Български народни названия на растенията тщparks.bg/wp-content/uploads/2016/07/11.-Kozarov_P_Bulgarski_narodni_nazvaniya_na...Български

u ^ . J i ^ o ï S

СБОРНИКЪ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЪКНИГА XX.

Български народни названияна растенията тщ . ' \\

Д-РЪ П. К О З А Р О В Ъ

floms populaires bulgares f ï § Ê des plantes

PRR

D-r P. K O Z A R O V

Ь Р /h 1

I

%

БЪ ЛГ АРСКИ НАРОДНИ НАЗВАНИЯ НА РАСТЕНИЯТА

отъ

Д-РЪ П. КОЗЯРОВЪ

Сборникъ на Бълг. академия на наукитЪ. Книга XX. 1

Докладвано въ Природо-математичния клонъ отъ Ив, Урумовъ на 16. V. 1925 година.

Български народни названия на растенията.1

Отъ д - р ъ П. К о з а р о в ъ .

Вс^ка наука за обозначение на предмети и понятия изъ своята область има нужда отъ установени названия или термини. Ако такива липсуватъ, то за пояснение требва да прибягваме къмъ дълги, често отекчителни описания, или пъкъ да присвояваме чужди, които се явя- ватъ непригодни. Напротивъ, имаме ли свои собствени названия, работата се много опростява, защото съ една дума можемъ да възбудимъ у нашите слушатели нужното представление или възпоминание за даденъ прЪдметъ. По тоя начинъ се избегватъ недоразумения и грешки, а най-главно, рЪчьта става кжса и определена. Тая нужда се явява твърде належеща, особено за естествените науки, дЪто предметите, които влизатъ въ областьта имъ, сж извънредно многобройни. Тамъ названията не сж само отъ външна—формална нужда, но т^хната наличность е отъ значение за развитието на самата наука. Добъръ прим-Ьръ за това представлява ботаниката. До Л и н ей тая наука се намираше почти въ своя зачатъкъ. „Съ този чов%къ, казва 3, БасИБ,2 ботаниката стана сжща наука. До тогава много растения бЪха описани, безъ да иматъ имена, а сжществуещите названия се прилагаха произволно за разни растения.“

Нуждата отъ български имена за растенията не се чувства тъй силно при специалното изучване на ботаниката, дето обикновено си служимъ съ научните—латински названия. Въ други случаи, обаче, както напр. въ училището, латинските се явяватъ неудобни, особено за учениците отъ долните класове; тамъ нуждата отъ български названия на растенията е голема и спъва успеха на обучението. Латинските названия обикновено плашатъ и убиватъ всека охота; те сж много научни за среднообразованите, а за широката публика — сж само думи безъ значение. Затова, колкото и да сж те необходими и незаменими за

1 За да извадя на яве нЪкои необнародвани още материали по народнигЬ названия на растенията, които се намериха въ книжата на покойния професоръ по ботаника, д-ръ Ст. Георгиевъ3; да издамъ едновременно и собственик си номенклатурни бележки, събирани отъ нЪколко години насамъ, а сжщо и тия, които съ готовность ми се доставиха отъ н%кои приятели-естественици ; да събера по- възможносгь известните до сега народни названия на растенията, пръснати тукъ-тамъ изъ научни и популярни статии, учебници, речници и други публикации, както и въобще да поставя въпроса на дневенъ редъ, за по-нататъшна разработка — ето мотивите, които ме заставиха да се заловя съ написването ма настоещата статия, която не е нещо завършено, а само единъ приносъ, който постепенно ще се допълня и разширява. — София, юлий 1900 г.

— Сжщата тази статия поднасямъ въ тоя видъ, както е била приготвена тогава, преди 25 години, и то по настояване на мои пряятелй-ботаиици, които при- сжтствуваха на реферата ми по нея, четенъ въ Д-вото на българските ботаници* на 15.1. 1925 г. Тя обхваща, прочее, литературни източници само до тая дата. Материалите, които съмъ събиралъ отпосле, ще се издадатъ допълнително

2 Geschichte der Botanik vom XVI Jahrhundert bis 1850, München 1575.3 Починалъ въ санаториума за гръдоболйи Райбесгрюнъ — Германия, презъ

1900 год. „ ( .

4 Д-рг П. Козаровъ

специалиста, толкова непригодни се явяватъ за обикновената публика.Нужно е, следователно, покрай латинските, да имаме и други —

общопонятни, български названия. Тая нужда^се явява отъ големо практическо значение, особено въ народната медицина, за обозначение имената на разните лековити билки. Сжщо и въ некои сждебни случаи, както и при изучване на българския фолклоръ, става нужда отъ познаване народните имена на растенията. Ала тая нужда се чувствува обикновено най-силно въ литературата, при преводи отъ чужди езици. Всички знаемъ спънките въ подобни случаи, когато се натъкнемъ на неколко чужди имена на растения; ние се чувствуваме безпомощни и се отчайваме, особено когато и лицата, къмъ които се обърнемъ за помощь, не сж въ състояние да ни я да- датъ. Затова, повечето преводачи сж принудени да заематъ чуждите имена така, както се срещатъ въ оригинала, или най-обикновено, те ги заменяватъ съ руски, като предварително сж убедени, че за повечето читатели не ще бждатъ понятни. А това е вече единъ големъ езиковъ недостатъкъ.

Често пжти най-хубави и най-художествени чужди описания на природата немогатъ да се преведатъ изцело на български, поради липса на думи за обозначение на предметите; въ такъвъ случай величествената картина на дадена местность, нарисувана съ вещина отъ автора, се поднася на български четецъ въ несвършенъ видъ и съ недостатъци.

Тукъ се поражда, именно, въпросътъ, имаме ли достатъчно народни названия за растенията? На това А. Т о ш е в ъ ,1 който пръвъ е писа лъ на тая тема у насъ, отговаря така: „Има ги не малко, но требва да се избродятъ отъ народа. Той е единствениятъ богатъ източникъ, отъ дето можемъ да се снабдимъ съ техъ. Че за това се изисква вещина и трудъ — не ще никакво съмнение. Прй туй, требва да знаемъ, че то не е работа, която може да се свърши въ една-две години и само отъ едного. Тукъ се изисква време и съдействието на всички, които боравятъ съ природните науки. До като другите народи сж се сдобили съ определена терминология, нужни сж били дълги трудове и години.“

Да ! И нашиятъ народъ има за повечето, ако не за всички растения, хубави и типични названия; остава само да се събератъ. Ония растения, които сж въ съседство съ жилището на човека, или сж били отъ интересъ за прехраната и здравето му, или сж употребявани въ домакинството, народътъ ги е снабдилъ съ имена, често твърде подходящи.

Разбира се, неможемъ да искаме за всички растения народни названия, а още по-малко за разните стотици и хиляди видове вариетети и форми на некои родове, като напр. Rubus, Rosa, Сагех, Centaurea и пр. Тамъ и безъ това те се явяватъ излишни, защото последните сж отъ значение само за специалиста, а за него важатъ латинските названия.

Българските народни названия на растенията не сж още проучени. Почнато е действително, но е събрано досега много малко. Съ тая работа най-първо, по необходимостъ, сж били принудени да се занима- ватъ първите съставители или преводачи на учебници по ботаника у насъ: Душановъ, Михалаки Георгиевъ, Гер. Белчевъ, Иванъ Урумовъ и др. По-после А. Тошевъ излезе съ единъ цененъ трудъ по българската терминология на растенията ; следъ него Ив. Урумовъ е събралъ

1 Ботаникъ и дипломатъ, още живъ. — Към ъ терминологията на българската флора, Период, спис., кн. XXXV.

Български народни названия на растенията 5

народнит% названия изъ Ловчанско и Търновско, а сжщо покойниятъ проф. Ст. Георгиевъ въ своите печатни трудове ни даде доста ценни материали по българската номенклатура на растенията, събирани по всички български земи Понеже нуждата отъ хубави народни названия се чувства силно, те требва да се събератъ. А за това се изисква работа. Требва преди всичко да се събератъ названията на растенията, които се срещатъ въ народния ни езикъ; после да се подбератъ най-добрите, най- подходящите, обшоупотребимите и типичните отъ техъ и да се създаде една установена ботаническа номенклатура ; тогава да се действува за тех- ното популяризиране въ училището и живота. А да се постигне всичко това, сж нужни не години, а десетолетия, както е случаятъ съ д-ръ Шу- лекъ, който за да издаде своята книга: „Jugoslavenski imenik bilja, Zagreb, 1879“, требвало е въ продължение на 30 години да събира прилежно и да обработва суровия материалъ, като е ималъ при това и помощьта на много свои приятели.

Събирането на такива материали изисква преди всичко познание на предмета. Имена, чути отъ устата на народа, безъ да се знае положително, за кое растение се отнасятъ, сж почти безъ значение. При записването требва да се означава точно името, съ ударението му, като се отбелязва и местото, дето е чуто. Начинътъ на изговарянето и правописътъ сж повече отъ интересъ за филолога, отколкото за ботаника.

Прочее, ползата отъ събирането народните названия на растенията е- двояка: езиковна и научна. Всеко новозаписано име е единъ приносъ къмъ слозесното ни съкровище. По тия названия, особено когато сж събирани изъ всички български покрайнини, филоло- логътъ ще може да си обясни некои особености на българските наречия, както и други лингвистични въпроси1. По техъ ние заключаваме за наблюдателностьта, духовното развитие и творческата сила на народа. Едновременно съ това правимъ услуга и на ботаническата наука, понеже я обогатяваме съ нови термини, които улесняватъ изучванието й.

Мнозина сж наклонни да мислятъ, че у насъ липсватъ народни названия, за голема часть отъ растенията. Това е абсолютно неверно. Други, като отворятъ единъ учебникъ по ботаника и видятъ, че при повечето латински имена стоятъ и български (или по-добре такива, написани съ български букви), мислятъ, че въпросътъ е изчерпанъ. Това сжщо е неверно, понеже болшинство отъ последните сж побългарени или сж преводъ отъ чуждите. Трети пъкъ, като държатъ само на естетиката и поезията, възставатъ, че не сме имали достатъчно хубави и нежни български названия за растенията. Ето какво казва по тоя въпросъ единъ отъ техъ. „Менъ ме беше ядъ, защото не за пръвъ пжть чувахъ да се даватъ най-безобразни названия на най-приятните цветя. Естеството, което така разкошно и величествено се проявява и хубавй целото наше отечество, ние го онеправдаваме. Ние немаме нежни думи, за да го погалимъ, ние немаме мили названия за неговите

1 Като примЪръ, тукъ привеждамъ сладните названия, отъ които нагледно се вижда това :

£чменъ или Къклица или Болиочъ (лай-кучка) ячменъ Каклица Болиочийчменъ Къкъль БбливачъИчуменъ Кънкълъ БблоачъУчмбнъ Каколъ БблеочъЧумбнъ Куколъ Болиочъ и пр.

6 Д-ръ П. Козаровъ

хубости. Най-величественигЬ създания на природата у насъ нЪматъ имена, или, ако иматъ, те сж турски. * . На най-миловидното златно- желто цвете, което пролеть и лете краси полята ни, ние казваме „лай- лай-кучка“ . На това малко, белизняво цвете, което така разкошно за- хубавява ливадите ни, ние даваме простото име „сл^зъ“ ; на това светло — алено цв^те, което се мерка изъ зелените класове на нивята, ние казваме „пукалъ“ ; величествениятъ синиятъ кринъ, който краси нашите градини, ние наричаме „магарешки уши“ ; на друго едно мило горско цвете казватъ „козя-брада“ ; високото, съ червено стебло, съ големи листа тропическо цвете, което много дворове пълни съ хубость и зеленина, днесъ го наричатъ незнамъ защо, „кърлежъ“ ! На друго едно, полу-трева полу-цвете, колкото оригинално, толкова и красиво и което расте по тревистите урви на Балкана, даватъ име „мечешко-зеле“ .

Може-би авторътъ да е донекжде правъ, но изобщо, не ! Защото това, което нему се види грубо и несъобразно, излазя много удачно и тъкмо на местото си, когато се вгледаме отблизу.1 Действително, слу- шатъ се често груби названия за хубави растения, но на други места на сжщите даватъ по-нежни имена. Тъй че, едностранчиво и не- верно е, да се правятъ общи заключения, само по названия, чути въ една местность, или пъкъ излезли изъ устата на обикновени смъртни, които, за да удовлетворятъ нашето любопитство ни отговарятъ безми- слено съ фразите: „Това е едно цвете, планинско цвете“ , или „това е цвете . . . санкимъ трева“ , или съ други некои скроени названия, каквото ми се чини е „магарешки-уши“ .

Тукъ му е местото да отбележа, че требва да се отличаватъ сж- щинските народни названия отъ книжовните, т. е. отъ тия, излезли не отъ устата на народа, а измислени или набързо сковани. Повечето отъ техъ сж преводъ отъ латинските, или сж стъкмени по подражение на чужди названия. При все това и между техъ се срещатъ некои сполучливи и добри2.

Народните названия сж обикновено прости и кжси: повечето състоятъ само отъ една коренна дума, а най-старите сж дори едносложни. Те сж обикновено най-популярните, нематъ много синонимни и се отнасятъ до растения, съ които още примитивниятъ човекъ е ималъ работа; напр. джбъ, букъ, ръжь, лукъ, липа, лоза, жито, просо и пр. Сложните или производните народни названия сж сравнително нови. При техното образуване въображението е работило вече по-свободно; тамъ названията сж дадени възъ основа на некои действителни или привидни белези, напр.: лъвска-муцуна, дедовъ-зжбъ, козя-брада, напръстникъ, треперушка, шапиче, и пр. Дори и цели изречения се употребяватъ често отъ народа за обозначение на известни растения; това, разбира се, е твърде непрактично, особено, когато се образуватъ нови видови имена. Такива сж напр.: лай-лай-кучка, бела-Рада-вапцарска,я-каржкъ — я не-каржкъ, кърпи-кожухъ и др.

Народните названия на растенията сж повечето видови. Родови названия нема, или сж много рЬдко. Народътъ въ своето развитие не е можалъ да достигне до тамъ, да открие родствените връзки между растенията и да ги съедини въ отделни групи, като ги именува съ осо

1 Тъй напр., названието „ кърлежъ“ е дадено, защото семената на растението приличатъ досущъ на животното — паразитъ кърлежъ. Названието „козя- брада“ е преводъ отъ латински, а за пукалъ и магарешки-уши имаме много по- хубави имена.

2 Книжовни названия сж напр.: троецвЪтна теменуга, полски-брестъ, широко- листна върба, недопирка и пр.; такива се срещатъ най-често изъ учебниците.


бени названия. Но, когато родътъ има само единъ видъ, то видовото название е служило и за обозначение на рода; напр.: царевица, дюла, конопъ и пр.1

ВидовитЪ названия на растенията въ български езикъ сж много. Ако броимъ всички известни, заедно съ близко-сходните синоними, то броятъ имъ възлиза на много хиляди. Обикновено сж получавали имена ония растения, които сж пренасали известна полза или вреда на човека, или сж обръщали вниманието му съ своята чудна форма, големина, хубость, мирисъ и пр. Народътъ редко прави разлика между близко-стоещите видове, а още по-малко за полиморфните. Тъй че, докато некои видове сж останали неименувани, за други има купъ имена, особени за всека местность. Две неща при това сж играли главно важна роля: 1) че при едно и сжщо растение въ разните места сж забелезани отделни особености; така сж произлезли синоним- ните названия и 2) че единъ общъ белегъ е откритъ при разни растения, които за това сж получили еднакви — омонимни названия. Това, разбира се, е едно доста големо неудобство, което поражда често неразбория. Отъ друга страна то говори, какъ народната мисъль, подбуждана отъ еднакви или разни импулси, се е проявявала въ най- различни форми.

За да се види, колко плодотворна е била въ това отношение творческата сила у народа, привеждамъ тукъ следните примери:

1. Названия за разните видове я г о д и (Fragaria vesca, coliina, elatior и пр.): ягоди, агоди, планинци, усойки, плюскавици, суници, зуници, капа- лищи, пласкудавци, малй-газци, орнички, диви-ягоди, личи-ягоди, плюш- кавйци, праскавици, самодивски-ягоди, белвици, белявици, планчука, пла- нйца, куконица, пламеници, готка, планущка, ягодакъ и др. за си н о ним н и.

2. За ц а р е в и ц а т а (Zea Mays): царевица, папуръ, кукурузъ, гу- гучета, морузье, мамули, мисиръ, царка, пченка, ченка, пченийчка, че- ничка, царевка, печенка, мисирка, коломбокъ, кукумарка, рапка, цом- буръ, цабланъ, гржчка, мумурузка, моморозка, мумуроска, гължби и прч.

За кочана на царевицата има повече отъ 30 названия.3. За разните видове р а в н е ц ъ (Achillea Millefolium, clypeolata,

tomentosa и др.): равнецъ, равнежъ, сечена трева, сечено билье, посечено билье, посечена трева, яновица, посеково билье, белъ равнецъ, желтъ равнецъ, бела Еньовица, желта Еньовица, посеклива билка, сър- чьево билье, изройче, рисинява трева, спорежъ, хайдучка трава, рам- чецъ, месечньакъ, ресульа бильа, качино цвекье, гаскена трава, враб- чино цвекье и прч.

За разните видове джбъ има до 70 названия, за дивия макъ и по- витицата (съвлека) до 40; въобще, повечето растения иматъ по не- колко синонимни названия, а такива съ повече отъ 20 не сж редкость.

Като примеръ за о м о н и м н и български названия на растенията, привеждамъ следните-:

Achillea Millefolium Hypericum perforatum Lapsana communis Lychnis coronaria Prunella vulgaris.

1. Сечена трева, билье посечена я , посеклива билка

1 Народните видови названия на растенията се състоятъ обикновено отъ една дума и затова немогатъ да се поставятъ наравно съ латинските, които сж винаги двойни (бинерни): едното родово, и следователно посочва местото на растението въ ботаническата система, а другото видово.


2. Майсилчемаясъливъ буренъ масъливче

3. Сп%тй-косъ падй-косъ

4. Изтравничи(е)

Agrimonia Eupatoria Ajuga reptansu A. genevensis Peucedanum sp. ?Siderites montana Statice Limonium.

Adonis miniata Delphinium orientale

, Papaver Rhoeason flH-KO "b I Ranuncujus acris.Capsella bursa pastoris Asplénium trichomane Veronica officinalis Cardamine impatiens Qlechoma hederacea Hieraceum Pilosella Nasturtium officinale.

Омонимни названия има доста, ако и да не сж толкова много, колкото синонимните. Доста разпространени сж напр. названията: клинавче, клинавъ буренъ, плюскавецъ, млЪчка, кумоника, метлика, пироника, страшниче и пр., които народа употребява за много и различни растения. Тукъ не споменавамъ, разбира се, имена като: черния буренъ, мекия буренъ, синьо цв-кгье, горско цвЪтье, желта трева, червено биле, трънливъ буренъ и пр., които се прикачатъ на много растения, но за насъ сж безъ значение.

Народнит-fe названия на растенията сж образувани:1. По п р и л и к а : кандилка, поималка, кученца, бжзунче, па

чи кракъ, конско ребро, треперушка.2. По м е с т о н а х о ж д е н и е : блатникъ, гороцветъ, планинци,

водниче.3. По с в о й с т в а : отрова, бесна трева, благи-луди, разводникъ,

сладко коренче.4. П о у п о т р е б л е н и е : дрислива трева (Asphodelus liburnicus),

лишайче, лишайвецъ (Chelidonium majus), посечена трева (Hupericum preforatum), изсипливо билье (Herniaria hirsuta), мундарлива трева (Le- pidium ruderale), отокливо билье (Polygonum latifolium).

5. По в р е м е на ц ъ в т е н и е т о : е с е н е н ъ минзухаръ, Великденче, Гергьовденче, Димитровче.

6. П о и м е н а на б о ж е с т в а , д у х о в е и прч.: Богородиченъ буренъ, Христосово-цветье, самодивски-лукъ, русалче, сминдухъ.

7. По и м е н а на лица : Петровъ-кръстъ, Еньово-цветье, Бела- Рада, Лазарниче, дедовъ зжбъ, бабини гниди, момина сълза.

И т. н.Българските народни названия на растенията сж сходни съ рус

ките, сръбските, хърватските и въобще съ славянските. Това е много естествено, понеже старославянскиятъ езикъ е основата на всички славянски езици. Въ гореспоменатата книга на д-ръ Шулекъ, дето славянските названия на растенията се разглеждатъ сравнително, се сре- щатъ приведени много подобни примери.

Покрай чисто-българските названия на растенията, срещатъ се и много чужди. Такива на първо место сж т у р с к и т е , които изобил- стватъ въ езика ни, особено въ Южна-България. Некжде те сж се дотолкова вкоренили, че сж изтикали дори българските и народа си служи само съ техъ. Това е преко следствие отъ дългото ни робство, кое


то е упражнило силно влияние върху народния говоръ. Време е, обаче, да се изхвърлятъ сжщигЬ изъ употр4бение, като се заменятъ съ чисто- български, каквито имаме достатъчно. Такива сж напр.: демиръ-чиче, филджанъ-чиче, кана-чичекъ, еръ-алмазъ, кадънъ-пармакъ, челеби-пер- чанъ, калъчъ-оту и др.

Следъ турскит-fe, идатъ р у с к и т е названия, които се срещатъ особено въ литературата. Много отъ техъ мжчно ще могатъ да се изхвърлятъ, понеже сж станали общоприети; напр. хвощъ (вместо бълг. прешлика, ставиче, наставиче), незабудка (вм. помниче, срамежливче, ла- зарниче или незабравка), гречиха, вм. елда и прч.

Некои отъ народните названия сж подобни на латинските или гръцките, само че иматъ изменено окончание, т. е. побългарени. Те сж ос- статъци отъ едновремешното римско или византийско влияние. За много отъ техъ народа нема свои български названия. Тъй напр., казваме само роза или тръндафилъ, само босилякъ, спанакъ, кестенъ, които сж думи отъ чуждъ произходъ. Тукъ привеждаме още и следните примери:

1. П о б ъ л г а р е н и о т ъ н а р о д а л а т и н с к и и г р ъ ц к и н а- в а н и я : Върбина (Verbena), ригенъ, риганъ (Origanum), битоника, ви- тоника (Betonica), трифилъ (Trifolium), жмжмила, амамила (Matricaria Cha- momilla), лиандру (iierium Oieander), маджарочъ (Originum Madjoranum), пруна (слива — Prunus spinosa), босилякъ (Otium Basylicum) и прч.

Други при побългаряването дотолкова сж изменени, че мжчно може да се забележи чужд^ятъ имъ произходъ; напр.: татулъ (Datura), хмелъ (Humulus), ясенъ (Fraxinus) и пр.

2. К н и ж о в н о п о б ъ л г а р е н и л а т и н с к и н а з в а н и я . Те сж образувани поради липса на български, или по-право, поради тех- ното непознаване, напр.: салвей, шалвей (Salvia), глехома (Glechoma), скабиозъ, шпергула (Sperguia), мимоза (Mimosa), дрозера (Drosera) и прч.

3. Н а р о д н и н а з в а н и я , б у к в а л н о п р е в е д е н и о т ъ ч у ж д и т е :

Aegopodium — козя нога.Campanula — звънче.Hemiaria — килавъ буренъ.Pedicularis — въшкаво билье и пр.

4. К н и ж о в н и н а з в а н и я , п р е в о д ъ о т ъ ч у ж д и :Umbelliferae — чадърести.Salicornia — солорасти.Scrophularia — заушница, скрофулъ,Pentaphyllum — петолистъ.Vergissmeinicht — помниче. . 'Fliegenfalle — мухоловка.Steinbrechgewächse — каменоломци и др.

Освенъ това, прилагателните: silvestris, aquaticus, campestris, ра- luster, montanus (горски, воденъ, полски, блатенъ, планински). Напр., Acer campestris (полски яворъ) Ranunculus aquaticus (водно лютиче), Pinus silvestris (лесень боръ) и пр.

Народните названия на растенията, съдържащи се въ настоещата статия, сж записани повечето непосредствено изъ устата на народа; други сж извадени изъ списания и книги, публикувани предимно отъ специалисти — ботаници. Най-големи заслуги въ това отношение сж принесли: проф. Ст. Георгиевъ, А. Тошевъ, Ив. Урумовъ и др. При използуването на сжществуещите материали, отдавано е големо значение на компетентностьта и подготовката на събирачите. Имената на


последните сж дадени винаги съкратено, за да може въ бждеще да се иматъ предъ видъ, при евентуаленъ подборъ. Отдадено е сжщо значение на местонахожденията ; затова навсекжде, дето последните сж били известни, те сж цитирани.

Приведените по-долу материяли сж почти отъ всички български земи, освободени и неосвободени. Най-много такива сж събирани изъ България и Македония ; после идатъ Бесарабия, Добруджа, Помо- равско и Одринско. В ъ България най-добре въ това отношение сж проучени следните окржзи: Софийски, Ловчански, Търновски, Сливенски, Пловдивски, Ст. Загорски и Варненски. Слабо или никакъ неизследвани сж оше Ю. 3. и С. 3. България, сжщо Силистренско, Разградско и Бургазко1. Имената изъ разните учебници по ботаника не беха за насъ отъ твърде големо значение, защото повечето сж книжовни и при техъ не сж дадени местонахожденията. Сжщото требва да кажа и за тия названия, които се съдържатъ въ речника на Най- денъ Геровъ;а обаче, азъ си дадохъ трудъ и прегледахъ едните и другите, като извадихъ само ония, които ми се сториха нови и непознати.

Освенъ ржкописните материали, съчиненията, отъ които съмъ се ползувалъ при написването на настоещата работа, сж следните:

Проф. Ст. Г е о р г и е в ъ (Ст. Геор.). Родопите, Рилската планина и нихната растителность. СбМ. IV и V.

— Запискитъ му по ботаника, четени въ Висшето Училище.— Неиздадени негови бележки.Ив. У р у м о в ъ (Урум.). Материали за флората на Ловчански

окржгъ. СбМ. XIV.— Материали за флората на Търновски окржгъ. СбМ. XV.A. Т о ш е в ъ (Тош.). Къмъ терминологията на българската флора.

Период, спис. XXXV.— Материали по флората на България. Период, спис. LI.— Материали за флората въ Солунско. СбМ. X.Д. М а т о в ъ и А. Т о ш е в ъ (Мат. и Тош.). Къмъ българския

речникъ. Солунски книжници, кн. 4.B. Т. К о в а ч е в ъ (Ковач.). Материали по флората на Северна

България, сп. Трудъ, год. IV, кн. 2—3. — Годишникъ на Соф. Приро- доизпитателно Дружество за 1899 год.

К. А п о с т о л о в ъ (Апост.). Приносъ къмъ българската терминология на флората въ Македония. Период, спис. кн. LX1.

Г. Т р а й ч е в ъ (Трайч.). Къмъ терминологията на българската фауна и флора въ Македония, в. „Вести“ год. IX, бр. 62, 69 и 70 и год. X, бр. 63.

А. Т. И л и е в ъ ((Илиевъ). Растителното царство въ народната поезия и пр. СбМ. VII и IX.

Н. Л а з а р о в ъ . Прегледъ на забележителните полезни и вредни растения. СбМ. I.

С а в а Р а к о в с к и , Показалецъ.Ц. Г и н ч е в ъ (Гинч.). Нещо по българската народна медицина,

сп. Трудъ. . .Н а й д е н ъ Г е р о в ъ ( Г ер.). Речникъ на български езикъ т. I, II и IIIД - р ъ С т . В а т е в ъ (Ват.). Въ списанието „Медицина“ .

1 Това, разбира се, къмъ годината 1900.2 В ъ излезлите до тогава томове.


К. Ш к о р п и л ъ (Шкор.). Материали по флората и фауната въ Пловдивско— въ отчета на Пловдивската мжжка гимназия за 1896/97 година.

Материали за българския речникъ, въ СбМ. кн. 1—XVII. Учебниците по ботаника отъ М и х а л а к и Г е о р г и е в ъ (М.

Геор.), Ир. У р у м о в ъ (Урум.), Г. Б Ъ л ч е в ъ (Белч.), Д у ш а н о в ъ (Душ.), М. Б р а к а л о в ъ (Брак.), А н д р. Т о ш е в ъ (Тош.), В е к и л о в ъ (Векил.), М а в р о в ъ и Б о г д а н о в ъ (Мавр. и Богд.), В е т ш а й н ъ , Б у р г е р щ а й н ъ , Р о с и к и и др. (последните три — преводи).

Ст. Б р ъ н ч е в ъ (Брън). Лесовъдство.Г. Б а й к у ш е в ъ (Байк.). Доклада му по флората на Македония.

и други некои още, които не споменавамъ поименно, защото малко съмъ се ползвалъ отъ техъ.

Мои лични бележки и такива на мои приятели.1

Чуж д а литература:A m i е B o u e (Воие) — La Turquie de ГЕигоре v. I, 1840.I. V e l e n o v s k y (Velen.) — Flora Bulgarica Suplementum 1, p. 370. K. J r e c e k — Das Fürstentum Bulgarien 1891.B. S u i e k — Jugoslavenski imenik bilja 1879.Fr. M i k l o s i c h — Lexicon palaeoslovenico — graeco-latinum 1866. H. А н н е н к о в ъ — Ботанический словаръ.H e rrn . G r a s s m a n n — Deutsche Pflanzennamen, 1870.W. M e i g e n — Die deutschen Pflanzennamen, 1898.

1 При реферата по настоещата работа, четенъ въ Д-вото на българските ботаници на 15. I. 1925 г., ми се обърна внимание, че съмъ пропусТналъ две работи по въпроса отъ преди 1900 г., а именно: отъ В е ж а н о в ъ (въ сп. Наука) и Л ю б е н ъ К а р а в е л о в ъ (сп* Старини).

12 Д-ръ П. Козаровь

с п и с ъ к ъна растенията, съ тЪхнитЪ български имена, наредени въ азбученъ редъ

споредъ латинските родови названия. ")

Abies.R. pectinata, A. alba M ill.: Б е ла ела (с. Баня—Чепинска, с. Габро-

вецъ — Ихтиманско, с. Мала-Църква — Самоковско), ела (с. Баня — Чепинска, с. Мала-Църква — Самоковско), ч е р н о е л а (с. Широка-Лжка- Рупчосъ), черна*ела (с. Каменецъ — Чепинско), б е л ъ ч а м ъ ( с . Косте- нецъ — Ихтиманско). Ст. Геор. — Е л ж , е л х ж (Търновско) Урум.

A. picea, вижъ Picea excelsa — с м ъ р ч ъ .

Rbutilon.A. Avicennae Gaerln: Б о ж а р ж ч и ц а и п р о с ф у р н и к ъ (с. Ман-

сарлий — Ямболско, Тракия и Бесарабия) Ст. Геор.

Acer.A. Pseudöplatanus L.: я в о р ъ (с.с. Типчанецъ, Игнатица, Ребар-

ково — Врачанско, с. Баня — Чепинска, с.с. Г. Лозенецъ, Кокалени, Бояна — Софийско, Кюстендиско и другаде въ България), я ф о р ъ (Рилски-монастиръ), ш е с т и л ъ , б л а г у н ъ (с. Кокалени — Софийско) Ст. Геор. — П р о с т ъ я в у р ъ (Търновско) Урум.

A. platanoides: Ш е с т и л ъ (с. Брезье — Искрецко, с. с. Типчанецъ, Игнатица, Ребарково — Врачанско, с. Баня-Чепинска, с. Подцърненци и с.Цървеняно — Кюстендилско, с. Бояна и с. Кокалени1 — Софийско, с. Ко- стенецъ — Самоковско), м л е ч ь (с. Кокаляни и с. Г. Лозенъ — Софийско), м л е ч о в о (с. Горни-Лозенъ — Софийско) Ст. Геор. — я в у р ъ , м л е ч ж н ъ я в у р ъ (Търновско) Урум.

A. tataricum: Ж е щ е л ь (с. Литаково— Орханийско, с. Баня — Чепинска), м е к и ш ъ (с. с. Г. Лозенъ и Кокалени— Софийско, с. Геди- клий — Ямболско, с. Костенецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.—к л е н ъ (Софийско) — ж е ш л я (Кюстендилско) — к л е н ъ (Ново-село — Сливенъ, с. Брестовица— Пловдивско) П. Коз. — м е к и ш ъ (Търновско), я во ръ, ш е с т и л ъ (с. Хлевени— Ловченско) Урум. — Ж е щ ъ л ъ — Байк.

A. campestre: К л е н ъ (с.с. Типчанецъ, Игнатица, Ребарково —Врачанско, с. Брестовица — Пловдивско, с. Цървеняно — Кюстендилско, с. Брезье — Искрецко, с. Баня — Чепинска, с. Кокалени и с. Г. Лозенъ — Софийско, Тракийско и въобше на повечето места въ България), к л ъ н ъ и к ъ л н ъ (с. Желюша и с. Врабча — Царибродско, с. Драго- манъ — Искрецко) Ст Геор.— к л е н ъ (Ловчанско и Търновско) Урум.3

Acanthus.A. longifolius Host.: С т р а т н и ч е (Ловечъ) Ст. Геор.

*) Названията изъ Сливенско, Ямболско, Новозагорско и Пловдивско, за които не е дадено име на авторъ, сж събирани отъ менъ М в т о р ъ т ъ .

1 В ъ с. Кокалени съ това название наричатъ още Acer Reginae ftmaliae. Ст. Г eop.

2 Съ горнит-fe названия се обозначаватъ често и другит-fe видове Мсег, коитосе срЪщатъ по насъ.


Achillea.За разнит-fe видове се употрЪбяватъ сл^дующите названия : Р а в-

н е ц ъ (3. България: Врачанско, Берковско, с. БрЪзье — Искрецко), р а в н е ц ъ, (колибит-fe на Зелениката — Тетевенско, за Ach. Millefolium), р а в н е ж ъ (с. с. Безденъ, ОпицвЪтъ, Петричъ — Софийско), с е ч е н а т р ^ в а (с. Подцърненци — Радомирско), п о с е ч е н а т р Ъ в а (Кюстендилско), n o c t 4 K a т р а в а (с. Лиляче—Кюстендилско), я н о в и ц а (с. Каменица— Чепинско), п о с ^ к о в о б и л ь е (с. Баня — Чепинска), б ^ л ъ р а в н е ц ъ и ж е л т ъ р а в н е ц ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско), б t л а Е н ь о в и ц а и ж е л т а Е н ь о в и ц а (с. Хвойна— Рупческо), noc t - к л и в а б и л к а (за Ach. Millef.), с ъ р ч ь о в о б и л ь е (Чепеларе), с е ч е но б и л ь е и р а в н е ж ъ (с. Д р а г о м а н ъ — Софийско), и з р о и ч е (за Ach. clypeolata въ с. Врабча — Царибродско), п о с е ч е н о б и л ь е (Чир- панъ, за Ach. Millef.), р и с н я в а т р Ъ в а (за Ach. tomentosa въ Сливенъ) Ст. Геор. — С п о р t ж ъ (за Ach. Millefolium) БЪлч.— Р а ] в н е ц ъ и х а й д у ч к а т р а в а (Кюстендилско). — Б ^ л ъ р а в н е ц ъ (за Ach. Millef. — Ловечъ, Търново), ж е л т ъ р а в н е ц ъ , р а м ч е ц ъ (на еж- щитЪ мЪста за Ach. clypeol.) Урум. — Вижъ сжщо стр. 5, т. 3.

Aconitum .A. Napellus: С а м а к и т к а (Сливенъ) П. Коз.

Adonis.Ad. vernalis: Г о р о ц в t т ъ (с. с. Драгоманъ, Бездънъ — Софийско,

с. Желюша до Царибродъ), ж ъ л т ъ б о ж у р ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Ad. miniata: О п а д й - к о с ъ (с. Врабче — Трънско) Ст. Геор.Ad. autuminalis: К е р е но о к о (Панагюрище) Тош.Ad. aestivalis: О г н ю в ч е (Чирпанъ) Бурм.

Aegopodium.Aegop. Podagraria : Б л а г ъ - б а з ъ (с. Габровецъ — Ихтиманско)

Ст. Геор.Agaricus.

Agr. lactarius: М л Ъ ч н и ц а г ж б а (Габрово), м л Ъ ч к и и м л е ч ници (с. Габровецъ —- Ихтиманско), м л е ч н и ц и геби (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Agr. muscarius: М у х о м о р к а .Agr. campestris: Ч е р в е н к и (с. Габровецъ — Ихтиманско), чер

в е н у ш к и (К. Зеленика — Тетевен.), п е ч у р к и (Самоковъ, Габрово) Ст. Геор.

Agr. caesareus: Б у л к и г жб и , б у л к и (Габрово) Ст. Геор.Agr. procerus: В е р т е н к а и в р е т е н к а , в р е т е н к а гжба ,

в р е т е н к и (Габрово) Ст. Геор.За другит^ видове Agaricus се употрЪбяватъ още и сладните наз

вания: к а ч у л е т к и (с. Баня — Чепинска), ч е р в е н у ш к и (с. Габровецъ — Ихтиманско), ч а л ж д и н к и (Търновско) Ст. Геор.

Agave.Agava americana: С т о л ъ т н и к ъ (Сливенъ) Коз,

Hgrimonia.Agrim. Eupatoria: М а й с и л и ч е (с. Казичени — Софийско), —

м а я с ъ л и в ч е (с. Бистрица — Софийско) Ст. Геор. — Ч и ч а к ъ (Търновско) Урум.

Agrostemma.Agrost. Gythago: К ъ к л и ц а (почти навсЪкжд-Ь изъ Тракия), ко-

к о л ь (с. с. Бистрица, Драгоманъ, Бездънъ — Софийско, с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Г еор. — К ъ р в а в и ч е (с. ХлЪвени — Ловч.), п у с - к р ъ в- ч й ц а, п о д б е л ъ (с. с. Микре и Радювени — Ловченско) Урум. — За Agr. coronaria — к ж к л и ц а (Ловченско, Търновско и Сливенско).

