Установяване на вида на българския държавен герб след Освобождението

К.Гербов 30.12.2008

І. Приемане вида на герба на Княжество България

„Авантюрата” на княз Дондуков-Корсаков

Само половин месец след като в Търново приключва работата на Учредителното народно събрание и на 16 април 1879 г. е приета Конституцията на Българското княжество, по пощенските гишета в страната се пускат в употреба пощенски марки с текст „Българска поща” и изображение на коронования лъв от приетия с новата конституция герб на Княжеството. Откритите документи в архивите на Пощенския департамент на Министерството на вътрешните работи на Русия и на руското държавно ведомство ЭЗГБ категорично сочат, че първите ни пощенски марки, с начална дата на употреба 1 май 1879 г., носещи текст „Българска поща” и имащи стойности в сантими и франк, са поръчани за отпечатване в Русия от Временното руско окупационно управление в България. Заявката за изготвянето на т. нар. от филателистите „Сантими” е направена на 21 септември 1878 г. от Филипопол (Пловдив) и е подписана лично от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.1

Първите български пощенски марки „Сантими”, пуснати в употреба на 1 май 1879 г.

Непосредствено след Освобождението България не е имала собствена парична единица. Поради това, както и по указание на Всемирния пощенски съюз, номиналните стойности на първите български държавни ценни книжа – пощенските марки, и основните пощенски тарифи са определени по паричната система на Латинския монетен съюз в сантими и франкове.

„Сантимите” са отпечатани в Экспедиция заготовленiя государственных бумаг (ЭЗГБ) в Санкт Петербург. В писмото до руския Пощенски департамент за поръчката им е бил приложен и образец, неоткрит досега. Какво е било нарисувано на този образец не знаем, но крайният резултат на начинанието - първите български марки с

изобразен върху тях коронован лъв, е налице. Не е ли авантюра решението на Дондуков -Корсаков и на неговото управление, да предложат (или да подкрепят) такъв сюжет? Традицията по това време е на пощенските марки да се изобразява ликът на монарха или държавният герб. На какво основание обаче руският императорски комисар застава още в 1878 г. така категорично зад фигурата на коронования лъв като символ на България?

Към края на септември 1878 г. такава конституционизирана държава няма (дори и като княжество). Учредителите й ще се съберат едва на 10 февруари 1879 г., за да дискутират и след много дебати да утвърдят на 16 април с. г. Конституция на Княжество България, където чл. 21 определя: „Българский държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона”.2

Отговорът на поставения въпрос, представен във вид на исторически факти, има два аспекта. Първият се свежда до категоричното: Дондуков-Корсаков е знаел още през септември 1878 г., че на предстоящото Учредително народно събрание на Княжество България депутатите ще разискват герб с лъв.

Вляво: руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. Вдясно: Вл. Палаузов, П. Каравелов и С. Лукиянов

разглеждат проекта на конституцията на Българското княжество. Проектът на Търновската конституция е съставен по поръчение на

Министерството на външните работи на Русия от началника на Съдебния отдел към Управлението на руския императорски комисар в България и член на Управителния съвет, съветника към Министерството на правосъдието на Русия Сергей И. Лукиянов. Изработването на проекта става при непосредственото участие и на Дондуков-Корсаков. Първоначалното му заглавие е „Органически устав на Българското княжество”, а периодът в който той е съставен, е юли-ноември 1878 г.

При изготвяне на проекта на Органическия устав, руските власти в България са се допитали до екзарх Йосиф, митрополит Антим, митрополит Милетий, вицегубернато- рите Тодор Бурмов и Марко Балабанов, председателите на съдилища Цанов и Кесяков, Найден Геров, професор Марин Дринов, Николай Палаузов и други видни българи.3

На 6 ноември 1878 г. първоначалният проект на Органическия устав е занесен лично от Дондуков-Корсаков на император Александър II в Ливадия, град в Южна Украйна, лятна резиденция на руските монарси. Върху този проект изказват забележки

руският посланик в Константинопол (Истанбул) Алексей Лобанов-Ростовски, управляващият Министерството на външните работи на Русия Николай Гирс, вицедиректорът на Азиатския департамент към същото министерство А. А. Мелников и военният министър Дмитрий Милютин.

От 11 до 22 декември 1878 г. проектът се разглежда в Петербург на специално съвещание под председателството на управляващия ІІ-ро отделение на канцеларията на Александър II, княз С. Н. Уросов, и участници: Н. Д. Мягков - съветник, Ф. А. Брун - съветник, А. А. Мелников, А, Д. Градовски - професор по държавно право. Окончателният, т. н. Петербургски проект на Органическия устав, е изпратен в България на Дондуков-Корсаков на 27 декември 1878 г. Последният, внасяйки от своя страна някои изменения и уточнения, го представя на 10 февруари 1879 г. за утвърждаване от Учредителното народно събрание в Търново.4

Във всички варианти за проект на Органически устав на Българското княжество - преди изпращането му за разглеждане в Русия, след обсъждането му и след кориги- рането от Дондуков-Корсаков, фигурира главата „За герба на княжеството”. Преди да пристигне за разглеждане в Русия, т. е. преди ноември 1878 г., проектотекстът за герба на Княжество България е гласял: „Българският държавен герб е златен лъв в тъмночервен щит. На главата на лъва и над щита княжеска корона”.5

На 11 декември 1878 г., още на първото четене на проектоконституцията ни, секретарят на Петербургското съвещание М. А. Веневитинов прави забележка, че изложението на герба е неправилно от хералдична гледна точка и предлага да се запише: „Българският държавен герб е златен коронован лъв в тъмночервен щит. Над щита княжеска корона”. С тази корекция текстът на герба е предложен на депутатите от Учредителното народно събрание във вида: „Българский Държавен белег е златен коронован лев на тъмно-червен щит. Над щита княжеска корона”. При превода на руския текст на проектоконституцията, групата преводачи начело с Марин Дринов, заменя явно непопулярната тогава в България дума „герб” с „белег”.

И ето вторият аспект, който дава основание постъпката на Дондуков-Корсаков да поръча в септември 1878 г. пощенски марки за Княжество България с изображение лъв, да се окачестви като авантюра. Каква е била гаранцията, че предложеният в проекта за Органически устав вид на герба на Княжество България ше бъде приет безрезервно от депутатите-учредители на Българското княжество?

