Стара планина (някогашните градчета Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура). Поне през ХVII в., откогато са писмените свидетелства, това са селищата, заселени с католици, но и с православни българи. Произходът на католицизма в този район не е изяснен. Част от населението (особено в Копиловец) се състои от албански преселници, които обаче още през ХVII в. са владеели отлично и славянския български език. Още Петър

4

Page 3: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

Богдан Бакшич споменава легендата за саксонски рудари (саси), заселени в района, което е вероятно както и при другите рударс-ки селища в Югоизточна Европа. Северозападнобългарските ка-толици напускат земите си с разгрома на въстанието от 1688 г. и дори някои от тях да са останали (за което има някои оно-мастични данни от района1), те по естествен път са преминали към православието, което, като процес, е било налице още с идването на босненеца Петър Солинат в началото на ХVIIвек.

Втора група българи приемат католицизма в началото на XVII в., в резултат на мисионерската дейност на босненеца Пе-тър Солинат и негови следовници от северозападнобългарските католици. Те са от средите на т.нар. „павликяни“ около Пловдив и по течението на река Осъм към Никопол, които през ХVII в. променят конфесията си: една част стават мюсюлмани, а друга – християни-католици. Част от тях са се преселили в началото на ХVIII век и по-късно в района на Банат и са основната част на банатските българи. Техният говор е югоизточнобългарски по тип (никополските павликяни са пришълци от юг) и е в основата на писмено-регионалната форма на българския език в български-те селища в Банат (сега – в Румъния). По-голямата част от тях продължават да живеят по старите си места в България, а някои дори са се завърнали от Банат – какъвто е случаят със с. Бърдар-ски геран, Белослатинско.

Трета група католици (католици по източен обред) се създават в резултат от униатското движение от средата на ХIX

1 Димитрина Михайлова в своя труд по топонимия сочи Котроманска ма(х)ала в югоизточната част на с. Митровци, землището на което съседства със землището на гр. Чипровци и което спада към същата община. Името е обяснено „по родово име“, (Д. Михайлова. Местните имена в Михайловградско. София, БАН, 1984, с. 125). Родовото име е било Котроманци, Котромански. Мистифицираното родословие на Петър Парчевич сочи като прародител Стефан Котроман, германец, който през 1245 г. става бан на Босна (Julian Grafen Pejacsevich. Peter Fraiherr von Parchevich. Wien, 1880, S. 130). Без да смятаме легендарния босненски произход за особено вероятен, не можем да пренебрегнем появата на името Котроман, което е уникално и не се среща никъде другаде.

5

Page 4: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

в., като опит за духовна независимост на българите от гръцката църква и гръцкото духовенство. В края на 1860 г. група българи връчват в Цариград на папския представител молба, с кото търсят застъпничество, и през 1961 г. българите са признати както от Светия престол, така и от Високата порта като отделна религиозна общност в рамките на Османската империя. Това зна-чително дело беше отбелязано във връзка с неговата сто и петде-сетгодишнина през 2010 г. с научен симпозиум в Познанския университет на тема „Християнският Изток и Запад: кодове на паметта и ...“. Католицизмът от източен обред е бил сърдечно приет главно от българите в южните райони, контактни с гръцки области: Охридско, Солунско, Ямболско, Малкотърновско.

Четвърта, немногобройна, група българи-католици са прие-ли тази конфесия като личен избор. Както е известно, западната църква признава православното кръщение за свето тайнство (но обратното не е прието) и преминаването от православие към ка-толицизъм от гледна точка на обредност е твърде просто.

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ

Големият български патриот Филип Станиславов е от сре-дите на католиците-павликяни в Северна България. Той е единс-твеният представител на тази етнографска група, който през ХVII век получава не само високо образование, но и проявява го-леми способности. В качеството си на „епископ от Велика Бълга-рия“, както пише самият той, подарява „на своя български народ“ книжката „Абагар“, публикувана в Рим през 1651 г.

Филип Станиславов е роден през 1608/10 година в нико-полското село Ореше. Приел е западното християнство от Петър Солинат заедно с още 400 души от своето село и е изпратен веднага да учи в Италия2.

2 Йоанна Списаревска. Българите – католици. В: Георги Марков (ред.). История на България. Т. II. Късно средновековие и Възраждане. София, 2004, с. 272.

6

Page 5: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

В информативния процес за въздигането му в никополски епископ от 1648 г. се съобщава, че Филип Станиславов е полу-чил докторска степен ( ibid).

Авторите, които пишат за него, сочат буйния му характер и оригиналната му личност. Те са му спечелили много лични вра-гове и затова той през 1663 г. е отстранен от поста на Никополс-ки епископ. Възстановен е една година преди смъртта си, през 1673 г.

Надгробната плоча на Ф. Станиславов е оцеляла и се пази в Никопол. Вероятно той е бил погребан в пода на църквата, ка-къвто е бил обичаят, а гробът му е бил покрит хоризонтално с плочата. Текстът е обнародван от Иван Дуйчев (1938: 170 – 171) с разчитане и снимка и гласи:

16 74

OVDI POCCIVA

G[OSPODIN] D[ON] FILIP STA-

NISLAVO[V?] BISKUP

OD NIKOP[OL?] PR[DUNAVA?]I

NA 8 AGOSTA

Така имаме точно сведение за датата на смъртта на Филип Станиславов – 8 август, 1674 г. Датата е дадена по Григорианс-кия календар, използван от българските католици.

В това издание сме включили релация на Филип Станисла-вов, която представлява негов отчет за обиколка на района на епископията му от 1659 г. По същество това е пътепис – описа-ние на Северна България.