Вижъ и названията на стр. 3, въ забележката.

Aremonia.Aremon. agrimonioides: М о т р у н я (с. Вишанъ — Царибродско)

Ст. Геор.Ajuga.

Ajg. reptans: С т р Ъ с н и ч е (с. Ченге — Айтосъ), м а й с а л и в ъ б у р е н ъ (с. Г абровецъ — Ихтиманско), г о р е ш н и к ъ (с. Врабча —Трънско) Ст. Геор. — меча с т ж п к а (Сливенъ)?

.Ajg. Laxmanni Benth.: С р % щ и щ е (Котелъ, Раковски), с т р t с-н и ч е (с. Ченге — Айтосъ), с р t щ и ч и (Ловечъ) Ст. Геор. — С р ь а-щи чи (Търново, ЛЪсковецъ) Урум. — В е ч е р н е ч е (Ст. Загора) Тош.

Ajg. Genevensis : С в а т и ч е (с. Казичане — Софийско), м а й с а л и в ъ б у р е н ъ (с. Габровецъ — Ихтиманско), г о р е ш н и к ъ (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор. — Г о р е ш н и к ъ (Чирпанъ) Бурм.

Ajg. Chamoepitys: Т а м н я н и к а (с. Драгоманъ — Софийско) Ст. Геор.

Ribresia.Albr. prostrata: Б ^ л ъ щ и р ъ (с. Пищигово) Тош.

Aichemilla.Alchm. vulgaris: Ц а р и ч е, ш а п и ч е (с. Бистрица — Софийско),

с а м о д и в с к и ягоди, ш а п и ч е (колибите Зеленика — Тетевенско), ш у п л и в ч е , з а й м и н и ч е 1 (колиб. на БЪлий Осъмь — Троянско), де м и р ъ - б у з а нъ (Чепеларе) Ст. Геор. — Ш а п и ч е (Ловечъ — Рибарска Махала) Урум.

Aigae.Различните родове и видове се обозначаватъ съ названията: ж а-

б ъ р н я к ъ (с. Драгоманъ—Софийско) или ж а б у н я к ъ (Южна-България) и другад%.

Allium.АП. Сера: Б ^ л ъ - л у к ъ , к а б а - с у х а н ъ , а р п а д ж и к ъ (Беса

рабия). Ст. Геор.—кр о м и д ъ , к ром и д ъ\Л у к ъ (Дупница, Пловдивъ), л у к ъ (Сливенъ), с к а л о н ъ (Вратца), хро мидъ , х р о м и д ъ - л у к ъ (Дупница)


1 Отъ „займя“ — местно название за змия.

Allium sativum: Ч е с ъ н ъ , ч е с н о в ъ - л у к ъ (Сливенъ, Ст.-Загора, Самоковъ), едно чесне , ч ешне .

All. rotundum: П ъ р ш о л и д а („дивъ чесанъ“) Котелъ — Раковски, в р а н щ и - л у к ъ (с Баня-Чепинска), п ч е ш к и л у к ъ (с. Църк- левци — Искрецка£околия) Ст. Георг.

All. Porrum; П р а с ъ , п р а с ъ - л у к ъ (Бесарабия и другаде въ България).

АП. Schönoprasum L.: Д и в ъ ч е с ъ н ъ , д и в ъ л у к ъ (Рилската планина) Ст. Геор.

All. scordoprasum: Д и в ъ л у к ъ , г а р в а н с к и л у к ъ (с. Абла- ница — Ловченско) Урум.

All. ursinum L .: л е в у р д а (с. Костенецъ— Ихтиманско) Ст. Геор. Л е в у р д а (с. Буйновци — Еленско), л ь ж в у р д ж (с. Микре — Ловченско) Урум.

Rlnus.A. glutinosa: Е л ш а (Бургазско, Карнобатъ, Анхиало, Айтосъ, Пир-

допъ,—с. Козница, с. Баня-Чепинско, с. Г. Лозенъ — Софийско и въобще Тракия), е л х а (Тревна, с. Костенецъ, Елена, Пирдопъ, с. Баня-Чепинска), ех ла (с. Бояна — Софийско), в о д н а ела (с. Габровецъ — Ихтиманско), л а г о в и ц а (с. Малка-Църква— Самоковско), Ст. Геор. — Б ь а л ж е л ж , елж, е л ш ж (Търновско) Урум. — Е л е ш к а (Босило- градско) — Е л ш а .

A. viridis: Ц ъ р н а елха и ц ъ р н а елха (с. Бистрица — Софийско) Ст. Геор. — Е л а (Ловечъ) Урум.

A. incana: Ч е р н ж е л ж (Търновско) Урум.

Alopecurus.Разните видове: К о н е ц ъ (с. с. Безденъ, Богьовци, Петричъ и

Опицветъ — Софийско) Ст. Геор. — К у щ р я в а (Ст. Загора; Тош.

Althaea.Alth. officinalis L.: Б е л а р у ж и ц а (с. Костенецъ — Ихтиманско),

б е л а р у ж а (с. Габровецъ— Ихтиманско), Ст. Геор. — Р у ж а (Ловечъ и на много др. места), р у ж ж, д и в а р у ж ж, б ь а л ж р у жж (Търново) Урум. — Ф и т м а - б у л а (Сливенъ) Коз.

Alth. pallida W k .: Д й в ж р у ж ж (Ловечъ) Урум.

Afyssum.Alyss. calycinum: Н е к ъ р к ъ (с. Казичене — Соф.), Ст. Геор.Alyss. incanum (?): П о и м а л к и (с. Костенецъ — Ихтиманско)

Ст. Геор.Alyss. minimum W illd : П а р и ч к и (Чирпанъ), ф р е н к о в о б и л ь е

— ж е н с к о (с. Брестовица — Пловдив.). Ст. Геор. — П о и м а л к а (Чирпанъ) Бурм.

Amaranthus.Amarant, retroflexus, а тъй сжщо и другите диви видове, се нари-

чатъ щ и р ъ (Хвойна, с. Каменица — Чепинско, с. Габровецъ — Ихтим., Тракия и Македония) — Щ и р ъ (Търново, Дреново, Елена, Сливенъ) Урум., Коз.

Amarant, sanguineus, който се сади по градините: с т р а т у л ъ (Бесарабия), с т р а т у р ъ (с. Безденъ — Софийско), т р а т у р ъ (с. Ши- рока-Лжка — Рупчосъ) Ст. Геор.



Amelanchier.Amelan. vulgaris: Д ю л я дива (с. с. Бояна и Драгалевци — Со

фийско), дивй ду л и и дивй дюли (с. Бистрица — Софийско), Ст. Геор.

Rmorpha.Amor. fruticosa: С и н я а к а ц и я (Чирпанъ) Ст. Геор,

Amygdalus.Amyg. папа: П р а с к о в и н я (с. Бездънъ — Софийско), д и в ь е

п р а с к о в ь е (с. Драгоманъ — Софийско), д иви п р а с к о в и (с. Ман- сарлий — Ямболско) Ст. Геор.

Amyg. communis: Б а д е м ъ (об. название); м й н д а л ь (Сливенъ) б ж д е м ъ и б а д е м ъ (Търново, Ловечъ) Урум. — К а л е п е ш ъ м и н д а л ъ , б а д е м ъ (споредъ Р а к о в с к и , въ Котелъ).

Anagallis.Anagl. arvensis: О г н и в ч е (Сливенъ, Пловдивъ), в и до в и ня

(с. Поганово — Царибродско), цревца (с. Костенецъ — Самоковско) Коз. и Ст. Геор. — М а л к о ч е р в е н о о г н ю в ч е (Чирпанъ) Бурм.

Anagl. coerulea: В и д о в и н я (с. Поганово — Царибродско) Ст. Геор. — М а л к о с и н ь о о г н ю в ч е (Чирпанъ) Бурм.

Anchusa.A. officinalis: Ли с ич а- т ра ва (с. Драгоманъ — Софийско), въ-

л е т и н а и в б л о в ъ ц ъ (Чепеларе), с л е п и й-м а ж ъ (с. Костенецъ — Самоковско) Ст. Геор. — В и н ч е (Сливенъ)

A. Barrelieri: Д р а г о в е ц ъ (Черепишки-мънастиръ) Ст. Г еор.

Andropogon.Andropog. lschoemum : Б л и й-б у з а л ъ к ъ и б у з а л ъ к ъ (с.

Цървеняно — Кюстендилско), 6 t л и з е н ъ (Троянъ), б ^ л и з и н а 1 (Чирпанъ) Ст. Геор.

Anemone.Anem. Pulsatilla— вижъ Pulsatilla vulgaris.Anem. blanda: П е т р о в ъ к р а к ъ (c. Кортенъ) Ст. Геор.Anem. silvestris L.: Б ь а л о лале , диво л а л е (Ловечъ), д й в у

л ж л е , б ь а л о л ж л е (Търново, Л^сковецъ) Урум.

Hnethum.Anelh, graveolens: К о п ъ р ъ (Тракия, Бесарабия) Георг. — К о~

п ж р ъ (Търново) Урум. — К о п ъ р ъ (Сливенъ).

Antirrhinum.Antir. rnajus: К у ч е н ц а (Сопотъ), з и н й-л а п н й (Копривщица),

1 Вероятно все за сжщото растение ще да е названието „белизина“ отъ Раковски, Показалецъ, стр. 60.


з è п л я к ъ (Панагюрище) Тош. -— А с л а н ч и (Сливенъ) П. Коз. — Г а- л а б о в а у с т а (с. Костенецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.

Anthemis.Anth. arvensis : Л а й - к у ч к а (Чирпанъ) Бурм. — А р м о н ь (с.

Врабча — Трънско) Ст. Геор.Anth. tinctoria : К у к у ч к а, л а й - к у ч к а (Чепеларе), ж ъ л т а л а й

к у ч к а (Колиб. до Троянъ), г л а в о ч к и (Троянъ) Ст. Геор.Anthemis, разни белоцветни видове: Ла й-кучка и лай-лай-

к у ч к а (Тракия и на повече места въ С. България), с е ч е н а т р е в а (с. Подцърненци — Радомирско), п у к а н и ц а и п у к а н и ц и (с. Баня и с. Каменица — Чепинско), к у к у л а й к а-к у ч е ш к а (с. Каменица — Чепинско), л а й к у ч к а , връ т и-попъ (с. Богословъ— Кюстендилско), лай-кучка (с. Костенецъ — Ихтим., с. Брезье — Искр. с. Брестовица — Пловд.), б е л о-о ч и ц а (с. Габровецъ — Ихтим.) Ст. Геор. — П о д р у м ч е (с. Кремиковци—Соф.).—Сжщите названия се употребяватъ и за Matric. Chamomilla L., като имъ се притуря епитетъ „ п и т о м н а “ .

Api um.Ар. graveolens L.: Ц е л и н ж (Търново) Урум.'—К и р в и з ъ (Сливенъ).

Aquilegia.Aquileg. vulgaris: К а н д и л к а (Сливенъ) Коз. — К а н д и л н и ц а

(Колибите на зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.— К а н д и л о (Вратца), к а н д и л н и ц а (Панагюрище) Тош.

Aquileg. Haenkeana Koch. : К а н д и л к и , к о ш н и ч к и (Ловечъ),к ж н д й л к ж , к о ш н и ч к ж (Търново, Дреново). Урум.

Arachis.Arch, hypogaea : Ф а с т ж к ъ, ф а с т ж ц и (почти навсекжде).

HrchangelHca.Archng. officinalis: Б л а г ъ - б а з ъ (Костенецъ, Габровецъ — Ихти

манско), е дрия б у ч и н и ш ъ (Колибите на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Arîstoiochia.Aristol. Clematitis L.: В ъ л ч а я б ъ л к а (Сливенъ, Тракия и на

повечето места въ България) Коз. — в ъ л ч à я б ъ л к а (с. Брестовица — Пловдивско), б у ч а - я б у к а (с. Габровецъ — Ихтиманско), в у ча я - я б у к а (с. Костенецъ — Ихтиманско.) Ст. Г еор. — В ъ л ч а я б ъ л к а (Ловечъ, Търново, Дреново, Елена) Урум.

Armoracia.Arm. rusticana : Х р е н ъ (Всжде изъ България).

Artemisia.Artem. Absinthium L. : Б е л ъ п е л и н ъ (с. Брезье — Искрецко»

колиб. на Зелениката — Тетевенско), п е л и н ъ (на повечето места, с*Сборникъ на Бъ л г академия на нау кит"Ь. Книга XX . 2


Костенецъ — Самоковско) Ст. Геор. — П е л и н ъ (Ловечъ, Търново, Сливенъ, Пловдивъ)

Artem. vulgaris L . : С и н ъ п е л и н ъ (Колибите на Зелениката — Тетевен.), ч е р е н ъ п е л и н ъ , ц ъ р н ь пе л и н ъ (с. Брезье— Искрец- ко), д и в ъ п е л и н ъ (Костенецъ и Габровецъ) Ст. Геор. — Г о р с к и д и в ъ п е л и н ъ (Ловечъ, Търново) Урум.

Artem. Abrotanum: К а т р а н и к а , Б о ж о - д ъ р в о (дръвце) ,Б о ж и - д ъ р в о . (Въ разни места на България).

Artem. sp. ? Градински, едногодишенъ, ароматиченъ видъ : б а х т а- р а н ъ и п е л и н ъ (с. Бездънъ — Софийско), б о т у р а н ъ и бой т у ра нъ (с. Широка Лжка — Рупченско) Ст. Геор.

Artem. annua W .: В р ж т и г а (Ловечъ), Б у ж и г р о б с к и буси- л ь ж к ъ (Търново, Котелъ) Урум.

Artem. Dracunculus L.: Т а р у съ , т а р х у с ъ , с т а р о у с ъ (Търново, Лесковецъ) Урум.

Arum.Arum maculatum: З А м с к и л а п а т ъ (Сливенъ), ц и г а н с к о

г р о з д ь е (Т. Пазарджиско), y c T p t л н и ч е 1 (К. Зеленика — Тетевенско), з м и у в ъ щ а в л е к ъ (с. Текира—Т. Пазарджишко). С т. Г е о р.

Arum italicum. Mill.: З м и й с к и л а п а т ъ (Ловечъ) к у з л е ц ъ (с. Чакалите — Търновско), ме ч е в р а т е н у (Берковица), з м и й с к и п а п у р ъ (Търново), з м и й с к у г р о з д и (Горня-Ореховица) Урум.

Asarum.Asar. europoeum : К о п и т н я к ъ , (с. Драгоманъ — Софийско, Са

моковско), з е л е н ь (с. Драгоманъ), с т р о ж а к ъ (с. Баня-Чепинска), п о т а й н и к ъ (с. Бистрица — Софийско), к ъ р ж е ц ъ (Колиб. на Зелениката — Тетевенско), п о п о в о ухо (с. Брезье-Искрецко) Ст. Геор. — Копито , к о п и т н и к ъ (Ловченско), п у т а й н и к ъ , п у т а й н и ч и (Търново, Арбанаси, Горня-Ореховица) Урум.

Asparagus.Asparg. officinalis : С п а р ж а (Кюстендилско) Ст. Геор. — с п а р ж а

(Чирпанъ) Бурм. — з а й ч а - с е н к а (Ст.-Загора) Тош.Asparg. tenuifolius: С а м о в и л с к а т р а в а (с. Драгоманъ — Со

фийско), з а е ч к а с е н к а (Берковица) Ст. Геор.

AsperugoAsper. procumbens: О с т р и ц а (Чирпанско) Бурм.

Asperula.Asper. taurina : Д й в ъ б р о ч ъ (с. Врабча — Трънско, с. Брезье

Искрецко) Ст. Геор.Asper. odorata: К р ъ с т а т ъ б у р е н ъ и д и в ъ броч ъ , (Коли

бите на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор. — Л а з а р к и н я .

1 Въ Тетевенско и Троянско съ това название наричатъ разнородни растения.

Българскит-fc народни названия па растенията

Rsphodelus.Asphod. albus: Б ъ р д у н ь (с. Бр"Ьзье.— Искрецко, с. Костенецъ

Ихтиманско, с. с. Суходолъ, Драгоманъ — Соф.), г ъ р д у н ь (с, Дра- гоманъ — Софийско), н у н а в е ц ъ (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор.

Плодовете му въ с. БрЪзье — Какалашки.Asphod. liburnicus: Д р и с л и в а т р Ъ в а (с. Ченге до Айтосъ)

Ст. Геор.Asphod. luteus: З а й ч о г р о з д ь е (с. Текира — Пазарджишко)

Ст. Геор.

Rspidium.Aspid. sp.: Н а в ъ л ъ (с. Бистрица — Софийско) Георг.Aspid. Filix mas: Д и в а п а п р а т ъ (Панагюрище, Сливенъ) Коз.

Aspienium.Aspl. Т richomanes L . : И с т р а в н и ч е (Ловечъ), с т р а ш н и ч е (с.

Бистрица — Софийско), ч е р н о к о с ъ (с. Кюлевча — Новопазарска околия), с т р а ш н й ч е (К. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор. — И с т р а в н и ч е (и) (Ловечъ, Търново) Урум.

Astragalus.Astrag. glyciphyllux L.: В о с т е г ъ (c. Широка-Лжка), к л и н а в о

б и л ь е (с. Каменица — Чепинско), к л и н а в и ч е и к л и н а в ъ б у р е н ъ (с. Костенецъ — Самоковско), с г р а б и ч е (с. Габровецъ — Ихтиманско), ре бр ик а (К. Зеленика — Тетевенско), к о н с к и ребра (с. Ро- манъ) -Ст. Г еор. — К л и н а в ч е , к л и н а в ъ б у р е н ъ (Ловечъ, Търново), у р л о в и н о к т и (Търново) Урум.

Astrag. aristatus?: Г и е н ъ (Айтосъ), г и в е н ъ (с. Ченге — Ай- тоско) Ст. Геор.

Astrag. Wulfenii: О р л о в и ногти ( с . Врабча — Трънско) Ст. Г еор.

Rtriplex.Atripl. hortensis: П и т о м н а л о б о д а (Разни мЪста изъ Бъл

гария). ДругигЬ видове: д ива л о б о д а , л о б о д а — Л о б у д ж , п и- т у м н ж г р а д и н с к а л о б у д ж (Търново) Урум.

Atripl. rosea L.: Л о б у д а (Ловечъ), д и в ж л о б у д ж (Търново) Урум.

Atripl. laciniata L.: М ъ г а р и ш к а л о б у д ж (с. Арбанаси до Търново) Урум.

Atropa.Atropa. Belladonna: С т а р о б и л ь е и о т р о в н о б и л ь е (с. Со-

тиря — Сливенско) Коз. — Ч е р н а у т р о в а (с. Колибито до гр. Троянъ) Ст. Геор. — О т р о в н о биле , с т а р у б й л и (Ловечъ, Търново) Урум.

Rvena.Av. sativa: О в е с ь (Почти вс^кжде изъ България), о в ъ с ь (с.

Вишанъ — Царибродско) Георг.

20 Д~ръ П. Козаровъ

BallataBal. nigra: К о п р и в к а (Чирпанъ) Бурм.

Beilis.В. perennis L. : П а р и ц и и р о б и й ц и (Дупница), б t л а М а р т а

(с. Желюша — Царибродско) Ст. Геор. — П а р и ч к и (рибие) (Ловечъ), п ж р и ч к и (Търново) Урум. — О ч и ц а (Н. Г ер.) — П и с к ю л ч и (Сли- венъ) Коз.

Berberis.Berb. vulgaris: Ш е р б е т ъ (Сливенъ Тракия), к и с е л ъ т р ъ н ъ

(Источна България) Коз. — Д и в ъ к и c è л e ц ъ (Ловечъ) Урум. — К и с е л о к ъ (Бслградъ — Бесар.) Геор.

СжщигЬ названия и за Berb. cretica.

Bertoroa.Bert, incana : Я к ж р к ъ — я н è к ж p к ъ (c. Костенецъ — Само

ковско) Ст. Геор.

Berula.Berula angustifolia : С т р а в и ч е (c. Бездънъ, с. Богьовци, с. Опи-

цвЪтъ — Софийско) Ст. Геор.

Beta.В. vulgaris: Ц в е к л о (на повечето м^ста изъ България), ч у к у н-

д у р ъ (Сливенъ) Коз.

Betula.Betl. alba L.: Б p t з а, б р Ъ з и ц а (Софийско и БрЪзникъ), я с и к а

(Дупнишко), м е т л и к а (с. Бояна — Софийско), б р Ъ з а (с. Костенецъ— с. Радоилъ — Самоковско), м е т л а (с. с. Гайтанево и Г. Лозенъ — Софийско), м е т л и к а (с. БрЪзье — Искрецко, с. с. Владая, Княжево— Соф.) Ст. Геор. — Б р ь ж з ж , м и т л и к а (с. Буйновци — Еленска Урум.

Betl. verrucosa: Л е п к а в а б р ъ з а — Байкуш.

Bidens.Bid. cernua L. и orientalis : Б у т p а к ъ (с. Костенецъ — Самоковско),

м о м и ч е (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.Bid. orientalis: М о м и ч е (Кол. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Bifora.Bif. radians M. В. : K o л è н д p а (c. Суходолъ — Софийско, Кюстен

дилско), к о л е н д р о (с. БрЪзье — Искрецко, с. Поганово — Трънско, Чирпанъ, Горна-ОрЪховица), к о л д д р ъ (с. Колибито до Троянъ, Ловечъ, Севлиево), к о л е н д р о (с. Драгоманъ—Софийско) Ст. Геор. — Колен- дра, к о л е д р а (Ловечъ и с. Хл%вяни), к у л è д р ж, к у л е н д р я (Търново, Горня-Ор-Ьховица) Урум.

Българските народни названия на растенията 21

Blitnum.Bit. Bonus Henricus: Д и в ъ с п а н а к ъ (с. Стойките), с п а н а к ъ

(с. Широка-Лжка — Рупческо, Чепеларе, ИскровегЬ — селата на Черния Искъръ), в л а ш к и с п а н а к ъ (селата на Черния Искъръ— Самоковско), щ и р ъ (Колиб. Белий Осъмъ — Троянско), но на (Впаситв каракачани по Стара-Планина въ Троянско), д и в ъ с п а н а к ъ (Софийско) Ст. Геор.

Bit. virgatum L. : Г ъ р л й ч е (с. Костенецъ — Самоковско, с. Бръзье — Искрецко), с в и н с к и г ъ р л е ш н и к ъ (с. Свогье — Искрецко) Ст. Геор, — М и р д ж е н ч и (Ловечъ, Търново) Урум.

Bit. capitatum: З м и й с к о г р о з д е (Копривщица) Тош.

Boletus.Bolet, edulis: М а н т а р к и г ж б и или само м а н т а р к и (К. Зеле

ника — Тетевенско), м а н а т а р к и , м а м а т а р к и (Габрово) Ст. Геор.— Други видове Boletus наричатъ още: C n H è e n u n г ж би и сине- вици (Колиб. Зеленика — Тетевен.) Геор.

В о vista.Bovista, разните видове : П р а х а в и ц а (Разни места изъ Бълга

рия), п ъ р х у т к а , п ъ р х а в к а , п ъ р х а в и ц а (Сливенъ) Коз. — .Пра- х у т ки (Т.-Пазарджикъ), м е ( х ) о н и ц а (с. Костенецъ — Самоковско), п р а к а н и ц и (Габрово) Ст. Геор.

Briza.Briz. media : К л ъ с и н к а (с. Чикуркьой) Ст. Г еор.—Т р и п е р у ш к а

—Тошевъ.Bromus.

Brom, sterilis: У с й г а (отъ овсига), к л а с а т и ц а (Сливенско, с. Брестовица — Пловдивско) П. Коз. — С ъ р н и к а (Чепеларе и Чикуркьой) Ст. Геор. — Сжщите названия се употребяватъ и за другите видове, особено такива, които иматъ по-дълги усили.

Brom, elatior : о с й г а (К. Зеленик. — Тетевенско) Георг..Сжщите названия се употребяватъ и за останалите видове Bromus.

Bryonia.Bryon. alba L. : Б р Ъ ш н е л ъ и ч е р е н ъ с к р е б ъ р ъ (Сливенско),

дива т и к в а (с. Брезье — Искрецко, с. с. Габровецъ и Костенецъ— Ихтиманско), т л ъ л с т а т и к в а (с. Текира — Т. Пазарджишко) Ст. Геор. — Д и в а т и к в а (Ловечъ) Урум.

Bryon. dioica : Ч е р в е н ъ с к р е б ъ р ъ (Сливенско) Коз.

Butomus.Butom. umbellatus : Б а л д а р а н ъ (с. Драгоманъ — Софийско),

с а з ъ (Чирпанъ) Ст Геор.Buxus.

Вих. sempervirens и arborescens : Ч и м ш и р ъ (Почти всжде изъ България), ч а м ш и р ъ .


Calamintha.Cslam. Nepeta Sav : Б у г о р о д и ч и , б у г у р о д и ч ж н ъ б у р ь ж н ъ ,

б у г о р о д и ч н а т р ь ж в а (Търново, Горня-Ор%ховица, с. Приеово — Търновско) Урум.

Calendula.Calend. officinalis: Н е в % н ъ (Широка-Лжка — Рупческо, с. Бр*Ьзье

— Искреско и на много м^ста изъ България) Ст. Геор. — К р о к о н ъ (Копривщица) Тош.

Calepina.Calep. Corvini: Н е к р ъ к ъ (Берковица) Ст. Геор.

Caliitriche.Callitr. stagnalis: Ж а б е т и н а (с. Шейтанкьой) Ст. Геор.

Caiystegia.Calyst. sepium Br.: Р о к л и ч к и , з у р л й ч к и , б ь а л ж ч а ш к ж

(Търново, ЛЪсковецъ) Урум.

Caltha.Caltha palustris: Б л а т н и ч е (Софийско), п о п о в и л ъ ж и ч к и и

ж а б и н е к ъ (с. Казичене ■— Софийско), м а з н о - к о к а л ч е и мазнй- к о к а л ч е (Сливенъ, Търново), б л а т н я к ъ (Пловдивско) Ст. Геор. и Коз.— Б л а т н и ч и , ж ж л т ь ж н й ч и (Елена) Урум. Б л а т н я к ъ или б л а т н и ч е (България — всжд-fe).

Campanula.Camp, persicifolia: К о ш ч е т а (с. Стойките — Родопите), у м -

р а з н и ч е (Колб. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор. — Camp, sibirica Ди в а к андил к а , з в ж н ч е (с. с. Желавени и Микре — Ловчанско) Урум. — З в ъ н ч е (Чирпанъ) Бурм.

Camp, rotundifolia: О че (Копривщица) Тош.

Cannabis.Can. sativa: К о н о п ъ (на повечето м-Ьста изъ България), к о н о -

п ъ л ь (с. СтойкигЬ — РодопигЬ; на сжщото м1зсто поженатигЬ х в а т к и ( р ж к о й к и ) наричатъ гореница) , г ъ р е н и ц а (Радомирско, с. Дра- гоманъ—Софийско), к о н о п а в о (с. Каменица— Чепинско), г р ъ с т и (К. Зеленика — Тетевенско, с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Г р ж с т и (Ловечъ), г ржс т и , к у н о п ъ (Търново, ЛЪсковецъ, Гория-Ор^ховица) Урум.

Г ъ р е н и ц а , г ъ р ш и ц а (с. БрЪзье — Искрецко) Геор.

Cantharellus.Canth. cibarius: Ж ъ л т а ч к и г ж б и (t. Габровецъ — Ихтиманско),

ч а л а д и н к и (с. с. Костенецъ и Габровецъ — Ихтиманско), р о г а ч к и, р о г а ч к и г ж б и (Габрово), п р и п ъ н к и гжби — Ст. Геор.


Capsella.Caps, bursa pastoris: Обикновено назв. — о в ч а р с к а т о р б и ч к а ,

ОсвЪнъ това: б а б и н и гниди (Софийско), и с т р а в н и ч е (К. БЪлий- О съ м ъ — Троянско) Ст. Геор. — Б а б и н и гниди (Ловчанско) Урум.

CapsicumCaps, annum : П и п е р ъ (всжде). Плодовете : ч у шк и , п и п ер к и .

Cardamine.Card. pratensis: М о к р и ш ъ (Ст-Загора и Источна България),

л Ъ щ е н и ч е (с. Казичане — Софийско) Ст. Геор.Card* impatiens: Д o л è н ъ (с. Врабча — Трънско), с а м о д и в с к о

и с т р а в н и ч е (К. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

CardusCard. acanthoides : Г л а в е с т о т а р н ь е (с. с. Бездънъ, Опицвегь—

Софийско), г л а в е с т о т ъ р н е (Софийско), ш и н г е р ъ (Чепеларе), п и ш к а л ь (с. Стойките — Родопите), о с ж д ь е (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор.

Card. coliinus?: О с ж д ъ (с. Поганово — Царибродско), о с ж т ъ (Берковица), о с ж д ь е (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор.

Card. gllobifer Vel. : М а г а р е ш к и б о д й л ъ , т у р ч е н ъ, (с.Брестовица — Пловдивско).

Card. nutans L : М а г а р е ш к и б у д и л ъ, м а г а р е ш к о т р ж н е (Ловечъ) Урум.

Card. crispus L. — С ъ с е л ъ (Сопотъ) Тош.

Сагех.Разните видове : Ш а в а р ъ (с. с. Бездънъ и Драгоманъ—Софийско,

Нозо-Село при Сливенъ), о с т р а т р е в а (Сливенъ), о с т р и ц а (Карно- батъ, с. Драгоманъ — Софийско), р е з а в е ц ъ (Плевенъ), б е л ъ ш а в а р ъ (с. Чепеларе, с. Бездънъ — Софийско), г о л о г л а в ъ-Р а й к о (с. Казичене — Софийско), с а з ъ (Ново-Село при Сливенъ), к ж н д р а (с. Текира — Т. Пазарджишко), о с т р й к а (К. Зеленика — Тетевен., с. Драгоманъ — Соф.) Ст. Геор.

Cariina.Cari, acanthifolia AU.: Р е ш е т к а на повеч. места (с. Костенецъ —

Ихтим., с. с. Баня, Каменица — Чепинско, с. Подцърненци — Кюстенд.), ш е р м е т к а (с. Цървеняно—Кюстенд., с. Брезье — Искрецко, с. Под- църнени), д и в ъ к у ч а н ъ (Широка-Лжка — Рупческо, Ст. Геор. — Р ж ш е т к а (Търново, Сливенъ) К о з . —Б у т р т к ъ , б у т раче (Троянъ, с. Орешакъ — Ловчен.) Урум.

Cari, acaulis: Т р ъ н о в а г у л й я (Копривщица) Тош.

Carpinus.Carp. Betulus: Г а б ъ р ъ , ч е р е н ъ г а б ъ р ъ (на повечето места

въ България), г а б е р ъ - ц ъ р н ъ (с. Желюша — Царибродско-, с. с.


Врабча, Трънско, с. с. Богословъ, Цървеняно — Кюстендилско), г а б ъ ръ (с. Г абровецъ—Ихтиманско, К. Зеленика—Тетевенско), ч е р е н ъ г а б е р ъ (с. Гайтанево — Новоселска окол.) Ст. Геор. — Г а б ж р ъ (Ловечъ, Сли- венъ) — Ч е р е н ъ г а б ъ р ъ — Тошевъ, о б и к н о в е н ъ или ч е р е н ъ г а б е р ъ — Байк.

Carp, duinensis: К е л я в ъ г а б ъ р ъ , б Ъ л ъ г а б ъ р ъ , с в и й н а к ъ (с. Кремиковци — Соф., с. БрЪзье — Искрецко, Врачанско, Орханийско), к л е ч а т ъ г а б ъ р ъ (с. Сотирия — Сливенско), к е л я в ъ г а б ъ р ъ (Пирдопъ, Карнобатъ), г а б е р ъ 6 t лъ (с. Желюша — Царибродско и Кюстендилско), б ^ л ъ г а б ъ р ъ и к е л а в ъ г а б ъ р ъ (с. Габровецъ— Ихтиманско), б ^ л ъ г а б е р ъ (с. Г. Лозенъ — Соф., с. Гайтанево— Новоселска окол.)1 Ст. Геор. — Храсти , храстица , ржст ица , г а б ж р ъ (Ловечъ) Урум.

Carp, orientalist К е л я в ъ г а б ъ р ъ — Байк.

Carthamus.Carth. tinctorius: Ш а ф р а н ъ (Сливенъ, Бесарабия) Ст. Геор. —

Ж е л т я 6 у i я (Дряново) Урум. Б у я (Сливенъ) Коз.

Carum.Car. Carvi: К и м и о н ъ (почти всжд-fe въ България).

Castanea.Cast, vesca : К е с т а н ъ (Казанлъкъ и Сливенъ), к о с т е н ь е и

к о щ е н ь е (с. Костенецъ— Ихтим.) Геор., к е с т е н ъ .

Caucalis.Cauc. daucoides: Б о д л а к ъ (Чирпанъ), р о г а ч й ц а (с. Драгоманъ

и с. Бр^зье — Соф.), б о д л а н к а (с. Брестовица -- Пловдивско) Ст. Геор. — Б а б и н и зжби, б а б и н и ц и (ЛЪсковецъ, Провадия) Урум.

Cedrus.С. Libani: К е д ъ р ъ .

CeitisС. australis: К о п р и в к а (на много мЪста въ България), дива

ч е р е ш а (с. Брестовица — Пловдивско) Коз.

Centaurea.Cent. Cyanus L . : Я н ю в и ч к а (Чепеларе), с и н я к ъ (с. Каменица

— Чепинско), синя м ет л а (с. Костенецъ, Ихтиманско, с. БрЪзье— Ис- крец., Враца), с и н ч е ц ъ (с. Брестовица — Пловдивско, Копривщица), Ст. Геор. и Тош. — М и т л ь а н о к а , синя м и т л я н к а (Ловечъ) Урум.

Cent, montana — М и л о б о д ъ (с. Бездънъ — Софийско) Ст. Г еор. Cent, maculosa Lam.: Мет ла , т а б а ш к а м е т л а (Ловечъ) Урум. Cent, orientalis: Б о б о й (Ново-Село при Сливенъ) Ст. Геор.Cent, calcitrapa : Б о д и л ъ , тръне'(Ловечъ) Урум.

1 Въ с. Драгоманъ — Софийско, наричатъ Carp, duinensis — Ц ъ р н ъ га* б ъ р ъ , a Carp. Betulus — б ^ л ъ г а б ъ р ъ .

Ceratonia.Cerat. Siliqua : Р о ш к о в ъ , к о з и р о г ъ .

Cerinthe.Cerinthe minor L.: П р о к л е т и я и п р о к л Ъ т и й с к и б у р е н ъ

(с.с. Костенецъ и Габровецъ — Самоковско), о м р а з и ч е (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор.

Chaerophylium.Chaeroph. bulbosum L.: Ш у р л и н ъ (c. БрЪзье — Искрецко),

ш у р у л и н ц и (с. Драгоманъ — Софийско) Ст. Геор. — Ш у ш а н ъ (Търново, Горня-Ор^ховица), з ж н з у к ъ (Ловечъ) Урум.

Chamaenerium.Cham, angustifolium : П р à с к а (с. Чикуркьой) — Ст. Геор.

Cheiranthus.Cheir. Cheiri : Ш и б о й , ш и р б о й (Трявна), ш и б о й (Неточна

България: Шуменъ, Нови-Пазаръ, Варна), м и с и р к а (Елена, Търново) Ст. Геор. — М и н и к ш е (я) (Сливенъ) Коз.

Chelîdonium.

Chelid. majus: Р а с т о п а с ъ (Дупница), ж ъ л т е н и ч е , п о с е к ли вче (с. Костенецъ — Ихтиманско), л и ш а в ч е1 (с. Врабча — Трънско), ж ъ л т е н и ч е (К. Зеленика — Тетевен.), п р а ш и в и щ ъ , праши- в и щ е (с. с. Типчанецъ, Игнатица, Ребарково — Врачанско), л и ш а й- в е ц ъ (с. Бр-кзье—Искрецко) Ст. Геор.— Ж е л т е н й ч е , л и ш ж и ч и (Ловечъ), ж ж л т ь ж н й ч и , ж ж л т ь ж н и ч я в ъ б у р ь ж н ъ (Търново, с. Самозодени) Урум.

Chenopodium.Chenopodlum, разнигЬ видове: Д и в а лобода , л о б о д а (На

повечето мЪста въ България), д и в и к у л к а (с. Каменица — Чепинско), л о б о д а (Широка-Лжка — Рупч., К. Зеленика — Тетевенско, с. Бр%зье — Искрец., Сливенъ) Ст. Геор. — К о к о ш а т р -feßa (с. Сухиндолъ — Севлиевско), м жршж, с м р ж р д л и в ж т р ь ж в ж ( з а Chn. vulg. въ с. При- сово, Търново) Урум. — П и т о м н а л о б о д а (за Chmp. album въ с. Пищигово — Т. Пазар), к у ч е ш к а л о б о д а (за Chenp. murale, на сжщото место) Тош.

Chondrilla.Chond. juncea: Мл-Ъчка (с. Лиляче — Кюстендилско) Ст. Геор.

Chrysanthemum.Chrysanth. Leucanthemum : Б Ъ л а - р а д а (Берковица), Л а й к у ч к а (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — П о п а д и й к а (Самоковъ) Тош.

Chrysant îndicum : Д и м и т р о в с к а ружа , р у ж а (с. Бездънъ — Соф.) Геор.

Chrysant. segetum : Б Ъ л а л а й к у ч к а , п о п а д и й к а (Н. Гер.)


1 Употребява се за ц-fepene на лишай.

