Албумът се издава със съдействието на:

Internationale Elias-Canetti-Gesellschaft RousseМеждународно дружество “Елиас Канети”

www.canettigesellschaft.ru.acad.bg

Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз

Съставителство: доц. дфн Пенка АнгеловаХудожествено оформление: Гриша КубратовПредпечатна подготовка и печат: АВАНГАРД ПРИНТ ЕООД

Уводни думи

Някои от най-важните постижения и събития на годината бяха ос-новаването на Австрийска библиотека “Eлиас Канети” в Русе, присъж-дането на националната награда “Елиас Канети” на Константин Илиев, посмъртното удостояване на Елиас Канети с титлата “Почетен гражда-нин”, която беше приета от Михаел Крюгер, провеждането на седмица на Канети и Русе в Дом Витгенщайн във Виена, даване на името Канети на едно училище в Русе, валидирането на юбилейна пощенска марка, плик и печат, провеждането на конференции и изложби, издаването на едно учебно помагало за Елиас Канети, изработване на проект за площад на името на Канети в Русе и др.

Непосредствена цел на проекта е да запознае българската общест-веност с живота и творчеството на Елиас Канети чрез документи, ар-хивни материали и художествени произведения от страната и чужби-на и да обогати знанията на обществеността на другите европейски страни за родното място на Канети, като по този начин допринесе за взаимното сближаване и опознаване на културите, чийто най-изявен изследовател и теоретик е Елиас Канети.

Доц. дфн Пенка Ангелова

През 2005 година се чества 100-годишнината на родения в Бълга-рия нобелов лауреат за литература Елиас Канети. Основна мисия на честванията на стогодишнината от рождението на Елиас Канети е да стимулират националното самосъзнание чрез разбирането за съпри-надлежност към една обща европейска традиция и чрез общото раз-витие на мисленето за мира в Европа. Това става чрез поощряване осъзнаването на множествена културна и социална принадлежност.

Посланията на мислителя, европейския гражданин par excellence, Елиас Канети, роден в Русе, но чиято родина е европейското културно наследство и чиято биография доказва наслагванията на европейс-ките културни пространства, за съжаление твърде малко са известни на национално ниво и малко се идентифицират с България в между-народен план.

Именно затова Министерството на културата в непосредствено партньорство с Международно дружество Елиас Канети, Областна управа, Общински съвет на Русе и Община Русе се ангажираха с про-явите в рамките на общ проект “2005 – година на Канети”. В рамките на този проект бяха организирани една художествена и две докумен-тални изложби, посветени на живота и творчеството на Елиас Канети, които са представени в настоящия албум.

Zum Geleit

Im Jahre 2005 wurde der 100. Geburtstag des in Bulgarien gebore-nen Nobelpreisträgers Elias Canetti begangen. Eine Grundmission der Feierlichkeiten in seiner Geburtsstadt Rousse war die Stimulierung des Selbstbewusstseins durch die Zugehörigkeit zu einer gemeinsamen eu-ropäischen Tradition und durch die Förderung des Friedensdenkens, der multiplen kulturellen und sozialen Identitäten.

Die Botschaften des großen Denkers, des europäischen Bürgers par excellence, Elias Canetti, dessen Heimat das europäische Bildungserbe ist und dessen Biographie die europäischen Kulturräume verbindet, sind in seiner Heimat zu wenig bekannt. Andererseits verbindet man in interna-tionalem Maßstab seinen Namen zu wenig mit seiner Heimat.

Gerade aus diesem Grunde engagierte sich das Bulgarische Kulturmi-nisterium in enger Zusammenarbeit mit der Internationalen Elias Canetti Gesellschaft, der Regionalverwaltung, des Gemeinderates und der Ge-meinde Rousse mit den Events im Rahmen eines gemeinsamen Projektes “2005 – Canetti Jahr”. Im Rahmen dieses Projektes wurden eine künstleri-sche und zwei Dokumentarausstellungen organisiert, die dem Leben und Werk von Elias Canetti gewidmet waren und die im vorliegenden Katalog vorgestellt werden.

