Daga ot mechti

Варна 2011

Програма „М-Тел Грант“

Проект на Сдружение „Училищно настоятелство при ОУ „Васил Априлов”

Дъга от мечти

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - качествено общуване и творчество”

РОДНАТА РЕЧ

Обичам те, българска реч,звук сладък, най-мил в звуковете,

ту арфа звънлива, ту мечна майстор художник в ръцете.

Обичам те, роден език,ту гъвкав, ту твърд, като камен

елмазен, жив израз и кликна мисъл, на блян, на дух пламен;

...

ИвАН вАзОв

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,що звучи навред край мен;реч на мама и на татка,реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,в радостни игри ехти;вечер приказки на нея

баба тихо ми реди....

РАН БОСИЛЕК

Съставител: ОУ „Васил Априлов” Дизайн и печат: ЕНА ООД, www.enaprint.com

ISBN 978-954-91489-8-5

“ОБИЧАм ТЕ, РОДЕН ЕзИК!...”

5


СпОделенО ЗА БЪлГАРСКИЯ еЗИК/от участниците в състезанията/

Розалия Асенова Михайлова – ІІІ А клас, СОУ „Любен Каравелов”

„...Българският език е звучен, богат и изразителен. С него можем да изразим радост и болка, обич и омраза, възхищение и удивление и всич-ко, което ни вълнува. На български език ние мислим, говорим и пишем. С него се разбираме помежду си, чувстваме се деца на една и съща роди-на България...”

Анна-Сесилия Айодеджи Уилиямс – ІV г клас, СОУ „Св. Климент Охридски”

„Българският език е този, на който майките са ни учили да говорим, езикът, на който аз съм проговорила. омайната реч,с която предците ни са пели високо в планините. Прекрасният ни език, който дори чужде-нците искат да научат. ето, моят баща не е от България и все пак иска и се опитва да го научи, защото му се струва красив....”

Яна Стоянова – ІV в клас, VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

„ езикът на майка ми е руски, но аз съм българка. Родена съм във Ва-рна и от първите си мигове ме заобикаля българската реч. Българският е езикът на баща ми.Сигурно сте чували думата „татковина”. За мен стихо-творението на Петко Славейков с такова заглавие е нещо повече от име. това е като символ в моята детска съдба, защото родината на татко става и моя родина!.... Нашата малка страна има минало, живее в настоящето и ще има бъдеще, защото нашият език ни е запазил...”

Алла Ашотовна – ІV г клас, VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

„... Преди две години пристигнах тук, в родината на славянската пис-меност.Знаех много за нея, защото руският е моят роден език.и все пак, беше толкова различно и ново. членуването на българските съществител-

В ОУ „Васил априлОВ” Учат и тВОрят на книжОВен български език

В оУ „Васил априлов” през учебната 2010/2011 година се работи по проект на Програма „м-тел грант” на тема „Българският език – качествено общуване и творчество” със съдействието на Фондация „Помощ за благотворителността в България” .В рамките на проекта функционираха две групи от 18 ученици в школа за напреднали в четвърти клас, работата в които способства за разви-тие на словесно-творческото им мислене. Учениците участваха активно със свои разкази, приказки, стихотворения и илюстрации на приказки в обявените онлайн конкурси.В тях се включиха 205 ученици от 10 учебни заведения – оУ „Васил априлов”, оУ „Йордан Йовков”, VІІІ СоУПче „ал.Пушкин”, оУ „За-хари Стоянов”, ЦДг № 14, оДЗ № 4 и други. Създадените творби впечатляват с многообразието от теми, с интересните герои, които децата са представили, плод на богатото им въображение.

Проектните дейности предвиждаха и решаване онлайн на тестове по БеЛ в продължение на шест месеца. тук интересът беше много голям. тестовете бяха решени от общо 210 ученици от 17 училища.За излъчване на най-добрите и за по-голяма обективност в един от компютърните кабинети на оУ «Васил априлов» се проведе заключителният онлайн тест, който излъчи четирима ученици, получили максималния брой точки

В рамките на проекта беше организирана школа за работа с деца от подгот-вителните класове, чийто майчин език не е български – от семейства, в които единият родител не е българин или деца, родени в чужбина, а живеещи в мо-мента в България. Заниманията в школата помогнаха на децата да се подготвят по – безболезнено за първи клас по отношение на езиковата си грамотност. В края на март се проведе първото по рода си състезание по БеЛ за ученици от начален етап, които сега навлизат в тайните на българския език. В него участва-ха 27 ученици от 5 училища – оУ „Васил априлов”, СоУ „Любен Каравелов”, VІІІ СоУПче „ал.Пушкин”, СоУ „Св.Кл.охридски”, оУ „Петко Славейков”.

една от дейностите по проекта е превърналото се в традиция Второ апри-ловско състезание по БеЛ за четвъртокласници от всички варненски училища. идеята е то да стимулира учениците в усвояване на българския книжовен език.През тази година в него се включиха 104 ученици от 10 училища. Най-активни бяха децата от училището-домакин, както и от VІІІ СоУПче „ал.Пушкин”, ІІ оУ „Никола Вапцаров”, СоУ „Любен Каравелов”, ІІІ оУ „ангел Кънчев”, оУ „Петко Славейков”, оУ „Добри чинтулов”.

Всички, които работихме по проекта, се надяваме, че сме мотивирали де-цата да използват богатството на родната реч, създавайки собствени творби; че сме провокирали потребността им да изявяват творческите си заложби и да усъвършенстват уменията си за свободен изказ на български език.

Стоянка Панайотова Координатор

6

БъЛгаРСКият еЗиК - качествено общуване и творчество

7


ни имена предизвикваше у мен недоумение, смях и огромна трудност.Днес с лекота изпълнявам езиковите задачи и вече усещам красотата

на българския език. Без никакви затруднения общувам с моите български приятели. Зная наизуст стиховете на Ботев и Вазов. обичам българските народни песни и ги пея. те ми разказват за хубостите на тази земя и за нейните болки и страдания. С удоволствие слушам българските оперни певци Борис Христов, Райна Кабаиванска. изпълненията им на руски оперни арии ме карат да се гордея с двете си родини – Русия и Бълга-рия.”

София Антоновна гиляревская – ІІІ б клас, VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

„.... аз живея в България от пет години. още щом дойдохме тук, раз-брах, че трябва бързо да науча езика, за да мога да общувам. В началото ми беше трудно, но и много интересно. Непрекъснато питах и бързо на-учих много думи. Ученето на новия език за мен бе приятна игра. Вече чета, пиша, говоря и творя на български език. Намерих си много прия-тели тук.Когато ми говорят, аз разбирам всяка дума и съм щастлива, че живея в България.

Ромина Арандан – ІV клас, СОУ „Св. Климент Охридски”

„моите родители не са българи. те са от иран. Но мама много е ис-кала да се запознае с този „чуден” за нея език. Сега говори перфектно български и никой не ми вярва, че тя е чужденка. Баща ми също говори сравнително добре за разлика от някои иранци в България...”

БЪдИ ТОлеРАнТен

Бъди толерантен,подай ръка,на някой различен,на някой в беда.

По света има хора,с различни лица,ти ги уважавайзаради техните сърца.

Бъди толерантени запомни,че някой денразличният може да бъдеш ти!

Александра Костадинова – ІV А класОУ ,,васил Априлов”– гр. варна

пеперУДка

отде си долетяла ти, пеперудке бяла. Виж, сводът се синее,

полето-зеленее. о, пеперудке мила,избягай, лекокрила,към волните земи,де агънца играяти де цветя ухаят.

Литни и мен вземи!

Ясмин Осман – ІV б клас ОУ „васил Априлов” – гр. варна

8


9


БРАТСКА люБОв

имало едно време в древен Рим двама братя – тиберий и тибериус.тиберий бил добър и умен, а тибериус - зъл и алчен. те били много

здрави и силни и участвали в гладиаторски турнири. един ден императо-рът обявил награда от сто денарии за победителя.те решили да участват, защото им трябвали пари за прехрана.

Дошъл денят на турнира. имало гладиатори от всички краища на све-та. След дълги часове на битки накрая двамата братя се оказали на фи-нала и трябвало да се бият един срещу друг. Преди да започне битката, тиберий казал на брат си, че не е редно двама братя да се нараняват и се заклели един на друг, че ще откажат на императора да се бият. излезли двамата на терена и точно когато тиберий започнал да говори, тибериус замахнал и го ударил. тълпата започнала да крещи и битката трябвало да продължи. тиберий бил слисан от измамата на брат си и не могъл да се защити. тибериус се нахвърлил отгоре му и го наранил много жестоко. императорът направил знак, че битката е приключила, и обявил тибе-риус за победител. той взел наградата и си тръгнал, без да помогне на брат си.

тиберий се нуждаел от лекар, но старият им баща нямал пари и по-молил тибериус за помощ. той отказал и тогава баща му го изгонил от дома. тибериус си казал, че като има пари, ще си купи нов дом и няма нужда от семейство. През това време всички в града научили за неговата постъпка – съседите спрели да му говорят, продавачът не му давал храна, а търговците не искали да му продадат къща.

