Латинско-български юридически речникA  A contrario  На противоположно основание  A posteriori  Въз основа на опита; от последното  A priori  Преди опита; предварително  A vinculo matrimonii  От брачната връзка  Ab agendo  Лишен от право  Ab antecedentibus et a consequentibus  От причините и последиците  Ab hinc  Оттук; отсега  Ab initio  Отначало  Ab intestato  Без завещание  Abdicatio  Отказване; напускане  Abalienatio  Отчуждаване  Aberratio ictus  Отклоняване на удара  Ablatio  Отнемане  Ablator  Грабител  Abloco  Давам под наем  Abrogatio  Отмяна  Abrogatio expressa  Изрична отмяна  Abrogatio legis  Отмяна на закон  Abrogatio tacita  Мълчалива отмяна  Abruptio  Развод  Аbsente cum dolo et culpa  Умишлено неявяване в съда  Absente reo  В отсъствие на обвиняемия  Absentia testimoniorum  Липса на доказателства  Absolutum dominium  Абсолютна власт  Accessio  Присъединяване  Accessio sequitur principali  Присъединената вещ следва главната  Accidentalia negotii  Допълнителни елементи на договора  Accomenda  Акоменда  Accusare proditionis  Обвинявам в предателство  Accusatio  Обвинение  Accusator  Обвинител  Accusatus  Обвиняем  Actio  Действие, иск, жалба  Actio aestimotaria  Иск за намаляване на цената  Actio auctoritatis  Иск на купувача срещу продавача на недвижим имот, обременен с тежести  Actio certae creditae pecuniae  Иск за връщане на дадена в заем парична сума  Actio certae rei  Иск за връщане на дадена вещ  Actio civilis  Граждански иск  Actio civilis in factum  Иск за изпълнение  Actio civilis incerti  Иск за изпълнение  Actio commodati  Иск на заемодателя срещу заемателя  Actio communi dividundo  Иск за делба на съсобственост  Actio conducti  Иск на наемателя срещу наемодателя  Actio confessoria  Вещен иск за защита на поземлен сервитут  Actio culposa  Виновно действие  Actio empti utilis  Иск при съдебно отстраняване  Actio damni infecti  Иск срещу собственика на постройка, която може да рухне и да причини вреди на съседен имот  Actio de aestimato  Иск за плащане на цената на дадена вещ  Actio de dolo  Иск за обезщетение на причинени имуществени вреди  Actio de deiectis vel effusis  Иск за изхвърленото и излятото  Actio de pauperie  Иск за обезщетение на вредите, причинени от животно  Actio de pensi  Иск на поръчителя срещу прекия длъжник  Actio depositi contraria  Иск за заплащане на разноските по пазене на вложена вещ  Actio depositi directa  Иск за връщане на вложена вещ  Actio directa  Пряк иск  Actio doli  Иск за унищожаване на договор поради измама  Actio empti  Иск на купувача срещу продавача  Аctio ex contractu  Иск за нарушаване на договор  Actio ex delicto  Иск за гражданско правонарушение  Actio ex stipulatu  Иск за изпълнение на договор в полза на добросъвестната страна по него  Actio familiae erciscumdae  Иск за делба на съсобственост, възникнала от наследяване  Actio finium regundorum  Иск за уреждане на границите  Actio in factum  Иск за изпълнение  Actio in factum praescriptis verbis  Иск за изпълнение на насрещна престация  Actio in personam  Личен иск  Actio in rem  Иск за защита на абсолютно вещно право  Actio libera in causa  Иск срещу лице, което съзнателно се поставя в невменяемо положение и извършва замислено преди това престъпление  Actio negatoria  Негаторен иск  Actio negotiorum gestorum  Иск в полза на лицето, извършило чужда работа без пълномощие  Actio obliqua  Косвен иск в полза на кредитора  Actio Pauliana  Павлов иск  Actio pigneratitia contraria  Иск за заплащане на разноските по пазене на заложена вещ  Actio praescriptis verbis  Иск за изпълнение на насрещна престация  Actio pro socio  Иск на съдружник срещу останалите съдружници  Actio quanti minoris  Иск за намаляване на цената поради недостатъци на вещта  Actio quod metus causa  Иск за заплащане на четворната стойност на претърпяната щета  Actio redhibitoria  Иск за разваляне на договора поради скрити недостатъци на вещта  Actio temporalis  Иск, който се погасява по давност  

Actio vi bonorum raptorum  Иск за връщане на насилствено заграбена вещ  Action ex contract  Иск за нарушаване на договора  Action ex delicto  Иск, основан на деликтно правонарушение  Actor  Деятел, ищец  Actor sequitur forum rei  Ищецът следва съдилището на ответника  Ad absurdum  До безмислие  Ad acta  Към дело  Ad diem  На определения ден  Ad disputandum  За обсъждане  Ad exemplum  По пример; по образец  Ad extremum  Най-накрая  Ad hoc  За конкретния случай; за момента  Ad hominem  Според човека; лична нападка  Ad interim  Междувременно  Ad libitum  По свое желание  Ad litem  За съдебното дело  Ad litteram  Буквално  Ad litteras  Буквално  Ad notam  За отбелязване  Ad omnia  Във всяко отношение  Ad personam  Лично  Ad praescriptum  Според предписанията  Ad probationem  За доказване  Ad referendum  Подлежащ на потвърждаване  Ad rem  На въпроса  Ad solemnitatem  За действителност  Ad substantiam  За действителност  Ad usum  Според обичая  Ad valorem  Според стойността  Ad verbum  Буквален  Addictio  Присъда  Addictio in diem  Клауза в договора за продажба, по силата на която продавачът може да развали договора, ако в определен срок намери друг купувач, който му предложи по-добри условия  Addictus  Неплатежоспособен длъжник  Adiectus solutionis causa  Клауза в договора, по силата на която длъжникът може да плати не на кредитора, а на друго овластено с договора лице  Admanuensis  Лице, произнасящо клетва  Administratio  Управление  Admissum  Постъпка  Adoptator  Осиновител  Adoptio  Осиновяване  Adoptio minus plena  Непълно осиновяване  Adoptio plena  Пълно осиновяване  Adrogo  Осиновявам  Adversus legem  Противно на закона  Advocator  Адвокат  Advoco  Призовавам  Adulterium  Прелюбодеяние  Aestimatio  Оценка  Aestimatum  Консигнация  Affectus  Афект  Affinitas  Родство  Affinitas affinitatis  Неродствени отношения  Agens  Ищецът следва съдилището на ответника  Ager novalis  Изоставена земя  Agere in fraudem legis  Заобикаляне на закон  Aggregatio mentium  Съвпадение на мненията  Agnatio  Родство по бащина линия  Alia enormia  Други вреди  Aliamenta  Право на преминаване  Alibi  Другаде  Alieni juris  Под контрола и пълномощията на друго лице  Alieno nomine  От чуждо име  Alimentum  Издръжка  Alio intuitu  С други намерения  Aliter  По друг начин  Aliud pro alio  Даване вместо плащане  Aliud pro alio invito creditori solvi non potest  Без съгласие на кредитора не може да се плати едно вместо друго.  Aliunde  От друг източник  Alogia  Безсмислица  Alta proditio  Държавна измяна  Alto et basso  Въпроси от различен характер  Alto mare  Открито море  Amans patriae  Обичащ отечеството си  Amicus curae  Консултант на съда  Amissio  Загуба  Amnestia  Амнистия  Amotio  Конфискация, отнемане  Ancipitis usus  Двусмислена употреба  Animadversio capitalis  Смъртно наказание  Animus  Намерение  

Animus auctoris  Престъпно намерение  Animus dominii  Намерение на владелеца да държи вещта като собствена  Animus furandi  Намерение за кражба  Animus licrandi  Намерение да се открадне  Animus nocendi  Намерение за причиняване на вреди  Animus novandi  Намерение да се новира задължение  Animus obligandi  Намерение за поемане на задължение  Animus possidendi  Намерение да се владее  Animus revertendi  Намерение за връщане обратно в предишното местожителство  Animus solvendi  Намерение да се плати  Annum  Година  Ante diem  Предсрочно  Ante factum  Предварително  Ante omnia  Преди всичко; най-напред  Ante tempus  Преди изтичане на срока  Annum, diem et vastum  Година, ден и увреждане на имуществото  Apex juris  Усъвършенстване на закона  Appelatio  Обръщение  Appendittia  Допълнение  Apprentici ad barras  Адвокат, който пледира  Approbatio  Потвърждаване  Apta viro  Годен за брак  Apud acta  Между делата  Aquae ductus  Сервитут за водопровод през чужда земя  Aquae hanstus  Сервитут за черпене на вода  Arbiter  Съдия  Arbitrium  Отсъждане  Arbitrium liberum  Свободно мнение  Arcano  Тайно; по скрит начин  Argumentum  Доказателство  Argumentum a contrario  Аргумент от противното твърдение  Argumentum a fortiori  Аргумент за по-силното основание  Argumentum ad oculos  Очевидно съображение  Argumentum ad rem  Съображение, основано на факти  Argumentum argentarium  Подкуп  Arrha  Задатък  Arrogatio  Припознаване  Arta propinquitas  Близко родство  Articulus  Член; параграф  Ascendentes  Възходящ  Aspotavit  Кражба  Asprera lex  Строг закон  Assumpsit  Задължение  Aversio  Отбив от данък, отклоняване на средства  Aversor  Крадец  Avulsio  Съединение на недвижими вещи  Avocatus diaboli  Адвокат, който тълкува превратно закона  Auctio  Търг  Audiatur et altera pars  Да се изслуша и другата страна.  Authenticum  Оригинален документ  B  Beneficium  Облагодетелстване  Beneficium abstinendi  Право на поръчителя да поиска от кредитора да насочи иска си за изпълнение първо към длъжника  Beneficium cedendarum actionum  Встъпване в правата на удовлетворения кредитор  Beneficium inventarii  Ограничаване на отговорността на наследника по опис до размера на полученото наследство  Beneficium separationis  Отделяне на имуществото на наследодателя от това на наследниците  Bis de eadem re ne sit actio  За едно и също нещо не може да се предявява два пъти иск  Bona  Имущество  Bona confiscata  Конфискувано имущество  Bona conscientia  Чиста съвест  Bona fides  Добросъвестност  Bona fide possessio  Добросъвестно владение  Bona fide possessor  Добросъвестен владелец  Bona fide purchairser  Добросъвестен купувач  Bona mobilia  Движимо имущество  Bona vacantia  Безстопанствена вещ, непотърсена  Bonis cedere  Прехвъряне на имущество  Bonorum communio  Имуществена общност  Bonorum emptor  Купувач на цялото имущество на несъстоятелен длъжник  Bonorum possessio  Владение на наследство  Bonum mercatorium  Придобито имущество  Bonum publicum  Публични блага  Bonus pater familias  Добър стопанин  C  Caedes  Убийство  Calamitas  Злополука  Calumnia  Клевета  Calumniator  Клеветник  Cambium purum  Плащане в брой  Capacitas  Способност  Capax  Способен да упражнява някакво право  

Capias ad respondendum  Съдебна заповед за задържане и довеждане на ответник в съда  Capias extendi facias  Изпълнителен лист срещу длъжници на държавата  Capiatur pro fine  Изпълнителен лист за събиране на глоба  Capital  Престъпление  Capitalis  Главен, наказателен, смъртен  Capitalis baro  Главен съдия  Capitalis custos  Главен управител  Capitalis debitor  Главен длъжник  Capite  На глава  Capitis damnare  Осъждам на смъртно наказание  Capitis deminutio  Изгубване на правоспособност  Capitis deminutio media  Лишаване от граждански права  Capitis ultionis  Кръвно отмъщение  Captio  Арест  Caput habeo  Правоспособен съм  Caput legis  Глава на закон  Carcer  Затвор  Casatio  Отмяна; унищожение  Cassetur billa  Искът да бъде касиран  Castigabilis  Наказуем  Castigatio  Наказание  Casula  Незначителен повод  Casus  Случай; събитие  Casus belli  Повод за война  Casus fortuitus  Случайно събитие  Caveat actor  На риск на ищеца  Caveat emptor  На риск на купувача  Causa  Основание; причина  Causa acquirendi  Основание за получаване или придобиване на нещо  Causa causans  Съществена причина  Causa donandi  Основание за дарение  Causa efficiens  Подбуда, мотив за извършване на престъпление  Causa libera in actio  Доброволно извършено действие  Causa possessionis  Основание на владението  Causa solvendi  Основание за продажба  Causam dicere  Защитавам себе си или друг  Causam perdere  Губя дело  Causatio  Обвинение  Causidicus  Защитник; адвокат  Cautio  Гаранция, залог, обезпечение  Cautio damni infecti  Обезпечение за нестанала, но възможна щета  Cautio de restituendo  Гаранция за възстановяване на причинени вреди  Cautio indicatum solvi  Обезпечение на чужденец за заплащане на разноските по делото  Cautio pro expensis  Обезпечение за съдебни разноски  Cautor  Поръчител  Celator  Укривател  Censor  Оценител  Census  Оценка  Certatio  Спор  Certorary  Изискване на дело, изпращане на обвинителен акт във висшестоящ съд  Cessante causa, cessat effectus  Престане ли да действа причината прекратява се и следствието.  Cessio  Цесия; отстъпване; прехвърляне  Cestue que trust  Лицето, за което се учредява попечителство  Cestue que use  Лицето, за чията сметка се държи даден имот или право от трето лице  Cestui que vie  Лицето, през чийто живот даден имот  ще се ползва от трети лица  Ceteris paribus  При равни условия  Chirographum apud debitorem repertum presumitur solutum  Ако разписката е върната на длъжника, счита се, че той изпълнил задълженията си към кредитора  Circulator  Спекулант  Circulus vitiosus  Порочен кръг  Civilis  Граждански  Civis  Гражданин  Civitas  Гражданство  Clausa poenalis  Наказателна клауза  Clausula  Заключение  Clausula rebus sic stantibus  Букв. "клауза при неизменени обстоятелства"  Clepta  Крадец  Codex  Законник  Cognatio  Кръвно родство  Cognitio  Разследване  Cognitor  Следовател  Cognomentum  Фамилно име  Coheres  Сънаследник  Cohortatio  Подбуждане към престъпление  Coitio  Договор; съгласие  Collegia tenuiorum  Взаимоспомагателна каса  Collegium  Съдийска колегия (състав)  Collisio  Противоречие; противопоставяне  Colloquim  Разговор  Comminatio  Заплашване  Commodatum  Заем за послужване  

Commorientes  Лица, починали едновременно  Communicator  Съучастник  Compacte  Според договора  Compactum  Договор  Compensatio culpae  Компенсация на вини  Compensatio lucri cum damno  Компенсиране на извлечената полза с причинената вреда  Compilatio  Грабеж; обир  Comprobatio  Одобряване  Conatus imperfectum  Недовършен опит  Conatus perfectum  Довършен опит  Conceptus pro iam nato habetur, quotiens de commodis eius agitur  Заченатият се счита за роден, ако това е в негова полза  Conciliator  Посредник  Concitator  Подбудител  Concursus facultativus  Доброволно съучастие  Concursus necessarius  Необходимо съучастие  Concursus realis  Реална съвкупност  Condemnatio  Осъждане  Condemnator  Обвинител  Condictio  Иск, с който се предявява относително право  Condictio causa data causa non secuta  Извъндоговорен иск за връщане на вече направена престация  Condictio causa finita  Иск поради отпаднало основание  Condictio ex causa furtiva  Иск за стойността на откраднатата вещ  Condictio indebiti  Иск за връщане на недължимо платеното  Condictio ob rem dati  Извъндоговорен иск за връщане на вече направена престация  Condictio sine causa  Иск за неоснователно обогатяване  Condictio triticaria  Иск за връщане на дадена в заем потребима вещ  Conditio  Условие  Conditio sine qua non  Необходимо условие (без което не може)  Condominium  Съсобственост  Conductio agri vectigalis  Договор за дългосрочен наем  Conductor  Наемател  Conductum  Наем  Confessio  Признание  Confessio conscientiae vox est  Признанието е глас на съвестта  Confidentia  Доверие  Confirmator  Поръчител  Confiscatio  Конфискация  Confitens reus  Обвиняем, който се признава за виновен  Confusio  Сливане  Coniectio  Тълкуване  Congressus  Среща; събрание  Conscius  Съучастник  Consecutio  Следствие  Consensio scelerata  Престъпен сговор  Consessor  Съдебен заседател  Consensus  Съгласие  Consilium  Консилиум  Consimili casu  Заповед за евикция  Consortium  Консорциум  Constitutio  Устройство; наредба  Constitutum  Делегация; съглашение  Constitutum debiti alieni  Съглашение за поемане на чуждо задължение  Constitutum possessionis  Оставане на бившия собственик като наемател в продадения имот  Contra factum nec valet argumentum  Срещу фактите доводите не важат  Contra legem  Против закона  Contractus  Договор; конкракт; отношение  Contractus innominati  Ненаименовани договори  Contradictio in adiecto  Противоречие в смисъла  Contradictio in se  Вътрешно противоречие  Connubium  Брак  Cooperor  Съдействам  Coproprietas  Съсобственост  Corpus delicti  Веществено доказателство; предмет на престъплението  Corpus possessionis  Фактическите действия, чрез които се осъществява намерението да се владее  Corpus iuris  Сборник от закони  Correi credendi  Съкредитори  Correi debendi  Съдлъжници  Creditor  Кредитор  Cretio  Приемане на наследство  Crimen  Престъпление  Crimen compositum  Съставно престъпление  Criminosus  Престъпен  Cuique suum  Всекиму своето  Cuius commodum, eius incommodum  Комуто ползата, нему и вредата  Culpa  Вина; небрежност  Culpa in contrahendo  Вина при договарянето  Culpa in custodiendo  Вина при пазенето  Culpa lata  Груба небрежност  Cum silentio  Мълчаливо  Cum testamenuo annexo  С допълнително завещание  Cura minorum  Попечителство над малолетни  

Curatio  Настойничество  Curriculum vitae  Биографични данни  D  Damnatio  Осъждане  Damnatio capitis  Осъждане на смърт  Damnum  Вреда; увреждане  Damnum emergens  Претърпяна щета  Damnum iniuria datum  Противоправно увреждане на чужда вещ  Dare  Прехвъряне на собственост или друго вещно право  Datio in solutum  Даване вместо изпълнение  De arbitratione facta  Разпореждане на съда за решен от арбитража случай  De bien et de mal  За добро и зло  De bonis non administratis  Неуправляван имот  De die  Денем  De facto  На дело; фактически  De lege agraria  За аграрния закон  De lege ferenda  С оглед на бъдещия закон  De lege lata  Според действащия закон  De minimis non curat lex  Законът не се интересува от подробностите.  De iure  По право; съгласно правото  Debeo  Дължа  Debet etdetinet  Дължи и забавя  Debitor  Длъжник  Debitum  Дълг, задължение  Debitus  Дължим  Defendemus  Ще защитаваме  Delicta commissiva  Престъпления, извършвани чрез действие  Delicta omissiva  Престъпления, извършвани чрез бездействие  Delictum  Деликт; провинение; грешка  Delictum putativum  Въображаемо престъпление  Delictum quasi artem exercere  Рецидив  Denuntiatio testimonii  Призоваване на свидетел  Depositum  Влог  Depositum miserabile  Необходим влог  Deputatus  Депутат; народен представител  Derogatio  Отменяне  Derogatio legis  Отмяна на закон  Derogo  Отменям  Desuetudo  Отменяне на правната норма, неприлагане  Devastavit  Незаконосъобразно разпореждане с наследено имущество  Dica  Съдебен процес  Dictatura  Диктатура; неограничена власт  Dies  Срок  Dies a quo  Начален срок  Dies ad quem  Краен срок  Dies certus  Определен срок  Dies fastus  Присъствен ден  Dies fatalis  Краен, решаващ срок  Dies incertus  Неопределен срок  Dies nefastus  Неприсъствен ден  Differentia specifica  Отличителен признак  Diligens pater familias  Грижа на добър стопанин  Diligentia  Грижа  Diligentia quam suis  Грижа, която се полага за собствени работи  Dissensio de iure  Спор за право  Dissensus  Разногласие  Distringas  Изпълнителен лист с опис на имуществото  Dividentus  Който трябва да се раздели  Do ut des  Давам, за да дадеш  Do ut facias  Давам, за да направиш  Dolus  Измама; умисъл  Dolus deliberatus  Предумисъл  Dolus directus  Пряк умисъл  Dolus eventualis  Евентуален умисъл  Dolus impetus  Афектен умисъл  Dolus praemeditatus  Предумисъл  Dolus repentinus  Внезапен умисъл  Dominium  Собственост, притежание  Dominium directum  Пряко владение  Donandi causa  Основание на дарението  Donatio  Дарение  Donatio mortis causa  Дарение по повод на смърт  Donatio sub modo  Дарение с тежести  Donor  Дарител  Duplex querela  Двойна жалба  Dura lex, sed lex  Строг закон, но закон  E  Editus  Издаден  Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat  Тежестта на доказването пада върху този, който твърди нещо, а не върху този, който го отрича  Eiusdem generis  И други подобни  

Emphyteusis  Емфитевсис  Emptio  Покупка  Emptio-venditiо  Покупко-продажба  Emptio-venditio rei speratae  Покупко-продажба на бъдеща вещ  Emptio-venditio spei  Покупко-продажба на шанс  Emptor  Купувач  Ergo  Следователно  Erratum  Съдебна грешка  Error  Грешка  Error in corpore  Грешка относно предмета  Error in negotio  Грешка относно естеството на договора  Error in persona  Грешка относно личността  Error in substantia  Грешка относно материята, от която е изработена вещта  Error iuris  Грешка в правото  Error iuris nocet  Грешката в правото вреди  Essentialia negotii  Съществени елементи на договора  Et cetera  И така нататък  Evictio  Съдебно отстраняване от вещта; евикция  Ex adverso  От противното  Ex aequo  Наравно  Ex cathedra  Окончателен; служебно  Ex consensu  Със съгласие  Ex contractu  Извън договора  Ex curia  Извън съда  Ex dispari causa  На различно основание  Ex eadem causa  На същото основание  Ex fide bona  По съвест  Ex gratia  Безвъзмездно  Ex lege  По закон  Ex legum sententia  Според смисъла на закона  Ex maleficio  От злоупотреба  Ex mea re  В моя полза  Ex memorii  По памет  Ex necessitate  По необходимост  Ex nunc  Отсега нататък; действие за в бъдеще  Ex officio  Служебно  Ex parte  Отчасти; едностранно производство  Ex tunc  Обратно действие  Exceptio  Възражение  Exceptio doli generalis  Възражение за унищожаване на договор поради измама  Exceptio non adimpleti contractus  Възражение за неизпълнен договор  Exceptio non veritatis  Възражение, че инкриминираните думи или обстоятелства не са истински  Exceptio rei venditae et traditae  Възражение за продадена и предадена вещ  Exceptio rei iudicatae  Възражение за присъдено нещо  Exceptio veritatis  Възражение, че инкриминираните думи или обстоятелства са истински  Еxcessus mandati  Превишаване пределите на представителната власт  Excusatio  Извинение  Exequatur  Екзекватура  Exilium  Заточение  Exordium  Въведение  Expressis verbis  Изрично  Extra culpam  Без вина  Extra legem  Извън закона  Extra ordinem  Извънредно  F  Facere  Други действия, различни от прехвърляне или учредяване на вещни права  Facere finem  Плащам глоба  Facere legem  Създаване на закон  Facere sacramentum  Полагам клетва  Facio ut des  Правя, за да дадеш  Facio ut facias  Правя, за да направиш  Facta concludentia  Мълчаливи, конклудентни действия  Facta notoria  Общоизвестни факти, които не подлежат на доказване  Facta probantur, iura deducuntur  Фактите се доказват, правата се извличат  Factum probandum  Факти, които трябва да се докажат  Facultas alternativa  Възможност да се избира между две неща  Falsi crimen  Инкриминиране на лъжата  Falsus procurator  Мним пълномощник  Falsus testis  Лъжесвидетел  Famacide  Клеветник  Festinum  remedium  Бързо поправяне на вреди  Fiat  Одобрение  Fictio  Измислица  Fictio iuris  Правна фикция  Fidejussor  Поръчител  Fidepromissio  Поръчителство  Fides publica  Публично доверие  Fiducia  Доверие, гаранция  Fiduciarius  Лице, което поема задължение по договор  Fieri facias  Насочване на искането за плащане към имуществото на длъжника  Flagrante delicto  На местопрестъплението  

Foederatio  Обединение; съюз  Foedere  Съюзявам  Force majeure  Непреодолима сила  Forma ad probationem  Форма за доказване  Forma ad solemnitatem  Форма за действителност  Forensis  Обществен, съдебен  Forum delicti commissi  Подсъдност по местоизвършване на престъплението  Forum generale  Обща подсъдност  Forum rei sitae  Подсъдност по местонахождение на имота  Fraus  Измама  Fraus creditorum  Умишлено увреждане на кредиторите  Fructus  Плодосъбиране  Fructus civiles  Граждански плодове на вещта  Fructus naturales  Естествени плодове на вещта  Functus officio  Осъществена функция, изчерпано правомощие  Fundamentum  Основа  Fundi patrimoniales  Наследствени земи  Fundi publici  Обществени земи  Furandi animus  Намерение за кражба  Furtum  Кражба  Furtum manifestum  Явна кражба  G  Genus  Род  Genus non perit  Родът не погива  Gestio  Действие  Gestor  Гестор; лице, което води чужда работа без пълномощие  Gift causa mortis  Дарение в случай на смърт  Gift inter vivas  Дарение между живи  Gradus cognationis  Степен на родство  Gratis dictum  Доброволно заявление  H  Habemus confitentum reum  Самопризнание  Habitatio  Обитаване  Hereditas  Наследство  Heres  Наследство  Hic et nunc  Незабавно; тук и сега  I  Ibidem  Пак там  Ignorantia  Незнание  Ignorantia iuris nocet  Незнанието на правото вреди  Ignorantia legis  Незнание на закона  Ignoratio legis neminem excusat  Незнанието на закона не извинява никого  Ignorantia legis non excusat  Незнанието на закона не извинява  Illicitus  Непозволен  Imbecellitas mentis  Невменяемост  Impedimenta legis  Законни пречки  Impedimenta matrimonii  Пречки за встъпване в брак  Impensae necessariae  Необходими разноски  Impensae voluptariae  Луксозни разноски  Impensae utiles  Полезни разноски  Imperare sibi maximum est imperium  Най-голяма власт е да заповядва човек на себе си  Imperativus  Изисквам безусловно  Imperium  Държава  Imperium in imperio  Държава в държавата  Implicite  Подразбиращо се  Imputatio facti  Причинна връзка  Immunitas  Изключване от задължение  In ambiguo  Под съмнение  In breve  Накратко  In concreto  Конкретно  In corpore  Изцяло  In curia  В съда  In diem  На ден  In dubiis abstine  При съмнение се въздържай  In dubio pro reo  При съмнение - в полза на обвиняемия  In fine  На края  In flagrante delicto  В процеса на извършване на друго нарушение  In forma pauperis  По бедност  In has leges  При тези условия  In limine litis  Преди започване на съдебния процес  In loco parentis  Вместо родител  In pari causa melior est condicio  При еднакви условия се предпочита владелецът  In pari delicto  Еднакво виновно лице  In personam  Свързано с личността  In re  Относно, що се касае  In rerum natura  В природата на нещата  In statu nascendi  В момента на създаването  In statu quo ante  В старото положение  In rem  Свързано с вещта  Incestus  Кръвосмесителен  Incorporatio  Включване  