I

26 Д-ръг П. Козаровъ

Chrysopogon:Chrysopog. gryllus Тrin; К а в т а р и н к а (с. Богьовци — Соф.),

к а й р е к у , д ж а м б а с у (с. Баня-Чепинска), Б и в о л с к о - ч е л о (с. Олицв-Ьтъ — Соф.), са дина (Троянъ) Ст. Геор.

Cicer.Cic. arietinum: Н а х у т ъ (Тракия), л а ф у т ъ (Сливенъ), с ла ну -

т ъ к ъ (Котелъ и др.).Cichorium.

Cichor. Intybus L .: Ж л ъ ч к а и ж ъ л ч к а (с. Драгоманъ — Соф., с. Мансарлий — Ямбол. Сливенъ), с и н я - м л % ч к а (с. Радоилъ с. с. Костенецъ, Габровецъ — Ихтиманско), с иня ж ъ л ч к а (Сливенско, с. Бр-Ьзье — Искрецко) Ст. Геор. — ж л ъ ч к а (Враца) Тош. — Т у р чи в к ж (с. Никюпъ), д ж ф к ж, з л ж ч к ж (Търново) Урум.

Cicuta.C. virosa: Ц в и л у г а , о т р о в н а цв и л у г а , ц у цу л и г а . (БЬлч.)

Cirsium.Cirs. arvense: Па ла мида (с. с. Бездънъ, ОпицвЪтъ, Петричъ —

Софийско, Берковица, с. Лиляче — Кюстендилско, с. Шейтанкьой — ' Родопит-fe, с. Каменица — Чепинско. Тетевенско, Софийско) Ст. Геор. П а л а м и д ъ (Сливенъ). Коз. — П ж л ж м и д ъ (Търново), Урум.

По-дребнит-fe видове отъ p. Cirsium се именуватъ съ различни названия: т ъ р ь н е , т р ъ ь н е , т а р н ь е (въ разни мЪста на България), о с ж д ъ (Драгоманъ). По-едрите видове освЪнъ това се именуватъ: бу-дилье, б у д и л ъ , м а г а р е ш к и б у д и л ъ , г л а в е с т о т ъ р н ь е , г л а в о ч ъ, които названия безразлично се употр-Ьбяватъ и за разнигЬ видове отъ родовете: Cardus, Onopodron, Carlina и проч. Ст. Геор.

Другигк видове Cirsium: Ш и н г е р ь (с. Шейтанкьой — Родоп.), п й ш к а л ь (с. Стойкит^ — Родопи), о с ж д ъ (с, Поганово — Цариб- родско, с. Драгоманъ — Соф.), о с ж т ъ (Берковица), о с ж д ь е (с. Бр-fe- зье — Искрец.), м а г а р е ш к о т ъ р н ь е (с. БрЪзье — Искрец.) Ст. Г еор.

Citisus.Citis. labunum : Ж е л т ъ с а л к ъ м ъ.

Clavaria.С. botrys, а сжщо и другиг& клончести видове: К о к о ш и гре-

б е н ъ (Габрово) Урум.Clavicaps.

Clav, purpurea: Г л а в н я (на повечето мЪста въ България), н а мел ъ (Стара-Загора), г л а в н и ц а (с. Изатовци—Царибродско) Ст. Г еор.

Р о г а ч ъ , р о г а л к а (Кюстендиско), м о р а в о р о г ч е — Коз.

Clematis.Clemt. Vitalba: Па вой (Чепино), п а в и т ъ (с. Г. Лозенъ — Соф.,

Тетевенско, Троянско, Искрецко) Ст. Геор.— П о в е т ъ (Сливенъ) Коз.


— По ви т а к ъ (Чирпанъ) Бурм. — П а в ь ж т ъ , п о в ь ж т ъ (Търново, ЛЪсковецъ), с к р е б ж р ъ (с. Драгижево—Търновско) Урум.—Г1 à в е т ъ, п о в е т ъ , с к р е б а р ъ (Ловечъ) Урум.

Ciem. Viticella; Д и в а к а н д и л к а (Чирпанъ) Ст. Геор.Clem, recta: Н и с к и я n à B b p ^ (Търново) Урум.

Coleus.Col. Sp. : К о п р и в а (Сливенъ) Коз.

Colchicum.C. autuminale Ь : М р а з о в е ц ъ (Искрецка-окол., западна Бълг.), к ъ р

п й г ,у н я (с. Бездънъ—Софийско), к ъ р п й— к л а ш н и к ъ (с. Кремиковци —Соф.), к ъ р п и — к о ж у х ъ (с. Гинци — Софийско на Стара-Планина), к а ч у н ъ е с е н е н ъ (с. Мала-Църква—Самоковско) Ст. Геор.—К ж р п и к о ж у х ъ , е с е н е н ъ м и н з у х а р ъ (с. ОрЪшакъ — Ловечъ) Урум.

Colutea.Colt, arborescens : П л ю с к а в и ч е 1 (Дупница), п л ю с к а в и ч е (с.

Габровецъ—Ихтиманско), ж ъ л т ъ с а л к ъ м ъ (Болградъ — Бесарабия), т р о ш й р а л и ц а ( с . Текира— Пазарджишко), з а й ч е д ъ р в о (с. Брестовица — Пловдивско). Ст. Геор.

Conium.Con. maculatum : Б у ч и н и ш ъ (най-разпространено название: Со

фийско, Дупница, с. БрЪзье — Искрецко), б у к у н у ш ъ (с. Шайтанкьой— Родопит%), с и т н и я б у ч и н и ш ъ (К. Зелениката — Тетевенско), ц в о л ъ (Троянъ и околностьта) Ст. Геор. — М а н г ъ л ъ к ъ , п и щ я л к и (с. Смядово — Ст. Загорско) Тош. — Ц в и л у г а , з ж н з у к ъ (Ловечъ), м ж н г у н ж , б у ч и н и ш ъ (Търново, Горня-ОрЪховица) Урум. — Бъл- д а р а м ъ (Сливенъ) Коз.

Conringia.C. austriaca и C. orientalis : М е к и я б у р е н ъ (с. Бр-Ьзье — Ис

крецко) *Ст. Геор.Convallaria.

Convall. majalis : М о м и н а с ъ л з а (Почти всжд-fe изъ България), одраки . — Г о р о ц в ь а т ъ (с. ХлЪвени) Урум.

Conv. sepium.: Ч ж д ж р ч е (Ст. Загора), з у р н à (Панагюрище), п о в л е к ъ (с. Пищигово — Т. Пазарджишко) Тош.

Convolvulus.Conv. arvensis L.: С ъ в л е к ъ (c. c. Бездънъ и ОпицвЪтъ — Соф.),

сл й ч е ц ъ (с. Лиляче — Кюстендилско), т е л е г р а ф ъ, т е л е г р а ф ч е диво (София), с в л а к ъ (с. Драгоманъ — Соф.}, п о в е т и ц а (с. Жеравна — Котлен.), б у х т и ц а (въ Загорье), в е р у г а (с. Хвойна — Родопите), к о ш а р и (с. Баня — Чепинско), по вой (Чепинско) Ст. Геор.

1 Названието „плюскавиче“ се употребява често и за други растения, на които плодовете сж мехурести, напр. Cucubalus, Rhinanthus и др.


Т е л е г р а ф ч е , дива а чик ъ-с ифж (Ловечъ), т и л и г р а ф ъ , д и в ж б ь а л а р о к л и ч к ж (Търново, с. Арбзнаси) Урум. — С ъ в л е к ъ (Чир~ панъ) Бурм.

Conv. tricolor : З о р н и ч к и , с ифа (Сливенъ), с и д я н к у т о (Елена, Трявна), т е л е г р а ф ъ (Ссфи^) Ст. Геор.— Ч а д ъ р ч е (Чирпанъ) Бурм.

Conv. sepium : Ч ж д ъ р ч е (Ст.-Загора), 3ypnà (Панагюрище), повлекъ (с. Пащигово — Т.-Пазардж.) Тош.

Coriandrum.С. sativum: К и ш н и ш ъ (Хасково, Търново и другаде въ Бълга

рия) Ст. Геор.Cornus.

Cornus sanguinea : С в и т ъ, к у ч и-д р е н ъ, п ъ с и-д р е н ъ, м ж ж ъ- д р е н ъ (Кюстендилско), пъси-др.енъ (с. Вишанъ — Царибродско, Трънско), ч е ш к о д р е н ъ (с. Габровецъ — Ихтим., с. Литаково — Орханийско), к у ч и д р я н ъ (Неточна България), к у ч к у д р е н ъ и кучко- д|реново (с. Гайтанево), м ж ж ъ - д р е н ъ (Шипка), п ъ с о д р б н ъ (с. Драгоманъ — Софийско), к у ч е ш к и д р е н ъ (Врачанско, с. Литаково — Орханийско), Ст. Геор. — К у ч и - д р е н ъ (Ст. Загора, Сливенъ) Коз.

Coronilla.Coron, varia : К л и н а в и ч е (с. Текира — Пазарджишко) C-т. Г еор.Coron, emeroides: Б е с н о д ъ р в о (Ст. Загора) Тош.

Corydalis.Разните видове, съ бели цветове: Л е с и ч е н а (Неточна Бълга

рия), к о к о ш к и и пе т л и (с. Бездънъ — Софийско, Ст. Белово). — Видовете съ червени цветове: л е с и ч е н а - п а ч и н а (Ловечъ), б а- л у ч к и (с. Локорско — Соф. за трудите), П е т р о в и гащи, пет- л-о ви г а щи (Дупница, Чирпанъ), о р л о в и г а щи (Елена), л ^ с и ч е н а и л е с и ч а о п а ш к а (с. Кюлевче—Новопазарско), п е т е л ъ-к о к о ш к а (с. Брезье — Искрецко), к о к о ш к и и п е т л и (с. Драгоманъ — Соф.) Ст. Геор. — П е т л о г а ш к а (Чирпанъ) Бурм.

Corylus.Coryl Avellana : Л е с к а (на повечето места въ България, с. с.

Бояна — Софийско. Цървеняно — Кюстендилско, Габровецъ — Ихтиман., с. Широка-Лжка — Рупчаско), л е ш н и к ъ (Сливенъ), дива л е с к а (с. Желюша — Царибр.), ц ъ р н а л е с к а (с. Бистрица — Софийско) Ст. Геор. и Коз. — Л ь ж с к ж (Търново, Горня-Ореховица) Урум.

Coryl. Colurna: Б е л а л е с к а и дива л е с к а (с. Сотиръ до Сливенъ, Троянския балканъ, с. Габровецъ— Ихтим., Орханийско, Врачанско, Софийско), д й в o л è c к a , дива л е с к а (с. Гайтаново — Родопите). Ст. Геор. и Коз.

Crataegus.Crat. Oxyacantha и monogyna : Г л о г ъ (почти вежде въ Бълга

рия), г л о ж ь е (с. Сухдолъ—Софийско, а плодовете—глогинки), т р ъ н ь (Чепеларе), ц ъ р в е н ъ г л о г ъ (с. Желю ш а— Царибр.), б е л ъ г л о г ъ (с. Габровецъ— Ихтим.), г л о г ъ цъ р н ъ , г л о г ъ б е л ъ (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор. — ч е р ъ г л о г ъ (къ) Ловчанско) Урум.

Български-rfe народни названия на растенията 29

Плодовете: г л о г и н к и или г л о ж ь е (с. Суходолъ— Соф.). Геор.Crat. melanocarpa: Ц ъ р н ъ - г л о г ъ или ц ъ р н и й г л о г ъ (с. Же-

люша — Цариброд., с. Г. Лозенъ— Соф.) ч е р е н ъ - г л о г ъ (с. Габро- вецъ — Ихтим.) Ст. Геор.

Crocus.Разните видове: М и н з у х а р ъ (Тракия), к а ч у н к и (Дупница),

к а ч у н ъ (с. с. Олицветъ и Бездънъ — Соф.), к а ч у н ъ м о д ъ р ъ (за Cr. biflorus въ с. Драгоманъ — Соф.), к а ч у н ъ ж е л т ъ (за Сг. Мое- siacus на сжщото место), прол % т е н ъ к а ч у н ъ (с. Мала-Църква — Самоковско), к р а ч у н ъ (за Cr. biflorus въ с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — М и н з у х а р ъ (Ловечъ), с и н ъ м и н з у х а р ъ (заСг. biflorus — Търново, Горня-Ореховнца) Урум.

Cr. biflorus — ш а р е н ъ м и н з у х а р ъ (Чирпанъ). Ст. Геор.Cr. Moesiacus и Cr. chysanthus — Ж ъ л т ъ м и н з у х а р ъ (Чирпанъ).

Cucubalus.Cucub. bacciferus: Н а с т а в н и ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско),

п л ю с к а в и ч е (с. Габровецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.

Cucumis.Cucm. Citrullus: Л ю б е н и ц а , диня, к а р п у з ъ (разни места

въ България).Cucm. Melo: п ъ п е ш ъ, п ипо нъ , к а у н ъ , к о р а в е ц ъ .

Cucurbita.Cucur. Pepo: Т и к в а — А л а б а ш ъ (с. Баня-Чепинска) Ст. Геор.

Cupressus.Cupr. sempervirens: К и п а р и с ъ (обикновено название), с и в л и й к а

(Сливенъ) Коз. — ш и к а л ч е .Cuscuta.

За разните видове: К у к у в и ч а п р е ж д а (въ разни места), р у с о п е цъ (с. Костенецъ — Ихтиман.), ф т й ч а п р е ж д а (Колибите на Зелениката— Тетевенско), л а с т о в и ч а п р е ж д а (с. Брезье — Искрецко), л а с т о в и ч и н я п р е ж д а (с. Драгоманъ), Ст. Геор. — З ж м с к ж п р е ж д а (Ловечъ) Урум.

Cyclamen.C. hederaefolium и други видове: К о п и т н и к ъ (с. Белово), к о-

п и т н я к ъ (Костенецъ — Ихтим.), б о т о р ч е (Северна България, Търново) , Ст. Геор. — Б у т у р к а (Ст.-Загора) Тош.

Cydonia.Cyd. vulgaris: Дюля , дюня (разни места въ България), д у н я,

ду ни (с. Бистрица — Ссфийско, с. Поганово — Трънско), д у и в к и (с. Суходолъ — Соф.)

30 Д-ръ Г1. Козаровъ

Cyndon.Cynd. Dactylon Pers : Ч и н ъ - ч и н ъ - к р ж в ч и ц а (Ловечъ) Урум.

Cystopteris.Cystop. fragilis: Н а в ъ л ъ (c. Бистрица —Софийско), c т p a x л и в ч е

(с. Костенецъ — Самоков.) Ст. Геор.

Cytîsus.С Laburnum: Ж е л т ъ с а л к ъ м ъ (Сливенъ), Коз. — н ^ л т у

с ж л к ж м ч и (Търново) Урум.Cytisus — разните видове: Г е р г ь о в д енче (Дупница), о р л о в и

н о к т и (с. Цървеняно — Кюстендилско), в у ч а - ж й л а (с. Мала-Църква — Самок.), б е л а м е т л а (Чепеларе), о в ч а м е т л а (Широка-лжка — Рупч.), ов чи к о р е н ъ (Колиб. Зелениката — Тетевенско) з а е ш к и к о р е н ъ (на сжщото место за другъ видъ) Ст. Геор.

3 à H O B H ^ (Видинъ), д р о г ъ. (Видинъ — за сжщото растение — ромжнско название) М. Геор.

Cynoglossum.Cynogl. officinale : П у п ж д и й к ж (c. CàMOBOAeHH — Търновско)

Урум.Cynogl. pictum.: К у ч и е з и к ъ (Чирпанско) Бурм.

Dahiia.D. variabilis: Г е р г и н а (Тракия, на повечето места), да лчи (Сли

венъ) П. Коз. — T a f l à p a (с. Суходолъ — Софийско) Ст. Геор'.

Daphne.D ap h. M e z e r e u m : Б я с н о д ъ р в о : (Колибите—Зелениката до

Тетевенъ и Колибите до гр. Троянъ), д иво л и к о (Софийско) Ст. Геор. — Б ь а с н о д ъ р в о (с. Колибито — Ловчанско) Урум.

Datura.Dat. Stramonium L. : Т а т у л ъ и т а т у л а — на повечето места

(с. Костенецъ — Ихтиман., Сливенъ, Троянъ, Софийско и другаде), п л ю с к а ч ь (с. Кремиковци — Софийско), м а г а р е ш к а б и л к а (с. Широка-Лжка — Рупчоско), б и в о л а (с. Габровецъ — Ихтим.), гу- д е щ о билье , а плодовете — г у д ь е (с. Хвойна — Родопите), б и в о л ъ (колибите до Троянъ), с в и н к ь е (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор. — Т а т у л ъ , б и в о л ч и (Ловечъ, Търново) Урум. — Бй- в о л ъ (с. Пищигово — Т. Пазарджишко), K p à e a (Панагюрище) Тош.

fDaucus.

D. Carota : М о р к о в ъ, м о р к о в и (об. название), а в у ч ъ (Плов- дивъ) Коз. — С р а м н и ч е м у ж к о ( с . Брезье — Искрецко, за дивите форми) Ст. Геор. — Срамниче , с р а м н и ч е т о (Ловечъ), cpàM- ничи, с р а м и ж л й ф ч и (Търново, с, Арбанаси) Урум. — Аучъ , м о р к о (Н. Гер.).

Българскит-fc пародии названия на растенията 31

Dentaria.Dent, bulbifter л : Х а д ж и й с к а л ь у л ь к ж (Г. Оряховица) Урум.

Delphinium.Delph. Consolida: р а л и ч к а , р а л и ч к и (об. название), синя

р а л и ц а (Плевенъ), оп а д й-коса (с. с. Църклеевци и Драгоманъ — Искрецка окол.) Ст. Геор. — Ч е л е б и - п е р ч а н ъ , з и н и б и й ч и (Сли- венъ, Чирпанъ) Коз. — P à л и ч к и , к о ш н и ч к и (Ловечъ) Урум. — Г а щ и ч к и (Ст. Загора), зли с т ъ р в’и (Т. Пазарджикъ и Панагюрище) Тош.

Delph. orientalen Delph. Ajacis : О п а д й - к о с а (c. Драгоманъ и c. Ярловци — Софийско), к а п й - к о с ъ (с. Лиляче— Кюстендилско), г ж з * н о г л е д и ц а (с. Бр%зье — Искрецко) Ст. Геор. — Н е в ^ н ъ (с. Хле вени) Урум. — П а д и к о с а (за D. Ajacis) Тош.

Dianthus.Разните видове : К а р а н ф и л ъ, д и в ъ к а ра н ф и л ъ и пито-

мен ъ к а р а н ф и л ъ , к а л а н ф и р ъ .

Dicentra.Dicent. spectabilis : М о м и н о с ъ рдце , к а м б а н к а (Пловдивъ),

м о м и н с к о с ъ р д ц е (Чирпанъ) П. Коз.

Dictamnus.Diet. Fraxinella Gers: Р о с я н ъ (Неточна Тракия: Айтосъ, Сли-

венъ и въ е. Текира — T.-Пазарджишко), р о к с е н ъ (Чирпанъ и е. ГолЪмо-Дерелий — Чирп. окол.) Ст. Геор. — Р у с а л ч е , р у с а л н и ч е , р о с я н ъ (Ловечъ, Търново) Урум. — Р о с е н ъ , с а м о д и в с к о ц в е т е (Ст. Загора) Тош.

Digitalis.Digit, lutea, grandiflora Lam., а сжщо и други видове: Б е с е н ъ

б у р е н ъ (с. Костенецъ — Ихтим.), к л и н а в ч е (Кол. на Зелениката Тетевен.), б е с н и че (е. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Digit, viridiflora : Медна б и л к а (Чепеларе) Ст. Геор.Digit, lanata Ehrh. : Ч е х а л ч е (Чирпанъ), б ^ с н и ч е (е. Бр-Ьзье —

Искрецко) Ст. Геор. — О в ч а о п а ш к а (с. Микре — Ловчанско), б ь ж е н й ч и , б ь ж е н и ч ж в ъ б у р ь ж н ъ (Търново) Урум.

Digit, ambigua: К о л и ч ж в ъ б у р ь ж н ъ (е. Керека— Търновско) Урум.

Dipsacus.Dips, silvestris L. : Л у г а ч к а (е. Бездънъ — Соф.), П и ш к а л ь е

(Чепеларе), че ш лик а (е. Поганово — Царибр.), б и ш к и (е. Габро- вецъ — Ихтим.), л у г а ч к а , л у г а ч к и , а плодовете л у г а н к и (с. Текира — Т. Пазардж.), л у г а ч к и (е. Колибите до Троянъ), л о г а ч й ц а, л о г а ч к а-к и (с. Брезье — Искрецко) Ст. Г еор. — Л у г и ч к и (Ловечъ), лу г а ч к ж (Търново) Урум. — С и н я л у л и ч к а (за Dips, fullonum — Враца) Тош.

32 Д-рь П. Коеаровъ

Doronicum.Doron. austriacum : P t пей (c. Шипка — Тракия), у х о б и л ь е (с.

Чикуркьой — Родопит-fe), Ч е р ъ-о м à н ъ (с. Колибето до Троянъ) Ст. Геор. Doron. cordifolium : Д и в ъ т р у б е н ъ (Берковица) Ст. Геор.Doron. herbaceum Willd. : Б ь а л у з в ж з д й ч и (Търново) Урум.

Draba.Draba verna : Г л а д н и ч е (Троянъ), г л ж д н и ч и (Търново) Урум.

— Г л а д н и ч и (Пловдивъ) Коз.

Drosera.Dros. rotundifolia — Р о с я н к а .

Echinops.Echinops sp.? М а г а р е ш к о т ъ р н ь е (c. Драгоманъ —- Соф.)

Ст. Геор.Echium.

Ech, vulgare L. : Л и с и ч а о п а ш к а (Софийско, Пловдивско), лиси- ч е т и н я (с. Драгоманъ — Соф.) Ст. Г еор. — Л и с й ч ж у п а ш к ж (Търново) Урум. — Л е с о ч а о п а ш к а .

Elaeagnus.Elaeagn. angustifolius : М е р и з л и в а в ъ р б а (Т ракия и СЪвер.

България) Коз. — М е р и з л и в а в ъ р б а , д ь а в о л с к а в ъ р б а (Ло- вечъ, Търново) Урум.

Elaeag. hortensis: Б t л а в ъ р б а (Сопотъ), м и р и з л и в а в ъ р б а (с. Пищигово — Т. Пазардж.) Тош.

Epilobium.Epil. palustre : П а м у к л и я к л и н а в ч е (с. Костенецъ — Ихтим.)

Ст. Геор.Equisetum.

Equis. arvense: П р Ъ с л и ц и (с. Бистрица — Софийско), д з у к а (за Equs. hiemale на сжщото м%сто), з м и й с к и ху рк и (Разградско), ч ь о р е н ъ ш а в а р ъ (Чепеларе), п р ^ ш л и к а (с. Казичане — Соф.), г р ъ к л я н ъ , защото има „cïàBOBe“ (ставици, наставки) (с. Габровецъ— Ихтиманско), с т а в н и ч е (Берковица), г ж в о л ч е (с. Брестовица — Пловд.) Ст. Геор. — Н а с т а в и ч е (с. Пищигово — Т. Пазарджишко), г о р ч и ц а (Копривщица) Тош. — Х в о щ ъ , п о л с к и х в о щ ъ (Ловечъ, Търново) Урум.

Equis. Telmateia Ehrh.: С а м о д и в с к и с в Ъ щ и (К. Зеленика — Тетевенско), б и л ь е (с. Колибето — Троянско), с т а в и ч е (c. Spt3i>e— Искрецко) Ст. Георг. — С а м о д и в с к и х в о щ ъ (Търново), с а м о д и в с к а х у р к а (Горня-Ор^ховица) Урум.

Eryanthus.Eryanth. Ravennoe P. В.: К ж н д р а (Месемврия) Ст. Геор.

Бьлгарскит-fc народни названия на растенията 33

Erodium.Erod. cicutarium: Б а б и н и и г л ици (Кюстендилско), о р л о в и

н о к т и (с. Подцърненци — Кюстендилско), к л и н а в о б и л ь е (Дупница), к л и н я в и ч е , щ ъ р к о л о в а к л ю н и ц а (Западна-България), к л и н с к о б и л ь е (с. Богословъ — Кюстенд.), у с т р Ъ л н и ч е (с. Каменица — Чепинско), щ ъ р к о в и - г а г и (Котелъ), к о л и ч а в а бил ье , защото се употребява за „ к о л и к а “ (Чепеларе), щ ъ р к о л о в ъ к л ю н ъ (с. Казичене—Соф.), щ ъ р к о л о в а - к л ю в ь (с. Лозно—Кюстенд.), л ъ ж и т р Ъ в ь (с. Текира — Т. Пазардж.), у с о й н а т р а в а (с. Драгоманъ— Софийско), к л и н я в а т р t в а (Берковица) Ст. Геор. — С а х а т ч е (Чирпанъ), ж и в а т р t в а, ч а с о в ни че (Сливенъ) П. Коз. — Щ ъ р к о в а ч о в к а (Ловечъ), с ж х а т ч и, ви й -в и й к ж р ж д ж а (Търново) Урум.

Ervum.E. Lens : Л е щ а (Всжд-fe въ България).E. tetraspermum L.; Г л у ш и н ж (с. Дебелецъ — Търново) Урум.

Eryngium.Eryng. campestre: В и х р о г о н ъ (с. Бездънъ — Соф., с. БрЪзье —

Искрец., Айтосъ), в и р о г о н ъ (Ловечъ), в и х р о г о н с к и б у р е н ъ (с. Костенецъ— Ихтим.) Ст. Геор. — Б ь а л о т р ж н е (Ловечъ, Търново) Урум.

Erysimum.Erys. repandum: П р о с т р е л ъ - т р а ва (с. Врабче — Т р ъ н с ^

Ст. Геор.Erythraea.

Eryth. Centaurium: К а т р и о н ъ (с. с. Бездънъ, Опицв^тъ, Пе- тричъ, Богьовци — Соф.), к а н т р и о н ъ (с. Костенецъ — Ихтим.), ч е р- в е н ъ к а н т р и о н ъ (с. Габровецъ — Ихтим. и разни м-fecra), к а т р и о н ъ (с. Бр-кзье — Искрецко), т р -Ь с ка в и ч е (Колиб. до гр. Т роянъ) Ст. Г еор.— Т р ь а с к а , т р ь а с к а в и ч е , з л ж ч к а , с а м а - к и т к а (Ловечъ), т р ь- а с к а ф и ч и , к ж н т ж р и о н ъ (Търново, Горня-ОрЪхов.) Урум.

Erythronium.Eryth. dens canis L .: К р и в ъ - д й д о (c. Суходолъ — Софийско),

к у к у л я ц ъ - с т а р е ц ъ (с. Локорско — Софийско), наведенъ-д-Ьдо (с. Горня-Баня — Соф.) Ст. Геор . — К о н с к и з ж б ъ (Ловечъ), пет- л ь у в и - г а щ и (с. Дебелецъ — Търновско) Урум.

Euphorbium.Разнит% видове : М л t ч ь (с. с. Драгоманъ и Бездънъ — Соф.),

м л ^ ч н и к ъ (с. Стойките — Чепеларско), м л t ч о к ъ (Тетевенско, Сливенско), м л Ъ ч е к ъ (с. Баня — Чепинска), м л Ъ ч к а (с. БрЪзье — Искрец.); з м е ю в а м л ^ ч к а , к о н с к и - м л ^ ч о к ъ — Ст. Геор.

Euphor. Myrsinites: М е ч и - р у н о (Ст. Загора) Тош.Evonymus.

Evon. Europeus: Ч е ч к о д р е н ъ (с. Г. Лозенъ — Софийско)Ст. Геор.

Сборникъ на Б>лг. академия на наукитЪ . Книга XX . 3


Exoascus.Ex. pruni : Р о ж к о в и (София, ПрЪславъ, Шуменъ), к р и в у л и

(Троянъ и със^днит^ до него села), ро г а (Трявна) Ст* Геор.Г';

Fagus.Fagus silvatica: Б у к ъ (Всжде въ България). — Б у к а к ъ или

б у к а ш ъ наричатъ гори или храсти отъ букъ. Плодовете : бу ко въ ж е л ъ (с. Хвойна — Родопит-fe), ж и р ъ - б у к о в ъ (с. Г. Лозенъ — Соф.), б у к о в и н к и (Пловдивско).

Ferulago.Ferulg. silvatica: Ч е м е р и к а (Ст. Загора) Тош. — У ф ч а р с к а

к у м у н й г ж (Търново) Урум.Festuca.

Festuca, разните видове: К о н е цъ (с. Опицв%тъ — Софийско), б у з а л ъ к ъ (Сливенъ, Пирдопъ) Ст. Геор.

Ficus.F. carica : Обикновени названия : С м о к в а , с мо киня , с мокина .

ОсвЪнъ това — н е р а м д ж и (с. Суходолъ — Софийско) Ст. Геор. — С м у к и н я (Търново) Урум.

Filago.Filg. arvensis L.: Б е л а д а в к а (с. Костенецъ — Ихтиманско)

Ст. Геор.Foeniculum.

Foenicl. officinale: М ж н о т ж р ъ , д и ф ъ к о п ж р ъ , ф р е н с к и м ж н о т ж р ъ (Търново) Урум. — К о п ъ р ъ (Сливенъ) Коз.

Fragaria.Frag, vesca : Я г о д и (Всжде въ България), п л а н и н ц и и

о с о й к и (Карнобатъ, с. Жеравна — Котленско). СжщигЬ названия, които сж най-разпостранени, се употребяватъ и за останалите видове.

Frag, collina : П л ю с к а в и ц и (Тракия, с. Врабче — Трънско) Ст. Геор.

Frag, elatior: Г о р с к и я г оди (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор.ОсвЪнъ това, намираме въ записките на покойния проф. Ст. Георгиевъ

още и следните наззания за разните видове ягоди : С у н и ц и (с. Цър- веняно — Кюстендил., Чепеларе и Широка-Лжка, с. Псганово — Трънско, с. Брезье — Искрецко), з у н и ц и (с. Габровецъ — Ихтим.), ка пали щи (отпадающи, цели червени — с. Баня-Чепинска), т ъ р н а ц и (с. Баня-Чепинска), п л а с к у д а в ц и (Костенецъ — бели), м а л и - г а з и ц и (на сжщото место — червени), о р н и ч к и (защото растатъ по орниците и по твърдите места), мечи я годи (на сжщото место за другъ видъ, който расте по гората), п л ю ш К о в и (защото плющатъ при откжсванието — Габрово), п л ю с к а в и ц и (Врачанско), п р а с к а в и ц и (Колиб. Зелениката — Тетевенско), с а м о д и в с к и я г оди (на сжщото место за другъ видъ, които зреятъ по Кръстовдень), а г оди

(Колиб. Зеленика— Тетевенско), п л ю с к а в и ц и , б ^ л в и ц и и беля- вици (въ с, БрЪзье — Искрецко). Вижъ и стр. 5.

Fraxinus.

Fraxinus (разните видове): Я с е н ь (Софийско и въобще Западна България), о с е н ь (на разни мЬста).

Frax. Ornus L.: М ж ж д р я н ъ (Сливенско, с. Гедиклий — Ямбол* ско), я с е н ь (с. Цървеняно — Кюстендилско, с. Борово — Трънско)» я с е н ь м ж ж к и (с. с. Г. Лозенъ, Панчерево, Бистрица, Кокалени — Софийско), м ж ж ъ - д р я н ъ (с. Кюлевче — Ново-Пазарска околия), о с е н ь (К. Зеленика — Тетевен.), я с е н ь ч е р н ъ , ц ъ р н ь я с е н ь (с. Брезье — Искрецко), м ж ж д р я в к а (с. Брестовица — Пловдивско), 6 t л ъ я с е н ь (с. Драгоманъ — Софийско) Ст. Геор. — Осе нь , я с е н ь (Ловченско и Търновско) Урум. — Осень , м а ж д р я н ъ (Ст, Загора) Тош. — Б е л ъ я с е н ь (Байк.)

Тгах. excelsior L.: Ж е н с к и я с е н ь (с. с. Г. Лозенъ, Панчерево и пр. — Софийско), осень , о с е н о в о (с. Гайтанево — Новоселска окол.) о с е н ь ч е р ъ ( К . Зеленика — Тетевен.), цъ р н я с е н ь (с. Драгоманъ— Софийско) Ст. Геор. — Ч е р е н ъ я с е н ь (Байкуш.)

Fritiliaria.

Fritill. imperialis: Туй , т у г и ш а (Дупница) Ст. Геор.Fritill. pontica: В и д р и ц а , в и д р и ц и (с. Костенецъ) Ст. Геор.—

Ди в и л а л е т а (Сливенъ), к о ш н и ч к и (с. Брестовица — Пловдивско) П. Коз.

Fuchsia.

Fnchs., разните видове: Ц а р ц а р у ш к а (Тревна и другаде) Ст. Геор. — Ч и р ч и л и к а , о б и ч к и (Сливенъ) Коз.

Fumaria.

Frimar. officinalis и др. видове: Си т н о ц в е т ь е (с. Казичане — Соф.), н е р а д и ч е ( с . Текира — Т. Пазарджишко), г о р ч и в ч е и горч и в к а (Търновско), ф р е н к о в о бй л ь е , м ж ж к о (с. Брестовица — Пловдивско) Ст. Геор.—Ш и ф т и р и ч и (за F. offic.—Търново) Урум. — Р о с п а с ъ (Чирпанъ) Бурм.

Gagea.

Различни видове: Д и в о м а рт и н че (Дупница) Ст. Геор. — Пачи- к р а к ъ (Чирпанско) Бурм.

Gaianthus.

Galanth. nivalis: К о ч и ч е (на повечето места въ България),к а ч и че (София), б а б к и (Дупница, Варна, с. Врабча — Трънско) Ст. Геор.—Кух чи ч и (Ст. Загора) Тош.—К о ч и ч к а (Ловечъ,с. Хлевени), к о к й ч к и (Търново, Дреново, Елена) Урум.


36 Д~ръ П. Козаровъ

Gaiega.Galg. officinalis: П л ю с к а ч ь (с. Подцърненци — Радомирско)

Ст. Геор.Galeopsis.

Galeöps. tetrahit: К о н о п л и к а (с. Стойките — въ Родопите)Ст. Геор.

Galeops. versicolor: Д и в а г ъ р с т а (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Galium.Gal. verum L.: Е н ю в ч е , Е н ь о в а - т р е в а , Е н ю в ч е ц ъ (разни

места въ България), Е н ь о в и ч е (с. Костенецъ — Ихтим.) Ст. Геор. — Е н ю в у - ц в е т е (Чирпанъ, Търново).

Gal. aparine L . : С в и т а к ъ (с. Шейтанкьой — Родопите), л е п к а (с. Брестовица — Пловд., с. с. Костенецъ и Габровецъ — Ихтим.), Гер- г е в к а (с. Брезъе — Искрецко) Ст. Геор. — Л е п к а (Ловечъ, Търново, Чирпанъ, Сливенъ) Урум., Коз.

Gal. cruciatum: В е н ч и л а (с. Костенецъ— Ихтим.), Г е р г е в к а (К. Зелениката — Тетевенско, с. Брезье — Искрецко.) Ст. Геор.

Gal. mollugo : Р о с п е ц ъ (Колиб. Зеленика—Тетевенско) Ст. Геор. —Въ с. Драгоманъ дребни видове отъ Galium Sherardia и Asperula

наричатъ „ т о р и ц а “ Ст. Геор.

Genista.Genista Rumelica: М е т л а ж и л а в и к а (с. Широка-Лжка — Руп-

ческо), ч ь о р н а ме т л а (с. Чепеларе) Ст. Геор.Genista sagitalis: П р е щ и п ъ (с. Сухдолъ — Софийско, с. Брезье

и с. Свогье — Искрец.) Ст. Геор.

Gentiana.Gent, pneumonathe L.: Т е н т е в а , т и н т е в а , т и н т я в а , тин-

тевица , с е н е в и к у (с. Баня — Чепинска) Ст. Геор.Gent, punctata L.: Г о р ч и в ъ - б у р е н ъ ( с . Костенецъ — Габровецъ)

Ст. Геор.Gent, asclepidea L . : С т у х а ж ъ, (с. Чепеларе), т а н т я в а (с. Бис

трица - Соф.), с в е щ и л а (с. Костенецъ), с в е щ и л н и к ъ (с. Владая — Соф., К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Gent, aestiva : Та нт я . в а (с. Бистрица — Софийско) Ст. Геор.Gent, cruciata: З л ж ч к ж , н а з я м ж т ж з л ж ч к ж т ж (Търново,

Лесковецъ) Урум.—С в е щ и л н и к ъ (с. Княжево — Соф.), б л и с т а в и ч е (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Gent, lutea: Ж ъ л т а т и н т я в а .

Geranium.Geran. macrorhizon: З д р а в е ц ъ (Всжде изъ България). Другите

видове отъ сжщия родъ, напр. G. silvaticum, G. рНаеит,?населението‘обоз- начава съ названията „ Д и в ъ з д ра вец>*. Освенъ това сжществу- ватъ и следните названия: К л и н а в и ч е (с. Костенецъ — Ихтим.),п о в р а т ъ (за G. phaeum), въ с. Врабча, Т рънско), з м и й с к а т р а в а (на сжщото место), щ ъ р к у л н я л ч е (Пирдопъ за G. sanguineüm), ч е ш к и

б у р е н ъ (Вратца), з ж м с к и б у р е н ъ (за G. Robertianum, въ К.Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор. — З д р а в е ц ъ, з д р а в ч е ц ъ (Ловечъ, Търново, Сливенъ) — Б а б и н о в и н ц е ( Н. Гер.)