една вечер той се скитал по пътя и срещнал един старец. Помолил го да му даде подслон и старецът се съгласил. той живеел с дъщеря си, която имала магически сили. още щом го погледнала в очите, разбрала, че е лош човек и помолила баща си да го отпрати. тибериус прекарал нощта навън и докато спял, един крадец му отмъкнал кесията с всички-те му пари. На другия ден се разнесла новината, че брат му е умрял от раните си. тибериус осъзнал какво е направил, сетил се за дъщерята на стареца и се върнал да я помоли за помощ. тя му казала, че има начин да помогне на брат си, но може да заплати с живота си. В покоите на импе-ратора имало кутийка с вълшебен елексир, който може да съживи всеки човек, но трябвало да мине през охраната и да смеси елексира с част от кръвта си. След това трябвало да го изпие и да изрече името на брат си. тибериус не се замислил и за миг и тръгнал. Успял да влезе в покоите на императора, намерил кутийката, порязал ръката си, отпил от отварата и

изрекъл името на брат си. Брат му се съживил, но тибериус бил заловен и превърнат в роб. той трябвало да участва в гладиаторските битки и един ден се случило така, че се наложило да се бие срещу брат си. тибериус бил роб и не можел да откаже, но с цената на живота си той хвърлил меча си на земята и отказал да нарани отново брат си.

императорът познал двамата братя, сетил се какво се било случило и направил знак, че пощадява живота и на двамата. така той показал на тълпата, че няма нищо по-силно от братската обич и няма нищо по-ва-жно от семейството.

велислав Янчев – IV б класОУ „васил Априлов” – гр. варна

ИЗГуБенИЯТ КЪСмеТ нА пРИнцА имало едно време едно далечно царство.там живеели цар,царица и

техният син принц ерик.те били много щастливи,но само едно нещо не им давало мира и много ги тревожило. Царският син нямал ника-къв късмет,никак не му вървяло.Царят и царицата викали всякакви доктори,врачки и мъдреци,но никой не могъл да даде отговор на загад-ката-защо царският син нямал късмет. една вечер в стаята на принца дошла фея и му казала: -Принц ерик, аз съм твоята фея - кръстница.Не можех повече да гле-дам как се мъчиш да намериш своя късмет, затова реших да ти помог-на. трябва да отидеш зад вълшебната планина, да минеш през ледени водопади и тогава ще стигнеш до полето на късмета.там ще намериш отговора който всички търсите.Сега се наспи,а утре рано тръгни. Феята казала тези думи и изчезнала. -Почакай, почакай!-извикал принцът, но феята вече я нямало. Утрото дошло и принцът тръгнал на път.Вървял дълго, минал през гъсти гори и дълбоки езера, докато накрая не стигнал до вълшебната планина.Преминавал през нея три дни и три и три нощи.След това стиг-нал до водопадите и накрая пред него се появило вълшебното поле на късмета. огледал се учудено ,но нищо интересно не видял. -Какво е това?- запитал се принцът. - Виждам само една схлупена къщичка на средата на това огромно поле. той се приближил и почукал на вратата. Показал се старец. -Добър ден , добри човече!-казал царският син. - аз съм принц ерик, дошъл съм да търся своя изгубен късмет.

10


11


-Дошъл си на точното място - отвърнал старецаът.- Заповядай, влез, аз живея със своите три внучки . Принцът влязъл и що да види - три неземни красавици.те живеели доста бедно,но изглеждали много щастливи. - ела да те запозная.това са ива,мая и Лия.моите три прекрасни момичета. младият гост щом видял най-малката сестра, от пръв поглед се влюбил в нея.тя също не можела да отмести очи от него.Старецът също забелязал това ,но не казал нищо. -и така, велики принце, нека ти кажа къде е твоя късмет.-рекъл ста-рецът.- Първо, късмет е ,че си се родил в царство, че живееш със своите добри родители и най-вече,че си здрав,силен и с добро сърце.По-голям късмет от това, аз не виждам. Принцът се засрамил,навел глава, замислил се и отвърнал: -Прав си, голям късметлия съм.Всичко, което каза, е вярно. Късмет е дори, че дойдох чак дотук и се запознах с твоята внучка Лия. След това царският син помолил Лия да стане негова жена.тя се съгласила и те се завърнали радостни в царството.Дълги години живели щастливи и с много, много късмет.

Марио Станков – ІV А класОУ „васил Априлов” – гр. варна

МОМъкът и негОВОтО приклЮчение В един есенен ден се родило малко , хубаво момченце.то растяло, растяло

и когато навършило осемнадесет години, решило да стане пътешественик. минало през гори и планини, стигнало до една пещера. Продължило

пътя си в пещерата и видяло една светлина. това била статуята на един бог, цялата направена от злато. момчето решило да я вземе, но била мно-го тежка. Затова използвало едно въже, което носело на кръста си. омо-тало го около статуята и я дърпало до края на пещерата.

момчето решило да отседне в едно селце през нощта. Хората видели статуята и я поискали. то казало , че не се продава. Но хората му предла-гали много пари и го предупредили , че не може да остане в селото, ако не им я даде. момъкът решил да продаде половината статуя и хората се съгласили да нощува при тях за три нощи.

Когато се разхождал покрай къщите, видял чудно хубава мома и поискал да се ожени за нея. тя заявила, че ще се оженят, ако преодолее няколко изпи-тания: да премине през горящ обръч с кон, а после да се надбягва с кон.

момъкът нямал избор – трябвало да изпълни изискванията на своята избраница. С останалите пари от статуята решил да си купи кон за състе-занието. След дълго търсене намерил силен кон.

Дошъл денят за състезанията. момчето успяло да премине през горя-щия обръч и така спечелило първото състезание.

На следващия ден било другото състезание. то било три обиколки на цялото селце. През нощта вместо да спи младежът се подготвил за него. Започнало последното изпитание. Състезателите тръгнали. момъкът препускал, препускал и минал първата обиколка. минал и втората оби-колка, но не щеш ли един от другите състезатели го изпреварил. момчето подкарало по-бързо кончето и то побягнало все едно има криле.

така спечелил състезанието и ръката на момичето, подарили му и каручка,че е спечелил двете изпитания.

Взели другата половина от статуята, сложили я на каручката и по-теглили към родния град на момъка. там вдигнали голяма сватба. След една година им се родило дете. Заживели щастливо до края на дните си.

Михаил Св. Михайлов – III А класОУ „васил Априлов” – гр. варна

БуКвАРче – дРуГАРче

имам аз едно другарче,то нарича се Букварче!Учи ме на а, Бе, Ве...с него лесно се чете!

обикалям вред света,с него книжки аз чета.Буквите редя в писмачак до дядо Коледа!

и пред мен изгря дъга,туй бе нашата мечта!С моя мил и драг Буквар,най - прекрасния другар!

Ангела Ангелова борисова – I б класОУ „васил Априлов” – гр. варна

12


13


леКИКмеЗИЯ

Някъде в Космоса, по-далеч от марс, има планета, наречена Лекикмезия.там се стига сигурно за цяла вечност, но в сънищата си отивам за по-малко

от две секунди. Посрещат ме сиво-лилави лекикмезчета с жълти очи и зеле-ни устни. На Лекикмезия храната се яде през устите, които са не една, а две. така можеш да опитваш два вида ястия, като усещаш вкуса им едновременно. Лекикмезите имат червени крила, с които летят. Къщите им са като иглута, само че са не от лед, а от сладолед и се намират във въздуха.

едно лекикмезче ме качи на крилата си и отидох да разгледам къщичката му. Столовете в нея бяха направени от пурички и шоколадчета. огледалата бяха от захар- като в приказките. Попитах лекикмезчето къде е училището им, а то ми отговори, че на тази планета няма училище. Продават се учебници, от които всеки ден откъсваш по един урок, който изяждаш. и аз опитах. Беше старнно. Учебниците имаха вкус на мед. Никога не бях учила по този начин. ако се питате защо имат вкус на мед...ами, нали науката е сладка като мед.

Нели Минчева Минчева – ІV б класОУ „васил Априлов” – гр. варна

пРИКАЗКА-неБИвАлИцА имало едно време в една далечна планина, на една красива поляна

малък спретнат дворец. В нея живеела красива принцеса, която наричали Пепеляшка. тя не била самотна, защото живеела със седем малки джу-джета. те не били случайно седем – толкова цвята била и дъгата на това странно царство. те я почитали като дар от Слънцето, техния покровител. тук винаги било лято, всички живеели свободно и много се обичали.

естествено, всяко царство си има своите правила, нрави и обичаи. Пе-пеляшка следяла строго дали всички ги спазват. много проблеми имала с том и Джери, които постоянно правели бели; пчеличката мая, която редовно се губела из поляните с цветя; червената шапчица, която непре-къснато се разхождала из гората със страшния вълк; Хензел и гретел, които още се лутат из горските пътеки, търсейки трохичките от хляб – и още колко такива проблеми имало за разрешаване! Винаги, когато се затруднявала изпращала Скуби-Ду и неговите приятели детективите за помощ.

Когато се чувствала тъжна и самотна, Пепеляшка се качвала на своя

кон Вихрогон и обикаляла царството си. С нея винаги били и седемте джуджета, които събрани заедно образували дъга и я придружавали в разходката. Принцесата е тъжна, защото от дълго време се опитва да на-мери своята сестра – Спящата красавица, която е скрита от лошата фея Велмора. много й помагат Котаракът с чизми и малкият мук с летящо-то килимче. те й показаха пещерата, в която са видели да влиза лошата фея, и там сега Пепеляшка чакаше али Баба и четиридесетте разбойни-ка, които знаеха паролата за отварянето й. Всеки момент щеше да дойде и принца, който да събуди сестра й. Всичко вървеше по план, но мина много добре и благополучно, и късно вечерта всички се прибраха по до-мовете си страшно изморени.