Indebitus  Недължим  Indictio belli  Обявяване на война  Indignitas  Недостойнство за наследяване  Indivisum  Неделима съсобственост  Individuum  obligationis  Неделимо задължение  Infamia  Обида  Inopia probationum  Липса на доказателства  Innocens  Невинен  Inops consilii  Адвокатско съдействие  Inscribo  Вписвам  Insimulo  Вменявам във вина  Instrumentum sceleris  Оръдие, средство за извършване на престъплението  Inter arma silent leges  По време на война законите мълчат  Inter alia  Между другото  Inter partes  Между страните  Inter vivas  Между живи  Interpellatio  Покана; възражение  Intuitu personae  С оглед личността  Invadiare  Залагане, ипотекиране  Investitura  Въвеждане в длъжност  Iniuria  Посегателство над личността  Ipso facto  От самия факт  Ipso iure  По силата на правото; по право  Item  Параграф  Iter  Право на преминаване през чужд имот  Iudicatum solvi  Да се плати отсъденото  Iudicatur  Правораздаване  Iudicium  Съд, присъда  Iudicium capitis  Наказателен процес  Iura in re aliena  Права върху чужда вещ  Iure et facto  Според закона и фактите  Iure gestionos  Осъществяване на частноправни действия от държавата  Iuris et de iuris  По право и по закон  Iuris vinculum  Правна връзка  Iurisdictio  Правораздаване  Ius  Право  Ius abstinendi  Право на въздържане  Ius abutendi  Право на разпореждане  Ius civile  Гражданско право  Ius cogens  Императивна норма  Ius criminale  Наказателно право  Ius dispositivum  Диспозитивна норма  Ius distrahendi  Право да се продаде заложената вещ  Ius ecclesiasticum  Каноническо право  Ius est  Законно е  Ius fruendi  Право на плодоприбиране  Ius in re aliena  Право върху чуждо имущество  Ius naturale  Естествено право  Ius possidendi  Право на владение  Ius privatum  Частно право  Ius publicum  Публично право  Ius retentionis  Право на задържане  Ius soli  Право на почвата; право на държавата  Ius tertii  Право на третото лице  Ius utendi  Право на ползване  Iusta causa  Правно основание  Iustitia  Справедливост; законност  Iustus  Справедлив; справедливост  L  Legator  Завещател  Legatum  Завещание  Legitim  Законна част от наследство  Legitimatio  Узаконяване  Legitimatio ad causam  Активна легитимация  Legitimatio ad causam passiva  Пасивна легитимация  Legitimatio ad processum  Процесуална легитимация  Leontina societas  "Лъвско" дружество  Lapsus calami  Грешка на перото  Lapsus linguae  Грешка на езика  Lapsus memoriae  Грешка на паметта  Lato sensu  В широк смисъл  Legatum  Завет  Legis ergo  С оглед на закона  Legitima hereditas  Наследяване по закон  Legitimi  Законни наследници  Leonina societas  "Лъвско" дружество  Lex  Закон  Lex banderaе  Закон на знамето  Lex dispositiva  Диспозитивен закон  Lex domicilii  Закон по местожителството  Lex fati  Закон на съдбата  

Lex ferenda  Закон, който предстои да се издаде  Lex fori  Закон по местонахождението на съда  Lex in manubus  Юмручно право  Lex lata  Вече издаден закон; действащ закон  Lex loci  Местно право  Lex loci aktus  Закон по местоизвършване на сделката  Lex loci celebractionis  Закон на мястото на сключване на брака  Lex loci contraktus  Закон по мястото на сключване на договора  Lex loci delicti commisi  Закон по местоизвършване на нарушението  Lex loci laboris  Закон по местополагането на труда  Lex loci situs  Закон по местонахождението на имуществото  Lex loci solutionis  Закон по мястото на изпълнение на задължението  Lex non scripta  Неписан закон  Lex patriaе  Отечествен закон  Lex personalis  Личен закон  Lex posterior derogat legi priori  По-новият закон отменя по-стария  Lex rei sitae  Закон по местонахождението на имота  Lex scripta  Писан закон  Lex specialis derogat legi generali  Специалният закон дерогира общия закон  Libellus conventionis  Искова молба  Licentia  Свобода  Licentia consociandi  Свобода на сдружаванията  Licet  Позволено е  Licitus  Позволен  Lis  Спор  Lis alibi pendens  Иск, който ще се разгледа на друго място  Lis contestatio  Оспорване на иск  Lis mota  Начало на иска  Lis pendens  Висящо дело, иск  Lite pendente  В хода на делото  Litigator  Ищец  Litis consortium  Другарство в процеса  Locatio-conductio  Наем  Locatio-conductio operarum  Договор за наем на работа  Locatio-conductio operis  Договор за наем на трудов резултат  Locatio-conductio rei  Договор за наем на вещи  Locator  Наемодател  Locatum  Договор за наем на вещи  Loco sigilli  Вместо печат  Locus standi  Официално право на намеса  Lucrum cessans  Пропуснати ползи  Luxuria  Съзнавана непредпазливост  M  Magister litis  Ищец  Mala fide  Недобросъвестност  Mala fide possessor  Недобросъвестен владелец  Mala in se  Грешно по същността си  Mala prohibita  Грешка поради забрана  Mandatum  Мандат; поръчка  Manifestum non eget probatione  Очевидното не се нуждае от доказване.  Manu propria  Със своя ръка; собственоръчно  Massa bonorum  Имуществена маса  Mater semper certa est  Майката винаги е известна.  Mea causa agitur  Отнася се до мене  Mea culpa  Моя вина  Mea maxima culpa  По моя най-голяма вина  Mens legis  Духът на закона  Mens legislatoris  Намерение на законодателя  Mens rea  Виновно отношение  Mentor  Настойник  Meo periculo  На мой риск  Metus  Заплаха  Minister  Слуга  Mobilia  Движими вещи  Mobilis  Движим  Moderator  Посредник  Modo et forma  По начин и форма  Modus faciendi  Начин на извършване  Modus loquendi  Начин на говорене  Modus operandi  Начин на действие  Modus vivendi  Начин на живот  Mora  Забава  Mora creditoris  Забава на кредитора  Mora debitoris  Забава на длъжника  Mutatis mutandis  Със съответните изменения  Mutuum  Заем за послужване на потребими вещи  Mutuus consensus  Взаимно съгласие  N  Nasciturus pro nato habetur  Заченатият се счита за роден.  Natio  Народ  Ne procedat iudex ex officio  Съдията не действа служебно  

Negativa non sunt probanda  Отрицателните факти не подлежат на доказване  Negligentia  Непредпазливост; небрежност  Negotiator  Търговец на едро  Negotiorum gestio  Водене на чужда работа без поръчка  Negotiorum gestor  Гестор; лице, което извършва чужда работа без да му е възложена  Negotium  Работа, сделка, договор  Negotium nullum  Нищожна сделка  Nemine contradicente  Никой не възразява  Neminem metuit innocens  Невинният не се страхува от никого  Nemini res sua servit  Никой не може да има сервитут върху собствената си вещ  Nemo dat, quod non habet  Никой не може да даде това, което сам не притежава  Nemo debet bis puniri pro uno delicto  Никой не трябва да бъде наказван два пъти за едно и също престъпление  Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest  Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение  Nemo iudex in sua causa  Никой не е съдия на свое дело  Nemo plus juris ad alium transferre potest quam ipse habet  Никой не може да прехвърли другиму повече права, отколкото сам притежава  Nemo potest a semetipso exigere  Никой не може да предявява иск срещу себе си  Nemo pro parte testatus pro parte intestatus decedere potest  Никой не може да бъде наследник отчасти по завещание, отчасти по закон  Nexum  Заем  Nexus  Връзка  Nihil damni  Никаква вреда  Nisi  Граждански съд  Nocens  Който вреди  Nolle prosequi  Нежелание за поддържане на иска  Nomen juris  Наименование на закон  Non bis in idem  Не два пъти за едно и също нещо  Non est factum  Недействителен договор  Nota bene  Запомни добре  Notoria non sunt probanda  Общоизвестните факти не трябва да се доказват  Notarius  Писар; секретар  Notorium non eget probatione  Общоизвестното не се нуждае от доказване  Novatio  Подновяване на задължение; новация  Novus actus interveniens  Нови действия  Nuda proprietas  Гола собственост  Nudis verbis  Без доказателства; голи думи  Nulla regula sine exeptione  Няма правило без изключение  Nullum crimen, nulla poena sine lege  Няма престъпление и наказание без закон  Nullum crimen sine poena, nulla poena sine lege, nullum crimen sine poena legali  Няма престъпление без наказание, няма наказание без закон, няма престъпление без законно наказание  Numerus clausus  Изчерпателно изброяване  

O  Ob eas causas  По тези причини  Obiter dicta  Инцидентни бележки  Obligatio  Задължение  Obligatio ex contractu  Договорно задължение  Obligatio ex delicto  Задължение, произтичащо от деликт  Obstructio  Заграждане; препречване  Ocupatio  Завладяване  Omnis obligatio vel ex contractu nascitur, vel ex delicto  Всяко задължение произтича или от договор или от деликт  Omnium consensu  Със съгласието на всички  Onus  Задължение, отговорност  Onus probandi  Тежест на доказване  Onus probandi actori incumbit  Тежестта на доказване пада върху ищеца  Operis novi nunciatio  Предизвестие при нова работа  Opositio  Противостоене  Oppinio communis  Преобладаващо мнение  P  Pacta clara boni amici  Ясни договори - добри приятели  Pactа sunt servanda  Договорите трябва да бъдат спазвани  Pactum  Договор  Pactum de contrahendo  Предварителен договор  Pactum de non petendo  Съглашение да не се търси дълг  Pactum de retrovendendo  Клауза в договора за продажба, с която продавачът си запазва правото да развали договора след като върне цената на купувача  Pactum displicentiae  Клауза в договора за продажба, даваща право на купувача да се откаже от покупката в определен срок, ако вещта не му харесва  Pars pro indiviso  Идеална част от вещта  Partes pro indiviso  Делимост на правата на идеални части  Partitio  Делба  Partitio legata  Делба според завещанието  Pater is est, quem nuptiae demonstrant  Баща е този, който бракът сочи  Patientia  Мълчание  Patrimonium  Имущество; наследство  Pax  Мир  Pecunia  Имущество  Pendente condi-cione  Висящо положение  Pendente lite  Висящо дело  Pensio  Плащане; падеж  

Per abusum  Чрез злоупотреба  Per annum  Годишен  Per argumentum a contrario  По аргумент от противното  Per argumentum a fortiori  По аргумент от по-силното основание  Per fas et nefas  С позволени и непозволени средства  Per mensem  Месечно  Per procura  По пълномощие  Per secreta vota  Чрез тайно гласуване  Per usum  На практика  Pereat mundus, fiat iustitia  Да погине светът, но да пребъде справедливостта  Percepitio  Вземане  Periculosus  Опасен  Periculum est emptoris  Рискът е за купувача  Peritus iuris  Опитен в правото  Permutatio  Замяна  Perpetuatio obligationis  Запазване на задълженията  Persona non grata  Нежелано лице  Petitio  Претенция; иск  Petitor  Ищец  Petitorium absorbet possessorium  Искът за собственост поглъща владелческия иск  Pignus  Залог  Plebiscitum  Решение на народа  Pleno iure  С пълно право  Pluralis  Множество  Praestare  Престация  Poena  Наказание  Poena potest demi, culpa perenis erit  Наказанието може да се отмени, но вината е вечна  Pollicitatio  Предложение  Possessio  Владение  Possessio bonae fidei  Добросъвестно владение  Possessio naturalis  Държане  Possessor  Владелец  Possessorium  Иск за владение  Post ea  След това  Post factum  След свършен факт  Post haec  След това  Post scriptum  Послепис  Praedium dominans  Господстващ имот  Praedium serviens  Служещ имот  Praesideo  Председателствам  Praesumptio  Предположение  Praesumptio iuris tantum  Оборима презумция  Praesumptio sumitur de eo, quod plerumque fit  Презумцията се основава на това, което обикновено става  Preambulus  Който предхожда  Precarium  Заем за послужване  Prima facia case  Версия, която изглежда доказана  Prima facie  На пръв поглед  Primus inter pares  Пръв сред равни  Primus omnium  Пръв от всички  Prior tempore potior iure  Първият по време е по-силен по право  Privatio  Ограбване  Pro et contra  За и против  Pro forma  Формално  Procuro  Грижа се; осигурявам; предотвратявам  Producta sceleris  Последици от престъплението  Promulgatio  Обнародване  Pronuntiatio  Публично обявяване  Propositus  Засегнато лице  Proprietas  Собственост  Prorogatio  Отлагане  Protectio  Защита  Protestatio  Възражение  Proviso  Изключение от закон или правило  Pubertas  Непълнолетие  Q  Qua de causa  По тази причина  Quando licet id quod majus videtur licere id quod minus  Когато законът разрешава по-голямото, значи разрешава и по-малкотоQuantum satis  Колкото е достатъчно  Quasi  Подобно на; като  Quem paenitet pecasse paene est innocens  Който се разкайва е почти невинен  Querella  Жалба; иск  Questus  Имот, придобит чрез правна сделка  Qui habet commoda, ferre debet onera  Комуто ползите, нему и вредите  Qui pro innocente dicit, satis est eloquens  Който защитава невинен е достатъчно красноречив  Qui scribit bis legit  Който пише, чете два пъти  Quid prodest?  Каква полза?  Quod est demonstrandum  Което трябва да се докаже  Quod sine die debetur, statim debetur  Това, което се дължи без срок, се дължи веднага  Quota  Част; принос  R  Raptum  Грабеж  

Ratio legis  Смисъл на закона  Ratus  Утвърден  Rebus sic stantibus  Неизменени обстоятелства  Re non secuta  Несбъднато условие  Recessus  Конкордат  Reclamatio  Възражение  Recusatio  Отхвърляне  Reductio ad absurdum  Довеждане до абсурд  Reformatio in peius  Утежняване положението на подсъдимия по негова жалба  Refutatio  Опровержение  Rei vindicatio  Ревандикационен иск  Regula  Правило  Rem tene, verba sequuntur  Придържай се към фактите, думите ще последват  Remissio debiti  Опрощаване на задължението  Remotio  Отстраняване от длъжност  Renumeratio  Изплащане на ипотека, дълг  Reo absente  В отсъствие на ответника  Res dividua  Делими вещи  Res еxtincta  Вещ, престанала да съществува  Res extra commercio  Вещи извън гражданския оборот  Res fungibiles  Заместими вещи  Res immobiles  Недвижими вещи  Res in commercio  Вещи в гражданския оборот  Res inter alios acta  Сделка, сключена между трети лица  Res inter alios acta tertiinec prodesse, nec nocere potest  Договор, сключен между две лица, не може нито да ползва, нито да вреди на трето лице  Res ipsa loquitur  Говори само за себе си  Res iudicata  Присъдено нещо  Res iudicata ius facit inter partes  Присъденото нещо създава право само между страните  Res iudicata pro veritate habetur  Решеното дело се смята за истина  Res litigiosa  Спорна вещ  Res mobiles  Движими вещи  Res nullius  Ничия вещ  Res perit domino  Вещта погива за собственика  Res privatae  Вещи, частна собственост  Res publicae  Вещи, публична собственост  Res quae primo usu consumuntur  Потребими вещи  Reservatio  Задържане  Reservatio mentalis  Мислена уговорка  Reservatio poenas in dies  Условно осъждане  Residium  Остатък  Respondentia  Заем на лична отговорност  Responsio  Отговор; възражение  Restitutio in integrum  Възстановяване на нещата в предишното им положение  Retentio  Задържане на вещ  Revisio  Проверка  Reus  Ответник  Reus capitis  Обвинен в убийство  Reus culpae alienae  Обвинен за чужда вина  Reus de vi  Обвинен в насилие  Reus stipulandi  Кредитор  Rogatio  Молба  Rogatio legis  Законопроект  S  Sapiens nihil affirmat quod non probet  Мъдрият не твърди нищо, което не може да докаже  Scire leges non est verba earum tenere, sed vim ac potestatem  Да познаваш закона не означава да знаеш неговата буква, а да владееш неговата сила  Scribitur ad narrandum non ad probandum  Пише се за разказване, а не за доказване  Scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem  Написаното не доказва нищо в полза на този, който го е писал, а срещу него  Secundum legem  Съгласно закона  Senatus  Висше управително тяло  Servitus  Сервитут  Sessio  Седене  Si fas est  Ако е съдено  Sic  Така написано  Sicarius  Убиец  Sigillium  Печат  Signum  Валидиране, подпечатване  Simulatio  Измама  Sine causa  Без причина  Sine die  Без определяне на деня  Sine dubio  Без съмнение  Sine nullo effecto  Без никакъв резултат  Singularia non sunt extendenda  Изключенията не трябва да се тълкуват разширително  Situs  Местонахождение  Societas  Общност, договор за дружество  Socius  Съдружник  Sollicitatio  Подстрекаване, подстрекателство  Solutio  Изпълнение  Solutio per aes et libram  Плащане чрез бронз и везни  

Specificatio  Преработване  Sponsio  Тържествено обещание  Sponte sua  Доброволно  Stare decisis  Обвързваща сила на прецедента  Status  Положение  Status civitatis  Гражданско състояние  Status familiae  Семейно положение  Statuto  Постановявам; решавам  Statutum  Решавам  Stricto sensu  В тесен смисъл  Sub condicione  Под условие  Sub iudice  Намиращ се в съдебно производство, неприключен  Sub lege libertas  Свобода според закона  Successio  Наследяване  Sui generis  Своего рода; своеобразно  Sui iuris  Със свое право  Suo nomine  От свое име  Superficies  Суперфиция; право на строеж в чужд имот  Superficies solo cedit  "Повърхността отстъпва на почвата"  Supplicium  Смъртно наказание  Suspensus  Отсрочен  T  Tacita locatio  Мълчаливо продължаване на договор за наем  Tacita reconductio  Мълчаливо съгласие  Tacito consensu  Мълчаливо съгласие  Tertium non datur  Трето положение няма  Testamenti factio activa  Способност за завещаване  Testamenti factio passiva  Способност за наследяване по завещание  Testamentum  Завещание  Testamentum holographum  Саморъчно завещание  Testamentum nuncupativum  Устно завещание  Testamentum reciprocumsive mutuum  Взаимно завещание  Testamentum ruptum  Невалидно завещание  Testatio  Свидетелско показание  Testatus  Завещател  Testimonium  Свидетелско показание  Testimonium oculare  Очевидец  Testis  Свидетел  Testis unus, testis nullus  Един свидетел - никакъв свидетел  Thesaurus  Придобиване на съкровище  Transactio  Спогодба  Translatio legati  Изготвяне на ново завещание  Tres faciunt collegium  Трима образуват колегия (съд)  Tributarius  Данъкоплатец  Tributum  Данък  Tutela  Настойничество  Tutela legitima  Законно настойничество  Tutela testamentaria  Посочено в завещание настойничество  V  Vacatio legis  Времето между приемането на закона от парламента и влизането му в сила  Validus  Действителен, законосъобразен  Vectigal  Наем  Velato  Скрито; тайно  Vendicio bonorum  Публична продан на имот  Venditor  Продавач  Verbalis obligatio  Устно задължение  Veritas  Истина  Veto  Забрана; забранявам  Vicarius  Заместник  Vidimus  Запознаване с дело  Vinculum matrimonii  Брачен съюз  Vindex  Обвиняем  Vindicatio  Иск, с който се предявява абсолютно право  Vindicatio servitutis  Вещен иск за защита на поземлен сервитут  Vindicatio usus  Иск за защита на ползването на вещта  Vindicatio ususfructus  Иск за защита на плодоползването на вещта  Vis  Насилие  Vis absoluta  Насилие  Vis compulsiva  Заплашване  Vis maior  Непреодолима сила  Vis probandi  Доказателствена сила  Visum  Виза  Vitia rerum  Веществени недостатъци  Vitium scriptoris  Грешка при преписване  Void ad initio  Невалиден поначало  Void contract  Невалиден договор  Votum  Глас  Votum consultativum  Съвещателен глас  Votum decessivum  Решаващ глас  Vulnus  Наранявам  U  

Uberrimae fidei  С максимална грижа  Ubi lex, ubi poena  Където има закон, има и наказание  Ultima ratio  Последно средство  Ultra  Извънреден  Ultra legem  Извън закона  Ultra vires  Не в рамките на закона, извън компетентността  Unitas  Единство  Usucapio  Придобиване по давност  Usura  Лихва  Usus  Ползване; давност, употреба  Usus est magister potimus  Практиката е най-добрият учител  Usus est unus legum corrector  Само опитът усъвършенства законите  Ususfructus  Плодоползване  Uti optimus maximus  Без тежести  Uti possidetis  Букв.: както владеете 

Римско вещно право

Видове вещи:

1)    Res corporales (телесни) – вещи, до които се допираме (земя, роб,облекло)2) Res incorporales (нетелесни) – вещи, до които не можем да се допрем,свеждат се до едно право (наследяване, плодоползване).

1)    Res extra commercium (вещи вън от гражданско обращение)·    Res extra commercium divini iuris – res sacrae (храмове), res religiosae (вещи, свързани с култа към мъртвите), res sanctae (вещи под закрила на боговете)·    Res extra commercium humani iuris – res omnium communes (вещи за общо ползване), res publicae (вещи на римската държава); (res in pecunia populi – имущество на народа)2)   Res in commerciо (вещи в гражданско обращение – res privatae)·    Res mancipi – най-важните вещи от патримониума на римския селянин (земи, поземлени сервитути, роби). Сложно отчуждаване - mancipio·    Res nec mancipi – домашни и товарни животни (овце,свине,слонове). Няма сложен ритуал на отчуждаване. 

1)    Res mobiles (движими вещи) – всички други2)    Res immobiles (недвижими вещи) - поземлени имоти, всичко посадено и застроено върху тях.

1)    Делими вещи – могат да бъдат поделени реално на няколко части, без да губят значителна част от ценността си- поземлени имоти.2)    Неделими вещи

1)    Потребими вещи - тези вещи, които при първото им употребяване се унищожават, респ. отуждават (храна, гориво, пари)2)    Непотребими вещи – тези, които не се унищожават, макар и с изхабяването им (земеделски сечива).

1)    Единично определени вещи (species) – обикновено непотребими2)    Родово определени вещи (genus) - обикновено потребими

1)    Заместими вещи– вещ от определен род2)    Незаместими вещи– има се предвид определена вещ

1)    Главни вещи – вещи, които представляват самостоятелно цяло2)    Второстепенни вещи - нямат самостоятелно съществуване, те са или приращения или принадлежности (обслужват икономическото използване на главната вещ.Плодове – специална категория вещи, подложени на специален правен режим. Това са органическите произведения на една вещ, които се получавали редовно  при експлоатацията на същата, без да се измени нейното стопанско предназначение (зеленчукова градина). Делят се на граждански и естествени плодове (не се произвеждат и отделят от вещта, те са приходът от вещта въз основа на една правна сделка).

Владение (possesio) – фактическото господство над вещите. Обхваща два елемента: 1) animus possidendi  - намерението да се владее вещта, субективен елемент 2) corpus possessionis – действията, чрез които се осъществявало намерението да се владее вещта, обективен елемент. Държане – не поражда правни последици, държатели са лицата, които се намират в отношение на фактическо господство към една вещ, обаче нямат animus domini (Савини). Според Йеринг държатели са онези лица, които мака и да имат и animus et corpus possidendi, по силата на изключителни постановления на обективното право са лишени от положението на владетели. Държатели са наемателя, влогориемателя.

 Значение: владението е основание за правна защита на владелеца, както и основание за придобиване право на собственост (окупация, придобиване по давност, собственик на плодовете); също така е ответник в процеса относно собствеността на вещта (не трябва да доказва основанията, по силата на които владее).

Развитие: В древността отделните фамилии получавали части от земи за временно владение. След като бил създаден Рим отново се раздавали земи от завоюваните територии, съставлявали ager publicus. В класическото право владението било подробно разработен юридически институт. Разработват се:1)    Цивилното владение (possessio civilis) – владението, което след изтичането на определен период довеждало до придобиване на собственост върху владяната вещ.2)    Интердиктното владение (possessio ad interdicta) – владението е фактическо състояние, което трябва да бъде защитено само за себе си, даже когато няма законно основание. 

3)    Естествено владение (possessio naturalis) – държане, детенция, не се ползва с юридическа защита.