Geum 1.G. coccineum S.S. : К а л е ш ъ (Самоковско), ч е р в е н ъ под щ р ^ к ъ

с. Костенецъ — Ихтим.), ц а р и ч и н а (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

G. montanum L . : К а л е ш ъ (Самок. и Разлож.), ж ъ л т ъ под- щ р е к ъ (с. Костенецъ — Ихтим.), ц а р и ч и н а (Тетевенско) Ст. Геор.

G. urbanum : Ч и ч я к ъ (Колиб. на Зеленик. — Тетевенско) Ст. Геор.

Gladiolus.Glad.communis: К о н с к о - р е б р о (с. Хлевяни), р е б р и к а (с.

Микре — Ловчанско) Урум. — П л а м ъ к ъ .

Giechoma.Glech. hederacea: Г е р г ь о в д е н ъ (Сливенско), п о в л ^ к л и в о

ис т р а в н и че (К. Зеленика — Тетевен.) Ст. Геор.Glech. hirsuta: Урба л ч и , у р б а л и ч и , р у б а л ч и (Търново, Г.-

Ор^ховица, с. Арбанаси) Урум.

Giobuiaria.Glob. Willkommii: Р у б и й к а (с. Пастуша — Пловдивско), г о л о г-

л а в ч е (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор.

Giyceria.Glyc. fluitans : П а ч a - т р% в а (А. В.) — Росица .Glyc. spectabilis: Б а л д а р а н ъ (с. Драгоманъ — Софийско) Ст.

Г еор.Glycyrrhiza

Gl. glabra: С л а д ъ к ъ к о р е н ъ , л а к р и ц ъ , л и к в и р и ц и я .

Gnaphalium.Gnaph. arenarium: С м и н ъ (Болградъ — Бесарабия) Ст. Геор. Gnaph. dioicum L . : Б j а л а д ж в к а, б j а л а г в ? ч к а (Коприв

щица) Ст. Геор. — С м и н ъ (с. Колибито — Ловчанско) Урум.Gnaph. silvaticum L . : С а с в е с ъ (Колиб; на Зелениката — Тетевен

ско) Ст. Геор.Gompherna.

Gomph. globosa: Ч и р е ш к и (с. Търнава — Ямболско) Ст. Геор.

Goniolimon.Goniol. collinum Boiss.: З ж м с к а т p в a (c. c. Гедиклий и Ман-

сарлий — Ямболско), м а я с ъ л и в а т р -feBa (Болградъ) Ст. Геор.х) Вероятно това ще е растението „Хубавий Кальо“ , възпето въ българ. на

родни песни, Ст. Г е о р . — Родоп. и Рила пл„ стр. 76.


38 Д-ръ Ti. Козарове

' Gratiola.Gr. officinalis: Си ро т и д а .

Gossypium.Gossyp. herbaceum: П а м у к ъ (ВсждЪ). ' г

Gypsophila.Gypsoph. sp.: Ч у е н ъ (c. Текира — Татаръ-Пазар.), чу в е н ъ

(Чепино) Ст. Геор.Haberlea.

Haberi. rhodopensis: С и л и вря к ъ (с. Колибито до Троянъ) Ст. Геор.

Hedera.Hedera Helix L.: Б р ъ ш л я н ъ (най-разпространено название).

Б р ъ ш н е л ъ (с. Баня — Чепинска), б р е ш л я н ъ (В. Търново) Ст. Геор. — Б р е ш н е л ъ , б р ъ ш л я н ъ (Сливенско) Коз.

Helianthus.Heliant. annus : С л ъ н ч о г л е д ъ, с л ъ н ч о в а майка , с л ъ н ч е в а

л ю б о в н и ц а (въ разни мЪста на България), к о ч а н ъ (Чепеларе), с л ж н г л ь о д ъ (с. Шайтанкьой — Родоп.) Ст. Геор.

Heliant. tuberosus: Гулий , з е мни я б ъ л к и ( е р а л ма с ъ ) , — Д и в а к ъ (Чепеларе), д у в а к ъ (с. СтойкитЪ — Чепеларско и Широка- Лжка — Рупческо), ш а л г а н ъ и з и м н и я б ъ л к и (Калоферъ), р е п а (с. с. Искрецъ и Драгоманъ — Соф.), г р а д у н ь и г р ъ д у н ь (с. БрЪзье — Искрецко), к ъ р х а л ъ (с. Церово — Искрецко) Ст. Геор

Helichrysum.Helichr. arenarium D. C.: Сминъ , смилъ , смилъ-трава ,

ж ъ л т ъ-с м и л ъ (разни мЪста на Българ.) Ст. Г еор.—Ж ъ л т ъ - с м и л ъ (Разложко).

Helleborus.Helleb. odorus: К у к у р я к ъ (на повечето м^ста), с п р и ш ъ 1 (с.

Кюлевче — Новопазарска окол.), к ^ к у р е к ъ (с. Бр4зье — Искрецко) Ст. Геор. — К у к у р я г а , б а м б а т у л а (Тош.).

Hepatica.Hepat. triloba: Са са н ъ (с. Локорско — Соф.), г а л а б а в и

о ч е н ц а (с. Заногье — Искрецко), л ю б и к и (с. Драгоманъ — Соф.), г ъ л а б о в о око, г ъ л а б о в и очи, г ъ л а б о в о о ч е н ц е (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Г еор. — П а ч к р а к ъ (Ловечъ), с т р ж х л й в ч и , с т ржш* нйчи, п а ч и - к р а к а (Търново, с. Драгижево — Търновско) Урум.

1 „Сприш ъ“ се употребява за „сприщено“ (изприщено).


Heracleum.Негас. ternatum Vel. и др. видове: К р ъ с т а т и а (с. Стойките —

Чепеларско, Широка-Лжка и Хвойна), к р ъ с т а чка (с. Чикуркьой Родопите), м е ч а - с т ж п к а (К. Зеленика — Тетевенско), д е в и с и л ъ (с. Мансарлий — Ямб., с. Кремиковци — Софийско и Кюстендилско), д е в и с и л к и (с. Мансарлий) Ст. Геор.

Herniaria.Hern, hirsuta L.: У с и п л и в ч е * и з с и п л и в ч е (с. Костенецъ —

Ихтиманско, употребява се за „мундърлъкъ“) Ст. Геор. — Р ж з в ж р - занчи, р ж з в ж р з ж н ъ - б у р я н ъ , с ж п у н ч и (Търново, Арбанаси) Урум. — И з с и п л и в о бил ье .

Hern, incana: Б е л и л о (с. Драгоманъ — Софийско) Ст. Геор. —- И з с и п н и ч е (Ловечъ) Урум.

Hesperis.

Hesp. matronalis: Л и л я к ъ (Дупница), с иня л и л я к а (Чирпанъ) Ст. Геор.

Hibiscus.

Hibs. esculenlus: Б а мия , бамя, б а м н я (разни места въ България). •

Hibs. trionum: Д и в ъ п а м у к ъ (Чирпанъ) Ст. Геор.

Hieraceum.Hierac. pilosella : И с т р а в н и ч е (с. Костенецъ — Ихтим.), Е н ь о в ъ-

т р ъ в ъ (с. Лиляче — Кюстендилско) Ст. Геор. — М и ш и уши.

Hippophae.Hip. rahmnoides: Т р ъ н ъ (Байк.).

Holcus.Hol. lanatus — М е д о в и ц а .

Horodeum.Horod. vulgare : Я ч е м и к ъ , я чми к’ъ, я ч м е н ъ. (Всжде изъ Бъл

гария). — Вижъ забележ. на стр. 3, доле.Horod. murinum: К л а с а т и ц а (с. Опи-Цветъ — Софийско), к ла-

тица (Искрецко) Ст. Геор. — К л а с и ц а (Ямболъ) Тош.

Hottonia.Hott, palustris: П л о в е ш ъ 1 (Панагюрище) Ст. Геор.

1 Възможно е, щото това название да се употребява и за други водни par стения, като Myriophyllum, Ceratophylium и проч.


Humulus.Humul. lupulus : Х м е л ъ (въ повечето мЪста на България), г о -

р е ц ъ (с. Градецъ и Котленско), по вой (с. Баня — Чепинска), м е л ъ (с. Костенецъ) Ст. Геор. — Г о р и ц ъ и г о р ч и ц ъ (Ц. Гин.) — Г y р è ц,ъ, г у рч и цж , * х м è л ъ (Търново, Горня-Оряховица), Урум. — Г о р е ч ъ .

Hyacinthella.Hyacint. Rumelica: БЪлъ с а м о д и в с к и л у к ъ (Чирпанъ) Ст. Геор.Hyacint. leucophaea: Ди в о з ь у н б и л ч е (Ловечъ) Урум.

Hyosciamus.Hyosc. niger L. : Б л t (е) н ъ, б у н и к а (Софийско, с. Сотиря — Сли

венско, с. Колибито до гр. Т роянъ, с. Каменица — Чепинско), п о п а д и й к а (Враца, Джумая), бл-кника (с. Казичани — Софийско, Габрово, с. Костенецъ — Ихтим.), б л а н и к а (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор.— П о п а д и й к а , п о п ъ - п о п ъ - п о п а д и й к а (Ловечъ) Урум. — ^ p H è (Копривщица), màpKa (Панагюрище), пиши-попъ (с. Пищигово — Пазардж.), Тош.

Hypericum.Hyper, perforatum и други видове : 3 в о н и к а (Калоферъ),

ж ъ л т ъ к а н т а р и о н ъ (ст. Белово, Ихтиманско), n o c t K O B O -биль е (с. Баня — Чепинско), р у с и ч е (на сжщото мЪсто), п Ъ л е ш ч и ц и (с. Костенецъ — Ихтим.), к а н т а р и о н ъ (Пловдивско), ж е л т ъ к а н т а р и о н ъ (с. Габровецъ — Ихтиманско), т в ъ р д о д у п ъ (с. Църклевци — Искрецко), с м а к н о г а щ ъ (за Hyp. tetrapterum въ К. Зеленика — Тетевенско), с Ъ ч е н о - б и л ь е (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор. и Коз. — П о р ^ з н и ч е , з в ъ н и ч е , п о р е з а н о билье , п о с е ч е н а т р -feßa, п о с е ч е н о б и л ь е (Ц. Гинч.). — К а н т а р и о н ъ , к а л ж ч ъ - о ту (Ст. Загора) Тош. — З в а н и к а , з в аниче , к а л ж ч ъ - о т у (Ловечъ), з в ж н й к а , з в ж н й ч и , c èчинy-бйл и , к а л ж ч ъ -OTÿ, кжлж- чиву , к ж н т ж р и о н ъ (Търновско) Урум.

Иех.Ilex aquifolium : Б о д л и в а п а л ма (Байк.).

impatiens.Impat. noli-tangere L .: К ана- . чичекъ (Сливенъ) П. Коз. — С л а-

б оно га.Impat. parviflora: С л а б о н о г а (с. Костенецъ — Самоковско),

дива л а т и н а и ж и в а ч и щ е (Колиб. на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Inula.ln. helenium: О м а н ъ (с. Бркзье — Искрецко, Колибито до Теве-

венъ, Т. Пазарджишко, с. Бистрица — Соф., с. Сотира при Сливенъ), ч е р н о к о с ъ (с. Локорско — Софийско, Тетевенско и Троянско) Ст. Геор. — О м а н ъ , ч е р ъ - о м а н ъ (Ловечъ, Елена, с. Хлевени) Урум.

In. germanica: З е л е н и к а и з е л е н и ч е (с. Сотиръ до Сливенъ) Коз. — Г л а в о ч ь (Търново), ж ъ л т и й б у р е н ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.


In. Aschersoniana : Б а б и че (защото се употребява за „бабици“ — с. Текира — Т. Пазарджишко) Ст. Геор.

In. oculus Christi: Д и в ъ т у т у н ъ , ш а п и ч е (с. БрЪзье — Ис- крец.) Ст. Геор.

Iris.Iris, germanica: П е р у н и к а (Дупница, Софийско), р у ж е н ь ,

(Хвойна), т ж ж е к ъ (Троянъ), р у ж а (с. Църклевци — Искрецко), Ст. Геор. — М а г а р е ш к и у ши (Сопотъ), n a T è r a (Панагюрище, Копривщица) Тош. — З ж м б à к ъ (Търново) Урум. — С и ' н ъ - к р е н ъ (Сливнъ) Коз.

Iris, graminea: К о р д а (Тетевенъ) Ст. Геор. — К ре м ъ , зам- б а к ъ (Ловечъ) Урум.

За разнит t f видове Iris : Ди в а п е р у н и к а (Дупница, Радомирско, Софийско и въобще Запад. България), з а й ч и - к р е н ъ (с. Мансарлий— Ямбол.), з а е ш к и к р е н ъ (с. Сотиря — Сливенъ), с в ^ щ н и к ъ (с. Драгоманъ и с. Ярловци — Соф.), п а т и ч и н а нога (с. Казичане— Соф.), дивъ к р е н ъ (Чирпанъ), с в раче т йя , р у ж а (въ с. Църклевци — Искрецко) Ст. Геор.

Iris Sintenisii Ika. : Д и в ъ к р е н ъ (Чирпанско) Ст. Геор. — С и н ь ж ( у р д б ч и н ж (с. Самоводени) Урум.

Iris pumila : Д и в ъ з а м б а к ъ (Ловечъ), п а т и н у ж , г у л у п у р ч и (Търн.) Урум.

Iris variegata : Пт и ч и з а м б а к ъ (с. Хп^вени — Ловчанско) Урум.

Isatis.Isat. tinctoria : С и н и л н и к ъ (Сливенско) Коз.

Jasm inum .las. fruticans : С м и н ъ.

Juglans.Jug. regia: ор^хъ , о р я х ъ (Всжд-fe), диви o p t хи (на н%кои

м%ста, напр. Кюстендилско, за ония, които растатъ саморасли — въ диво състояние). — У р ^ х ъ (Търново) Урум.

Juncus.Juncus, разни видове : Г о л о г л а в я н ч е (с. Бездънъ — Софийско),

д з у к а (с. Текира —- Т. Пазарджишко, с. Казичане — Соф., с. Габ- ровецъ —. Ихтиманско), шав а . ръ (с. Чукуркьой — Широка-Лжка), р о с о п ъ (за junc. effusus въ К. на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор. Съ названието д з у к а наричатъ и нЪкой видове отъ Scirpus—Ст. Геор.

Juniperus.Junip. communis L : X в о й н a, о й н а (с. Костенецъ — Ихтиман

ско, Чепино), с м р и к а (с. Мала-Църква— Самоковско, Дупница, Софийско), а н д р ж ч ь (с. Клисура — Тракия, с. Баня-Чепинска, Само- ковъ), уви н а|(с . Баня-Чепинска), а р д ж ч ь (турско название).

Junip. nana Will.: П е р л и к ъ (с. Гела — Чепеларско), мечка-хойна и м е ч к а - о й н а (с. Баня-Чепинска), фу н д а (К. Зелениката— Тетевенско), а р д ж ч ь (на сжщото мЪсто, но по-рЪдко), ф^нда,


фу н ди (за J . папа и J . communis въ с. Бр^зье — Искрец. околия.), с м р и к а (на сжщото м%сто и за сжщитЪ растения, плодовет-fe на' които наричатъ тамъ „бобонки") Ст. Геор. — Ниска , меча хвойна. — А р д ж ч ь (Троянъ и Тетевенъ), с м р и к а (ПрЪображенский мънас- тиръ) Урум. — П и р ъ

Ju rinea.Jurinea sp.: М й с к а и м й с к ъ (Враца) Ст. Геор.

Kerria.Ker. japonica: Я б л енъ (Дупница) Ст. Геор.

Kochia.Koch, scoparia : М е т л а (Т. Пазарджишко, с. Хвойна — РодопигЬ,

с. с. Каменица и Баня-Чепинско) Ст. Геор. — О в ч а р с к а мет ла (Ловечъ), м е т л и (с. РЪсенъ — Търновско) Урум.

Lactarius.Lactar. subdulcis:Х л Ъ б н и ц а гжба (Кжрклисие—Лозенградъ—Од

ринско), с Ъ р о д р и с к а (Търново — Беброво), с и р о г р й с к и, c t p o r - рйски, с у р о г р и с к и (Габрово) Ст. Геор.

Lactar. piperatus: П и п е р н и ц а (Разградъ), л ю т е н и ц а и пи п е рк и (с. с. Вардунъ, Върбица — Шуменско), л ю т и в к и (с. Баня- Чепинска) Ст. Геор.

Lactuca.Lact, sativa L : М а р у л и (Южна-България, Старо-Загорско и прч.),

с а л а т а , г р а д и н с к а с а л а т а (П ловдивъ и други градове), б ъ р - док ви (Сливенъ, Ловечъ, Хвойна) Коз. и Ст. Геор.

Lact, scariolla : Ж л ъ ч к а (с. Драгоманъ — Соф., Сливенъ, Кот- ленско), с в и н ь о к ъ (с. Каменица — Чепинско), м е т л и к а (с. Баня- Чепинска), п о с Ъ к л и в ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско), м л Ъ ч к а (К. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Lamium.Lam. ampiexicauie и Lam. purpureum: В е л и к д е н ч е (Дупница,

Сливенъ) Коз.Lam. maculatum: П о д ъ у р и ц а (с. Желюша — Царибродско),

п р о к л е т и я и про кл-Ьт ийс ки б у р е н ъ (с. Костенецъ — Ихтим.) Ст. Геор. — М ъ р т в а к о п ри в а (Ловечъ, Търново, Горня-Ор-Ьховица) Урум.

Lam. album: Ди в а к о п р и в а (Копривщица) Тош.

Lapsana.Laps, communis: П о с ^ к л и в ч е (с. Костенецъ -—Ихтиманско) Ст.

Г еор.Lappa.

Lap. major Gaertn. u Lap. minor DC.: Р е п е й (на повечето мЪста), р ^ п е й (с. Габровецъ — Ихтиманско и другад-b въ България),

БългарскигЬ народни названия на растенията 43

л ь о п к а (Широка-Лжка — Рупченско), к и ч ь о к ъ (с. Каменица — Че- пинско), ч и ч о к ъ (с. с. Костенецъ и Габровецъ — Ихтиманско), ч и ч е к ъ (с. Драгоманъ — Соф.), р ъ п а (с. с. Хвойна и Чепеларе), репж, p-fena (Хвойна), лопуй, p i пей (Колибито — Троянско), ч и ч о к ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Г еор. — Л t п к а (Сливенъ) Коз. — Репей, л 4 п к а (Ловечъ, Дряново, Търново) Урум.

Lathyrus.Lath, siivestris: К о с т и лом ъ (Софийско) Ст. Геор. — Ш и к е р ч и

(Ловечъ) Урум.Lath, latifolius: Д и в о - ш и к е р ч е (Чирпанъ, Сливенъ) Коз.Lath, tuberosus: О р е ш к о в и н я (с. Драгоманъ — Соф.), о р е ш к и

(q. Бр-Ьзье — Искрец’.), к ос то л о м ъ (Берковица) Ст.Геор. — Ф а с у ли ч,р (Панагюрище)" .

Lath, sp.: Ш и к е р ч и , г р ах ч и (Сливенъ) Коз.

Laurus.Laur. nobilis — Д а ф и н а .

Lemna.Lem. minor L, а сжщо и други видове: Л ж ч е в и ц а , водна

л е щ а (с. Бездънъ — Соф.), п л о в е ц ъ (с. Казичане — Соф.) Ст. Геор.

Leontice.Leont. leontopetalum: П у к а л ъ (с. Енидже — Лозенградско) Ст.

Г еор.Leontodon.

Leont. taraxacum: Б о р е ц ъ (Копривщица) Тош.

; Leontopodium.Leont. aipinum: Б а л к а н с к а з в е з д а .

Leonurus.Leon, cardiaca: Н а м е т л и в о - б и л ь е , ч у б у р л и в о - б и л ь е (с

Каменица — Чепинско), п о и м а л к и (с. Костенецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.) — Д я в о л с к и уста .

Lepidium.Lepid. draba: Д и в а - р ^ п а (Чирпанъ) Ст. Г еор.Lepid. ruderale: М у н д а р л и в а трЪва , м у р д а л и в а т р Ъв а

Болградъ — Бесарабия) Ст. Геор.Lepid. arvense: Ла пи да (с. Стойкит% въ Родопите) Ст. Геор.

Leucojum .Leuc. aestivum : О б Ъ с и - т у р ч и н ъ (Дупница), лЪт н о к о к и ч е

(Софийско) Ст. Геор. — К о к й ч к а (Копривщица) Тош. — Б л а т н о к о к ич е.

I

"44 Д-ръ П. Козаровъ

Levisticum.Lev. officinale : С е л и м ъ.

Ligularia.Lig. glauca : Д и в ъ т ю т ю н ъ .

Ligustrum.Ligustr. vulgare L : K у ч и-д р -fe н ъ (Сливенъ) Коз. — П ъ с и - д р % н ъ

(с Подцърненци и с. Цървеняно — Кюстендилско), ч е ш к о д р Ъ н ъ (с. Суходолъ — Софийско), м ж ж ъ - д р Ъ н ъ (с. Шипка), ч е р н и ч ь е ( с . Поганово — Царибродско), о ф и к ъ (с. Бистрила — Соф.), цъ рна - к а л и н к а (с. Костенецъ — Ихтиманско), с м р ъ д и к а (с. Вишанъ — Цариброд.), ч е р н а - к а л и н к а (с. Гайтанево — Новоселско), ч е р н и к а (Търново и околните села), б ^ л а л ю л я к а (Елена), птиче г р о з д ь е (с. Казжлъ-Муратъ — Разградско) Ст. Геор. — Пт ич е - з ъ рн о (Ловечъ), ч ж р н й ч к ж (Търново) Урум.

Lilium.Lil. albanicum : К р е м ъ (с. БрЬзье — Искрецко) Ст Геор.Lil. candidum : З а м б а к ъ (Дупница), к р е м ъ (на много мЪста

въ България).Lil. Martagon: П е т р о в ъ к р ъ с т ъ (с. Драгоманъ, с. БрЪзье —

Софийско) Ст. Геор. — К а д р е в и ч е (с. ХлЪвени — Ловченско), р о с ь ж н ъ (Търново) Урум.

L. Janke : С а м о д и в с к о лале .

Limnathemum.Lim. nymphaeoides : К а к и ч к и .

Linaria.Linar, arvense : Л у л и ч к и.Linar, vulgaris: О б л е н ъ и з а л и с т н и ч е (с. Костенецъ — Ихти

манско), комин че (Чирпанъ) Ст. Геор.Linar, dalmatica : Л й л я к а (Чирпанъ) Урум.

Linosyris.Linocyris villosa: Ч а й (Сливенъ) Ст. Геор.

Linum.Lin. usitatissimum : Л е н ъ (на повечето м%ста въ България),

л ь о н ъ (с. Каменица — Чепинско) Ст. Геор.

Lippia.Lipp. citriodora — Л и м о н ч и (Сливенъ) Коз.

Lithospermum.Lith. arvense : В р а б ч е н о с t м е, ч е р в и л о (Чирпанъ) Ст. Г еор.Lith. purpureo-coeruleum: М е д у н и ц а (Чирпанъ) Бурм. — Птичи-

п р у с о (Търново) Урум.

Lolium.Lol. temulentum: П и я в е ц ъ (с. Петричъ — Софийско), в р а т ъ

(Самоковско с. с. Драгоманъ и Ярловци — Софийско), п и я н е ц ъ (на сжщигЬ мЪста) Ст. Геор. — Д е л и ж е , г л у ш и ц а — на други мЪста.

Lol. регеппе: П и р ъ (с. Поганово — Цариброд.), ц ъ р н ъ - п и р ъ (с. Драгоманъ и с. Ярловци — Соф.), ц ъ р н ъ-п и р е л ь (с. ОпицвЪтъ— Соф.), п и р ь е (с. с. Лозно и Лиляче — Кюстендилско) Ст. Геор.

Lonfcera.Lonic. xylosteum: Б и в у ш к а (с. Шипка — Казанлъшко) Тош.Lonic. nigra : Ц ъ р н ъ - г е р м и ж ъ (с. Бистрица — Соф.) Ст. Геор.

Loranthus.Loranth. europeus: И мел ъ , и м е л а (Чепино и другад-fe изъ Бъл

гария).Lotus.

Lotus corniculatus: З в £ з д е л ь ( с . Кремиковци Софийско), в л а х ц и (с. Суходолъ — Софийско), з а н о в е ц ъ (с. Бездънъ — Соф.), де т е л и н а (с. Каменица — Чепинско), з в Ъ з д а н ь (с. Драгоманъ — Соф.) Ст. Геор.

Lupinus.Lup. albus: К а ф е (с. БЪли-Осъмъ — Ловчанско), Урум. — Л у-

п и н а.Luzula.

Luz. rubella: Р о с о б ъ р т ъ (К. на Зелениката— Тетевенско) Ст.Г еор.

Luz. maxima: М е к и ш ъ (К. на Зелениката) Ст. Геор.

Lycopedron.Lycop. bovista : П р а х у л н и ц а (Копривщица), п а м п у р ъ (с.

Пищигово — Пазардж.) Тош.Lychnis.

Lychn. coronaria: С % ч е н а - т р % в а (Ново-Село при Сливенъ), к ъ р в а в и ч е (с. с. Костенецъ и Г абровецъ — Ихтиманско), с о к ъ р в и ч е (с. Врабча — Трънско), ю н а ш к а к р ъ в ь (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.

Lycium.Lyc. barbarum: Д р а к а (Болградъ — Бесарабия) Ст. Геор. —■

М и р д ж а н ъ , м е р д ж а н ъ (Ловечъ, Търново) Урум.

Lysimachia.Lysm. Nummularia: 3 м и й н о б и л ь е (с. Габровецъ — Ихтиманско),

хайдушка-тр-Ьва (Колиб. на Зелениката— Тетевенско) Ст. Геор. — Л и н й вч и(е), л и н й въ*б у р ь я н ъ (Търново) Урум.

Lysm. vulgaris: Х а й д у ш к и т ю т ю н ъ (с. Рибарица— Ловчанско) Урум.

Български пародии названия па растенията 45


Lythrum.Lyihr. salicaria: Д и в ъ д жод ж у мъ (Кюстендилско), ухапливо-

бил ье , у х а п л и в о т о (с. Каменица — Чепинско) Ст. Геор.

Malachium.Malach. aquaticum: П о в л е к ъ (К. Зеленика — Тетевенско) Ст.

Геор.Maiva.

Mal. rotundifoiia, M. silvestris и други видове: К а м б у л е ш ь (Тракия), с л Ъ з ъ (Софийско, Кюстендилско, с. Каменица — Чепинско), к а м и л я к ъ (Разградъ, Трявна, Ст. Загора, Чирпанъ), с л я с ъ (Хвойна, Чепеларе), с л ^ з я н к а (с. Каменица — Чепинско, с. Костенецъ — Ихтиманско), с л ^ з е н ъ и к а м и л к а (с. Габровецъ — Ихтим.), с л t- з е н ъ (с. 5pt3be — Искрец.) Ст. Геор. — К а м б у л и щ я к ъ (Сливенъ) Коз. — С л е з ъ , к а м и л я к ъ (Ловечъ, Търноьо), с л е з е н е (Орхание), м о л о ф а (Търново), б я л ъ сл е з ъ , п и т о м е н ъ с л е з ъ (за Malv. rotundifol. — Ловечъ) Урум.—Д и въ , г о р с к и с л ^ з ъ , молоха.

Marrubium.Магг. peregrinum: С у с е р к а (с. Лиляче — Кюстендилско), бод-

л и к а (с. Каменица — Чепинско), с о с е р й ц а (с. Драгоманъ — Софийско), к о н о п л и к а (Чепеларе», п р ъ щ и к а (с. Текира — Пазарджишко) Ст. Георг. — П ч е л и н о к ъ ?

Matricaria.Matr. Chamomüla Л а й-л а й-к у ч к а (Сливенъ) Коз. — Под-

ру м ч е (с. Кремиковци — Софийско), к у к у л а й к а б Ъ л а (с. К а м е ница — Чепинско) Ст. Геор. — Л а й-л а й-к у ч к а (Търново), Енево- ц в t т е, к у мич ъ - к у м и ч ъ Е н е в о т о п и л и н ц е (Ловечъ) Урум. — П о д р у м и ч е , а м а м и л а , ж м ж м и л а . (Вижъ заб%л. на стр. 3, дол%)

Mathioia.Math, annua : Ш и б о й (Пловдивъ), ш и р б о й (Трявна), м ин и к ш е

(Търново, Варна, Шуменъ, Сливенъ) Коз. Урум.

Medicago.Medic, lupulina: З а н о в е ц ъ (с. Бездънъ — Софийско), зв%з-

A t ль (Петричъ), п р о к л е т и я , п р о к л ^ т и й с к и б у р е н ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско Ст. Геор.

Medic, minima: Ч и ч я к ъ (с. ХлЪвени — Ловчанско) Урум.Med. falcata: З в Ъ з д е л ъ (с. ХлЪвени — Ловчанско) Урум.Med. sativa — Люц ерна , медуниче .

Melampyrum.Melamp. arvense: Г а й т а н и к а ,(с- с. ■ БрЪзье, Опицвътъ, Драго

манъ и Ярловци — Софийско, с. Изатовци — Царибродско) Ст. Геор. Д и м и р ъ - б у з а н ъ (Търново) Урум. — М а г а р е ш к и з ж б ъ .

Melamp. s i l v a t i c u m L . : Г а й т а н и к а (Сливенъ) Коз.


Melica.Melica sp.: К л а с о в и т а т р а в а (с. ОпицвЪтъ — Софийско)

Ст. Геор.Melica uniflora : И б р и ш и м ъ (К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Г еор.

Melilotus.Melilt. officinalis и М. alba Deser.: К у м а н и г а ж е л т а и кома-

нига 6 t л а (всждЪ въ България), к у м а н и г а (Софийско, с. Косте- нецъ, Чирпанъ) Ст. Геор. — К о н с к о - р е б р о (Мжглишъ) Тош. — К о- м а н и т а, желта и бЪла (Ловечъ, Търново; Урум.

Melis а.Melis. officinalis: М а т о ч и н а , ма т ичина , м а т е ч и н а (най-раз-

постранени названия).-П ч е л и н я к ъ , п ч е л я к ъ (Хасково), м а щ е р и к а (К. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Melitis.Meiit. melissophyllum : Г о л я м о м е д у н ч е (с. Врабча — Трънско),

с м у к а л е ц ъ (с. Бр^зье — Искрецко) Ст. Геор. — К у ш у т и н я , ж е н с к а к у ш у т и н я (Търново, с. Беляковецъ — Търнов.) Урум.

Menyanthes.Men. trifoliata — В о д н а д е т е л и н а .

Mentha.Mentha, питомни и диви видове: Д и в ъ г ь о з у м ъ (Хвойна)*

м е р у д и я (с. Каменеца — Чепинско), к у ч е ш к а м е р у д и я (на сж" щото M-feno за Mentha sylvestris), м а ч я - б и л к я (с. Костенецъ — Их- тим.), б а б у ш к а (Чепеларе), б а б к а (с. Каменица), нане (с. Габро вецъ — Ихтим.), д ж о д ж е н ъ , д и в ъ д ж о д ж е н ъ (с. Бр^зье — Искрец.) Ст. Геор. — Ю з у м ъ (Сливенъ) Коз.

Mentha sylvestris: К о н с к и б у с й л ь ж к ъ, д и в ъ б у с й л ь Ж к ъ (с. Малкия-Чифликъ — Търновско) Урум.

Mentha aquatica : Л и в а н ч и, л и в а н т у (?) (Търново), д и в ъ д ж о дженъ (Ловечъ) Урум.

Mercurialis.Mercur. ovata: С и н и й о д в р а т ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско)

Ст. Геор.Mesembryanthemum.

Mesembr. crystalinum: Ле д н и ч е , л е д е н и ч е (Дупница) Ст. Г еор.

Mespilus.Mesp. Germanica: М у ш м у л а (Тракия и Бесарабия), м о с к у л ь е

(за плода—въ Карнобатъ), м о ш м у л и (Пл^венъ), м о ш м у л ъ (Ловечъ, Троянъ, Търново), м у ш м у л ъ (Пловдивъ). Урум., Коз.


Meum.Meum athamanticum : Д и в ъ к о п ъ р ъ (Ново-село до Сливенъ,

Колибите на Зепениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Moehringia.Moehr. trinervia ; З а й ч а т р е в а (Тошевъ)

Momordica.Momord, Elaterium: Д и в а к p à c T a e n u a (Бургасъ) Ст. Геор. —

Д и в а к р а с т а в и ц а (Воденъ — Македония) Тош.

Monbertia.Monb. crocus miaeflora — П л а м ъ к ъ (Сливенъ) Коз.

Monotropa.Monotr. Hypopithis : Б е л а г в а ч к а (Копривщица) Тош.

Morus.Morus alba и M. nigra: Ч е р н и ц а (об. название), б у б о н к и

(Плевенъ), я г о д и (Карнобатъ), дудо (с. Суходолъ — Софийско), ду ди (С%верна България), дудъ , д у д о в е (Враца), ду да и дуди (с. Старо-село — Врачанско), ч ъ р н и ц а (с. Брестовица — Пловдивско) Ст. Геор. — С а к а м я н ц а (Сливенъ) Коз. — Б ъ р б о н к и (Ст. Загора) Тош. — Черна , б е л а черница, б у р б а н к а и б р у б о н к а (Лазар.)

MuscariMusc, racemosum, а тъй сжщо и другите пролетни видове к у

к у в и ч а п л ю н к а (Дупница), к у к у в и ч а т р е в а (с. Брезье — Ис- крецко), к у к у в и ч и н а (с. Желюша — Царибродско), к у к у в и ч е (с. Бездънъ — Софийско) Ст. Геор. — К у к у в и ч е г р о з д е (Сливенъ) Коз. — К у к у в й ч е н а п л ю м к а (Панагюрище) Тош. — К а л у г е р ч и - п а т е р ч и (Ловечъ) Урум. — С а м о д и в с к и л у к ъ (Чирпанско) Бурм.

Musci.М а х ъ (Чепеларе) Ст. Геор. — М ъ х ъ (об. название).

Myosotis.Myos. palustris : С р а м е ж л и в ч е (с. Цървеняно — Кюстендилско),

о с и п ъ (с. Казичене — Софийско), л à з а р н и ч е (К. на Зелениката — Тетевенско) Ст, Геор.

Myrabilis.Myrab. jalapa : П ъ с т р а сифа (Сливенъ) Коз. — фунийки .

Myriophyllum.Myrioph. spicatum : Л о в у н ь (с. с. Бездънъ, Опицветъ — Софий

ско) Ст. Геор.

Български пародии названия па растенията 49

Narcissus.Narciss. Pseudo-Narcissus: М а р т и н ч е (Дупница) Ст. Геор.Narciss. poeticus: Ч а в ч е (Дупница) Ст. Геор. — Б ^ л о лале,

Г е р г ь о в ч е (Панагюрище) Тош.Narciss. orientalis: З у м б у л ъ (Дупница), з а р у н ъ , Ст. Геор.

Nasturtium.Nastur. officinale: И с т р а в и ч е (Тетевенъ) Ст. Геор. — И с т р а в-

ничи (БрЪзовскигЬ колиби — Ловчанско) Урум.— П о р е ч ъ , д р у м ч е ?

Nepeta.Nepeta catarica: О в ч а р с к и б о с и л е к ъ (с. Драгоманъ и с. Ко-

стенецъ) Ст. Геор. — К о ч а тр^в а , к оча б и л к а (Ловечъ) Урум.

Nerium.Nerium Oleander: З а к у м ъ (Дупница), з о к у м ъ (Пловдивъ), л и-

а н д р у (Сливенъ) Коз.Nicotina.

Nicot. tabacum и N. rustica г Т ю т ю н ъ, т у т у н ъ (всжд-fe), н е м ски т ю т ю н ъ (за Nicot. rustica въ с. Каменица — Чепинско) Ст. Геор.

Nigella.Nigel, arvensis : П е р у ш а н ъ , д и в ъ п е р у ш а н ъ (с. Костенецъ

и с. Габровецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.NigeL damascena: П е р у ш а н ъ (защото прилича на пеперушка-

пеперуда, въ с. Габровецъ — Ихтиманско), ч е л е б и-п е р ч а н ъ (с. Кю- левче — Новопазарска околия). Ст. Геор. — Ч е л е б и т к а .

Nonnea.Nonnea pulla: К у ч е ш к о ч ъ р в и л о (Пирдопъ) Ст. Геор.

Nuphar.Nuphar luteum: П л ю с к а в а ц ъ (с. Драгоманъ — Искрецко) Ст.

Г еор. — Б ъ р д у ч е .Nymphea.

Nym. lotus. L.: Д е в е т а б а н ъ (с. Текира), ш а п л и в е ц ъ (с. Драгоманъ) Ст. Геор. — Р у с а л к а , р у с а л ч е (стр. б).

Onobrychis.Onobr. sativa : Н а м и т ъ , н а м и т о в а т р Ъ в а (с. Кюлевче — Ново-

пазарско) Ст. Геор.Ononis.

Onon. spinosa u On. procurrens Wallr.: М и л о бод ъ (c. c. Драгоманъ и Опицв-Ьтъ — Софийско), к о л о в о з ъ (с. Кремиковци — Софийско), ш и л о б о д ъ (Котленско) Ст. Геор. — Ч е р ъ т р ъ ^ ъ (Търново) Урум. — Г р ъ м о т р ъ н ъ .

Сборникъ на Бълг. академия на наукитЪ. Книга XX. 4


Onopodron.Onopod. acanthium: Г л а в е с т о т ъ р н ь е (с. Драгоманъ — Ис-

крецко) Ст. Геор. — М а г а р е ш к и т р ъ н ъ (Сопотъ) Тош. — М à г а- р е ш к о т р ъ н е , м а г а р е ш к и б у д й л ъ (Търново, Горня-ОрЪховица) Урум.