така минаваше деня на малката принцеса Пепеляшка и всички нейни приятели. Приказните герои си живеят в това царство в пълна хармония и разбирателство, почитайки своята принцеса. Нейните верни другари – седемте джуджета са винаги до нея, пазейки двореца й.

така е било едно време, така е и сега. те са живи и са сред нас, но трябва да се сприятелим с дъгата, за да ни покаже пътя към вълшебното приказно царство.

Михаела Диянова Йорданова – ІV А класОУ „васил Априлов” – гр. варна

елхИчКАТА

елхичка зелена,в гората родена,с дъх чуден на горска смола,и с мънички листи,тъй нежни и чисти,на гости при нас е дошла!На Нова годинаще блесне с безброй светлини.елхичке зелена, в гората родена,при нас Дядо Коледа посрещни!

Филипа василева Петева – I б класОУ „васил Априлов” – гр. варна

14


15


джеРЪмИ в РАБОТИлнИцАТА нА дЯдО КОледА

В едно малко селце на Северния полюс живееше Джеръми със своето се-мейство. те бяха бедни и затова домът им беше една стара порутена къщичка. Най-голямата мечта на Джеръми беше да види Дядо Коледа. Подаръци не искаше, той обичаше най-много майка си и татко си.

една вечер момчето легна в стаята си и започна да мечтае как отива при Дядо Коледа. той си помисли:

Защо пък да не отида сам? Работилницата му май е наблизо.При тези думи Джеръми скочи от леглото, облече палтото си, сложи шап-

ката си и обу ботушите си. След това отвори прозореца и скочи навън на сне-га. Вървя дълго и накрая стигна до една гора. между клоните на дърветата той видя голяма блестяща къща. Пред портата й стояха и пазеха два елфа. те бяха облечени много интересно. Шапките им бяха зелени, със златни нашив-ки. Палтата им бяха жълто-оранжеви, а обувките им - червени, украсени с копчета от диаманти и подплата от борови иглички.

момчето се доближи до тях и ги попита:това ли е работилницата на Дядо Коледа? мога ли да вляза?тогава елфите му отговориха:Да, разбира се, влизай. Но да знаеш, че ако те пуснем вътре, ще трябва да

му помогнеш да довърши подаръците. На Бъдни вечер той ще обиколи целия свят и ще подари по нещо на всяко дете.

тогава Джеръми много се зарадва и влезе в къщата. Дядо Коледа стоеше с гръб към него, на голям стол и четеше писмата на децата. Детето се пред-стави и го попита:

Здравейте, аз се казвам Джеръми. може ли да дойда при Вас и да Ви по-магам? Дядо Коледа се усмихна, обърна се и каза да детето:

Заповядай! С удоволствие ще приема помоща ти. ела, ще ти покажа нещо.

Старият дядо го заведе в една огромна зала. а там, пред очите на Джеръ-ми, се разкри картина като от приказките. там имаше стотици елфи. Всеки от тях майстореше коледни играчки, за да може след няколко дни Дядо Коледа да ги сложи в един голям чувал, да се качи в шейната и да полети по света.

Дядо Коледа каза на Джеръми, че ако иска и той може да прави играчки заедно с елфите. момчето влезе и седна на една маса, на която имаше много играчки за боядисване. Взе няколко цвята бои и една четка и започна да оцве-тява едно самолетче в зелено.

така минаха дните до вълшебния празник. Най-накрая всички играчки бяха готови. Дядо Коледа, елфите и Джеръми започнаха да слагат подаръци-

те в големия чувал. Старецът беше много доволен от помощта на момчето и му предложи:

- Понеже ти много ми помогна да направя играчките, искаш ли да дойдеш с мен да раздадем заедно подаръците по света на Коледа?

- о, да! - извика малкото дете. - С удоволствие ще дойда. Неусетно дойде уреченият ден. Джеръми и Дядо Коледа поставиха

подаръците в шейната, подковаха елените, сложиха им юзди и излетяха. За една вечер успяха да оставят подарък на всяко дете на Земята. Заради

помощта на детето, старецът му подари голяма коледна изненада.това беше най-хубавият коледен подарък, който елфите бяха изработили

тази година – книга, с красиви коледни картинки, за да може Джеръми, ако повече не се срещне с Дядо Коледа, винаги да си спомня за него.

Джеръми се прибра да празнува празника заедно със семейството си. Дядо Коледа видя от шейната, че те са много бедни и през нощта, когато всички спяха, той направи вълшебство. На сутринта семейството се събуди в голяма къща, с красиво украсена коледна елха. Накрая всички бяха много щастливи.

Радослав Евгениев Станимиров – III А класVIII СОУЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

РОЗОвОТО мОРе

имало едно време едно вълшебно розово море.В него живеела една розо-ва рибка.тя се казвала Розичка.Розичка живеела в един розов корал.Нейният приятел морското розово конче марти живеел отсреща в розов рапан.Всичко наоколо било розово и скучно.

един ден Розичка и марти решили да отидат на пътешествие из розовото море.

-Розичке,искаш ли да си направим розово морско пътешествие?-казал марти.

-Добре,съгласна съм!очаква ни весело приключение!Двамата приятели се приготвили и тръгнали.Докато пътували, видели потънал кораб на розовото морско дъно.Доп-

лували до него и влезли да го разгледат.В капитанската каюта намерили ковчеже.а в ковчежето имало карта за морско съкровище.

-о, виж-казала Розичка- карта за морско съкровище.искаш ли да открием съкровището?

16


17


-Даааа,чудесна идея!-отговорил марти.Двамата приятели решили да следват знаците и да открият съкровището.трябвало да преминат през най-страшната и тъмна морска пещера.Но Ро-

зичка и марти били много смели.В най-тъмната част на пещерата открили съкровището.то било вълшебен

розов камък,който изпълнявал едно желание-само едно единствено.-Какво мислиш, марти-казала Розичка-какво да си пожелаем?-това е много трудна задача.трябва да помислим добре-казал марти.Розичка и марти дълго мислили и премисляли какво да е тяхното же-

лание.Накрая взели решение и си пожелали-в тяхното море да има и други цветове,а не само розово изрекли своето желание- и така всичко в морето станало цветно и интересно.

Когато се върнали вкъщи, ги посрещнали като герои.Всички обитатели на морето им били благодарни за шареното и красиво море.Коралите наоколо преливали в различни и красиви цветове.Домът на Розичка сияел освен в ро-зово и в червено, и в синьо, къщата на марти също била цветна и хубава.

оттогава всички имаха цветни къщи,а и морските обитатели също бяха изпъстрени с много и разнообразни цветове.

Александра Добринова Димова – ІІ б клас ОУ „васил Априлов” – гр. варна

ИЗГуБенИЯТ КЪСмеТ В късния петъчен следобед, в царството на великия падишах, беше

тихо и пусто. отвън всичко изглеждаше спокойно, но отвътре – кипе-ше усилена подготовка за утрешния празничен ден. Красивата дъщеря на падишаха имаше рожден ден. това означаваше два дена непрестанни танци, състезателни игри, много гости и големи трапези с отбрани ястия. Слугите трябваше да приготвят всичко за да бъде идеално.

Най-много работа имаше али – главният готвач на падишаха. той беше още млад, но израснал в двореца, знаеше колко са важни тези дни. трябваше да вложи всички сили, умения и знания от стари семейни ре-цепти, останали от баща му – старият готвач в двореца. Нямаше как да не наследи и да продължи неговото дело, макар че не го влечеше работата в кухнята. мислите му прехвърляха границите на царството и летяха, летяха много надалеч в далечни страни. Виждаше се като мореплавател, а не като затворник в кухня. Но този късмет, да си готвач на падишаха, не

се изпускаше така лесно.Подготовката напредваше, когато дойде говорителят на двореца и из-

вести на али, че желанието на принцесата е на празничната вечеря да бъде сервирано малко печено еленче. това беше трудна и опасна задача, защото времето беше малко, а ако не се справеше го чакаше смърт или позорно изгонване.

али взе със себе си двама ловци и тръгна из гората да търси мал-ко еленче. минаха часове в лутане, краката ужасно ги боляха. Седнаха да починат и в този момент срещу тях застана кошута майка и малкото й еленче. Какъв късмет! единият ловец посегна към пушката си – това беше единствената им възможност! Но али не можеше да позволи да се превърне в убиец. и така изпуснаха плячката си и се прибраха с празни ръце.

младият готвач знаеше какво го чака, затова прибра набързо една тор-ба с малко багаж, и тръгна към пристанището. Дали изгубеният късмет ще му донесе нов, само времето ще покаже!

Михаела Диянова Йорданова – IV А класОУ „васил Априлов” – гр. варна

мРАвКАТА ТОмИ в КЪщАТА нА лелЯ люСИ

Леля Люси имаше къща с градинка. тя живееше в къщата, а в градин-ката живееха стотици мравки.

Веднъж една мравка на име томи си каза: „Ще отида да потърся нещо за ядене”.

и тя пропълзя по задната врата на къщата, по кухненския под, изкачи се по вратичката на бюфета, докато стигна дупката на ключалката, про-мъкна се през нея и „хоп!” – влезе вътре.