     

Залата, където се е провело Учредителното народно събрание в 1879 г. в Търново и креслото на княз Дондуков-Корсаков, на което той е седял при откриване на събранието

(впоследствие креслото е използвано от председателя на събранието екзарх Антим І)

Учредителното народно събрание приема герба на Българското княжество

При откриване на Учредителното народно събрание на 10 февруари 1879 г. Дондуков-Корсаков произнася реч, с която призовава депутатите да не се ограничават само в текстовете на предложения проект на Органически устав, а да предлагат и се изказват с пълна свобода. „Народните представители са господари или да го приемат такъв, какъвто е, или да го изменят, както те си знаят” – казал руският императорски комисар. Дейността на събранието не е стеснена в нищо и то внася редица съществени изменения в руския проект. С това Дондуков нарушава инструкциите от Петербург, „проектът на Органическия устав да бъде представен за утвърждаване пред събранието в Търново, като се допусне обсъждането му, но се наблюдава при това излишни прения да не затруднят работата”.6

Така, когато на 22 март 1879 г. се чете глава IV, проектният чл. 20, Никола Михайловски (депутат от Търново, председател на губернския съд) повдига въпроса за „националните бои”, т. е. за националното знаме, което е било пропуснато от руските съставители на Органическия устав. Благодарение на тази инициатива първата ни конституция изяснява въпроса и с българския държавен флаг.

Чл. 20 от последния проект на Органическия устав, предложен на депутатите на Учредителното народно събрание, е именно текстът, описващ българския държавен герб. Дискусията по него, както е останала отразена в аналите, била твърде кратка. След прочитането на предложението за вида на герба, подпредседателят на събранието Тодор Икономов (представител от Провадийски окръг) предлага за добре думата „белег” да се замени с „герб” (както е било в руския оригинал). Драган Цанков (представител на Русенски окръг) припомня, че това не се гласува, а бюрото на Учредителното събрание има грижа за „променението на думите” (това и става).

След което софийският митрополит Милетий предлага бюрото да изработи и един „модел за герба”, на което пък Т. Икономов отговаря, че „бюрото и без това има много работа”.7 С това дискусията по герба на Княжество България приключва, за да премине в относително много по-оспорвана дискусия за пропуснатото национално знаме. Както бе казано, вече преместен в чл. 21, окончателно текстът на Търновската конституция от 1879 г. гласи: „Българский държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено поле. Над полето княжеска корона”. Вижда се, че „белег”, действително е променено на „герб”, но в протоколите не е записано, кога и защо е станала замяната на „щит” с „поле”.

Въпросът за държавния символ на България е решен без големи дебати и може само да се гадае дали заявката за първите български пощенски марки с изображение на коронован лъв през септември 1878 г. е една авантюра, или руският императорски комисар в България княз Дондуков-Корсаков е усетил още тогава някакъв консенсус всред тези, до които се е допитал, относно някои специфични членове в проекта за Органически устав на Княжество България.

Депутатите-учредители са искали да видят как ще изглежда целия герб, но за фигурата в него очевидно е имало единомислие каква да бъде тя. Там в залата, където са се водили заседанията, се е намирало креслото на княз Дондуков-Корсаков, на което той е седял, когато се е откривала работата на събранието. На облегалката на креслото е бил изобразен именно лъвът от приетия впоследствие без възражения български герб.

Защо „лъв на червено поле”? Преди Освобождението редица български художници като Атанас Клепарски,

Николай Павлович и други, използват в своите произведения изображението на лъва за символ на България. Но това изображение най-често е твърде примитивно и далеч,

както от чертите на реалното животно, така и от неговите хералдични особености. Само полякът Хенрик Дембицки, горещо свързан с българската възрожденска история, рисува на знамената в своите безспорни графични шедьоври, „българския лъв”, близо до неговата хералдична представа.

   

„Цар Симеон пред портите на Цариград”, графика на Хенрик Дембицки На най-големия български форум непосредствено след Освобождението - Учреди-

телното народно събрание, където присъствува българският научен елит (Славейков, Дринов), изглежда малко от участниците са имали представа как изглежда гербът на България, сътворяван до Възраждането изключително в западноевропейски гербовници и популяризиран от Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска” текстово като: „Знамение на печат царски имеяли (болгаре) изображение левово”.

Освен с недоразумението „белег-герб”, народните представители не са били наясно и с определението „на тъмночервено поле”. На въпросния 22 март 1879 г., когато са се обсъждали „националните бои”, т. е. националното знаме (една полемика твърде неясно записана в протоколите), Петко Каравелов (депутат от Търново, председател на Търновския губернски съвет) изказва мнение, че „хералдическата боя не е тъмночервена, а зелена”, визирайки очевидно хайдушките знамена, знамената на четите и знамената от Априлското въстание. На което Петко Славейков (депутат, назначен от Руския императорски комисар) отбелязва, че „в едни стихове печатани във Виена се говори за алена краска”.8  

Очевидно тук става дума за смесване на понятията „знаме” и „герб”, но самият спор говори, че „учредителите” от 1879 г. не са били много наясно с материята „хералдика”. Въпросът за герба на Княжество България е бил преди всичко грижа на освободителите и на запознатите с хералдичните правила във Временното руско гражданско управление. Още повече, че първият официален герб на Княжество България е сътворен с отчитане на правилата на руската хералдика.

От някои художествено-литературни произведения се създава впечатлението, че политическата атмосфера в България и големите бьлгарски емигрантски колонии в Румъния и Сърбия по време и след Априлското въстание гъмжала от хералдични лъвове. Печат с лъв имало едва ли не във всяка страноприемница, където отсядат хъшове. Байрак с лъв пък развяват хайдутите почти от всяка чука.

Истина е, че по време на четническите и комитетските движения, както и по време на самото въстание от 1876 г., участниците възприемат фигурата на лъва като символ на българската държавност. И го изобразяват върху знамена и печати, носят го

на бунтовни калпаци. Но вярно е също и че първата българска войска - Българското опълчение, е имала върху знамето си изображението на св. св. Кирил и Методий, а опълченците са носили върху калпаците си кръст.