7

Page 6: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ

Биографията на Петър Парчевич е доста добре известна, особено и поради факта, че той е оставил и свое животоописа-ние. Роден е в Чипровец към 1612 г. и умира през 1674 г. в Рим, където е погребан в църквата „Свети Андрей на храстите“ (Sant’Andrea delle fratte).

Заемал е постта на Марцианополски епископ – католи-ческата църква е имала амбиция да установи католически архие-пископии и епископии там, където те са съществували по време-то на ранното християнство (преди схизмата): „възстановяват се“ Софийската, Марцианополската и Охридската архиепископии и Никополската епископия. Седалище на Марцианополската архиепископия е бил град Бакъу, в Румъния. В този район като-лическото население е било унгароезично – представено от осо-бена етнографска група, известна като чанго. Много активна е била неговата дипломатическа дейност, с която е съдействал в усилията за изграждане на европейска християнска коалиция за борба с Османската империя.

Подобно на своите съученици – северозападни българчета, духовен елит на българите през XVII век, Петър Парчевич ни е известен с фамилно име, образувано със суфикс -ов -ич. Как се е казвал в същност Петър Парчевич?

Добре е известно, че в Османската империя фамилни имена не съществуват и в турските документи и българите са били за-писвани, освен със собственото си име, и с името на баща си. Фамилното име със суфикс -ич е дадено на Парчевич (както и на другите му сънародници) в Илирийския колеж в Лорето, така, както са били записвани фамилиите на другите „илирийци“ – хървати, при които това е обичайна практика. Проблемът е обаче какво фонетично е било записвано с буквосъчетанието ar (Parcevic), тъй като, според приетия правопис от „илирийците“ южни славяни то е можело да записва и сонантично „р“ (ха-

8

Page 7: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

рактерно и за хърватския, и за чипровския говор). В такъв случай фамилното име би могло да е производно от нарицателното „пръч“ и да се извежда от прозвище. Такова предположение може да намери потвърждение във факта, че на изобретения ба-ронски герб на Петър Парчевич са изобразени два козела.

От друга страна, в района до наши дни се среща фамилия Парчини (с характерния за говора суфикс -ин, който се среща и в редица фамилни имена, записани във Винга, Банат, при пре-селници от Чипровец и района). Такава фамилия живее в с. Ко-пиловци (в миналото: Копиловец), което е било населено с като-лици. Там превърнатото във фамилно име название Парчини произлиза от мъжко лично име Парча и е възможно произходът на фамилното име Парчевич да е точно такъв. Ю. Пеячевич също сочи някакъв Парча Кнезевич като родоначалник на рода Парче-вич в България.3

През 1629 г. Петър Парчевич постъпва в Илирийския ко-леж в Лорето, на 15 април, заедно с още един българин от Чипровец – Марко Бибич. Датата става известна от един доку-мент от фонда на Конгрегацията, който тук използвам по изда-нието на сръбския изследовател Марко Ячов, са упоменати име-ната на шестима българи, обучавани в Илирийския колеж в Ло-рето на издръжка на римския папа (по-нататък са посочени име-ната на албанските питомци на колежа, които са били обучавани със средства на Конгрегацията за пропаганда на вярата):

Възпитаници българи, поддържани от Нашия Синьор в Илирийския колеж в Лорето:

Петър Парчевич, който е в Колежа от 15 април 1629.Марко Бабич, който е в Колежа от 15 април 1629.Петър Божевич, който е в колежа от 7 март 1629.Яков Омодеи, който е в Колежа от 3 февруари 1635.Андрея Марцевич, който дойде в Илирийския колеж на 12

декември 1635 със заповед на най-изтъкнатия Застъпник и от

3 Pejacsevich, ibidem.

9

Page 8: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

Конгрегацията за пропаганда на вярата, и влезе под редовен но-мер, от 16 януари 1636, зае мястото между шестимата възпи-таници българи, поддържани от Нашия Синьор, напуснато от Петър Левчевич, тръгнал си в предния ден, както от Рим беше писано от синьор Инголи.

Петър Деодат е дошел в колежа на 24.ноември 1636 по за-повед от заповедите на най-изтъкнатия Застъпник меценат и с указ на Светата Конгрегаця за пропаганда на вярата на място-то на Джовани Примо, който напусна колежа на 14 януари 1636 с разрешението на най-изтъкнатия Застъпник за завръща-не, но още не се е завърнал, но за който се надяваме да се за-върне, както и друг път се е случвало4.

Делото на Петър Парчевич и неговите български съмишле-ници и сътрудници за европейската кауза на християнските на-роди е било оценено от австрийския императорски двор. С ба-ронски титли са удостоени от император Леополд I следните чипровски фамилии: Парчевич, Черкич, Путин, Кнезевич, Томе-гьонович и Пеячевич (Пеячевич, цит. съч., с. 151). Съвпадението на името на австрийската баронска фамилия Путин с произход от

4 Alumni Bulgari – mantenuti da N[ostro] S[ignore] nel Colleg[i]o Ilirico in LoretoPietro Parsecvich, che sta in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629.Marko Babich, che sta in in Colleg[i]o dalli 15 Aprile 1629.Pietro Boscevich, che sta in Colleg[i]o dalli 7 Marzo 1629.Giacomo Omodei, cheesta in Collegio dalli 3 Febraro 1635.Andrea Marcevich, che venne in colleg[i]o Illirico in Loreto alli 12 di Decembre

1635 per ordine dell'Em[inentissi]mo Protett[o]re e della Congregatione de propaganda fide, et entro sopra il num[er]o ordinario, alli 16 di Gennaro 1636, prese il luogo tra li 6 alumni Bulgari mantenuti da Nostro Signore lassato da Pietro Levcevich partito il giorno prima, cosi da Roma fù scritto dal signor Ingoli.