В следкласическо право – с термина possessio се означава не само фактическата власт на едно лице върху една вещ, но и собствеността като пълноправно, а не фактическо господство. Видове владение и защита: Не всички владения се ползвали със защита, само следните се ползвали със защита:  -    собственикът, който владее своя собствена вещ-    владеещият за себе си несобственик (добросъвестен или не)-    прекаристът (който държи една вещ до поискване)-    залогоприемателят, получил една вещ за обезпечение-    депозитарят по договор за секвестър, комуто била дадена една спорна вещ-    наемателят, емфитевтът и суперфициарът (дългосрочен наем)

Не се ползвали със защита: обикновеният наемател, влогоприемателят, заемателят за послужване, мандатарят, плодоползвателят

Според Savigny защитено е само това владение, при което владелецът има animus domini. Във всички други случаи, владелецът бил прост държател и не се ползвал от за]итата на интердиктите. Според Ихеринг владелецът не владее вещта с намерението да я държи като собственик, но с намерение да я държи въобще – animus possidendi (не domini). Според него всеки владелец трябва да се ползва със защита. Само като се изхожда от интересите на робовладелската класа, би могло да се даде правилно разрешение на въпроса за основанието на владелческата защита. Придобиване на владението: то се придобива само ако са налице и двата елемента – animus et corpus, независимо кое е първо. Придобиването на владение ставало със съгласието на предишния владелец, прехвърлянето – с взаимно съгласие, предаването – може и без материален акт. Владението може да се придобива чрез други лица само когато те са роби или подвластни, но не и чрез други трети лица. По-късно било позволено и на трети лица, но се придобивал само корпусът.Изгубването на владението: при отсъствието на animus или corpus. Временната невъзможност за упражняване на фактическа власт или отдалеченост на владелецът от вещта не означава, че губи владението си.

Защита на владението: Защитава се чрез владелчески интердикт (заповед, с която преторът нареждал да се прекрати нарушаването на владението, респ. да се възстанови отнетото владение). Има 2 вида интердикти: 1)    Интердикти retinendae possessionis - насочени към запазването на владението – uti possidetis et utrubi Interdictum uti possidetis – защитава владението на недвижими имоти; преторът запрещавал съществуващо фактическо положение да бъде променено насилствено. Този интердикт е duplex – страните по интердиктното производство били едновременно и ищец и ответник. Interdictum utrubi - защитава движимите вещи, дава се при условие, че владението, чиято защита се търси, било неопорочено (т.е. не е добито от другата страна насилствено, тайно или прекарно)2) Интердикти recuperandae possesionis – за възвръщане на владението отнето от владелеца чрз насилие – unde vi.

Interdictum unde vi – рекуператорни интердикт, насочен към възвръщане на владението, отнето насилствено от владелеца. Насилственото изгонване на едно лице от даден поземлен участък дава основание на изгонения да поиска от претора такъв интердикт. Също владението не трябва да е опорочено (при въоръжено нападение, владелческа защита се дава и н опорочено владение). Interdictum de precario – рекуператорен интердикт, насочен към възвръщане на владението, дава се на онзи, който бил предоставил другиму една вещ в прекариум (т.е. до поискване); не съдържа уговорка относно порочното владение).

Собственост – юридическото господство над вещта. Разлагането на колективната собственост в Рим започнало с това, че част от недвижимото имущество на римляните (жилища и дворове) преминали във фамилна собственост на отделни римски фамилии. Вероятно по същото време движимото имущество и дребния добитък били вече в индивидуална частна собственост (pecunia). Постепенно фамилната и родовата собственост били изласкани за сметка на частната собственост (узаконена от Дванадесеттете таблици). Съдържание на собственост в древен Рим: едно лице е собственик на дадена вещ, се изявява чрез хващане на вещта в ръка, а при сакраментума – и чрез възлагане на символ на завладяването (festuca). Правото на собственост се схваща като пълна власт – юридическа и фактическа. При разцвета на Рим – завладяват се много територии (ager publicus – държавна собственост, владението се превръща в частна собственост).

Разцъфтяването на на римската робовладелска собственост предизвиква усложняване на нейния правен режим. Създава се бонитарната собственост, урежда се перегринската собственост, отпаднала манципацията и т.н. Постепенно се оформили няколко вида собственост, които съществували едновременно. 

Видове собственост: 1)    Квиритска собственост – съществува само в полза на един римски гражданин или в полза на един латин, комуто бил признат commercium. Трябва да бъде придобита чрез манципацията, традицията или in iure cessio. Може да съществува само като италийска недвижими имоти, а движимите вещи трябва да са в гражданско обръщение.

2)    Бонитарна (преторска) собственост - Преторът допуснал неформалното прехвърляне на собственост; явява се при прехвърлянето на res mancipi. Така когато една res mancipi не била манципирана, а била само традирана на купувача, тя не ставала негова собственост. Купувачът може да стане собственик само при изтичане на давностния срок (1 год за движима и 2 год за недвижима вещ). До тогава собственикът можел да изисква по съдебен ред вещта, която е продал (да я ревандикира), също така ако купувачът изгуби владението, не може да предяви иск срещу владелеца. Преторът като дава защита на купувача (несобственик по цивилното право), той създал новата бонитарна собственост. Защитата: по отношение на третите лица – exceptio rei venditae et traditae. Ако вещта не е в купувача ексцепцията не можела да му помогне – тогава Actio Publiciana (по нейна сила купувачът можел да противопостави едно неограничено право върху вещта на всяко трето лице = право на собственост). Когато имаме бонитарна собственост, цивилният собственик имал гола собственост. Бонитарната собственост е временна, след изтичане на давностния срок бонитарния става цивилен собственик.

-    bonorum possessio –  в наследственото право-    venditio bonorum – принудително изпълнение върху имуществото на длъжника

3)    Перегринска собственост – перегрините имат собственост, подчинена на нормите на тяхното национално право,

не могат да имат квиритска собственост; признато им е правото да сключват правни сделки; произходящите от тези сделки права били санкционирани от перегринския претор със съответните искове (по силата на една фикция се приема, че перегринът е римски гражданин).

4)    Провинциална собственост – Частните лица нямат право на собственост върху завладените от Рим земи. Тяхното право се означавало с термините usus -  ползване; fructus – плодосъбиране; possessio – владение. Правото на държавата върху провинциалните имоти се изразява в събирането на определен данък – stipendium (когато се събира в сенатските провинции, отива в държавната хазна) и tributum (провинциите на императора, в касата на императора). Съдържание в прекласическо и класическо римско право: Това е пълна юридическа власт, отношение на господство между собственика и принадлежащата му вещ, а не между собственика и останалите правни субекти. Собственост = mancipium = manu capere (собственост = вещ). Правото на собственост = право на ползване, плодосъбиране и разпореждане. Собствеността има право да се възстановява в своята пълнота, когато отпаднат ограниченията, установени върху нея – лични и поземлени сервитути.

Ограничения -/-/-/-: Собственикът трябвало да спазва някои неща – например да търпи дървото на съседа си, което се надвесвало над къщата му. Съществували и специални мерки за  застрашаващи постройки, предизвестие при нова работа.

Следкласическо римско право: По времето на Домината държавата си присвоява правото да отчуждава недвижими имоти в публичен интерес. Наложени са и ограничения от полицейски характер - някои гранични земи оставали в ръцете на военни лица, имало запрещения с отчуждаването на оръжия, окупирали се изоставяни земи от собствениците. Собствеността се смесила с емфитмвзата, суперфицията, фактическото положение. Има материален, културен упадък, упадък на римската юриспруденция и т.н. Продажбата и дарението се превръщат в сделки, прехвърлящи направо правото на собственост, облигационно – правния ефект се слива с вещноправния ефект. Не бил нужен и определен акт с вещно - правно действие (традиция). Писмената форма се смята за задължителна при прехвърлянето на недвижима собственост.Съсобственост: ercto non cito (при непоискана делба), имуществена общност между сънаследници. Дава се възможност на всеки собственик да се разпорежда с общата вещ – да я отчуждава, да я залага. Правото на собственост принадлежи на всички съсобственици. В класическото право се появява condominium  - всеки собственик има определен дял, неотделена част от вещта (pars pro indiviso).  Всеки съсобственик има право на идеална част от вещта, не се дели вещта, а правото на собственост. Съсобственикът имал право да извършва всякакви юридически действия със своята част, без да се допитва до останалите собственици. Плодовете се делели между собствениците съобразно с идеалните части. Трябвало да се допитва до другите когато ставало въпрос за материално действие ( защото надхвърля правото на собственост). Юстиниан: достатъчно е мнозинството да дадат съгласие, за да се извърши материално действие. Всеки от съсобствениците можел да иска да се постави край на съсобствеността чрез извършване на делба – било то доброволна или по съдебен ред.

Придобиване: Начините за придобиване се делят на 2: 1)    първични (оригинерни) – тези, при които правото на собственост на приобретателя не се извежда от правото на собственост на друго лице (окупация на безстопанствена вещ). 2)    производни (деривативни) – правото на собственост почива на правото на неговия предшественик (традицията). Правото се прехвърля чрез акт – манципация (res mancipi), традиция (res nec mancipi), in iure cessio (на едните и на другите). Способите за придобиване могат да се делят и на способи на ius civile (mancipatio, легат, adiudicatio, usucapio, in iure cessio) et ius gentium – останалите способи, достъпни са за всички римски граждани и перегрини.

Производни начини:Mancipacio – прехвърля собственост на res mancipi (роби, товарни и др. животни). Това е една продажба в брой в присъствието на 5 души, пълнолетни римски граждани и един либрипенс (везномерец). Ритуалът започвал като приобретателя поставял река върху вещта и изнасял тържествени думи, премервал бронза (продажната цена) и го предавал на продавача. С въвеждането на монетите това с бронза отпаднало. Манципацията прехвърляла собствеността  от отчуждителя (собственик!) на приобретателя.

In iure cessio – по отношение на рes mancipi et res nec mancipi. Извършва се с участието на съдебния магистрат, това е акт на безспорна юрисдикция. Приобретателят (като ищец) и отчуждителят (като ответник) се явявали пред съдебния магистрат. Ищецът заявявал, че вещта е негова – ако няма контравиндикация от страна на ответника, вещта му се присъжцдала.

Traditio – в прекласическото и класическото право е най-разпространения метод за прехвърляне на собственост, единственият в Юстиниановото право. Прехвърля се самото владение. Но не всяко прехвърляне на владение = на прехвърляне на собственост. Фактическото предаване на вещта прехвърляло собствеността само в случай, че има законно основание (намерение за отчуждаване и придобиване, което се основава на предшестваща правна сделка – продажба, дарение, замяна, заем). Първични начини:

Придобивна давност: 1) Узукапия (usucapio) – след продължителен период от време актическото състояние се превръщало в право (1 год за движима, 2 год – недвижима вещ). Вещта не трябва да е открадната или завладяна с насилие. По-късно са поставени условие владението на узукапиращия да е добросъвестен и да бъде придобито на юридическо основание. Добросъвестността на владелеца се състои в погрешното убеждение, че е станал собственик на узукапираната вещ. Дошлата в последствие недобросъвестност не препятства давностното владение. Трябва да има и  Iusta causa usucapionis  - юридически акт, съдържащ намерението да се отчужди подлежащата на узукапия вещ (юридически акт, който оправдава владението на този, който узукапира).

Юридическото основание за придобиване на една вещ по давност могъл да бъде само такъв юридически акт, който бил насоен към прехвърляне на собствеността (например дарение, което не било извършено в предвидената от закона форма).

2) Praescriptio longi temporis, praescriptio longissimi temporis – тъй като узукапията не могла да намери приложение  при провинциалните земи и за перегрините, било признато на императорските конституции, че тогава когато едно лице владее продължително време един провинциален имот, то може да отблъсне вешния иск на провинциалния собственик чрез една прескрипция (praescriptio longi temporis). Изисква се владелецът на един проинциален имот да го

е владял в течение на 10, 20 год; владението трябва да е добросъвестно, на юридическо основание. В следкласическото право се измества на 40-годишна прескрипция, което довежбда до собственост без да се изисква добросъвестност и юридическо основание.

3)    Давността в Юстиниановото право – Давността на движими вещи (нарекъл го usucapio) – 3 год, а на недвижимите (нарекъл го praescriptio longi temporis) – 10г.

Завладяване (occupatio): завладяване на безстопанствени вещи, чрез което се придобивало право на собственост върху същите (напр. вещи, които били изначално безстопанствени, изоставени вещи – делинквираните; диви вещи, неприятелски вещи).

Преработване (specificatio): Изработване на една нова вещ от една или няколко стари. Проблемът на кого принадлежи собствеността на преработената вещ се поставя само в случая, когато онзи, който е извършил преработването, но НЕ бил собственик на вещта, която преработил. Юстиниан: собствеността на преработената вещ принадлежала на преработвача само когато вещта не можела да се върне в своето първоначално състояние. Собствеността оставала у онзи, който я е имал преди преработването когато можела да се върне в първоначално състояние. Придобиване на съкровище (thesaurus): Първоначално съкровището принадлежало на този, у когото имот е намерено. По-късно съкровището се деляло между този, когото е намерил и този, в имота на когото е открито.

 

Съединение (accessio): 1) на движими – води до придобиване на собственост в полза на собственика на една от вещите или до съсобственост. Когато вещите се деляли на главна и второстепенна, собственика на глвната ставал такъв и на второстепенната (текстура – втъкаване; скриптура – ръкопис; пиктура - живопис).  2) на движими с недвижими – когато движима се съединява с недвижима и не могат да се отделят собственикът на недвижимата става такъв и на движимата (посеви). 3) на недвижими – присъединяване на едно речно корито към имотите на крайбрежните собственици – то принадлежи на тях, дели се по средната линия и т.н. (alluvio, avulsio, острови, посеви и насаждения, постройки и т.н.). Сливане има тогава, когато две вещи се съединяват така че, всякакво физическо разделение става невъзможно. При смесване, разделението не е невъзможно.

Защита на собственостгта: 1) Rei vindicatio – ревандикационнен иск (вещен) се нарича невладеещият квиритски собственик имал против владеещият несобственик. Ищецът трябва да докаже, че той е станал собственик на спорната вещ според нормите на квиритското право. Той трябва да установи, че е станал собственик по първичен или по производен начин. Доказването на собствеността по ревандикационния процес се свеждало до доказването на оригинерно придобиване. Ответник бил владелецът на вещта, трябвало да има поръчители, за да гарантира, че при неблагоприятен за него изход на процеса вещта ще бъде предадена на ищеца. Ако няма поръчители съдебния магистрат  нареждал вещта да се отнеме от ответника и да се предаде на ищеца. Предмет на иска могат да бъдат движими и недвижими вещи, но не и провинциални земи. При формуларната процедура заклетия съдия поканвал ответника да върне вещта на ищеца; ако откаже – присъжда му се да заплати стойността на ревандикираната вещ ( тя се определя от ищеца). Едва при служебния когнитивен процес при благоприятен за ищеца изход му се присъжда самата вещ, и ако ответника откаже, се изпълнявало принудително. Ответникът бил длъжен да върне и плодовете на вещта, ако има такива. Недобросъвестния владелец бил длъжен да върне всички плодове, които веюта е дала. Добросъвестния дължал само плодовете, които е събирал след litis contestatio, тъй като само от този момент нататък знаел, че може да загуби вещта. Ответникът по ревандикационния иск имал право да търси от ищеца разноските, които направил по съхранението и подобрението на вещта и можел да откаже връщането й ако не са платени.

2)    Actio Publiciana – защитавал преторската (бонитарната) собственост. Формулата предписвала на заклетия съдия да реши спора за собствеността на спорната вещ така, както би го решил, ако в полза на ищеца беше изтекла придобивна давност, дори такава давност да не съществувала. Тя защитавала всички владелци, намиращи се в узукапионно владение, които след изтичане на давностния срок ще станат собственици на вещта.

3)    Actio negatoria – вещен иск, даден в защита на собственика тогава, когато едно трето лице нарушавало неговото владение, претендирайки, че има сервитут върху вещта. При rei vindicatio – ответникът оспорвал собствеността на ищеца, а при actio negatoria – ответникът претендирал, че има само едно ограничено право върху вещта, сервитутно право.

4)    Actio finium regundorum – иск за уреждане на границите, има за предмет границата от 5 стъпки, която трябвало да съществува между съседните полски имоти и съществуването на която е било осигурено чрез задължаване на всеки един от двамата съседи да оставя по 2 ½ стъпки, за да преминава свободно между съседните недвижими имоти. Съдията трябва да установи къде е границата, а ако е заличена - да определи границата сам.

5)    Интердикт quod vi aut clam – те са за работи, които са били извършени в един чужд имот с насилие или тайно, преторът давал на пострадалия този интердикт. Дава се тогава, когато едно лице разрушавало чужда къща (напр. сваля керемиди от покрива). Нарушителят бил задължен да възстанови първоначалното състояние и да обезпечи потърпевшия.

Права върху чужда вещ – IURA IN RE ALIENAЛични сервитути – Правата върху чужда вещ са вещни, може да се предяви вещен иск срещу вски, който нарушавал правото. Всички права върху чужда вещ били ограничени по обем, времетраене (заложно и ипотечно право,лични и поземлени сервитути,суперфиция,емфитевза и т.н.). Личните сервитути били такива права върху чужда вещ, които били свързани с определено лице (плодоползване, употребление, обитаване, работата на роб), а поземлените сервитути били вещни права, свързани с определен недвижим имот.

1)    Плодоползване – usus fructus, право да се употребява вещта на другия и да се използват нейните плодове, без да се засяга субстанцията й. Не може да се наследява. Плодоползвателят ставал собственик на естествените плодове от момента на събирането им, а на гражданските – съобразно времетраенето на плодоползването. Плодоползвателят няма задължения към собственика, но преторът предвидил, че собственикът може да откаже да предаде вещта на

плодоползвателя, ако последния не се задължи да се ползва от вещта като добър домакин и след свършване на плодоползването да я върне на собственика. Задълженията се поемали чрез стипулация, гарантирана с поръчители. Квазиплодоползване – quasi ususfructus. Плодоползването не може да се учредява върху потребими вещи, защото е вещно право да се използва вещта, без да се засяга нейната субстанция. Но имало и потребими вещи и плодоползвателят имал право на собственост. Той се задължавал да върне всичко в същия вид.

2)    Употребление – usus, вещно право, по силата на което едно лице могло да се ползва от една чужда вещ, без да засяга субстанцията й. Употреблението се различава от плодоползването по това, че то не давало право върху плодовете на вещта. Правото на употребление не може да се отстъпва на трето лице.

3)    Обитаване (habitatio) и работа на роб (operae servi) – в класическото право не били обособени лични сервитути; това са права на употребление върху върху жилище, роб. Юстиниан: - може да се отстъпва на трето лице срещу заплащане. Употреблението се установило в два самостоятелни сервитута.

4)    Учредяване, погасяване и защита на личните сервитути – вероятно са се учредявали чрез завет, защото са създадени във връзка с наследяването. По – късно се учредяват чрез in iure cessio, а и чрез дедукция на сервитута при прехвърляне на собствеността. Онзи, който прехвърлял си запазвал сервитутно право (плодоползване, употребление). В провинцията се учредявали чрез неформално съглашение - пакт, придружавано от стипулация, с която учредяващият сервитута се задължавал да търпи упражняването на същия. Личчните сервитути се погасявали поради изчезването или унищожаването на вещта, върху която сервитутът бил учреден; поради изчезването на лицето, в полза на което сервитутът бил учреден; при консолидация; при изтичане на уговорен срок; по давност и т.н. Защитени са чрез иска vindicatio ususfructus, респ. vindicatio usus. И двата иска били вещни и били насочени не само срещу собственика, но и срещу всеки владелец, който пречел на упражнението на сервитута.

Поземлени сервитути – Създадени са, за да се използват пълноценно. Първо възникнали полските поземлени сервитути, които имали за цел селскостопанското обслужване на обработваната земя. По-късно се развили градските сервитути. Поземления институт е вещно право върху един недвижим имот, чрез което се обслужвал друг недвижим имот. Имотът, в полза на който бил създаден сервитутът се наричал господстващ имот (praedium dominans), а имотът в тежест на който било учредено сервитутното право – служещ имот (praedium serviens). Собственикът на господстващият имот имал някои права върху служещия ( да преминава през него - положителен), а може и да не изиска от него нещо – т.е. собственикът на служещия имот да не строои (отрицателен сервитут). И положителният и отрицателния сервитут бил вещно право, което е учредено не в полза на лицето, което в момента е собственик на господстващия имот, а в полза на самия господстващ имот. Не може да се установи поземлен сервитут за определен период от време. Имотът бил неделим. Видове: Полски – установени в полза на един полски незастроен имот; да се поддържа в служещия имот път, да се преминава през имота пеша или на кон; да се прекарва добитък и т.н. Градски поземлени сервитути – установени в полза на един градски застроен имот; сервитут за опиране на греда в чужда постройка, правото да се прокарва канал през чуждия имот. Учредяване, погасяване и защита – Учредяване на италийска земя, чрез манципация. Могат да се учредяват и чрез in iure cessio. Поземлените сервитути върху провинциалните земи, подобно на личитните сервитути се учредявали чрез пакт и стипулация. Може да се учредяват и чрез квазитрадиция – по силата на едно неформално съглашение собственикът на господстващия имот бил допускан да упражнява поземления сервитут. Погасявали се – поради изчезване на едно от условията за тяхното съществуване – при погиване на служещия / господстващия имот, или при сливането на собствеността на двете в едно и също лице. – никой не може да има сервитут върху собствената си вещ. Сервитутът се погасявал при отказ на титуляра му, чрез неупражнение (2 год, при Юстиниан ставата 10, 20г.). Защитава се  - чрез вешния иск vindicatio servitutis, в следкласическото право се нарича actio confessoria. Ищецът трябвало да установи, е сервитутът за който претендира му принадлежи, че той е собственик на господстващия имот. Ответникът трябва да установи, че той като владелец на служещия имот пречи да се упражнява сервитутът. При уважаване на иска ответникът възстановява фактическото положение, което отговаря на сервитутното право.

Ако ответникът откаже – осъжда се да заплати неговата стойност, определяна от ищеца. Във формуларната процедура този иск бил от категорията на арбитрарните. Квазивладение: Обладателят на поземления сервитут обикновено боил този, който упражнява сервитутното право чрез съответните фактически действия, но такива действия може да упражнява и лице, което не е имало това право.Преторът отново защитава фактическото положение, ако не е установено насилствено, тайно или прекарно. В следкласическото право с термина сервитут започва да се означават публичноправните ограничения в строежите. В Юстиниановото право значението на сервитут било разширено – схващало се като ограничено вещно право върху чужда вещ, а съдържанието му било разширено в две насоки: 1) включени били законните ограничения на собствеността – “законни сервитути”; 2) включват се плодоползването, употреблението, обитаването и работата на роб (лични сервитути).

Дългосрочните наемни отношения на държавата, градовете и частните лица се нуждаели от особена регламентация – така възникнали суперфицията,емфитевзата и наемът на вектигален имот.

Суперфиция – superficies, идва от отдаването в дългосрочен наследствен наем на държавни земи за застрояване. На частните лица отдавали също така земи за застрояване. Застроявайки имота наемателят не ставал собственик на постройката, собственик ставала собственикът на земята – сртоителят си е наемател. Претора създава интердикт de superficie и вещен иск in factum, който давал възможност на суперфициаря да търси вещта от всеки. Така в полза на суперфициаря било установено едно вещно право, наречено суперфиция. Суперфициарят можел да ползва постройката, както и земата по най-пълен начин, но все пак си остават наемни отношения. Правото на суперфиция се установявало с простото съгласие на страните. Прекратява се ако суперфициарят не заплащал наема си в течение на 2 год.

Наем на вектигален имот – Рим отдавал земите си на дългосрочен наем и за обработване. Отстъпването на земята ставало за дълъг срок или неопределено време при условие, че наемателят ще плаща редовно уговорения наем (vectigal) Договор за наем, в полза на наемателя била създадена една вещна акция и по този начин правото на наемателя на вектигален имот било обособено като вещно право. В следкласическото право се приравнява с емфитевзата.Емфитевза – договор за наследствен наем; прилагал се в източните части на Рим, имал за обект необработените императорски земи. Емфитевтът се задължавал да разработи тези земи. По-късно такива договори започнали да сключват и частни лица. В Юстиниановото право емфитевтът имал право върху целия доход от имота, имал право да

го видоизменя, стига да не го влошава. Собственикът можел да иска разваляне на договора, ако емфитевтът не плаща уговорения наем в течение на 3 год; Емфитевтът не можел да отчужди своето право без съгласието на собственика. 

 Римско облигационно право

Нуждата от обвързване на длъжника се явила при заема (nexum) и при деликтите. Obligare – обвързвам, длъжникът бил поставян в пълна зависимост от кредитора. Obligatio – iuris vinculum (правна връзка). С развитието на размяната се появила и идеята за кредита: creditor – човек дава нещо на вяра; debitor, от dehibeo – държа нещо чуждо в себе си. Именно тази връзка между двамата станала правна. Тя се установявала чрез акт на религиозно обвързване (спонзия – sponsio). Известно време двата вида облигации съществували една до друга. Физическото обвързване на заемателите (nexi) и на правонарушителите (делинквенти) съществувала и след създаването на стипулацията, установяваща само iuris vinculum (правно обвързване). По-късно, за да отговори на нуждите на развития стокообмен, съдържанието на облигацията ставало все по-гъвкаво. Поставя се условието облигацията да не бъде опорочена от измама, насилие, грешка. Санкцията била насочена към имуществото, а не към личността на длъжника.

Римската облигация се определя като санкционирано от правото отношение, по силата на което едната страна – длъжникът – трябва да извърши по отношение на другата страна – кредитора – определена престация (действие/ бездействие). Облигационното отношение съществувало винаги между две страни – кредитор и длъжник. Длъжникът трябва да извършва или да не извършва определено действие, и то за определено време. Кредитора може да иска изпълнение на задължението. Действието или бездействието се определяли с глаголите dare – прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право; facere – дейсвия вън от прехвърлянето и установяването на собственост и вещни права; реализация на материално действие, или въздържане от такова; praestare – обхваща другите два термина; спорно е; етимологически идва от поръчителствам; прието е действието да се определя като престация. Тя трябва да е възможна, определена (или определяема), оценим в пари интерес, позволена от правния ред, свързана е със санкция (осъществявана от държавната принуда). Престацията може да бъде индивидуално определена – дължи се прехвърляне на право, действие или бездействие, точно дефинирани в момента ба възникване на обвързването; родово определена – определяне само на съществените белези на престацията; родът не погива; алтернативна  - дължат се две или повече вещи или действия и то така, че с погасяването на едното се погасява и задължението към всички други; и двамата имат право на избор; факултативна – в полза на длъжника, на падежа той можел сам да реши дали да изпълни точно това което дължи, или нещо друго по своя преценка, без да пита кредитора.