Einige der bedeutendsten Ereignisse dieses Jahres waren die Grün-dung einer Österreich Bibliothek „Elias Canetti“ in Rousse, die Verleihung des Canetti-Literaturpreises, die postume Verleihung des Ehrenbürgerti-tels der Stadt Rousse an Elias Canetti, die Durchführung einer „Canetti–und Rousse–Woche“ im Bulgarischen Kulturinstitut in Wien, die Benen-nung einer Schule in Rousse auf den Namen „Elias Canetti“, die Validierung einer Briefmarke mit Briefumschlag, die Durchführung von mehreren Aus-stellungen und Konferenzen, die Ausarbeitung eines Canetti-Readers, der Entwurf eines Projektes für einen Canetti-Platz in Rousse u.v.a.

Das Hauptanliegen des Projektes ist es, der bulgarischen Öffentlichkeitdas Leben und das Werk von Canetti durch Dokumente aus seinem Leben und durch künstlerische Werke nahezubringen, andererseits aber auch die internationale Öffentlichkeit über Canettis Geburtsort zu informieren unddadurch einen Beitrag zur Annäherung und dem gegenseitigen Erkennen der Kulturen zu leisten, deren hervorragender Erforscher und Theoretiker Elias Canetti war.

Prof. Dr. Penka Angelova

Удостояване посмъртно на Елиас Канети със званието “Почетен гражданин на Русе”. Наградата се връчва на Михаел Крюгер, приятел и издател на нобелиста.

Postume Verleihung desEhrenbürgertitels der Stadt Rousse an Elias Canetti. Der Preis wird von seinem Freundund Verleger Michael Krügerentgegengenommen.

Връчване на първата национална литературна награда “Елиас Канети” на писателя Константин Илиев за романа му “Поражението”. Председател на журито е проф. Милена Кирова. Статуетката е дело на художничката Мая Кубратова.

Verleihung des ersten nationalenLiteraturpreises “Elias Canetti” an Konstantin Iliev für seinenRoman “Die Niederlage”. Juryvorsitzende:Prof. Dr. Milena Kirova. Die Statuette gestaltete die Künstlerin Maya Kubratova.

Световна премиера на симфоничната пиеса “Мнимият оратор” в изпълнение на русенското оперно-филхармонично дружество с диригент Велизар Генчев. Композитор Красимир Тасков, спечелил конкурс на Австрийското посолство.

Weltprämiere des Simphoniestückes “Der Fehlredner”, Komponist: Krassimir Taskov; Dirigent: Velizar Gencsev. Der Komponist erhielt den ersten Preis des von der Botschaft der Republik Österreich ausgeschriebenen Wettbewerbs für ein musikalisches Werk nach dem Buch „Der Ohrenzeuge“ von Elias Canetti.

Красимир Тасков и Лотар Яшке на 1 ноември в РусеKrassimir Taskov und Lothar Jaschke am 1. November 2005 in Rousse

Божидар Абрашев печели трета награда.Bojidar Abrashev gewinnt den dritten Preis.

Денислав Томов печели втора награда.Denislav Tomov gewinnt den zweiten Preis.

Награди на Австрийското посолство в България за музикално произведение по “Слуховидеца” на Канети, връчени от посланик Карл Дийм.

Botschafter Karl Diem überreicht die Preise des von der Bot-schaft der Republik Österreich ausgeschriebenen Wettbewerbs für die Vertonung des Ohrenzeugen von Elias Canetti an die Preisträger.

Елиас Канети - Хроника

1905 Роден на 25 юли в Русчук / България1909 Ражда се братът Нисим1911 Ражда се братът Георг Преместване на семейството в Манчестър1912 Умира бащата Жак Канети1913 Преместване във Виена Елиас Канети изучава немски1916/21 Канети посещава Реалната гимназия в Цюрих.1921/24 Гимназия и матура във Франкфурт на Майн1924 Студент по химия във Виена Среща с Веза Таубнер1929 Защита на докторска дисертация1934 Женитба с Веза1935 Ослепяването1937 Майката на Канети, Матилде, умира в Париж.1938/39 Емиграция в Лондон1954 Пътуване за Маракеш1960 Маса и власт1963 Веза Канети умира в Лондон.1968 Гласовете от Маракеш1971 Женитба с Хера Бушор Умира братът Жорж.1972 Ражда се дъщерята Йохана Награда Георг Бюхнер1974 Подслушвачът/Слуховидецът1977 Наградата Готфрид Келер Спасеният език1980 Факел в ухото Наградата Йохан Петер-Хебел1981 Нобеловата награда за литература1985 Игра с очи1988 Умира Хера Канети1992 Мъчение на мухи1994 Елиас Канети умира на 14 август в Цюрих.