Pietro Diodato venuto in collegio alli 24. di Novembre 1636 per ordine dell'ordine dell Em[inentissi]mo Protett[o]re, e per decreto d[el]la S[acra] Cong[regatio]ne de propaganda fide in luogo di Gio[vanni] Prino, che parti dal colleg[i]o alli 14. Gennaro 1636 con licenza dell'Em[inentissi]mo Protett[or]e per ritornare, ma n[on] e per ancora ritornato, ne ci e speranza del suo ritorno, come altra volta si è avvenuto (Марко Jачов. Списи Конгрегациjе за пропаганду вере у Риму о србима 1622 – 1644. I. Српска Академиjа наука и уметности. Зборник за историjу, jезик и књижевност српског народал II одељење – књига XXVI. Београд, 1986, с. 251).

10

Page 9: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

Чипровец с фамилното име на действащия руски президент Вла-димир Путин е любопитно, но по всяка вероятност – случайно и се дължи на стар славянски словообразувателен модел.

Петър Парчевич е оставил книжовно наследство, което обаче е слабо познато или непознато. Йоанна Списаревска пише за изпълнените със ситния му „бисерен“ почерк стотици стра-ници, отправени до кардиналите на Пропагандата в Рим, до австрийските императори Фердинанд III (1637 – 1657) и Лео-полд I (1658 – 1705), до висши виенски чиновници и хабсбургски държавни институции, до папски нунции във Варшава и Виена, се разкрива в пълна мяра изключителното изкуство на писане на писма, което той владеел до съвършенство5. Това показва, че цитираната авторка е успяла да издири писмени паметници, представящи епистоларния талант на Петър Парчевич, които обаче не успя да обнародва приживе. Това, с което науката разполага, е издирено преди всичко от цитирания Ю. Пеячевич, чието предоставяне на българския читател е наша бъдеща задача. В настоящето издание предлагаме един документ, публикуван от Е. Ферменджин6 – завещанието на Петър Парчевич. Рекапитула-ция на материалните придобивки на Петър Парчевич, то дава представа за неговата ценностна ориентация. Тя е на интелектуа-лец от висока класа, събирал книги и картини, за които, за жа-лост, вероятно няма да узнаем нищо повече.

Лилия Илиева

5 Й. Списаревска, с. 2736 Е. Fermendžin, Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque a. 1799. Zagrabiae, 1887.

11

Page 10: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ

ОПИСАНИЕ НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

12

Page 11: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

1659 г., 4. февруари. Никопол

На Филип Станиславов, епископ на Никопол, доклад за състоянието на неговата църква с маргинални бележки, доба-вени от някой съветник

Ваши Високопреосвещенства!

Н и к о п о л на брега на река Дунав в Горна Мизия, нарече-на България, под турско иго, е епископски град и имаше ка-тедрална църква на името на св. Стефан Първомъченик, като по традиция, както разказват гърците, е подчинена на Търновския архиепископ тетрарх. Бе осквернена от турците в джамия.∗ На него през 1648 г. от светата Конгрегация за разпространение на вярата бе издигнат Филип Станислаус, мирски свещеник, бивш ученик и мисионер на същата св. Конгрегация и преводач на ези-ци при славнопаметния Папа Урбан VIII, от селището Ореше, Никополски диоцез, от народа на павликяните. В него епископът няма къща, жилище или параклис. Тази църква и епископство нямат доходи, защото турците са заели и владеят всичко. Епископът пък за своята издръжка има годишна заплата от само сто скуди в монети от преждеспоменатата св. Конгрегация. В не-говия диоцез няма никаква друга църква или манастир за който и да било пол; няма мирски или монашески клир. От католическия обряд в него има само двама търговци по народност от Рагуза, които идват в дните за търговия и си отиват. Турските къщи са 10 хил., душите около 18 хил., 18 джамии и още други малки, които всички някога са били християнски църкви. Броят на схизматиците от българите и от другите народи е 2000 и имат че-

Букв. “... в мескита (mesquitim), на народен език „москеа” (moscheam)” (бел.прев.).

13

Page 12: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

тири църкви, подчинени са на гръцкия Търновски епископ тетрарх.

Под диоцеза и духовното ръководство и управление на Ни-кополския епископ има много селища, градове и села, които са споменати по-долу, както в областта на Горна и Долна Мизия отсам Дунав, така и в областта на Европейска Татария отвъд Ду-нав, както по-долу ще разкажем по ред и отделихме в специална карта и т.н.

С е л о Б е л е н е. В него има католическа църква от римс-ки обряд, построена от дърво7, на името на Успението на Блаже-ната Дева Мария, на дължина осем стъпки, а на широчина чети-ри, с неин олтар и изображение. Има една чаша с дискос и една одежда от същия Урбан VIII, всички подарени на преждеспоме-натия Филип Станислаус, дотогава мисионер. Тук има свещено-монах на Българската кустодия8. Броят на католиците от римския обряд се изчислява на около 700, всички биват наричани павли-кяни9, някога последователи на еретика Павел от Самосата, учещ, че християните трябва да бъдат кръщавани не с вода, а с огън. По народност и език както те, така и жителите павликяни на долупосочените места са славяни, при все това обаче са смя-тани за различни от българите, защото произходът на двата наро-да е съвсем различен. Защото българите водят своето начало от река Волга и от провинцията на Азия; п а в л и к я н и т е п ъ к с м я т а т, ч е в о д я т н а ч а л о т о с и о т д р е в н и п о т о м ц и н а л а т и н ц и г е н у е з ц и. Хората и от двата наро-да обаче използват славянски език и се различават на много диа-лекти10. Павликяните от Белене, понеже са изключително бедни и не могат да плащат толкова данъци на турците, често отиват в

7 Отецът кустод казва, че е цялата разрушена.8 Тук стои един францисканец от Чипровац, фра Рафаеле. 9 На това място може да стои и епископът, защото при всеки случай може да пре-мине веднага във Влашко през Дунав.10 Истината казва другояче, че павликяните никога не са били генуезци. Защото не е известно генуезците да са живели някога около Никопол.