Onosma.Onos. tauricum : У м р à з н и ч и(е), умраза , у м р а з е н ъ б у р я н ъ

(ЛЪсковецъ, с. Арбанаси) Урум.Onos. stellulatum W.K.: Ц ъ р в и л о (с. Костенецъ, Болградъ) Ст. Г еор.

Ophrys.Oph. bicornis Sadi.: М а л к у б ж з у н ч и (Горня ОрЪховица), б р ж м-

б ъ р ч и (Ловечъ) Урум. — Б р ъ м б а р ч е .

Opuntia.Op. macrorrhiza : Ж а б а (Сливенъ), с в е к ъ р в е и ъ е з и к ъ,

(Пловдивъ) Коз.Orchis.

Orchis aranifera : Б ж з у н ч и, б ж з у н ь ж к ъ (Търново, Горня-ОрЪховица) Урум.

Orchis morio и други видове: С а л е п ъ (Сливенъ, Самоковъ), г о р о ц в Ъ т ъ (с. Цървеняно — Кюстендилско), с в р а ч е и свраче- тия (с. Драгоманъ — Соф.), б о с к и (с. Локорско — Соф.), г о р о- ц в е т ъ (с. Врабча — Трънско), п е р у н и к а (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — П и р о н и г а (Ловечъ) Урум.

Orchis pallens и други видове: П е р у н и к а (с. с. Типчанецъ, Иг- натица, Ребарково — Врачанско), Ст. Геор.

Orchis coriophora : П е р у н и к а (К. Зеленика— Тетевенско) Ст. Г еор.Orchis simia: C ; ^ è r i ^ п и р у н й г ж (Търново) Урум.

Origanum.Origan, vulgare : Р и г а н ъ (с. Бездънъ — Софийско, с. Каме

ница — Чепинско, с. Костенецъ — Ихтим.), чай (Хвойна, Чепеларе, Неточна България), р у с к и ч ай (по сжщит-fe м-Ьста) Ст. Геор. — Р и- г е н ъ (Ст. Загора) Тош. — Р и г а н о в а , в р а н и ч о в а трЪва .

Origan, majorana — М а д ж а р о н ъ (Сливенъ) Коз.

Oriaya.Orl. grandiflora : С р а м л и в ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско),

с р а м у ш к а (Чирпанъ), с рамниче , сра мичине ж е н с к о (с. Бр-fe- зье — Искрец.) Ст. Геор.

Ornithogaium.Ornithogalum — разни видове: Г а р в а н с к и л у к ъ (Тракия и

С-Ьверна-България), б ^ с е н ъ л у к ъ (с. Казичене — Соф.), в р а н щ и л у к ъ (с. Баня — Чепинска), ч е ш к и л у к ъ и л и в а д с к и л у к ъ (с. с. Драгоманъ и Ярловци— Соф.), б а б а л у ч к и (за Ornith. Narbonense, по сжщит-fe мЪста), к о н с к и л у к ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Г а р в а н с к и л у к ъ , в р а н с к и л у к ъ (Ловечъ, с. Хл^вени) Урум.

Български пародии названия на растенията 51

Orobanche.Orob. rubens и др. видове: В о л о в о д е ц ъ (с. с. Бр^зье и Драго-

манъ — Софийско), в о л о в о д и ч е (с. с. Църклевци и БрЪзье — Ис- крецко, с. Врабча — Трънско), з я пка , з ж м с к а у с т а (Сливенъ), в о л о в ъ д и ч е (с. Църклевци — Искрецко) Ст. Геор. — Б е с н и ч е , б я с н а т р t в а (с. Микре — Ловчанско), д я д о в ъ з ж б ъ (Търново) Урум.

Orobus.Orobus, sp.: О р ^ ш к о в и н и (с. Петричъ — Соф.) Ст. Геор.Orobus vernus: С в и л и н е ц ъ (с. Цървеняно— Кюстендилско),

e t к и р к и (с. Драгоманъ — Соф., с. Врабча — Трънско) Ст. Геор. — П е т л ю в а о п а ш к а (с. Хл^вени — Ловченско) Урум. — Д и в о ш екер ч е (Тош.).

Oryza.Oryza sativa: Ори з ъ , о р и с ъ (Т. Пазарджикъ и всжд-fe въ

България).Ostrya.

Ostr. carpinifolia: П и к л и в ъ г а б ъ р ъ и ц ъ р н ъ г а б ъ р ъ (с. Габровецъ — Ихтиманско), ч е р е н ъ г а б ъ р ъ (с. с. Ени-Дере, Црънча, Варвара и др. — Т. Пазарджишко), в о д е н ъ г а б ъ р ъ (въ сжщит15 села), г а б ъ р ъ (с. Текия — Рахманларско) Ст. Геор.

Otium.Otium basylicum: Б о с и л е к ъ, б у с и л я к ъ (всжд-fe).

Oxalis.Oxl. acetosella L.: Щ а в и л ъ (разни м^ста изъ България), г ъ р ч к и

к и с е л е ц ъ (с. Габровецъ — Ихтим.), т у р с к и к и с е л е к ъ (К. на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор. — К и с ь я л е ц ъ (Ловечъ) Урум.

OxyriaOxyria digyna Campd.: Щ а в и л ъ (c. Костенецъ) C. Геор.

Paeonia.Paeon, corallina, а сжщо и други видове: Б о ж у р ъ (Тракия,

Софийско, с. Цървеняно — Кюстендилско, с. Момина-Клисура, ст. Бе лово, с. Костенецъ— Ихтиманско и почти всжд-fe) Ст. Геор.—Б у ж у р ъ , д и в ъ б у ж у р ъ (Ловечъ, с. Микре — Ловчанско) Урум.

Paliurus.Paliurus australis и P. aculeatus : Д р а к а (Ц-Ьла Тракия, Кюстен

дилско, Русе). — Д р а к а , ч алия , ч е р н о т р ъ н е (Ловечъ), д р а к ж, цйгрж, ч е р ъ т р ж н ъ (Търново) Урум.

Panicum.Panic, miliaceum: Просо , п р о с о (всжд^ въ България).—П р усо .Panic. Grus Galli: Д а р а д ж а н ъ (с. Садово — Пловдивско).

Ст. Геор.Panic, sanguinale: П и р ъ (с. Драгоманъ) Ст. Геор-

52 Д-ръ ГЪ Козаровъ

Papaver.Pap. Rhoeas : П у к а л ъ (ПлЪвенъ, Хасково), п i у н я к ъ (Хасково),

о р м а н я н к а (Чепеларе), к а м б у л к и (с. Текира — Т. Пазарджишко), Ге р ино-око (с. Костенецъ — Ихтим.), булки , к а д ж н к и (Търновско) Ст. Геор. — К а н д ъ н к а, к а л и н к а (Сливенъ), б у л к е (с. Врабча— Трънско, с. Драгоманъ— Соф.), г о р с к а б у л к а (Берковица), п а д й- к о с ъ и о п а д й - к о с ъ (с. Бр^зье — Искрецко), к у к у в и ц а и капй- к о с ä (за Pap. dubium въ с. Брестовица — Пловдивско) Коз. и Ст. Геор. — К ж д ж н к а (Ст. Загора), п а п а р о н к а (Т. Пазарджикъ), пу- п л е к ъ (Панагюрище) Тош. — К ж д ж н к а , д и в ъ м а к ъ (Търново), п ж п ж р у н а (с. Арбанаси — Търновско), с л е т й - к о с а г д и в ъ м а к ъ (Ловечъ) Урум.

Pap. somniferum: М а к ъ , х а ш е ш ъ (Тракия — Сливенъ, Плов- дивъ). — Г р а д и н с к и макъ .

Paris.Paris quadrifolia: П е т р о в ъ - к р ъ с т ъ (Тетевенъ) Тош. — В р а н-

ско-око.Passiflora.

Passifl. coerulea: О ф и ц е р с к а з в е з д а , с а х а т ъ - ч и ч е (То.ш.)— С а х а т ч и (Пловдивъ) Коз.

Pedicularis.Pedic. verticillata: В ъ ш к а в о б и л ь е (Котленско), в ъ ш к а в ч е

(Софийско), б о т у ш к и (Сливенъ) Ст. Геор., Коз.

Pelargonium.Pelarg. roseum : С а р д е л а (Калоферъ), с т а м б о л с к и здра-

в е ц ъ (Панагюрище) Тош.Pelarg. radula: М у ш к а (Сливенъ) Коз.Pelarg. odoratissimum : И н д р и ш е (Сливенъ) Коз.Pelarg. roseum: С ъ р д е л а (Сливенъ) Коз.

Pentaphyllum.Pent. sp.: П е т о л и с т ъ ,

Periploca.Per. graeca L . : Г ж p б а ч ъ.

Persica.Persica vulgaris: П p a c к ( o ) в a (всжд-fe) — П р а с к о м а , п р а с к в и

(за плодовет-fe).Petasites.

Petas. officinalis: Ч о б а н к а (c. Суходолъ — Софийско, c. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Petas. niveus L.: Ч о б а н к а (c. Горня-Баня и Суходолъ — Соф.) Ст. Геор.


Petroselinum.Petros, sativum: М а й д а н о с ъ и м а г д а н о с ъ , (Сливенъ, Тра

кия). — Ме ру д и я , общоупотр^бимо название.

Peucedanum.Peucedanum sp.: М а й с а л и в ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско)

Ст. Геор.Peziza.

Pez. auricula: Б а б и н о - у х о (Am. Boue).

Phaiaris.Chal. canariensis: К у ш е в о .

Phaseolus.Phaseolus vulgaris: Ф а с у Л ъ , 6 t л ъ - б о б ъ .Phas. multiflorus : П ъ с т а р ъ б о б ъ (Сливенъ), Коз. — Б и в о л ъ

(с. Костенецъ) Ст. Геор.Phiiipaea.

Philip, ramosa: Б ь ж с н й ч ж в у бйли, б ь ж с н й ч и (с. Чакалите — Търновско) Урум.

Philadelphus.Philad. coronaria: Б и р б и н к а ? (Сливенъ) — Б4>лъ с м и н ъ

(Чирпанъ) Бурм.Phleum.

Phi. pratense: Т и м о т е й к а , м и ш а - о п а ш к а .

Pnlomis.Phlom. pungens: К о п р и н а р к а (Чирпанъ) Ст. Геор.

Phlox.Phlox sp.: М о с к о в ч и (Сливенъ) Коз.

Phragmites.Phrag. communis: Т р Ъ ш л и г а (ОпицвЪтъ — Софийско), т р е с

ли г а (Пл^венъ), т р е с к а (с. Подцърненци — Радомир.), с а з ъ (Бур- гасъ — Сливенъ), т р ъ с л и к а, т р ъ с ь (с. Драгоманъ — Софийско), к а м ъ ш ъ (Сливенско) Ст. Геор. — Т р ъ с т и к а .

Phyllocactus.Phyllocactus Kermesimus» var. magnus: Л и м б а (Севлиево, Сли

венъ, Пловдивъ), я з и к ъ.Physalis.

Phys. Alkekengi L.: М Ъ х у н к и (Болградъ, Тракия, Айтосъ), до- б р и ч е (с. Костенецъ — Самоковско), м и у н ч е (Орханийско), у ш н о б и л ь е (Чирпанъ), м е х у н и ц и (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Ме у н й ч е , л а з а р к и н а (с. Пищигово — Т. Пазарджишко) Тош. — Михунка, миху нче (с. Дълбокъ-долъ — Ловчанско) Урум.

Polyg. amphibium: П и п е р и ч е (с. Подцърненци — Кюстендилско и с. Габровецъ — Ихтиманско), л ю т и к а ,(К. на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Polyg. fagopyrum: Е л д а (Босилоградска околия) Ст. Геор.Polyg. convolvulus L.: П о в е т и ц а (Болградъ — Бесарабия), фа

с ул и ч е (с. Габровецъ—Ихт.), ф а с у л я в и ч е (с. Костенецъ) Ст. Геор.Polyg. m ile: З м и й с к и п и п е р ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Г еор.Polyg. lapatifolium L.: П р а п о р ъ , л а п а т ъ , л а п а т н и к ъ (Че

пеларе) Ст. Геор.Polyg. longipes: П а ч а - т р е в а (Ст.-Загора), г ж ш е н и ц а (с. Пи-

щигово — Т.-Пазарджишко) Тош.Polyg. Persicaria: П р а с к о в и ч е , п р а с к о в ч е (Ловечъ), п р а с-

к у ф ч и (Др-Ьново) Урум.Polygonum: разни други видове: Д и в и б а б к и (с. Баня-Чепин-

ска), г р и м н и ч е (с. Бистрица — Соф.).Polyg. sp.: С о п о л я н ъ (с. Кремиковци — Соф.), сополъ-кит -

ка (с. Каменица — Чепинска), м и с и р ъ - с о п о л ъ (Калоферъ), с о- п о л ч о (с. Колалени — Соф.), ф а с у л и ч е (с. Костенецъ—Ихтиманско), с о п о л ъ (Сливенъ) Ст. Геор., Коз.

Polygala.Polyg. comosa: Т и л ч а р к а (с. ХлЪвени — Ловчанско) Урум. —

Т е л ч а р к а .Polypodium.

Polypod. vulgare: С л а д к о к оренче , с л а д к и я к о р е н ъ — (Сливенъ, Ловечъ и другаде), Коз. — С л а д к а п а п р а т ь и б л а г а б и л ь к я (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — С л а д к а п а п у р а (Копривщица) Тош.

Polyporus.Polyp, ignarius: П р а х а н ъ (Тракия), т р а т ъ (Софийско).

Populus.Pod. tremula: Я с и к а (с. Бобошево — Дупнишко, Трънъ, с. Ко

стенецъ и Хвойна), т р е п е т л и к а , т р е п е р у ш к а (с. Бояна, Трънъ), о с и к а (Чепеларе, с. Габровецъ — Ихтим.), д и в ъ к а в а к ъ (с. Баня- Чепинска), я с и к а и я с и к о в о д ъ р в о (с. Г.-Лозенъ — Софийско), т р е п е т л и к а (Врачанско, Орханийско) Ст. Геор. — Ч е р н а т о п о л а (Търново) Урум.

Pop. alba: Т о п о л а , об. назв.Pop. pyramidalis : К а в а к ъ, об. назв.Pop. nigra: Т ре п и т л и к а , т р и п е т л и к а (Троянъ, Търново)

Урум.Portulaca.

Port, oleracea: Т л ъ с т и г а (Тракия, Софийско), дива туче- ница (с. Габровецъ — Ихтиманско) Ст. Геор. — Т у ч е н и ц а (Пана- нагюрище) Тош. — К л ж с т й г а (Сливенъ) Коз. — К л а с т и ц а , тлж- с т и г а (Ловечъ), т л ж с т й ц ж , к л ж с т й ц ж (Търново, Горня-ОрЪхо- вица) Урум.

Port, sativa: П и т о м н а т у ч е н и ц а (с. Габровецъ — Ихтиманско, гдЪто я с1зятъ по градинит-Ь).



Potentilla.Potent, cinerea: Ди в а я г о д а (с. с. Лиляче и Цървеняно — Кю

стендилско), т в ъ р д е ц ъ (с. Желюша — Царибродско), п р о з о р и ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско), у с о й н а т р а в а (защото съ нея л-Ьку- ватъ ухапано отъ усойница — въ с. Драгоманъ, Соф.), петопър- с т ица (Тетевенъ, за разните видове съ дланести листа), п е т о п р ъ с ч е (Пловдивъ). Ст. Геор., Коз.

Сжщите названия се употр-Ьбяватъ и за др. жълтоцв^тни видове.Potent, argentea: Прозирч (и) е (Ловечъ) Урум. — О ч и б о л е ц ъ

(Ст. Загора) Тош.Potent, micrantha: Д и в ж я г о д ж (Търново) Урум.Potent, supina L.: У с о й н а т р а в а (с. Драгоманъ) Ст. Геор.

Prunella.Prun. vulgaris: Б о г о р о д и ч е (К. Зелениката — Тетевенско) Ст.

Геор. — С е ч и н у бйли, п у с е ч и н а т р ь ж в ж (Преображенский- мънастиръ) Урум.

Poterium.Poter. Sanguisorba L . : Г о л о г л а в ч е (Ловечъ), динече, д и н к а

(с. Г. Ж ел%зна— Ловчанско), р а з в а л е н к а , р а з в а л н и ч е (Троянъ), динечи, о б и ч н и ч и (Търново), р ж з в ж л е н и к ж (с. Арбанаси, Ле- сковецъ) Урум. — Л ю б е н и к а (Бояна) Коз.

Primula.Prim. suaveolens, а сжщо и другите видове: И г л и к а , игли*

чена, а г л и к а (разни места), и г л и ч е (Дупница, с. Бездънъ — Софийско), е г л й ч е (с. Драгоманъ — Искрецка окол.), а г л и ч а н а (К. Зеленика — Тетевенско), и г л й ч и н а (с. Белово, с. Г абровецъ — Ихтиманско), Ст. Геор. — И г л й ч и н а (Копривщица, Панагюрище, Ловечъ) Тош. — А г л и к а , а г л и ч и н а (Ловечъ, Търново) Урум.

Prunus.Prun. avium.: Ч е р е ш а , ч е р н у ш к и (Пл^венъ), ц р е ш н и (с.

Желюша — Цариброд.) Ст. Геор.Prun. Cerasus: В и ш н а , в и ш н я — B t л ю в ц и (Пл^венъ), 6 t-

л я в и ц и (Карнобатъ), г о в н у ш к и , г е р у л ю в к и (ПлЪвенъ) Ст. Геор.Prun. persica: П р а с к о в а , п р а с к у в а , п ра с к в а . За плодовете:

П р а с к о в и , пра с к в и , про с к о л и .Prun. armenica: З а р з а л и я, з а р д е л и я , к а й с и я . — Дзерде-

лий (Карнобатъ), д з е р д з е л и й (ПлЪвенъ). — Названието каисий , к а й с и й к и се употребява за ония, съ сладки кокички, а з а р д е л и я — за горчивките. — З ж р з ж л и я (Търново), з а р з а л и я (Ловечъ), з а р з ж л и ж (Пловдивъ).

Prun. domestica и Prun. i'nsititia : Синявци , д ж а г а в и ц и , б е ля в и ц и (с. Кремековци — Соф.), си н а к в и ц и , д ж а н к и (София, Пле» венъ), т р ъ н к о с л и в к и ? (Карнобатъ, Сливенъ), п ъ р ш л и в к и (Чепеларе), църци, д у р г у н ь е (отъ които правятъ сливовица, въ с. Цървеняно—Кюстендилско), д у р г у н и (с. Габровецъ — Ихтиманско), гър- л е ш к и (желти едри — на сжщото место), п у к а в и ц и (червени — с. Г. Лозенъ — Софийско), белов ици , б ъ р д а к л й в ц и , с и н я в и ц и

(на сжщото место за други видове) Ст. Г еор. — М а ц а р к и н я с л и в а (Ловечъ), т р ъ н к о с л и в к а (Ловечъ, Сливенъ) Урум.

Prun. spinosa: Т р ъ н к и (Тракия, Пл^венъ, с. Цървеняно — Кюстендилско, Търново, Ловечъ).

Prurii Mahaleb : П е с а к и н я (Сливенъ), дива в и ш н я (Кърнаре) Ст. Геор., Коз. — Д и в и к и н ь а (Ловечъ), дива ч ереша , дива в и ш н а (Търново, Ловечъ). Урм.

Prun. Laurocerasus : З е л е н и к а (Габрово, Шипка, Троянъ, Ново- Село, Тетевенъ) Ст. Геор. — З е л е н и к ъ (Троянъ, Тетевенъ) Урум. — Л а в р о в и ш н я .

Prun. Chamaecerasus : С и т е н ъ в и ш н а п ъ (ПлЪвенъ) Ст. Геор.

Pterïs.Pteris aquilina L.: О р л о в а п а п р а т ь , п а п р а т ь и п а п р а (въ

разни места), д и в ъ п а п р а т ь (с. Поганово — Царибродско), кон с к а па пра ть (с. Габровецъ — Ихтиманско), п а п р е к ъ (с. Бр%зье — Искрецко), папра к ъ (с. Драгоманъ — Искрецка окол.) Ст. Геор. — К ю м ю р д ж й й с к а п à п p a т ъ (Сливенъ) Коз. — П а п у р д а к ъ (Копривщица) Тош. — К ь у м ь у р д ж и й 1 с к ж п à п р ж т ъ (Търново), кон ска п а п р а д ъ (Лесковецъ), BHCÔKÂ n a n p à ^ (Дряново, Келифа- рово) Урум.

Puccinia.P. graminis: Р ж ж д а , общо название.

Punccia.Pune, granatum : На ръ , н а р о в е ; н а р ч е т а — плодовете.

Pulmunaria.Puim. officinalis: П р о к л е т и я и п р о к л ^ т и й с к и б у р е н ъ ( с .

Костенецъ — Самоковско), п р о к л е т и т е (с. Габровецъ — Ихтиманско), мечо ц в е т ь е ( К . Зеленика — Тетевенско) Сг. Геор.—MapéM4H, м ж р è м ч и, м ж p é м c к и б у р ь ж н ъ , в ь ж р е м ч и (Търново, с. Арбанаси) Урум. — Меча пита, медуница .

Pulm. tuberosa : М л б ч н ж т р ь ж в ж , Б у г у р о д и ч н ж т р ь ж в а (Търново, Лесковецъ) Урум.

Pulsatilla.Pulsat. vulgaris: С ж с ж н ъ (с. Бездънъ— Софийско, с. с. Момина-

Клисура и Белово), мачка , мачетия , с ъ с ъ н ь (с. Драгоманъ— Софийско), ма чк и (с. Цървеняно — Кюстендилско) Ст. Геор. — Съну- в анъ , мишч енца , к о т é (Копривщица), с ж с ж н ъ (Панагюрище) Тош. — С ж с ж н к а , е ж н к о т к а , и с ъ н - с ъ н - к о т к а (Сливенъ, Ловечъ, Търново, Горня-Ореховица) Урум., Коз.

Pulsat. pratensis: С ъ с ъ н ъ , с а с а н ъ , с ъ н - к о т к и и с ъ с ъ н ь - к о т к и (Софийско), с ъ н с ъ н ъ - к о т к и (Свищовско, Старо-Загорско, Сливенъ), ма чк и (Дупница) Ст. Геор.

Quercus.Qu. cerris: Ц е р ъ (Софийско, Сливенско, с. Драгоманъ, с. Църве

няно — Кюстендилско и на много други места), ц е р а к ъ (с. Гедиклий-



Ямбол.), церъ , церово, церка , ц е р а к ъ (с. Бистрица — Софийско), ц е р а ч к а — Ст. Геор.

Qu. conferta: Л о п у х ъ , л а п у х ъ (с. с. Ржани, Власи, Цервеняно— Кюстендилско, с. Дивля — Радомирско), г ранич ов о , граница, г р ъ н и ц а (Трънско и с. Драгоманъ — Софийско), г раниц а едра (с. Кремиковци — Софийско), г о р у н ъ (с. Мърчава — кюстендилско, (с. Владая — Софийско, с. Ьр^зье — Искрецко, Троянско, Трънско), г р а н ь (с. Желюша — Царибродско), г о р е н а ч к а (за малки екземпляри, въ Новосело — Троянско), г р а н и ц а (с. БрЪзье — Искрецко), г р а н ь едра, г р а н и к а и г р а н и ц а (с. Г. Лозенъ — Софийско), г р а н й к а (с. Гайтанево — Новоселска окол.), л о п у н ъ (с. Владая— Софийско и с. Поганово — Трънско), м а г е р е ш л я к ъ (с. Видя — Софийско) Ст. Геор. — У н г а р с к и д ж б ъ (Байк.).

Qu. pedunculata: Г о р у н ь (Чамъ-Кория, с. БрЪзье — Искрецко, с. Дивля — Радомирско), 6 t л ика (с. Г. Лозенъ — Софийско), 6 t л и- карь , 6 t л и к о в о , б л а г у н ъ (с. Бистрица — Соф.) Ст. Геор. — Л -fe- т ь ж н ъ д ж б ъ , г р у н и ц ж , б Ъ л а г р ж н и ц ж (с. Килефарево — Търновско) Урум. — Г о р н я к ъ (Копрившица), граница, меше (Мъг- лишъ) Тош.

Qu. pubescens: П ъ р н а р ъ (с. Поибрени — Панагюрска окол.), п ъ р н я р ь (с. Цървеняно — Кюстендилско), с т е ж а р ъ (с. Ченге до Айтосъ, стежеракъ — гора или храсталакъ отъ стежаръ), граница с и т н а (с. Кремиковци — Соф., с. Поганово — Трънско, с. с. Ржани, Власи — Кюстендил.), м о ж д е л -fe (с. Суходолъ—Соф.), ч ерна меша, к а р а м е ш а , п ъ з л а к ъ (с. Гедиклий — Айтоско), к а р а г а ч ъ (с. Габровецъ — Ихтим.), г ранъ - с ит на (с. Г. Лозенъ — Соф.), циг а н к а (с. Литаково — Орханийско), м а ж д е л ъ (на сжщото мЪсто), с т е ж ъ , с т е ж я к ъ , п ъ р л я к ъ (с. Дивля — Радомирско) Ст. Геор. — С л а д у н ъ (с. Хл^вени — Ловчанско), с л ж д у н ъ (Дряново) Урум. — В ла к н е с т ъ д ж б ъ , с и т н а г р а н и ц а (Байк.). — Б л а г у н ъ .

Qu. sessiiiflora: С л а д у н ъ (Софийско, с. * Цървеняно — Кюстендилско, с. Дивля — Радомир., с. Бр-Ьзье — Искрецко), с л а дунч у ( Ай- тосъ), б л а г у н ъ (Софийско, с. Цървеняно—Кюстендилско), д ж б ъ б •fe- ли к а ш ъ (с. Кремиковци — Соф.), б % л а к а р ъ (на сжщото мЪсто), б л а-м е ш а (с. Ченге до Айтосъ), а к ъ-м е ш а (Айтосъ), б а л а д ж а , медено д ъ р в о (Чамъ-Курия), м ъ жд е л ъ (с. Бр^зье—Искрецко), с и т н а 6 t лика, ц ъ р н а 6 t л ика (с. Г. Лозенъ — Софийско), б Ъ л и к а (с. Гайтанево — Новоселска окол.), м о р у н ъ (Плевенско), б Ъ л и к а р ъ (с. Мирково— Пирдопско и с. Кокалени — Соф,), бл а г а ч ъ (с. Поибрени — Панагюрско), б л а г у н и ц а (с. Поганово—Трънско) Ст. Геор.— Б л а г у н ъ (Г аброво) Нейч. — Г о р у н ъ (с. Драгана и Славица — Ловчанско), г о р у н ъ , л е т ь ж н ъ д ж б ъ (Търново) Урум.

Qu. ilex; 5 t л о л и с т ъ д ж б ъ , ари я (Байк.)Qu coccifera: Т р ъ н л и в ъ д ж б ъ , п ъ р н а р ъ (Байк.)Общи названия: Д ж б ъ , дабъ , дабица , меше .Названия за плодовет-fe: Ж и р ъ , ж е л ъ д ъ, ж ъ л а д ъ , ж а л а д ъ ,

ж е л ъ , жи р о в е .Ranunculus.

R. acris и R. reptans : С к о п и р н и ч е (с. Козосмаде — Твърдишки Балканъ), к ъ р в а в и ч е (Дупница), п ъ р л и в а б и л к а (Чепеларе, за R. acris), т р е с к а в и ч е (с. Костенецъ — Ихтим.), ж ъ л т е н и ц а (К. на Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

R. acris: Г о р о ц в Ь т ъ (Копривщица)), с л е т й-ко с а (Враца) Тош.


R. aquatilis и R. fluitans : Ж а б у н я к ъ (Софийско, Дупница) Ст- Геор. — В о д н о - л ю т и ч е (Чирпанъ) Бурм.

R. Ficaria : Р а з г о н ъ (Дупница и Джумая), м а з н и - к о к а л ч е(Сливенъ), ж ъ л т у р ч е (Софийско, Търново), м а з н о к о к а л ч е (Чирпанъ). Ст> Геор.

R. lingua u R. Flamula : Ж а б ъ р н я к ъ (с. Подцърненци — Радо мирско) Ст. Геор.

R. millefoliatus : Л ь у т и к а , л ьу тич е (Ловечъ, с. ХлЪвяни) Урум.R, sardus: К а л е ш ъ (с. Баня — Чепинска) Ст. Геор.R. sclerantus: П о д л а н и ц а , очици (Софийско) Ст. Геор.

RaphanusRaph. sativus : P t n a , p t п o н ъ, p t п и ч к и.

ReganumReg. sp.: З ъ р н е ш ъ.

Rhamnus.Rham. frangula: Б о я (Сливенъ — Въ тоя градъ това растение до

пр-Ьди десетина години се отглеждаше много и за отличие отъ диворастящия видъ се нарича боя-ашлама ) Коз.

Rham. saxatilis: З ъ р н е ц ъ (с. Брестовица — Пловдивско), з ъ р* н а с т е ц ъ (с. Текира— Т. Пазарджишко), п .Ъсакиня (с. Гедиклий *— Ямболско), дива боя (Сливенъ), ч а ш к о д р ^ н ъ (с. Габровецъ — Ихтим.), я п р а к ъ (с. Бистрица — Соф.) Ст. Геор., Коз.—Л ж ц*у в е'р тгъ, буя, ж è л т a б у я (Търново) Урум.

Rham. catharicus L.: Ж е л т а боя (Ловечъ) Урум.

Rheum.Rh. rapontîcum: Р а в е н ъ.

Rhinantus.Rhin, major Ehrh.: Д з ж в н о м ж д ъ (c. Бездънъ, ОпицвЪтъ, Пе-

тричъ — Соф.), д з ж в н о м у д ъ (с. Ярловци и с. Драгоманъ — Соф), п л ю с к а р ъ (с. Петричъ — Соф.), п р t» щ и п ъ (с. Баня — Чепинска), к л о к о ч к а (с. Ярловци и с. Драгоманъ — Соф.), ш у ш н я р ъ (с. Иза- товци — Царибродско), п л ю с к а в и ч е (с. Костенецъ — Самоковско), д з в а н и к а (Колиб. на Зелениката — Тетевенско), в ъ л ч е ц ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — К л о п а ч к а .

Rhodioia.Rhod. rosea L.: Ш а п ъ , шапиче , ш а п л и в о т о бил е (с. Ново-

Село — Троянска окол.) Урум.

Rhododendron.Rhod. Kotschi: Ч ай (с. Костенецъ — Самоковско) Ст. Геор.

Rhus.Rhus cotinus: Т е т р а (я), с м р а д л и к а (Ст. Загора, Сливенско,

Орханийско, Врачанско, с. Брестовица — Пловдивско), руй (Сливница),

Българските народни названия па растенията 61

к у к у ч ъ (Чепеларе), я п р а к ъ , яп р а к о в а ш у м к а (с. Костенецъ — Самоковско, с. с. Кокалени и Панчерево— Соф.) Ст. Геор., Коз. — С м р а д л и к а , с м р а д л и к ж (Ловечъ, Търново) Урум.

Rhynchospora.Rhynsp. alba: К у к у в и ч е н ъ х л ^ б ъ (Копривщица) Тош.

Riebes.Rieb, grossularia: Ф р е н с к о г р о з д ь е (с. Габровецъ— Ихтиман

ско и с. Бистрица — Соф.), Ц а р и г р а д с к о гроз дье , н t м с к о г р о з д ь е (на много мЪста въ България), о т ч е в о г р о з д ь е (Рилский мънастиръ), Ц а р и г р а д с к о г р о з д ь е , б а б н и и б а б н я (с. Бистрица — Соф.), т а т а р с к о г р о з д ь е (Търново, Севлиево), в л а ш к о г р о з д ь е (Габрово) Ст. Геор. — М о р с к о , п ъ с т р о г р о з д ь е (Лазар.) — Н ь а м с к у г р о з д и (Търново), н ь а м с к о г р о з д ь е , Ц а р и г р а д с к о г р о з д е (Ловечъ) Урум.

Rieb, rubrum: Ц а р и г р а д с к о г р о з д ь е (Сливенъ) Коз. — Н е м ско г р о з д ь е (Лазар.) — М о р с к о г р о з д ь е (Враца) Коз.

Rieb, petraeum и Rieb, alpinum: Ч е р е в н ъ м е р д ж а н ъ , д и в ъ м е р д ж а н ъ (с. Бистрица — Соф.) Ст. Геор.

Riebes sanguinea L.: Т а т а р с к о г р о з д и (Търново) Урум.

Ricinus.Ricin. communis: К ъ р л е ж ъ (И. България, Пловдивъ и другад%),

— Р и ц и н о в о д р ъ в ч е .Robinia.

Rob. Pseudoacacia : С а л к ъ м ъ , а к а ц и я (Тракия), л и л я к ъ (Соф.), б я л ъ л и л я к ъ (Панчерево, Бистрица, Подуени — Соф.) Ст. Геор.

Rosa.Rosa Damascena и R. centifoiia: Т р а н д а ф и л ъ , гюлъ, г ю л ъ

т р а н д а ф и л ъ (Тракия). РазнитЬ видове г ю л ъ се наричатъ въ Казанлъшко: ч е р в е н ъ гюлъ , б t л ъ г ю л ъ , с т а м б о л е ц ъ , к а т м е р ъ , (я л а н ъ к а т ъ).

Rosa lutea : Ж ъ л т ъ т р а н д а ф и л ъ .Rosa canina, а сжщо и други диви видове: Ш й п к а (всЬкждЪ),

ш и п к а (с. Г. Лозенъ — Соф.), ш и п о к ъ (с. БрЪзье — Искрец.), ш и- п ъ к ъ (с. Драгоманъ — Искрец.) Ст. Геор.

Rosmarinus.Rosm. officinalis: Л и в а н ч и (Сливенъ) Коз.

Rubia.Rub. tinctorum: Б р о ш ъ , б р о ж ъ (Источна България, с. Твърдица

и прч.), б р о ч ъ (с. Врабча'— Трънско, с. с. Бр^зье и Драгоманъ — Искрецко) Ст. Геор. — Б р о ш ъ , б о я д ж и й с к и б р о ш ъ (Ловечъ, Търново) Урум.


Rubus.Rub. idaeus: М а л и н и (всждЬ). За пространства покрити отъ ма

лини се употребя названието „ м а л и н о к ъ “ (Чепеларе) Коз.Rub. caesius: Кап и на (всжд-fe), к опиня (с. Вишанъ — Цариброд-

ско), к а п и н а (с. Г. Лозенъ — Софийско) Ст. Геор. — К е р и н а ?Rub. saxatilis: Ка менче.

Rumex.Rumex acetosella и други кисели видове: Щ а в е л ь (с. с. Без-

дънъ, Опицв^тъ, Петричъ — Соф., Подцърненци — Радомирско), к и с е л е ц ъ , к и с е л ъ — л о п у ш ъ (Северна България), к и ш е к ъ (с. Баня — Чепинска), к и с е л е ц ъ (с. Костенецъ — Самоковско), киси- л е ц ъ (К. Зеленика — Тетевенско и Троянско), к и с е л ъ л ю т е ж ъ (Чепеларе), к о з я б р а д а (с. Каменица — Чепинско, с. Бр^зье — Ис- крецко), к й с е л е ц ъ (с. Бр^зье — Искрецко) Ст. Геор. — К и с е л е ц ъ , к и с ь ж л о к ъ (Ловечъ, Търново, Елена) Урум.

Rumex lapathifolium: Л а п а д ь, л а п а т ь, л о п у ш ь (Пловдивско), д и в ъ л а п а т ъ (Сливенъ) Коз. — Л а п а д е ц ъ (Котелъ), к о н с к и щ а в е л ъ (с. Подцърненци — Радомирско), щ а в у н я к ъ (е. е. Костенецъ, и Габровецъ — Ихтиманско), м а з а л о (К. Зелениката — Тетевенско и Колиб. на БЪлий Осъмъ — Троянско) Ст. Геор.

Rumex alpinus L.: Щ а ф и н я к ъ (въ ИскровегЬ селата) Ст. Геор.— Щ а вил ъ и щ а в у н я к ъ (с. Костенецъ) Ст. Геор.

Rumex obtusifolius W illd : — Л а п а д е ц ъ (Ловечъ), л о п у ш ъ , л о п у ш ж (Търново, с. БЪляковецъ) Урум.

Названия за разни видове: К р а в е к ъ (с. Широка — Лжка), л а п а д ъ, л а п а т н и к ъ (с. Хвойна), п р о п о р ъ (Чепеларе), ща в е л ь, ща фел ь , ц ъ р н о з е л ь е , д и в о з е п ь е (с. БрЪзье и с. Брайкьовци— Искрецко, за единъ видъ Rumex, който има гол"Ьми’листа, червено стебло и плодове и горчи), л и в а д с к о зелье , б % л о з е л ь е (Rumex съ гЬсни кждрави, свЪтлозелени листа и се употребява за „зелникъ“— въ с. Бр-Ьзье и Брайкьовци — Искрецко) Ст. Геор.

Ruscus.Ruse, acuieatus : Д и в ъ ч е (и) м ш и р ъ (Сливенъ, Ст.-Загора, Карно-

батъ, Белово), т р ъ н ъ — ц в ^ т ъ (Търновско), м и ш и - т р ъ н ь (Тракия), бо ди л ка (с. е. Типчанци, Ребарково, Игнатица — Врачанско) Ст. Геор. — Д и в ъ ч ж м ш и р ъ (Горна-ОрЪховица) Урум.

Ruse, hypogolssus: З а л и с ъ (Т. Пазарджикъ) Тош.

RutaRuta graveoiens: Седе фъ , с а д е ф ъ (всжд-fe въ България) Ст.

Геор. — С и д е ф ч и , с и д е ф ч е (Търново, Ловечъ) Урум.