        

Корица на устава на Българския революционен централен комитет от 1870 г. и печатът, изготвен по искане на Васил Левски

Княз Дондуков-Корсаков и неговите приближени от Съвета на императорския

комисар в България подхождат с голяма опитност и познания към исторически сложилия се символ на българската дьржава и играят активна роля в окончателното му (на държавно ниво) налагане. Когато се поръчват първите ни пощенски марки и паралелно се работи и по проектоконституцията, не може да не се признае, че и като съдържание, и като оформление, княз Дондуков и екипът му са виждали българския герб не в хъшовско-хайдушките му трактовки от печатите на БРЦК и знамената на Априлското въстание, а в дълбоко професионалните изображения от старопечатните „Стематографии”.

Ако от времето на Възраждането до дните на Учредителното народно събрание всеред значителната част на българската общественост (революционни дейци, политици, интелигенция) все пак има консенсус относно вида на българския държавен символ, то това се дължи на ръкописната „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски от 1762 г., многото нейни преписи и поправки, първото й печатно и силно преработено издание, както и на „Царственик” на Христаки Павлович от 1844 г. - и по-точно, на изрисуваните в тях гербове на България.

Българският герб в „Царственик” на Христаки Павлович, 1844 г.

Като изключим, че Паисий пише за българския герб като за „изображение левово на българския печат царски”, а Хр. Павлович показва герба именно във формата на печат - кръгъл, но под надпис „Знамение на болгарских хоругвах”, историците са единодушии, а и визуалната съпоставка е очевидна, че като оригинали за описания и нарисувания герб в посочените издания е използвано изображението на герба на България от старопечатните „Стематографии” на Витезович и Жефарович. Първата от тях е издадена на латински език през 1701 г. от хърватския възрожденец Павел Ритер Витезович.9 Представлява гербовник с 56 герба на балкански и други източно и централно-европейски исторически съществуващи държави и области, както и герб на сръбския патриарх Арсений IV. Главен източник за създаването й е историята на далматинския абат от Дубровник Мавро Орбини, „Царството на славяните”, издадена на италиански език през 1601 г. в Пезаро. Всъщност Паисий Хилендарски пише своята история като черпи сведения именно от Орбини.

 

Герб на България от „Стематографиите” на Павел Ритер Витезович (вляво) и Христофор Жефарович (вдясно)

Витезович използва нарисуваните фрагментарно от Орбини гербове, допълва ги и

с изящна гравьорска техника ги пресътворява според правилата на класическата хералдика. Придружава ги с обяснителни четиристишия и бележки за произхода, същността и значението на оцветяването им, свързва ги и с характеристиката на народа, който олицетворяват. През 1741 г. Христофор Жефарович - йеромонах, книжовник, гравьор, роден в Дойран, наречен от Павел Ненадович - „ревнител отечества Болгар- скаго”, прави превод на „Стематографията” на църковно-славянски, добавяйки към нея 31 изображения на български и сръбски светци, просветители, патриарси, крале и царе.10

Гербовете и в двете „Стематографии” са напълно идентични, с леки различия в детайлите, главно в оформлението. Тъй като изображенията са черно-бели, за представянето на цветовете в отделните елементи на гербовете е използван т. н. хералдичен щрих. Според него червеният цвят се изобразява с вертикална щриховка, а златният цвят - с точки. (От „Стематографията” на Витезович съществуват ръчно колорирани екземпляри, но на отпечатъка личи оригиналната щриховка.) Основните елементи на гербовете са разположени върху щит с испанска форма (заоблен отдолу), с богато орнаментирани корони над него, които са разнообразни по изпълнение и в тях не личи определена закономерност, говореща за йерархичност.

Гербът на България в „Стематографиите” представлява изправен, движещ се хералдично надясно разярен и въоръжен (с изпъкнали нокти) златен коронован с

отворена листовидна корона (венец) лъв, върху испански щит с червено поле, със затворена с пет дъги корона (тиара) над щита, богато обсипана със скъпоценни камъни, с перли върху отделните дъги, с кълбо с кръст (символ на държавна, респ. царска власт) отгоре, където се срещат дъгите.

Вглеждайки се в това висше хералдично изображение, не можем за сетен път да не отчетем, че копиралите го върху печатите на БРЦК и знамената от Априлското въстание са били далеч от хералдичното изкуство. Едва с първите български пощенски марки, а по-късно и карти, гербът на България и лъвът в него отново показват своя блясък.

През март 1879 г. първите български депутати, бедни в своите познания по хералдика, успяват да доближат в известна степен българския текст на описанието на герба в чл. 21 на конституцията ни до съдържанието му в руския проектооригинал, консултиран от специалисти-хералдици. След дебати учредителите на държавата ни заменят предложеното от преводачите понятие „белег” с „герб”. Едновременно с това обаче те обезличават основната форма на герба - „щита”, свеждайки я до нямащото конкретни очертания „поле”.

Съдейки по наличните (или поне известните досега) документи, от депутатите в Учредителното народно събрание с проблемите на българския герб като че ли най-запознат е бил Петко Р. Славейков. Той е преписвал „История славянобългарска”, от която, естествено, е научил за лъвовото изображение на българския „печат царски”. В Търновския препис на Паисиевата история, Славейков помества 12 герба, между които и този на България. Същевременно репликата му в събранието, че „в едни стихове, печатани във Виена, се говори за алена краска” (на герба), съвсем определено означава, че той освен че е виждал изображението от „Стематографиите”, то с голяма вероятност трябва да е било оригиналното – на Витезович, тъй като именно там, в латинското четиристишие под герба на България, се говори за лъв на червено поле: „Erigit in rubeo fulvus michi fe Leo campo”. Докато в превода на Жефарович очевидно е допусната грешка, за да четем на същото място: „Светлий лев на чарном поле себе изправляет”. Изглежда думата „поле” в четиристишието под герба на България в „Стематографиите” (вижда се на репродукциите по-горе) е повлияла на депутатите-учредители на Княжеството, при оформяне на окончателната редакция на чл. 21 от Търновската конституция да предпочетат нея, вместо „щит”.