мравчето видя отворената кутия с бисквитки и без да се замисли за последствията, се устреми към нея. Лакомо започна да хрупа и трошица по трошица неусетно изяде половин бисквита. За нейните размери това си беше сериозно количество храна, което й се отрази на размера – тя се беше удвоила за много кратко време. от съседната стая се чу шума от чехлите на леля Люси. мравчето много трудно скокна от кутията и се запъти към ключалката. В този момент разбра, че няма да може да се върне оттам, откъдето беше влязла. За нейно учудване ключалката все едно си беше променила размера, но не тя, а малката мравчица беше

18


19


се уголемила. мравката томи започна да обикаля с бързо темпо кутията с бисквити,

за да може да отслабне и се промъкне отново през ключалката. Но на третата обиколка се почувства отново гладна и реши, че няма да има сили да стигне до ключалката. томи отново седна и сладко, сладко си доизяде другата половина от бисквитката, която беше започнала. Но и вторият опит да се промъкне през ключалката беше неуспешен. мравката взе ре-шение – повтори обиколките около кутията и гладна не гладна, трябваше да върви. Когато се прибра в своя мравуняк, разказа всичко на майка си, а тя предложи на всички мравки да отидат на гости на леля Люси. В мравешки строй те тръгнаха към къщата. Плъзнаха под задната врата на къщата, по пода на кухнята, през коридора, влязоха в стаята на леля Люси, полазиха по килима, по стола и право в скута й. тя им се зарадва много и разкри, че е видяла томи как си хапва сладко от бисквитките, но е решила да не го закача, защото много го обича. обеща да им остави по малко бисквити в ъгъла. те й благодариха от сърце и се прибраха в мравуняка си.

Николай Неделчев Неделчев – ІІ класСОУ „Свети Климент Охридски” – гр. варна

СпЪТнИК в жИвОТА

имало едно време един моряк. Казвал се иван.Всички му се присми-вали, защото бил много беден.имал си едно жабче, което му помагало и му било спътник в живота , и малка лодка.

един ден , докато минавал покрай един магазин , видял на витрина-та голяма лодка.тя била надписана с красиви ръкописни букви, а в нея седял моряк.Продавачът като го видял, го изгонил от витрината , защото можели да гледат само тези хора , които имали пари.иван натъжен си тръгнал, но от джоба му изскочила жабката.тя го успокоила и му рекла :

- Не се тревожи, мили иване, когато аз съм с теб и нашата лодка няма какво да те тревожи - и влязла обратно в джоба му.

така ставало всеки ден, докато един път, както иван спял в лодка-та, влезли двама палавници и му откраднали малката жабка. Събудил се иван на сутринта , но неговата приятелка я нямало.Станало му мъчно.Решил да тръгне да я търси.

Дошла зимата. морякът не могъл да я намери, но продължавал да я

търси.Знаел, че все някъде ще я открие.остарял от годините, но имал надежда.В студените дни, макар и по

една синьо- бяла ризка и къси шорти, той я търсел.Дърво и камък се пу-кали , но той не спирал.

така в непрестанно търсене, дошла пак пролетта –хубавица. Видяла моряка иван и го попитала:

- Защо тъжиш ,иване?- Взеха моята предана приятелка- жабата и не мога никъде да я

намеря!- Не тъжи! – рекла пролетта. –Скоро ще я намериш!и най–накрая морякът намерил своята приятелка.Замръзнала, във все

още неразстопилия се сняг. иван я обхванал с двете си ръце, легнал в снега, защото бил уморен от дългото търсене и заспал заедно с нея, в дълбок безкраен сън.

Камелия Димитрова Кралева – ІІІ A клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

ЗИмАТА И пРОлеТТА Знате ли, че господин Сняг е командир. Когато се застуди , той на-

режда на безбройните си войници-снежинките да полетят и да разгледат света. те, разбира се, трябва да му се подчинят, затова се хващат на едно хорце и политат. Когато е време да се приземяват се пускат и се оставят на вятъра.той ги взима и ги хвърля с всичка сила.така всяка тегли къс-мета си: една пада на ограда, друга върху кола, трета на покрив,четвърта на земята и така нататък.Когато се натрупат снижинките идва и господин Сняг- да провери дали някоя снежинка липсва и да придаде блясък на снежната картина. Преди да се зададат децата, снежинките са бляскави и красиви , но щом малките палавници се появят, всички снежинки по-литат като снежни топки, превръщат се в снежни човеци. Снежинките са щастливи, защото децата ги обичат. Децата се пързалят с шейни и ски благодарение на тях, правят си снежни фигури, веселят се с тях. а гос-подин Сняг гледа дали снежинките си изпълняват мисията –да направят децата щастливи, а децата как да не са радостни като за тях това е най-забавният сезон, който предоставя най-много игри и веселие.

Когато се затопли, снежинките си отиват, защото са изпълнили своята мисия. Децата малко се натъжават, но после веднага се усмихват, защото

20


знаят, че след зимата идва другият вълшебен и радостен сезон-пролетта. През пролетта всичко е много много красиво.Всички организми се про-буждат, поникват първите кокичета и минзухари. Както елхата на Коледа се украсява с гирлянди, така и дърветата сами се украсяват с пъпки цвят, а малко по- късно тези пъпки се разтварят и дърветата стават магически. Цветята също разцъфват. Върху тях кацат пеперуди с шарени окраски и добрите пчелици ,които събират прашец от цветята, после в кошерите си обработват прашеца и той се превръща в мед. Децата весело тичат из пъстроцветните градини и се радват на малките животинки-насекомите. мечките се събуждат от зимен сън, както и някои други животни. госпо-жа Пролет прави чудеса!

Зимата и ПРоЛетта Са ми ЛЮБимите СеЗоНи, те Са ПРе-КРаСНи. оБичаЙте ги и Се РаДВаЙте, че СъЩеСтВУВат!

Анита Емилова Асенова – ІІІ А клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

„Малката русалка” – Деница василева ОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Коледа в гората” – Сияна ПажеваЦДг №14 „Успех” – гр. варна

„Пролетна приказка” – Алекс георгиевОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Пролетна приказка” – Станимира ЯлъмоваОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Цамбур” – Петър Негойчев и Симеон ХристовЦДг №14 „Успех” – гр. варна

„Трите мечки” – Алекс георгиевОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Палечка”Сияна РадеваОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Снежният човек и врабчето”Алекс георгиевОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Червената шапчица” – Петър КолевОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Под гъбата” – Ивайло СалпаровОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Плодчетата” – Симон боневаОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Котаракът в чизми” – Елица ЦветановаОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Плодчетата” – Яна СтрашниковаОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Дядо и ряпа” – Даниел ЗахариевОУ „васил Априлов” – гр. варна

21


„Пепеляшка” – Петър КолевОУ „васил Априлов” – гр. варна

„Червената шапчица” – Деница МариноваОУ „васил Априлов” – гр. варна

хАРИ в цАРСТвОТО нА лИлИпуТИТе

Хари e едно изумително малко момче, на десетгодишна възраст. той наистина е необикновено дете. Например, може да лови риба не с въди-ца, а с ръце. Сега ще ви ракажа за едно от неговите увлекателни приклю-чения.

тъй като Хари стана вече ученик в трети клас, неговите родители му купиха една интересна книга на име ,,Царството на лилипутите”. той я прочете на един дъх и се замисли за това, какви са тези странни създания, наречени лилипути. тогава на момчето изведнъж му хрумна да се отпра-ви на пътешествие до тяхното царство.

майка му влезе в стаята и Хари бързо прибра книгата в един стар дър-вен сандък с красиви орнаменти, който тя му беше казала никога да не отваря. момчето винаги се беше чудило, защо майка му не му разрешава да види какво има вътре. След като тя излезе, Хари се загледа в странния сандък. В този момент ярка светлина открехна капака му. Хари се изуми от случилото се и влезе вътре, за да провери откъде идват блясъците.

Неусетно той попадна в нещо като спираловидно торнадо, което го пренесе във фантастичното царство на лилипутите. Всъщност това не беше точно царството, а близката гора около него. Когато Хари се призе-ми, той беше шокиран от падането от горния свят в долния и си помисли, че сънува. Повървя известно време и стигна до красивия замък на царя на лилипутите.

малките същества го посрещнаха много гостоприемно и го заведоха при царя си. той беше изключително смешен. Владетелят стигаше до кръста на Хари, имаше голям корем, а бакенбарди ограждаха лицето му като шлем. Царят извика грубо и невъзпитано:

-Хей, момче, защо си толкова високо и грозно?Хари се стресна и се сви без да продума до стената на високата кре-

пост, която обграждаше царството. това много разгневи царя и той запо-вяда на стражите си да отведат момчето в най-затънтената килия, която се намираше в най-дълбокия тунел изкопаван някога. Стражите отведоха Хари в тъмната килия и след час му занесоха много странна вечеря. Кога-то момчето я опита веднага припадна от нея, защото царят беше наредил на шамана си да сложи в храната отровна индонезийска билка.

Самите лилипути бяха много дружелюбни създания, които никак не харесваха своя лош цар. Вечерта те тръгнаха по подземията на замъка, за да намерят Хари и да го освободят. Претърсваха всеки тунел, в който е възможно да бъде заключен той.

22


23


Когато откриха килията му и видяха, че момчето е припаднало, те се ужасиха. Няколко от тях отидоха да вземат по един голям и твърд камък от пътеката в царската градина. тя беше изградена от най-твърдите гра-нити, срещани в царството.

За съжаление, на изхода на подземието имаше стражи, които ги зало-виха и ги отведоха при царя. той още повече се разгневи и заповяда да хвърлят заловените в тъмния и страшен затвор.

