Пътуването

в наблюдаването на изменения модел на детето:

Необходими предпоставки

Бих желал да споделя с вас една случка, който преживях, когато бях в Япония и

която ме накара да осъзная колко е лесно наблюдаването разгръщането на случая

при деца. След цял ден лекции бях седнал в един ресторант. Едно дете се

приближи към мен. Момченцето изглежда знаеше малко английски и ме попита:

„Ти знаеш ли английски?” Аз отговорих: „Да, знам английски”.

Момчето беше толкова развълнувано, че изтича при майка си и каза: „Мамо! Мамо!

Той знае английски!” После се върна при мен и ме попита: „Обичаш ли

животни?”

Аз отвърнах: „Да, обичам животните.”

То отново отиде при майка си и й каза: „Мамо, той обича животните!” Когато се

върна, то възбудено ме попита: „Обичаш ли птиците?”

„Да”, отвърнах. „Обичам птиците”.

Както преди, детето се втурна при майка си и й каза: „Той обича птиците!” До този

момент детето се чувстваше много удобно с мен и пак се върна и ме попита:

„Харесваш ли хищните птици?”

Намерих този въпрос за малко странен, но реших да продължа играта и отговорих:

„Да, харесвам хищните птици.”

То изтича при майка си отново, толкова ентусиазирано, колкото и преди, и

радостно й каза: „Мамо! Той харесва хищните птици!” Скоро то се върна при мен

със следващия въпрос. „Обичаш ли хвърчила?”, попита то.

До този момент аз вече бях въвлечен в играта и се опитах да се пошегувам с

детето. „Не”, отвърнах.

Малчуганът възкликна: „Не? Тогава ти не можеш да си ми приятел!” То се отдалечи

и повече дори не погледна към мен.

1

Всички ние имаме нашия опит, когато става въпрос за деца. Като хомеопати, ние

имаме свой собствен опит, когато става въпрос за снемане на детски случаи.

Наблюдаването на разгръщането на детския случай е точно това. Много е просто и

лесно да достигнеш тяхната сърцевина и да разбереш техния модел. Много

студенти са ми казвали, че най-трудното нещо за тях е да снемат детски случай. Те

снемат случаи на възрастни, но когато се стигне до снемане на детски случай, го

правят само чрез рубрики, основани на данни, събрани от родителите на детето.

В началото, когато започнах научно да наблюдавам детския модел, лекувайки деца,

аз бях бомбардиран от въпроси от страна на много мои колеги. Някои колеги ми

задаваха следните въпроси:

� Как може едно дете да представи своя случай?

� Как може едно дете да се изрази?

� То е още почти бебе – едва на две години.

� Неговият език още не е развит. То едва-едва говори.

� При положение, че за възрастните е трудно да изразят своят модел, как може

едно дете да направи това?

� То разбира ли какво да каже?

� Достатъчно развит ли е неговият интелект?

� Ще е способно ли детето да разбере твоите въпроси?

Искам да поспрете тук.

И да помислите за всичките идеи, които обсъждахме дотук в тази книга, най-

важните от които може да бъдат обобщени в следните две точки:

� Детето има изобилно количество от свободна енергия.

� Енергията изразява себе си ярко и живо.

Може да ме попитате дали е обосновано да се мисли, че детето може да изразява

себе си. Отговорът на този въпрос е гръмко „Да”. Детето, което има изобилна

енергия, може много точно да се изразява и го прави прекрасно, по свой собствен

уникален начин. На практика, детето е толкова сигурно, толкова наясно със своят

модел, че е способно да се изразява ярко и точно. Досега ние разбрахме, че то има

изобилно количество енергия. Също така, малките деца са лишени от всякакви

„маски”. Т. нар. обичаи, традиции, норми и модели на социално поведение при тях

отсъстват и те са свободни да изразяват всичко, каквото чувстват, по какъвто начин

си пожелаят. Те са много по-близо да вътрешната си същност; така те могат да

преживеят своят модел в чистата му форма и да го изразят енергично. Снемането на

случая на дете е изкуство. Необходимо е да имаш правилен подход.