Лаконичният текст за вида на герба на Българското княжество, заложен в неговата конституция, е причина всички гербове на България до 1947 г., въпреки различията между тях, да се приемат, че съответстват на конституционното описание, що се отнася до посочените в него основни елементи на герба11. Тези гербове дълго време не са оспорени от Народното събрание, но през 1930 г. и това става. Коронованите особи Александър І Батенберг, Фердинанд I и Борис III, използват обстоятелството за известната свобода, която им е давала Търновската конституция и обогатяват чувстви- телно следвъзрожденската българска хералдика с редица гербове, за които е доста трудно, поради липсата на нормативни документи за въвеждането им, да се определи кой от тях е представителен на България и кой личен на царствуващата личност. Все пак има показатели, по които може да се прецени коя форма на българския герб е била приета за официална.

ІІ. Варианти на герба на Княжество България от 1879 -1881 г.

Първи вариант от 1879 г. (поствъзрожденски)

Може би твърде строг, но логичен при посочените обстоятелства е подходът, за

показател за официалност на българския герб да се приеме присъствието на изображе-

нието му върху челната страница на органа на Народното събрание „Държавен вестник”. Кой друг, ако не Народното събрание, е в правото си - макар в случая тихо- мълком, да оценява верността на едно или друго хералдично изображение, след като първата ни конституция е била лаконична в описанието на държавния ни герб, а първият конкретен за него закон с точното и детайлното му описание се появява чак през 1930 г.?

В периода 28 юли 1879 г. (г. 1, бр. 1) до 17 януари 1881 г. (г. ІІ, бр. 100) органът на Народното събрание „Държавен вестник” представя на първата си страница под заглавието като герб на Княжество България едно механично съчетание на герба на България, изобразен в „Стематографиите” на Витезович и Жефарович, с украсата на герб, взаимствана от руската хералдика.

Герб на Княжество България в „Държавен вестник” от 1879-1880 г.

Основна характеристика на този първи официален български герб е съвсем

очевидното, дословно и в най-малки детайли копиране на герба на България от „Стематографиите”. Разбира се, с понижено художествено качество спрямо оригинала. Копирането на възрожденския герб всъщност е съвсем закономерно, защото описанието в новоприетата конституция е напълно идентично с него. Вторият характерен белег на герба от „Държавен вестник” от 1879-1980 г. е допълнителната украса с мантия с корона отгоре, каквато украса са имали руските гербове. Съответствието с правилата на руската хералдика обаче не е пълно.

  

Гербът на Княжество България върху първата българска телеграма

Кой е вероятният автор на първия официален герб на Княжество България?

Логиката почти изключва възможността той да е българин. Представено бе колко

несполучливи изглеждат от художествена и хералдична гледна точка българските гербове през Възраждането. Има основание и въпросът, откъде този българин ще е запознат подробно с руската хералдика и защо е предпочел именно нея, след като до тогава българският герб е представян публично изключително в традициите на западната хералдика? Примерно, защо не е възстановен направо гербът от „Стемато- графиите”, а трябва към него да има и мантия, и още една корона над нея? Такива не са упоменати в конституцията.

      

Родов герб на руските князе Лобанов-Ростовски и пощенска марка на Руската империя от 1866 г. с герба й

Авторът на герба от първите броеве на „Държавен вестник” очевидно е срещнал

определени трудности в своята дейност. В руската хералдика, от която той заимства, княжеският герб е личен герб на дворянин, подчинен на абсюлютния монарх, императора. В такъв герб корона над щита няма. Тя е само над мантията и макар и затворена се възприема като символ на княз-васал. Открити корони са имали в гербовете си графовете. А на България, макар и княжество, й е бил необходим държавен герб. Такъв в практиката на руската хералдика е бил единствено този на самата Русия. Но той е бил царски или по-скоро императорски, като короните в него са императорски.

Явно поради липса на подходящ пример, неизвестният създател на първия български държавен герб решава проблемите радикално: взаимства украсата на руския герб, която тогава е била широко известна и от циркулиращите и в България руски пощенски марки, и в нея „вписва” герба на България от „Стематографиите”, който отговаря на конституционния текст, поставяйки над мантията същата корона като над щита, и тя непозната като вид в руската хералдика.

Първото изображение на българския държавен герб остава за употреба само в България. Неговото присъствие освен в „Държавен вестник” виждаме и на първата българска телеграма. От Русия, с първите български пощенски марки, пощенски карти и гербови марки, идват хералдични изображения, идентични по общ вид и съдържание на основните елементи с поствъзрожденския български герб (някои от тези елементи са представени самостоятелно), но „почеркът” вече е друг.

Руски варианти на българския герб

Почти по същото време, веднага след приключване на работата на Учредителното

народно събрание, оригиналът на Търновската конституция, написан паралелно на руски и български език от съответните лица в канцеларията на Руския императорски комисар в България Дондуков-Корсаков, е оформен и подвързан като луксозна книга,

на чиято корица е изобразен гербът на Българското княжество, изпълнен изцяло в правилата на руската хералдика.

Всъщност руска хералдика в чист вид няма. Нейните историци тьрсят корените й във френската хералдика. Началото на руската дворянска хералдика е поставено на 12 януари 1722 г., когато при Сената на Русия е учредена длъжността херолдмайстор. За помощник на херолдмайстора още същата година е назначен възпитаният в Париж граф Франциск Санти, който без да познава дотогавашните форми на гербовете на руските дворяни, и без да прояви желание да се запознае, въвежда направо формите на „френските регули” (правила).

      

Оригиналният подвързан ръкописен вариант на Търновската конституция, 1879 г.

В края на 18-ти и началото на 19-ти век хералдиката в Русия е контролирана от

специален Хералдичен департамент, който в 1797 г. приема определени общи форми за вида на гербовете на дворянските родове на Всеруската империя. Щитът, върху който се разполагала хералдичната фигура, бил с френска форма (четириъгълен, леко заострен отдолу). Щитовете на дворянските родове се покривали с отворена бархатна, малинова на цвят мантия, подплатена отвътре с хермелинова кожа (с черни опашчици на бяло поле), привързана в горните части със златни шнурове с пискюли накрая. Над мантията короната на гербовете на владетелните князе - васали на императора, имащи титула „светлост”, била също от тъмномалинов бархат, затворена отгоре и обхваната от три златни дъги, обсипани с бисери. Най-отгоре, където дъгите се срещали, било поставено златно кълбо с кръст - символ на държавната власт. В долната си част (като се предполага и отвътре) короната също била обшита с хермелинова кожа.12

В герба върху Търновската конституция всъщност виждаме същият герб от „Държавен вестник”, но „преведен” на езика на руската хералдика. Щитът вече е френски, а короните над него и над мантията - руски княжески. Хералдиците в Русия потвърждават, че в герба на Княжество България, над щита трябва да има корона, за да се различава той от общоприетите руски княжески гербове. Има обаче нещо съществено. Короната на лъва не е открита, във формата на венец, както е тя върху главата на лъва в „Стематографиите” и в първия официален български герб, а е затворена.