Лилипутите бяха много умни и щом прислужниците на царя им доне-соха от отровната храна, от която беше припаднал Хари, те се престориха на умрели, за да ги изнесат слугите навън. точно така и стана. Когато видяха, че са на свобода, те бързо изкъртиха няколко твърди гранита от пътечката на царската градина и се върнаха обратно към килията на но-вия си приятел. Всички едновременно започнаха да блъскат решетката й и скоро тя се разпадна. Успяха да измъкнат Хари от подземието и бързо го заведоха на лекар, който да го излекува. След като момчето се възста-нови, лилипутите го качиха на един голям кораб и го изпратиха за дома с песни и почести.

Щом царят им разбра, че Хари е отплавал той полудя от новината. Започна съвсем да пречи с лудостта си на останалите и те го изхвърлиха зад крепостните стени на царството. там той умря от гняв, а лилипутите избраха нов, добър цар, който да ги управлява.

Когато Хари се прибра на топло у дома, той разбра поуката от това приключение, а тя беше: Не е ДоБРе На момеНти ФаНтаЗията ти Да е ПРеКаЛеНо РаЗВиНтеНа.

Радослав Евгениев Станимиров – III А класVIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

КеКСчО имало едно време сладкишче на име Кексчо. то било толко-

ва сладко, че го било страх да се покаже, за да не го изяде някой. един ден кексчето решило да намери родното си място - Страната на сладките неща. тръгнало. Докато се скитало, видяло една табела от сме-тана, с букви от шоколад, на която пишело: “Страната на сладките неща”. Кексчо се огледал и видял , че всичко е от захар, шоколад, близал-ки, ягодов сироп, мармалад, бисквити, захарен памук, бонбони, желе, захарни пръчки, лакта, карамел, локум, топинг, марципан, какао и дру-ги калорични и странни захарни изделия, чиито имена не знам. Покри-

вите на къщите били от червено желе, прозорците от захар, а самите къщи били от марципан. Клоните, стъблата и корените на дърветата били от шоколад, а техните корони- от зелен захарен памук. Зимата, вмес-то сняг, валял сладолед. Хората в тази странна страна били бисквитки. Кексчо се изненадал и натъжил, когато забелязал, че във вкусната му родина никога не греело слънце.малкото кексче поразмислило и накрая разбало, че слънцето не грее, защото всички захарни изделия, както и цялата Страна на сладките неща биха изчезнали!

малкият герой трябвало да реши дали да се върне там, от-където идва или да остане в родината.Дълго мислил и из-брал да остане в родното си място, защото това място почувст-вал като свой истински дом, където щял да бъде в безопасност.

Станислав георгиев Минчев – III А клас ОУ „в. Априлов”- гр. варна

СРеднОщнО пРИКлюченИе В една късна лятна нощ, след чудесно гостуване извън града, се връ-

щахме с колата вкъщи. точно когато бяхме навлезли в една гориста местност, тате разбра, че

гумата на колата е спукана и трябва да я смени.Заради късния час, дви-жение по пътя почти нямаше.Беше тихо и много тъмно. Само звездите и луната светеха. мястото беше непознато за нас и ние се чувствахме в опасност.

мама започна да помага – осветяваше колата с фенер, а тате бързо подменяше гумата. В един момент тишината беше нарушена от шумоле-не в храстите. Сърцето ми затуптя силно, а краката ми се разтрепериха. и тримата бяхме притаили дъх в очакване нещо да се случи. мама освети цялата околност. огромна беше изненадата ни, когато видяхме в края на горичката два таралежа, които с усилие си проправяха път.

След като преодоляха препятствията от клони и листа, излязоха на пътя и най-спокойно започнаха да го пресичат. Бяха толкова малки и без-защитни – неподозираха каква опасност може да ги сполети, не разби-раха, че тяхната територия е заета вече от човека. Хората са прокарали пътища между градовете и тук за тях вече е опасно. техните иглички могат да ги спасят от змиите и от лисиците дори, но от тежките коли – не. Някои шофьори могат да ги забележат и заобиколят, но други за-бързани ще минат през тях и дори няма да се усетят какво се е случило!

24


25


Наблюдавах ги с тревога, страхувах се да не профучи някоя кола и да ги помете.Докато тате направи гумата, те вече бяха достигнали до другата срана на пътя.

горкичките, сега успяха, но дали ще имат късмет и следващия път? Дано не им хрумне отново да се разхождат тук! Лека нощ, милички! Нека да се приберат в своята къщурка и да спят спокойно – поне засега!

Ние също тръгнахме за вкъщи, защото там е нашето място, там е на-шата сигурност.Всички бяхме уморени, но и доволни от щастливия край на това приключение.

Йоанна Тихомирова георгиева – III б клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

СпецИАлнИЯТ пОдАРЪК

мечо, Къдравелка, Жабчо, Лиско и Зайо са приятели на Врабчо.той ги поканил на рождения си ден. Зайо дълго се чудил какво да му подари. Помислил си,че морковите ще му харесат и опаковал няколко моркова в празнична кутия . Другите животни се досетили, че Врабчо обича зрън-ца и трошици. Празникът щял да се състои на една голяма поляна край реката, където се събрали всички животни. Врабчо приготвил празничен обяд и ги посрещнал. Животните се наредили в редичка, за да му под-несат пожеланията и даровете си. Последен се наредил Зайо.Врабчо му казал:

-Подаръкът ти е много тежък! трябва да е много хубав!-Надявам се да ти хареса!-отвърнал Зайо.След като приключили с обяда, Врабчо решил да отвори подаръците

си. Като отворил подаръка на Зайо, всички животни избухнали в смях. Учудили се как може да се подаряват моркови на врабче. Зайчето се за-срамило. Затичало се към близкия мост, на който винаги се успокоявало когато било тъжно.Врабчето отишло при своя приятел. Кацнало на пара-пета на моста,а там заварило своя приятел да плаче:

- Защо плачеш?-попитало врабчето.Зайо му отвърнал:-Защото всички ми се подиграват и мислят,че подаръкът ми е глу-

пав.Врабчо му рекъл:-ти си най-добрият ми приятел. аз обичам моркови, те са здравослов-

на храна.

-Благодаря ти,Врабчо, ти си истински приятел! Винаги ме успокоя-ваш.- казал Зайо.

Двамата другари решили да забравят за случката и да си останат неразделни приятели. През това време един вълк с бандата си, съзряли мечо, Къдравелка,Жабчо и Лиско. Казали си:

-Вижте каква плячка! Добре ще си похапнем!мечо и останалите се вцепенили, не знаели какво да правят, защо-

то вълците ги наобиколили. За тяхно щастие се появили Зайо и Врабчо. Врабчо взел морковите, литнал на високо и започнал да цели вълците по главите. Бандата се уплашила и вълците избягали.мечо и останалите благодарили на Врабчо и Зайо. След това се извинили на зайчето и искре-но съжалявали. Животните се сдобрили. Разбрали,че Врабчо може да не обича да яде моркови,но те могат да му помогнат в беда.

и да знаете няма ненужни или смешни подаръци, когато те са от сърце и ни ги подаряват добри приятели!

Анита Емилова Асенова, ІІІ А клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

в дЪлБИнИТе нА мОРСКИЯ СвЯТ

Беше зима. там, в дълбините на морето, се криеше цял един нов свят. Въпреки че, водата бече много студена, коралите образуваха цветни гра-дини. Сред тях малките безпомощни рибки се криеха от хищниците. морските обитатели трудно откриваха храна сред пясъка и затова с не-търпение очакваха настъпването на пролетта.

Постепенно времето се затопли. На царя на моретата и океаните, три-тон, му хрумна идея. той се питаше дали не е възможно, когато малките рибки се родят, да им позволи да погледнат от вълните на морето приказ-ния свят на хората през пролетта, когато всичко е най-красиво.

Всяка година се раждаха стотици рибки, които копнееха да зърнат све-та отвъд вълните на морето. Накрая царят реши, че е редно това да стане традиция за малките обитатели на морския свят.

така година след година се изреждаха мнозина рибки, докато се стиг-на и до Златоперка, най-красивата рибка в царството, която дори прите-жаваше магически сили.

Когато Златоперка излезе на повърхността на морето, очите й се зама-яха от красотата на пролетта, за която дори изобщо не беше подозирала.

26


27


Слънцето приятно я галеше с лъчите си, а в далечината се виждаше мор-ският бряг. там дърветата тъкмо се бяха раззеленили и оформили кра-сивите си корони. Виждаха се поляни с пъстри цветя, ароматът на които се носеше из въздуха. чуруликаха птички, а Златоперка се зачуди защо вместо да плуват, птичките летят. изведнъж тя усети, че някой я наблю-дава. огледа се и видя,на около метър от себе си, красив син рибок, който не откъсваше очи от нея. той беше изгонен от царството на големите раци, които винаги крояха злини на рибките. Беше намръзнал от зимни-те тайфуни и искаше да се стопли на пролетното слънце. Златоперка го попита дали иска да се запознаят и да бъдат приятели. той се съгласи. Казваше се артур.

Новата му приятелка го отведе в морския свят и му разказа за про-летната традиция. След време те се влюбиха един в друг и решиха да си направят сватба. тъй като Златоперка беше добра вълшебница, тя украси цялото морско дъно с пъстроцветни корали, морски храсти и миди за го-дежа. На празника дойдоха много морски обитатели, дори и самият цар тритон. Всички много се веселиха, танцуваха и се забавляваха от сърце.

ако искаш и ти да надникнеш в дълбините на тази морска приказка, заповядай! Царството на тритон се намира в необятния и фантастичен свят на твоите сънища.