14

Page 13: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

други страни; когато турците искат да вземат от тях данъци, те бягат заедно с жените и децата в Тракия и там се установяват край Балкана; други пък преминават Дунава и остават във Влашко; връщат се отново у дома, когато татарите нахлуват във Влашко.

С е л о О р е ш е. Някога Христиполис11, там е имало про-чут град. Родина на преждеспоменатия епископ Станислаус. Тук има следи от църква от католически обряд, построена от предци-те на споменатия Станислаус, докато са следвали заблудата на павликяните, но по времето на брат Маринус, предшественик на епископа на Никопол, и на отец Петър Деодат, сегашния архие-пископ на Сердика, администратор на тези места, е била разру-шена12 и се е срутила; същият Станислаус много пъти е искал да я построи отново, но за получаване на разрешение от турците съ-щите искат 400 скуди в монети; въпреки това той построи малък дом, наречен Келия, на латински свещенически дом. В него на преносим олтар се отслужва литургия; има и индулгенция за празника на св. св. апостоли Филип и Иаков, предоставена от съ-щия Урбан VIII. Има една чаша с дискос от пари на споменатия Станислаус. Къщите на католиците павликяни в него са 80, а броя на душите от двата пола и от всички възрасти са около 600. Грижата за душите беше у един мирски духовник, но след неговата смърт тази грижа беше предоставена от същия епископ на енорийския свещеник на съседно Белене. Къщите на павликяните турци са 30, те отстъпиха от християнския обряд, когато Станислаус следваше в Италия, имат една джамия.

С е л о П е т о к л а д е н ц и.∗ На славянски се нарича Петкладенци, павликяните от това село първи приеха

11 Това е град на Македония, не на Мизия. Тук също може да стои епископът, къде-то има също родственици турци.12 Това място страда много поради липса на свещеник, защото е по-често посеща-вано от турци, и след смъртта на фра Томазо от Бибиоре, който беше там, там няма никой и те станаха турци. В латинския текст: Quinque fontes villa. (бел. прев.).

15

Page 14: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

кръщението и католическата вяра чрез делото на брат Петър Солинат от Босна, обсервант от ордена на св. Франциск, първият софийски епископ, чието седалище бе в Чипровац13, защото той, след като било получено известие от търговци от Чипровац, че в Петокладенци и в околните села били открити жители от сектата на Павел от Самосата, кръстени с огън, се отправил при тях и постепенно ги приобщил към католическата вяра, разрушил дървената църква, построена от тях, дотогава еретици, и построил от камък друга за ползване от католиците, и завел със себе си в Рим шестима юноши от преждеспоменатите павликянски села и се погрижил те да бъдат обучени в науките и благочестието в Климентинския колеж на разноски на Понтифекса; те, след като завършили следването си, били направени свещеници и обърнали в родината си своите родственици и сънародници в католическата религия и благочестие. Откъдето блаженопаметният папа Урбан VIII запо-вядал всяка година шест български юноши да бъдат подпомага-ни и обучавани на разноски на Светия Апостолически дворец в Илирийския колеж в Лорето, възстановен от 1627 г.; когато оба-че го наследил блаженопаметният папа Инокентий Х, той отме-нил издръжката и юношите. И така, в него има каменна църква на името на св. Петър и два олтара, т.е. единият на блажената Дева Мария, другият на св. Петър. Има една чаша и две одежди, всички дарени от преждеспоменатата света Конгрегация. Има свети масла в калаени съдове. Къщите на павликяните католици са 90, а душите от двата пола са около 1200. Грижата за душите я упражнява един монашески свещеник от малките братя обсерванти14. Къщите на турците от павликянската народност са 10, с една джамия.

С е л о Б р е с т о в а ц. Къщите на павликяните католици са 30, а душите от двата пола и от всички възрасти са около 300. Нямат църква или енорийски свещеник. Капеланът от съседна

13 Тук стои един друг францисканец на име фра Стефано. 14 На Българската кустодия.

16

Page 15: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

Терничевица, който носи одежда и чаша, понякога им отслужва литургия в частен дом. Къщите на павликяните турци са 20 и имат една джамия.

С е л о К о з а г о в о. В него къщите на павликяните като-лици са 30, броят на душите около 250. Нямат църква или капе-лан. Съседният капелан на Терничевица, понякога им отслужва и носи със себе си одежда и чаша. Къщи на турците от същата на-родност 10.

С е л о Т е р н и ч е в и ц а. Къщи на павликяни католици 70, брой на душите 250. Имат дървена църква на името на Света-та Троица, на която там има олтар и изображение, построена от същия епископ Станислаус. Грижата за душите я има един мирс-ки свещеник, който също така учи младежта на доктрина, учение и добри нрави в къща, построена от същия епископ Станислаус с помощта на 30 скуди на преждеспоменатата св. Конгрегация.15

Има одежда и чаша, дарена от същата св. Конгрегация.

С е л о Д о л н о Л ъ ж а н и. Къщите на павликяните ка-толици са 17, а душите са около 150. Нямат църква или капелан. Енорийският свещеник на Горно Лъжани понякога им отслужва литургия в частен дом. Имат собствена одежда и чаша, дарена от блаженопаметния Павел V. Къщи на павликяни турци 30. Те са отстъпили от вярата по-рано.