Следващият въпрос, които идва на ум е следният: Как можем ние, хомеопатите, да

разберем езика на детето, независимо от неговата възраст?

2

Нека сега ви кажа нещо.

� Енергията изразява себе си на универсален език, така че да можем да

преживяваме и наблюдаваме.

� Енергията е очевидна и проявленията й са много впечатляващи.

Единствената тънкост е, че ние трябва фино да настроим очите си и зрението си, за

да може да доловим и разберем универсалния език на енергията. Умовете ни трябва

да са тренирани и ние трябва да сме в синхрон с целия процес на фино настройване

на сетивата си.

За по-дълбоко разбиране как може по добре да схванем универсалния език на

енергията, нека споделя с вас моето пътуване, моята еволюция на разбиране на

нещата. В началото за мен стана кристално ясно, че моята главна цел е да се

фокусирам върху детето, да наблюдавам неговата енергия и действия и да поставя

в центъра него, а не някой друг. С тази идея в главата, аз започнах да говоря с

децата…

Опитвайки да виждам през техния поглед…

Опитвайки се да видя техния свят през техните очи…

Опитвайки се да слушам тяхната песен…

Опитвайки да се фокусирам върху техния фокус…

Колкото повече ги слушах, колкото повече ги наблюдавах, толкова по-

рафинирано ставаше моето разбиране и аз разбрах, че децата са сценаристите,

режисьорите, продуцентите и актьорите в техните собствени филми; ние –

хомеопатите – сме просто техниците по осветлението, които стоят зад актьорите

и насочват прожекторите. С тази идея в ума си, аз разработих систематичен

подход за наблюдаване на разгръщането на случая при деца.

За да направим целия процес по-прост и смилаем, нека разделим процеса на

наблюдаване разгръщането на случая при деца на две основни части:

1. Преди снемането на случая

2. По време на наблюдаването разгръщането на случая

Нека започнем с първа точка:

Преди снемането на случая

Детето ни казва: „Нещо непознато в мен иска да бъде познато чрез моите малки

действия.”

3

Ние трябва да бъдем отворени, за да навлезем в света на детето.

Има някои моменти, с които трябва да сме наясно и да помним, преди да започнем

нашето наблюдение и случая. Ние трябва да се пазим непредубедени и свободни от

каквито и да било фиксирани принципи или правила, иначе рискуваме да

пропуснем важните намеци и съществени ключове, които детето иска да ни даде

чрез своите малки действия.

Предпоставки за процеса на наблюдаване разгръщането на случая:

� Не следвайте никакви правила.

� Помнете:

� Детето е едно чудо. От началото на света и до края на света никога не е

имало и не ще има друго дете като него.

� Детето е създателят на своите собствени делюзии. То е актьорът,

режисьорът, сценаристът и продуцентът на всичко.

Винаги съм подчертавал момента, че всяко дете е индивид, затова първият момент,

който трябва да помните е, че трябва да се отнасяте към всяко дете като към

уникално създание. Без установени правила или принципи, просто наблюдавайте

детето.

� Хомеопатът трябва да действа като катализатор:

Катализаторът е вещество, което не участва в реакцията, но присъствието му

осигурява нейното протичане. По същия начин, лекарят-хомеопат е катализатор;

той просто трябва да присъства и да не пречи в процеса на разбиране на детския

модел. Хомеопатът трябва само да бъде там, да присъства с цялото си същество и

да е нащрек за всичко. Без да променя нещо според своите изисквания, той просто

трябва да бъде свидетел на нещата.