хИенА И лЪв

В пустинята греело ярко слънце. озверяла от глад хиена се събудила

от сън. тръгнала да търси храна. тя вървяла през пустинята, но нищо не открила.

тогава към хиената се приближил лъв. той стъпвал тежко. Беше тръг-нал на лов за антилопи, за да се нахрани добре. Хиената му извикала:

- Ще ми помогнеш ли да си намеря храна?- Да, естествено! - отвърнал лъвът. - Хайде да потърсим на юг, а после

и на север.- Добре! - съгласила се хиената.Двамата потърсили, но нищо не намерили. тогава хиената си поми-

слила: ”Дали лъвовете ядат хиени? ако е да,то по-добре да бягам при първа възможност.”

Дошло утрото.Вече умирали от глад. Лъвът се приближил към хиена-та и я ухапал.

- аааа! това защо беше? - викнала хиената.- опа! извинявай! Помислих те за антилопа. - казал лъвът.Хиената се уплашила. Решила да избяга без лъвът да разбере. така и

сторила. Стигнала до бодливо растение. Пипнала го и викнала: - Леле, това нещо много боде! Защо изобщо съществува? За да убива

същества, ли?! - Не ме обиждай!- викнало бодливото растение. - аз съм кактус. - можеш ли да ми кажеш, къде да намеря храна? - попитала хиената. - Стига да ми се извиниш. - отвърнал огорченият кактус. Хиената се извинила за обидата, а кактусът й казал да търси храна на юг. - На юг ли?! С лъва бяхме на юг и там нямаше нищо...- разочаровано

казала хиената. - Значи те е измамил. трябва да сториш нещо преди да е станало късно...-

предупредил кактусът. Хиената си помислила: ”Добре.трябва да се преборя с него”. тя бързо

тръгнала да дири лъва. минал един ден, но все пак го открила. Лъвът я погледнал свирепо и в следващия миг я подгонил. Хиената по-

бягнала с всички сили и стигнала до кактуса.Скрила се зад него и лъвът така и не я забелязал.

Разярен, той започнал да бяга. озовал се в своето леговище, където от-крил плячката си.Зарадвал се.

изведнъж се появили ловци и започнали да стрелят по лъва. В този момент на помощ се притекла хиената. тя изстреляла бодли от кактуса върху ловците. те се разбягали. така хиената спасила лъва.

Лъвът бил щастлив и се извинил на хиената за лошите си постъпки. тя му простила и от този ден те станали задружни приятели.

Християн Петев Петров – III б клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

28


29


Вече съМ гОляМа

Вън е зима, сняг вали,но с усмивката ти мила,винаги ме сгряваш ти.Сутрин рано заминаваш,вечер късно се прибираш.Зная, че си изморен,но отново сядаш над учебниците с мен.мили татко, скъп си ми,но порастнах веч, почивай си.Сядай да си гледаш мачааз самичка ще реша трудната задача.

Кристина Милкова Копакова – ІV А класОУ „васил Априлов” – гр. варна

ОмАГьОСАнАТА пРИнцеСА

много, много отдавна, в един дворец ,в държава на име Кингландия се родил принц. името на държава било такова, защото тя се управлява-ла от десетима крале. Но всички крале управлявали в различни двор-ци. и така, да се върнем на темата за новородения принц. той растял, растял, дошъл денят на коронацията му,а след това като всеки крал, той се оженил. Винаги печелил борбите и битките и това го направи-ло много велик крал, но се връщал от битки омърлушен и уморен. един ден се върнал уморен от поредната спечелена битка, но кра-лицата го изненадала с приятна новина. тя му казала, че очакват дете. той много се зарадвал на това. Когато детето се родило, царят не ос-танал доволен, защото детето било момиче, а не момче и било невъз-можно момиче да седне на трона.След няколко седмици царят извикал царския магьосник, за да превърне малката принцеса в снежинка, която никога няма да може да се разтопи. Щом я превърнали в снежинка, цар-ски пратеници я закарали на най-високия връх в Кингландия - мон.... След двадесет години някой почукал на вратата на двореца. Кралят отворил и не видял нищо. След малко отново се почукало, кралят от-ворил и когато отново не видял никого, тряснал вратата и се прибрал.

За трети път някой почукал. Кралят ядосано отворил, но отново няма-ло никого, обаче този път се чуло тъничко гласче, което прошепнало: -татко, аз съм!

Кралят много се изплашил, но когато се посъвзел видял малката сне-жинка. Когато разбрал,че това е дъщеря му, той веднага извикал крали-цата, за да види какво ги чака на прага. Когато кралицата видяла своята дъщеря, припаднала от радост и изненада. те веднага отишли да потър-сят магьосника, който превърнал дъщеря им в снежинка, за да я превър-не отново в човек. той им отговорил, че само една полска мишка знае магията.

тогава кралят и кралицата намерили тази полска мишка. тя им казала ,че трябва да отидат до Хитрото море, да го надхитрят, а то да им даде един сандък, пълен със 100001 монети. от тях те трябвало да намерят една, единствена монета, върху която е нарисувана звезда. След това малката снежинка тряб-вало да кацне върху нея и тогава щяла да се превърне отново в принцеса. тръгнали! По пътя срещнали Хитър Петър. Кралят и кралицата го по-молили да ги придружи ,защото може да се наложи да им помогне да надхитрят Хитрото море. Когато стигнали до моретото, то им казало, че трябва да го излъжат. На Хитър Петър му хрумнала идея. той казал на всички, че няма смисъл да се опитват да надлъжат морето, защото то е твърде умно за тях.

той се отправил към близката гора. останалите го последвали. там Хитър Петър им разказал плана си. тогава всички започнали да крещят: -овчарю, не ни бий с този боздуган. Хитрото море ти уби овцете, не ние! Когато Хитрото море чуло това, започнало да се оправдава. Кралят, кра-лицата и Хитър Петър излезли от гората и му казали, че всичко това било лъжа и те не са се отказали да го надхитрят, и че няма никакъв очвар, а те са го направилиза за да го излъжат. Хитрото море им дало сандъка със 100001 монети . три дни и три нощи търсили монетата с изобразената звезда и накрая я намерили. малката снежинка седнала върху нея и ста-нала отново прекрасна принцеса.

След време тя се омъжила. мъжът й станал крал и всички заживели щастливо.

Станислав георгиев Минчев – III А клас ОУ „васил Априлов” – гр. варна

30


31


СТРАхлИвИЯТ дРАКОн

имало едно време един дракон. той живеел вдън гора, но не защо-то обичал тъмнината и самотата, а защото бил необикновено страхлив. Ужасявал се от всичко – от гръмотевиците в небето, от свистящия вятър в клоните на дърветата, от гласовете на горските животни в нощта. Сър-цето на дракона, макар и добро, било постоянно свито от страх.

Край гората живеел млад ковач, който изработвал мечове за юнаци. Ударите на чука върху наковалнята се чували чак в пещерата на дракона. Страхливото чудовище постепенно свикнало с тях и понякога се пре-страшавало да се промъкне до ковачницата, за да наблюдава как ковачът въртял изкусно големия чук. Драконът виждал как юнаци от всички кра-ища на земята идвали, за да си изберат от красивите мечове. Славата на оръжията на ковача се разнесли по целия свят.

един ден драконът се изправил пред майстора и с треперещ глас му се примолил:

– Ковачо, при тебе идват толкова много смели момци, ковеш оръжия на толкова безстрашни и силни мъже. моля те, помогни ми да надвия страха си!

Ковачът оставил чука си и отвърнал:– Приятелю, не мога да те направя смел, но можеш да ми помагаш да

ковем мечове за юнаци.ти ще нажежаваш желязото с огнения си дъх, а аз ще го кова, докато е горещо. така ще пестя време за разпалване на огни-щето и духане с духалото и работата ми ще спори повече.

Зарадвал се драконът, че ще бъде полезен и веднага се съгласил. За-почнали майсторът и огнедишащото чудовище да работят заедно и за кратко време изковали много красиви мечове. Драконът носел кристали и скъпоценни камъни от пещерата си, за да украсяват с тях оръжията.

Били мирни години, без войни. мъжете само сравнявали красотата на своите мечове, а не тяхната здравина и острота. Вадели ги от ножниците си, само за да се хвалят.

Но след години на мир, настъпили времена на вражди и битки. Юна-ците, яхнали бойните си коне и с извадени мечове, се впуснали в бой. За изненада на всички, мечовете им се чупели още при първия удар. мъже-те не можели да повярват, че оръжията на изкусния ковач се оказали тол-кова чупливи. Връщали се в ковачницата и си искали парите обратно.

Засрамен ковачът проумял – здрав меч със страхлив дух не се кове. Александър Людмилов Стоев – ІІ А клас СОУ „Свети Климент Охридски” – гр. варна

АлИ

имаше едно момиченце-умно и добро. Казваше се али. Всички в се-мейството много я обичаха, но най – много от всички я обичаше баба й. Наричаше я бабиното момиченце –кокиченце,защото беше крехка и нежна и често ходеше облечена със зелена рокличка на бели цветчета, приличащи на кокиченца.

В свободното си време али обичаше да играе със своята приятелка Дари.тя живееше в съседната къща . Двете много добре се разбираха,но понякога али проявяваше една своя слабост-да се сърди. В тези случаи играта се раз-валяше, настроението също , а времето се губеше в сръдни и в мълчание.