Облигационното право е право към определени лица, кредиторът можел да обяви иск за определена вещ само срещу длъжника й. Затова и акцията се наричала actio in personam. Вещно право – право, насочено към самата вещ, всички трябва да го зачитат. Той разполагал с иска actio in rem, който можел да предяви срещу всеки, който не зачита това право.

При неизпълнение на облигацията, кредиторът можел да предяви иска срещу длъжника, но имало и такива, срещу които не можело да се предяви иск – задълженията на робите и подвластните. Когато робът или подвластният бил сключил договор въпреки юридическата невъзможност да се задължава, съществува една юридическа обвързаност в негова тежест, която се наричaла естествено задължение (naturalis obligatio). Естественото задължение се отличавало от цивилните по това, че не било санкционирано юридически. По-нататък кръга на естествените задължения се разширил: естествени задължения станали всички такива на недееспособните, както и задълженията, които за сключени НЕ в предвидената от закона форма; също така естествените задължения можели да бъдат новирани, компенсирани, гарантирани с поръчителство. Задълженията се пораждали от два източника: контракти и деликти:

Контрактът бил съглашение, което поражда облигационна връзка, признато от цивилното право и скрепено с иск. В класическото и Юстиниановото право контрактите са били три вида: формални: съгласието се изразява в точно определена фома; реални: освен съгласието на страните се изисквало и предаване на вещта и консенсуални: просто съгласие, без форма.Деликтите са неправомерни деяния, които нарушавали интересите на частните лица; преследването се извършва по реда на гражданската процедура (кражба, повреда на чужда вещ, обида, измама, насилие). Друга класификация на източниците: ex contractu, ex delicto, quasi ex contractu - няма съгласие на двете страни, но няма и деликт – водене на чужда работа без поръчка., quasi ex delicto (подобни на деликтните) – няколко случая на отговорност (отговорност на този, от прозореца, на когото била изхвърлена някаква вещ).

Договор: признато от цивилното право съглашения, скрепено с иск, което поражда облигационна връзка. С течение на времето се изменило съдържанието на формалните договори, но не изчезнали. Те са договори на стриктното право, тълкували се строго и задължавали за всичко, което страните са уговорили, без оглед на това, дали има грешка, насилие или измама. Правата и задълженията, проихождащи от реалните и консенсуалните договори, се тълкували и изпълнявали съобразно добросъвестността (определяна от правила, обичаи, практика на добрите римски граждани). Придобилите права чрез насилие нямали договорен иск в защита на придобитото чрез насилие или измама. В следкласическото право за договори били признати всички съглашения, които пораждат правни последици. Наред със съглашенията, които имат облигационноправен ефект, за договори се считат и съглашенията с вещноправно действие. Ненаименуваните договори се утвърждават напълно като източници на договорен иск. При формалните договори имало нови формални изисквания, целта на които била да обслужат правната сигурност и фиска.

Съгласието между контрактуващите е онзи елемент, който отличавал договорите от другите източници на облигационните отношения – квазиконтрактите, деликтите и квазиделиктите.  То може да се  дефинира като съгласуване волите на страните върху предмета на облигационното правоотношение. Обхваща два елемента; предложение и приемане (съгласие има когато предложението на кредитора или длъжника бъде прието от другата страна). Предложението може да устно или писмено, може да е отправено към определен правен субект или  към неопределен брой лица. Приемането е свързано с волеизявлението в определена форма (при реалните договори

приемането се свързвало с извършването на престация). При договорите между отсъстващи предаването на волеизявления се извършва чрез писмо (известител), не може да го промени. Пороци на съгласието: Когато волята на договарящите била засегната от грешка, или изтръгната чрез насилие се поставя въпроса за обезсилване на договора поради опорочаването му. Опорочаването може да доведе до нищожност (при грешка – не поражда правни последици) или само до унищожаване на договора (насилие, измама – последиците могат да бъдат отменени с преторското право).

Грешка: невярна представа за действителността. Видове: 1) грешка относно естеството на договора – налице е когато една от страните иска да сключи определен договор, а другата – друг; 2) грешка относно предмета – тогава, когато едната страна смятала, че договаря за определен предмет; 3) грешка относно субстанцията, материята на предмета на договора – ако считаш посребрена ваз за сребърна; 4) грешка относно личността на контрахената - изключва съгласието и прави договора недействителен.

Измама (dolus) – хитрост, излъгване, уловка, употребени от единия договорител по отношение на другия, за да го накарат да даде своето съгласие за склюване на договора. Съществувала стипулация de dolo – договарящите обещават да заплатят при измама, по-късно се създал actio doli – субсидиарен иск, който се давал от магистрата за 1 година от деня, в който била разкрита измамата; exceptio doli – потърпевшият можел да парализира винаги иска на противната страна. Насилие (vis, metus) – Има два вида: физическо насилие vis (оковаване във вериги, затваряне в затвор) и психическа принуда metus (заплаха срещу живота, честта или свободата). Санкциите срещу насилието били създадени от претора с помощта на преторския едикт. Потърпевшият можел да изиска restitutio in  integrum – възстановяване на нещата в предишното им положение, или четворна стойност на претърпяна щета.

Представителство – Има случаи когато договор трябва да се сключи за друго, трето лице. Сключването на договора може да стане по два начина: косвено представителство – настойникът (пълномощникът) да сключи договор от свое име и след това да прехвърли породените от договора права и задължения на малолетния, упълномощителя и пряко представителство – настойникът, пълномощникът да сключи договора от името на малолетния, упълномощителя, така че правата и задълженията по договора да се породят направо в имуществото на последните. Римското право познава само косвеното представителство. Отстъпки били направени: Когато римския робовладелец направи някого от робите/ подвластните си капитан на кораб или управител на предприятие, той отговарял неограничено за сключваните от роба сделки.

Случайни елементи на договора – условие и срок – са такива елементи, които не винаги са налице в даден договор. Срок (dies) – бъдещо сигурно събитие, в зависимост от което се поставяло изпълнението на породеното от договора право или неговото погасяване. Видове: определен (dies certus) и неопределен (dies incertus). Друго деление е това на срокове, уговорени в полза на кредитора, срокове в полза на длъжника и срокове в полза на двете страни. Делят се и на прекратителни (зависи погасяването на вземането) и отлагателни (отлага изпълнението на вземането). Условието било бъдещо несигурно събитие, от което зависело пораждането или прекратяването на правните последици на договора; трябва да е бъдещо, несигурно, възможно и позволено. Видове: произволни (потестативни) – сбъдването зависи от волята на длъжника и случайни (казуелни) – зависи от случайността. Отлагателни (зависи пораждането на права и задължения на договора; признато от класическото римско право) и прекратителни (зависи от погасяването на правни последици). Действие на условието: Отлагателно обусловеният договор преди настъпване на условието не пораждал уговорените правни последици. Условното право било наследимо и може да се новира. Договора, сключен под прекратително условие, пораждал всичките си правни последици от момента на своето сключване. Неговото прекратяване е поставено в зависимост от едно отлагателно условие. Сбъдването на това условие означавало, че договорът се разваля, както и правните последици; несбъдването на условието означава, че правните последици се запазат, така като че ли условие не е имало.

Изпълнение и неизпълнение: Изпълнението (solutio) се определя като извършване на действието или бездействието, за което длъжникът се е задължил. Задължен да изпълни задължението е длъжникът, но може и да се изпълни от което и да било трето лице (даже без знанието и съгласието на длъжника). Задължението трябва да се изпълни така, че да се престира на самия кредитор. Трябвало да се престира това, което било предмет на задължението. Само тогава престацията погасявала дълга. Кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение. За да се погаси задължението необходимо било да се престира това, което съставлявало негов предмет. Даване вместо изпълнение (datio in solutum) - престиране на нещо друго вместо дължимото, което било прието от кредитора на мястото на дължимата престация. Мястото – определя се от волята на страните, от уговореното в договора. Когато вещта, предмет на договора се намирала на определено място, то се считало за местоизпълнение. Ако то е неопределено, местоизпълнението е там, където може да се предяви иска. Времето на изпълнението се определя от сключения договор – ако няма срок – веднага (но по-късно се определя един мълчалив срок, чиято продължителност се определя от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация).

Неизпълнение: Поставя се въпросът за отговорността на длъжника. Има две хипотези: 1) Когато на падежа изпълнението на задължението било невъзможно, се говори за неизпълнение; 2) когато на падежа изпълнението на задължението било възможно, макар и длъжникът да не е изпълнил, говори се за забава. Длъжникът отговарял за своите действия, но не и за бездействие. Ако длъжникът действал съзнателно в противоречие с изискванията (т.е. да осуетява), то той е обвиняван в злоумисъл, в някои случаи била установена и отговорност за небрежност; длъжникът носел и отговорност за погиване на вещта – не носел само при vis maior. Юстиниановото право различавало две форми на вината: 

Умисъл (dolus)  - налице, когато длъжникът предвиждал последиците на своето поведение, съзнавал тяхната неправомерност и въпреки това извършвал деянието. Приравнена е на грубата небрежност – когато длъжникът не проявява и най-малка грижа за изпълнение на своето задължение.

Небрежност (culpa) – тя била: груба; абстрактна лека – когато не е положена онази грижа, която полага добрият, грижливият домовладелец; конкретна лека небрежност – грижа, коятто тези длъжници полагат по отношение на собствените си работи. Смекчава се отговорността по custodia – culpa in custodia.

Разноските биват три вида: 1) необходими – средства, похарчени непосредствено за постигане на резултата, обект на задължението; предотвратяване погиването ба определена вещ и т.н. 2) полезни – разходи за подобряване качеството на изпълнението на облигацията или увеличаващи стойността на вещ с оглед на стопанската й експлоатация. 3)

луксозни – тези, които по повод на изпълнението субектът прави за свое удоволствие, без да са свързани пряко с реализацията.Обхват и съдържание на отговорността. Последиците на отговорността се свеждали към задължението на длъжника да заплати стойността на дължимата вещ, която се преценявала към момента на litis contestatio. При задълженията bonae fidei - длъжникът отговарял не само за стойността на дължимата вещ, но и за всички вреди и загуби, които неизпълнението на задължението било причинило на кредитора. Вредите и загубите обхващали както ефективно претърпяната щета, така и пропуснатата печалба. Подлежали на обезщетяване само онези вреди и загуби, които се намирали в причинна връзка с поведението на длъжника.

Забава. За да изпадне длъжникът в забава, необходимо било да е настъпил падежът на неговото задължение. Съществували обаче основания, които освобождавали длъжника от забавата въпреки настъпването на падежа – внезапно заминаване на длъжника, държавна работа и т.н. Последиците от забавата се свеждали до това, че той отговарял за неизпълнение на задължението даже тогава, когато неизпълнението било резултат на настъпила след забавата обективна невъзможност за изпълнение. Има задължението да се заплатят всички вреди и загуби, причинени на кредитора. Изпадналият в забава дължал и лихвите, всички придобити плодове след забавата. Забавата на длъжника се прекратявала чрез реално предлагане на кредитора на всичко онова, което се дължи. Забава на кредитор: Когато кредиторът без основание отказвал да приеме изпълнението, което длъжникът му предлага; последица е намаляването на отговорността на длъжника, след забавата на кредитора длъжникът отговарял само за такова погиване или повреждане на дължимата вещ, което било последица на неговия умисъл.

Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението. Компенсация. Обикновено облигационното отношение се погасявало с изпълнение, но имало и други начини – прихващане, подновяване, опрощаване. Компенсацията е погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото. Първо била узаконена компенсацията при исковете, които един банкер водел срещу клиент; после исковете, които bonorum emptor, правоприемателят на един несъстоятелен длъжник предявявал срещу длъжниците на последния; имало компенсация и при исковете bona fidei. За да се допусне компенсация било нужно 1) наличност на две насрещни задължения (не е задължително да имат едно основание); 2) насрещните задължения да бъдат изискуеми и ликвидни (установени по размер и с настъпил падеж). Компенсацията имала обратно действие, веднъж извършена, се счита, че задълженията са погасени до размера на по-малкото от момента, в който и двете са били изискуеми.

Новация – Това е погасяването на едно облигационно отношение чрез заменянето му с едно ново вербално задължение, което имало същия предмет като старото облигационно отношение, но заедно с това съдържало и някакъв нов елемент. Фактически състав на новацията: 1) да е налице старо задължение 2) да се сключи нов вербален договор, който да има за предмет същата престация, която е съставлявала предмета на старото задължение 3) трябва в новия формален договор да има нов елемент, който да го отличава от старата облигация. Чрез новацията е възможно да се промени някоя от страните – кредитор/ длъжник. 4) намерението на страните да новират задължението (Юстиниан). Последиците са две: 1) погасява се старо задължение, всички гаранции, привилегии, ипотеки, които го обезпечавали 2) поражда се ново задължение, създадено чрез новационна стипулация. Правотворческия и погасителния ефект са неразривно свързани в новацията.

Делегация: отделен институт от новацията; извършва се независимо от съществуването на предишно задължение. Едно лице делегант поканва друго лице делегиран да се задължи или да плати на едно трето лице делегатар.

Погасяване: Първоначално е имало акт обратен на този за сключване (стипулация – акцептилация). Формалните актове за погасяване на задължението останали като актове, чрез които се извършвало опрощаване на задължението. Видове: 1) Плащане чрез бронз и везни – с тържествени думи пред 5 свидетели, се декларира, че е платил това, което има да плаща. Удря се с парче бронз по везните и подава бронза на кредитора. 2) Акцептилация – длъжникът по един вербален цдоговор пита кредитора дали е получил обещаното и той отговарял “да”; задължението е погасено. 3) неформален начин за погасяване на задължението – pactum de non patendo (съглашение да не се търси дългът), води до погасяване на дълга.

Невъзможност на изпълнението. 1) престацията ставала невъзможна не по вина на длъжника – при погиване на вещта например (физическа и юридическа невъзможност) 2) сливане – задължението се погасявало поради сливане, когато качествата на кредитор и длъжник по облигационното отношение се сливали в едно и също лице. 3) Contrarius consensus – задълженията, които произхождат от консенсуални договори (продажба, наем, дружество) се погасявали и чрез простото съгласие за разваляне на договора, когато това съгласие е постигнато преди да започне изпълнението на договора. 4) Прекратително условие и прекратителен срок – Задължението се погасявало и с настъпване на прекратителния срок / условие.

Прехвърляне на облигацията. Особени видове облигационни отношения. Прехвърлянето на права върху един нов правен субект било невъзможно; докато задълженията на наследодателя преминавали при наследника. Способи за прехвърляне на вземането: 1) новационна делегация – кредиторът, искащ да прехвърли своето вземане поканвал длъжника си да обещае това, което дължи нему, на новия кредитор, комуто вземането трябвало да бъде прехвърляно. Погасявало се задължението към стария кредитор и се появявало задължението към новия. Новацията не можела да се осъществи ако длъжникът не бил съгласен. Недостатък: старото вземане се заменяло с ново. 2) прокурация за своя собствена работа – кредиторът упълномощавал новия кредитор да събере вземането му по съдебен ред, правел го свой процесуален представител. Прокураторът го задържал за себе си, не дължал сметка на кредитора. Не се изисквало съгласието на длъжника; Недостатък: носител на вземането си оставал стария кредитор. До започване на процеса кредиторът можел да опрости вземането, да получи плащане, да продаде вземането си на друг и т.н. 3) цесия – прехвърленото вземане преминавало от имуществото на стария кредитор заедно с всичките си добавъчни елементи. За да може прехвърлянето на вземането да се противопостави на длъжника, то трябвало да му бъде съобщено. Ако след съобщението длъжникът заплащал на стария кредитор (цедента), плащането не можело да бъде противопоставено на новия кредитор (цесионера) и длъжникът оставал задължен на последния.

Солидарни (кореални) задължения. Солидарността (кореалността) се свеждала към това, че няколко длъжници или кредитори дължали, респективно имали право да получат една единствена престация, и то изцяло и само един път. Солидарността е пасивна  - няколко длъжници дължали на един кредитор една единствена престация, всеки един от тях изцяло, престацията е дължима един път и активна – един длъжник дължи на няколко кредитори една и съща престация така, че като изпълни по отношение на един от тях, я погасява нявсякъде. Най-важният източник на солидарните задължения била стипулацията. И активната и пасивната солидарност могат да се учредят чрез легат.

Последиците на солидарността: плащането, новацията, формалното опрощаване на дълга, извършени от един от солидарните длъжници или по отношение на един от солидарните кредитори, погасявали задълженията/ вземанията и на останалите. Нито пасивната, нито активната солидарност давали иска в полза на платилия срещу останалите съдлъжници в тежест на получилия плащането и в полза на неговите съкредитори и т.н.

Алтернативни и родови задължения. Съществува известна неопределеност относно дължимата вещ по време на създаване на облигационното отношение – вещта се определя в момента на изпълнението. Алтернативни – предмет на този вид задължения са две или повече вещи, които се дължали по такъв начин, че с престирането на една от тях преставали да се дължат и останалите. Изборът на вещта принадлежи на длъжника, освен когато по закон или съгласно с волята на страните бил предоставен на кредитора. Когато една от алтернативните престации била невъзможна още при сключването на договора, задължението възниквало като просто задължение, имащо за предмет възможната престация. Родови – също така има известна неопределеност на дължимата престация. Длъжникът бил задължен да престира една вещ, определена само от родовите си признаци. Задължението не било фиксирано върху една конкретно определена вещ, фиксирането се изпълнявало по време на изпълнението. Длъжникът не можел да се освободи от задължението поради погиване на вещта – рода не погива. За да се освободи длъжникът от задължението трябва да престира вещ от средно качествоJ.

Договорите биват: Според начина на фиксиране на постигнатото съгласие: формални (с бронз и везни; вербални и устни, литерални и писмени) и неформални (реални, вещни, консенсуални, пактове, ненаименовани договори). Друго деление е на едностранни (за едната страна има само права, а за другата само задължения) и двустранни (насрещни права и задължения). Несъвършени двустранни са тези, които са по начало едностранни, но при определени условия могат а се превърнат в двустранни. Многостранни са договорите, в които участват много правни субекти. Създават се договори относно бъдеща вещ (продажба на реколтата от една градина на зелено) и договори на простия шанс (състезания, хазарт).

Облигационно право – Специална част

Формални договори. Нексум – най-древният римски договор за заем, извършва се в присъствието на 5 души свидетели, пълнолетни римски граждани, везномерец, който претеглял давания в заем бронз. Кредиторът произнасял дамнация върху длъжника (осъжда го), да плати количеството бронз, което му е дал. Вярно е, че нексумът е договор, подлежащ пряко на принудително изпълнение върху личността на длъжника; без да води иска за установяване на своето право; друга теория е, че нексумът е акт на самоманципиране на длъжника; длъжника залага на кредитора сам себе си. Задължението се свързва с физическото обвързване на длъжника с вериги, с волски жили при неплащане на заема в уговорения срок. Причини за отмиране на договора нексум: длъжниците-плебеи изпадали в тежко положение, изложени на произвол на кредиторите; 4в. се запретява оковаването, освен на делинквентите.

Вербални договори: 1) Стипулация: Формален договор, който се сключвал чрез въпрос и отговор; кредиторът задава въпроса си устно, като пита длъжника дали обещава и той отговарял, че обещава (spondeo); по-късно формулата се опростява. Установява се писмена стипулация, стига се до идеята, че писменият договор може да е не само доказателство, а може да замести самата стипулация. Така стипулацията се превръща в устен или писмен договор без формални изисквания. Тя е едностранен договор – задължения за длъжника по стипулацията, кредиторът има само право; договор на стриктното право – създава задължения само за това, което е уговорено; абстрактен договор не се указва в договора причината, поради която се сключва стипулацията - само по желание. Въпреки това, липсата на причина има последици – длъжникът който се задължавал безпричинно, можел да направи възражение, че не е получил вешта; тип възражение – exceptio doli (възражение за измама). Стипулацията се използвала и в областта на консенсуалните договори, тогава, когато една от сраните искала да осигури определеност и стабилност на облигационното правоотношение, която била присъща на исковете на стриктното право. Особени видове стипулация (Венедиков): 1) Кореална – създава се активна (единият кредитор питал длъжника дали обещава да върне сумата, после другия кредитор питал и длъжникът обещавал и на двамата) или пасивна кореалност (кредиторът пита последователно двамата длъжници и те обещават). Стипулация, създаваща главни солидарни задължения – една престация се дължала изцяло и един път от няколко длъжници или на кредитори. 2) Акцесорна стипулация – наред със задължението на главния длъжник, говорим за – адпромисия: приема се поръчителство, кредиторът запитва поръчителя дали обещава това, за което се е задължил. Най-стара форма е sponsio (само за римски граждани).  – адстипулация: Длъжникът се задължава към трето лице да му плати същото, което се е задължил да плати другиму по друга стипулация. Тя предполага съществуването на главна стипулация. Наказателна стипулация – съществуват съглашения, които нямат юридическа санкция; санкционирането им става с тази стипулация. Видовете са чиста (създава задължение да се изпълни определена престация в случай, че длъжникът не изпълни  нещо, което е обещал, но за изпълнеието на което не бил юридически обвързан) и кумулативна (предполага сключването на 2 отделни стипулации – с първата се задължавал да извърши определена престация, с втората се задължавал да даде нещо в случай, че не я изпълни първата. Наказателна стипулация – стипулацията може да бъде създадена, за едно вече съществуващо вече задължение да бъде заместено с едно ново, сключено между същите страни. Стипулацията се санкционирала с: legis actio sacramento in personam, actio ex stipulatu.

2) Dictio dotis - формален договор за учредяване на зестра. За разлика от стипулацията този договор се сключвал не чрез въпрос и отговор, а чрез едностранна соленелна декларация на длъжника.

3) Iusiurandum liberti – формален договор, чрез който един свободен роб обещавал на своя бив господар да му работи определено число дни.

Литерален договор – формален договор, който се сключвал чрез извършването на едно вписване в касовата книга на кредитора. Сведения дава Гай в своите Институции: Той различава transcriptio a persona in personam – чрез това вписване на мястото на един стар длъжник се поставял нов. Кредиторът отбелязвал, че е получил дължимата сума от стария длъжник, а след това вписвал тази сума като броена на новия длъжник. За да се стигне до такова вписване обикновено стария длъжник делегирал на кредитора един свой длъжник да се задължи вместо него.  Transcriptio a re in personam – чрез това вписване едно съществуващо задължение се превръщало в задължение по литерален договор. Кредиторът отбелязвал, че е получил сумата по старото задължение от своя длъжник, а след това вписвал, че е броил същата сума на същия длъжник. Нищо не било броено – в последствие вземането се превърнало във вземане по литерален контракт; естественото задължение се превръща в задължение по литерален конракт. За валидността на литералния договор се изисквало и съгласието на длъжника (може и устно, но за доказването му са нужни свидетели. Литералният контракт можел да има за предмет само определена сума пари, уговаря се срок, но не и условие; може

да се сключва между отсъстващи (само той от формалните договори).Реални договори. Обикновен заем  (mutuum) – договор, чрез който едно лице, наречено заемодател, прехвърляло на друго, наречено заемател, собствеността на определена парична сума или на определено количество заместими вещи (жито, вино) срещу задължение на заемателя да му върне в определен срок същата сума или вещи от същия вид, същото качество и количество. Заемът се сключва чрез предаване на вещите, които съставлявали негов предмет (по-късно с писмен документ). Кредитът се различава от заема така както родовото понятие от видовото (на кредит могат да бъдат дадени потребими родово определени вещи, но и непотребими индивидуално опеделени вещи, а също и вещи, които са обещани, без да са предадени). Когато заемът не е между близки се уговаря лихва, която се уговаря в отделна стипулация; задължения за заплащане на лихви не се поражда от самия договор за заем. Прехвърляне на правото на собственост върху дадените в заем вещи. Вещите, предмет надоговора за заем, са ставали собственост на заемателя в момента на предаването. От този момент нататък при погиване на вещите рискът е понасян от заемателя. Дори когато има непреодолими сили (пожар, наводнение) заемателя не се освобождава от задължението да върне получената в заем сума. Ако вещите, които трябвало да бъдат предадени в заем, не били предминали в собственост на заемателя, считало се, че няма договор за заем. За да преминат вещите в собственост на заемателя е необходимо следното: 1) заемодателят да бъде собственик на дадените в заем вещи и да може да ги отчуждава (ако е непълнолетен и не може да отчуждава – не може да сключва валиден договор за заем). 2) заемодателят трябва да традира на заемателя дадените в заем вещи, касае се за броими вещи, които могат да се мерят, теглят, броят. Може и традицията да се извърши символично. По-късно се приело, че е налице и договор за заем, когато няма прехвърляне на собственост – заемателят вместо да брои пари на заемателя, му делегирал една своя креанса или сам заемодателят се задължавал по молба на заемателя към трето лице – и в двата случая има прехвърляне на една имуществена стойност в патримониума на заемателя. Задължение на заемателя да върне получените в заем вещи: Трябва да има задължение за връщане от същия вид, количество и качество, ако няма задължение за връщане – няма договор за заем, а за дарение. Валидността на заема се осигурява от способността на заемателя да се задължава. Специална неспособност: 1) на управителите в  провинциите им било забранено да дават заем в провинцията, в която управляват. 2) на подвластните им е запретено да получават паричен заем без одобрението на pater familias. Задължението на заемателя да върне вещите било санкционирано по време на формуларната процедура с actio certae creditae pecuniae (пари) condictio triticaria (други заместими вещи). Лихви и анатоцизъм. По времето на 12 таблици лихвеният процент бил в размер на 1/12 от капитала. Спорно е дали тази лихва е годишна или месечна. По времето на Цицерон лихвата била 12 % и се издължавала ежемесечно. Юстиниан: 6 % лихва в гражданска материя; 8 % за търговци и 4 % за personae illustres. Морски заем – разновидност на обикновения заем, гръцки произход; давал се е за да се кредитира купуването или превозването на стоки по море. Заемателят се задължавал да върне получения заем само ако корабът, на който е била натоварена купената чрез морски заем стока, е пристигал благополучно на местоназначението. Заемът е свързан със застраховка на транспортираните вещи. Лихвата (различно от заема) се дължала само ако била уговорена неформално, без сключване на специална стипулация.