Salix.Salix viminalis и S. purpurea: Р а кит а , а храсталаците — раки-

китакъ (Самоковско, Орханийско, Ловчанско и на много м^ста въ Бъл гария), р е к и т а и р е к и т о в о (е. Г. Лозенъ — Софийско), ж и л а в и к а и в ъ р б а ж и л а в и к а (с. Чепеларе), ч е р в е н а ф ъ р б а (е. Костенецъ — Самоковско) Ст. Г еор.— Ч е р в е н а в ъ р б а (Ловечъ), ракита , к уш- н и ч а р с к а в ж р б а (Ловечъ) Урум. — Р а к и т а ч е р в е н а .

Salix саргеа : И ва (Софийско, с. Габровецъ— Ихтиманско), д и в а— в ъ р б о (с. Баня — Чепинска), ива, и в о в о (с .Г . Лозенъ — Соф.),и в à (с. БрЪзье — Искрецко), Ст. Геор.— й в а, й в а ч к а (Троянъ) Урум.— й ва черна, йва бела .

Salix fragilis, S. amygdalina и проч. : В ъ р б а (всжд-fe), в ъ р б о, в ъ р ба и в ъ р б о в о д ъ р в о (с. Г. Лозенъ — Соф), к р е х к а в ъ р б а .

Salix alla: В ъ р б а , б Ъ л а в ъ р б а .Salih babylonica : Ж а л о в и т а в ъ р б а , п е ч а л н а в ъ р б а .

SalsolaSals. Kali: К о р а й и к у р а й (Болградъ — Бесарабия) Ст. Геор.

— В ж л м о (с. РЪсенъ — Търновско) Урум.

Salvia.Salvia officinalis: Г р а д и н с к и чай (София, Търново, Тетевенъ),

з е л е н ъ д ж и г е р ъ (Берковица), т а з е - д ж и г е р ъ (Цариородъ), к а - к у л е (Пловдивъ и околностьта) Ст. Г еор., Коз. — К о н с к и б о с и л е к ъ, с а л в е й , ш а л вей.

Salv. silvestris и Salv. pratensis: Г о в н я р ъ (с. с. Бездънъ, Бо- гьовци, Петричъ — Софийско, с. БрЪзье — Искрецко), г о м н е р ъ (с. Лиляче — Кюстендилско, с. с. Костенецъ и Габровецъ — Ихтим., с. .Врабча — Трънско), д о б р и н к а (Чепеларе) Ст. Геор.

Salv. glutinosa : С м у х т л и к а (с. Широка-Лжка — Рупческо),с м о х т и л у (с. Баня — Чепинска), б а б у х ъ (К. Зеленика — Тетевенско), м е д у н ч е (с. Врабче — Трънско), б а б к а (с. Каменица — Че- пино) Ст. Геор.

Sals, nutans: В ^ т р о в й т о б и л ь е (с. Брестовица — Пловдивско) Ст. Геор.

Saiv. acthiopis ; Mè4 0 ухо (с. Драгоманъ — Софийско, с. Бр-Ьзье— Искрецко) Ст. Геор.

Salv. verticillata : Г ю р л ю к ъ (Чепеларе), б а б у ш к а (Хвойна, Чепеларе), б а б у й и б д б о й (Троянъ и околнитЪ колиби), б à биче (с. Костенецъ — Ихтиманско) Ст. Геор.

Sambucus.Samb. Ebulus L.: А б у д ъ (c. Бездень — Софийско), б ъ з л б н ъ

(с. Чепеларе), а б ъ д ъ (с. БрЪзье — Искрецко, ОпицвЪтъ,— Соф. и с. Поганово — Царибродско), з е м н и й б а з ъ (с. Габровецъ — Ихтиманско), с в и р ч о к ъ, с в и р ч о в и н а (Орханийско), б а з а к ъ (КолибигЬ Зеленика — Тетевенско), б ж з ь е (на повечето м^ста въ България) Ст. Геор. — Б ж з и (Ловечъ), н и с к у б ж з и (Търново) Урум.

Samb. nigra L.: Б ж з ъ (с. БрЪзье— Искрецко, Бездънъ— Софийско, ПлЪвенъ, Орханийско), б а з а к ъ (Карнобатъ), б ж з à к ъ (Сливенъ) Геор., Коз. — С в й р ч о в и н а (Карнобатъ, Герловско), б ж з и (ПлЪвенъ), б о з ъ (с- Чепенларе), с в и р ч о ч е н а (Търновско), др- Ьнъ - бжз ъ (Търновско), с в и р ч и н а (Колиб. на Зелениката—Тетевенско)JCr. Геор.

Samb. racemosa : Ч е р в е н ъ бж з ъ , ц ъ р в е н ъ б ж з ъ (с. Бистрица — Софийско) Ст. Геор.

Sanguisorba.Sang, officinalis: Р а з в а л е н к а .

БългарскигЬ народни названия на растенията 63

64 Д-ръ П. Козароиъ

Sanicula.Sanie, europea : Ч и ч я к ъ (Колио. Зеленика — Тетевенско), пето-

п ъ р с т и ц а (Берковица) Ст. Геор. — М ж ш к а к у ш у т ж (Търново и с. Арбанаси) Урум.

Saponaria.Sapon. officinalis: Р а к й - с а п у н ъ (с. Костенецъ и Колиб. Зеле

ника — Тетевенско) Ст. Геор. — С а п у н ч е (Сливенъ) Коз. — Сапунче, р ж к и - с ж п у н ъ (Ловечъ) Урум. — Ч у в е н ъ ?

Sature ja.Satur. hortensis: Ч у б р и ц а и ч у б р и к а (на повечето м%ста въ

Тракия), т р и б и ц а и ч у б р и ц а (с. Каменица — Чепинско) Коз.Sat. Kitaibeiii Wrzb.: О в ч а ч у б р и ц а (с. Микре — Ловчанско)

Ст. Геор-Дивит-fe видове, напр. S. coerulea : Ч у б р и ц а , дива ч у б р и ц а

(Сливенъ, с, БрЪзье — Искрецко, Търново) Коз., Геор., Урум.

Saxifraga.Saxifr. rotundifolia : М ж ж к и о б и ч н и к ъ (Берковица) Ст. Геор.

— О б и ч н и к ъ , п о т а й н и ч е .Scabiosa.

Scab, micrantha : З а е ч и у ши (Чирпанъ) Бурм.

Swertia.Swertia punctata: Ч ь р ъ н ъ б у р е н ъ — Ст. Геор.

Scilla,Sc. bifolia: С и н ч е ц ъ (Софийско), д и в ъ з ю м б ю л ъ (с. Кю-

лявче— Новопазарска окол.) Ст. Геор. — Синче, д и в ъ з ю м б ю л ъ (Пр^славъ), с и н ъ б ж к ъ л ч е ц ъ (Ст. Загора) Тош. — Синчецъ , с и н ч е ц ъ - б ж к л е ц ъ ( чецъ) (Ловечъ, Търново) Урум.

Scirpus.Scirp. lacustris и други видове: Д з у к а и п а п у р ъ (с. Драго-

манъ — Соф.), м е к и ч а р ъ и м е к и ш а р ъ (с. Подцърненци — Радомирско), ш у ф а р ъ (с. Широка-лжка — Рупческо), д з у к а (с. Казича- не Соф., Тетевенско, T.-Пазарджишко), г о л о г л а в и ч е (на сжщото MtcTo), ш а в а р ъ (с. Драгоманъ — Соф.) Ст. Геор.

Scoïopendriurn.Scolop officinarum: В о л с к и я з и к ъ (Сливенско) Коз. — В о л с к и

е з и к ъ , е л е н с к и е з и к ъ (Ловечъ, Търново, Горня-Ор-Ьховица) Урум.

Scorzonera.Scorz. austriaca, S. mollis и др.: К о к е ш ъ (с. Текира —<■ Т.-Па

зарджишко), к о з я л д п к а (Чирпанъ) Ст. Геор.


Scrophularia.Scoph. nodosa и Scroph. alata : P а з г o н ъ (c. Костенецъ — Ихтим.),

п ч е л я д ъ и п ч е л я к ъ (с. Каменица — Чепинско), г ъ р л и ц а и гър- л и ч е (Колиб. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор. — (Въ Дупница и Г.-Джумая — Македония, назван. р а з г о н ъ употрЪб. (за Caltha palustris). — З а у ш н и ц а , с к р о ф у л ъ , живиниче .

Scutellaria.Scut, orientalis: П рева pa.

Secale.Seel, cereaie: Р ж ж ь (Тракия и Северна България), р ж ж ъ и

ж и т о (с. Подцърненци — Радомирско).Sec. cornutum : Р о г а л к а , ро г о в и ц а , р о г а ч ъ, р о г а л ъ , ро-

г а л е (Кюстедилско) Коз. — Р ъ ж е н а г л а в н я .

Sedum.Sedum, разни видове : К о з и б и з к и (Т ракия), ф и р ф и р и ч е

(Разградъ), м а й с а л ю в о бил ье (Чепеларе), к о п н е ж ъ (за Sed. се- раеа въ с, Вишанъ — Цариб.), г ъ р л и ч е (за Sed. maximum — въ с. Бистрица — Соф.), о д в ъ ж и ц и .(за Sed. annum —на сжщото м^сто), к оча б о с к а (Троянъ), б о ж о г р о з д ь е (Тетевенъ), в ъ х ц а (за дреб- нолистнит-fe видове, въ с. БрЪзье — Искрецко), к о п н е ж ъ (с. с. Църк- леевци и Драгоманъ за Sed. acris) Ст. Геор. — М и ш н и ч к и (Сли- венъ) Коз.

Sedum maximum Sut: Д e б è л a M à p a (Ловечъ), сжщото название и т л ж е т и г ж (Търново) Урум.

Sedum album: Б а б и н о г р о з д ь е (Ловечъ), б а б и н а ц й ц к и (Търново) Урум.

Sedum rhodiola : Ш а п и ч е (Троянъ, Самоковско) Ст. Геор,

Sehrardia.Sehrard. arvensis: Т о р и ц а (с. Драгоманъ) Ст. Геор.

SempervivumSemp. assimile Sch., Semp tectorum L .1 и други видове: H è-

ж и т о (Айтосъ), н е ж и т ъ (Калоферъ, Троянъ, Ново-село, Тетевенъ, Софийско), к а ш л и ч а в ч е (с. Цървеняно — Кюстендилско), т л ъ с т и г а (Трявна), к а ш л е в а ц ъ (с. Драгоманъ — Соф.), к у л а к у т у (Разградско) Ст. Геор.

S. tectorum L. — Б а б и н ъ к в а с ъ (Ахж-Челеб.), т л ъ с т и г а (Трявна), т у ч е н и ц а (Прил%пъ, Охридъ), д е б е л е ц ъ (Калоферъ) Ст. Геор.

1 Населението обикновено не отличава едни отъ други разнит^ видове Sem pervivum ; то дори ги смесва съ Portuiaca и Saxifraga flizoon — Ст. Геор.

Сфорникъ на Бълг. академия на наукитЬ. Книга XX, 5

Senecio.Senec. veraalis: Г о л ъ - б о с ъ - г о л о г л а в ъ (Берковица) Ст. Геор.

— С п о р е ж ъ .?Serratula.

Serrat. tinctoria L.: С ъ р п е ц ъ (c. БрЪзье — Искрецко, Търново, Дупнишко и всжд-Ъ изъ България) Ст. Геор.

Sesamum.Sesam, orientale: С у с а м ъ (Тракия и другад-fe изъ България).

Sesseli.Sess. rigidum W. K.: Ш а п ъ (Ловечъ и околностьта) Урум.

Setaria.Setar. verticillata и Setar. viridis: К у щ р я в а (c. Габровецъ Их

тиманско, Сливенъ), к о щ р я в а (с. Лиляче, — Кюстендилско и с. Каменица — Чепинско) Ст. Геор. — Л % п к а (Ловечъ, Сливенъ), к у щ р я в а (Търново и с. РЪсенъ) Урум.

Siderites.Sider. montana: Т ъ м н я н ч е (с. Поганово — Царибродско) Ст*

Геор. — М а я с ж л ч е , м а я с ж л и в ч е (Ловечъ), м ж | ' ж с ж л и в ъ бур- р ж н ъ (с. Драгижево — Търновско) Урум. — М и р и з л и в ъ б у р ен ъ .

Silene.Sil. inflata: Т о б о л и ц и (с. Петричъ — Софийско), с к р и п а л е ц ъ

(с. Чукуркьой и Чепеларе въ РодопитЪ), п у к а л е ц ъ (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Sil. macropoda : Дна, д н а й в и ц а ( с . Бистрица, Софийскб) Ст. Г еор.Sil. viscida: П р и л ^ п ъ (с. Суходолъ — Соф., Берковица и с. Бръ-

зье — Искрец.) Ст. Геор.Sil. armeria: Г ъ р л и ч о в а б и л к а , г ъ р л и ч о в а тр t в а (Сли

венъ) Ст. Геор.Sinapis.

Sinap. arvensis, S. nigra: С и н а п ъ (Калоферъ, Чепино, Софийско’ Ихтимтнско), р а п ч у к ъ (с. Подцърненци — Радомирско), а р д а л ъ (с* Габровецъ — Ихтиманско), х а р д а л ъ (Сливенъ), а д а л ъ (Н. Геор.) — П о л с к и с и н а п ъ (Търново) Урум. — Ч е р ъ с и н а п ъ .

Sisymbrium.Sisymbr. officinale: Д й в а л а х н а (с. Брестовица — Пловдив

ско) Ст. Геор.Smyrnium.

Smyrn. perfoliatum : Т р у б е н ъ (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор.


Българскит-fe народни названия на растенията 67

Smilax.Smilax excelsa: С к р и п к а (Сливенъ, Ямболъ, Пловдивъ, Источна

Тракия). Коз.Solanum.

Solan, nigrum : К у ч и - г р о з д ь е и к у ч е ш к о - г р о з д ь е (Всжд-fe изъ България), р а з г у л ь (с. Шейтанкьой въ, РодопитЬ), о т р о в а с. Каменица—Чепинско), з ъ р н и щ е ц ъ (с. Костенецъ, Ихтим.), г о р с к а р а з г о р к а (Берковица) Ст. Геор.

Solan. Dulcamara: О т р о в а (Пл15венъ), ч е р н а т а о т р о в а (с. Каменица—Чепинско), а л е н а к а л и н к а (с. Костенецъ—Самоковско), у т рова (с. Колибито—Троянско), р а з г о н к а (Чирпанъ и с. БрЪзье — Искрец.), р а з в о д н и к ъ (Ловечъ) Ст. Г еор.—Р ж з в ж л е н к ж (с. Ке- лифарево — Търновско), у т р о в а (Горна-Оръховица, Търново) Урумъ.

Solan. Melongena : С и н ъ п а т л а д ж а н ъ, м о р е н ъ ( мора в ъ) п а т л а д ж а н ъ, м о р о в а к ъ .

Solan, capsicastrum — П и п е р ч и (Сливенъ) Коз.Solan, persicum: Ч е р в е н ъ п а т л и д ж а н ъ , д о м а т и , михле.Solan, tuberosum: Б а р а бо й (Западна България), к а р т о ф и и

к а р т о ф л и (Тракия), к р о м п и р ъ (Дупница), п а т а т и (Варна, Ст. Загора), б р а м б о й (с. Каменица — Чепинско), к о м п и р ъ (Орханийско и Искрецко), з и м е н ъ б о б ъ (Искрецко).

Solan, miniatum Bernh.: Ч е р в е н о к у ч е ш к о г р о з д ь е и чер в е н ъ з ъ р н и щ е ц ъ — Ст. Геор.

Solidago.Solid, canadensis L.:. П и т у м ж н ъ г е н ч и ц ъ (Търново) Урум.

Sonchus.Son. arvensis: Мл1вч ка (К. Зеленика — Тетевенско) Геор. —

SorbusSorb. Aria: С к о к о т л й к а (с. Колибито до Тролнъ), слано-

п а д ж а (Царибродъ), с к о р у ш а (с. Габровецъ — Ихтим., за S. Aria Crantz var. В. Graeca Boiss.). Ст. Геор. — М е к о д ъ р в о (Байкуш.)

Sorb, aucuparia L.: К а л и н а (Широка-Лжка — Рупчосъ), цър- в е н а к а л и н а и п р о к л е т о д ъ р в о (с. Костенецъ — Самоковско), б р е т и м а (с. Г. Лозенъ — Софийско), о ф и к ъ , о ф и к о в о д ъ р в о (К. Зеленика — Тетевенско), о ф и к а (с. Колибито до Троянъ), с м ъ р- д л и к а и е м ъ р д и к а (с. Бояна— Софииско), с а м о д и в с к о д ъ р в о (Ново-Село — Троянско), м е к о д ъ р в о (Кюстендилско). — Ст. Геор.— В ъ с к р у ш а и о с к р у ш а (което назв. се употр. и за S. domestica), д ива с к о р у ш а (Ст. Загора). Тош.— Офи к а , с а м о д и в с к о д ъ р в о (с. Колибито — Ловчанско) Урум.

Sorb, domestica: В ъ з к р у ш а (Айтосъ), с к о р у ш ъ (Пл ьвенъ), о с к р у ш а (Сливенъ, Карнобатъ, с. Медвенъ — Котленско), смръд- л и к а (с- Бояна — Соф.), о с к р у ш а и с к о р у ш а (с. Желюша — Царибродско), б р ^ к и н я и с к о р у ш а (Трънъ), с к о р у ш а (Врачанско, с. Габровецъ — Ихтиманско), с к о р у ш а и с к о р у ш к а (с. с. Кокалени и Панчерево — Соф.) Ст. Геор. — С к о р у ш а (Ловечъ), о с к р у ш ж (Търново) Урум.


Sorb, torminalis: Б р Ъ к и н я (Търново, Г. ОрЪховица, Берковица, Трънско, с. с. Типчанецъ, Игнатица — Врачанско, с. Желюша —• Цари- бродско и всждЪ въ Западна България), д я в о л с к о д ъ р в о (Карно- батъ), д я в о л ъ, д я в о л о в о д ъ р в о (с. Г. Лозенъ — Софийско; сж- щото название и за S. Aria), о б р Ъ к и н я (с. Ребарково — Врачанско) Ст. Геор. — Б р е к й н е (с. ХлЪвени — Ловчанско) Урум.

Sorghum.Sorgh. halepense: у р е л ъ и к а н е т ь (с. Садово — Пловдивъ),

б а л у р ъ (Ловечъ), о ре л ъ (Горня-ОрЪховица), у р е л ъ (с. Брестовица — Пловдивско), к а н е ш ъ (Чирпанъ) Ст. Геор. — Б а л у р ъ (Ловечъ), б ж л у ръ (Търново) Урум.

Sparganum.Sp. affine: Е ж е в а г л а в и ч к а .

Spergula.Spergula arvensis; Ш п е p г у л a.

Spinatia.Spin, oleracea : C п а н а к ъ (всждЪ изъ България), п и т о м е н ъ

с п а н а к ъ (с. СтойкитЪ въ РодопитЪ).

Spiraea.Spir. Filipendula L : М о м и н с к а к и т к а (Дупница), т ж ж н и к ъ

(Тракия), о р t ш е ц ъ 1 (Берковица, Тракия), с р а м л и в ч е , с р а м е ж - л и ч е, (с. Костенецъ — Самокозско), с р а м н и ч е (с. Габровецъ — Ихтиман.), Ст. Геор. — О р е х ч е (Ст. Загора) Тош. — О р е х ч е , о р е ш е ц ъ (Ловечъ), о т в р ж т ъ, о т в р ж т н и ч и (Търново) Урум.

Stachys.St. hirta : В а с е н и ч к а (с. Мъглишъ) Тош. — Р а в н и - л и с т ъ

Staphylea.Staph, pinnata : К у р к о т и к а (Сливенъ и с. Сотиря), с к о к о т и ц а

(с. Казжлъ Муратъ — Разградско) Ст. Геор. — Д и в ъ м ж р г ж - р и т а р ъ (Търново), м е к и ш ъ , м е к и ш о в и н а (Ловечъ) Урум. — К л о к о ч и н а .

Statice.Stat. Limonium : М а я с ъ л и в а т р t в а (Болградъ — Бесарабия)

Ст. Геор.

х) Съ названията „ о р е ш е ц ъ “ (Тракия), „о р Ъ ш к о в и н и“ (с. Петричъ — Софийско), . о р ^ ш к о в и н я * (с. Драгоманъ — Соф.) и на други мЪста, име- нуватъ ЬаЖугиБ ШЬегоБиБ и за него тЪ трЬбва да се употрЪбяватъ въ книжнов- ния ни езикъ. Причината, за дЪто населението и за двЪт-Ъ растения дава едно и сгкщо название е тая, че и двЪтЪ иматъ по коренетЪ си надебелели грудести части, които децата, при оранието на нивигЬ; събиратъ за ядение и ги наричатъ „орехчета“. „орЪшковини* — Ст. Геор., Родоп. и Рилск. Планина, стр. 75.. заб^л. 1

Stellaria.Stellar, media: Ц р ъ в ц а (Дупница), ч е р е в ц а (Берковица),

ц р е в ц а (с. Костенецъ — Самоковско) Ст. Геор. — З в е з д и ц а .

Stipa.Stip. pinnata и Stip. capillata : K о й л o (c. Драгоманъ — Софийско

с. БрЪзье — Искрецко), к о й л о и к у в и л я к ъ (Хасковско), к о й л ъ (с. Драгоманъ — Соф.), б у з а л ъ к ъ (с. Лиляче — Кюстен.) Ст. Геор.

Symphoricarpus.Symphor. racemosus : М а р г а р и т ка (Софийско), м а р г а р и

т а р ъ (Пловдивъ), и н д ж и р ч и (Сливенъ, Чирпанъ) Коз.

Syringa.Syringa vulgris L.: Л ю л я к ъ , л ю л я к а (Тракия и на много други

мЪста), л й л я к ъ (с. Ребарково — Врачанско), л и л ь ж к а (Сливенъ, Търново,) — А р г а в à н ъ, а р г о в à н ъ (Н. Геор.) — Споредъ Ст. Геор. съ названието л ю л я к ъ наричатъ и акацията, въ н*Ькои села въ Соф., а въ Дупница — Hesperis matronalis).

Symphytum.Symph. officinale : Ч è p ъ о м ж н ъ (Дряново, Търново) Урум. — 3 а-

р а с л и ч е.Tagetes.

Tagetes patula : К а й м а (Чирпанъ) Бурм.— Т у р т к и (с. Бездънъ — Софийско) Ст. Геор.

Tanacetum.Tanac. vulgare 1_. : Вратига, в р а т и к а (Софийско, Болгрздъ —

Бесараб., Ловчанско, Сливенско), с в р а т и к а (с. Бистрица—Софийско), в р а т и к а (с. БрЪзье — Искрецко и с. Кремиковци — Софийско) Ст. Геор. — В р а т и г а и в ъ р т и г а (на повечето м^ста въ България).

Tanac. Balsamita : К ж л о ф ь ж р ч и (Търново), к ж л ж н ф и р ъ (Ловечъ) Урум.

Tamarix.Tamarix Pallasii Dsv.: В ж р б й ч к а , м и р и з л и в а в ж р б и ч к а

(Търново) Урум.Taraxacum,

Tarax, officinale Wig.: Р а д и,к а (Дупница, Софийско, Пловдивско), г л у ш и н а (Софийско), гл у ш и л о (Сливенъ, с. Градецъ, Тракия), пад й-к о с ъ, к а й и-к о с ъ (Дупница), б ъ р д о к в а (Чепеларе, а плодовете — в е р ю г а ) Ст. Геор. — К е л а в ч е , г л у х а р ч е , с а л а т а (Ловечъ), п и к р ж р й д и , с ж л а т а (Търново и с. Арбанаси) Урум.

Taxus.Tax. baccata : Т и с ъ , т и с о в и н а (Погановский и Рилский мънас*

тиръ) Ст. Геор. - О т р о в а ч к а .

Българскигк народни названия на растенията 69


Telekia.Telek. speciosa Baumg.: Р е п ей (c. Шипка—Казанлъшко), черно-

к о с ъ (Колиб. Троянско и К. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор. — Ч е р н о к о с ъ (Търново) Урум.

З а б Ъ л Ъ ж к а . Нашето население смЪсва това растение съ lnuia Helenium L. и поради това и за него употребява назван. о м а н ъ (на ^повеч. мЪста въ Бълга рия) и ч е р н о к о с ъ (е. Локорско — Соф.) Ст. Геор.

Teucrium.Teuer, angustifolium : Я б ъ л к и н я (с. Бездънъ — Софийско),

6 t л а м а т е р к а (с. Люляче — Кюстендилско) Ст. Геор.Teuer. Laxmanni L.: С р ь а щ и ч и (Ловечъ) Урум.Teuer. Chamaedrys: По д а б и ч е (е.Локорско—Софийско) Ст. Геор.

Tamus.Tam. communis: Б р е й (с. Сухдолъ — Соф., Кюстендилъ, Т. Па-

зарджикъ, Орханийско, Чирпанъ, е. Ченге — Айтоско, е. Костенецъ и е. Габровецъ — Ихтиманско), б р е ш н я л ъ (Ново-Село при Сливенъ), п л ю ш ъ (е. Поганово — Трънско), б л ю ш ъ (с. Врабча — Трънско) Ст. Геор. — Б р е й (Чирпанъ) Бурм. — Б р е й (Ловечъ, Троянъ, Търново) Урум.

Thalictrum.Thalictr. minus : О б й ч н и ч и (Ловечъ) Урум.Thalictr. aquilegifolium : Д и в ж к о ш н и ч к ж , у б и ч н и ч и (Тър

ново) Урум. — О б и ч н и ч е .Thlaspi.

Thlaspi perfoliatum : О ф й т о в о б и л ь е (е. Брестовица — Пловдивско) Ст. Геор. — С т а р ч е ц ъ (Чирпанъ) Бурм.

Thuja.Th. orientalis и Th. occidentalis : М а з и я (София).

Thymus.Thum. Serpyllum: М а щ е р и к а ( е. Бр^зье — Искрецко), мате-

р й н а д у ш а (е. Цръклеевци — Искрец.), MàTopHHa д у ш и ц а (с. Драгоманъ — Соф.), я б ъ л к и н я (с. Бездънъ — Соф.), ч у б р и ц а (с. Опицв^тъ — Соф.), б % л а м а т е р к а (е. е. Богословъ и Лиляче — Кюстендилско), м а т е р к а (3. България), махра, Maxpà (е. Баня — Чепинска), м а щ е р к а (с. Сотиря до Сливенъ), я б ъ л ч и н я (Опицветъ — Соф.), в о л е н и к а (Широка-Лжка — Рупч.), в о л е н и ц а (Чепеларе), б а б и н а д у ш и ц а (Плевенъ, е. Брестовица — Пловдивско), о в- ч а р с к а м е р у д и я (е. с. Костенецъ и Г абровецъ — Ихтиманско), о в- ч а р с к а ч у б р и ц а (Колиб. Зеленика — Тетевенско) Ст. Геор.— LU, е р к ж, б а б и н ж д у ш й ц ж (е. с. Арбанаси и Присово — Търновско) Урум. — М а й ч и н а д у ш и ц а (Чирпанъ) Бурм. — М а щ е р й г а (Н. Гер.).

Thym. Rochelianus: О в ч а р с к а м и р о д i я, с м и н д у х ъ (Ловечъ) Урум.


Tiietia.Tiletia, разнигЬ видове : Ч е р н и л к и , ч е р н и л ници (Ст.‘Загора),

г л а в н я (Тракия), г л а в у л ъ (с. Баня — Чепинско) Ст. Геор.

Typha.Typha latifolia: П а п у р ъ (Ловечъ) Урум.

Tradescantia.Tradescan. viridis и Т. multicolor — T е л и г р а ф ч и (Сливенъ) Коз.

Tragopogon.Tragop. pratense L.: К о з я б р а д а (Ловечъ, Търново) Урум.,

Ст. Геор.Tribulus.

Тrib. terrestris: Ч и к и р д е к ъ , ч и к и р д е ц и , б а б и * з ж б и (Бесарабия, Трявна,‘Сливенъ, Ловечъ, Чирпанъ) Геор., Коз. Б а б и ц и (с. Пищигово) Тош. — Т р о б у з а н ъ .

Trifolium.Trifol. pratense, Trifol. montana и други видове, съ червени и б%ли

цветове: Д е т е л и н а (на повечето м^ста въ Западна България), три* ф и л ъ (Чепеларе, Хвойна, Ямболъ, Сливенъ и проч.), т й р ф и л ъ (с. Гедиклий — Ямболско), д ю л ъ (на сжщото мЪсто). Ст. Геор.

Trif. repens: Р а с к о в н и ч е (Ловечъ), к ж с м е т ч и , к ж с м е т * н и ч и (Търново, Горня-Оркховица) Урум.

Trifol. aureum, а сжщо и други видове съ желти цв%тове: Д е т е л и н а (Софийско и на много други м^ста), з в ^ з д е л ъ (с. Кази- чане — Соф.) Ст. Геор.

Trigoneila.Trigon. coerulea : М е р у д и я (Сливенъ), с мйнду , т и л ъ - п и *

п е р ъ (Берковско), М и р ч ь о ч у б р и ц а , м е р у д и я (Широка-Лжка— Рупческо), с м и н д у х ъ (Копривщица) Ст. Геор. — С м и н д у х ъ (Ловечъ), т и л ч й ц ъ , т е л ч й ц ъ (Търново и с. Самоводени) Урум. — 3 а м- б у н ъ.

Triticum .Tritic. villosum : Л а т и ц а (с. Бездънъ, с. ОпицвЪтъ — Соф., с.

Драгоманъ и с. Бр%зье — Искрецко) Ст. Геор.Tritic. Spelta: Л и м е ц ъ (Софийско, с. Подцърненци — Радомир

ско, Кюстендилско), л и м ъ ц ъ (с. Вишанъ — Царибродско) Ст. Геор.Tritic. vulgare: Ж и т о (Тракия), з и м н и ц а (Софийско), Л е т н и ц а

(на много м-Ьста), п ш е н и ц а (Западна-България).Tritic. repens: Ц ъ р н ъ п и р е л ь (с. Петричъ — Соф.), п ирье

(с. Лозно и с. Лиляче — Кюстендилско), п и р е н ъ (с. Бр-кзье — Искрецко) Ст. Геор. — П и р е в и н а (A. Boué).

Tritic. repens villosum.: Б Ъ л ъ п и р е л ь (с. Петричъ — Софийско), п и р е н ь (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Trollius.Trol. europeus: А б л е н ъ (Разградъ) Ст. Геор.

# Tropeolum.Trop, majus: Ла т и н к а , л а т и н ч е (Пловдивъ, Ст. Загора, Тете-

венъ, Троянъ), ф р е н ч и (Сливенъ) Коз.— Л а т и н а (Копривщица) Тош.

Tulipa.Tulipa sîl vestris и Tulp. orientalis : Д и в о лале , д и в и л а л е j a

(Неточна България, е. Драгоманъ — Софийско).Tulipa Gesneriana : Л а л е (ВсждЪ) — Ч у ш к а (Панагюрище) Тош.

Turgenia.Turg. latifolia : Б а б и з ж б и (с. Кюлявча — Ново-Пазарско), б о fl-

ла н ъ (Чирпанъ), р о г а ч и ц а (с. Драгоманъ и с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Б о з л а к ъ (Чирпанъ) Бурм.

Tussilago.Tussilg. Farfara L. : П o д б е ( t ) л ъ (на повечето мЪста, Софийско,

Кюстендилско, с. Габровецъ — Ихтиманско, Чепеларе, с. Каменица — Чепино), ж ъ л т а M à p T a (с. Желюша — Царибродско), б j а л а (К. Зеленика — Тетевенско), б а б а М а р т а (с. БрЪзье — Искрецко), п о д б } а л ъ (Колиб. до Троянъ) Ст. Геор.

Typha.Typh. angustifolia и Th. latifoiia: П а п у р ъ (Сливенъ) Коз. — Па-

л й ц а (с. Драгоманъ — Софийско), глушина, за плодовегЬ (с. Кази- чане — Соф.) Ст. Геор.

Uîmus.Ulm. campestris: Б р е с ъ, б р е з ъ (с. Бездънъ — Софийско,

с. Каменица — Чепинско), к а р а г а ч ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско), б р ^ с т ъ , б р я с ъ (Сливенъ) Ст. Геор., Коз.

Ulm. effusa : В я з ъ, в е з а .

Urtica.Urt. dioica: П и т о м н а к о п р и в а (Тракия), д и в а к о п р и в а

(Ловечъ, Търново) Урум.Urt. urens: Г р ъ ч к а к о п р и в к а (с. Габровецъ — Ихтиманско),

г р ъ ц к а к о п р и в а (Сливенъ, Т. Пазарджишко) Ст. Геор. — П ит о м н а , г р ъ ц к а к о п р и в а (Ловечъ, Търново) Урум.

üstiîago.Ustilago Mayidis . ' Г л а в н я (с. Баня — Чепинска), ч е р н и л о

(с. Литаково — Орханийско).Ustilago carbo: Г л а в у л ъ (с. Баня — Чепинска), r f l HBHà (с.

Бр^зье — Искрецко), г л я в н а (с. Драгоманъ — Соф.), г л а в н и ц а (с. Изатовци — Царибродско) Ст. Геор.

72 Д-рь П. Козаровъ


Utricuiarla.Utr. minor: М t х у р к а.

Vaccinium.Vaccin. Myrtillus L.: Б p у c н и ц и (c. Баня — Чепинска), б о р о в

инки , б о р о в и н к и ч е р н и (Самоковъ, Софийско, Ихтиманско), б р у с н о к ъ , а плодовегЬ — б р у с н и ц и (Чепино, с. Широка-Лжка — Рупческо), ч е р н и - д и в и - ч е р е ш и (К. Зеленика), б о р о в к и и б р у с н и ц и (с. Бр^зье — Искрецко) Ст. Геор. — Б о р о в к и и б о р о в и н к и (с. с. Кнежа и ОрЪшакъ — Ловчанско) Урум.

Vaccin. vitis idaea L . : Ч е р в е н и б о р о в и н к и (с. Г абровецъ — Ихтиманско, Самоковъ, Софийско), к о к а з и (с. Баня — Чепинска), с у- н и ц и (Чепеларе), ч е р в е н и д и в и ч е р е ш и (К. Зелениката — Тетевенско), ч е р в е н и б о р о в к и и б р у с н и ц и (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Б р у с н и ц и .

Valeriana.Vaier. officinalis: Д е л я н к а (с. Цървеняно — Кюстендилско, с.

Кремиковци — Софийско), д "fe л е н к а (с. Бистрица — Соф., Берковица), к о ч а - б и л к а (Ловечъ), о гни че (с. Колибито — Троянско, с. ХлЪвени — Ловченско) Ст. Геор. — Д и л я н к а , к о ч а т р ^ в а (Ст. Загора) Тош. — Д и л я н к а (Търново) Урум. — Д и л я н к а , ко- т е ш к а т р Ъ в а .

Valerianella.Val. olitoria — Д ^ л я н ч и ц а (Черпанъ) Бурм. — М о т о в и л к а .

Veratrum .Veratr. album L. Ч е м е р и к а — почти на всЪкжде (с. Бездънъ —

Софийско, с. Бр-Ьзье — Искрец., Чепеларе), ч е м е р ъ (Широка-Лжка— Рупческо) Ст. Геор, — Ч и м е р и г а , ч и м и р и к а ( с . Ор^шакъ — Ловчанско) Урум.

Verbascum.Verb. Thapsus, Verb. Lychnitis L.: Л о п е н ъ (c. Бездънъ — Соф.,

c. БрЪзье — Искрец.), л е п е н ь (Пирдопъ), л и п е н ъ (Сливенъ), б и л- ч и н а (с. Шипка — Т ракия), р и б и - б и л ь е (Софийско), д и в и з м а (Берковско), п а п а л е ч ь (Ловечъ), с в ^ щ и л к а (Хвойна, Чепеларе), с в ^ щ у л к а (Чепеларе, Т.-Пазарджикъ), к у ч е ш к а ц а р е в и ц а (с. Каменица — Чепинска), 6 t л ъ л о п е н ь (с. Габровецъ — Ихтиманско), м е щ а б и л к а (с. Баня — Чепинска), о в ч а о п а ш к а (с. Колибито— Троянско) Ст. Г еор. — Л и п е н ь (Сливенъ) — Ц а р с к а с в t щ ь.

Verbasc. thapsiforme L.: С в и щ у л к а (с. Пищигово — Т. Пазарджишко), п у к ъ (Карлово), м е ч й -yxö (.Ст. Загора) Тош.

Verbas. nigrum.: Ц ъ р н и й л о п е н ь (с. Габровецъ, Ихтиманско), л о п я н ъ , л о п е н ъ (Колиб. Зеленик. — Тетевенско), л е п е н ь (с. Колибито — Троянско) Ст. Геор.

Verbasc. phlomoides L . : П а п а л е ч ъ (Ловечъ), лопенъ , ло-п ь а н ъ (с. с. ХлЪвени и Радювени — Ловчанско), в о л с к ж у п а ш к ж (Търново) Урум.

Verbas. phoeniceum.: Д й ф ъ к у к у н а р ъ (с. Микре — Търновско) Урум.


Verbena.Verb, officinalis.: В ъ р б и н а (Спивенъ) Коз. — В ъ р б и к а.

Veronica.1Veron. Beccabunga L. и Veron. Rnagallis: Ж е б я к ъ (Чепеларе),

з м и и но б и л ь е и б о б о в л я к ъ (с. Костенецъ — Ихтиманско), б о- б о в л я к ъ (с. Врабча — Трънско) Ст. Геср. — М а р е м и ч е , м а р е м ъ (Ловечъ), м ж р б м ч и (Търново) Урум.