С е л о Г о р н о Л ъ ж а н и. Къщите на католиците са 70, а душите около 800. Нямат църква, но им се отслужва литургия в частен дом, наречен киелия. За енорийски свещеник имат Петър Батулия, мирски свещеник. Имат една одежда и чаша, дарена от същия Павел V.

С е л о Б а х ц е в о. Къщите на павликяните католици са 20, а душите около 200. Нямат църква и капелан. Енорийският

15 На това място една къща е направена и купена от този епископ и е на много подходящо място, за да се потърси подслон от притесненията на турците, така че някои от Чипровац поради тази причина са се оттеглили на това място. Й. Паули на възраст 50 години и роден в това селище, ученик на Илирийския колеж.

17

Page 16: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

свещеник на Горно Лъжани им отслужва литургия в частен дом. Къщите на турците от същия народ са 30 и една джамия.

С е л о Т е л е ж а н и. Село на павликяни католици, къщи-те са 20, а душите 270. Нямат църква и енорийски свещеник. По-някога енорийският свещеник на Лъжани, който носи със себе си одежда и чаша, им отслужва литургия в частен дом.

Г р а д Л о в е ч. Той е епископски, подчинен на Търновс-кия архиепископ тетрарх. Има епископ схизматик грък и четири църкви и души от двата пола от същия обряд на брой около 2000. Брой на турците 5000, те имат 8 джамии освен многото малки. В него има прочут пазарен площад от стичането на различни наро-ди и стоки; няма нито къщи на католици, нито жители, но мнози-на търговци преминават пътьом.

Г р а д В р а ц а. Той е епископски, подчинен на Търновс-кия архиепископ тетрарх. Има епископ грък и седем църкви и около 2000 на брой души схизматици от гръцкия обряд. Броят на турците е малък и имат четири джамии. В него някога владетелят на българите е пазел съкровището си поради силата и положе-нието на града. Няма католически къщи и жители.

Г р а д П л е в е н. Някога резиденция на владетеля на българите Михаил. Броят на българите схизматици от гръцки обряд е 500 с две църкви. На турците пък 5000 и седем джамии. Няма нито католически къщи, нито жители.

Г р а д В и д и н. Той е епископски, подчинен на Търновс-кия архиепископ. Има епископ схизматик16, къщи на българи схизматици на брой 1500 и пет църкви от гръцки обряд. Брой на турците 2000 и четири джамии. В него някога е живеел владете-лят на българите. Там не се намира нито един католик. Има търговци от Чипровац, но те често се връщат у дома си за тайнс-твата и не са далеч от родината си.

16 Сгрешил си. Той се е направил митрополит и в действителност е подчинен на Константинополския патриарх.

18

Page 17: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

С е л о К а л у г е р и ц а, вътре в планината Хемус. В него има къщи на павликяни католици на брой 40, а душите са около 250 на брой. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога на разноски на епископа на Никопол литургия им отслужва капела-нът на Горно Лъжани или някой друг енорийски свещеник от Тракия, който е по-близо до тях.

Г р а д Т ъ р н о в о. Той е архиепископски и тетрархия, някога столица на владетелите на България. Има архиепископ схизматик грък, прочута митрополитска църква и три други малки църкви и къщи на българи схизматици от гръцки обряд на брой 700, душите от двата пола ще бъдат около 2000. Брой на ка-толическите къщи 17, а на душите 170, всички търговци от Рагу-за. Имат една църква на името на блажената Дева Мария с неин олтар и знаменита картина, направена в Рим на разноски на Не-гово Високопреосвещенство кардинал Бандини. Има три чаши и пет одежди, много свещена утвар, четири лозя и седем къщи, за-вещани й от господата търговци. За енорийски свещеник имат викария на Никополския епископ, брат Филип Батулия, мона-шески свещеник, малък брат обсервант, павликянин17, който (жи-вее) от постъпленията от имуществото и от милостинята на съ-щите търговци. Има свети масла в калаени съдове. Към Българс-ката кустодия. Брой на турците 3000 и седем джамии.

С е л о М а р и н о п о л ц и. Къщите на павликяните като-лици са 30, а душите около 250. Нямат църква, нито енорийски свещеник, понякога викарият на Никополския епископ и ено-рийски свещеник на Търново им отслужва литургия в частен дом. Имат одежда, дарена от папа Павел V, но нямат чаша.

Г р а д Ч е р в е н. Той е епископски, има епископ схизма-тик от гръцки обряд. Къщи на българи схизматици 30 и души

17 Викарий преди беше сеньор Петър Батулия, неговият братов внук, на когото епископът преди задържа отпустителното писмо, за да не си отиде, както възнамаряваше. Йоси Ф. беше ученик на този колеж и е старец, иначе подходящ, но отбягна да живее в манастирите, защото имаше имот и ще се заеме с дела и имаха брат връстник.

19

Page 18: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

250. Подчинен е на Търновския архиепископ. Имат две църкви от същия обряд. Няма католически дом или жители.

Г р а д Р у с е. На брега на Дунав. В него [къщите] на ка-толици от Рагуза, упражняващи търговия, са на брой 9, а душите 80. Нямат църква, нито енорийски свещеник. Понякога преждеспоменатият Никополски епископ отслужва литургия в частен дом, носейки със себе си всички необходимо. Турски къщи 6000, брой на джамиите 16. Къщите на българите схизма-тици от гръцки обряд са 300, а душите 1500.