Заем за послужване (commodatum): договор, по силата на който едната страна (заемодател за послужване, комодант), предоставяла на другата (заемател за послужване, комодатар) една индивидуално определена вещ, за да я ползва временно, и то безвъзмездно, след което да я върне. Според Улпиан предмет на комодата могат да бъдат не само движими, но също и недвижими вещи. По силата на комодата заемателя на послужване не придобивал нито собственост, нито владение върху дадената за послужване вещ. Той бил само прост държател (детентор) на същата. Комодатът бил несъвършен двустранен договор. По силата на този договор възниквали винаги задължения в тежест на заемателя на послужване (в тежест на заемодателя могат да възникват, а може и да не възникнат).  Задължения на заемателя: 1) да ползва вещта според стопанското им предназначение и според условията на договора. Ако не – отговаря за кражба. Трябва да полага грижата на добър домакин. При повреждане или погиване на вещта заемателят отговарял за лека абстрактна небрежност; също така носел и отговорност за пазене (т.е. когато вещта е открадната, погинала или повредена поради случайно събитие; не отговаря само при vis maior – само да не се е поставил сам в такива условия – тогава пак отговаря). 2) заемателят трябвало да върне вещта (заедно с всички плодове и приращения) в уговорения срок или при поискване, ако срок не е бил уговорен. Задълженията на заемателя били санкционирани с дадения на комоданта иск – actio commodati (directa); actio commodati contraria – иска на комодатаря. Задължения на заемодателя (ако има такива): 1) Заемодателят бил задължен да предаде годна за послужване вещ. Ако не знаел недостатъците на вещта – не отговарял, но ако умишлено или груба нбрежност бил дал негодна / дефектна вещ отговарял пред заемателя за всички загуби и вреди, които му бил причинил. 2) Заемодателят трябва да обезщети заемателя за послужване за разноските, необходими за съхранението на вещта (да се заплатят разноските за болния роб); дължал също така по-значителните разноски за запазването на вещта. Заемодателят не бил длъжен да обезщети заемателя за послужване за това, че е хранел роба през времето, което си е служил с него.Обикновен заем (mutuum) - Предмет – родово определени потребими вещи (жито, вино). Прехвърля се собственост. Връщат се вещи от същия вид,  качество, количество. Договорът е безвъзмезден или възмезден (лихвен заем). Заем за послужване (commodatum): Предмет–индивидуално определени,обикновено непотребими вещи (роби). Прехвърля се детенция, връща се същата вещ.Договорът е винаги безвъзмезден.

Влог (depositum) – договор, по силата на който едната страна – влогодател (депонент), предавала на другата – влогоприемател (депозитар), една движима вещ за временно безвъзмездно пазене, като влогоприемателят се задължавал да върне същата вещ в определен срок или при поискване. Реален, несъвършен двустранен договор. Влогодател договора може да бъде само собственикът на вещта, но и всяко лице, което имало интерес по запазването й – наемател, залогоприемател и т.н. Влогоприемателят не придобивал нито собствеността, нито владението на вещта, дадена му за пазене. Той е прост държател. Основни задължения: 1) да пази вещта, не отговарял за повреждането и погиването, освен ако те не са предизвикани умишлено/ поради груба небрежност. 2) Длъжен е да върне вещта в уговорения срок (който е в полза на влогодателя, може и предсрочно), заедно с всички плодове и приращения, придобити през времетраенето на договора. Влогоприемателят няма право да ползва вещта, иначе отговарял за кражба. Задълженията му са санкционирани с иска actio depositi (directa); влогодателят – actio depositi contraria. Задължения на влогодателя: 1) да обезщети влогоприемателя за всички щети, които е понесъл при пазенето на вложената вещ; отговарял за вреди и загуби, които е причинил със своя умисъл/груба небрежност, но и лека небрежност. 2) длъжен да заплати на влогоприемателя необходимите за пазенето на вещта разноски – не само разноските за лекуването, но и за храненето. Особени видове влог: 1) Необходим влог (depositum miserabile) – извършван по време на тежко следствие – пожар, земетресение; извършван е по необходимост, не може да уговаря съдоговорителя си. Случвало се е да не връща влога – съответно преторът дал иска на влогодателя за двойната стойност на вещта. 2) Секвестър – влог, който има за предмет една спорна вещ. Две или повече лица, които водели спор (за собственост или друго право). Предаването на вещта на третото лице се извършва при уговорката, че вложената вещ ще бъде върната на онзи, който спечели процеса. Секвестърът може да има за предмет и недвижими вещи, може влогоприемателят по договара секвестър да бъде признат и за владелец на спорната вещ. 3) Нередовен

влог (depositum irregulare) – В този случай получилият парите или заместимите вещи е бил длъжен да върне не същите монети, а същата сума, респ. вещи от същия вид, качество и количество. Различието между този договор и договора за заем е в това, че чрез заема се е задоволявала една стопанска нужда на заемателя, а чрез нередовния влог е била оказвана услуга на вложителя. Юридически нередовният влог се е отличавал от обикновения заем по това, че той бил договор на добросъвестността, докато обикновения заем бил договор на стриктното право. При нередовния влог могат да се уговорят лихви без допълнителна стипулация.

Залог (pignus) – договор, по силата на който едната страна (залогодател) предавала на другата (залогоприемател) владението на едната вещ за обезпечение на едно вземане на залогоприемателя, който се задължавал след погасяването му да върне вещта. Несъвършен, двустранен договор. Залогоприемателят трябва да се грижи като добър домакин за дадената в залог вещ и при погасяване на обезпеченото чрез залог вземане да върне вещта с всичките й принадлежности. Залогодателят е длъжен да обезщети залогоприемателя за необходимите разноски по съхранението на вещта, както и да заплати загубите, които залогоприемателя е претърпял даже поради лека небрежност на залогодателя. Задълженията на залогодателя се санкционират с иска actio pigneraticia contraria.

Консенсуални договори. Двустранни, договори на доверието, синалагматични (правата на еднта страна отговарят на определени задължения на другата и обратно; договорът за дружество – не е синалагматичен). 

Покупко – продажба (emptio – venditio). Продажбата е консенсуален договор, по силата на който една вещ се разменял срещу определена цена. Предшественик на договора – натуралната размяна (вещ срещу вещ). Истинска продажба се осъществява при манципацията. Най-правдоподобно е произходът на консенсуалната продажба да се търси в санкционирането на неформалните съглашения за продажба (търговски отношения). Те били санкционирани от претора на базата на изискванията за добросъвестността. Съществени елементи на договора: 1) Вещ – физически възможен и находящ се в гражданско обръщение предмет (телесна вещ, движима/ недвижима; бъдеща вещ – условна продажба и проявява правно действие само ако се сбъдне условието, което тя визира). Продажбата на шанс – алеаторна, предмет е самия шанс, купувачът е длъжен да плати, дори при лош шанс – различна е от бъдеща вещ. Предмет може да бъде и вещно право върху чужда вещ (суперфиция) или пък облигационно право. 2) Цена – винаги в пари, защото трябва да се разграничат задълженията на купувача от тези на продавача. Тя трябва да е определена. Считало се, че продажбата е действителна, само ако определянето на цената било предоставено на едно трето лице. Цената не трябва да е симулирана, нито пък смешна. Договорът не става недействителен ако цената е по-ниска от пазарната стойност. При Юстиниан се въвежда развалянето на продажба, заради чрезмерна повреда, институт засягащ само продажбата на недвижими имоти. Развалянето се иска само от продавача, при положение, че недвижимия имот бил продаден на цена, по-малка от половината от реалната му стойност. Купувачът може да избегне развалянето като доплати до реалната стойност. 3) Съгласие – може да се изразява във вякаква форма, страните уговаряли задатък – малка сума пари или предмет, доказателство за това, че договорът е сключен. При Юстиниан задатъкът служел и за отмятане, ако се откажат от договора, едната страна губи задатъкът. Можело да се състави и писмен документ, до съставянето му страните можели да се откажат. Задължение на продавача да предаде продадената вещ – заедно с всичките й принадлежности, които съществуват в момента на сключването на договора; както и всички плодове, придобити след сключването на договора до момента на предаването. Задължението на продавача е задължение за предаване свободното и необезпокоявано владение на вещта (не собственост). Той продава едно защитено чрез интердикт владение; трябва купувачът да стане собственик. Задължение на купувача да плати уговорената цена – да прехвърли съответното количество монети на продавача; трябва да плати и разноските на продавача за пазене на вещта, а ако е в забава – и лихвите на цената. Купувачът е длъжен да плати стойността, дори ако вещта погине – остро критикувано. Това правило не важи за условната продажба – в момента на сбъдването на условието вещта липсва – договорът остава без обект и последици. Връзката между двете задължения: първоначално купувачът може да изисква вещта, дори да не е платил цената. Едва по-късно се явява идеята, че вещта се предава, само ако цената е платена. Санкционирани последици на продажбата. Отговорност на продавача при евикция (съдебно отстранение) - Продавачът трябва да предаде вещта, но и да обезпечи спокойното владение на купувача. Затова продавачът отговаря, ако ползването на предадената вещ било смутено от скрити недостатъци или пък бъде отнето по едно съдебно отстранение. Евикцията е налице, когато купувачът по силата на един съдебен процес бъде отстранен от владението на вещта в полза на истинския собственик на същата. Приравнява се случаят, ако купувачът откаже да се подчини на поканата на заклетия съдия да предаде вещта, запавал владението на същата, но трябвало да заплати нейната стойност. Продавачът не носел никаква отговорност в случаите когато съдебното отстранение се дължало на небрежност на самия купувач. Когато има манципация, купувачът в случи на съдебно отстранение имал actio auctoritatis.  – да търси връщането на заплатената цена в двоен размер. В класическото право отговорноста за евикция била включена в самата actio empti – било прето, противно на добросъвестността продавачът да откаже да поеме гаранция в случай на евикция. Вследствие на това продавачът започнал да отговаря за всички вреди, които евикцията е причинила на купувача, по силата на actio empti. Отговорност на продавача за скрити недостатъци. Продавачът отговарял за скритите недостатъци, които намалявали стойността на продадената вещ или я правели годна за употребата, за която била предназначена (продаденият роб е болен/ крадец/ скитник/ подлежи на ноксална отговорност и т.н.). По-късно се установява отговорност за продавача, независимо дали знае или не. Ако продавачът отказвал да даде гаранция, че вещта няма скрити недостатъци, купувачът могъл да иска или разваляне на продажбата, или намаляване на цената. Развалянето на продажбата може да се иска в течение на два месеца от сключването на договора с actio redhibitoria,  а намаляването на цената – в течение на 6 месеца с actio quanti minoris. Могат да се предявят и в случай, че се откриват несъобщени от продавача скрити недостатъци а вещта – тогава actio redhibitoria – 6 месеца; actio quanti minoris – 1 година. Акцесорни задължения при продажбата (променящи ефекта на договора). Такива съглашения са: 1) комисорен пакт, по силата на който вещта трябва да бъде върната на продавача, ако купувачът не заплати нейната цена до уговорения срок. 2) additio in diem, уговорка, по силата на която, продавачът можел да развали договора, ако в определен срок намери друг купувач при по-добри условия. 3) pactum displicentiae – купувачът можел да се откаже от покупката в известен срок, ако вещта не му харесва. 4) pactum de retrovendendo – продавачът си запазвал право да развали договора, ако може да върне цената на купувача. Всички тези случаи се третирали като условни продажби, които давали възмоност на продавача при сбъдване на условието да иска връщане на вещта чрез своя договорен иск. Продавачът не можел да предяви иск за собственост. Тези съглашения придобили вещноправно действие.

Наем (locatio – conductio). Консенсуален договор, чрез който една от страните се задължавала срещу определено възнаграждение – обикновено изчислено в пари – да достави на другата или временното ползване от една вещ, или своите услуги, или изпълнението на един определен резултат. Наемът винаги има временен характер, кредитен договор, взаимните насрещни задължения се пораждат сукцесивно (с течение на времето и в точно съответствие едно на друго). 

Различават се наем на вещ (locatio conductio rei), наем на работа (locatio conductio operarum) и наем на трудов резултат (locatio conductio operis). Наем на вещи – Наемодателят (locator) се задължавал към наемателя (conductor) да му достави временото ползване от една вещ врещу определено възнаграждение. Предмет: телесни вещи, намиращи се в гражданско обръщение, които не се консумират при първа употреба. От нетелесни вещи може – плодоползване  и работа на роба/ За валидността на договора не е необходимо наемодателят да бъде собственик на вещта. Цената се уговаря в пари (при полски имоти може и в натура). Задължения на страните: Наемодателят трябвало да предаде своевременно дадената под наем вещ на наемателя, предаването се извършва чрез традиция. Наемодателя трябва да осигури ползването на наемателя от дадената под наем вещ (т.е. да я предаде в състояние, годно за ползване); трябва да гарантира при евикция, скрити недостатъци. Наемодателят трябва да заплати на наемателя всички разноски, които е направил за подобрение или запазване на вещта. Наемателят трябва да плати наема в уговорените срокове, ако вещта погине, той не плаща. Когато наемателят бил лишен от ползването на вещта през определен период от време, той имал право да иска намаление на съответната цена. Задължението на наемателя да заплаща уговорения наем било гарантирано със залог върху внесените в наетия имот движими вещи. Наемателят трябва да полага грижата на добър домакин, да я върне в добро състояние и заедно с всичките й принадлежности. Не отговарял за повредите поради старост или vis maior. Задълженията на наемодателя били санкционирани с actio conducti, а задълженията на наемателя actio locati. Прекратяване на наемния договор: 1) Прекратява се с настъпването на срока, за който бил сключен (полски имоти – 5 години). 2) Ако няма срок – може да бъде прекратен от всяка от станите без особени изисквания. 3) Може и по взаимно съгласие. 4) Изправната страна моела да прекрати договора когато другата не изпълнявала задълженията си. Когато след изтичането на договорния срок наемодателят продължавал да се ползва от вещта със знанието на наемодателя, наемният договор се считал за мълчаливо подновен. При продажба на наемната вещ наемният договор не се развалял – новият собственик, който не бил страна по договора, можел да поиска от наемателя да напусне имота. Последния имал право да търси вреди и загуби от своя наемодател – предишния собственик.

Наем на работа. Едната от страните обещавала на другата да й предостави използването на своя труд срещу определено парично възнаграждение. Наемодател – работник; наемател – работодатeл. Наемникът е отдавал под наем собствената си личност. Наемодателят - работник бил длъжен да престира своя труд през уговореното време съобразно с нарежданията на работодателя, а той от своя страна трябва да заплати възнаграждението. То се заплащало когато работникът не бил работил по вина на работодателя или поради случайно събитие. По-късно се установява, че работодателят не плащал на работника дори при vis maior. Задълженията на работника са санкционирани с actio conducti, работникът имал и  actio locati, с който можел да осъществи правата срещу работодателя.

Наем на трудов резултат (предприемачески договор) – Една страна обещавала на другата определен трудов резултат срещу парично възнаграждение (за строеж на къща). Доставя се резултат, не труд. Наемодател бил не предприемачът, а този, в полза на който се извършва предприятието. Той давал вещта на предприемача и затова се наричал наемодател. Предприемаческият договор предполага, че материалът за направата на вещта се предоставя от клиента (ако е със собствен – продажба). Предприемачът бил длъжен да извърши уговорената работа, и то по уговорения начин в уговорения срок. Ако не е уговорен срок, задължението трябва да се изпълни в необходимото за извършване на такава работа време. Предприемачът трябва да извършва грижата на добър домакин; отговарял за своята лека небрежност, но и за тази на помощниците си. Наемодателят бил задължен да заплати на предприемача уговорената ена. Наемодателят (клиента) следва да понесе риска от погиването на вещта тогава, когато то се дължало на дефект в материята, а предприемачът – тогава, когато погиването е станало във връзка  с изпълнението на работата. Предприемачът срещу  наемодателя имал actio conducti, а наемодателя разполагал с actio locati.

Дружество (societas). Консенсуален договор, чрез който две или повече лица се съгласявали да поставят нещо в общо, за да постигнат една позволена от правото цел, състояща се обикновено в реализирането на материални облаги. Произходът на дружеството се търси във фамилната собственост, в сдружаванията на международна търговия. Оттук произлизат societas omnium bonorum (дружество на всички имоти) и societas unius negotii (напр. покупко-продажба на роби). Най – старото дружество е societas omnium bonorum, което обхваща целия патримониум на участващите в него съдружници. Елементи на дружествения договор: Предполага се съгласие да образуват дружество. То се давало с оглед качествата на съдружника. Допускането на нов такъв може да стане със съгласието на всички останали. Извършва се определен апорт – съдружникът можел да внесе като апорт собствеността или ползването на известни вещи, но може да участва и само със своя труд. Всяко дружество позволява една позволена от закона цел. Дружества с противна на закона или на добрите нрави цел, били недействителни. Предполага се участие на съдружниците  в дружествените печалби и загуби, което се определя от дружествения договор, а ако няма – разпределят се по равно. Допустимо е да се участва само в печалбите, но не и в загубите, но не може едни да са само в печалбите, а други само в загубите. Права и задължения на съдружниците: Всеки е длъжен да изпълни обещания от него апорт. Всеки може да сключва всички сделки в кръга на дружествената дейност. Сключената сделка поражда правни последици само в патримониума на съдружника, трябва да даде сметка на съдружниците си и да им предостави съответната част от облагите. Срещу това той имал право да търси съответна част от разноските, които е направил, и от загубите, които е претърпял. Стдружникът отговарял за своя умисъл и небрежност. При Юстиниан съдружникът отговарял само ако не полагал такава грижа, каквато за собствените си работи. Отношения на съдружниците с трети лица: Дружеството не било юридическа личност. Сделките, които съдружникът сключвал, пораждали права и задължения само за него, не за останалите. Ето защо третото лице, което било сключило сделка с един от съдружниците, можело да предяви иск само срещу него. При Юстиниан можело да търси и от останалите, но само ако и те са се обогатили от сделката. Прекратяване на дружествения договор: 1) Прекратява се ex personis по причина на лицата, които са го сключили тогава, тогава когато един от съдружниците умре или претърпи capitis deminutio (цивилна смърт). 2) Прекратява се ex rebus – тогава когато е постигната/или не дадена цел. 3) Може и по волята на страните ex voluntate - при изтичане на уговорения в дружествения договор срок, по взаимно съгласие на съдружниците, както и при едностранен отказ на един от тях. Той трябва да отправи предупреждение навременно и добросъвестно иначе отговарял за вреди и загуби на останалите съдружници. Всеки от съдружниците разполагал срещу останалите с иска actio  pro socio, actio communi dividundo – при делба на съсобствен имот.

Поръчка (mandatum) – Консенсуален договор, при който една от страните (мандатарят) се задължавала към другата страна (манданта) да извърши по нейна поръчка безвъзмездно едно юридическо  или фактическо действие. Елементи: Предмет може да бъде едно юридическо действие (покупка), фактическо действие (поправка на облекло). Мандатът  с фактическо действие се отличавал от договора за наем по това, че е безвъзмезден. Мандатът с юридическо действие не овластявал мандатаря с пряка представителна власт. Извършеният от мандатаря юидически акт произвеждал своите последици в негово лице, а не в това на манданта. По-късно принципът е смекчен – на мандатаря могло да се

обещае известно възнаграждение – хонорар, което може да се търси по пътя само на екстраординарната процедура. Мандатът трябвало да бъде сключен в интерес на манданта (а може и на двете страни и на трето лице, но само по изключение само на мандатаря или поръчителството). Задължения на страните: Мандатарят бил задължен да изпълни поръчката, и то точно по указанията, дадени му от манданта. Той нямал право да сключи възложената му сделка при други условия даже когато по негова преценка тези условия са по-изгодни. Когато се отклони напълно. Сключената сделка оставала напълно за сметка на мандатаря. Може да се постави въпрос за определена отговорност на последния във връзка с причинените на манданта вреди и загуби. Мандантът трябва да признае сключената сделка, само ако мандатаря поеме върху себе си това, което излиза вън от рамките на мандата. След изпълнението на поръчката мандатарят бил длъжен да даде сметка и да прехвърли чрез надлежни юридически операции резултата от извършената поръчка върху манданта. Отначало отговарял само за dolus, но при Юстиниан и за culpa. Мандантът има срещу мандатаря иска actio mandati. Мандантът е задължен да заплати на мандатаря разноските, които същия е направил в изпълнение на мандата. Мандатарят правел по начало една безвъзмездна услуга, но не трябвало да обеднява – ето защо всички задължения, които той бил поел трябвало да бъдат изпълнени от манданта. Мандантът трябва да заплати всички вреди и загуби, задълженията му били санкционирани с иска contrarium iudicium. Погасяване на мандата: 1) Погасява се с изтичането на уговорения срок 2) по взаимно съгласие на страните 3) може и по едностранна воля – мандантът можел винаги да оттегли мандата стига само същият да не бил вече изпълнен. Мандатарят също може, стига да не уврежда манданта. 3) Договорът предполагал доверие между съконтрахентите, затова се прекратява се със смъртта на единия или другия. Наследниците били длъжни да признаят актовете, които мандатарят е извършил, без да знае за смъртта на манданта. Наследниците на мандатаря били длъжни да извършат нетърпящите отлагане действия във връзка с поръчката. Ненаименовани договори (contracti innominati) – винаги кредитни договори (сключвали се чрез реално изпълнение на една престация, като насрещната страна, в чиято полза е извършено правното или фактическо действие се задължавала в бъдеще да извърши друго такова действие); различни от цивилните договори неформални съглашения, по силата на които една от страните извършвала определена престация срещу обещаната от другата страна контрапрестация (даване на една вещ, за да се получи друга). Характерното е, че едната страна извършвала веднага своята престация, а другата само обещавала, не я изпълнявала незабавно. Тези съглашения първоначално нямали договорна санкция. Всички двустранни съглашения извън формалните, реалните и консенсуалните договори станали задължителни от момента когато една от страните изпълни обещаната престация. Исковете, с които разполагала изправната страна били два: иск за изпълнение – actio praescriptis verbis и иска за връщане на онова което е престирала condictio ob rem dati. Видове: При Юстиниан се делят на 4 групи: 1)    договори do ut des – давам, за да дадеш; Замяна (permutatio) – различава се от продажбата по своята юридическа регламентация – продажбата е консенсуален договор, който се сключва чрез простото съгласие на страните, а замяната – ненаименуван договор, който ставал юридически задължителен едва след предаването на една от подлежащите на заменяне вещи. Ако престиралият вещта не е неин собственик, договорът се считал за несключен.2)    договори do ut facias – давам за да направиш. Дарение с тежести (donatio sub modo) – една страна прехвърля на друга безвъзмездно  собствеността на една вещ срещу задължението друга страна да извърши някаква престация в полза на дарителя или на посоченото от него лице. 3)    договори facio ut des – правя за да дадеш. Така е при консигнационния договор аestimatum  - единият съдоговорител предавал на другия една вещ, за да я продаде и да му предаде цената й, или ако не успее да я продаде, да му върне вещта. 4)    договори facias ut facias – правя, за да направиш. Спогодба (transactio) – съглашение, с помощта на което две лица поставяли край на един съществуващ между тях спор чрез взаимни отстъпки. Със спогодбата се погасяват едни задължения на страните, но могат да се създадат и нови такива.

Пактове – Ненаименуваните договори пораждали договорен иск само при изпълнението на една от уговорените престации, а проблемата е била съглашенията да бъдат санкционирани независимо от тяхното изпълнение. Намесва се претора, който признал 1) всяко неформално съглашение (pactum), което не противоречало на законите и на правния ред, за източник на възражение, чрез което се парализирало действието на онзи цивилноправен контракт, който се намирал в разрез с това неформално съглашение. 2) Определени категории неформални съглашения той снабдил не само с възражение, но и с иск (actio in factum). Появили се като източник на задължение пактовете, най-важни от които са преторските (pacta praetoria). Пактовете са три вида:

1) Добавъчни пактове (pacta adiecta) – прибавяни към един договор на цивилното право, за да изменят правата и задълженията, които призтичат от този договор. Нямат самостойно значение. Сключват се за намаление/ увеличение на задълженията на предшестващия договор. Пактове за намаляване – разсрочва се едно плащане, за увеличаване – съглашения за лихва (произвеждат правно действие само ако пакта е сключен веднага с договора и ако договорът е bonae fidei).  Пактовете могат да се сключат веднага след сключването на главния договор (pacta adiecta in continenti), или след изтичането на известен срок (pacta adiecta ex intervallo). Правните последици от различните видове добавъчни пактове не били едни и същи. Първоначално нямат правен ефект – едва при Републиката придобиват юридическа санкция.

2) Преторски (pacta praetoria) – самостойни, биват два вида : рецептът и конститутът. Рецептът (receptum). Санкционирани са няколко различни съглашения:

 

 Рецепт на арбитъра - неформално съглашение, чрез което едно лице, избрано за арбитър от две спорещи страни, давало своето съгласие да бъде такъв; съглашението между страните да се разрешат споровете чрез частен арбитраж трябва да е вербален договор/ или не.

Рецепт на корабоначалниците, на стопаните на страннопиемници или конюшни - съглашение, по силата на което една от страните/ ханджия се задължава към другата страна да пази внесените в кораба, гостилницата вещи; отговарят за лека небрежност, но и custodia; не отговаря за vis maior; отговарят дори и без съглашение.

 Рецепт на банкера – пакт, чрез който един банкер се задължавал да плати на едно трето лице задължението, което едни негов клиент имал към третото лице. Това неформално съглашение поражда в полза на третото лице един преторски иск, съществуването на който не било обусловено от действителното съществуване на дълга на клиента. Банкерът не можел да направи по отношение на третото лице онези възражения, които неговият клиент имал към

същото трето лице. Задължението е абстрактно.