Elias Canetti – Chronik

1905 Geburt am 25. Juli in Rustschuk/Bulgarien1909 Geburt des Bruders Nissim1911 Geburt des Bruders Georg Übersiedelung der Familie nach Manchester1912 Tod des Vaters Jacques Canetti1913 Umzug nach Wien Elias Canetti lernt Deutsch.1916/21 Canetti besucht das Realgymnasium in Zürich.1921/24 Gymnasium und Abitur in Frankfurt am Main1924 Chemiestudium in Wien Begegnung mit Veza Taubner1929 Promotion zum Dr. phil. nat.1934 Heirat mit Veza1935 Die Blendung1937 Die Mutter Mathilde Canetti stirbt in Paris.1938/39 Emigration nach London1954 Reise nach Marrakesch1960 Masse und Macht1963 Veza Canetti stirbt in London.1968 Die Stimmen von Marrakesch1971 Heirat mit Hera Buschor Tod des Bruders Georges1972 Geburt der Tochter Johanna Georg-Büchner-Preis1974 Der Ohrenzeuge1977 Gottfried-Keller-Preis Die gerettete Zunge1980 Die Fackel im Ohr Johann-Peter-Hebel-Preis1981 Nobelpreis für Literatur1985 Das Augenspiel1988 Tod Hera Canettis1992 Die Fliegenpein1994 Elias Canetti stirbt am 14. August in Zürich.

...Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се ро-дил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той е в Бъл-гария, давам непълна представа за него, тъй като там живе-еха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика…

Като дете нямах поглед върху това многообразие, но неп-рекъснато чувствах неговото въздействие….

Трудничко ще ми бъде да създам представа за пъстрота-та на тези ранни години в Русчук, за техните страсти и страхове. Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук. Там останалият свят се наричаше Европа и когато някой тръгваше нагоре по Дунава за Виена, се казваше, че той пътува за Европа.

Спасеният език

...Rustschuk, an der unteren Donau, wo ich zur Welt kam, war eine wunderbare Stadt für ein Kind, und wenn ich sage, daß sie in Bulgarien liegt, gebe ich eine unzulängliche Vorstellung von ihr, denn es lebten dort Menschen der verschiedensten Herkunft, an einem Tag konnte man sieben oder acht Sprachen hören. ..

Als Kind hatte ich keinen Überblick über diese Vielfalt, aber ich bekam unaufhörlich ihre Wirkungen zu spüren...

Es wird mir schwerlich gelingen, von der Farbigkeit dieser frühen Jahre in Rustschuk, von seinen Passionen und Schrecken eine Vorstellung zu geben. Alles was ich später erlebt habe, war in Rustschuk schon einmal geschehen. Die übrige Welt hieß dort Europa, und wenn jemand die Donau hinauf nach Wien fuhr, sagte man, er fährt nach Europa, Europa begann dort, wo das türkische Reich einmal geendet hatte.

Die gerettete Zunge

Автор: Веселина Антонова

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

ДА-Русе ф. 163 К; ф. 165 К; ф. 232 К; ф. 117.Текущ архив на Община РусеТекущ архив на Организацията на евреите в България “Шалом” – клон РусеАрхив на МД “Елиас Канети”

Verwendete QUELLEN:Staatsarchiv, Rousse, Fond: 163 K, 165 K, 232 K, 117.Archiv der Gemeinde RousseArchiv der jüdischen Gemeinde Schalom, Rousse.Archiv der Internationalen Elias Canetti Gesellschaft (IECG)

Родният град на Елиас Канети

Русе е стар град , който присъства в географските карти от древността до днес като голям кастел на Дунава по време на Римската империя, пристанище с флота в многонационалната Османска империя; голям стопански и културен център в Княжество България, индустриален град, търговска митрополия с банкови клонове. Има го и в книгата за Нобелови награди – като роден град на Елиас Канети. През втората половина на 20 век в града се забелязват спад и затихващи функции предимно поради комунистическата централизация, и нежелание да се подкрепят старите градски традиции.