Д у р о с т о р у м, и л и С и л и с т р и я, а р х и е п и с к о п с к и г р а д. На брега на река Дунав, в който е седалището на пашата на Мизия. Католическите къщи са седем, включително три на търговци от Рагуза, а душите са около 30. Нямат църква и енорийски свещеник. Понякога епископ Станислаус им отслужва тайнството в частен дом. Къщите на българите схизматици от гръцки обряд са 1700, а душите около 5000 и 12 църкви. Турски къщи 8000, джамии над 30. Там е архиепископското седалище на схизматичния гръцки обряд.

Г р а д Р а з г р а д. В него къщите на католици са пет, включително две на търговци от Рагуза, около 30 души, нямат църква, нито капелан, но епископ Станислаус им отслужва ли-тургия в частния дом на същия епископ, който той построи за свое и на женения си брат жилище, и остава там дълго време, за-щото този град е в центъра на неговия диоцез, така че по-лесно може да помага на католиците от другите места и защото тук може да пребивава по-безопасно. Турските къщи са 1700 брой, около 4000 души и седем джамии. Имат мюфтия, подобно на патриарх или митрополит в тези места, който има примат относно тяхната религия, право и съд. Къщите на българите схизматици са 100, а душите от гръцки обряд са 350. Имат две църкви.

Г р а д Ш у м е н. В него католическите къщи са 17 на брой и две на търговци от Рагуза, общо душите са около 120 на

20

Page 19: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

брой. Нямат църква или енорийски свещеник, в някои дни епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си одежда и чаша. Къщи на схизматици българи на брой 120, около 1200 души от гръцки обряд с две църкви. Турски къщи 2400 на брой, 4500 души, седем джамии.

Г р а д П р о в а т о. В него католическите къщи са 35 на брой, включително 5 на търговци от Рагуза, 170 души. Имат църква, построена от същия епископ Станислаус с тяхна ми-лостиня, имат енорийски свещеник с чаша и одежда. Къщите на българите схизматици са 100, около 500 души, имат една църква. Подчинени са на епископа на Месембрия от гръцки обряд. Турс-ки къщи, построени изключително красиво, на брой 2000, 4800 души.

Г р а д В а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е. Епископски, наричана другояче Диксиополис. Има епископ от гръцки обряд. Той е търговски град, на народен език скеля, за всички стоки и за източните области на Европа и на Азия. Има много широко и красиво пристанище. Има само две къщи на ка-толици търговци от Рагуза, нямат църква, нито капелан. Еписко-път има обичай да им отслужва литургия в частен дом, душите са около 25. Къщите на гърци схизматици са 400, а душите 1700, църкви 8. Турски къщи на брой 1500, 4000 души, седем джамии.

Г р а д К а в а р н а н а б р е г а н а Ч е р н о м о р е. В него има много широко и красиво пристанище. Няма католи-чески къщи или жители. Хиляда къщи на гърци схизматици, 3000 души, две църкви. Турски къщи 40 и една джамия.

Г р а д Б а б а и л и Т о м и с. Той е архиепископски. В него е седалището на мюфтията на турците, като патриарх или примас на тази област, ръководи правото и съда относно тяхната религия. Католическите къщи са седем, а душите 40. Нямат църква, нито капелан; понякога епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда. Къщите на схизматиците българи, гърци, власи са около 300, душите око-

21

Page 20: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

ло 2000. Имат една църква. Епископът на Дуросторум или Си-листрия има обичай да ги посещава. Турските къщи са 1700, ду-шите около 6000. Отвъд Дунав, в провинция Татарска Сирфия.

З м а и л о. Голяма земя, наречена Буджак, на латински „ъгъл”, обитавана от татари и турци. В нея има 15.000 къщи, построени от тръстика и от други клони на дървета, нямат камъ-ни. Има жители от различни схизматични народи, молдовани, власи, татари, българи, наричани от мизийците добружали, и малко турци. Там се стича множество народ, защото жителите са освободени от всякакво обременяване с данък, освен един в зла-то, на народен език чекин18 , поголовен, който всеки плаща го-дишно на турците. Църквите на тези схизматици са 13. Турските къщи са 100 и една джамия. В тази земя бива заточаван всеки гръцки Константинополски патриарх, свален от владетеля на турците. Живее от милостинята на тези схизматици, за който той има духовната грижа и управление и поради това се нарича епископ на Измаил. Буджашките татари водят тук своите пленници от различните провинции на Полша, Литва, Русия, Прусия, Трансилвания, Влашко и Молдова. Между тях има сику-ли и други католици, наричат ги паписти, защото са изключи-телно послушни и предани синове на Римския Понтифекс и на Светия апостолически престол. Къщите на жителите католици са три и на търговци от Рагуза две, 30 души. Нямат църква и свеще-ник. Епископ Станислаус понякога им отслужва литургия в частен дом върху преносим олтар и носи със себе си чаша и одежда при невероятна опасност и страх.

Г р а д К и е л и я н о в а. Турска крепост в Европейска Та-тария, построена, както се разказва, от генуезците, наричана на италиански Роза, има две железни порти и два подвижни моста. Вътре в нея живеят само турци, техните къщи са 300, 1600 души, четири джамии. Има много обширно предградие. Татарски къщи 500 и 3000 души, пет дървени джамии за татарите, 400 къщи на

18 Фонетичен вариант на думата цехин – златна венецианска монета (бележка на редактора)

22

Page 21: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

различни християнски схизматични народи, 1600 души, две техни църкви. Католическите къщи са три, пет на търговци от Рагуза, 30 души. Нямат църква или енорийски свещеник, преждеспоменатият епископ Станислаус понякога им отслужва литургия в частен дом и носи със себе си чаша и одежда при не-вероятна опасност

Г р а д А к е р м а н. Турска крепост в Европейска Тата-рия, построена, както казват жителите, от генуезците, на ита-лиански Цивитас Алба, на славянски пък това означава Белград. Около неговите стени има толкова дълбоки и бездънни ровове, че изстрелите със стрела от лък едва прехвърлят градските стени. Има две железни порти и два подвижни моста. Вътре в него има 200 къщи на подбрани турски войници, а броят на тези войници е 1700; те охраняват този град. Имат две джамии, но между тях няма нито една жена. Има голямо предградие. В него има татарс-ки и турски къщи на брой 700 и 4000 души. Дървени джамии на брой 13. Къщите на схизматиците от гръцки обряд са 50, имат една църква и по отношение на религията са подчинени на епископа на Измаил, бившият свален Константинополски патриарх.