Конститут (constitutum). Съглашение, по силата на което едно лице се задължавало да заплати на един нов срок едно съществуващо от по-рано задължение. Първоначално – съглашение за отсрочка на паричен дълг. По-късно влизат и други заместими вещи. Съглашението може да се сключи не само между същите страни, но и между нови такива. Чрез това съглашение един нов длъжник можел да се ангажира да изпълни едно съществуващо задължение на един нов срок, и то било заедно със стария длъжник, било вместо него. Конститутът – неформално съглашение по преторското право; има функциите на новационната стипулация по цивилното право.

3) Pacta legitima – неформални съглашения, снабдени с иск от императорските конституции. Чрез тази юридическа санкция те не добили качеството на договори. В категорията им са включени: 1) обещанията за учредяване на зестра – учредява се чрез стипулация, dictio dotis, акцептилация; по-късно можело и само чрез просто обещание. Бил даден иска на съпруга за получаване на обещаната зестра. Обещанието е един легитимен пакт. 2) Обещанието за дарение – По време на Юстиниановото право става легитимен пакт (преди – формален договор/ реално предаване на подарената вещ). Дал право на иск на надарения въз основа на простото неформално съглашение, ако дарението имало за предмет вещи на стойност до 500 златни солида. Ако има за стойност повече – трябва да се впише в съда. 3) Компромисът (съглашението за арбитраж) – Отново при Юстиниан става легитимен пакт (преди това – цивилен договор, стипулация). Признава се обвързващата сила на простото съгласие на страните да отнесат разрешението на един съществуващ между тях спор пред едно трето лице – арбитър.  От гледна точка на защитата на пактовете те са могли да бъдат голи – имат сила само в гражданския процес като основание за предявяване на възражение; и облечени – защитени чрез самостоятелни преторски искове – напр. конститут (неформално преторско споразумение) за встъпване в чужд дълг.

Квазиконтракти. Когато едно имуществено благо (вещ, пари) е преминало от едно имущество в друго без правно оправдание, говорим за неоснователно обогатяване. Като средство за премахване на неоснователното обогатяване римското право използвало кондикцията – абстрактен иск, не се указва конкретното основание, на което се води иска. Изисква се да бъде налице datio (прехвърляне на собственост), извършена по начало въз основа на някаква сделка (negotium contractum) и полученото по този начин да се задържа без основание от получателя – защото няма основание или защото основанието е осуетено. Оформят се следните искове: 1) Condictio indebiti – иск за връщане на недължимо платено. Този, кото бил получил добросъвестно нещо, което не му се дължи, бил задължен да го върне на лицето, което по погрешка му го било престирало. Този, който бил платил по погрешка, можел да търси връщането на недължимото платено с този иск. За да се даде иска, било необходимо първо едно плащане, имащо за цел да погаси едно задължение. Предметът е различен; платеното трябва да е недължимо (несъществуващ дълг, погасен вече дълг; несъществуващ, защото не е настъпило условието; несъществуващ е и когато е заплатен на друго лице; също и тогава когато се заплаща един чужд дълг като свой). Необходимо е плащането да е извършено по погрешка. Грешката трябва да е извинителна (грешка във факта, но не и в правото).  Condictio indebiti се дава в полза на онзи, който е платил по погрешка нещо, което не дължи, само срещу един добросъвестен получател, т.е. само тогава когато получателят не знаел, че му се заплаща еин дълг, който не съществува. Ако знае – счита се че извършва кражба (искът е condictio furtivа). Последици: получателят трябва да върне всичко онова, с което незаконно се е обогатил. 2) Condictio ob rem dati – Дава се тогава, когато е извършена престация, с оглед на една позволена бъдеща цел, която не се е осъществила. Необходими са две предпоставки: да е извършена една престация и целта, с която да се е извършила, да не се е осъществила (напр. разменяне на два роба). 3) Condictio ob turpem vel iniustam causam - Condictio ob turpem causam се дава тогава, когато била извършена една престация с оглед постигането на една цел, неморална за получаващия престацията, но не и за противната страна (даване на пари за да се предотврати престъпление). При неморално поведение и на двамата кондикция не се дава. Condictio ob iniustam causam се дава в случая когато едно лице получава престация, запретена от правни ред (незаконна лихва). Заплатеното се иска обратно с този иск. 4) Condictio sine causa – Прилага се тогава, коагто една престация била обещание без причина или когато причината, с оглед на която е била извършена била престанала да съществува.

Водене на чужда работа без поръчка (negotiorum gestio) – актът на едно лице (negotiorum gestor), което без да е овластено чрез мандат или от закона, извършвало едно юридическо или фактическо действие в един чужд патримониум с цел да осуети една загуба на неговия собственик. Целта  не института е да бъдат запазени интересите на  отсъстващите и на тези, които по една или друга причина не могат да се грижат за своите интереси. Безразличен е мотива за действието. Няма negotiorum gestio ако собственикът се противопостави на интрвенцията. Задължения на гестора: да завърши започнатата работа; да даде сметка на този, за когото я е извършил; отговарял за всяка небрежност; задълженията му са санкционирани от actio negotiorum gestorum. Задължения на лицето, в полза на което била извършена работата: Да заплати на гестора направените разноски и да поема задълженията, сключени от него щом като работата е била полезно започната. Неблагоприятният изход на същата не бил пречка да се търсят разноските и задълженията, щом като този изход не е по вина на гестора (изработена къща – пожар). При одобрение на извършената работа от страна на собственика гесторът имал срещу последния actio mandati.

Венедиков: Communio -  имуществена общност между няколко лица; възниква правото на всяко от тях да иска делба и обезщетение за необходими разноски за поддържането на общата вещ с исковете actio familiae erciscundae (ако общността произтича от наследяване); actio finium redundorum (ако произлиза от изчезването на границите между два недвижими съседни имота) actio communi dividundo (в останалите случаи). Tutela (настойничество) -  Настойникът е длъжен да управлява имуществото на малолетния с грижата, която проявява към собствените си работи, и да даде сметка за управлението след свършването на настойничеството. Отговаря за culpa in concreto, срещу него може да бъде заведен actio tutalae directa. Настойникът, негоциорум гесторът и мандатарят са лица, които вършат работа за чужда сметка, поради това и тримата са длъжни да дадат сметка за извършеното.

Деликти и квазиделикти. Много бързо са изтласкани талиона, кръвната мъст. Неправомерните деяния в римското право са обособени в две категории: 1) Престъпления (crimina) – престъпления на публичното право, преследвани от самата държава по пътя на публичното обвинение пред специални наказателни съдилища – комиции, quaestiones perpetuae. Свързани са с публичноправни наказания. 2) Деликтите били частноправни нарушения. Преследвани от частните лица по реда на гражданския процес и са свързани с частноправна санкция – парична глоба, която провинения заплащал в полза на потърпевшия. За всеки деликт била  дадена на потърпевшия съответна акция – actio furti и т.н. Именно с тези искове може да се поиска наказването на извършителя чрез увреждане на неговото имущество – пенални искове. Други искове са реиперсекуторните – имащи за цел да възстановят причинените от

извършителя имуществени  щети. Искове с пенални и реиперсекуторни функции са смесените – actions mixtae.

По-късно се разширява фактическия състав на деликтите (кражба, имуществено увреждане, injuria) .Установили се нови деликти, създали се по-гъвкави наказателни санкции. Някои по-тежки провинения били иззети от областта на частните деликти и включени в публичноправните престъпления  (напр. нарушаване неприкосновеността на жилището). Постепенно се заличава разликата между delicta et crimina.

Видове деликти: 1) Injuria (посегателство над личността) – посегателство върху телесна неприкосновеност на римския гражданин. Има три вида според 12 таблици; 1- членовредителство (най-тежката), свързано с приложението на талиона; ако не се постигне споразумение за откуп, то потърпевшия може да нанесе същото над извършителя; 2- строшаване на кост 3- нанасяне на удар; свързани с парична глоба. Преторското право разширило Injuria– вече влизали и посегателствата върху личната чест и моралните блага на човека; искът – actio injuriarum aestimatoria, по силата на който се определя глобата (от заклетия съдия). Сула издава lex Corneliа de injuriis – нанасянето на удари, рани, насилствено проникване в чждо жилище се преследвало от  публичен ред пред questiones perpetuae, но наказателното преследване и получаването на глобата оставали право на потърпевшия. По време на империята Injuria станало публичноправно престъпление. 2)  Кражба (furtum) – Противозконното отнемане на чужда движима вещ. Два вида: 1. furtum manifestum (явна) – кражбата, при която крадецът бил заловен  на местопрестъплението. Наказанието е различно: ако е малолетен – бой с пръчки; ако е роб – бит, хвърлян от скала; ако е свободен пълнолетен – бой и присъждане на потърпевшия, можел и да го убие. Ако кражбата е извършена нощно време или с оръжие потърпевшия има право да го убие. По-късно санкцията била променена. На потърпевшия се дава иска за четворната стойност на вещта, така че главните наказателни искове, санкциониращи кражбата били actio manifesti (четворна стойност) actio nec manifesti (двойна стойност). Тези наказателни искове могли да бъдат предявени от този, който имал инерес кражбата да не бъде извършена. Имало и един реиперсекуторен иск – търсела се простата стойност на откраднатата вещ, давал се само на собственика на отнетата вещ. 2. furtum nec maifestum (неявна) – Кражба, при която крадецът не бил заловен на местопрестъплението. За кражба се считало всяко действие (contrectatio), извършено за да се присвои противоправно и с цел за облага било владението, било само държането на една чужда вещ. Освен наличието на обективен елемент – отнемането на вещта трябвало и субективен елемент – крадецът да действа умишлено.

Привнесена била кражбата в случаите, когато лицето държащо вещта нанякакво основание, проявявало намерение да я присвои – заемателят за послужване проявява владелчески действия, не само държателски. Грабеж – кражба, извършена с прилагане на насилие, в къснокласическия период тя вече била престъпление.

3) Damnum injuria datum (противоправно увреждане на чужда вещ) – съществуват само отделни случаи на увреждане – lex Aquilla – убийство на роб или животно предвижда делинкевентът да заплати най-високата парична стойност, която са имали през последната година; унищожаване или повреда на друга вещ – заплащане стойността от последния месец. Предпоставки: увреждане на вещ (damnum), при това неправомерно (injuria datum) – тогава когато нарушителят проявява каквато и да е culpa. Повредата трябва да е причинена чрез телесно въздействие върху самата вещ. По-нататък се установило, че може и косвено. 4) Fraus creitorum (умишлено увреждане на кредиторите) – Явила се опасността длъжникът да разпилява своето имущество, и по този начин да осуети удовлетворението на своите кредитори. Затова е създаден този деликт. Против длъжника, извършил това, преторското право създава две правни средства – in integrum restitutio и interdicum fraudatorium. По време на Юстиниан тези искове се преработили в actio Pauliana, в който се искало унищожаване на правните актове, чрез които длъжникът създавал или увеличавал своята несъстоятелност. Други видове според Венедиков: Rapina – присвояване на вещи чрез насилие грабителят отговаря по action bonorum vi raptorum за четворна стойност на заграбеното. Actio doli – когато едно лице е претърпяло имуществена щета поради злоумишлени действия на друго лице и когато то няма друг иск за обезщетение, едиктът му е давал actio doli.Предпоставки: извършване на един акт на обедняване от страна на длъжника (отчуждаване на имот, поемане на задължение). Длъжникът трябва да увеличава/ намалява своята неплатежоспособност. Необходимо било длъжникът да съзнава, че ощетява кредиторите. Квазиделикти. Наподобяват деликтите, за възникването им не винаги се е изисквало да бъде проявена вина. Главно са свързани със слабостите в благоустройството на Рим. Застрашават се минувачите по тесните улици на Рим – създават се два иска – actio de positu et suspensu и actio de deiectis et effusis. Деянията санкционирани с тези два иска и деянието на съдията, който е “направил процеса свой”, защото не е изпълнил задълженията си по разрешаване на спора са означени от Гай като “квазиделикти”.

1) Litem suam facere (да направиш процеса свой) – така се нарича поведението на заклетия съдия, който не изпълнявал задълженията си по разрешаване на спора. Преторът създал иска в зависимост от вината, ако нарушението е незначително – заплаща минимална сума, ако е тежко – заплаща стойността на иска. 2) Actio de positu et suspensu  (иск за поставеното и окаченото) – Запрещава се да бъде поставяни върху издадените части на една сграда вещи, които биха могли да причинят вреда на някой. Ако не всеки можел да предяви – иск actio popularis за 10 000 сестерции. 3) Actio de deiectis vel effusis – иск за изхвърленото или излятото. Този иск се давал срещу обитателя на една сграда, от която била хвърлена някаква вещ, или изляна течност, която причинява имуществена щета. Акцията имала за предмет двойната стойност на причинената щета. Ако е убит свободен – иск за 50 000 сестерции.

Венедиков: Законни акцесорни отговорности: actio quod iussu (когато подвластно лице сключи сделка със съгласието на pater familias, отговаря напълно), actio de peculio et de in rem verso (ако pater familias предостави пекулиум на подвластен, то pater familias отговаря до размера на пекулиума; ако яма пекулий – може да се е обогатил от сделка, сключена от подвластен, тогава отговаря за задълженията), actio tributoria (когато подвластното лице, което има пекулиум, упражнява със съгласието на pater familias търговия, отговаря до размера на пекулиума, обаче няма право първо да плати на себе си, а тябва да го разпредели между всички кредитори пропорционално с техните вземания – това се урежда от иска).

Ноксална отговорност. Когато един деликт бил извършен от роб/ подвластен, правото на потърпевшия да получи удовлетворение под формата на определена парична глоба се сблъсква с властта, която pater familias имал по отношение на личността на делинквента (абсолютна власт, която можела да се противопостави на всяко трето лице). По силата на тази власт можел да отклони насочената срещу роба/ подвластния отговорност, като я поеме сам той; ако не – трябвало да го изостави. Наказателната отговорност при деликтите извършени от роби/ подвластни се оформила като една своеобразна отговорност – ноксалната. Ноксалния иск се давал на пострадалия от един деликт, извършен от роб/ подвластен срещу господаря/ домовладелеца. Те са поставяни пред алтернативата или да заплатят установената за извършването на деликта глоба или да изоставят роба/ подвластния. Това е noxae datio. Ноксалният

иск в края на републиката се давал при повечето от частноправните деликти изисква следните предпоставки: деликт, извършен от роб/ подвластен срещу трето лице. Ако е срещу господаря напр. ноксален иск не се пораждал. Ноксалният иск трябва да се предяви срещу лицето, което има власт върху делинквента в момента на предявяване иска. Ако след извършване на престъплението, но преди предявяване на иска робът/ подвластният е подаден/ манципиран на едно трето лице, ноксалният иск трябва да бъде предявен против третото лице. Ноксалният иск може да се предявява против животни. Обезпечение на вземанията. Поръчителство: Средство за обезпечение на задълженията. За да бъде гарантирано изпълнението на задължението, наред с главния длъжник и поръчителят се задължавал да го изпълни.

1)    Sponsio et fiderpromissio. Поръчителството се сключвало с помощта на един вербален договор. Поръчителят се задължавал чрез стипулация да заплати същото, което се бил задължил да заплати и главният длъжник. Чрез поръчителствената стипулация поръчителят можел да се задължи да плати или цялото главно задължение или част от него. Не може да се задължи за повече от задължението. По силата на спонзията и фидепромисията кредиторът могъл да се обърне направо към поръчителя и да иска плащане. Има регресен иск срещу длъжника и останалите поръчители.

2)    Fideiussio – вербално поръчителство – поръчителят се задължавал за същото, закоето бил задължил главният длъник. Fideiussio обаче създава задължение и за наследниците на поръчителя и което можело да гарантира не само произхождащите от един вербален контракт задължения, но и задължения с друг източик. Няма регресен иск  в полза на платилия поръчител. Реформи по този повод са били направени – създал с actio mandati contraria. При Хадриан се предвижда и разделяне на задължението между съпоръчителите. То трябвало да бъде искано от поръчителя и засяга само тези, които са състоятелни.

3)    Неформално поръчителство – сключвано под формата на мандат или конститут. – Mandatum pecuniae credendae – Поръчителят давал мандат на кредитора да брои на главния длъжник определена сума – тази, за която иска да поръчителства. Кредиторът разполага с иска  actio mandati contratria за заплащане на това, което е броил. -  Constitutum debiti alieni – Неформален пакт, чрез който едно лице се задължава да изпълни едно съществуващо задължение на един нов срок. Чрез него може да се поеме задължение и от един нов длъжник. Чрез конститутът поръчителят обещавал да изпълни едно чуждо задължение – задължението на главния длъжник. Поръчителства се едно възникнало вече задължение, докато при мандата и вербалното поръчителство – едно бъдещо или възникващо такова.

4)    Поръчителство при Юстиниан – В следкласическото спонзията и фидепромисията изчезват, остава фидеюсията, мандата и конститута. Той реформирал фидеюсията. Поръчителят се ползвал с 3 възможности – 1. да иска, щом кредиторът, преди да отправи своята акция против него, да я предяви срещу главния длъжник – benefifium excussionis; 2. да иска, щото при наличността на няколко поръчители кредиторът да раздели вземането си и да търси от всеки частта му – beneficium devisionis; 3. Когато е платил на кредитора, да иска от него отстъпването от акциите, които последният има срещу длъжика - beneficium cedendarum actionum.

Фидуция, залог, ипотека. За да обезпечи вземането на кредитора, длъжникът му създавал вещно право върху един свой имот. 1) Fiducia cum creditore contracta – Длъжникът прехвърлял на кредитора една своя вещ, а той се задължавал да я върне след погасяването на дълга. Кредиторът бил защитен с ревандикационен иск, а длъжникът - actio fiduciae, лишен е от владението, собствеността и ползването на вещта, изчерпвал целия си кредит и т.н. Недостатъците се оправят с 2) Залог (pignus) – по силата на това задължение кредиторът получавал владението на вещта; длъжникът не бил напълно защитен, но и кредиторът не бил добре гарантиран. 3) Ипотека – на недвижими имоти; комбиниране елементите на фидуцията и залога, но усъвършенствания.

Кредиторът придобивал владението на вещта но само след падежа на обезпечената креанса. Ипотеката дава вещен иск на ипотекарния кредитор, но е ипотекарен, не ревандикационен. Първоначално се появила при обезпечаване вземанията на наемодателите на полски имоти. Съдържание на заложното/ ипотечното право: 1) ius possidendi – право на владение. Едно от най-важните права на кредитора е, че може да владее дадената за обезпечение на вземането му вещ. При залога той придобивал това право веднага, а при ипотеката – след падежа. Правото на владение е вещно право. То може да се противопостави на всяко трето лице, което владее вещта 2) ius distrahendi – право да бъде продадена заложената/ ипотекираната вещ. Нямал право да я продава, само да задържа вещта и по този начин да упражни една принуда за изпълнение на обезпеченото вземане. Може да се продаде само по силата на специално съглашение – разширение на законното заложно право; lex commissoria – кредиторът при неплащане на задължението в уговорения срок ставал собственик на заложената вещ. В Юстиниановото право заложният и ипотекарният кредитор добили ius distahendi. Множество ипотечни права върху една вещ. Учредяването на ипотеката ставало без разместване на владението, могат да се учредят няколко ипотеки върху същата вещ. Отношенията на ипотекарните кредитори се уреждали от правилото prior tempore, potior iure (първият по време е по-силен по право). Ипотеките се подреждали по дати на тяхното учредяване. Първият кредитор имал възможността да парализира исковете на останалите чрез възражение за преднина в реда. Също така само първия кредитор имал право да извърши една валидна продажба на ипотекираната вещ. Правото на останалите ипотекарни кредитори се свеждало към една възможност да получат с предпочитание това, което остава от цената на продадената ипотекирана вещ след удовлетворяването на първия ипотекарен кредитор.

Погасяване на заложно/ ипотечно право.  1) Погасява се вследствие погасяването на гарантираната креанса (акцесорно погасяване). Залогът и ипотеката са акцесорни права и се погасявали когато  се погаси главното задължение за обезпечаване на което били дадени. Ипотеката из залогът създавали едно неделимо право на обезпечение. Ипотеката не се погасява при отстъпване на исковете – преминават и в третото лице. Не се погасява при Successio locum creditoris – встъпване в реда на удовлетворения ипотекарен кредитор. Купувачът на един недвижим имот плаща на първия ипотекарен кредитор, встъпва на негово място и може да отблъсне исковете на останалите кредитори.

2) Самостоятелно (самостойно погасяване на залога). Ипотечното право се погасявало самостоятелно независимо от погасяването на обезпеченото вземане чрез извършената от кредитора продажба на ипотекирания имот, както и чрез отказ на кредитора от ипотечното право. Погасява се по силата и на погасителна давност. Ако ипотекираната вещ е в длъжника – ипотеката се погасява само след като самото гарантирано вземане бъде погасено по давност. Ако не е  в

длъжника – ипотеката се погасява самостоятелно по силата на praescriptio longi temporis/ longissimi temporis.

Римско наследствено право

Наследяване и наследство. В родовото общество всички блага били на общо ползване. Съществували само наченки на наследяване, които били за лично ползване. Наченки на наследяване съществуват още при режима на фамилната собственост, когато след смъртта на pater familias фамилното имущество/ земята остават в същата фамилия, към която е принадлежал и той – наследодател, без да се смесват с имотите на рода. Ако той умре, без да остави нищо на фамилията си (защото няма такава, или те са умрели преди него) – преминава в ръцете на най-близките му родственици – агнати (братя, братовчеди и т.н.). При липса и на тези родът (гентили) поставял ръка върху имотите, които преди това са били колективна родова собственост. Евентуалните конфликти между наследодателя и рода се уреждат от Народното събрание. Наследодателят се обръщал към него когато е искал или още преживе да направи свой подвластен онзи, на който иска да остави имуществото си (адрогация); или когато е искал да му остави своя имот за времето, след като умре (завещание). И адрогацията и завещанието се извършват пред Народното събрание и с неговото одобрение. В резултат на утвърждаването на частната собственост се явила възможността, призната и санкционирана от 12-те таблици, наследственото имущество да се поделя между членовете на фамилията. Разделянето на имуществото първоначално е било в противоречие с тенденцията на укрепване на частната собственост.

Явила се и нуждата от завещание, което да даде възможност на домовладелеца при наличието на низходящи и фамилия да остави фамилното имущество на един от низходящите. Понтификалната юриспруденция използва соленелния акт на манципацията, за да осъществи прехвърлянето на имуществото на домовладелеца върху посочения от него наследник. Но имуществото първо е манципирано върху трето лице, което да прехвърли имуществото след смъртта на pater familias върху посочения от него наследник. При късната република наследяването по завещание станало правило. Наред със завещанията по цивилното право се явило и преторското завещание. Преторът бил този, който включил кръвното родство – когнатство. При спор кой е истинският цивилен наследник, имуществото (bonorum possesio) се давало на този, който е по-вероятен. Според цивилното право щом бил назначен наследник по завещание, наследството не могло да бъде дадено на наследника по закон. При наследяването по закон ако най-близкият законен наследник не се явявал да приеме наследството, то не може да бъде наследявано от по-далечните налседници. В този случай наследството оставало вакантно и може да бъде завладяно по давност и то в съкратен срок (една година) от всяко трето лице. Ако най-близкият от законните наследници не приемал наследството, преторът призовавал към наследяване следващите по реда. Стигнало се и до там наследството да се дава не на цивилни лица, въпреки че е на лице цивилен наследник. Според цивилното право еманципираните низходящи изгубвали правото си да наследяват pater familias, който ги е еманципирал. След смъртта му имуществото трябва да премине у подвластните. Преторът обаче поставил еманципираните низходящи наред с нееманципираните и ги предпочитал пред агнатите. Преторът изгражда система на наследяване, в която включил като елемент системата на самото цивилно наследствено право. Съдебната практика започнала да счита, че наследодател, който при наличието на най-близки родственици, оставя чрез завещание цялото си имущество в полза на едно чуждо лице – наследник по завещание, постъпва против повелите на officium pietatis (чувство за дълг към най-близките). Следкласическото право допуска възможността наследството да се придобива отчасти по завещание и отчасти по закон. При Юстиниан се въвеждат нови форми на публично завещание. Отново се въвежда правилото, че не може наследството да се придобива отчасти по завещание и отчасти по закон. Също така този, който веднъж е назначен за наследник, остава наследник завинаги. Окончателно е утвърден принципът на кръвното родство като основа на законното наследяване. Преодолява се и формата на заветите – легати (формални завети) и фидеикомиси (неформални).

Наследство (hereditas): съвкупност на онези имуществени права и задължения, които след смъртта на наследодателя преминавали върху наследника. То не включва лични права – право на патронат, настойничество. Също така не се наследявали и плодоползването, строго личните задължения (неправомерни деяния), правата и задълженията по такива договори, които били сключвани с оглед на личността на наследодателя (мандат). След като наследството бъде придобито от наследника, последният ставал общ (универсален) правоприемник на наследодателя. Ако наследниците са няколко, делимите вземания и задължения се разделяли между сънаследниците. Относно неделимите се създала активна и пасивна солидарност. За да се разделят вещите, собственост на наследодателя е необходима делба.

Наследяване по завещание. Завещание: Едностранен отменим факт по случай на смърт, с който се назначавал наследник. Не се изисква съгласието на наследника; може да се отмени от наследодателя; поражда правни последици само след смъртта на наследодателя. Способност за завещаване и за получаване на завещание: 1) Testamenti factio activa – Завещателят трябва да има специална правоспособност, за да може да завещава – commercium (перегрините не могат да завещават по цивилното право), sui iuris (подвластните не могат да завещават освен peculium castrense и т.н.), дееспособен. Жените могат да завещават само със свой настойник. 2) Testamenti factio passiva – за да може едно лице да получава завещание, необходимо е да има надлежна способност. Могат да получават римските граждани и латините, но не и перегрините. Могат да бъдат назначавани за наследници и чужди роби. Ако завещателят иска да назначи за наследник някого от своите роби, той трябва да го освободи в своето завещание. Не могат да получават по завещание personae incertae – лица, за които завещателят при съставяне на своето завещание не можел да има точна представа (лица, които не били заченати при изготвяне). Направени са смекчения – завещателят може да назначи за наследници родените негови низходящи след съставяне на завещанието. За personae incertae се считат и корпорациите, но и тук се правят смекчения – първо за римската държава и после за други. Capacitas – за да бъдат насърчени браковете и ражданията, един закон от времето на Август постановил, че не могат да получават по завещание неженените мъже между 25 и 60 и неомъжените жени между 20 и 50. Създадени били ограничения и по отношение на бездетните и на жените, които нямат 3 или 4  деца. Форма на завещанието: Не могат да се разгледат всички форми на римското завещание. Наред с него, извършвано пред НС, се оформя и завещание in procinctu – завещание, което войникът обявявал с висок глас пред наредената в боен ред войска. Завещанието има корени и в манципирането на фамилното имущество. По-нататък се смекчава древния формализъм. Предкласическото и класическото право познава наред с извършваното с бронз и везни завещание, написаното на восъчни табелки завещание, а също така и неформалното войнишко завещание, което е в свободна форма. Следкласическо право – саморъчно, устно, публично, особени форми на войнишкото завещание,

завещание на слепите. Повечето от тях се запазват при Юстиниан.