По времето, когато семействo Канети се преселва в Русе, градът с реше-ние на Държавния съвет на Османската империя от 1864 година е админис-тративен център и главен град на обширен по територия Дунавски вилает, който се простира от Ниш до Тулча1. В града настъпва голямо икономическо и културно оживление. “Към Русчук тръгват европейските търговци, франтове, банкери, танцьорки от Виена, Будапеща и Белград, военни командири, учи-тели, служители, преводачи, печатари, хора с неизвестно потекло и занаят”2. Още през 70-те г. на ХІХ в. тук са открити дипломатически представителста на Австро-Унгария, Русия, Прусия (Германия), Англия, Италия, Белгия, Франция, Холандия, Гърция и САЩ, а по-късно и на Румъния, Чехословакия, Унгария и Иран. От Русе тръгват много иновации и “първи неща” в България и на Бал-каните: от Русе тръгва първата железница, тук заработва първата модерна печатница с машини от Виена, морското и земеделско училища, първата ме-теорологична станция, построена в австроунгарското дипломатическо пред-ставителство, първата кинопрожекция (Русе е един от десетте първи града в света, където са започнали кинопрожекции) и т.н. и т.н.

В началото на на 80-те г. на ХІХ в. Русе е най-големият град в Княжество България. С австрийски, чешки, белгийски и немски капитали се изграждат предприятия с общ акционерен капитал пет милиона златни лева. Учредена е Търговско-индустриална камара, откриват се банки и през русенската митни-ца преминават значителна част от стоките за внос и износ. По това време Русе е космополитен град, където живеят различни етноси. По официални данни от първото преброяване в Княжеството през 1881 г. населението в града има следния етнически състав: българи – 11 342, турци – 10 252, испански евреи – 1943, арменци – 841, немци – 476, гърци – 291, власи – 231, руснаци – 170, сърбо-хървати – 113, цигани – 79, маджари – 76, татари – 74, италианци – 58, французи – 58, англичани – 32, периийци – 19, чехи – 16, поляци – 16, други

народности – 69. Демографските изследвания дават основание за синтезиран портрет на русенеца - той е заможен, най-често търговец, космополит по дух, полиглог, пример за верска и етническа толерантност, има самочувствие на модерно облечен и прогресивно мислещ човек. На прага на краевековието Русе наброява 32 712 граждани, а през 1910 - 36255. През това време вече столицата София нараства с неудържими темпове.

Динамичното стопанско равитие на града, оживеното пристанище, удоб-ните транспортни връзки със Западна Европа са причината заможната фами-лия Канети да напусне Одрин (Едирне) и да се засели тук. Първото, известно за сега сведение за присъствие на рода в Русе, се откри на страниците на издавания в града на български и турски език в. “Дунав”, където през лятото на 1869 г. се споменава за пожар в дома на г-н Канети. В документи на австро-ун-гарското консулство се съдържа информация за Абрахам Канети, който през 1876 г. получава от император Франц Йосиф “Златен кръст за заслуги”. През 90-те г. а ХІХ в. Елиас Аврам Канети построява четири сгради в Русе: през 1892 г. - домът, където се настанява съпругата му Лаура и четирите им деца – Соло-мон, Жак, Софи и Рахел; в същия двор, осем години по-късно, още две жилища където се настаняват семействата на дъщеря му Софи и по-малкият син Жак; и през 1898 г. търговската къща на фирмата “Елиас Канети & синове”.

На 22 август 1904 г. Жак Елиас Канети сключва брак с Матилда Нисим Ар-дити. На 10 юли 1905 г. (по Юлианския календар), в къщата, построена от дядо му на ул. “Гурко” 13, се ражда първородният внук и бъдещ Нобелов лауреат за литература Елиас Жак Канети.

Първите сведения за потомци на рода на майката Матилда са от ХІV в., когато Ардити са придворни лекари и “астрономи” при испанските крале Ал-фонсо ІV и Педро ІV. През ХVІІ в. се заселват в гр. Ливорно, Испания, а в края на ХVІІІ в. са сред основателите на еврейската колония в Русе. Банкерът Нисим Ардити се оженва за Ребека Розанес. Розанес са също старо и уважавано се-мейство. Аврам Розанес е избран да приветства на немски език император Франц Йосиф при посещението му в града през декември 1869 г., а Соломон Розанес е първият изследовател на историята на еврейската община.