Така, преди да започне да наблюдава разгръщането на случая на детето лекарят-

хомеопат трябва да изостри своите сетива, за да получи цялата информация, която

детето ще му даде. И хомеопатът трябва да я получи изцяло. Това наистина е

трудно предложение. Това значи, че вие трябва да сте чисти като дете, за да

навлезете в неговия вътрешен свят. Искам да кажа, че хомеопатът трябва да стане

като дете, за да се заеме с детски случай. Тази трансформация е необходима

предпоставка за наблюдаването на разгръщането на случая. Цялата нагласа на

хомеопата трябва да се промени така, че детето да може свободно да изразява.

Докато общува с детето, хомеопатът трябва да хвърли своята „маска” на доктор.

Детето трябва да се чувства напълно комфортно, преди да се плъзне в своя

собствен свят. Това трябва да бъде фокусът на хомеопата.

Обстановката на кабинета трябва да бъде приятелска към детето. Детето трябва да

има достатъчно пространство да се движи тъй, че да може да изрази своите

действия.

� Избягвайте да държите стъклени предмети или чупливи неща в кабинета.

4

� Избягвайте да държите стаята претъпкана с неща, които възпрепятстват

движенията и изразяването на детето.

� Не нареждайте на детето да седи на едно място.

� Поощрявайте детето да прави това, което желае.

� Дайте пространство на детето, както психически, така и физически, като не

пречите на неговите изрази и му позволявате да изразява своя модел, чрез

действията си.

Например, детето А. постоянно се катереше по леглото и рафтовете. То не стоеше

на едно място и постоянно дразнеше всички като скачаше насам-натам. По-късно,

при завършването на снемането на случая чрез наблюдение на детето и вземайки

предвид историята на бременността на майката, целият модел на детето се разкри и

посочи лекарството Lac rhesus като негов simillimum.

� Дръжте под ръка всички аксесоари, нужни на детето да се изразява, като листи

хартия, боички, играчки, книжки, пъзели и пр.

Ние съзнаваме, че всяко дете е уникален индивид и нашият подход към

опознаването му трябва да бъде индивидуализиран. Възможно е не всяко дете да

говори или изразява своята енергия с думи или действия. Някои деца може да

рисуват или да играят с играчки, изразявайки по този начин най-дълбокия си

модел. За да бъде подготвен за непознатото, за всичко, което може да се случи,

хомеопатът трябва да държи всичките си инструменти в готовност.

� Оставете майката или роднината, който придружава детето, вън в чакалнята.

Много хомеопати смятат, че детето трябва да бъде придружавано от майка си в

кабинета. Аз вярвам, че всяко дете има способност да се изразява изцяло. Майката

може да се намеси в изразяването на детето; ние трябва да обсъдим опцията да

говорим само с детето, като оставим родителите и роднините му извън кабинета.

Все пак, може да има определени случаи, в които физическото присъствие на

майката е бъде необходимо.

Кога майката трябва да придружи своето дете в приемната?

Отначало майката – или двамата родители – може да влязат и седнат в приемната с

детето, докато то се почувства комфортно с хомеопата и опознае обстановката.

� Когато детето е много малко – под 1 година – и не може да стои самó.

� Трябва да оставим майката да стои по-дълго в случаи, когато присъствието

на майката влошава детето. Например, когато майката излага своите

наблюдения и те пораждат определена реакция от страна на детето, може да

бъде полезно майката да присъства на консултацията.

Например, ако майката каже, че детето лъже или се ядосва, а детето настоява „Не е

вярно” и й заповядва „Млъквай!”, или ако детето удря майката, дърпа я за крака, или

я щипе (показвайки по този начин, че нейните думи са го подразнили, и че то е

5

чувствително към това), това ще ни помогне по-късно, когато детето е самó, да

изследваме неговата дълбочина и да разберем същността му.

� Когато самото присъствие на майката окуражава детето да изразява своето

състояние и когато майката действа като катализатор.

Например, когато майката не изразява собствените си емоции и без да се намесва

оставя детето да говори, каквото на него му се иска. Когато майката се държи като

хомеопат и поощрява позитивно детето си.