1) Завещание пред свиканите комиции (testamentum calatis comitiis) - най-старо, по времето на 12-те таблици. Извършва се с участието на куриатните комиции и има за цел да даде наследник на оня, които не са имали подвластни.

2) Завещание с бронз и везни (testamentum per aes et librum) - Манципацията като форма, чрез която да се извършват разпорежданията по случай на смърт. Първоначално това ставало чрез манципиране на наследственото имущество на едно доверено лице – emptor familiae. Завещателят в присъствието на 5 души свидетели и един везномерец манципирал цялото си имущество на лице, което устно/ писмено нареждал на кого да бъде предадено имуществото, след като завещателят умре. При окончателното оформяне на завещанието чрез бронз и везни съществено станало изявлението на завещателя, в което той изразявал своята последна воля. Разпорежданията на завещателя са записани върху восъчни табелки, които се предават на emptor familiae, след което биват затваряни и запечатани с печата на везномереца, на 5 свидетели и на emptor familiae, за да бъде създадена гаранция, че последната воля на завещателя няма да бъде фалшифицирана.

3) Завещание по преторския едикт – Когато пред претора се явявали спорове по въпроса, кой е наследник на дадено лице, той давал владението на наследственото имущество на този, който му предоставял писмено завещание, подпечатано със 7 печата. Заинтересуваните могат да предяват иск и ако успеят да докажат, че завещанието е недействително по цивилното право, владението се отнема от наследника по завещание и било давано на цивилните наследници. По-късно владението на наследството, дадено в съгласие с писменото завещание, може да се противопостави на цивилните наследници въпреки дефектите в самата манципация.

4) Завещание по Юстиниановото право – Два вида завещание: 1) Частно - бива писмено или устно. При устното завещателят изявява своята воля устно по разбираем за свидетелите начин. Писменото изисквало 7 свидетеля. Подписва се от всички и се запечатва с печатите на всеки. 2) Публично - съставя се с участието на публичната власт – има два вида: 1) testamentum acta conditum – завещателят изразявал своята последна воля пред съда, завещанието се вписва в специален протокол; 2) testamentum principi oblatum – предава се за пазене от императора.

 Съдържание на завещанието: Трябва да съдържа назначаването на наследник, а може и няколко. Ако няма указано друго – равни дялове, ако не - зачита се неговата воля. Допускало се назначаването на наследник да е в зависимост от едно отлагателно условие (не срок!). Ако е поставен отлагателен срок се счита, че назначаването на наследника е безусловно и безсрочно. Не може да се постави наследник под прекратителен срок/ условие. При условните назначения е трудно (Тиций е назначен за наследник, при условие, че не замине в Картаген). Установява се по-късно, че наследникът може веднага да получи наследственото имущество, но трябва да даде обезпечение, че ще го върне, ако отрицателното условие се сбъдне. Невъзможно е назначаването на наследник да е свързано със срок. Завещанието изключва винаги и изцяло законното наследяване. Римското право допускало завещателят да назначи едно лице като наследник в случай, че първият посочен от него за наследник не стане такъв (поради смърт напр.) – това се нарича вулгарна субституция. Другият вид е пупиларната субституция – назначаване на наследник на подвластния в случай, че последния не достигне пубертета. Така наследодателят назначавал наследник не само за себе си, но и на своя непълнолетен подвластен. Много често пупиларната субституция била комбинирана с вулгарната. Отменяне на завещанието: Само съставянето на едно ново валидно завещание е отменяло старото завещание, и то даже когато разпоредбите на новото завещание не са били в противоречие с разпоредбите на старото. Според преторското право завещанието се счита за отменено и когато печатите са счупени или е бил повреден самия документ. При Юстиниан се устновява, че може да се отмени, ако волята на завещателя за отменянето му е била изразена пред трима свидетели или е била надлежно документирана, но само ако от съставянето на завещанието са били изминали 10 години.

Наследяване по закон. Интестатно наследяване по цивилното право. Цивилното право установява 3 класи наследници: 1) свои наследници (heredes sui) – лицата, които се намирали под властта на наследодателя (подвластни дъщери и синове, жена ако е под manus). Те се считали до известна степен съсобственици на фамилното имущество, придобиват наследството по право, без да имат нужда да го приемат. Когато наследниците са от една и съща степен, те наследявали по глава. Ако са от различна степен – по колена; внуците получават тази част от наследството, която би получил техният баща, ако би преживял наследодателя. 2) най-близкия агнат на наследодателя – той се призовава само ако не е имало свои наследници; лица, които са били под властта на наследодателя преди неговата смърт. Най-близкия агнат (брат, ако не – чичо, ако не – неговия братовчед) не придобивал наследството по право. За да стане наследник, той трябвало да приеме наследството. Ако има няколко агнати от една и съща степен – наследяват заедно и делят наследството по глави. Ако най-близкият агнат не приеме наследството, наследството не се предлага на следващия по степен агнат – то оставало вакантно. 3) гентили (по 12-те таблици) - призовават се само ако ги няма своите и агнатите. Гентилите са лицата, които принадлежали към същия род, към който принадлежал и наследодателят. В класическото право това наследяване изчезва.

Интестантно наследяване по преторския едикт. Установяват се четири наследствени класи: 1) liberi (деца) – В тази класа влизат heredes sui на наследодателя, но и неговите еманципирани низходящи. Наследяват на глава, ако са от различна степен – по колена. Преторът наложил еманципираните да се задължат чрез стипулация, гарантирани с поръчители, да престират на всеки от наследниците съответна квота от своето имущество, което са придобили след еманципирането им (защото придобиват за себе си). 2) легитими – наследници по 12-те таблици - heredes sui (без еманципираните), най-близък агнат, гентили. 3) Ако 1 и 2 не приемали или ги няма, идват когнатите (кръвни роднини). Призовавали се до 6 степен, а по изключение и до седма, ако се касае за децата на вторите братовчеди на наследодателя. 4) Ако няма либери, легитими, когнати – преторът предлага имуществото на преживелия съпруг. По принцип съпругата, която била в брак с manus, била призовавана към наследството на своя съпруг още с първата класа. Преторските наследници не наследяват по право своя наследодател, те го придобиват по силата на преторския едикт и на съответен декрет, който издавал претора.

На всяка една от наследствените класи бил даван 100 дневен срок за приемане на наследството, който важи от деня за призоваването. За родителите и децата на наследодателя срокът е 1 година. Ако в дадения срок в първата класа наследници не била потърсила наследството, идвал ред на втората класа и т.н. Вътре в класата на когнатите (но е и при легитимите) призоваването се извършвало последователно.

Наследяване по закон на освободените. Ако освободеният не бил оставил свои наследници, го наследявал неговия патрон, който бил призоваван по наследството вместо агнатите на починалия. Преторското право дава възможност на патрона да наследява и когато има свои наследници, но тези свои наследници не били кръвни роднини на наследодателя (осиновен син). Тогава патронът получавал половината от наследството. Патронът се предпочитал пред останалите класи наследници на освободения с изключение на най-близките (брат, сестра). При Юстиниан патронът наследявал освободения, който не бил оставил низходящи.

Интестантно наследяване според класическото, следкласическото и Юстиниановото право. Все повече се зачита кръвното родство при определяне на наслествените класи. Според Senatusconsultum tertulianum майката, която е имала деца от брак без манус, е наследявала своите деца по начало преди агнатите, но само ако е имала ius liberorum, сиреч ако е имала 3 деца; в случай, че е била свободно родена, и 4 деца, ако е освободена. В такъв случай тя е наследявала детето си, ако няма низходящи, без баща или еднокръвни братя. Ако умрялото дете има еднокръвни сестри, майката е наследявала заедно с тях. Майката е наследявала обаче преди другите агнати. Според Senatusconsultum Orfitianum децата трябва да наследят своята майка, която е била в брак без манус, преди всички агнати. Императорското право урежда въпроса, свързани с вакантните наследства. Според lex Iulis de maritandis ordinibus от времето на Октавиан Август останалото без наследник наследствено имущество е принадлежало на държавното съкровище (aerarium). От Траян – принадлежи на императорското съкровище (fiscus). Юстиниан прави две новели 118 и 127. 118 – наследниците се делят на 4 класи. В първата класа влизали низходяшите на наследодателя – синове, дъщери, внуци от умрели преди наследодателя негови деца, правнуци и т.н. Когато всички низходящи са от една степен наследяването става по глава, ако са от различна – по колена. Имуществената неправоспособност на подвластните е премахната – привнасянето на имуществото от страна на еманципираните загубило своето оправдание и било отменено. Въвежда се привнасяне на получените от наследодателя дарения по случай на брак и за откупване на служба, както и привнасяне на зестрата. Във втората класа са включени възходящите и пълнокръвните братя и сестри, а и децата на последните. От възходящите по-близките по степен изключвали по-далечните. При еднаква степен на родство половината от наследството се давала на възходящите по бащина линия, а другата половина – на възходящите по майчина линия. Когато наследодателят остави и родители, и братя и сестри се дели между тях, но братята и сестрите изключвали бабата и дядото. Ако братята и сестрите били умрели преди наследодателя, към наследството се призовават техните деца. В третата класа се включват братята и сестрите, на които само един от родителите бил родител и на наследодателя. Тук влизат еднокръвните и едноутробни братя и сестри. Наследяват само ако няма низходящи, възходящи и пълнокръвни братя и сестри. В четвъртата класа влизат останалите съребрени роднини. Наследството се предлага на най-близкия по степен. Ако няколко души били в една степен по родство с наследодателя, наследяват по глава. Ако по-близкият родственик се откаже от наследството, то се предлагало на по-далечния без ограничения. Юстиниан урежда и т.нар. ”Бедна вдовица” – тази, която няма зестра; тя взима ¼ от  наследството когато се конкурирала с деца на наследодателя; ако те са повече от 3 тя взима равен дял, а ако се конкурирала със свои деца тя получавала само плодоползване върху дела, който й се пада.

Защита на наследника по закон срещу лишаване от наследство. Предпочита се наследяването по завещание – наследниците по него изключвали тези по закон. Ограничения на свободата относно завещателните разпореждания в древното римско право. При древната фамилна собственост обикновено наследството се дава на един подвластен – сина, останалите се обезнаследяват. Завещателят, който иска да обезнаследи своите най-близки наследници – heredes sui – трябвало да го направи изрично; поименно синовете, останалите общо. Ако завещателят не обезнаследи изрично своя син, завещанието му било нищожно.

Обезнаследяване по преторско право – променя се; всички се обезнаследяват изрично; не само heredes sui, но и всички liberi от мъжки пол. Санкцията, в случай че не бил изрично обезнаследен един еманципиран син не била същата. Преторът давал bonorum possessio contra tabulas – владение на наследственото имущество без оглед на завещанието, така че на пропуснатия еманципиран син било давано владение на съответен дял от наследственото имущество.

Законна част. Налага се да се създаде в полза на най-близките роднини на завещателя законна част, с която завещателят не могъл да разполага чрез своето завещание. Тя се установява чрез практиката на  центумвиралните съдилища. Създава се специално правно средство за атакуване на завещанията, които обезнаследявали най-близките родственици на завещателя (quarela inofficiosi testamenti). Тя се предявява пред центумвиралния съд чрез legis actio sacramento, a по-късно пред претора и императора по ред на екстраординарната процедура. Завещанието може да се атакува от децата на завещателя, от неговите родители и от най-близките роднини сродници – неговите братя и сестри. Завещателят е могъл да избегне опасността завещанието му да бъде обезсилено, като остави на най-близките законни наследници ¼ от онази наследствена част, която те биха получили при липса на завещание. Това е законна част. Спечелването на quarela inofficiosi testamenti не е обезсилвало цялото завещание и пристъпване направо към завещаването по закон. Тук не важи правилото, че не може да се наследява отчасти по закон отчасти по завещание. Правото на quarela inofficiosi testamenti се погасява  в 5 годишен срок. В следкласическото право се появява тенденцията, когато имащият право да предяви quarela inofficiosi testamenti не е бил изцяло обезнаследен, вместо да му се дава иск за обезсилване на завещанието, да му се даде иск за допълване на онова, което му е било дадено чрез завещанието. Даденото чрез завещанието трябвало да бъде допълнено до размер на законната част. Според една конституция на император Константин quarela може да се предяви от низходящите, от възходящите, от пълнокръвните и еднокръвните братя и сестри, когато последните са били лишени от наследството в полза нма едно недостойно лице. Юстиниан доразвива с една новела 18 – законната част на най-близките на наследодателя наследници, върху която същият не трябвало да посяга, е била увеличена. Ако децата са до 4 – 1/3, ако са повече – ½ от онова, което те би следвало да получат при липса на завещание. В новела 115 са посочени основанията за обезнаследяване на низходящи и възходящи – посягане над живота на наследодателя, плътска връзка със съпругата му, възпрепятстване на наследодателя да направи завещание; предявяване на наказателен иск срещу наследодателя; при низходящи – побой и тежка обида, лъжовно обвинение срещу същия; упражняване на неморална професия на наследника и т.н. Ако не са налице такива основания, обезнаследяването е водело до обезсилване на завещанието иу до призоваване на наследника/ наследниците по закон; но заветите, назначенията на настойник/ настойници по завещание, както и освобождаванията на роби, направени в завещанието, са оставали валидни.

Придобиване и защита на наследството. Начини на придобиване. Домашните наследници (heredes domestici – подвластни, освободени чрез завещание роби) придобиват наследството по право в момента на откриването му; не могат да откажат наследството. Останалите (външни - extranei) наследници трябва да го приемат. Това се извършва чрез едностранно волеизявление на наследника. Формалното приемане се нарича креция (cretio). В класическото право може да се приема и неформално – или чрез изрично изявяване на воля, така и мълчаливо. Когато той започне

да извършва разпореждане с наследственото имущество се счита, че приема наследство. И двата вида наследници не са обвързани с определен срок за приемане на наследството. Но преторът дал на домашния наследник срок за решаване – срок, в който наследникът трябва да реши дали приема или да откаже имуществото. Ако срокът изтече и наследникът не се произнесе се счита, че е приел. Кредиторите могат да започнат съдебен процес и с външен наследник – питат го дали е наследник и ако каже не, или нищо не каже, наследството се предлага на следващия наследник; ако няма друг – принудителна продан на наследственото имущество. Ако наследстсвото не било придобито в момента на смъртта на наследодателя, то било незаето наследство (няма свой носител – може да се узукапира в едногодишен срок). Допуска се интестантните наследници като агнатите и гентилите да отстъпват наследството на друг чрез in iure cessio hereditas още преди да са го приели. То дава възможност както на интестантните, така и на тестаментарните наследници да цедират, т.е. да прехвърлят на други лица приетото вече наследство.

Иначе важат ограниченията за наследството от Август – за бездетните и неженените; установяват се и ограничения за придобиване на наследство от недостойни наследници. При вулгаризираното следкласическо право придобиването на имуществото от домашните и външните наследници става с приемане. При Юстиниан пак се възстановява по право и с приемане. В следкласическото право отпада приемането с креция. Отложени са ограниченията на бездетните и неженените – остава само за недостойните. Незаетото наследство не се третирало като лишено от правен статут имущество, а като своебразен правен субект.

Действие на придобиването. Сънаследяване и акресценция. Придобиването означава, че наследникът става носител на всички права и задължения, които влизат в наследството. Наследникът ставал универсален правоприемник на наследодателя и затова имуществото на наследодателя се сливало с имуществото на наследник, поглъщало се от последното. Това сливане е неудобно, когато наследодателя/ наследника бил несъстоятелен. Затова се иска отделяне на наследственото имущество от имуществото на наследника. Има 2 разрешения:

1)    Кредиторите на наследодателя добили възможността да искат отделяне на наследственото имущество от имуществото на несъстоятелния наследник, за да избегнат конкуренцията на неговите кредитори. Осъществява се с правотворческата дейност на претора – separatio bonorum.

2)    Наследникът може да иска отделяне от имуществото на наследодателя, когато то било обременено със задължения, по-големи от неговия актив. То се създава при Юстиниан – beneficium inventarii.

Отделянето на наследственото имущество от имота на наследника (beneficium separationis) може да бъде искано от всеки един от заинтересуваните кредитори, но само докато наследственото имуществото още не се било сляло фактически с имота на наследника. При уважаване на молбата кредиторите, които искат отделянето, могат да се удовлетворят от наследствения имот преди кредиторите на наследника – само ако останел известен остатък, той можел да се използва за удовлетворяване на кредиторите на наследника. beneficium inventarii – наследник, който приемал едно несъстоятелно наследство можел да ограничи отговорността си само до размер на това, което приема. Той трябва да състави опис на приетото имущество в двумесечен срок, като е бил задължен да започне неговото съставяне в 30-дневен срок от деня на откриване на завещанието или от деня, в който е узнал за призоваването му към наследството. Описът се съставя в присъствието на 3 свидетели и tabularius. След съставянето му наследникът отговарял само до размер на това, което е получил от наследодателя.

Сънаследяване е налице тогава, когато към наследството на едно лице били призовани било по силата на завещание, било по силата на закона няколко души наследници. Наследяващите заедно наследството на един общ наследодател се наричали сънаследници. Дяловете могат да са равни/ неравни. Равни – двама синове на наследодател, по ½; Неравни – синът на наследодателя наследява  ab intestato заедно с трима внуци, деца на умрелия преди наследодателя втори син (син - 1/2; внуци – по 1/6). При сънаследяване се установява съсобственост между сънаследниците върху вещите, които принадлежали на наследодателя по време на неговата смърт. Що се касае до облигационните права и задължения на наследодателя по начало те се разделяли между сънаследниците, освен когато били неделими по своето естество, в какъвто случай се установявала солидарност между сънаследниците. Ако един от сънаследниците се отказвал от наследството, неговата част се разделяла между останалите сънаследници, дяловете на които съответно се увеличавали. Това увеличаване се нарича акресценция (прирастване). Не е нужно наследникът, на  който се увеличавал чрез акресценция, да изяви някаква воля за приемане на това увеличение.

Защита на наследника. Цивилният наследник разполагал с иска hereditas petitio. Ищецът по този иск трябвало да установи качеството си на цивилен наследник. Ответник по иска бил този, който владеел наследственото имущество или някаква част от него, твърдейки, че е наследник, а също и този, който владеел наследството или някаква негова част, без да сочи каквото и да било основание. При уважаване на иска по време на формуларната процедура ответникът бил поканван да върне наследството, а ако не – да заплати стойността му. Предмет на иска е наследственото имуществото – не само телесни вещи, вещно право, но и вземанията, включени в наследството. Ако наследникът бил продал някои от наследствените вещи, той е отговарял за тяхната стойност. Според Senatusconsultum Juventianum добросъвестният ответник трябва да бъде осъден да върне това, с което се е обогатил, а недобросъвестния – всичко, коео съдържало наследството, когато го бил завладял. Цивилния наследник може да предяви и конкретна акция – rei vindicatio, actio certae creditae pecuniae и т.н. Искът hereditas petitio защитавал само цивилния наследник. За защита на преторския наследник бил създаден интердиктът quorum bonorum. Ако ответникът по този интердикт не изпълни нареждането да предостави на преторския наследник наследственото имущество, той бил осъждан да заплати неговата стойност. При Юстиниан исковете се на цивилния и преторския наследник се изравняват.

Завети. Легати и фидеикомиси. Римското право познава и такъв правен институт, по силата на който на едно лице се давало определено наследствено имущество (вещ, сума, пари, вземане) без това лице да се провъзгласява за правоприемник на наследодателя и без това да бъде обременявано със заплащането не неговите задължения или на част от тях. Такова лице се нарича заветник, а разпореждането по случай на смът, с което се оставяло на дадено лице определено имущество, се наричало завет. Първоначално заветите могли да се учредяваят само в завещанието на наследодателя при спазването на определена форма (легати); по-нататък се допуска и по-свободна форма (фидеикомиси). По време на Републиката фидеикомисите били неформални имущественоправни разпореждания, които едно лице правело  за времето след своята смърт, изпълнението на които било предоставено само на добросъвестността на наследника; нямат юридическа задължителност – едва след Принципата имат. Фидеикомисите

били формулирани и едно писмо (кодицил), отправено до наследника, на когото се възлагало изпълняването им. Впоследствие чрез кодицили могат да се установят и легати, стига само разпореждането им да бъде потвърдено предварително. Приближават се до завещанието (при завещанието задължително има посочен наследник обаче). Lex Falcidia – колкото и завети да учреди завещателят за наследника трябва да бъде оставена ¼ от наследството.

Видове легати: Легатите са завети, направени или потвърдени чрез завещание, в точно определена форма. Модестин дефинира легата като оставено със завещанието дарение. Има 4 вида легати: 1) Legatum per vindicationem – създаден вероятно за учредяване на завети, имащи за предмет индивидуално определени вещи; Формулира се с думите do lego (давам и завещавам); Легатът създавал вещно право в полза на заветника. След смъртта на завещателя собствеността на роба напр. преминава в имуществото на заветника. 2) Legatum per damnationem – завети имащи за предмет парична сума. Създавал в полза на ответника и вещно и облигационно право.

Формулира се dare damnas (да бъде осъден да даде). По силата на този легат заветникът имало само едно вземане срещу наследника, но не и вещно право върху роба. 3) Legatum per praeceptionem – има прилика с (1); на един от наследниците се предоставяла възможността да вземе предварително – преди извършване на делбата – една вещ от наследството за себе си. Създава вещно право. 4) Legatum sinendi modo – има прилика с (2); наследникът се осъжда да позволи на заветника да вземе и да има за себе си една вещ от наследството. Този легат създавал в полза на легатаря облигационно право. За придобиване на легатите са важни два момента – dies cedens  - денят на откриване на наследството и dies veniens – денят на приемане.

Фидеикомиси – неформално учредени завети, които могли да бъдат направени както в завещанието, така и вън от него без спазване на строги форми. Често се учредяват чрез устна декларация на завещателя или чрез обикновено писмо, отправено до наследника. При Август наследникът бил заставен да зачита направените от наследника фидеикомиси. Те се правят и в полза на лица, неспособни да получават чрез завещание или чрез легат и могло да бъдат възлагани в тежест на всяко лице, което получава нещо от наследството. За да бъдат задължително фидеикомисите трябва да се направени от лице, способно да завещава. Постепенно различията между легатите и фидеикомисите се заличават – при Юстиниан напълно.

Съществували и такива легати и фидеикомиси, чрез които наследодателят оставял на заветника цялото наследство (универсален фидеикомис) или част от наследството (legatum partionis). Чрез тях завещателят избягвал тези ограничения, по силата на които определена категория лица не моги да бъдат назначавани за наследници по завещание. Още преди legatum partionis наследодателите могли да направят разпореждане в завещанието си, че наследникът трябва да раздели наследството с едно трето лице. При legatum partionis наследникът бил длъжен да даде на заветника определена част от наследството. Заради тази цел наследника и заветника сключвали стипулация, наследникът се задължавал да предаде на заветника съответен дял от правата, включени в наследството, а заветниът се задължавал да поеме съответен дял от задълженията. При универсален фидеикомис наследодателят възлагал на наследника да предаде цялото наследство или част от него на дадено лице – универсален фидеикомисар. По време на Принципата той се приема като купувач на наследството; при Нерон – преторски наследник; при Юстиниан той се третира като истински наследник, но за редовния наследник се запазвала ¼ от наследството. Дарение (donatio) – юридически акт, по силата на който едно лице се обеднявало с някаква част от своето имущество в полза на друго лице, на което искало да окаже щедрост. При дареднието на обедняването на едната страна (дарител) съответства обогатяването на другата страна (надарения). Извършеното от дарителя дарение трябвало да бъде прието изрично или мълчаливо от надарения. Изисквало се и дарствено намерение (animus donandi) на дарителя. Дарението не е правна сделка, може да се изърши чрез един акт на прехвърляне на собственост (mancipatio, traditio), чрез един договор за поемане на задължения (стипулация), така и чрез едно опрощаване на дълг (acceptilatio). Дарствения акт е с безвъзмезден характер – по това се отличава. При Константин става правна сделка, вписват се при губернатора или магистрата, за да се осигури публичност. Дарение по случай на смърт – било подчинено на условието надареният да преживее своя дарител и имало окончателен ефект след смъртта на дарителя. Извършва се независимо от съставянето на каквото и да било завещание от страна на дарителя – по това се различава от заветите. Това дарение се считало направено или под прекратително, или под отлагателно условие. Важно ограничение е подчиняването на даренията на правилата на т. нар. Фалцидиева четвърт. Наследодателят нямал право да засегне законната част на наследника не само чрез завещание в полза на heredes extranei, чрез учредяване на завети, но също така и чрез дарение mortis causa.  