Католическите къщи са четири, 15 души, а понякога повече от народа на Рагуза със стоки, нямат църква, но понякога епископ Станислаус им отслужва литургия в частен дом върху преносим олтар, носейки със себе си одежда и чаша, с голяма опасност за живота. В тези части на Татария преждеспоменатият Станислаус, тогава мисионер от 1635 г. и след това, отвори достъп и път към тези католици; защото толкова години тук не бе виждан никакъв свещеник от латински обряд, нито друг ми-сионер монах. Самият той не би могъл да навлезе там, ако не го-вореше свободно турски, татарски, влашки език и ако не позна-ваше отлично нравите на тези народи и ако не познаваше добре всички места на преждеспоменатите области, в които се беше движил от детство. Преждеспоменатият епископ Станислаус впрочем извърши тайнството конфирмация веднъж във всички

23

Page 22: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

преждеспоменати места, градове и села и потвърди мнозина ка-толици, както се вижда от една бележка в друг доклад, даден на светата Конгрегация, а по-късно нямаше нужда да се извършва конфирмация, защото обичай сред тях е да не потвърждават ни-кого, ако не е достигнал дванадесетата година. За период от де-сет години е осветил светите масла два пъти; защото не можеше да ги подновява веднъж годишно поради недостиг на свещеници, от които тези области са лишени, и ако се съберяха, за да напра-вят това, турците биха били толкова подозрителни, особено в тези времена на война, че биха предали всички на смърт; еписко-път обаче се е погрижил всяка година при него да се носят нови свети масла от Рагуза и понякога от Чипровац.

Във всички преждеспоменати места, където има енорийски свещеник или живее самият епископ, се съхраняват съдове за светите масла от калай. Кръщелен купел няма никъде; когато ня-кой бива кръщаван или изгаряме водата, или я изхвърляме в ре-ката, или я изливаме в дълбок ров в земята. Преждеспоменатият епископ Станислаус живее крайно бедно, прехраната му я дават католиците от своята оскъдица, когато той ги посещава за три или четири дни. През цялата година той преминава през всички гореспоменати места, посещавайки, проповядвайки, изпълнявай-ки тайнствата за преждеспоменатите народи, сякаш че е обикно-вен свещеник, без никакво заплащане или милостиня. И за да може да се движи по-безопасно през градовете и другите преждеспоменати места, той получи от владетеля на турците и от другите негови управители на области много разрешителни, за да може свободно да ходи, язди, носи оръжие и да упражнява всичко останало навсякъде в цялото негово царство. Ходи обаче винаги с облекло на търговец, по обичая на турците, така както трябва да ходят пратениците на владетелите, всички католици от латински обряд и всички други епископи. По силата на тази при-вилегия епископ Станислаус дотолкова винаги се е измъквал невредим от тормоза на турците, че със закрилата на Бога, за чиято слава и за спасението на душите той непрекъснато работи,

24

Page 23: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

той не е претърпял от враговете никакво притеснение, а напро-тив е бил почитан и е получил от схизматиците гърци и арменци възможността, така че навсякъде, където пристигне, трябва да бъде приет благосклонно като техен гост, както ясно се вижда от техните писма. Защитен с такива застъпничества, той често посе-щава през годината своето паство и го ободрява, което блажено-паметният марцианополски архиепископ Марко Бандини не направи никъде никога за толкова години, нито се осмели, пора-ди страха и опасностите от турците, както признава в свое писмо; докато той още бе жив, самият Станислаус, докато беше мисионер, работеше вместо този архиепископ в целия негов дио-цез без никакво заплащане за себе си, но имаше само четириде-сет скуди за всяка година от преждеспоменатата света Конгрега-ция. Турците обаче не знаят, че той е епископ, и поради тази причина той се движи лятно време, бързо и предпазливо, за да не го разкрият гърците, които мислят, че е обикновен свещеник.

Същият епископ пожела да изложи обширно тези неща на Ваши Високопреосвещенства, и също представи географска карта, за да благоволят те да вземат под внимание окаяното състояние на преждеспоменатите католици, да се погрижат за мисионерите и да увеличат заплащането на споменатия епископ, защото сто скуди в монети не са достатъчни за издръжката на него, на слугите и на конете, които той използва, посещавайки преждеспоменатите места.

[Потвърждавам, че горенаписаното] е така, аз епископ Фи-лип Станислаус, собственоръчен подпис, Никопол на 4. февруа-ри 1659 г.

Archiv. Propag. Orig. vol. 219

25

Page 24: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ

ЗАВЕЩАНИЕ

26

Page 25: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

27 юли 1670 г., Бакъу

Завещание на Петър Парчевич, марцианополски архие-пископ и бакауски апостолически викарий в Молдова

Ние, Петър Парчевич, по Божия и на апостолическия престол милост марцианополски архиепископ, апостолически викарий и администратор на княжество Молдова, а също съ-ветник на негово свещено императорско и кралско величество и т.н. До всички и до всеки поотделно, до които това се отнася сега или ще се отнася в бъдеще, поздрав и епископска благословия.