� Когато майката просто седи до детето без някакво активно участие и реакция.

� В случаи, когато детето изразява себе си чрез майката. Например, някои деца

държат ръката на майка си и рисуват.

В един случай майката носеше детето си и каза, че то било като във външна утроба.

Оттам се разгърна и целият случай, довеждайки ме до лекарството – Kangaroo

(кенгуру).

При друг случай на едно момиче, тя отказваше да говори, когато дойде за първа

консултация. Не се отвори въобще, затова бе повикана за втора консултация. И пак

всички усилия бяха напразни, тъй като тя не говореше въобще с лекаря и постоянно

повтаряше: „Моля ви, извикайте майка ми вътре.” В началото аз не я послушах, но

когато момичето започна да плаче, аз повиках майката вътре. Момичето хвана

ръката на майка си и най-накрая проговори. Ние разбрахме, че нейният проблем

бе страхът от загубата на майка си. Това е много типично за Strontium carb.

� В случаи, когато детето не може да говори добре или е малко и майката

помага на хомеопата да разбере състоянието на детето, без да се намесва в

естествения поток на интервюто.

Например, в един случай майката влезе в приемната с детето си. Когато лекарят

попита момичето за нейния проблем, майката не проговори, само каза на детето да

разкаже всичко. Майката ме попита дали искам тя да излезе. От време на време тя

окуражаваше детето си да говори, но не пречеше на естествения поток на случая. Тя

не реагираше на нещата, които детето казваше в отговор на моите въпроси. Аз

попитах детето: „Разкажи ми за сънищата си, страховете и т.н.”, но майката

продължи да си седи тихо, правейки атмосферата комфортна, без да подсказва на

детето какво да каже.

� Позволете на майката да остане в стаята, когато тя разкрива факти за детето,

за неговите действия и реакции, но не изважда или прибавя нищо от себе си.

Позволете на майката да остане в стаята, когато тя говори за следните неща:

∗ действията, които детето извършва

∗ думите, които детето казва

∗ точните и/или повтарящите се жестове на детето

∗ какво детето й прави, когато е само

∗ какво детето й казва на другите деца

6

∗ въпросите, които нейното дете постоянно задава на родителите си

� Оставете майката в стаята, когато „връзката майка-дете” позволява на модела

на детето да се появи, когато тя изразява модела на детето и помага на

хомеопата да разбере детския модел.

Кога да не позволяваме на майката да остане в кабинета по време на снемането

на случая на дете?

� Когато майката започне да проектира своите чувства върху детето или

започва да говори вместо детето, моля, спрете я незабавно и я помолете да

изчака отвън, защото тя изразява своите чувства и не позволява на детето да

каже какво то чувства.

Например, майката казва: „Детето ми се чувства изоставено, ревниво е и има много

състезателна нагласа.”

� Когато детето е попитано за неговото усещане, а майката започва да говори

вместо него, въпреки че то може да говори.

� Когато майката постоянно прекъсва детето и говори от негово име, помолете

я да напусне, тъй като това ограничава изразяването на детето.

� Когато майката прекъсва детето, докато то говори.

� Също така, помолете майката да излезе, когато връзката родител-дете

пречи на детето да изрази сърцевината си.

Например, когато видите, че детето не говори свободно за определени неща или

чувствате, че присъствието на майката кара детето да се чувства неудобно по

определени теми, тогава изпратете майката в чакалнята.

След като вече знаем предпоставките за наблюдаване разгръщането на случая при

дете, нека разберем две жизнено важни качества, които хомеопатът трябва да

изработи у себе си при усвояването на финото изкуство на наблюдаване

разгръщането на случая при дете.

���������������

КОИ СА ТЕЗИ ДВЕ ЖИЗНЕНО ВАЖНИ КАЧЕСТВА, ЩЕ НАУЧИМ СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА

☺☺☺☺

7