 Римско лично и семейно право

Римско лично право 

Правоспособност: възможност, призната от правния ред на човека да бъде носител на права и задължения. Pater familias - напълно правоспособен. Правоспособността се определя от status familiae, status civitatis et status libertatis. Sui iuris - неподвластни. Загубването на някои от тези статуси води до намаляване на правоспособността - capitis deminutio. Роби - вещи, прокарани са закони за подобряване на положението на робите - lex Petronia (цирк - само при провинение). Робът е обект на правото, няма правоспособност, няма имуществени права, няма право на matrimonium, а има contubernium - полово съжителство; не могат да търсят защита от съд, недееспособни; НО могат да сключват договори и да придобиват права и задължения за своите господари. Преторът обаче ограничил отговорността на робовладелеца за сключваните от роба сделки било до размер на това, за което робовладелеца дал своето съгласие, било до размер на предоставеното в управление на роба имущество, или до размера на обогатяването. Господарят отговарял неограничено спрямо лицето, с което робът е сключил договора (по силата на actio quod iussu). Ако робът сключва сделка без знанието на господаря си, той може да ангажира неговата отговорност, при условие, че му е предоставено от управлението на определено имущество (peculium - това е имот на робовладелеца, който той предоставя на своя роб, за да го стопанисва и управлява; робът дава една част от приходите си на робовладелеца, а останалото е за него). Свободно управление на peculium - libera administratio peculii - с това си управление робът може да отчуждава имота, да поема задължения. Искът на третото лице (контрахент) срещу робовладелеца се нарича actio peculie et de in rem verso. Ако робът извърши деликт - господарят може да отклони насочената отговорност, ако я поеме сам. На жертвата се дава ноксален иск срещу господаря на роба. Попадане в робство: военнопленници и раждане от майка робиня; неизправен длъжник; заловен крадец. Освобождаване от робство: чрез завещание, ценз (при преброяване на 5 години господарят вписва робът като свободен римски гражданин) и виндикта (привиден процес, робът се обявява за свободен). Могат да се освобождават и

по друг начин - per pistolam et inter amicos, in ecclesia. Ограничения: Fufia Caninia - освобождаванията не трябва да надхвърлят определен процент и не трябва да са над 100. Aelia Sentia - робовладелци под 20 г. не могат да освобождават роби; роби под 30 г. не могат да се освобождават. Правоспособността на освободения (libertinus) е ограничена главно в публичното право (има ius suffragii). При римското частно право съществува понятието патронат - патронът имал значителна дисциплинарна власт върху освободения. Може освободения да работи няколко дни в годината безплатно за господаря си; патронът можел да наследява освободения, ако той няма низходящи. Също така патронът имал няколко задължения: той е длъжен да изхранва робът, ако той не може да го прави сам. Освободения роб може да се нарече римски гражданин само ако има restitutio natalium et ius aureorum (право да носи златен пръстен).

Напълно правоспособен е римския гражданин - трябва да е свободно роден, неподвластен. Правоспособността включва възможност да се сключват правни сделки (commercium), брак (conubium), право да завещават и да им се завещава (testamenti factio activa et passiva), право да гласуват в НС (ius suffragii) и право да е избираем магистрат (ius honorum). Придобиването на тези права става с раждането от законен брак. Ако двамата родители са с различен статус, то това се определя от iustum matrimonium - т.е. дали брака е сключен с наличност на conubium. Също става чрез adrogatio et adoptio (осиновяване). Загубването на тези права става с военнопленничество (после се възстановяват); може и доброволно отказване (напр. ако отива в колония, за да получи земя - така става latinus coloniarius). Статус на чужденците (peregrinus) нямат пълна правоспособност или въобще нямат; той е правоспособен по своето национално право. Може и да добие  hospitium в Рим; по-късно им се признава commercium et conubium, а и пълна имуществена правоспособност (по ius gentium). Чужденците с най-добър статус са latini - имат commercium, conubium, testamenti factio activa et passiva. Колоните имат ограничена икономическа и юридическа зависимост от земевладелеца. Дееспособност: способността на едно лице да сключва правни сделки, да предизвиква правни последици чрез собствени действия. Правоспособността и дееспособността не са свързани - робът няма правоспособност, но има ограничена дееспособност. Навършилият пълнолетие подвластен също има ограничена дееспособност. Пълнолетието при мъжа настъпва на 14 г., а при жената - на 12 г. До тази възраст те са непълнолетни (impuberes) и недееспособни. До 7г. са малолетни (infantes) и са недееспособни. От 7 до 14 г. могат да сключват сделки, с които подобряват положението си, но не могат да го влошават. След смъртта на pater familias те стават неподвластни (sui iuris), учредява се настойничество (чрез завещание, по закон - най-близкия законен наследник от мъжа; от магистрата). Настойникът управлява имуществото, отчуждава, сключва сделки, води съдебни процеси (по-късно може да отчуждава само в кръга на обикновеното управление на имуществото на пупила, не ценни неща). Ако на 7 г. сключи сделка трябва разрешението наз настойника - съдействието се дава под формата на auctoritatis interpositio (Auctorne fis? - Auctor fio.). Lex Plaetoria - установява наказателна отговорност за недобросъвестни контрахенти, които чрез измама ощетявали ненавърщилите 25 г. Преторът дава по-късно права на ощетените да възразят срещу ощетителя. Започва и назначаването на попечител. В следкласическото право ненавършилите 25г. се третират като частично недееспособни, когато им е назначен попечител. Жените са напълно недееспособни, подвластни (родителска или съпружеска власт). Когато е sui iuris има настойник, чрез когото сключва сделки. Август освободил от настойничество някои категории жени имащи ius liberorum с 3 и повече деца; при останалите жени настойникът се превърнал в прост съветник; в следкласическото право настойниеството отпада напълно. Луди, разточителни: недееспособни, според 12-те таблици трябва да имат агнати или гентили (пазач). За попечители на лудите могат да бъдат назначавани не само агнати, а и други лица (които съответно могат да сключват сделки вместо лудия). На разточителният (разпилява фамилно имущество) се назначава попечител. Разточителният можел да сключва сделки, с които само да подобрява положението си (само права, но не и задължения).

Римско семейно правоРимската фамилия: Pater familias има пълна правоспособност, а подвластните имат ограничена правоспособност (заради патриархалната организация). Фамилната собственост обаче започва да се ликвидира и се появява частната. Pater familias става собственик на цялото имущество на фамилията. Фамилията включва робите, синовете, съпругата (cum manu), снахи, внуци, осиновени. Не влизат дъщерите, встъпили в брак cum manu и отишли в друга фамилия, както и освободените. Римската фамилия не е базирана на кръвна връзка, а на фамилна власт. Тази власт се нарича patria potestas по отношение на синовете и внуците, а по отношение на съпругата и снахите - manus. Властта на Pater familias стига до ius vitae ac necis, може да води иск за собственост (rei vindicatio), за да връща подвластни под негова собственост; може да ги продава, те не могат да сключват брак без негово съгласие; също така подвластните не могат да имат имущество - всичко е в патримониума на Pater familias. Юридическата неограничена власт на Pater familias е ограничена от обичаите, от религията, от контрола наз цензорите - няма чист произвол. Съществуват нововъведения през Принципата и Домината относно режима на подвластните; смекчена е властта на Pater familias върху личността - само телесни наказания; също така се предоставя и част от имуществото на подвластните, за да го стопанисват (peculium). Pater familias отговарял неограничено за сделките на подвластния (за които е дал съгласие) и ограничено до размера на обогатяването (за което не е дал съгласие). След смъртта на Pater familias синът придобива пълна правоспособност и дееспособност и става на свой ред Pater familias. Ако синът е на военна служба има имуществто - лагерен пекулий, който Pater familias не може да отнеме. Подвластният се разпореждал с имуществото, но ако не остави завещание, имуществото отива при Pater familias като пекулий (а не наследство). Peculium quasi castrense - онова, което подвластният придобивал на каквато и да било държавна или черковна служба; може и да завещава при Юстиниан. Ако подвластния получи наследство от майка си  - негово е, бащата има само право на управление и плодоползване (bona adventicia - всички имоти, които не са придобити със средства на pater familias).

Агнатство и когнатство. Родството е цивилно. За родственици (агнати) се смятали тези, които били подчинени на еднаи съща фамилна власт; членове на една фамилия, братя, чийто баща не е умрял  (защото те биха били подчинени на същата фамилна власт, ако беше жив техният родител; еманципиран брат - престава да е агнат на дотогавашното семейство; омъжена сестра - вече не е агнат на семейството си, а е агнат на новото си семейство. Кръвното родство (когнатство) - пречка за брак, значението нараствало особено при наследственото право. При Юстиниан когнатството измества агнатството. Родство по права линия: дядо - баща - син - внук; по съребрена линия - от общ родоначалник - братя, братовчеди (определя се по двойна стълба, като се броят ражданията).

Брак: Сключване на брак и попадане под манус; фактическо отношение; трайно съжителство между  жената и мъжа; общение за цял живот; за да се разтрогне брака е достатъчно единият да не иска да бъде в брак. При самият ритуал булката се покрива с цветно було; иначе брачните ритуали са уредени от обичая (жертвориношения, ръкуване и т.н.). При брак жената минава под манус, което става чрез 1) coemptio - Pater familias е манципирал властта над дъщеря си върху съпруга. 2) usus - една година съвместен живот на жената с нейния съпруг довежда до манус (може да спи три пъти навън и да осуети попадането под манус). 3) confarreatio - встъпването в брак и придобиването на фамилна власт върху жената става едновременно; религиозен акт; 10 души свидетели и жреци (flamen dialis, pontifex maximus). През Домината бракът с манус отпада. Предпоставки за брак: полова зрелост (мъж - 14; жена - 12); душевно здраве, липса на кръвно родство; нужно е съгласието на Pater familias; Conubium - способност да бъде сключен валиден римски брак

между определени лица; бракът между християни и езичници е запретен; годежът не е необходима предпоставка за брак. Октавиан Август въвежда няколко реформи - римските граждани не могат да встъпват в брак с проститутки, сводници, осъдени, сенатори - не могат с libertini. Мъжете между 25 - 60 г. и жените между 20 и 50 г. са длъжни да встъпят в брак. Неженените не са имали право да наследяват по завещание или легат. Оженените, но бездетни получават само 1/2 от това, ако са имали деца. Женените с 3 или 4 деца имат привилегии - улеснен достъп до магистратурата, освобождаване от настойничество. Жените - прелюбодейки - заточение, конфискация на имуществото (adulterium); мъж - сводник (lenocinium). Развод: първоначално бракът се разтрогвал по едностранна воля на мъжа; редки са; remancipatio - прекратяване на manus. През класическия период може и по едностранната воля на жената. По времето на Август има lex Iulia de adulteriis - задължителна форма относно волеизявлението за развод (пред 7 свидетели). Основания за развод: на жената - държавна измяна, прелюбодеяние, опит за убийство, неморално поведение; за мъжа - държавна измяна, опит за убийство, при лъжовно обвинение в прелюбодеяние. Ако жената е виновна за развода губи зестрата си, ако е неоснователен развод се заточва в манастир (2/3 от имуществото и отива за децата й, а 1/3 за манастира). Ако мъжът е виновен - губи зестрата и брачното дарение.

Отношения между съпрузи, между родители и деца: Жената е под мануса на мъжа, дъщеря на своя мъж, сестра на децата си; няма имущество; може да наследява съпруга си и неговия Pater familias. Когато не е преминала в друга фамилия запазва своето имущество и ограничена дееспособност (неподвластна). Съпрузите не могат да си правят взаимни дарения; не могат да водят искове помежду си, които водят до infamia (безчестие). Зестра (dos) може да се прехвърли като обикновена собственост, но може и да има dictio dotis. Когато жената е под манус мъжът е собственик на зестрата. Стипулация се сключва в момента когато мъжът получава зестрата и се задължава да я върне след прекратяване на брака. Деца: patria postestas на Pater familias; ius vitae ac necis - постепенно се смекчава; имат задължение да почитат родителите си. Ако го съдят родителят отговаря до размер на това, което може да плати. Родителят има право да наследява децата си, а може и да търси издръжка. Докато са малолетни децата получават издръжка от родителите си. Придобиване на patria potestas: 1) по силата на раждане от законен брак; 2) чрез осиновяване - на неподвластен (adrogatio) и на подвластен (adoptio); 3) чрез узаконяване - конкубинат; брак. Adrogatio - формален акт с голямо значение; цяла фамилия преминава под чужда patria potestas. Adoptio - осиновеният предминава от една фамилия в друга. За да се извърши е необходимо: 1) да се погаси бащината власт на дотогавашния pater familias. Ако е син - манципира се три пъти, ако е дъщеря - само веднъж. 2) да бъде създадена patria potestas в полза на осиновителя. Първо се извършва vindicatio filii - осиновителят завежда иск срещу бившия pater familias, и твърди, че е негов син. Третото лице мълчи/ приема. Patria potestas се придобива и чрез узаконяване - придобиване на власт върху деца от конкубинат - 1) децата се узаконяват чрез брак; 2) рескрипт; 3) като стане член на градския сенат (или е женено за такъв).

Корпорация: Това са държавата, общините (муниципии), жреческите колегии, сдруженията със стопанска цел, институциите на християнската църква; занаятчийските колегии.  Те са носители на права и задължения, различни от тези на членовете, които ги съставят. Тези, които го съставят са физически лица, съсобственици на имуществото. Появяват се и фондации - самостоятелни правни субекти. До края на Републиката са се учредявали свободно. По времето на Август тези частноправни корпорации стават такива с решение на Сената. Установява се концесионна система. Такова решение не е нужно за посмъртните каси и взаимоспомагателните. Корпорациите имат само имуществена правоспособност - по изключение им е призната възможност да бъде носител на наследствени права. Широка правоспособност имат благотворителните учреждения. Според Улпиан корпорациите могат да владеят; не отговарят деликтно. Дееспособност - има управители, които сключват сделки.

 Римски граждански процес

Правна самопомощ и арбитраж. Древен институт на самопомощ. Класическо римско право - самопомощ се допуска само при неизбежна отбрана. Арбитраж - организира се и се провежда пред съдебния магистрат, после се препраща за разрешение от частно лице - арбитър. При РГП производството се дели на две части: 1) пред магистрата (in jure) - организира процеса за защита нанарушеното право и 2) пред арбитър, заклет съдия (apud judicem, in judicio) - разрешава спора, издава решение. Actio - процесуалното средство, чрез което едно лице търси правна защита за своето нарушено право (иск е неточен превод). За римляните възможността, която имал носителят на едно право да се обърне към съда, за да потърси неговата защита, била естествено следствие на самото право; това е право да се търси чрез съд онова, което ни се дължи. Има два елемента: искане за правна защита към държавата и материално право, насочено към частното лице - ответник. Съответно съществуват много акции, защото е свързано с материалното право. Legis actio - легисакционен процес (12 таблици; 451 - 449 г. пр. Хр.). Страните употребяват думите на самия закон. Строго формалистичен процес - изразява се в точно определена тържествена форма, ритуал със словесни формули. Съдебни магистрати - 1) двамата консули; 2) претор 3) курулски едили 4) перегрини и римляни - перегрински претори. Първа фаза: производство in jure - призоваване на ответника пред съдебния магистрат (ищеца го прави); размяна на тържествени волеизявления; назначава се заклет съдия (по съгласието на страните или чрез жребий). Втора фаза: разрешаването на формулирания чрез Legis actio спор се разрешава от заклетия съдия (iudex/ arbiter, той е от конническото или сенаторското съсловие). Неявяване на една от страните води до губене на процеса, страните излагали твърденията си в свободна форма. Решението се нарича сентенция (sententia). То изразява само мнението на съдията, не съдържа заповед; ищецът трябвало да осъществи признатото му право; принудително изпълнение при облигационните искове - става чрез нова Legis actio per manus iniectionem; вещни искове  - чрез поръчители (praedes).

Видове Legis actio 1) Legis actio sacramento - Процесът започвал с клетва, с която всички от страните утвърждавала, че е правата в спора. Спорната вещ се носи в съда, а ако е недвижим имот - буца пръст.

2) Legis actio per iudicis postulationem - ищецът заявява, че ответникът му дължи определена сума, посочва правно основание, запитва се и ответника дали признава дълга.

3) Legis actio per condictionem - ищецът изисква от ответника определена сума без да посочва правно основание. Когато ответникът не призае дълга, се поканва на 30 ден да получи съдия (condicere - каня); санкционират се личните

искове въобще.

4) Legis actio per manus iniectionem - кредиторът произнасял пред магистрата тържествена формула и поставял ръка върху длъжника и ако той не се издължи го отвеждал в своя частен затвор. Длъжникът може да си осигури съдействието на vindex.

5) Legis actio per pignoris capionem - извънсъдебна процедура; взема се една вещ на длъжника, която кредиторът задържал, докато не се изплати дълга. Не се изисква присъствието на магистрат. Формуларен процес - води началото си от онези производства, които преторът е организирал, за да разреши възникналите спорове между перегрини и римляни. Legis actio е само за спорове между римски граждани. Сега вече вместо страните да формулират устно, формулират писмено. Преторът формулира писмена програма, отправя я до съдията, посочва въпросите, по които той трябва да се произнесе. По-късно формуларния процес започва да се използва и при римските граждани, края на втори век вече е установен по законодателен ред. Преторът формулира спора, а съдията писмената формула; междинна инстанция между законодателя и съдията. Формуларната процедура се дели на две: 1) in jure и 2) apud judicem. Гражданско - правна юрисдикция - градски, перегрински претор, курулски едили, общински магистрати, губернатори (легати, квестори).

Империя - император. Подсъдност: лична (определя се по местожителство, месторождение). 1) in jure - призоваването на ответника е работа на ищеца, а не на държавната власт. Появило се свободното разискване между страните и магистрата. След изслушване магистратът издавал формула. Формуларната процедура улеснява ищеца - може да запитва ответника. Iusiurandum necessarium - решителна клетва: тържествена декларация; прави се от ответника, заявява, че не дължи исковата претенция (неоснователна); има сериозно наказателни санкции. Признание (confessio) - волеизявление на ответника, признава основателността на предявената срещу него акция. При формуларната процедура ответникът могъл да откаже да вземe каквото и да било участие в процеса, който ищецът искал да организира срещу него (може да не дава съдействие, да откаже да се яви повторно - така ответникът се наричал indefensus). Ищецът можел да прибегне до принудителни мерки, които ответникът прекратява като започне да съдейства.

Litis contestatio - Първоначално е означавало призоваване на свидетелите за установяване на спор между две страни. После означава актът, чрез който в присъствието на свидетелите е ставало предаването на редактираната от магистрата писмена формула (предаване от ищец на ответник, приемане, договор между страните, с който се съгласяват спорът им да бъде разрешен от заклетия съдия според издадената от магистрата формула. Последици: съществуващото право на ищеца се погасявало. При формуларната и легисакционната процедура решението на заклетия съдия било акт на частно лице, дава разрешение на спора, без да има власт да наложи своето решение (то се налага от магистрата). Чрез Litis contestatio ищецът получавал публичноправна защита, но и му се отнема правото да търси повторно защита. Има правотворчески ефект, свързан с правопогасителния. Дотогавашното право се превръщало във вземане срещу длъжника. Също така има регулативен ефект - фиксира персонални и материални елементи на процесуалното правоотношение и дава рамките, в които се движи процесът. Лични елементи - страните и съдията остават същите до края на процеса.

Съставни части на формулата: 1) intentio - искане, не може без него, осъдителни искове, интенцията е определена (до определена вещ) и неопределена;

2) demonstratio - изразява правното основание на предявената от ищеца акция;

3) condemnatio - ако бъдат установени посочените в интенцията на формулата предпоставки заклетия съдия предписвал осъждане или оправдаване на ищеца. Кондемнацията вингаи е парична, при определени искове може чрез изпълнение на престацията;

4) adjudicatio - част от формулата, която овластява съдията да извърши прехвърляне на собственост;

5) praescriptio - поставя се в началото на формулата с цел да ограничи или да се отстрани ефектът на Litis contestatio в полза на ищеца/ ответник. За да се избегне погасителния ефект на Litis contestatio по отношение на определени периодични плащания, които имал да получава ищецът, във формулата се включва една прескрипция, която ограничава ефекта на Litis contestatio до плащанията, чийто падеж е настъпил.

6) exceptio - клаузата, която предписвала на съдията да оправдае ответника, ако се установят известни факти, погасяващи или парализиращи цдействието на предявената акция. Делят се на две групи: 1) перемпторни: осуетявали завинаги правното действие на акцията; 2) дилаторни - само временно парализирали правния ефект.

Видове акции:1) цивилни (в интенцията има установено право, признато от ius civile) и преторски искове (няма включено право/ фикция.

2) actiones in ius - поставя се въпроса за разрешение, дали е налице едно право на ищеца (всички цивилни акции)и actiones in factum - заклеятия съдия трябва да провери дали посочените в интенцията на формулата факти са верни

3) actiones in personam (облигационно право) и actiones in rem (вещно право)

4) actiones bonae fidei (добросъвестност) и actiones stricti iuris (решава се съобразно стриктното право)

5) actiones perpetuae (30 дни) et actiones temporales - във връзка с произхода. Първоначално исковете се просрочвали в продължение на една година

6) пенални (има за цел наказание на ответника; деликтни искове; могат да се кумулират; ненаследими пасивно; и реиперсекуторни - имат за цел да се възстанови фактически в патримониума на дадено лице едно нарушено право или неговата равностойност; да се избегне загуба на ищеца; не могат да се кумулират, не са наследими пасивно.

Конкуренция на акциите: След като една акция е предявена веднъж пред магистрата и включена в една Litis

contestatio, не може да с епредяви втори път. Дори и онази, която има същия предмет като предявената, а те имат един и същ предмет, когато произхождат от един и същ фактически състав и преследват една и съща цел. Например при кражба могат да се предяват едновременно: 1) rei vindicatio - вещно право 2) actio furti - извършен деликт, пенален иск 3) condictia furtiva - реиперсекуторен, възстановяване на нарушено право.

Доказателства: разпечатване на формулата, изслушване на страните, събиране на доказателства. Установяването на изнесените в процеса фактически твърдения става чрез доказателствени средства - свидетелски показания, писмени доказателства, заключения на вещи лица, преценка на доказателствата. Доказателствена тежест - ищецът трябва да установи основанието на своя иск, ответникът трябва да докаже своите възражения. Сентенция - съдебно решение, устно, произнася се в присъствието на страните след техните пледоарии, встъпва в сила веднага, но може да се обжалва. Actio iudicati - ако ответникът не изпълнява доброволно осъдителното решение - изпълнителен процес. Тази акция се дава на кредитора в чиято полза било издадено осъдително решение. За да я оспори ответникът трябва да представи поръчители, които да гарантират кредитора, че при лош изход на новия изпълнителен процес ответникът ще заплати присъдената със съдебно решенеие сума в двоен размер. Не се стига често до оспорване на Actio iudicati. Производството пред съдебния магистрат се прекратява с издаването на заповед за изпълнение върху длъжник (частен затвор на кредитора) и върху имущество (продукт на преторско право, цялото имущество отивало при кредитора, а по-късно отивало при трето лице, после се продава на публичен търг).

Особени производства: 1) преторски стипулации - сключва се по заповед на магистрата, за да се създаде в полза на едно лице едно право, което законът не му е давал; вербален договор.

2) въвод във владение - чрез това преторът въвежда едно лице във владение на имуществото на друго лице.

3) интердикти - заповед, която римския магистрат издавал по искането на едно частно лице. С тях се предписва на друго лице известни положителни действия (да се възстанови едно неправомерно отнето владение) или отрицателни действия (да не се нарушава законното владение на ищеца).

4) restitutio in integrum - акт на магистрата, с който се унищожават правните последици на един юридически факт, който той считал за несправедливи.

Служебен когнитивен процес: творческо дело на императорското право, въведен началото на Принципата като екстраординарна процедура. Вече няма две фази, а само една - пред съдебния магистрат. При Юстиниановото право вече не е процедура, а строго формалистичен и бюрократичен процес. В началото е средство за защита на незащитени от цивилното и преторското право казуси. Въвеждането му се обуславя от овладяването на гражданско - правната процедура от praefectus urbi et praefectus urbanus. Осъществява се с помощта на писмени молби; връзката със съда се осъществява чрез специални служебни лица - екзекутори, вече има съдебни разноски - не е безплатно. Съдоустройство: През Домината има сложна йерархия, свързана с административното деление: префектури - префекти, диоцези - викарии, провинции - губернатори. Римския император е върховен съдия, след него са praefecto praetorio и  викариите; след тях съдиите, после causae maiores - над 300 солида и causae minores. Магистратът преценява дали исковата молба е процесуално допустима, после я връчва на ответника, а той подава възраженията си. Ответникът трябва да се яви на датата - знатните давали клетва, а другите имат поръчители. Първо отсъственото производство било възможно само за ответника, ако ищецът не се яви делото се прекратява, но не губи своя иск - ищецът заплаща разноските на ответника. Процесът: Първо съдията проверява дали е в неговата компетенция, дали страните са процесуално право - и дееспособни; второ - litis contestatio (договор за арбитраж), който включва narratio (изложение на иска) и  contradictio (изложение на защитата). При служебния когнитивен процес litis contestatio има тогава, когато съдията започвал разглеждането на процеса (погасителния ефект изчезнал). Еxceptio - също се променило, не било задължително да се  формулира в началото. При служебния когнитивен процес има нова система от доказателства - съдията независимо от своите убеждения трябвало да приеме даден текст за установен или неустановен в зависимост от това дали е налице или не определено доказателство.

Доказателства: 1) свидетелски показания - под клетва

2) писмени - значителна роля, делят се на частни актове, нотариални актове и актове, съставени и регистрирани в книгите на един компетентен чиновник (пълна доказателствена стойност).

3) вещи лица - графолози например

4) признание - бива правно (ответникът признава самото предявено в процеса право) или фактическо (има за предмет известни факти, обуславящи пораждането на това право).

5)  клетва - прилагала се при всички искове, обуславя съдебното рещение по абсолютен начин.

6) презумпции - заключаване за съществуването на един факт от друг, който е установен - фактическа презумпция (praesumptio hominis); по правно предписание (praesumptio iuris).Има оборими и необорими презумпции.

Съдебно решение - в писмена форма, иначе е нищожно. При новия служебен когнитивен процес съдията може да присъжда спорната вещ, а не само паричната й стойност. Може да се обжалва: устно апелиране или писмено в срок; също така може да се апелира пред всички инстанции. Юстиниан ограничава това до два пъти. След влизането на решението то подлежало на принудително изпълнение - против личността (държавата се опитва да наложи, че само тя може да затваря длъжник, но дълго не била премахната практиката с частния затвор) или против имуществото (имуществото се предава на кредитора, ако се присъждат пари - взимат се определени вещи, вече рядко се изпълнявало върху цялото имущество - когато длъжникът е несъстоятелен или е избягал).