На 30 март 1886 г. се ражда най-малката дъщеря на Нисим и Ребека Ардити - Мазал, която всички наричат Матилда. Тя е умна, интелигентна и силна жена, останала едва 27-годишна вдовица, която изиграва решаваща роля във възпи-танието на най-големият си син Елиас.3

П. Ангелова, В. Антонова1. Най-безопасният търговски път през 19 век от Централна Европа към Ориента минава по Дунава (Виена-Русчук), след това с железница до Варна и след това на кораби до Истанбул. Градът бързо се превръща в център на транзитна търговия.2. Цит. по: Йордан Борисов: Вести от Русе. Документална публицистика. Русе, 2003. с. 3 - 5.

3. Използвани са документи от „Държавен архив” – Русе, община Русе и организация на евреите в България „Шалон” – Русе и частни лица.

Die Geburtsstadt von Elias CanettiRousse ist eine alte bedeutende Stadt, die auf den geographischen Karten seit

der Antike verzeichnet ist: als großes Kastell an der Donau zu Zeiten des Römisches Reiches, als Hafen mit großer Flotte während des Osmanischen Reiches und als großes wirtschaftliches und kulturelles Zentrum im Königreich Bulgarien; später als Industriestadt und Wirtschaftsmetropole mit Bankfilialen. Die Stadt findet sich auchim Buch der Nobelpreisträger – als die Geburtsstadt von Elias Canetti. In der zweiten Hälfte des 20. Jahrhunderts sind in der Stadt ein Bevölkerungsrückgang und damit einhergehend das Schwinden zahlreicher Funktionen zu beobachten, dies vor allem aufgrund der kommunistischen Zentralisierung und dem Widerwillen gegen alte bürgerliche Traditionen.

In der Zeit, als die Familie Canetti nach Rustschuk (Rousse) übersiedelt, ist die Stadt auf Beschluss des Staatsrates des Osmanischen Reiches (1864) bereits admi-nistratives Zentrum des weitläufigen Tuna Vialets (Donauregion auf Türkisch), dassich von Niš bis nach Tulcea erstreckt.1 Die Stadt blüht wirtschaftlich und kulturell auf. „Nach Rustschuk kommen die europäischen Händler, Bankiers, Tänzerinnen aus Wien, Budapest und Belgrad, Militärangestellte, Lehrer, Beamte, Übersetzer, Drucker, Abenteuerer mit unbekannter Herkunft und Beruf.2 Bereits in den 1870er Jahren eröffnen Österreich-Ungarn, Russland, Preußen/Deutschland, England, Italien, Bel-gien, Frankreich, die Niederlanden, Griechenland, die USA, später auch Rumänien, die Tschecheslovakei, Ungarn und der Iran diplomatische Vertretungen in Rousse. In dieser Zeit gehen von Rousse zahlreiche Innovationen für Bulgarien und die ge-samte Balkanregion aus: von Rousse aus startet die erste bulgarische Eisenbahn, in Rousse nehmen die erste moderne Druckerei mit Maschinen aus Wien und die erste meteologische Station ihre Arbeit auf. Ferner werden hier die erste Marineakademie und die erste Landwirtschaftsschule eröffnet. Rousse gehört zu den zehn Städten inder Welt. in denen die ersten Filmvorführungen zu bewundern waren.

Zu Beginn der 1890er Jahre ist Rousse die größte Stadt im Königreich Bulgarien. Mit österreichischem, tschechischem und deutschem Kapital werden Betriebe mit einem für damalige Verhältnisse erstaunlichen Betrag von etwa fünf Millionen gol-denen Leva erbaut. Es werden eine Industrie- und Handelskammer und mehrere Banken gegründet. Das Roussener Zollamt fertigt in jener Zeit einen beträchtlichen Teil der Import- und Exportwaren ab. Zu dieser Zeit kann Rousse als eine kosmo-politische Stadt bezeichnet werden, in der unterschiedliche Ethnien wie in einem Schmelztiegel zusammenleben. Nach der ersten Volkszählung im Königreich Bul-garien lebten im Jahre 1881 folgende ethnische Gruppen: Bulgaren – 11342, Tür-ken – 10252, Spaniolen – 1943, Serbokroaten – 113, Zigeuner – 79, Madyaren – 76, Tataren – 74, Italiener – 58, Franzosen – 58, Engländer – 32, Perser – 19, Tschechen