Veron. spuria.: С п о р н и ч и (Търново) Урум.Veron. multifida : Са м о с у д н и к ъ (с. Бистрица — Софийско),

з м и й с к а т р а в а (с. Брабча Т рънско) Ст. Г еор. — З ж м с к и отров- н и к ъ (с. Микре — Ловчанско) Урум.

Veron. officinalis : И с т р а в н и ч е (К. Зеленка — Тетевенско) Ст. Геор. — П р е в а т а (Копривщица) Тош.

Veron. urticaefolia : 3 ж м с к и б у р е н ъ (К. Зелениката — Тетевенско) Ст. Геор.

Veron. polita : В е л и к д е н ч е (Чирпанско) Бурм. — Ж а б и н ь а к ъ , з а б у н ь а к ъ (Ловечъ и с. ХлЬвени) Урум.

Veron. Thracica Vel. и V. Teucrium: З м и й с к а т р ^ в а (Берковица) Ст. Геор.

Veronica sp.: С и н ч е ц ъ (Разграцъ), о с и п ъ (с. Казичане — Соф.), к а в ч а р ь (с. Цървеняно — Кюстендилско) Ст. Геор. — Б а б и н ъ п р е ш л е н ъ , л ю б и ч и ц а , В е л и к д е н ч е (Н. Геор.)

Viburnum.Vibur. Opulus L.: К а л и н а (Дупница, с. Цървеняно — Кюстендил

ско, с. с. Бояна, Г. Лозенъ и Бистрица — Софийско), к а р т о п ъ, с н е ж н а к и т к а (Дупница, Чирпанъ, Сливенъ), к а л и н к а (с. Бистрица — Софийско), г и р м и ж ъ (с. Кокалени — Софийско) Ст. Геор. — К а л и н а , к а р т о п ъ (Търново, Лозечъ) Урум. — Обики ( Байк . )

Vibur. Lantana L.: Т у т у н и к а (с. Бояна — Соф.), к а л и н и ц а , к а л и н к а (с. Поганово — Царибродско), т у т у н и ц а , т у т у н о в о (с. Г. Лозенъ — Соф.), т у т у н и щ е (Софийско), д и в ъ г е р м и ж ъ (с. Бистрица — Соф.), т у т у н я к ъ (с. Гайтанево — Новоселска окол.), к а л и н к а (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор. — Б у б о л е к ъ , бубо- л ь а к ъ (Ловечъ), л у л у в и н ж (Търново, с. Присово) Урум. — Т ю- т у н и к а (Байк.) — К а л и н а (на повечето м-fecra въ България).

Vicia.Vic. Faba : Черъ , ч е р е н ъ б о б ъ , б а к л а .Vic. sativa : Г р а х о р ъ (с. БрЪзье — Искрецко), г р е о р ъ (с. Бре

стовица — Пловдивско), г р а х о р ъ и г р а о р ъ (с. Бездънъ — Софийско, с. Габровецъ — Ихтиманско, Радомирско), с у х о р о д и ц а (с. Казичане — Соф.), г л у ш и н а (с. с. Гедиклий и Мансарлий—-Ямболско), ро в ъ , (Чепеларе), ч ъ р н е ж ъ (с. Изатовци — Царибродско), грахо- риче и г р а о р и ч е (с. Костенецъ — Ихтиманско), к а л а ф а р и я и г л у ш и н а (с. Казичане — Соф) Ст. Геор. — Ф и й (Търново) Урум.

1 На ромънски това растение има 5 названия, нЪкои отъ които сж отъ славянски произходъ и сходни съ българските (Вижъ Ст. Геор., Рила, р. 112).

Въобще, много ромжнски имена на растения сж заети изъ българския езикъ, особено имената на зеленчуците, чрезъ българските градинари.

Бьлгарскит-fe народни названия на растенията 75

У р о в ъ (с. Бездънъ — Софийско), ф и к ъ и фий (с. Върбовникъ — Дупнишко и с. с. Мансарлий и Гедиклий — Ямболско) Ст. Геор.

Vie. villosa : К о н с к и р е б р а (с. Брестовица — Родопите) Ст.Геор.

Vie. narbonensis : Д и в ъ б о бъ ( с . Брестовица—Пловдивско) Ст.Г еор.Vie. herbacea W. К.: Ч е р к о в н о ц в е т е (Ст.-Загора) Тош.

Vinca.Vinc. minor и Vinc. herbacea : З е л е н и к а (Търново), ч упи-гър-

н ь е (с. Гедиклий — Ямболско), з е л е н и ч е (с. Белз-Църква — Пав- ликянска окол.), з е л е н к а (Берковица) Ст. Г еор. — С и н ь о - б ь а л о ц в е т е н ц е , з е л е н и к а (Ловечъ), з и м н й к ж (Търново) Урум. — З и м з е л е н ъ .

Vincetoxicum.Vincetox. officinale : П р о с т р е л ъ г о л е м ъ (е. Врабча — Трън

ско), к л и н я в а т р е в а (Берковица) Ст. Геор.Vincetox. iaxum Bartl. — К о л и ч е (с. с. Орешакъ и Дълбокъ-

долъ — Ловчанско) Урум.Viola.

Viola odorata : Л ю би ч и ц а (с. Бездънъ — Софийско, с. Косте- нецъ — Ихтиманско), т е м е н у г а — т и м и н у г а (Тракия), л ю б и к а, л*ю б и ч и ц и (Дупнишко), м е н е в ш ж (с. Кюлявче — Новопазарска окол.), л ю б и к а и л ю б и к и (с. Врабча — Трънско), т е м е н у ж к а с. Брезье — Искрецко), л ю б й к а (с. с. Църклеевци и Драгоманъ — ИСкрецка окол.) Ст. Геор. — Т и м и н у г а (Сливенъ) Коз.

Viola tricolor : К о к о р ч и (Сливенъ) Коз. — F\ к м а, а к м о в о (Чепелзре), п и л е ш н и ч е к ъ (с. Гела — Чепеларско), л ю б и ч е ц ъ , л ю б и ч и ц а (с. Костенецъ — Ихтим.), м и л о в а н к а (с. Врабча — Трънско), д и в а л ю б и к а (на сжщото место), с и н ч е ц ъ (Колиб. Зеленика — Тетевенско), у м р а з н и ч е (Берковица) Ст. Геор.— Пжс- т р а т ж м е н у г а (Ловечъ), п ж е т р ж , ш а р ь ж н ж т ж м ь ж н у г а (Еленско) Урум. — К у м о н и г а (Панагюрище), м и н у ш à r a (Т.-Па- зарджишко), к о к о р ч е (Ямболъ) Тош. — Други названия : Т е м е н у г а , л ю б и к а , л ю б и ч и ц а , л ю б и м ч и ц а (съ сжщите наричатъ въ Запад. България V. odorata).

Viola alba : Б е л а т ж м е н у г а (Ловечъ, Търново) Урум.Viola silvatica : К у м у н и га (Панагюрище) Тош.Viola hirta L.: Т ж м е н у г а (Ловеч.) Урум.

Visicaria.Visic. artropurpurea : П р и л е п ъ (с. Брезье — Искрецко) Ст. Геор.

— Л е п и л о .Viscum.

Vise, album : И м е л ъ, и м е л а (с. Костенецъ, с. Баня-Чепинска), é м е л и к а (с. Стойките — въ Родопите) Ст. Геор. — Й м е л ъ (Ловечъ, Пловдивъ), в и м е ж л ъ (е. Драгижево — Търновско) Урум.


Vitis.Vitis vinifera и V. silvestris: Л о з а (за питомната), л о з и н а , лоз-

н и ц а (за дивата). — Д й в ж л у з ж (Търново), п т и ч е г р о з д е (Ловчанско) Урум.

Xsnthium.Xanth. spinosum L.: К а з а ч к и б о д и л ъ (Самоковъ, с. Костенецъ,

Софийско), к а з а ш к и б у д и л ъ (Тракия), б о т у р а к ъ (с. Хвойна), т р ъ н ь е (с. Баня-Чепинска), б о д р и ц а (с. Поганово — Цариброд- ско), ч е р к е з к и т ъ р н ь е (с. БрЪзье — Искрецко), м о с к о в с к о т ъ р н ь е (с. Драгоманъ — Искрецко) Ст. Геор. — Б я л о т р ъ н е (Ловечъ, Търново), м а г а р и ш к о т р ъ н е (Ловечъ) Урум. — К а з а ш к и бо ди л ъ .

Xanth. strumarium L.: Б у т р а к ъ (с. Каменица—Чепинско), свйни- ци, с в и н с к и в а ш к и (с. Габровецъ — Ихтиманско), с в и н к ь е (с. БрЪзье — Искрецко) Ст. Геор.

Xeranthemum.Xeranth. annum. L. и др. видове: М е т л а (Софийско, Тракия, с.

ХлЪвени — Ловчанско, с. Лиляче — Кюстендилско), п а п у л к и (главиците отъ това растение, въ с. Мансарлий — Ямболско), д я в о л с к а м е т л а (с. Гедиклий — Ямболско), м е д л и г а (Сливенъ), ц ъ р в е н а м е т л а (с. Костенецъ — Самоковско) Ст. Геор. — М й т л и ч к ж (Търново) Урум. — Б е з с м ъ р т н и ч е .

Zea.Zea mays: Ц а р е в и ц а (Западна България, Тракия и на много

други M-fccra), п а п у р ъ (Габрово), к у к у р у з ъ (разни мЪста въ Ct- верна България), г у г у ч е т а (Ловечъ), м о р у з ь е (с. Драгоманъ — Соф.), м а м у л и (Дупница), м и с и р ъ , м и с и р и (Сливенъ, Ст. Загора, Карлово, и разни м4ста въ Северна България), ц а р к а (Копривщица), г ъ л ж б и (Русе, Ломъ).

Названия за плодовете: К а к а л а ш к а (с. Драгоманъ, Софийско), к о ч а н ъ (Сливенъ, Тракия), м а с у р ъ (Орханийско), к у л е н ь (Врачанско и Берковица), м а м у л ь (Карлово), м и с и р ъ (Свищовъ, Варна, Сливенъ), м о р у з ъ (Искрецка околия). — Вижъ и названията приведени на стр. 5.

Zizyphus.Ziz. vulgaris: Х и н а п ъ .

Азбученъ показалецъна българските народни названия на растенията, съ посочване на

тЪхнигЬ научни — латински названия.

Съдържа само подбрани и по-малко известни названия. Изпустнати сж общо- употребимите и познати названия, особено такива, които нематъ синоними. На показаните страници (задъ латинските) могатъ да се видятъ всички изброени имена за

дадено растение.

Ябленъ (Kerria japonica) 42.(Trollius europeus) 72., ябленъ (Platanus orienta-

talis) 55.Абудъ, абждъ (Sambucus Ebulus) 63.Авучъ', аучъ (Daucus carota) 30.Акация синя (Amorpha fruticosa) 16.Амомила, хамомила (Matricaria Cha-

momilla) 46.Анасонъ (Pimpinella Anisum) 54.Андръчъ (Juniperus communis) 41.Аргванъ, аргованъ (Syringa vulga

ris) 69.Ардъчъ (Juniperus nana) 41.Ария (Quercus ilex) 59.Армонъ (Anthemis arvensis) 17.Асланчи (Antirrhinum majus) 17.Ашикъ-боя (Phytoiaca decandra) 54.

Баба Марта: жълта, бела (Tussi- lago Farfara) 72.

Бабиче (Jnula Aschersoniana) 41.Бабки (Galanthus nivalis) 35.Бабой, бабушка (Salvia verticillata) 63.Бабукъ, бабка (Salvia glutinosa) 63.Бабушка, бабка (Mentha, разни ви

дове) 47.Баби-зжби (Turgenia latifoüa) 72.Бабина, майчина душица (Thymus

Serpyllum) 70.Бабино ухо (Peziza auricula) 53.Бабино винце (Geranium macrorhi-

zon) 37.Бабино грозде, бабини цицки (Se

dum album) 65.Бабини зжби, бабинци (Caucalis dau-

coides) 24.

Баби-зжби, бабици (Tribulus terrestris) 71.

Бабини иглици (Е^ш т cicutarium)33.Бабини гниди (Capsella bursa pasto-

ris) 23.Балдаранъ (Butomus umbellatus) 21.Балуръ (Sorghum halepense) 68.Бахтаранъ, ботуранъ (Artemisia sp. —

градински видъ, едногодишенъ)18.Беснурка (Pistatia Terebinthus) 55.Биволъ, пъстарь бобъ (Phaseolus

. multiflorus) 53.Биволъ, биволчи (Datura Stramo

nium) 30.Бивушка (Lonicera xylosteum) 45.Благунъ, горунъ (Quercus pedun-

culata) 59.Благунъ (Acer Pseudo-platanus) 12.Благъ-бъзъ (Aegopodium Podagra-

ria) 13.Блага билка (Polypodium vulgare) 56.Блатнякъ, блатниче (Caltha palus-

tris) 22.Блиставиче (Gentiana cruciata) 36.Блъсничи, блъсничево биле (Phili-

paea ramosa) 53.Бленъ,бленика (Hyosciamus niger)40.Бобъ черъ (Vicia Faba) 74.

дивъ (Vicia narbonensis) 74.Бобовлякъ (Veronica Beccabunqa) 74.Богородиче (Prunella vulgaris) 57.Богородичи, Богородична трева, Б.

бурянъ (Calamintha Nepeta) 22.Богородична трева (Pulmunaria tu-

berosa) 58.Бодлакъ, бодланка (Caucalis dau-

coides) 24,

Бодлика (Ruscus aculeatus) 62.(Marrumbium peregrinum)46.

Бодланъ, рогачица (Turgenia latifolia) 72.

Бодлива палма (Jlex aquifolium) 40.Божо(и) - дърво (Artemisia Abrota-

num) 18.Божа ржчица (Abutilon Avicennae) 12.Боръ, борика (Pinus silvestris) 54.Борецъ (Leontodon taraxacum) 43.Боровинки, боровки черни (Vacci-

nium Myrtillus) 73.Боровинки червени (Vaccinium vi-

tis idaea) 73.Божуръ (Paeonia corallina) 51.Босилекъ конски (Salvia offic.) 63.Босилекъ (Otium basylicum) 51.Ботракъ (Xanthium spinosum) 75.Бо я : дива, желта (Rhamnus saxati-

lis) 60.(Rhamnus frangula) 60.

Брамбой, брабой (Solanum tuberosum) 67.

Бреза, бр^зица (Betulia alba) 20.Брей (Tamus communis) 70.Брекиня (Pirus torminalis) 55.Брекиня, обрекиня (Sorbus tormi

nalis) 68.Брошъ, брожъ (Rubia tinctorium) 61.Брусници (Vaccinium Myrtillus) 73.Бр-fecTb, вязъ (Ulmus campestris) 72.Бр^шнелъ (Bryonia alba) 21.Б%локъ, б4лъ - боръ, б^ла-борика

(Pinus silvestris) 54.Бръшлянъ, брешлянъ (Hedera He

lix) 38.Бръмбарче (Ophris bicornis) 50.Буболекъ (Viburnum Lantana) 74.Бучинишъ (Conium maculatum) 27.Бучинишъ едрия (Archangeliica of

fic.) 17.Булки гжби (Agaricus caesareus) 13.Буника (Hyosciamus niger) 40.Бусилякъ, конски, дивъ (Mentha syl

vestris) 47.Бузалъкъ б-Ьлий (Andropogon Ischo-

emum) 16.Бутракъ (Bidens cernua) 20.

(Carlina acanthifollia) 23.Бутурка, ботраче (Cyclamen hede-

raefolium) 29.Б-Ьла дъвка (Filago arvensis) 34.

(Qnaphalium dioicum) 37.

78 Д-ръ П.

БЪла-Рада (Chrysanthemum Leacan- themum) 25.

Б-Ьлъ сминъ (Philadelphus coronaria) 53.

Б^ла върба (Eleagnus hortensis) 32.Б^лкаръ, бЪла меша (Quercus ses-

siliflora) 59.Б^лявици (Fragaria vesca) 35.БЪлизенъ(/^городоп Ischoemum)l 6.Б-fecHo дърво (Coronila emeroides) 28.Б^сенъ буренъ, б^сниче (Digitalis,

разни видове) 31.Бъзъ, базакъ (Sambucus nigra) 63.Бъзъ черъ (Sambucus racemosa) 63.

благъ (Archanqellica officinalis) 17.

Бъзунчи малко (Ophrys bicornis) 50.Бълдарамъ (Conium maculatum) 27.Бърбонка, бурбонка (Morus alba и

M. nigra) 48.Бърдунъ (Asphodelus albus) 19.Бърдуче (Nuphar luteum) 49.Бясно дърво (Daphne Mezereum) 30.Бжзунчи, бъзунякъ (Orchis arani-

fera) 50.

Васеничка (Stachys hirta) 68.Bepyra (Convolvulus arvensis) 27.Видовня (Anagallis arvensis) 16.Видрица (Fritillaria imperialis) 35.Винче (Ancnusa officinalis) 16.Вихрогонъ (Eryngium campestre) 33.Воловодецъ (Orobanche rubens и

ДР.) 51.Волски, еленски езикъ (Scolopen-

drium offic.) 64.Востегъ (Astragalus glyciphyllus) 19.Вранщи-лукъ (Allium rotundum) 15.Враничова тр"Ьва (Origanum vulgare)

50.Вратига (Tanacetum vulgare) 67.Врабчено сЪме (Lithospermum ar-

vense) 44.Вретенка гжба (Agaricus procerus)

13.Върба: червена, кошничарска (Salix

purpurea) 62.Върба: жаловита, печална (Salix Ьа-

bilonica) 63.Върбина, върбика (Verbena offic.) 74.Вълча ябълка (Aristolochia Clemati- •

tis) 17.Въшкавиче, въшкаво билье (Pedicu-

laris verticillata) 52.

Козаровъ

Венчила (Galium cruciatum) 36.

Габъръ: черенъ, воденъ, пикливъ (Ostrya caprinifolia) 51.

Габъръ: черенъ, бЪлъ, клечатъ, ке- лявъ (Carpinus, разни видове) 23.

Гайтаника (Melampyrum arvense) 46. Гвачка б-Ьла (Monotropa Hypophithis)

48.Генчецъ (Solidago canadensis) 67. Гергина (Dahlia variabilis) 30. Гермижъ черъ (Lonicera xylosteum)

45.Гиенъ, гивенъ (Astragalus aristatus?)

19.Главня (Ustilago, разни видове) 72. Главница (Claviceps purpurea) 26. Главочка (Anthemis tinctoria) 17. Главесто тръне, главочъ (Cirsium,

дребенъ видъ) 26.Главесто тръне (Onopodron асап-

thium) 50. (Cardus acanthoides)

93.Гладниче (Draba verna) 32.Глогъ, гложье (Crataegus Oxyacantha)

28.Глушило, глухарче (Taraxacum offic.)

69.Глушици (Lolium temulentum) 45. Глушина (Ervum tetraspermum) 33. Говнушки, герулювки (Prunus cera-

sus) 57.Говняръ, гомнеръ (Salvia silvestris)

63.Гологлавиче (Poterium Sanguisorba)

57.(Globularia Willkommii)

37.(Juncus sp.) 41.

* (Scirpus lacustris) 64. Голъ* босъ - гологлавъ (Senecio ver-

nalis) 66.Горицъ, горечъ (Humulus lupulus)

40.Горунъ, граница (Quercus conferta)

59.ГороцвЪтъ (Orchis morio и др.) 50. Горчивка (Cichorium Intybus) 26.Горчивче, горчивка (Fumaria offic.) 35. Горчивъ буренъ (Gentiana punctata)

36.-Гороцв^тъ (Ranunculus acris) 59.

„ (Adonis vernalis) 13.

Българските народни i

Горещникъ (Ajuga reptans) 14.Граница ситна (Quercus pubescens)

59.Градунъ, гръдунъ (Helianthus tube-

rosus) 38.Грахоръ, граоръ, грахориче (Vicia

sativa) 74.Грозде: френско, немско, морско,

цариградско (Riebes grossularia и R. rubrum) 61.

Грозде татарско (Riebes sanguinea) 61.

Гърличе (Blitnum virgatum) 21.(Sedum sp.) 65.

Гърлица, гърличе (Scrophularia nodosa) 65.

Гърличова билка (Silene armeria) 66.Гръсти, гръсница (Canabis sativa) 22.Гръмотрънъ (Ononis procurrens) 49.Гърбачъ (Periploca graeca) 52.Гърдунъ (Asphodelus albus) 19. *Гължбова уста (Antirrhinum majus)

17.Гължбово око (Hepatica triloba) 38.Гурецъ (Humulus lupulus) 40.Гьозучъ дивъ, джодженъ (Mentha,

разни видозе) 47.Гжшеница (Polygonum aviculare) 55.

Ела червена (Picea excelsa) 54.„ бЪла, елха (Abies pectinata, A. alba) 12.

Елда (Polygonum Fagopyrum) 56.Елша, елха (Ainus glutinasa) 15.Ежева главичка (Sparangum affine)

68.Еньово ив^те (Matricaria Chamomila)

46.Енювче, Енювчецъ, Енюва тр^ва

(Galium verum) 36.

Далчи (Dahlia variabilis) 30.Дафина (Laurus nobilis) 43.Дарзджанъ (Panicum miliaceum) 51.Дебелецъ (Sempervivum tectorum) 65.Дебела Мара (Sedum maximum) 65.Деветабанъ (Nymphea lotus) 49.Демиръ-бузанъ (Melampyrum arven

se) 46.Делиже (Lolium temulentum) 45.Детелина, трифилъ (Trifolium pra-

tense) 71.Детелина водна (Menyanthes trifoli

ate) 47.

названия на расченията 79

Джоджумъ дивъ (Lythrum salicaria)46.

Дзука (Equisetum arvense) 32. (Scirpus lacustris) 64.(Juncus sp.) 41.

Дзжвномждъ (Rhinahtus major) 60. Дива коприва (Lamium album) 42. Дива череша, дива вишня (Prunus

Mahaleb) 58.Дивъ брочъ (Asperula taurina) 18. Дивъ памукъ (Hibiscus trionum) 39. Дивесилка (Heracleum ternatum) 39. Диво мартинче (Gagea sp.) 35.Диво лико (Daphne Mezereum) 30. Димитровска ружа (Chrysanthemum

Indicum) 25.Диня, любеница, карпузъ (Cucumis

Citrullus) 29.Дна (Seline macropoda) 66.Добриче (Physalis Alkekengi) 53. Добринка (Salvia pratensis) 63. Драка (Lycium barbata) 45.

(Paliurus aculeatus) 51. Драговецъ (Anchusa Barrelieri) 16. Драгуни (Prunus domestica) 57. Дрислива Tptea (Asphodelus liburni-

cus) 19.Дувакъ (Helianthus tuberosus) 38. Дудъ, дуда (Morus alba и M. nigra) 48. Дърво: самодивско, проклето, офи-

ково (Sorbus aucuparia) 67. Делянка, дилянка (Valeriana offic.) 73. ДЪлянчица (Valerianella olitoria) 73. Дяволско дърво (Sorbus torminalis)

68.Дюля, дюня (Cydonia vulgaris) 19.

дива (Amelanchier vulgaris) 26.

Ж аб а (Opuntia macrorrhiza) 50. Жабетина (Callitriche stagnalis) 22. Жабинекъ (Caltha palustris) 22. Желтъ салкъмъ (Citisus laburnum)

26.Жещель (Acer tataricum) 12.Жива трева (Erodium cicutarium) 33. Живиниче (Scrophularia nodosa) 65. Жиловлякъ, живовлякъ, жиловникъ

(Plantago major) 55.Жлъчка, синя ж. (Cichorium Intubus)

26.(Lactarius scariola) 42.

Жълтурче (Ranunculus Ficaria) 60. Жълтачки гжби (Cantharellus ciba-

rius) 22.

80 Д-ръ П.

Зайча трЪва (Moehringia trinervia) 48. Заечи уши (Scabiosa micrantha) 64. Зайча-оЬнка, спаржа (Asparagus officinalis) 18.Зайчо грозде (Asphodelus liburni-

cus) 19.Займиниче (Alchemilla vulgaris) 14. Закумъ, зокумъ (Nerium Oleander) 49. Залисъ (Ruscus hypoglossus) 62. Залисниче (Linaria vulgaris) 44. Замбакъ (Iris germanica) 41.

(Lilium candidum) 44. Зановецъ (Lotus corniculatus) 45.

(Medicago lupulina) 46. Зановитъ (Cytisus Laburnum) 30. Занзукъ (Chaerophyllum bulbosum)25.

(Conium maculatum) 27. Зарунъ (Narcissus orientalis) 49. Заушница (Scrophularia nodosa) 65. Звоника, звънче (Hypericum perfo

ratum) 40.Звънче (Campanula persicefolia) 22. Звезда офицерска (Passiflora coe-

rulea) 52.ЗвЪзделъ, звЪзданъ (Lotus cornicu

latus) 45.(Medicago falcata) 46.

Зеле: диво, църно (Rumex sp.) 62. Зеленикъ, зеленика (Prunus Lauroce-

rassus) 58.Зеленика, зелениче (Vinca minor) 75.

зелениче (Inula germanica) 40.

Зеплякъ (Antirrhinum majus) 17. Зимника, зимзеленъ (Vinca herba-

cea) 75.Зини-лапни (Antirrhinum majus) 16. Змийно биле (Lysimachia Nummu-

laria) 45.Змийски хурки (Equisetum arvense)32. Змийско грозде (Arum maculatum) 18. Злъчка (Erythrea Centaurium) 33.

(Gentiana cruciata) 36. Зорнички (Convolvulus tricolor) 28. Зурлички (Calystegia sepium) 22. Зурна (Convoluulus sepium) 28. Зърнецъ, зърнастецъ (Rhamnus saxa-

tilis) 60.Зърнешъ (Reganum sp.) 60.Зъмска тр%ва (Goniolimon colli-

num) 37.Зжмска уста (Orobanche rubens

и др.) 51.

Козаровъ

Българските народни названия на растенията

Зжмски или змийски лападъ (Arum maculatum) 18.

Зжмски буренъ, змийска трева (Veronica, разни видове) 74.

Зяпка (Orobanche rubens и др.) 51.

Ибришимъ (Melica uniflora) 47.Ива (Salix caprea) 63.Иглика, аглика ((Primula suaveo-

lens) 57.Изтравниче (Asplénium Trichoma-

nes) 19.„ (Glechoma hederacea и др.) 8.

Изтривничи (Cardamine pratensis) 23. Изронче (Achillea clypeolata) 13. Изсипливче, усипливче, изсипливо би

ле (Herniaria hirsuta) 39.Имелъ, имела (Loranthus europeus)45.

(Viscum album) 75. Инджирче (Symphoricarpus racemo-

sus) 69.Индрише (Pelargonium odoratissi-

mum) 52.Истравниче (Veronica offic.) 74.

(Hieraceum pilosella) 39. (Nasturtium offic.) 49.

Кавтраника (Chrysopogon gryllus) 26. Кавакъ (Populus pyramidalis) 56. Кадънка, калинка (Papaver Rhoeas)52. Калина (Sorbus aucuparia) 67. Калина, калинка^Ьигпит Opulus)74 Калинка (Ligustrum vulgare) 44. Какички (Lmanthemum nymphaeoi-

des) 44.Калоферчи (Tanacetum balsamita) 69. Калепешъ (Amygdalus communis) 16. Калешъ (Ranunculus sardus) 60. Казашки бодилъ (Xanthium spi-

nosum) 76.Какуле (Salvia offic.) 63. Калугерчи-патеричи (Muscari race-

mosum) 48.Калешъ (Geum coccineum) 37. Камбанка (Dicentra spectabilis) 31. Камилякъ, камбулешъ (Malva silves-

tris и др.) 46.Кандилка дива (Clematis Viticella) 27. Кандилка, кандилница, кошнишки

(Aquilegia vulgaris) 17.Катраника (Artemisia abrotanum) 18. Картопъ (Viburnum Opulus) 74. Кантарионъ, катарионъ (Erythrea

Centaurium) 33.

81

Кантарионъ (Hypericum perforatum) 40.

Канетъ (Sorghum halepense) 68. Кана-чичекъ(1трайепз noli-tangere)40 Кашливиче» кашливацъ (Sempervi-

vum tectorum) 65.Качунъ, крачунъ (Crucus biflorus) 29.

„ (Colchicum autominale) 27. Качулетки (Agaricus sp.) 13.Кафе (Lupinus albus) 45 Кестанъ (Castanea vesca) 24. Киселецъ (Oxalis acetosella) 51. Килавъ буренъ (Herniaria) 39. Киселъ трънъ, киселокъ (Berberis

vulgaris) 20.Кипарисъ (Cupressus sempervirens)29. Кишнишъ (Coriandrum sativum) 28. Кимионъ (Carum Carvi) 24.Класинка (Briza media) 21.Класатица (Bromus sterilis) 21.

класица (Horodeum mu* rinum) 39.

Класовита трева (Melica sp.) 47. Клекъ, клекашъ fPinus montana) 54. Клинавче (Digitalis, разни видове) 31. Клинавче, памуклия (Epilobium ра-

lustre) 32.Клинавче, клинаво биле (Erodium

cicutarium) 33. (Coronilla varia) 28. (Geranium macrorhizon) 36.

Клинява трева (Vincetoxicum offic.)75. Кленъ (Acer tataricum) 12.Клопачка, клокочка (Rhinuntus ma

jor) 60.Кози биски (Sedum, разни видове) 65. Козя брада (Tragnpogon pratense) 70. Козя нога (Aegopodium Podagraria) 7. Козирогъ, рошковъ (Ceratonia Sili-

qua) 25.Кокоши гребенъ — гжба (Clavaria

botrys) 26.Кокешъ (Scorzonera austriaca) 64. Кокорчи (Viola tricolor) 75.Кокурузъ, морузъ (Zea mays) 76. Кокоша билка, кокошатина (Polygo

num aviculare) 55.Кокоша трева (Chenopodinm, разни

видове) 25.Кокиче, качиче, кочичка (Galanthus

nivalis) 35.Кокорякъ, кукурекъ (Helleborus odo-

rus) 38.6Сборникъ на Бълг . академия на наукитЪ. Книга XX,

Кокиче, блатно, л^тно (Leucojum ае- stivum) 43. *

Коловозъ (Ononis spinosa) 49.Количаво биле (Erodium cicuta-

rium) 33.Количавъ бурянъ (Digitalis ambi-

gua) 31.Коило, коилъ (Stipa pinnata) 69.Колендра, колендро (Bifora radi

ans) 20.Копнежъ (Sedum sp.) 65.Компиръ (Solanum tuberosum) 67.Коприва: дива, питомна, гръцка

(Urtica dioica и U. urens) 72.Копитнякъ (Cyclamen hederaefo-

lium) 29.(икъ) (Asurum euro-

peum) 18.Коноплика (Marrumbium peregri-

num) 46.(Qaleopsis tetrahifc) 36.

Конецъ (Alopecurus sp.) 15.(Festuca carica) 34.

Конопъ, конопълъ (Cannabis sativa) 22.

Конски зжби (Erythronium dens cams) 33.

Конско ребро (Gladiolus communis)37. !Конско-ребро' (Melilotus offic. и M.

alba) 47.Коприва (Coleus sp.) 27.Копривка (Celtis australis) 24.

(Ballata nigra) 20.Копринарка (Phlomis pungens) 53.Копаръ (Foeniculum offic.) 34.

дивъ (Meum athamanticum)48.

(Anethum graveolens) 16.Корай, курай (Salsola kali) 63.Костилонъ (Lathyrus silvestris) 43.Кошчета (Campanula persicifolia) 22.Коча-билка, коча-трЪва (Valeriana

offic.) 73.Коча Tptea, к. билка (Nepeta cata-

rica) 49.Краставица дива (Momordica Elate-

rium) 48.Крастатка, крастачка (Heracleum ter-

natum) 39.Кремъ (Lilium albanicum) 44.Криволи (Exoascus pruni) 34.Кривъ д^до, наведенъ д^до (Ery

thronium dens canis) 33.

82 Д-ръ п.

Крокопъ (Calendula offic.) 22.Кромидъ, скалонъ (Allium сера) 14.Кръстатъ буренъ (Asperula odora-

ta) 18.Кузлецъ (Arum maculatum) 18.Куковича, фтича, зжмска, ластовича

прежда (Cuscuta, разни видове) 29.Кукувича плюнка, кукувичина (Mus

cari racemosum) 48.Кукувиченъ хл%бъ (Rhynchospora

alba) 61.Кукулайка кучешка (Anthemis бЪло-

цвЪтенъ) 17.Кулакуто (Sempervivum Sp.) 65.Кучи ези^ъ (Cynoglosum pictum) 30.Кучи*грозде (Solanum nigrum) 67.Кукучъ (Pistatia Terebinthus) 55.Куманига, желта, б"&ла (Melilotus

offic. и М. alba) 47.Куркотика, скокотица (Staphylea pin

nata) 68.Кушутиня женска (Melitis melisso-

phyllum) 47,.Кучи дрЪнъ (Ligustrum vulgare) 44.Кушево ( Phalaris canariensis) 53.Кущрява (Setaria viridis и др.) 66.Кучи, пъси-др^нъ, кучкодрЪнъ (Сог-

! nus sanguinea) 28.Кученца (Antirrhinum majus) 16.Кжндра (Eryanthus Ravennae) 32.Кървавиче (Agrostemma Gythago) 14.Къклица (Agrostemma Gythago) 14.Кържецъ (Asarum europeum) 18.Кърпи - кожухъ, к.-клашникъ, к.-гуня

(Colchicum autominale) 27.Кървавиче, сокървиче (Lychnis coro-

naria) 45.Кърлежъ (Ricinus communis) 61.Кжсмегчи (Trifolium repens) 71.

Лавровишня (Prunus Lauroceras- sus) 58.

Лазаркиня (Asperula odorata) 18.(Physalis Alkekengi) 53.

Лай-кучка, куколайка (Matricaria cha- mamilla) 46.

Лай-кучка (Anthemis arvensis) 17.Лакрицъ (Glycyrrhiza glabra) 37.Лале бЪло (Anemone Pulsatilla) 16.Лапида (Lepidium arvense) 43.Лападъ, лападецъ (Rumex acetosel-

la) 62.Латинка, латинче (Tropeolum ma

jus) 72.

Козаровъ

Латица (Triticum villosum) 71.Лахна дива (Sisymbrium offic.) 66. Левурда (Allium ursinum) 15. Ледениче (Mesembryanthemum cry-

stalinum) 47.Лепка козя (Scorzonera mollis) 64. Лесичена (Corydalis, съ червени цве

тове) 28.Лесичена, лесичина-пачина (Coryda

lis, съ 6-Ьли цветове) 28.Лесича опашка (Echium vulgare) 32. Лиандру (Nerium Oleander) 49. Ливанчи (Rosmarinus offic.) 61. Лилякъ (Hesperis matronalis) 39.

(Linaria dalmatica) 44. (Robinia Pseudoacacia) 61.

Лимба (Phyllocactus Kermesimus) 53. Лимецъ (Triticum Spelta) 71.Лимончи (Lippia citriodora) 44, Линивче, линивъ буренъ (Lysimachia

Nummularia) 45.Лисична трева (Anchusa officinalis) 16. Лишайче, лишавче (Chelidonium ma-

jus) стр. 6 и 25.Лобода, дива и питомна (Chenopa-

dium, разни видове) 25.дива, питомна, магарешка

(Atriplex, разни видове) 19. Лопенъ, липенъ (Verbascum Thap-

sus) 73.Лопенъ черъ (Verbascum nigrum) 73. Ловунъ (Myriophyllum spicatum) 48. Лопой (Lappa minor) 43.Лопухъ, лапухъ (Quercus conferta) 59. Лопушъ (Rumex accetosella) 62. Лугачка, луганка (Dipsacus silve*

stris) 31.Лукъ: гарвански, конски, врански,

б^сенъ, чешки, ливадски. (Orni- thogalum, разни видове) 50.

Лукъ, б^лъ-лукъ (Allium Сера) 14. Лукъ гарвански, дивъ (Allium scor-

doprasum) 15.Лулички (Linaria arvense) 44. Лулувина (Viburnum Lantana) 74. Л-Ьпка (Galium aparine) 36.Л-Ьска, лЪшникъ (Corylus Avellana) 28. Любика, любичица (Viola oaorata) 75. Любичица (Veronica sp.) 74. Лютеница (Lactarius piperatus) 42. Люцерна (Medicago sativa) 46. Лъчавица (Lemna minor) 43.

Българските народни

Магарешки трънъ, будилъ (Опо- podron acanthium) 50.

Магаришки будилъ (Cirsium, д^ебенъ видъ) 26.

Магаришко търне (Echinops sp.) 32.тръне (Cardus nutans)

23.Маджаронъ (Origanum majora-

num) 50.Мазало (Rumex accetosella) 62. Мазия (Thuja orientalis) 70. Мазни-кокалче (Ranunculus Fica-

ria) 60.(Caltha palustris) 22.

Малина (Rubus ideus) 62.Маремчи, мамерчи (Pulmunaria

offic.) 58.Маремче, маремъ (Veronica Ana-

gallis) 74.Мантарки гжби (Boletus edulis) 21. Маргаритка, маргаритаръ (Sympho-

ricarpus racemosus) 69.Мартинче (Narcissus Pseudo-Narci

ssus) 49.Маточина, матичена (Melissa

offic.) 47.Мачка, мачетия (Pulsatila vulgaris) 58. Мащерика (Thymus serphyllum) 70. Майсълче (Agrimonia Eupatoria) 14. Маясълче, маясъливъ буренъ (Agri

monia Eupatoria, Ajuga reptans и др.) 8.

Маясъливъ буренъ (Siderites montana) 66.

Маясълива тр"Ьва (Statice Limoni- um) 68.

(Goniolimon colli-num) 37.