тогава баба й дълго обясняваше, че това малко и упорито дяволче, така наричаше ината на внучка си, което е в нея, е много лошо и трябва да бъде преборено и прогонено,защото й пречи.

али беше чувала това много пъти, но не беше лесно да го направи.то я завладяваше цялата, караше я да сбръчква вежди, да се мръщи и да мълчи дълго.

,,Не може да е по–силно от теб”- насърчаваше я баба й. Но... то обича-ше да я мъчи и не си отиваше бързо.често я владееше с часове, а поняко-га и до следващия ден.

Веднъж бабата на али приготвяше обяда в кухнята,а двете момиченца си играеха в стaята за гости.Без да иска, Дари бутна къщичката на али, изградена от кубчета, и тя се развали.тишина...али се оттегли до стена-та, а Дари виновно наведе глава и тихичко започна да се извинява.Нищо не помагаше – али отново изпадна в своето особено състояние . Баба й притича и започна да я успокоява , че ще й помогне да си направи по-ху-бава къщичка от първата.Разбира се,че али беше съгласна .На нея също й се искаше играта да продължи, но...дяволчето бушуваше,гневеше я и не й даваше покой....Дари си тръгна.

али застана с лице към стената.Срамуваше ли се от себе си?...Наказ-ваше ли се?...Повдигаше ръце нагоре като ,че ли се стремеше да стигне нещо, което е много нависоко. опъната като струна, мълчеше и се про-тягаше. Вероятно малката й главичка премисляше направеното? Баба й търпеливо я изчакваше. В един момент ръцете на али бавничко се спус-наха надолу, тя неуверено пристъпи към баба си и я прегърна. тъмните облаци в погледа й се бяха разнесли…обядът беше готов. Поканиха и Дари, а после играта продължи.

По този труден начин малкото момиченце успя да пребори ,,коварното дяволче” и израстна в мисленето си, както кокиченцето израства в студа

32


33


без да се срахува от него.тя разбра,че да отстъпиш и да простиш никак не е страшно, дори усещането е много приятно и с това напълно заслужи бабиното възклицание - ,,момиченце-кокиченце.”

Йоанна Тихомирова георгиева – III б клас

VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

жИвОТЪТ нА едИн КлОун имало едно време един клоун.Както знаете всички клоуни са тъжни.

този също бил така тъжен и самотен. отдавал се на публиката в цирка, в който играел и когато се прибирал у дома си, изтривал смешния грим, махал големия червен нос и пред него заставал един човек на име Петър иванов.

един ден, след поредното негово представление той се прибрал вкъ-щи.Уморен си легнал и започнал да мисли за своето детство.Как с него-вите приятели играел на полянката пред тяхната къща и си спомнил за майка си,която му правела вкусен обяд.Унесен в мисли заспал.

На другия ден го очаквало следващото представление.гримирал се.Сложил червения нос.облякал големия обагрен на точки гащеризон и тръгнал.там го очаквали и другите актьори.той излязъл, но за негово очудване нямало публика.Само едно момиченце стояло на последния ред с голяма , лъчезарна усмивка и очаквало смешния човек, наречен клоун, да започне с ноговите шеги.Върху лицето на смешника грейнала усмив-ка , но не каква да е , не изкуствената усмивка, която всеки път показвал на публиката , а тази която показвал на майка си всеки ден.Която показ-вал на приятелите си.

Детето започнало да ръкопляска в очакване.Клоунът започнал своите със смешки. Детето се смеело и гласът му еквал под целия купол.След представлението малкото момиченце отишло до клоуна и му казало че се е забавлявало истински и никога няма да забрави това неповторимо шоу.а клоунът сияел от щастие.

След като се прибрал у дома си махнал грима и смешния нос, но ус-мивката греела на лицето му.така всеки ден играел с истинска усмивка на лице,защото знаел, че сред всички хора в цирка има по едно малко дете, с широка и искрена усмивка,което се забавлява от сърце.

Камелия Кралева - III А клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

мИшленце едно мишленце сиво,

и палаво и диво, изскочи от буквара, от чантата на Вяра.

Качи се на вратлето, а после на ушлето, погали й косичката и й седна на главичката.

Вяра нищо не усети, тя си хапваше солети, Жижо беше тук до нея, двамата потеглиха към кея.

там мишлето се уплаши и подскочи, фибата на Вяра прескочи, тя веднага го усети и изпусна своите солети.

Жижо се стъписа и на камък той записа, с таен почерк и химикалка като голяма писалка, името на мишлето, дето беше клето и живееше в буквара, винаги близо до чантата на Вяра.

Димана Стойчева – III клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

34


35


мОРСКО пРИКлюченИе

аз съм делфинчето ели и искам да Ви разкажа една история с щастлив край. един ден с приятелката ми мери се гонихме из широкото море. Кога-то отидохме малко по-навътре видяхме нещо ужасно- кораб, който изхвър-ляше нефт в нашия свят. Веднага разпространихме видяното на обитатели-те от морското дъно. Новината стигна и до косатката Дора. тя е могъщата кралица на нашето морско царство. Щом разбра за вредителя, Дора събра всички жители на морето и ни каза:

-трябва незабавно да отсраним този кораб! той ще унищожи дома ни.тя извика всичи акули, косатки и китове на помощ. това бяха нейните

слуги. аз и мери заведохме всички до мястото, където видяхме ужасната картина, но напразно. Корабът отдавна бе отплавал, а морското течение беше отнесло нефта навътре в морето. Всички ни обвиниха, че с мери сме излъгали и сме си направили шега с големите, но ние знаехме какво бяхме видели. Кралицата реши за наказание да ни хвърли в затвора за няколко дни. такъв бе морският закон: който лъже трябва да излежи присъдата си. Родителите ни, напразно се опитваха да ни измъкнат от тъмната килия, защото те нямаха доказателство, че сме прави.

На третия ден, откакто бяхме в затвора, с мери вече почти бяхме из-губили надежда, че някога ще излезем на свобода. За наша радост един от слугите на кралицата, който охраняваше кралството съзря в далечината същия кораб, който продължавал да изхвърля нефт и други отпадъци. той веднага съобщил на кралицата, а тя със светкавична бързина доплувала до мястото, където се намирал кораба. След като го видяла, бързо ни освобо-ди от затвора и ни се извини.

Всички плувахме към кораба. Когато пристигнахме два кита побутна-ха кораба. той леко се разклати. Кралицата си подаде главата на повърх-ността и каза строго на моряците от кораба:

-Спрете да замърсявате нашия подводен свят, в противен случай ще обърнем кораба ви !

един човек й отговори:-извинете ни, но не замърсяваме морето нарочно и много съжаляваме

за случилото се. имаме спукана тръба, затова корабът изхвръля нефт. След няколко часа ще оправим повредата.

-Благодаря. - каза кралицата.Всички се отправихме към залата, в която Дора ни събра, за да ни каже

нещо важно.тя ни рече:- искам искрено да се извиня на ели и мери.те бяха прави и се опи-

таха да ни предпазят от голяма беда . отсега нататък винаги ще вярваме на по-малките.

В този момент с мери се почувствахме много горди от себе си !Деца, запомнете, че винаги трябва да казвате истината колкото и да е

неприятна! и не замърсявайте морето и природата, защото в тях живеят много редки видове животни, които трябва да съхраним! Пазете морето и природата чисти, те са и вашия дом!

Анита Емилова Асенова – ІІІ А клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

пРИКАЗКА ЗА пИжО И пендА

В една слънчева утрин, в края на месец февруари, всички се вълну-

ваха много от наближаването на Първи март. По онова време все още не бяха измислени пискюлите, които сега наричаме Пижо и Пенда. За здраве хората се накичваха само с обикновените мартеници, от усукан бял и червен конец.

една баба майстореше мартеници за своите деца и внуци. тя беше за-мислена. искаше й се да направи различна мартеничка за най - малкото от тях. Старицата изплете две малки човечета- момче и момиче. едното от тях от бял конец, а другото – от червен.

Стъмни се и всички в къщата на възрастната жена си легнаха. Само уличните фенери блещукаха в тъмната нощ. изведнъж нещо помръдна и наруши тишината. това беше момчето – мартеничка, което старицата беше оплела. След малко се събуди и червената му сестричка Пенда. Ни-кой не подозираше за съществуването на мартеничките, нито пък, че те са живи. малките палавници се понадигнаха от масата и заразглеждаха любопитно стаята.

изгревът на слънцето започна да се подава над хоризонта. Всички още спяха. Само най-малкото момченце, за което бяха направени мартенич-ките, се събуди. то скочи от леглото, тъй като чу странен шум, и започна да оглежда предпазливо всички стаи. Накрая се спря до стаята на баба си и открехна вратата й. Първото нещо, което зърна бяха Пижо и Пенда. те се вцепениха от уплаха и останаха неподвижно на масата. Детето протег-на ръце и започна да си играе с тях. Все още нямаше представа, че те са живи. Без да иска, вероятно от страх, Пижо помръдна. момченцето забе-ляза това, усмихна се и нежно им заговори. мартеничките се успокоиха

36


37


и поиграха с новия си приятел. След това детето ги върна там, откъдето ги беше взело и се прибра обратно в леглото. искаше му се да каже на родителите си, но реши, че те няма да му повярват и си премълча. тази случка много го впечатли и то много мисли върху нея.

На следващия ден старицата прикрепи Пижо и Пенда един към друг с усукан конец и най-накрая довърши мартеничките. На Първи март тя ги подари на внучето си. то беше много радостно. Цял месец се забавлява с малките си другарчета. Когато пролетта дойде, то ги завърза на едно мла-до, разцъфнало овощно дръвче, както се правеше с другите мартеници.