Съществуват сведения, че по спомени, в изработването на първия български държавен герб ценни сьвети е дал княз Алексей В. Лобанов-Ростовски - дипломат, посланик на Русия в Константинопол по време на Освобождението, който бил „специалист по тая материя”.13 Дали той е авторът на проекта за герба върху оригинала

на Търновската конституция (а може би на този от „Държавен вестник” от 1879 г.) или този герб е дело на някой чиновник от Съвета на управлението на императорския руски комисар в България, не е известно, но има основание да се предполага, че още преди 21 септември 1878 г. не само текстово, но и визуално в това управление са знаели как ще изглежда герба на Княжество България. Защото най-вероятно именно него са изпратили като „образец” при поръчката на първите български пощенски марки.

До намиране на конкретни документи тази хипотеза не е толкова фантастична. Още повече, че така или иначе, първият държавен герб на България е попаднал в ръцете на гравьорите от печатницата на ЭЗГБ в Санкт Петербург, за да се появи в пълен вид върху първите български пощенски карти.

Първите български пощенски карти, наречени „ Отворено писмо и пуснати в употреба в началото на декември 1879 г., освен таксов знак от 10 сантима с фигурата на лъва от

„Сантимите”, имат и елемент с пълния вид на герба на България, руски вариант

Пълен „цитат” на герба върху Търновската конституция се появява в гербовия елемент на първата българска пощенска карта „Отворено писмо” в края на 1879 г. и се тиражира в този вид върху следващите издания до 1889 г. Гравюрата с изяществото си и балансираността на отделните съставящи, определено е по-добра от подобния елемент в руските пощенски карти от това време. Нещо повече - в художествено отношение хералдичното изпълнение е по-добро и от това върху руските пощенски марки!

         

Лъвът изобразен на първите български пощенски марки и карти, отпечатани в Русия, е на висотата на класическата хералдика

от „Стематографиите”

Изображението на лъва от „Сантимите” е правено от художник, запознат професионално с правилата на хералдиката и е на висотата на класическата хералдика от „Стематографиите”. Интересно в това отношение е едно сериозно специализирано изследване за хералдиката, където в главата „Общо представяне на лъва и на отделните части от тялото му” може да се прочете:

„Положение: нормално винаги изправен, в профил, левият заден крак по-ниско, десният малко изнесен напред, двете предни лапи повдигнати за нападение, понякога носещ или държащ някакви предмети...Глава: винаги в профил, често коронован с проста листова корона, устата широко отворена, между големите зъби - изваден навън език, очите - възбудени и пламтящи. Гривата, в зависимост от стила, строго линейна или развяна, започва зад ухото. Тяло: обтегнато и леко наведено, задната част на тялото твърде тънка, и по правило с изпъкнал полов член. Силните издути гърди покрити с гъста, разделена на отделни кичури грива. Крака и лапи: силни, окосмени, трите изпъкналости на пръстите, приличащи на детелина - разтворени. Отделят се ноктите, всичките са големи, остри и малко закривени”.14

Към това можем да добавим още: опашката е почти прилепнала към гърба, и е извита във формата на латинската буква S с топка накрая.15

Фактите сочат за взаимно влияние между отделните руски държавни институции, занимаващи се с конституирането на Третата българска държава в 1877-1879 г. Управлението на руския императорски комисар в България, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Пощенският департамент на Русия, канцеларията на Александър II, посланици, съветници, са работили заедно по „българските дела”. Не е ли взел в тях участие и Хералдичният департамент?

Би следвало да се приеме, че в Русия не е било така просто да се появи хералдичен елемент, пък бил той върху марка или пощенска карта. Случайно ли е, че фигурата на лъва във всички марки и карти, дошли от Русия в разглеждания „първи” период до 1885 г., както и в оригинала на Търновската конституция, е абсолютно еднаква? По някакъв начин не се ли е намесвал Хералдичният департамент, координирайки въпросите, свързани с хералдиката или пък грижейки се за авторските права на хералдиците в Русия?

      

Короната на лъва в „Стематографиите” (вляво) е открита, а в „Сантимите” (в средата) и в герба върху оригинала на

Търновската конституция (вдясно) е затворена

Ако има някаква загадка в руските издания с българския герб, тя е, че на гербовия елемент върху пощенските карти, на изображението на „Сантимите” и в герба върху Търновската конституция короната на лъва е затворена. Как се е получило съвпадението, ясно видимо при последните два примера, и защо тази корона не е съгласно руската херадика, а е направо корона, каквато са имали германските

херцогски родове като Хесен, Сакс-Кобург, засега отговор не е даден. То и въпросът всъщност се задава за първи път.

Според филателистите, автор на изображението на „Сантимите” е тогавашния старши гравьор в ЭЗГБ Франц Михаел Кеплер, хесен-каселски поданик, останал такъв до края на живота си. Има логика, познавайки германската хералдика, Кеплер да е короновал лъва от първите български пощенски марки с корона според тази хералдика. Още повече, че когато той се е заел със задачата (Кеплер е гравирал повечето пощенски марки, отпечатани в ЭЗГБ в периода 1858-1888 г.), вероятно пред него е стоял първо- началният текст на българската конституция, според който короната над лъва в герба на Българското княжество конкретно е определена на княжеска, т. е. херцогска.

Загадката обаче, защо тази корона не е от руски хералдичен тип и как тя попада и върху главата на лъва в герба върху оригинала на Търновската конституция остава загадка.

Вариант на герба от 1881 г. (белгийски)

В 1881 г. България има нов държавен герб. Той се появява за първи път публично в „Държавен вестник” в броя му от 21 януари 1881 г. (бр.1, г. III), за да остане там на първо време до 19 февруари 1917 г. (бр. 38, г. ХХХІХ).

Заглавка на „Държавен вестник” от 1881 г.