– 16, andere Ethnien – 69. Die demographischen Untersuchungen geben Anlass für eine Portätsynthese des Roussener Bürgers – er war wohlhabend, meistens ein Händler, Kosmopolit, polyglott, übte religiöse und ethnische Toleranz aus und hatte das Bewusstsein eines modernen und fortschrittlichen Menschen. Um die Jahrhun-dertwende zählt die Stadt 32 712 Bürger, im Jahre 1910 sind es 36255. Um diese Zeit setzte auch der große Aufschwung der Hauptstadt Sofia ein.

Das rasante Wirtschaftswachstum der Stadt, der rege Donauverkehr, die günsti-gen Verbindungen mit Westeuropa mögen der Grund gewesen sein, weshalb die wohlhabende Familie Canetti die Stadt Edirne verließ und sich in Rousse niederlässt. Die erste Information über die Existenz der Canettis in Rousse gibt eine Notiz in der Zeitung „Dunav“ in bulgarischer und türkischer Sprache, in der von einem Brand im Hause von Herrn Canetti im Sommer 1869 berichtet wird. Ausserdem enthal-ten die Dokumentationen des österreichisch-ungarischen Konsulats den Vermerk, dass Herr Abraham Canetti, Großonkel von Elias Canetti, im Jahre 1876 ein Goldenes Ehrenkreuz bekommen habe. In den 1890er Jahren lässt Elias Abraham Canetti in Rousse vier neue Gebäude erbauen: 1892 – das Haus, in dem seine Frau Laura, mit ihren vier Kindern Solomon, Jaques, Sophie und Rahel wohnen; im selben Hof acht Jahre später, lässt er zwei weitere Häuser errichten, in welche die Tochter Sophie und der jüngere Sohn Jaques mit ihren Familien einziehen. Im Jahre 1898 wird das Geschäftshaus der Firma Elias Canetti & Söhne bezogen.

Am 22. August 1904 heiraten Jaques Elias Canetti und Mathilda Nissim Arditti. Im darauffolgenden Jahr am 10. Juli 1905 (nach dem Julianischen Kalender) wird imgroßväterlichen Haus in der Gurkostraße 13 der spätere Nobelpreisträger für Litera-tur Elias Jaques Canetti geboren.

Die ersten Informationen über die Familie mütterlicherseits entstammen aus dem 14. Jahrhundert, als sich die Ardittis als Hofärzte und Astronomen bei den spa-nischen Königen Alfonso IV. und Pedro IV. verdingten. Im 17. Jahrhundert übersie-deln sie nach Livorno. Ende des 18. Jahrhunderts zählen sie zu den Begründern der jüdischen Gemeinde in Rustschuk. Der Bankier Nissim Arditti heiratet Rebecka Rosa-nes und wird dazu erkoren, den Kaiser Franz Josef bei seinem Besuch in der Stadt im Dezember 1869 in deutscher Sprache zu begrüßen. Solomon Rosanes beginnt als Erster mit der Erforschung der Geschichte der jüdischen Gemeinde in Rousse.

Am 30. März 1886 wird die jüngste Tochter von Nissim und Rebecka Arditti – Ma-sal, die von allen Mathilde gerufen wird, geboren. Sie gilt als eine kluge und intelli-gente Frau, die im Alter von 27 Jahren Witwe wird und eine entscheidende Rolle für die Erziehung und Dichterwerdung ihres ältesten Sohnes Elias Canetti spielt.4

P. Angelova, V. Antonova1. Die ungefährlichste Handelsroute im XIX Jh. von Mitteleuropa zum Orient verlief die Donau entlang (Wien-Rustschuk), dann mit der Eisenbahn nach Varna und dann auf Schiffen nach Istanbul. Die Stadt verwandelte sich schnell in ein Zentrumfür den Transithandel.2. Zit. nach Jordan Borissov: Nachrichten aus Rousse. Dokumentarpublizistik. Rousse 2003, S. 3.- 5.