Аз съм пепел и прах и отново ще се върна в пепел и в прах, както свидетелства светото писание, когато казва: „помни, чове-че, че си прах и в прах ще се върнеш”, и самият опит при всяко едно обстоятелство ни го показва нагледно; и понеже забе-лязвам, както поради преклонната възраст, така и поради слабото здраве, също както и поради изтощените жизнени сили, че разло-жението на моето тяло напредва бързо и смъртта се приближава с бърза крачка; трябва следователно да обмисля внимателно и да направя сериозни предложения, така че не само докато моят дух е още в този негоден съд, но и след като излезе от него, мирът да продължава, любовта да е силна, спокойствието и милосърдието да растат и единството на душите да се запазва, а разногласието, домогванията, алчността и всяко подобно противоречие да бъде прогонено далеч, та пред хората да не оскърбява слуха и да не кара очите да се отвръщат със сърдечна болка. Следователно моето място трябва да бъде заето от такъв човек, който знае да управлява народа и в духовните и в светските дела, да се разпо-

27

Page 26: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

режда с дома, да заповядва и да управлява приветливо, така че да запленява душите на другите, а не да ги ожесточава.

Поради това, доколкото зависи от мен и е в моя власт (до по-доброто и безусловно разпореждане на св. конгрегация за разпространение на вярата), аз, след моята смърт, когато Бог по-желае, възнамерявам да оставя и да назнача като заместник в тази църква на Бакъу с всички пълномощия и власт, както ду-ховна, така също и светска, преподобния отец Стефан Таплочай, от ордена на францисканците обсерванти, понастоящем игумен в манастира на Чик,19 както зрял по възраст, съждение, благоразумие, бдителност и образованост, така и вече опитен и подходящ по живот, нрави, благочестие и църковно управление, така че никой човек и лице от каквото и да било съсловие, положение и достойнство под никакъв предлог да не може и да няма властта да притеснява, смущава и отстранява от поста преждеспоменатия отец; затова, за да упражнява и осъществява посоченият отец преждеспоменатите неща свободно и за собствено и на другите удовлетворение, предписваме на всички и на всеки поотделно да го признаят като временен предстоятел, да му се подчиняват и да го почитат като такъв. А за да не възникнат след моята смърт някакви спорове, разногласия или претенции между преждеспоменатия отец Стефан Таплочай и моите потомци и родственици или който и да било друг относно вещите на дома и различните животни, купени или умножени от мен: възлагаме и задължаваме посочения отец, отсега и за тогава, да изрази желанието и да се ангажира със задължението и отго-ворността да даде на Марко, Йоан и Богдан Парчович (sic), наши потомци, родени от родните и природени братя, всички онези вещи, които са купени с наши собствени пари от Виена и са до-карани по земя и по реки с голям разход и труд в Бакъу, които са: Всички каси, сандъци, кутии, шкафове с всички неща, които са в тях; големите и малки дивани, кресла и табуретки, цялата библиотека и книгите, всички картини, големите и малки пушки,

19 Миеркуря Чук в Румъния (бел.прев.).

28

Page 27: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

карабините и мускетите, всички съдове и табли и подноси от ка-лай, мед или от какъвто и да било материал; всички дрехи, колкото и каквито и да са; също така всички коне, било купени с мои пари, било подарени ми от Бароните, също така половината овце, както и половината волове, както и половината крави и те-лета; също така половината целина, плодове, бобови, било отгле-дани от лозята и овощните или зеленчуковите градини, било от други места, придобити, обработени и засети от мен; също така половината пшеница, ечемик, овес, просо и подобни, както от нивите и полята, така и от трите колела на мелницата, която е изцяло издигната от мен и с мои собствени пари на отделено място, построена, съоръжена превъзходно с всичко необходимо и приготвена с изключителна полза за резиденцията. Също така виното, което е налично в избата и което в бъдеще ще бъде при-добито по какъвто и да било начин с наш труд, половината да се приготви за споменатите наши потомци, също както половината от сланината, маслото, брънзата и сирената.

На отец Стефан Таплочай, временно заемащ нашето място, оставям църквата с оскъдната утвар, която е налична в нея, и с тази, която ще бъде придобита в бъдеще от благодетели; също така всички къщи с овощната градина и със зеленчуковите гра-дини, приведени от мен в по-добър ред и много разширени; също така всички имения, ниви, поля, ливади, лозя, както на терито-рията на Требеш, така и на Бакъу, както и на Фарофалва20, на Яш и на Котнари, купени от мен с мои пари или засети от мен. Също така пчелините и мястото, където пчелите оплодотворяват, с те-риторията, зеленчуковите и овощните градини; също така лива-дите, засети от мен, също както и овощните градини с всички други подобни, а именно имения, ниви, лозя и т.н., които ще бъ-дат придобити с ревностно прилежание.

Желая прочее и искам това мое последно разпореждане и воля да се извърши, изпълни и доведе до добър край от преждеспоменатия отец, справедливо и безпристрастно, в при-20 Фараоани в Румъния (бел. прев.).

29

Page 28: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

съствието на всички християни. Бакъу, 27-ия ден на месец юли 1670 г.

Това е точно копие от завещанието на негово преосвещенс-тво монсеньор Петър Парчевич; аз, отец Франциск Йегеней, декларирам, че имах, видях и прочетох оригинала пред себе си, собственоръчен подпис.

Архив на братята минорити на провинцията на св. Сте-фан Трансилвания в Клаудиопол,21 номер 53.

21 Клуж (бел.прев.).

Page 29: Bulgarian Catholics - Mater Europa 1 (2)

Надгробната плоча на Филип Станиславов