Майсъливче (Peucedanum sp.) 53. Майсаливо биле (Sedum, разни ви

дове) 65.Медовица (Holcus lanatus) 39. Медуниче голъмо (Melitis melisso-

phyllum) 47.Медуниче (Salvia glutinosa) 63.

„ (Medicago sativa) 46. Медуница (Pulmunaria offic.) 58. Меко, дяволско дърво (Pirus aria) 54. Меко дърво (Sorbus aria) 67.Мекия буренъ (Conringia austriaca)27. Мекишъ (Luzula maxima) 45.

(Acer tataricum) 12., мекишовина (Staphylea pin-

nata) 68.

названия на растенията 83

Д-рЪ Г1. Козаровъ

Мерудия, магданосъ (Petroselinum sativum) 53.

Мерудия кучешка (Mentha, разни видове) 47.

Мерджанъ (Riebes petraeum) 61.Метла, метлига, митличка (Хегап-

themum annum) 76.Метла, овчарска метла (Kochia sco-

paria) 42.Метлика (Betula alba) 20.Мечо ухо (Salvia acthiopis) 63.Меча пита (Pulmunaria offic.) 58.Мехунки, мехунци, миунче (Physalis

Alkekengi) 53.Миндалъ, бадемъ (Amygdalus com

munis) 16.Миникше (Cheiranthus Chieri) 25.

(Mathiola annua) 46.Минзухаръ (Crocus sativa) 29.Милоботъ (Centaurea Cyanus) 24.Милбодъ, шилботъ (Ononis spi-

nosa) 49,Милованка (Viola tricolor) 75.Мирджанъ (Lycium barbatum) 45.Миризлива върба (Eleagnus angu-

stifolia) 32.(Tamarix Pallasi) 69.

Мисиръ, мамулъ (Zea mays) 76.Мискъ (Jurinea sp.) 42.Миша-опашка (Phleum pratense) 53.Мишнички (Sedum sp.) 65.Михле (Solanum persicum) 67.МлЪчка (Sonchus arvensis) 67.

(Lactarius scariola) 42.(Chondrila juncea) 25.

МлЪчъ, млЪчокъ, млЪчка (Euphorbium sp.) 33.

МлЪчь (Acer Pseudoplatanus) 12.Млечница гжба, млЪчки (Agaricus

lactarius) 13.Можделъ (Quercus, pubescens) 59.Мокришъ (Cardamine pratensis) 23.Момкова сълза (Polygonatum mul-

tiflorum) 55.Моминска китка (Spirea Filipen-

dula) 68.Момина сълза (Convallaria majalis) 27.Момино сърдце (Dicentra specta-

billis) 31.Момиче (Bidens orientalis) 20.Мора, морика (Pinus Peuce) 54.Московчи (Phlox sp,) 53.Мотруня (Aremonia agrimonoides) 14.Мразовецъ (Colchicum autuminale) 27.

84

Мура черна (Pinus leucodermis) 54.„ бЪла (Pinus Peuce) 54,

Мундарлива тр!ва (Lepidium draba) 43.

Мушмала, мошмулъ (Mespilus germanica) 47.

Мушка (Pelargonium sp.) 52. MtxypKO (ütricularia minor) 73. Мъжр%нъ (Ligustrum vulgare) 44. Мжждрянъ (Cornus sanguinea) 28.

* (Fraxinus ornus) 35. Мънаторъ (Foeniculum officinale) 34. Мърша (Chenopodium, разни видо

ве) 25.Мъртва коприва (Lamium macula-

lum) 42.

Навълъ (Cystopteris fragilis) 30.(Aspidium sp.) 19.

Намелъ (Claviceps purpurea) 26. Намитъ, намитова трЪва (Onobry-

chis sativa) 49.Наметливо билеГЬеопигиБ cardiaca)43. Нане (Mentha sp.) 47.Наръ (Punccia granatum) 58. Наставниче (Cucubalus baccifera) 29. Нахутъ, лафутъ (Cicer arietinum) 26. Нев^нъ (Calendula offic.) 22.Нежитъ (Sempervivum assimile) 65. Некъркъ (Alyssum calycinum) 15.

(Calepina Corvini) 22. Нерамджи, сомокина (Ficus carica) 34. Нерадиче (Fumaria offic.) 35. Нунавецъ (Asphodelus albus) 19.

Обес и-турчинъ (Leucojum aestivum) 43.

Обички (Fuchsia sp.) 35.Обленъ (Linaria vulgaris) 44. Обичникъ мжжки (Saxifraga rotundi-

folia) 64.Обичниче (Thalictrum minus) 70. Овча опашка (Verbascum Thapsus

и др.) 73.Овчарска чубрица (Thymus Serpyl-

lum) 70.Овчарска торбичка (Cupselia bursa

pastoris) 23.Овчарски босилекъ (Nepeta catan-

ca) 49.Огнивче (Anagallis arvensis) 16. Огнювче (Adonis aestivalis) 13. Одвратъ синъ (Mercurialis ovata) 47. Одраки (Polygonatum offic.) 55.


Одраки (Convallaria majalis) 27. Оманъ (Inula helenium) 40.Оманъ черъ (Symphytum offic.) 69. Омразниче (Cerinthe minor) 25. Опади-косъ (Adonis miniata) 13. Орлови ногти (Astragalus Wulfeni) 19. Орлови гащи (Corydalis, видове с ъ '

чевени цветове) 28.ОрЪшковиня (Lathyrus latifolius) 43. ОрЪшковини (Orobus sp.) 51. ОрЪшецъ, орехче (Spirea Fiilpen-

dula) 68.Осипъ (Veronica sp.) 74.

„ (Myosotis palustris) 48. Оскруша, скоруша, възкруша (Sor-

bus aucuparia) 67.Осойки ягоди (Fragaria vesca) 34. Острица (Asperugo procumbens) 18.

острика (Curex, разни видове) 23.

Осждъ (видъ Cirsium) 26.Осждъ (Cardus collinus) 23.Отвратъ, отвратничи (Spirea Fiiipen-

dula) 68.Отокливо билье (Polygonatum lati-

folium) 55.Отрова (Solanum nigrum) 67. Отровно биле (Atropa Belladona) 19. Офикъ, офика (Sorbus aucuparia) 67. Офика (Pirus aucuparia) 54.Офитово биле (Thlaspi perfoliatum) 70. Очиболецъ (Potentila argentea) 57. Опица (Beilis perenis) 20.

Павой, павитъ, поветъ (Clematis Vitalba) 26.

Пади, капи-коса (Delphinium orientale) 31.

Паламида (Cirsium arvense) 26. Пампуръ (Lycopedron bovista) 45. Папалечъ (Verbascum phlomoides)73. Папаронка (Papaver Rhoeas) 52. Папратъ: орлова, конска, кюмюр-

джийска (Pteris aquilina) 58. Папратъ дива (Aspidium Filix mas) 19. Папуръ (Typha latifolia) 72. Папурдакъ (Pteris aquilina) 58. Парици (Beilis perennis) 20.Парички Alyssum minimum) 15. Патати (Solanum tuberosum) 67. Патета (Iris Germanica) 41. Патладжанъ : синъ, моренъ (Solanum

Melongena) 67.Пачи-кракъ (Hepatica triloba) 38.

Пача трЪва (Glyceria fluitans) 37., пачина (Polygonum avi-

culare) 55.Пелинъ бЬпъ (Artemisia Absinthium)

17.Пероника (Jris germanica) 41.

(Orchis morio и др.) 50. Перушанъ (Nigella arvensis) 49. Перликъ (Juniperus nana) 41. Петруга (Pinguicula vulgaris) 54. Петолистъ (Pentaphyllum sp.) 52. Петопръстица (Sanicula europea) 64. Петопръсче, петопръстица (Potentila

cinerea) 57.Петровъ кракъ (Anemone Pulsatil

la) 16.Петровъ-кръстъ (Paris quadrifolia) 52.

(Lilium Martagon)44. Петрожилка (Plantago major) 55. Петлюви-гащи, петпогашка (Coryda

lis, видове съ червени цветове) 28. Печурка (Agaricus campestris) 13. Пиперъ (Capsicum annum) 23. Пиперче (Polygonum amphibium) 56. Пиперчи (Solanum capsicastrum) 67. Пиперница (Lactarius piperatus). 42. Пиперъ змийски (Polygonum mite). 55. Пиръ (Panicum sanguinale) 51.Пиръ, пирелъ (Lolium perenne). 45.

„ пирликъ (Juniperus nana). 42. Пирелъ, пирье, пиревина (Triticum

repens) 71.Пишкалъ (Cardus acanthoides) 23.

(видъ Cirsium) 26. Пишкалье (Dipsacus silvstris) 31. Пиявецъ, пиянецъ (Lolium temulentum) 45.Пламъкъ (Monbertia crocus miae-

flora) 48.Планинци (Fragaria vesca) 34. Пловецъ (Lemna minor) 43. Пловешъ (Hottonia palustris) 39. Плюскавиче (Cucubalus baccifera) 29.

(Rhinantus major) 60. (Colutea arborescens) 27.

Плюскавацъ (Nuphar luteum) 49. Плюскачъ (Datura Stramonium) 30.

(Galega offic.) 35. Плюскавице (Fragaria vesca) 34. Плюшъ (Tsmus communis) 70. Поветица (Convolvulus arvensis) 7. Повлекъ (Convolvulus sepium) 27.

(Malachium aquaticum) 46. Повратъ (Geranium macrorhizon) 36.

Подабичи (Teucrium Chamaedrys) 70.Подбелъ (Tussilago farfara) 72.Подланица (Ranunculus sclerantus) 60.Подрумче (Anthemis белоцвЪтенъ) 17.

(Matricaria Chamomiila) 46.Подурица (Lamium purpurea) 42.Паймалки (Leonurus cardiaca) 43.

(Alyssium calycinum) 15.Попадийка (Cynoglossum officina

le) 30.(Hhyosciamus niger) 40.

(Chrysanthemum sege-tum) 25.

Поречъ (Nasturtium offic.) 49.Потайниче (Saxifraga rotundifolia) 64.ПосЬкливче (Lapsana communis) 42.

(Lactarius scariola) 42.Посечена тр-ква, пос^кливо билье

(Achillea Millefolium) 13.ПорЪзниче (Hypericum perforatum)40.Прасъ (Allium Porrum) 15.Праска (Chamaenerium angustifoli-

um) 25,Праскова, праскома (Persica vulga

ris) 52.Прасковиня, диви праскови (Am

ygdalus nana) 16.Прасковиче, праскувчи (Polygonum

Persicaria) 55.Прашивищъ (Chelidonium majus) 25.Прахутка, прахулница (Lycoperdon

bovista) 45.Превара (Scutellaria orientalis) 65.Припънки гжби (Cantharellus ciba*

rius) 22.Прилъпъ (Viscaria artropurpurea) 75.

(Silene viscida) 66.Прозирче (Potentila cinerea) 57.Проклетия, прокл^тийски буренъ

(Cerinthe minor) 25.„ , проклетийски буренъ

(Pulmunaria offc.) 58.Проклетийски буренъ (Lamium ma-

culatum) 42.Проклетия буренъ (Medicago lupu-

lina) 46.Прострелъ (Vincetoxicum offic.) 75.Прострелъ тръва (Erysimum repan-

dum) 33.Просфурникъ (Abutilon Avicennae)12.Пр-Ьслици (Equisetum arvense) 32.Пръщипъ (Genista sagitalis) 36.Птиче грозде (Liguslrum vulgare) 44.

86 Д~ръ П.

Птиче просо (Lithospermum purpureo- coeruleum) 44.

Пукалъ (Papaver Rhoeas) 52 Пукалецъ (Silene inflata) 66. Пуканици (Anttemis белоцв^тенъ) 17. Пукълъ (Leontice leontopetalum) 43. Пусъ-кръвчица (Agrostemma Gytha-

go) 14.Пчелинякъ, пчелякъ (Melissa offic.) 47. Пърнаръ (Quercus pubescens) 59.

трънливъ джбъ (Quercus coccifera) 59.

Пършолида (Allium rotundum) 15. Пърхавица, пърхутка гжба (Bovista,

разни видове) 21.Пъпешъ, пипонъ, каунъ, коравецъ

(Cucumis Мею) 29.Пъстра сифа (Myrabilis jalapa) 48. ПЪсакиня (Prunus Mahaleb) 58.

Равенъ (Rheum raponicum) 60. Равнецъ (Achillea Millefolium, A. cly-

peolata и др.) 7,13.Радика (Taraxacum offic.) 69. Развързанъ бурянъ, развързанче (Не-

rniaria hirsuta) 39.Разгонъ (Ranunculus Ficaria) 60.

(Scrophularia nodosa) 65. Разгонка (Solanum Dulcamara) 67. Разгулъ (Solanum nigrum) 67- Разводникъ (Solanum Dulcamara) 67. Разваленка (Sanguisorba offic.) 63.

(Solanum Dulcamara) 67. Разваленчи, разваленка (Poterium

Sanguisorba) 57.Ракита (Salix viminalis) 62.Раличка (Delphinium Consolida) 31. Расковниче (Trifolium repens) 71. Растопасъ (Chelidonium majus) 25. Ребрика (Astragalus glyciphyllus) 19.

(Gladiolus communis) 37. конски ребра (Astragalus

glyciphyllus) 19.Репей (Lappa major) 42.Рж(е)шетка (Carlina acanthifollia) 23. Рибе-биле (Verbascum Thapsus) 73. Риганъ, ригенъ (Origanum vulgare) 50. Робийци (Beilis perennis) 20. Рогалка, рогалъ, рогале (Secale cor-

nutum) 65.Рогачки гжби (Cantharellus ciba-

rius) 22.Рогачица (Caucalis daucoides) 24.

Козаровъ

Рогачъ, рогалка, морово рогче (С1а- viceps purpurea) 26.

Рокличка (Convolvulus arvensis) 28. Роклички (Calystegia sepium) 22. Росица (Glyceria fluitans) 37.Росопъ (Juncus sp.) 41.Роспецъ (Galium mollugo) 36. Росбъртъ (Luzula rubella) 45. Росянка (Drosera rotundifolia) 32. Росянъ, росенъ (Dictamnus Fraxi-

nella) 31.Рошковъ (Ceratonia Siliqua) 25. Рошкови (Exoascus pruni) 34. Рубийка (Globularia Willkommii) 37. Ружа бела, дива (Althaea officinallis) 15 Русалка, русалче (Nymphea lotus) 49. Русалче (Dictamnus Fraxinella) 31. Руй (Rhus cotinus) 60.Ръжда (Puccinia graminis) 58. РЪзазецъ (Carex, разни видове) 23. Р^пей (Doronicum austriacum) 32.

Савесъ (Gnaphalium silvaticum) 37. Садина (Chrysopogon gryllus) 26. Сазъ (Carex, разни видове) 23.

(Butomus umbellutus) 21.„ (Phragmites communes) 53.

Сакамянца (Morus alba) 48.Салепъ (Orchis morio и др.) 50. Салкъмъ желтъ (Colutea arbores-

cens) 27. „ (Cytisus Laburnum) 30.

Салкъмъ (Robinia Pseudoaccacia) 61. Сама-китка (Aconitum Napellus) 13. Самодивски свещи, самодивска хур-

ка (Equisetum Telmateja) 32. Самодивски лукъ (Hyacinthella ni-

ger) 40.Самодивско дърво (Pirus aucupa-

rius) 54.Сапунче (Saponaria offic.) 64. Сардела (Pelargonium roseum) 52. Сасанъ (Hepatica triloba) -38.Сахатчи, сахатчиче (Passiflora coeru-

lea) 52.Сватиче (Ajuga Genevensis) 14. Свекървенъ езикъ (Opuntia macror-

rhiza) 50.Свински въшки, бутракъ (Xanthium

strumarium) 76.Свирчовина (Sambucus Ebulus) 63. Свръчития (Jris sp.) 41.Свещила (Gentiana asclepidea) 36. Св^щилникъ (Gentiana cruciata) 36.

Българските народни

Сгрибиче (Astragulus glyciphyllus) 19. Седефъ, седефчи (Ruta graveolens) 62. Селимъ (Levisticum offic.) 44. Сивлийка (Cupressus sempervirens)29. Сидянкуто (Convolvulus tricolor) 28. Силиврякъ (Haberlea rhodopensis) 38. Синапъ: черъ, полски (Sinapis arven

sis, S. nigra) 66.Синевици гжби (Boletus, нЪкои ви

дове) 21.Синя млечка (Cichorium lntybus) 26. Синявици, синаквици (Prunus insititia)

57.Синчецъ, синя метла (Centaurea Су-

anus) 24.Синчецъ-бжклецъ (Scilla bifollia) 64. Синчецъ (Veronica sp.) 74.

(Scilla bifolia) 64.Синилнекъ (lsatis tinctoria) 41. Сиротица (Gratiola offic.) 38.Сифа (Convolvulus arvensis) 28. Скопирниче (Ranunculus acris) 59. Скоруша (Sorbus aria) 67.Скребъръ черенъ (Bryonia alba) 21.

(Clematis Vitalba) 27. Скрипка (Smilax excelsia) 67. Скрипалецъ (Silene inflata) 66. Скоруша (Pirus aria) 54.Слабонога (Impatiens noli tangere) 40. Слабъ (Pinus montana) 54.

, Сладъкъ коренъ (Glycyrrhiza glabra); 37.

Сладко коренче, c. билка (Polypodium vulgare) 56.

Сладунъ. благунъ (Quercus sessili- flora) 59.

Сланопаджа (Pirus amygdalifolia) 54.(Sorbus aria) 67.

Сланутъкъ (Cicer ariietinum) 26. Слети-коса (Ranunculus acris) 59.

(Papaver Rhoeas) 52. Слети-косъ, пади-косъ (Adonis mi-

niata, Delphinium orientale и др.) 8. Слезъ, слезянка (Malva silvestris,

Malva rotundifolia) 46.Слънчова майка, слънчова любовни

ца (Helianthus annus) 38.Сминъ (Gnaphalium arenarium) 37.

„ смилъ (Helichrysum arenarium) 38. Сминъ (Jasminum praticans) 41. Сминдухъ, мерудия (Trigonelia coe-

rulea) 71.Смрика (Juniperus communis) 41. Смрадлика (Rhus cotinus) 60.

названия на растенията 87

Д-ръ П. Козаров к

Смърчъ (Picea excellsa) 54, 12.Сополякъ, сополъ-китка (Polygonum

sp.) 56.Спанакъ дивъ, спанакъ влашки (Bli-

tnum Bonus Henricus) 21.Спришъ (Helieborus odorus) 38.Спорничи (Veronica spuria) 74.СпорЪжъ (Achillea Millefolium) 13.Срамижливче (Myosotis palustris) 48.Срамливче, срамниче (Orlaya qran-

diflora) 50.Срамниче, срамежливче (Spirea Fili-

pendula) 68.(Daucus carota) 30.

Срящиче (Teucrium Laxmanni) 70.Ставниче, наставиче (Equisetum ar-

vense) 32.Старо биле (Atropa Belladona) 19.СтолЪтникъ (Agavae americana) 13.Стравниче (Berula angustifolia) 20.Стратниче (Acanthus longifolius) 12.Стратуръ, стратулъ (Amarantus san

guineus) 15.Страхливче, страшниче (Hepaticum

triloba) 38.(Cystopteris fragilis) 30.

Строжакъ (Asarum europeum) 18СтрЪсниче, срЪщище (Ajuga rep-

tans) 14.Стухашъ (Gentiana asclepidea) 36. 'СлЪпий-мажъ (Anchusa officinalis) 16.Сусамъ (Sesamum orientale) 66.Суници, зуници (Fragaria vesca) 34.Сусерка, сосерица (Marrumbium pe-

regrinum) 46.Сухородица (Vicia sativa) 74.СЪкирки (Orobus vernus) 51.СЬчено били (Prunella vulgaris) 57,Сечено биле, посечено биле (Hype

ricum perforatum) 40.Сечена тр-feBa, посечена тр-Ьва (Hy

pericum perforatum, Lapsana communis и др.) 7.

ОЬчена трЪва (Lychnis coronaria) 45.Съвлекъ, свлакъ (Convolvulus ar-

vensis) 27.Сърдела (Pelargonium roseum) 52.Сърпецъ (Serratula tinctoria) 66.Съсънъ,1 съсънка, сънкогка (Pulsa

tilla vulgaris) 58.Сърчово билье (Achillea Millefolium)

13.

88

Тамянка (Ajuga Chamoepitys) 14. Тарусъ, тархусъ (Artemisia Dracun-

culus) 18.Татулъ (Datura Stramomium) 30. Телеграфчи (Tradescantia multico

lor) 71.Телеграфъ^че (Convolvulus arvensis)

27.Телчарка (Polygala comosa) 55. Теменуга пъстра (Viola tricolor) 75.

бЪла (Viola alba) 75. Теменуга, теменужка (Viola odorata)

75.Тетра (Rhus cotinus) 60.Тиква (Cucurbita Pepo) 29.Тиква дива, тлъста (Brionia alba) 21. Тилъ, тилчецъ (Trigonelia coerulea)71. Тимотейка (Phleum pratense) 53. Тинтява, тентева, тантява (Gentiana

pneumonthe) 36.Тисъ, тисовина (Taxus baccata) 69. Тлъстига, клъстига (Portulaca ole-

racea) 56. , тучиница [(Sempervivum

tectorum) 65.Тоболци (Silene inflata) 66.Торица (Sehrardia arvensis) 65. Тратъ, праханъ(Ро1уроги5 ignarius)56. Трепетлика, треперушка (Populus tremula) 56.Трескавиче (Ranunculus reptans) 59.

(Erythrea Centaurium) 33. Треперушка (Briza media) 21, Тробузанъ (Tribulus terrestris) 71. Трубенъ (Smyrnium perfoliatum) 66. Трънъ (Hippophae rhamnoides) 39.

черъ (Paliurus australis) 51. Тръне: московско, черкезко, мага

решко (Xanthium spinosum) 76. Трънка (Prunus spinosa) 58. Трънкослива (Prunus domestica) 58. Тр-Ьшлига, тр^слига (Phragmites com

munis) 53.Туртки (Tagetes patula) 69.Тутунига, тутунякъ, тутуница (Vibur

num Lantana 74.Тученица (Portulaca oleracea) 56.Туй (Fritillaria imperialis) 35. Тъмнянче (Siderites montana) 66. Тъчи-тъчи платно (Plantago major) 55. Тютюнъ дивъ (Ligularia glauca) 44. Тжжакъ (Iris germanica) 41.

БългарскигЬ народни

Увсига, усига, осига . { E k o m u s s t e r j .

lis) 21.Умразниче (Campanula persicifolia) 22.

умраза (Onosma tauri-cum) 50.

Умразничи (Viola tricolor) 75. Урбалче (Qlechoma hirsuta) 37. Урелъ (Sorghum hallepense) 68. Усойна трева (Potentila supina) 57. Ухапливо билье (Lythrum salicaria) 46. Ухобиле (Doronicum austriacum) 32.

Фастъкъ (Arachis hypogaea) 7. Фатма — була (Althea officinalis) 15. Фикъ (Vicia narborensis) 75. Френково билье (Alyssum mini

mum) 15.Фий (Vicia sativa) 75.

Хаджийски люлякъ (Dentaria bul- bifera) 31.

Хардалъ, ардалъ (Sinapis nigra) 66. Хвойна* ойна (Juniperus com- •

munis) 41.Хинапъ (Zizyphus vulgaris) 76.Хмелъ, мелъ (Humulus lupulus) 40. XptHb (Armoracia rusticana) 17.

Царевица, царка (Zea mays) 7 и 76. Царичъна (Geum montanum) 37. Цариче (Alchemilla vulgaris) 14. Царцарушка (Fuchsia sp.) 35.Цвекло (Beta vulgaris) 20.Цвилуга (Conium maculatum) 26. Цвелуга, отровна ц. (Cicuta virosa) 26. Цволъ (Conium maculatum) 27. Целина, кирвизъ (Apium graveo-

lens) 17.Церъ, церакъ (Quercus cerris) 58. Цигра (Paliurus australis) 51.Цревца (Anagalis arvensis) 16.

, чревца (Stellaria media) 69. Цуцулига (Cichorium Intibus) 26. Цървило (Ononis stellulatum) 50.

Чавче(Narcissus Pseudo-Narcissus) 49. Чай руски (Origanum vulgare) 50.

(Linosyris villosa) 44. (Rhododendron Kotschi) 60. градински (Salvia offic.) 63.

Чаладинки (Cantharellus cibarius) 22.(Aguricus sp.) 13.

Часовниче, сахатче (Erodium cicutarium) 33.

Челебиперчанъ (Delpbininium Consolida) 31.

Челебитка, челибиперчанъ (Nigella arvensis) 49.

Чемеръ, чемерика (Veratrum album) 73.

Чемерика (Ferulago silvatica) 34. Чемширъ, чимширъ (Buxus semper-

virens) 21.Чемширъ дивъ (Ruscus aculeatus и

R. hypoglossus) 62.Черъ боръ, чернокъ (Pinus Laricio) 54. Черъ оманъ (Doronicum austriacum)

32.Червенки (Agaricus campestris) 13. Черенъ буренъ (Swertia punctata) 64. Черна ела (Ainus incana) 15.Черна отрова (Atropa Belladona) 19. Чернилка, главня (Tiletia, разните

видове) 71.Чернокосъ (Asplenium Trichomanes)

19.(Telekia speciosa) 70. (inula helenium) 40.

•Чесънъ (Allium sativum) 15. Чечкодренъ (Evonymus Europeus) 33. Чешлика (Dipsacus silvestris) 31. Чикирдекъ (Tribuius terrestris) 71. Чинъ-чинъ-кръвчица (Cyndon Dacty-

lon) 30.Чинаръ (Platanus orientalis) 55. Чирешки (Gompherna globosa) 37. Чирчилика (Fuchsia sp.) 35.Чичакъ (Agnmonia Eupatoria) 14.

(Geum urbanum) 37. (Medicago minima) 46. (Sanicula europea) 46.

Чичокъ (Lappa minor) 43.Чобанка (Petasites offic.) 52.Чубрика, чубрица (Satureja horten-

sis и др. видове) 64.Чукундуръ (Beta vulgaris) 20.Чуянъ (Gypsophila sp.) 38.Чървило кучешко (Nonnea pulla) 49.

Ш аваръ, шуфаръ (Scirpus lacustris) 64.

Шаваръ (Carex, разни видове) 23. Шалганъ (Helianthus tuberosus) 38. Шапъ, шапиче, шапливо биле (Rho-

diola rosea) 60.Ш апъ (Sesseli rigidum) 66.Шапиче (Alchemilla vulgaris) 14.

(Inula oculus Christi) 41.

названия на растенията gg

Шапиче (Sedum rhodio'a) 65. Шапливецъ (Nymphea lotus) 49. Шафранъ (Carthamus tinctorius) 24. Шекерче диво (Orobus vernus) 51. Шербетъ (Berberis vulgaris) 20. Шереметка (Carlina acanthifollia) 23. Шестилъ (Acer Pseudoplatanus) 12. Шибой, ширбой (Mathiola annua) 46.

(Cheiranthus Cheiri) 25.

Шикерче (Lathyrus silvestris) 43. Шингръ (видъ Cirsium) 26.Шипка, шипъкъ (Rosa eanina) 61. Шифтириче (Fumaria offic.) 35. Шпергула (Spergula arvensis) 68. Шурлинъ (Chaerophyllum bulbosum)

25.Шушанъ (Chaerophyllum bulbosum)

25.Шушняръ (Rhinantus major) 60.

Щ авелъ, киселецъ (Rumex acetosella) 62.

Щавилъ (Oxyria digina) 51.(Oxalis acetosella) 51.

90 Д-ръ П.

Щафинякъ, щавунякъ (Rumex alpi- j nus) 62.

Щиръ б-Ьлъ (Albresia prostrata) 14.Щиръ (Amarantus retroflexus) 15.Щъркови гаги, щъркеловъ клюнъ,

щъркова човка (Erodium cicutarium) 33.

Щъркулниче (Geranium macrorhizon) 36.

Ябълкиня (Teucrium angustifolium)70.

Яворъ, яфоръ (Acer Pseudo-platanus) 12.

Ягода (Fragaria vesca, F. Colina и др. видове) 7.

Язикъ (Phyllocactus sp.) 53.Якжръкъ — янекжркъ (Bertoroa in-

сапз) 20.Яновичка (Centaurea Cyanus) 24.Япракъ (Rhus cotinus)61.Ясенъ, осенъ (Fraxinus ornus) 35.Ясика (Betula alla) 20.

(Populus tremula) 56.

Козаровъ

ЦЪноразписъна изданията на Българското книжовно дружество

и Българската академия на наукитЪ.

П ериодическо списание (Б р аи лско)

Книга I цЪна 6 лева, кн. II—8, кн. 111—3, кн. IV—9, кн. V— VI—23, кн. VII—■ УН1— 11, кн. IX—X— 14, кн. XI—XII— 15 лева. (Всички изчерпани).

' - ' '■ ' , * ' ■ ■ ■Г - ■ ■ /• Г ’П ериодическо списание (Соф ийско)

Книга 1 цЪиа 13 лева, кн. И— 11, кн. III— 14, кн. IV— 11, кн. V — 9, кн. VI— 12, VII — 11, кн. VIII — 11, кн. IX — 10, кн. X — 13, кн. XI — 10, кн,. XII — 9, кн. ХШ (изчерпана) — 11.,. кн. X IV — 10 (изчерпана), кн. XV — Л1 (изчерпана), кн. XV I

■ — 12 (изчерпана), кн. XVII •— 9 (изчерпана), кн. XVIII — 10 (изчерпана), кн. XIX—XX — 17, кн. XXI—XXII — 21, кн. XX III—XXIV — 23, кн. XXV—XXVI — 16, кн. XXVII — 10, кн. XXVIII—XXIX— XXX — 25, кн. XXXI — 11, кн. XXX II—XXXIII — 16, кн, XXXIV - 14, кн. XXXV - 13, кн. XXXVI - 14, кн. ХХХУП-ХХХУШ - 22, кн. XXXIX — 10, кн. Х!_ — 13, книга ХЬ1—ХЬП — 21, книга Х Ш — 11, кн. Х Ш — 12,-кн. ХЬУ — 9, кн. ХЬУ1, — 14, кн. Х1ЛШ — 3, кн. Х1.У11Г— 12, кн. ХЬ1Х—Ь — 16,

. кн. и — 12/ кн. 111—Ш — 20, кн. Ь1У — 13, кн. ЬУ— ЬУ1 — 23, кн. ЬУП — 11,кн. ЬУШ — 10, кн. и.Х — 8, кн. 1.Х — 11, кн, ЬХ1 — 43, кн. ЬХП — 55, кн. ЬХШ — 50,

\ кн. ЬХ1У — 50, кн. 1_ХУ — 52, кн. ЬХУ1 — 52, кн. ЬХУИ — 51, кн. ОСУШ — 50, кн. 1.Х1Х — 50, кн. ЬХХ — 45, кн. ЬХХ1 — 55 лева.

ЛЪ тописъ и а Б ългарското книж овно друж ество

Книга I цЪна 4 лева, кн. И — 13, кн. III — 11, кн. IV — 9, кн. V — 9, кн. VI' — 12, кн. VI! — 10. кн. VIII — 11, кн. IX — 9, кн. X — 11, кн. XI — 7 лева.

Списание на Б ъ лгарската академ ия на наукитЪ

Книга I цЪна 22 лева, кн. 1Ь — 30, кн. 111 — 20, кн. IV — 23, 'кн. V — 22, кн. VI — 22, кн. VII — 20, кн. VIII -^ 20, кн. IX — 23, кн. X — 20, кн. XI — 20, кн. ХИ

22, кн. ХШ — 20, кн. XIV — 20, кн. XV — 24, кн. XVI — 33, кн. XVII — 42, кн.' XVIII — 34, кн, XIX — 42, кн. XX — 45, кн, XXI — 27, кн. XXII — 42, кн. XXIII — 42,

кн. XXIV — 54, кн. XXV — 50, кн. XXVI — 43, кн. XXVII — 36, кн. XXVIII — 50, кн. XXIX — 30, кн. XXX — 30, кн. XXXI — 40 лева.

ЛЪтописъ на Б ългарската академ ия на н а у ки те

Книга I ц-Ьна 9 лева, кн. 11—9, кн. III—9, кн. IV—30, кн. V—21, кн. VI—40 лева,

Сборникъ на Б ъ лгарската акад ем и я на наукитЪ.

Книга I цЪна 48 лева, кн. II — 35, кн. III — 62, кн. IV — 60, кн. V — 86, кн. VI — 64, кн. VII — 48, кн. VIII (изчерпана), кн. IX — 50, кн. X (изчерпана), кн, Х1- - 60, кн. XII — 126, кн. ХШ — 60, кн. XIV — 81, кн. XV - 62, кн. XVI — 66, кн. XVII — 60, кн. XVIII — 100, кн. XIX — 90 лева.

Сборникъ за народни умотворения и народописъ

Книга VII цЪна 55 лева, кн. VIII — 55, кн. IX — 75, кн. X — 55, кн. XI — 65» кн. XII — 66, кн. ХШ — 65, кн. XIV — 67, кн. XV — 67, кн, X V I- X V II — 110, кн. XVIII

. — 85, кн. XIX — 70, кн. XX — 66, кн. XXI — 80, кн. XX II—XXI!' (дЪлъ I) - 60,

кн. ХХИ—ХХШ (Делъ II) — 30, кн. XX II—XXJÏI (дЪлъ III) — 40, кн. XXIV (дЪлъ 1}]- 53, кн. XXIV; (д-Ьлъ il) — 43, кн. XXIV (дЪлъ Ш) — 33, кн. XXV (д^лъ I) — 47, кн. XXV (д*лъ IQ — 33, кн. XXV (д-Ьлъ III) — 33, кн, XXVI (д^лъ I) — 50, кн. XXVI (д^лъ II)— 23, кн. XXV I (делъ |Й) — 25, кн, XXVII — 32, кн. XXVIII — 90, кн. XXIX — 60, кн. XXX — 40, кн. XXXI — 43, кн. XXXII — 104, кн. XXX!II — 40, кн. XXXIV — 64, кн. XXXV — 80 лева.

Б ългарски старини

Книга !, II, III (изчерпани), кн. IV—32 лв., кн, V —23, кн. VI —35, кн. Vil—80 лв.

Б ългарски х уд ож ествени старини

Книга 1 и 1! по 100 лева.

О тд елн и издания. ■■ ■ ?-f-, .. i? : • лева,

И зъ архивата на Найденъ Геровъ T. I . ...................... . . . . . . . . . . . . 66И зъ архивата на Найденъ Геровъ T. II ................ .. . . , . . . . 66Български книгописъ за 100 години отъ Л. Теодоровъ-Баланъ . . . . . 104Сборникъ на Българското книжовно дружество кн. I . . . . . . . . . . . . 30Бодната и водораслова флора въ Ю. Западна Македония отъ Ст. Петковъ . 13Българскй старини изъ Македония оп , Йор. Ивановъ (изчерпана) . . . . .. . 20Съчинения на М. С. Дриновъ T. 1 (изчерпана) . . ................ ... . . v . . . . —

. Съчинения на М. С. Дриновъ T. II . . . . ., . . . . . . . . . . . . . . . . . 37.Съчинения на М. С. Дриновъ T. III . . . . . . . ................. .... . . . . . . . : . 34Свети Климентъ Охридски отъ Я. Теодоровъ-Баланъ . . . . . . . . . . 8Св.; Ив. Рилски и неговиятъ мънастиръ отъ Йор; Ивановъ (изчерпана) . . . 11Орохидрография на Македония отъ В. Кънчевъ . . . . . . . . . . . . . . . 14Сбирка отъ речи и сказки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7.Carte ethnographique de la nouvelle Dobroudja roumaine par St. Romansky . . 7Сборниче въ честь на М. Дриновъ. -1 V , • • ■ • • • ♦ • ♦ ... . . . '. . . 8Македония (Етнография и СтатистиМ)-от.ъ'В. У(ънчевъ (изчерпана) . . . . . 22 .История на бъл. държава пр-Ъзъ ср^дНИ'Й5-’ векове, отъ В. Н. Златарски

томъ I. частъ I (изчерпада). . . . .‘ . . . . . . . . . . : . . 62Разорението на тракийските българи* пр^зъ Ï913 г,. отъ Л. Милетичъ . . . . 46Библиографски източници за историята на Турция и България отъ Д-ръ Н. В.

Миховъ T. I. . . . . . . . '^ v k . ’. . . . . . . . . . . . . . . 16Библиографски източници за и сто риятм а Турция и България отъ Д-ръ Н. В.

Миховъ Т. И. ................... ... . / .' . . . . . . . . . . . . . . . . . 27Населението на Турция и България отъ Д-ръ Н. В. Мияовъ, т. И ............... 75Металургия на желязото въ България отъ Ив. Трифоновъ ............... 30Финансови изследвания върху Българските държавни' железници отъ Ив.

Доросиевъ ............... 70Богомилски книги и легенди отъ Йор. Ивановъ . . . . . . . . . . . . . . . 80Архивъ на възраждането т. I и И по . .............................. 100

Б ългарска биб лио тека

Книга Î цена 14 лева, кн. II — 9 (изчерпана), кн. U1 — 5 (изчерпана), кн. IV (изчерпана), кн. V — 5 (изчерпана), кн. VI — 9. кн. VII —f 17 (изчерпана), кн. VHI— 9 (изчерпана), кн. IX — 16 (изчерпана), кн. X — 26. кн. XI — 36, кн. XII — 26 (изчерпана), кн. XIÎI — 25, кн. XIV — 46, кн. X V — 24 (изчерпана), кн. XVI — 24, кн. XVII — 27 лева.

Documents

Български народни названия на растенията тщparks.bg/wp-content/uploads/2016/07/11.-Kozarov_P_Bulgarski_narodni_nazvaniya_na...Български