3. Es wurden Dokumente aus dem Staatsarchiv Rousse, von der Gemeinde Rousse und der jüdischen Gemeinde Schalom Rousse verwendet.

Елиас Аврам Канети

Като се влезеше в двора през голямата порта от улицата, веднага вдясно беше къщата на дядо Канети...

До тази къща, на една линия, също в лявата страна на двора, се издигаше нашата къща, досущ като чичовата....

Wenn man durch das große Tor von der Straße den Hof betrat, stand gleich rechts das Haus des Großvaters Canetti...

Neben diesem Haus, in derselben Linie, auch auf der linken Seite des Hofs, stand das unsere, das gleich aussah, wie das des Onkels.

Русе в началото на ХХ век Rousse um die Jahrhundertwende.

Русчук беше стар пристанищен град на Дунава и като пристанище имаше доста голямо значение. Поради това тук бяха надошли хора от къде ли не, а Дунавът постоянно беше предмет на разговори. Разказваха се истории за онези години, когато е замръзвал; за разходки по леда с шейни чак до Румъния; за изгладнели вълци, които нападали впрегнатите в шейните коне.

Rustschuk war ein alter Donauhafen und war als solcher von einiger Bedeu-tung gewesen. Als Hafen hatte er Menschen von überall angezogen, und von der Donau war immerwährend die Rede. Es gab Geschichten über die besonderen Jahre, in denen die Donau zufror; von Schlittenfahrten über das Eis nach Rumänien hinüber; von hungrigen Wolfen, die hinter den Pferden der Schlitten her waren.

Фирмата “Поликар & Канети” е създадена на 1 януари 1892 г. от двама равноправ-ни съдружници - Давид Мордухай Поликар и Елиас Аврам Канети. Седалището на фирмата за Турция е Цариград с управител Д. М. Поликар, а за България – Русе с управител Е. А. Канети. На 29 май 1901 г. двамата съдружници се разделят. На 5 юли 1901 г. в регистрите на русенския окръжен съд е записана “фирма “Елиас А. Канети & синове” с главно заведение в Русе и клон във Варна”.

Die Firma “Polikar & Canetti” wurde am 1.1.1892 von den zwei gleichberechtigten Gesellschaftern – David Morduhei Polikar und Elias Abraham Canetti gegründet. Die Firmensitze sind in Istanbul (unter der Verwaltung von D.M. Polikar) und in Rousse (unter der Verwaltung von E.A.Canetti). Am 29. 5. 1901 trennen sich die beiden Ge-sellschafter. Am 5.7. 1901 wurde im Register des Roussener Bezirksgerichtes die Firma “Elias A. Canetti & Söhne” mit Hauptsitz in Varna eingetragen.

Улица “Митарна”, където е построена търговската къща, края на ХІХ век.

Die Mitarna-Str., in der um die Jahrhundertwende das Geschäftshaus errichtet wurde.

Думата, която често чувах, бе “La Butika”, произнасяна с усърдие и нежност. Така наричаха търговското средище, където дядо ми и неговите синове прекарваха деня. Рядко ме взимаха там, тъй като бях много малък... Спасеният език

Ein eifriges und zugleich zärtliches Wort, das ich oft hörte, war “la butica”. So nannte man den Laden, das Geschäft, in dem der Großvater und seine Söhne den Tag zubrachten. Ich wurde selten hingenommen, weil ich zu klein war.

Die gerettete Zunge

Фирмената сграда, построена през 1898 г. от Елиас А. Канети, предоставена на международно дружество “Елиас Канети”.

Das Geschäftshaus, gebaut 1898 von Elias A. Canetti, das der Interna-tionalen Elias Canetti Gesellschaft zur Verfügung gestellt wurde.

Дядо Ардити, произхождащ от едно от най-старите и заможни шпаньол-ски семейства в България, се противопоставил на женитбата на любимата си най-малка дъщеря за сина на един новобогаташ от Одрин. Дядо Канети сам се беше замогнал... Дядо Канети обаче беше още по-високомерен от Ардити, които го гледаха отвисоко. Неговият син може да вземе всяко момиче за жена и да се жени точно за тая Ардити е излишно унижение, смятал той. ... между тях винаги имаше някакво напрежение и те не можеха да се понасят.