Хората ги виждаха и толкова много ги харесваха, че на следващата година направиха много други такива мартенички.

Когато момченцето порасна и беше вече ученик, то минаваше покрай дървото, където като малък завърза Пижо и Пенда. Всеки път щом ги зърнеше, то си спомняше, че са живи. Струваше му се, че те му помахват и им се усмихваше. то често мислеше за тях и когато стана голям, разказа за случилото се на своите деца. После те на своите и така се предаде до днес легендата за първите Пижо и Пенда .


вЪлшеБнА пРИКАЗКА Стрелките на часовника отмерваха последните часове до идването на

Коледа. малката елиза опряла носле в заснежения прозорец гледаше с възхищение танцуващите снежинки навън.Фенерът пред къщата пръс-каше чудна светлина и правеше зимната картина вълшебна.

елиза тъгуваше за своята сестра-близначка Рози, с която бяха разде-лени от една година. Споменът за нея я натъжаваше и просълзяваше.ми-слите й се връщаха назад....

...Нямали пари за храна, а за дрехи и играчки само мечтаели. Рокли-чките на двете момиченца били избелели от носене и пране. Дори кръп-ките по тях били от стари и вехти дрехи. Баща им добър и умен човек, за да намали страданието им, обяснявал, че не е важно да имаш нова рокля, по-важно е да имаш поводи за празнуване. Дечицата обмисляли казаното и се стараели да го разберат. Семейството се изхранвало само от работата на бащата. той ходел в гората, режел стари и изсъхнали дървета и ги про-давал. Веднъж се запознал със семейство, което живеело през две села

в трето. те били богати и добри хора, но нямали деца. Баща им разказ-вал със симпатия за тях, клател глава и разсъждавал, че никъде по света нямало пълно щастие. едни имали едно, други –друго, но на човек все нещо му липсвало. ето това семейство - имало пари, но нямало деца.

един ден майка им била със зачервени от плач очи, а баща им изглеж-дал много тъжен. те извикали двете дечица и започнали да им обясня-ват причините, поради които са взели най-страшното решение - да дадат Рози за дъщеря на това далечно семейство. Безсилни пред бедноста и от обич към децата те ги разделили. останала им само надеждата за някак-во чудо... ...

Казват че по Коледа стават чудеса? елиза гледаше с надежда през про-зореца и си мислеше...Къде ли е сега нейната сестра? Дали и тя тъгува за нея? Беше чувала, че близнаците дори когато са разделени имат еднакви чуства и болки. от кухнята се долавяше мирис на готвено. Камината бум-теше и пръскаше нежна топлина в стаята. Уж е празник, а нещо липсва-ше. В далечината елиза забеляза светлина от кола. Когато светлината се приближи, кучето започна да лае. Баща й излезе навън, поговори с няка-къв мъж и започна да маха на елиза, за да дойде при тях. от колата излезе малко момиченце, което- о,чудо, беше нейната сестричка Рози. Какво ги е накарало да дойдат? Някакво чудо ли се е случило? или Рози също е тъгувала за нея? Нямаше време за мислене. елиза изхвръкна навън и се хвърли в прегръдките на сестра си. Лицата на всички сияеха от радост. Носеха големи пакети, говореха високо и весело. Къщата се изпълни със смях. Двете момиченца ходеха прегърнати през кръста, без да се пускат, като сиамски близнаци и се заливаха от смях. Страхувайки се да не ги разделят отново, те се вслушваха в разговорите на големите. Дочуваха, че се говори за голяма къща, в която всички ще живеят и работят заедно...Децата започнаха да се смеят, че Рози ще има две майки и двама бащи.

чудесата продължиха. Коледа дойде. те получиха и подаръци – кукли - абсолютно еднакви, като тях-близначки! Размениха си и пожелания за здраве и щастие.

Радостта им беше неописуема. Дали има пълно щастие и това ли е пълното щастие - децата не знаеха, но вярваха, че големите хора, умните хора от обич към децата си винаги ще се разберат и вече бяха спокойни за утрешния ден.

Йоанна Тихомирова георгиева – III б клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

38


39


нОвА пРИКАЗКА ЗА СнежАнКА Снежанка била една много глезена принцеса, която обичала да за-

повядва и да живее в лукс. Родителите й се опитвали да сложат край на това. Хиляди пъти й обяснявали, че здравето, приятелите и обра-зованието са много по-ценни неща от властта и златото, но Снежанка не се впечатлявала от подобни съвети.

един ден кралицата скришом купила одежди като на другите деца. Когато Снежанка си отворила гардероба, много се ядосала, защото всичките й дрехи били сменени. Веднага заръчала на майка си да й купи дрехи като за принцеса. Кралицата не й обърнала никакво внимание. Снежанка нямала избор. облякла зелена блузка и бял пан-талон. След новата премяна, Снежанка слязла във всекидневната, и какво да види! Вече нямало телевизор окачен на стената. Девойката и с това се примирила. На следващия ден кралицата тайно записала Снежанка на училище. Когато разбрала новината, принцесата много се разсърдила.

След вечеря, Снежанка с нежелание си приготвила чантата и за-мечтала утрешният ден да дойде по-късно.

Настъпило утрото. Снежанка наредила на шофьора си да я закара с новата лимузина на татко й до училище. той не я послушал, защото му било наредено от кралицата да не кара Снежанка до училище, а тя да отиде пеша. Снежанка нямала какво да направи, запътила се към училище. Когато пристигнала в класната стая останала много изненадана, защото никога не била виждала толкова много деца на едно място. Снежанка си седнала на чина. След това бил звънецът. Учителката по математика влязла в класната стая. тя попитала Сне-жанка колко е 12+12. Снежанка й отвърнала „Защо ме питате, нима не знаете ?”. Всички деца избухнали в смях. Учителката й обяснила, че 12+12=24, и че задала на Снежанка този въпрос, за да провери дали може да събира числа. така преминал първият час.

През голямото междучасие на спортната полщадка се провело със-тезание по надбягване. Снежанка много се учудила, че завършила по-следна, защото при игрите с придворните слуги тя винаги побеждава-ла. Когато се върнала от училище, разказала на родителите си какъв прекрасен ден е преживяла. Принцесата била очарована от училище-то. Научила се да губи в игрите и си намерила много нови приятели. Снежанка се научила да се държи учтиво към по-възрастните хора и да се съобразява с приятелите си. така с всеки изминал ден, Сне-

жанка се превръщала във все по-добро и прекрасно дете. малкото момиче наистина разбрало, че златото и луксът не са най-важните неща в живота!

Анита Емилова Асенова, – ІІІ А клас VIII СОУПЧЕ „Ал. С. Пушкин” – гр. варна

СпОделенО....../откъси от творби на деца от школата за напреднали ученици от

IV клас в Оу „васил Априлов”- гр. варна/

За КаКВо Съм БЛагоДаРНа На мама?Съчинение разсъждение

мама казва, че аз съм най - хубавото нещо, което се е случило в живо-та й. тя ме е родила с много топлина и обич,затова и аз много я обичам. мама ме научи от малка да познавам буквите и числата. Купуваше ми книжки с картинки, стихчета и приказки. и сега обичам да чета. много обичам мама. тя знае всичко. С нея си споделяме , защото тя е най- до-брата ми приятелка. Знам , че винаги ще ми дава добри съвети, защото ме обича. Наближава 8-ми март- празникът на майката.Както всеки път ще подаря на мама цветя, защото тя много ги обича и ще й кажа : „Благодаря ти, мила мамо, за всичко... и много те обичам”

бетина Димитрова – IV А клас

ЗаЩо оБичам ПРиКаЗКите?Съчинение разсъждение

Приказките са много интересни, изпълнени със загадки, вълшебства, мъдрости, красота и най- вече забавни герои. Заради всички тези харак-теристики, приказките завладяват читателя от самото начало и го нау-чават да бъде добър, мил и винаги да помага на другите. Лично за мен, приказката е това, което може да те накара да се замислиш добре и да поправиш грешките си. Приказките са много и различни. Например при-

40


казките за принцове и принцеси: „ Пепеляшка”, „Спящата красавица”, „ Красавицата и звяра” и др. ти помагат да станеш по- добър, а приказки като „ Котаракът в чизми”, „ Вълкът и седемте козлета”, „ трите прасен-ца” те карат да бъдеш по- мил и внимателен.

Затова,ако щастието липсва, винаги приказките ще помогнат.

Емилия Николова – IV А клас

ПРаВиЛНо Ли ПоСтъПВа Рачето?/Отговор на въпрос към литературен текст/

Според родителите, тяхната рожба не постъпва правилно. те мислят, че всеки трябва да ходи както са го научили неговите майка и баща. Пла-чат, гонят го. Според мен това не е най- добрия начин да кажеш на детето си, че не трябва да прави нещо.

Старият рак също мисли, че рачето не е постъпило правилно, защото на млади години той също се е опитвал да научи другите да ходят напред. Резултатът е бил такъв, че сега той живее сам самичък. Но въпреки това рачето продължава да ходи както то иска.

моето мнение е, че то постъпва правилно, защото всеки трябва да преследва мечтите си. трябва да защитава това което прави колкото и различно да е то. Щом си убеден, че не вършиш нещо лошо, защо да не опиташ новото, необичайното?

Славена балалова – IV А клас

Documents

Daga ot mechti