Достатъчно са фактите говорещи, че изображението на българския държавен герб

от 1881 г. е инициатива на княз Александър I Батенберг. По-точно на неговия княжески двор. Документите сочат, че явен подтик за изявяване на по-категорично отношение на държавата към конкретния вид на българския държавен герб, дава нуждата на Княжество България от парични знаци. Именно, когато през пролетта на 1880 г. Второто обикновено народно събрание оживено обсъжда „Закон за правото за резание (сечене) монети в Княжеството”, в чл. 8 на закона то приема: „Сребърните монети ще имат от едната страна - на лицето - българския герб, всред една мантия с корона и на двете й страни по един лев, от кои всяки държи с едина си крак герба, а с другия по едно българско знаме. На другата страна на опакото те (монетите) ще показват стойността на монетата и отдолу леточисленето, всред венец от житни класове, ружеви цветове и дафинови листове, и отдолу една лента, на която ще бъде написано: Съединението прави силата.”. Това решение е публикувано с указ № 229 от 27 май 1880 г., в „Държавен вестник”, бр. 49 от 4 юни с. г.

Според протоколите на Второто народно събрание девиза „Съединението прави силата” е бил добавен по предложение на Стефан Стамболов, тогава депутат в събранието. При това идеята на Стамболов е била лентата с девиза да бъде включена в самия герб.

Още преди внасяне в Народното събрание на проекта на този закон, на българското правителство е предложен за одобрение модел за отсичане и доставяне на монети. Счита се, че моделът е бил изготвен от английската фирма от Лондон „Ралф Хийтън и Синове” под надзора на Кралския монетен двор.16 На реверса на модела е изписана стойността на монетата: „10 сантим 1880” (френският франк е бил тогава официалната сметководна валута в Княжество България). На лицевата страна е

изобразен българският държавен герб след 1880 г. в неговия предварителен вид с лента с девиз „Съединението прави силата”. Над герба е изписано „България”.

Пробна монета от 10 сантима 1880 г.

Би следвало да се приеме, че именно тази пробна монета е послужила за образец на българския герб от 1881 г. Но това изображение не е първото, което спомага за формиране на по-дълготрайния български държавен символ непосредствено след Освобождението. Прототип на монетата и на българския герб е възпоменателният медал „За възшествието на княз Александър Батенберг”, в настолно изпълнение. Този първи за Третата българска монархия медал е отсечен в Брюкселския монетен двор за отбелязване на възшествието на българския престол на княз Александър І Батенберг на 29 април 1879 г.17

Възпоменателен медал „За възшествието на Александър І, княз Батенберг, княз Български, 29 април 1879 г.”

Предполага се, че настолният възпоменателен медал (има и втори, сребърен,

направен по същия повод за възшествието, за носене на гърди) е изработен от бронз в не повече от 200 броя, които са раздадени на членовете на Учредителното народно събрание. Имало още 30 броя отсечени от сребро и 10 от злато, изглежда раздадени на ръководството на събранието, на висшестоящите членове на Управлението на руския императорски комисар в България и на монарсите от Великите сили.

Характерни моменти от герба на България във възпоменателния медал и пробната монета

На аверса на настолния медал е изобразен герба на България във вида, който присъства и на пробните сантимови монети, и който е послужил за прототип на приетия за официален вид на българския герб. Върху медала и пробните сантимови монети има очевидни грешки. Штриховото поле в щита с лъва отговаря на син цвят, знамената не са трикольорни, а на тях също е изобразен лъв. Под щита и щитодър- жателите има лента с надпис „Съединението прави силата”.

Визуалното сравнение на монетата с медала показва стопроцентово съвпадение на вида на аверса им. Което е озадачаващо предвид сведенията, че те са изработени на различно място. Излиза, че или между Брюксел и Лондон е бил разменен първоначален модел на страната с герба, или сведението, че пробната монета е отсечена в Лондон не е вярно. Със сигурност обаче може да се каже, че авторът на българския герб от 1880 г. е бил белгийски хералдик, вероятно от Брюкселския монетен двор.

  

Герб на Белгия установен в 1837 г. (Белгия е самостоятелна държава от 1830 г.)

Последното се вижда съвсем определено, когато се сравни вида на герба,

изобразен на възпоменателния медал и пробната монета, с герба на Белгия, утвърден с кралски указ на 17 март 1837 г., след като страната е призната в 1830 г. за самостоятелна държава. В предложения вероятно от професионалните хералдици от Брюкселския монетен двор, български герб, е отчетено, че лъвът в последния е коронован и са махнати някои подробности от украсата. Впечатляващо е, обаче, че девизът „Съединението прави силата” е буквален превод на „L`union fait la force”, както е в белгийския герб.

Монета 10 стотинки 1881 г. Посочените несъобразности са поправени при вече отсечените в 1881 г.

стотинкови монети, както и в официалния вид на българския държавен герб, появил се на първа страница на „Държавен вестник” през януари същата тодина, като лентата с

девиза е заменена с декоративен елемент. Тези монети от 2, 5 и 10 стотинки са били вече действително изработени в Англия от фирмата „Ралф Хийтън и Синове” и под надзора на Кралския монетен двор. По всичко изглежда лентата с девиза е отпаднала по технически причини. Дори на пробната монета, която е с диаметър 30 мм той трудно се разчита, а отсечените монети от 2 стотинки имат диаметър 20 мм, което прави невъзможно изписването на надписа върху тях. Затова и още в закона за рязане на първите български монети надписът „Съединението прави силата” е предвиден да бъде изписан отделно, под герба.

Изглежда е станало объркване при определяне на мястото на изработване на пробната монета от 1880 г., което се потвърждава и от факта, че в 1887 г. на премиера Стефан Стамболов е предложена същата пробна монета от 10 сантим, но с изменена година. За нея категорично се сочи, че е отсечена от Брюкселския монетен двор.

Пробна монета от 10 сантима 1887 г.

Изнесените факти показват, че и след конституирането на Княжество България (най-често наричано Българско княжество), с българския държавен герб продължават да се занимават чужди хералдици. Немските сменят руските.

