Водата като екологичен фактор

Изготвил: Мохаммед Зиад Макнас 9д

Един от най-важните екологични фактори за сухоземните животни е водата. Значението й се определя от нейните свойства:

• Тя е основна част на протоплазмата на клетките и тъканите и само при наличието и протичат процеси на асимилация и дисимилация

• Има способността да поглъща голямо количество топлина, с което регулира топлообмена

• Универсален разтворител• Среда за протичане на жизнените процеси в клетките

– има значение за обмяната на веществата.

• Съдържанието на вода в животинските и растителните организми се колебае значително в период на покой и активност. Тя е:96-98% - от теглото на тялото при водораслите83-86% - от листата на тревните видове

• 79-82% - листата на дърветата40-55% - ствола на дърветата84% - теглото на тялото при гъби80-82% - молуски46-92% - насекомидо 93% - земноводни68-83% - бозайницинад 96%- медузи9-8% - семена

Когато организма е в покой водата намалява, но не изчезва напълно. Даже в сухите лишеи и мъхове 5-7% са вода, а във въздушно сухите семена на житните растения 8-10%. Сухоземните растения и животни губят много вода в зависимост от условията на средата и се нуждаят непрекъснато от попълване. В процеса на еволюция възникват приспособления за извършване на това попълване. Те биват анатомични, морфологични, поведенчески, физиологични и други. При сухоземните организми голямо значение има сезонното разпределение на влагата и денонощните и колебания; влажността на въздуха. Така се определя периодичността в активността на организмите, сезонната динамика и се повлиява продължителността на развитие, числеността и смъртността. В сух климат при някои растения са се изработили своеобразни ритми на сезонно развитие характерни главно за т.нар. ефемери – едногодишни растения с къс вегетативен период ограничен от кратките периоди на пролетно или есенно облажнаване. Пролетни ефемери са пролетната вероника, пясъчната незабравка и др. Цикълът им на развитие е от края на февруари до средата на март и е 15-30 дни. Освен това има и есенни ефемери.

Такава приспособеност имат и някои многогодишни растения – ефемероиди. Те задържат своето развитие в случай на неблагоприятно условие на влажността. Задържането продължава докато влажността не стане оптимална и те преминават през жизнения си цикъл за къс период от време – лалета, хеацинти и др. По отношение на влажността растенията биват: еврохидробионти (приспособени да живеят при значителни колебания на влажността) и стенохидробионти (издържат малки колебания във влажността. Живеят при висока, ниска или средна) При дълго засушаване на средата се наблюдава масова гибел на растенията. Има я и при преовлажняване, но като правило то се понася по – лесно от дългото засушаване/ Животните също са много чувствителни към влажността, но те имат способността активно да търсят условия с оптимална влажност и имат по-съвършени механизми за регулиране на водния обмен. Те се делят на: еврохидробионти и стенохидробионти.

Водният режим на средата е от голямо значение за растителните и животинските организми. Воден режим това са последователните изменения в състоянието и съдържанието на вода във външната среда т.е. количество дъжд, сняг, влажност на почвата, мъгла, ниво на грунтовите води. Във връзка с водния режим има различни екологични групи растения и животни. Растенията са три групи:

- Хидрофити – растения от влажни местности, неустойчиви на засушаване тропични видове, тревисти сенколюбиви растения в горите. Характерното в тяхната морфология са дебелите слабо разклонени корени с малко количество коренови власинки. Тези растения във всички органи имат големи въздушни празнини отговорни за добрата еарация.

- Мезофити – растения, които обитават умерено влажни обитания – ливадни тревни видове, горски тревни видове, повечето селско стопански култури, плевелите. Те имат добре развита коренова система с много коренови власинки. Устицата обикновено се намират на долната страна на листата.

- Ксерофити – растения, които обитават сухи местообитания и лесно понасят почвеното и атмосферното засушаване. По характера на своите физиологични и морфологични адаптации се делят на:

• сухолети – натрупват голямо количество вода – кактуси алое и други. Широко разпространени в централната част на Америка и Южна Африка. Натрупаната вода се ползва много икономично.

• склерофити – сухи на пипане, тревисти или храстовидни видове. Не събират влага, а интензивно я изпаряват. Пустинни, полупустинни и степни видове. Обикновено ниски, малки с листа като иглички (люспи) с добре развита коренова система и множество устица (затворени при засушаване) с восъчен налеп по листата или твърди власинки.

В северните ширини и високите планини растенията изпитват почвена влага поради ниските температури. Растенията, които обитават студени и влажни местности са психрофити, а студени и сухи – криофити. Съществува и екологична група тропофити, които живеят в области с редуване на влажен и засушлив сезон. Те са главно дървени и храстовидни видове, които губят листата си при неблагоприятни условия (подобно на нашите) примерно боабаби. Те спират развитието си през летните сухи периоди и се развиват през зимата.

Екологичните групи животни според водния режим са три:• Хигрофили – влаголюбиви животни които имат нужда от висока влажност. Те има слабо развит или са без механизъм за воден обмен, не натрупват водни запаси – наземни охлюви, мокрици, комари и други.• Мезофили – живеещи при умерена влажност. Повечето насекоми., птици, бозайници.• Ксерофили – сухолюбиви животни, които не понасят високата влажност, но понасят лесно високи температури и сух въздух. Имат добре развити механизми за регулация на воден обмен и приспособления за задържане на водата в тялото. Нямат кожни жлези. Примерно пустинни гризачи, камили и други.

КРАЙ