Спасеният език

Der Großvater Arditti, aus einer der ältesten und wohlhabendsten Spaniolen-Familien in Bulgarien, widersetzte sich einer Ehe seiner Jüngsten, die seine Lieblingstochter war, mit dem Sohn eines Emporkömmlings aus Adrianopel. .. Der Großvater Canetti hielt sich aber über den Hochmut der Ardittis auf, die auf ihn herabsahen. Sein Sohn konnte jedes Mädchen zur Frau haben und es schien ihm eine überflüssige Demütigung... Schließlichgaben die beiden Alten nach, aber eine Spannung zwischen ihnen blieb immer besetehen und sie konnten sich nie leiden.

Die gerettete Zunge

План и снимка на родната къща на Елиас Жак Канети.

Bauplan und Bild des Hauses von Elias Jacques Canetti.

Свидетелство за раждане на Елиас Жак Канети, издадено от русенската община, 12 юли 1905 г.

Geburtsurkunde von Elias Jacques Canetti, ausgestellt von der Roussener Gemeinde am 12. Juli 1905.

Извлечение от брачния договор на Матилда Ардити и Жак Канети, 18 август 1904 г.

Auszug des Ehevertrags von Mathilde Arditti und Jacques Canetti vom 18. August 1904

Свидетелство за сключване на брак на Жак и Матилда Канети

Ehezeugnis von Jacques und Mathilde Canetti

Дядо ми, който управляваше децата си като непреклонен пат-риарх, натика всеки от своите синове отрано в търговията. Във всеки по-голям български град трябваше да има филиал от неговата фирма под ръководството на един от синовете му. Когато баща ми прекарвал твърде много часове с цигулката, отнемали му я и против волята си той отивал веднага в дюкяна. Нямал никакво желание да го прави и най-малко го интересувала печалбата...

Спасеният езикDer Großvater, der seine Kinder als unerbittlicher Patriarch regierte, steckte

jeden seiner Söhne früh ins Geschäft, in jeder größeren Stadt Bulgariens sollte es eine Filiale davon geben, unter der Obhut einer seiner Söhne.

Die gerettete Zunge

Програма за благотворителен концерт с участието на Жак Канети (цигулка), 16 декември 1903 г.

Programm für ein Wohltätigkeitskonzert, an dem Jacques Can-etti (Geige) teilnahm, 16. Dezember 1903.

Програма за гимнастическо-музикална вечеринка с участието на г-ца Р. Канети, януари 1907 г.

Programm für die Soiree des Turn und Musik Vereins, an der Regine Canetti (Tante von E.Canetti) teilnahm, Januar 1907.

Сградата, където се е състоял концертът.

Das Gebäude, in dem das Konzert stattfand.

Програма за гимнастическо-музикална вечеринка с участието на Йосиф Канети (братовчед), 4 април 1907 г.

Programm für die Soiree des Turn und Musik Vereins, an dem Joseph Canetti (Cousin von E. Canetti) teilnahm, 4. April 1907.

Гравюри на Русе, които Жак и Матилда Канети вземат със себе си, напускайки града. През 1998 г. Йохана Канети ги подарява на Международно дружество “Елиас Канети”.

Kupferstiche von Rousse, die Jacques und Mathilde Canetti als Erinnerung an Rousse mit-nahmen. Johanna Canetti überließ sie nach dem Tod ihres Vaters der Internationalen Elias Canetti Gesellschaft.

Къщата на Йосиф и Белина Ардити, където през 1914 г. гостуват Матилда и Елиас Канети – 2005 г.

Das Haus von Joseph und Bellina Arditti,in dem Mathilde und Elias Canetti 1914 zu Gast waren. Die Aufnahme ist von 2005.

Йосиф и Белина АрдитиJoseph und Bellina Arditti

“Сватба” и “Комедия на суетата” от Елиас Канети на сцената на Русенския драматичен театър, 1992 г., 1994 г.

“Hochzeit” und “Komödie der Eitelkeit” von Elias Canetti auf der Bühne des Dramatischen Theaters in Rousse, 1992, 1994.