  

Герб на Княжество България от 1881 г. (идейна компилация)

Как е изглеждал гербът на България от 1881 г. в пълния му вид и с оригинални

цветове? На база на по-късни цветни негови варианти описанието изглежда така: - изрязан немски (германски) щит с тъмно-червено поле и златен кант; - върху щита златен, коронован със затворена златна корона, „въоръжен” лъв,

изправен на задните си крака, в движение надясно;

- над щита затворена златна корона, съставена от пет обсипани с перли дъги (предполага се, че шестата дъга от истинската корона не се вижда), свързани в долния край с обръч, а в горния край с кълбо с кръст - символ на държавата. На обръча, в основата на дъгите, са разположени декоративни трилистници, а между рамената на дъгите - декоративни стълбчета с перли на върха. Долният обръч е обсипан със скъпоценни камъни;

- щитът се държи от двете страни от щитодържатели: два некороновани златни лъва обърнати фронтално (в хералдиката такива лъвове се наричат леопардоподобни), придържащи съответно с левия и десния преден крак щита, а с другия преден крак - по едно турнирно копие с пика на върха и прикрепено под нея национално трицветно знаме. Двете знамена се веят огледално едно спрямо друго в посока навън от герба;

- щитодържателите с щита са стъпили върху стилизиран златен декоративен орнамент;

- цялата описана до тук композиция е на фона на разтворена, с куполообразен сенник, шатра от пурпурно кадифе (тъмно-виолетов бархат), обшита по края със златни ресни, подплатена отвътре с хермелинова кожа. Страничните горни ъгли на отвора на шатрата са привързани със златни шнурове, със също златни пискюли накрая. Над шатрата има корона като тази над щита.

Това изображение на герба се различава съществено от възрожденската му трактовка в „Стематографиите” и от интерпретациите му в стила на руско-френската хералдика непосредствено след Освобождението. Короната е близка по форма до тази от герба на България в „Стематографиите” и очевидно произхожда от същата хералдична школа, развила се в годините. Коренно променена е обаче формата на щита, а лъвът в него е коронован със затворена, а не с листовидна открита откорона.

Последното създава един уникален прецедент: днес от всички европейски гербове само на герба на България лъвът е коронован със затворена корона! Иначе, той – българският коронован лъв, по всичко изглежда е роднина на лъвовете от гербовете на Белгия, Холандия, Англия, Чехия, скандинавските страни: произходът му също ще да е фландърски.

Варианти на герба със смесена хералдика

Видът на българския герб след 1880 г., макар имащ на пръв поглед прилика с този, сътворен по правилата на руско-френската хералдика, има и съществени отлики. Те са както в короните и щита, така и в добавката на лъвове-щитодържатели, на носещ декоративен елемент, на дублираното национално знаме.

    

Българският герб с корони според руската хералдика върху лепенка за запечатване на разнасяните на получателите телеграми (вляво) и същият герб с корони според германската хералдика (куриозно изображение – лъвовете държат щита с видимата лапа, елемента под тях обърнат!)

На черно-белите графични изображения на герба знамето е с хералдичен щрих: наклонен надясно - за зеления цвят и вертикален - за червения (последния е като на полето в щита). Златните елементи са с точки. Върху повечето миниатюрни изображения, на които българският герб е предаден графично-тоново, много от посочените по-горе подробности не личат. Една от пощенските миниатюри обаче обогатява историята на българската хералдика с вид на българския герб, който не се среща никъде другаде. Става дума за лепенката за запечатване на разнасяните по домовете телеграми, на която е отпечатано изображение във формата на двукръгов печат с околовръстен текст: „БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО-ТЕЛЕГРАФЪ” и илюстрация българския държавен герб. Почти същият, както е в „Държавен вестник” и на монетите.

Почти, защото короните в това изображение не са според немската, а според руската хералдика. И са ни познати от гербовия елемент в първите български пощенски карти и от герба върху оригинала на Търновската конституция..

Времето на изготвяне и отпечатване на споменатото изображение в телеграфната лепенка, естествено би трябвало да се вмести в периода, наречен Българско княжество (1879-1885 г.). Това, което е любопитно във въпросното изображение на българския герб е смесването на немската с руската хералдика. Наличието на последната подсказва, къде е било направено отпечатването.

Първите български гербови марки Пак в Русия, в Санкт-петербургската Экспедиция заготовленiя государственных

бумаг са отпечатани и първите български гербови марки. Наглед те изглеждат като пощенските, но не съвсем. Стойностите на тези марки са също в сантими и франкове. В илюстрацията им е представена абсолютно същата рисунка на лъва от „Сантимите”, което е обяснимо предвид нейното авторство. В случая обаче имаме представен цялостно вида на герба на Княжество България, както е описан в конституцията.

Всъщност на гербовите марки имаме за първи път прилагане на така наречената „малка форма” на герба, която в бъдеще намира широко приложение в дребните монети и в административните печати. Любопитното в случая е съчетанието на немски хералдичен щит с корона съгласно руско-френската хералдика.

Дали обаче то (изображението на герба), не подсказва отново за намеса на Руския хералдичен департамент, който за пореден път не приема короната в българския герб от „Стематографиите”, предложена този път от немските хералдици от княжеския двор на Александър I Батенберг, и я заменя с руска княжеска.

Гербът от 1881 г. е най-дълговременния български държавен символ. Служил е като такъв до 1917 г. и от 1919 г. до 1927 г. Не го променя нито Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., нито провъзгласяването на Царство България в 1908 г. Единствено Фердинанд през юбилейните си 1917 и 1918 г.

успява неофициално да прокара като държавен, герб, съчетаващ българския държавен герб и редица родови хералдични елементи на монарха.

След абдикирането на Фердинанд през 1918 г. Борис III възстановява официалния герб на България от 1880 г., но през 1927 г. го заменя с по-съвременния.

ІІІ. Официално приложение на българския държавен герб

Варианти на официалния български герб след 1881 г.

Като официално може да бъде определено приложението на държавния герб

главно от българската администрация. Прави впечатление, че в многобройните издания на тази администрация – печати, монети, банкноти, официални бланки, разписки, административни табели и т. н., освен наличието на дребни различия изобразеният върху тях вид на държавния герб притежава и някои съществени особености, които определят два подвида на този герб.

Подвид І (1881 г.)

При първия подвид опашките на лъвовете-щитодържатели са изправени нагоре, извити са като S и декоративните елементи, поддържащи лъвовете, имат вид на винетки (лозови израстъци).

Подвид ІІ (1885 г.)

При втория подвид опашките на лъвовете-щитодържатели са извити около

задните крака и декоративният елемент, поддържащ лъвовете, има вид на акант.

Държавен печат В Търновската конституция въпросът с държавния печат е решен в чл. 22, който

гласи: „На държавний печат се изображава гербът на Княжеството”. Вече със специален Закон за държавния печат, обнародван с указ № 1146 от 24 декември 1883 г., е регламентирана по-подробно употребата му.

Държавни печати на Княжество България за работа с восък (вляво) и с мастилена краска (вдясно)

Според закона държавният печат на Българското княжество се пази от министъра

на правосъдието, комуто в това качество се присвоява названието „Пазител на държавния печат”. Министърът на правосъдието прилага държавния печат след подписа на княза върху оригиналите на законите, указите от общ интерес и публично-административните правилници, които държавния глава е санкционирал.

Монети

Гербът върху българските монети от 1881 (вляво), 1888 г. (в средата) и 1912 г. (вдясно)

Първите монети на Княжество България са изработени в 1881 г. в Бирмингам, Англия от фирмата „Ралф Хийтън и Синове”. Те са бронзови и имат стойности 2, 5 и 10 стотинки. На страната със стойността, долу до външната рамка на монетите, е отбелязано името на фирмата, „HEATON”. Поставянето на този знак и липсата му върху пробната монета „10 сантим 1880” е допълнителен факт, който дава основание да оспорим твърдението, че пробната монета е била отсечена от „Хийтън”. Всъщност на тази пробна монета личат инициалите „СМ”.

Изображението на аверса напълно отговаря на текста от закона за рязане на монети в Княжеството, с разликата, че мантията е станала вече шатра. Отличието е в малкия купол под короната, който става очертан по видимо в следващите издания на

стойностите от 50 стотинки, 1, 2 и 5 лева, отсечени в 1882, 1983 и 1985 г. Поради сравнително по-малкия диаметър на изданието на стотинковите монети от 1888 г. и 1901 г., изработени в Брюксел и Париж, на аверса им е поставен така нареченият „малък герб” (малка форма на герба) – само щита с лъва и короната над него, която форма най-точно отговаря на конституционния текст. Любопитен вид има гербът върху монетите от 1906 г., отсечени в Кремниц. На тях е представен същият герб, както на гербовите марки. Изглежда при изработването на проекта за тези монети Българското Министерство на финансите е предложило на медалиера като идея техния вид.

Банкноти

Първите български банкноти са издадени след приемането на 27 януари 1885 г. на реформа на Българската народна банка, с която тя получава изкючителното право да издава банкноти и да прави проучвания къде може да бъдат изработени те. Приета е офертата дошла от Русия. Първите банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани в същата Экспедиция заготовленiя государственных бумаг в Санкт Петербург, отпечатала и продължаваща и тогава да отпечатва българските пощенски и гербови марки.19

Първите български банкноти пуснати в обръщение от 1 септември 1885 г. На лицевата страна на банкнотите има рамка от плетеници, в средата е

разположено буквеното и цифровото обозначение на стойността, обяснителните текстове и подписите на управителя и касиера на БНБ, датата на издаване. В горния ляв ъгъл е гербът на Княжество България.

      

И в 1916 г. Българската народна банка печата банкнотите си с българския герб, подвид ІІ

Сочи се, че автор на художествените проекти на двете банкноти е Н. В. Набоков. Изгежда обаче гербът е изготвен в България, защото БНБ запазва авторското си право върху него и го тиражира върху всички останали издадени до 1916 г. банкноти, независимо къде са отпечатани те. Този герб е именно посочения по-горе подвид ІІ. Интересното в герба върху банкнотите, отпечатани в ЭЗГБ, е, че няма намеса в неговия вид и по-специално във вида на короните.

Крепостен (нотариален) акт от 1896 г. с герб, подвид ІІ Впечатлението е, че благодарение на Министерството на финансите, документите,

които се печатат в него (акции, нотариални актове и т. н.), носещи и българския герб, спомагат за по-масовото разпространие на подвид ІІ на този герб.

 

Графично и пластично изпълнение на герба на Княжество България, подвид ІІ, използвано от Министерството на финансите 

ІV. Бележки:

1. Козаров, Д. Създаването на първите български пощенски марки – сантимите. В сп. „Филателен преглед”, 6р. 8, 1979 и сб. „Филателия 83”, С., 1983, с. 41.

2. Българската държавност в актове и документи. С., 1981, с. 220. 3. И. В. Козменко. Руската дипломация и формирането на българската държавност

след Освобождението. С. 1982. 4. И. В. Козьменко. Петербургский проект Тырновской конституции 1879 года. Сб.

„Исторический архив” т. IV, М. - Л. 1949. 5. пак там. 6. Козменко, Руската дипломация... 7. Дневници на Първото учредително н. събрание в Търново по изработването на

Българската конституция. С. 1890, с. 118.

8. пак там. 9. Stemmatographia, sive Armorum illyricorum delineatio, descriptio, et restitutio, authore

Equite Paulo Ritter, Wienna, 1701. 10.Христофор Жефарович. Стематография. Факсимилно издание. С. 1986. 11.Имат се предвид не само различията в конкретната форма на „полето”, но и в

положението на лъва и „украсата”, която се добавя към герба, и която не е описана в Търновската конституция.

12.Вл. Лукомский. О геральдическом художестве в России, сп. „Старые годы”, февруари 1911 г. и Е. И. Каменцева, Н. В. Устюгов. Русская сфрагистика и геральдика. М. 1974.

13.В-к „Зора”, бр. 5671, г . Х1Х, 18.V.1938. 14. Leonard, W. Das grosse Buch der Wappenkunst. 1976. 15.Дерменджиев, Хр. Значимостта на хералдиката като помощна историческа

дисциплина и мястото и в историческата наука. В сб. Помощни исторически дисциплини, том 4. С., 1986, с. 78.

16.Каменов, Р. За първите монети на Третата бъгарска държава. В сп. „Филателен преглед”, бр. 4, 1970.

17.пак там. 18.Държавен вестник, бр. 141 от 31 декември 1883 г. 19.Христов, К. История на българските книжни пари. С., 2005, с. 29.